Водещ: Помните ли онази снимка на премиера с Робърт Де Ниро и Джон Траволта? Можеше да бъде видяна във всички медии. Изпратиха им ги през центровете, защото Де Ниро известен със всеотдайността си и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист и конфликтен човек с властен характер. Колкото трайно обаче беше това преливане на рейтинги между образа на супер героя от киното и този на министър-председателя? Сигурна съм, не може да сте забравили знаменателната оценка на Памела Андерсън, когато каза „имате много красив премиер”. Ако не сте усетили как дистанцията между Вас и властта е стопена, значи точно тези представителни по холивудски новини, не са си изпълнили целта. Или може би точно това са направили. Рушат в крайна сметка закономерно авторитета. Защото тази преднамереност в посланието няма как да надделее над другото реалити, което се отнася до живота ни. Обаче това, че журналистическо разследване с давност 2 години не трогна особено никого в политиката, докато не беше прочетено в Брюксел, е повод да продължим да мислим по една тема, която почти писна на всички ни. Там ли журналистите да изпращат разследванията си, в Брюксел, за да не отварят работа на Георги Тонев Колев, когато коментирахме и преди седмица, защото съвестно чете разследвания? През тази седмица стана ясно, че за премиера няма сезони и за медиите той винаги е актуален според резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация”. Политика по холивудски и таблоидната есен, която личат цикличност, деморализация, това коментираха експертите. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Само че ЕК вчера отново отбеляза значението, което отдава на основните принципи на прозрачност и подбор на личностите за високо поставени служби и това, че избраните трябва да отговарят още на изискванията на заслуги и почтеност, което непрекъснато се заявява в докладите по механизма на сътрудничество и оце4нка. Това припомни вчера Марк Грей по повод драмите с Конституционния съд у нас. Борисов чака депутатите да изберат нов член, а пък беше нашата новина по темата. На фона на този новинарски съспенс е редно да отчетем, че едно журналистическо разследване все пак промени нещо. Дали това е пътят, по който медиите, както Мюнхаузен, ще се извадят от блатото на несвободата, бъдещето ще покаже. Важно е обаче никога да не забравяме, че за свободата си, ние журналистите, както и Вие – хората, работим всеки ден. Какво може да направи медиите по-свободни? Ще коментираме след малко с Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Какъв беше финалът на сагата Венета Марковска към началото, към средата и към края, ще ни върне един от авторите на разследването – Степан Хинглиен. Как поведенческите модели на политиците, показани в медиите, се възприемат от хората ще коментираме със Спас Къосев от БНТ. Има ли холивудски рейтинг при политиците? Резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация” ще обобщят Боряна Денчева и Ирена Колева. Ще чуем и знаменателният коментар на Венета Марковска от 24 октомври. Кога и къде подаването на оставки е нещо обичайно след журналистически разследвания – ще сравним днес медийните реалности с Германия, САЩ и у нас. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Жанет Николова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Думата сега ни взима музикалният редактор Снежа Спасова, за да продължим след малко. Безспорно темата в последните две седмици, която втръсна на всички ни – Венета Марковска. Как се стигна до тук? Има едно разследване с давност две години – миналата седмица благодарихме на Георги Тонев Колева, че не само го е чел, че не само го помни, ами го прати и в ЕК, и в Парламента, и изобщо там, където трябва. Та, това разследване беше отишло и в парламента преди изслушването на кандидатите от парламентарната квота за конституционни съдии. Но по него никой не се произнесе, но след така нареченото изслушване, на 24 октомври, Марковска направи едно знаменателно изявление пред журналистите. Редно е от там да започнем.
Венета Марковска: /…/Аз не мога да нося отговорност и да отговарям на въпроси на хора, които не са в моето семейство какво имущество имам, какво поведение имам в обществото. /…/
Водещ: Благодаря пък и аз на колегите от медиапул, защото ние нямахме това знаменателно изказване. Добър ден на гостите ми в студиото. Първо разбира се на Степан Хинглиен, един от двамата колеги, направили разследването. Колко неистини чухте с оглед на добре отъркаляния сюжет във времето?
Степан Хинглиен: Здравейте. В тези две минути запис аз чух може би 10 или 11, но след 7-мото противоречие спрях да ги броя. Госпожа Марковска наистина се оплете адски много. Интересно е, че преди две години и половина, когато с колегата Росенн Босев от „Капитал” написахме този текст, който разбуни духовете, тя не пожела да си говори с нас. Изпратихме и един огромен списък с въпроси пред пресцентъра на Върховния административен съд, тя не пожела да им отговори. И след това в продължение на две години и половина никой не обърна внимание на този материал. Единственото потвърждение, че всичко вътре е вярно, е в действията на вътрешния министър Цветанов, който ден след като публикувахме материала, той възстанови на работа двамата полицаи от 6-то РПУ.
Водещ: Това е по повод онова писмо, в което изпълняващият длъжността главен прокурор в момента Бойко Найденов писа на премиер, нали така?
Степан Хинглиен: Точно така. Срещу неизвестен извършител. Всъщност оказва се, че няколко месеца, след като ние пуснахме този материал в медиапул, преди това имаше предходен материал, който беше в „Капитал” на Росен Босев, но той не засягаше частта с натиска, упражнен от Марковска през сфери на влияние нейни в МВР, за да бъдат отстранени тези двама полицаи. Няколко месеци, след като публикувахме ние този материал, се оказва, че в прокуратурата е получен анонимен сигнал срещу Георги Георгиев, който засяга Георги Георгиев. В него става въпрос за търговия с влияние и за подкуп. Аз не знам дали Георги Тонев Колев преди 2 години е пуснал в прокуратурата.
Водещ: Със сигурност не.
Степан Хинглиен: Факт е, че не се прави нищо. Явно това е нещо отлежало в прокуратурата и се вади в един удобен момент, в който вече управляващите нямат полезен ход.
Водещ: Всъщност снощи Бойко Найденов каза пред БНТ, че прокуратурата се е самосезирала по вашите журналистически материали. Добър ден сега и на Кристиан Шпар. Той е ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. За да не се загубим в превода, разчитаме на Борислав Ванков, който вече чувате. И така, как биха постъпили германските медии в такъв случай? Едва ли те разчитат на някой Георги Тонев Колев, който да разпрати разследванията им там, където трябва.
Кристиан Шпар: Добър ден, аз се учудвам най-вече, че е имало журналистическо разследване преди 2 години по този случай. Почти не е имало реакции на това разследване, нито от политически партии, нито на други медии, които да подхванат случая и да продължат да го разследват. Журналистически разследвания, ако трябва да говоря за Германия, те са съществен елемент на журналистическата дейност и на голяма традиция и журналистите имат големи заслуги чрез именно разследваща журналистика. В Германия по-скоро често има дребнава критика към политиците. Например, когато някой министър не отчита правилно някое служебно пътуване или покани някой представител от икономическата сфера на вечеря.
Водещ: А може ли някой политик или висш магистрат, както в случая, да не отговаря на въпросите на журналисти след журналистическо разследване, както се е случило със Степан и с Росен?
Кристиан Шпар: Натискът разбира се в Германия е много голям към участниците в един такъв случай да вземат отношение. Обикновено този натиск се увеличава, политиците ще коментират такива случаи, други медии ще се захванат с това. И идеалният натиск, който се създава, много бързо нараства в този случай.
Водещ: Ако е възможно това да се случи. Добър ден и на Спас Къосев от БНТ. Две предизвикателства ни се налага да коментираме днес. Нека обаче първо да приключим с по-старото. Марковска. Как в новините се повтарят едни и същи новини? То повторението е нарочно, умишлено го направиха.
Спас Къосев: Как гражданите и политиците позволяват това да се случи? От доста отдавна съм споделял моето мнение, включително и тук в това студио, че в България, когато се появи скандал, политиците млъкват, политиците се прикриват, докато в една нормална среда, в момента, в който си настъпен, ти да търсиш журналистите, за да даваш своята позиция.
Водещ: Беше ли вчера по време на, как да го нарека, особената проява пред БНТ и как изглежда това за журналистите от близо? Един политик организира едни хора, които не се държат особено възпитано, а самият той се държи меко казано хулигански и обижда.
Спас Къосев: Всъщност вчера случайно попаднах на БНТ, понеже бях на работа. Интересно, скоро имаше подобен такъв протест пред БНТ. Не смятам, че във времето, в което живеем, е нормално да се събират хора и да обвиняват медии за това, че имат някакъв проблем. Понеже времената много се промениха. Едно време, когато БНТ е била единствен канал за информация, единствен канал за пропаганда, е имало смисъл да протестираш пред БНТ. Сега да обвиняваш медиите за това, че имаш някаква лична несполука…
Водещ: Не звучи много сериозно. Аз лично си спомням, когато имаше разноцветни протести пред БНТ. Беше доста екзотично, но това е назад в годините, когато все пак бяхме в началото на Прехода. Степан, заиграват ли се политиците с натиска към обществените медии?
Степан Хинглиен: Да, определено има такова нещо. То се вижда, личи си и се усеща, особено от хората, които са вътре в кухнята и знаят за какво става въпрос. Аз обаче искам да Ви върна към темата с госпожа Марковска. Преди 2 години и половина с Росен се обърнахме към Етичната комисия на ВСС. Тогавашният и председател не се трогна от това разследване, не предприеха абсолютно никакви действия. Прокуратурата, аз доколкото разбрах от изявлението на госпожа Кожухарова, която е говорител на Бойко Найденов, досъдебното производство е образувано по анонимен сигнал, а не че прокуратурата се е самосезирала.
Водещ: Снощи обаче Бойко Найденов в интервю пред Надежда Узунова в „Панорама” каза, че прокуратурата се е самосезирала.
Степан Хинглиен: Ами прокуратурата да вземе да изясни най-накрая за какво става въпрос, защото в самото началото в прокуратурата изтече информация, че Плевнелиев точно напускаше Конституционния съд и от прокуратурата неофициално изтече информация, че е по сигнал на ГДБОБ. Те не могат да изяснят от кого са получили сигнала, ние очакваме от тях да конкретизират обвинението, което е срещу неизвестен извършител. Впрочем така се случи и с много дуги големи скандали. Спомнете си скандала с Мишо Бирата. Какво се случи? След една година разследване прокуратурата го приключи. Няма данни за престъпление, няма проблем.
Водещ: Но пък видяхме Мишо Шамара как, на беседа ли беше или забравих?
Степан Хинглиен: Ами вчера Бойко Найденов някъде другаде каза, че никой не може да бъде обвиняван за това, за което е, но това е в кръга на шегата.
Водещ: Вероятно там са се объркали на тема Мишо.
Степан Хинглиен: Им огромен проблем и в прокуратурата и с политиците. Прокуратурата смачка и историята с големия скандал Ангел Александров и Румен Овчаров от преди няколко години. Не зная там, изглежда че има някаква практика, в която се образуват едни дела, те седят, държат ги на трупчета, не работят нищо по тях и в един момент, когато е удобна ситуацията на някого да бъдат извити ръцете и да се приключи един скандал, като този с Марковска, изведнъж излизат и казват „ами ние тук имаме едно досъдебно производство и сега президентът е възмутен и си тръгва”. Друг е въпросът /…/ Той има ли право да го прави или няма?
Водещ: Имате ли усещането за някакъв зашит с бели конци сценарий? Спасе?
Спас Къосев: Тук мога да добавя още много примери – делото „Сапард” съвсем наскоро, Красъо Черния, Николай Цонев – без да коментирам дали тези хора са виновни или не. Голям шум, големи дела без резултат., Започва да излиза, че хората влизат в съда, за да си изчистят името.
Водещ: Господин Шпар, какво би се случило, ако пред медия, германска медия политик организира такъв протест, че не е достатъчно добре отразен?
Кристиан Шпар: Мисля, че по-скоро хората биха се смели на един такъв политик без да мога да сравнявам конкретно случаите, все пак нещата са така, че оплаквания към медиите, че не отразяват политиците достатъчно, обикновено не са успешни. В този смисъл е важно и за диверсифицирана медия. Така че най-общото медиите да има баланс на отразяването на отделните партии и политици. И това е повече въпрос на журналистическа и политическа култура, отколкото въпрос на отделни личности.
Водещ: И на фона на всичките тези случаи, които изброиха и Спас, и Степан, прибрани във фризера за удобство на сценария стари дела, какво да кажем за реакцията на хората, която е склонна да обвинява медиите, че не са обективни? Вие и двамата погледнахме във Фейсбук дискусията от вчера. От вчера е активна на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Като че ли хората са склонни да обвиняват нас, журналистите, а ние какво да направим?
Степан Хинглиен: Може би да има някаква вина и в нас, и в нашата гилдия. И хората имат право да ни обвиняват, но лошото е, че обвиненията не са индивидуализирани, а са на общо основание. Щом е журналист, значи той не става, значи той ни манипулира, значи той прокарва интересите на тези, които ни управляват. Това е проблемът според мен.
Водещ: Спас?
Спас Къосев: Ще се върна пак там, на… Живеем в съвсем различно време. Ролята на медиите вече не е толкова ясно изразена в това да информира, колкото да се опитва да накара хората да мислят.
Водещ: И коментират това, което се случва. Да отговаря на въпроса „защо се случва това?”
Спас Къосев: Често ме питат какъв е смисълът на журналистиката днес, когато имаме Фейсбук, когато имаме форуми, когато имаме страшно много източници на информация. Това, което се опитвам аз да правя в моята работа е, опитвам се по някакъв начин да възпитавам граждани, опитвам се да възпитавам себе си като гражданин, опитвам се да карам хората да мислят, опитвам се да им дам гледна точка, за която те не са се сетили сами. А решението и това, което се случва в тях, зависи от самите тях. Ние не даваме отговори – ние задаваме въпроси.
Водещ: И е лошо, когато не получаваме отговори, а получавам мълчание. Останете с нас, продължаваме след малко.Сега се връщаме към един медиен анализ от седмицата, за да потърсим някои загубени нишки по отношението журналисти – политици. За пореден път фондация „Медийна демокрация” изнесе данни за тежестта на политиците и присъствието им в медиите. Няма колебание кой е по-по-най. Кое обаче е новото? Как се прави политика по холивудски и как жълти сюжети се преливат от телевизиите във вестниците и обратно? Няма как да не помните снимката с холивудските звезди – Джон Траволта и Робът Де Ниро. Аз като видя такава снимка и се сещам веднага за картата с черепите на Жак Савила. Кой е писал сценария за тези снимки, разпространени от медиите? Забележете, от пресцентровете. От там започнахме разговора с експертите от фондация „Медийна демокрация” Богдана Денчева и Елена Колева.
Традиционната „сериозна” преса виждаме, че по-скоро от светски характер, с американизиран сюжет. Спокойно можем да ги вкараме /…/ също и на хора, които се занимават със семиотика, макар и във визуален план.
Водещ: Какво значи да наблюдаваш жълти вестници? Не прелива ли това държание в традиционните медии вече?
Прелива, да и весело, и тъжно е, и е нещо като този любим театрален символ с двете маски – с усмихнатото лице и с тъжното лице. Да. Прелива абсолютно в традиционните медии, даже в последния период, който разглеждахме, се вижда едно интересно, почти синтетично, много гладко преливане на таблоидно съдържание от телевизиите към печата и обратно, което създава усещането, че медиите придобиват функциите на една поточна линия, която започват да се повтарят събития, започва да се случва една цикличност, която е абсолютно може би феномен в последното медийно десетилетие.
Водещ: Каква е съдбата на човек, който търси от медиите анализ, а разбира, че Памела Андерсън и нейното отношение към премиера е една много голяма новина?
Трябва да направим разлика между консуматори и граждани на медийно съдържание, защото консуматорът, той спокойно може да си се разходи по всички медийни продукти и наистина да сметне, че Памела Андерсън е фактор в държавата. Ако един гражданин и такъв е призива ни – бъдете граждани към медийното съдържание, той може пространно да проследи радио, телевизия, интернет, преса и ако наистина тогава Памела Андерсън е номер едно, значи сме стигнали дъното.
Памела Андерсън се появи в таблоидите по-скоро епизодично, а достатъчно други образи имаше, които да бъдат експлоатирани много. Така под прицел попаднаха основно Златка Димитрова и Стефан Данаилов и е много интересно, че всъщност на едно идеологическо равнище се сблъскаха два идола на две различни български културни епохи. Едната е епохата на черно-белите филми, на която представител е Ламбо и другата епоха е тази на силиконовата долина, на която представител е Златка Димитрова.
Водещ: Как да преведем на български език приликата между Робърт Де Ниро и премиера? Това е последното, което би ми хрумнало да си помисля.
Със субтитри. Визуално, интелектуално и даже по-скоро има прилика между премиера Бойко Борисов и Джон Траволта и между министър Вежди Рашидов и Де Ниро. Ако следваме този холивудски сюжет, на който ти показа снимката и аз наистина не мога да разбера и като гражданин кой от всичките е звезда, коя е звездата.На мен ми се струва, че това е пак ПР ход, който гарантира имиджовото представяне на кабинета.
Водещ: Как става точно преливането?
Ние бяхме свидетели на това, че властта не може без медиите и орбатното. Репортажна снимка, протоколна снимка и чрез призмата на нашия премиер Бойко Борисов.
Новината произлиза от снимката, да. Ние отидохме и снимахме тази личност и това за нас е важното в днешния ден.
Водещ: Една прогноза – кога ще имаме новина, свързана с ровене на боклука на някоя звезда или на някой политик?
Скоро. Имахме един много известен български политик, даже от женски пол. Беше заснета да изхвърля своята торбичка с боклук през прозореца на своето софийско жилище. Така че боклукът отдавна ни е любима тема.
Водещ: Ама не разбрахме какво има вътре.
Ами… Явно ще стигнем и до там, че трябва да се поровим.
Водещ: Само че това е работа, роенето в боклука, на жълтите медии. Как реагират обаче журналистите, когато политиците се заиграват по холивудски. Между другото в Германия може би има един изразителен случай, когато канцлерът се беше облякла доста по-артистично. Всъщност от тогава май не се е случвало.
Кристиан Шпар: Частните елементи при отразяването на политиците играят роля и в германския журнализъм има тенденция към повече забавление, към home stories в американския смисъл. Мисля, че това не е непременно погрешно, но е важно тези елементи на забавление да не покриват сериозната политика.
Водещ: Между другото не мога да се въздържа да не Ви попитам, ние сме го коментирали и с други колеги тук. Извинете, кой Ви открива магистралите в Германия?
Кристиан Шпар: Може да е министърът на транспорта, обикновено е той.
Водещ: Защото оставаме с впечатление, че нищо не се открива при Вас. Разбира се ние се шегуваме, но това е така, малко по-горчива ирония. Как да се ориентираме в тези снимки, режисирани от пресцентровете, кой е звездата, Спасе? Вие не ни показахте нищо, защото те бяха тайни тези срещи.
Спас Къосев: Така, да се ориентираме кой е звездата. Сложно е. Трябва да четем между редовете.
Водещ: Степан?
Степан Хинглиен: Степан ще си позволи да цитира министър Вежди Рашидов, който два-три дни след тези снимки каза по една от големите телевизии, че не знам дали беше лапсус, вероятно е лапсус, но звучи доста смешно, че няма нищо лошо да се види господин премиера с Де Ниро и с Траволта, защото той им е кумир. В този смисъл коя е звездата?
Водещ: Да, да, неслучайно… Всъщност смятате ли, че има преливане на рейтинг между тези безспорни холивудски звезди и съмнителното им отношение като към кумир към Борисов?
Спас Къосев: Да със сигурност.
Водещ: Прелива се.
Степан Хинглиен: Според мен това е идеята на ПР. Съветниците на политиците. Това е далеч от журналистиката даже, когато в бара срещна ПР, запознайте се, какво работите?ПР. Аз съм журналист. О, значи работим един срещу друг. Така мислят нашите ПР отдели, до колко се получава, не знам. Няма нищо лошо да се срещнеш с такива хора, когато имаш възможност, но това за мен е по-скоро лична среща, отколкото политическо събитие.
Водещ: Тази седмица с Ивайло Пеев решихме да потърсим коментарите не пред вестникарската будка, а сред студентите по социология, за да научим от тях какво е най-важното за рейтингите и виждат ли те холивудските митинги, продуцирани от политическите пресцентрове в режисираните снимки?
Гражданин: Разбира се, че в часовете по социология ни учат на критично мислене, а относно рейтингите те би трябвало да бъдат обективни. Разбира се те са инструмент за формиране на обществено мнение.
Гражданин: По наше мнение българската социология е обективна.
Гражданин: Даже обективността зависи най-вече от професионализма.
Гражданин: Има такива агенции, които изкривяват данните умишлено, но това няма да споменавам.
Гражданин: Това е рядкост. Българската социология е на ниво.
Гражданин: Нашата информация в повечето случаи винаги може да бъде използвана злонамерено с цел пропаганда и т.н. Плюс това…
Гражданин: Именно около избори смятам,че всички тези рейтинги и данни са голяма част спекула и преекспонирани от реалните данни.
Гражданин: Зависи кой купува информацията, кой ти плаща, за да изнесеш информацията.
Гражданин: Медиите много обичат да използват цифри и проценти, като по този начин влияят и на рейтингите на политиците според мен. Тук има злоупотреба. Всички данни, които биват цитирани в публичното пространство, биват просто цитирани и преекспонирани. За мен най0важна е методологията. Това ни учат според мен, че начинът, по който тези данни са събрани. Разбира се след това анализа им.
Гражданин: Не знам дали си чел на Николай /…/ Там става въпрос по-точно за едни такива специални икономически шокови терапии, при което точно чрез такива трагедии и чрез вкарването на народа в някакво такова състояние на притеснение, се губи критическия разум въобще на обществото като цяло и по този начин се взимат прибързани и не достатъчно обмислени решения.
Ивайло Пеев: Какъв е методът, за да се повлияе на тези социологически изследвания и резултатите?
Гражданин: Това си е професионална тайна, иначе всички ще станат социолози. Когато даден рейтинг се покачи, той показва една по-висока степен на социално одобрение и по този начин хората, когато виждат, че един политик бива одобрен от повече хора, са по-склонни да проявят същото мнение и да гласуват за същия политик, само защото те смятат, че щом повече хора гласуват за него…
Ивайло Пеев: Има ли холивудски рейтинги сред политиците?
Гражданин: Да, има холивудски рейтинги. Ти, когато гледаш по дадена медия всеки ден репортажи за един конкретен политик, който е представен в една бляскава светлина като Супер Любо. Изваян като някаква икона, като някакъв идол. Хората, които имат по-нисък праг на конфорност, този праг на конфорност е пряко свързан с тяхното образование, са много по-склонни да гласуват за този човек. В този смисъл да. Има холивудски рейтинги, които повлияват на по-ниско образованата част от населението.
Ивайло Пеев: Една снимка с Де Ниро и с Джон Траволта дали ще допринесе на имиджа на един конкретен?
Гражданин: Според мен нормалните мислещи и критични люде няма изобщо да се повлияят от нещо такова.
Гражданин: Изводът е, че социологията трябва да е обективна, както и журналистиката трябва да обективна, но за жалост това не се случва.
Гражданин: Самият натиск не е най-вече върху журналистите, а е най-вече върху социологическите агенции.
Ивайло Пеев: Добре, след като Вие като млади социолози, студенти имат ясна представа за положението, как имате желанието да се занимавате с това?
Гражданин: Аз мисля, че вече към настоящия момент, социологията се развива в такава посока – все по-обективна. Точно това е и нашият стремеж, да продължим развитието на социологията в тази насока.
Гражданин: Ние ще променим света.
Водещ: Дали ще променят света, ще покаже само бъдещето. Ние направихме обаче един класическ триъгълник, вкарвайки и социологията в оценката за работата ни, защото ние не можем да не разчитаме на оценката на хората. Спасе, говорихме, докато слушахме социолозите, за това колко примери още можем да вкараме в това клише на случващите се неща, за които разбира се са виновни журналистите.
Спас Къосев: Много интересни неща се случват у нас. Ако искате и това, което се случи миналата седмица със Светия синод. Митрополит Григорий се подписва под избора на митрополит Кирил, произнася слово поздравително. Два дни по-късно си оттегля подписа. Всички казваме „българската църква, какво се случва?” В същото време един друг митрополит, скоро имаше такъв скандал, слага тапети в църквата. До скоро пред „Александър Невски” имаше чалга концерти на стълбите пред „Александър Невски”.
Водещ: На фона на това, че те нямат нотариален акт.
Спас Къосев: Да, в същото време, понеже днес започнахме с холивудски продукции, преди време се снимаше един филм „Хит мен” в България. Ключовата сцена в него беше как руски хеликоптер, въоръжен, тежко въоръжен застава до църквата и изпразва целия си арсенал вътре, в „Александър Невски”. Това е ѝкулминацията на екшън филм. Разбира се за щастие всичко беше компютърно. Друг филм, който скоро мина по кината – „Непобедимите 2”. Спомняте си тогава какъв скандал имаше и медиите се занимавахме около два месеца със съня на прилепите в „Деветашката пещера” и с няколко стъпкване храстчета. В същото време, когато влязох да гледам филма, аз онемях, когато видях, че пред олтара на вековната банска църква, Джейсън Стейтън, преоблечен като монах, сваля расото, вади два ножа и коли няколко от лошите. Аз тогава бях потресен. Ние гледахме филма с брат ми. Той дори каза, че е имало кадър, заснет зад олтара на църквата. Знаете как се влиза там. Така че много неща се случват. Като цяло обаче си мисля, че има и едно изместване от страна на гражданите. Извинявам се за прилепите, но да колиш лоши пред олтар на вековна църква – къде е проблемът всъщност? И къде е обществената реакция? И кой е виновен за това?
Водещ: Този, който го е разрешил. Нека да се върнем обаче пак към Венета Марковска. Защо тя не е интересна за обществото, защо тя не предизвика тези реакции, които предизвикват, ето, прилепите? Да, лошо е да се будят прилепите, защото не се спазват екологични правила, но в случая става дума за нещо много по-сериозно.
Степан Хинглиен: Аз не съм напълно съгласен, че не предизвика реакция. Реакция има.
Водещ: Сега, след две години и половина.
Степан Хинглиен: След две години и половина, да. Тогава нямаше, защото, хайде да го обясним по следния начин, материалът, който излезе тогава, излезе в едни издания, които се четат от едни определени хора. Те не са чак толкова масови – нито „Капитал”, нито „медиапул”. Другите медии тогава не им направи впечатление тази история. ВСС, Етичната комисия и нейният председател тогава не се самосезираха. Полицаите бяха върнати тихомълком на работа. Делото срещу Георги Георгиев беше за хулиганство, беше смачкано. Там между другото…
Водещ: Смачкано е съдебен жаргон, ако…
Да беше смачкано в прокуратурата чрез различни механизми и историята приключи до преди две седмици, когато някой, очевидно който има причини да направи този скандал с Марковска, добре информиран човек – дали е бизнесмен, дали е политически кръг, нямам представа. Използва този материал, за да предизвика тази буря.
Водещ: Господин Шпар, оставате ли с усещането, че ние не сме добри професионалисти като журналисти, не успяваме да задаваме точните въпроси или нещо ни липсва в образованието, в отношението към работата? Защото ние сме на 80-то място по степен на свободата на словото. Вие чухте невероятни предполагам за Вашите разбирания неща.
Кристиан Шпар: Ние преди малко чухме и видяхме добър пример за качествен журналист и журналистическата работа. Не мисля, че качествена журналистическа работа не може да съществува самостоятелно. Ще трябва да падаме в плодотворна почва сред обществото. Политиците, читателите трябва да подхващат това нещо. Освен това са нужни рамкови условия, за да е възможен добър журнализъм. Независимост от политически натиск – това се разбира от само себе си. И прозрачността по отношение на собствеността в медиите. И шансовете на отделните медии в дистрибуцията в същото време, но мисля, че журналистите сами трябва да се организират добре, за да се застъпят за своите собствени права. Те се нуждаят и от повече единство, за да защитават своите права.
Водещ: Ами за съжалени може би трябва да взимаме опит. Как журналистите, в това число между другото в Германия и чуждите кореспонденти, на какво могат да разчитат? На каква помощ могат да разчитат в Германия?
Кристиан Шпар: Очакванията към свободата на медиите в Германия са много високи и това е свързано и с нашата история през 20-ти век. Германия има опит с две диктатури в 20-ти век. И за това свободата на печата в Германия винаги е голяма тема. Ние имаме много прецизни закони за печата, които от една страна осигуряват особена свобода на журналистите в тяхната работа и достъп до информация, но тези закони регулират и отношението между индивидуалните журналисти и техните издатели и те регулират и прозрачността, и икономическите отношения в медийната област. Същевременно имаме и много силна саморегулация. И по-добре казано – собствена отговорност на медиите. Най-вече германският съвет за печата, към който принадлежат всички съществени издателски организации. Винаги е много трудно само чрез закони да се регулират журналистическото качество и морала. За това мисля, че е важно самите журналисти заедно с издателите да дефинират заедно с издателите определени стандарти за качество в тяхната област.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко в опит да намерим някакво решение на нерешимото. Сега ще се опитаме да съпоставим нашия двояк скандал със съдия Марковска, с Венета Марковска по-точно и с един американски генерал, който беше уличен в една любовна афера. Как подхождат по принцип американските медии в такива случаи и в този конкретен случай? Сега ще научим от Рената Велчева.
b> Рената Велчева: Може би един друг тип отношения, но аз мисля, че журналистиката в Америка точно ни показва каква ще бъде журналистиката на бъдещето. Че когато имаш един глобален свят, ти трябва като журналист, когато предаваш едно събитие, да бъдеш наистина субективен и да мислиш за всичките различни слушатели, които ще слушат в света. Сега като гледаме случая с този генарал Петриев, различните вестници фокусират на различни проблеми и на различни теми от целия този случай. Примерно, ако минеш от най-лявата до най-дясната преса, всеки дава различни оценки, различни виждания. Дали наистина неговата любовна афера е истинската причина. Това сега е най-новата. Дали няма нещо повече зад неговата оставка или просто има вестници, които пишат повече женски вестници и списание. Те пък повече засягат моралната тема на цялата история. В армията изневярата се смята за наказуема. Жените защитават или разбират това нещо и дали трябва ние да го съдим или да го съди жена му, защото в крайна сметка това е нещо лично. Той политически не е сгафил. Напротив – много хора казват, че съжаляват, че той си е подал оставката, защото е бил един много кадърен генерал.
Водещ: Всъщност той веднага ли си подаде оставката, след като се разчу за аферата?
b> Рената Велчева: Това е единственият начин да спреш, защото ако той не я беше подал и беше продължил, щяха да продължат да ровят и да излизат още и още неща, макар че те сега пак ще продължат, но не до такава степен. А и самият той в едно от интервютата, които даде и в писмото, което написа, каза че той осъзнава колко много е сгрешил и не иска да отнема вниманието на пресата, на печата, на правителството да се фокусира върху по-важни неща, отколкото е неговият личен живот.
Водещ: Какви нови факти изровиха вестниците въпреки този опит за спиране чрез оставка?
b> Рената Велчева: Това, което в момента има няколко въпроса е първо защо неговата афера се разкри? Защо не се разкрива преди изборите? Десните вестници смятат, че правителството се опитва да укрие нещо и то най-вече връзката и истината за Либия. И смятат, че неговата оставка е истината, че неговата оставка е свързана, че той е бил до Либия и трябваше да се явява пред конгреса. Всъщност в историята на … и ген.Джон Алън, който е бил предложен да стане главнокомандващ на НАТО и за сега неговата кандидатура е поставена на изчакване, на задържане, докато случаят се изясни до колко той самият също има някаква афера и е замесен в цялата история. Отделно другото, другите факти, които в момента излизат и които също така малко шокират лични мои приятели, с които разговаряхме, е самият факт, че федералното бюро за разследване тръгва да разследва не кой да е, а все пак шефът на Централното разузнавателно управление. И за това не знае президентът. Отделно другият въпрос, който в момента си задават хората и вестниците е преди той да бъде избран за шеф на Централното разузнавателно управление, те минават през много добро проучване.
Водещ: И така, оставката е единственият начин да спреш журналистите да ровят. Степан, започнахме с теб с едно сравнително изброяване на лъжите. Колко оставки е редно да има след това Ваше разкритие? Или в годините, ако го продължим?
Степан Хинглиен: На Марковска със сигурност.
Водещ: Това ясно.
Степан Хинглиен: Не знам кой друг трябва да си подаде оставката честно казано, но много хора са замесени в това, което се случва в момента. И то не е морално. Първоначално вътрешният министър потвърди информацията, която ние изнесохме. Възстановявайки полицаите на работа той лично пред мен, в присъствието на човек от пресцентъра си, каза „Марковска имаше среща с един от заместниците ми Вучков или Павлин Димитров” (не мога да се сетя), цитирам Цветанов. „Срещата беше поискана от нея, тъй като жалбоподателя в случая Георги Георгиев, живее на семейни начала с нея.” След това тя каза, че не го познава. После каза, че са близки. Накрая каза, че си е била забравила документите и той е слязъл да и ги върне.
Водещ: Беше си загубила и чантичката. Много се събраха.
Степан Хинглиен: След като Цветанов потвърди преди 2 години и половина, сега при избухването на скандала, той говореше за анонимен донос, който не следва да бъде проверяван, защото не му е ясен източникът кой го подава. Последният ден започна да говори за документ. Искра Фидосова беше абсолютно на абразурата. Никакви лични въпроси към кандидатите. Написа 6 страници писмо на Барозу, адвокат /…/
Водещ: Надвиквахме се дали позицията на ЕК е официална или неофициална. Всъщност доста оставки би трябвало да има, ако приложим американския стандарт. Ако приложим немския стандарт, как ще изглеждат нещата? При разкрития трябва ли да има оставка? Какви са навиците?
Кристиан Шпар: Аз не мога да преценя конкретният случай в България, но в Германия обикновено е така, че трябва да се смята, че политици бързо биха се оттеглили в такъв случай. Да вземем пример с оставката на бившия федерален президент Кристиан Вулф. Той официално не е извършил престъпление, но се създаде впечатлението, че в личния си живот той е станал зависим от приятели, които може би имат същи и политически интереси. И това беше достатъчно, за да предизвика неговата оставка. Виждам обаче една разлика със САЩ. В Щатите натискът по отношение на семейния морал е още по-висок, отколкото например в Германия.
Водещ: Спасе, връщам те пак към началото, към вчерашната случка пред БНТ. Политическа пародия, нека да го наречем за повече разбираемост и към реакциите на слушателите ни на страницата ни във Фейсбук. Те ни обвиняват, че не сме достатъчно обективни. И така, ти поднасяш новините от една страна, от друга страна се срещаш точно с тези хора в БНТ таксито. Как се държат те там?
Спас Къосев: Хората при мен са отрковени. Даже се е случвало да правя такси на тема „какво ще искате от таксито”. Хората казват, че харесват предаването, само дето те си говорят, само че никой н ги чува.
Водещ: Всъщност по това си приличаме с хората, като че ли.
Спас Къосев: Ние журналистите.
Водещ: И най-вече Степан.
Спас Къосев: Смятам, че всъщност положението ще тръгне към добре, когато в България започват да се случват протести в защита на някоя медия, а не против медия. Може би заради това имаме вина и ние самите, защото не успяваме да победим.
Водещ: Италианците казаха как се прави това. Гърците също показаха. /…/ Какво да научим от немските журналисти в това отношение? Как да накараме хората да разберат, че ние работим за тях? Това, че политиците са по-различни и по-своенравни у нас, не е вина на журналистите.
Кристиан Шпар: Не знам дали това е специфична тема за Германия, но по принцип мисля, че журналистите най-вече са с добре разследван, високо качествено отразяване могат да бъдат убедителни. Да защитавам своята свобода спрямо издателит, спрямо политиците. И да се организират добре, за да представляват своите интереси и да стоят в активен политически диалог с издателските съюзи и с политиците.
Всъщност солидарност, като че ли можем да мечтаем за оставки, но също така да сме солидарни. Нали така Степан? Аз много искам да кажа на нашите слушатели, че ние с теб се виждаме за първи път.
Степан Хинглиен: Да, това е точно така. Потвърждавам. За да не ни обвинят в… Има солидарност, но не е достатъчна според мен. Аз получавам солидарност под формата на смс и във Фейсбук. Малко са хората, които изразиха, застанаха на позицията, че това, което ние сме направили с Росен преди две години и половина, не е пасквил. Така, както се опитват да го изкарат редица глашатаи на госпожа Марковска, които ако проследите кои са говорещите по темата в нейна защита, все пак се получава една така, много странна палитра. Да не ги изброявам.
Водещ: Но със сигурност е добре оценено в Брюксел това разследване, защото непрекъснато се…
Степан Хинглиен: Ако ми позволите да направя само едно уточнение, защото това не е ясно. Ние бяхме мотивирани с Росен да го напишем този текст, за да покажем преди 2 години и половина задколисието. Какво имам в предвид? Имам в предвид, че 2012 година беше време, в което министър Цветанов обвиняваше съда поголовно. Тогава нямаше го стабилния Цацаров и ги нямаше онези млади съдии, които си говорят всеки ден с него. Тогава всички черни тоги бяха виновни. Те бяха некадърници, те бяха тези, които…
Водещ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Степан Хинглиен: Точно така.
Водещ: Тази филмова реплика у нас се случи на живо.
Степан Хинглиен: В същото време той, неговият пресцентър ни бомбардираше със съобщения почти ежедневно за операции срещу отдел „Вътрешна сигурност” срещу служители на МВР, които са нелоялни и корумпирани във връзки с определени престъпни…
Водещ: И тук има крилата фраза „почистваме си къщичката”.
Степан Хинглиен: Точно така. Неслучайно материала в медиапул се казваше „някои особености при почистването на полицейската къща”. Защото ой, докато чистеше къщичката и докато всички съдии бяха виновни, така една съдия през сферите си на влияние и контактите си уволни двама обикновени служители от 6-то.
Водещ: Спасе, изходът? Само за това ни остана време.
Спас Къосев: Изходът? Изходът е в принципа. Скоро приключиха изборите в САЩ, понеже днес присъстваме на разговора. Барак Обама каза, че страната му е велика, защото всички имат отговорност един към друг, за загубилият Мит Ромни каза, че изборите минаха, принципите остават. Мечтая. Това нещо разбира се звучи красиво, може и да не е истина, но поне звучи красиво. Мечтая и в България това да стане реалност. И тук пак съм пълен с примери. Най-малкото това, което се случи с кмета на Съединение миналата седмица, който за един ден смени три пъти партията си.
Водещ: Е, определено това не е добър пример, който може да се дава. Секунди останаха.
Спас Къосев: Но това е най-новата пазарна тенденция. Пазаруване на кметове.
Водещ: На вниманието на хората, които се занимават с политически маркетинг. Хубав съботен следобед и бъдете свободни! Разделяме се традиционно.