Тема: Коментар на Голямото жури по темите от седмицата
Гости: Маргарита Илиева, БХК, Христо Иванов, Български институт за правни инициативи, Деница Сачева, ПР специалист, Поли Паунова, журналист

Водещ: Голямото жури, което ще заседава днес: Маргарита Илиева, български хелзинкски комитет, Христо Иванов, български институт за правни инициативи, Деница Сачева общественик и ПР специалист и колегата журналисти от „Медиaпул”, Поли Паунова. Т. нар. гражданско общество, както всеки петък в ефира на „Дарик” радио, като един служебен кабинет, така ми заприличахте в началото. Разпределяйте бързо…
Поли Паунова: И да подаваме оставка веднага.
Водещ: Здравейте, добре дошли.
Поли Паунова: Здрасти, Нина.
Водещ: Така горе-долу трябва да изглежда служебният кабинет, нали?
Деница Сачева: С повече жени.
Водещ: С повече жени, с повече такива специалисти, експерти в някои области, не политически обременени или как си го представяте?
Христо Иванов: Аз мисля, че Полина Паунова за премиер ще бъде екстра.
Водещ: За вътрешен министър, според мен, по-добре.
Христо Иванов: На двата поста.
Поли Паунова: Добре. Аз ви казах, че веднага подавам оставка, така че…
Христо Иванов: Именно.
Деница Сачева: Не знам как ще си разпределите правосъдието…
Маргарита Илиева: Аз съм… министерството, моля.
Деница Сачева: Добре. Значи всичко е наред.
Водещ: Христо Иванов правосъдие поема, Маргарита Илиева – екоминистерството, Деница…
Деница Сачева: Аз съм социалното.
Водещ: И здравеопазване можеш да поемеш. Ще се намерят ли наистина, това е изключително важен въпрос, с много надежди е свързано съставянето на този служебен кабинет?
Поли Паунова: Не знам тези надежди защо ги споменаваш. Аз мисля, че…
Водещ: Хубава дума…
Поли Паунова: Аз мисля, че от страшното става по-страшно.
Водещ: Е, не, ти си хейтър?
Поли Паунова: Не, не съм хейтър, Нина и сега ще ти кажа защо. Защото в момента, какво значи в момента? Трябваше тези обещания, които се дадоха ден преди оставката на Бойко Борисов, т.е., както той бащински каза на нацията, ей сега ще ви намаля тока, изобщо обеща едни чудеса. Това нещо всъщност няма да се случи. Нали го разбирате и то няма да се случи, защото не можеше да се случи. Кой е министър-председателят в оставка, който ще намаля тока? Служебният кабинет не е сигурен. Вие защо смятате, че ще има служебен кабинет?
Водещ: Как няма да има?
Поли Паунова: Ами, ако Яне Янев състави правителство в рамките на 41-ото НС, вие знаете ли, че на нас ще ни се види песен Бойко Борисов, на фона на Янев, дирижиран от Бойко Борисов. Вчера не знам дали забелязахте, единственият път, в който Яне Янев гласува срещу решение на ГЕРБ, защото след като Яне искаше да уволни Бойко и сложи транспаранти по цяла България, след което мина в жарка подкрепа на управлението и гласуваше с ГЕРБ винаги. Единственият път, в който неговият вот се различаваше от този, който е партиен…
Водещ: Кога? Нямахме време за такива подробности?
Поли Паунова: Беше вчера.
Водещ: Какво направи?
Поли Паунова: Когато той гласува против оставката на правителството.
Водещ: Ами ето, има си позиция. Мислиш ли, че това наистина е възможно? Въобще акълът ми не може да го побере? Яне Янев, премиер?
Поли Паунова: Аз мисля, че абсолютно всичко е възможно. Яне Янев, премиер, Волен Сидеров –вътрешен министър,Цветан Цветанов, негово вице. Всичко е възможно. Всичко е възможно, всичко. В тази ситуация няма нещо невъзможно.
Водещ: Маргарита Илиева.
Маргарита Илиева: Аз не разбирам много от политика. Две неща ми се иска да кажа. Първо, не мисля, че трябва да преувеличаваме. Да, има разпад. Това е ясно, но да фантазираме за това, че Яне Янев може да е премиер, според мен, няма нужда. То донякъде зависи и от границите, които ние ще поставим на това, което може да се случи. Това е немислимо и неслучваемо. И другото, което искам да кажа, в тия няколко дни, от както падна това правителство, различни гласове с различен начин мотивирани, релативизират неговата уродливост. Аз мисля, че това не е правилно. Тя е изключителна. Не е имало досега кабинет, който да направи своя платформа, последователна пропаганда, открито, подбуждането към омраза на законността като такава и тези, които я персонифицират. Такова правителство не е имало и затова независимо от тая сега, много неясна ситуация, с потенциала за всякакви, още по-дълбоки кризи, падането на този мутрокабинет е хубаво нещо.
Водещ: Дали е хубаво нещо? Много е важно да има визия оттук нататък. Какво следва? Това е много важно .
Деница Сачева: Хората, които са вече навън на улицата са страшно разнородни, изключително разнообразни.
Водещ: Да, така е.
Деница Сачева: Част от тях наистина спонтанно протестиращи. Едни от тях започнаха протестите за тока, но навън има хора, които протестират и за много други неща. Има хора, които протестираха срещу правителството. Има, включително лекари, които протестират срещу правилата в здравеопазването.
Водещ: И то много лекари са се включили в протестите, да.
Деница Сачева: Има хора, които протестират срещу случилото се с Банско и това хубаво прокарано решение…
Водещ: Еколози паралелни протести, да.
Деница Сачева: … за застрояване. В момента страната прилича на един голям Вавилон и абсолютно всички протестират за най-различни неща. В рамките на протестиращите,разбира се, има и провокатори. Има хора, националист. Прокрадват се тук и някакви тези, че вероятно част от протестиращите, са активирани и заради АЕЦ „Белене” и че някаква част от протестиращите са платени директно с пари, свързани с руски интереси.
Водещ: Няма как да няма провокатори. Винаги имало е провокатори…
Деница Сачева: Въобще цялата тази ситуация наистина е взривоопасна. В нея, както каза Поли, всичко е възможно. Поведението на Бойко Борисов е за пореден път повече от абсурдно, защото очевидно, че тези хора са навън, защото те протестират срещу негови решения и решения на неговия кабинет в най-различни сфери. Същевременно обаче, той като пожарникар, трябваше да загаси пожарите, а не да оставя цялата страна в пожари и същевременно, на всичкото отгоре, да завърши с такава гротеска. Тръгна да говори отново за себе си, за собствената си сигурност, да вкарва хората в някакви сценарии за всякакви други неща, които са абсурдни. Дори с вчерашното си поведение, той показа не само, че не е добър премиер, той дори не е бил и дори добър човек на службите, защото наруши всякакви правила и всякакви граници на нормалното.
Водещ: Мислители въобще, че политиците действително разбират какво искат хората на улицата? Струва ми се, че пропастта между тях наистина е огромна? Разбират ли? Според мен, не разбират. Мислят само за властта, която имат, за облагите, които са там и наистина не могат да разберат какво е да имаш заплата 300 лева и сметка за ток, 200? Христо?
Христо Иванов: Аз ще взема повод от това, което ти каза. Много е важно сега, всъщност всичко това, което… се случва сега. Много е важно да се съберем, така да се каже, като общество и да се насочим към една ясна дефиниция за това какво е естеството на кризата, която имаме и един реалистичен план за излизане от нея и едно очакване, надявам се, че все пак няма да е Яне Янев, а президентът да формулира такъв изход и затова е много важно бързо да се фокусира върху него. Кризата естествено, всички тези групи имат своите причини да недоволстват. Огромна част от тях са под социален знаменател и това е очевидно за всички, но по-дълбоката част от криза и Маги загатна за това. Хората, ние не можем да намерим разумен изход от всички тези социални кризи, защото има огромно недоверие в институциите. Хората чувстват тоталната ерозия на институциите и на правилата и на закона и…
Водещ: Освен на политическата класа, и на институциите?
Христо Иванов: Да, да. И ние фактически оставаме без това правителство ни оставя без онази инфраструктура на взимане на решения, която наричаме демокрация. Тя беше ерозирана и ударена в сърцето, по начин, който сега не ни позволява да поведем разговор за отделните – за сметките за тока, за сметките за водата, за лекарите и т.н. Ние не вярваме на медиите, не вярваме на НС, не вярваме на партиите, но трябва от гледна точка на тази дефиниция, трябва много ясно да си кажем. Няма демократична система без партии. Ние нямаме2 г., за да пишем нова конституция. Хората, които в момента подклаждат риторика за ВНС и за нова конституция, са същите безотговорници, каквито са хората, които искат да ловят риба в мътна вода, да ескалират тази криза, за да се надяват, имаше виц как се съживява политически труп. С газов пистолет, сега съживяваме политически труп с ВНС, Волен Сидеров и всякакви други политически трупове, които се разхождат такива маргинални…
Водещ: И популистки?
Христо Иванов: И популистки, да, които се надяват да яхнат всичкото това нещо. Ние като общество трябва да кажем, че оставаме ясно на територията на институционалната демокрация, на тази конституция. Тя може да има конкретни неща, които да трябва да се поправят и работим за оздравяване на институциите си.
Водещ: Посланията от улицата обаче не изглеждат толкова ясни. Те изглеждат хаотични. Те изглеждат объркани и ВНС е нещо, което се споменава в исканията на хората.
Поли Паунова: То няма да реши обаче…
Водещ: Нова конституция, отзоваване на депутатите…
Христо Иванов: Освен това, взимам повод от това, което Христо каза…
Водещ: И мажоритарна система.
Поли Паунова: Хората искат нещо си. Аз не бих се наела да кажа какво искат хората, защото сред тези хора има лекари, които протестират справедливо. Има дори полицаи, които не са доволни от това, което се случва. Има всякакви най-нормални хора, на които им е писнало от цялата мутрокация в България, от едноличното управление.
Водещ: И е много важно да формулират какво искат.
Поли Паунова: Но в това време се появяват доста удобно по всички медии, по всички телевизии, излизат едни 5-6 души, свързани по някакъв начин с различни политически проекти, повечето от тях маргинални.
Водещ: Говориш за лицата на протеста ли?
Поли Паунова: Не, не бих казала, че това са лицата на протеста, защото, колкото и Даниела Пеловска, която Бойко Борисов заведе в МС, за да каже тя колко той е прекрасен и лице на протеста, толкова и тези хора са лица на протеста. Аз не бих могла да кажа дали наистина са ги организирали.
Водещ: Разбирам, да.
Поли Паунова: Но това, което се чува, хора, които не са чели веднъж конституцията, да искат да я променят, хора, които искат да се връща народния съд, да има национализация, те искат член първи. Те искат Бойко Борисов в един засилен вариант и без парламент и ако това се случи…
Водещ: Звучи страшно.
Поли Паунова: … тази държава няма да я има, разберете го това! Не може да има искания, които са против законовия ред.
Деница Сачева: Днес имаше едно много шокиращо интервю на хората, които са свързани с протеста Янко Петров във в. „Преса”, в което той казва, че анархизмът в и чист вид е нещо добро. Мен такива изречения просто ме плашат, защото това означава, че наистина тези хора не осъзнават какво може да се случи и всъщност какво искат. Така че за мен ключовото в момента е да се намери начин да се овладеят всички емоции и да се почне наистина с най-важните, най-неотложните проблеми., с онези, които наистина изкараха хората на улицата.
Водещ: Като бедността, нека да ги кажем наистина. Бедността, нали? Бедността, монополите?
Поли Паунова: Бедността е единственото нещо, което изкара хората на улицата.
Водещ: Абсолютно.
Поли Паунова: Защото тези хора, ако можеха да си платят сметката за ток, те не биха вили по улиците. Истината е, че когато ти вземаш 300 лева заплата, а получиш 200 лева сметка за ток и трябва да си платиш телефона, водата и не знам още какво, да не влизаме в риториката на БСП, защото всъщност всички това правим от един момент нататък, а да припомним, че вчера БСП казаха: Да, ние идваме на власт и започваме да строим АЕЦ „Белене”.
Деница Сачева: Така че служебното правителство трябва да започне веднага с решаване на няколко много важни проблема, които са свързани точно със сметките, със здравеопазване и най-вече с …
Водещ: И монополите, да не го забравяме, монополите, борбата с монополите?
Деница Сачева: Служебният кабинет няма да оправи монополите за 2 месеца, но може да започне.
Водещ: Може да започне. Грехота ще е, ако не започне.
Маргарита Илиева: Аз искам да кажа нещо за мотивацията на тези, които протестират, като ще говоря не за тези, които протестират за …Те са съвсем отделни за мене. Тези, които протестират за т. нар.сметки за ток, според мен, са мотивирани, макар и без да могат да го артикулират и може би не е и толкова важно за тях, да го артикулират, не само от бедността си. Според мен, на едно ниво критична маса хора са докарани до едно негодувание, което може да се изразява в протести срещу сметките, но се корени и в, може би не и включително във, но в едно чувство за това, че те са от години насам, със сигурност, целият мандат на това паднало правителство, обект на злоупотреба, че те са като суверен, от който произтича властта, предмет н а злоупотреба от тези, които би следвало да бъдат наши слуги и това за мен е важно. Затова аз не ги презирам тези протести. Не мисля, че те са протести бе з кауза…
Поли Паунова: Никой не ги презира.
Маргарита Илиева: Не говоря за вас. Говоря по принцип. Има и гласове, които противопоставят например принципните протести за защитата на природата и правовата държава в един по-артикулиран начин,а тези протести, които уж са без кауза. Според мен, на едно ниво това също са протести срещу властниците, които също злоупотребяваха с институциите, с процедурите, с властта, която е инвестирана в законодателния орган, за да преследват частни интереси.
Водещ: Край, Марго, трябва да спрем за новините на „Дарик” радио и след това се връщаме тука в студиото да поговорим наистина за смисъла на тези протести. Слава, Богу, че ги има. Страхотно е, нали, нямаме спор? Цялото голямото жури, наистина надявам се и цялото общество, всички сме за протестите. Спираме, новините и после. Концепцията на голямото жури, когато я измислихме преди много години, беше точно такава. Всеки петък тук да събираме хора от гражданското общество, хора, които имат позиция и мнение и могат да го кажат в националния ефир на „Дарик” радио. Кое обаче е гражданското общество, което е вън на улицата, което протестира, защото страната наистина е залята от протести и какви послания дава това гражданско общество? Казахме си в началото, че понякога са объркващи, противоречиви посланията. Дали могат да се формулират, първо, второ, трето, четвърто? Така ще продължим този разговор в „Голямото жури”. „Голямото жури” – Маргарита Илиева, хелзинкски комитет, Христо Иванов – Институт за правни инициативи, Деница Сачева, ПР специалист и общественик и Поли паунова, колегата журналист от „Медиапул”. А сега колегата от „Дарик радио Нико Тихов точно с един запис, който той е направил на това гражданско общество. Кои са те, Ники?
Репортер: Здравейте. Както знаете, повечето репортери на Дарик сме навън сега на улицата тази седмица и снощи, след като беше свършил вече протеста, вече се бяха разотишли повечето хора, се заговорих с едно момче, който не ми каза нещо съвсем ново. Всичко това, което ми каза, е било казано, но много ми хареса как го формулира за 5 минути, от които сега ще чуете. Те 3 минути ще чуем всъщност.
Водещ: Как се казва това момче?
Репортер: Представи се като Живко…. Дава името, защото повечето хора искат да са анонимни, така че…
Водещ: Имаше ли лице? Маска?
Репортер: Да, да. Нямаше, съвсем си беше така. Разговорихме се и много ми хареса едно нещо, което не можа да го каже на записа. Каза „Нямаме лидери и каза, че защото не можеш да обезглавиш нещо, което няма глава. Това много ми хареса, което не се хвана на записа. Но това е. Бил е на протестите от неделя. Всеки ден е бил на Орлов мост и чуйте какво каза.
Водещ: Нека да го чуем сега. В плейлиста е сложен този запис. Хайде, пускаме го.
Гражданин: Този протест няма лидери, по простата причина, че му писна от лидери на тоя народ. Нямаше и идея. … Всяка вечер, по простата причина, че накъдето реши масата, на там се движи. Имаме само едно нещо единствено, но нямаме лидери и това ни опазва до ден днешен. Който дойде и ви каже, че той е лидерът или той е създателят на този протест или той е учредите или това са исканията ни, лъже, както г-жата, която се появи при Бойко, както, който и да е се е показал и е казал ние искаме това и това и това. Ние, софийското движение, което се появи, което се роди, от неделния протест не може да има лидери, защото се роди, благодарение на протеста в провинцията. Искаме да изчакаме в неделя да пристигнат хората от провинцията, те да ни кажат техните искания и всяко едно искане, което ние припознаем, ще го подкрепим.
Репортер: А защо, според вас, онзи ден имаше толкова насилие по време на протеста, днеска успя да бъде толкова спокоен?
Гражданин: Не само днес и вчера, защото вчера и днес полицията не ни нападаше и никой не ни провокираше по такъв начин. Фактът, че ни биеха, те видяха как им се отразява. Ние се размножавахме. На всеки един бой, който се случваше, на другия ден тука идваха още толкова хора, поне още толкова хора. Същото се случваше и във Варна, по градовете. Хората видяха, че колкото повече насилие се вижда по телевизията, толкова повече ще ни подкрепят хората, защото ние, единственото, което искаме, е нормален живот. Искаме да дойде промяна до нормален живот. Аз това го повтарям постоянно. Съгласен съм дори, де да знам кой, Мао да дойде да ме управлява, стига да ме управлява така, че аз да живея нормален живот. Той да дойде и да каже: Хора, аз ще нося личната отговорност пред вас и тая лична отговорност се случва по този начин. Ще съм готов да идвам при вас всеки божи ден и ако някой, по някакъв начин не е доволен от мен, аз ще си подам оставката същия ден.Така съм съгласен още днеска Бойко Борисов да се върне на власт. Аз нямам против, нито Бойко лично, нито никой, както и повечето хора.Тука има хора, които са гласували за БСП и за СДС, за ГЕРБ. Има всякакви хора. Тука не сме хора, които сме от партията на еди кой си. Тука сме българи, на които им писна да са бедни, жадни и гладни. Обясняват англичаните, че сме прекалено бедни и опасни за тяхното общество, за да отидем при тях.
Репортер: Просто искате някой честен?
Гражданин: Искаме честен начин на живот, а не някой честен. Някой честен няма. Такъв няма и не се е раждал и няма да се роди Раждали са се Исус и Левски, ама те едва ли ще се родят скоро и едва ли ще управляват. Нека да дойде човек, който да ни каже нещата ще се случат така, така, така, така. Вие трябва да изтраете 15-20дена, 1 г. трябва да изтраете, но да носи отговорност за думите си и още в момента, в който влезе в парламента, да си подаде имунитета, да си свали имунитета, за да може да носи отговорност. Не може един шофьор на рейс днес като се блъсне, по презумпция да е виновен и да влиза в затвора, а един човек, който управлява 8 милиона, по презумпция да е невинен. Това е невъзможно.Това е смешно. Той трябва да носи отговорност за действията си. Не може един човек, който управлява една държава от 8 милиона да е безотговорен. Трябва с идването си да каже:Ей, хора, докато минималната заплата е 400 лева, аз не мога да взимам 4000 лева. Не ме интересува как се казва, не ме интересува какво е казал, какво е правил, но искам да се, ако ще ми пуснете интервюто, искам да подчертая, че това е моето личното искане. Нямам правото и не съм лидер на никой и не съм никакъв, за да говоря от името на протеста. Аз говоря от мое име. Лично име и това е причината аз да идвам на тия протести.
Водещ: Това беше Живко. Живко, едно от момчетата, които са от първия ден на протестите. Говореше от свое име. Нямат лидер. Чухте горе-долу какво формулира той. Кои са хората на улицата? Моля ви се да поговорим за това! Кои са протестиращите? Какво искат? Как тази енергия да се канализира? Под каква форма? Възможно ли е да се обединят тези хора по някакъв начин?
Поли Паунова: Първо, искам да кажа нещо много важно. Това, което чухме на записа, не знам дали останалите ще се съгласят. Този човек, Живко, Живко, нали така, който иска и е съгласен да го управлява Мао и даже още иска да го управлява Бойко Борисов и не знае оттам нататък какво иска, освен здрава ръка и свален имунитет на министър-председателя, ето, това е вредно. Тези хора, които чуваме с подобни искания, всъщност ги обсъдихме преди малко. Не може ти да искаш да вървиш срещу законовия ред, защото, ако дойде Мао, ти вървиш срещу законовия ред. Идеята на протести, заради самите протести и идеята на това, че ние се бунтуваме, защото сме недоволни от всичко, но без да дефинираме ясно какво. Аз мога да кажа от какво съм недоволна. Аз бях на всеки един протест на Орлов мост през лятото и съм сега на всеки един екологичен протест и с повечето оттук сме се виждали там неведнъж и аз знам какво искам. Аз не искам застроен Пирин, аз не искам застроен Иракли, защото искам да мога да отида на почивка. Искам да си почивам така, както искам. Аз не искам съдебната система да е разграден двор. Впрочем, ние трябва да поговорим за уволнението на Галина Тонева. Това е една тема, която мина…
Водещ: Това е една важа… мина като че ли изключително незабелязано, обаче е изключително важно.
Поли Паунова: Да, която профуча. Всъщност това нещо показва цялата безотговорност на това управление. Разберете, не може да се иска анархия, защото това, което вчера Бойко Борисов направи в НС, обявявайки, че Ахмед Доган бил поръчител на атентат срещу него, това е анархия или това е изражението на тези искания. Разбирате ли? Това е налудно!
Водещ: Какво се случва…
Репортер: Може ли само и аз да се включа? Не мисля, че е редно да му изкарваме думите извън контекст, защото той не казва, че иска да го управлява Мао или че иска да го управлява Бойко, защото това са все пак двама съвсем различни човека, Бойко и Мао и…
Поли Паунова: Наистина ли са различни човека? Шегувам се, не, заради …
Репортер: Ами… много подобни всъщност, защото и Хитлер и Сталин са много подобни, но въпросът е, че хубаво. Той каза Мао, Борисов. Сега вие казвате, че той дори може да иска анархия. Той не може да иска и Мао и Борисов и анархия.Обаче вие му разбирате погрешно думите. Той дава примери и сам казва, че…
Водещ:Който, както го е разбрал, Ники…
Репортер: Всеки иска нещо различно. Просто да има нещо и много интересно…
Водещ: Ама какво е това нещо? Това нещо е най-важното нещо?
Деница Сачева: Искам да те прекъсна за момент и да ти кажа, че това, което се случва в момента, ние трябва да проявим малко разум към него.
Водещ: Здрав разум, да.
Деница Сачева: Защото хората всъщност протестират срещу това, което те избират и трябва по някакъв начин да им бъде обяснено на тези хора, че ако те продължават с тези искания, по този начин, с объркани концепции в главите, с неяснота какво точно искат, те няма да получат онази справедливост, за която е борят. Ние трябва с търпение да им обясним на тези хора, колкото и на мен да не ми е приятно, че слушам такива приказки, при това от млади хора, аз искам да проявим търпение и разум и да им обясним. Тази справедливост, която те искат, няма да бъде постигната по този начин, който те искат да го направят. Няма механизъм, по който гражданите, които до вчера примерно са били обикновени редови граждани, работници, няма механизъм как те изведнъж да дойдат и да започнат да измислят законите, да правят правилата. Няма как да се случи демокрацията без партии. Няма как да избират. Те са всъщност тези, които до вчера може би са гласували за Бойко Борисов. Ето, Бойко извика един човек от народа.
Репортер: Да, той го каза, да.
Деница Сачева: Човекът от народа доказа, че ако си абсолютно човек от народа, без никакво образование и без никакъв здрав разум в главата си, ти не можеш да управляваш. Стана ясно, Бойко Борисов, всички твърдят, че е министър-председателят, който най-много е слушал народа. Е, като най-много го е слушал народа, защо накрая пак се стигна дотам?
Репортер: Но също така и Тодор Живков много е слушал народа.Въпросът е, че не можем да снизхождаваме младите хора и да им казваме вие нищо не знаете…
Деница Сачева: Да.
Репортер: … защото по времето на монархическа Франция, никой не е вярвал, че понятието република е възможно в 18-и век. Мислили са,че това е нещо, което го е имало в Гърция 200 г. преди това, така че не можем да казваме, че защото нещо го няма в момента, не може д да го има.Трябва да използваме настоящите правила, за да измислим нови. Не да спрем системата и да започнем от нулата, но трябва да се промени нещо.
Водещ: Нещо трябва да се промени със сигурност, но нека да видим как може да се промени? Тук са хора от гражданското общество?
Христо Иванов: Не сме в положение да правим иновации, политически. Бихме могли да се ангажираме с това нещо, но не и сериозно. Страната в сериозна криза и икономическа и институционална и е добре … институциите, такива, каквито са, известни на либералната демокрация в целия развит свят, а не да се отдаваме на творчество. Аз мисля, за да свърна към това, което човекът е каза. Мисля,че това, което човекът каза, трябва да бъде чуто с уважение и респект. Той каза една ключова за мене фраза. Той иска да живее честно.
Водещ: Честно, да. И аз това хванах.
Христо Иванов: Да. И той не вярва, че ще дойде честен човек, който иска да инвестира доверие в него просто, защото се казва Бойко или Мао. Надявам се, че това е ясно, но гаранцията за тази честност, която той търси, в момента очевидно тези хора търсят, да артикулират, да си го представят това нещо. Това е проблемът. Заболяването на нашата способност да формираме лидерство, да разпознаваме лидери, да им имаме доверие, да знаем как да комуникираме с тях, така че те да ни вършат работа на нас и да се грижат за нашия интерес. Ето, върху това трябва да се фокусираме и това да артикулираме, но това може да стане само по един начин – законност и правилата в институциите, които либералната демокрация е доказала и тя работи в приличните страни. Той е обиден от това, което му казват англичаните и съвсем правилно. Той не е обиден от това, което казват Хизбула и съвсем правилно да е обиден от англичаните, защото разбираме всички ние, че това е една развита демокрация и ние не искаме да сме различни от нея. В Англия демокрацията работи с партии, със закон, с отговорно лидерство, а не със селски лидери на въстания, какъвто е бил Мао и какъвто Бойко доста прилича и това е пътят, който…
Водещ: Съгласна съм с теб, обаче мисля си, че тези хора не виждат един човек, който да слушат. Не виждат разумния човек, който да им обяви тези неща и те да го чуят.
Христо Иванов: Те трябва да го излъчат из средите си или да го намерят. Всеки ще види различни такива хора. Няма да бъде един човек. Нека не се отдаваме на такива … представи,че ще се появи един човек.За нас Бойко Борисов…
Поли Паунова: Самият той каза… като един човек, така че това не трябва да го забравяме. Да.
Христо Иванов: Навремето беше царят…
Поли Паунова: Винаги се появява като един човек.
Христо Иванов: Аз мисля, че човекът именно тази опозиция, която той формулира, между това, че иска да живее честно, а не очаква да се появи честен ангел, е именно преодоляването на този модел и аз наистина смятам, че това, което сте идентифицирали като послание, много точно показва момента, този синкретичен момент, в който хората търсят някакви неща. Напипват идеите и преживяват това нещо. Именно това и Маги го каза. Хората протестират, той каза, аз съм готов да чакам…
Водещ: Кажете ми колко и ще чакам, да, кажете ми, обяснете ми.
Христо Иванов: … но първо трябва да има ясна програма, която му гарантира честност. Хората протестират, заради своето достойнство. Искат да живеят по достоен начин в рационално, разумно общество, където се носи отговорност и има отговорност. Това нещо става само с правила и закони.
Водещ: Дано така се случи, защото популизмът и националистическите послания наистина звучат страшно в протестите понякога. Марго?
Маргарита Илиева: Да. Аз също смятам, че този репортаж е емблематичен за сегашното състояние на емоциите на тази част от гражданите, които са на улицата, но не мисля, че това състояние може да бъде легитимирано като нещо, което работи и което може да бъде трайно. Това е едно стихийно преживяване, което няма нищо общо с реда и това, което вие споменахте за това, че той се уповава в едно безглаво тяло, за да бъде то неуязвимо, е много симптоматично. Да, може би безглавите организми не могат да бъдат убити, но те не могат да вървят напред и да произвеждат. Те не са продуктивни. Глава трябва да има. От друга страна също е много интересно това за тази визия за единия човек, която е, според мен, дълбоко инфантилна и от която ние трябва да се откажем. Всеки един от нас, включително и Живко, ако ни слуша. Няма един човек. Демокрацията е колективно усилие. Това се прави заедно и се прави заедно тогава, когато всеки един от нас, възприеме своята роля на субект. Ние не можем да казваме, че няма честен човек роден. Няма такова нещо.Това е…
Водещ: След Левски няма такъв роден човек. Не можем да казваме…
Маргарита Илиева: Това отразява неговата, според мен, на хората отказа от това те да инвестират в собствената си честност, в собствената си активност като честен субект, който знае какво иска и смята да действа по въпроса, а не да чака.Какво значи да чакаш 10 дни, 20 дни, 1 г.? Недей да чакаш, ами се хвани за работа!
Репортер: Не, той лидера да чака…
Маргарита Илиева: Ама няма един лидер…
Водещ: И мен това ме плаши… Един спасител да дойде да ни спаси и ние да го гледаме такъв спасител. И мен ме плаши.
Деница Сачева: Има една притча за един мъдрец, когото го питали, колко време да чакаме, за да се оправим? И мъдрецът им казал Дълго ще е, ако чакате. Не става въпрос за чакане и на мен това ми беше едно от нещата, които исках да кажа, което Марго формулира много добре. Мен пък например въобще не ме впечатлява това изречение, не можеш да обезглавиш нещо, което няма глава…
Репортер: Аз не съм го дал, не съм го гледал извън контекст, защото си говорихме все пак. Той го каза…
Деница Сачева: Това е нещо, което е изключително важно, защото без глава няма как да се върви напред и на България не й трябват постоянно някакви нови лица и нови месии. На България й трябват светли умове, а умът обикновено е в главата. Той не е някъде другаде и затова ролята на тези хора е да съумеят да разберат, че всеки един от тях има своята собствена отговорност, така, както и политиците имат своята отговорност. Те сега имат отговорност на улицата.
Поли Паунова: Освен това, нещо много важно трябва да се каже тук. Когато нямаш глава, освен ум, нямаш и очи. Ти не можеш да видиш какво става. Всичките тези хора се оплакват, че никой не им обръща внимание, че те са изоставени, че те са низвергнати. За да бъдат забелязани,трябва да има глава. Не може да има някакво многоръко чудовище. Ние имахме такова многоръко чудовище. Освен това на тези същите хора, които искат да кажат колко да чакат, вече им беше казано, чакайте 800 дни. Те ги изчакаха тези 800дни и не се случи нищо. След това дойде друго управление, с друго обещание, след това дойде ГЕРБ. Впрочем ,аз не знам. Има 2 теории. Едната е, че ГЕРБ си тръгва, а с ритниците на тези, които ги избраха, но има и един друг вариант, ГЕРБ си тръгва сам, за да не го ритат после. Една скоба отварям тук и млъквам. Не знам дали забелязахте, но в последните два месеца вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов обиколи доста области в страната и той не ги обиколи като…
Водещ: Той е председател на партията.Стяга редиците.
Поли Паунова: Той е зам.-председател на партията, да. Дали това не е подготовка за изборите? Как пък така тези протести се случиха толкова удобно, веднага след приемането на изборния кодекс, веднага след сформирането на коалицията СДС на Кабаиванов, „Гергьовден” и т.н., които се очертават като патерица на ГЕРБ в следващото управление. Това са неща, които не можем да пропуснем като мислим по този казус.
Водещ: Улицата отдавна се върна…
Христо Иванов: Аз не харесвам тази фраза, че не можеш да обезглавиш нещо, което няма глава, всъщност е цитат от „Алиса в страната на чудесата”, написана от един изключително ценен… човек, математик.
Водещ: Гениален.
Христо Иванов: Гениален, да, така че искам не само от любов към интересните фрази го казвам, а защото мисля, че разумът бълбука във всичко това, което се случва. Трябва да имаме доверие на хората. Те преживяват свое политическо съзряване…
Водещ: Катарзис някакъв преживяваме?
Христо Иванов: Катарзис. Мисля, че ако някой от нас може да разговаря с Живко, щеше да открие, че въобще не сме в положение да му казваме той какво да мисли и не мисля, че всъщност ние искаме да го правим. Просто искам, ако ни слуша, да кажа, че никой от нас не се мисли за нещо по-различно и нещо повече. Разсъждаваме по същия начин. Отговаряме на това. Мисля, че всеки един от нас беше по своему докоснат от това, което той каза, от тази емоция, но наистина ние трябва да разсъждаваме върху това как да живеем честно, както честни хора. Живко и неговите приятели ще им се наложи самите те, да поемат отговорност да бъдат лидери и да се обърнат към околните и да кажа, че аз, Живков, съм честен човек, вие може да ми имате доверие на мен. От това, което аз чувам, той може да го направи.
Водещ: Вижте ми лицето, вижте ми главата, аз съм. Тази емоция, това, което каза Маргото, тази емоция, която е сега обаче дали, оптимисти ли сме, че ще успее да се канализира в правилната посока?
Христо Иванов: Не сме оптимисти, че ще успее, а сме решили да го направим. Трябва заедно всички да канализираме тази енергия, тя е позитивна енергия в автентичните хора, които наистина протестират, не всички тези, които се опитват да яхнат протеста и да се покажат на негов фон, всички тези маргинални политици, които сега се опитват да се възродят в тази енергия, окъпани в нея. Така че много е важно наистина конструктивно да говорим за това, което той толкова хубаво формулира – как да живеем като честни хора, да имаме ясна програма и да имаме ясна глава.
Маргарита Илиева: И да, това да имаме глава е много сложно с това да правим необходимите причинно-следствени връзки. Не можем да казваме, в момента, в който сме свалили едно мръсно правителство, че ние сме съгласни то да се върне да ни управлява, за да живеем честно. Бойко Борисов не е човек от народа. Това е човек от тъмния свят, от ниския свят. Той не е представител на народа, и ако ние продължим да си въобразяваме, че такъв човек може да ни организира честен живот в държавата, ние само ще въртим цикъл. Значи, трябва, линейното някак си, прогресът означава да свържем едно с две и да видим каква е …
Водещ: Да свържем долната с горната земя, което е толкова трудно…
Поли Паунова: А, не, не. Долната земя трябва да си стоя там, където е. Ние това направихме – ние с изборите 2009 г. се свърза долната и горната земя, Нина. И видяхме какво стана.
Христо Иванов: Ние имаме нужда от сериозни реформи на партийната ни система, на това как партиите ни представляват, за кого работят, как се финансират, как се правят избори. Говоря всичко това нещо, защото е време да започнем да говорим за конкретни изходи от тази ситуация. Дефиницията на проблема е липсата на тотално доверие в институциите. Лечението е оздравяване на институциите, такива каквито те са, не да измисляме нови. Нали, няма нужда от това, че не може да си платим тока, да бутнем къщата. Затова говорим в момента. Нямаме време за Велико Народно събрание, не ни трябва нова Конституция. Трябва да оздравим институциите с друг тип мерки, които могат да бъдат формулирани. Аз се надявам, че има фигури на политическата сцена, които ще го направят това нещо и ще се успокоят тези емоции.
Деница Сачева: И категорично трябва да сложим край на клишетата, защото клишетата са удобното оръжие на манипулаторите. Клишето убива разума. Така че всички думи на политици, в които чуваме клишета, би трябвало да не им вярваме.
Водещ: Политиците обаче се опитват в момента да яхнат протеста. Опитват се и не знам дали няма да успеят. Поли?
Поли Паунова: Много беше символен вчерашния протест, не знам защо не го коментирахме.
Водещ: … Благодаря ти много. Живко наистина беше нишка важна, емблематична.
Репортер: Не, на мен много ми хареса факта, че всъщност всичките хора, които сме тук в студиото имаме толкова различно мнение по това, което чухме. Защото за мен е много важно да има една партийна система, където има толкова много различни мнения. Във Великобритания, както знаете, реално има две партии. Третата не се счита съвсем. И много хора забелязаха факта, че и двете основни партии бяха подкрепили, сега ще ви излъжа – или войната с Афганистан, или срещу Ирак, обаче една от тези две войни беше силно подкрепена и от двете партии. И после много съжаляваха, две години по-късно. Много ми харесва фактът, че в България имаме примерно пет основни партии, въпреки че много хора мислим естествено, че много от тях са контролирани от едни и същи хора. Но ми харесва, че например има хора като Волен Сидеров, които… Знам…
Водещ: Бързичко, защото трябва да приключваме…
Репортер: Много добре знаех, че това ще ви е реакцията. Защото много хора не обичат факта, ч е той е расист и т.н., обаче е много важно, че той го има в едно правителство в момента, в което може да стане и да каже някои неща, които например каза вчера.
Поли Паунова: Волен Сидеров не е в правителството.
Репортер: Пардон, в парламента.
Поли Паунова: И много хубаво, че не е там.
Репортер: Но фактът, че има такива силни гласове от всички страни кара да има силен дебат. Това ми е мисълта. Защото, ако го нямаше, нямаше да го има силния дебат.
Водещ: Не знам дали има дебат, наистина не знам дали има дебат.
Деница Сачева: … важното е едно-единствено нещо, че всички искаме да живеем честно. Това е важното нещо.
Водещ: Това откроихме, да. Волен Сидеров да не ни е на финала на разговора.
Поли Паунова: Друго нещо, което исках да кажа. Не му обърнахме внимание, много ви моля. В протестите вчера се открои един друг протест – това беше на протестиращите за Бойко Борисов – хората, които ГЕРБ, хората, които ГЕРБ доведе с трактори, с камиончета и прасета и надпис „Бойко – ти кръстник на свиневъдите” и т.н. Вижте, това е съзнателно разделяне на обществото, организирано, което саботира точно това, за което говорим – за правовия ред и демокрацията. И последно изречение казвам – това, което Бойко Борисов вчера направи в НС, преди да подаде оставка, тоест след като, преди да гласуват оставката – да обяви, че Ахмед Доган, че, тоест лидер на опозиционна партия му е организирал атентат, това означава, че в България вече правов ред не съществува. Ако има такова нещо, това означава, че Бойко Борисов издава държавна тайна, когато си е изпуснал нервите. Което е вредно. Ако няма такова нещо, означава, че министър-председателят в оставка клевети опозиционен лидер от трибуната на НС, което е същото като да доведеш свиневъди, които да те обявят за техен кръстник. Разберете, няма разлика.
Водещ: Така е. Отдавна говорим за едни папки, които се изнасят от институциите и така…
Поли Паунова: И папката Лале, която също е важна. Не, това са неща, които трябва да бъдат казани. Както Христо Бисеров казва – има ли такава папка Лале, описва ли тази папка Лале връзките на Сретен Йосич с България и вътре фигурира ли изречението Бойко взе парите.
Водещ: Цитат от папката. Наистина от тези документи. Искам, на финал сме на този разговор, защото Божидар Манов, мерси, Ники, Божидар Манов вече е дойде. Трябва да поговорим и за кино, макар че като на кино се случват нещата в България. зам.-главният прокурор Галина Тонева беше освободена. Вчера информацията не можахме да й отделим много време на това предвид оставки, протести, контрапротести. Към юристите гледам в студиото.
Маргарита Илиева: Аз искам да кажа, сега ще използвам тук малко, че сме на края и ми даваш думата, аз мисля, че тази постъпка на главния прокурор е симптоматична за това той как ще се държи следващите седем години като сатрап. Това освобождаване от позицията на Тонева по никакъв начин не е легитимно. Начинът, по който ВСС го прие, също показва как ще се държи този орган. Мотиви нямаше, дисциплинарната проверка не е свършила, резултати тя няма. Няма основание, което да е артикулирано или по някакъв начин доказано. Така че това е, което се нарича произвол по принцип. Аз искам да кажа нещо друго сега, и то е свързано донякъде и с една наша инициатива, но и с целия ни разговор. Има една притча на Кафка, казва се пред закона. Става въпрос с две изречения за един човек, който моли целия си живот да бъде допуснат до закона. Вратата на закона през цялото време е отворена, до нея има един пазач, който му казва, че сега не може да влезе. Той никога не влиза. Преди да умре пита пазача – защо никой друг не се опита да влезе, всички се стремят към закона. И пазачът му казва – тази врата беше отворена само за теб, сега ще я затворя. Докато се държим като този човек пред отворената врата на закона, ние ще бъдем това, което сме сега. И в тази връзка искам да кажа, организирахме един нов конкурс в БХК за студентите-прависти с надеждата да излезем от този цикъл, да излезем от това чакане, което споменахме и преди, да напишат есе, правозащитно есе, с което да пренапишат тази притча – да кажат как те биха искали да се развие този сюжет. Срокът за това е до края на март.
Водещ: До края на март БХК, на вашия сайт – там могат да намерят координати и всякакви такива неща. Наистина на финал сме. Бързичко. Поли.
Поли Паунова: Галина Тонева, казвам по тази тема две думи. Много е важно, че тази тема беше артикулирана в началото, тоест преди уволнението от проправителствените медии – Телеграф и Монитор, след което беше от проправителствения депутат Яне Янев и беше подета от Сотир Цацаров, главния прокурор. Това описва цялата зависимост на политика и съдебна власт, което всъщност е това, срещу което хората се бунтуват, или поне си мисля, че трябва да се бунтуват срещу това, но не могат да го артикулират.
Водещ: Главният прокурор трябва много внимателно да следим наистина зависимостите и работата на главния прокурор, много внимателно, какво работи този човек. И как, да. И защо не се самосезира вчера, когато Бойко Борисов каза за атентата.
Христо Иванов: И качени на трупчета дела, чистки и т.н. Сигурен съм, че ще имаме много поводи да говорим за всичко това и за това как ще се чистят зависимостите. Аз съм оптимист. Смятам, че ние трябва наистина да гледаме на това, което се случва, като една възможност, катарзис, въпреки че естествено гласовете са смесени, хората търсят точно как да намерят своя глас. Но всичко ние заедно, предстоят ни важни решения да вземем, трябва да се фокусираме върху онази плоскост, на която е възможно да се оправим. Защото това е възможно и просто то изисква работа. И именно гражданство.
Водещ: Гражданство. Как хубаво звучи. Деница Сачева.
Деница Сачева: Мисля, че има двама души в момента в държавата, които имат изключително голяма отговорност – първият е президента, вторият е главния прокурор. И към двамата ние имаме своите съмнения, недоверие, противоречия. Но така или иначе те са избрани на тези позиции. Те в момента имат този исторически шанс да покажат наистина, че мислят за тази държава.
Водещ: Хайде за първия, само с да и не ми кажете, оправда ли доверието ви президентът, очакването, след речта вчера, която беше?
Поли Паунова: Оправда недоверието.
Маргарита Илиева: Аз не съм имала доверие към този човек.
Деница Сачева: И аз мисля, че оправда недоверието. Но и двамата имат в момента много сериозно и изключително важна роля. И мисля си, че те категорично не трябва да живеят в спокойствието на мандата. Защото смятам, че ако продължават да имат подобно поведение, това, което се случи на улицата, то може да се случи и спрямо тях, и те и двамата могат да бъдат принудени да подадат оставка, ако продължават с подобно поведение. И също като Христо, искам да призова за умно гражданство. Защото да живеем честно зависи от всеки един от нас, не само от хората, които ни управляват.
Водещ: Това е финалът на голямото жури днес. Благодаря ви и на четиримата. Бяхте страхотно. До скоро. 

Дарик радио, Кой говори? | 02.03.2012

Водещ: Почти се събра голямото жури. Днес кой знае защо така се получи, но ще бъде изцяло в женски състав. Деница Сачева – здрасти, Деница. Вече я познавате, утвърден може да се каже член на журито напоследък. Явора Петрова, нашата приятелка, художничка, и нея я познавате. Краси Величкова, и тя е била гост неведнъж в нашето предаване, в журито не чак толкова често, тя е председател на Български дарителски форум, много сърцато момиче, прави прекрасни неща за хората, които имат нужда да им се дари – отношение, пари, внимание. И всеки момент вярвам … ето, много добре се справих. Познах, че точно в този момент ще влезе и Маргарита Илиева, заместник-председателката на Българския хелзинкски комитет. Здравейте. Не знам дали видяхте тая карикатура във в. Сега, която аз преди мъничко се опитах да разкажа на слушателите. Ето, може сега да я погледнете, ако не сте успели. Да, ама май няма да може да я погледнете, защото не го намирам тук този вестник. Както и да е, това е един простор, на който са прострени изпрани гащи, но всичките с амалко оцвъкани в кафяво и на едните пише „Цвъ Цвъ” с голямо Ц, на другите пише – Шенген, на третите – корупция и т.н. Пред тоя простор с това пране вече е Бойко Борисов с един огромен прах за пране, на който пък пише – Бонус, премахва петната (?). дали това е седмицата?
Деница Сачева: Простора вероятно да. Но не знам как да го премахне.
Водещ: Простора как да го разбираме?
Деница Сачева: Ами това, че действително много мръсно бельо и много мръсно пране има в тази държава очевидно и то не може да свърши изваждането явно на такива неща. Но мен това, което ме притеснява е това, че всъщност постоянно всички тези скандали се вадят с една цел, след което тази цел се забравя, видоизменя се и отива се на друго място, на трето, на пето и накрая отново ние се въртим в кръг и вадим нови и нови …
Водещ: И си хапем опашките.
Деница Сачева: Да. Общо взето на мен ми изглежда като да искаш да стигнеш до Силистра и да тръгнеш към Кърджали например.
Водещ: И къде сме по пътя за Силистра? По посока Кърджали?
Деница Сачева: Под кривата круша.
Явора Петрова: Какво да кажа…
Водещ: Явора винаги така казва – вие знаете, аз не знам, и накрая …
Явора Петрова: Не веднага, защото сега какво да ви кажа, тези бонуси за какво се дават, дали перат – трябва да помисля и до края може би ще измисля отговор. Сега давам думата на другите момичета.
Краси Величкова: Вчера се подготвях за предаването и попитах десетина мои близки, приятели, колеги за това кое е … какво е било най-важното през седмицата в техните очи или какво те са запомнили, кое ще им остане от тази седмица…
Водещ: Обикновено Деница прави такова изследване…
Краси Величкова: Ами аз сега я копирах.
Водещ: Ще съпоставим.
Краси Величкова: Та това, което за мен беше интересно – първо, че всеки каза абсолютно различно. От 10 мнения нито едно не се повтори с друго. Та това, което те казаха, разбира се скандалите с бонусите, скандалите в министерството на културата с фестивалите и програмата, финансиращата програма, фестивалите, случая с убитото момче в Студентски град, сребърния фонд, Гърция и решението за заема и въобще проблемите в Гърция, скандала в правителствена болница и резултата от одита на МЗ за детските трансплантации, дори оскарите и това колко е интересно, че точно такъв филм е спечелил най-много оскари тази година. но за мен …
Водещ: Ти виртуално ли направи твоето изследване?
Краси Величкова: Не, на живо.
Водещ: И това са твои приятели, които искрено сложиха на първо място тези събития, така да се каже, като свое лично преживяване през седмицата?
Краси Величкова: Да, точно, обществено преживяване, не лично…
Водещ: Така де…
Краси Величкова: С аргументи защо, това е най-важното. Но нито едно от тези събития не е моето събитие за седмицата.
Водещ: Аз знам, че имаш събитие. Каза, че си подготвила нещо, което ние за нас не е известно. Ще го чуем, нека обаче първо и Маргарита за седмицата като цяло… Оо, честит рожден ден на патерица, Маргарита трябва да ѝ дам, тя се оказа, че има рожден ден на 29 февруари. Един от малкото такива… извинявай, че така те издадох, малко лични данни в ефира.
Маргарита Илиева: Не, не, благодаря. Аз бих откроила три неща, две от които са повече в тона на гащите, за които ти спомена в началото карикатурата и това е отказа на ВСС да се ангажира с искането, отправено до него от над 100 съдии от 4 града в страната да си влезе поне малко в ролята на гарант на независимостта на съда и да окаже някаква съпротива на Цвъ Цвъ. ВСС казва – оправяйте се сами, ние война с Цвъ Цвъ няма да водим. И действително това е второто, което бих отбелязала, човек ако говори с този човек се оказва в позицията на председателката на съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова, за която аз вчера прочетох, че ВСС, същия този, който не води война с вицепремиера Цветанов, но с нея води е образувал ново дисциплинарно производство. Това за мен е много мерска история и много емблематично за степента, в която това правителство и тези, които го слушат и му се подчиняват граници не знае в разправата си с опонентите си.
Водещ: И този висш съдебен съвет, в частност.
Маргарита Илиева: И на трето място, съвсем накратко нещо позитивно е това, че на МС в сряда мина законопроекта за изменение на закона за МВР. С въвеждането на прословутия стандарт абсолютна необходимост за …
Водещ: Тук можем да ви поздравим вас от Хелзинкския комитет, защото наистина направихте много, че да се чуе, че е необходимо да бъде направена такава промяна и най-накрая тя да си влезе в парламента.
Маргарита Илиева: Ами ние много се старахме, действително, нищо нямаше да се получи ако не беше зам.-министъра Веселин Вучков. Тъй че според мен цялата заслуга трябва да му се отдаде на него и то да работи в това МВР, на това правителство и да успее да направи това. Разбира се, тепърва ще има работа в парламента, но все пак това е едно постижение.
Водещ: Заслужава този човек да бъде потупан по рамото, само че докато го казвам след малко се притеснявам за него. Може би да спрем с похвалите за г-н Вучков. Краси?
Краси Величкова: Ами в понеделник, на 27 февруари почина Мерве. Мерве е дете на 6 месеца, което имаше спешна нужда от костно-мозъчна трансплантация. Нейните родители подадоха… Костно-мозъчна трансплантация, която не можеше да се случи в България. Нейните родители подадоха молба във фонда за лечение на деца да бъде финансирана тази трансплантация и фонда и администрацията и обществения съвет за 5 дни взе решение така, че детето да замине спешно, защото се налагаше спешно лечение, но тъй като има лимит, а средствата бяха повече от лимита …
Водещ: Отново има лимит, боже господи…
Краси Величкова: … се наложи да се организира кампания за набиране на средства. Живота на Мерве беше оставен в ръцете на дарителите и всъщност Мерве е първата жертва на лимита. Жертва, която не можа да дочака парите, които са ѝ необходими. Тя замина в петък, миналия петък практически тя замина, защото част от парите се събраха, друга част бащата тегли кредит, за да може спешно да заминат, но така или иначе тя не можа да започне своето лечение. Така че до момента от този лимит са пострадали три деца. Едната е Силвия Славчова, за която обаче парите се събраха и тя в момента се лекува. Другият е Владимир Попов, за който в момента има кампания и най-вероятно парите ще бъдат събрани. И третото дете е Мерве. До сега това … никой от нас не е чул за това събитие, защото то не е публично, защото родителите трябва да …
Водещ: Аз очаквах, че ще кажеш нещо сериозно, но честно казано не очаквах да е толкова трагично.
Краси Величкова: Трябва да кажа, че родителите на Мерве не са ни упълномощили да разказваме тяхната история, но тъй като кампанията беше публична, за това го съобщавам и Спаси Дарина, инициативата, която набираха средства за Мерве, заедно с DMS – Единен дарителски номер и Български дарителски форум подготвяме нова кампания, защото вие си спомняте, че още когато беше приет този лимит…
Водещ: Ама как, толкова много говорихме, по всички медии включително тук в това студио, не един път, че не трябва да има такъв лимит, защото наистина срещу него стои риска да умрат деца, което тогава изглеждаше само хипотеза. Сега вече учи е факт.
Явора Петрова: .. още очертава като една основна тема за живота и за смъртта. За мен лично, извинявай, че те прекъсвам, само за малко искам да кажа, че събитието е смъртта на студента, защото има твърде … някак си постоянно има смърт в някакво некрофилско също така общество живеем, а ние трябва да мислим точно за живота. Ако сме на децата и в студентски град загина дете, за живота на децата. Ние трябва да спасяваме тука вече буквално животи. В такава ситуация сме вече. Твърде много смърт и трябва да сменим и въобще отношението си и възпитанието на чувствата си и за всичко това трябва да се мисли и да се работи и тези лимити ще бъдат следствие вече от нашето мислене.
Краси Величкова: По-.. как да кажа, то думата не е притеснително, притеснителното тук е, че лимита прехвърля отговорността за животите на децата върху дарителите. Аз като гражданин отказвам да нося такава отговорност. Не мога да го понеса. Сега аз не мога да понеса това, че ние не сме успели навреме да успеем да съберем средствата за Мерве. Този лимит извращава смисъла на дарителството и го превръща от доброволен, хуманен акт в държавна принуда.
Маргарита Илиева: В чувство за вина.
Водещ: В принуда, управжнявана от държавата към волята на други хора да се включат там, където държавата се изключва всъщност.
Краси Величкова: Точно така.
Водещ: Какво смятате да направите, мисля че не чухме края на това, което КРаси искаше да каже, защото това просто …
Краси Величкова: В момента Спаси Дарина са подготвили едно писмо, протест, петиция, ние също се присъединяваме към нея. Най-вероятно днес или най-късно утре тя ще бъде публична. Това, което правим – започваме отново битката за това да няма лимит.
Водещ: Припомни Краси, аз съм сигурна тука, че може би ето Явора не знае точно за какво става дума, защото на теб това ти е професията. Ти всеки ден Краси събира пари за хора, които са в беда, но слава богу в повечето случаи успявате да помогнете. Ето сега се е случило фаталното и за това е така и тя разстроена и всъщност всички трябва да сме разстроени, защото това е смърт, която е причинена от нас, от това, че сме пас в цялата тая история.
Краси Величкова: Истината е, че мисията на организацията, в която аз работя е да подкрепя дарителите. Но тъй като в този смисъл, когато те искат да правя тнякакви хубави неща, ние да ги съветваме, да координираме между тях тези жестове. Но тъй като живеем в държава, в която базисните проблеми не са решени и дарителите се натоварват най-вече само с това – да спасяват животи и да решават спешни нужди, свързани с достъп до храна, до дом, до здравеопазване, а се налага разбира се да работим и по такъв … и това, най-често. Но това, което се случи, знаете има фонд за лечение на деца, който дълго време не работеше активно, връщаше пари в държавния бюджет, който от миналата година се промениха неговите правила, той заработи активно и изведнъж държавата забеляза, че той харчи пари, защото за държавата лечението на деца е просто едно харчене на пари. И в този смисъл в момента, в който фонда заработи и започна да изпраща все повече деца в чужбина, но и не само – да покрива непокрито от Здравната каса лечение и в България, тогава МС наложи лимит. Финансов лимит върху таван на финансирането на съответното лечение на дете, което е 180 000 лева. Това е историята.
Водещ: Деница. Ти си в тази сфера…
Деница Сачева: Тази история е всъщност и една от темите, която се появи на моята стена всъщност, един от моите приятели във Facebook също коментира това. Тъй ктао аз този път реших да попитам приятелите си не кое е събитието на седмицата, а коя е думата на седмицата, тъй като всичко започва практически от думите и именно те ни вкарват и в този капан да се въртим постоянно в кръг. Та аз предложих на моите приятели да определим думата на седмицата с една класация – бонуси, популизъм, лекарства, октопод, Стоичков, руска банка, сирийска армия, "Евровизия", Ямато. И съответно един от моите приятели, Йордан Петров разказва тази история за Мерве и казва така, само секунда, че ми изчезна от екранчето – с повтаряне на думите постепенно забравяме съдържанието им. Иначе веднага щяхме да свържем бонуси, лекарства и убийство в едно действие, а не дума. Безумния лимит за лечение на деца, който това правителство наложи преди няколко месеца и който взе вече своята жертва – мъничката Мерве Джебир. А наред са още деца в такова положение. Влади Попов е следващата потенциална жертва, ако дарителите не успеят да съберат недостигащите средства. Икономиите, които се постигат с лимита са смешни, по-смешни от колкото бонусите. А ефекта наистина е убийствен. Аз си мислих много по темата за бонусите, ние вече много пъти сме говорили за това, но мисля, че …
Водещ: Тука контраста просто е съсипващ. От една страна бонуси, от друга страна лимит и смърт.
Деница Сачева: Да, но вижте, пак говорим, и зползваме думите по начин, по който няма да ни доведе до правилната посока, защото по темата за бонусите аз не мисля, че ние трябва да се радваме на призива на Бойко Борисов тези бонуси да бъдат дарени и не мисля, че първо даването на бонусите трябва да бъде изследвано защо, как, има ли хора, които наистина ги заслужават, няма ли. Не може да се правят такива популистки акции, които даже не са и популистки, а са по-скоро въпрос на демагогия и не може да се извършва акт на насилествено дарение. Аз много се радвам, че Краси е тук, защото това беше едно от нещата, които много държах да кажа – че дарението не може да бъде насилствено. И смисъла да кажа това нещо е, че ние изопачавайки постоянно думите ние разрушаваме ценностите в това общество и за това сме тук, където сме. Защото постоянно се щураме само по повърхностите на скандалите, а не си даваме сметка, че разрушаваме ценностите, които всъщност изграждат едно общество. Няма такова нещо като насилствено дарение. И ако някой от тези служители иска да върне този бонус заради обида или защото не го е заслужил или по каквито и да е други причини – аз лично не го призовавам да го дарява, защото не мисля, че …. мисля, че начина, по който се постига една цел е също толкова важен, колкото и самата цел.
Водещ: Точно така. Понякога начина може да обезсмисли целта, което би се случило и с тези насила дарени на хора, които наистина се нуждаят от това пари.
Деница Сачева: Само да кажа за дарителството, защото в областта на здравеопазването ние плащаме 4 пъти – ние плащаме данъци, ние плащаме здравни осигуровки, нерядко имаме частни плащания и сега също така има и неформални плащания и петото вече се явява дарителството. Абсурдно е да се разчита на дарителство там, където държавата трябва да си организира добре работата, за да може да ѝ стигнат парите.
Водещ: Краси, само да кажа тук и на теб и на вас и на слушателите, че още следващата седмица ще направим каквото зависи от нас, от радиото като такова, този проблем наистина да намери някакво решение, защото аз също се чувствам виновна за това, че се стига до там. Явно говорили сме, но не е достатъчно и вероятно не е по най-верния начин, за да не постигнем каквото …
Краси Величкова: Ами както Маргарита каза в началото – ние може да правим много неща, кампании, стъпки, ние като граждански организации и като граждани – да крещим, да викаме, да се молим, да просим, държавата да ни чуе и да регулира собствените си политики, че да бъде най-добре за гражданите. И максимално, оптимално добре. Но всъщност ако няма вътре, защото тя каза, заместник-министъра на който се разбрахме, че повече нямза да споменаваме името, за да не му навредим, ако няма вътре хора, които да разберат същността на думите, същността на последствията от техните решения, тогава се борим с вятърни мелници, това е истината. Така че ние сме длъжни и няма да спрем. Но е много важно някъде там да пробие.
Водещ: Много е важно на кого говориш.
Краси Величкова: И само просто за паралел, още един паралел, искам да кажа, че от тези три деца държавата спестява 105 000 лева с този лимит. Тоест ако нямаше лимит щеше да ѝ струва още 105 000 лева. Всеки сам от нас може да си направи извода това малко ли е или е много.
Водещ: Сметката е позорна изобщо да се смята по този начин живота е позорно, не би трябвало да влизаме в такива калкулации, но мисля, че абсолютно недусмислено това, което ни разказа тук и целия патос и имаме грижа наистина поне занапред да съдействаме да не се случи така отново. Рекламите сега, новините и после Голямото женско жури днес.
Водещ: Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева, Краси Величкова. В тоя състав, женски, е журито днес. И сега. Говорихме си тук, докато вие слушахте хубава музика. Слушателите, след като слушаха хубава музика, ние си говорихме за, какво стана всъщност през тази седмица с лекарствата. Искам сега Деница да ни пообясни, защото тя е най-грамотна в тази област от всички нас. Сега, какво чухме? Чухме, че лекарствата ще поевтинеят, че са се споразумели правителство, разбирай, здравен министър и премиер с фармацевтичните компании, така че на доста лекарства цените им ще паднат. Обаче няма да кажат точно на кои лекарства, защото можем, освен ние да чуем, да чуят и в чужбина и тогава да стане лошо. Защо там са по-скъпи, а тука са по-евтини? Но можеше, явно трябва да се очаква някои лекарства да паднат с 50%, други, аха, със 100 % и така. Какво всъщност се случва?
Деница Сачева: То се случва. Ето тази каша, която ти току-що обрисува. Много отдавна, включително и експерти от нашия международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване казаха, че децентрализацията на търговете за доставка на лекарствата, т.е. даването на възможност болниците сами да правят търгове, в никакъв случай не увеличава достъпа, а напротив, дори го затруднява на места и освен всичко останало.
Водещ: Достъпът на пациентите до лекарствата?
Деница Сачева: На болните, на пациентите до лекарствата. Да, защото достъпът до лекарствата не зависи от географското местоположение на болницата, а зависи от начина на организация на парите, с които и начина на организация на търговете и правилата, с които съответно се правят тези търгове, за да може лекарствата да се получават навреме, да бъдат достъпни и т.н. Така че това, че цените на лекарствата, които се закупуват от държавата са скочили, това не е някаква тайна, която точно сега…
Водещ: Казваш,че държавата, от както болниците се договарят с…
Деница Сачева: От както болниците трябва да организират сами търговете, които всъщност са 3 болници в България…
Водещ: Да, купуват всъщност лекарствата, държавата е платила много повече, отколкото преди, от както имаме централизация?
Деница Сачева: Държавата е платила много повече и това се дължи на абсолютно обективни…
Водещ: Добре. Вчера чухме, видяхме колко много беше изненадан министър Константинов да установи, че наистина е така, как касата сега плаща много повече за лекарства, отколкото преди, когато беше старата система. Какво тук има за учудване?
Деница Сачева: Министър Константинов нееднократно се изненадва от това, което се случва в системата, защото той още от началото на своя мандат, той не знае какво представлява системата. Не познава институциите в нея. Не знае кои хора работят там. Няма представа какви са инструментите и лостовете за въздействие и влияние и това е вече не знам кой точно пореден път, в който той казва: Ами, аз вчера разбрах, онзи ден чух и т.н. Това е абсолютно…
Водещ: А ние какво да разберем? Сега ще поевтиняват ли лекарствата?
Деница Сачева: Лекарствата ще поевтинеят, както и това беше декларирано от асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании за онези лекарства, които се отнасят до международните компании. Те казаха, че са готови да дадат отстъпки в различен размер между 5 и 10%, в зависимост от възможностите и това е нещо, с което те бяха готови много отдавна и което искаха да проведат преговори с НЗОК, за да се случи.
Водещ: Точно така. Да. Аз правихме такова предаване в началото на седмицата и представител на тези чужди фармацевтични компании каза, всъщност ние отдавна искаме.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Аз чак не разбирам защо производители те искат някой да застане срещу тях и да ги помоли на по-ниска цена да продават лекарствата си, което всъщност те сега приеха? Ама това е парадоксално. Аз не го разбирам.
Деница Сачева: Защото пак се връщаме до моето изречение от началото, че ако искаш да стигнеш до Силистра, не можеш да тръгнеш за Кърджали. Целият скандал в това отношение започна от една конкретна фирма. Говореше се за проблемите, които са свързани с доставките и лекарствата и производството на една конкретна фирма, българска, за генерични лекарства и вместо да се назначи одит и да се провери какво е положението на тая фирма и колко пари получава тя, съответно от касата и от министерството, колко пари получава фирмата за дистрибуция? Как се организират доставките към тази фирма и т.н., скандалът се разрасна върху целия пазар. Взе главите на най-различни хора хаотично и на посоки в стрелба и в крайна сметка, ние отново не сме там, където трябва да бъдем, защото начинът, по който се организира, пак казвам, доставките на лекарства, цените на лекарствата няма как да паднат. Цената на лекарството по принцип до крайния потребител, разбира се, това е сложно упражнение, за да мога да го разкажа просто, но най-простата верига е, че имаме цена на производител, имаме цена на търговец на едро, имаме цена на търговец на дребно, имаме…
Водещ: Ние вече се изучихме по този въпрос.
Деница Сачева: Имаме ДДС. Ние няма как. Какво ще намаляваме ние на цената на лекарствата, ако преговаряме само с производителя? Производителят, каквото може прави в случая.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Асоциацията на производителите.
Водещ: Цената, производствената цена е половината горе-долу от стандартната цена?
Деница Сачева: Аз не съм чула досега някой да разговаря с търговците на едро, да се преговаря с търговците на дребно. Някак си те остават така скрити, а пък за ДДС върху лекарствата, въобще да не говорим, нали. Това е една тема, която постоянно се повдига в публичното пространство и постоянно се затваря като общо взето, аргументите за нейното затваряне…
Водещ: (…)
Деница Сачева: … не са достатъчно убедителни.
Водещ: Да. Стана сложно обаче и контрааргументите, истина е, че са не по-малко звучащо сериозно и убедително. Както и да е. Да не влизаме в това, защото аз лично…
Деница Сачева: Да. Наистина темата е много експертна…
Водещ: Да, експертен е този разговор.
Деница Сачева: … но точно, заради това, не може ние всички около тази маса да сме стигнали до извода, че темата е експертна и има нужда от експерти. Само в правителството някак си да не се разбира, че е необходимо главата на тази система, а именно министърът на здравеопазването, да бъде експерт по тези въпроси, а не последният, който научава за тях случайно и между другото и само тогава, когато има скандал.
Водещ: Маргарита ми се иска да я чуем, защото тя така дисциплинирано мълчи през цялото време.
Маргарита Илиева: Аз пак бих върнала темата към правосъдието като…
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: … бих минала през класацията на асоциацията на европейските журналисти, която беше оповестена тази седмица за най-доброто и най-лошото в българската журналистика. И там има един много интересен акцент, във връзка с…
Водещ: Това е също информация, която така лекичко се източи, почти нечуто, незабелязано. Можеш да припомниш за какво става дума?
Маргарита Илиева: Там има няколко, аз само за лошите неща сега искам да …, да мога да го свържа после със съюза на съдиите и вицепремиера Цветанов. Един от основните изводи, които се правят на базата на прегледа на публикации от миналата година е това, че за седмиците от негативни медийни кампании, хора в България не могат да получат, трудно могат да изчистят името си. Такива негативни кампании с тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения, не са нещо рядко за нашата медийна среда. Именно това е, което прави този вицепремиер Цветанов с този свой опонент, председателката на съюза на съдиите. Като казваш за опонента си, че тя е свързана с организираната престъпност, просто така като го хвърлиш в ефира, много малко, много трудно е това нещо да не повлече дискредитирането на този човек, който е обект на това говорене, въпреки делото за клевета. Да не говорим кой съд точно? Защо точно Пловдивския районен съд трябва да го решава, от който, особено от окръжния, вицепремиерът Цветанов е много доволен, както знаете? Но отделно от делото, и остава си въпросът за дискредитирането на човека, който става обект на такава кампания и тази кампания, според мен, аз съм убеден в това, кампанията на Цветанов срещу съюза на съдиите, през неговата шефка, е с цел тя да бъде сменена. Посредством дълготрайно, последователно обругаване на името й, тя да бъде заменена с някой по-послушен, по-кротък, не толкова лидерски и твърд човек, колкото е тя. Това е много тежък сегмент, който според мене, няколко теми. Освен затова, нали вие казахте в началото, че е много важно да има хора вътре в институциите, които да имат, освен разума и добрата воля, добросъвестността да желаят реформата. Не просто да разбират потребността от нея, а да имат волята за нея. Ето такава организация е съюзът на съдиите, въпреки че те нямат никаква власт, защото са реално НПО. Те са вътре в институциите на съдебната власт и това е изключително ценно нещо. Именно затова, те са според мен, заради това, че станаха някак си такъв център на концентрирана воля отвътре, от самите магистрати, те станаха толкова важен за смазване опонент на властта и ние не можем това да не го забелязваме какво става. Не може да не разбираме истинския смисъл на това, което се случва, защото не става въпрос за тази съдия Тодорова. Става въпрос за този подтик, този порив за реформа, който правителството по такъв начин, безпардонен и безскрупулен, търси да смачка. Това е точно да мачкаш и това е свързано със свободата на словото. Ако ние не можем да критикуваме властта, какво общество е това? Следващото нещо е да започнат хората от НПО-тата да не вадят и правозащитните организации да не вадят компромати в медиите в. Да затворят устите! То до това опира.
Водещ: Недей да подсказваш следващи ходове.
Маргарита Илиева: Да. И според мен, ние трябва да и журналистите трябва да имат много, просто воля, твърдо намерение да казват нещата такива, каквито именно са, защото е много лесно да се подхлъзне дискурса и да се говори, ами защо действително ги е забавила?
Водещ: Делата.
Маргарита Илиева: Не става въпрос за това дали ги е забавила или не. Става въпрос, че те искат нея да я няма, защото е твърде трудна за понасяне. Защо е твърде трудна за понасяне? Защото действително иска промяна. Тя е само едно лице на тази организация. Не става въпрос…
Водещ: Добре. Чакай наистина да те попитам, защото ти този въпрос го следиш, как да кажа, целенасочено, отколкото нас.
Маргарита Илиева: Да.
Водещ: Имаш ли наблюдение наистина, как медиите интерпретират тоя скандал между Цветан Цветанов и Мирослава Тодорова? Дали успяваме да разчетем правилно, справедливо какво се случва по-скоро или по-скоро обратното…
Маргарита Илиева: По-скоро, успяват, да.
Водещ: Което е добре. Значи действа…
Маргарита Илиева: Което е добре, да. Но от другата страна на това нещо е, че има не знам сигурно не е етично да им казвам имената, печатни ежедневници, в които влизат материали, които са до такава степен поръчкови и създават впечатлението за такива, за да се изкажем коректно…
Водещ: Защо създават такова впечатление? Но те вероятно са такива?
Маргарита Илиева: Да!
Явора Петрова: Всички са се оплели в някакви взаимоотношения и това е да се следи движението на парите, които постоянно сменят собственика си и така и в края на краищата, много малко хора си слагат главата в торбата,за да сложат пръст точно в най-важните неща. Пак за това ще се върна, за смъртта на деца.
Водещ: Да.
Явора Петрова: За смъртта на деца. Аз…
Водещ: Знаете ли? Честно казано, чувствам се глупаво да подхващаме отново разговора за убитото момче вчера в „Студентски град”, не за друго, а защото не знам какво ново и различно можем да кажем? Накъде можем да преместим този разговор? Какъв нов смисъл можем да му дадем? Това е същият разговор, който се търкаляше, не знам преди колко време?
Явора Петрова: 3 години.
Водещ: 3 години ли станаха? Да, когато …
Явора Петрова: Да, ама нищо.
Деница Сачева: Можем да дадем друг ракурс.
Водещ: Хайде да…
Гост: (…)
Деница Сачева: Този ракурс свързан с това, свързан е с това ние като общество, да искаме адекватни отговори, от страна на хората, които вземат решения, защото аз като гражданин, не желая, когато има някакъв проблем в държавата, да си отиде някой. Не желая той да си връща бонуса. Не желая той да бъде наказван. Не желая името му да бъде размахвано.
Краси Величкова: И това да се случи, не е лошо.
Водещ: Не върши работа. Искаме да си свърши работата.
Деница Сачева: Ама не върши работа. Всички тези неща само нарушават, продължават да нарушават целостта на обществото. Аз искам адекватни политически решения. Т.е. умряло е едно детенце Мерве, значи аз искам още утре министър-председателят да си събере хората, които са отговорни за това нещо и да махне този лимит. Да си направи изчисленията, да си организира работата и да махне този лимит. Това е политическото решение. Аз искам, когато е умряло едно дете, то е убито в „Студентски град”, аз искам още утре да се излезе с решение, какво ще се прави с всички тези 60 увеселителни заведения в „Студентски град”? Аз искам там да няма такива увеселителни заведения, както във всеки един нормален кампус.
Водещ: Добре, Деница. Ще ти припомня. Предишни години. Това е същият разговор, който водехме преди 3години.
Деница Сачева: … нещата. Ама няма…
Водещ: „Студентски град” е град на порока.То се е превърнало в Лас Вегас. Там е всичко друго, но не е академична среда.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Там има еди колко си заведения. Те са се размножили, вместо да са се намалили през това време. Затова казвам, че случаят е безнадежден.
Деница Сачева: Аз не съм гражданин на Древен Рим и не искам да гледам постоянно вавилонски такива приказки и да гледам на арената постоянно някакви пехливани или гладиатори да се бият. Аз искам адекватни политически решения. Това искам. Искам някой да ми казва тези неща, а не да ми хвърля глави в краката. Не искам глави на хора в краката си. Това е.
Водещ: Въпросът е, какво от това, че ти искаш? И аз искам, и Явора иска.
Краси Величкова: Това трябва да тръгва от нас!
Деница Сачева: Ние трябва да караме всички тези министри да работят и да вършат, да правят политика, а не да правят демагогия постоянно.
Краси Величкова: Много тежка машина. Тежка машина.
Деница Сачева: Затова става въпрос, защото ние какво се случва…
Гост: (…)
Водещ: В „Студентски град”, с извинение, то е някак си емблематично място за целия ни манталитет и всичко това, което се случи в последните години. Не е въпросът само в заведенията. Заведенията са видимата страна на нещата.
Краси Величкова: Да, точно така. Да, точно така. Да, точно така. Точно това е.
Деница Сачева: Ама то е еманация на разрушаване на ценностите. Това е.
Явора Петрова: Значи какво? Да, до простите неща се опира, до първите седем години, до майката какво ще каже, нейната майка какво ли е казала. Ние сме една варварска страна и това си пролича и ще си личи още дълго време! Варвари! Без, пак ще кажа, възпитание на чувствата. Едно смирение, къде е смирението? Културния човек е смирен! Много дълбок разговор. Как се променя манталитет?
Краси Величкова: Аз не съм съгласна, че ние сме варварска страна. Мисля, че хората и че българинът изконно носи ценности, но всъщност това, което тука сега наблюдавам, дори и в разговора между нас, има решения. Има решения. Има прости решения. Ето, Деница, аз нищо не разбирам от лекарствена политика, обаче така, както тя го обрисува, защото ти като го обрисува, Пролет, се обърках.
Водещ: Ами да.
Краси Величкова: Когато тя го каза…
Деница Сачева: Това беше целта.
Краси Величкова: … на мен ми стана ясно. Видях рационалните решения. Вероятно те са много по-сложни, но въпросът е, че решения има. Има хора, които ги знаят. Когато Маргарита обрисува проблемите в съдебната система, тя също посочи проблемите, но и дефинира решения.
Гост: (…)
Краси Величкова: Въпросът е, къде е отговорността на всеки отделен гражданин, който да изисква политически решения, защото ние някак си сме се похлупили с оправдания, че от нас не зависи, че от нас не може…
Водещ: Явора каза, варварска страна. Вероятно това има предвид, че ние сме пас и че ние не действаме, според…
Краси Величкова: Или действат единици. Или действат единици, което не е достатъчно.
Водещ: Нещо го няма, именно в този смисъл.
Краси Величкова: Дори, когато говорим за живота на децата, всяко дете има родители, баби, дядовци, лели, учители…
Деница Сачева: Да.
Краси Величкова: И това са хора, които са загрижени…
Гост: И на какво го учат това дете?
Краси Величкова: Но те също така могат да имат отношение към политиките и да изискват, да са активни, защото, когато…
Деница Сачева: Първо трябва да имат, както се казва, любов в сърцето си и майката да не го учи това дете да минава метър, да въобще никакъв морал няма по селата. Няма вяра, няма…
Краси Величкова: За мен е по-важното тези хора да нямат страх, защото съществува от години…
Деница Сачева: Да. Страх да няма, най-вече.
Краси Величкова: …е насаждана страхова психоза от институциите. Това, че институциите са авторитет. Това, че каквото институциите решат за твоя живот, независимо, че той касае живота на твоето дете, ти се примиряваш, защото ето, спаси Дарина, те са ми любимия пример и няма как да не ги цитирам всеки път, когато става въпрос за това. Те са десетина човека, хора, които имат собствените си професии. Работят, имат семейства, но те на абсолютно доброволен принцип, се събраха, именно защото ги е грижа за здравето на децата, за живота на децата и те успяха да променят една система. Тя може да е много малка система, отделен разговор е изобщо дали трябва да съществува фонд за лечение на деца или просто държавата трябва да се грижи, не да прави допълнителни стълбове, които да покриват определени диагнози, определени тип лечение, но това е отделен разговор. Въпросът е, че те тази минисистема, която е фонда за лечение на деца, която категорично заявявам, че не работеше и вредеше на децата, тя сега работи активно, именно благодарение на тези усилия и на другите организации като нас и като още няколко партньорски. Така че това са 20 човека, но с този непрекъснат натиск, те постигнаха някаква промяна и благодарение на тази промяна, над може би 700 деца, не искам да цитирам цифрите, защото дори и да касае едно дете, пак е имало смисъл. Над 700 деца са имали шанс и са живи и са по-добре. Така че, когато нас ни е грижа, когато има между нас солидарност, когато вярваме на хората, които имат решенията, автентични, професионални решения, със сигурност ще можем да оказваме натиск за това какви да бъдат политиките, които касаят нас.
Водещ: Добре, като те слушам, Краси, извинявай, след новините ще ти дам думата, защото се сещам…
Краси Величкова: Малко патетично звуча, но…
Водещ: Не. Не звучиш патетично. Ти казваш нещо, което в края на миналата година си спомням, че Маргарита каза тука в това студио. Не знам дали ще го кажа точно, но то беше нещо в смисъл, е да си оптимист е въпрос на морален ангажимент. Ти всъщност в момента ни показваш какво е това да си оптимист.
Маргарита Илиева: Да.И аз съм много съгласна с нея, че е много определящо това да имаме критично мислене, по критичен начин да гледаме на това, което ни се казва от тия, които имат власт. И ще дам след малко един пример за това как такова отношение донякъде, до голяма степен, липсва ни.
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: Но това критично отношение, то е свързано с едно усещане, с една воля, която трябва действително да се възпитава, както казахте, и в семейството, да бъдем ние, самите, добрите стопани, стопаните на собствената си държава и на собственото си общество. Ние сме тези, от които властта произтича. Народът е източникът на властта и когато говорят това или онова, те на нас са отчетени, те на нас са длъжни, слуги на нас, на народ.
Водещ: Така е, да. Но виж, значи, слушам те и си мисля каква е разликата между теб и Краси от една страна и мнозинството хора, които си казват „ама какво сега да се напъвам”, ето и аз го казах преди малко, какво да подхващаме пак разговора за Студентски град, когато то ще ни заведе в поредния тупик. Каква е разликата между вас, които, така, не се отказвате да правите някакви неща и другите, които поради неслучването на нещата постоянно в крайна сметка се отказват?
Маргарита Илиева: Ами, според мен, това е разликата – чувството за собственост. Българите примерно са … с това какви домошари са, както се казва на популярен език. Те никога няма да кажат за поправянето на мазето или на банята, или ремонта в не знам кой там момент, а сега как ще се занимаваме с това. Напротив, гледат да се занимават с ремонтирането на своите жилища – панелки, къщи и т.н. Това е, защото те считат, че са собственици на домовете си. Домовете им за тях са важни. По същия начин, ако ние имаме чувство за собственост върху държавата си, ние ще я ремонтираме като добри стопани, няма да търпим някой да дойде и да ни каже, че това всъщност е една безнадеждна работа и затова нека да си седим в една мизерия, битова, нали. Съвсем друго е отношението, когато ти считаш, че си стопанина на този дом.
Краси Величкова: Мислила съм си по този въпрос каква е разликата. Ами, най-вече по отношение на дарителите и хората, които в България, индивидуалните дарители, богатите хора, които искат да променят нещо и даряват от къде накъде си мислят, че може нещо да променят. И всъщност си мисля, че е въпрос на самочувствие и много добре развито его. Мисля, че хора като мен и Маргарита имаме силно развито его и затова вярваме в собствените си, което не е задължително… Сигурно в друг тип отношения, наши лични е негатив и по-скоро е недостатък. Но специално по отношение на обществения ред вероятно е положително и допринасят. Така че според мен е и това.
Водещ: Точно така е. Значи, не знам, ти го казваш развито его, аз бих казала – въпрос на самоуважение и самооценяване, да се оцениш достатъчно високо, че да поискаш някакви неща, свързани с твоя живот да са наред.
Краси Величкова: Изобщо да си помислиш, че може да промениш.
Водещ: Много се отнесохме обаче в общо философстване, което мисля, че не е лошо, защото естествено си дойде. Но ако искате, понеже идва и края вече на журирането, да минем през още някои събития от седмицата, ако за вас има други важни такива. Аз към Деница гледам. Маргарита.
Маргарита Илиева: Аз имам един, свързан с това, което казах за критичното мислене и за неприемането на, ще се изкажа грубо, глупости, които ни се говорят. Искам да върна към този случай с убитото дете Мирослава от Перник. И не толкова за нейната смърт, ами за смъртта на тъй наречения самоубиец Стоев или по прякор Чочо. Ето вчера прочетох, че алтернативата анкетна комисия в парламента от опозиционни депутати е намерила неща, които са, точно такива очаквах от самото начало на този случай за тъй наречено самоубийство. Той няма барут по ръцете…
Водещ: Няма барут?
Маргарита Илиева: Няма. Бил прострелян отгоре-надолу, някак си е успял. Нали помним, че този с белезници е бил, докато го е правил, пък с палеца натиснал, пък някак куршумът, 175 см, пък някак си куршумът да се забие на … в стената. Аларма изобщо била изключена от една година. Нали, те се оправдаваха с алармата, пък с тока, че бил прекъснат.
Водещ: … и той се затичал да изключи алармата, затова полицаят му дал път, нали така беше. А то нямало аларма. Тя си била изключена…
Маргарита Илиева: Повече от една година няма, да. Изначално. И какъв ток, когато било светло и било ден. Сега, те ни говорят глупости. Аз не вярвам, че този човек се е самобил и когато, добре, извинявам се за грубия израз, но когато ни се казват неща официално ние трябва да ги мислим – колко е реалистично арестант с белезници да се самоубие и защо да го прави. И когато те ни казват неща, които нямат разум, ние трябва да отказваме да ги вярваме, журналистите трябва да отказват да ги възпроизвеждат или ако ги отразяват, трябва да го правят по критичен начин. А твърде много публикации просто автоматично възпроизвеждаха това – самоубилия се, самоубийството.
Маргарита Илиева: Въобще пълен мрак.
Водещ: …
Маргарита Илиева: Именно, именно. Точно това искам да го кажа с други думи. Ние трябва да, ето сега са пости, велики пости, ние трябва да, значи българинът някак си градусът му на любовта и на радостта, на любовта към живота много спадна и той вече клони към нулата. И от тези медии и постоянни съобщения за смърт. Значи, ние трябва до такава степен първо да обичаш живота, именно морален ангажимент, нравствен ангажимент да имаш, да го защитаваш, страхът да отпадне. Такива едни прости неща. Не знам.
Деница Сачева: Аз също ще се върна лекичко във философския аспект на разговора. Сега, ти си виновна, Пролет, че си събрала само жени днес. Но за мен не е въпрос на его това, въпреки че, така, с Краси сме приятелки. Обикновено имаме сходен начин на мислене. Но по този въпрос не съм много съгласна с нея. За мен наистина е въпрос на любов, наистина е въпрос на любов, защото любовта е уникална енергия. И когато ти си изпълнен с любов към всичко – към света, към хората, към правата на другите, към това, нали, на другия да му е добре или когато ти обичаш наистина, тогава просто си зареден с такава енергия, че тази енергия не може да стои само в теб. Тя има нужда от израз в това да правиш нещо добро, да направиш нещо за другите. Погрешно е схващането, че когато имаш много пари, тогава можеш да правиш добри неща. Абсурд, изобщо няма нищо общо.
Явора Петрова: А в обратния полюс на любовта е не омразата, а страха. Затова, точно така, страхът трябва да го елиминираме от сутрин до вечер, да чистим страха от себе си и тогава ще направим много добри неща.
Деница Сачева: Аз искам да кажа обаче от темите, които тук моите приятели са посочили, искам да обърнем малко разговора в една позитивна тема. Излезли са статистики, че 25% вече татковци ползват майчинство. И това е една от темите, които вълнуват моите приятели във Фейсбук. Разбира се, тя, тази тема си има и някои прагматични измерения, свързани с това, че мъжете в България получават повече пари от жените, а по принцип майчинството зависи от заплата, като процент на заплащане. Но дори и това да е причината, мисля, че това е една много позитивна тенденция.
Водещ: Искате ли накрая, защото вече сме съвсем накрая да кажем нещо, опитвам се, да си кажете по нещо, свързано с ваше културно преживяване, така, нещо, което си заслужава да бъде прочетено, видяно, което искате да кажете и на други, да споделите? Ще ми се всеки път да го правим в журито по този начин. Ако имате, разбира се?
Краси Величкова: Ами, аз като един човек с любящо его…
Водещ: Любящо его. Добре. Женското жури днес.
Краси Величкова: … искам да кажа, че обичам Ямато. Вчера, той за съжаление мина и не може да се отиде пак, но освен догодина. Просто са страхотни, адски завладяващи и магнетични.
Водещ: Само ти от всички нас май си била.
Явора Петрова: Аз тези две седмици бях много изплашена по грешка, от грешна диагноза при „случаен” лекар, както и да е, но ме спасяваше четенето, докато не мина този период и сега вече съм щастлива и здрава. И четох, прочетох пък една книга на нашия поет, голям поет Любомир Левчев, последната му книга и с него пътувах, обиколих целия свят. Видях как той е живял в едни много високо, високо, хай, елитарни среди. Но това някак си ми радваше душата. Това е моето културно преживяване тези две седмици, че прочетох тази книга.
Водещ: 20 години по-късно.
Явора Петрова: Да, да.
Водещ: Странно.
Явора Петрова: И ми хареса, да.
Деница Сачева: Аз искам да напомня, че утре е 3 март и че това е националният празник на България за по-младите ни слушатели, които може би не знаят какво е 3 март…
Водещ: Аз не съм от тях, но няма много да ми трепне сърцето, честно казано.
Деница Сачева: Националният военноисторически музей има ден на отворените врати утре, така че, ако някой има желание и иска да заведе детето си там, може да го направи. Там ще видят шинела на Княз Александър Първи, молитвата, с която сестра му го е изпратила на война, калъфчето за игра на карти на …, копитото на любимия му кон и т.н., разни такива интересни неща.
Краси Величкова: Само за 3 март. Така да споделя моето усещане. За 3 март, че той е донесъл освобождение, а не свобода, която дойде по-късно с независимостта. Моето преживяване. Прочетох една страхотна книга, с която уникален респект носи към интелекта и културата. Елегантността на таралежа се казва. Не мога да си спомня името на авторката.
Водещ: И аз, Краси. Страхотна е книгата. Тя не е нова. Книгата – те вече три години май откакто е издадена. Но е хубаво, че припомняш.
Краси Величкова: Да. И бях, имах работа. Имах командировка в Прага, която ме зареди със своето злато и розова аура.
Водещ: Много ви благодаря. Бяхте едно прекрасно жури в състав Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева и Краси Величкова. Журито ще се събере, не знам дали точно в този състав следващия петък. А сега ви благодаря.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.06.2011

Какви и къде са днес журналистическите коментари?

Водещ: Свободните журналисти не са забравили да коментират поне тази седмица. Това стана ясно и пролича, но за това се иска постоянство, усилие и май нови територии. Разбира се трябва копаене. От копаенето понякога заболяват и раменете, и кръстът. Защо ни е това ли? Ами защото когато те заболи, винаги се намира кой да ти подаде ръка и ако сме искрени винаги се намира повече от един, който да ти подаде ръка напук на създадените тесни дрешки от измислени клишета, в които един или друг се опитва да ни каже, че сме облечени. Има едно прекрасно описание на Лилиан Хелман „Пентименто”. Това е името на томчето с разкази, за да уважи рейтинга на жълтите ценности, особено ценни напоследък, само ще отбележа, че Хелман дълги години е била с Дешел Хамет. Дотук с отклонението. Ето го и цитатът : „ С течение на времето багрите на остарялото платно понякога стават прозрачни. Тогава на някои картини могат да се видят първоначалните маски. През женската рокля прозира дърво, някакво детенце отстъпва място на куче, големият кораб вече не плава в открито море.” Това се нарича „пентименто” – разкайване, защото художникът се е разкаял, сиреч – премислил е. Може би трябва да се добави, че замяната на по-стария замисъл с по-късен помага да се види по нов начин стария. Това е то. Дали не се случи и в коментарите тази седмица на журналистите? Какви и къде са днес журналистическите коментари? До колко в медиите има място за коментар и на гражданските акции? Знаете, цяла година фондация „Медийна демокрация” отчита колко малко са коментарите и колко повече са новините. Тази седмица един художник отприщи много коментари. Една акция за писане на писма и на SMS също. Промениха ли тези две събития съотношението новини – информации – коментари и къде? Превърнаха ли се Facebook.com и сайтовете в помощник на журналистите, за които хартията или едното време не стигат, за да влязат там коментарите им. Tlaca.com и Bivol.com са две нови територии за журналистически разследвания, с подчертан афинитет към коментара. Защо ще коментираме днес с Петъо Цеков и Атанас Чобанов. Какво постигна гражданската инициатива за изпращане на писма и SMS до магистратите? Как се отнесоха медиите към тази инициатива и самите магистрати разбира се? Как и защо се променят рейтингите на политиците преди официалното начало на президентската кампания и рейтингите ли в крайна сметка ще определят кандидатурите на основните играчи в кандидат президентската надпревара? Тази тема ще коментираме със Силвия Великова от „Хоризонт”, Маргарита Илиева от „Българския хелзинкски комитет” и Добромир Живков от „Маркет линкс”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Зоя Ескинова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Какво постигна гражданската акция за писане на писма и SMS до висшите магистрати? Едно от местата, на които има много коментари по въпроса е Bivol.com. Добър ден казвам сега на Атанас Чобанов.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели. Bivol.bg
Водещ: Bivol.bg. Иначе другото беше Tlaka.com. Това ме обърка. И така, нека да започнем от там – какво постигна тази инициатива?
Атанас Чобанов: Ами за сега постигна добра медийна чуваемост, знаем всички, че Висшият съдебен съвет беше обект на критики в последно време заради безпринципното кадруване и тази кампания искаше да сложи точка.
Водещ:Понеже Вие сте в Париж, успяхте ли да проследите реакциите на магистратите?
Атанас Чобанов: Реакциите ги следихме по медийните им изяви, които бяха доста остри. Нали с най-разнообразни конспиративни теории, че това е някаква кампания за печелене на пари, че това е политически натиск, криминален натиск и т.н. Естествено в това няма нищо вярно. За съжаление обаче наглостта им се оказа по-голяма, отколкото чувството за срам, което би трябвало да ги принуди да си подадат оставките след такъв масивен граждански отпор.
Водещ: Предполагам, че сега ще Ви е любопитно пък да чуете какво видя Силвия Великова. Добър ден на Силвия Великова от „Хоризонт”.
Силвия Великова: Здравей Наско и от мен.
Атанас Чобанов: Силвия, здравей!
Силвия Великова:Впечатлих се от това, че членовете на Висшия съдебен съвет не толкова мислиха за искането на оставките, колкото се опитваха да установят обратна връзка с подателите на SMS и брояха от кои държави са телефонните номера, от които са им се обаждали. Видяхм между другото в Facebook.com, че има хора, които се оплакват от тероризъм от страна на членовете на Висшия съдебен съвет в опитите им да се свържат с тях. Ти имаш ли такива сигнали?
Атанас Чобанов: Аз също видях в Facebook.com, но това е някакъв изолиран сигнал, доколкото разбрах, не е масово явление. Може би наистина е имало изнервени реакции, както от страна на хората, които са изпращали съобщения и SMS, така и от страна на получаващите. Ние със сигурност не желаем да обиждаме и да се държим неприлично с хората. За това призовахме да се отправи едно умерено пожелание.
Силвия Великова: Хигиена на текстовете обаче от Висшия съдебен съвет се оплакаха, че те стават все по-груби, цинични и заплашителни. Този контрол можете ли да го осъществите, за да компримитирате акцията?
Атанас Чобанов: Ами не можем да го контролираме. Вижте какво става в съобщенията, които се оставят във форумите и в коментарните статии за Висшия съдебен съвет. Там нещата са наистина много цинични. Докато тук става въпрос за това, че хората, които изпращат SMS, те се подписват.
Водещ: Остават следа.
Атанас Чобанов:Индивидуализиран акт и е нормално, когато човек общува по този начин да бъде учтив. Но да си кажа мнението, защото няма явно друг начин да се предизвика реакция. Те просто са дебелокожи тези хора.
Силвия Великова: Както става ясно няма да подават оставки категорично с външен натиск от името на държавността.
Атанас Чобанов:Това все още не е ясно, тъй като все пак медийния слух беше силен и вероятно това ще рефлектира и върху доклада на Европейската комисия за състоянието на съдебната система. Както видяхме, има още неща, които или за членове на Висшия съдебен съвет – ето „Капитал” разкри, че един член на Висшия съдебен съвет е крил имотна измама. Става въпрос за неща, които ще се разследват, надяваме се и ще доведат до някакъв резултат. Рано е да се каже.
Водещ: Смятате ли, че наистина тези събития и тази гражданска акция предизвика журналистите да коментират повече?
Атанас Чобанов: Ами усили донякъде нещата, тъй като коментарите течаха и преди това, но тази акция според мен има особен принос да усили посланието на журналистите и фактът, че хора се ангажират, че се включват от чужбина, че харчат пари от собствения си джоб, за да си кажат мнението – това е все пак един добър знак, че има някакво рудиментарно зараждащо се гражданско общество.
Водещ:Защо създадохте Bivol.bg.?
Атанас Чобанов: Много просто – защото преди да го създадем с колегата Асен Йорданов публикувахме разследвания в продължение на година и повече или в моя личен блок, или в други издания, в които разследванията ни, текстовете се разпръсваха. И bivol.bg беше един замислен проект за разследваща журналистика и той си е такъв. За да събере първо нашите разследвания и второ – нови автори, които желаят да допринесат с техни изследвания. Ние сме сайт за разследваща журналистика и публикуваме изключително рядко.
Водещ:Което значи, че за Вашите коментари хартията или ефирното време не са достигали, така ли?
Атанас Чобанов: Извинявам се, но е шумно и не Ви разбрах.
Водещ:Което значи, че за Вашите изследвания ефирното време или хартията не са достигали?
Атанас Чобанов: Ами да, за съжаление в българските медии има много малко място за такава журналистика, която изисква доста време и доста мир, защото трябва да се принтират и публикуват документи, обстоятелствено да се изложат нещата.
Водещ:Как ще продължи тази акция?
Атанас Чобанов:Коя акция?
Водещ: С SMS?
Атанас Чобанов: С SMS. Ами имаме идея да я продължим, да. Може би с MMS, нали с картинки. Това обаче е по-скъпо и по-сложно технически, но примерно имахме една идея за една жълта тиква.
Силвия Великова: Ами, то вече тази жълта тиква я чухме на заседанието на Висшия съдебен съвет. Цони Цонев получил такъв SMS. „Висшия съдебен съвет : жълта тиква с червени семки.” Това ли ще е картинката?
Атанас Чобанов:Това е много образно. Дали са червени семките е спорно, защото има представители от всички парламентарни квоти, не само червени, но така – жълтата тиква е едно добро, буквата О може да бъде като жълта тиква и останалото да си го пише „Оставка” примерно и тази картинка да се праща. Имаме такива идеи и ще видим колко можем да ги реализираме, тъй като не е евтино да се изпращат MMS. Но ще разнообразим със сигурност арсенала.
Водещ: Казахте, че не сте информационен сайт, но може би трябва да имате някаква информационна рубрика как върви SMS кампанията Ви.
Атанас Чобанов:Ами това няма как да го проследим, тъй като ние нямаме никаква обратна връзка, наистина не знаем…
Силвия Великова:Нищо – Висшият съдебен съвет го изчислява и ще Ви информира, така че те ще свършат работа.
Атанас Чобанов: Ако те имат такъв брояч и следят. Очевидно можем да направим някакво сътрудничество между техния сайт.
Водещ: Тук с нас се весели и Петъо Цеков. Може би ще Ви е интересно и неговото мнение да чуете за тази акция. Добър ден.
Петъо Цеков: Добър ден. Аз подкрепям абсолютно всяка форма на обществен натиск върху съдебната система. През последните 20 години тази система от една от независимите власти се превърна в самостоятелна губерния, която като че ли няма нищо общо с останалия свят, български свят. Тези хора, като че ли живеят някакъв собствен живот и е много хубаво, когато от време на време допуснат някакъв колосален гаф като…
Водещ:Пореден.
Петъо Цеков:Да, пореден гаф този гаф да бъде припомнен от обществото и ако обществото не е достатъчно силно, ако няма достатъчно силна гражданска позиция, поне медиите да се намесват и да вдигат някакъв жълт картон на тези хора.
Водещ: Мислите ли и за някоя друга част от изпълнителната власт, която Ви е ядосала за такива акции? Господин Чобанов?
Атанас Чобанов: Нека да припомня, че преди няколко години организирахме такава акция от страна на българите в чужбина към депутатите.
Водещ:Тя беше тогава успешна за здравните осигуровки.
Атанас Чобанов:Точно така. Това беше едно, все пак това са крайни мерки, когато трябва наистина персонализирано да се каже, да се изрази недоволство, след като се е минало през институционалните пътища. Не трябва по всякакъв повод да се използва, но тогава, преди 3 или 4 години, това проработи въпреки заявлението от парламентарната трибуна на Татяна Дончева, че няма да се подаде на натиск. Много прилича на това, което става в момента между другото.
Силвия Великова: Между впрочем, само тук да кажа, че дори няма нужда да предприемате друга акция, защото от Висшия съдебен съвет казаха, че ако тази акция, която е насочена срещу тях, ако тя дестабилизира Висшия съдебен съвет, ще дестабилизира и държавата, така че ще рухнат всички институции, така че наведнъж ще сте решили и свършили всичко.
Атанас Чобанов: Направо като лего ще паднат.
Водещ: Ще се сринат. И всичкото това от една тиква.
Силвия Великова:Да.
Атанас Чобанов: Не, това е смешно. Мисля, че все пак това беше една полезна акция, защото видяхме, че е достигнало посланието и членовете на Висшия съдебен съвет реагираха изнервено и още веднъж потвърдиха, че живеят в някакъв паралелен свят и са откъснати от това, което обществото иска от тях. А обществото иска справедливост, откритост, прозрачност на разследванията и независимост при взимането на решенията. Не съм съгласен, че те са обособени и независими, стоят в отделен свят в държавата, тъй като те са политически зависими и това е големият проблем.
Водещ:Искате да кажете, че сте оптимист, защото направихте паралела с предишната Ви акция за здравните осигуровки?
Атанас Чобанов:Не мога да бъда толкова категоричен оптимист, тъй като казах вече – наглостта им е голяма. Предполагам, че ще има ефект дългосрочен или средносрочен, най-вече заради медийния отклик.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Атанас Чобанов за акцията на bivol.bg и изпращането на SMS до представители на Висшия съдебен съвет. Останете с нас, за да продължим след малко да говорим за една друга територия за журналистически коментари, която имаше премиера тази седмица. Tlaka.com. След като дълго време беше коментирано от фондация „Медийна демокрация”, че журналистическите коментари намаляват или стигат до някаква критична точка, след като от няколко години тенденцията за спадане по отношение на свободата на словото е вече трайна, няма как да не се замислим и да не продължим да говорим за мястото на журналистически коментари. До колко хартията вестникарската и ефирното време стигат за такива? Tlaka.com имаше премиера тази седмица. Нека така да го кажем, това е една територия в Интернет за журналистически коментари, създадена от Петъо Цеков. Ами първата рекапитулация, Петъо?
Петъо Цеков: Радвам се, че си открила какво е Tlaka.com. Смисъл територия за журналистически коментари, малко силно казано, но аз самият не знам още какво е. Възникна като идея за място, на което в Интернет да пускам собствените си текстове, един вид блок, и да реализирам по някакъв начин собственото си хоби. А това е, малцина знаят, всеки ден да казвам някъде кое е важното от деня. Кои са 10 новини, които са важни този ден и така събирах дълго време, може би през последните 15 години, някакъв архив един вид и на тази територия – Tlaka.com, реших да отбелязвам всеки ден 10 новини поне, които са ми направили впечатление.
Водещ: И веднага стана диалог.
Петъо Цеков:Реших, че освен за себе си, бих могъл да го направя като някаква арена, в която хора биха могли да коментират, да се получи наистина някакъв диалог. Името го бях избрал предварително. И се чувствах ангажиран с това име. Тлака е седянка. Една хубава българска дума.
Водещ: Както каза един министър на времето – „седенка”.
Петъо Цеков: Седенка, да. И реших да събера „седенката” на едно място в Интернет. Бавно започнаха да идват други идеи. Защо мои коментари, пиша добре може би, но чак пък толкова. Дадох възможност други хора да влизат вътре в този сайт и да оставят своите материали. А защо само моят подбор на новините? Може би имам някакво око за новини – кое е новина и кое не е. Но защо аз трябва да преценявам това? Използвах, тъй като съм абсолютен логик в Интернет, проверяването на сайтове и т.н., използвах готови модули, които медиите разпространяват в интернет, т.е. дадох територия на сайта, но различни медии, които подбират новините така, както те сметнат за добре и чрез линкове всъщност от сайта може да се влиза в по-различните агенции за online новини.
Водещ:И да се прави разликата между различните документи.
Петъо Цеков: Да, една агенция има своите 10 най-важни новини. Друга има съвсем други. Все пак избрах за начало някакви медии, които смятам, че отговарят на сериозността на проекта, който правя. Т.е. не подбирам жълти новини и даже са повече политически, икономически, спортни, новини свързани с външната политика на България и т.н. Прровокирам хората с видео материали, с анкети и т.н.
Водещ:Кои бяха най-коментираните теми. Художникът и SMS ли?
Петъо Цеков: Тази седмица, всъщност проектът е от две седмици, така че…
Водещ: За тази седмица говорех.
Петъо Цеков:Тази седмица наистина Паметникът на съветската армия и за кратко време новия му face, новото му лице беше, като че ли най-коментирана тема. Колегите коментират изключително много един вестник, който ще се появи другата седмица в националния пазар. Вестник, свързан с издателите на „24 часа” и „Труд”. Събитията около Висшия съдебен съвет бяха разбира се доста коментирани. Може би това са трите основни теми. Както разбира се катастрофата, реакцията на държавата, реакцията на хората, случвалото се с идеите за нов автомобилен парк и т.н.
Водещ:Нека да се върнем малко на темата за Висшия съдебен съвет, защото до сега, като че ли такава акция, гражданска не е била провеждана. Бяхте готови да влезете в спор със Силвия Великова. Какви бяха коментарите в tlaka.com?
Петъо Цеков:Коментарите бяха свързани с това, че Висшият съдебен съвет и неговите членове, като че ли предразположиха избора на Владимира Янева
Силвия Великова: Боже, тази жена колко стана известна.

Петъо Цеков: Всъщност всяка жена, която има 4 годишен съдийски стаж успява да влезе във Висшия съдебен съвет. В същото време го напускат съдии, които имат още по-голям трудов стаж. Как може една приятелка на министъра, както всъщност тя е известна като позната на министъра. Това е цялата биография, която обикновеният човек като мен, страничен наблюдател знае за тази жена – четири годишен стаж и приятелка на министъра. Този Висш съдебен съвет има ли други критерии?
Водещ: Или е била на подходящия разклон, когато е трябвало.
Петъо Цеков: Да, разклона на Велико Търново като една здравна министърка е била или на някой друг разклон – не зная, но тя е попаднала на правилното място, в правилното време, за да стане каквато е. Този Висш съдебен съвет, като олицетворение на някаква съдебна система. Ок.
Силвия Великова: Ами там е работата, че не е точно така и аз за това реагирах на критиките, на коментара ти, че 20 години тази съдебна власт се изживява като някаква си. Тази съдебна власт, освен този Висш съдебен съвет и периодично сменящи се глави на институциите, има магистрати, обикновен хора и няма как да персонифицираме, т.е. да обобщаваме. По-скоро трябва да персонифицираме и да казваме кой се изживяваше 20 години като надменен Господ и кои работиха, и кои страдаха от това, че други се изживяваха така.
Петъо Цеков: Тук си права.
Силвия Великова:Лошото е, че и в коментарите нещата по този начин вървят, Хората категорично смятат, че има знам за равенство между тези чиновници, които са във Висшия съдебен съвет, защото те са такива – те се държат като такива. Те след като могат да си позволят да си броят SMS вместо да се занимават с кадрувата работа и да насрочват конкурси, явно се държат като такива свободни чиновници.
Водещ: Сега, не знам дали са преброили писмата, но ние ще имаме възможността да преброим писмата с Маргарита Илиева от Българският хелзинкски комитет, която е на телефона. Добър ден.
Маргарита Илиева: Добър ден.
Водещ:Имахте възможност да влезете в нашия разговор, чувайки по телефона какво ние коментираме тук, в студиото. Вашата оценка за тази гражданска акция?
Маргарита Илиева: Ами считам, че това е безпрецедентна социална мобилизация в подкрепа на нещо, което е не просто свързано със съдебната власт и нейната независимост, ами въобще и просто с правата на човека, доколкото става въпрос за основното ни право на безпристрастен съд, но също и въобще по-общо с върховенството на закона и на цялата държава. Кампанията, която ние инициирахме за изпращане на протестни електронни съобщения до членовете на Висшия съдебен съвет е най-подкрепената в цялата ни история до сега кампания. До момента има над 1030 писма и това в рамките на около седмица.
Водещ:Няма да затруднявате Висшия съдебен съвет да ги брои като SMS.
Маргарита Илиева: Ами ние нямаме нищо против да ги затрудним и по някакъв начин да им привлечем вниманието върху това, което им се казва от обществото, защото те по един безпардонен и дори непростим начин се опитват да игнорират това, което в един глас и свободните журналисти, и право защитниците, и най-вече на първото място – самите съдии, самият съюз на съдиите им казва. Казва им „Вървете си!” Те вместо да поемат отговорност за причиненото от тях, което води до тази обществена нетърпимост към тях, те се държат като недосегаеми. Що се отнася до SMS, това е кампания на сайта за разследваща журналистика bivol.bg. Тя е изцяло независима от нашата кампания, но ние я подкрепяме. Доколкото разбирам от пресата и от реакцията на самите членове на ВСС, тъй наречения, те наистина получават много голям брой от цял свят такива електронни съобщения. Имаме безпрецедентна гражданска активност, която иска да постигне един конкретен резултат, а именно да освободи на първо място магистратите и вече нас, обществото, гражданите от този орган на развала, какъвто се показа, че е Висшият съдебен съвет.
Водещ: То малко като яйцето и кокошката да Ви питам кое е първичното, но повече гражданската акция ли накара журналистите повече да коментират или обратното?
Маргарита Илиева: Аз мисля, че от момента, в който ВСС направи този толкова компрометиращи, докрай дискредитиращи избор на председателката Янева, не само че право защитниците веднага реагирахме, но също и журналистите, а обществената мобилизация дойде малко по-късно, когато вече и съюзът на съдиите беше поискал съвсем категорично по един безпрецедентен начин Висшият съдебен съвет да се махне, за да употребя една дума от ежедневието. Тогава вече гражданите почувстваха от една страна, че сякаш е назрял моментът, такава една консолидация и това ги окуражи, и също така почувстваха, че има място за тях да покажат пряко начин, механизъм, по който пряко да участват. По принцип въпросът с гражданското участие е сложен в България и ние в този смисъл сме много радостни от това, че гражданите намериха начин, по който да участват в този по принцип доста солиден процес по взимане на решения относно модела на управление на съдебната власт, избор на ръководители и т.н.
Водещ: Bivol.bg смятат да продължат акцията с MMS, намесват и художествения образ на една тиква. Вашето предложение?
Маргарита Илиева: Ами ние сега, доколкото сякаш поизчерпахме средствата за вътрешен натиск, ние публикувахме редица изявления, отправени до Висшия съдебен съвет. Поради техния безочлив отказ за поемане на отговорност, ние смятаме сега да насочим усилията си към това да мобилизираме външен натиск от европейски институции и изпратихме вчера писмо до председателят Барозу, президент по-точно Барозу, което ще огласим понеделник в българската версия. Ще търсим начин да мобилизираме европейските инстанции, да окажат и те своят натиск, така че да не спре до тук, защото аз мисля, че след тази огромна инвестиция и на журналисти, и на право защитници, и на съдии и пак ще повторя – това е ключово, това е огромно нещо съдиите да казват на ВСС „Идете си!”. И не просто „Идете си!” на тези хора конкретни – моделът трябва да се ревизира коренно, защото в противен случай той ще произвежда занапред други такива хора и други подобни цикли. Та, доколкото всички ние толкова много в един глас инвестирахме в тази борба, аз считам, че би било разрушително тя да се окаже, да бъде неуспешна и ние да се окажем безсилни. В този смисъл…
Водещ: Вярвате, че тиквата преди 12 може да стане каляска?
Маргарита Илиева: Ами това, което трябва да направим според мен е да мобилизираме всичките си ресурси в това да се стремим. Като прогноза не знам какво да Ви кажа.
Водещ: Как реагираха медиите на тази инициатива? По Ваша оценка разбира се.
Маргарита Илиева: Ами те реагираха с голям интерес, доколкото мога да преценя от резултата на отразяването, а и начина на отразяване – той е от неутрален до положителен, а в някои публикации е силно положителен. Аз за това повтарям този за мен white мотив – има огромно съзвучие, такова, каквото аз не си спомням между различни общности – професионални, съсловни и граждански, които просто имат консенсус, че ВСС е довършено развален и не може да се поправи. Той е счупен и трябва да се махне, трябва да се отстрани. Аз чух Силвия да казва преди да ме включите, че те вместо да броят SMS следва да кадруват. Аз ще се разгранича от това мнение. За мен е много опасно те да продължат да кадруват, Те всъщност, ако продължат сега на кадруват, ще минират съдебната власт за десетилетия напред.
Силвия Великова: Само че проблемът е, че цялата съдебна система е вградена от командировани съдии и прокурори, което и пречи да работи нормално и аз имах в предвид да насрочват поне конкурси, защото това им е работата. Иначе кадруването – те го изкривиха като ангажимент и като правомощие, което имат по принцип.
Маргарита Илиева: Да, така е и аз знам, че страшно много магистрати, съдии най-вече, работят в условията на командированост, т.е. на една служебна несигурност, но това продължава много време.
Силвия Великова:Освен това независимост. Когато ти си взет от малък град в София, за да работиш тук, ти ще правиш всичко възможно, за да слушаш и да останеш. Това също е проблем, който е свързан с това, че те не си вършат работата.
Маргарита Илиева: Така е обаче това според мен е по-малкото зло. То вече продължава над 2 години. И всъщност това е по-търпимо от моя гледна точка, отколкото това те да назначат сега… Вижте, те имат да назначават сега магистрати на специализираните инстанции съд и прокуратура. Тези инстанции, този специализиран съд правителството създаде, за да може да печели делата, които много желае да спечели. Единствената гаранция срещу това обвинението да е равно на присъда осъдителна в този специализиран съд е да има относително безпристрастни, читави магистрати. Този ВСС няма да назначи такива.
Силвия Великова: Ами то няма и кандидати за тези съдилища. Те дори да искат да назначат, те няма пак от къде да ги изберат. То няма желаещи.
Маргарита Илиева: Ами това е много правилно и показва отношението на самата общност към това. Свестните магистрати не искат да отидат да работят там, но ако сега Висшият съдебен съвет по някакъв начин се оттегли, а аз доколкото виждам те много силно, много упорито са се запънали да кажа пак разговорно.
Водещ: Ами то дали беше модерно. Така едни директори по едно време се връзваха за едни радиатори в кабинетите си. Може и на тази гледка да се върнем.
Маргарита Илиева: Явно това им е най-важното, да. Искам да кажа, че ако той все пак бъде принуден да се разпадне, тогава това ще мобилизира по необходимост просто като остра критична необходимост ще мобилизира властта, властите – и изпълнителната, и законодателната да променят модела и тогава всички тези болестни, бих ги нарекла протести, биха могли да потърсят обрат. В противен случай, ако ВСС просто си остане такъв, какъвто е, с този състав, с този модел и си мисли за промени в уредбата му в един среден или дългосрочен план – това според мен ще е пагубно, защото те ще сложат хора в цялата съдебна система, които ще бъдат просто послушни. С нашето право на независим съд ще се свърши. Аз не виждам как ще работят почтените магистрати.
Водещ: Сложете заглавие до писмото, което сте изпратили до Барозу.
Маргарита Илиева: Да сложим заглавие.
Водещ:Да, защото няма да кажете какво пише в писмото, ясно е, но поне заглавието сложете.
Маргарита Илиева: Ами заглавието е „Помощ”.
Силвия Великова:Така си и помислих, че ще кажете.
Маргарита Илиева: Ами да, мисля че сега трябва да сме много солидарни помежду си със съдиите, със съюза на съдиите. Те са лидера за промяната и да мобилизираме всякаква солидарност, която можем отвън.
Силвия Великова:Дори и с цената да бъдете упрекнати, че постъпвате национално безотговорно и компрометирате държавата, между впрочем – Вие сигурно четохте интервюто на Стефан Петров, където конкретно се визираше Яна и представител на Европейската комисия, присъствал на срещата при Маргарита Попова.
Маргарита Илиева: Ами тази асимилация – какво да кажа за нея. Тя е толкова от нисш характер, че не бих я коментирала.
Силвия Великова: Тя е доста милиционерска между другото.
Маргарита Илиева: Ами да, типично да. Вие го казахте.
Силвия Великова:Аз ще го кажа.
Маргарита Илиева: За въпроса с…
Водещ:Слава Богу, че още може да ги казваме тези неща.
Маргарита Илиева: За дискредитирането на държавата. Аз мисля, че държавата, в лицето на ВСС сега, а пък и от гледна точка на изпълнителната власт, е една доста дълго продължила, последователна и агресивна политика на овладяване на агресивността на съда, включително посредством подчиняването на ВСС. Държавата сама се дискредитира. Това, което сега единствено може да я реабилитира – това е силно гражданско общество – журналисти, право защитници, хора и съдиите, които да кажат „Не! Тази държава е наша и тя е правова и такава ще бъде!” Това е, което може да реабилитира държавата и то върху него трябва да се… То трябва да получи подкрепата, този глас общ, колективен глас трябва да получи знака България, а не компрометиралата се институция ВСС.
Водещ:Благодаря на Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет, от която разбрахме поне заглавието на писмото, което е вече изпратено до Барозу. Ами да се върнем на коментарите. Какво трябва да се коментира в такива случаи? Новината, че има гражданска инициатива, че някой е склонен да праща SMS или нещо друго? Или може би реакцията на магистратите?
Силвия Великова: На членовете на Висшия съдебен съвет, да ги наричаме такива, каквито не са – те са правителство на съдебната власт, както се наричат. Не, аз не мисля, че има новина в реакцията на членовете на Висшия съдебен съвет. Както и Петъо го коментира преди малко за скандалите, просто това не е новина, че има скандал около Висшия съдебен съвет. Обърнете се към Приморско, върнете се към предишни Висши съдебни съвети – така че очевидно има там нещо, което се случва, за да се чувстваш длъжен на всяка цена да запазиш позицията си, когато влезеш на някакво място. Аз съм малко по-скептична по отношение на гражданската активност, за която и Наско говореше сега, и Маргарита, защото този протест може да бъде обсебен и от гражданите с користни цели. Пред Съдебната палата има една палатка, която цял месец ще остане там. Тя събира подписи с искане оставката на Висшия съдебен съвет и зад нея стои едно сдружение, не знам какво точно и то се нарича анти мафия. И което се оказва, че се оглавява от Георги Дражев, който е брат на Ивайло Дражве, изтърпяващ присъда в затвора за шофиране в затвора в пияно състояние. Аз не казвам, че брат му няма право да има гражданска позиция. Аз казвам, че това е знак да се замислиш дали тази инициатива следва принципни искания или някакви други. Така че има винаги в такива случаи опит да се обсеби една хубава кауза и от нея да спечелят и други хора, но това работи срещу справедливата кауза, защото аз чух как много умело, защото те явно го могат това, членовете на Висшия съдебен съвет използваха като свой аргумент, за да се защитят и да кажат „Вижте кой ни атакува!” и казаха Георги Дражев. Казаха ДСБ подкрепи тази инициатива. Ето, политиците разпознават своите дечица в София. Така че много е хубаво, че има някаква гражданска наченка, но аз си мисля, че става дума за бунт и процес на едно мнозинство. То е същото, което се дразни, когато ни управляват от телевизора. Мисля, че то е същото. Не смятам, че ние сме мнозинството в България. Смятам, че по-скоро този тип гражданско мислене вече отдавна е в изолация.
Водещ: И до колко коментарът би могъл да освободи от тази изолация подобно гражданско мислене, Петъо?
Петъо Цеков: Първо новината за това, че някакви SMS или в бъдеще MMS и тиквички ще се пращат наляво и надясно е новина за това до колко има някаква будна гражданска съвест, общество, наречете го гражданско или нещо от този род. Да, ние не сме със Силвия големи оптимисти на тема гражданско общество.
Силвия Великова: Защото, както се казва, сме гледали филма няколко пъти.
Петъо Цеков: Това е различна новина според мен от новината какво се случва във Висшия съдебен съвет, в съдебната система или нещо от този род. Когато преди малко говорихме със Силвия по темата, споменах съдебната система като нещо различно. Забележете, че ние коментираме тези SMS като някаква гигантска новина, а в същото време не коментираме Лъчезар Иванов от ГЕРБ примерно или друг депутат, министър от сегашната власт, който е сгрешил. Ние приемаме тези неща, свързани с депутати и министри като нещо естествено, нещо, което сме виждали много пъти, коментирали сме го много пъти, но в съдебната система такъв праг на чувствителност не сме виждали чак толкова много голям. Според мен. Силвия може да ме поправи, но дебати за грешки в съдебната система не е имало такива обществени, силни. Владимира Янева, Ок. Преди шефът на Градския съд и кой беше там назначен такъв…
Силвия Великова: Пак близък…
Петъо Цеков:Да, пак близък. Ок. Коментираме един, два, три случая, но чак такава чувствителност към темите в съдебната система обществото ни не е свикнало да има такива рефлекси. С изпълнителната власт и със законодателната власт, т.е. другите две власти, за това се опитах да отлича съдебната, като че ли сме свикнали по да се изразяваме, по да коментираме, по да сме претенциозни към тях, докато към съдебната система – тя самата система си извоюва някаква независимост.
Водещ: Автономност.
Петъо Цеков:Автономност, която е като недосегаемост някаква. И ние като журналисти дори някога се чувстваме недорасли да влизаме в комуникация с нея, да критикуваме нейните постъпки достатъчно остро и дори на страниците на печата.
Силвия Великова:
Водещ:Добре. От двете събития, които коментираме днес от седмицата – паметника и SMS кампанията, която хайде – за повече образност да я наречем „тиквена кампания”, коя предизвика повече граждански отклик според Вас?
Силвия Великова:Е, тя тази с паметника беше някак си – тя си е събитие, буквално си е събитие от седмицата, защото това, което се случва с SMS кампанията върви след избора на Владимира Янева и то не е точно ескалирало точно тази седмица. Различни са нещата, но те всъщност по един и същи начин показват комплексите и разделението ни. Ние видяхме как се реагираше на…Между впрочем много ми хареса, че Бойко Борисов бил обиден, че не е нарисуван като национален герой. Просто това е точно обяснението на всичко, което се случва. Много си беше хубав паметникът между другото. Аз така си мисля. Беше интересен и доста се вписваше, ако трябва да говорим с тези модерни понятия в публичните пространства – много по-добре се вписваше така оцветен в градската действителност и момчетата, които се разхождат там.
Петъо Цеков: Проблемът е, че и в двата случая, като че ли дебатът не е достатъчно пълен, ясен и изчерпателен, за да заемеш някаква позиция, нали.
Силвия Великова: Но виж, нещата се решиха с паметника. През нощта и… Мисля, че това с SMS и с Висшия съдебен съвет няма да може да се случи толкова бързо и лесно.
Водещ: Трябва да има разход на тикви още. Оптимисти или песимисти последно? Смисъл, то място за оптимизъм по отношение на паметника няма, защото те го изчистиха. Това…
Силвия Великова:Както се казва, все пак, това в временно състояние, както беше нарисуван и изчистен, така може да бъде отново нарисуван. Аз само едно изречение по повод казаното от Петъо за Лъчезар Иванов. Напротив, аз смятам, че трябва да не сме толкова нечувствителни към това, което се случва просто, защото трябва да си зададем въпроса, след като на този човек вече няколко пъти му се случва това и той оцелява, и той бива опазван, явно има някакъв проблем. Явно има някаква причина. Значи Ана-Мария Борисова каза как там на някакъв кръстопът, както я намериха, така я оставиха, но този човек направи поредица от гафове и продължава да съществува по този начин. Отговори не се дават, мисля, че изпълнителният орган на ГЕРБ не каза нищо, което да ни покаже какво е отношението им към случая с конфликта на интереси на Лъчезар Иванов.
Петъо Цеков: Има една /…/, която се цитира по медиите тук вчера и днес и тя е следната – Цветан Цветанов се обръща към Лъчезар Иванов и му казва „Сам си! Отиваш в Комисията, доказваш своята невинност, не доказваш своята невинност, но си сам. Трябва да се защитиш!” Все пак Лъчезар Иванов сдаде няколко поста през последната година заради подобни действия от негова страна.
Силвия Великова:Да, така, сдаде постове, но какво.
Петъо Цеков:Но има един пък, в който не може да го сдаде поради простата причина, че той бе избран от някакви хора, от хората. Той е депутат.
Силвия Великова:Не, аз мисля, че все пак той няма да бъде принуден да сдаде този пост, тъй като Бойко Борисов, каквото и да говорим за него, той няма да се раздели с него. Той е верен на приятелите си. С личното си GP, както няма да се раздели с Цветанов, каквото и да се случи около двамата, защото Димо припомни за консултантският договор.
Водещ:И накрая нека помолим художника да отстрани този недостатък и следващия път, ако ще рискува, да има подходящия Батман, защото това е крайно несправедливо и от това произтичат изключителни недоволства.
Петъо Цеков:Българския Батман е по-добър и от турският Батман. Само да ти кажа. Да не влизаме в тази тема.
Водещ: Аз ще си призная…
Петъо Цеков: Руския.
Водещ:Ще се ограмотя обещавам. Ами да продължат коментарите. Ще бъде интересно да проследим как ще се развиват коментарите на тези неформални територии, които основават журналисти като Петъо Цеков. Благодаря Ви за това гостуване. Неслучайно в началото на предаването цитирах терминът на Лилиан Хелман „Пентименто” т.е. преосмислянето. В момента в ръцете си държа „Притча за пшениченото зърно”, „Есета, очерци и пътеписи”, написани от колегата Иван Ангелов. Добър ден.
Иван Ангелов: Добър ден.
Водещ: Всъщност най-интересното е, че това е нещо старо и нещо ново. Като давате избор на читателя сам да прецени с кое да започне – със старото или с новото. Защо? Предизвиквате го или нещо друго имате в предвид?
Иван Ангелов: Не. Значи аз съм използвал един канон в вестникарството, поне в журналистиката е новото преди старото, всичките ми така наречени послеписи стоят като оформление в книгата преди оригиналните публикации, просто давам възможност на читателя да си избере, като аз разбира се давам предимство, давам по-висока оценка на така наречените си послеписи. И в типично журналистически план, и като качество, и като изказ, докато старите ми публикации така или иначе си носят някакъв знак на времето.
Водещ:Оценка на времето.
Иван Ангелов:Не, оценка на времето точно не, но примерно някога ние пишехме много по-литературно, отколкото се пише в сегашния печат, в сегашните медии. Се пише и говори и смятам литературният ни подход, някогашният за един голям минус.
Водещ:Минус? За това, че го няма днес?
Иван Ангелов:Не, минус като една възможност за въздействие на читателя. Т.е. сегашният, колкото и да го ругаем, сегашният медиен език до голяма степен е по-приемлив от някогашният.
Водещ:По-разбираем.
Иван Ангелов:В този смисъл да. Но понякога по-неразбираем заради неграмотността на участващите в медийната политика.
Водещ: Това е една друга страна на медала, която може би не си заслужава…
(…)
Иван Ангелов: …с всичките му подвидови жанрови форми, изявление и т.н. и т.н. Тук би трябвало да ви направи впечатление нещо, което съвременното медиезнание не използва – очеркът. Този жанр продължава да съществува, но вие в „Христо Ботев” специално наричате това фичър (?), в случая аз съм избегнал определението…
Водещ: И експертите така го наричат.
Иван Ангелов: Да, и експертите. Аз съм използвал русизма очерк, защото някога съм писал очерци. Не мога сега да…
Водещ: Ако трябва да напишете очерк за случилото се тази седмица с Паметника на Съветската армия, той какъв ще бъде?
Иван Ангелов: Ами как да ви кажа, аз чух част от коментарите. Очерк не знам дали точно бих написал. Не бих очеркувал събитието, не бих направил портретен фичър на събитието. Това събитие по-скоро…
Водещ: То нямаше и време за повече.
Иван Ангелов: …обект на друг жанр журналистически, не е специално на очерк. Макар че очеркуват се и събития, описват се и събития, правят се портретни фичъри и на събития. Много сложна, много сложен подход бих избрал. От една страна, това не ми се понрави, не ми се понрави, че това е гавра с памет на хора, които така или иначе са дали или са били готови да пожертват живота си, и то за една кауза наречена не комунизъм, колкото и да ги сравняваме, а в една борба срещу фашизма, в която участват и много други страни освен Съветския съюз.
Водещ: Повече добрина донесе тази акция, в смисъл накара ни на говорим, да говорим истински, или повече вреда?
Иван Ангелов: Много, никога не съм обичал крайните оценки.
Водещ: Ами да погледне на това като на едно измерване?
Иван Ангелов: Винаги, аз сам си казвам и в книгата, от която вие ме отдалечавате…
Водещ: Ще ви приближа ей сега…
Иван Ангелов: Аз съм се опитвал да долавям полутоновете на думите. А същото се отнася за полутонове на нашите, полутоновете на мисленето, полутоновете на нашия поглед. Нищо не може да бъде еднозначно или пък двузначно.
Водещ: Може ли да се промени, какво ще излезе от това пшеничено зърно, което е покълнало вече, променят ли се по-късно нещата с послеписите?
Иван Ангелов: Да, разбира се, че се променят. Променят се. Притча на пшениченото зърно е едно заглавие по-скоро на сантимент. Това не е заглавие, истинското заглавие на тази книга…
Водещ: Е това пише на корицата. Кое е истинското заглавие тогава?
Иван Ангелов: Истинското заглавие, значи, примирявам се, че… т.е. мисля си, че сега пшениченото зърно идиличното заглавие е просто като една торба с бълхи, която носи бълхите на обедняването, социално, културно, литературно, всякакво.
Водещ: Журналистът си е журналист, винаги има заек в ръкава си за изненада. Не е ли малко, как да кажа, пшеничното зърно и бълхите са малко далече като че ли?
Иван Ангелов: Да, да, аз просто ви казвам, че просто така ми се иска. Притча за пшениченото зърно е заглавието на един портретен фичър, казано на съвременен медиен език и аз си го харесвах, и когато в един период смятах, че трябва да издам само старите си публикации, това беше подходящото заглавие. И понеже графичното оформление и на корицата, и на книжното тяло са мои, сантиментът към направената корица си остана.
Водещ: Кой ви е любимият очерк от тук?
Иван Ангелов: О, нямам любим. Вижте…
Водещ: Има ли някой, който да искате да промените?
Иван Ангелов: Точно това исках да ви кажа. Ви не ме познавате или малко ме познавате. Аз с невероятна ярост бих могъл да говоря и срещу книгата си, независимо че съм я подготвял две години, и срещу себе си, макар че това умение да говоря срещу себе си можете да прочетете в книгата. Разбира се, най-ценни сами послеписите, които правят книгата ми чисто журналистическа. Това са послеписите за вестникарските заглавия, това е послеписът ми за битието на българската журналистика. Това са нещата, които аз харесвам. Но тъй като съм положил много труд, невероятно много труд, аз съм като една майка, която си харесва децата, макар и критично си харесва децата. Сега бих я написал отново.
Водещ: По същия начин.
Иван Ангелов: Не по същия начин, за да я пиша отново, не бих я написал по същия начин.
Водещ: Ами кой искате да прочете тази книга?
Иван Ангелов: Тази книга е написана за тези, които няма да я прочетат. А сега?
Водещ: Това е предизвикателство.
Иван Ангелов: Да, точно тези, които са ме познавали по един негативен начин, точно те няма да посегнат към книгата. И затова ви казах така. Искам книгата ми най-напред да бъде прочетена от колеги. И второ, от интелигентни автори. Аз не смятам, че журналистът е длъжен да бъде пределно ясен във всичко.
Водещ: Винаги трябва да има място за размисъл.
Иван Ангелов: Да.
Водещ: Един добър финал. Благодаря за гостуването на Иван Ангелов!