в. Класа | Иван ВЪРБАНОВI 05.01.2012 

Информационният лидер в националния ефир – програма "Хоризонт" на Българското национално радио, отбеляза 41-вия си рожден ден на 4 януари. След новините в 15 часа от сцената на площад "Александър I" на живо с публика се излъчи едно от знаковите музикални предавания на "Хоризонт" – "Любими до болка". Срещнахме се с директора на програмата Калина Станчева, която очерта новите хоризонти пред радиожурналистите.

- Госпожо Станчева, "Хоризонт“ навърши 41 години. Трудно ли се отстоява във времето тази запазена радиомарка, която е и безспорният лидер според последните проучвания на радиопазара?

- В наше време все по-трудно е това човек да отстоява доброто си име, като това важи и за медиите. Мисля, че е въпрос на принципи – както е и при хората. Ние се опитваме и се стараем да бъдем винаги сериозни, коректни, обективни. Доколко успяваме – това оценяват нашите слушатели. Щастлива съм, че през годините успяхме да защитим марката "Хоризонт“.

- Кои според вас са и другите професионални стандарти, важни за формирането на облика на програмата?

- От момента на самото начало, когато е стартирала програмата, до днес винаги е и трудно, и отговорно. Тогава "Хоризонт“ е била уникална по рода си в българския ефир. През далечната 1971 г. тя тръгва по един привнесен отвън западен модел на радио, с темпо, с ритъм, с поднасянето на бърза и кратка информация. Аз дойдох в "Хоризонт“ седем години по-късно, когато тя вече бе добила своята рамка. Много различни бяха тогава нещата, с много дисциплина бе правено всичко. Съотношението, което бе зададено тогава – 3:1 (музика към говор), се спазваше до секундата. Даже материал, който е над три минути, трябваше да бъде преработван, за да влезе в модул. Е, днес пропорциите са съвсем други. За времето след 1990 година ние решихме, че аудиторията ни има нужда от много повече информация, темите станаха дискусионни. А тези три минути се оказаха недостатъчни за намирането на всички гледни точки. Така лека-полека съотношението се поразми. Днес трябва да си признаем, че говорът надделява над музиката. Но пък така смятаме, че обществото има нужда от повече информация, и то за всичко. В денонощие, в рамките на пет блокови предавания и няколко музикално-информационни, може би създаваме като обем на информацията материал колкото за два-три вестника. Реалността обаче налага именно тази тенденция. Ние сме хем информационното, новинарско радио, хем се стремим да имаме и публицистичните гледни точки, като стремежът ни е да балансираме всичко това.

- Кое е водещото за работещите журналисти в "Хоризонт“?

- Безспорно това е достоверността. Ако трябва да направим слогана на програмата днес, той би изглеждал така: ако сме изправени пред дилемата бързина или достоверност, "Хоризонт“ избира достоверността! Самоцелното гонене на първата поява на нещо в медийното пространство не е сериозно и достатъчно, ако то не носи белега на достоверността. Това с гонитбата на първенството днес вече е овехтял комплекс. Не че тя не е важна. Но тя би ни провалила, ако залагаме само на нея.

- Какъв е анализът, който направихте по отношение на очакванията на аудиторията?

- Нашата основна конкуренция днес е по отношение на телевизиите, а не по отношение на лицензираните 319 радиостанции у нас, които са на пазара. И то, защото телевизиите започнаха да правят много повече радио чрез публицистиката си сутрин рано. Така ние се оказваме състезатели на общия електронен пазар, на който всеки залага на различните изразни средства. Битката между радиото и телевизията за аудитория е наистина голяма. За да задържим слушателите си, ние залагаме на съдържанието и правенето на качествена журналистика.

- Какви са новите проекти и инициативи на "Хоризонт“?

- На 1 януари тръгна новото ни музикално предаване за клубна електронна музика – Club Beats. То се води от новинаря Светослав Козловски и в него звучи всичко – хаус, транс, прогресив, чилаут. То е двучасово като формат и в него има по-малко говор и превес на миксирана музика в ефира. В него ще гостуват известни ди джеи. Смятам, че дължахме такова предаване на по-младата ни публика. Всяка неделна вечер след 19 ч любителите на електронната музика вече имат своето запазено време. Опитваме се да утвърдим и да наложим в традиция проекта ни "Светофарите светят зелено“ – за БГ поп и рок музика. Започнахме го с концерти на група "Сигнал“ и запис на диск, разбира се, и заради желанието ни в унисон с обществените ни функции да подкрепяме съвременната българска музика. Тези дни предстои да се появи на пазара и диск на групата "Мери бойс бенд“, като сме в подготовка и на няколко концерта през годината. Започнахме от 2008 г. по повод 100-годишнината на Независимостта на България, провеждането на национален своеобразен радиосъбор чрез наши екипи в българските общности по света. Така ние празнуваме с българите, където и те да се намират. Имахме издания в около 15 европейски държави, а планираме и нови пътувания около 3 март и Великден. Това е сред обществено значимите теми, които ще развиваме.

Стр. 15 

www.e-vestnik.bg | Юлиян Огнянов | 21.07.2011

Светла Петрова е завършила радиожурналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е в Българско национално радио от 1988 до 1995 год. като водеща на сутрешния блок на програма „Хоризонт”. Напуска радиото през пролетта на 1995 год. след бунта на журналистите от „Хоризонт” срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. След това работи като шеф на отдел „Вътрешна политика” на вестник „Демокрация”, водеща на предаванията „Денят” и „Седмицата” по Дарик радио. През 1997–1998 год. отново е в БНР, директор на програма „Хоризонт”. Работи и в „Екип 4” в Българската национална телевизия (БНТ).През 1999–2001 год. е програмен директор на БНТ. От април 2001 год. е автор и водещ на предаването за анализи и полемика на bTV „Сеизмограф”. Напусна го преди няколко месеца със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма.
- Стана ли дискусионното предаване дефицитно в ефирните телевизии?
- Очевидно е станало, защото, ако с фенер тръгнеш да търсиш, най-много да попаднеш на какво – на един “Референдум” по БНТ, ако става дума за класическо дискусионно предаване. Иначе чат-пат могат да се чуят дискусии в сутрешните блокове, но класически дискусионен формат на практика няма. Аз се опитвах в „Сеизмограф” да правя полемика по важни за обществото казуси, не казвам че винаги е било само дискусионно предаването, но там редoвно присъстваше дискусията като форма. Защото за мен това е задължително, когато трябва да се търси решение на болезнен за обществото проблем. Когато има някакъв конфликт, политически, социален или друг. До истината трябва да се стига така – чрез съпоставянето и противопоставянето на различните гледни точки. Това е дискусията в крайна сметка. И защото трябва да има многогласие в обществото, защото трябва да се чуват различни гласове. Не е задължително да си съгласен с всички, но просто трябва да могат да се чуват всички гласове. Докато в момента какво установяваме – че почти всички медии и особено националните електронни медии говорят в един глас. Почти отсъстват различните, другите, цветните, критичните гласове. Винаги ще има нужда от такива предавания и това, че отсъстват в момента, е следствие на един очевиден политически натиск над медиите.
- Който е само сега или го е имало непрекъснато?
- Всяка власт е искала да подчини медиите. Всяка власт би се радвала медиите да са много съгласни с нея, да я аплодират за това, което прави. Но по-умните власти или по-умните представители на човешкия род, които са попадали във властта, са били наясно, че такъв тип медии не са необходими, а пък това противоречи и на природата на медията. Природата на медията, и в частност на журналистиката в медията, е да бъде коректив на властта. На властта са й много по-необходими критичните медии – говоря за принципна, обективна, дори добронамерена, бих казала, критика, която изхожда от интереса на обществото. Властта много повече има нужда от такава критика и аз, докато бях в „Сеизмограф”, не се уморих да повтарям това с наивната, както се оказа, надежда по някакъв начин да стигне до мозъците на сегашните управляващи. За жалост, обаче, не бих ги причислила към категорията властимащи, които се радват на критичните медии. Обратно, те започнаха една самоубийствена политика – самоубийствена за тях самите, за обществото и за държавата като цяло. Те решиха безапелационно да подчинят медиите.
- Медиите все пак са четвъртата власт.
- Не, не, медиите са първата власт, няма какво да се заблуждаваме. Много съм щастлива, че тази мисъл се роди преди години в моя младежки мозък, а впоследствие вече я чух произнесена на глас от умни, мъдри хора, от капацитети, обществени авторитети, които очевидно бяха доловили същото-че медиите са първата власт на модерния свят. Точно затова тези, дето уж там са обозначени като първа, втора, трета, много искат да подчинят точно тази власт, защото знаят, че от нея зависи движението на обществените процеси ; от нея зависи до голяма степен и оценката на техните действия, но не в пълна, не в абсолютна степен. Защото безспорна самоизмама е, че ако в медиите излизат само похвали и само позитивни оценки за едно управление – и така се връщам към началото на мисълта си – пълна заблуда е, че по този начин едно правителство може да се закрепи и да бъде харесвано от хората. Нищо подобно!
Властта я крепи политиката й. Ако тя няма адекватна политика, ако не съумява да движи икономиката, да осигури условия за нормален живот на хората, за нормално развитие на бизнеса, няма как да се спаси тази власт, ако ще да я обслужват най-хвалебствените медии на света. И тоталитарният режим е много показателен пример в това отношение. Защото ако можеше медиите, дето хвалят, едногласните медии да закрепят една власт и един режим, ние и досега щяхме да си живеем във времето на така наречения социализъм. Само че онзи режим си копаеше гроба и онази система, включително с помощта на подчинените медии, накрая катастрофира. Така ще се случи с всяка власт и с всеки управляващ, които искат да подчинят медиите и да ги заставят да бъдат единствено мегафони за успехите й.
Напоследък има направо бих казала брутални за слугинажа на медиите примери, които честно казано ме карат да се срамувам, че съм представител на тази професия. Но иначе не се срамувам от това, което съм правила в журналистиката, защото съм се стремяла да бъда честна със себе си и честна с хората, за които съм работила – слушатели, зрители, читатели.
- Имало ли е натиск спрямо вас в бТВ?
- Истината е, че в бТВ е имало най-малко натиск над мен. Може би, защото когато отидох в телевизията, вече си бях създала име, популярност в професията и сред публиката и защото се знаеше, че съм доста остър характер, доста автономна в мисленето и независима в журналистическата си работа, не е имало директен натиск над мен-не само в тази, но и в другите медии, където съм била. Просто е известно, че категорично отказвам да изпълнявам поръчки, които са в несъгласие със съвестта ми . Аз затова останах 10 години в бТВ, защото се радвах на пълна, на абсолютна свобода 9 години и 2-3 месеца от това десетилетие. На моменти тази свобода даже ми идваше малко в повече.
- Говорим за времето – Симеон, Станишев и Борисов.
- Да, говорим за времето на Симеон, на Станишев и чак в края на първата година от управлението на кабинета Борисов започнах да усещам дискомфорт. По-рано бях усетила вече натиск над новините, защото нашите новини спряха да приличат на себе си, започнаха да се отдалечават от образа си в предишните 9 години. Това може би за масовата публика остава скрито, защото въпреки всичко колегите се стремят да опазят БТВ като свободна, независима, критикуваща медия. Стремят са да я опазят, но става все по-трудно, когато отгоре има натиск. Той е ясен за малка част от хората -ръководството на нюзрума, част от продуцентите може би. Те се опитват да го отбиват, да го прикрият някак, обаче не се получава, защото на моменти, според мен, е много директен. Той минава през собствениците на телевизията, които и да са те; също така притиснати са и част от мениджърите. Всеки може да бъде шантажиран по някакъв начин. Дали чрез личния му живот, дали чрез бизнеса му, дали чрез нещо друго, но в съвременния свят, когато човек е оплетен в толкова много връзки и отношения, всеки може да бъде злепоставен; винаги може да се намери нещо, с което да бъде орезилен.
И понеже в момента по върховете на властта са хора, които произлизат от милиционерските и полицейските среди, те имат един професионален инструментариум, който носят от миналото със себе си и за жалост смятат, че с него могат да управляват държавата и медиите. И точно това правят – чрез рекет и шантаж мачкат и държавата, и медиите. Този натиск се засилваше във времето и ще става още по-силен в месеците до изборите, в даден момент и аз започнах да го усещам. Но не е единствен политическият натиск, който ме накара да напусна. Имаше вече натрупвания у мен; нагласа, че ми предстои подобна раздяла, защото в последните години ми беше трудно да работя по чисто технически причини. На практика в предаването не се инвестираше нищо, бе оставено без всякакъв ресурс.
- Това ли бе начинът, свиването на бюджета?
- Ами да, това бе един от начините да се притиска предаването. Но по правило в частната телевизия са свити бюджетите. Гледам, че и в новините от време на време стягат коланите, но новините са приоритет – едно седмично предаване не може да се сравнява с тях.
- Но когато то е емблема?- Да, така е, но за жалост мениджърите на БТВ от една страна го възприемаха като емблема; от друга, не правеха нищо, за да може то да продължи да бъде емблема. Да не говорим, че част от тях и то свързани с програмата имаха подчертано тенденциозно отношение към „„Сеизмограф”” и понякога работеха точно в обратната посока, защото мисля, че като вътрешна продукция предаването пречеше на някакви чисто комерсиални схеми и отдавна този слот беше станал прицел на програмни мераци. Та те искаха да го има „„Сеизмограф”” в програмата на бТВ, но да не е на това относително централно място, в подстъпите към праймтайма, а да бъде изместено в някаква ниша; ако може и през нощта да отиде. А аз бях разработила това време, за десет години предаването си бе създало сериозен контингент от публика, но не ставаше за пренасочване на пари от бюджет и реклама. В програмата на бТВ вътрешна продукция са само новините, сутрешният блок, до неотдавна „„Сеизмограф”” и отскоро „Тази неделя”. Всичко друго се прави от така наречените независими продуценти. Само че с независимите продуценти могат да се постигнат всякакви договорености – на масата и под масата – и част от парите, които се въртят около техните продукции, да се отклоняват и към мениджърите на телевизиите. Докато от „Сеизмограф” – не! От „Сеизмограф” всичко, което влизаше като реклама, отиваше в касата на бТВ. И според мен това бе втората много сериозна причина да е такава съдбата на предаването – че обективно не можеше да се впише в печалбарски схеми .
А третата посока на пресиране беше през външните продукции, което в контекста на сегашното управление стана част от политическия натиск. Тоест, от една страна, имаше директен политически натиск, но на всички беше ясно, че няма как да махнат „Сеизмограф” и да го запратят сутринта, например, защото предаването е знаково, емблема, както казвате вие, и такава промяна моментално ще се изтълкува като политическа репресия. Затова тихомълком решиха да го обезкървяват чрез външните продукции. И във външните продукции се появиха много добри имитации на журналистика. Защо казвам имитации – те на пръв поглед абсолютно приличат на журналистика; даже обират всички награди, както виждаме, хората от тези програми. Само че не е ясно как се акумулират средствата там. Дали тези превъзходни интервюта и всякакви други форми, които се появяват, не са, всъщност, плод на някакъв договор с ПР агенция или пък с държавна институция.
Например, след като приключи мандатът на предишните управляващи се разбра, че продуцентската къща на Евтим Милошев, която прави „Комиците” и „Нека говорят” с Росен Петров, е получила 1.8 млн. от кабинета Станишев покрай кампанията за годишнината от независимостта на България. Като наблюдавам кой как се държи сега в ефира, допускам, че определени външни продукции – не само в бТВ, а и в другите телевизии – получават от управляващите три пъти повече, като по този начин просто се купуват медиите. Разбира се, предполагам, че всичко става в рамката на закона, но това не го прави по-малко морално укоримо, нито отменя отговорността на медията, която не би трябвало да мами своите потребители.
Сегашната власт бурно доразви употребяваната и от предшествениците й практика, известна в близкото минало с името „Нахранете журналистите”, и я издигна до невиждани висоти, превръщайки в действителност медиите в свои ПР агенции. По-големи или по-малки ПР агенции на национално и регионално равнище, защото в провинцията е още по-страшно и журналистите там са още по-малко защитени от произвола на властите. Сега идвам от интервю за група провинциални медии – радио, вестник и сайт – и беше истинско удоволствие да говоря за тях, защото те специално се борят за чистотата на професията, опитват се да правят обективна и независима журналистика, но както разбрах, това им коства много. А повечето от останалите не устояват на натиска и се предават и продават. До такава степен, че няма нужда от посредничеството на истинска ПР агенция, когато трябва да се извае някой властнически образ. „ПР-медиите” отлично се справят със задачката, заблуждавайки публиката със своята контролирана журналистика, в която и най-неудобните въпроси обикновено са предварително договорени.
Затова казвам, че това са имитации, които убиват журналистиката. И когато един политик може срещу съответното заплащане да отиде в такова предаване и с уж много напрегнато и остро интервю да си свърши отлично работата, защо той да идва при мен, където няма да има тази сигурност. Аз винаги може да задам един или два въпроса повече, дето да го поставят натясно, за които той не е предупреден и би се замислил как да отговори, без да се злепостави. Така в частните телевизии започнаха да стават все по-дефицитни териториите на автентичната журналистика.
*Интервюто е взето през юни 2011 г. във връзка с разработването на магистърска теза по телевизия във ФЖМК. Публикуваме го със съгласието на събеседниците. Със съкращения.

Оригинална публикация

в. Труд | Ваня ЕМИЛОВА | 15.07.2011

В България всеки ден изникват нови вестници, телевизии и радиостанции. Въпреки това социологическите проучвания доказват, че медийният ни пазар е консервативен в добрия смисъл на думата: българинът има доверие на проверени с годините медии, които са извоювали репутацията, че представят обективна, общественозначима и актуална информация.
Лидерите на доверие в печата, тв и радиоефира са вестник "Труд", Би Ти Ви и програма "Хоризонт" на
Българското национално радио. Трите медии са несменяеми авторитети повече от десетилетие.
Две независими изследвания от началото на юни показаха недвусмислено, че "Труд" е най-четеният от всекидневниците. Изводите са резултат от представителните допитвания на МБМД и на "Би медиа консултант".
"Труд" е с най-голяма аудитория сред всекидневниците
27 на сто от анкетираните от МБМД посочват, че "Труд" е вестникът, който четат най-често. Има ръст на интереса към "Труд" от 6% спрямо декември м. г.
Проучването на "Би медиа консултант" отчита подобни данни – 20% четат редовно "Труд". Вестникът води и в класацията на най-сериозните, аналитични и професионално списвани издания.
44 на сто от анкетираните от МБМД посочват, че вярват (изцяло или в много голяма степен) на "Труд".
В двете класации второто място е за "24 часа". От него се информират 22 на сто от хората според МБМД. Подобни са и данните на "Би медиа консулт". Трето и четвърто място са за "Телеграф" и "Стандарт".
Би Ти Ви е № 1 в ефира
Българинът остава верен на водещите три национални телевизионни канала – Би Ти Ви, Нова тв и БНТ1.
Това показват данните от юни 2011 г. на агенцията, която мери зрителския интерес – ГАРБ.
Няма кой да детронира Би Ти Ви от първото място, сочат резултатите от изследването. Нейният пазарен дял е 40,1%.
Делът за юни на Нова тв е 12,3%. Това очертава лек спад в сравнение с април т. г., когато е бил 13 на сто. Въпреки това медията се задържа стабилно на второ място по гледаемост. От началото на годината Нова тв се опитва да разнообрази програмната си схема с нови предавания в най-гледаното вечерно време.
Държавната БНТ1 е с пазарен дял 8,3%.
Освен трите традиционно силни електронни медии зрителят харесва и тематичните канали "Диема" и "Диема фемили", по които вървятспорт, сериали и филми. "Дисни ченъл" е на шеста позиция в класацията за най-гледаните тв канали у нас през юни.
Програма "Хоризонт" на БНР е несменяем лидер
Най-слушана сред радиостанциите през юни
остава програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
В представително проучване на националната аудитория на радиостанциите (сред хората на възраст над 15 г.) агенция "Маркет линкс" отчита, че 14,2% от интервюираните са слушали "Хоризонт".
Рекламираното като "радиото на народа" – "Веселина", следва "Хоризонт" с дял 11,4%. То се слави с хитови чалга парчета, но и с 16 емисии новини всеки ден. На трето място е радио N-Joy.
Само още едно радио, пускащо народна музика и чалга – "Вероника", намира място в Топ 10 на най-слушаните канали.
Новинарското "Дарик" традиционно се позиционира в Топ 5 на най-слушаните радиа. Следват го "Радио 1" и "фреш". Любителите на забавлението и хубавите песни са именно потребители на този тип радиоефир.
Музиката е водеща и за хората, които са избрали другите радиостанции от Топ 10 – NRJ, "Витоша" и Z-rоск.

Стр. 19

Оригинална публикация

БНР, Новини в 14.00 часа | Борислава СЛАВОВА | 20.05.2011 

Програма Хоризонт на БНР е лидер в страната ни сред радиостанциите през последното десетилетие. След него се нареждат Дарик радио и Радио 1. Това сочат данни от проучване на телевизионната и радио-среда за периода 2001 – 2010 г. От трите национални телевизии най-голям ръст в пазарния дял бележи Нова телевизия. Докато тя отчита скок от 10% за десетилетието, то БНТ за същото време губи 22% от пазарния си дял.
Програма Хоризонт е най-слушаното радио през последното десетилетие. По думите на Маргарита Пешева, научен ръководител на проекта „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”, това е радиоинституцията на България.
Маргарита Пешева: Оказва се, че цялата електронна медийна среда е успяла да създаде и да налажи една много голяма влиятелна радиопрограма като Хоризонт, която е абсолютен победител.
В телевизионната среда се забелязва намаляване на оригиналните предавания, допълни Пешева. За сметка на това и трите национални телевизии успяват да развият новините като жанр. Лидер в това отношение е Би Ти Ви.
Маргарита Пешева: В топ 10 на десетилетието има само едно оригинално телевизионно предаване, това са новините на Би Ти Ви. Всички останали предавания са външни продукции, няма я разследващата журналистика, няма я актуалната публицистика.
Българският зрител започва да има все по-комерсиален подход към медиите. На какво се дължи това професорът по чуждестранна журналистика Милко Петров обясни:
Милко Петров: Медиите се опитват да се осъществят на пазара на общественото внимание. Все още се стремят да бъдат преди всичко харесвани, отколкото проблематизиращи.

в. Класа | 12.05.2011

Слушателите на Българското национално радио вече могат да слушат програмите на обществената медия и в мултимедийния портал Vodafone live! (http://live.mtel.bg).
Любимото радио ще забавлява и информира посетителите на портала 24 часа в денонощието.
Всеки, който иска да слуша програма "Хоризонт" през мобилния си телефон, трябва да изпрати безплатен SMS с текст "radio" на кратък номер 124 и ще получи директен линк към радиосекцията в мобилния портал.
Програма "Хоризонт" може да бъде намерена в категория "Музика" във Vodafone live! и услугата е напълно безплатна. Скоро през мобилните телефони ще може да се слуша и програма "Христо Ботев" на Българското национално радио.

Стр. 15

Оригинална публикация

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 28.03.2011

Младите не слушат информативни предавания, предпочитат музикалните станции

Радио "Хоризонт" е най-предпочитаната станция от българите и през последните 10 години то е неизменен водач в класациите на радиослушателите. Това сочат данните от изследването "Радиоаудитория: 2001-2010 г. TVPlan/TNS", представено миналата седмица на кръгла маса в БНР на тема "Радиосредата: 2001-2010 г. Аудитория, поведение, реклама, цифровизация". През 2010 г. безспорен фаворит сред слушателите на българско радио е "Хоризонт". То е любимата ефирна честота на 32% от анкетираните. Втората позиция е заета от "Веселина", която е с 8 на сто по-назад. Третото място се заема от "Дарик" радио.
Според обобщените данни от двете социологически агенции петте топ радиостанции за периода 2001-2010 г. са "Хоризонт" – с 10 позиции, "Радио 1" – 6, "Дарик" – 3, "Веселина" – 3, "N-Joy" – 2 позиции. Най-влиятелни са политематичните формати. Според изследователите "Хоризонт" се приема като общонационална програма с огромно влияние. Данните от проучването сочат, че програмата на БНР има над 60% обществено доверие, което автоматично я превръща в най-влиятелното политематично радио в страната. "Хоризонт" е и програмата, която се радва на най-голяма аудитория, уточни доц. д-р Маргарита Пешева, ръководител на научно-изследователския проект. Тя обясни, че противно на очакванията, че слушането на радио ще замре, то се увеличава. Пешева изнесе данни, че дневно българите пускаме радиоприемниците си средно за по 261 минути. Според изследването най-активните радиослушатели са градските аудитории, мъжете, хората на възраст от 36 г. до 54 г.
Радиочестотите обаче са концентрирани предимно в големите градове, алармираха от екипа, обобщил данните от двете агенции TVPlan и TNS. Въпреки че на територията на България са лицензирани над 280 радиочестоти, по-голямата част от тях са предназначени основно за градските аудитории, а в областните градове конкуренцията за слушатели е изключително голяма. Радиодейността се отличава със свръхконцентрация в София и някои големи областни градове като Пловдив, Варна и Бургас. В София има цели 27 станции, в Пловдив – 17 станции, във Варна – 16. Свръхконцентрацията на пазара в някои средни и по-малки градове води до неговото изкривяване, алармира шефката на екипа.
С 20,2% се е увеличило слушането на радио през интернет, а основните потребители на онлайн ефира са основно младите хора между 15 и 25 г., сочат данните от изследването. Възрастта силно дефинира избора на предпочитана радиостанция, анализираха специалистите. Младежите имат подчертан интерес към музикални станции от вида на "Радио1", "Веселина", "N-Joy" и "Z-Rock". Въпреки че запазва водещите си позиции, чалгата постепенно бива изтласквана от музикални стилове като алтернативен и рок класик, златни хитове, рап, ърбан, диско и хип-хоп. Слушателите между 36-45 г. предпочитат "Дарик" пред редица музикални станции. Слушателите над 45 г. пък пускат основно "Хоризонт", сочи статистиката.

Стр. 5

в. Класа | 16.02.2011

Съветът за електронни медии (СЕМ) разгледа на редовното си заседание вчера жалбата на журналиста Николай Бареков по повод на предаването "Неделя 150" на БНР от 13 февруари и постанови, че няма нарушение на разпоредбите в Закона за радио и телевизия, съобщиха вчера от регулаторния орган. Преди 2 дни Бареков сезира регулатора заради това, че водещата на предаването на "Неделя 150" в държавната медия Лили Маринкова има свое предаване и в частната телевизия Канал 3. Според решението на съвета жалбоподателят може да получи удовлетворение по въпроса, който го е засегнал, като реализира правото си на отговор, след като отправи към доставчика на медийни услуги искане по реда за това. От СЕМ постановиха още, че след като жалбата коментира нарушаването на етични и професионални стандарти, тя попада в компетенцията на Комисията по етика в електронните медии към Националния съвет по журналистическа етика. Регулаторът назначи и мониторинг на отразяването в предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" на БНР на темата за взрива пред редакцията на вестник "Галерия".

Стр. 4

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 22.01.2011

/…/започна медийната седмица с представянето на доклада на социологическа агенция Маркет линкс по поръчка на фондация Медийна демокрация. Този доклад обобщава данни от наблюдението над 7 национални всекидневника в два съпоставителни един с друг периода – първата фаза на управлението на ГЕРБ след парламентарните избори през 2009 и политическите развития през миналата година. За тези близо 14 месеца са регистрирани, представете си, 17 759 материала в медиите, името на Бойко Борисов е споменавано 6625 пъти, което показва, че премиера е в почти всяка трета информация,която излиза. Отрицателни са оценките на президента Георги Първанов и лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Ахмед Доган. По време на конференцията, организирана от фондация Медийна демокрация участниците констатираха, че политиците все повече се месят в работата на медиите, а обикновено журналистите контролират властта. На път ли е този модел да бъде окончателно демонтиран и от кого зависи това. Какво могат да направят журналистите и до колко е по силите им? Доверието на хората може ли да стане основа за оценка на работата на журналистите? И още няколко медийни събития от седмицата поставят този акцент и днес в "Клубът на журналистите". Честит рожден ден на програма Хоризонт – специален гост в студиото е директора Калина Станчева, която ще ми се да призная е известна още с това, че много рядко дава интервюта. И за да не звучи самохвално ще цитирам колегите от списание Тема, които днес са определили Хоризонт и БНР за тема на седмицата. Ето как – на юбилея си Хоризонт на БНР е пред дилема – парите или живота, слушателите и я уважават заради ръката на пулса на времето, клиентите искат музика, пише колегата Светослав Спасов. И още – живота започва след 40, поговорката е любима не само на американците, но и на шефовете на БНР. На връх 40 годишния юбилей на програма Хоризонт, радиото сключи договор за дистрибуция на музикалния си архив в най-големите интернет магазини. Новини очаквайте малко по-късно в "Клубът на журналистите" . А иначе през ноември в първо студио на Драган Цанков 4, Сигнал изнесе акустичен концерт, който радиото записа. Диска вече се появява, както казват колегите, с новия брой на един от големите фенове на групата – Списание Тема. Концерта на Сигнал е първата част от мащабната кампания на Хоризонт, за чието мото колегите избират заглавието на една песен на групата – Светофарите светят в зелено. Още подробности очаквайте, вече ви казах, Калина Станчева е специален гост в студиото на "Клубът на журналистите". Радио Микс представи модерното лице на БНР. На 20 януари в първо студио – очаквайте репортаж от събитието. Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена за вота на доверие в парламента. Темата ще коментираме след малко с колегите политически репортери – Надежда Василева от БНТ и Теодора Енчева от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена предварително за вота на доверие в парламента. Темата сега в "Клубът на журналистите" ще коментираме с колегите политически репортери Надежда Василева и Теодора Енчева. Надежда Василева от БНТ. Добър ден.
Надежда Василева: Добър ден. За хората, които следят политическата ситуация мога да кажа, че изненади нямаше. Най-интересно последните дни беше поведението на Синята коалиция, тъй като те бяха в такава ситуация, в която трябваше да заемат такава позиция, че от една страна да се различават от БСП, заради многото обвинения, че напоследък често имат сходни позиции. От друга страна пък заради множеството си критики към кабинета, искания на оставки, те не можеха и да подкрепят правителството. Обясняваха постоянно през последните дни, че не са съгласни с политиката, която води кабинета и до последно тяхната позиция беше под въпрос как точно ще гласуват, за да могат и да се разграничат от левицата и ДПС, и същевременно да дадат ясен знак за тяхното отношение към правителството. Всъщност тази позиция въздържал се им дава правото в един следващ момент, когато се промени политиката на кабинета, когато те установят, че вече повече се доближава политиката, която води ГЕРБ до техните очаквания, те да могат да дадат своята подкрепа, поне така казват те. Забелязахме совалки в кулоарите, но в деня на вота всъщност видяхме, че и премиера и вицепремиера Цветанов и Симеон Дянков разговаряха с Иван Костов и с Мартин Димитров и се опитваха да ги убедят да дадат своята подкрепа за правителството. Знаково беше според мен изказването на премиера Бойко Борисов в пленарната зала, в което той открито призна, че именно в този момент на управляващите е много нужна подкрепата на Синята коалиция и обясни, че подведен от сините дори каза, че той в момента, в който е правил правителство ако е знаел, че в един момент те няма да го подкрепят нямало да направи правителство. Знаково беше според мен политически това признание на премиера и всички тези изказвания, тъй като знаете, има много коментари, че ГЕРБ разчитат единствено на подкрепата на Атака и може би един такъв знак, едно такова гласуване на сините, дори на един син депутат, както каза Борисов, в подкрепа на кабинета би бил мног нужен, но именно в този момент. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че не могат да направят тази крачка, макар че в техните редици имало до последния момент спорове как точно да гласуват.
Водещ: До колко може да се говори за интерес към този предизвестен сюжет и можем ли да го наречем така?
Надежда Василева: Можем да го наречем, че изхода от този вот действително беше предизвестен. Чуха се много аргументи, които бяхме чували през последните дни и от левицата, и от ДПС по скандала със СРС-тата , че този вот цели управляващите да си осигурят комфорт, че този вот няма да реши проблемите по скандалите, дори беше сравнено това действие – искането на вота – със слагане на похлупак на едно врящо гърне, което в един момент ще избухне. Но беше очаквано и как ще реагират левицата и ДПС, беше очаквано също така, че ще има и лекомислещи депутати, които няма да спазят решението на партията си как да гласуват, но не беше ясно кои точно ще бъдат те. Че това ще бъдат Димитър Колев и Дарин Матов. Това може да се каже, че беше малката изненада, нещото, което до последния момент беше неизвестно по време на гласуването на вота.
Водещ: Ако трябва да сложим заглавие на тази история, какво да бъде то?
Надежда Василева: Заглавието според мен може да бъде предизвестен вот с очакван край. Може да бъде, използват някои колеги тази метафора, свързана с чашата вода, която Емил Василев плисна към доскорошния си колега от РЗС Тодор Великов – Буря в чаша вода, но не съвсем. Хубаво вестникарско заглавие. Интересното е, че обаче коментират, че от тук нататък правителството може би до една степен си осигурява комфорт с това, че няма да може да бъде атакувано от опозицията политически с вот на недоверие в залата в следващите 6 месеца. От друга страна обаче интересното е, че всички си дават сметка, че атаките към кабинета ще продължат, очаква се и управляващите сякаш са подготвени за нови компромати, тъй като сме в една година, в която предстоят и президентски и местни избори.
Водещ: Надежда Василева от БНТ пред "Клубът на журналистите". Сега добър ден и на Теодора Енчева от БТВ.
Теодора Енчева: Добър ден.
Водещ: Вот с известен край и една чаша вода. Всъщност кой и какво разбра?
Теодора Енчева: Най-важното е какво са разбрали зрителите, слушателите и читателите.
Водещ: Да, в крайна сметка за това става дума.
Теодора Енчева: И избирателите. Избирателите е най-важно какво са разбрали. Аз се надявам да са разбрали следното – че за първи път беше поискан вот на доверие от едно правителство, което все още не е навършило 2 години от управлението си. И този вот беше математически изчислен, че ще успее, той наистина успя, но той не можа да се увенчае с истинска победа. Защото наистина при това гласуване, което и като процедура беше по-различно от досегашните най-често процедурите бяха вот на недоверие и винаги пленарната зала би могла да промени начина на гласуване, но наистина отдавна не бяхме виждали депутатите в пленарната зала да стават прави и да изразяват вота си на всеослушание, едновременно пред своите избиратели, едновременно пред колегите си в пленарната зала. Не можа този вот да се увенчае с истинска победа. Необходимостта от гласовете на Синята коалиция, включително и тези два гласа, които се появиха от бившата парламентарна група на РЗС, сред независимите депутати, наистина беше една ситуация, в която ти знаеш, че си спечелил, ти знаеш, че ще успееш, но имаш необходимост да си сигурен, че до теб има партньори. Освен това, което вече имаш като даденост и като брой депутати и като влияние и като воля за управление. Синята коалиция беше в една наистина много специална ситуация, много дълго време беше обсъждана тяхната позиция, те се колебаеха дали демонстративно да напуснат залата или просто да гласуват въздържал се, частта депутати от ДСБ бяха много по-склонни да напуснат, депутатите на СДС бяха за това да гласуват въздържал се в залата и най-накрая тяхната позиция беше наистина до един да гласуват въздържали се.
Водещ: Всъщност след всички предизвестени неща, които в крайна сметка се случиха дали да не причислим в тази категория и констатации като тази – след като обществената температура кипна до толкова, че дори известни журналисти едва не се сбиха в телевизионните студиа заради отношението си към личността на Бойко Борисов, тук спирам да цитирам, това е предизвестено или непредизвестено? Журналистите винаги са виновни.
Теодора Енчева: Имате предвид поведението на колегите ли? По отношение на Бойко Борисов и… ?
Водещ: Ами може би по-скоро коментарите като че ли.
Теодора Енчева: Аз не съм учудена, че има толкова емоционални коментари от колегията по отношение на Бойко Борисов. Те най-вероятно ще ескалират, предстои ни една година, в която всички страни в политическия процес, дали ще бъдем от позицията на журналисти, на политици или просто на избиратели, ние ще бъдем доста емоционални. Въпроса е да спазваме добрия тон и да бъдем професионалисти. Трудно се отдавна на балканските ширини, но така е…
Водещ: Но можем поне да се стараем в тази посока. Безспорно този период ще бъде тест и за свободата на словото, разбира се, защото журналистите винаги трябва да сме на една ръка разстояние от политиците, да не приближаваме, че това е една опасна близост.
Теодора Енчева: Да, така е, несъмнено, но пак казвам – не съм учудена от подобни емоционални залитания. Няма нищо необичайно в тях, стига да не прекрачват наистина професионалните стандарти.
Водещ: Благодаря на Теодора Енчева от БТВ.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да говорим за дистанцията между журналистите и този път и хората. Тази дистанция не крие опасности, тази дистанция трябва да бъде много близка, защото в такива случаи се раждат едни чудесни истории. Много ми се ще за 40-тата годишнина на Хоризонт да започнем с тази история, разговора с директора Калина Станчева. Добър ден и честит празник.
Калина Станчева: Добър ден, благодаря.
Водещ: Всичко тръгна от един концерт на група Сигнал, който организира Хоризонт.
Калина Станчева: Всичко, което доведе до ..
Водещ: До този диск, който днес е в ръцете на хората.
Калина Станчева: Да, до един диск. Така тръгна всичко, да, просто през лятото решихме, че Хоризонт трябва да напусне, колкото е възможно по-често своите студиа и да излиза пред публика, на открити сцени, за радост появи се това лято, лятото на 2010, една сцена пред НДК, тя не е много голяма, но пък и почти целия парк се озвучава от тази арт сцена и поканихме група Сигнал. Защо Сигнал – защото както се казва ние сме почти набори с тях, те са на 32-33 години. В началото са тръгнали като групата на радиото, защото премиерата на първата им песен е била в предаването Музикална стълбица на Данчо Георгиев. Със сантиментите от това, че всъщност така е тръгнал техния път в голямата музика, музикантите от Сигнал приеха да направят един безплатен, безвъзмезден концерт от тази арт сцена. Впечатлени бяхме, че няколко поколения хора наоколо пееха техните песни и танцуваха, естествено концерта не се побра в определеното си време, но стана прекрасен празник. Сложихме му за слоган един рефрен от тяхна популярна песен – Светофарите светят зелено, за българската рок музика. Може би това беше и начин да противодействаме на други родове, жанрове музики, които станаха опасно популярни и решихме, че тъй като сме и обществена медия, не само защото закона ни задължава, но една от мисиите ни е да подкрепяме и да насърчаваме добрата българска музика. След това се договорихме за Светофарите светят зелено – Втора част и тя вече стана в нашето първо студио. Всички музиканти смятат за чест и гордост да запишат диск в първо студио на националното радио, знаем защо. Защото разбират от хубав звук и от качество. Така се записа пред публика и в пряк ефир излъчвано, концерт, спектакъл, акустичен концерт, така го наричаха те, защото бе претворен в този диск.
Водещ: Но това не е първата среща и на Хоризонт, и на Христо Ботев, изобщо на всички програми на националното радио със своите слушатели. Какво дават тези срещи на нас журналистите, на хората? Не е тайна, криза е, нещата за социално общуване са прекалено малко, общуваме как да кажа, по един доста особен начин, опитваме се да възпроизвеждаме не до там добри политически практики на взаимоотношения помежду си.
Калина Станчева: Ние останахме сякаш най-капсулираната като изразни средства, телевизорите заливат с формати, които по един или друг начин приобщават публиката. Интернет още повече те кара да бъдеш съучастник, съавтор, особено с блоговете, тази гражданска журналистика. И нашия изход, Ирена, и нашата и вашата програма са по-често да показваме на хората как се прави радио, да виждат лицата на гласовете. А програма Христо Ботев направи такива културни празници, това не е събитие, защото вие го правите много често и все по-добре. Но програма Хоризонт някак беше дълго време в традиционния модел информационна, музикална и ефирна програма.
Водещ: Но пък …
Калина Станчева: За това си смятаме… ние като се появим в такова нещо сме двойно по-радостни, защото и ние направихме културно събитие.
Водещ: Но пък от друга страна подобно общуване, по-директно със слушателите като че ли зарежда много журналистите с доверието, защото доверието е единствената оценка, заради която ние полагаме усилия.
Калина Станчева: Абсолютно вярно, както се казва, и рейтинга ни е важен, нито ние, нито вие, нито другите колеги в медиите се отказваме от това съревнование. Но по-ценно е доверието, сега ако бяхме единствено радио в ефира, БНР, както преди много години, нямаше кого друг да слушат, рейтинга би бил малко изкуствен. В момента ние знаем, че България има 319 лицензирани радиостанции. Когато измежду цялото това предлагане Хоризонт има 2.1 – 2.2 млн. месечна аудитория, това вече никак не е зле. Това значи, че е въпрос по-скоро на доверие. Още повече, битката отдавна не е помежду ни на радио пазара. Много убедително вче се оказваме играч на общия електронен пазар. И тези изследвания, които нашите програми получават периодично, за да сверяваме все пак в очите и в ушите на хората, все по-често в тези панели се отбелязва отговор на анкетирани хора – какво правите сутрин? – сутрин слушам телевизия. Защото няколко телевизионни канала правят сутрешни блокове, на принципа малко на … правят радио с публицистика и други неща.
Водещ: Те самите са го признавали тук при нас.
Калина Станчева: И ние сме в много по-силната конкуренция на телевизионните сутрешни блокове.
Водещ: Но дали няма коментар в тази реплика – слушам телевизия. В смисъл телевизора работи, обаче звучи радио.
Калина Станчева: Ами така да го приемем. Така ни изглежда приятно. Освен това много ни е важно да чуем, че хората наистина ни вярват.
Водещ: Имаше една фраза навремето – чух по радиото.
Калина Станчева: Чух по радиото, да, това значеше – така е, вярно е, по радиото казаха.
Водещ: Ама то и сега се употребява, въпроса е, че навремето имаше само едно радио, сега има много радиа. Може би пък трябва да има някаква реакция. Чух по Хоризонт да кажем, или чух по Христо Ботев.
Калина Станчева: Към това се стремим, тъй като двете национални програми имат своя лицензирана характеристика и за наша чест си уважаваме взаимно характеристиките. Ние нямаме претенция, нито потенциал да станем по-културната, по-интелигентната програма, но пък имаме самочувствието да уважаваме и да вярваме на хората, които казват, че избират Хоризонт, защото, цитирам, имат най-добрите новини. Между другото сигурно и при вас в програма Христо Ботев е било полезно едно изследване, което ни направиха от ТВ План преди известно време, с 9 фокус групи в големи, по-големи, малки градове, в села. И там лично на мен ми беше полезно да видя какъв е имиджа на Хоризонт при провокирани спонтанни и персонифициращи асоциации на социолозите с избрана проективна техника, Хоризонт бил описан с много високо равнище на консенсус в 9-те различни групи като, сега ще прочета от коментара – Хоризонт на хората им изглежда като мъж в зряла възраст.
Водещ: Защо мъж?
Калина Станчева: Така. Сериозен, компетентен по всичко, интелигентен, леко суетен, добре говори, напорист, с чувство за хумор и ироничен. По професия би могъл да е университетски преподавател, социолог, коментатор или дори политик. Облича се спортно-елегантно, без вратовръзка. Като цяло типажа – лидер на общественото мнение. Е, защото може би пък програма Христо Ботев пък е описана като дама, стилна, културна и т.н.
Водещ: Ами всъщност няма лошо социолозите да коментират медиите, това е една полезна оценка за нас, защото там, където не сме успели можем да положим повече усилия. Останете с нас, за да чуете какво предстои за 40-тата годишнина на програма Хоризонт. Вече разбрахте, специален гост в студиото на "Клубът на журналистите" днес е директора на Хоризонт Калина Станчева.

Водещ: Традициите са нещо хубаво винаги човек може да се опре на тях във времена на криза. За това продължаваме разговора за традицията „Хоризонт”. С четиридесет годишна история зад гърба си. Каузите като че ли са нещо много важно и за хората, и за журналистите. Нека да си припомним за какви каузи успявахме да се обединяваме с Вашите, нашите слушатели, Госпожо Станчева.
Калина Станчева: Ами каузите – и нашите, и Вашите, са някаква по-класически.
Водещ: Не са толкова ефектни.
Калина Станчева: Нашите каузи – на Драган Цанков четири са далеч от сорта Idol или Survivor формати и не минават през GSM операторите. Минават през контакта ни с публиката – телефонен, сайтов или жив и традиционните каузи, които Националното радио, добре е да се концентрирам върху „Хоризонт” като обществена медия и традиционните му каузи са били такива, каквито се чакат от обществената медия. В подкрепа на чистия български език, в подкрепа и на насърчаване на българската съвременна култура, толерантността, разбирателството между поколенията българи. В този план имаме в подкрепа на каузата на българската музика, трите основни жанра от десетилетия в „Хоризонт”. Вървят конкурси. В момента се подготвя двадесетото издание на националния конкурс „Музикант на годината”. Правят го колегите от предаването за класическа музика „Алегро Виваче”. Друг конкурс – „Златна пролет” за нова българска поп и рок музика. Вече има 41 издания зад гърба си. А и в тези минути два етажа под Вашето студио репетират лауреатите на третия наш конкурс „Млади фолклорни таланти” за 11 път ще се проведе от 14 часа гала концертът на деца с таланти да свирят, да пеят, да танцуват българска народна музика. Към това се постарахме да добавим каузи – пак такива, каквито смятаме, че са необходими в момента и които ни отиват като обществена медия. От три години, вече четвърта на всеки национален празник или официален, или голям религиозен празник екипи на „Хоризонт” посещават някоя от българските общности зад граница. Така вече бяхме сред диаспората в Израел, в Украйна, в Молдова, в Испания, в Чехия, Унгария. Сега подготвяме при следващ национален празник – ще бъдем сред българската общност в Лондон.
Водещ: Това е една много трудна задача, разбира се, но пък в замяна на това като че ли доста истини по един много благоприятен начин се казват. При тези срещи.
Калина Станчева: Това е начин да се обединим българите, където и да сме. Това е надслова на нашата поредица – българите, където и да сме, ние имаме общи проблеми при разликите в статута, стандарта на момента, във възрастовите различия, но въпреки всичко се получава една картина на българския дух, на българските очаквания.
Водещ: Защото не всичко е, как да кажа – продукт, който е удобен за продаване. В крайна сметка трябва да остават и някакви други неща.
Калина Станчева: Да, трябва да има и духовни неща. Даже ако така мога да се осмеля за мен е кауза и връщането в ефир на „Ранобудното петленце”. Приемаме го като кауза, защото напоследък нямаме време, губим навици да четем на децата от книжка – да четем приказки. И някак си един вид, грозно е да го кажа, но като индулгенция на всички нас възрастните, това че след дълго отсъствие – повече от десетилетие и по-скоро подсетени от хората. През лятото възстановихме „Ранобудното петленце”. Отзивите са много възторжени. Даже през тази седмица получихме писма от родители да качваме приказките на сайта на радиото, за да не вдигат децата непременно в седем без пет.
Водещ: Да, ние в седем без десет, но това е така, как да кажа – така се развиват технологиите. Всъщност това дават тези по-близки контакти. Децата могат да бъдат и втора смяна някак на училище, защо да бъдат лишавани от приказка. Но пък радиото защо да не им разказва приказка?
Калина Станчева: Като каза, всъщност в последно време можем да си оценим и някои поредици от типа „Не позволявай човек да замръзне зимните месеци” или една по-предишна „Как да се направи по-лесно и по-бързо осиновяване?” или по-достъпно.
Водещ: Това е една много болна, обществена тема – безспорно. Поне за съжаление доста усилия трябва да полагаме ние- журналистите заедно с хората, разбира се, защото в крайна сметка тази порочна практика за изоставяне на деца и отглеждането им в домове трябва да бъде прекратена в един момент и това едва ли ще стане само чрез игрови и удобен за продаване медиен формат. Има далеч по-сериозни неща, които могат да се случат. Останете с нас – продължаваме този разговор посветен на 40 годишнина на „Хоризонт” с директора Калина Станчева след малко. В четвъртък радио Микс представи модерното лице на Българското национално радио в първо студио ето така.
„Историята на радиото започва през далечната 1935 година с указ от цар Борис Трети и наредба на Министерския съвет. Начало на радиото застава Сирак Скитник. Всъщност ако трябва с една дума да охарактеризираме Българското национално радио – вероятно най-подходящата дума е многообразие. А сега бих искала да Ви представя човека, който може би най-добре познава различните лица на радиото- Валери Тодоров – генерален директор.
Валери Тодоров: Здравейте колеги! Добре дошли. Вие се намирате в Първо студио на Националното радио. Но бих искал да Ви напомня – това беше показано, че такива концертни събирания има в почти всички наши радиостанции, има и определени три големи продуцентски центъра. Има и в Пловдив, Разград, Варна – с възможности да се организират изложби, концерти. Това тук е първото радио. То е първо в много отношения. Не само първо като в създаването си, но и първо като разнообразието на програмите, които представяме. Понякога така много от колегите от другите медии се измерват, се съпоставят с нас, разглеждайки ни като конкуренти. А няма как ние да ги почувстваме също като конкуренти, защото ние имаме 10 програми, 6 музикални състава, ние излъчваме на всички вълни за разлика от колегите от другите оператори, които излъчват … Ние сме обществен … за това рекламата не е главната наша цел, но въпреки това ние държим като лидер на пазара да представим всички онова, които в момента Националното радио предоставя, с всички възможности, които ние имаме. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания, предавания за деца – всичко най-значимо, което е създадено поставя музикалното песенно творчество, литературата, изкуствата е създадено, записано в тази сграда. „
Водещ: Какво успяхме да покажем. Сега ще коментираме с Любомира Михова – директор на рекламно-издателската къща. Много отдавна радиото не е това, което само се чува по него, Госпожо Михова успяхме ли да покажем на рекламодателите и всички територии, на които могат да стигнат до обществото?
Любомира Михова: Българското Национално радио не е просто медия и мисля, че това стана ясно. До сега ни свързват рейтингите най-вече на програмите с програмния продукт. Но ние имаме и много друга продукция. 76 години вече имаме музикална продукция. Националното радио е първият и най-големият музикален продуцент. По повод на това имаме новина. Ние сключихме току що договор с компания за дигитална дистрибуция в интернет. Но за това след малко. Освен музикалната продукция радиото е и възможността тук да творят в различен жанрове ефективно действащи музиканти, което в бедния ни вече културен живот е все едно нещо изключително. А не би трябвало да е така.
Водещ: За да стане по-ясно на читателите – може би трябва да кажем, че Първо студио е вече тясно.
Любомира Михова: Първо студио вече е концертна зала. Съвсем смело казано и там виждаме как хората се радват на всички концерти в различните жанрове, представени от нашите 6 състава – симфоничен оркестър, биг бенд, смесен хор, детски радио хор, оркестър за народна музика и вокална група „Радио деца”. Всички тези формации имат едно достойно и една сериозна възраст – над 50 години. Детската вокална група празнува своя двадесет годишен юбилей тази година. Освен програмите, продуцентската дейност, издателската дейност, която е в следствие на продуцентската – това са нашите издателски проекти. За 2 години ние продуцирахме, издадохме над 50 диска. Богатият културен живот, който е във вид на концерти, във вид на изложби, във вид на реализация на много други проекти.
Водещ: Националното радио става една територия за социално общуване, за културно общуване, като определено рекламодателите могат да стигнат по-лесно до групите, които търсят.
Любомира Михова: Не само лесно, а по най-различен и уникален за разлика от другите дори радио групировки, дори холдинги, които представляват различен вид медия в себе си – телевизия, радио и прочее. Ние представяме и предлагаме една възможност за нови канали на послания, рекламни в случая или други, защото рекламата е по-широко понятие, не само търговско съобщение, което ние имаме в предвид във вид на спотове. Предимството за Националното радио е, че за толкова много години като авторитет, като респект към него, като уважение и като доверие, не се е променило, а това е най-важното. Не случайно, аз и друг път в разговор с теб, споменавали сме ключовата дума за послание – било търговско или някакъв друг вид послание, е доверие. От тук се изхожда. След това всичко се провокира и се внушава на база емоции, но мисля, че по отношение на доверието – в действителност няма с кой да се мерим.
Водещ: В крайна сметка става дума не само за една дълга история, а и за начина на работа.
Любомира Михова: Това е моята болна тема, защото в рекламните агенции забелязвам едно много младо поколение, което не познава Националното радио не само националните институции, културата и изобщо планира компании по учебник. По един заучен и приложим на развитите пазари начин, но за България има други фактори, които влияят и така тези млади хора е желателно, хубаво е да научат повече за всичко, с което Българското национално радио е помагало на културата, на обществения живот, на икономическия, политическия и на всички възрастови групи като полезност във вид на предавания и информация и като действително някакъв вид приятел, защото радиото е много интимно като начало на общуване, на ползване. Сега, да, вече се развиват чрез интернет съвсем други форми на лична употреба на медията чрез различни платформи, разбира се и този първоначален модел да се слуша радиото от апарат специално, го няма вече в тази възрастова категория от хората за хората, които определят рекламните кампании. И на нас за това със събитието „Радио Микс” ни се искаше да им покажем тази богата култура, богато наслояване, многопосочност на Българското национално радио като възможности за партньорство, като начин, като място, на което те да реализират своите кампании. Не само с планирането на една радио реклама, а по формулата – тема, таргет, рейтинг. Нещо повече действително. Да влязат в храма на културата.
Водещ: Да се опитам като любител да се изкажа. Не става само с рейтинг – става и с доверие.
Любомира Михова: Ами за мен това е ключовата дума. Аз така бих подходила. А не на рейтинг, който действително би могъл да се оспори. Ще кажа защо. Защото радио рейтингите се изготвят по метода на анкетата и това не е много прецизно в случая.
Водещ: Да не говорим, че няма единна система за измерване на радио рейтингите в България.
Любомира Михова: С цифровизацията ми се струва, че това ще се появи като вид технология, като начин и тогава много съмнения ще отпаднат. И тогава в действителност лидерството на програмите в Националното радио ще са неоспорими.
Водещ: Ще успеят ли политиците да демонтират този модел като свалят дистанцията между себе си и журналистите или ние журналистите ще си даваме все по-често сметка, че най-важно е доверието на хората – рейтингът е чисто рекламна категория? Ами да продължим – така започнахме и така да го завършим този разговор с Калина Станчева – директор на програма „Хоризонт”. За нас, като че ли винаги най-важното нещо е било доверието на слушателите към нас. То много трудно се печели.
Калина Станчева: То много трудно се печели и след като наши предшественици, нашите от 1971 насам няколко поколения новинари, публицисти, музикални журналисти – всички, които са направили програма „Хоризонт”, са ни оставили тази най-ценна зестра – достоверността, доброто име. При Вас става дума за повече години доверие и традиции. И правим, струваме компромиси с достоверността не си позволяваме, защото примерно пред дилемата непременно пръв или непременно достоверен –„Хоризонт” избира второто. Не е чест и гордост да кажем, както в „Хоризонт” пръв съобщи, ако тази информация не е била одобрена, ако е подвеждаща. Едно такова изхвърляне е по-скоро комплексарско.
Водещ: Казано по-просто и по-разговорно.
Калина Станчева: Поради което доверието се печели с години.
Водещ: И трудно се пази.
Калина Станчева: Знаем го това, защото от онова старото, с което Ирен ние на младини сме пораснали „По радиото казаха – значи е вярно.”В последните години има и една втора версия на хората „По радиото трябва да кажат.” „По радиото трябва да кажат какво гръмна до София. Трябва да кажат кога ще тръгнат снегорини. Кога ще отворят проходите. Защо една магистрала, примерно, поради какво произшествие е затворена, какви ще са обходните пътища.”
Водещ: Тогава програмата схема ще е от абсолютно без значение и тя трябва да бъде променена и това е именно обществената функция на медиите.
Калина Станчева: Гъвкава и така за гордост на „Хоризонт” и в момента има екипи журналисти, способни и кадърни във всяка ситуация, ако се наложи да захвърлят подготвените неща, да излязат от схемата и да направят едно извънредно издание на предаване, каквото хората в момента чакат. Примерно в последните зими ни се е случвало да правим три поредни дни предавания „Хора”, „Пътища”, „Автомобили”. Заради едни потоци коли, които се прибират от дълъг уикенд и хората не биха искали да ги занимаваме с онова, което сме си наумили непременно, а искат да знаят там, където са в момента, какъв е изходът и за какво става дума. И в този смисъл това е професионализмът вече в наше време и той, колкото и да е далеч от голямата политика, разбира се, че и в нея нещата винаги трябва да са достоверни, проверени, с точната преценка и със задължителните много на брой гледни точки. Същото важи и за обикновените неща в живота, защото пак, ако посегнем към социологическите брошури – на всеки два месеца си сверяваме часовниците по тях, хората ни препоръчват повече информация на регионално ниво, от живота при тях. Струва им се много централната политическа информация. Искат да се обръща внимание на техния бит.
Водещ: Ами щом трябва радиото да каже- радиото ще каже!
Калина Станчева: Това е начинът нашите програми, националните програми на радиото да разширяват своята аудитория не една от друга тоест не на „Хоризонт” за сметка на Ботев и обратно. Всяка от нашите програми има лоялната си публика. Това, което ни интересува нас и Вас е така наречената мека аудитория. На хората, които в друго време слушат специфични музикални радия или изобщо не обичат да слушат радио, но посягат към Националното радио заради нещо специално. Примерно минават на честотата на „Хоризонт” заради новините – 40% от тази приходяща аудитория казва, че търси „Хоризонт” заради достоверната информация, точна и обективна. И това, ако не е комплимент.
Водещ: Разбира се, че е комплимент. Нека сега да кажем – не можем да прескочим понеделника, защото тогава…
Калина Станчева: Вторник.
Водещ: Да вторник. Нашият общ празник – денят на Радиото, но тогава и „Хоризонт” ще празнува – да кажем и как ще празнува.
Калина Станчева: Ние решихме да направим две в едно. 4 януари беше същинският ни рожден ден, но така два празника в един месец щяха да ни дойдат в повече, за това на дена на празника на Националното радио – 25 януари, решихме да си направим една различна програма. Да организираме светлата част на деня – от 6 часа сутринта до 7 вечерта не в обичайните блокови предавания, а в цялото това тринадесет часово пространство и в разменени роли на колегите, да направим голямото специално предаване на „Хоризонт”, в което освен популярните водещи гласове, пред микрофона ще бъдат спортните журналисти, музикалните журналисти, репортерите. Новинар ще бъде в ролята на музикален редактор. Звъкорежисьори ще водят спортно предаване.
Водещ: Ще си издадете всичките хобита. Всичките хобита ще си издадете.
Калина Станчева: Да придадем празничност, за да излезем от делничната схема, а си мисля и нещо друго. С такъв род разменяне на ролите ще се увеличи толерантността вътре в медийните екипи, защото режисьор ще разбере какво е да си от другата страна на микрофон и обратно- новинарът ще разбере колко часа ти отнема правенето на една новина и малко ще се замисля, когато с лека ръка тръгне да съкращава чуждата новина след това. И ето така си мисля, че и за нашата вътрешна солидарност и лоялността в големия екип на „Хоризонт” е хубаво да направим нещо различно.
Водещ: Ще Ви стискаме палци и ще пускаме репортажи от Вашите студия. Разбира се това е шеговито, но иначе си остава пожеланието да не се променяме, смисъл да изпълняваме това, което хората искат от нас. „Радиото трябва да каже!” е безспорно едно много добро пожелание и признание за работата ни. Ами тук трябва да приключим. Поглеждам към часовника и виждам, че ми остава време само да Ви пожелая един хубав съботен следобед.

в. Банкер | 29.01.2011 

Беше модерно преди години в медийните среди да се пита: В Лондон има между 10 и 12 радиостанции. Знаете ли колко са радиата в София? Отговорът се рецитираше и бе – 36. Сравнението с английската столица имаше за цел да накара софийския слушател да се почувства значим и по решение на съдбата по-обогатен откъм ефирни честоти от лондончанина. Така между редовете трябваше да се чете и че няма за какво да се срамуваме от пренаселването с радиа и радийца, както и че количеството е сигурна гаранция за разнообразие. По ирония на съдбата обаче някои радиа геройски загинаха, други се преформатираха, а трети запазиха позициите си. Какво точно се случва в радиоефира след поредните рождени дни на двата информационни лидера “Хоризонт" стана на 40 години на 25 януари, а частното национално “Дарик" на 18 години на 21 януари?

Какви са навиците

на българския слушател (в случая на радио, не на СРСта), обобщиха в свои изследвания две агенции – TV Plan TNS и Market Links. От данните се вижда, че през последните десет години челната позиция е за програма “Хоризонт" на държавното радио. Тя се утвърждава като информационния лидер, независимо че имаше периоди, в които се тресеше от вътрешни бунтове. Поводите за тях беше традиционното несъгласие на радиотружениците от назначените от НСРТ или СЕМ генерални директори. Спомнете си например кри-
зите около казуса “Бориславов", когато на “Драган Цанков" 4 имаше гладни стачки, блокади и т.н. Но въпреки неуредиците “Хоризонт" не отстъпи и категорично държи първата позиция по слушаемост за десетилетието. През 2001-ва програмата има 32,4 на сто от националната аудитория, следвана от “Дарик" с 11% и “Веселина" с 9 на сто. Подредбата се запазва до 2005-а, когато се наблюдават размествания между втория и третия – тогава “Веселина" изпреварва “Дарик" и Топ 3 изглежда така: “Хоризонт" – 26.3%, “Веселина" -10.9%, и “Дарик" – 6.5 процента. Година по-късно ситуацията е същата, но с други параметри – докато “Хоризонт" е с рекордните 40.1 на сто от националната аудитория, то “Веселина" е също с рекорд от
37.3%, а “Дарик" се задоволява с 12.3 на сто. Но 2007-а е доста по-неблагоприятна и тогава стойностите са с пъти по-ниски – “Хоризонт" е с 21.1%, “Веселина" със – 7.95, а “Дарик" със -7.3 процента. Нов играч сред първите трима идва през 2008-а, когато сред аудиторията на 36-54-годишните се настанява “Радио 1". Данните на TV Plan TNS са категорични, че българинът по традиция предпочита информационните радиостанции а чак след това идва ред на музикалните – независимо дали предлагат попфолк или рок. Това обаче не означава, че битката между политематичните и профилираните радиа е заровена в миналото.
Друго изследване, отново на TV Plan TNS от 2009-а, показва, че Z-Rock е най-предпочитаното радио за мъжете между 25 и 45-годишна възраст. Но данните са само за столицата. След категорично рокаджийския радиозвук идва ред на “Дарик", “Витоша", “Радио 1", “Енерджи" и други. “Хоризонт" е на осма позиция, а “Веселина" – на 12-а. Софиянците, които си падат по фолка, наблягат повече на другото радио с такава ориентация като “Вероника", което е на шестата позиция.
На въпроса “Коя радиостанция слушахте вчера?" 6.2 на сто от младите отговарят N-Joy, което го изстрелва на челната позиция измежду 35 радиостанции по среднодневна слушаемост. Става въпрос за аудиторията между 15 и 25-годишна възраст. И N-joy, и Z-Rock са от една и съща медийна група – bTV Radio Group. В нея са още Melody, Jazz FM, PRO FM и Classic FM. Любимите три радиа на софиянци като цяло са “Хоризонт", “Дарик", “Веселина". В началото на изследвания период към тях може да бъде причислено и първото частно радио – FM +, а през последните две-три години – “Радио 1". Какво се слуша в останалите големи градове на страната? “Радио 1" е сред любимите радиостанции напоследък и в Пловдив. Там обаче лидерското място не е фиксирано, както в столицата за “Хоризонт". В града под тепетата държавната програма обикновено заема втората позиция, а през последните две-три години изобщо липсва от Топ 3. Силно присъствие в Пловдив има местното “Ритмо", а отскоро и “БГ Радио" и “Атлантик".
Лидерската битка във Варна е между регионалното поделение на БНР -радио “Варна", и друга местна радиостанция – “Браво". Към пъзела се прибавя и обичайният заподозрян “Хоризонт". В морската ни столица “Веселина" не е сред най-предпочитаните -за десет години тя само два пъти се е нареждала сред първите трима. Но и двете й присъствия са на челните позиции.
Битката между “Хоризонт" и “Веселина" се разиграва от няколко години и за слушателите в Бургас, като двете медии си разменят първите места. Картината обаче там е по-пъстра, тъй като в началото на проучвания период доста почитатели имат FM +, както и “Атлантик". “Дарик" не се среща нито веднъж и в този морски регион сред първите трима, за сметка на “БГ радио", N-Joy, “Радио 1", “Витоша".
Идеята да се правят информационни радиостанции, какъвто беше примерът с несъществуващото вече радио НЕТ, загина. Опитът доказа, че това е твърде скъпо начинание а и че у нас няма място за трета радиомрежа с подобна насоченост. Или че тя няма как да се пребори с “Хоризонт" и “Дарик". Очевидно двете национални информационни радиа са напълно достатъчни в политематичния си профил, независимо от пренаселването на радиопазара. Всъщност, той е пренаселен с музикални радиа, част от които дори нямат собствен облик и трудно можеш да ги разпознаеш. Повечето от тях не само загърбиха собствените си рубрики, които сами създадоха, но по подобен начин се отнасят и към новините – четат сводката от някоя агенция, без да пресяват важните вести. Разбира се, профилът на подобни медии не е информационен, а музикален и затова по-големият им проблем е друг. Едни силно се профилираха – независимо дали в рок музика, чалга или джаз, но по-голямата част са нещо като манджа с грозде – пускат от всичко. Ясно е, че за някои важи принципът – едно студио, един микрофон, един водещ, а дори и да не е така, с такова впечатление остава слушателят.

Суперстранно е само как оцеляват?

Радиото е евтина медия и рекламите в него не са особено скъпи. По данни на Асоциацията на рекламните агенции АРА през 2009-а бюджетите за реклама в радио са били 41.928 млн. лв. и са имали 13% ръст спрямо предишната година. Пикът в този сегмент е през 2005-а, когато има 95% ръст, но конкретно миналата година е била изключително трудна, както бе и за пресата, и за външната реклама, и за телевизиите. Данните още не са обработени, но въпреки това наистина възниква въпросът при положение че от толкова много радиа българинът предпочита едва неколцина, как оцеляват останалите? Както и защо не се сбъднаха прогнозите, че в икономическата криза ще има поне 20-30% фалити на радиостанции? Напротив, те продължават да си излъчват независимо дали някой ги слуша.

Стр. 36

 

Тази вечер от 19 ч БНР връчва годишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР Спектакълът е под наслов "Гласове и мелодии, които помним", като освен връчване на статуетките, изработени от Вежди Рашидов, в него ще участват млади групи, които ще представят свои аранжименти на популярни шлагери. Галавечерта ще бъде закрита от специалния гост Лили Иванова, която ще бъде съпровождана от Биг бенда. Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ от генералния директор Валери Тодоров.

 

Г-н Тодоров, в началото на 76-ата си годишнина БНР продължава да е запазена марка на първото радио – и като история, и като покритие, и като аудитория в чужбина. Каква е новата визия на медията?

 

Навършиха се 75 години от създаването на радиото, но едновременно с това отбелязваме и още годишнини – 50 -ата от създаването на Детския радиохор и половинвековния юбилей на Биг бенда. Считам, че модерната визия на медиите започва от програма "Хоризонт", която навърши четири десетилетия. Това е програмата, която бе създадена навремето като алтернатива на официозните програми и издания: нов формат, с открити телефони, с предавания на живо, с включвания от подвижните радиостанции. Именно "Хоризонт" наложи блоковите предавания, екипната работа, сутрешните предавания. Сутрешният блок въпреки силната конкуренция на телевизията и досега е без силен опонент.

 

Как високите технологии променят съдържанието и комуникацията днес и същността на самата медия?

 

БНР, за разлика от колегите от търговския сектор, излъчва на всички видове честоти – не само на УКВ, където е силната конкуренция, но и на средни, къси, дълги вълни, както и сателитно. Ние сме първата медия, която започна цифрово излъчване в страната през 2008 г. Технологиите са силата, която трябва да пренесе посланието на обществените медии до всички реципиенти на всички възможни платформи за приемане. Така че с реформите, предприети още през 2007 г., ние променихме изцяло политиката за БНР. Сменихме дори логото на радиото, сменихме информационните линии, преминахме към новини на 30 минути. Промените обхванаха всички наши програми и публиката одобри тези решения. Вече са в експлоатация новите студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев", които са безспорно най-доброто, което съществува в радиотехнологията – и заради новата софтуерна система DALET, и заради възможностите за връзки с новите подвижни радиостанции, които работят с 2 GSM карти, цифрови ISDM връзки и могат да предават от всяка точка на света. Всеки от нашите кореспонденти може да предава от всяка точка от страната и чужбина с осигурена технологична възможност.

 

Ако погледнем още напред, можем ли да очакваме и визуализация на радиопродуктите?

 

В своите ефирни и продуцентски намерения ние вървим към активна визуализация на радиото с поставените уебкамери в студийните комплекси. Вече предаваме с картина в интернет всички по-значими събития, пресконференции, концерти, които излъчваме и по вътрешната видеосистема на радиото. Активно навлязохме в интернет и заложихме на развитие на хибридното радио – съчетаване на широколентовите технологии с аналоговите, което е едно много голямо предимство за нас. От тези дни ние пристъпихме и към електронна продажба на нашите музикални фондове. Подготвяме финансова страница, която ще събере онлайн ресурсите във финансовата област. Голяма част от издателската ни продукция е едновременно в аудио- и видеоформат. За миналата година сме издали 54 диска с документални фондове, радиотеатър, детски предавания.

 

Може ли да бъдат измервани обществената мисия, характер и цели на предаванията и дейностите на БНР?

 

Често се говори от експерти в кавички, че обществената мисия трябва да бъде разделяна на парче. Това е немислимо. Всеки ден в нашите студия има концерти – които се записват успоредно с излъчването в ефир и след това продукцията се издава. Смешно е да се определя на парче кое от нашите предавания е обществено и кое не. Общественият формат е ясен и той дефинира задачи и цели, различни от тези на търговските оператори. В момента сме в преговори със световни фирми за дигитализацията на "Златния фонд". Предстои да пристъпим към дигитализация на архивите и музикалните фондове. Едната от задачите е да се създаде единен електронен архив на музикалните записи в България, като този проект разглеждаме като съвместен с всички продуцентски къщи. Искаме да въведем общи критерии за информацията, която трябва да съпровожда всеки един запис. Другата задача пред нас е да можем да

осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.

Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?

На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР – медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно. Ние сме и културна институция с шест музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции. В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области – програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност. БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.

Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото "чужди гласове" в южните територии на страната?

България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната. Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това. За период от година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор. Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим? Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.

Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?

Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват. Тезата за поактивна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди. Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.

Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше "Лет ит би"?

Аз самият съм подавал оставка като директор на "Хоризонт", когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си. Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси. Подготвяме нов сутрешен блок на програма "Христо Ботев" с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците. Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на "Хоризонт", която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.

Каква е спецификата на радиожурналистиката днес и кои са предизвикателствата и опасностите пред журналистите и медията в етичен и професионален план?

Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето. Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия. Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални. БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.

Стр. 15