БНТ I 10.07.2020

Надежда Василева и Александър Марков споделят как се запазва баланс и обективност, когато се отразяват новини от критични точки в по света и у нас.

Вече 60 години „По света и у нас“ разказва за всичко важно в живота ни, а Българската национална телевизия е символ за проверени факти и качествена журналистика. Емблематични лица от екрана застават зад микрофона на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“, за да споделят, как да отсяваме фактите, как да не станем жертва на дезинформация, как да плуваме уверено в морето, в което всеки е медия?

В четвърти епизод на подкаста гостуват дългогодишните репортери на БНТ Надежда Василева и Александър Марков.

Надежда Василева е отразявала многократно израело-палестинските отношения от място, дори когато е имало сблъсъци.„Трябва да се познават отношенията между двете страни, кой какво иска и къде са подводните камъни, на които можеш да се подхлъзнеш и да не заемеш някоя страна. Непременно се търси мнението и на двете страни. Показваш емоцията, атмосферата, но балансът, който се придобива с опита, помага за бързата и адекватна реакция.“, споделя журналистката на БНТ. Тя разказва и за отразяването на изборите във Франция, придружени с размирици, както и за начините, по които репортерът да овладее емоциите около себе особено, когато е в жив ефир.

Александър Марков е отразявал събития в Северна Македония, а в подкаста споделя, как се отразяват спорни международни отношения, като тези по темата „Гоце Делчев“, която разделя Скопие и София. „Трябва да разчиташ на съвестта си и на рефлекс, че трябва да спазваш журналистическите принципи.“, смята журналистът на БНТ. Той е отразявал и протестите в София през 2014 г., а в интервюто си споделя, как се реагира на чувствителни факти, които не могат да бъдат преценени дори от експерти, като – как обективно да се съобщи в национален ефир броя на протестиращите по време на протестите ?

Двамата репортери смятат, че е много трудно хората могат да разберат, какво да четат и на какво да вярват. Затова дават професионални съвети, към които и те самите се придържат, за да се ориентираме в морето от информация, което онлайн средата предоставя.

В следващите епизоди на „МеГра” очаквайте Мария Чернева, Иво Никодимов; Цветелина Йорданова и Джанан Дурал, както и водещите Георги Любенов, Спас Кьосев, Даниел Михайлов, Христина Христова и Надя Обретенова. Гости на последния епизод на „МеГра” ще бъдат главният продуцент на новините Даниел Чипев и Мариела Драголова, директор на Дирекция „Информация”.

Поредицата „МеГра“ излиза всеки четвъртък и ще бъде достъпна за слушане в Spotify, Soundcloud, Аpple Podcasts, Google Podcasts, както и на обновения новинарски сайт bntnews.bg

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.03.2012

Водещ: Сигурно сте виждали по фасадите един графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Какъв ли графит би приличал на фасада на медия. Направих си един експеримент. Подадох реплика на стари добър чичо гугъл „премиер се кара на журналист”. Търсенето даде около 63900ѝ резултата на български за 0,14 секунди. Водач е каченото в youtube.com вчерашно интервю на премиера пред БНТ, в което обясни министерските рокади. Следват по-стари истории. Първата от списание „Тема” – ‘важните решения все по-рядко се вземат в заседателната зала на Министерски съвет или в ръководствата на партиите. Започва ли обществото да зависи от хора, които никога не е избирало? След дългогодишни наблюдения върху британската политика, Джереми Пакстън стига до извода, че властта на премиера непрекъснато се увеличава, докато правото на членовете на кабинета трайно намалява. Според автора на „Политическото животно” и един от най-авторитетните анализатори на острова, процесът на концентрация на управлението е бил най-видим при Тони Блеър, който почти еднолично се е разпореждал в партията и държавата, обкръжен от цитирам „фаланги политически съветници”. По негово време в администрацията избухна и същинска епидемия от царчета и отдели със специално значение. Паралелът между ерата Блеър във Великобритания и управлението Станишев у нас е колкото изкушаващ, толкова и рискован – коментира списание „Тема” през юли 2008 година. Продължаваме напред в търсенето. Руският премиер Владимир Путин обвини основното руско опозиционно радио „Ехото на Москва”, че го залива с едни неща. Това се случи на среща на ръководителите на руски медии, предава /…/ на 18 януари. Борисов ругае журналистка. Журналистиката срамно мълчи, доброволно лишена от свободата си, написа след президентските избори „Електронен вестник”. Август 2011 – по в инфо „Аз не се карам. Защо Вие ми викате?” пита премиерът Бойко Борисов, който очевидно иска да открие магистрала, а не да отговаря на журналистически въпроси. Как подобни влияния могат да бъдат ограничени? Обикновено за това разчитаме на експертите. Какво препоръчва декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, приета на 15 февруари? Как и кой написа тези препоръки ще чуем днес в предаването „Клубът на журналистите” от Бисер Занкова, член на Комисията, изработила документа. Идната седмица, на 22 март, предстои кръгла маса за медийното законодателство с международно участие. Основните лектори – професор Нели Огнянова и доцент Георги Лозанов очаквам в студиото на „Клубът на журналистите”. След поредните приети оставки ще чуем коментарите на двама вестникари и един телевизионер. Светлана Джамджиева от „Труд”, Илин Станев от „Капитал” и Надежда Василева от БНТ. Една от най-рейтинговите китайски предавания „Интервюта преди смъртта” е повод да попитаме – бихте ли гласували за такова предаване? Опасявате ли се от манипулативност или неетичност в такива случаи? Вероятно това е и добър повод не само да си зададем този въпрос, но и за да си припомним някои текстове от етичния кодекс на българските журналисти. Разбира се днес в изданието се надявам да ни остане време и за медийните новини от Европа. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Вече знаете къде да ни намирате и в мрежата – Клубът на журналистите, БНР, както във facebook.com, така и в google+.com. Очакваме коментарите Ви там не само по време на предаването. Добър ден на Надежда Василева от БНТ.
Надежда Василева: Добър ден. По-скоро оставката на Трайчо Трайков и също така оказа изненадващи натиска, по който беше поискана и беше приета тази оставка. Той беше известен и сред медиите като инакомислещ в кабинета. Много от журналистите изобщо депутатите и опозицията, и управляващите бяха изненадани, че късно вечерта в четвъртък тази оставка се оказа, че е приета. След това се оказа, че тази оставка е приета преди да бъде подадена. Трайчо Трайков обясни, че той не е член на ГЕРБ, че не е логично той да подава оставка пред изпълнителната комисия на управляващата партия и даде да се разбере, че има различна версия, има разминаване в това, което вече беше известно за начина, по който е подадена и поискана тази оставка. Действително как това се е случило според него. Цветан Цветанов е поискал оставката и постави нови въпросителни с какви мотиви. Повечето анализатори казват, че това какви са истинските мотиви за отстраняване на Трайков, ще стане ясно след като стане ясна съдбата на проекта „Белене”.
Водещ:Какви бяха първите коментари в парламента?
Надежда Василева:И на опозицията, и на управляващите бяха, че е очаквана оставката на здравния министър Стефан Константинов. Спрягаха се имена вече за негов наследник на поста. За Трайчо Трайков пролича разминаване в отношението за неговата работа от страна на десните и на левите. Всъщност Бойко Борисов и е интервюто, което даде за БНТ, обясни, че според него е идиотско твърдение, че Трайчо Трайков е бил против АЕЦ „Белене”. Самият премиер е бил „за” „Белене”. И премиерът обясни, че той лично е пратил Трайчо Трайков и Симеон Дянков в Москва да кажат на руснаците, че България няма да строи „Белене”, че българската страна иска да плати реактора и да го сложи в АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът всъщност отхвърли една такава версия, че отстраняването на Трайков е свързано конкретно с „Белене”.
Водещ: А какво коментирахте Вие, журналистите, в парламентарните колари?
Надежда Василева:Интересно за нас, изненадващи беше посещението на Трайчо Трайков, неговото решение да съобщи пред медиите това, което се е случило. Той дойде само с тази цел в парламента, въпреки че към него бяха включени въпроси в парламентарния контрол. Трайчо Трайков за пореден път показа, че е човек с мнение и че има своя позиция, че не се крие, не се страхува да покаже тази позиция. И също така, че в тона му пролича и обида към начина, по който е бил отстранен. И също така пролича и това разминаване в причините, заради които е бил отстранен. В коларите имаше множество коментари, че и Десислава Атанасова, и Делян Добрев са кадри на ГЕРБ и според опозицията, и според много анализатори са част от проблемите в тези сфери.
Водещ:Като че ли единствената изненада за медиите беше часът на обявяване на тези рокади, на приемане на оставките.
Надежда Василева:След централните емисии на телевизиите, час, в който вече и вестниците са затворили, трябваше вестниците да монтират, телевизиите трябваше много бързо да търсят политически реакции. Стана обект на коментар и журналистическото поведение и поведението на премиера Бойко Борисов. Също така стана обект на коментар и дължината на интервюто. Имам в предвид това, което каза лидерът на Атака Волен Сидеров, който заяви, че и той би искал да има един час време в националния ефир, за да изкаже тезата си.
Водещ: Благодаря на Надежда Василева от БНТ. Добър ден на Илин Станев от „Капитал”.
Илин Станев: Добър ден.
Водещ:Трудно ли беше да се вкара в хартиеното издание изненадващата новина за приетите оставки.
Илин Станев: Повечето важни неща в България стават в петък и ние по принцип тогава излизаме, така че винаги очакваме нещо да се случи в петък точно.
Водещ:Кои бяха най-важните коментари в президентството според Вас?
Илин Станев: Бойко Борисов в интервюто си за БНТ, в рамките на 10 минути успя да каже три тези за АЕЦ „Белене”. Едната е за спиране на проекта. Другата, че взимаме реактора и го правим някъде другаде. Третата е, че ще искаме референдум и ще се строи. След това коментарът на президента Плевнелиев, че референдум може да се иска за конкретен проект, а не по принцип. Малко връща топката правителството, което всъщност трябва да вземе решението.
Водещ: Кои бяха всъщност най-големите изненади отвъд приетата неподадена оставка?
Илин Станев: Ами вижте, всички знаете, че /…/ по принцип не е сред любимите министри на Бойко Борисов. Изненадващо обаче беше темата, по която беше поискана заради провала на бизнес посещението в Катар. Сега, не знам дали наистина е просто измиване на ръцете или просто търсене на повод, но каквато и да е причината – дали заради Катар или не заради Катар – и в двата случая това е проблемно обяснение. Първо, ако Трайчо Трайков е уволнен заради гафовете в Катар, това говори много лошо за премиер министъра, което означава, че той просто не знае кой министър какво върши, защото Трайчо Трайков има минимална вина за това, което се е случило. Ако е обвинен пак заради Катар само като повод –това пак говори много лошо за правителството от гл.т. на това, че си търси просто повод. Второ – комуникира по ужасен начин. Ако не е уволнен заради случките в Катар, пак говори лошо за правителството, което всъщност не успя/…/
Водещ:За часовете от четвъртък вечер до сега какво стана ясно и какво остана неясно?
Илин Станев:Ами на всички ни стана ясно, че Трайчо Трайков не е уволнен заради гафовете в Катар очевидно. Много ясен индикатор е ако погледнем форумите в интернет. Коментарите за това, че Трайчо Трайков е станал изкупителна жертва за нещо. Това е много сериозен гаф за премиерът, който до този момент не е допускал такъв тип грешки. Той е много чувствителен към мнението на медиите и изобщо към обществеността. Този път очевидно доста не прецени ситуацията и реагирал е изключително емоционално, и допусна грешка. Другото, което стана ясно, че няма ясно обяснение самият той добра ли е била работата или не е била добра работата на неговия собствен министър, което не говори много добре за правителството.
Водещ:Казахте чувствителен към медиите, макар че часът на приемането на тези оставки, като че ли говори за обратното.
Илин Станев: Този път той е бил нервиран от коментарите в България, че форумът в Катар е провал.
Водещ:Имаше ли изненада в желанието на Трайчо Трайков да говори пред журналистите?
Илин Станев: В крайна сметка той е бил доста афектиран. Неговата оставка всъщност е била поискана от вицепремиера Цветанов. И аз доколкото разбрах самият Трайчо Трайков е отказал да даде оставката си пред него. По разбираеми причини. И в крайна сметка той трябва да смели новината за оставката си, така че неговите коментари да бъдат по-интересни.
Водещ: Благодаря на Илин Станев от вестник „Капитал”. Добър ден на Светлана Джамджиева от вестник „Труд”.
Светлана Джамджиева: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Изненадите кои бяха?
Светлана Джамджиева:Изненадата се нарича Трайчо Трайков и времето, и мястото на събитието.
Водещ: А дали тази изненада приключи или тепърва трябва да очакваме нейното развитие?
Светлана Джамджиева: Мисля, че Господин Трайков даде индикация, че е склонен да проговори в някакъв момент. Премиерът със сигурност трябва да очаква изненада.
Водещ:Дали дойде изненада от президентството? Имаше известна редакция върху желанието за референдум на премиера.
Светлана Джамджиева:Имаше известна редакция – много меко казано. Просто господин Плевнелиев, нашият президент, даде ясно да се разбере, че не е уместно да се търси за това нещо референдум. И аз съм абсолютно съгласна с него. Да питаш българите трябва ли да има АЕЦ „Белене” или не е все едно да ги питаш искат ли да им намалят данъците, искат ли да им увеличат заплатите, искат ли да плащат по-ниска цена на тока. АЕЦ „Белене” е едно политическо решение, което трябва да го вземе едно правителство, което ще носи отговорност за това. В това отношение според мен Плевнелиев е абсолютно прав.
Водещ:Днешната позиция на „Труд” е „скрит зад телевизора”. Какво се крие зад това?
Светлана Джамджиева:Не можеш да се криеш за популизма, когато трябва да взимаш ти решенията.
Водещ: Смятате ли, че наистина от няколко дни се е знаело за тези оставки?
Светлана Джамджиева:Д-р Константинов беше лишен реално от шанс и беше оставенѝ на доизчакване. От една страна. От друга страна смятам, че оставката на Трайчо Трайков е никакъв случай не е свързана с Катар дори и като повод. Оставката на Трайчо Трайков е всъщност равностойна на оставката на Стефан Константинов. Имаме една хубава карикатура във вестник „Труд” днес. Тя е „приеми си оставката”, казва единият на другия. Не „подай си”, а „приеми си” оставката. Мисля, че не е виновен този, който трябва да си подаде оставката, а този, който го е сложил на това място. Най-простичко казано д-р Константинов беше чужд сред чужди. Не можеше да се очаква от него независимо от усилията, които положи, да се справи със забатаченото българско здравеопазване при положение, че няма никаква подкрепа. Същото нещоѝ важеше по някакъв начин и за Трайчо Трайков. Този човек, който според мен има своите качества, не беше подготвен да поеме това огромно министерство. Друг е въпросът, че според мен той наистина се справи с голяма част от поставените му задачи.
Водещ:Изненада ли Ви фактът, че доста широко беше коментирано интервюто, което даде Бойко Борисов е петък сутринта във форумите, във facebook.com?
Светлана Джамджиева: Всяко интервю на Бойко Борисов е широко коментирано по тези места.
Водещ: А дали той е изненадан от реакциите, които предизвика с това свое интервю?
Светлана Джамджиева:Не мисля. Бойко Борисов е свикнал с всяко негово интервю да предизвика реакции.
Водещ:Да, но сега реакциите, като че ли бяха малко по-различни.
Светлана Джамджиева:Аз мисля, че самият премиер го осъзнава много ясно това нещо. Той съзнава много ясно, че не може да ни обяснява, че причината е Катар или че Трайчо е бил на плажа, както той нежно се изрази. Просто обществото ни е достатъчно /…/вече, за да приеме нещо такова. Всички знаем, че не е това. Ако намерите един човек в България, който да каже, че Катар е причината Трайчо Трайков да си подаде оставката или тя да му бъде подадена…
Водещ: Благодаря на Светлана Джамджиева. Ако погледнем медийните новини от седмицата, не само нашите, но и чуждите, набива се на поглед фактът, че все по-често срещаме думата цензура. Демокрация, свобода, медиен закон в Унгария, ACTA – ЕП е създал лесен за проследяване информационен график. Нарича се „Инфо графика” на процедурата по законодателно разглеждаме и одобряване на ACTA. Закриват спортен канал във Франция. Разбира се има и още такива новини. Споровете има или няма автоцензура или цензура е почти добила популярност като спора за яйцето и кокошката, което прави все по-чести срещите на експертите, от които в крайна сметка медиите очакват препоръка. Регулация или саморегулация? Добър ден казвам на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, който за съжаление е болен, иначе щеше да бъде тук в студиото. Здравейте, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Някакви грипове освен медийни проблеми и такива епидемии има.
Водещ:Е, те едва ли са преднамерени. Случват се и такива неща по това време на годината. Регулация или саморегулация? Кой е по-добрият вариант? Питам за Вашето лично мнение разбира се.
Георги Лозанов: Добрият вариант все още, казвам все още, защото вероятно в някоя далечна утопична перспектива регулацията изцяло нейната функция ще бъде поета от саморегулацията, но за сега добрият вариант е да добием баланс между двете.
Водещ:Не стоят ли обаче обратно нещата що се отнася до печатните медии, защото там май че нещата бяха саморегулиращи се до момента, до степен, в която по-често се чуват противоположните мнения?
Георги Лозанов:Така е. Изпреварвайки въпроса да кажа, че в четвъртък има конференция, която организира фондация „Медийна демокрация” и фондация /…/ – ще се опитаме да говорим за това дали не трябва да се увеличи регулацията. Поне като територия в известен смисъл и да бъде валидна за всички медии в някои свои основни принципи, а не само за електронните.
Водещ:Разбира се до скоро този въпрос звучеше еретично – закон за печата.
Георги Лозанов: Но тук не става дума за закон за печата, а става дума за някакви основни въпроси, принципи, които преди всичко се занимават със собствеността, а и с възможни прагове на концентрация, които няма как да бъдат въобще приложени само по отношение на част от медиите. Тъй като концентрацията съществува, диагонална концентрация, която разбира се следи и натрупването на собственост в различни типове медии. И ако няма някаква обща регулаторна рамка,в която да се наблюдава този процес, този разговор става винаги много теоретичен и много абстрактен, както и сега говорим. Така че ще се опитаме да поприказваме за това. Още повече ми се струва, че не само нашето общество, а и самите издатели и то издателите на по-сериозни вестници, така да кажа, са до голяма степен вече наясно, че това е в полза на тяхната свобода, а и на техния бизнес.
Водещ:Всъщност коя е основната теза, чрез която ще се опитате да направите този разговор по-практичен и по-насочен към медиите?
Георги Лозанов: Искам да Ви дам един пример по-скоро. През миналата седмица имаше доста дебати около това, че един водещ в една телевизия, хайде така да го кажа, медийно коректно, скъса един вестник. И това се прие разбира се като много критичен акт.
Водещ:И после един друг водещ по една друга телевизия иронизира пак късайки вестник.
Георги Лозанов: Да. И понеже всичко това става на екрана, а самите вестници – те си разменят според мен, какво значи според мен? Това може да се види с просто око – далеч по-тежки удари от гледна точка на професионалното достойнство, от гледна точка на отношението между медиите и т.н. И това по никакъв начин не се превръща в такъв централен обществен дебат. То сега се превърна само защото излезе на екран. Т.е. влезе на територията, която е регулирана, каквито са електронните медии. Това е, за да покаже, че тази територия – пресата има нужда от своят регулация, има нужда от ново регулаторно мислене по отношение на нея и че това трябва да е съзнание на професионалната гилдия. Смисъл от тях даже да дойде тази естетика. Впрочем на времето дойде именно от Съюза на издателите, което в интерес на истината беше хубав парадокс – инициативата да се приеме етичен кодекс.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Добър ден.
Водещ:Всъщност кои са най-сериозните юридически пречки в момента пред свободата на медиите до толкова, доколкото може да се даде определение?
Нели Огнянова: Имам убеждението, че основните пречки пред свободата на медиите не са юридически. Това като увод към отговора. Ако свържем свободата на медиите с правната регулация в тази област, то разбира се можем да намерим ред проблеми. Както вече доцент Лозанов отбеляза, първият въпрос, който трябва да се постави на обсъждане, е кой говори. В България има исторически сложили се във времето на преход монополи, собствеността е непрозрачна. А въпросът кой говори остава важен. В този смисъл промени в медийното законодателство би трябвало да защитават медийния плурализъм чрез нов поглед към изискванията за прозрачност на собствеността.
Водещ:Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка в медийното законодателство се уточнява, че е добре да няма обвързаности с бившите служби. Това по повод кой говори.
Нели Огнянова: Това е само един от аспектите. Той е свързан с лицата в медиите. Но има и друг важен аспект, който се отнася до самите медийни организации, до издателите. Проблемът не е много лесен, защото в момента отговорите се дават в различни отрасли на правото. Традиционният закон има само една разпоредба, която казва, че в такива случаи, когато се прави преценка за концентрации, се прилага именно конкурентното право. Въпросът е достатъчно ли е обаче Комисията по защита на конкуренцията да се занимава с тези въпроси? За да разсъждаваме дали е достатъчно или не, трябва да помислим какво представляват медиите. Струва ми се, може да се поддържа позиция, че медийната индустрия не е индустрия като всяка друга. Имаме една продуктова верига в останалите индустрии. В началото има суровина, в края има продукт и конкурентното право се занимава с икономически параметри на лоялната конкуренция. При медиите според мен, а и според медийни анализи в ЕС, нещата стоят по различен начин. Продуктът на медийната индустрия е словото. Свободата на информацията е в основите на демокрацията. За това според мен не е достатъчно с икономически параметри да правим изводи за медиен плурализъм и отсъствие на медиен монопол. Юридическият извод от този тип аргументация е, че не е достатъчно само конкурентното право да се занимава с лоялна конкуренция в областта на медиите. Според мен време е на дневен ред да се постави този въпрос и пред медийното право. Медийният плурализъм стои сложно в България. Това е много проблематичен въпрос. ЕК наскоро направи проучване във всички държави от ЕС, като проследи каталога от гаранции, които се съдържат в медийното законодателство за медиен плурализъм, антимонополни гаранции и гаранции за свободата на информация. Проучването в частта за България показа дефицити. Мисля, че е време тези дефицити да бъдат широко обсъдени и преодолени, доколкото това е възможно разбира се в местния български политически и икономически контекст.
Водещ:Ще продължим с подробностите, но нека да включим сега доцент Лозанов. Възможно ли е инициативата за нов медиен закон да дойде от колегията? На това ли се разчита при организиране на такива събития?
Георги Лозанов: Да, защото, вижте, тази инициатива – говорили сме много пъти, тя тръгна по някакъв начин и спря тъкмо вътре в дебатите с колегията. Колегията представена по някакъв начин в една работна група, но те бяха и по-широки, често излизаха извън работната група. И се оказа, че там има доста непреодолими препятствия, които по един начин блокираха работата вътре в групата, което разбира се доведе до политическа деморализация въобще по отношение на нов закон. Сега случилите се събития, усещането за един цялостен негативен процес по отношение на свободата на словото – струва ми се, че може би ще стимулират едно ново вътрешно разбирателство и гилдийна отговорност във връзка с това да се стигне до един възможен консенсус и текстовете да започнат да се работят наново.
Водещ: И понеже акцентът ще е върху вестниците…
Георги Лозанов: Това кога ще се случва зависи от мандатите, от какво ли не зависи? Но така или иначе в никакъв случай не трябва да се престава с опитите.
Водещ:Между другото имаме още една спънка. Сега вече е факт и схизмата сред издателите. Има 2 издателски съюза и доста неблагополучия помежду им.
Георги Лозанов:Ами така е. Именно това преструктуриране на публичността, думата преструктуриране е уместна, е най-сериозният мотив да започнем този разговор наново. Между другото явно е, че от структурата на публичността по един или друг начин зависи качеството на информация, а пък това е свързано пряко със задоволяването на правото на информация. Когато има медийни битки, които стават по-важни от съдържанието, което върви през самите медии, смисъл то трябва да обслужва повече медийните битки, отколкото правото на информация на хората, то тогава разбира се трябва доста радикална намеса, която да преструктурира въобще отношенията в медията. Аз мисля, че ние в някакъв смисъл сме се изправили пред тази необходимост, даже повече от това. Тя е станала обществено видима.
Водещ: Ами, да. Тя е от няколко години насам. И „Репортери без граници”, и „Freedom house” ни отреждат едни много, как да кажа, нелицеприятни места. В една особена компания попадаме по степен на свободата на словото.
Георги Лозанов: Дa, даже и това не е толкова съществено, колкото собственото усещане за проблема и аз на него разчитам. Освен това аз смятам, че в това отношение политиците и медийните хора не би трябвало да бъдат непримирими врагове, а трябва да намерят начин, за да може да се коригират първо законово и после чрез практики, които разбира се са много важни, защото законът в крайна сметка е рамка.
Водещ:Вярвате ли, че е възможно да има медиен закон? Аз всеки път Ви питам, когато имате подобни намерения.
Георги Лозанов:Да и аз всеки път казвам, че вярвам и всеки път имате основание пак да ме питате за това и т.н. Аз вярвам в това и аз даже, когато влязох в СЕМ, в мандата на председател на СЕМ – това беше един от основните ми стимули, така че не се отказвам да мисля, че това е много важно, за да бъде осъзната неговата важност.
Водещ: Благодаря на доцент Георги Лозанов. Професор Огнянова, от къде трябва да се започне? Психолозите учат, че когато има много дълбок конфликт, се започва от зоните, където има поводи за разбирателство.Юристите какъв съвет биха дали, защото наистина не са много добри?
Нели Огнянова: Благодаря за това, че не се обръщате към /…/, а само към психологията. Но имам повод от това, което каза доцент Лозанов, неговата вяра и източниците на неговия оптимизъм. Вярата разбира се е важна, но дори с риск подобна работа върху изготвяне на ново медийно законодателство да остане самостоятелно упражнение, това упражнение според мен не трябва да бъде прекратявано. Според мен медийното законодателство, особено по времето, в което живеем, трябва да се базира непременно на наука. И бих искала да подчертая това. За да започнем да говорим за нов медиен закон, първо трябва да говорим за диагностика – каква е медийната среда в България първо. И второ, за да не бъде България локален пейзаж, локален регион, в който нещо се регулира по своему, би трябвало много подробно да се проучат световните медийни тенденции от една страна и тенденциите и законодателството в медийната политика и законодателство на ЕС, и на държавите от ЕС. Т.е. важна е диагностиката. Т.е. важна е подготовката към изработването на правилата. Втори въпрос е дали в този контекст научният анализ ще доведе до проектонорми, които биха били сполучливо удобрени в този или някакъв друг състав на парламента. Но обществото според мен дължи първата фаза – упражнението по подготовка на медийното законодателство, което означава много ясна представа какво представлява българската медийна среда. А средата е проблематична.
Водещ: Какво препоръчват европейските институции?След малко ще имаме възможността да чуем и каква е декларацията, с която излязоха на 15 февруари Съветът на министрите. Комитетът на министрите на съвета на Европа изрази в декларация посоките, в които трябва да се развиват обществените медии. Член на тази Комисия, изработила този документ, е Госпожа Бисер Занкова. От нея сега ще научим подробности.
Бисера Занкова: Наистина ние имахме изявени имена. Това бяха /…/ с много голям принос за защитата на мястото и приноса на обществените медии в новата медийна среда. /…/ е едно голямо име в областта на обществените медии. Много ни впечатлиха новите колеги, които ние дотогава не познавахме – нашият председател на групата Тим Сютър, който се оказа, че наистина е с една изключително богата биография. Лизи Джексън също. Била е журналист в BBC. Иън Кинг, който се е занимавал с реформите в публичния сектор във Великобритания.
Водещ:Кои са основните елементи на тази декларация?
Бисера Занкова: Обществените медии трябва да се организират и да работят в рамките на една устойчива система за управление. Тази система на управление осигурява изпълнението на необходимите принципи за редакционна независимост и обществена отговорност. Независимостта на медията, както от политически, така и от икономически въздействия, влияния, вмешателства. И понататък вече тази идея е развита в по-големи подробности в препоръката, която препоръчва на държавите да подпомагат обществените медии. А на самите обществени медии – да си сътрудничат. Обществените медии трябва да останат в центъра на медийната система и те трябва да присъстват на всики платформи и услуги, и да предават с всички възможни технически средства, както настоящи, така и бъдещи, защото казваме, че обществените медии са едно уникално явление, една уникална институция, с много голям принос за демокрацията. Но тя не само е имала такъв принос – тя продължава да има тази основна роля за създаване на демократично общество и за активна обществена сфера. Ние трябва да помислим, както за закрепване ролята на медиите въобще, не само на индивидуалното право, на свобода на изразяване и и нформация, дали в конституцията да не бъде включено и правото на иснтитуциите, на медиите като организации – да бъде гарантирана тяхната свобода. А още една стъпка по-напред – да бъде гарантирана ролята и значението на обществените медии, но към това трябва да се обърнат разбира се законодателите. Може би и гражданското общество, което трябва да постави този въпрос пред законодателите.
Водещ: Колко от експертите коментирахте липсата на свобода на словото?
Бисера Занкова:Обществените медии в Европа се намиратз на различно равнище на развитие. Това е свързано с развитието на обществените системи, към които принадлежат. Те трябва да преминат от обществени радио и телевизионни организации към обществени медии, когато обществените предаващи организации се свързват с новите информационни, комуникационни услуги. Започват да предават – мултимедийно на всички платформи.
Водещ:И тъй като сте експерт и в лично качество, как държавите приемат документите, които Вие им предлагате?
Бисера Занкова:Специално в областта на свободата на словото връзката между свободата и гаранциите за свободата на изразяване със свободата на медиите, и с различните аспекти на практическото осъществяване на тази свобода, са много силни. Сега европейските страни са заети с тяхното членство в ЕС и срамна Европа остава като един необходим фон, малко далечен и било политически доклади, било препоръки, които са само политически обвързващи. Те не са правно обвързващи. Страните наистина могат да маневрират много лесно. Не всички решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург са мощен инструмент за въздействие върху отделните държави, за да ги накара да спазват човешките права и то правата на отделния гражданин. Всъщност Европейската конвенция за правата на човека се доразвива по-нататък, както в практиката на Европейския съд, така и чрез тези политически документи, които се приемат от специализираните комитети на Съвета на Европа. Но аз вярвам, че въпреки всичко към тях ще се обръщат не само правителствата, но и гражданското общество и разбира се в областта на медиите и самите медийни организации, защото ние не адресираме с тези документи само държавите членки.
Водещ:Какво очаквате да се случи с тази декларация на Комитета на министрите за управлението на обществените медии?
Бисера Занкова:Че ще има дискусии, ще има дебати, свързани специално с проблема за управлението на обществените медии. Очаквам форми на различни равнища – било на академични равнища или на политическо равнище, също така ще цитират тези документи, ще се обръщат към тях и ще се изисква изпълнението на тези принципи.
Водещ:Ако трябва да сравним по популярност Вашите документи и тези тестове за обществена функция?
Бисера Занкова:Има много тестове, на които се подлагат обществените медии. Дори това беше част от предварителните дебати, които ние водихме, че всъщност обществените медии от една страна казваме „трябва много сериозни стъпки да направят обществените медии“, от друга страна ние непрекъснато ги натоварваме с някакви текстове, с някакви наблюдения, с отчети, които трябва да правят. Нека тези принципи да бъдат отворени, да бъдат едно послание, да дават идея, да генерират идеи и да оставим обществените медии сами да помислят и да пречупят тези принципи през собствената си политика, през това какво на тях е необходимо. Те трябва да бъдат не само публично отворени. Те трябва да бъдат прозрачни, трябва да имат вътрешна култура на организацията, набирането на персонала, на работата на персонала, на равнище на създаване на програми, на равнище на управление на отделните звена вътре в самата медия.
Водещ:Как гледат финансовите министри на Вашите препоръки?
Бисера Занкова:Според мен те въобще не знаят за тях. Не ги интересуват. Тук пак се повтаря и в тези препоръки,че трябва да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането на обществените медии, за да могат те да изпълняват обществената си функция. Това задължително е заложено в абсолютно всички документи на Съвета на Европа. Дори Парламентарната асамблея имаше една препоръка в този стил. Тук между многото документи, които аз съм донесла, виждам, че има и подобна препоръка на ЕП. Непрекъснато това се повтаря. Може би трябва да седна заедно генералните директори на обществените медии с финансовите министри. Финансовите министри също така трябва да разберат какво е това обществена медия. Че това не е една медия от многото. Това е една медия със специално предназначение. Тогава вече вторият въпрос е как да осигурят едно подходящо финансиране. Мисля си, че просто финансовите министри не се интересуват от обществените медии.
Водещ:И понеже се заговорихмеза тестове с Бисер Занкова, професор Огнянова, Вие пък снощи писахте в блога си за BBC и как се справятз те с тестовете.
Нели Огнянова: Да наистина. Тук се отвори темата за обществените медии като част от медийната среда. Разбира се много въпроси стоят открити пред обществените медии. Ние виждаме, че преходът към изискванията в цифрова среда е сложен за търговските медии, а какво остава за обществените медии, които са съсредоточени на толкова много интереси, а заедно с това трябва да изпълняват обществена мисия. Става въпрос за това, че в BB оценката на всяка нова обществена медийна услуга минава през специален тест, който трябва да установи и по-точно да покаже съответствието на тази предлагана медийна услуга с широко оповестената обществена функция на BBC. Да се върнем в българска среда и да си представим какво би означавало това. Ако БНР или БНТ има намерение да въведе някакъв особен тип, нов медийна услуга или цяла програма, или някакъв нов тип модел, свързан със съдържание online, или просто да го обяви и да премине към реализацията му – съответният оператор трябва да извърши доста сложен тест за съответствие между очаквания ефект от тази медийна услуга и обществената функция. Очевидно в момента и БНТ, и БНР, ако говорим за България, са изправени пред много сложни задачи, защото потребителските модели се променят, хората все повече слушат радио и гледат телевизия по друг начин, през други крайни устройства. И радиото, и телевизията трябва да преценят това, да го опознаят и да адаптират начина, по който предлагат съдържание към новите възможности, към новите платформи. Това минава през много наука. За това вярвам, че всеки разговор за бъдещи услуги или съответно за медийна политика и бъдещи медийни закони трябва да минава през много сериозен анализ и вярвам, че обществените медии ще осъзнаят това и ще засилят своите звена за анализ.
Водещ:Безспорно журналистите цитират, но на политическо равнище дали някой ще цитира това – обществените медии трябва да бъдат независими? Или това не са любими политически цитати?
Нели Огнянова: За голямо съжаление това е по-скоро клише. Ние знае актовете на европейските институции, на Съвета на Европа. Знаем какво се препоръчва за независимост, но решенията се вземат бързо. Агрументите не стига винаги до аудиторията и така нареченият граждански контрол върху решенията на обществените медии все още остава много слаб.
Водещ:Да се върнем на диагностиката. Общата диагностика на медиите и свободата в тях?
Нели Огнянова: В разговора за необходимото ново медийно законодателство диагностиката наистина се оказва много важна. Вие споменахте в началото външните оценки. Аз бих искала отново да ги спомена. Да кажа, че държавният департамент на САЩ и „Freedom house”, и „Репортери без граници“, и Хелзингският комитет, „Прозрачност без граници“ имат доклади, в които оценяват медийната свобода. „Прозрачност без граници“ – медийната почтеност. Оценките са ниски. България не стои добре. По-точно казано България стои зле в индексите за медийна свобода. „Прорачност без граници“ казва например, че с най-ниски оценки за почтеност в проучването за България, са секторите, чиято роля е да бъдат коректив на обществото и именно тук са медиите. Те отчитат, че автоцензурата остава проблем, политическият натиск остава проблем. Те отчитат още, че издателите са склонни да сътрудничат с рекламодателите, особено във време на криза и да подчиняват медийното съдържание на интересите на индустриите, на своите рекламодатели. В заключение на тези изследвания искам да обърна специално внимание на едно проучванеЬ на института „Отворено общество“, свързано с така наречения индекс на настигането. Струва ми се много важно, защото този индекс на настигането оценява връзките между степента на свобода на медиите и някакви други развития в обществото. Оказва се, че за България най-висока степен на популация в годините има медийната свобода с качеството на образованието. Изводът се натрапва от самосебе си. Ако ние се интересуваме от демократично развитие на медиите, независимост и повишаване на нивата на медийна свобода, основен фактор е медийното образование, медийната грамотност. Струва ми се впрочем, че факторите, които са важни за медийната свобода, би трябвало да се изведат като приоритети. И би трябвало да имаме обществено съгласие върху тези приоритети преди да говорим за каквито и да било промени. Освен медийното образование основно място има и новата журналистика, ако мога така да кажа. Изграждането на хората в новата журналистика. Това е дълъг процес и той не е свързан само с професионално образование. Той е свързан и с възпитаване на други качества. Но все пак тук има и чисто оперативни въпроси. Такъв въпрос е отделят ли медиите и каква част от бюджета си за обучение и квалификация на хората, които работят там? Не можем да очакваме повишаване на медийната свобода с хора, които системно в годините са лишавани от възможност да се квалифицират и преквалифицират. Друг важен фактор, ако трябва да маркирам като важни фактори, е развитието на медийната инфраструктура. Намираме сеЬ в цифров преход – двете ключови думи са конвергенция и цифровизация. Готови ли са медиите, в частност готови ли са хората в тях, за цифров преход? Хора, които цял живот са работили с хартия, трябва да започнат да работят по друг начин. Говори се вече за журналистика на данните например и целите екипи в редакциите трябва да са готови за това. Виждаме, че медийното законодателство е важно, но някак си е необходимо едно цялостно преобръщане на нагласите на хората, заети с медиите.
Водещ:В интерес на истината не ни остана време нито за медийните новини, нито за един репортаж, който правихме заедно с колегата Николай Пенчев, с когото между другото Ви молим да бъдете по-активни на facebook.com страницата на „Клубът на журналистите“ или в google+.com пак „Клубът на журналистите“ – БНР. Колко често, професор Огнянова, трябва да се случватз такива разговори и изобщо с разговори ли би могла да се промени средата? С разговори ли би могло да се стигне до по-добри правила?Така да го кажа.
Нели Огнянова:В средите, които се занимват с медии, има умора от разговори и това се вижда. По-точно има умора от липсата на връзка между разговорите и решенията на политическо равнище. Т.е., ако трябва да Ви отговоря по-точно, необходима е медийната политика и медийните закони да бъдат поставени на основата на данните и на науката, вън от всяко съмнение. Подготовката на актовете трябва да преминава задължително през публични консултации, но публични консултации, не е хора, събрали се на едно събитие, което по никакъв начин не влияе върху политиците, защото те вземат решения вечер, слизайки от самолет. Според мен връзката меджу наука, публични обсъждания и политически решения в България не е много силна.
Водещ:Но пък трябва да я има. За да не изневерим на оптимизма, с който се опита да ни зарази доцент Лозанов, го казвам в края, като Ви предлагам да отидете и да чуете репортажа, за който не ни остана време на facebook.com страницата ни „клубът на журналистите“ БНР. Хубав ден от екипа ни. Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и от мен Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.01.2012

Водещ: За по-постоянните ни слушатели едва ли е необходимо да припомням кой е проф. Енчо Герганов, професор по когнитивна психология, психолингвистика и психометрия. Какво разбраха медиите и анализаторите от речта на президента Росен Плевнелиев? Ето този анализ го помолихме да направи,а сега слушаме и резултатите.
Проф. Енчо Герганов: Това, което президентът каза, всички го чухме и всеки е открил послание за себе си, за цялата държава, за Европа и т.н., но интересното е, че когато се направи по-дълбок анализ на речта, например анализ на съдържанието, се виждат ключови думи, които се появяват с голяма честота, по-голяма честота и това, естествено, се отразява върху нашите възприятия.Например това, което излезе след анализа, мога да го обобщя в следните идеи: Първото интересно нещо е за идентификациите на президента. Както знаем, има множествена идентификация. Първо, егоидентичност, след това идентификация с народа, с обществото, с държавата с България. Друга идентификация може да бъде с Европа, трета със света и т.н. Какво се получи от анализа, който направих? На първо място, най-силната идентификация на президент е с България, българите, народа. 191 пъти, сумарно, се срещат тези думи като българи, българин, българите, наша, нашата, нашите. Ето това пък вече говори пряко изразена идентификация. Народът, нацията и т.н. Втората идентификация е към тази егоидентификация. Много по-малко, 10 пъти само мен, ме и ако сложим тука и президент, президента още 24 пъти, сумарно 34 пъти. Т.е. егоидентичност срещу идентификация с българите, с народа, огромна разлика в полза на идентификацията с народа. След това на второ място е идентификацията с ЕС. 29 пъти се среща ЕС, Европа, европейски, европейските, еврофондове и т.н. и на последно място, но все пак е отбелязано това в речта му, е идентификация със света, където са се получили около 12 повторения на думи като света, световно, световните и т.н. Това е едно от интересните неща в речта на президента, които правят силно впечатление при този анализ. Другото, което направи впечатление е отнесеност на всички действия във времето , които той заявява в речта си.Разбира се, напълно естествено е, че това става в бъдещето. Затова е много повишена много честотата на частицата ще, глагола бъда, бъдем и т.н., около 35 пъти. Има нещо интересно, че отнесеност в бъдещето става в два момента. Едното е периодът, в който той ще работи и другото е към 20-а година, какъв ще бъде резултатът от това, което ще прави нашата държава. Има доста повишена честота на такива глаголи като работим, създаваме, успяваме и п променяме и т.н. Сумарно някъде около 30 такива появи на тези глаголи, които вече са свързани изцяло с дейността на президента. Доста повишена е и честотата на думи, които се отнасят до сигурността на държавата, на хората, над 27 пъти. Интересно е и отношението между честотата на появата на страна и региони, държава и региони. Доста пъти са се срещнали думи като регион, региона, регионална, регионални и т.н., около 17 пъти. Значи той мисли не само за държавата като цяло, но и за развитието на регионите. Направи ми впечатление, че силно повишена е честотата на политик, политика, политици, около 30 пъти, което е естествено вече като имаме предвид, че цялата дейност на президента ще бъде свързана с политиката. Интересно е и съотношението на честотите на поява на такива думи, които са свързани с президента и президентството и правителството и правителствата. Президент-президентство 24 пъти срещу 10 пъти за правителството. Може да се продължи анализа и да се извадят послания, които не се улавят пряко в речта на президента, но те влизат чрез именно тази повишена честота на носителите, на думите, чрез които се изразяват тези идеи.
Водещ: Разбира се, у нас се появиха повече политически оценки на тази реч. Вашият анализ обаче показва друго. 24 пъти са употребени пъти за президентството, 10 пъти за правителството?
Проф. Енчо Герганов: Да. Това ми направи силно впечатление. И тук, ако някой е уловил, че нещо като повече правителство, няма такова нещо.
Водещ: Имаше и сравнение с речта при заклеването на Барак Обама. До колко могат да се търсят такива прилики?
Проф. Енчо Герганов: Би било интересно да се направи паралел точно, въз основа на един такъв анализ на съдържанието. Този анализ, който може дори да се задълбочи още, просто има нужда от време, има нужда ода се включат и други методи на анализ. Разкрива наистина искрените, дълбоко внедрените, така да се каже, в съзнанието и на неосъзнато равнище, намерения за действия на президента, а това не винаги може да се осъзнае от всички пряко, пък и дори от самия него.
Водещ: Кой печели от тези анализи, не в прекия смисъл на думата, разбира се?
Проф. Енчо Герганов: Печели обективността при оценката на различни обществени анализ…
Водещ: Но някой би казал…
Проф. Енчо Герганов: … и трябва да сме сигурни в това, което се случва, а не да го интерпретираме, според нашите възприятия и нашите нагласи и да го поднасяме на обществото, особено когато става дума за журналистиката, за политологията, да се проектират собствени оценки и очаквания върху това, което обективно съществува.
Водещ: Но някой би казал тези президентски речи не ги пишат самите президенти. Тогава тази обективност каква стойност има?
Проф. Енчо Герганов: Да. Тук и аз си помислих това, че там участват експерти, които подпомагат дейността на президента, но струва ми се, че в този случай, тъй като не знам , вече може би има екип, който да помага на новия президент, но дори и да е така, той я одобрява, а той в крайна сметка решава какво точно как да бъде редактирана и какво да бъде съдържанието на речта.
Водещ: И понеже вие няма как да не сте проследили медийните анализи, това, което научихте, след като направихте анализ на тази реч и това, което научихте от медиите, доколко се различава?
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че има доста съществени разлики.
Водещ: (…)
Проф. Енчо Герганов: Дори аз самият съм изненадан от този анализ, който направих. Бях, до известна степен,повлиян от това, което съм чул. ТО не е много, но малкото, което съм чул, ме накара да си помисля, може би са прави хората, които анализират, но те анализират на равнище впечатление. Т.е. тези проекции, които имат собствени проекции върху речта.
Водещ: Аз се надявам, че ще ви бъде интересно да продължите този анализ, защото за нас определено ще ни бъде интересно да научим и още неща. Разбира се, ще има и още речи, които ще бъдат плод на този анализ.
Проф.Енчо Герганов: Да.
Водещ: Смятате ли, че си заслужава да се прави…
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че си заслужава. Дори е интересно да се сравни с речите и на други президенти, политици и т.н. Тука например преди години аз правих подобен анализ на програмната реч на Симеон като се върна за първи път в България. Там имаше интересни неща също и се опитах да видя, дали и тук ги има. Забелязах, че и тук има подобно нещо само, че все още ми е трудно да преценя дали това е специфика на речта или специфика на българския език.Просто трябва…
Водещ: Припомнете ни кое беше водещата спецификация при…
Проф. Енчо Герганов: При речта на Симеон имаше изключително повишена честота на отрицателните думи, частицата не, ни, местоименията никой, никого, наречията никога, никъде и т.н. Тук обаче ги няма всичките тези отрицателни думи, но частицата не е с повишена честота.Аз се върнах след това в текста да видя къде. То е свързано с отрицание на някои отрицателни неща, което в последна сметка е положително послание като при Симеон. Например той използва много успешно двойното отрицание, за да отпрати като крайно послание положително послание. Ето тук например в речта на новия президент, частицата не е 41 пъти повторена, но това аз не го коментирам, защото вече започвам да мисля, че е специфика на българския език. Ако се направят такива анализи на повече речи на политици от всякакви цветове, може би ще се установи дали това е закон на езика или пък играе вече и нещо друго.
Водещ: Интересни ли са българските политици и българската политическа реч за анализ? И ако трябва да ги сравните с речта на чужди политици, кои са по-интересни?
Проф. Енчо Герганов: Малко ми е трудно да направя сравнение с речите на други политици, защото там не съм правил този анализ. Нещо повече. Аз виждам, че още по-дълбоко може да се навлезе. Има такива методи, които все още не мога да ги правя, защото нямаме този инструментариум, да се извлича мрежа от понятия и връзки между тези понятия, на базата на текста на речта, което би било много интересно и да се види в какво съотношение са. Тук все пак подобни идеи успях да извлека, но сигурно има и още много интересни неща.
Водещ: Приликите и разликите в анализите на речта на президента Росен Плевнелиев ще коментираме след малко с колегите Надежда Василева от БНТ Светослав Терзиев от в. „Сега”. После ще чуем коментара и на доц. Тотка Монова от факултета по журналистика на Софийския университет. Останете с нас.
Добър ден на Надежда Василева от БНТ .Различен ли беше коментарът на речта на президента РосенПлевнелиев в медиите? Всъщност той беше различен, но защпо?
Надежда Василева: Според мен, медиите анализират речта по различен начин. Според мен, речта на Росен Плевнелиев беше логично продължение и съдържаше елементи от всичко това, което той говореше и по време на предизборната си кампания. За медиите, в нея нямаше нещо особено, изненадващо, нещо особено, неочаквано.Едно от нещата, които обаче намен ми направиха впечатление, това беше периодът, за който той говореше. Какво, според него, трябва да се случи в България до 2020 г. и това, според мен, не е случайно, тъй като той през цялото време говореше за дългосрочнаа програма за икономически растеж на страната, за развитие, но 2020 г. излиза извън рамките на неговия президентски мандат и може би се съдържа и скрита заявка за нов мандат, а този период всъщност включва чисто математически и управлението на още 2 следващи правителства. Плевнелиев всъщност говореше много за приемственост и надпратийност. За това той говореше и по време на кампанията. Също така направи впечатление, че той не пропусна да благодари на тримата предишни президенти Желев, Стоянов, Първанов за това, че са изградили авторитета на институцията, за това, че са утвърдили демокрацията. Също така отбеляза и приноса на няколко правителства за това, че страната има финансова стабилност. Именно тази приемственост е едно от ключовите неща, които правеха впечатление в речта му.
Водещ: Това, което проф. Герганов каза, че е много силна идентичността с България, българите, нацията. Думите, употребени в цялата реч на Плевнелиев, според него, са 191?
Надежда Василева: Да. Интересно, че сякаш в речта му имаше някакъв опит за формиране на национална кауза. Разбира се, от опозицията видяха в неговото изказване зад чисто икономическите му акценти, зад целите, които той формулира, това, че според тях,тези думи са по-подходящи за представители на изпълнителната власт, отколкото за президентската институция. В тези анализи има известна логика, тъй като Плевнелиев навлезе в изключително много детайли за това какво трябва да бъде свършено в редица сектори и от пръв поглед е ясно, прави впечатление, честава дума за работа,която предстои да бъде извършена от изпълнителната власт. От друга страна, той обаче лансира много ясно тезата си, че президентската институция трябва да бъде място задиалог, за обществен дебат, за взимане на решения, които той смята да формулира, с помощта на представители на изпълнителната власт, депутати, гражданския сектор, учени, общественици, Тази негова цел и това намерение може би оправдаваи това влизане в експертното говорене и такива детайли. Всъщност Плевнелиев, според мен, говореше по-скоро експертно, отколкото политически, макар че думата политика действително много пъти се споменава …
Водещ: 30 пъти.
Надежда Василева: …в изказването му. Да. Не липсваха обаче и политические елементи, които са знакови, според мен. Той каза, че ще бъде по-различен политик, по-различен лидер, че ще отстоява тази надпартийност на президентската институция, че няма да участва в политически интриги. Също така той задочно отговори и на въпросите, дали ще критикува правителството с думите, че винаги има изкушение.Винаги има риск президентът да се превърне в критик, защото по този начин той може да спечели по-висок рейтинг, но неговата цел няма да бъде такава. Става ясно, че той няма да бъде самоцелен критик, а по-скоро ще следи дали институциите не подменят приоритетите на страната. Така той отговори и на това, дали ще се противопоставя на правителството. Може би има такива очаквания. Явно Плевнелиев ще бъде поставен в много ситуации, в които той ще трябва да вземе това решение, дали да бъде по-критичен или да бъде в по-добър диалог с ГЕРБ, с управляващите, с правителството.
Водещ: Със сигурност ни предстои още един анализ на поне още една реч, която предстои?
Надежда Василева: Да, така е, но това изказване, което предстои в неделя, се очаква да бъде много по-кратко. Всъщност тази реч, която беше произнесена пред парламента, това е неговата програмна реч, в която той формулира своите цели. Изказването в неделя, което предстои, се очаква да бъде по-скоро официално, по време на тази церемония, на която ще говори и досегашният държавен глава Георги Първанов. Именно това, което Плевнелиев формулира пред себе си за този мандат в тази реч, която не случайно продължи почти 40 минути,37 минути, което също така направи впечатление на медиите, че така това дълго говорене се конкурираше и с говоренето на президента Георги Първанов, макар че Първанов говори около 50 минути при първата си реч.
Водещ: Това е Надежда Василева от БНТ. Сега добър ден и на Светослав Терзиев от в.”Сега”.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Чухте проф. Герганов, чухте и Надежда. По-скоро политическа ли беше тази реч? По-скоро ппремиерска ли беше? Приличаше ли по нещо на Обама? Цитирам ви част от оценките в медиите, в крайна сметка.
Светослав Терзиев: Аз се забавлявам на лингвистичните анализи, защото те наистина са развлекателни. Колко думи и колко пъти са били употребени, колко минути и т.н., но всъщност трябва да знаем, че думите не са нищо друго, освен носител на някакво съдържание. Т.е. те са, така да се каже, превозните средства и ако се вгледаме точно върху думите и се взрем в тях, ние ще се взрем в превозното средство, но ще изпуснем полезния товар. Какво всъщност каза новоизбраният президент? Много бяха акцентите , върхукоито той привлече вниманието на обществото. На мен ми се струва, че най-важното отиде някакси назад. Може би на 20 място, където той каза така, че не иска България да бъде асоциирана с организирана престъпност и корупция и че народът на Ботев и Левски не бива да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Това е много важно, защото, ако си спомним, всъщност няма друга тема, която да доминира толкова много, когато става дума за България в ЕС, като темата за организираната престъпност и корупцията, която…
Водещ: Истината е, че всъщност оценките за тази реч бяха по-скоро политически, а за политиците това не е любима тема.
Светослав Терзиев: Не е, защото…
Водещ: … защото в крайна сметка, от тях зависи как ще се говори за България.
Светослав Терзиев: Не само зависи от това как ще се говори, но и ги засяга много пряко…
Водещ: И какво ще се случва, разбира се.
Светослав Терзиев: Защото корупцията на високо равнище не е нищо друго, освен корупция във висшите среди, т.е. там, където са политиците и става дума на практика за тях. Те всъщност са сочените за тези негативни явления, които се лепят върху обрраза на България. Тъй, че няма как да … и няма как да съдействат за нейното решаване. Неслучайно толкова години не се решава, въпреки че в България е под много силен европейски натиск, въпреки че е обект на специален механизъм на наблюдение, който действа още от първия ден на нейното влизане в ЕС и който продължава може би, неизвестно колко дълго ще продължи да действа. Ето това е един акцент, който е изключително важен, защото става дума за същността на нашата държава, на нейното място в Европа. Тъй, че Плевнелиев, поставяйки го, показа, че всъщност не го е забравил, но оттук нататък е въпросът какво ще се случи, защото той очерта и някои съвсем практически стъпки, което аз приветствам, но дали наистина ще бъдат последвани. Например той каза така: Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Какво означава това? Това означава, че на всички критики досега от ЕС, на целия натиск, ние сме отговаряли само с едно: събира се парламентът и променя някакъв закон.
Водещ: Който обикновено име има.
Светослав Терзиев: Променя се законът, но той не се прилага. За целта се казва: Ама знаавете ли, той не се прилага, защото структурите не са съобразени с този закон. Дайте сега да променим структурите и започват някакви структурни промени на административно или дори на равнище съдебна система. Както виждаме сега, дори се изгражда и специален съд и всъщност всичко се върви в тази област на подготовка, така да се каже, да се свърши работата, но самата работа не се свършва, защото онова, което искат от нас, е точно да се видят резултатите, а именно осъдени босове на организиранатапрестъпност и висши корумпирани лица. Това означава министри. ТОва означава политици, а защо да не си помислим и президенти, прикривали организираната престъпност. Те не са идеални, след като те са били на най-високия пост и са разполагали с разузнавателната информация от всички равнища и са можели да знаят какво се случва. Самото им мълчание е било съучастие. Ето тези въпроси са изключително важни и ако наистинаводят към някакви практически действия, ще бъде много полезно за държавата, защото онова, което се чака от нас, е не повече пред правене на законите. Ние направихме съвършеното законодателство. Просто аз не виждам докъде нататък ще се представят тези закони. И сегашните са много добри. Нищо не пречи разбойниците да бъдат поставяни на място.Да ви кажа, ако искате, нека да използват, както се казвт и скрижалите на Мойсей. И там е написано, че не трябва да се краде и пак могат да се предприемат действия срещу престъпниците. Въпросът е да има желание, а желание просто няма. Няма точно във висшите среди, от които зависси да задействат механизмите, които съществуват. ТОва означава да се задействат механизмите, които са на подчинение на изпълнителната власт, които са на подчинение на съдебната власт. Т.е. президентът може да послужи като един катализатор, защото той самият няма такава власт, но той може да бъде катализаторът, който да насочи вниманието на обществото в тази посока.
Водещ: Дали това ще се случи, предстои да видим. Факт обаче, различните оценки на онези, които анализират речта. И на журналистите,и на това, което цитират журналистите, защото, според мен, в медиите повече се цитираха политическите оценки, по повод тази реч, а не толкова други оценки. Поне аз така мисля. Не знам. Може би вие мислите по различен начин?
Свтослав Терзиев: Журналистите, какво да ви кажа, те са поставени също в различна среда, защото зависи техните медии под какъв натиск Има медии, които са под много пряк натиск на изпълнителната власт, които се финансират индиректно от държавни средства, чрез банка, която върти държавни пари и естественотези медии по никакъв начин не могат да бъдат критични към изпълнителната власт. Те просто ще й пригласят, тъй че…
Водещ: Между другото, накрая ще завършим с един конкретен пример за медиая, която е притискана пък от други власти, но това за накрая. Благодаря на Светослав Терзиев. Сега добър ден и на доц. Тотка Монева от факултета по журналистика на Софийския университет. Здравейте, доц. Монова.
Доц. Тотка Монова: Здравейте.
Водещ: Чухте всичко казано дотук. Къде бъркат журналистите, освен това, че те винаги са виновни?
Доц. Тотка Монова: Не. И аз съм съгласна в много голяма степен с това, което Светльо Терзиев каза. По принцип от един текст, малко по-обемен, каквато е речта на Росен Плевнелиев, според мен е рано да се прави портрет на политика Плевнелиев. Това тепърва ще видим, така че моите оценки са базирани само върху текста. Първият по-голям текст, какво той ни казва и какво не ни казва? Аз също имам резерви, особено, когато се анализират политически речи и политически послания да правим един чисто езиковедски анализ. Така че това, което аз кажа, е извлечено от анализ върху абзацни изречения.Първото ми впечатление, като … имам пред мене речта, освен слушането. Когато я слушах, без да имам още текста разпечатан, аз останах с впечатление за нещо скучно и неефективно, познато, макар и облечено в малко по-друга езикова форма. Сега пред мен е текстът и това, което ми прави впечатление, че това е поредното политическо изявление, което е неконкретно като послание и може би основната й характеристика, декларативност. 22 години слушаме какво трябва и какво ще е и тук съм съгласна с премиера, който забрани говоренето в бъдеще време, но….
Водещ: Тази забрана беше престъпена 35 пъти, ако трвябва да се върнем на цифрите.
Доц. Тотка Монова: Но аз искам да чуя поне от един политик, нов политик, Росен Плевнелиев го представят като нов политик , от младото поколение, политик, който е свързан повече с експеертното мнение и с компетентността. Но аз искам да чуя отговор на въпроса: Как? Давам ви конкретно тука моменти от речта. Целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията, интелектуален, духовен, физически. Това го знаем. Всъщност, ако той искаше нещо ново да ни каже, би трябвало да ни каже, как той смята, че може този потенциалда се мобилизира. По-нататък. Като казах, че първото ми впечатление беше за нещо много познато, казано с други думи, веднага ще ви кажа, че първата ми асоциацияе с любимата фрраза на Надежда Михайлова. Тя гласеше „нов цивилизационен избор”. Аз така и не разбрах дали тя самата може да каже подробно какво точно се включва? Какво е това нов цивилизационен избор? Защото ето тука сега се казва: Аз искам да бъда прагматичният президент на модерна България. Хубаво, но аз бих искала да чуя,според него, 1, 2,ц3, какви са характеристиките на прагматичния президент?Ако досега сме имали 20 години непрагматични президенти, то какво е прагматичен? Той какво ще направи? На България, модерна България, модерна ли е? Важното е да съм компетентен, да си върша работата.Такива изречения наистина са дразнещи за хората, които живеят много тежко и след като снощи им се каза, че едва ли не ги чака режим на тока, сега изречение от рода”Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българиин.”, извинете! ТОва го слушахме на всички конгреси там до последния. Във всички документи, ако се извяадят, от резолюцията на БКП конгресите, това са ключови фрази. Мисля, че и той самия и хоррата, които пишат речите, да ги избягват. Те не са адекватни на 2012 г.
Водещ: Биха могли да се обърнат към лингвистите и към психолингвиситите да им изготвят един забрранителен списък за фрази-клишета.
Доц. Тотка Монова: … Ето, по-нататък. Съгласна съм с констатацията, констатация плюс декларративност. Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва. Добре, но има пречки за честните хора да си изработват богатството. Каква е работатав тази посока да се елиминират тези пречки? Тази неработеща съдебна система, тази корупция и просто младите хора емигрират точно затова, защото те не виждат възможност тук да заработят, ако не богатството си, то поне един приличен стандарт, който да осигури тях и бъдещите им семейства. Ето, по-нататък. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят от целенасочена програма за иновации, приоритети… на икономиката. Това е абсурдно изреччение, в този вид поднесено. Затова казвам, че тя не е ефективна.Може ги тази реч е интересна помежду си нещо да разказват политиците, в парламента, Волен Сидеров да протестира. Но според мен, тази реч трябваше да бъде към гражданите, към обикновените хора, които наистина вече не искат да чуват какво ще стане в 2020 г. 22 години преход и още 10 са 32. Просто какви са, аз не мога да разбера, от нито едно послание на политик, не само от тази реч. Всъщносрт какви конкретни стъпки се правят, за да може малко да се види ефективно работеща политика, политическа система, ефективно работещи институции? Затова казвам, че лично на мен повече ми харесва говоренето на премиера. Не бих употребила чак определението „уникално”, това, което каза американския посланик Уорлик, че той говори уникално, но той говори конкретно и заповедите са му ууникални и поне е конкретен. Казва: това може, това не може. Това говорене повече стига до хората, а тази реч, така написана, с тези, ако влезем пак в езикознанието, такива сложни езикови конструкции, тези иновации, приоритетни области, това, извинете, и аз хванах всички тези неща. Когато вие ми се обадихте и аз принтирахречта. Това, ако само го слушаш, абсолютно пък не работи и не говори.Този текст е направен да се възприема като писмен текст, като публикуван, да го възприемаш чрез четене. Той не е направен така, че да работи… Реч на политик, който иска да е нов, модерен и да спечели аудитория с говорене. Т.е. няма ораторски умения, поне в тази реч…
Водещ:Това е на вниманието на тези, които помагат и работяат в екип.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Благодаря на доц. Тотка Монова. Само да ви попитам.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Смятате ли, че, понеже следващата тема, върху която ще обърнемвнимание в клуба на журналистите, американското законодателство, което предстои да ограничава свободите в интернет, да или не, една прогноза? Дали ще има такова законодателство или няма да има?
Доц. Тотка Монова: При нас дали може да има такова законодателство?
Водещ: Не, не. Дали в Америка ще бъде прието такова законодателство, което разбира се, отнася до целия свят в крайна сметка, защото това законодателство може да ни лиши от „Уикипедия”, от „Ютюб”, мрежи за видеоспподеляне?
Доц. Тотка Монова: Не съм чела материали подробно около въпроса, но не мисля, че при съвременните технически средства, това е възможно. Едно такова законодателство по-скоро ще насърчи нелегалното разпространение на мрежи и на съобщения.
Водещ: Благодаря ви за…
Доц. Тотка Монова: Не виждам технически как това може да бъде спряно.
Водещ: Благодаря ви за тази прогноза. Ние след малко ще продължим по темата…
Доц. Тотка Монова: Благодаря ви и аз.
Водещ: … с Юлия Роне. Останете с нас.

Когато започнаха революциите, които се състояха в „Туитър” и изобщо в интернет, тогава политиците бяха много доволни, защото ставаше дума за гласност. Сега обаче зад океана, в Америка готвят два закона, които според мнозинството от потребирелите, ще ограничат свободите в интернет.Затова и видяхме първата, един вид стачка, т. нар. затъмнение на антглоезичната уикипедия, която е застрашена от спиране. Освен български сайтове, ако тези закони бъдат одобрени, всякакви други сайтове по целия свят могат да бъдат спрени, в това число и „Ютюб”. Добър ден казвам на Юлия Роне.
Юлия Роне: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Кой всъщност, ако тези закони бъдат приети, с какво си взимаме сбогом?
Юлия Роне: Ако тези закони бъдат приети, си взимаме сбогом със свободата на словото и казваме здравей на цензурата. Общо взето, това е ситуацията в момента. Това са закони, които трябва да минат през Сената в САЩ. Това е факт., но те наистина ще се отразят на целия свят, защото това е опит да се разшири влиянието на американското законодателствое и извън Америка.
Водещ: Извън Америка?
Юлия Роне: Просто, защото много от компаниите, които всичкие ние ползваме, са под тяхното законодателство. Това е много в момента критичен момент, който обаче, като че ли, няма засега да мине. Всички видяхме огромната съпротива по целия свят срещу този закон и за мен това, което беше интересно е, че наистина целият свят се намеси в нещо, което касае политиката на САЩ, е крайно показателно.
Водещ: И това е вярно. Нека сега чуем обаче как ние пък се включихме. Добър ден на Делян Делчев от „Електронна граница”. Здравейте.
Делян Делчев: Здравейте.
Водещ: Като, че ли ние се включихме много организирано, а по-индивидуален беше подходът, българският
Делян Делчев: Да. В интерес на исртината, в България този проблем не се следеше особено активно и повечето хора не знаех за него и за неговото съществуване, така че включванетов протестната акция беше индивидуално от отделни хора, които просто следят темата.
Водещ: И вие ли като г-жа Роне мислите, че това е законодателство, което на този етап няма да мине по-скоро?
Делян Делчев: Много е трудно да се каже. Факт е, че протестите и особено в навечерието , така да се каже, на избори в Щатите, в известен смисъл, забавят разглеждането на тези актове, но те не са спрени в никакъв случай. Основните им поддръжници и лобита продължават еда си стоят и самите закони просто преминаватот една бърза процедура на гласуване в по-забавена процедура с обсъждания, която теоретично не премахва самото законодателство. Просто позволява неговото модифициране и внасяне на по-късен етап.
Водещ: Нека да си говорим по-ясно. Пак ли за торенти става дума или тук вече става дума за по-сериозна лакомия, защото знаем, в мрежите за видеосподеляне също има авторски права, но има и авторство?
Делян Делчев: Всъщност основният проблем, койтодефакто правозащитните оррганизации виждат в това законодателство, предложено от нея, че на първо място, то е изрично насочено към оператори и посредници, които предоставят контент, извън пределите на Щатите и не са под американса юрисдикция.
Водещ: Тяхна юрисдикция.
Делян Делчев: И същевременно нямат ясна и точна дефиниция на това какво точно би предизвикало, активирало съответните актове срещу тези оператори. В частни случаи дефиницията е, че те крадат американска собственост, което е достатъчно широко твърдение и всеки собственик на права би могъл дефакто да обвини всеки един сайт и всеки един доставчик и телекомуникационен оператор, който оперира, където и да е по света, в кражба на интелектуална собственост например и следователно той да попадне подвластта на съответното законодателство.
Водещ: Всъщност това не е ли опит да бъде на практика платен вече интернет? Питам, реално, не формално?
Делян Делчев: Аз персонално принципно това, което искам да кажа е, че всяко едно действие винаги се оправдава сдобри намерения. Ние знаем, че пътят към ада е послан с добри намерения.
Водещ: Да, така е, да.
Делян Делчев: Но това, което всъщност е проблематично тук е, че това законодателство на първо място иззрично атакува оператори, които се на мират в чужбина, но също така и посредници за първи път, защото и до моментаMCA-законодателството в Щатите по принцип позволява да бъдат атакувани и да бъде търсена вина и загуби, предоставящи…
Водещ: Всъщност акцията с арестите в Нова Зеландия бяха точно това.
Делян Делчев: Точно така. Въпросът е, че новото законодателство всъщност прави няколко съществени модификации. Първото е, че процедурата вече е изключително скъсена и в нея не участва съдия и като оператор, който предоставя контент, си задължени моменталически, грубо казано, да го свалиш, в рамките на 5 дни, след като получиш нотификация или ако си посредник, което включва търсачки като „Гугъл”, сайтове,които предоставят линкове. Бо могло да включва всякакви сайтове, които позволяват публикуването на коментари. В някои от коментарите е бил публикуван текст, който е технически собственост на някой и…
Водещ: И много прилича технически на, да…
Делян Делчев: Фактически изместват се две неща. Измества се правото, защото дефакто неният трябва да защитава, че е невинен…
Водещ: Трябва да доказва, че е невинен, а не да го обвиняват.
Делян Делчев: Точно така.
Водещ: Да. Благодаря ви за този коментар. Делян Делчев от „Електронна граница”. Юлия, за торенти ли става дума или за по-голяма лакомия в случая?
Юлия Роне: Вижте! За мен, става дума преди всичко за битка на капитал. Не знам, дали сте чула този коментар, койтовсе пак за мен доста адекватно описва ситуацията. За това, че това е битката между Холивуд и силиконовата долина. ТОва е битката между производителите на съдържание и интернет бизнеса и за мен е крайно показателно, че се намесиха фирми като „Гугъл”, „Фейсбук” и пр. Това показва, че техните интереси са застрашени. Защо мисля, че Делян много ясно обясни много ясно, защото те наистина биха могли да бъдат жертви на съдебно преследване, дори да закрият определена частот своите услуги просто, заради наличието на линкк, който води към нерегламентирано съдържание, съдържание, което е обект на авторски права.Знаем, че самият начин на работа на „Ютюб”, на „Фейсбук”, той се базира, именно на споделянето на съдържание. Т.е. в случая ние имаме два икономически модела, които се борят, но в цялата тази борба, в крайна сметка се оказват нашите граждански свободи…
Водещ: Къде отива нашата гражданска свобода?
Юлия Роне: Така че в случая,напълно аз подкрепям действията на „Фейсбук”, на „Гугъл”, на „Уикипедия”, която в случая е организация, която не търси печалба категорично, защото нашите свободи и права някак се оказват въвлечени в тази битка. И не не мисля, че става дума в случая само за торенти. В случая става дума наистина за интереса на развлекателните индустрии, които не могат да оцелеят явно в така създалата се ситуация, но вместо да търсят алтернативни модели, те се насочват към доста тепресивни мерки, които се прокарват през закона.Това е нормалната реакция на тези индустрии, но въпросът е политически. Именно затова е толкова важно да се реагира с политически средства.
Водещ: Между другото, си говорихме неформално за това, че политиците ни поднасят различни зрелища, къде по-добри, къде по-лоши. Говорим за по света, не само у нас. Проблемът идва, като че ли от там, че хлябът намаля?
Юлия Роне: Да, категорично. И знаете лвъпросът за свободата е важен, защото някак, когато говорим за свобода, ние винаги имаме предвид гражданското ий измерение, свободата на словото, всичко това.
Водещ: Да.
Юлия Роне: Но има и друг тип свобода.Това е икономическата свобода и за мен също е крайно любопитно, когато говорим за интернет. Не знам дали ви е правило впечатление, но най-страшните монополи в момента са именно в интернет. Компании като „Гугъл”, като „Фейсбук”, като „Амазон”, те държат 95 и над % от пазара. Т.е. свободата в интернет трябва да се разглежда от гледна точка на това, доколко са способни нови хора да се появяват там, да развиват своя бизнес.
Водещ: В последните минути на „Клуба на журналистите” сега ще погледнем на една друга свобода, свободата на самите журналисти да описват това, което се случва и после да не имсе случват странни неща. Добър ден на Веселина Томова, собственик на сайта „Афера”.
Веселина Томова: Добър ден.
Водещ: Вие през седмицата сполучливо се пошегувахте, че като свалиха белезниците на Чочо и ги приготвиха за вас. По един стар случай,между другото, за който имаше и политическа санкция, на всичкото отгоре?
Веселина Томова: Да, точно така.
Водещ: Сплашиха ви, че с белезници ще ви докарат до София да свидетелствате?
Веселина Томова: Да. Това не си беше заплашване. Това си беше на косъм да се осъществи, тъй като имаше писмено разпореждане от дознател от столичната дирекция на МВР, за да бъда докарана принудително с белезници и полицейски комвой, качена на влака и на всичкото отгоре, върната на обратно, след разпита, за да се явя като свидетел по някакво дознание, което не ми беше обяснено точно и конкретно за какво става дума, свързано с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов…
Водещ: Който…
Веселина Томова: И неговите прословути сключени консултантски договори Скандалът гръмна юни месец миналата година.
Водещ: И между другото, той получи и политическа санкция за всичко това.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Въпросът е, защо сега?
Веселина Томова: За мен това, лично моето обяснение, без изобщо да влизам в някакви сфери на конспирации и параноя е просто елементарен психологичен натиск върху мен специално,защото аз очевидно не съм долюбвана от хората на МВР, тъй като остро критикувам техните действия. Ттъй като това, което те сътвориха, в случая това разпореждане за принудително довеждане в столицата с белезници, просто беше смешно и скандално и то само дни след безумните гафове, които сътвори МВР и ГДБОП по случая с Мирослава. Никакво основание нямаше за подобна санкция или за подобен натиск, тъй като аз бях разговаряла с този дознател. Бяхме се разбрали аз да дойда до София. Той излезе в отпуска. Не съм получила втора призовка, която примерно да не изпълня. Не съм обвиняема и изобщо някакви смешни, даже според мен, нескопосани действия на хора, които вместо да се занимават с фундаментални въпроси, свързание съссигурността и с престъпността, се занимават с елементарен психонатиск и терор, бих го нарекла, психотеро, срещу журналисти.Вероятно не съм само аз.
Водещ: Да, но пък това беше един поучителен разказ.
Веселина Томова: Да.
Водещ: Така или иначе, в понеделник ще пътувате до София не с белезници и не свлак …
Веселина Томова: Да. Слава Богу, успях да се свържа с въпросното лице, за да уведомя, че все пак ще дойда в София в понеделник, въпреки че лично трябва да кажа, че ако нямах майка, която е болна и която би се стресирала от цялата тази история и не бих могла на минутата да я оставя след като ми сложат белезниците, трябва да кажа, че с удоволствие нямаше да спра тази репресия и щях да си тръгна с белезниците и да дойда в София и да ме закарат под конвой, за да ме разпитват, заради един Лъчо Мозъка, който вместо него да разпитват, разпитват журналисти. Аз вероятно ще бъда разпитвана, от къде имам информация за тези консултантски договори. Така предполагам.
Водещ: В крайна сметка имаше политическа санкция за тези консултантски договори и след дъжд, качулка малко е работата.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Благодаря на Веселина Томова. Аз накрая ще завърша с един цитат, един, политически цитат. „Има ниво на загубите, при което е по-изгодно гражданите да ги покриват, отколкото да се правят инвестиции”. Това е цитатът, който колегата Петьо Цеков вчера пусна във „Фейсбук”. Аз го чета дословно. Цитатът е на зам.-министър Добромир Симитчиев. Много дълбоко се съмнявам, че някой би искал изобщо да анализира подобен цитат, но подобни цитати много ми се иска да няма толкова откровени за цитирани в медиите. Хубав следобяд ви желаем. Целият екип – Ваня Новакова, Владимир Рошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 22.01.2011

/…/започна медийната седмица с представянето на доклада на социологическа агенция Маркет линкс по поръчка на фондация Медийна демокрация. Този доклад обобщава данни от наблюдението над 7 национални всекидневника в два съпоставителни един с друг периода – първата фаза на управлението на ГЕРБ след парламентарните избори през 2009 и политическите развития през миналата година. За тези близо 14 месеца са регистрирани, представете си, 17 759 материала в медиите, името на Бойко Борисов е споменавано 6625 пъти, което показва, че премиера е в почти всяка трета информация,която излиза. Отрицателни са оценките на президента Георги Първанов и лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Ахмед Доган. По време на конференцията, организирана от фондация Медийна демокрация участниците констатираха, че политиците все повече се месят в работата на медиите, а обикновено журналистите контролират властта. На път ли е този модел да бъде окончателно демонтиран и от кого зависи това. Какво могат да направят журналистите и до колко е по силите им? Доверието на хората може ли да стане основа за оценка на работата на журналистите? И още няколко медийни събития от седмицата поставят този акцент и днес в "Клубът на журналистите". Честит рожден ден на програма Хоризонт – специален гост в студиото е директора Калина Станчева, която ще ми се да призная е известна още с това, че много рядко дава интервюта. И за да не звучи самохвално ще цитирам колегите от списание Тема, които днес са определили Хоризонт и БНР за тема на седмицата. Ето как – на юбилея си Хоризонт на БНР е пред дилема – парите или живота, слушателите и я уважават заради ръката на пулса на времето, клиентите искат музика, пише колегата Светослав Спасов. И още – живота започва след 40, поговорката е любима не само на американците, но и на шефовете на БНР. На връх 40 годишния юбилей на програма Хоризонт, радиото сключи договор за дистрибуция на музикалния си архив в най-големите интернет магазини. Новини очаквайте малко по-късно в "Клубът на журналистите" . А иначе през ноември в първо студио на Драган Цанков 4, Сигнал изнесе акустичен концерт, който радиото записа. Диска вече се появява, както казват колегите, с новия брой на един от големите фенове на групата – Списание Тема. Концерта на Сигнал е първата част от мащабната кампания на Хоризонт, за чието мото колегите избират заглавието на една песен на групата – Светофарите светят в зелено. Още подробности очаквайте, вече ви казах, Калина Станчева е специален гост в студиото на "Клубът на журналистите". Радио Микс представи модерното лице на БНР. На 20 януари в първо студио – очаквайте репортаж от събитието. Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена за вота на доверие в парламента. Темата ще коментираме след малко с колегите политически репортери – Надежда Василева от БНТ и Теодора Енчева от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена предварително за вота на доверие в парламента. Темата сега в "Клубът на журналистите" ще коментираме с колегите политически репортери Надежда Василева и Теодора Енчева. Надежда Василева от БНТ. Добър ден.
Надежда Василева: Добър ден. За хората, които следят политическата ситуация мога да кажа, че изненади нямаше. Най-интересно последните дни беше поведението на Синята коалиция, тъй като те бяха в такава ситуация, в която трябваше да заемат такава позиция, че от една страна да се различават от БСП, заради многото обвинения, че напоследък често имат сходни позиции. От друга страна пък заради множеството си критики към кабинета, искания на оставки, те не можеха и да подкрепят правителството. Обясняваха постоянно през последните дни, че не са съгласни с политиката, която води кабинета и до последно тяхната позиция беше под въпрос как точно ще гласуват, за да могат и да се разграничат от левицата и ДПС, и същевременно да дадат ясен знак за тяхното отношение към правителството. Всъщност тази позиция въздържал се им дава правото в един следващ момент, когато се промени политиката на кабинета, когато те установят, че вече повече се доближава политиката, която води ГЕРБ до техните очаквания, те да могат да дадат своята подкрепа, поне така казват те. Забелязахме совалки в кулоарите, но в деня на вота всъщност видяхме, че и премиера и вицепремиера Цветанов и Симеон Дянков разговаряха с Иван Костов и с Мартин Димитров и се опитваха да ги убедят да дадат своята подкрепа за правителството. Знаково беше според мен изказването на премиера Бойко Борисов в пленарната зала, в което той открито призна, че именно в този момент на управляващите е много нужна подкрепата на Синята коалиция и обясни, че подведен от сините дори каза, че той в момента, в който е правил правителство ако е знаел, че в един момент те няма да го подкрепят нямало да направи правителство. Знаково беше според мен политически това признание на премиера и всички тези изказвания, тъй като знаете, има много коментари, че ГЕРБ разчитат единствено на подкрепата на Атака и може би един такъв знак, едно такова гласуване на сините, дори на един син депутат, както каза Борисов, в подкрепа на кабинета би бил мног нужен, но именно в този момент. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че не могат да направят тази крачка, макар че в техните редици имало до последния момент спорове как точно да гласуват.
Водещ: До колко може да се говори за интерес към този предизвестен сюжет и можем ли да го наречем така?
Надежда Василева: Можем да го наречем, че изхода от този вот действително беше предизвестен. Чуха се много аргументи, които бяхме чували през последните дни и от левицата, и от ДПС по скандала със СРС-тата , че този вот цели управляващите да си осигурят комфорт, че този вот няма да реши проблемите по скандалите, дори беше сравнено това действие – искането на вота – със слагане на похлупак на едно врящо гърне, което в един момент ще избухне. Но беше очаквано и как ще реагират левицата и ДПС, беше очаквано също така, че ще има и лекомислещи депутати, които няма да спазят решението на партията си как да гласуват, но не беше ясно кои точно ще бъдат те. Че това ще бъдат Димитър Колев и Дарин Матов. Това може да се каже, че беше малката изненада, нещото, което до последния момент беше неизвестно по време на гласуването на вота.
Водещ: Ако трябва да сложим заглавие на тази история, какво да бъде то?
Надежда Василева: Заглавието според мен може да бъде предизвестен вот с очакван край. Може да бъде, използват някои колеги тази метафора, свързана с чашата вода, която Емил Василев плисна към доскорошния си колега от РЗС Тодор Великов – Буря в чаша вода, но не съвсем. Хубаво вестникарско заглавие. Интересното е, че обаче коментират, че от тук нататък правителството може би до една степен си осигурява комфорт с това, че няма да може да бъде атакувано от опозицията политически с вот на недоверие в залата в следващите 6 месеца. От друга страна обаче интересното е, че всички си дават сметка, че атаките към кабинета ще продължат, очаква се и управляващите сякаш са подготвени за нови компромати, тъй като сме в една година, в която предстоят и президентски и местни избори.
Водещ: Надежда Василева от БНТ пред "Клубът на журналистите". Сега добър ден и на Теодора Енчева от БТВ.
Теодора Енчева: Добър ден.
Водещ: Вот с известен край и една чаша вода. Всъщност кой и какво разбра?
Теодора Енчева: Най-важното е какво са разбрали зрителите, слушателите и читателите.
Водещ: Да, в крайна сметка за това става дума.
Теодора Енчева: И избирателите. Избирателите е най-важно какво са разбрали. Аз се надявам да са разбрали следното – че за първи път беше поискан вот на доверие от едно правителство, което все още не е навършило 2 години от управлението си. И този вот беше математически изчислен, че ще успее, той наистина успя, но той не можа да се увенчае с истинска победа. Защото наистина при това гласуване, което и като процедура беше по-различно от досегашните най-често процедурите бяха вот на недоверие и винаги пленарната зала би могла да промени начина на гласуване, но наистина отдавна не бяхме виждали депутатите в пленарната зала да стават прави и да изразяват вота си на всеослушание, едновременно пред своите избиратели, едновременно пред колегите си в пленарната зала. Не можа този вот да се увенчае с истинска победа. Необходимостта от гласовете на Синята коалиция, включително и тези два гласа, които се появиха от бившата парламентарна група на РЗС, сред независимите депутати, наистина беше една ситуация, в която ти знаеш, че си спечелил, ти знаеш, че ще успееш, но имаш необходимост да си сигурен, че до теб има партньори. Освен това, което вече имаш като даденост и като брой депутати и като влияние и като воля за управление. Синята коалиция беше в една наистина много специална ситуация, много дълго време беше обсъждана тяхната позиция, те се колебаеха дали демонстративно да напуснат залата или просто да гласуват въздържал се, частта депутати от ДСБ бяха много по-склонни да напуснат, депутатите на СДС бяха за това да гласуват въздържал се в залата и най-накрая тяхната позиция беше наистина до един да гласуват въздържали се.
Водещ: Всъщност след всички предизвестени неща, които в крайна сметка се случиха дали да не причислим в тази категория и констатации като тази – след като обществената температура кипна до толкова, че дори известни журналисти едва не се сбиха в телевизионните студиа заради отношението си към личността на Бойко Борисов, тук спирам да цитирам, това е предизвестено или непредизвестено? Журналистите винаги са виновни.
Теодора Енчева: Имате предвид поведението на колегите ли? По отношение на Бойко Борисов и… ?
Водещ: Ами може би по-скоро коментарите като че ли.
Теодора Енчева: Аз не съм учудена, че има толкова емоционални коментари от колегията по отношение на Бойко Борисов. Те най-вероятно ще ескалират, предстои ни една година, в която всички страни в политическия процес, дали ще бъдем от позицията на журналисти, на политици или просто на избиратели, ние ще бъдем доста емоционални. Въпроса е да спазваме добрия тон и да бъдем професионалисти. Трудно се отдавна на балканските ширини, но така е…
Водещ: Но можем поне да се стараем в тази посока. Безспорно този период ще бъде тест и за свободата на словото, разбира се, защото журналистите винаги трябва да сме на една ръка разстояние от политиците, да не приближаваме, че това е една опасна близост.
Теодора Енчева: Да, така е, несъмнено, но пак казвам – не съм учудена от подобни емоционални залитания. Няма нищо необичайно в тях, стига да не прекрачват наистина професионалните стандарти.
Водещ: Благодаря на Теодора Енчева от БТВ.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да говорим за дистанцията между журналистите и този път и хората. Тази дистанция не крие опасности, тази дистанция трябва да бъде много близка, защото в такива случаи се раждат едни чудесни истории. Много ми се ще за 40-тата годишнина на Хоризонт да започнем с тази история, разговора с директора Калина Станчева. Добър ден и честит празник.
Калина Станчева: Добър ден, благодаря.
Водещ: Всичко тръгна от един концерт на група Сигнал, който организира Хоризонт.
Калина Станчева: Всичко, което доведе до ..
Водещ: До този диск, който днес е в ръцете на хората.
Калина Станчева: Да, до един диск. Така тръгна всичко, да, просто през лятото решихме, че Хоризонт трябва да напусне, колкото е възможно по-често своите студиа и да излиза пред публика, на открити сцени, за радост появи се това лято, лятото на 2010, една сцена пред НДК, тя не е много голяма, но пък и почти целия парк се озвучава от тази арт сцена и поканихме група Сигнал. Защо Сигнал – защото както се казва ние сме почти набори с тях, те са на 32-33 години. В началото са тръгнали като групата на радиото, защото премиерата на първата им песен е била в предаването Музикална стълбица на Данчо Георгиев. Със сантиментите от това, че всъщност така е тръгнал техния път в голямата музика, музикантите от Сигнал приеха да направят един безплатен, безвъзмезден концерт от тази арт сцена. Впечатлени бяхме, че няколко поколения хора наоколо пееха техните песни и танцуваха, естествено концерта не се побра в определеното си време, но стана прекрасен празник. Сложихме му за слоган един рефрен от тяхна популярна песен – Светофарите светят зелено, за българската рок музика. Може би това беше и начин да противодействаме на други родове, жанрове музики, които станаха опасно популярни и решихме, че тъй като сме и обществена медия, не само защото закона ни задължава, но една от мисиите ни е да подкрепяме и да насърчаваме добрата българска музика. След това се договорихме за Светофарите светят зелено – Втора част и тя вече стана в нашето първо студио. Всички музиканти смятат за чест и гордост да запишат диск в първо студио на националното радио, знаем защо. Защото разбират от хубав звук и от качество. Така се записа пред публика и в пряк ефир излъчвано, концерт, спектакъл, акустичен концерт, така го наричаха те, защото бе претворен в този диск.
Водещ: Но това не е първата среща и на Хоризонт, и на Христо Ботев, изобщо на всички програми на националното радио със своите слушатели. Какво дават тези срещи на нас журналистите, на хората? Не е тайна, криза е, нещата за социално общуване са прекалено малко, общуваме как да кажа, по един доста особен начин, опитваме се да възпроизвеждаме не до там добри политически практики на взаимоотношения помежду си.
Калина Станчева: Ние останахме сякаш най-капсулираната като изразни средства, телевизорите заливат с формати, които по един или друг начин приобщават публиката. Интернет още повече те кара да бъдеш съучастник, съавтор, особено с блоговете, тази гражданска журналистика. И нашия изход, Ирена, и нашата и вашата програма са по-често да показваме на хората как се прави радио, да виждат лицата на гласовете. А програма Христо Ботев направи такива културни празници, това не е събитие, защото вие го правите много често и все по-добре. Но програма Хоризонт някак беше дълго време в традиционния модел информационна, музикална и ефирна програма.
Водещ: Но пък …
Калина Станчева: За това си смятаме… ние като се появим в такова нещо сме двойно по-радостни, защото и ние направихме културно събитие.
Водещ: Но пък от друга страна подобно общуване, по-директно със слушателите като че ли зарежда много журналистите с доверието, защото доверието е единствената оценка, заради която ние полагаме усилия.
Калина Станчева: Абсолютно вярно, както се казва, и рейтинга ни е важен, нито ние, нито вие, нито другите колеги в медиите се отказваме от това съревнование. Но по-ценно е доверието, сега ако бяхме единствено радио в ефира, БНР, както преди много години, нямаше кого друг да слушат, рейтинга би бил малко изкуствен. В момента ние знаем, че България има 319 лицензирани радиостанции. Когато измежду цялото това предлагане Хоризонт има 2.1 – 2.2 млн. месечна аудитория, това вече никак не е зле. Това значи, че е въпрос по-скоро на доверие. Още повече, битката отдавна не е помежду ни на радио пазара. Много убедително вче се оказваме играч на общия електронен пазар. И тези изследвания, които нашите програми получават периодично, за да сверяваме все пак в очите и в ушите на хората, все по-често в тези панели се отбелязва отговор на анкетирани хора – какво правите сутрин? – сутрин слушам телевизия. Защото няколко телевизионни канала правят сутрешни блокове, на принципа малко на … правят радио с публицистика и други неща.
Водещ: Те самите са го признавали тук при нас.
Калина Станчева: И ние сме в много по-силната конкуренция на телевизионните сутрешни блокове.
Водещ: Но дали няма коментар в тази реплика – слушам телевизия. В смисъл телевизора работи, обаче звучи радио.
Калина Станчева: Ами така да го приемем. Така ни изглежда приятно. Освен това много ни е важно да чуем, че хората наистина ни вярват.
Водещ: Имаше една фраза навремето – чух по радиото.
Калина Станчева: Чух по радиото, да, това значеше – така е, вярно е, по радиото казаха.
Водещ: Ама то и сега се употребява, въпроса е, че навремето имаше само едно радио, сега има много радиа. Може би пък трябва да има някаква реакция. Чух по Хоризонт да кажем, или чух по Христо Ботев.
Калина Станчева: Към това се стремим, тъй като двете национални програми имат своя лицензирана характеристика и за наша чест си уважаваме взаимно характеристиките. Ние нямаме претенция, нито потенциал да станем по-културната, по-интелигентната програма, но пък имаме самочувствието да уважаваме и да вярваме на хората, които казват, че избират Хоризонт, защото, цитирам, имат най-добрите новини. Между другото сигурно и при вас в програма Христо Ботев е било полезно едно изследване, което ни направиха от ТВ План преди известно време, с 9 фокус групи в големи, по-големи, малки градове, в села. И там лично на мен ми беше полезно да видя какъв е имиджа на Хоризонт при провокирани спонтанни и персонифициращи асоциации на социолозите с избрана проективна техника, Хоризонт бил описан с много високо равнище на консенсус в 9-те различни групи като, сега ще прочета от коментара – Хоризонт на хората им изглежда като мъж в зряла възраст.
Водещ: Защо мъж?
Калина Станчева: Така. Сериозен, компетентен по всичко, интелигентен, леко суетен, добре говори, напорист, с чувство за хумор и ироничен. По професия би могъл да е университетски преподавател, социолог, коментатор или дори политик. Облича се спортно-елегантно, без вратовръзка. Като цяло типажа – лидер на общественото мнение. Е, защото може би пък програма Христо Ботев пък е описана като дама, стилна, културна и т.н.
Водещ: Ами всъщност няма лошо социолозите да коментират медиите, това е една полезна оценка за нас, защото там, където не сме успели можем да положим повече усилия. Останете с нас, за да чуете какво предстои за 40-тата годишнина на програма Хоризонт. Вече разбрахте, специален гост в студиото на "Клубът на журналистите" днес е директора на Хоризонт Калина Станчева.

Водещ: Традициите са нещо хубаво винаги човек може да се опре на тях във времена на криза. За това продължаваме разговора за традицията „Хоризонт”. С четиридесет годишна история зад гърба си. Каузите като че ли са нещо много важно и за хората, и за журналистите. Нека да си припомним за какви каузи успявахме да се обединяваме с Вашите, нашите слушатели, Госпожо Станчева.
Калина Станчева: Ами каузите – и нашите, и Вашите, са някаква по-класически.
Водещ: Не са толкова ефектни.
Калина Станчева: Нашите каузи – на Драган Цанков четири са далеч от сорта Idol или Survivor формати и не минават през GSM операторите. Минават през контакта ни с публиката – телефонен, сайтов или жив и традиционните каузи, които Националното радио, добре е да се концентрирам върху „Хоризонт” като обществена медия и традиционните му каузи са били такива, каквито се чакат от обществената медия. В подкрепа на чистия български език, в подкрепа и на насърчаване на българската съвременна култура, толерантността, разбирателството между поколенията българи. В този план имаме в подкрепа на каузата на българската музика, трите основни жанра от десетилетия в „Хоризонт”. Вървят конкурси. В момента се подготвя двадесетото издание на националния конкурс „Музикант на годината”. Правят го колегите от предаването за класическа музика „Алегро Виваче”. Друг конкурс – „Златна пролет” за нова българска поп и рок музика. Вече има 41 издания зад гърба си. А и в тези минути два етажа под Вашето студио репетират лауреатите на третия наш конкурс „Млади фолклорни таланти” за 11 път ще се проведе от 14 часа гала концертът на деца с таланти да свирят, да пеят, да танцуват българска народна музика. Към това се постарахме да добавим каузи – пак такива, каквито смятаме, че са необходими в момента и които ни отиват като обществена медия. От три години, вече четвърта на всеки национален празник или официален, или голям религиозен празник екипи на „Хоризонт” посещават някоя от българските общности зад граница. Така вече бяхме сред диаспората в Израел, в Украйна, в Молдова, в Испания, в Чехия, Унгария. Сега подготвяме при следващ национален празник – ще бъдем сред българската общност в Лондон.
Водещ: Това е една много трудна задача, разбира се, но пък в замяна на това като че ли доста истини по един много благоприятен начин се казват. При тези срещи.
Калина Станчева: Това е начин да се обединим българите, където и да сме. Това е надслова на нашата поредица – българите, където и да сме, ние имаме общи проблеми при разликите в статута, стандарта на момента, във възрастовите различия, но въпреки всичко се получава една картина на българския дух, на българските очаквания.
Водещ: Защото не всичко е, как да кажа – продукт, който е удобен за продаване. В крайна сметка трябва да остават и някакви други неща.
Калина Станчева: Да, трябва да има и духовни неща. Даже ако така мога да се осмеля за мен е кауза и връщането в ефир на „Ранобудното петленце”. Приемаме го като кауза, защото напоследък нямаме време, губим навици да четем на децата от книжка – да четем приказки. И някак си един вид, грозно е да го кажа, но като индулгенция на всички нас възрастните, това че след дълго отсъствие – повече от десетилетие и по-скоро подсетени от хората. През лятото възстановихме „Ранобудното петленце”. Отзивите са много възторжени. Даже през тази седмица получихме писма от родители да качваме приказките на сайта на радиото, за да не вдигат децата непременно в седем без пет.
Водещ: Да, ние в седем без десет, но това е така, как да кажа – така се развиват технологиите. Всъщност това дават тези по-близки контакти. Децата могат да бъдат и втора смяна някак на училище, защо да бъдат лишавани от приказка. Но пък радиото защо да не им разказва приказка?
Калина Станчева: Като каза, всъщност в последно време можем да си оценим и някои поредици от типа „Не позволявай човек да замръзне зимните месеци” или една по-предишна „Как да се направи по-лесно и по-бързо осиновяване?” или по-достъпно.
Водещ: Това е една много болна, обществена тема – безспорно. Поне за съжаление доста усилия трябва да полагаме ние- журналистите заедно с хората, разбира се, защото в крайна сметка тази порочна практика за изоставяне на деца и отглеждането им в домове трябва да бъде прекратена в един момент и това едва ли ще стане само чрез игрови и удобен за продаване медиен формат. Има далеч по-сериозни неща, които могат да се случат. Останете с нас – продължаваме този разговор посветен на 40 годишнина на „Хоризонт” с директора Калина Станчева след малко. В четвъртък радио Микс представи модерното лице на Българското национално радио в първо студио ето така.
„Историята на радиото започва през далечната 1935 година с указ от цар Борис Трети и наредба на Министерския съвет. Начало на радиото застава Сирак Скитник. Всъщност ако трябва с една дума да охарактеризираме Българското национално радио – вероятно най-подходящата дума е многообразие. А сега бих искала да Ви представя човека, който може би най-добре познава различните лица на радиото- Валери Тодоров – генерален директор.
Валери Тодоров: Здравейте колеги! Добре дошли. Вие се намирате в Първо студио на Националното радио. Но бих искал да Ви напомня – това беше показано, че такива концертни събирания има в почти всички наши радиостанции, има и определени три големи продуцентски центъра. Има и в Пловдив, Разград, Варна – с възможности да се организират изложби, концерти. Това тук е първото радио. То е първо в много отношения. Не само първо като в създаването си, но и първо като разнообразието на програмите, които представяме. Понякога така много от колегите от другите медии се измерват, се съпоставят с нас, разглеждайки ни като конкуренти. А няма как ние да ги почувстваме също като конкуренти, защото ние имаме 10 програми, 6 музикални състава, ние излъчваме на всички вълни за разлика от колегите от другите оператори, които излъчват … Ние сме обществен … за това рекламата не е главната наша цел, но въпреки това ние държим като лидер на пазара да представим всички онова, които в момента Националното радио предоставя, с всички възможности, които ние имаме. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания, предавания за деца – всичко най-значимо, което е създадено поставя музикалното песенно творчество, литературата, изкуствата е създадено, записано в тази сграда. „
Водещ: Какво успяхме да покажем. Сега ще коментираме с Любомира Михова – директор на рекламно-издателската къща. Много отдавна радиото не е това, което само се чува по него, Госпожо Михова успяхме ли да покажем на рекламодателите и всички територии, на които могат да стигнат до обществото?
Любомира Михова: Българското Национално радио не е просто медия и мисля, че това стана ясно. До сега ни свързват рейтингите най-вече на програмите с програмния продукт. Но ние имаме и много друга продукция. 76 години вече имаме музикална продукция. Националното радио е първият и най-големият музикален продуцент. По повод на това имаме новина. Ние сключихме току що договор с компания за дигитална дистрибуция в интернет. Но за това след малко. Освен музикалната продукция радиото е и възможността тук да творят в различен жанрове ефективно действащи музиканти, което в бедния ни вече културен живот е все едно нещо изключително. А не би трябвало да е така.
Водещ: За да стане по-ясно на читателите – може би трябва да кажем, че Първо студио е вече тясно.
Любомира Михова: Първо студио вече е концертна зала. Съвсем смело казано и там виждаме как хората се радват на всички концерти в различните жанрове, представени от нашите 6 състава – симфоничен оркестър, биг бенд, смесен хор, детски радио хор, оркестър за народна музика и вокална група „Радио деца”. Всички тези формации имат едно достойно и една сериозна възраст – над 50 години. Детската вокална група празнува своя двадесет годишен юбилей тази година. Освен програмите, продуцентската дейност, издателската дейност, която е в следствие на продуцентската – това са нашите издателски проекти. За 2 години ние продуцирахме, издадохме над 50 диска. Богатият културен живот, който е във вид на концерти, във вид на изложби, във вид на реализация на много други проекти.
Водещ: Националното радио става една територия за социално общуване, за културно общуване, като определено рекламодателите могат да стигнат по-лесно до групите, които търсят.
Любомира Михова: Не само лесно, а по най-различен и уникален за разлика от другите дори радио групировки, дори холдинги, които представляват различен вид медия в себе си – телевизия, радио и прочее. Ние представяме и предлагаме една възможност за нови канали на послания, рекламни в случая или други, защото рекламата е по-широко понятие, не само търговско съобщение, което ние имаме в предвид във вид на спотове. Предимството за Националното радио е, че за толкова много години като авторитет, като респект към него, като уважение и като доверие, не се е променило, а това е най-важното. Не случайно, аз и друг път в разговор с теб, споменавали сме ключовата дума за послание – било търговско или някакъв друг вид послание, е доверие. От тук се изхожда. След това всичко се провокира и се внушава на база емоции, но мисля, че по отношение на доверието – в действителност няма с кой да се мерим.
Водещ: В крайна сметка става дума не само за една дълга история, а и за начина на работа.
Любомира Михова: Това е моята болна тема, защото в рекламните агенции забелязвам едно много младо поколение, което не познава Националното радио не само националните институции, културата и изобщо планира компании по учебник. По един заучен и приложим на развитите пазари начин, но за България има други фактори, които влияят и така тези млади хора е желателно, хубаво е да научат повече за всичко, с което Българското национално радио е помагало на културата, на обществения живот, на икономическия, политическия и на всички възрастови групи като полезност във вид на предавания и информация и като действително някакъв вид приятел, защото радиото е много интимно като начало на общуване, на ползване. Сега, да, вече се развиват чрез интернет съвсем други форми на лична употреба на медията чрез различни платформи, разбира се и този първоначален модел да се слуша радиото от апарат специално, го няма вече в тази възрастова категория от хората за хората, които определят рекламните кампании. И на нас за това със събитието „Радио Микс” ни се искаше да им покажем тази богата култура, богато наслояване, многопосочност на Българското национално радио като възможности за партньорство, като начин, като място, на което те да реализират своите кампании. Не само с планирането на една радио реклама, а по формулата – тема, таргет, рейтинг. Нещо повече действително. Да влязат в храма на културата.
Водещ: Да се опитам като любител да се изкажа. Не става само с рейтинг – става и с доверие.
Любомира Михова: Ами за мен това е ключовата дума. Аз така бих подходила. А не на рейтинг, който действително би могъл да се оспори. Ще кажа защо. Защото радио рейтингите се изготвят по метода на анкетата и това не е много прецизно в случая.
Водещ: Да не говорим, че няма единна система за измерване на радио рейтингите в България.
Любомира Михова: С цифровизацията ми се струва, че това ще се появи като вид технология, като начин и тогава много съмнения ще отпаднат. И тогава в действителност лидерството на програмите в Националното радио ще са неоспорими.
Водещ: Ще успеят ли политиците да демонтират този модел като свалят дистанцията между себе си и журналистите или ние журналистите ще си даваме все по-често сметка, че най-важно е доверието на хората – рейтингът е чисто рекламна категория? Ами да продължим – така започнахме и така да го завършим този разговор с Калина Станчева – директор на програма „Хоризонт”. За нас, като че ли винаги най-важното нещо е било доверието на слушателите към нас. То много трудно се печели.
Калина Станчева: То много трудно се печели и след като наши предшественици, нашите от 1971 насам няколко поколения новинари, публицисти, музикални журналисти – всички, които са направили програма „Хоризонт”, са ни оставили тази най-ценна зестра – достоверността, доброто име. При Вас става дума за повече години доверие и традиции. И правим, струваме компромиси с достоверността не си позволяваме, защото примерно пред дилемата непременно пръв или непременно достоверен –„Хоризонт” избира второто. Не е чест и гордост да кажем, както в „Хоризонт” пръв съобщи, ако тази информация не е била одобрена, ако е подвеждаща. Едно такова изхвърляне е по-скоро комплексарско.
Водещ: Казано по-просто и по-разговорно.
Калина Станчева: Поради което доверието се печели с години.
Водещ: И трудно се пази.
Калина Станчева: Знаем го това, защото от онова старото, с което Ирен ние на младини сме пораснали „По радиото казаха – значи е вярно.”В последните години има и една втора версия на хората „По радиото трябва да кажат.” „По радиото трябва да кажат какво гръмна до София. Трябва да кажат кога ще тръгнат снегорини. Кога ще отворят проходите. Защо една магистрала, примерно, поради какво произшествие е затворена, какви ще са обходните пътища.”
Водещ: Тогава програмата схема ще е от абсолютно без значение и тя трябва да бъде променена и това е именно обществената функция на медиите.
Калина Станчева: Гъвкава и така за гордост на „Хоризонт” и в момента има екипи журналисти, способни и кадърни във всяка ситуация, ако се наложи да захвърлят подготвените неща, да излязат от схемата и да направят едно извънредно издание на предаване, каквото хората в момента чакат. Примерно в последните зими ни се е случвало да правим три поредни дни предавания „Хора”, „Пътища”, „Автомобили”. Заради едни потоци коли, които се прибират от дълъг уикенд и хората не биха искали да ги занимаваме с онова, което сме си наумили непременно, а искат да знаят там, където са в момента, какъв е изходът и за какво става дума. И в този смисъл това е професионализмът вече в наше време и той, колкото и да е далеч от голямата политика, разбира се, че и в нея нещата винаги трябва да са достоверни, проверени, с точната преценка и със задължителните много на брой гледни точки. Същото важи и за обикновените неща в живота, защото пак, ако посегнем към социологическите брошури – на всеки два месеца си сверяваме часовниците по тях, хората ни препоръчват повече информация на регионално ниво, от живота при тях. Струва им се много централната политическа информация. Искат да се обръща внимание на техния бит.
Водещ: Ами щом трябва радиото да каже- радиото ще каже!
Калина Станчева: Това е начинът нашите програми, националните програми на радиото да разширяват своята аудитория не една от друга тоест не на „Хоризонт” за сметка на Ботев и обратно. Всяка от нашите програми има лоялната си публика. Това, което ни интересува нас и Вас е така наречената мека аудитория. На хората, които в друго време слушат специфични музикални радия или изобщо не обичат да слушат радио, но посягат към Националното радио заради нещо специално. Примерно минават на честотата на „Хоризонт” заради новините – 40% от тази приходяща аудитория казва, че търси „Хоризонт” заради достоверната информация, точна и обективна. И това, ако не е комплимент.
Водещ: Разбира се, че е комплимент. Нека сега да кажем – не можем да прескочим понеделника, защото тогава…
Калина Станчева: Вторник.
Водещ: Да вторник. Нашият общ празник – денят на Радиото, но тогава и „Хоризонт” ще празнува – да кажем и как ще празнува.
Калина Станчева: Ние решихме да направим две в едно. 4 януари беше същинският ни рожден ден, но така два празника в един месец щяха да ни дойдат в повече, за това на дена на празника на Националното радио – 25 януари, решихме да си направим една различна програма. Да организираме светлата част на деня – от 6 часа сутринта до 7 вечерта не в обичайните блокови предавания, а в цялото това тринадесет часово пространство и в разменени роли на колегите, да направим голямото специално предаване на „Хоризонт”, в което освен популярните водещи гласове, пред микрофона ще бъдат спортните журналисти, музикалните журналисти, репортерите. Новинар ще бъде в ролята на музикален редактор. Звъкорежисьори ще водят спортно предаване.
Водещ: Ще си издадете всичките хобита. Всичките хобита ще си издадете.
Калина Станчева: Да придадем празничност, за да излезем от делничната схема, а си мисля и нещо друго. С такъв род разменяне на ролите ще се увеличи толерантността вътре в медийните екипи, защото режисьор ще разбере какво е да си от другата страна на микрофон и обратно- новинарът ще разбере колко часа ти отнема правенето на една новина и малко ще се замисля, когато с лека ръка тръгне да съкращава чуждата новина след това. И ето така си мисля, че и за нашата вътрешна солидарност и лоялността в големия екип на „Хоризонт” е хубаво да направим нещо различно.
Водещ: Ще Ви стискаме палци и ще пускаме репортажи от Вашите студия. Разбира се това е шеговито, но иначе си остава пожеланието да не се променяме, смисъл да изпълняваме това, което хората искат от нас. „Радиото трябва да каже!” е безспорно едно много добро пожелание и признание за работата ни. Ами тук трябва да приключим. Поглеждам към часовника и виждам, че ми остава време само да Ви пожелая един хубав съботен следобед.

PRESS.dir.bg I 19.12.2010

Центърът за развитие на медиите ще партнира на телекома за конкурса за журналисти

Най-добрите журналистически постижения при отразяване на достиженията в областта на телекомуникациите ще бъдат отличени за втори пореден път през 2011 година в надпреварата M-Tel Media Masters. Центърът за развитие на медиите ще бъде партньор на телекома за предстоящото поредно издание на конкурса през следващата година.

Неправителствената организация ще приемаконкурсните материали. Експерти на Центъра за развитие на медиите ще се включат в предварителната селекция на кандидатурите и ще подпомагат работата на независимото жури, което ще определи най-добрите постижения.

Както през настоящата година, така и при новото издание на надпреварата конкурсните материали ще бъдат оценявани според техните информативност, обективност, аналитичност, творчески и нестандартен подход към темата.

Целта на конкурса е да покаже значимостта на телекомуникациите и новите технологии за развитието на икономиката и обществото не само в България, но и по света. Наградата M-Tel Media Masters е признание за най-добрите журналистически работи по теми, свързани с телеком сектора и с различни области от наши живот, повлияни от новите технологии – Интернет, радио и телевизия, нови медии, медицина, търговия, криминология и много други.

Допълнителна информация:

За Центъра за развитие на медиите: Организацията е създадена през 1998 година с цел да съдейства за утвърждаване на свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между държавната администрация, частния сектор, образователните институции и неправителствените организации, с оглед по-нататъшното демократизиране и либерализация на българския медиен сектор. Центърът работи с медийни институции от Европа, Азия и САЩ за разработване на програми за професионална квалификация за журналисти и медиен мениджмънт, адаптиране и издаване на учебна литература в областта на медиите.

За M-Tel Media Masters 2010: С голямата награда M-Tel Media Masters бяха отличени Надежда Василева от БНТ и Владимир Владков от сп. “Computerworld” на официална церемония с повече от 450 гости от медийния и рекламния свят. Специален гост на събитието беше френският писател Фредерик Бегбеде, който говори за това как технологиите променят света, представяйки гледната си точка чрез темата Навлизаме ли в „Прекрасния нов свят” по едноименната антиутопия на Олдъс Хъксли. 

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 2010-05-01

Специален гост на церемонията бе френският писател Фредерик Бегбеде, който привлече над 450 души от медийния и рекламния свят

С голямата награда M-Tel Media Masters бяха отличени Надежда Василева от БНТ и Владимир Владков от сп. “Computerworld” на официална церемония, която се проведе снощи в зала 6 на Интер Експо Център в присъствието на повече от 450 гости от медийния и рекламния свят. Главният изпълнителен директор на М-Тел Андреас Майерхофер връчи приза на Надежда Василева за репортажа й „Села без телевизия”, а специалният гост на вечерта – френският писател Фредерик Бегбеде даде наградата на Владимир Владков за неговия материал “Новото бойно поле – цифровата телевизия”

Конкурсът M-Tel Media Masters, който се провежда за първи път през 2010 г., предизвика голям интерес у журналистите. Над 60 материала от 26 национални и регионални медии се състезаваха за голямата награда – грамота, парична награда в размер на 5000 лева и преносим компютър. Журналистическите материали бяха разделени в две основни категории – „Електронни медии” и „Печатни медии”. Във всяка категория бяха номинирани по 6 материала, от които три получиха награди /Виж по-долу всички номинирани и наградени журналисти/. Класацията беше извършена от компетентно жури в състав: журналистите Тома Томов и Калина Андролова, медийният експерт Георги Лозанов, издателят Раймонд Вагенщайн, председателите на Съюза на българските журналисти и на Българското дружество за връзки с обществеността Милен Вълков и Милена Атанасова. 

Фредерик Бегбеде започна речта си с „Обичам ви” на приличен български език и говори за влиянието и значимостта на телекомуникациите върху живота на всеки човек. Той си избра темата Навлизаме ли в „Прекрасният нов свят” по едноименната антиутопия на Олдъс Хъксли и я представи по уникален и неповторим начин. Бегбеде даде за пример себе си – вчера той се успал, изпуснал си самолета и след няколко проведени телефонни разговора между Париж и София, успял все пак да долети, за да участва в церемонията по награждаването на M-Tel Media Masters. Това беше само един от многото примери за „добрата” роля на телекомуникациите, без които не можем. После той се спря и на „лошата” им част, която води до нежелание у хората да учат и четат, защото все повече разчитат на интернет информацията. В заключение Бегбеде призова хората да си живеят живота и да бъдат себе си. 

В България Фредерик Бегбеде ще отбележи 20 години от своя дебют като писател, който прави през 1990 година с публикуването на първия си роман „Мемоари на един откачен младеж”. Следват „Почивка в кома” и „Любовта трае три години”. Той е завършил политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации. Занимава се с реклама, телевизия, публицистика, литературна критика. Автор е на редица романи, преведени на 34 езика. Сред тях е и филмираният „99 франка”, който му носи световна слава.

След церемонията по награждаването на участниците в M-Tel Media Masters’2010, гостите на събитието имаха възможност да видят Фредерик Бегбеде в различно амплоа – това на DJ. Специално за тях френският писател застана зад пулта и миксира любими свои хитове от личната си CD колекция, която специално донесе в София. Всички гости на M-Tel Media Masters получиха последната, преведена на български език, книга на Бегбеде „Почивка в кома”, а някои успяха да си вземат и автограф от него.

Категория „Печатни медии” – награди и номинации: 

1–во място – Владимир Владков, сп. “Computerworld” – “Новото бойно поле – цифровата телевизия”

2-ро място – Светослав Метанов, в. „Дневен Труд”, „Ще чакаме ли още еврошамари”

3-то място – Орлин Спасов, сп. “Foreign policy” – „Вездесъщата телевизия”.

Николай Марченко, в. „Сега” – „Цифровизацията на ефира може да върне България в миналия век”

Цветан Илков, в. „Стандарт” – „Събраха кухнята в шкаф”

Здравка Маслянкова, в. „Янтра днес” – „Проблемът с GSM антените влиза в Народното събрание” 

Категория „Електронни медии” – награди и номинации:

1-во място – Надежда Василева, БНТ – „Села без телевизия”

2-ро място – Евгений Генчев, Нова ТВ – „Свобода или сигурност”

3-то място – Димитър Анестев, бТВ – „Страхове в магнитното поле”

Стоян Тошев, Hicomm.bg – „Близки срещи с интернет от четвъртия вид”

Момчил Карабулев, MobileBulgaria.com – „RIM с поглед към пазарите от Източна Европа”

Малина Дачева, Expert.bg – “Мобилната буря”

За допълнителна информация:

Корпоративни комуникации
Мобилтел ЕАД
0882 201 202 

Оригинална публикация