“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”,22.01.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 22.01.2011

/…/започна медийната седмица с представянето на доклада на социологическа агенция Маркет линкс по поръчка на фондация Медийна демокрация. Този доклад обобщава данни от наблюдението над 7 национални всекидневника в два съпоставителни един с друг периода – първата фаза на управлението на ГЕРБ след парламентарните избори през 2009 и политическите развития през миналата година. За тези близо 14 месеца са регистрирани, представете си, 17 759 материала в медиите, името на Бойко Борисов е споменавано 6625 пъти, което показва, че премиера е в почти всяка трета информация,която излиза. Отрицателни са оценките на президента Георги Първанов и лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Ахмед Доган. По време на конференцията, организирана от фондация Медийна демокрация участниците констатираха, че политиците все повече се месят в работата на медиите, а обикновено журналистите контролират властта. На път ли е този модел да бъде окончателно демонтиран и от кого зависи това. Какво могат да направят журналистите и до колко е по силите им? Доверието на хората може ли да стане основа за оценка на работата на журналистите? И още няколко медийни събития от седмицата поставят този акцент и днес в "Клубът на журналистите". Честит рожден ден на програма Хоризонт – специален гост в студиото е директора Калина Станчева, която ще ми се да призная е известна още с това, че много рядко дава интервюта. И за да не звучи самохвално ще цитирам колегите от списание Тема, които днес са определили Хоризонт и БНР за тема на седмицата. Ето как – на юбилея си Хоризонт на БНР е пред дилема – парите или живота, слушателите и я уважават заради ръката на пулса на времето, клиентите искат музика, пише колегата Светослав Спасов. И още – живота започва след 40, поговорката е любима не само на американците, но и на шефовете на БНР. На връх 40 годишния юбилей на програма Хоризонт, радиото сключи договор за дистрибуция на музикалния си архив в най-големите интернет магазини. Новини очаквайте малко по-късно в "Клубът на журналистите" . А иначе през ноември в първо студио на Драган Цанков 4, Сигнал изнесе акустичен концерт, който радиото записа. Диска вече се появява, както казват колегите, с новия брой на един от големите фенове на групата – Списание Тема. Концерта на Сигнал е първата част от мащабната кампания на Хоризонт, за чието мото колегите избират заглавието на една песен на групата – Светофарите светят в зелено. Още подробности очаквайте, вече ви казах, Калина Станчева е специален гост в студиото на "Клубът на журналистите". Радио Микс представи модерното лице на БНР. На 20 януари в първо студио – очаквайте репортаж от събитието. Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена за вота на доверие в парламента. Темата ще коментираме след малко с колегите политически репортери – Надежда Василева от БНТ и Теодора Енчева от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена предварително за вота на доверие в парламента. Темата сега в "Клубът на журналистите" ще коментираме с колегите политически репортери Надежда Василева и Теодора Енчева. Надежда Василева от БНТ. Добър ден.
Надежда Василева: Добър ден. За хората, които следят политическата ситуация мога да кажа, че изненади нямаше. Най-интересно последните дни беше поведението на Синята коалиция, тъй като те бяха в такава ситуация, в която трябваше да заемат такава позиция, че от една страна да се различават от БСП, заради многото обвинения, че напоследък често имат сходни позиции. От друга страна пък заради множеството си критики към кабинета, искания на оставки, те не можеха и да подкрепят правителството. Обясняваха постоянно през последните дни, че не са съгласни с политиката, която води кабинета и до последно тяхната позиция беше под въпрос как точно ще гласуват, за да могат и да се разграничат от левицата и ДПС, и същевременно да дадат ясен знак за тяхното отношение към правителството. Всъщност тази позиция въздържал се им дава правото в един следващ момент, когато се промени политиката на кабинета, когато те установят, че вече повече се доближава политиката, която води ГЕРБ до техните очаквания, те да могат да дадат своята подкрепа, поне така казват те. Забелязахме совалки в кулоарите, но в деня на вота всъщност видяхме, че и премиера и вицепремиера Цветанов и Симеон Дянков разговаряха с Иван Костов и с Мартин Димитров и се опитваха да ги убедят да дадат своята подкрепа за правителството. Знаково беше според мен изказването на премиера Бойко Борисов в пленарната зала, в което той открито призна, че именно в този момент на управляващите е много нужна подкрепата на Синята коалиция и обясни, че подведен от сините дори каза, че той в момента, в който е правил правителство ако е знаел, че в един момент те няма да го подкрепят нямало да направи правителство. Знаково беше според мен политически това признание на премиера и всички тези изказвания, тъй като знаете, има много коментари, че ГЕРБ разчитат единствено на подкрепата на Атака и може би един такъв знак, едно такова гласуване на сините, дори на един син депутат, както каза Борисов, в подкрепа на кабинета би бил мног нужен, но именно в този момент. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че не могат да направят тази крачка, макар че в техните редици имало до последния момент спорове как точно да гласуват.
Водещ: До колко може да се говори за интерес към този предизвестен сюжет и можем ли да го наречем така?
Надежда Василева: Можем да го наречем, че изхода от този вот действително беше предизвестен. Чуха се много аргументи, които бяхме чували през последните дни и от левицата, и от ДПС по скандала със СРС-тата , че този вот цели управляващите да си осигурят комфорт, че този вот няма да реши проблемите по скандалите, дори беше сравнено това действие – искането на вота – със слагане на похлупак на едно врящо гърне, което в един момент ще избухне. Но беше очаквано и как ще реагират левицата и ДПС, беше очаквано също така, че ще има и лекомислещи депутати, които няма да спазят решението на партията си как да гласуват, но не беше ясно кои точно ще бъдат те. Че това ще бъдат Димитър Колев и Дарин Матов. Това може да се каже, че беше малката изненада, нещото, което до последния момент беше неизвестно по време на гласуването на вота.
Водещ: Ако трябва да сложим заглавие на тази история, какво да бъде то?
Надежда Василева: Заглавието според мен може да бъде предизвестен вот с очакван край. Може да бъде, използват някои колеги тази метафора, свързана с чашата вода, която Емил Василев плисна към доскорошния си колега от РЗС Тодор Великов – Буря в чаша вода, но не съвсем. Хубаво вестникарско заглавие. Интересното е, че обаче коментират, че от тук нататък правителството може би до една степен си осигурява комфорт с това, че няма да може да бъде атакувано от опозицията политически с вот на недоверие в залата в следващите 6 месеца. От друга страна обаче интересното е, че всички си дават сметка, че атаките към кабинета ще продължат, очаква се и управляващите сякаш са подготвени за нови компромати, тъй като сме в една година, в която предстоят и президентски и местни избори.
Водещ: Надежда Василева от БНТ пред "Клубът на журналистите". Сега добър ден и на Теодора Енчева от БТВ.
Теодора Енчева: Добър ден.
Водещ: Вот с известен край и една чаша вода. Всъщност кой и какво разбра?
Теодора Енчева: Най-важното е какво са разбрали зрителите, слушателите и читателите.
Водещ: Да, в крайна сметка за това става дума.
Теодора Енчева: И избирателите. Избирателите е най-важно какво са разбрали. Аз се надявам да са разбрали следното – че за първи път беше поискан вот на доверие от едно правителство, което все още не е навършило 2 години от управлението си. И този вот беше математически изчислен, че ще успее, той наистина успя, но той не можа да се увенчае с истинска победа. Защото наистина при това гласуване, което и като процедура беше по-различно от досегашните най-често процедурите бяха вот на недоверие и винаги пленарната зала би могла да промени начина на гласуване, но наистина отдавна не бяхме виждали депутатите в пленарната зала да стават прави и да изразяват вота си на всеослушание, едновременно пред своите избиратели, едновременно пред колегите си в пленарната зала. Не можа този вот да се увенчае с истинска победа. Необходимостта от гласовете на Синята коалиция, включително и тези два гласа, които се появиха от бившата парламентарна група на РЗС, сред независимите депутати, наистина беше една ситуация, в която ти знаеш, че си спечелил, ти знаеш, че ще успееш, но имаш необходимост да си сигурен, че до теб има партньори. Освен това, което вече имаш като даденост и като брой депутати и като влияние и като воля за управление. Синята коалиция беше в една наистина много специална ситуация, много дълго време беше обсъждана тяхната позиция, те се колебаеха дали демонстративно да напуснат залата или просто да гласуват въздържал се, частта депутати от ДСБ бяха много по-склонни да напуснат, депутатите на СДС бяха за това да гласуват въздържал се в залата и най-накрая тяхната позиция беше наистина до един да гласуват въздържали се.
Водещ: Всъщност след всички предизвестени неща, които в крайна сметка се случиха дали да не причислим в тази категория и констатации като тази – след като обществената температура кипна до толкова, че дори известни журналисти едва не се сбиха в телевизионните студиа заради отношението си към личността на Бойко Борисов, тук спирам да цитирам, това е предизвестено или непредизвестено? Журналистите винаги са виновни.
Теодора Енчева: Имате предвид поведението на колегите ли? По отношение на Бойко Борисов и… ?
Водещ: Ами може би по-скоро коментарите като че ли.
Теодора Енчева: Аз не съм учудена, че има толкова емоционални коментари от колегията по отношение на Бойко Борисов. Те най-вероятно ще ескалират, предстои ни една година, в която всички страни в политическия процес, дали ще бъдем от позицията на журналисти, на политици или просто на избиратели, ние ще бъдем доста емоционални. Въпроса е да спазваме добрия тон и да бъдем професионалисти. Трудно се отдавна на балканските ширини, но така е…
Водещ: Но можем поне да се стараем в тази посока. Безспорно този период ще бъде тест и за свободата на словото, разбира се, защото журналистите винаги трябва да сме на една ръка разстояние от политиците, да не приближаваме, че това е една опасна близост.
Теодора Енчева: Да, така е, несъмнено, но пак казвам – не съм учудена от подобни емоционални залитания. Няма нищо необичайно в тях, стига да не прекрачват наистина професионалните стандарти.
Водещ: Благодаря на Теодора Енчева от БТВ.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да говорим за дистанцията между журналистите и този път и хората. Тази дистанция не крие опасности, тази дистанция трябва да бъде много близка, защото в такива случаи се раждат едни чудесни истории. Много ми се ще за 40-тата годишнина на Хоризонт да започнем с тази история, разговора с директора Калина Станчева. Добър ден и честит празник.
Калина Станчева: Добър ден, благодаря.
Водещ: Всичко тръгна от един концерт на група Сигнал, който организира Хоризонт.
Калина Станчева: Всичко, което доведе до ..
Водещ: До този диск, който днес е в ръцете на хората.
Калина Станчева: Да, до един диск. Така тръгна всичко, да, просто през лятото решихме, че Хоризонт трябва да напусне, колкото е възможно по-често своите студиа и да излиза пред публика, на открити сцени, за радост появи се това лято, лятото на 2010, една сцена пред НДК, тя не е много голяма, но пък и почти целия парк се озвучава от тази арт сцена и поканихме група Сигнал. Защо Сигнал – защото както се казва ние сме почти набори с тях, те са на 32-33 години. В началото са тръгнали като групата на радиото, защото премиерата на първата им песен е била в предаването Музикална стълбица на Данчо Георгиев. Със сантиментите от това, че всъщност така е тръгнал техния път в голямата музика, музикантите от Сигнал приеха да направят един безплатен, безвъзмезден концерт от тази арт сцена. Впечатлени бяхме, че няколко поколения хора наоколо пееха техните песни и танцуваха, естествено концерта не се побра в определеното си време, но стана прекрасен празник. Сложихме му за слоган един рефрен от тяхна популярна песен – Светофарите светят зелено, за българската рок музика. Може би това беше и начин да противодействаме на други родове, жанрове музики, които станаха опасно популярни и решихме, че тъй като сме и обществена медия, не само защото закона ни задължава, но една от мисиите ни е да подкрепяме и да насърчаваме добрата българска музика. След това се договорихме за Светофарите светят зелено – Втора част и тя вече стана в нашето първо студио. Всички музиканти смятат за чест и гордост да запишат диск в първо студио на националното радио, знаем защо. Защото разбират от хубав звук и от качество. Така се записа пред публика и в пряк ефир излъчвано, концерт, спектакъл, акустичен концерт, така го наричаха те, защото бе претворен в този диск.
Водещ: Но това не е първата среща и на Хоризонт, и на Христо Ботев, изобщо на всички програми на националното радио със своите слушатели. Какво дават тези срещи на нас журналистите, на хората? Не е тайна, криза е, нещата за социално общуване са прекалено малко, общуваме как да кажа, по един доста особен начин, опитваме се да възпроизвеждаме не до там добри политически практики на взаимоотношения помежду си.
Калина Станчева: Ние останахме сякаш най-капсулираната като изразни средства, телевизорите заливат с формати, които по един или друг начин приобщават публиката. Интернет още повече те кара да бъдеш съучастник, съавтор, особено с блоговете, тази гражданска журналистика. И нашия изход, Ирена, и нашата и вашата програма са по-често да показваме на хората как се прави радио, да виждат лицата на гласовете. А програма Христо Ботев направи такива културни празници, това не е събитие, защото вие го правите много често и все по-добре. Но програма Хоризонт някак беше дълго време в традиционния модел информационна, музикална и ефирна програма.
Водещ: Но пък …
Калина Станчева: За това си смятаме… ние като се появим в такова нещо сме двойно по-радостни, защото и ние направихме културно събитие.
Водещ: Но пък от друга страна подобно общуване, по-директно със слушателите като че ли зарежда много журналистите с доверието, защото доверието е единствената оценка, заради която ние полагаме усилия.
Калина Станчева: Абсолютно вярно, както се казва, и рейтинга ни е важен, нито ние, нито вие, нито другите колеги в медиите се отказваме от това съревнование. Но по-ценно е доверието, сега ако бяхме единствено радио в ефира, БНР, както преди много години, нямаше кого друг да слушат, рейтинга би бил малко изкуствен. В момента ние знаем, че България има 319 лицензирани радиостанции. Когато измежду цялото това предлагане Хоризонт има 2.1 – 2.2 млн. месечна аудитория, това вече никак не е зле. Това значи, че е въпрос по-скоро на доверие. Още повече, битката отдавна не е помежду ни на радио пазара. Много убедително вче се оказваме играч на общия електронен пазар. И тези изследвания, които нашите програми получават периодично, за да сверяваме все пак в очите и в ушите на хората, все по-често в тези панели се отбелязва отговор на анкетирани хора – какво правите сутрин? – сутрин слушам телевизия. Защото няколко телевизионни канала правят сутрешни блокове, на принципа малко на … правят радио с публицистика и други неща.
Водещ: Те самите са го признавали тук при нас.
Калина Станчева: И ние сме в много по-силната конкуренция на телевизионните сутрешни блокове.
Водещ: Но дали няма коментар в тази реплика – слушам телевизия. В смисъл телевизора работи, обаче звучи радио.
Калина Станчева: Ами така да го приемем. Така ни изглежда приятно. Освен това много ни е важно да чуем, че хората наистина ни вярват.
Водещ: Имаше една фраза навремето – чух по радиото.
Калина Станчева: Чух по радиото, да, това значеше – така е, вярно е, по радиото казаха.
Водещ: Ама то и сега се употребява, въпроса е, че навремето имаше само едно радио, сега има много радиа. Може би пък трябва да има някаква реакция. Чух по Хоризонт да кажем, или чух по Христо Ботев.
Калина Станчева: Към това се стремим, тъй като двете национални програми имат своя лицензирана характеристика и за наша чест си уважаваме взаимно характеристиките. Ние нямаме претенция, нито потенциал да станем по-културната, по-интелигентната програма, но пък имаме самочувствието да уважаваме и да вярваме на хората, които казват, че избират Хоризонт, защото, цитирам, имат най-добрите новини. Между другото сигурно и при вас в програма Христо Ботев е било полезно едно изследване, което ни направиха от ТВ План преди известно време, с 9 фокус групи в големи, по-големи, малки градове, в села. И там лично на мен ми беше полезно да видя какъв е имиджа на Хоризонт при провокирани спонтанни и персонифициращи асоциации на социолозите с избрана проективна техника, Хоризонт бил описан с много високо равнище на консенсус в 9-те различни групи като, сега ще прочета от коментара – Хоризонт на хората им изглежда като мъж в зряла възраст.
Водещ: Защо мъж?
Калина Станчева: Така. Сериозен, компетентен по всичко, интелигентен, леко суетен, добре говори, напорист, с чувство за хумор и ироничен. По професия би могъл да е университетски преподавател, социолог, коментатор или дори политик. Облича се спортно-елегантно, без вратовръзка. Като цяло типажа – лидер на общественото мнение. Е, защото може би пък програма Христо Ботев пък е описана като дама, стилна, културна и т.н.
Водещ: Ами всъщност няма лошо социолозите да коментират медиите, това е една полезна оценка за нас, защото там, където не сме успели можем да положим повече усилия. Останете с нас, за да чуете какво предстои за 40-тата годишнина на програма Хоризонт. Вече разбрахте, специален гост в студиото на "Клубът на журналистите" днес е директора на Хоризонт Калина Станчева.

Водещ: Традициите са нещо хубаво винаги човек може да се опре на тях във времена на криза. За това продължаваме разговора за традицията „Хоризонт”. С четиридесет годишна история зад гърба си. Каузите като че ли са нещо много важно и за хората, и за журналистите. Нека да си припомним за какви каузи успявахме да се обединяваме с Вашите, нашите слушатели, Госпожо Станчева.
Калина Станчева: Ами каузите – и нашите, и Вашите, са някаква по-класически.
Водещ: Не са толкова ефектни.
Калина Станчева: Нашите каузи – на Драган Цанков четири са далеч от сорта Idol или Survivor формати и не минават през GSM операторите. Минават през контакта ни с публиката – телефонен, сайтов или жив и традиционните каузи, които Националното радио, добре е да се концентрирам върху „Хоризонт” като обществена медия и традиционните му каузи са били такива, каквито се чакат от обществената медия. В подкрепа на чистия български език, в подкрепа и на насърчаване на българската съвременна култура, толерантността, разбирателството между поколенията българи. В този план имаме в подкрепа на каузата на българската музика, трите основни жанра от десетилетия в „Хоризонт”. Вървят конкурси. В момента се подготвя двадесетото издание на националния конкурс „Музикант на годината”. Правят го колегите от предаването за класическа музика „Алегро Виваче”. Друг конкурс – „Златна пролет” за нова българска поп и рок музика. Вече има 41 издания зад гърба си. А и в тези минути два етажа под Вашето студио репетират лауреатите на третия наш конкурс „Млади фолклорни таланти” за 11 път ще се проведе от 14 часа гала концертът на деца с таланти да свирят, да пеят, да танцуват българска народна музика. Към това се постарахме да добавим каузи – пак такива, каквито смятаме, че са необходими в момента и които ни отиват като обществена медия. От три години, вече четвърта на всеки национален празник или официален, или голям религиозен празник екипи на „Хоризонт” посещават някоя от българските общности зад граница. Така вече бяхме сред диаспората в Израел, в Украйна, в Молдова, в Испания, в Чехия, Унгария. Сега подготвяме при следващ национален празник – ще бъдем сред българската общност в Лондон.
Водещ: Това е една много трудна задача, разбира се, но пък в замяна на това като че ли доста истини по един много благоприятен начин се казват. При тези срещи.
Калина Станчева: Това е начин да се обединим българите, където и да сме. Това е надслова на нашата поредица – българите, където и да сме, ние имаме общи проблеми при разликите в статута, стандарта на момента, във възрастовите различия, но въпреки всичко се получава една картина на българския дух, на българските очаквания.
Водещ: Защото не всичко е, как да кажа – продукт, който е удобен за продаване. В крайна сметка трябва да остават и някакви други неща.
Калина Станчева: Да, трябва да има и духовни неща. Даже ако така мога да се осмеля за мен е кауза и връщането в ефир на „Ранобудното петленце”. Приемаме го като кауза, защото напоследък нямаме време, губим навици да четем на децата от книжка – да четем приказки. И някак си един вид, грозно е да го кажа, но като индулгенция на всички нас възрастните, това че след дълго отсъствие – повече от десетилетие и по-скоро подсетени от хората. През лятото възстановихме „Ранобудното петленце”. Отзивите са много възторжени. Даже през тази седмица получихме писма от родители да качваме приказките на сайта на радиото, за да не вдигат децата непременно в седем без пет.
Водещ: Да, ние в седем без десет, но това е така, как да кажа – така се развиват технологиите. Всъщност това дават тези по-близки контакти. Децата могат да бъдат и втора смяна някак на училище, защо да бъдат лишавани от приказка. Но пък радиото защо да не им разказва приказка?
Калина Станчева: Като каза, всъщност в последно време можем да си оценим и някои поредици от типа „Не позволявай човек да замръзне зимните месеци” или една по-предишна „Как да се направи по-лесно и по-бързо осиновяване?” или по-достъпно.
Водещ: Това е една много болна, обществена тема – безспорно. Поне за съжаление доста усилия трябва да полагаме ние- журналистите заедно с хората, разбира се, защото в крайна сметка тази порочна практика за изоставяне на деца и отглеждането им в домове трябва да бъде прекратена в един момент и това едва ли ще стане само чрез игрови и удобен за продаване медиен формат. Има далеч по-сериозни неща, които могат да се случат. Останете с нас – продължаваме този разговор посветен на 40 годишнина на „Хоризонт” с директора Калина Станчева след малко. В четвъртък радио Микс представи модерното лице на Българското национално радио в първо студио ето така.
„Историята на радиото започва през далечната 1935 година с указ от цар Борис Трети и наредба на Министерския съвет. Начало на радиото застава Сирак Скитник. Всъщност ако трябва с една дума да охарактеризираме Българското национално радио – вероятно най-подходящата дума е многообразие. А сега бих искала да Ви представя човека, който може би най-добре познава различните лица на радиото- Валери Тодоров – генерален директор.
Валери Тодоров: Здравейте колеги! Добре дошли. Вие се намирате в Първо студио на Националното радио. Но бих искал да Ви напомня – това беше показано, че такива концертни събирания има в почти всички наши радиостанции, има и определени три големи продуцентски центъра. Има и в Пловдив, Разград, Варна – с възможности да се организират изложби, концерти. Това тук е първото радио. То е първо в много отношения. Не само първо като в създаването си, но и първо като разнообразието на програмите, които представяме. Понякога така много от колегите от другите медии се измерват, се съпоставят с нас, разглеждайки ни като конкуренти. А няма как ние да ги почувстваме също като конкуренти, защото ние имаме 10 програми, 6 музикални състава, ние излъчваме на всички вълни за разлика от колегите от другите оператори, които излъчват … Ние сме обществен … за това рекламата не е главната наша цел, но въпреки това ние държим като лидер на пазара да представим всички онова, които в момента Националното радио предоставя, с всички възможности, които ние имаме. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания, предавания за деца – всичко най-значимо, което е създадено поставя музикалното песенно творчество, литературата, изкуствата е създадено, записано в тази сграда. „
Водещ: Какво успяхме да покажем. Сега ще коментираме с Любомира Михова – директор на рекламно-издателската къща. Много отдавна радиото не е това, което само се чува по него, Госпожо Михова успяхме ли да покажем на рекламодателите и всички територии, на които могат да стигнат до обществото?
Любомира Михова: Българското Национално радио не е просто медия и мисля, че това стана ясно. До сега ни свързват рейтингите най-вече на програмите с програмния продукт. Но ние имаме и много друга продукция. 76 години вече имаме музикална продукция. Националното радио е първият и най-големият музикален продуцент. По повод на това имаме новина. Ние сключихме току що договор с компания за дигитална дистрибуция в интернет. Но за това след малко. Освен музикалната продукция радиото е и възможността тук да творят в различен жанрове ефективно действащи музиканти, което в бедния ни вече културен живот е все едно нещо изключително. А не би трябвало да е така.
Водещ: За да стане по-ясно на читателите – може би трябва да кажем, че Първо студио е вече тясно.
Любомира Михова: Първо студио вече е концертна зала. Съвсем смело казано и там виждаме как хората се радват на всички концерти в различните жанрове, представени от нашите 6 състава – симфоничен оркестър, биг бенд, смесен хор, детски радио хор, оркестър за народна музика и вокална група „Радио деца”. Всички тези формации имат едно достойно и една сериозна възраст – над 50 години. Детската вокална група празнува своя двадесет годишен юбилей тази година. Освен програмите, продуцентската дейност, издателската дейност, която е в следствие на продуцентската – това са нашите издателски проекти. За 2 години ние продуцирахме, издадохме над 50 диска. Богатият културен живот, който е във вид на концерти, във вид на изложби, във вид на реализация на много други проекти.
Водещ: Националното радио става една територия за социално общуване, за културно общуване, като определено рекламодателите могат да стигнат по-лесно до групите, които търсят.
Любомира Михова: Не само лесно, а по най-различен и уникален за разлика от другите дори радио групировки, дори холдинги, които представляват различен вид медия в себе си – телевизия, радио и прочее. Ние представяме и предлагаме една възможност за нови канали на послания, рекламни в случая или други, защото рекламата е по-широко понятие, не само търговско съобщение, което ние имаме в предвид във вид на спотове. Предимството за Националното радио е, че за толкова много години като авторитет, като респект към него, като уважение и като доверие, не се е променило, а това е най-важното. Не случайно, аз и друг път в разговор с теб, споменавали сме ключовата дума за послание – било търговско или някакъв друг вид послание, е доверие. От тук се изхожда. След това всичко се провокира и се внушава на база емоции, но мисля, че по отношение на доверието – в действителност няма с кой да се мерим.
Водещ: В крайна сметка става дума не само за една дълга история, а и за начина на работа.
Любомира Михова: Това е моята болна тема, защото в рекламните агенции забелязвам едно много младо поколение, което не познава Националното радио не само националните институции, културата и изобщо планира компании по учебник. По един заучен и приложим на развитите пазари начин, но за България има други фактори, които влияят и така тези млади хора е желателно, хубаво е да научат повече за всичко, с което Българското национално радио е помагало на културата, на обществения живот, на икономическия, политическия и на всички възрастови групи като полезност във вид на предавания и информация и като действително някакъв вид приятел, защото радиото е много интимно като начало на общуване, на ползване. Сега, да, вече се развиват чрез интернет съвсем други форми на лична употреба на медията чрез различни платформи, разбира се и този първоначален модел да се слуша радиото от апарат специално, го няма вече в тази възрастова категория от хората за хората, които определят рекламните кампании. И на нас за това със събитието „Радио Микс” ни се искаше да им покажем тази богата култура, богато наслояване, многопосочност на Българското национално радио като възможности за партньорство, като начин, като място, на което те да реализират своите кампании. Не само с планирането на една радио реклама, а по формулата – тема, таргет, рейтинг. Нещо повече действително. Да влязат в храма на културата.
Водещ: Да се опитам като любител да се изкажа. Не става само с рейтинг – става и с доверие.
Любомира Михова: Ами за мен това е ключовата дума. Аз така бих подходила. А не на рейтинг, който действително би могъл да се оспори. Ще кажа защо. Защото радио рейтингите се изготвят по метода на анкетата и това не е много прецизно в случая.
Водещ: Да не говорим, че няма единна система за измерване на радио рейтингите в България.
Любомира Михова: С цифровизацията ми се струва, че това ще се появи като вид технология, като начин и тогава много съмнения ще отпаднат. И тогава в действителност лидерството на програмите в Националното радио ще са неоспорими.
Водещ: Ще успеят ли политиците да демонтират този модел като свалят дистанцията между себе си и журналистите или ние журналистите ще си даваме все по-често сметка, че най-важно е доверието на хората – рейтингът е чисто рекламна категория? Ами да продължим – така започнахме и така да го завършим този разговор с Калина Станчева – директор на програма „Хоризонт”. За нас, като че ли винаги най-важното нещо е било доверието на слушателите към нас. То много трудно се печели.
Калина Станчева: То много трудно се печели и след като наши предшественици, нашите от 1971 насам няколко поколения новинари, публицисти, музикални журналисти – всички, които са направили програма „Хоризонт”, са ни оставили тази най-ценна зестра – достоверността, доброто име. При Вас става дума за повече години доверие и традиции. И правим, струваме компромиси с достоверността не си позволяваме, защото примерно пред дилемата непременно пръв или непременно достоверен –„Хоризонт” избира второто. Не е чест и гордост да кажем, както в „Хоризонт” пръв съобщи, ако тази информация не е била одобрена, ако е подвеждаща. Едно такова изхвърляне е по-скоро комплексарско.
Водещ: Казано по-просто и по-разговорно.
Калина Станчева: Поради което доверието се печели с години.
Водещ: И трудно се пази.
Калина Станчева: Знаем го това, защото от онова старото, с което Ирен ние на младини сме пораснали „По радиото казаха – значи е вярно.”В последните години има и една втора версия на хората „По радиото трябва да кажат.” „По радиото трябва да кажат какво гръмна до София. Трябва да кажат кога ще тръгнат снегорини. Кога ще отворят проходите. Защо една магистрала, примерно, поради какво произшествие е затворена, какви ще са обходните пътища.”
Водещ: Тогава програмата схема ще е от абсолютно без значение и тя трябва да бъде променена и това е именно обществената функция на медиите.
Калина Станчева: Гъвкава и така за гордост на „Хоризонт” и в момента има екипи журналисти, способни и кадърни във всяка ситуация, ако се наложи да захвърлят подготвените неща, да излязат от схемата и да направят едно извънредно издание на предаване, каквото хората в момента чакат. Примерно в последните зими ни се е случвало да правим три поредни дни предавания „Хора”, „Пътища”, „Автомобили”. Заради едни потоци коли, които се прибират от дълъг уикенд и хората не биха искали да ги занимаваме с онова, което сме си наумили непременно, а искат да знаят там, където са в момента, какъв е изходът и за какво става дума. И в този смисъл това е професионализмът вече в наше време и той, колкото и да е далеч от голямата политика, разбира се, че и в нея нещата винаги трябва да са достоверни, проверени, с точната преценка и със задължителните много на брой гледни точки. Същото важи и за обикновените неща в живота, защото пак, ако посегнем към социологическите брошури – на всеки два месеца си сверяваме часовниците по тях, хората ни препоръчват повече информация на регионално ниво, от живота при тях. Струва им се много централната политическа информация. Искат да се обръща внимание на техния бит.
Водещ: Ами щом трябва радиото да каже- радиото ще каже!
Калина Станчева: Това е начинът нашите програми, националните програми на радиото да разширяват своята аудитория не една от друга тоест не на „Хоризонт” за сметка на Ботев и обратно. Всяка от нашите програми има лоялната си публика. Това, което ни интересува нас и Вас е така наречената мека аудитория. На хората, които в друго време слушат специфични музикални радия или изобщо не обичат да слушат радио, но посягат към Националното радио заради нещо специално. Примерно минават на честотата на „Хоризонт” заради новините – 40% от тази приходяща аудитория казва, че търси „Хоризонт” заради достоверната информация, точна и обективна. И това, ако не е комплимент.
Водещ: Разбира се, че е комплимент. Нека сега да кажем – не можем да прескочим понеделника, защото тогава…
Калина Станчева: Вторник.
Водещ: Да вторник. Нашият общ празник – денят на Радиото, но тогава и „Хоризонт” ще празнува – да кажем и как ще празнува.
Калина Станчева: Ние решихме да направим две в едно. 4 януари беше същинският ни рожден ден, но така два празника в един месец щяха да ни дойдат в повече, за това на дена на празника на Националното радио – 25 януари, решихме да си направим една различна програма. Да организираме светлата част на деня – от 6 часа сутринта до 7 вечерта не в обичайните блокови предавания, а в цялото това тринадесет часово пространство и в разменени роли на колегите, да направим голямото специално предаване на „Хоризонт”, в което освен популярните водещи гласове, пред микрофона ще бъдат спортните журналисти, музикалните журналисти, репортерите. Новинар ще бъде в ролята на музикален редактор. Звъкорежисьори ще водят спортно предаване.
Водещ: Ще си издадете всичките хобита. Всичките хобита ще си издадете.
Калина Станчева: Да придадем празничност, за да излезем от делничната схема, а си мисля и нещо друго. С такъв род разменяне на ролите ще се увеличи толерантността вътре в медийните екипи, защото режисьор ще разбере какво е да си от другата страна на микрофон и обратно- новинарът ще разбере колко часа ти отнема правенето на една новина и малко ще се замисля, когато с лека ръка тръгне да съкращава чуждата новина след това. И ето така си мисля, че и за нашата вътрешна солидарност и лоялността в големия екип на „Хоризонт” е хубаво да направим нещо различно.
Водещ: Ще Ви стискаме палци и ще пускаме репортажи от Вашите студия. Разбира се това е шеговито, но иначе си остава пожеланието да не се променяме, смисъл да изпълняваме това, което хората искат от нас. „Радиото трябва да каже!” е безспорно едно много добро пожелание и признание за работата ни. Ами тук трябва да приключим. Поглеждам към часовника и виждам, че ми остава време само да Ви пожелая един хубав съботен следобед.