Водещ: Помните ли онази снимка на премиера с Робърт Де Ниро и Джон Траволта? Можеше да бъде видяна във всички медии. Изпратиха им ги през центровете, защото Де Ниро известен със всеотдайността си и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист и конфликтен човек с властен характер. Колкото трайно обаче беше това преливане на рейтинги между образа на супер героя от киното и този на министър-председателя? Сигурна съм, не може да сте забравили знаменателната оценка на Памела Андерсън, когато каза „имате много красив премиер”. Ако не сте усетили как дистанцията между Вас и властта е стопена, значи точно тези представителни по холивудски новини, не са си изпълнили целта. Или може би точно това са направили. Рушат в крайна сметка закономерно авторитета. Защото тази преднамереност в посланието няма как да надделее над другото реалити, което се отнася до живота ни. Обаче това, че журналистическо разследване с давност 2 години не трогна особено никого в политиката, докато не беше прочетено в Брюксел, е повод да продължим да мислим по една тема, която почти писна на всички ни. Там ли журналистите да изпращат разследванията си, в Брюксел, за да не отварят работа на Георги Тонев Колев, когато коментирахме и преди седмица, защото съвестно чете разследвания? През тази седмица стана ясно, че за премиера няма сезони и за медиите той винаги е актуален според резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация”. Политика по холивудски и таблоидната есен, която личат цикличност, деморализация, това коментираха експертите. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Само че ЕК вчера отново отбеляза значението, което отдава на основните принципи на прозрачност и подбор на личностите за високо поставени служби и това, че избраните трябва да отговарят още на изискванията на заслуги и почтеност, което непрекъснато се заявява в докладите по механизма на сътрудничество и оце4нка. Това припомни вчера Марк Грей по повод драмите с Конституционния съд у нас. Борисов чака депутатите да изберат нов член, а пък беше нашата новина по темата. На фона на този новинарски съспенс е редно да отчетем, че едно журналистическо разследване все пак промени нещо. Дали това е пътят, по който медиите, както Мюнхаузен, ще се извадят от блатото на несвободата, бъдещето ще покаже. Важно е обаче никога да не забравяме, че за свободата си, ние журналистите, както и Вие – хората, работим всеки ден. Какво може да направи медиите по-свободни? Ще коментираме след малко с Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Какъв беше финалът на сагата Венета Марковска към началото, към средата и към края, ще ни върне един от авторите на разследването – Степан Хинглиен. Как поведенческите модели на политиците, показани в медиите, се възприемат от хората ще коментираме със Спас Къосев от БНТ. Има ли холивудски рейтинг при политиците? Резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация” ще обобщят Боряна Денчева и Ирена Колева. Ще чуем и знаменателният коментар на Венета Марковска от 24 октомври. Кога и къде подаването на оставки е нещо обичайно след журналистически разследвания – ще сравним днес медийните реалности с Германия, САЩ и у нас. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Жанет Николова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Думата сега ни взима музикалният редактор Снежа Спасова, за да продължим след малко. Безспорно темата в последните две седмици, която втръсна на всички ни – Венета Марковска. Как се стигна до тук? Има едно разследване с давност две години – миналата седмица благодарихме на Георги Тонев Колева, че не само го е чел, че не само го помни, ами го прати и в ЕК, и в Парламента, и изобщо там, където трябва. Та, това разследване беше отишло и в парламента преди изслушването на кандидатите от парламентарната квота за конституционни съдии. Но по него никой не се произнесе, но след така нареченото изслушване, на 24 октомври, Марковска направи едно знаменателно изявление пред журналистите. Редно е от там да започнем.
Венета Марковска: /…/Аз не мога да нося отговорност и да отговарям на въпроси на хора, които не са в моето семейство какво имущество имам, какво поведение имам в обществото. /…/
Водещ: Благодаря пък и аз на колегите от медиапул, защото ние нямахме това знаменателно изказване. Добър ден на гостите ми в студиото. Първо разбира се на Степан Хинглиен, един от двамата колеги, направили разследването. Колко неистини чухте с оглед на добре отъркаляния сюжет във времето?
Степан Хинглиен: Здравейте. В тези две минути запис аз чух може би 10 или 11, но след 7-мото противоречие спрях да ги броя. Госпожа Марковска наистина се оплете адски много. Интересно е, че преди две години и половина, когато с колегата Росенн Босев от „Капитал” написахме този текст, който разбуни духовете, тя не пожела да си говори с нас. Изпратихме и един огромен списък с въпроси пред пресцентъра на Върховния административен съд, тя не пожела да им отговори. И след това в продължение на две години и половина никой не обърна внимание на този материал. Единственото потвърждение, че всичко вътре е вярно, е в действията на вътрешния министър Цветанов, който ден след като публикувахме материала, той възстанови на работа двамата полицаи от 6-то РПУ.
Водещ: Това е по повод онова писмо, в което изпълняващият длъжността главен прокурор в момента Бойко Найденов писа на премиер, нали така?
Степан Хинглиен: Точно така. Срещу неизвестен извършител. Всъщност оказва се, че няколко месеца, след като ние пуснахме този материал в медиапул, преди това имаше предходен материал, който беше в „Капитал” на Росен Босев, но той не засягаше частта с натиска, упражнен от Марковска през сфери на влияние нейни в МВР, за да бъдат отстранени тези двама полицаи. Няколко месеци, след като публикувахме ние този материал, се оказва, че в прокуратурата е получен анонимен сигнал срещу Георги Георгиев, който засяга Георги Георгиев. В него става въпрос за търговия с влияние и за подкуп. Аз не знам дали Георги Тонев Колев преди 2 години е пуснал в прокуратурата.
Водещ: Със сигурност не.
Степан Хинглиен: Факт е, че не се прави нищо. Явно това е нещо отлежало в прокуратурата и се вади в един удобен момент, в който вече управляващите нямат полезен ход.
Водещ: Всъщност снощи Бойко Найденов каза пред БНТ, че прокуратурата се е самосезирала по вашите журналистически материали. Добър ден сега и на Кристиан Шпар. Той е ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. За да не се загубим в превода, разчитаме на Борислав Ванков, който вече чувате. И така, как биха постъпили германските медии в такъв случай? Едва ли те разчитат на някой Георги Тонев Колев, който да разпрати разследванията им там, където трябва.
Кристиан Шпар: Добър ден, аз се учудвам най-вече, че е имало журналистическо разследване преди 2 години по този случай. Почти не е имало реакции на това разследване, нито от политически партии, нито на други медии, които да подхванат случая и да продължат да го разследват. Журналистически разследвания, ако трябва да говоря за Германия, те са съществен елемент на журналистическата дейност и на голяма традиция и журналистите имат големи заслуги чрез именно разследваща журналистика. В Германия по-скоро често има дребнава критика към политиците. Например, когато някой министър не отчита правилно някое служебно пътуване или покани някой представител от икономическата сфера на вечеря.
Водещ: А може ли някой политик или висш магистрат, както в случая, да не отговаря на въпросите на журналисти след журналистическо разследване, както се е случило със Степан и с Росен?
Кристиан Шпар: Натискът разбира се в Германия е много голям към участниците в един такъв случай да вземат отношение. Обикновено този натиск се увеличава, политиците ще коментират такива случаи, други медии ще се захванат с това. И идеалният натиск, който се създава, много бързо нараства в този случай.
Водещ: Ако е възможно това да се случи. Добър ден и на Спас Къосев от БНТ. Две предизвикателства ни се налага да коментираме днес. Нека обаче първо да приключим с по-старото. Марковска. Как в новините се повтарят едни и същи новини? То повторението е нарочно, умишлено го направиха.
Спас Къосев: Как гражданите и политиците позволяват това да се случи? От доста отдавна съм споделял моето мнение, включително и тук в това студио, че в България, когато се появи скандал, политиците млъкват, политиците се прикриват, докато в една нормална среда, в момента, в който си настъпен, ти да търсиш журналистите, за да даваш своята позиция.
Водещ: Беше ли вчера по време на, как да го нарека, особената проява пред БНТ и как изглежда това за журналистите от близо? Един политик организира едни хора, които не се държат особено възпитано, а самият той се държи меко казано хулигански и обижда.
Спас Къосев: Всъщност вчера случайно попаднах на БНТ, понеже бях на работа. Интересно, скоро имаше подобен такъв протест пред БНТ. Не смятам, че във времето, в което живеем, е нормално да се събират хора и да обвиняват медии за това, че имат някакъв проблем. Понеже времената много се промениха. Едно време, когато БНТ е била единствен канал за информация, единствен канал за пропаганда, е имало смисъл да протестираш пред БНТ. Сега да обвиняваш медиите за това, че имаш някаква лична несполука…
Водещ: Не звучи много сериозно. Аз лично си спомням, когато имаше разноцветни протести пред БНТ. Беше доста екзотично, но това е назад в годините, когато все пак бяхме в началото на Прехода. Степан, заиграват ли се политиците с натиска към обществените медии?
Степан Хинглиен: Да, определено има такова нещо. То се вижда, личи си и се усеща, особено от хората, които са вътре в кухнята и знаят за какво става въпрос. Аз обаче искам да Ви върна към темата с госпожа Марковска. Преди 2 години и половина с Росен се обърнахме към Етичната комисия на ВСС. Тогавашният и председател не се трогна от това разследване, не предприеха абсолютно никакви действия. Прокуратурата, аз доколкото разбрах от изявлението на госпожа Кожухарова, която е говорител на Бойко Найденов, досъдебното производство е образувано по анонимен сигнал, а не че прокуратурата се е самосезирала.
Водещ: Снощи обаче Бойко Найденов в интервю пред Надежда Узунова в „Панорама” каза, че прокуратурата се е самосезирала.
Степан Хинглиен: Ами прокуратурата да вземе да изясни най-накрая за какво става въпрос, защото в самото началото в прокуратурата изтече информация, че Плевнелиев точно напускаше Конституционния съд и от прокуратурата неофициално изтече информация, че е по сигнал на ГДБОБ. Те не могат да изяснят от кого са получили сигнала, ние очакваме от тях да конкретизират обвинението, което е срещу неизвестен извършител. Впрочем така се случи и с много дуги големи скандали. Спомнете си скандала с Мишо Бирата. Какво се случи? След една година разследване прокуратурата го приключи. Няма данни за престъпление, няма проблем.
Водещ: Но пък видяхме Мишо Шамара как, на беседа ли беше или забравих?
Степан Хинглиен: Ами вчера Бойко Найденов някъде другаде каза, че никой не може да бъде обвиняван за това, за което е, но това е в кръга на шегата.
Водещ: Вероятно там са се объркали на тема Мишо.
Степан Хинглиен: Им огромен проблем и в прокуратурата и с политиците. Прокуратурата смачка и историята с големия скандал Ангел Александров и Румен Овчаров от преди няколко години. Не зная там, изглежда че има някаква практика, в която се образуват едни дела, те седят, държат ги на трупчета, не работят нищо по тях и в един момент, когато е удобна ситуацията на някого да бъдат извити ръцете и да се приключи един скандал, като този с Марковска, изведнъж излизат и казват „ами ние тук имаме едно досъдебно производство и сега президентът е възмутен и си тръгва”. Друг е въпросът /…/ Той има ли право да го прави или няма?
Водещ: Имате ли усещането за някакъв зашит с бели конци сценарий? Спасе?
Спас Къосев: Тук мога да добавя още много примери – делото „Сапард” съвсем наскоро, Красъо Черния, Николай Цонев – без да коментирам дали тези хора са виновни или не. Голям шум, големи дела без резултат., Започва да излиза, че хората влизат в съда, за да си изчистят името.
Водещ: Господин Шпар, какво би се случило, ако пред медия, германска медия политик организира такъв протест, че не е достатъчно добре отразен?
Кристиан Шпар: Мисля, че по-скоро хората биха се смели на един такъв политик без да мога да сравнявам конкретно случаите, все пак нещата са така, че оплаквания към медиите, че не отразяват политиците достатъчно, обикновено не са успешни. В този смисъл е важно и за диверсифицирана медия. Така че най-общото медиите да има баланс на отразяването на отделните партии и политици. И това е повече въпрос на журналистическа и политическа култура, отколкото въпрос на отделни личности.
Водещ: И на фона на всичките тези случаи, които изброиха и Спас, и Степан, прибрани във фризера за удобство на сценария стари дела, какво да кажем за реакцията на хората, която е склонна да обвинява медиите, че не са обективни? Вие и двамата погледнахме във Фейсбук дискусията от вчера. От вчера е активна на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Като че ли хората са склонни да обвиняват нас, журналистите, а ние какво да направим?
Степан Хинглиен: Може би да има някаква вина и в нас, и в нашата гилдия. И хората имат право да ни обвиняват, но лошото е, че обвиненията не са индивидуализирани, а са на общо основание. Щом е журналист, значи той не става, значи той ни манипулира, значи той прокарва интересите на тези, които ни управляват. Това е проблемът според мен.
Водещ: Спас?
Спас Къосев: Ще се върна пак там, на… Живеем в съвсем различно време. Ролята на медиите вече не е толкова ясно изразена в това да информира, колкото да се опитва да накара хората да мислят.
Водещ: И коментират това, което се случва. Да отговаря на въпроса „защо се случва това?”
Спас Къосев: Често ме питат какъв е смисълът на журналистиката днес, когато имаме Фейсбук, когато имаме форуми, когато имаме страшно много източници на информация. Това, което се опитвам аз да правя в моята работа е, опитвам се по някакъв начин да възпитавам граждани, опитвам се да възпитавам себе си като гражданин, опитвам се да карам хората да мислят, опитвам се да им дам гледна точка, за която те не са се сетили сами. А решението и това, което се случва в тях, зависи от самите тях. Ние не даваме отговори – ние задаваме въпроси.
Водещ: И е лошо, когато не получаваме отговори, а получавам мълчание. Останете с нас, продължаваме след малко.Сега се връщаме към един медиен анализ от седмицата, за да потърсим някои загубени нишки по отношението журналисти – политици. За пореден път фондация „Медийна демокрация” изнесе данни за тежестта на политиците и присъствието им в медиите. Няма колебание кой е по-по-най. Кое обаче е новото? Как се прави политика по холивудски и как жълти сюжети се преливат от телевизиите във вестниците и обратно? Няма как да не помните снимката с холивудските звезди – Джон Траволта и Робът Де Ниро. Аз като видя такава снимка и се сещам веднага за картата с черепите на Жак Савила. Кой е писал сценария за тези снимки, разпространени от медиите? Забележете, от пресцентровете. От там започнахме разговора с експертите от фондация „Медийна демокрация” Богдана Денчева и Елена Колева.
Традиционната „сериозна” преса виждаме, че по-скоро от светски характер, с американизиран сюжет. Спокойно можем да ги вкараме /…/ също и на хора, които се занимават със семиотика, макар и във визуален план.
Водещ: Какво значи да наблюдаваш жълти вестници? Не прелива ли това държание в традиционните медии вече?
Прелива, да и весело, и тъжно е, и е нещо като този любим театрален символ с двете маски – с усмихнатото лице и с тъжното лице. Да. Прелива абсолютно в традиционните медии, даже в последния период, който разглеждахме, се вижда едно интересно, почти синтетично, много гладко преливане на таблоидно съдържание от телевизиите към печата и обратно, което създава усещането, че медиите придобиват функциите на една поточна линия, която започват да се повтарят събития, започва да се случва една цикличност, която е абсолютно може би феномен в последното медийно десетилетие.
Водещ: Каква е съдбата на човек, който търси от медиите анализ, а разбира, че Памела Андерсън и нейното отношение към премиера е една много голяма новина?
Трябва да направим разлика между консуматори и граждани на медийно съдържание, защото консуматорът, той спокойно може да си се разходи по всички медийни продукти и наистина да сметне, че Памела Андерсън е фактор в държавата. Ако един гражданин и такъв е призива ни – бъдете граждани към медийното съдържание, той може пространно да проследи радио, телевизия, интернет, преса и ако наистина тогава Памела Андерсън е номер едно, значи сме стигнали дъното.
Памела Андерсън се появи в таблоидите по-скоро епизодично, а достатъчно други образи имаше, които да бъдат експлоатирани много. Така под прицел попаднаха основно Златка Димитрова и Стефан Данаилов и е много интересно, че всъщност на едно идеологическо равнище се сблъскаха два идола на две различни български културни епохи. Едната е епохата на черно-белите филми, на която представител е Ламбо и другата епоха е тази на силиконовата долина, на която представител е Златка Димитрова.
Водещ: Как да преведем на български език приликата между Робърт Де Ниро и премиера? Това е последното, което би ми хрумнало да си помисля.
Със субтитри. Визуално, интелектуално и даже по-скоро има прилика между премиера Бойко Борисов и Джон Траволта и между министър Вежди Рашидов и Де Ниро. Ако следваме този холивудски сюжет, на който ти показа снимката и аз наистина не мога да разбера и като гражданин кой от всичките е звезда, коя е звездата.На мен ми се струва, че това е пак ПР ход, който гарантира имиджовото представяне на кабинета.
Водещ: Как става точно преливането?
Ние бяхме свидетели на това, че властта не може без медиите и орбатното. Репортажна снимка, протоколна снимка и чрез призмата на нашия премиер Бойко Борисов.
Новината произлиза от снимката, да. Ние отидохме и снимахме тази личност и това за нас е важното в днешния ден.
Водещ: Една прогноза – кога ще имаме новина, свързана с ровене на боклука на някоя звезда или на някой политик?
Скоро. Имахме един много известен български политик, даже от женски пол. Беше заснета да изхвърля своята торбичка с боклук през прозореца на своето софийско жилище. Така че боклукът отдавна ни е любима тема.
Водещ: Ама не разбрахме какво има вътре.
Ами… Явно ще стигнем и до там, че трябва да се поровим.
Водещ: Само че това е работа, роенето в боклука, на жълтите медии. Как реагират обаче журналистите, когато политиците се заиграват по холивудски. Между другото в Германия може би има един изразителен случай, когато канцлерът се беше облякла доста по-артистично. Всъщност от тогава май не се е случвало.
Кристиан Шпар: Частните елементи при отразяването на политиците играят роля и в германския журнализъм има тенденция към повече забавление, към home stories в американския смисъл. Мисля, че това не е непременно погрешно, но е важно тези елементи на забавление да не покриват сериозната политика.
Водещ: Между другото не мога да се въздържа да не Ви попитам, ние сме го коментирали и с други колеги тук. Извинете, кой Ви открива магистралите в Германия?
Кристиан Шпар: Може да е министърът на транспорта, обикновено е той.
Водещ: Защото оставаме с впечатление, че нищо не се открива при Вас. Разбира се ние се шегуваме, но това е така, малко по-горчива ирония. Как да се ориентираме в тези снимки, режисирани от пресцентровете, кой е звездата, Спасе? Вие не ни показахте нищо, защото те бяха тайни тези срещи.
Спас Къосев: Така, да се ориентираме кой е звездата. Сложно е. Трябва да четем между редовете.
Водещ: Степан?
Степан Хинглиен: Степан ще си позволи да цитира министър Вежди Рашидов, който два-три дни след тези снимки каза по една от големите телевизии, че не знам дали беше лапсус, вероятно е лапсус, но звучи доста смешно, че няма нищо лошо да се види господин премиера с Де Ниро и с Траволта, защото той им е кумир. В този смисъл коя е звездата?
Водещ: Да, да, неслучайно… Всъщност смятате ли, че има преливане на рейтинг между тези безспорни холивудски звезди и съмнителното им отношение като към кумир към Борисов?
Спас Къосев: Да със сигурност.
Водещ: Прелива се.
Степан Хинглиен: Според мен това е идеята на ПР. Съветниците на политиците. Това е далеч от журналистиката даже, когато в бара срещна ПР, запознайте се, какво работите?ПР. Аз съм журналист. О, значи работим един срещу друг. Така мислят нашите ПР отдели, до колко се получава, не знам. Няма нищо лошо да се срещнеш с такива хора, когато имаш възможност, но това за мен е по-скоро лична среща, отколкото политическо събитие.
Водещ: Тази седмица с Ивайло Пеев решихме да потърсим коментарите не пред вестникарската будка, а сред студентите по социология, за да научим от тях какво е най-важното за рейтингите и виждат ли те холивудските митинги, продуцирани от политическите пресцентрове в режисираните снимки?
Гражданин: Разбира се, че в часовете по социология ни учат на критично мислене, а относно рейтингите те би трябвало да бъдат обективни. Разбира се те са инструмент за формиране на обществено мнение.
Гражданин: По наше мнение българската социология е обективна.
Гражданин: Даже обективността зависи най-вече от професионализма.
Гражданин: Има такива агенции, които изкривяват данните умишлено, но това няма да споменавам.
Гражданин: Това е рядкост. Българската социология е на ниво.
Гражданин: Нашата информация в повечето случаи винаги може да бъде използвана злонамерено с цел пропаганда и т.н. Плюс това…
Гражданин: Именно около избори смятам,че всички тези рейтинги и данни са голяма част спекула и преекспонирани от реалните данни.
Гражданин: Зависи кой купува информацията, кой ти плаща, за да изнесеш информацията.
Гражданин: Медиите много обичат да използват цифри и проценти, като по този начин влияят и на рейтингите на политиците според мен. Тук има злоупотреба. Всички данни, които биват цитирани в публичното пространство, биват просто цитирани и преекспонирани. За мен най0важна е методологията. Това ни учат според мен, че начинът, по който тези данни са събрани. Разбира се след това анализа им.
Гражданин: Не знам дали си чел на Николай /…/ Там става въпрос по-точно за едни такива специални икономически шокови терапии, при което точно чрез такива трагедии и чрез вкарването на народа в някакво такова състояние на притеснение, се губи критическия разум въобще на обществото като цяло и по този начин се взимат прибързани и не достатъчно обмислени решения.
Ивайло Пеев: Какъв е методът, за да се повлияе на тези социологически изследвания и резултатите?
Гражданин: Това си е професионална тайна, иначе всички ще станат социолози. Когато даден рейтинг се покачи, той показва една по-висока степен на социално одобрение и по този начин хората, когато виждат, че един политик бива одобрен от повече хора, са по-склонни да проявят същото мнение и да гласуват за същия политик, само защото те смятат, че щом повече хора гласуват за него…
Ивайло Пеев: Има ли холивудски рейтинги сред политиците?
Гражданин: Да, има холивудски рейтинги. Ти, когато гледаш по дадена медия всеки ден репортажи за един конкретен политик, който е представен в една бляскава светлина като Супер Любо. Изваян като някаква икона, като някакъв идол. Хората, които имат по-нисък праг на конфорност, този праг на конфорност е пряко свързан с тяхното образование, са много по-склонни да гласуват за този човек. В този смисъл да. Има холивудски рейтинги, които повлияват на по-ниско образованата част от населението.
Ивайло Пеев: Една снимка с Де Ниро и с Джон Траволта дали ще допринесе на имиджа на един конкретен?
Гражданин: Според мен нормалните мислещи и критични люде няма изобщо да се повлияят от нещо такова.
Гражданин: Изводът е, че социологията трябва да е обективна, както и журналистиката трябва да обективна, но за жалост това не се случва.
Гражданин: Самият натиск не е най-вече върху журналистите, а е най-вече върху социологическите агенции.
Ивайло Пеев: Добре, след като Вие като млади социолози, студенти имат ясна представа за положението, как имате желанието да се занимавате с това?
Гражданин: Аз мисля, че вече към настоящия момент, социологията се развива в такава посока – все по-обективна. Точно това е и нашият стремеж, да продължим развитието на социологията в тази насока.
Гражданин: Ние ще променим света.
Водещ: Дали ще променят света, ще покаже само бъдещето. Ние направихме обаче един класическ триъгълник, вкарвайки и социологията в оценката за работата ни, защото ние не можем да не разчитаме на оценката на хората. Спасе, говорихме, докато слушахме социолозите, за това колко примери още можем да вкараме в това клише на случващите се неща, за които разбира се са виновни журналистите.
Спас Къосев: Много интересни неща се случват у нас. Ако искате и това, което се случи миналата седмица със Светия синод. Митрополит Григорий се подписва под избора на митрополит Кирил, произнася слово поздравително. Два дни по-късно си оттегля подписа. Всички казваме „българската църква, какво се случва?” В същото време един друг митрополит, скоро имаше такъв скандал, слага тапети в църквата. До скоро пред „Александър Невски” имаше чалга концерти на стълбите пред „Александър Невски”.
Водещ: На фона на това, че те нямат нотариален акт.
Спас Къосев: Да, в същото време, понеже днес започнахме с холивудски продукции, преди време се снимаше един филм „Хит мен” в България. Ключовата сцена в него беше как руски хеликоптер, въоръжен, тежко въоръжен застава до църквата и изпразва целия си арсенал вътре, в „Александър Невски”. Това е ѝкулминацията на екшън филм. Разбира се за щастие всичко беше компютърно. Друг филм, който скоро мина по кината – „Непобедимите 2”. Спомняте си тогава какъв скандал имаше и медиите се занимавахме около два месеца със съня на прилепите в „Деветашката пещера” и с няколко стъпкване храстчета. В същото време, когато влязох да гледам филма, аз онемях, когато видях, че пред олтара на вековната банска църква, Джейсън Стейтън, преоблечен като монах, сваля расото, вади два ножа и коли няколко от лошите. Аз тогава бях потресен. Ние гледахме филма с брат ми. Той дори каза, че е имало кадър, заснет зад олтара на църквата. Знаете как се влиза там. Така че много неща се случват. Като цяло обаче си мисля, че има и едно изместване от страна на гражданите. Извинявам се за прилепите, но да колиш лоши пред олтар на вековна църква – къде е проблемът всъщност? И къде е обществената реакция? И кой е виновен за това?
Водещ: Този, който го е разрешил. Нека да се върнем обаче пак към Венета Марковска. Защо тя не е интересна за обществото, защо тя не предизвика тези реакции, които предизвикват, ето, прилепите? Да, лошо е да се будят прилепите, защото не се спазват екологични правила, но в случая става дума за нещо много по-сериозно.
Степан Хинглиен: Аз не съм напълно съгласен, че не предизвика реакция. Реакция има.
Водещ: Сега, след две години и половина.
Степан Хинглиен: След две години и половина, да. Тогава нямаше, защото, хайде да го обясним по следния начин, материалът, който излезе тогава, излезе в едни издания, които се четат от едни определени хора. Те не са чак толкова масови – нито „Капитал”, нито „медиапул”. Другите медии тогава не им направи впечатление тази история. ВСС, Етичната комисия и нейният председател тогава не се самосезираха. Полицаите бяха върнати тихомълком на работа. Делото срещу Георги Георгиев беше за хулиганство, беше смачкано. Там между другото…
Водещ: Смачкано е съдебен жаргон, ако…
Да беше смачкано в прокуратурата чрез различни механизми и историята приключи до преди две седмици, когато някой, очевидно който има причини да направи този скандал с Марковска, добре информиран човек – дали е бизнесмен, дали е политически кръг, нямам представа. Използва този материал, за да предизвика тази буря.
Водещ: Господин Шпар, оставате ли с усещането, че ние не сме добри професионалисти като журналисти, не успяваме да задаваме точните въпроси или нещо ни липсва в образованието, в отношението към работата? Защото ние сме на 80-то място по степен на свободата на словото. Вие чухте невероятни предполагам за Вашите разбирания неща.
Кристиан Шпар: Ние преди малко чухме и видяхме добър пример за качествен журналист и журналистическата работа. Не мисля, че качествена журналистическа работа не може да съществува самостоятелно. Ще трябва да падаме в плодотворна почва сред обществото. Политиците, читателите трябва да подхващат това нещо. Освен това са нужни рамкови условия, за да е възможен добър журнализъм. Независимост от политически натиск – това се разбира от само себе си. И прозрачността по отношение на собствеността в медиите. И шансовете на отделните медии в дистрибуцията в същото време, но мисля, че журналистите сами трябва да се организират добре, за да се застъпят за своите собствени права. Те се нуждаят и от повече единство, за да защитават своите права.
Водещ: Ами за съжалени може би трябва да взимаме опит. Как журналистите, в това число между другото в Германия и чуждите кореспонденти, на какво могат да разчитат? На каква помощ могат да разчитат в Германия?
Кристиан Шпар: Очакванията към свободата на медиите в Германия са много високи и това е свързано и с нашата история през 20-ти век. Германия има опит с две диктатури в 20-ти век. И за това свободата на печата в Германия винаги е голяма тема. Ние имаме много прецизни закони за печата, които от една страна осигуряват особена свобода на журналистите в тяхната работа и достъп до информация, но тези закони регулират и отношението между индивидуалните журналисти и техните издатели и те регулират и прозрачността, и икономическите отношения в медийната област. Същевременно имаме и много силна саморегулация. И по-добре казано – собствена отговорност на медиите. Най-вече германският съвет за печата, към който принадлежат всички съществени издателски организации. Винаги е много трудно само чрез закони да се регулират журналистическото качество и морала. За това мисля, че е важно самите журналисти заедно с издателите да дефинират заедно с издателите определени стандарти за качество в тяхната област.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко в опит да намерим някакво решение на нерешимото. Сега ще се опитаме да съпоставим нашия двояк скандал със съдия Марковска, с Венета Марковска по-точно и с един американски генерал, който беше уличен в една любовна афера. Как подхождат по принцип американските медии в такива случаи и в този конкретен случай? Сега ще научим от Рената Велчева.
b> Рената Велчева: Може би един друг тип отношения, но аз мисля, че журналистиката в Америка точно ни показва каква ще бъде журналистиката на бъдещето. Че когато имаш един глобален свят, ти трябва като журналист, когато предаваш едно събитие, да бъдеш наистина субективен и да мислиш за всичките различни слушатели, които ще слушат в света. Сега като гледаме случая с този генарал Петриев, различните вестници фокусират на различни проблеми и на различни теми от целия този случай. Примерно, ако минеш от най-лявата до най-дясната преса, всеки дава различни оценки, различни виждания. Дали наистина неговата любовна афера е истинската причина. Това сега е най-новата. Дали няма нещо повече зад неговата оставка или просто има вестници, които пишат повече женски вестници и списание. Те пък повече засягат моралната тема на цялата история. В армията изневярата се смята за наказуема. Жените защитават или разбират това нещо и дали трябва ние да го съдим или да го съди жена му, защото в крайна сметка това е нещо лично. Той политически не е сгафил. Напротив – много хора казват, че съжаляват, че той си е подал оставката, защото е бил един много кадърен генерал.
Водещ: Всъщност той веднага ли си подаде оставката, след като се разчу за аферата?
b> Рената Велчева: Това е единственият начин да спреш, защото ако той не я беше подал и беше продължил, щяха да продължат да ровят и да излизат още и още неща, макар че те сега пак ще продължат, но не до такава степен. А и самият той в едно от интервютата, които даде и в писмото, което написа, каза че той осъзнава колко много е сгрешил и не иска да отнема вниманието на пресата, на печата, на правителството да се фокусира върху по-важни неща, отколкото е неговият личен живот.
Водещ: Какви нови факти изровиха вестниците въпреки този опит за спиране чрез оставка?
b> Рената Велчева: Това, което в момента има няколко въпроса е първо защо неговата афера се разкри? Защо не се разкрива преди изборите? Десните вестници смятат, че правителството се опитва да укрие нещо и то най-вече връзката и истината за Либия. И смятат, че неговата оставка е истината, че неговата оставка е свързана, че той е бил до Либия и трябваше да се явява пред конгреса. Всъщност в историята на … и ген.Джон Алън, който е бил предложен да стане главнокомандващ на НАТО и за сега неговата кандидатура е поставена на изчакване, на задържане, докато случаят се изясни до колко той самият също има някаква афера и е замесен в цялата история. Отделно другото, другите факти, които в момента излизат и които също така малко шокират лични мои приятели, с които разговаряхме, е самият факт, че федералното бюро за разследване тръгва да разследва не кой да е, а все пак шефът на Централното разузнавателно управление. И за това не знае президентът. Отделно другият въпрос, който в момента си задават хората и вестниците е преди той да бъде избран за шеф на Централното разузнавателно управление, те минават през много добро проучване.
Водещ: И така, оставката е единственият начин да спреш журналистите да ровят. Степан, започнахме с теб с едно сравнително изброяване на лъжите. Колко оставки е редно да има след това Ваше разкритие? Или в годините, ако го продължим?
Степан Хинглиен: На Марковска със сигурност.
Водещ: Това ясно.
Степан Хинглиен: Не знам кой друг трябва да си подаде оставката честно казано, но много хора са замесени в това, което се случва в момента. И то не е морално. Първоначално вътрешният министър потвърди информацията, която ние изнесохме. Възстановявайки полицаите на работа той лично пред мен, в присъствието на човек от пресцентъра си, каза „Марковска имаше среща с един от заместниците ми Вучков или Павлин Димитров” (не мога да се сетя), цитирам Цветанов. „Срещата беше поискана от нея, тъй като жалбоподателя в случая Георги Георгиев, живее на семейни начала с нея.” След това тя каза, че не го познава. После каза, че са близки. Накрая каза, че си е била забравила документите и той е слязъл да и ги върне.
Водещ: Беше си загубила и чантичката. Много се събраха.
Степан Хинглиен: След като Цветанов потвърди преди 2 години и половина, сега при избухването на скандала, той говореше за анонимен донос, който не следва да бъде проверяван, защото не му е ясен източникът кой го подава. Последният ден започна да говори за документ. Искра Фидосова беше абсолютно на абразурата. Никакви лични въпроси към кандидатите. Написа 6 страници писмо на Барозу, адвокат /…/
Водещ: Надвиквахме се дали позицията на ЕК е официална или неофициална. Всъщност доста оставки би трябвало да има, ако приложим американския стандарт. Ако приложим немския стандарт, как ще изглеждат нещата? При разкрития трябва ли да има оставка? Какви са навиците?
Кристиан Шпар: Аз не мога да преценя конкретният случай в България, но в Германия обикновено е така, че трябва да се смята, че политици бързо биха се оттеглили в такъв случай. Да вземем пример с оставката на бившия федерален президент Кристиан Вулф. Той официално не е извършил престъпление, но се създаде впечатлението, че в личния си живот той е станал зависим от приятели, които може би имат същи и политически интереси. И това беше достатъчно, за да предизвика неговата оставка. Виждам обаче една разлика със САЩ. В Щатите натискът по отношение на семейния морал е още по-висок, отколкото например в Германия.
Водещ: Спасе, връщам те пак към началото, към вчерашната случка пред БНТ. Политическа пародия, нека да го наречем за повече разбираемост и към реакциите на слушателите ни на страницата ни във Фейсбук. Те ни обвиняват, че не сме достатъчно обективни. И така, ти поднасяш новините от една страна, от друга страна се срещаш точно с тези хора в БНТ таксито. Как се държат те там?
Спас Къосев: Хората при мен са отрковени. Даже се е случвало да правя такси на тема „какво ще искате от таксито”. Хората казват, че харесват предаването, само дето те си говорят, само че никой н ги чува.
Водещ: Всъщност по това си приличаме с хората, като че ли.
Спас Къосев: Ние журналистите.
Водещ: И най-вече Степан.
Спас Къосев: Смятам, че всъщност положението ще тръгне към добре, когато в България започват да се случват протести в защита на някоя медия, а не против медия. Може би заради това имаме вина и ние самите, защото не успяваме да победим.
Водещ: Италианците казаха как се прави това. Гърците също показаха. /…/ Какво да научим от немските журналисти в това отношение? Как да накараме хората да разберат, че ние работим за тях? Това, че политиците са по-различни и по-своенравни у нас, не е вина на журналистите.
Кристиан Шпар: Не знам дали това е специфична тема за Германия, но по принцип мисля, че журналистите най-вече са с добре разследван, високо качествено отразяване могат да бъдат убедителни. Да защитавам своята свобода спрямо издателит, спрямо политиците. И да се организират добре, за да представляват своите интереси и да стоят в активен политически диалог с издателските съюзи и с политиците.
Всъщност солидарност, като че ли можем да мечтаем за оставки, но също така да сме солидарни. Нали така Степан? Аз много искам да кажа на нашите слушатели, че ние с теб се виждаме за първи път.
Степан Хинглиен: Да, това е точно така. Потвърждавам. За да не ни обвинят в… Има солидарност, но не е достатъчна според мен. Аз получавам солидарност под формата на смс и във Фейсбук. Малко са хората, които изразиха, застанаха на позицията, че това, което ние сме направили с Росен преди две години и половина, не е пасквил. Така, както се опитват да го изкарат редица глашатаи на госпожа Марковска, които ако проследите кои са говорещите по темата в нейна защита, все пак се получава една така, много странна палитра. Да не ги изброявам.
Водещ: Но със сигурност е добре оценено в Брюксел това разследване, защото непрекъснато се…
Степан Хинглиен: Ако ми позволите да направя само едно уточнение, защото това не е ясно. Ние бяхме мотивирани с Росен да го напишем този текст, за да покажем преди 2 години и половина задколисието. Какво имам в предвид? Имам в предвид, че 2012 година беше време, в което министър Цветанов обвиняваше съда поголовно. Тогава нямаше го стабилния Цацаров и ги нямаше онези млади съдии, които си говорят всеки ден с него. Тогава всички черни тоги бяха виновни. Те бяха некадърници, те бяха тези, които…
Водещ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Степан Хинглиен: Точно така.
Водещ: Тази филмова реплика у нас се случи на живо.
Степан Хинглиен: В същото време той, неговият пресцентър ни бомбардираше със съобщения почти ежедневно за операции срещу отдел „Вътрешна сигурност” срещу служители на МВР, които са нелоялни и корумпирани във връзки с определени престъпни…
Водещ: И тук има крилата фраза „почистваме си къщичката”.
Степан Хинглиен: Точно така. Неслучайно материала в медиапул се казваше „някои особености при почистването на полицейската къща”. Защото ой, докато чистеше къщичката и докато всички съдии бяха виновни, така една съдия през сферите си на влияние и контактите си уволни двама обикновени служители от 6-то.
Водещ: Спасе, изходът? Само за това ни остана време.
Спас Къосев: Изходът? Изходът е в принципа. Скоро приключиха изборите в САЩ, понеже днес присъстваме на разговора. Барак Обама каза, че страната му е велика, защото всички имат отговорност един към друг, за загубилият Мит Ромни каза, че изборите минаха, принципите остават. Мечтая. Това нещо разбира се звучи красиво, може и да не е истина, но поне звучи красиво. Мечтая и в България това да стане реалност. И тук пак съм пълен с примери. Най-малкото това, което се случи с кмета на Съединение миналата седмица, който за един ден смени три пъти партията си.
Водещ: Е, определено това не е добър пример, който може да се дава. Секунди останаха.
Спас Къосев: Но това е най-новата пазарна тенденция. Пазаруване на кметове.
Водещ: На вниманието на хората, които се занимават с политически маркетинг. Хубав съботен следобед и бъдете свободни! Разделяме се традиционно.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.12.2011

Водещ: Когато експертите в критиките си за медиите говорят за усещания, а журналистите имат новини с къс срок на годност, когато има гневни от настоящето, а никой не обяснява защо коланите трябва да се затегнат още, по света и у нас е дошло времето хората да започнат да различават позицията на журналистите от позицията на собствениците. И дали е дошло времето публиката да различава собствениците от журналистите? Дали идва краят на двете крайни позиции – повече свобода или повече правила? Отговорите или поне посоката, в която са отговорите, ще потърсим днес в „Клубът на журналистите” в събитията от седмицата, някои, от които и в момента. С Капка Тодорова – специален кореспондент на „24 часа” в Есен, понастоящем, в Брюксел, със Спас Къосев от БНТ 1, с професор Ивайло Знеполски, който е в новата конферентна зала на „Софийски университет”, заради международната конференция „Демокрацията, болна от своите медии” и с Марио Гаврилов, който пък е на отбелязването на осмата годишнина на икономическия и социален съвет. Тържествата отминаха. Ще поговорим повече за предстоящото. Еврото и спасителният план в Брюксел. Демокрацията, болна от своите медии. Едно е ясно – често медиите са виновни. Какви вини им вменяват в така наречените стари демокрации? За какво са виновни медиите у нас? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Жанет Николова, Мария Рачева, Цвети Бахриева и аз Ирен Филева. Останете с нас, защото по теория медиите правят ето това. Един за всички – всички за един. Могат ли го това медиите за хората? Такъв беше скритият въпрос на музикалния редактор Снежа Спасова преди малко и до колко им разрешават разбира се на медиите да бъдат един за всички и всички за хората? Думата първо даваме на експертите. Тази сутрин в новата конферентна зала на „Софийски университет” започна международна конференция, която е предизвикателна тема – „Демокрацията, болна от своите медии.” Подозрение или обвинение според професор Ивайло Знеполски.
Ивайло Знеполски: Ами, вижте, това е и един въпрос, и една констатация под въпроса.
Водещ:А чия е тази констатация под въпрос?
Ивайло Знеполски: Ами това е констатация на хората, които се занимават с анализи на обществото и на медиите, и по някакъв начин интиутивното чувство на една голяма част от публиката.
Водещ: Какво включва интуицията на публиката?
Ивайло Знеполски:Интуицията на публиката включва, че има една голяма несигурност, можем да я наречем информационна несигурност, в степента, в която може да се вярва на достоверността на поднесената ни информация. Съмнения, че има манипулиране на тази информация, че тя се използва за корпоративни частни цели, че има съучастничество между елементи от властта и самите медии, че се разменят услуги, показване срещу привилегии и т.н. Хората са убедени и напоследък ние получихме доста убедителни аргументи в тази посока, че медиите се превръщат в едно индустриално предприятие като всяко останало. На тях се гледа като… От собствениците им се гледа като на инструменти на защита на инструментите на групата, на бизнеса. Т.е. медиите все повече, за съжаление през тези 20 години, се отдалечават от това, което го знаем по теория – като едни бранители „контра власт”, като едни бранители на публичния интерес, като пространство, в което може да се развие един истински публичен дебат за проблемите на обществото. С една дума – резервите едновременно към начина, по който строим нашата демокрация, и към медиите като инструмент на демокрацията се засилват днес.
Водещ: Понеже говорим за интуиция у хората – тази интуиция различава ли собствениците от самите журналисти все пак?
Ивайло Знеполски: Ами това е големият проблем. Значи в регламентите на напредналите демокрации (там също този модел се пропуква), има залегнало едно основно положение, че има разлика между собственост и редакционна политика. Преди няколко месеца прочетох за Франция, че вестник „Figaro”, който е един десен вестник, знаете, е купен от една голяма мултинационална компания. Във връзка с дебата около еврото и европейската задлъжнялост, собственикът на вестника публикува свое мнение по въпроса в един друг вестник. Когато го запитват в интервю „Защо Вие не публикувахте своето мнение във вестник „Figaro”?” той отговаря „Вие не знаете. Журналистите са по-гадни и от синдикалистите.” Т.е. журналистите решават, че мнението на техния собственик не отговаря на редакционната политика и отказват да публикуват неговата статия. Значи, ние за съжаление, сме много далеч от тази практика. При нас все повече се убеждавам и даже някои директно го заявяват, че собственикът е този, който диктува редакционната политика. Ако собственикът е един крупен предприемач и диктува политиката на вестника, много ясно хората си мислят, че този вестник не ни осведомява за нещата, такива, каквито са, а ни представя една картина в интерес на неговата позиция1 в обществото, на неговия бизнес, на неговите взаимоотношения с други партнъори от областта на бизнеса и т.н. Значи, ние се нуждаем повече от всякога от един регламент и разбира се тук журналистите имат много важна дума да кажат. Журналистите у нас, аз нямам чувството, че са синдикално организиране, че имат общите интереси, че са поставили исканията и че се съпротивляват. Ще бъде много жалко, ако се окаже, че голяма част от журналистите са просто изпълнители на поръчки.
Водещ:Но понеже заговорихте за Франция, на мен ми се ще още мъничко да Ви върна във Франция. Там пък регионалните издания, голяма част от регионалните издания бяха закупени от банки и това беше много сериозен проблем. Искам да кажа, че…
Ивайло Знеполски: Аз не казвам, че не е проблем навсякъде – в Америка, във Франция, в Италия. Ние знаем за монополите върху каналите и върху пресата. Има острови на съпротива и има големи пространства, които страдат точно от този проблем. Този проблем не е чисто български. Това е тревожното, че се забелязва в един глобален мащаб. Той е свързан с проблемите на глобализацията, налагането на либералната политика и оттеглянето на държавата от редица публични сфери, регламентирането на редица публични сфери, от икономизирането на политиката т.е. ефективността, бизнесът, продуктивността в центъра на политическия дебат. Т.е. това е една цяла поредица. Светът се променя. Типът демокрация се променя. Пропукват се някакви модели и медиите се включват в този протест.
Водещ:Казахте, че подозирате, че журналистите нямат синдикална организация. Как си представяте една такава организация и как си представяте журналистите да могат да бъдат чути? Къде те трябва да…
Ивайло Знеполски: Ами в една голяма институция, да кажем радиото или пресгрупа – журналистите могат да се съберат, да направят своя синдикална организация, да сключат трудови договори, които регламентират отказа да се помести едно становище, което редакцията не е съгласна. Може да бъде оспорвано и т.н. Може… Не знам. Имам чувството, че журналистите не защитават правата си.
Водещ:Кои права те трябва да защитят на първо време според Вас?
Ивайло Знеполски: Правата си на свобода на професионалната съвест, за спазване на високите изисквания на медиите като работещи в подкрепа на обществото, за прозрачна информация, за точна информация.
Водещ:Ами то има и ред колеги в изданията, аз съм сигурна, че има и синдикални организации. Може би, според Вас, става дума за някакво по-голямо образование, по-обединено представителство?
Ивайло Знеполски: Не знам. Това е работа на журналистите. Нека видят какъв е образа в по-развитите и по-големите страни. По някакъв начин вините са разпределени, защото не може да се оправдаваме само със собствениците или само с властови структури.
Водещ:От какво са недоволни френските медии?
Ивайло Знеполски:Французите са много напред в критиката на медиите. Освен това самите медии са много напред в критиката на собственото си положение.
Водещ:Как се критикуват помежду си? Не се ли приема това като нарушение на добрия тон?
Ивайло Знеполски: Ами, когато става въпрос за защита на определени ценности, високо демократични ценности, няма добър тон. Премълчаването е липса на добър тон. Вижте, основната теза е, че четвъртата власт – такава, каквато беше формулирана в класическата епоха на демокрацията, като една контра власт, власт, която в някаква степен ни осведомява за злоупотребите, отклоняването, не изпълняването на задълженията на другите власти – постепенно с развитите на медийната епоха, с умножаване на каналите и с медиатизиране на политиката, тъй като политиката все повече се премества от парламентарната зала и министерските кабинети върху малкия телевизионен екран или върху страниците на вестниците – само това, което е видимо, съществува като политически акт. Самите медии започват да се превръщат в нещо друго. Престават да бъдат тази четвърта контра власт и се превръщат в една власт сама по себе си. Те се превръщат във властови механизъм, който започва на няколко нива да упражнява определена власт. Вече не контрол, не информация и не пространство за дебат, а да упражнява собствена власт. Най-типичният случай е тогава, когато има връзка между властта и медиите. В теорията тогава говорят за медиакрация – т.е. управляване през медията, която внушава, налага дневния ред, елеминира едни събития, налага на вниманието други събития, показва едни личности – не показва други, развива едни модели – не толерира други модели. Т.е. внушава масови нагласи и по този начин манипулира и направлява обществото. Второто е, когато медията, вътре в самата себе си, не е свободна, тъй като в качеството и на индустриално предприятие, частна собственост, защитава интересите на собствениците и това се чете ясно. И най-накрая – тогава, когато медията започне да се изживява като политически субект. Започва да се намесва директно в политиката. Ние познаваме от близкото минало няколко български известни журналисти, които ръководеха вестници, които се изживяваха като политически фигури, които утвърждават една политика или отричат друга политика.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Т.е. използват вестника не за икономически интереси, а за лично политическо влияние.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Вие сигурно се сещате за кои фигури става дума.
Водещ:Ами, аз заради това Ви питам кого имате в предвид, защото не се сещаме.
Ивайло Знеполски:Оставям на Вашата интелигентност сама да се досетите.
Водещ:А каква е кризата на старата демокрация?
Ивайло Знеполски:Ами кризата е, че тя все повече се управлява през медийни репрезантации и все повече отказва един истински дебат.
Водещ:А каква е разликата между медийната криза на старите и на новите демокрации?
Ивайло Знеполски: Е, медийната криза на старите демокрации! Старите демокрации са утвърдени именно и благодарение в полза на демократичните медии. Свободните медии правят съвременните европейски… Кризата започва в последните две десетилетия, именно с глобализацията, приватизиране тотално на медиите, увеличаване броя на медиите и превръщането им в частни икономически субекти, които се появяват и започват да играят на полето на властта.
Водещ:Има ли връзка между улицата и медиите? Или тя е прекъсната според Вас?
Ивайло Знеполски:Не мога да кажа, че има връзка между улицата и медиите. Медията по някой път отразява настроението на улиците, когато това е попътно на нейните интереси, но улицата все по-рядко влияе на медията.
Водещ:А какъв е начинът да влияе по-често на медията?
Ивайло Знеполски: Това е на всеки да го намери и да го измисли. Мога да Ви задам една рецепта как да влияем на медиите. Големият проблем и това е отвореният проблем, който се надявам, че… Отвореният проблем на самата конференция – тъй като медиите, които са се конструирали като една от властите, днес като всяка власт подлежат на критика. От друга страна критиката на медиите не трябва да ни връща в една минала епоха, когато се превръща в забрани, защото това ще бъде не демократична. Големият проблем е как да формулираме една демократична критика на медиите, така че медиите да възстановят със своята собствена свобода и демокрацията да открие пълноценния си дебат, но трябва да има водещи журналисти и водещи главни редактори, и екипи, които да са наясно каква политика провеждат и как трябва да я провеждат.
Водещ: А кой трябва да конструира редакционните политики? Как си представяте, че това може да се получи?
Ивайло Знеполски: Ами ние разискваме само теоретично как седят нещата. От тук нататък как седят медиите, това е технически въпрос и разбира се само срещу много голям хонорар някой може да им го измисли.
Водещ: Колко трябва да бъде голям този хонорар?
Ивайло Знеполски:Не знам. Нямам никаква идея.
Водещ: Ако в началото на демокрацията градският фолклор ни даваше мъдрия съвет, когато имаме нужда от доктор да вземем такси, днес така ми се ще, докато тече конференцията „Демокрацията, болна от своите медии”, да излезем на улицата и да хванем едно телевизионно такси. Добър ден на Спас Къосев.
Спас Къосев: Здравейте.
Водещ:И така, виновни сме за това, че внушаваме масови нагласи, че не сме свободни и че се изживяваме като политически субект.
Спас Къосев: Виновни. Доколкото съм срещал, включително в учебниците, пише, че независими медии няма. Професорът, слушахме го внимателно, говори за последните 20 години. Сякаш всичко това, което той изсипа като критика, че се случва в медиите, се случва в последните 20 години. Какво беше преди това? Медиите защитаваха хората или?
Водещ:Е, защитаваха ги, в смисъл такъв, че разгръщахме последната страница – прогнозата за времето, спорта и програмата на телевизията.
Спас Къосев: Аз съм бил твърде млад преди 20 години. Така, дори да приеме, че независими медии няма, всъщност има нещо, което много сериозно се е променило последните 20 години и това е, че зрителите са независими. Разсъждавайки, говорейки с колегите – нали аз вече работя в обществена телевизия близо 9 години, съм стигнал до следния извод – какво се промени всъщност. Едно време боговете на телевизията бяха тези, които я правеха. Сега за мен боговете на телевизията са тези, които я гледат. Т.е. едно време почти без значение какво се е давало по телевизията, хората са били склонни да гледат телевизия заради технологията, заради самия телевизор. Сега обаче всеки е свободен, има дистанционно и може да ходи, където си иска. Т.е. едно време медията е имала много по-голяма функция за това да не бъдем граждани, отколкото днес телевизията има тежест за това да ни направи граждани. Има Интернет – всеки е свободен. Има Интернет, има форуми. Всъщност това да бъде граждани, то няма как да стане по телевизията. Ние може би и като зрители…
Водещ: Няма да стане и по медиите, разбира се, в самите медии.
Спас Къосев:Да. Тези усещания, за които говори професорът, те може би са остатък от един друг тип мислене.
Водещ:Аз тъкмо за усещанията исках да поговорим, защото усещанията лесно се различават в телевизионното такси. Разбира се това е една естествена метафора. Такива ли са усещанията на хората за нас – медиите, че манипулираме събитията?
Спас Къосев: Има такива усещания между другото. То е клише, което битува отдавна сред нас, но пак искам да върна топката към зрителите. Наистина, едно време информацията е била контролирана, имало е един източник. Сега има толкова много медии, сега има Интернет, сега има форуми, така че всеки може да си сглобява позицията, да си сглобява мнението, да си събира информацията, откъдето и както пожелае. Въпрос е вече обаче на лично усилие. Тук има едно нещо, което също може би пречи и това е клишето, че журналистът, смисъл какво означава журналистът да бъде обективен. Означава той да няма позиция. Ами не е така за мен. Естествено е добре, нали, позицията, когато се защитава, да бъде в публицистично предаване. Те публицистичните предавания са за позиции.
Водещ: То за това трябва да има разлика в жанровете, разбира се.
Спас Къосев: Да, но и в новините. Значи, не може в новините дори репортерът, журналистът да няма позиция. Единствената универсална позиция обаче е гражданската позиция. Т.е. ако трябва да реагираме на това с какъв цвят е оцветен проблемът, чисто гражданското съдържание в него. И демокрацията в България ще дойде тогава, когато имаме гражданин, но гражданин – това е едно голямо усилие.
Водещ:До колко ние, медиите, можем да предизвикаме гражданите наистина да мислят и да имат желание да коментират пред нас? Останете с нас. Ще опитаме да разберем това след малко. Когато експертите критикуват медиите с фразата „усещане за манипулативност”, как отговаряме ние журналистите? Изобщо как се чувстваме ние, журналистите, тук и как се чувстват колегите в по-старите демокрации по реда на усещанията? Първо Марио Гаврилов от БНТ.
Марио Гаврилов: Много често нашите критици недооценяват един факт – ето, да кажем каква е икономическата криза. Казват „ако медиите не пишат за икономическата криза, тя няма да се случи”, което не е истината. И все пак медиите основната им функция е да информират хората. И сега – задължение е на медиите да информират хората, че има някакви проблеми в икономиката. Естествено, че е задължение. Има ли вторичен ефект от това, че хората се уплашват и това допълнително засилва кризата? Може би има такъв ефект. Но, ако ние си замълчим, това не означава, че кризата ще си отиде. Това е като все едно да не взимаме лекарства, когато имаме грип.
Водещ: Това е малко като яйцето и кокошката.
Марио Гаврилов: Абсолютно, да. Но медиите, ако не говорят за криза, ако не говорят за лоши неща, много казват „ето, медиите като внесат някакъв скандал, ние заради тях паднахме от власт”. Просто не е вярно. Пак щяхте да си паднете от власт, само че нямаше да бъде днес. Щеше да бъде утре.
Водещ:Как се чувстват пък медиите и как отговарят на такива критики в Германия. Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен.
Капка Тодорова: Ами то е тема, да. Да, тема е. Германците също имат проблеми със своите медии. Германските медии имат проблеми със своите критици. Стара тема, която продължава една такава борба и в Германия заради примерно силния контрол понякога на политиците върху медиите. Германия е демократична държава и заради историята си от 20 век спазването на всички демократични принципи е изключително важно. Както знаем, това са свободата на медиите, функциониращите медии, уважението към медиите. Също така уважението и независимостта на политиците, на съда, на полицията. Това са категории, с които тук се работи. Докато да, в България общо взето го има този момент, че някак си всеки ни е виновен. Политиците са виновни. Полицаите са виновни и медиите са виновни. Не знам на тази кръгла маса до какъв извод ще стигнат. Дали това е реалността или… То малко е като кокошката и яйцето този въпрос. Медиите ли са виновни или обществото е виновно.
Водещ:До колко някакво синдикално обединение между журналистите може да помогне в този случай, защото това е една от препоръките?
Капка Тодорова: Аз… Извън синдикатите, класическите, които защитават правата изобщо на работещите и на служителите в Германия. Германските медии са обединени в една институция, която се нарича „Bundespressekonferenz”или „Конференция на федералната преса”. Това е един независим инструмент, в който участват всички медии, включително и чужди кореспонденти. Те разполагат със своя сграда и при тях, това е един от малкото случаи между другото в Европа, при тях политиците отиват при журналистите, а не журналистите да тичат при политиците. Т.е. този инструмент, тази „Конференция на федералната преса” – тя си има и свои правила, има и свои адвокати. Там се наблюдава медиите да спазват стриктно правилата. Има естествено и задължителен кодекс на медиите в Германия, който между другото е и правен. Смисъл тук не са само пожелателни нещата. Има за грубо нарушение на журналистическия морал или… Всъщност, те са обвързани със законови наказания, които разбира се не са в Наказателния кодекс. В Германия не се влиза в затвора за нарушаване на журналистическата етика. Така че това е може би един добър пример. Една такава конференция, която всъщност всички медии заедно, те се контролират помежду си, но и се защитават.
Водещ: И така. Усещане за манипулативност. Това е обвинението. Дали не сме в ролята на бистришките тигри? Защото яйцето и кокошката го споменахме вече няколко пъти.
Спас Къосев: Хубаво е да не сме доволни от медиите си. Това също е символ на демокрацията.
Водещ: Но е хубаво да си даваме сметка, че медиите са различни. Няма как да бъдат поставени под един знаменател.
Спас Къосев:Абсолютно и колкото повече са, и колкото по-различни са, толкова повече зрителят, слушателят има избор. Значи е толкова повече демокрация. Да, провинил се журналист, нарушил етиката, не отива в затвора, но когато това се случи в една работеща демокрация, в едно гражданско общество, сгрешилият журналист е наказван от своите зрители, от своите почитатели. Най-лесното е с дистанционното.
Водещ:Това между другото се е случвало. Случи се с „24 часа”, но се случи много отдавна. От тогава май спря да се случва. Говоря за случая, в който те публикуваха една партийна книжка, която се оказа фалшификат. Но от тогава такова наказание не сме виждали за медия, май.
Спас Къосев: Е, сигурно се случва. Няма как да разберем. Знаем, че дори рейтинговите агенции, които ни дават някаква информация все пак за нашата гледаемост, съм учил маркетинг. Знам, че те винаги са изключително относителни, пожелателни, така че вероятно в къщи хората наказват тези, на които не вярват. Искам да дам обаче пак пример за това какво липсва в нашите зрители, за да бъдат истински граждани. Спомняте си вероятно, скандалът беше съвсем скоро с телефоните „Vertu”, депутатския телефон „Vertu”. Една брилянтна за мен постройка, чисто журналистическа. Нещо, което трябваше да предизвика огромни катаклизми и реакция обществена.
Водещ:До подаването на оставки.
Спас Къосев:Да, нещо, което обаче беше изгледано като някакъв сеир и забравено за няколко дни. Значи това за мен е пример за брилянтно свършена журналистическа работа, която обаче не покълна нищо от нея. Така че – ето Ви пример за виновни медии и виновни зрители.
Водещ:Още един пример. Журналистите от BBC, които уличиха в корупция Славков, бяха лоши, си спомняте, и за властта, и за голяма част от хората.
Спас Къосев:Лоши, да, защото нападнаха нас, нали?
Водещ:Да.
Спас Къосев: И още нещо ще Ви кажа. Ще Ви цитирам финала на едно от предаванията ми, понеже ме попитахме за такси и усещанията от него. Финалът на едно от предаванията миналата седмица. /…/което аз даже не го попитах за името, „БНТ такси” не се казват имената. Срещаме се и се разделяме. Та, накрая той каза следното нещо. Той наистина обичаше България и каза, че много държи да ми покаже, че това е важно и че той наистина много обича България, и накрая каза „Вие българите, страхотно е да общувам с Вас, Вие имате много енергия, Вие сте много търпеливи. Търпяхте 500 години турско робство. После търпяхте комунизма. Сега търпите какво ли не. Карате толкова хубави коли. Е, как да не Ви обича човек?”
Водещ:Аз си мисля, че има едно друго нещо са обичане и сега мисля да те предизвикам. Да те предизвикам с едно друго проявление, което е хубаво да обичаме, което се среща у хората и което е много близо до една много почтена гражданска позиция. Снежа Спасова ми е помощник. Какво усещане – ключът към вълшебството. Правилно ли съм запомнила? Тази жена, която отглежда сама своите две болни деца и не се оплаква.
Спас Къосев:Да, всъщност магията се превърна в една много интересна метафора в това предаване. Говорим за предаването онзи ден. БНТ такси.
Водещ:От 8-ми декември, да.
Спас Къосев: Изключително тежка, чиста и истинска история, която в себе си съдържа страшно много неща. Който не го е гледал, може да го гледа в Интернет и да мисли върху това предаване.
Водещ: На фона на всички социални протести е хубаво да отбележим.
Спас Къосев:Да, магията. Всъщност в момента, в който тя каза, ми каза, че всъщност…Между другото тази жена има 4 деца. Две от тях са в тежко състояние, болни инвалиди. Каза, че живеят с 300 лева и тогава я попитах „Как така успявате?” и тя каза „Ние, българите, сме магъосници.” И тогава аз и казах „Добре, направете ми една магия тогава.” И тя каза „Ами ще Ви направя магия. Пробвайте Вие да живеете с 300 лева” Т.е. оказа се, че българите не сме магъосници, а ни се иска. Къде е ключът от магията? Ключът от магията – тя каза, че това е единственото нещо, което може да завещае на децата си. Уви, е ключът от магията. Ключът от магията е, уви, все още се затваря вътре в семейството и помежду ни.
Водещ: И не е работа на медиите да влизат в тези по-индивидуални територии по един жълт начин, така да го кажа.
Спас Къосев:Да.
Водещ:Някак не е предизвикано.
Спас Къосев:Всъщност, да. Мисля, че това предаване от 8-ми декември, има вътре страшно много неща наистина, които остават зад кадър, които остават не смлени за зрителя, който ако е гражданин, ще ги открие.
Водещ:Ще може да си представи.
Спас Къосев:Да. Само одеве ми казахте, като дадох пример за господина, с който обясних защо обича българите. Всъщност той е от Коста Рика. И странното беше колко добре ни познава.
Водещ: Той и доста добре говореше български.
Спас Къосев: Да. Каза, че всъщност 89-та година е учил в България и сега се е върнал от няколко години.
Водещ:Ами, сигурно е имало защо да се върне.
Спас Къосев:Говорим за скъпата кола на митрополит Кирил.
Водещ:Скъпата кола на митрополит Кирил, да. Оказа се, че има оставка. Пък после нямаше оставка. Така и не стана ясно за какво става дума.
Спас Къосев:Няма значение, както няма значение и точно колко струва колата, защото тя наистина не е толкова скъпа. В никакъв случай. Тази кола, макар и толкова нова, всъщност е едва на половина на колите на другите митрополити, които са купили места. Просто всичко това се превърна в един символ.
Водещ:Да. Но пък от друга страна е хубаво да не живеем само с метафори, защото после ние, медиите, излизаме виновни. Нека обаче да се върнем към някои по-актуални събития сега с Капка Тодорова.
Капка Тодорова: Немските медии, както и всички останали медии, бяха твърде объркани от станалото през последните 48 часа, тъй като то наистина се промени коренно поне 4 пъти в рамките на официалната вечеря, която започна в четвъртък вечерта, в 19 часа и завърши в петък в 5 сутринта. За тези 15 часа лидерите успяха да се договорят и разоговорят 3 пъти, така че в крайна сметка в петък на обяд имахме съвсем нови решения. Решенията са ясни. Всъщност ЕС – 26 членки от ЕС ще се съюзят в нов фискален пакт. Само и единствено Великобритания отказа да подпише този пакт и се постави сама в изолация. Как реагират на това германските медии? Скъпа победа за Меркел – това е водещият извод в тях след вчерашната среща. Пробивът е направен. ЕС реши да проправи следващите си стъпки за стабилизиране на еврото. Това е добрата новина. Лошата новина е, че един от важните играчи в ЕС, Великобритания, остава извън новата общност, която бе решено да се формира след срещата вчера.
Водещ:Но пък от друга страна това, като че ли, не е новина.
Капка Тодорова: Да, ако медиите… Има различни коментари – разцепена Европа или по-точно отцепена Европа. В крайна сметка германските медии си задават въпроса наистина колко ще излезе това и няма ли да постави в опасност целия ЕС изолационната политика на Великобритания в момента. Проблемите, които могат да дойдат, са най-вече със ситуацията около паунда. Ще накажат ли пазарите Великобритания за това, обединявайки се срещу паунда?Той ли е следващата жертва след еврото? И ако да, какъв ще е ефектът върху общата валута? Това са въпроси, на които още никой няма отговор.
Водещ:Преди тази среща най-често за нея се говореше като за залози. Кой какво залагаше в крайна сметка?
Капка Тодорова: Да. Говореше се за пазарлъци, дори за нещо като игра на покер, в която просто този с най-силни нерви трябваше да спечели. Явно това се оказа германският канцлер Ангела Меркел, тъй като голяма част от планът, който беше приет, е нейният план. Макар че това не е най-точно нейният план А, а е нейният план Б. Тя се стремеше към подписване на нов договор или промяна в договора от Лисабон. Това не може да се състои заради съпротивата на Великобритания, заради това се стигна до план Б – нов фискален пакт. Кой какво заложи? Великобритания се опита, такива бяха и коментарите на германските медии, може би заложи твърде високо – тя поиска отделни правила за нея при регулирането на финансовите пазари и право на вето върху решенията на евро зоната, въпреки че няма намерение да се присъединява към нея. Унгария имаше изненадваща позиция. Тя първоначално се присъедини към Великобритания, което учуди всички журналисти в пресцентъра, тъй като положението на Унгария далеч не е розово. Нейният рейтинг вече е свален. Тя е пред фалит. Ще има нужда и вече има нужда от помощ от МВФ. Така че точно за държави като Унгария новият стабилен пакт, пак на стабилност, новият финансов пакт е вероятно лекарството, което може да ги излекува. Явно унгарският премиер Виктор Орбан съзна сам това положение. За това няколко часа, след като заяви подкрепата си за Великобритания, той все пак размисли и премина директно в другия лагер, и се присъедини към новия финансов пакт. България на този етап продължава да взима повече задължения, отколкото права. Все още не е ясно дали ние ще имаме достъп до европейския стабилизиращ механизъм. Това е онзи инструмент, който ще замести спасителния евро фонд в момента от средата на 2012 година и който ще спасява държави, които имат проблеми, както Гърция в момента. Не е договорено дали държави извън Евро зоната ще имат право на помощ от този механизъм. Въпреки че те ще спазят всички задължения от страните в Евро зоната. Дали ще има голяма промяна за България? Не, тъй като България от години спазва поне макроикономически изискванията на Евро зоната. 3% в бюджетен дефицит и не голям външен дълг. В момента по националните данни той е 16-18%. Така че, да. България няма да затяга повече колана, но няма и да го отпуска повече на този етап. Това златно правило, което трябва да приемат всички страни, а т.е. 3% граница – едно от новите правила на новия пакт е тази горна задължителна граница да бъде вкарана в конституциите на всяка държава. Това би означавало със сигурност, че България трябва да промени конституцията си и да вкара тази граница в основния си закон.
Водещ: Което е една доста трудна задача, познавайки българския парламентарен живот.
Капка Тодорова: Да, трудна задача. Премиерът Бойко Борисов каза пред журналистите в Брюксел, че се надява на подкрепа все пак в Парламента. Надява се. Той е водил предварителни разговори с повечето партии, със СДС, със Синята коалиция, с ДПС, с РЗС. Каза, че дори Синята коалиция се е ангажирала с подкрепа, тъй като те са приели. Техен плод е всъщност Валутният борд в България. А този нов пакт представлява просто един по-стабилен борд. Но все пак за промяна на конституцията са нужни три четвърти от парламента. Дали ще успее и как ще успее да ги събере? Това все още са въпросителни, които до март между другото е срокът и трябва да намерят своя отговор.
Водещ: Кои журналисти бяха най-остри във въпросите си към лидерите до толкова, доколкото имахте достъп разбира се до тях?
Капка Тодорова: Да. Те периодично дават пресконференции. Естествено умората си каза думата. 48 часа без сън минаха не само за лидерите, но и за журналистите. Но основната, голямата жертва е Дейвид Камерън – британският премиер. Имаше дори въпроси като не смята ли, че Великобритания трябва изцяло да излезе от ЕС и да се ориентира по примера на Швейцария, която не е член на ЕС, но има икономическо сътрудничество и спазва доста от икономическите правила в ЕС. Да, той беше основната жертва. Саркози и Меркел се показаха като победители, макар че има и съмнение дали изобщо има победител в тази среща, тъй като всеки направи компромиси. Така че ще видим дали атаките срещу Камерън ще продължат и дали са основателни.
Водещ: Позволяват ли си немските журналисти да употребяват термина „Меркози”, което доби популярност в последните дни?
Капка Тодорова: Тандемът „Меркози” е любима тема просто в Германия. Германските медии и не само германските медии, между другото германските кабарета – това е един стар жанр в Германия, който продължава да процъфтява , това са основните комични фигури и основните фигури във всяко шоу са именно семейство мосю и мадам Меркози. Забавляват се от една страна журналистите с тази стара – нова любов – омраза между двамата. Но да, така или иначе за тях е може би дори има малко злорадство, че Германия показа, че е по-силната, както и не отдавна „Шпигел” си позволи дори да пише „Меркел командва с едно подсвиркване кученцето Саркози”. Така че, да. Пише се много на тази тема.
Водещ:Всъщност тази лексика познаваме от времето на Тони Блеър. Той беше в тази роля. В ролята на Саркози. Обиждат ли се лидерите на подобни неща? Демонстрират ли обидата си всъщност пред журналистите?
Капка Тодорова: Не. Но те са медийно много обиграни и е ясно, че те ще понасят солидна доза критика и солидна доза хумор на техен гръб, след като са в ролята си на водещи. Но трябва все пак да признаем и че това забавление на гърба на тандема Меркози е само част от пейзажа. Основните коментари и новини са сериозни.
Водещ:И така. Как тези 300 лева, за които говорихме със Спас Къосев се вписват в тези решения за еврото, големи и как българските политици реагират на критики?
Спас Къосев: Тези 300 лева се вписват. Все още големите проблеми с еврото на нас ни звучат абстрактни. Може би на нас повече, отколкото на правителството, което в тази тежка ситуация държи да бъде отличник. Нещо, което се разбира трудно от хората, с които разговарям в таксито всеки ден. Разбира се, това да има демократични медии в България, има и друг проблем, има и друга посока – не само в зрителите и тяхното гражданско самосъзнание. Все още има проблем в контакта на медиите с власт имащите. По мое мнение все още политиците у нас не са се научили, не са разбрали, не са приели, не са повярвали, че когато има някакъв проблем, е по-добре той да бъде говорен…
Водещ:И по някакъв начин решен. Вместо да стават…
Спас Къосев:И дискутиран,да. Вместо да мълчим е по-добре да говорим. Въпреки, че новото правителство, трябва да призная, прави някакви крачки в тази посока и това от друга страна обърква медиите, които по някой път се чудят как да реагират и как да действат с това внимание от страна на управляващите, и се объркват в посланията. Но там пък вече трябва да мисли зрителят. И така. И не е лесно обаче.И на зрителя не е лесно, трябва също да признаем, защото – да обърнем внимание. В седмицата на протестите с какво се занимавахме в медиите на фона на протестите. Това беше една седмица, в която се занимавахме с бистришките тигри, занимавахме се с подпалени коли и се занимавахме с футболист на годината.
Водещ:Ние ще продължим да се занимаваме, което е по-страшното. Ние ще продължим да се занимаваме с всичките тези сюжети.
Спас Къосев: Има защо да се занимаваме с тях – защото се превърнаха в едни символи. Но на фона на едни протести – всъщност това бяха едни от водещите теми, така че и на зрителите не им е лесно да сеят къде е същественото.
Водещ:Трябва ли да направим кабаре, какъвто е немският опит, германският опит? Трябва ли да създадем, как беше, как го каза Капка? Такъв съвет, в който журналистите да очакват при тях да дойдат политиците и това дали е възможно да се случи?
Спас Къосев: Надявам се, че е възможно. Надявам се, че скоро ще бъде възможно и наистина това, което имах в предвид е, че всъщност у нас още не е станало. Така че политиката търси медията. Обикновено медията трябва да търси политиката, което ги поставя в една особена ситуация един спрямо друг. В момента, в който политикът най-накрая се съгласи да дойде и да изкаже своята позиция и то когато става въпрос за скандал, в който той е накърнен и ощетен, т.е. журналистът му се обажда, за да му даде възможност да се защити, политикът поставя условие. Скоро, съвсем скоро Мартин Карбовски имаше такава публикация и в нея той пишеше, че все още в България интервю не се дава, а се взима. Така че може би мечтаем да организираме, да имаме такова място, в което политиците ще идват и ще молят за интервюта.
Водещ: А липсата на ясни отговори от страна на институциите или липсата на ясна информация от страна на институциите е по-големият проблем днес за журналистите? И каква е връзката с усещането за манипулация, която пък имат експертите за вината на журналистите?
Спас Къосев: Информацията е разнопосочна. Нещо, което също ми направи впечатление покрай коментарите за промяната в пенсионната система е първо начинът, по който това предложение беше внесено в Парламента. Не лично от финансовия министър, защото то задължително трябваше да мине през Тристранния съвет, а през депутат. Т.е. заобикаляйки Тристранния съвет. Интересно послание към преговарящите. И информацията, да, може би не е много ясна, но да се съгласим обективно. Ако колата ми пред блока гори, това ще ме интересува много повече, отколкото дали на площада са се събрали да протестират зърно производители.
Водещ:Между другото в миналия брой го коментирахме, но изглежда трябва да го коментираме още. Протести или обиди, протести или подмяна на дебата? Кое повече отива за заглавие?
Спас Къосев: Подмяна на дебата. Ами, то дебат май нямаше.
Водещ:Така де. Той беше подменен. Имаше едни доволни и едни недоволни хора и накрая никой нищо не разбра освен това, че дойдоха едни трактори посред нощ, паркираха се. После се раздаваха цървули и толкоз.
Спас Къосев: Добре. Аз, маркирайки седмицата с тези три различни псевдоскандали, с елементи на забавление в тях- значи и трите теми всъщност са значими. Има за какво да бъдат изговорени и да бъдат дискутирани. Искам да обърна внимание обаче на момента, в който се появяват. Дали наистина не служат за изместване на дебата?
Водещ: Кога коментарът ще излезе извън тясната дрешка на пожелание, на забавление за зрителите, за слушателите, за читателите? И до колко зависи това от нас – журналистите?
Спас Къосев: Ще Ви кажа. Скоро, покрай изборите, си мислех кой би могъл да бъде моят политик. И стигнах до извода, че това би бил политикът, който не ме подценява като избирател. След това помислих още малко и стигнах по-далеч. Зададох си въпроса кога България ще се оправи? Разбирайте кога ще бъде демокрация? Кога ще дойде гражданското общество? България ще се оправи тогава, когато се окаже, че политиците наистина са подценили този път избирателите.
Водещ: И когато на избирателите им бъде ясно, че те трябва да им го покажат недвусмислено. А пък ние с удоволствие ще опишем тази история. Шоуто трябва да продължи, защото шоуто трябва да продължи, но поне да се доближи по-близо до класическите модели. Ето такива. Хубав съботен следобед от всички ни – Владимир Тошев, Жанет Николова, Снежа Спасова, Мария Рачева и от мен Ирен Филева.

в. 24 часа | 18.05.2011

Той започва да води централната емисия от 20 ч довечера и ще го прави до 24 май непрекъснато. Ще му партнира Радинела Бусерска. "Едва ли има по-престижна новинарска емисия от "По света и у нас". Отдавна тя е еталон в българската журналистика", каза Любенов. Другите новинари от емисията Спас Кьосев и Радина Червенова и Поли Златарева с Даниел Чипев също остават на екран. Така трите двойки ще се редуват. Любенов се завръща в държавната телевизия, след като беше главен редактор в закритата вече ПРО.БГ. Преди това е работил в БНТ като водещ на "24 квадрата" и "Полет над нощта".

Стр. 40

сп. Мери | 07.05.2011

Има един глас, който ще различите, дори да се преплита със стотици други. Ахо в началото се двоумите, аз ще ви помогна, Става дума за Спас Кьосев, екранния партньор на Радина Червенова, или казано по друг начин – двойката, която води централните емисии на БНТ.

Роден е в София, отраснал в Пазарджик. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ". След това го приемат философия в CV, но завършва маркетинг в УНСС.
Сега учи кино- и телевизионна режисура в НБУ, На 27 години, все още е несемеен.

Спас, как попаднахте в телевизията?

Не съм учил специално за това, което работя, В моя случай поскоро професията ме привлече, отколкото аз да съм я гонил нея. Преди 6-7 години разбрах, че има кастинг в една нова телевизия – ВТК, явих се и ме харесаха, вероятно заради гласа. След като поработих там около година, се явих на конкурс за водещи в БНТ. Бях избран като един от петимата, спечелили сред 165 кандидати. От тези петима днес в БНТ работим само аз и Марин Маринов.
По пътя си дотук срещнах много хора, които са готови на всичко, за да станат водещи на централни новини, но не им се случва. Това показва, че или животът е несправедлив, или поне че трябва да си готов да приемеш, че не всичко в него се постига само с амбиция, на мускули. Това обаче не означава, че не трябва да работиш – през последните години работя като ненормален – от начина си на живот свалих около 10 килограма, които не успявам да възстановя. Просто дотук съдбата е отзивчива към труда ми и съм благодарен за това на небето и на възпитанието от моите родители.
Обичам работата си, не мога без нея – аз съм това, което правя.

Като малък какъв искахте да станете?

Първо исках да съм тираджия заради красивите камиони и заради стоките, които тогава имаше само в Кореком, после исках да съм художник-аниматор – обичах много да рисувам. После исках да стана автомобилен дизайнер.
Тренирал съм няколко години баскетбол, но май никога не съм мечтал да стана спортист. Тога ва си бях решил да спра да тренирам в момента, в който започна да забивам на стандартен кош – случи се, а това е рядкост дори когато говорим за професионални състезатели с моя ръст (187 см).

Какво е важно за човек, за да се задържи в БНТ- здрави нерви или непукизъм?

Здрави нерви – на първо място, за да издържиш на трудностите и напрегнатите ситуации. Непукизъм – единствено за да можеш да отсяваш маловажното от важното, да го прескачаш, без да може да те спре. Най-важното нещо, на което ме научи работата ми, е самоконтрол. Това обаче се съчетава трудно с едно друго безусловно изискване на екрана – винаги да бъдеш искрен, винаги да бъдеш себе си. Ако играеш роля, зрителят винаги те хваща. Не можеш да си позволиш непукизъм по отношение на работата си – защото там, отпред, е твоето лице и името ти, по-скоро ти се налага да проявяваш непукизъм по отношение на себе си, на здравето си, свободното време, личния живот.

Какво според Вас е важно за високия рейтинг на дадено предаване?

Вътре задължително трябва да има нещо за окото, нещо за ухото и нещо за сърцето. Всяко предаване трябва да търси начин да събира и обединява хората, а не да ги разделя.

Как протича един Ваш работен ден? В колко отивате на работа, до колко протича денят Ви?

Единственото хубаво по отношение на режима е, че можеш да си позволяваш да ставаш малко по-късно за работа. Трябва да си там около 11-12 часа, но пък всеки ден си тръгваш не по-рано от 9 вечерта и няма значение дали е събота и неделя, дали е национален празник, Коледа или Великден.

Какво цените най-много у една жена?

Да бъде естествена, не можеш да съдиш някого за това, как изглежда, защото това е природа, но можеш да го кориш за неговото собствено отношение към тази външност. Говорихме веднъж с един приятел за силиконовите красавици и той каза нещо много интересно – не харесвам силиконови гърди, но харесвам как жените се променят, след като си сложат. Прав е! Това, което мъжете усещат първо, е как жената оценява себе си и какво излъчва. Всяка жена трябва да знае, че е красива.

Какви жени харесвате?

Нямам определен тип. Както казах, красотата е усещане и когато е само външна, тя по – скоро дистанцира, отколкото да привлича, Иначе не обичам силен грим, вежди, изтънени до конец, силни парфюми, ефектни неудобни дрехи, Най-важното е да бъде чистоплътна – аз самият съм маниак на тази тема.

Срещнахте ли Вашия тип жена?

Слава Богу, да!

Къде Ви е по-приятно – в "Таксито" или когато водите централните новини на БНТ?

Новините са това, което ме привлече в телевизията. Там има високи стандарти, налагани с десетки години, и е чест и отговорност да бъдеш избран да ги достигаш, утвърждаваш и развиваш. А "Таксито" е нещо съвсем друго. Там няма писани правила, няма сценарии, аз определям стандарта. То е по-стихийно, по-непредсказуемо, позволява повече творчество. И двете обаче са част от едно цяло и по някакъв странен начин изграждат моя вътрешен баланс.

Стр. 26, 27