Джон Далтън, директор на London School of Public Relations: Компаниите трябва да се грижат за репутацията си в интернет

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-21

Последователност и постоянство – от това се нуждаете по време на криза

Джон Далтън, LSPRВизитка

Кой е Джон Далтън

Джон Далтън е директор на London School of Public Relations (LSPR) Великобритания и LSPR Worldwide, както и член на Института по стратегически изследвания.
От 1997 г. насам пътува до различни страни, за да чете лекции по PR, като в момента преподава на професионалисти в Индия, Русия, Латвия, Полша, Турция, Хърватия, Словения, Чехия и САЩ.
През 2001 г. Джон изнася реч на първата среща на консултантските асоциации по PR в Индия. Присъединява се към Медийна група Дейвид Гейм като консултант и развива мрежата от медийни училища, които включват и LSPR.
Джон основава LSPR и остава директор и автор на цялостната му концепция и съдържание.

***

- Господин Далтън, какви са последните тенденции в управлението на репутацията?

- Всички нови тенденции в тази област са свързани с управлението на репутацията в интернет. За големите фирми става все по-важно дали са разпознаваеми в мрежата и как ги възприемат различните общности. Така че все по-често говорим за онлайн репутация. Ще ви дам един пример. Живеете във Великобритания и си купувате нова, луксозна и скъпа кухня. Впоследствие се оказва, че не сте доволни от нея, и искате да се оплачете. Ако това се беше случило преди няколко години, сигурно щяхте да пуснете писмо до компанията и да чакате няколко месеца, докато ви отговорят. Ако това се случи сега, ще направите клип, ще го качите в някои сайт от рода на youTube и ще имате реакции и резултат веднага. Това ще привлече вниманието на компанията производител и тя ще бъде принудена да действа на момента. Този пример е показателен за това, че контролът върху интернет и социалните медии в него е невъзможен. Друг пример – този септември Google пусна инструмент, който позволява, когато влизате в определен сайт, да оставяте бележка с коментар за съдържанието в него. Тенденцията е да управлявате, доколкото е възможно, името си и мнението на хората за вас в интернет. Важно е компаниите да знаят, че хората винаги ще говорят и лоши, и хубави неща за тях. Да поддържаш добра репутация означава ползите от тези мнения за теб да са повече от негативите.

- Ако говорим за поддържане на репутация чрез традиционните медии?

- Там ситуацията е сходна – марката трябва да бъде разпознаваема и да запази ядрото от своите клиенти и потребители. Тук нещата почти не се променят. Основните предизвикателства са в интернет.

- В условията на криза трябва ли компаниите да комуникират повече?

- Не мисля, че кризата трябва да предизвиква някаква промяна в комуникацията, още по-малко пък да ви накара да комуникирате повече, без реално да имате нужда от това. Последователност и постоянство – от това се нуждаете по време на криза, не от излишна комуникация. Клиентите искат гаранции, служителите също. Но в тези турбулентни времена компаниите няма как да им ги дадат. Когато не можеш да изпълниш нещо, по-добре не го обещавай, защото ще разочароваш хората. Много е важно да разберете какво искат клиентите ви и да им го предложите, да го рекламирате.

- Как се променя разбирането за корпоративна социална отговорност?

- Това, което компаниите се опитват да направят, е да превърнат КСО в стратегия, а не да я оставят на ниво краткосрочна програма. Другото интересно нещо е, че компаниите дефинират КСО по различен начин. Хората не влагат в корпоративната социална отговорност някакво строго определено значение. С течение на времето се стига до промяна в разбирането – първоначално тези практики се възприемаха като филантропия, а сега като КСО. Може би това се дължи на факта, че филантропията е хубава идея, но не е достатъчна. Да дадеш пари за нещо невинаги означава, че ще решиш проблема. Тенденцията е да се ограничава необоснованото даване на пари за нещо, а да се търсят работещи идеи.

- Мислите ли, че компаниите са подготвени с т. нар. възстановителни стратегии? Когато кризата приключи, може ли фирмите да се окажат неподготвени за новите условия?

- Възстановителните стратегии са нещо, което не съм убеден напълно, че съществува. Всичко зависи от това в кой сектор работи компанията и какво е състоянието на пазара. Компаниите трябва да имат дългосрочни стратегии, да планират, да изследват риска.

Стр. 21

Шефът ви следи във Фейсбук

 в. Стандарт, Живот | Десислава САМИЧКОВА | 2009-11-20

facebook_1Светът променя облика си след появата на "социалните" медии. Точно определение на този термин надали съществува, защото всеки пречупва онлайн изданията през своята парадигма. Общо казано, това са всички места, инструменти и услуги, позволяващи на индивидите да нарисуват себе си с пълна палитра от предоставените им възможности – споделяне на идеи, мисли, мнения, снимки, видеоматериали, участие в групи, сформиране на миниобщества. Социалните мрежи извършват еволюция в съзнанието на хората, променят начина на комуникация и създават нови пътища за изпращане на съобщения към останалите. Днес много българи използват Facebook, Twitter, YouTube, MySpace, Svejo.net, микроблог платформи като Edno23.com и Clix.bg, сайтове за споделяне на видеоклипове като Vbox7.com. Модерни са и личните блогове, които също са чудесен източник на информация.
Всичко започва с натискането на един бутон. Клик и се превръщаме в граждани на определен дигитален свят. Заживяваме в неговата изкуствено създадена среда. Хюманбиингс сега обитават една голяма малка планета, оплетени в кабелите на бързоразвиващите се технологии. Това предоставя много привилегии, но крие и доста опасности.
Повечето кандидати за работа не предполагат, че социалните медии увеличават вероятността тяхната самоличност да бъде проверена и строго инспектирана, преди да бъдат назначени в дадена компания. Бъдещият шеф може да проследи профила им във Фейсбук. Или да се зачете с лупа в личния им блог. Да "сканира" с поглед публикуваните им снимки. Проучване сред повече от 3100 водещи работодатели показва, че 22 процента от тях използват социалните мрежи, за да събират информация за кандидатите. Това прави по-лесна задачата им в "пресяването" и попадането на правилните служители. Този метод определено се превръща в тренд в големите световни компании. Сега всеки един от пет работодатели си служи с тази техника на подбор, но в бъдеще техният брой ще продължава да се увеличава. Макар в България социалните медии да нямат толкова огромно влияние, то тепърва може да се очаква техният бум и масово използване. Българските служители трябва да бъдат подготвени за тази атака в личното им пространство и да поставят по 3 удивителни за внимание, преди да се решат да споделят каквото и да е в интернет пространството.
Ето някои от нещата, които са направили впечатление на чуждестранните специалисти по човешки ресурси. Те са имали огромен ефект в отказа им да поканят даден кандидат за интервю за работа или да го назначат.
Близо половината от кандидатите за работа са публикували информация за това, че пият редовно или използват наркотици. Работодателите нямат намерението да търпят ефекта от подобни зависимости на техните служители. Решилите да се отдадат на запой или да отскочат до друго измерение след таблетка амфетамин може да продължат с търсенето на работа. Защото шансът да бъдат назначени е изключително малък.
Други 40 процента предлагат провокативни или неподходящи свои снимки или информация, 29 на сто притежават лоши умения за комуникация и това очевидно личи от профила им в Мрежата, 28 на сто изказват негативни коментари за своите работодатели или колеги. Офисът трябва да се пази от лицемерни служители
които вместо да вършат необходимото, се отдават на клюки и завързване на интриги. Една трета от кандидатите за работа лъжат за квалификацията си в своите CV-та и истината излиза наяве, щом бъде проверен техният акаунт. Други пък избират неподходящи псевдоними в социалните мрежи. Те звучат непрофесионално и несериозно. Трудно може да бъде спечелено доверието на човек, решил да нарече себе си "сексмашина" или "пияно копеле". Вече не е необходимо да се наема детектив, за да се разбере, че кандидатът е криминално проявен.
Доста подло е, че близо 20 на сто от търсещите работа разпространяват открито конфиденциална информация за своя предишен шеф. В този смисъл, включете лампата в главите си и внимавайте какво публикувате в социалните мрежи. Трудно е споделеното там да бъде заличено. Изброените неща показват негативните страни на социалните мрежи и тяхното влияние за успеваемостта в работата и в кариерата. Всяко нещо обаче има две страни – добра и лоша.

Стр. 6