в. Дума | 01.07.2016  

Новият директор на радиото настоя за оттеглянето на Силвия Великова и Петър Волгин, Мартин Минков става програмен шеф

Новият директор на програма "Хоризонт" Васил Велев е поискал оставките на продуцентите в програмата, за да състави свой екип. Продуцентите са Силвия Великова, Петър Волгин, Даниела Якова, Цветелина Стоянова, шеф на репортерите, и Цвети Радева, която отговаря за музикалните редактори. Оставките им са били поискани на обедното заседание на "Хоризонт".
"Помолих за оставките на ръководителите на всички екипи, за да мога да сформирам свой екип. Това не значи, че някои от тях няма да останат като ръководители, но за да е принципно решението, помолих всички да подадат оставки", каза Велев пред "24 часа". Той допълни, че съзнава, че е трудно това да се направи в кратки срокове и в началото на лятото.
Мартин Минков и Валери Ценков са новите лица в ръководството на БНР, обяви генералният директор Александър Велев. Минков става програмен шеф на радиото. Последният титуляр на поста бе Иво Тодоров, но той бе уволнен миналата година от предишния генерален директор Радослав Янкулов. После се смениха няколко журналисти, които обаче все временно изпълняваха длъжността.
Досега Минков беше директор на радио "Бургас". Преди три дни обаче Велев е бил на среща с колектива на регионалната радиостанция, където е обявил, че ще предложи на управителния съвет на БНР да избере инж. Кирил Костадинов за шеф в Бургас.
Валери Ценков е новият шеф на сайта на радиото, радио "Бинар" и радио "България". Всички те вече ще са под ръководството на Ценков. Досегашният им началник Антон Митов поема управлението на Златния фонд на БНР.
Точно преди месец Александър Велев поиска оставките и на членовете на досегашния управителен съвет, като отново се обоснова с желанието да състави собствен екип. Тогава Анюта Качева, Калин Катев и Кристиян Бояджиев отказаха да се оттеглят.

Стр. 2

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.06.2012

Водещ: Електронното правосъдие е в центъра на дискусиите на председателите на съдилищата модели и съдилищата партнъори по проекта усъвършенстване на работните процеси в съда, което се провежда от вчера в град Трявна. Там е Силвия Великова. След малко ще влезем във връзка с нея. Но сега да подредим събитията. Добър ден на всичките гости в студиото, но първо на Поли Златарева от БНТ.
Поли Златарева: Здравейте!
Водещ:Здравей, Поли. Да те попитам това ли е подредбата? Токът, протестите. Изобщо каква е твоята подредба?
Поли Златарева:Ти не каза нещо, което за мен ми се иска да бъде новината на изминалата седмица. Медалът на 100 метра на Ивет Лалова.
Водещ:А и желанието за втори медал, да. Като че ли това е хубавата новина.
Поли Златарева:Но много ми се иска, знаете, ние правим в БНТ на нашия сайт събитие на седмицата. Предложили сме я. Четири събития сме предложили тази седмица, сред които и нейният успех. Много искам и стискам палци. Наистина хората да кажат „да, това беше събитието на седмицата”.
Водещ:На всички много ни се иска да има хубави събития и добри новини, но отвъд това желание твоята подредба?
Поли Златарева:Ами може би така съвсем потребителски ще подходя. Разбира се скокът на цената на тока и на парното в София, защото не навсякъде скача. Има някъде, където нищо му няма. Сега вече чисто като журналист, така да го кажа като професионално, лично за мен беше интересно дискусията около изборния кодекс. Неща, които мен лично ме вълнуват, тъй като съм се сблъсквала с разни неясноти, с не добре написани закони, които ни ограничават и сме много уязвими специално ние, като обществени медии.
Водещ:И с някои доста абсурдни практики от последните избори. Тогава, когато ЦИК разпореди медиите а излязат навън за един час. Може би нашите слушатели са забравили, но да им припомним. Това е доста абсурдна намеса в /…/ на медиите.
Поли Златарева:Ами да, така е.
Водещ:Несвършената работа на ЦИК накрая медиите бяха длъжни да си мълчат за нея.
Поли Златарева:Така е. Но както вървят нещата, не знам, може би разбира се има още време да видим наистина готов вариант в промените и изобщо на изборния кодекс, но виждам за сега над ЦИК какво стои. Кой?
Водещ:Вероятно победителите. Може би е време ние медиите да отговорим на това старо обвинение, че медиите тичат след победителите. А ЦИК им отъпкват пътя.
Поли Златарева:Така казано съм съгласна, но така казано може много и да спорим.
Водещ:Разбира се веднага след като Силвия Великова чуем, тя също ще направи своята подредба на събитията. Добър ден сега казвам на Ели Александрова.
Ели Александрова:Добър ден.
Водещ:Събитията на Фейсбук?
Ели Александрова:По темата за политиката и изборите – Фейсбук се интересува от избори само и единствено в предизборна ситуация. В момента политика и избори във Фейсбук няма. Има гражданско общество и теми, които го вълнуват. В този смисъл естествено протестите около Закона за горите, топ темата още е през изминалата седмица.
Водещ:Гугъл +, това е една социална мрежа, която може би тепърва ще се развива. Не е много развита. Добър ден казвам сега и на Юлиян Борисов.
Юлиян Борисов:Добър ден и от мен.
Водещ:И Туитър. Темите в Туитър и Гугъл +?
Юлиян Борисов:По отношение на протестите в Гугъл + – общо взето имаше много бегли и частични отразявания, някак си единични бройки, единични бройки, но това все още може би е недоразвита мрежа у нас, главно защото например ръстът на индивидуалните потребители като бройка от януари по не много официални, но все пак някъде представителни данни, от януари до към май месец от 62 милиона до 90, което е много голям ръст за ръста на нова мрежа, така че очаквам ефектите и у нас съвсем скоро.
Водещ:Някъде срещнах във Фейсбук една снимка, която беше разделила света на Гугъл +, на Фейсбук, и на Мейлру. Има ли полза от такова деление и може ли да се изготви такава карта или това са по-скоро шеги?
Юлиян Борисов:Не мисля, че може да се изготви такава карта, защото знаете, че един човек има профили в различни мрежи, в множество мрежи, а не само в една, така че… По-скоро не.
Водещ:А в каква форма е Туитър у нас?
Юлиян Борисов:Каква форма?
Водещ:То имаше една много стабилна презентация с един цитат „трябва ни Бойкомет.” Сигурно всички си го спомнят. Много материали имаше по тази тема. Оказа се май недостатъчно.
Поли Златарева: По-скоро имаше май коментари, кой авторът на…
Водещ:Не, той авторът стана ясен.
Юлиян Борисов:Ами там по-скоро има медийно присъствие повече, отколкото политическо и то медийно тип по-освободено, дори и по-гражданско медийно. Т.е. журналистите влизат не само в ролята на журналисти там, а и в ролята на граждани. Имат също своя потенциал. Така че по-свободна е някак си тази мрежа от към политическо влияние все още.
Водещ: От PR гледна точка? Добър ден и на Стоян Стоянов от Българското дружество с връзки с обществеността. От гледна точка на PR има ли значение по-свободното и по-гражданското държание на журналистите в мрежата?
Стоян Стоянов: Със сигурност има. Така. Само да вметна нещо относно Фейсбук, Туитър и Гугъл +. Фейсбук се разви през последните 6 или 7 години доста сериозно. Но и му трябваше доста време. Гугъл + е платформа, която има със сигурност страхотен потенциал. Мен все още не ми е позната, нова. Реално погледнато, ние, от нашата работа използваме много Фейсбук. От една страна за комуникация с журналистите, по-неформална, по-бърза. От друга страна да популяризираме нашите дейности, клиентски активности и т.н. Аз много обичам с моите студенти, тъй като преподавам в Университета, говорейки си да им казвам, че за разлика от преди 5 години медиите не са единствената тъй наречена целева група на PR специалистите. Все още са най-важната, но новите медии, всички социални мрежи и по-иновативните и атрактивни неща за крайните потребители заемат вече голяма част от нашия арсенал.
Водещ:Може би е тук мястото да кажа добър ден и на Силвия Великова.
Силвия Великова:Добър ден.
Водещ:Електронното правосъдие в центъра на дискусиите. Аз обявих преди мъничко темата, докато те избираха, ние започнахме вече с нашата подредба. Поли Златарова представи нейната подредба и желанието и Ивет Лалова и нейният златен медал всъщност да е събитието на седмицата, но извън желанията твоята класация?
Силвия Великова:Аз също се присъединявам към желанието на Поли.
Водещ:Да, всички искаме.
Силвия Великова:А иначе седмицата какво? Седмицата на поредните как да кажа, намекнати предстоящи скандали. Аз от моята си камбанарийка гледам това, което се случва в съдебната система и усещам, че започва напрежението около това, което беше прогнозирано и преди за това кой как ще влиза във Висшия съдебен съвет. Знаете, че във вторник ще бъде обнародван вече Законът за съдебната власт с тези промени, които толкова бяха коментирани и срещите при президента подсказаха, че явно и тази институция поема някакво лидерство на тази система. Така че, ако трябва да се включа в това, разговора, който довършвахте за новите медии. Новите медии също се превърнаха в една добра възможност за алтернативна комуникация на темата съдебна реформа. А също многото различни гласове от тези на управляващи и на управляващи съдебната система, освен политици, вървят именно по тези медии. Така че това е.
Водещ:Заговорихме и за изборния кодекс и за консултациите, които бяха проведени при президента там.
Силвия Великова:Ами това е също тема, която да е следена много сериозно. Не за друго, а защото създаде усещане, че тези консултации ще дадат възможност на политиците да чуят какво мислят експертите и да коригират достатъчно навреме законодателството, така че догодина да гласуваме нормално, а не по този безумно унизителен начин, по който го направихме сега и с многото съмнения, които последваха после. Аз обаче малко се притеснявам от тези консултации по принцип, защото трябва да се поема гаранция, че после нещо ще се случи, защото ако пак се върна на съдебните вълнения, там също вървяха много интензивни консултации, а пък после беше направено това, което трябва. Надявам се президентът като поема лидерството в тези разговори по важни закони за държавата, не само за политиците, после ще намери механизма да контролира какво се случва, защото това, което ЕНГ-та казаха на срещата пред президента за изборния кодекс доказваха и предишните избори 2 в 1, предупреждаваха какво ще се случи, настояваха да се случи това. Много ми направи, за мен беше добро впечатление това, което говореше президента за интернет гласуването. Нещо, на което имаше сериозен отпор от класическите мислители на изборното законодателство. Да видим дали ще се случи нещо.
Водещ:Всъщност какво биха си казали хората, ако им поднесем тази новина за важна, ако опитваме да сложим акцент на нея – електронно правосъдие на фона на липсващото правосъдие според общественото мнение?
Силвия Великова:Ами на този етап нищо да не им казваме, защото това, което чух по отношение на електронното правосъдие – то е електронно правосъдие за страните в процес. Но не е толкова електронно правосъдие за гражданите. Аз даже не искам още повече да разочаровам нашите слушатели като им кажа, че тук седи абсолютно мисионерски принцип. Извинявам се за тези, които не разбират смисъла на това изречение. Са работили за това да има такова правосъдие., въпреки че нека да припомним – това е ангажимент на Висшия съдебен съвет. За това, което трябва да се регулира като правосъдие в различните му форми. И се оказа, че тук Висшия съдебен съвет дори ревниво реагират на тези проекти. Казват „не правете нищо, не бързайте, ние ще направим нещо, но всъщност няма да сме ние, но ще сме следващите.” И този опит да бъдат парирани някакви наченки на промяна в системата, която идва от самите магистрати, защото ти каза на фона на липсващото правосъдие защо ли да говорим за електронно. Тези опити да се промени нещо, включително и към приближаване на хората, защото ние забравяме, че хората не вярват на правосъдието, защото те ни слушат, четат, гледат и през нас разбират, че има проблеми в правосъдието, защо са загубили дела и т.н. Да не изброявам още причини. И защото те намират съда за недостъпен. И сега, когато съдът се опитва, както се казва на доброволни начела да стигне до хората, тук едни кадровици, които както се казва си настояват за бонусите казват „не, не правете нищо.” Така че на този етап електронното правосъдие е един опит да се приближат хората към съда. Да могат от всяка точка на страната да следят какво се случва с техните дела. Но това, както беше казано на този форум, ще си остане един от вариантите за такова електронно правосъдие, защото като дойде някакъв друг Висш съдебен съвет кой знае какъв, който ще поеме лидерството на тази функция. За мен това е тревожно, защото действително, за да се обърне отношението към съдебната система, трябва чрез редовите си магистрати заслужава това да се случи. Тези хора трябва да имат възможност, а не да бъдат парирани всячески чрез закони, които се приемат по този начин. /…/ И чрез хора, които се изживяват като ментори на тази система. А всъщност са просто чиновници, избрани за 5 години да слугуват на тази система.
Водещ:Формулата „вето”, обсъждане под патронажа и в крайна сметка става това, което трябва да стане. Според теб има ли шанс да спре да действа?
Силвия Великова:Аз даже не знам, не смятам, че става това, което трябва да стане. Защото всъщност ветото беше това, хайде по закона за горите ок, беше върху целия закон. Но специално за закона за съдебната власт беше само върху един текст, а там имаше и други, които трябваше да бъдат върнати. Ами виж, обърни внимание и нашите слушатели, надявам се, го забелязаха – как бяха приети тези вета. Извинявам се за множественото число. Те бяха приети с въздържал се. Т.е. ако приеме, че президентът се опита чрез конституционното си правомощие да коригира работата на парламента, чисто процедурно тази корекция беше приета, но всъщност дълбоко в себе си депутатите не я приеха, защото ако бяха взели павето, просто щяха да подкрепят с „да” това вето. Така че аз не мисля, че работи. Мисля, че трябваше да бъдат прибрани хората, да бъдат успокоени страстите и ние ще проследим как ще се развие този дебат, защото ти го дебатира още в твоето предаване. Не всички хора знаят. Природозащитниците, които бяха наречени как ли не. Много отдавна, от месеци, от години говорят за това. Първо се събираха на малки групички. Никой не им обръщаше внимание, даже не ги охраняваха. После започнаха да стават по-големи групи и тогава стана ясно,ч е трябва да им се реши проблема, а ветото е един удобен начин да стане това.
Водещ:Е, може би това са хора, за които Бетоняна 2 не е интересна лесна за гледане на живо.
Силвия Великова:Ами да, много ясно.
Водещ:Благодаря за този коментар на Силвия Велкова. Връщаме се в студиото. Поли, всъщност май не става и това, което трябва да стане. Това беше тезата на Силвия. Мисля, че…
Поли Златарева: Аз съм напълно съгласна с това, което казва тя. Още повече, че отговорът на големия въпрос аз не го виждам. Какво ще се случи, добре сега наложихме вето. Добре – едни хора гласуваха въздържал се, което е според мен абсолютно чисто процедурна хватка. Така да го нарека, но по никакъв начин не решава въпроса. Какво правим след това и трябва да имаме такъв закон, нали? Как ще изглежда? Същото важи…
Водещ:Каква ще е логиката му по-скоро.
Поли Златарева:По-скоро логиката, защото знаеш ли? В самото изречение, което сега казваме „чии интереси ще защитава” звучи абсурдно, когато говорим за един закон.
Водещ:Изглежда много насериозно сме приели максимата, че всеки закон си има име. Фейсбук как реагира на ветото? Вето 1, вето 2? И въздържането?
Ели Александрова:За мен по-скоро е интересно как Фейсбук повлия на появата на ветото, защото смятам, че има връзка между протестите, които се организираха главно във Фейсбук и отзвука от тях под формата на това вето. А това е нещо, което не се е случвало до преди това, нещо ново и показва може би някаква зараждаща се тенденция за значението на социалните мрежи, тъй като до скоро все още си задавахме въпроса имат ли реално те значение. Сега вече като че ли получаваме конкретен отговор след събитията от последните седмици, няколко месеца. Фейсбук дава терен за организация на протести, но той също така дава и една малка по-различна концепция от познатата ни за дневния ред на медиите. До сега се считаше, че медиите определят темите, по които обществото реагира в последствие. Сега, като че ли, се оформя тенденция Фейсбук да оформя теми, по които медиите реагират в последствие и разсъждават. Това е нещо много интересно, ново и…
Водещ:До колко забелязва и обаче една друга тенденция – медиите да задават дневния ред първо чрез Фейсбук и после чрез емисиите си?
Ели Александрова:Това разбира се е въпрос на разследване и никога не можем да хванем началната точка. Малко като кокошката и яйцето е този въпрос. Не можем да разберем кое е първо причината, но има такова взаимодействие, което става все по-задълбочено – между традиционните медии и новите медии.
Водещ:Да, Поли?
Поли Златарева: Давате ли си сметка, че ние се организираме от известно време в една качествена нова ситуация, медийна? Тук вече не говорим за освен мейнстрийм медии. Традиционните, с които сме свикнали до сега. Те къде се информират и кога? Едно време се чакаше да стане 8 часа, за да се включи Канал 1, БНТ, след това частните телевизии.
Водещ:Дълго време имаше и опашки за вестници.
Поли Златарева: Да, имаше и опашки за вестници. Сега ролята на традиционните медии е съвсем друга. Аз си давам сметка от собствения опит. Значи ти в 7, 8, 9 сутринта вече знаеш какво те очаква. В 12 си чул какво се е случило, какво правиш вечерта. Т.е. ролята на традиционните медии е коренно различна.
Водещ:Юлиян Борисов иска да се включи.
Юлиян Борисов:Ако мога по темата да се включа. Миналата година точно това бях наблюдавал и /…/ сайта на фондацията. То е свързано точно така. Аз лично съм ги нарекъл „third party media”, което е медия някак си като плъгин към традиционните. Примерно виждате, че от телевизионни предавания се използват в движение, коментари от Фейсбук примерно.
Водещ:Ами то това е целта в крайна сметка.
Юлиян Борисов:Да, но става въпрос, че реакцията е мигновена. Виждате веднага какво се случва и няма задържане на телефоните.
Водещ:Ще продължим след малко с дневния ред, с оценките на едро за медиите. Останете с нас. Всъщност Фейсбук е много сериозна връзка, обратна връзка. Потвърждението дойде пак през миналата седмица чрез едно писмо на един PR до журналистите на едро. То даже не е писмо, някакво идиотско писание беше, господин Стоянов? Вие как ще го класифицирате? По случая „Пирогов” това беше един полуесеистичен, полусатиричен, полуфотористиучен текст колко са лоши журналистите и как не виждат какво се прави в „Пирогов”, а пък си измислят разни работи.
Стоян Стоянов:Сега, това е текст…
Водещ:Но във Фейсбук реагираха първо Ваши колеги, разбира се.
Стоян Стоянов:Да припомним, че да си PR на една институция като „Пирогов” е нещо, което е свързано с много отговорност. За втори или трети път колегата, който отговаря за публичната комуникация в „Пирогов”, който е и бивш журналист си позволява да…
Водещ:Хайде пак журналистите виновни.
Стоян Стоянов:Не, аз казвам, че е бивш журналист, защото това има връзка с позицията на колегите от PR бизнеса след това. Той си позволи да информира наистина в един есеистичен стил с малко фантасмагории вътре, неща, които не са се случили и особено, когато крайната цел на тази информация и тя се получава от ръководството на „Пирогов”, това не може да бъде така. Един от колегите от успешните PR специалисти излезе с едно гневно писмо, в което до голяма степен беше прав и то беше публикувано във Фейсбук. Тук намираме още едно доказателство,ч е Фейсбук се превръща в една независима и влиятелна медия, в което той казваше, че всъщност ние сме отговорни PR специалистите и когато искаме да бъдем професионалисти, независимо какви сме били – дали сме били журналисти, дали сме били фиолози, икономисти, ние имаме определени отговорности и със сигурност не бива да се случва така. В крайна сметка това беше втория случай. Ако си спомняте, имаше един случай с един от българските спортисти, който беше наръган с нож, преди това, той също си позволи колегата по някакъв начин да реагира по-есеистично. И това по някакъв начин заблуди хората. Интересното е, че тук моите колеги, за мен PR специалистите и журналистите са колеги. Аз също съм бил журналист преди доста време. Разделиха се на два лагера, Голяма част от журналистите го възприеха като нещо много лично това послание от колегата. Казаха „да, да получим нещо весело, нещо,което да е по-свежо, отколкото тези скучни корпоративни съобщения и т.н.”
Водещ:Ама смисъл той може да си го напише това и да си го публикува във Фейсбук от лично име, защо трябва да го публикува от името на…
Стоян Стоянов:Не, не трябва това, което беше недоизказано. Колегата така или иначе си подаде оставката, не знам все още дали е приета, няма официални данни. Но това, което беше недозиказано е дали това е позицията на ръководството на „Пирогов”. Ние говорим за много сериозен конфликт, който е свързан със здравето на хората, с…
Водещ:Казахте обаче „се разделиха” колегите PR и колегите журналисти. На какво се разделиха?
Стоян Стоянов:Част от колегите журналисти, с които съм говорил, със сигурност това е представителна извадка – те го възприемат много близко и така по някакъв начин го и подкрепят – чисто може би колегиално. По-голяма част от колегите в PR бизнеса обаче, ние не искаме нашият професионализъм да бъде поставен под съмнение с такъв тип неща. Със сигурност тук опираме до по-големия въпрос. Няма никакво значение кой какъв е бил. Щом иска да се развива PR специалист – има определени неща, които той трябва да научи или…
Водещ:Вие също приехте Етичен кодекс. Има ли отношение на Етичния кодекс в този конкретен случай?
Стоян Стоянов:Мисля че има такова нарушение, но със сигурност за това трябва да се произнесе Комисията по етика на Българско дружество за връзки с обществеността. Аз съм бил неин член в периода 2007-2008 година. Със сигурност тя може да се съзира или да бъде съзирана и да вземе отношение, но мисля, че това отношение трябва да бъде, така че да не се случват подобни неща.
Водещ:Нямате ли усещането, че е твърде формално разделението на журналистите и изобщо то е предпоставено – бивш журналист. Toзи PR e бивш журналист. Това родилно петно ли е?
Стоян Стоянов: Аз съм в София в PR бизнеса и голяма част от моите колеги са бивши журналисти или пък са студенти, които вече работят. Имайте в предвид, че един журналист, голямото качество негово е, че той може да пише добре и да вниква в тематиката много бързо време., Това е нещо, което не е само журналистическо качество, но това е ценно и за нашата професия, тъй като за организациите или компаниите, за които работим, ние трябва да представим нещата, които са важни в език и в стил, който медиите, както и другите наши потребители могат да го възприемат като нещо свое. Истината е обаче, че когато има колеги, които дълго време са се занимавали с журналистика, има нещо, което те вече завинаги са от другата страна. Т.е. ние се опитваме, когато говорим с нашите клиенти за нашата работа и за техните неща, които комуникираме с медиите, да им задаваме неудобните въпроси предварително. Да уточняваме нещата, които могат да бъдат повод на някаква криза…
Водещ:Може би тук трябва да се намери мярката, защото медиите в такива случаи биха предпочели те сами да зададат въпросите, а не някой да ги задава от тяхно име, защото ми се струва, че така по-лесно ще се стигне до истината, но да попитам Ели – може ли да бъда коректив Фейсбук?Няколко различни случая, в които Фейсбук влиза в главната роля? Кога става той коректив и кога не?
Ели Александрова: Коректив ми се струва твърде силна дума за една социална медия. По-скоро това е поле, където много хора изразяват своето мнение и когато то е насочено в една конкретна насока, просто се получава една обществена вълна, тъй като много хора мисля по един и същи начин. Общественото мнение във Фейсбук би могло да бъде коректив, но то се чува и не само в него. Има вече израз и в последствия. В този смисъл не смятам, че Фейсбук сам по себе си е коректив. Това са хората, които се изразяват във Фейсбук.
Водещ: Какво могат другите социални мрежи, Юлиян Борисов?
Юлиян Борисов: Ами каквото и Фейсбук. Това са среди. Това е среда, канал за комуникация, въпрос на брой хора, на какви хора, т.е. какви интереси се събират там и какво коментират един с други. Това е също като малка група от хора, да кажем, които постоянно обменят информация и мнения помежду си. По този начин те се повлияват едни от други. Това също присъства.
Водещ:Между другото от вчера, откакто започнаха изчисленията във Фейсбук за истинската цена, която ще плащаме за тока, аз в началото започнах с това изчисление, което ме порази с простотата на представянето си. Всъщност 13% дневната тарифа, 15% нощната и все пак 14%. С колко поскъпва всъщност токът? Някой от нас знае ли?
Поли Златарева:Според мен е много сложно.
Ели Александрова:Сметките ще покажат.
Водещ:Да, всъщност това, което биха могли да направят медиите с тези, конвенциолните медии, много сложно стана да се изразяваме вече, но ето – телевизията, радиото, пряката връзка със социалните мрежи. Всъщност нещо, което може да ни помага Поли? Или да ни обърка?
Поли Златарева: Не, защо да ни обърква? Напротив и в работата си всеки един влиза, общува, комуникира, общува си, чете. Това ти помага. Събира информация. Това ти помага дори като чисто в, хайде остави журналистическата ни работи, ами просто като най-средно статистически българин – влизаш, четеш какво става, съгласен, несъгласен. Напротив мисля, че са изключително полезни, защото ни карат да мислим и аз сега ще кажа нещо, което може би ще засегне много хора, но аз смятам,ч е имаше един период от много дълго време, в който ние спряхме да мислим. Да мислим наистина с главите си. И това, което виждаме в последните дни – тези протести, това недоволство е слава Богу според мен краят на този дълъг процес, в който си бяхме заспали.
Водещ:Има ли теми табу днес?
Поли Златарева: Дали има теми табу?
Водещ: Въпрос на избор ли е?
Поли Златарева:Ами разбира се,че е въпрос на избор. Винаги е имало теми табу и винаги ще има теми табу. Сега няма какво да си говорим и да се лъжем. Въпросът е до каква степен и какви са всъщност тези теми табу. Това е истината. Значи, тези хора, които излязоха. Аз не искам да ги наричам еколози – те са прави, те не са еколози. Това са хора, които са загрижени, хора, от една страна и от друга страна – хора, на които им е писнало някой да ги прави на луди. Извинявайте за израза, ако ще Ви се стори груб, но е точно така.
Водещ:Ами те самите го казват.
Поли Златарева:Това са хора, които ни казаха към директно, къде индиректно, че ние, съжалявам, че ще ни сложа в един кюп, но е така – ние, като чели говорим нещата в два плана.
Водещ:Това се препокрива до голяма степен до оценките на експертите, че твърде институционално подхождаме към новините.
Поли Златарева:Ние получихме шамар, който си заслужаваме.
Водещ:Това е така, да.
Стоян Стоянов:Така че още една тема на седмицата, която мога аз да добавя, е извинението на БТВ за тяхното отразяване на протестите.
Водещ: Понеже тук няма представител от БТВ, да се въздържаме от коментар, да.
Стоян Стоянов:Това е нещо хубаво, аз не смятах, че това би се случило, но и Юлиян може да допълни нещо, но това е нещо, така трябва да се случват нещата. За силата на Фейсбук искам да допълня нещо.
Водещ: Всъщност то има два основни въпроса дали това е извинение е първият и кой направи това извинение, но пак казвам – не бих искала да го коментираме, защото втората страна я няма. Изненада…
Стоян Стоянов:Силата на Фейсбук е, че също това е персонафицирана среда, т.е. там всеки застава с името си за разлика от преди, едно време форумите.
Поли Златарева:Съмнявам се в това. Готова съм да спорим.
Стоян Стоянов:Това започва да се променя. И ние, когато казваме, че Фейсбук и новите медии са нещо, което… Нали, създава се едно усещане, че това е панацея, че това е много далеч и недокоснато от бизнес интересите – това не е така. Имайте в предвид, че както интернет медиите, така и социалните медии все още до сега нямаше голям интерес от големите бизнес групи, бизнес медийни групи, но той все повече става и става засилен този интерес.
Водещ:Тук обаче има много ясно очертана политическа пътечка, защото хайде да не се лъжем, има партии, които разчитат на хора да оформят мнението в социалните мрежи, така че не виждам каква е причината корпорациите да не го направят.
Стоян Стоянов:Да, когато имаш достатъчно ресурси и подготвени хора, Фейсбук също може да се превърне в едно място, част от него всъщност – място, където традиционните медии, тези медийни групи, където се опитват да формират по някакъв начин общественото мнение, те да се пренесат там. Но всичко, както каза Ели, зависи Фейсбук – не го прави Фейсбук, а го правят хората, които застават. Ако си спомняте, по времето на протестите, една снимка обиколи навсякъде във Фейсбук. Беше много пъти харесвана – „щастливото момиче, което прегръщаше полицая”. Това е така, но ако беше една снимка, т.е. ако беше една снимка, която някой от младите хора, които протестираха, седеше на земята и пиеше бира примерно или нещо друго, т.е. имаме две посоки. Човекът, който е сподели, беше направил страхотно снимката и именно в тази посока. Но ако има една сила и една, как да кажа, сериозни интереси, нещата могат да тръгнат и в другата посока.
Водещ:Ами те се опитаха да тръгнат и в другата посока, но всяка една лъжа някак се вижда. Микрофоните и телевизионните камери имат навика да изпълняват ролята на лупа и да показват как е доброто, така и много лошото. Така че Ели, какви са възможностите на социалните мрежи да се защитават от мистификации, така да го кажа?
Ели Александрова: А преди да отговоря на този въпрос искам да…
Водещ:Как човекът с бирата няма да надделее над момичето, което примерно целува полицай?
Ели Александрова:Според мен това се случва по един крайно естествен път. На мен това ми харесва. Натискам бутона like, то се разпространява към приятелите ми, които го виждат и го харесват също така. Снимката с бирата няма да ми направи впечатление, няма да я харесам и тя няма да отиде до повече хора чрез мен. Да кажем, че, да, но това не е до такава степен манипулируемо.
Това са двете лица на хората, които излязоха на улицата.
Ели Александрова:Ами очевидно това лице се харесва повече. Чиято снимка се е разпространила повече.
Поли Златарева:Което не значи, че другото… го няма…
Ели Александрова:По никакъв начин. Разбира се.
Поли Златарева:Това са двете лица и когато ние обърнем внимание повече, медиите повече на второто лице с бирата да рече или и на второ лице, почваме да ставаме неприятни.
Ели Александрова:Ти сама каза в началото, че липсват позитивните новини. Въпрос на гледна точка е…
Поли Златарева:Откъде знаеш,че една… не е новина?
Ели Александрова: Да, разбира се, но въпрос на гледна точка е дали този протест ще се отрази чрез бирата на паважа или чрез момичето, целуващо полицай.
Водещ:Всъщност тук става дума за мярката, както винаги, мярката, която е основен коректив в журналистиката. Премодолирайки, увеличавайки бирата и там на паважа заедно с този, който я пие, ние всъщност подменяме събитието. А това е нещо, което не бива да се прави.
Ели Александрова: Разбира се. Това беше един от основните гласове…
Водещ:Защото това е тестът за обективност, който медиите не бива да изпортва. Не бива да се изпортват на този тест.
Ели Александрова:Съгласна съм за това нещо, а също важният момент, който си струва да споменем, е гласът на природозащитниците, че преди това също са имали много опити да бъдат чути и отразени в медиите, които не са били успешни. Трябваше да се случи нещо такова. Така наречения флашмод да се състои, в който някой да седне на „Орлов мост” да привлече вниманието към себе си и още хора, които да подемат неговата кауза.
Стоян Стоянов: Другото добро нещо беше, че тези хора, които виждахме на снимките, избрахме момичето, което прегръща полицая. Това бяха хора като нас, хора, които познаваме. Това не бяха политици, които са забравили от къде са тръгнали. Не бяха хора, които ние не вярваме на тях, а бяха хора, които ние познавахме.
Водещ:Други ли са изразните средства на Гугъл?
Юлиян Борисов: Гугъл + всъщност.
Водещ:Гугъл +, да.
Юлиян Борисов:Приема всъщност други модели. Миналата година, така че…
Водещ:Интегрира го.
Юлиян Борисов:Може би в момента още се доуформя. Това, което исках да кажа по отношение на тези снимки, е все пак кой ги гледа. Значи имате телевизия, която е гледана много, от много по-широка аудитория, отколкото да речем конкретния Фейсбук канал или група, или каквото и да е. Във Фейсбук потребителите са по-скоро повече такива, на които бирата няма да направи впечатление.
Водещ:Защо?
Юлиян Борисов:Защото те го виждат всеки ден.
Стоян Стоянов:Ние дадохме за пример човека с бирата, но това е съвсем нормално в 8 часа.
Поли Златарева:В случая го използваме в разговора ни като символ на нещо. Съвсем…
Юлиян Борисов: Опираме до ценностна идентификация. Разбира се хора по по-малки градове и села например, това ще го разпознаят като нещо неморално, като упадъчно направо.
Стоян Стоянов:Особено представено по подходящ начин визуално.
Юлиян Борисов: Да. А в момента гражданската сила се носи от не малко такива хора. Така че това няма…
Стоян Стоянов:А истината е, че тези, които да кажем, ако са били два лагера, не казвам три, тези, които подцениха Фейсбук като канал. Нали, т.е. нещата бяха организирани чисто с други средства предварително, тогава вече поставянето на нещата с бирата и с целувката можеха да бъдат по друг начин. Но нещата бяха изпуснати примерно да кажем.
Водещ:Поли?
Поли Златарева: Сега ми хрумва нещо, което слушайки Ви, искам да попитам, защото аз самата не съм наясно. Имам някаква бегла представа. Колко души в България, имаше такива изследвания, използват интернет? Колко души в България са активни в интернет? Колко души и какъв тип групи влизат и използват активно социалните мрежи? Били Фейсбук, Туитър или каквито и да е други. И колко души разчитат наистина и само на традиционните медии да си създават и да си формират своето мнение, и да се информират? Защото мисля, че в някаква степен, само секунда, в някаква степен малко започваме да надценяваме ролята на интернет медиите и социалните мрежи.
Юлиян Борисов: Като данни мога да Ви препратя към един report и силно…
Поли Златарева:Не, наскоро мина ми през съзнанието. За съжаление цифрите не ги запомних.
Ели Александрова:На всички ни е ясно, че потребители на социалните мрежи изобщо на интернет – са най-вече млади хора, най-вече големите врагове. Това обаче не е ли именно тази част от обществото, която има мнение по тези важни въпроси?
Поли Златарева:Не съм съгласна. В малките населени места нямат ли мнение? Тях не ги ли интересува?
Юлиян Борисов:Или по-скоро силата да се изрази и да го изкара наяве, което всъщност…
Поли Златарева:Искам само нещо друго да кажа, понеже нали говорехме за темите през седмицата. Първо говорим за картина, второ говорихме за теми от седмицата, така, както тези протести и тази седмица, която отмина, все още отекват. Питам тези хора и от малките градове. Гласът им обаче на избори ще звучи по еднакъв силен начин. Имат еднаква тежест, нали?
Ели Александрова:По време на избори е обратното може би.
Поли Златарева:В какъв смисъл?
Ели Александрова:Че малките населени места имат по-голямо значение.
/…/
Поли Златарева:Да, защо трябва да казваме, че мнението на хората от големите градове е меродавно от тези в малките?
Ели Александрова:Защото отразявате техния протест. На „Орлов мост” да хората от големите градове. Млади хора, които отразяват, чиито протести отразявате Вие. Вие не отразявате протеста на хората от малкия град, които нямат отношение по темата.
Стоян Стоянов:Истината е, че и в малкия град много хора ползват интернет , основно по-възрастни, за да имат Скайп, за да използват за комуникация с техните внуци в чужбина, така че със сигурност имат, едва ли Фейсбук страница, но може би някаква друга медия, където четат или пък някоя от големите търсачки.
Поли Златарева: Аз попитах въпроса от съвсем друга посока. До каква степен можем наистина да казваме, че, да – това, което виждаме във Фейсбук отразява наистина мнението на много хора и до каква степен може да има някаква представителна… В такъв смисъл. Разбирате ли?
Водещ:Нека след мъничко се върнем. Ще опитаме и с един пример да се върнем към темата – до колко може Фейсбук да ни ориентира за нагласите на по-активната част от хората и до колко все пак не е зле по правилата на журналистиката да разчитаме и да не отписваме традиционните медии? Ролята на социалните медии при формиране на обществените медии? Ролята на журналистиката именно при формиране на общественото мнение, но със забележката, че все пак става дума за някакви правила в професията, които гарантират обективност. Ето, сега, ще опитаме по тази тема с конкретен пример да внесем повече яснота с колегата Атанас Чобанов – собственик на бивол. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте! Добър ден на Вашите слушатели. Нека уточним, че не съм собственик на бивол. Това е един/…/, който започна Асен Йорданов. Аз се присъединих на по-късен етап.
Водещ: Но така или инак, да, сте представител. Добре. Благодаря за уточнението. Символ и символизирането на медийната свобода. Това беше вчерашната Ви теза, чрез която се опитвате да кажете, че има теми табу в медиите или не?
Атанас Чобанов:Казвам го не само аз, казват го и проучванията, които се правят от организации за медиен мониторинг, че в българските медии не се пише и не се говори по някои теми, които имат нужда от отразяване, тъй като са важни за обществото. И дадох пример със СИМО. СИМО, за Вашите слушатели, които не знаят какво значи това, е едно съкращение, което се открива в секретните американски доклади, изтекли в Уикилийкс и за което вече…
Водещ:Така викат на галено на ЦРУ, за да станем по-ясни.
Атанас Чобанов:Да, но това става ясно една година, което се /…/ Защото после нямаше възможност да се разследва такова тайно нещо, така да се каже. Американските мисии по света отказват всякакъв коментар за тези документи. И защо СИМО стана проблем за българските медии? Защото един от примерите, който дават в този вестник е, че ЦРУ или СИМО е подкрепило твърденията за престъпно минало на българския премиер Бойко Борисов.
Водещ:Вие говорите за държавна тайна.
Атанас Чобанов:Да, в една държава, в която премиерът е уличен в такова сериозно нещо, медиите се занимават със случая, опитват се да го разнищят, има дебати.В България това, което наблюдавам е, че…
Водещ:Как реагираха евродепутатите на изслушването, на което участва и Асен Йорданов в ЕП, една дискусия, която организира групата на либералите в ЕП?
Атанас Чобанов:Ами аз видях реакцията само на един евродепутат от ГЕРБ, който напусна залата и както…
Водещ:Андрей Ковачев, както докладвахте по Туитър.
Атанас Чобанов: Който подхвърли един колега, отиде да докладва. Водещата на презентацията – госпожа Вебер каза „винаги съм харесвала Уикилийкс, това е декларация”.
Водещ:Как смятате, че ще продължи от тук насетне тази тема в медиите?
Атанас Чобанов:Ами като че ли има някакво раздвижване, тъй като известно е, че по такива теми табу, българските медии се страхуват да пишат от свое име, цитират всестранни източници. И ето, излезе статия в Софийски вестник, може би и други медийни организации.
Водещ:Ами те излязоха и две книги на Юргин Род по въпроса. Въпросът е до колко се чете, разбира се.
Атанас Чобанов:От това, което продължава да бъде табу, все пак електронните медии, телевизиите, в радиото виждам – има пробив, което е обнадеждаващо.
Водещ:Той този пробив е по-стар. Позволете да Ви го напомня.
Атанас Чобанов:Да кажем най-общо в България в момента има партията на телевизията и партията на интернет. 46% от българите никога не са влизали в интернет. Не използват мейл, защото може би било твърде сложно или не знаят неговите… Организират си работата по-ефикасно без интернет. И това е типично, когато … Просто е не знам как да го квалифицирам.
Водещ:Бивол е харектерен…
Атанас Чобанов:Може да ти разчита всяко управление. Това е трагедията. Че модерните млади образовани трябва да се махнат, да не съжителстват с партията на телевизорите и да ги победят.
Водещ:Лозото на бивол е с рога напред. Какво смятате да правите с рогата?
Атанас Чобанов:Ами с рогата трябва да постигаме повече гласност. Това е първото нещо. Връщаме се в началото на преустройката, когато гласността беше основната ни цел.
Водещ:Ако до сега Вашето участие в „Клубът на журналистите” е било по телефона, то е защото сте във Франция.
Атанас Чобанов:Не.
Водещ:Потвърждавате обещанието си да дойдете следващия път, за да поговорим малко по-подробно за това СИМО-лизирането на българските медии.
Атанас Чобанов:Да, участието на живо е важно. Важно е темите да не са табу. Нали за това…
Водещ:В „Клубът на журналистите” няма теми табу. Уверявам ви. Благодаря Ви за това участие.
Атанас Чобанов:Благодаря и аз.
Водещ:Обещаващо прозвуча – Александър Чобанов очаквайте следващата събота тук. Ние да се върнем. Има ли симолизиране? Има ли теми табу? Между другото ние вече веднъж на този въпрос отговорихме. Сега на фона на казаното от Александър Чобанов. Ели?
Стоян Стоянов:Атанас Чобанов.
Водещ:Атанас Чобанов.
Ели Александрова: Има ли теми табу във Фейсбук?
Водещ:Да.
Ели Александрова:Не. Твърдо не. Във Фейсбук няма как да има теми табу, защото няма кой да ги цензурира. На мен ми се струва излишно това противопоставяне на традиционните медии и интернет медии в…
Водещ:Значи това е експертно говорене, нали?
Ели Александрова:Да. Ок.
Водещ:Не го казваме ние медиите.
Ели Александрова:Да, да, разбира се, но на мен ми се струва излишно. Като потребител по-скоро на медии, защото аз ползвам интернет, ползвам телевизия, ползвам радио. За мен няма противопоставяне. Избирам си нещата така според моя вкус. От гледна точка на потребителя говоря.
Водещ:Понеже започнахме с класация на събитията и с преимущественото ни желание една добра новина веднъж да е първа – Поли, как подбирате събитията от „По света и у нас”, които предлагате за гласуване?
Поли Златарева:Имаш в предвид тези на сайта, които предлагаме за тема на седмицата?
Водещ:Да, да.
Поли Златарева:Най-често разбира се гледаме това да са новини, които са получили много голям отзвук и реакция.
Водещ:Обратната връзка.
Поли Златарева:Разбира се, защото в сайта на БНТ се качват задължително темите, новини различни от деня, репортажи, които влизат или не влизат в различните новинарски емисии, които имаме. Имаме новинарски, интернет новини, които са в сайта и всичко това е абсолютно достъпно, новините, които ние през целия ден ги виждаме разполагаме, коментираме или не, всичко е качено на нашия сайт. Там зрителите могат да гласуват, да коментират, да реагират. На базата на тези реакции редакторът преценява, вижда кои теми са привлекли най-много внимание и правим една такава своеобразна класация, която е много интересна и показателна. Така смея да кажа, че в един голям процент от случаите новините, в които централната новинарска емисия „По света и у нас” ние сме обърнали сериозно внимание и сме акцентирали по един друг начин, дали с нея сме започнали новинарскатра си емисия или сме я разработили в по-широка форма с коментари, дали на наши колеги журналисти от редакцията, дали с експерти външни. Винаги се оказва, че сме я уцелили, както се казва, и се харесва.
Водещ:Всъщност ние сме в позицията на хората от „Орлов мост” – трябва да се оправдаваме, че нямаме сестри.
Поли Златарева: Аз нямам никакво намерение да се оправдавам. И в интерес на истината от разговора с Чобанов се замислих за нещо, което с може би опровергая самата себе, нещото, което казах за темите табу. Ето вижте дори – защото си дадох сметка, че може би нямаме теми табу, знаете ли? Самият факт, че говорим за такива неща. Те се знаят. И такава аналогия отпреди 20 и кусур години според мен няма големи основания.
Водещ:С по едно изречение позицията на PR и позицията на експертите – двоен ли е образът на журналиста и на кого му се вижда двоен?
Стоян Стоянов: Ние искаме да имаме партнъори, PR специалистите журналисти, които мислят, които имат собствено мнение и не зависят от мнението и желание на собствениците на медиите, или мнението на политическата сила, зад която стоят. Има такива медии в България. Няколко са. Със сигурност и Националната телевизия има собствено мнение, за което адмирирам, но много е трудно и аз мисля, че има табу в медиите в момента. Има някои от нещата, които чисто ние пиарски негодуваме, когато дадена медия ни препрати рекламния си отдел, защото това според нея е реклама.
/…/
Ели Александрова:Аз Ви препращам към СЕМ и световната радио и телевизия…
Стоян Стоянов:Когато работим особено с корпоративни клиенти тези корпоративни клиенти правят нови производства. И наемат нови хора.
Водещ:А пък СЕМ гледат ние какво правим.
Ели Александрова:Да.
Водещ:Експертите за двойния образ на журналистите?Всъщност един от основните въпроси, който може би е предизвикателство да бъде намерен отговорът му, дали не би бил – различават ли се програмните политики от личното мнение на журналистите? Има ли двойнствено поведение?
Ели Александрова:Журналистическата професия никак не е лека и това е нещо, с което са наясно всички, които са се нагърбили с нея. Журналистите разбира се поемат негативите на общественото мнение, защото те са хората, които изказват…
Водещ:Те са вестоносците.
Ели Александрова:Те са вестоносците.
Водещ:Така да завършим всъщност, защото… 10 секунди.
Юлиян Борисов:Последно мисля, че проблемът е точно, че един журналист …
Водещ:Всеки журналист е с едно лице.
Юлиян Борисов:А не е двустранен.
Водещ:Аз ще завърша само с грандиозната новина, че и ние журналистите сме хора. Хубав съботен следобед.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ : Преди 500 години, когато Гутенберг и неговите последователи започват да разбират книгопечатането, не са съществували никакви законодателни норми, които да регулират първата система за масово разпространение на информацията. Но по-късно разбира се има инициатива и започва регулация. И инициативата, не си мислете, че е на държавните институции, а е по желание на частните предприемачи, които искат да си осигурят стабилност на инвестициите. Тогава така са го наричали. През следващите 50 години книгата и нейното възпроизвеждане става обект на тотален, да не се бърка с тоталитарен, контрол. Като връхната точка е 1559 година. Тогава католическата църква постановява, че книгите, отпечатвани в римокатолическия свят подлежат на предварителен преглед и цензура. Тези от тях, които са в разрез с официалната идеология, се забраняват, сигурно помните, изгарят. Да не Ви изреждам имена. Монтен, Декарт, Паскал и прочее. Сега още един цитат: „Споразумението се натъква на нарастваща критика от страна на развиващите се държави, университетски преподаватели и неправителствени организации. Сложната система и сложността на материята, която се урежда, налагат необходимостта от преодоляване разминаването в приложението на споразумението. Един от най-инфарктните въпроси, свързан със защитата на правата на интелектуална собственост, е свързан с борбата с болестта спин на американския континент. И не, не става дума за ACTA. Става дума за действащото в момента търговско споразумение, което би трябвало да не надгради.” ACTA е тема на седмицата. Нея ще коментираме със Силвия Великова от програма „Хоризонт” на БНР, Иван Стамболов – автор на един от най-популярните български блогове sulla.bg, Тодор Арнаудов – млад учен, Богомил Шопов – блогър от „Електронна граница”, юриста Калоян Монев, който очаква защита на дисертацията си на темата. И още от седмицата – ще одобрява ли специализираният съд публикациите преди да излязат и химикалките от нас или ще ни ги отпускат от пресцентъра. Бъдещето на журналистиката – ще изчезне ли разследващата? Кога EBO ще излезе с позиция за ACTA? Очаквайте да го научите от госпожа Райна Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежина Спасова и аз Ирен Филева. Възползвайки се от възможностите на радиото, започваме с поздрав за когото трябва. Той ще се разпознае. „Сляп за познанието” – Флоринър. ACTA е ламята, която ще изяде всичките ни граждански права или ACTA е панацеята, международното търговско споразумение, което ще реши всички проблеми на авторите. Тези се противопоставят последната седмица. Може би и това е събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ:Добър ден и на Иван Стамболов.
Иван Стамболов:Здравейте.
Водещ: Да се опитаме в началото да направим една класация на събитията на седмицата – ACTA, писмата на специализирания съд до журналистите или нещо друго?
Силвия Великова: Сигурно и други интересни неща имаше през седмицата – скандали в парламента около насилието и комисиите, помилванията – легитимни или не. Но аз само ми се ще да отбележа, че ние научихме за ACTA случайно. Пак от журналистическа публикация и пак, че някой нещо е ратифицирал, подписал, пък е имало възможност да не се присъединим съвсем, което всъщност е по-тревожното в случая, че отново по този стар механизъм някой нещо поема като ангажимент, пък после ни се обяснява какво е то.
Водещ: Ще има възможност да се сравним с две европейски държави. С Чехия, за която ще ни каже повече Богомил Шопов, по-известен като Богу, и с Германия – ще включим Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Господин Стамболов, Вашето събитие на седмицата или събития.
Иван Стамболов:Ами нямам. Хващате ме малко неподготвен с тази класация, но безспорно ACTA е най-нашумялото, още повече то лавинообразно набира интерес, защото някои нови неща ще се включват. Ще има протести на потребители, ще има протести на оператори, на които се вменява някаква странна роля да изпълняват, без те да знаят какви ще бъдат. И това е темата. Тя съдържа няколко проблема.
Водещ:Имаше ли диалог между поддръжниците и противниците?
Иван Стамболов:За мен, може да е екзотично мнението ми, но големият проблем на целия този диспут е, че темата му е изместена и за мен няма диалог и спор за или против авторското право, за или против интелектуалната собственост, никой не казва „Не, ние ще крадем труда на художниците и музикантите.” Никой не е казвал такова нещо. Хората са раздразнение, според мен, от две основни неща, които са от две или три, четири такива, които правят ACTA голям проблем. Едното, на българска основа е, както каза Госпожа Великова, поредният безумен начин, по който се случи подписването на този документ и общественото мнение сега е раздвоено в две хипотези. И двете нелицеприятни. Едната хипотеза е, че само в условията на пълна тъпотия, некомпетентност и незаинтересованост това какво се случва, съдейки от двете стенограми на министерски съвет, когато се е взело решението за подписването на ACTA, без въобще да е презентиран проекта, без да е имало разискване.
Водещ: Един по-внимателен прочит на тези стенограми показва, че никой не знае за какво става дума.
Иван Стамболов: Да. Просто Министерски съвет взима някакво решение да подпише, защото такъв е потокът на събитията, ок. Другото е, че е подписан тихомълком, защото сбъдва мечата вече на второ българско правителство да сложи ръка на интернет като цензура, което може да е параноя, може да някои хора да им звучи като световен заговор, но тези подозрения няколкократно са били актуални, като последният случай е, да припомним, скандалите около „Читанка”. Хората са много чувствителни на тази тема. Така че, която и от тези двете хипотези да приемем, тя не е приятна. Едното е, че правителството ни е некомпетентно и не го интересува какво се случва с държавата, а пък другата е, че ни крои някаква шапка тайничко от нас, която след това ще видим за какво става въпрос. В подкрепа на второто е духът на ACTA. Духът на ACTA – всъщност там ние виждаме две големи категории. ACTA е документ между две страни. Едната страна е държавата членка на ЕС или присъединена при партнъорското подписване за ACTA. Другата е носител на авторски права. Корпорацията – не е творецът, не е художникът. Системата, структурата, която притежава авторските права. И още във встъпителните части на документа се казва, че този документ ще изисква, ще принуждава държавите да приемат някакво свое собствено законодателство, с което да прилагат духа му, който е достатъчно общ. И тук идва притеснението вече, че всяка държава може да си направи всякакви мракобесни свои си неща, които изобщо няма да ги знаем.
Водещ:Между другото в тази юридическа хипотеза ще ни помогне след малко Калоян Монев, когото ще изберем по телефона. Силве, да те попитам – уместно ли е тук да си припомним защо има разделение на властите, защо все пак има хора, които имат законодателна инициатива и други, които нямат?
Силвия Великова:Ами то винаги е уместно това да си го припомним и в продължение на това, което говорихме до тук и опитът отново да бъде наложено нещо, срещу което много хора излязоха на улицата и то така или иначе, слава Богу, не можа в онзи вид, в който беше планирано пак от онова правителство да се случи контролът върху интернет. Сега се прави много умиротворяващо обяснение „Така иска ЕС. Така е навсякъде.” За съжаление ние отново сме по-големи европейци от европейците, както обикновено се случва. На мен може би в това изброяване на инициативи, което предстои да кажем, че някак на мен ми се струва много съмнително това, че преди протеста, насрочен за 11-ти февруари, парламентарните комисии се активизират на 8-ми, правят дискусия, канят протестиращите. Това ми прилича на нетърпимостта, която това правителство проявява към всякакви протести и опитът преди те да се случат, да се опитат да ги отложат. За да им каже „Ето, на – ето ние почваме да прави неща, недейте да излизате да протестирате, защото това не е добре.”
Водещ: Аз си мисля, че никак не е без значение факта, че Кадер Ариф, определен за докладчик по ACTA в Комисията за международна търговия в ЕП, това е основната комисия, подаде оставка и нарече ACTA маскарад, което никак не е без значение, защото вчера ни беше припомнено, че едва ли не ЕП е застанал зад 10 мита, които развенчава и подкрепя ACTA. Сега обаче Ви обещах да включим в нашия разговор и Калоян Монев, който е докторант по гражданско право в Правния институт на БАН и Вашата дисертация, Господин Монев, е в тази посока. Добър ден.
Калоян Монев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Уместно ли беше, че се насочихме към факта, че държавите имат нормално разделение на властите, че не всеки може да има законодателна инициатива? Едва ли случайно е измислено това.
Калоян Монев: Ами вижте сега. При така разгледано споразумението, за мен без законодателна инициатива и промяна на нашето законодателство в България, няма как да бъде приложено това споразумение.
Водещ:Да, но вече чухме коментари, че няма да има нужда от… Ние сме били отличници и няма нужда да си променяме законите.
Калоян Монев:Меко казано тези коментари са абсурдни, защото най-малкото, ако трябва да се приложи прословутият член 27 на споразумението относно задълженията на интернет доставчиците, трябва да променим – сега се сещам поне за 3 закона. Това са законът за електронните съобщения, евентуално законът за електронната търговия и може би законът за авторското право. Да не говорим пък за другите неща, където са гражданско правните и наказателно правните аспекти на споразумението, където трябва да се променят и наказателните закони и в това число и Наказателният кодекс.
Водещ:Едва ли е прецедент корпорация да налагат по този начин международни споразумения. До колко обаче е уместно това да се прави в пълна тишина, защото TRIPS е дядото на ACTA? Действа в момента.
Калоян Монев:Така е, но TRIPS успя да се наложи и аз лично не съм чувал за някакви проблеми относно неговото положение. Докато тук, в това споразумение, което ние тихомълком сме подписали, се предвиждат много крайни мерки относно частни физически и юридически лица на територията на България, пък и на целия ЕС. В този смисъл си мисля, че е трябвало малко по-широко да се подходи от Министерския съвет, защото изрично в закона за международните договори на Република България, който действа до настоящия момент, за да се подпише международен договор, дори да се присъединим към някакво международно споразумение, трябва да бъде изготвен доклад. Той да бъде обсъден на широк фронт и едва след това да се пристъпи към подписване на споразумението. Абсурдни неща просто се случват.
Водещ: Да, но сега мога да кажа – ето, има широко обсъждане в интернет.
Калоян Монев:Да, както казва народът „След дъжд – качулка”. Действително това, което се е случило, то не ни задължава да приемем текстовете на споразумението едно към едно, но този дебат, който се води, той трябва да бъде на много широк фронт, защото именно на международното събрание и именно въз основа на политическата воля на управляващото мнозинство нещата ще се случат или не. Това, че някой министър казва, че няма да има промени в законодателството, аз лично не мога да се съглася с него.
Водещ: Ами в крайна сметка има свобода на волеизявата. Може телефонът да му звъни, може и да му вибрира. Това си е негова работа. Обаче за нас е по-важно да ни припомните член 5 от Конституцията как се ратифицират такива международни договори.
Калоян Монев:Ами те се приемат въз основа на член 85-ти от Конституцията, а именно, че Народното събрания ратифицира със закон международните договори, включително тези, които се отнасят до действието на закона и изискват мерки от законодателен характер. Изрично е предвидена процедура по ратификация от Народното събрание на това споразумение.
Водещ: Но тази процедура най-вероятно не включва обществено обсъждане. Обществените обсъждания трябва да са преди това.
Калоян Монев: Ами тя включва внасяне на законопроект от страна на Министерския съвет, от Народното събрание и провеждане на политически дебат в залата на Народното събрание. И аз мисля, че гражданското общество на България трябва да се възползва от това и да по всякакъв начин да покаже, че това споразумение е не само незаконосъобразно, но то противоречи на всякакви правила на търговията и нарушава правата и на гражданите, и на търговските фирми.
Водещ: Най-големите опасности според Вас са?
Калоян Монев: Най-големите опасности, ако бъде приет текстът на споразумението, особено по член 27 – за контрола върху дейността на доставчиците, е тотален контрол и възможност за монипулация на гражданските права.
Водещ:Манипулация на гражданските права. Значи ограничаване на достъпа.
Калоян Монев:Всъщност няма да има ограничаване на достъпа. Ограничаване на достъпа е една последваща стъпка. На първо място интернет доставчиците са задължени да осъществяват контрол на входа и на изхода на информацията, която преминава през техните сървъри. Ако установят, че има някакво нарушение на авторските права, да уведомят носителите на тези права. Забележете – те трябва да ги знаят кои са, да ги уведомят. Да осъществят някаква конфронтация на тази ситуация и да съзират на държавните органи за налагането на граждански наказателен подход към нарушителите.
Водещ:Сигурна съм, че Ви юристите имате и чувство за хумор, и подходящ коментар за такива норми, които някой иска да въведе. Какви са те?
Калоян Монев: Ами, аз вече Ви казах коментара за това споразумение. Действително то има и хубави моменти относно защитата на търговските марки, но това, което касае електронната среда, отговорността на доставчиците и нарушаване на правата на хората – смятам, че в никакъв случай не трябва да се приема от нашето правителство.
Водещ:Благодаря на Калоян Монев. Нека поразсъждаваме малко и върху друга жълтина от седмицата. Аз даже се колебая дали е и жълтина. Силве, това съобщение, което изпрати специализираният съд до медиите „Да бъдем така добри…”. Не цитирам дословно разбира се. „Да бъде така добри заглавията и публикациите преди излъчване да им ги даваме.”
Силвия Великова: Ами мисля, че българската приказка „Кой, каквото си направи сам, никой друг не може да му го направи” много е удобна и характерна, за да се обясни това, което се случи, защото след като си позволиха да ни посъветват да координираме материалите си за тях, от спец съда разбрахме, че са сбъркали. В оправданията бяха казани доста абсурдни неща, като например, че те искат да опазят съда от жълтения, но аз като гледам вестниците, това как опазиш? То цялата ни държава е жълтения. Имаше, впечатляващото за мен изказване, че с публикациите си и материалите стряскаме хората, които един ден могат да влязат в този съд и да си мислят, че той е антинещо. Мисля, че едва ли това е целта. Нова институция. Иска да покаже, че я има. Уж щеше да бъде като всички останали, а пък иска да си има собствени правила. Плюс това, това няма как да се случи. Няма как да се случи дори физически да има такъв контрол над публикациите. Плюс това има Конституция и ние няколко пъти говорихме. Там нещо пише за свободата на словото, за коментарите, така че, както се казва „Някой се опита да се направи на по-важен, отколкото е и това му се върна многократно” с думата „цензура”, която е актуална и в разговора за ACTA.
Водещ: Със сигурност. Ще продължим след малко с едно сравнение. Първо ще се сравним с Чехия и после с Унгария по отношение на приемането и подписването на това международно търговско споразумение. Останете с нас. Обещах Ви преди малко да направим едно сравнение между начина, по който ние като държава разбрахме, че сме подписали ACTA и в Чехия. В това отношение ни е много полезен и сега ще ни помогне Богомил Шопов. Той е известен в блоговете като Богу.
Богомил Шопов: Може би в 1ехия нещата са малко по-различни, защото хората започнаха да се интересуват преди 2-3 години. Основната е разликата, голяма е разликата между това, което се случва за защита на правата в България и във всички останали страни в Европа, но добрата новина е, че все пак има голяма промяна в последните няколко седмици. И се надявам това да продължи. Но България нямаше как да не подпише това споразумение. Много малко държави си позволиха да не го подпишат. Това от една страна можем да кажем, че е добре, защото виждате какви хубави реакции има от страна на гражданските общества в тези държави. И другата добра новина е, че това споразумение да го наречем, едва ли ще мине през ЕП, съдейки по реакциите на основните парламентарни групи. В последните няколко дни от ЕП идват сигнали, че това споразумение няма да бъде подкрепено в пленарна зала, няма да бъде подкрепено и в комисиите и това много рядко се случва.
Водещ:Какви бяха коментарите на чешките журналисти?
Богомил Шопов:Какво и в България, така и в Чехия разнородни. Че това е хубаво за ЕС като цяло, също и че нарушава гражданските права. Гражданско общество има дълги години и сега се надявам все повече да има, но е радващо това, че се засилва гражданското общество, гражданската реакция и ако тя бъде насочена в правилна посока, това би било чудесното нещо, което ще излезе от споразумението ACTA.
Водещ:Разбира се, ние сме много внимателни, когато чуем нещо за правилната посока, защото кой определя правилната посока в крайна сметка?
Богомил Шопов:Правилната посока се определя от българските граждани разбира се. Но идеята е, че вече започнаха опитите от страна на няколко политически партии да грабнат протеста, така да го наречем, така че се надявам наистина гражданското да надделее.
Водещ:Какво най-много липсва като коментари по повод ACTA, защото за България е традиционно, че има твърде малко медийни специалисти, които да могат аргументирано да коментират този текст? Дали същата диагноза важи и за Чехия?
Богомил Шопов: Тази материя е странна и сложна. Много малко специалисти има дори в световен мащаб. Много малко специалисти има също в университетите, които се занимават с това. Основните притеснения в гражданите на ЕС, са именно в частта за интернет и по-точно за цифровата част. За това се надявам на реакция от страна на такива партии, които се занимават точно с тези проблеми.
Водещ:И понеже Вие познавате прекалено добре интернет, има ли го Големият брат в момента?
Богомил Шопов: Големият брат винаги е там. Изглежда с вратовръзка, с очила и може би с компютър. Макар че по последни данни, които излязоха в „Wikileaks” се оказа, че Големият брат няма пари и да си купи компютри, така че явно разчитаме на някакви други технологии, които ние – хората все още не знаем какви са.
Водещ:Гологлав ли е?
Богомил Шопов:Не, не е гологлав.
Водещ: Ами това е сравнението с Чехия. Мен две неща ме впечатлиха. Изключителната откровеност на фразата „ България нямаше как да не подпише.” Ако някой ни го беше казал, дали такава щеше да бъде реакцията? Силвия?
Силвия Великова: Според мен независимо от това дали и по какъв начин сме научили, реакцията по отношение на посегателството върху тези граждански права и свободи винаги щеше да е такава. Но опасявам се, че точно в тази конюктура, нямаше да ни го кажат, защото просто това не е първият случай, в който не ни казват. Както и, между другото това е добрата новина, че и ние сме като в Чехия, която все пак уж е в градската четворка – по-напред. И нашите политици вече яхват тази ситуация.
Водещ:Даже се снимаха с маската.
Силвия Великова:Да, което също така не е новина за нашите политици. Въпросът е как ГЕРБ ще излязат, управляващите ще излязат от ситуацията, какви гаранции ще поемат и дали ще разберат всъщност какъв е проблемът, като се има в предвид колко абсолютно противоречиви са техните коментари по следващите процедури.
Водещ:Дали, Господин Стамболов, ако ни бяха казали „България няма как да не подпише”, нещата щяха да бъдат толкова остри?
Иван Стамболов:Значи аз не съм сигурен, че България е нямало как да не подпише. За да сме сигурни в това нещо, трябва доста по-задълбочено проучване на въпроса. Но в продължение на казаното от Госпожа Великова за предизвикателството пред ГЕРБ, то наистина е много голямо, защото ако се взрем във факта, те ще бъдат принудени да изпълнят едно задължение, което вече са поели. Хайде, да речем, не е минала ратификация през парламента, но така или иначе вече са го поели, а именно задължението да положат в услуга законодателната власт и съдебната власт на суверенната държава България – в услуга на частни компании. Което за мен, без да съм юрист, е твърде сериозно юридическо предизвикателство как би станало това нещо. И пак казвам много шум се вдига в момента върху цялата тази история, но истинският дебат предстои. Ние, ако ще правим нещо по ACTA, няма да го правим по текстовете на ACTA, а ще го правим по текстове, които ние тепърва сме длъжни да приемем тук в България, в съответствие с нейните разпоредби, които още не знаем какви са.
Водещ: Да де, но през седмицата…
Иван Стамболов:Както един човек – само да довърша мисълта, беше казал с добро чувство за хумор „Ако някой си мисли, че ACTAе създадена да защити правата на музикантите и актъорите, то е все едно, че Троянският кон е бил направен за украса на площада на Троя.” И за това е сложен.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Знаем, Германия не подписа ACTA. Добър ден, Капка.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:Всъщност германците са много чувствителни на тема свободите си в интернет, опазване на личните си данни. С Вас сме говорили в „Клубът на журналистите” за много сериозното опълчване по отношение на копчето „харесва ми” във facebook.com, което се оказва, че е един голям издайник. По отношение на ACTA какво се случва в Германия?
Капка Тодорова: ACTA все още не е такава тема в Германия, каквато е в България по една единствена причина на този етап. Германия е една от 5-те страни, която не е подписала споразумението, запазвайки си правото да обмисли, да проведе обширни дискусии и тогава да вземе решение. Естествено вече са оформени фронтовете. Министерството на правосъдието на Германия, което смята, че Германия е страна по това споразумение, и то трябва да бъде подписано. И от другата страна – всички интернет потребители най-вече, новоизлюпената партия, пиратска партия. Такава партия има в Германия. Тя дори се представи блестящо на последните избори. Тя представлява именно онези хора, които искат повече свобода в Интернет.
Водещ: Всъщност. Германия едва ли би могла да бъде обвинена, че не спазва авторските права. Каква е практиката и по какъв начин хората се дисциплинират без ACTA, да зачитат авторските права?
Капка Тодорова: Те хората навсякъде са еднакви. И германците в това отношение не са по-дисциплинирани потребители от българските. Да разсея това клише, че щом е германец, значи спазва всички закони и…
Силвия Великова:Освен това в България няма партия на пиратите, в Германия има.
Капка Тодорова: Да. В Германия обаче има един феномен, който през последните две години изключително много се засили и аз не познавам човек, който да няма около себе си хора, засегнати от него. Включително и в моя приятелски кръг има вече доста пострадали, така да кажа. Всеки германец, така масово се теглят филми и музика, това просто е точно, както в България – всеки го прави, колкото може и както може. Но това се оказа един добър бизнес и за юристите, за адвокатите. Вече има доста кантори, които се занимават изключително със защитаването на авторските права и то от пиратски действия. Какво правят тези кантори? Те наемат цели халета, в които слагат компютри и пред всеки компютър по един ученик или студент, ниско платена платена работа. Задачата на този работник е да следи всички торенти и да засича IP адресите, от които се тегли. Съответно все заловен, а това просто може би на всяка минута има по един, получава много бързо писмо, че е уловен да сваля незаконно еди кой си филм или еди кой си албум. И трябва да плати глоба или ще бъде съден. Проблемът се оправя с глоба между 200 и 1000 евро. Аз лично имам вече трима или мисля четирима такива познати.
Водещ: Без ACTA авторските права могат да защитят. Това е нагледният пример.
Капка Тодорова:Да. Могат да се защитят. Аз не мога да кажа дали няма статистики дали тази практика е намалила по някакъв начин нелегалното сваляне на филми и музика, но…
Водещ:Има ли реакция от страна на блогърите към тази практика – такава, каквато има и по отношение на ACTA?
Капка Тодорова: Не, към това не, защото наистина в крайна сметка става дума за законодателство, което се нарушава. На всеки е ясно кога може да сваля законно и кога не. Към това искам да прибавя, че има и доста сайтове в интернет, които предлагат легално, безплатно филми и музика. Е, не последните филми и може би не любимите певци, но ако човек иска да потребява поп култура и да остане в рамките на закона, има начин да го направи. Другата мода, която според мен е изходът от тази ситуация – то просто нещата се развиват в посока, която до някъде може би ще облекчи този проблем, младото поколение, се оказва, не желае или все по-малко купуват албуми и филми в интернет или в магазините или те просто използват една друга мода. В момента това е screening. Т.е. ти можеш да гледаш филм, плащайки или много малка цена – 1,2 евро, или плащайки абонамент към някой сайт, който ти предоставя screening на всички нови филми и всички нови албуми. И така ти не купуваш продукта, не плащаш за авторските права, защото ти не го притежаваш, а просто чуваш любимия си автор или гледаш любимия си филм. И не можеш да го запишеш. Или можеш да го свалиш на компютъра си, но не можеш да го запишеш на диск. Така е защитен продуктът и това е всъщност новата мода сред младото поколение, която може би ще реши този проблем.
Водещ:Това мода или човешки решения, които не предизвикват излишни емоции или сблъсъци. Няма значение как ще го наречем. Благодаря на Капка Тодорова. Ами, да коментираме. Господин Стамболов?
Иван Стамболов: Моят коментар по този въпрос е много лесен, защото аз не пиратствам. Аз обаче искам да мога да намеря филми, най-вече книги, които не мога да ги намеря по друг начин, освен по интернет и това са над 90% от заглавията, които биха ме заинтересували. Аз съм абсолютно готов да платя една разумна цена за нещата, както правя и в amazon.net. Там си имам account. Той си ми е свързан с устройство. Имам си регистрирана кредитна карта към него, като излезе някоя нова книга си я купувам. Тя е на сравнително прилична цена и си ми стои на сървъра и на моето устройство. За мен така стоят нещата.
Силвия Великова: Всъщност то точно в това е проблемът и ние го чухме как се случва в Германия. Понеже държавата не може да се справи с този пиратски проблем, много удобно тя би искала да се справи с него чрез подобни международни споразумения. Въпреки че аз бях чувала, че много голям шеф в ГДБОБ, които следят за това да не се пиратства от интернет, също си бил теглил филми по този начин.
Водещ: Някои от сблъсъците преди години, някой от първите сблъсъци между торент хакерите и ГДБОБ – те бяха извадили една статистика кой колко трафик акумулира и се беше оказало, че така нареченото силово ведомство е с доста /…/ резултати.
Силвия Великова:Защото и знае как да го прави, между другото. Въпросът е, че наистина тук има опасност да се измести темата и да се каже „Ето, ние искаме да ударим тези, които…”, както каза Господин Стамболов посягат на авторските права. Само, че покрай всичко това, ще ни посегнат и на други наши права, защото в крайна сметка съдебният контрол има значение, когато някой иска да има достъп до твоя интернет трафик или мобилен трафик. Тук вече съвсем става безконтролно всичко. Ние виждаме, че когато има съдебен контрол, се злоупотребява. Опитвам си да си представя, когато няма съдебен контрол и някой просто живее нашия живот без да сме го пускали.
Водещ:Ще се опитаме след малко да навлезем по по-популярен начин и в тази хипотеза. Останете с нас. И сега, време е да си поговорим малко и за тези положителни и по-леки решения, които могат да защитят авторските права. Защо не се търсят такива според теб, Силве? Ами винаги правим някакви големи, предизвикват се някакви големи конфликти.
Силвия Великова: Ами според мен от неопитност, от непознаване, от некомпетентност. Могат да бъдат различни обясненията. Сега, аз си мисля, че въпросът за авторските права не можем да го глобализираме и да кажем, че има голям проблем с авторските права, защото нещата започват да се изчистват постепенно. Въпросът е дали проблемът на тези, които в момента са лобисти на ACTA са авторските права или друго, за което си говорихме ние.
Водещ:Господин Стамболов?
Иван Стамболов:Според мен е голяма грешка да се търсят решения на въпроса по този начин с такъв вид администрирани регулации. Това е недемократичен подход. Демократичните хора смятат, че едно общество, едно гражданско общество, към което всички се стремим, трябва да се управлява от няколко ценности, подредени приоритетно. Като най-отгоре стои върховенството на закона, след това на плурализма, свободите на хората, правата на хората и т.н. И ако ACTA ще се нарича търговско споразумение, то тя би следвало да приема философията на търговията като термин в гражданското общество. А философията на търговията като термин в гражданското общество е свободна изява на две страни за постигането на сделка с взаимна изгода. Следователно, ако политиците направят така, че при полза на авторските права и творчеството – двете страни на творците и потребителите, независимо дали като техни посредници или не, имат своята изгода и желаят да се случи тази сделка, тя ще се случи без да има нужда да се съска срещу тях. Това минава през разумна цена, приемлива и за двете страни.
Водещ:Не е ли парадокс това, че се твърди от защитниците на ACTA, че ACTA иска да повиши конкуренцията, като направи по-конкурентно способни развитите държави?
Иван Стамболов: ACTA е заговор срещу конкуренцията и средния бизнес. Всяка такава лобистка операция, такъв гигантски мащаб, на който сме свидетели – не може да се възхитим от мащаба на тази лобистка операция на ACTA с цел настъпления, защита на корпоративни интереси, а приори е удар срещу конкуренцията и средния бизнес – удар срещу конкуренцията, удар срещу плурализма, духа на капитализма и духа на демокрацията.
Водещ:Изобщо ударите срещу свободата на словото напоследък са много особени. SOPA, ACTA – доста войнствено звучат.
Силвия Великова:Обаче пък да се върнем към Германия. Държава, която посещаваме чести, която много хвалим. Както виждаме в Германия политиците са решили първо да чуят гражданите, а после да преценят какво ще правят, независимо от това какво мислят. Нека пък от тези примери да се поучаваме. Иначе, как да кажа, с острото и със силата има едни манталитети, които никога няма да се откажат точно по този начин.
Водещ:И последно – този подход ли на налагане на едни малко по-различни правила, раждат пиратските партии в Европа?
Иван Стамболов:Пиратските партии са донякъде маниерни образования, които изразяват инстинктивния дух на свободомислещите хора срещу заплахата от така наречен нов световен ред, който се мъчат да ни наложат. Те дали ще бъдат пиратски, дали ще бъдат някакви други – все едно как ще се кръстят, това са неформални образования на свободомислещи хора, които искат да съпоставят някаква своя доброволна организация на бюрократична организация, която тежко стъпва срещу тях и настъпва все повече и повече, вече на границата на търпимостта.
Силвия Великова:И които всъщност се създават в отговор на това настъпление срещу нас. Така че ако всичко е, както се казва „Стискаме си ръцете”, няма да има нужда.
Иван Стамболов:Между другото аз скоро научих, че в България също има пиратска партия, но е все още нелегална.
Водещ:Ами може би скоро…
Силвия Великова:На следващите избори може тя да ни изненада.
Водещ:Може тя да е изненадата и в крайна сметка идва 11 февруари. Може и да се легализира точно в този ден. Сега нека да продължим и в една малко по-различна посока. Идва ли краят на разследващата журналистика заради кризата, заради авторските права и заради всички нови правила, които затрудняват работата на журналистите? Ще го научим от Госпожа Райна Константинова.
Райна Константинова: Ако трябва да погледнем това в по-широк мащаб, малко да излезем от българската рамка, журналистите са нещо като кучета пазачи на обществото. И когато те си вършат работата, биват не много обичани. Но това е част от културата, от конвенцията обществената и тяхната работа никой не я омаловажава, което не я прави по-лесна. По-скоро според мен става въпрос за отговорност и за поносимост. За да могат журналистите да си гледат работата, те трябва да бъдат признати професионални като такива. Трябва да се създадат необходимите обществени механизми и да се знае, че има достъп, че журналистът има достъп до публичните архиви, до съдебните архиви, до правителствените доклади и неговата работа е всъщност да прави точно това – да разкрива, да показва, да анализира в дълбочина, да дава отговори на хората за това, което те искат да попитат управляващото в момента правителство или парламент и да могат да го направят директно. Т.е. между изборите. Според мен, колкото по-добре си гледат работата, толкова повече има реакции. Но ако не бяха журналистите, кой щеше да оправя кривиците на обществото?
Водещ:Да, но все по-често те биват критикувани за това, че са съпроводници на корпоративни интереси, на правителствени интереси. Това е от едната страна. От другата страна пък ги атакуват за популизъм, за липсва на точност, на коректност и ако си позволя един цитат, той е от годишния доклад на „Репортери без граници”, които в една думичка описаха ситуацията като „репресия”.
Райна Константинова: Аз се досещам, че Вие цитирате този доклад на репортери без граници”, който дава на България много срамното 80-то място за свобода на информацията. Недопустимол е това нещо. Демократично е това общество, в което журналистиката и словото са свободни. В българската конституция това много добре е фиксирано. Въпросът е как се спазва. И тук идваме всъщност до проблема как журналистите разбират своята роля. Ако човек следи българските медии по интернет, веднага разбира кой журналист си върши работата и кой не, кой редактор има смелостта и куража наистина да застава зад едно разследване и едни факти, и кой фактически действа като пресслужба. Така че аз не изключвам, че има някакви основания за някои журналисти да се говори това. Трябва да гледаме обаче примера. Трябва да гледаме това, което стои в основата на журналистическата професия. Вие ме питате за бъдеще. Ами, както Ви казах – без свободна журналистика няма свободно общество. Винаги има бъдеще. Вземете само някои примери от последната една година. Кой разклати империята на Мърдок? Ние не можем да си представим преди време, че може да се влезе изобщо в империята на Мърдок. Вижте какво става сега. И това се случи благодарение на разследващи журналисти. Но работата на разследващия журналист е така да изпипа своите неща, че когато отиде в съда, което винаги се случва, зад него да застанат 120 души наредени свидетели.
Водещ:Безспорно обаче в Европа се разчита и по някакъв начин на регулацията. Коя е тази регулация, която помага на дейността на журналистите, защото всички си даваме сметка, кризата определено затруднява още повече работата?
Райна Константинова: Ами кризите идват и си отиват. Затруднява работата според мен, как да кажа, атмосферата, нагласата, културата на обществото да приема едни резултати от разследваща журналистика не като сензация, а като нещо, което трябва да се прави, защото какво прави един журналист? По своя собствена инициатива или по инициативата на своя редактор той разследва в дълбочина, някой път с месеци, някой път с години такива теми, които са важни за всеки човек, за цялото общество. И много често това са опасни неща – това е престъпност, това е политическа корупция. Става въпрос за това, че първо регулацията идва от законите и идва от едни етични норми, които обществата с демократична култура приемат за даденост. Не съм сигурна, че журналистиката в България е единна, както не съм сигурна, че всички журналисти изповядват и се молят в една и съща църква, ако мога така да се изразя. Много от тях биха могли да бъдат наистина финансово зависими или редакционно зависими, или просто да не знаят за какво става дума. Истинските разследващи журналисти и по цял свят не са толкова много.
Водещ: Направили обаче кризата вярна фразата „Изданията си отиват”?
Райна Константинова:Изданията, смисъл?
Водещ:Си отиват, да. Тяхната журналистика си отива, защото все повече експерти казват, че свободата на словото зависи от оцеляването на вестниците като хартиени носители?
Райна Константинова:Ами да.
…         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.06.2011

Какви и къде са днес журналистическите коментари?

Водещ: Свободните журналисти не са забравили да коментират поне тази седмица. Това стана ясно и пролича, но за това се иска постоянство, усилие и май нови територии. Разбира се трябва копаене. От копаенето понякога заболяват и раменете, и кръстът. Защо ни е това ли? Ами защото когато те заболи, винаги се намира кой да ти подаде ръка и ако сме искрени винаги се намира повече от един, който да ти подаде ръка напук на създадените тесни дрешки от измислени клишета, в които един или друг се опитва да ни каже, че сме облечени. Има едно прекрасно описание на Лилиан Хелман „Пентименто”. Това е името на томчето с разкази, за да уважи рейтинга на жълтите ценности, особено ценни напоследък, само ще отбележа, че Хелман дълги години е била с Дешел Хамет. Дотук с отклонението. Ето го и цитатът : „ С течение на времето багрите на остарялото платно понякога стават прозрачни. Тогава на някои картини могат да се видят първоначалните маски. През женската рокля прозира дърво, някакво детенце отстъпва място на куче, големият кораб вече не плава в открито море.” Това се нарича „пентименто” – разкайване, защото художникът се е разкаял, сиреч – премислил е. Може би трябва да се добави, че замяната на по-стария замисъл с по-късен помага да се види по нов начин стария. Това е то. Дали не се случи и в коментарите тази седмица на журналистите? Какви и къде са днес журналистическите коментари? До колко в медиите има място за коментар и на гражданските акции? Знаете, цяла година фондация „Медийна демокрация” отчита колко малко са коментарите и колко повече са новините. Тази седмица един художник отприщи много коментари. Една акция за писане на писма и на SMS също. Промениха ли тези две събития съотношението новини – информации – коментари и къде? Превърнаха ли се Facebook.com и сайтовете в помощник на журналистите, за които хартията или едното време не стигат, за да влязат там коментарите им. Tlaca.com и Bivol.com са две нови територии за журналистически разследвания, с подчертан афинитет към коментара. Защо ще коментираме днес с Петъо Цеков и Атанас Чобанов. Какво постигна гражданската инициатива за изпращане на писма и SMS до магистратите? Как се отнесоха медиите към тази инициатива и самите магистрати разбира се? Как и защо се променят рейтингите на политиците преди официалното начало на президентската кампания и рейтингите ли в крайна сметка ще определят кандидатурите на основните играчи в кандидат президентската надпревара? Тази тема ще коментираме със Силвия Великова от „Хоризонт”, Маргарита Илиева от „Българския хелзинкски комитет” и Добромир Живков от „Маркет линкс”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Зоя Ескинова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Какво постигна гражданската акция за писане на писма и SMS до висшите магистрати? Едно от местата, на които има много коментари по въпроса е Bivol.com. Добър ден казвам сега на Атанас Чобанов.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели. Bivol.bg
Водещ: Bivol.bg. Иначе другото беше Tlaka.com. Това ме обърка. И така, нека да започнем от там – какво постигна тази инициатива?
Атанас Чобанов: Ами за сега постигна добра медийна чуваемост, знаем всички, че Висшият съдебен съвет беше обект на критики в последно време заради безпринципното кадруване и тази кампания искаше да сложи точка.
Водещ:Понеже Вие сте в Париж, успяхте ли да проследите реакциите на магистратите?
Атанас Чобанов: Реакциите ги следихме по медийните им изяви, които бяха доста остри. Нали с най-разнообразни конспиративни теории, че това е някаква кампания за печелене на пари, че това е политически натиск, криминален натиск и т.н. Естествено в това няма нищо вярно. За съжаление обаче наглостта им се оказа по-голяма, отколкото чувството за срам, което би трябвало да ги принуди да си подадат оставките след такъв масивен граждански отпор.
Водещ: Предполагам, че сега ще Ви е любопитно пък да чуете какво видя Силвия Великова. Добър ден на Силвия Великова от „Хоризонт”.
Силвия Великова: Здравей Наско и от мен.
Атанас Чобанов: Силвия, здравей!
Силвия Великова:Впечатлих се от това, че членовете на Висшия съдебен съвет не толкова мислиха за искането на оставките, колкото се опитваха да установят обратна връзка с подателите на SMS и брояха от кои държави са телефонните номера, от които са им се обаждали. Видяхм между другото в Facebook.com, че има хора, които се оплакват от тероризъм от страна на членовете на Висшия съдебен съвет в опитите им да се свържат с тях. Ти имаш ли такива сигнали?
Атанас Чобанов: Аз също видях в Facebook.com, но това е някакъв изолиран сигнал, доколкото разбрах, не е масово явление. Може би наистина е имало изнервени реакции, както от страна на хората, които са изпращали съобщения и SMS, така и от страна на получаващите. Ние със сигурност не желаем да обиждаме и да се държим неприлично с хората. За това призовахме да се отправи едно умерено пожелание.
Силвия Великова: Хигиена на текстовете обаче от Висшия съдебен съвет се оплакаха, че те стават все по-груби, цинични и заплашителни. Този контрол можете ли да го осъществите, за да компримитирате акцията?
Атанас Чобанов: Ами не можем да го контролираме. Вижте какво става в съобщенията, които се оставят във форумите и в коментарните статии за Висшия съдебен съвет. Там нещата са наистина много цинични. Докато тук става въпрос за това, че хората, които изпращат SMS, те се подписват.
Водещ: Остават следа.
Атанас Чобанов:Индивидуализиран акт и е нормално, когато човек общува по този начин да бъде учтив. Но да си кажа мнението, защото няма явно друг начин да се предизвика реакция. Те просто са дебелокожи тези хора.
Силвия Великова: Както става ясно няма да подават оставки категорично с външен натиск от името на държавността.
Атанас Чобанов:Това все още не е ясно, тъй като все пак медийния слух беше силен и вероятно това ще рефлектира и върху доклада на Европейската комисия за състоянието на съдебната система. Както видяхме, има още неща, които или за членове на Висшия съдебен съвет – ето „Капитал” разкри, че един член на Висшия съдебен съвет е крил имотна измама. Става въпрос за неща, които ще се разследват, надяваме се и ще доведат до някакъв резултат. Рано е да се каже.
Водещ: Смятате ли, че наистина тези събития и тази гражданска акция предизвика журналистите да коментират повече?
Атанас Чобанов: Ами усили донякъде нещата, тъй като коментарите течаха и преди това, но тази акция според мен има особен принос да усили посланието на журналистите и фактът, че хора се ангажират, че се включват от чужбина, че харчат пари от собствения си джоб, за да си кажат мнението – това е все пак един добър знак, че има някакво рудиментарно зараждащо се гражданско общество.
Водещ:Защо създадохте Bivol.bg.?
Атанас Чобанов: Много просто – защото преди да го създадем с колегата Асен Йорданов публикувахме разследвания в продължение на година и повече или в моя личен блок, или в други издания, в които разследванията ни, текстовете се разпръсваха. И bivol.bg беше един замислен проект за разследваща журналистика и той си е такъв. За да събере първо нашите разследвания и второ – нови автори, които желаят да допринесат с техни изследвания. Ние сме сайт за разследваща журналистика и публикуваме изключително рядко.
Водещ:Което значи, че за Вашите коментари хартията или ефирното време не са достигали, така ли?
Атанас Чобанов: Извинявам се, но е шумно и не Ви разбрах.
Водещ:Което значи, че за Вашите изследвания ефирното време или хартията не са достигали?
Атанас Чобанов: Ами да, за съжаление в българските медии има много малко място за такава журналистика, която изисква доста време и доста мир, защото трябва да се принтират и публикуват документи, обстоятелствено да се изложат нещата.
Водещ:Как ще продължи тази акция?
Атанас Чобанов:Коя акция?
Водещ: С SMS?
Атанас Чобанов: С SMS. Ами имаме идея да я продължим, да. Може би с MMS, нали с картинки. Това обаче е по-скъпо и по-сложно технически, но примерно имахме една идея за една жълта тиква.
Силвия Великова: Ами, то вече тази жълта тиква я чухме на заседанието на Висшия съдебен съвет. Цони Цонев получил такъв SMS. „Висшия съдебен съвет : жълта тиква с червени семки.” Това ли ще е картинката?
Атанас Чобанов:Това е много образно. Дали са червени семките е спорно, защото има представители от всички парламентарни квоти, не само червени, но така – жълтата тиква е едно добро, буквата О може да бъде като жълта тиква и останалото да си го пише „Оставка” примерно и тази картинка да се праща. Имаме такива идеи и ще видим колко можем да ги реализираме, тъй като не е евтино да се изпращат MMS. Но ще разнообразим със сигурност арсенала.
Водещ: Казахте, че не сте информационен сайт, но може би трябва да имате някаква информационна рубрика как върви SMS кампанията Ви.
Атанас Чобанов:Ами това няма как да го проследим, тъй като ние нямаме никаква обратна връзка, наистина не знаем…
Силвия Великова:Нищо – Висшият съдебен съвет го изчислява и ще Ви информира, така че те ще свършат работа.
Атанас Чобанов: Ако те имат такъв брояч и следят. Очевидно можем да направим някакво сътрудничество между техния сайт.
Водещ: Тук с нас се весели и Петъо Цеков. Може би ще Ви е интересно и неговото мнение да чуете за тази акция. Добър ден.
Петъо Цеков: Добър ден. Аз подкрепям абсолютно всяка форма на обществен натиск върху съдебната система. През последните 20 години тази система от една от независимите власти се превърна в самостоятелна губерния, която като че ли няма нищо общо с останалия свят, български свят. Тези хора, като че ли живеят някакъв собствен живот и е много хубаво, когато от време на време допуснат някакъв колосален гаф като…
Водещ:Пореден.
Петъо Цеков:Да, пореден гаф този гаф да бъде припомнен от обществото и ако обществото не е достатъчно силно, ако няма достатъчно силна гражданска позиция, поне медиите да се намесват и да вдигат някакъв жълт картон на тези хора.
Водещ: Мислите ли и за някоя друга част от изпълнителната власт, която Ви е ядосала за такива акции? Господин Чобанов?
Атанас Чобанов: Нека да припомня, че преди няколко години организирахме такава акция от страна на българите в чужбина към депутатите.
Водещ:Тя беше тогава успешна за здравните осигуровки.
Атанас Чобанов:Точно така. Това беше едно, все пак това са крайни мерки, когато трябва наистина персонализирано да се каже, да се изрази недоволство, след като се е минало през институционалните пътища. Не трябва по всякакъв повод да се използва, но тогава, преди 3 или 4 години, това проработи въпреки заявлението от парламентарната трибуна на Татяна Дончева, че няма да се подаде на натиск. Много прилича на това, което става в момента между другото.
Силвия Великова: Между впрочем, само тук да кажа, че дори няма нужда да предприемате друга акция, защото от Висшия съдебен съвет казаха, че ако тази акция, която е насочена срещу тях, ако тя дестабилизира Висшия съдебен съвет, ще дестабилизира и държавата, така че ще рухнат всички институции, така че наведнъж ще сте решили и свършили всичко.
Атанас Чобанов: Направо като лего ще паднат.
Водещ: Ще се сринат. И всичкото това от една тиква.
Силвия Великова:Да.
Атанас Чобанов: Не, това е смешно. Мисля, че все пак това беше една полезна акция, защото видяхме, че е достигнало посланието и членовете на Висшия съдебен съвет реагираха изнервено и още веднъж потвърдиха, че живеят в някакъв паралелен свят и са откъснати от това, което обществото иска от тях. А обществото иска справедливост, откритост, прозрачност на разследванията и независимост при взимането на решенията. Не съм съгласен, че те са обособени и независими, стоят в отделен свят в държавата, тъй като те са политически зависими и това е големият проблем.
Водещ:Искате да кажете, че сте оптимист, защото направихте паралела с предишната Ви акция за здравните осигуровки?
Атанас Чобанов:Не мога да бъда толкова категоричен оптимист, тъй като казах вече – наглостта им е голяма. Предполагам, че ще има ефект дългосрочен или средносрочен, най-вече заради медийния отклик.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Атанас Чобанов за акцията на bivol.bg и изпращането на SMS до представители на Висшия съдебен съвет. Останете с нас, за да продължим след малко да говорим за една друга територия за журналистически коментари, която имаше премиера тази седмица. Tlaka.com. След като дълго време беше коментирано от фондация „Медийна демокрация”, че журналистическите коментари намаляват или стигат до някаква критична точка, след като от няколко години тенденцията за спадане по отношение на свободата на словото е вече трайна, няма как да не се замислим и да не продължим да говорим за мястото на журналистически коментари. До колко хартията вестникарската и ефирното време стигат за такива? Tlaka.com имаше премиера тази седмица. Нека така да го кажем, това е една територия в Интернет за журналистически коментари, създадена от Петъо Цеков. Ами първата рекапитулация, Петъо?
Петъо Цеков: Радвам се, че си открила какво е Tlaka.com. Смисъл територия за журналистически коментари, малко силно казано, но аз самият не знам още какво е. Възникна като идея за място, на което в Интернет да пускам собствените си текстове, един вид блок, и да реализирам по някакъв начин собственото си хоби. А това е, малцина знаят, всеки ден да казвам някъде кое е важното от деня. Кои са 10 новини, които са важни този ден и така събирах дълго време, може би през последните 15 години, някакъв архив един вид и на тази територия – Tlaka.com, реших да отбелязвам всеки ден 10 новини поне, които са ми направили впечатление.
Водещ: И веднага стана диалог.
Петъо Цеков:Реших, че освен за себе си, бих могъл да го направя като някаква арена, в която хора биха могли да коментират, да се получи наистина някакъв диалог. Името го бях избрал предварително. И се чувствах ангажиран с това име. Тлака е седянка. Една хубава българска дума.
Водещ: Както каза един министър на времето – „седенка”.
Петъо Цеков: Седенка, да. И реших да събера „седенката” на едно място в Интернет. Бавно започнаха да идват други идеи. Защо мои коментари, пиша добре може би, но чак пък толкова. Дадох възможност други хора да влизат вътре в този сайт и да оставят своите материали. А защо само моят подбор на новините? Може би имам някакво око за новини – кое е новина и кое не е. Но защо аз трябва да преценявам това? Използвах, тъй като съм абсолютен логик в Интернет, проверяването на сайтове и т.н., използвах готови модули, които медиите разпространяват в интернет, т.е. дадох територия на сайта, но различни медии, които подбират новините така, както те сметнат за добре и чрез линкове всъщност от сайта може да се влиза в по-различните агенции за online новини.
Водещ:И да се прави разликата между различните документи.
Петъо Цеков: Да, една агенция има своите 10 най-важни новини. Друга има съвсем други. Все пак избрах за начало някакви медии, които смятам, че отговарят на сериозността на проекта, който правя. Т.е. не подбирам жълти новини и даже са повече политически, икономически, спортни, новини свързани с външната политика на България и т.н. Прровокирам хората с видео материали, с анкети и т.н.
Водещ:Кои бяха най-коментираните теми. Художникът и SMS ли?
Петъо Цеков: Тази седмица, всъщност проектът е от две седмици, така че…
Водещ: За тази седмица говорех.
Петъо Цеков:Тази седмица наистина Паметникът на съветската армия и за кратко време новия му face, новото му лице беше, като че ли най-коментирана тема. Колегите коментират изключително много един вестник, който ще се появи другата седмица в националния пазар. Вестник, свързан с издателите на „24 часа” и „Труд”. Събитията около Висшия съдебен съвет бяха разбира се доста коментирани. Може би това са трите основни теми. Както разбира се катастрофата, реакцията на държавата, реакцията на хората, случвалото се с идеите за нов автомобилен парк и т.н.
Водещ:Нека да се върнем малко на темата за Висшия съдебен съвет, защото до сега, като че ли такава акция, гражданска не е била провеждана. Бяхте готови да влезете в спор със Силвия Великова. Какви бяха коментарите в tlaka.com?
Петъо Цеков:Коментарите бяха свързани с това, че Висшият съдебен съвет и неговите членове, като че ли предразположиха избора на Владимира Янева
Силвия Великова: Боже, тази жена колко стана известна.

Петъо Цеков: Всъщност всяка жена, която има 4 годишен съдийски стаж успява да влезе във Висшия съдебен съвет. В същото време го напускат съдии, които имат още по-голям трудов стаж. Как може една приятелка на министъра, както всъщност тя е известна като позната на министъра. Това е цялата биография, която обикновеният човек като мен, страничен наблюдател знае за тази жена – четири годишен стаж и приятелка на министъра. Този Висш съдебен съвет има ли други критерии?
Водещ: Или е била на подходящия разклон, когато е трябвало.
Петъо Цеков: Да, разклона на Велико Търново като една здравна министърка е била или на някой друг разклон – не зная, но тя е попаднала на правилното място, в правилното време, за да стане каквато е. Този Висш съдебен съвет, като олицетворение на някаква съдебна система. Ок.
Силвия Великова: Ами там е работата, че не е точно така и аз за това реагирах на критиките, на коментара ти, че 20 години тази съдебна власт се изживява като някаква си. Тази съдебна власт, освен този Висш съдебен съвет и периодично сменящи се глави на институциите, има магистрати, обикновен хора и няма как да персонифицираме, т.е. да обобщаваме. По-скоро трябва да персонифицираме и да казваме кой се изживяваше 20 години като надменен Господ и кои работиха, и кои страдаха от това, че други се изживяваха така.
Петъо Цеков: Тук си права.
Силвия Великова:Лошото е, че и в коментарите нещата по този начин вървят, Хората категорично смятат, че има знам за равенство между тези чиновници, които са във Висшия съдебен съвет, защото те са такива – те се държат като такива. Те след като могат да си позволят да си броят SMS вместо да се занимават с кадрувата работа и да насрочват конкурси, явно се държат като такива свободни чиновници.
Водещ: Сега, не знам дали са преброили писмата, но ние ще имаме възможността да преброим писмата с Маргарита Илиева от Българският хелзинкски комитет, която е на телефона. Добър ден.
Маргарита Илиева: Добър ден.
Водещ:Имахте възможност да влезете в нашия разговор, чувайки по телефона какво ние коментираме тук, в студиото. Вашата оценка за тази гражданска акция?
Маргарита Илиева: Ами считам, че това е безпрецедентна социална мобилизация в подкрепа на нещо, което е не просто свързано със съдебната власт и нейната независимост, ами въобще и просто с правата на човека, доколкото става въпрос за основното ни право на безпристрастен съд, но също и въобще по-общо с върховенството на закона и на цялата държава. Кампанията, която ние инициирахме за изпращане на протестни електронни съобщения до членовете на Висшия съдебен съвет е най-подкрепената в цялата ни история до сега кампания. До момента има над 1030 писма и това в рамките на около седмица.
Водещ:Няма да затруднявате Висшия съдебен съвет да ги брои като SMS.
Маргарита Илиева: Ами ние нямаме нищо против да ги затрудним и по някакъв начин да им привлечем вниманието върху това, което им се казва от обществото, защото те по един безпардонен и дори непростим начин се опитват да игнорират това, което в един глас и свободните журналисти, и право защитниците, и най-вече на първото място – самите съдии, самият съюз на съдиите им казва. Казва им „Вървете си!” Те вместо да поемат отговорност за причиненото от тях, което води до тази обществена нетърпимост към тях, те се държат като недосегаеми. Що се отнася до SMS, това е кампания на сайта за разследваща журналистика bivol.bg. Тя е изцяло независима от нашата кампания, но ние я подкрепяме. Доколкото разбирам от пресата и от реакцията на самите членове на ВСС, тъй наречения, те наистина получават много голям брой от цял свят такива електронни съобщения. Имаме безпрецедентна гражданска активност, която иска да постигне един конкретен резултат, а именно да освободи на първо място магистратите и вече нас, обществото, гражданите от този орган на развала, какъвто се показа, че е Висшият съдебен съвет.
Водещ: То малко като яйцето и кокошката да Ви питам кое е първичното, но повече гражданската акция ли накара журналистите повече да коментират или обратното?
Маргарита Илиева: Аз мисля, че от момента, в който ВСС направи този толкова компрометиращи, докрай дискредитиращи избор на председателката Янева, не само че право защитниците веднага реагирахме, но също и журналистите, а обществената мобилизация дойде малко по-късно, когато вече и съюзът на съдиите беше поискал съвсем категорично по един безпрецедентен начин Висшият съдебен съвет да се махне, за да употребя една дума от ежедневието. Тогава вече гражданите почувстваха от една страна, че сякаш е назрял моментът, такава една консолидация и това ги окуражи, и също така почувстваха, че има място за тях да покажат пряко начин, механизъм, по който пряко да участват. По принцип въпросът с гражданското участие е сложен в България и ние в този смисъл сме много радостни от това, че гражданите намериха начин, по който да участват в този по принцип доста солиден процес по взимане на решения относно модела на управление на съдебната власт, избор на ръководители и т.н.
Водещ: Bivol.bg смятат да продължат акцията с MMS, намесват и художествения образ на една тиква. Вашето предложение?
Маргарита Илиева: Ами ние сега, доколкото сякаш поизчерпахме средствата за вътрешен натиск, ние публикувахме редица изявления, отправени до Висшия съдебен съвет. Поради техния безочлив отказ за поемане на отговорност, ние смятаме сега да насочим усилията си към това да мобилизираме външен натиск от европейски институции и изпратихме вчера писмо до председателят Барозу, президент по-точно Барозу, което ще огласим понеделник в българската версия. Ще търсим начин да мобилизираме европейските инстанции, да окажат и те своят натиск, така че да не спре до тук, защото аз мисля, че след тази огромна инвестиция и на журналисти, и на право защитници, и на съдии и пак ще повторя – това е ключово, това е огромно нещо съдиите да казват на ВСС „Идете си!”. И не просто „Идете си!” на тези хора конкретни – моделът трябва да се ревизира коренно, защото в противен случай той ще произвежда занапред други такива хора и други подобни цикли. Та, доколкото всички ние толкова много в един глас инвестирахме в тази борба, аз считам, че би било разрушително тя да се окаже, да бъде неуспешна и ние да се окажем безсилни. В този смисъл…
Водещ: Вярвате, че тиквата преди 12 може да стане каляска?
Маргарита Илиева: Ами това, което трябва да направим според мен е да мобилизираме всичките си ресурси в това да се стремим. Като прогноза не знам какво да Ви кажа.
Водещ: Как реагираха медиите на тази инициатива? По Ваша оценка разбира се.
Маргарита Илиева: Ами те реагираха с голям интерес, доколкото мога да преценя от резултата на отразяването, а и начина на отразяване – той е от неутрален до положителен, а в някои публикации е силно положителен. Аз за това повтарям този за мен white мотив – има огромно съзвучие, такова, каквото аз не си спомням между различни общности – професионални, съсловни и граждански, които просто имат консенсус, че ВСС е довършено развален и не може да се поправи. Той е счупен и трябва да се махне, трябва да се отстрани. Аз чух Силвия да казва преди да ме включите, че те вместо да броят SMS следва да кадруват. Аз ще се разгранича от това мнение. За мен е много опасно те да продължат да кадруват, Те всъщност, ако продължат сега на кадруват, ще минират съдебната власт за десетилетия напред.
Силвия Великова: Само че проблемът е, че цялата съдебна система е вградена от командировани съдии и прокурори, което и пречи да работи нормално и аз имах в предвид да насрочват поне конкурси, защото това им е работата. Иначе кадруването – те го изкривиха като ангажимент и като правомощие, което имат по принцип.
Маргарита Илиева: Да, така е и аз знам, че страшно много магистрати, съдии най-вече, работят в условията на командированост, т.е. на една служебна несигурност, но това продължава много време.
Силвия Великова:Освен това независимост. Когато ти си взет от малък град в София, за да работиш тук, ти ще правиш всичко възможно, за да слушаш и да останеш. Това също е проблем, който е свързан с това, че те не си вършат работата.
Маргарита Илиева: Така е обаче това според мен е по-малкото зло. То вече продължава над 2 години. И всъщност това е по-търпимо от моя гледна точка, отколкото това те да назначат сега… Вижте, те имат да назначават сега магистрати на специализираните инстанции съд и прокуратура. Тези инстанции, този специализиран съд правителството създаде, за да може да печели делата, които много желае да спечели. Единствената гаранция срещу това обвинението да е равно на присъда осъдителна в този специализиран съд е да има относително безпристрастни, читави магистрати. Този ВСС няма да назначи такива.
Силвия Великова: Ами то няма и кандидати за тези съдилища. Те дори да искат да назначат, те няма пак от къде да ги изберат. То няма желаещи.
Маргарита Илиева: Ами това е много правилно и показва отношението на самата общност към това. Свестните магистрати не искат да отидат да работят там, но ако сега Висшият съдебен съвет по някакъв начин се оттегли, а аз доколкото виждам те много силно, много упорито са се запънали да кажа пак разговорно.
Водещ: Ами то дали беше модерно. Така едни директори по едно време се връзваха за едни радиатори в кабинетите си. Може и на тази гледка да се върнем.
Маргарита Илиева: Явно това им е най-важното, да. Искам да кажа, че ако той все пак бъде принуден да се разпадне, тогава това ще мобилизира по необходимост просто като остра критична необходимост ще мобилизира властта, властите – и изпълнителната, и законодателната да променят модела и тогава всички тези болестни, бих ги нарекла протести, биха могли да потърсят обрат. В противен случай, ако ВСС просто си остане такъв, какъвто е, с този състав, с този модел и си мисли за промени в уредбата му в един среден или дългосрочен план – това според мен ще е пагубно, защото те ще сложат хора в цялата съдебна система, които ще бъдат просто послушни. С нашето право на независим съд ще се свърши. Аз не виждам как ще работят почтените магистрати.
Водещ: Сложете заглавие до писмото, което сте изпратили до Барозу.
Маргарита Илиева: Да сложим заглавие.
Водещ:Да, защото няма да кажете какво пише в писмото, ясно е, но поне заглавието сложете.
Маргарита Илиева: Ами заглавието е „Помощ”.
Силвия Великова:Така си и помислих, че ще кажете.
Маргарита Илиева: Ами да, мисля че сега трябва да сме много солидарни помежду си със съдиите, със съюза на съдиите. Те са лидера за промяната и да мобилизираме всякаква солидарност, която можем отвън.
Силвия Великова:Дори и с цената да бъдете упрекнати, че постъпвате национално безотговорно и компрометирате държавата, между впрочем – Вие сигурно четохте интервюто на Стефан Петров, където конкретно се визираше Яна и представител на Европейската комисия, присъствал на срещата при Маргарита Попова.
Маргарита Илиева: Ами тази асимилация – какво да кажа за нея. Тя е толкова от нисш характер, че не бих я коментирала.
Силвия Великова: Тя е доста милиционерска между другото.
Маргарита Илиева: Ами да, типично да. Вие го казахте.
Силвия Великова:Аз ще го кажа.
Маргарита Илиева: За въпроса с…
Водещ:Слава Богу, че още може да ги казваме тези неща.
Маргарита Илиева: За дискредитирането на държавата. Аз мисля, че държавата, в лицето на ВСС сега, а пък и от гледна точка на изпълнителната власт, е една доста дълго продължила, последователна и агресивна политика на овладяване на агресивността на съда, включително посредством подчиняването на ВСС. Държавата сама се дискредитира. Това, което сега единствено може да я реабилитира – това е силно гражданско общество – журналисти, право защитници, хора и съдиите, които да кажат „Не! Тази държава е наша и тя е правова и такава ще бъде!” Това е, което може да реабилитира държавата и то върху него трябва да се… То трябва да получи подкрепата, този глас общ, колективен глас трябва да получи знака България, а не компрометиралата се институция ВСС.
Водещ:Благодаря на Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет, от която разбрахме поне заглавието на писмото, което е вече изпратено до Барозу. Ами да се върнем на коментарите. Какво трябва да се коментира в такива случаи? Новината, че има гражданска инициатива, че някой е склонен да праща SMS или нещо друго? Или може би реакцията на магистратите?
Силвия Великова: На членовете на Висшия съдебен съвет, да ги наричаме такива, каквито не са – те са правителство на съдебната власт, както се наричат. Не, аз не мисля, че има новина в реакцията на членовете на Висшия съдебен съвет. Както и Петъо го коментира преди малко за скандалите, просто това не е новина, че има скандал около Висшия съдебен съвет. Обърнете се към Приморско, върнете се към предишни Висши съдебни съвети – така че очевидно има там нещо, което се случва, за да се чувстваш длъжен на всяка цена да запазиш позицията си, когато влезеш на някакво място. Аз съм малко по-скептична по отношение на гражданската активност, за която и Наско говореше сега, и Маргарита, защото този протест може да бъде обсебен и от гражданите с користни цели. Пред Съдебната палата има една палатка, която цял месец ще остане там. Тя събира подписи с искане оставката на Висшия съдебен съвет и зад нея стои едно сдружение, не знам какво точно и то се нарича анти мафия. И което се оказва, че се оглавява от Георги Дражев, който е брат на Ивайло Дражве, изтърпяващ присъда в затвора за шофиране в затвора в пияно състояние. Аз не казвам, че брат му няма право да има гражданска позиция. Аз казвам, че това е знак да се замислиш дали тази инициатива следва принципни искания или някакви други. Така че има винаги в такива случаи опит да се обсеби една хубава кауза и от нея да спечелят и други хора, но това работи срещу справедливата кауза, защото аз чух как много умело, защото те явно го могат това, членовете на Висшия съдебен съвет използваха като свой аргумент, за да се защитят и да кажат „Вижте кой ни атакува!” и казаха Георги Дражев. Казаха ДСБ подкрепи тази инициатива. Ето, политиците разпознават своите дечица в София. Така че много е хубаво, че има някаква гражданска наченка, но аз си мисля, че става дума за бунт и процес на едно мнозинство. То е същото, което се дразни, когато ни управляват от телевизора. Мисля, че то е същото. Не смятам, че ние сме мнозинството в България. Смятам, че по-скоро този тип гражданско мислене вече отдавна е в изолация.
Водещ: И до колко коментарът би могъл да освободи от тази изолация подобно гражданско мислене, Петъо?
Петъо Цеков: Първо новината за това, че някакви SMS или в бъдеще MMS и тиквички ще се пращат наляво и надясно е новина за това до колко има някаква будна гражданска съвест, общество, наречете го гражданско или нещо от този род. Да, ние не сме със Силвия големи оптимисти на тема гражданско общество.
Силвия Великова: Защото, както се казва, сме гледали филма няколко пъти.
Петъо Цеков: Това е различна новина според мен от новината какво се случва във Висшия съдебен съвет, в съдебната система или нещо от този род. Когато преди малко говорихме със Силвия по темата, споменах съдебната система като нещо различно. Забележете, че ние коментираме тези SMS като някаква гигантска новина, а в същото време не коментираме Лъчезар Иванов от ГЕРБ примерно или друг депутат, министър от сегашната власт, който е сгрешил. Ние приемаме тези неща, свързани с депутати и министри като нещо естествено, нещо, което сме виждали много пъти, коментирали сме го много пъти, но в съдебната система такъв праг на чувствителност не сме виждали чак толкова много голям. Според мен. Силвия може да ме поправи, но дебати за грешки в съдебната система не е имало такива обществени, силни. Владимира Янева, Ок. Преди шефът на Градския съд и кой беше там назначен такъв…
Силвия Великова: Пак близък…
Петъо Цеков:Да, пак близък. Ок. Коментираме един, два, три случая, но чак такава чувствителност към темите в съдебната система обществото ни не е свикнало да има такива рефлекси. С изпълнителната власт и със законодателната власт, т.е. другите две власти, за това се опитах да отлича съдебната, като че ли сме свикнали по да се изразяваме, по да коментираме, по да сме претенциозни към тях, докато към съдебната система – тя самата система си извоюва някаква независимост.
Водещ: Автономност.
Петъо Цеков:Автономност, която е като недосегаемост някаква. И ние като журналисти дори някога се чувстваме недорасли да влизаме в комуникация с нея, да критикуваме нейните постъпки достатъчно остро и дори на страниците на печата.
Силвия Великова:
Водещ:Добре. От двете събития, които коментираме днес от седмицата – паметника и SMS кампанията, която хайде – за повече образност да я наречем „тиквена кампания”, коя предизвика повече граждански отклик според Вас?
Силвия Великова:Е, тя тази с паметника беше някак си – тя си е събитие, буквално си е събитие от седмицата, защото това, което се случва с SMS кампанията върви след избора на Владимира Янева и то не е точно ескалирало точно тази седмица. Различни са нещата, но те всъщност по един и същи начин показват комплексите и разделението ни. Ние видяхме как се реагираше на…Между впрочем много ми хареса, че Бойко Борисов бил обиден, че не е нарисуван като национален герой. Просто това е точно обяснението на всичко, което се случва. Много си беше хубав паметникът между другото. Аз така си мисля. Беше интересен и доста се вписваше, ако трябва да говорим с тези модерни понятия в публичните пространства – много по-добре се вписваше така оцветен в градската действителност и момчетата, които се разхождат там.
Петъо Цеков: Проблемът е, че и в двата случая, като че ли дебатът не е достатъчно пълен, ясен и изчерпателен, за да заемеш някаква позиция, нали.
Силвия Великова: Но виж, нещата се решиха с паметника. През нощта и… Мисля, че това с SMS и с Висшия съдебен съвет няма да може да се случи толкова бързо и лесно.
Водещ: Трябва да има разход на тикви още. Оптимисти или песимисти последно? Смисъл, то място за оптимизъм по отношение на паметника няма, защото те го изчистиха. Това…
Силвия Великова:Както се казва, все пак, това в временно състояние, както беше нарисуван и изчистен, така може да бъде отново нарисуван. Аз само едно изречение по повод казаното от Петъо за Лъчезар Иванов. Напротив, аз смятам, че трябва да не сме толкова нечувствителни към това, което се случва просто, защото трябва да си зададем въпроса, след като на този човек вече няколко пъти му се случва това и той оцелява, и той бива опазван, явно има някакъв проблем. Явно има някаква причина. Значи Ана-Мария Борисова каза как там на някакъв кръстопът, както я намериха, така я оставиха, но този човек направи поредица от гафове и продължава да съществува по този начин. Отговори не се дават, мисля, че изпълнителният орган на ГЕРБ не каза нищо, което да ни покаже какво е отношението им към случая с конфликта на интереси на Лъчезар Иванов.
Петъо Цеков: Има една /…/, която се цитира по медиите тук вчера и днес и тя е следната – Цветан Цветанов се обръща към Лъчезар Иванов и му казва „Сам си! Отиваш в Комисията, доказваш своята невинност, не доказваш своята невинност, но си сам. Трябва да се защитиш!” Все пак Лъчезар Иванов сдаде няколко поста през последната година заради подобни действия от негова страна.
Силвия Великова:Да, така, сдаде постове, но какво.
Петъо Цеков:Но има един пък, в който не може да го сдаде поради простата причина, че той бе избран от някакви хора, от хората. Той е депутат.
Силвия Великова:Не, аз мисля, че все пак той няма да бъде принуден да сдаде този пост, тъй като Бойко Борисов, каквото и да говорим за него, той няма да се раздели с него. Той е верен на приятелите си. С личното си GP, както няма да се раздели с Цветанов, каквото и да се случи около двамата, защото Димо припомни за консултантският договор.
Водещ:И накрая нека помолим художника да отстрани този недостатък и следващия път, ако ще рискува, да има подходящия Батман, защото това е крайно несправедливо и от това произтичат изключителни недоволства.
Петъо Цеков:Българския Батман е по-добър и от турският Батман. Само да ти кажа. Да не влизаме в тази тема.
Водещ: Аз ще си призная…
Петъо Цеков: Руския.
Водещ:Ще се ограмотя обещавам. Ами да продължат коментарите. Ще бъде интересно да проследим как ще се развиват коментарите на тези неформални територии, които основават журналисти като Петъо Цеков. Благодаря Ви за това гостуване. Неслучайно в началото на предаването цитирах терминът на Лилиан Хелман „Пентименто” т.е. преосмислянето. В момента в ръцете си държа „Притча за пшениченото зърно”, „Есета, очерци и пътеписи”, написани от колегата Иван Ангелов. Добър ден.
Иван Ангелов: Добър ден.
Водещ: Всъщност най-интересното е, че това е нещо старо и нещо ново. Като давате избор на читателя сам да прецени с кое да започне – със старото или с новото. Защо? Предизвиквате го или нещо друго имате в предвид?
Иван Ангелов: Не. Значи аз съм използвал един канон в вестникарството, поне в журналистиката е новото преди старото, всичките ми така наречени послеписи стоят като оформление в книгата преди оригиналните публикации, просто давам възможност на читателя да си избере, като аз разбира се давам предимство, давам по-висока оценка на така наречените си послеписи. И в типично журналистически план, и като качество, и като изказ, докато старите ми публикации така или иначе си носят някакъв знак на времето.
Водещ:Оценка на времето.
Иван Ангелов:Не, оценка на времето точно не, но примерно някога ние пишехме много по-литературно, отколкото се пише в сегашния печат, в сегашните медии. Се пише и говори и смятам литературният ни подход, някогашният за един голям минус.
Водещ:Минус? За това, че го няма днес?
Иван Ангелов:Не, минус като една възможност за въздействие на читателя. Т.е. сегашният, колкото и да го ругаем, сегашният медиен език до голяма степен е по-приемлив от някогашният.
Водещ:По-разбираем.
Иван Ангелов:В този смисъл да. Но понякога по-неразбираем заради неграмотността на участващите в медийната политика.
Водещ: Това е една друга страна на медала, която може би не си заслужава…
(…)
Иван Ангелов: …с всичките му подвидови жанрови форми, изявление и т.н. и т.н. Тук би трябвало да ви направи впечатление нещо, което съвременното медиезнание не използва – очеркът. Този жанр продължава да съществува, но вие в „Христо Ботев” специално наричате това фичър (?), в случая аз съм избегнал определението…
Водещ: И експертите така го наричат.
Иван Ангелов: Да, и експертите. Аз съм използвал русизма очерк, защото някога съм писал очерци. Не мога сега да…
Водещ: Ако трябва да напишете очерк за случилото се тази седмица с Паметника на Съветската армия, той какъв ще бъде?
Иван Ангелов: Ами как да ви кажа, аз чух част от коментарите. Очерк не знам дали точно бих написал. Не бих очеркувал събитието, не бих направил портретен фичър на събитието. Това събитие по-скоро…
Водещ: То нямаше и време за повече.
Иван Ангелов: …обект на друг жанр журналистически, не е специално на очерк. Макар че очеркуват се и събития, описват се и събития, правят се портретни фичъри и на събития. Много сложна, много сложен подход бих избрал. От една страна, това не ми се понрави, не ми се понрави, че това е гавра с памет на хора, които така или иначе са дали или са били готови да пожертват живота си, и то за една кауза наречена не комунизъм, колкото и да ги сравняваме, а в една борба срещу фашизма, в която участват и много други страни освен Съветския съюз.
Водещ: Повече добрина донесе тази акция, в смисъл накара ни на говорим, да говорим истински, или повече вреда?
Иван Ангелов: Много, никога не съм обичал крайните оценки.
Водещ: Ами да погледне на това като на едно измерване?
Иван Ангелов: Винаги, аз сам си казвам и в книгата, от която вие ме отдалечавате…
Водещ: Ще ви приближа ей сега…
Иван Ангелов: Аз съм се опитвал да долавям полутоновете на думите. А същото се отнася за полутонове на нашите, полутоновете на мисленето, полутоновете на нашия поглед. Нищо не може да бъде еднозначно или пък двузначно.
Водещ: Може ли да се промени, какво ще излезе от това пшеничено зърно, което е покълнало вече, променят ли се по-късно нещата с послеписите?
Иван Ангелов: Да, разбира се, че се променят. Променят се. Притча на пшениченото зърно е едно заглавие по-скоро на сантимент. Това не е заглавие, истинското заглавие на тази книга…
Водещ: Е това пише на корицата. Кое е истинското заглавие тогава?
Иван Ангелов: Истинското заглавие, значи, примирявам се, че… т.е. мисля си, че сега пшениченото зърно идиличното заглавие е просто като една торба с бълхи, която носи бълхите на обедняването, социално, културно, литературно, всякакво.
Водещ: Журналистът си е журналист, винаги има заек в ръкава си за изненада. Не е ли малко, как да кажа, пшеничното зърно и бълхите са малко далече като че ли?
Иван Ангелов: Да, да, аз просто ви казвам, че просто така ми се иска. Притча за пшениченото зърно е заглавието на един портретен фичър, казано на съвременен медиен език и аз си го харесвах, и когато в един период смятах, че трябва да издам само старите си публикации, това беше подходящото заглавие. И понеже графичното оформление и на корицата, и на книжното тяло са мои, сантиментът към направената корица си остана.
Водещ: Кой ви е любимият очерк от тук?
Иван Ангелов: О, нямам любим. Вижте…
Водещ: Има ли някой, който да искате да промените?
Иван Ангелов: Точно това исках да ви кажа. Ви не ме познавате или малко ме познавате. Аз с невероятна ярост бих могъл да говоря и срещу книгата си, независимо че съм я подготвял две години, и срещу себе си, макар че това умение да говоря срещу себе си можете да прочетете в книгата. Разбира се, най-ценни сами послеписите, които правят книгата ми чисто журналистическа. Това са послеписите за вестникарските заглавия, това е послеписът ми за битието на българската журналистика. Това са нещата, които аз харесвам. Но тъй като съм положил много труд, невероятно много труд, аз съм като една майка, която си харесва децата, макар и критично си харесва децата. Сега бих я написал отново.
Водещ: По същия начин.
Иван Ангелов: Не по същия начин, за да я пиша отново, не бих я написал по същия начин.
Водещ: Ами кой искате да прочете тази книга?
Иван Ангелов: Тази книга е написана за тези, които няма да я прочетат. А сега?
Водещ: Това е предизвикателство.
Иван Ангелов: Да, точно тези, които са ме познавали по един негативен начин, точно те няма да посегнат към книгата. И затова ви казах така. Искам книгата ми най-напред да бъде прочетена от колеги. И второ, от интелигентни автори. Аз не смятам, че журналистът е длъжен да бъде пределно ясен във всичко.
Водещ: Винаги трябва да има място за размисъл.
Иван Ангелов: Да.
Водещ: Един добър финал. Благодаря за гостуването на Иван Ангелов!

Водеща: Добро утро отново. Продължава сутрешния ни блок. Как ние, медиите, се справихме със заложническата криза в Сливен? В продължаваме да търсим отговор на този въпрос, добро утро казвам на Силвия Великова, журналист от БНР и Николай Христов, колега от „Дарик радио”. В студиото остава и Петков, един от психолозите, преговаряли с похитителя Стефан Петров. Сега, извинявайте, обаче, първо, вас да питам. Да уточним, какво гледаше и какво слушаше, похитителят в банката? До кои медии той имаше достъп, за да разберем по какъв начин са оказвали влияние върху евентуални негови решения?
Светослав Петков: От началото имахме информация, че разполага с телевизор и радио. После установихме, че той е имал достъп до интернет и някакво малко радио, което е слушал. Интернетът беше .. време. И остана само радиото и така, в процеса на преговорите, той каза, че има достъп само до радио „Фокус” и от „Дарик радио”. И от там е получавал информация.
Водещ: И като казахте интернета беше на време, имате по-точно кога предвид в хронологията на събитията?
Светослав Петков: Ами, още в началото…
Водещ: На същия ден.
Светослав Петков: 10-11 часа.
Водеща: Откровено ви питам, за да разговаряме и откровено с колегите, медиите по някакъв начин медийното отразяване, лично на вас, в преговорния процес, попречи ли ви ?
Светослав Петков: Имаше един момент, когато така, информацията, която беше изтекла в медиите, не ни помагаше. ВВ никакъв случай и това беше състоянието на пострадалите.Защото така, ние в преговорите го убедихме, че трябва да излезе по най-безболезнения за всички, начин от тази ситуация и че той не е направил нищо в тази ситуация. Няма осъществен обир. Няма ..
Водеща: А от медиите, той чува, че охранителя е в критична ситуация..
Светослав Петков: Прострелян. Че е в критично състояние…
Водещ: и разбира, че е извършил сериозно престъпление и вече от там последиците, стават доста сериозни.
Светослав Петков: И ни беше много трудно да го, да го убедим, че човекът е стабилизиран, че е в стабилно състояние, което така, трябваше да му повлияе на по-нататъшното решение.
Водещ: И на каква струна заиграхте, ми е интересно?
Светослав Петков: Всъщност, много тънка, че в медиите не винаги излиза истината. И че ние черпим информация от източника, че ние, лично сме говорили с лекарите, които извършват и че нашата информация е по-достоверна.

Водеща: Така.
Николай Христов: Ами, ако мога аз да кажа нещо в началото. Значи, според мен, липсваше някаква стиковка между МВР и медиите. Нямаше човек, който да комуникира с медиите. Аз лично мога да кажа, защото бях от хората, които оперативно отразяваха,това беше просто звънене на посоки по телефоните на този, който вдигне, който каже нещо, защото в българската история, когато се върнем назад, такива тежки кризи със заложници е имало преди 1989 г. Не броя случая през 2009 г с отвлечения автобус. Там беше малко по-различно, така че в случая беше едно звънене на посоки на хора от ръководството на МВР, този, който вдигне, този, при който пробием. Така, че и ако МЕВР беше помагало, защото тука сигурно е имало информация, която сме изнасяли и не сме помагали много на МВР, но за сметка на това, пак казвам, нямаше стиковка между медиите и министерството в случая. Може би, трябваше да се дават някакви специални информации. Пресцентърът на МВР излизаше с някакви 2 изречения-3. Сещате се, че това няма как да помогне на един сериозен журналист, в такава ситуация, когарто имаме доста сериозна криза.
Водещ: С 2 думи, доста хаотично.
Николай Христов: Доста хаотично, доста хаотично, факт.
Силвия Великова: Както казахме, на всички това ни беше за пръв път.И на журналистите, и на психолозите, и на полицията. Аз, обаче, слушах вашето изказване, за това как е излязла информация за състоянието на охранителя. Опасявам се, че той наистина е в критично състояние и това, че ние предавахме, че той е в стабилно състояние е информация, която идваше от лекарите. Изобщо, на мен много ми се губи истината в този случай. След едно представяне на този човек като добро момче, което социалните условия са принудили да направи този шок, сега сме в ситуацията да виждаме един закоравял престъпник. Слушам колеги, нали говорим откровено за нас си, които раздават присъди. Мисля, че не е наша работа, да правим това. Хубаво е да изчакаме съда, да издаде своята присъда. Можем да казваме на хората, че може…
Светослав Петков: Това със сигурност е така.
Силвия Великова: ..Че този човек може да получи доживотна присъда. И ако този човек признае вината си, може да остане само 10 г. в затвора..
Николай Христов: Да, защото, извинявай, че те прекъсвам, появиха се информации, наистина вече с конкретни години, присъди..
Силвия Великова: Вживяхме се в ролята на герои. В това събитие, ние не сме герои. Ние сме хората, които трябваше да го отразяват, малко неумело, заради създалата се ситуация. Имаше и друг момент, който оповестихте като много критичен, който е попречил. Това, че той е наркоман.Извинявайте, това беше официална информация, подадена от МВР. Ние нямахме друг избор, освен да я съобщим, в минутите, когато имаше много малко информация. За това, нека, се слушаме в шефа на баретите.
Водеща: Да.
Силвия Великова: За това, че човек осъзнава като дава информация..
Николай Христов: Всъщност, ако мога да добавя едно изречение. Силвия е абсолютно права. През цялото време медиите цитирахме източниците, с които е разполагаме. Поне аз действах по този начин. Говорих с министъра, цитирайки министъра. Говорих с главния секретар, цитирайки главния секретар. Говорейки с премиера, цитирайки премиера. В такива кризи, според мен, тежки кризи със заложници, появяването на не потвърдена информация понякога помага, понякога пречи. За това аз се придържах към една така, тактика, цитиране точно на източниците, които ми подаваха информация. Силвия Великова; И вие сте имали нужда от това, информацията да бъде достатъчно достоверна. Ако имаше човек, който да я съобщава, това също щеше да бъде и във ваша полза. Така ние не знаем кое е достоверно, недостоверно, кое ви пречи, кое не ви пречи.
Светослав Петков: Често пъти ние успяхме с определени приоми, да …
Силвия Великова: Да манипулирате добре, да…да направлявате.
Светослав Петков: Беше важно да разбере той да разбере, че охранителят, който той е прострелял, е извън опасност. Аз мисля, че това се получи и това доста повлия така, на края на процеса.
Водеща: Нека, да изчистим ситуацията с наркомана, защото тук след минути само, ще е самия министър Цветан Цветанов. Ще попитаме и него, за да изчистим до край ситуацията. Умишлено подвеждаща ли беше това, че той е наркоман или напротив, гаф е, че МВР, лично министър Цветанов съобщи, че той е наркоман?и до колкото разбирам, това доста ви е попречило в преговорите?
Светослав Петков: Ами, вижте, ползват се определени приоми, за да стигнем така, да разберем най-бързо, кой е човека вътре. Що за човек е той. За нас беше важно да разберем, характеристики на личността, за да можем да определим линия на действие за напред. ТТ.е.?
Водеща: И за това пуснахте заблуждаващата информация, че той е наркоман?
Водещ: Да видите, как ще реагира, на тази дискредитираща много за него, информация? Нещо, от което той се срамува? Силвия Великова: Добре, защо тогава Росен Йорданов ни се скара, че сме съобщили тази информация по този начин много сме ви попречи ли? И тук ли имаше игра? Ние се объркваме кога всъщност сте били искрени с нас и кога не.
Светослав Петков: Вижте, ние не можем така, през цялото време да..
Водещ: Да разкриваме нашите козове..
Светослав Петков: Да разкриваме нашите козове.
Николай Христов: Защото ще ви кажа, извинявайте, че ви прекъсвам…
Светослав Петков: Нека не даваме повод, следващите, които са …
Николай Христов: Получи се ситуация, в която аз разговарях с хора от ръководството на МВР и те ми казаха следното, на камерата, на която ние виждаме профила на похитителя, отговарят двама души. Христо и Стефан. В момента ние се опитваме да установим, кой от двамата е бил вътре. Не знам до колко вярно е било това, но даже в началото се появи информация, че похитителят се казва Христо, че отново е от Нова Загора. Отново е човек от региона. После чак е бил изчистен профила на Стефан. Но дали това е било вярно, което ни е било подадено като информация или пак е ваша оперативна игра, аз не мога да кажа.
Водеща: Еми…
Водещ: Явно тук отново стигаме до момента, в който вие не искате да разкривате.
Силвия Великова: А може би, защото всички са ужасени това да не се повтори и това сатанизиране на този човек, в момента е точно този страх. След като ние обяснихме, че той е поръчал кола, вафли, каквото и да е там за хората, че се е държал добре с тях. Вечерта видяхме витрините, че са продупчени от хаотичното стреляне. Чухме вече разказите на уплашените жени. Чухме и политическото използване на този случай. България в криза социална. Посягат и правят ето това. В момента ,мисля, че вече сме в другата крайност. Да заклеймим този случай, да накажем много строго този човек, за да няма след него други. Всъщност, това е големия страх на МВР..
Водещ: Не знам, но мое би, тука виждаме ефекта на махалото. Първо, имаше симпатията се появи, ако си спомняте и после.. се лашнахме да го сатанизиран.
Водеща: Ами, въпроса е, тази симпатия, която в момента мнозина хора изпитват, ето има подписка в негова подкрепа, за намаляване на присъдата. Всъщност,ваш продукт ли е в момента тази симпатия, която изпитва в момента българското общество или ?Вие ли създадохте, как да кажа, този херувимски образ на Стефан?
Светослав Петков: Вижте, Стефан, както казаха и от медиите, образът му не е сатанизиран. Това е един човек, който е изпаднал в криза. Разбира се, трябва да получи заслуженото за това, което е свършил. Ние сме му обещали справедлив процес.
Силвия Великова: Само, че заслуженото за рецидивиста е едно, заслуженото за случайния престъпник е друго.
Светослав Петков: Естествено.
Силвия Великова: Всъщност, това е голямото очакване.
Светослав Петков: Процесът ще определи кое е заслужено за него.
Водеща: Силвия и Ники, да обобщим, че времето напредна. Какво искате да се промени в една бъдеща, не дай си, Боже, ситуация, така, че работата между МВР и журналистите, да е много по-синхронна и много по-ползотворна?
Николай Христов: Само с едно изречение, ще кажа. Това беше първия такъв сериозен случай от много години насам. Надявам се втори да няма, но ако не дай си Боже, се случи, трябва да има по-стройна комуникация между министерството и медиите. Това би помогнало и на двете страни.
Силвия Великова: Ами, да цитираме шефа на баретите. Мисля, че няма нужда ние да казваме, какво смята един човек от системата, смята, че това е грешката.
Водещ: Мисля, че около това всички се обединяват, че не беше добре организирана комуникацията.
Водеща: Добре. Много ви благодаря за този разговор. Силвия Великова, Николай Христов и Светослав Петков, в разговор за това, как ние медиите издържахме изпитанието на заложническата криза в Сливен. След секунди новините с Аделина Радева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.10.2010

Водещ: Ако гледате само картината от новинарските хроники без звук и се опитате да изтриете всичко което знаете за политическия живот, като нищо бихте решили, че най-често присъстващите в новините репортери са политиците! И тази седмица, те продължиха да си задават чрез журналистите въпроси един към друг. Хронологията на седмицата се вписаха още арест на журналист и необходимост от защита на семейната чест на друг колега. Дали подобни случки ни дават повод за Българската журналистика да се говори, че не е свободна. Точно преди седем дни в това студио коментирахме поредното дъно, 70-то място в класацията за свободата на словото на Репортери без граници. В Европейския парламент пък дискутират нарастващата политизация и моделите на финансиране на обществените медии. Разбира се поводът е финансовата криза и недостатъчното финансиране. Какво коментираме ние? 30 анонимни решават дали имаме свободно слово. Това е днес позицията по повод състоянието на четвъртата власт във вестник „Труд”. Разбира се колегите са се постарали да потърсят отговор на въпроса, кой е определил дали имаме свобода на словото от Репортери без граници, чието изследване току що ви цитирах. Иначе пред радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза „Единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Проблемът със свободата на медиите остава”, това е мнението на Оливие Базил, ръководител на белгийския клон на Репортери без граници. Кои са европейските правила за поведение в професията, достатъчен ли е етичния кодекс за решаване на конфликти? Обикновено разговорът за правилата в професията започва с някой шумен скандал и завършва с въпроса „Вие Закон за печата ли искате и рестриктивни правила за електронните медии?”. Какво липсва в този разговор? Очаквайте да чуете днес коментара на Александър Андреев от Дойче Веле, Силвия Великова от Програма „Хоризонт” на БНР, Радомир Чолаков от работната група пишеща новия медиен закон и Румен Леонидов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Бушнаков, Иво Георгиев, Галя Траянова, Цвети Николова и аз, Ирен Филева.
Водещ: Една от събитията на седмицата, което не можем да отличим като нещо изключително е това, че за пореден път политиците си задаваха въпроси чрез журналистите един към друг. Дали това е как да кажа в правилата на професията или не, с усмивка казвам добър ден на Сашо Андреев от Дойче Веле. Здравейте. Г-н Андреев дали се чуваме? Добър ден г-н Андреев. Не, връзката е прекъснала очевидно. Да започнем, ще възстановим разбира се връзката, но да започнем с гостите в студиото, но да тръгнем от събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от Програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ: Айде да се опитаме да пласираме събитията на седмицата!
Силвия Великова: О, даже не съм се замислила какви са били събитията на седмицата, смисъл за да ги класирам. Не знам, много, нищо ново не се случи. Продължи това говорене за което ти говориш, някакви хора да задават въпроси, вместо да отговарят, други да коментират, вместо да разследват. Нищо ново под слънцето.
Водещ: Г-н Леонидов, Румен Леонидов, добър ден и на вас.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ: Може ли да откроите нещо?
Румен Леонидов: Това което най-дълго време се очаква, че президента ще прави партия или формация, това едва ли е някаква новина, но по-скоро има голямо бълбукане около това, че оставаме без президент за една година и това, че някакви хора от ляво, от дясно се събират щом им замирише на избори се втурват отново да атакуват парламента. Изглежда, ако трябва да се забрани тая наркомания, трябва да се забрани въобще парламентарния живот, който влезе вътре, после вече излезе не може да преживява без този, без тази дрога наречена парламентарно присъствие.
Водещ: Сега ми подават сигнал от апаратната, че имаме повече шанс с телефонната връзка. Добър ден на Сашо Андреев.
Александър Андреев: Добър ден.
Водещ: Случва ли се немските политици…
Александър Андреев: Много зле ви чувам.
Водещ: За съжаление как да кажа, това е телекомуникационния фонд в България, може би това е причината. Случва ли се в Германия политиците да си задават чрез журналистите въпроси един към друг?
Александър Андреев: Случва се разбира се, естествено е, че се случва и се знае определени издания, телевизионни програми, радия до кого са по-близки, особено когато трябва някои дискусионна тема да се подхвърли в общественото пространство, то става по този начин. Разбира се въпросите, поне на мене не ми се е случвало да видя, никога от интимен разобличаващ или прочие булеварден характер.
Водещ: Някак си не можем да ги причислим към жълтата преса, разбирам. Пред Радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза, че единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Ако в Германия такова изказване бъде направено за медиите, какво ще се случи?
Александър Андреев: Ами ще стане голям скандал, но по-скоро даже няма да стане скандал, никой няма да му обърне внимание, защото това би прозвучало абсурдно на тукашния терен. Тука прозрачността на медиите, собствеността на медиите е абсолютно прозрачна на частните. Тъй, че едва ли има някакво място за такива дискусии, по-скоро с германската медийна собственост извън граница се получават има няма възпаления, инвестициите на /…/ в Австрия или в Сърбия, включително и в България. Но тук специално наистина е съвсем прозрачно чии са медиите и каква политика водят, ако водят някаква и защо я водят по този начин. Исках да кажа, понеже вие започнахте с това дали си задава въпроси, аз, както и много други хора сме смутени, шокирани от тематиката която се налага в българските медии, тези дни и знаете какво имам в предвид. Та ми хрумна, че тука имаше един удивителен консенс, нагласен консенсус в медиите да не се говори за сексуалната ориентация на сегашния външен министър Гидо Вестервеле, преди той самият да отвори тема за това. Т.е. това беше една публична тайна, пазена 15 години може би, за която никой не отваряше дума, включително булевардните издания, защото се смяташе, че това си е негова частна работа. Ако иска той да говори, ще говори.
Водещ: Достатъчно ли се дискутират, имате поглед върху медиите и в България, и в Германия, достатъчно ли в България се дискутират правилата в професията или обикновено започваме да говорим за тях след шумен скандал и после завършваме с констатацията „Закон за печата” дали ни трябва?! Но средата като чели липсва.
Александър Андреев: Разбира се, че няма дискусия достатъчно. Аз от няколкото случая от които съм се занимавал с преподавателска дейност в Факултета по журналистика в София, мисля, че има преки впечатления за какво точно става дума. Много талантливи, много способни студенти и студентки, но без никаква професионално морална ориентация. В България има колеги и организации, които се опитват вече години, ако не и десетилетия наред да внесат някакъв ред, да го /…/, моралните и професионалните задължения на гилдията. Но техните гласове остават гласове в пустиня, още повече, че за всичките тези десетилетия в професията навлизаха непрекъснато недобре подготвени, необучени, да не каже необразовани и неграмотни хора, защото глада за евтината медийна храна, която се харчи на българския пазар нарастваше непрекъснато и именно такива хора бяха нужни да я произвеждат. В момента тенденцията е друга, знаете българските медии, както и медиите в други страни по света имат големи трудности, особено печатните. И си мисля, че това може пък да се окаже оздравителен процес.
Водещ: Имате ли усещането, че някой направлява медиите в България?
Александър Андреев: Някой като точно определена фигура или сила, не. Но за съжаление голяма част от медиите през, в икономически капан и щат, не щат, както като редакционна политика, така и като авторски материали, това което прави отделния журналист. Те обслужват определени поръчки. Медиите в България, голяма част от тях се намират в едно менгеме според мен, от едната страна са икономическите, икономическата принуда на собственици, издатели, спонсори и рекламодатели, а от другата страна ги притиска все по-деградиращия вкус на тяхната публика, който налага тяхна все по-стремителна булевардизация.
Водещ: Но пък в крайна сметка, те са скачени съдове и медиите някак си би трябвало да носят в себе си по органичен начин отговорността за тази публика!
Александър Андреев: Определено, напълно съм съгласен с вас. Просто българските медии една част от тях, пак казвам има и сериозни издания, радия, които работят срещу течението, плуват срещу течението. Но като чели в голяма част от българските медии изобщо отсъства самосъзнанието, че тази публика би трябвало да бъде и водена, и малко образована и малко напътствана.
Водещ: Нека ви върна отново към външния министър и мълчанието около него. Това как се случи в Германия, как медиите решиха да се държат по този начин?
Александър Андреев: Ами, широко разпространено, особено в нашите професионални среди е категоричното убеждение, че такива неща са лична работа на всеки човек, независимо той колко високо е в политическата или икономическата йерархия. И никой не би си позволил само зареди евтината сензация и еднодневния си тираж или там зрителска, слушателска квота да наруши този принцип, защото после ще бъде като прокажен, ще бъде презрян в цялата гилдия. Вече когато, в Германия вече има няколко политици, които официално са обявили своята хомосексуална ориентация и /…/ и кмета на Берлин, Воверайт. Когато те сами го направят или когато се показват в на обществени места с партньорите си, когато пътуват с тях зад граница, това вече е тема на медиите, но темата се обсъжда пак според мене по един много възпитан, хуманен начин с огромно уважение към тези хора, за които, които се мерят по това което правят като професионалисти, а не по онова което правят в спалнята си.
Водещ: Благодаря за този коментар на Александър Андреев, от радио Дойче Веле. А ние продължаваме с коментар в студиото. Такъв, такова съгласие в нашата професия може ли да се случи? Силвия!
Силвия Великова: Е не, разбира се, защото трябва да си продадеш вестника. Аз слушайки и Сашо Андреев, това си мислих, като съм по събитие и слушам как разсъждават колегите, с които сме там и как ние всички по един и същи начин възприемаме една случка и като отворя вестниците или като видя интерпретацията в другите медии. Тук ще се съглася с едно изказване на Бойко Борисов от преди време, че като само прочетеш и видиш какво се излъчва, разбираш кой го е продиктувал. Така, че /…/ прекалено много зависими от това, кой е собственика, кой е задал политиката. Факта, че можеш да пишеш за един човек, независимо от това дали той е обвиняем, не е името му, а прякора му. От друга страна да говориш с него на „ти”, като с приятел. Това са двете крайности, които наблюдавам. Означава, че няма да говорим, че хората могат да очакват от всички медии обективно, безпристрастно, неутрално отношение от страна медиите.
Водещ: Г-н Леонидов, може ли въобще да се случи такова нещо в България и след колко време?
Румен Леонидов: Ами това което каза Сашо, много е тъжно за България, тъй като показа колко сме изостанали въобще като медия, като общество, като развитие на нацията. Аз като приложен националист, който не съм фашизиран и не съм нормален националист, патриот, много ме боли от тая работа, но това е. Това е все едно да знаеш, че си роден на село и ходил до 18 години по така, по голяма нужда навънка в двора и да не си го признаеш. Явно цялото общество или средната класа, де да знам. Равнището на развитието на европейското общество, на германците, германеца, на средния германец, неговото възпитание не позволява да се бъркаш в неща, които са интимни. Всички друго може да мине като критика, тука политика, /…/ политик /…/, той вика „Ти си педераст”. И това не е жълт вестник, а това са политици. След което се прави една шумотевица, всички знаем или подозираме еди кой си има други наклонности, какво от това, това е твой проблем. Но когато политиците се замерят с поставени лица по този начин, това вече какво да говорим. И за това, пресата какво да възпитава? Чалгата кой я въведе в България, народа го иска и ние си казваме, не, не ще слушаме Бранс, няма да слушаме нито Бетове, нито Бранс. Защо не слушат българска музика от едно време, когато беше забранявана или… не искат, искат това да слуша. Искат клюки, за това и нещо повече, политиците клекнаха на жълтите вестници. Видяхте какво става по време на изборите.
Водещ: Интервюта на водещи политици по жълтите…
Румен Леонидов: Сега гледам единия жълт вестник, удря по Цветанов, разкатава му майката, другият пък жълт вестник, пълна защита. Ама четири-пет страници! Е и едното е тъпо, и другото е тъпо, защото си има ред, ако Цветанов има незаконни доходи, а той явно узаконени. Но никой не говори какво става с тия 10, 1 млн. долара или 1 млн. лева ли е, 1 млн. евро ли беше общински. Това се замълча. Онзи ден виждам в интернет, слава богу, че ги има като по-свободна медия. Колеги от един от сайтовете изваждат статия срещу шефа на Народното събрание в София, Иванов. В което, преди три години са описали колко съмнителни са неговите доходи. Ако има съдебна система, ако има прокуратура, той отдавна вече да е зад решетките или поне да е проверен и да се докаже, че тоя човек има там някакви дарения от запад, от изток, от роднини. Защото така става, каквото и да ми казват, аз мога да кажа, тези пари са ми докарани от някакъв приятел от Америка, даде ми за 10 години, 2 млн. долара и аз въртя бизнес, какво, купил съм апартамент. Т.е. на цялата тази какафония, ние не може да възпитаваме никого. Защото средата в която живеем, и работим е такава, че тя ни бута, сваля ни назад. Там в Германия знаели всичките, кои са собствениците. У нас още тепърва след нова година ще трябва всеки да си каже. Абе това е все едно приказките на Бойко, че ще вземе апартаментите и вилите на тези, които са ги направили. Никой не е толкова тъп от тези хора, да ти се остави някакви луфтове, че тя тази собственост е прехвърлена, прехвърляна, прехвърляна. Има някакви физически лица, някакви сдружения и толкоз. Но този експерт в Германия, който е казал, че инвестира, да. По-скоро сивата, аз не знам дали организираната престъпност, защото тя вече, /…/ всичко е организирана до такава степен, че е престъпно. Не можеш да си платиш телефона, не можеш да си смениш парното, всичко е така организирано, че е престъпно наистина. Но има няколко големи основни, не знам колко са на брой, не съм такъв спец и не искам да бъда икономически групи, които излъчват партийни отряди и те непрекъснато се боричкат. И това което казва Трактора, че философски, с които страшно шашна публиката. Ами след големия хаус, винаги настъпва нов ред, закон на физиката. Какъв нов ред ще бъде в блатото в което живеем. Най-много тези утайки, политически и човешки, да си разместят местата. За какъв нов ред ми говори този противен до доказване на противното човек? И стоят едни хора, като борба срещу Бойко, други пък викат, абе не те са мутри. В края на краищата кой избира тия хора, кой избира хората, които назначиха, дадоха такава огромна национална и международна задача на трактора! Кой избра Бойко? Ние го избрахме. Ние сме утайките същите и това как да му го кажеш на простака. Като му кажеш, той казва „Абе ти какво се правиш, ти не си по-умен от мене”. А той не иска да те чуе. И аз напоследък въобще отказвам да ги коментирам тия неща, даже и не ги слушам. Даже и вкъщи имаме спорове, какво ще стане с Цветанов, какво ще…Не ме интересува какво ще стане с Цветанов. Какво ме интересува! Не мога да вярвам на никого, преди видя истината, а истината се покрива и залива непрекъснато. Аз като човек който, /…/ дори интуиция съм проявявал между редовете да намеря някакво решение. Иначе това е отчайваща работата. И какво да възпитавам, цял живот да възпитавам кого? Единствено мога да си възпитам децата, да ги направя същите идиоти като мен и които да се борят за истината. И накрая да се окаже, че истина няма! Така, че обществото не желае да бъде възпитавано, то не желае да се променя, то не протестира, то не използва гражданските права, то дори не рипа! Само ако го засегнат, тогава! И сега лекарите ту ще стачкуват, ту няма да стачкуват. Абе единия министър ми говори, не ходете в университета, в СУ как така се говори въобще, не знам. После ми казва Леонидов, не персонално, но ти вече си за пенсия, ще се пенсионираш може би след 15 години, има спокойни има време, няма да те оставим на улицата. Сега после ми каза, не, още утре си на улицата, каквото искаш прави, трябва да се пенсионираш по-бавно в по-малко пари, трябва да живееш още толкова време зареди мен! Пълен хаус, единия министър казва едно, другия казва съвсем друго. След което безполовата опозиция, така потрива ръчички и вика „Сега, ние може ще дойдем есента, пролетта”. Като дойдете какво ще направите? Нали бяха толкова години, когато имаше пари, когато имаше, нямаше световна криза, когато имаше инвестиции, когато парите бяха в излишък, вместо да направят реформата в здравеопазването, вместо да го направят в образованието. Вместо да направят истински реформи, ама това е. Сега виж, народа го е казал много добре! Гърбавия само гроба го оправя, нищо друго, то не може да стане. Не може от тоя боклук да стане нещо друго. Те възпроизвеждат боклуци, захранват ни с шоу програми….
Водещ: Имате ли усещането, че политиците са репортери?
Румен Леонидов: Ами да, те са повече от репортери. Те се държат като долни репортери на жълти издания. Даже в жълтите издания има много по-интересни текстове, ако четете внимателно, някой път интервюта, с които не са пипани. Особено за миналото, /…/ как между редовете изкачат например така, четох едно интервю с Йордан Василев, мой приятел на Блага Димитрова, вдовеца, критик. И той казва, така само с две думи ще съобщя. Как са се сетили за Волен Сидеров, да го направят главен редактор? И Данчо си вика, как се сети! Ами вика, Блага, слушахме Свободна Европа, там Дойче Веле, Свободна Европа помня, че едно момче никой не го знае, едни остри неща, едни страхотни неща. След което вика аз, като станах главен редактор кой, кой да взема за заместник, Волен Сидеров. Си викам на акъла, а бе Данчо, когато трябваше да подписваме писмата за връщането имената на турците, аз бях всеки ден у вас. Бях през цялото време, когато трябваше да спасяваме от смърт, от гладна смърт поета, който не знам дали е жив, Петър Манолов. Викаха ни в Държавна сигурност, правиха очни ставки и т.н. Как пък се сети за един, който никога не е бил между нас? Как пък се сети точно за него. И съм благодарен на тоя жълт вестник, защото Данчо вече е абсолютно не си спомня за това кое е говорил и какво трябва да се говори и как да не се говори. Така, че в този смисъл, там дори има повече неща, които човек може да научи. Защо трябва да го чете непрекъснато, купуваш една буца хартия, разгръщащ всичко и четеш едно интервю. Ако го няма, може би затова пък можеш да прочетеш стихове, там вече има в някои стихове, има полезни съвети за градината. Как да си сготвиш киселото зеле.
Силвия Великова: …и да се лекуваш без да ходиш на лекар!
Румен Леонидов: Или да, как да повярваш на някоя гледачка, която е втората Ванга.
Водещ: От друга страна може би все пак си заслужава разговора за правилата в професията. Хайде да не казвам да започне, защото няма много белези за това, че е започнал. Но хайде, нека да продължи. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Добър ден сега на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Радвам се, че сте отново гост в „Клубът на журналистите”. Говорим си за това, достатъчно ли се дискутират правилата в професията и не липсва ли нещо основно от този разговор, дали въобще е започнал този разговор, на фона на случващото се, че политиците съвсем спокойно могат да бъдат сбъркани с журналисти.
Радомир Чолаков: Ами слушах г-н Леонидов и как да кажа, трудно човек не може да не подпише под неговите думи. Аз в случая може би по-скоро като юрист следва да говоря и да ги погледната неща, и изобщо винаги гледам от тази гледна точка, може би професионално деформация. Та се питах всичко ли пък е толкова апокалиптично, нали ще ми се да има някакъв изход и може би да го търсим, в този смисъл сте права, че може би малко по-често да говорим за правилата, защото ясно е, че фактическото положение такова, каквото е, не ни харесва. На никой не му харесва!
Водещ: Може би нямахте възможност в началото на предаването да чуете пък това което каза Александър Андреев от Дойче Веле, той напомни случаи, в които журналистите са взимали решение да не коментират, как да кажа, някои своеобразности на техни политици, докато самите политици не го обявяват пред обществото. Такова нещо може ли да се случи у нас и дали трябва да се търси връзката в прозрачността на собствеността на медиите в Германия?! Аз знам, че темата прозрачност на собствеността в българските медии ви е любима!
Радомир Чолаков: Не знам дали може да се случи такова нещо в България. Може би вие трябва да ми кажете, журналистите! Аз също понякога съм си мислил, че има някакви такива текущи силни скандали, които, ако медиите изобщо не им обръщат внимание, много по-бързо ще се решават съответните въпроси. Но вижте мисля, че сме си говорили и преди. В България се случват прекалено много неща, има прекалено много медии. И напоследък знаете ли, започнал съм да си мисля, че самото количество на медии започва да произвежда ниско качество. На скоро ми казаха, не знам дали е вярно, но ако е вярно е много страшно, защото е много логично, да е било така. Голям български политик в началото на прехода бил казал „Искам да има в България много медии, за да може да са бедни, за да може да ги контролираме”. И ако това е било така, пак ви казвам, то някак си развитието сочи, че като чели може да е била вярна тая мисъл. Смисъл, наистина да е било казано.
Водещ: Не, тя мисълта хубаво, нека да си съществува, но мисълта…
Радомир Чолаков: Защото ситуацията е точно такава. Ние имаме много медии, бедни медии, които са боричкат за малко рекламни постъпления, за малко спонсорски постъпления и в крайна сметка бъдейки бедни, те изпадат в различни зависимости. Ние, де да знам, някак си не можахме да изградим стабилна медийна система, може би защото самата мисъл, че все пак медиите трябва да подлежат на известна регулация, на известна регламентация, в началото на 90-те години беше еретично. И в крайна сметка ако се замислим по дългите причиноследствени връзки, каквото посееш, това ще пожънеш. Значи ако не си искал, преди 20 години да има регулация и регламентация, сега няма защо да се сърдиш и да викаш, ама то няма регулация, няма регламентация. Колкото до собствеността на медиите, вие сте права. Аз изпитвам някакво такова малко съвсем мъничко удовлетворение, че все пак Народното събрание прие и ако забелязахте без абсолютно никакви, дебати практически, смисъл с пълен консенсус предложенията на Съюза на издателите за изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения, то е много дълго име, с което се задължават всички издатели на вестници и на книги да си публикуват имената на физическите собственици. Сега нали много хора ще кажа, ама какво от това, много важно, ама те ще се скрият, ама то нали въпреки това може с /…/ и може не знам си какво. Не мога да спра, как да ви кажа, така да изпитвам удовлетворение, когато понякога макар и дребнички положителни неща се случват, защото дай боже днеска едно дребно положително нещо, утре едно дребно положително нещо. Има една мисъл, която много обичам, тя е на Владимир /…/, той някъде беше казал „Задача на правото е не да направи света рай, а да му попречи преждевременно да стане ад”. Ние понеже някак така винаги се стремим към едно райско състояние, ние искаме всичко изведнъж тотално да е хубаво. Пропускаме може би тези дребни стъпки, които трябва да правим. Една по една, лека по лека, за да започне да се оправят нещата.
Водещ: Няма как да не ги.
Радомир Чолаков: Света да не бъде този ад, за който говори г-н Леонидов. Аз съм абсолютно съгласен.
Румен Леонидов: Това е моят вътрешен ад, той от вънка е всичко прекрасно. Хубаво е да има правила, още по-хубаво е те да се прилагат. Лошото е, че не се, ни живеем в една шизофрения, медийна шизофрения. Всеки ден ни будят с Цветан Цветанов, той през ден се явява пред телевизиите, не искам да я гледам телевизията. Искам нещо друго да гледаме. Станеш нещо най-елементарно във Враца, някой се спънал, паднал или го ударили. Веднага новина, дори и в националното радио се е случвало. Което е изумително. Първата новина „Какво е станало във Враца, някакъв кютюк са го ударили или той е ударил”. Това ли е божественото, това ли е реда естественото, това е реда на нещата, това е добротата, това ли е част от парченцето рай? Не и няма да каже, оставете тия боклуци да правят каквото искат, другите внимавайте, дръжте се по… понеже след като жълтите вестници поеха политически функции и тука, хората около този вестник, на който му правим така реклама „Галерия”, осъзнаха, че най-добре е да има много масово и също да се прокарват идеи. Там научих нещо което вие като юрист, сигурно ще го потвърдите. Едва ли може би го знаете, защото сте юрист. Един от проекта на „Галерия” в началото, като тръгна прочетох, че там има една точка от Наказателния правилник, че човек когато е под, под прикритие работи, нищо от неговите деяния не може да бъде подсъдно, т.е. да си убиеш човек, да окрадеш или изнасилиш и като повториш още веднъж тия престъпления, ти работиш тайно, ти си мутра, ти си престъпник и трябва да бъдеш. И от тогава разбрах, че този процес е абсолютно не, ще фалира, няма да стана нищо от него. Или друга, скоро дадох един здравен вестник една бележка, че е страшно уредно да се движиш така в транспорта, градския или пък не в личния и да говориш по мобилния. Защото прехвърлянето от антена на антена, тези магнитно електрически полета те удрят и може да получиш и мозъчен, при напрежение в мозъка, можеш да получиш всичко, дори и рак. И се оказа, че това е табу! Тази тема, а защо на всяка кутия цигари пише, че е забранено, т.е. че не се препоръчва, че е опасно, а нито една медия в България сериозна не смее да каже „Абе дайте поне съветите, не говорете много дълго, не ги дръжте около бъбрека, не ги дръжте около джобовете си, защото младите мъже ще станат стерилни, жените ще получат рак на гърдата, говорете по-малко, не говорете в движение”. Защо това също, това свобода на медиите ли е, аз не знам, не знам юридически проблем ли е, какъв е проблема, аз съм объркан. Виждам, че нямам желание дори да ги коментирам работите, защото казвате парченце по парченце! Всичко което говоря сега изглежда екстремизъм. Добре моя живот свършва, все едно. Но аз не виждам да остава друга среда след време, да знам след 10-20-15 години, децата дали няма да живеят в същата какафония, същото това което сме гледали. Щом се появи някакви странни проблеми, започват единия мириси срещу другия, президента срещу министър председателят или да кажем онзи ден, в началото на септември имаше филм, документален филм по Георги Стоев! Един млад режисьор, намерил пари, не знам кой му ги е дал, какви заеми е взел в Дома на киното. И ми вика ела заповядай, вие бяхте познати. Поканил съм 303 души. Викам ще дойдат 30. Дойдоха 60 или 80, момчето и коктейлче някакво направил. На коктейла не остана никой, като видяха филма и даже, аз се чудих, че един от столичните вестници е имало съобщение такова малко, че той издава, че имал такъв филм и това е. Тотално мълчание, тотално мълчание, защото в продължение на два часа, книгите на Георги Стоев се преразказани по начин илюстрирани с визии, в които всичко е, включително и от купил е права от различни телевизии и два часа, които не повече от час има чувството, че си жив, защото много бързо минава времето и излизаш като застрелян. За първи път премиера, никой не ръкопляска, за първи път виждам на коктейла да останат 15 души, всичко изчезна от страх. А нито една медия не съобщи! Защото там се визира и се казва, точно кой е, ако това не е вярно, нека живите, които са, които са живи герои да съдят и автора и който искат. Но каква свобода на печата, какви шест стотинки.
Силвия Великова: Може ли да опонирам!
Водещ: Да, да може.
Силвия Великова: Г-н Леонидов, не може да очакваме от журналистите да решат всички проблеми на държавата и ако във Враца е имало убийство, да не го кажем, то става убийство. Какво е да кажем, че синдикатите и работодателите спорят за някакви пари, каква е алтернативата на това, за да не кажем, че се е случило това. Това е проблем?
Румен Леонидов: Ами това убийство, въобще не ми дреме за това убийство, това за кого го интересуват, тия сводки са абсолютно ненужни. Всеки ден стават, това, че синдикати се хванали за гуша за гуша, това е по-интересно за всички.
Силвия Великова: В какъв смисъл, ако…
Румен Леонидов: Смисъл, че се решават…
Силвия Великова: Смисъл, че продължават да се държат гуша за гуша вече един месец и пенсионерите не разбират какво следва от това?!
Румен Леонидов: Ами тогава някой да кажа, че както рече тук колегата, ние не сме гласували за синдикатите и не искаме те да определят политиката…
Силвия Великова: Не сме гласували и за работодателите?
Румен Леонидов: За работодателите сме гласували.
Силвия Великова: Не, не сме.
Водещ: Нека…
Радомир Чолаков: Може ли да се включа към…
Румен Леонидов: След като работим за тях, гласували сме.
Силвия Великова: Мисля, че малко надценяваме ролята на журналистите, те няма как да регулират живота ни!
Румен Леонидов: Не, въобще няма как, аз не казвам, че журналистите са виновни!
Силвия Великова: И това дали пушиш или не пушиш не зависи от това дали четеш надписите?!
Румен Леонидов: Говорих за медиите, медиите като продукт на …
Силвия Великова: На, началниците си.
Водещ: Да, нека да чуем и г-н Чолаков!
Радомир Чолаков: Да, ако може да помогна, макар, че едва ли моето мнение, кой знае колко меродавно. Но аз съм съгласен пак с г-н Леонидов, че новината за убийство във Враца самата по себе си е извадена от контекста, не носи нищо! Не мене ми се струва, че медиите имат една задача, която обаче за съжаление те отдавана я забравиха и тя е да поддържат, да стимулират и развиват обществения дебат до степен в която, обществото може да взима решения. Защото вижте, в крайна сметка смисъла на обществото, пък и смисъла на медиите е да седнем на една маса, на медийната маса, да го кажем така, да обсъдим някакви наши общи проблеми и да стигнем до общо решение, което да е добро. Въпроса е, че и на мене ми се струва, че ние в България и в медиите в частно не можем да проведем дискусия, в която да стигнем до резултат и да кажем „Ето това е добро за обществото, това не е добро за обществото”. Между другото, примера който даде г-н Леонидов с агентите под прикритие, не ми е тема, но просто косвено съм, как да кажа, съм я следил в Германия, когато аз живеех там. Тогава започна тази тема за агенция под прикритие, може или не може и при какви условия може да има такива агенти. Да ви кажа там дискусията се вдигна някъде около две години, преди да се приеме съответната законова там промяна и беше решено, че да може да има агенти под прикритие, но те носят наказателна отговорност и което е най-важното, всичко което те са придобили по време на участието си в престъпната група, става автоматична собственост на държавата. Значи обществото след две годишна дискусия, ама уверявам ви, това беше дискусия всеки божи ден, било в един вестник, било в друг вестник, в списания, в медия, в специализиран форум, специализирани сайтове или както щете. Най-накрая намериха златното сечение и стигнаха, така общоприемливо правило, което после беше материализирано в закон, окей нали. За разследване на престъпността ще ни трябват агенти под прикритие, но тези хора трябва да се подчиняват въпреки всичко на средните правила. Първо, второ, трето, четвърто! И по нататък нещата тръгват и някак си проблемите започват да им се решават. В случая, ние сме приели някаква норма, че ще има агенти под прикритие, без да сме водили дискусията и изведнъж се оказва, че агенти под прикритие, те са страшно богати хора и всички викат, ами забогатял е, какво да правим нали. От където се увеличава усещането ни са фустрация, т.е. това което искам да кажа, че медиите според мене изневериха на основната си функция и по дългото причинно следствена логика в момента страдат от това, основната си функция да поддържат обществения дебат и да предлагат на обществото решение или да му помагат на обществото да взима решение. Защото вижте, в крайна сметка за какво трябва да купя аз днеска вестник и да дам един лев? Значи аз трябва да получа нещо като гражданин, и мога да получа две неща! Или участие, усещането, че участвам в просветен дебат или някакво евтино шоу. И ако не участвам в осветен дебат, значи шоу.
Силвия Великова: Ама как да участвате в осветен дебат, когато този дебат?
Радомир Чолаков: Моля!
Силвия Великова: Ама как да участвате в просветен дебат, когато този дебат не се води от просветени хора, а медиите просто отразяват този дебат. Извинявайте, какъв е този разговор, който върви между президента и вътрешния министър, какво просветено да има в него?!
Водещ: Нали, те просто си дават…
Радомир Чолаков: …вижте, ама не само президента и…
Силвия Великова: Ами добре и Яне Янев, можем да сложим!
Радомир Чолаков: … или Яне Янев в тази държава.
Силвия Великова: Е как не са, това са първите хора в държавата!
Радомир Чолаков: Не, значи първите, как да го кажа. Задача на медиите…
Силвия Великова: Ама не може да очакваме медиите да направят нещо с хора, които се държат като непросветени, защото непросветени!
Радомир Чолаков: Не, медиите са длъжни да показват алтернатива.
Силвия Великова: Т.е. да превеждаме на…
Радомир Чолаков: Не, не медиите са длъжни да показват алтернативни гледни точки, алтернативните мнения, защото винаги има алтернатива в живота. Винаги има и хумни хора. Вижте, дайте да подценяваме обществото!
Водещ: Ние не го подценяваме…
Радомир Чолаков: Винаги има умни хора, задача на медиите е да ги намерят. Но понеже на медиите име е по-лесно да висят в парламента и да /…/ да отразяват нали това, което някой в парламента казва, за това сме на тоя хау.
Водещ: Ама…
Румен Леонидов: Медията..
Водещ: Не може…
Силвия Великова: Кое е алтернативната гледна точка, да кажем на държавния глава или на вътрешния министър, подскажете, наистина помогнете ни да я представим на слушателите и на зрителите. Опасявам се, че не се сещам!
Радомир Чолаков: Не, не за мене много по-важен беше въпроса, който постави г-н Леонидов, как в България нормативно или законово е уреден статута на агент под прикритие.
Силвия Великова: Ами аз тука ще се намеся като съдебен репортер да ви кажа, че ако Алексей Петров не беше подсъдим, обвиняем в момента, нямаше да си задаваме с вас въпроса как е уреден статута на агента под прикритие? Нали така?
Водещ: Има причинно следствие?
Силвия Великова: И още повече е хубаво да не си задаваме този въпрос, защото агента под прикритие, за това е агент под прикритие, защото не трябва да си говорим за него и да не знаем, че се казва Алексей Петров. Това също е част от изкривения дебат който водим. Аз не мога така с категоричност да кажа, дали така както казва г-н Леонидов, че цитирайки този адвокат знам, че имаше дебат около приемането на тази фигура в Наказателно процесуалния кодекс през 2006 година. Знам, че амнистия за всички престъпление е не осигурена, този адвокат все пак представлява Алексей Петрова и това е защитна теза, тъй като това е тезата в съда, че Алексей Петров не е вършил престъпления, защото е бил агент под прикритие, но това е много дълга тема. И тя е тема, защото става дума за Алексей Петров, а не за агент под прикритие…
Румен Леонидов: Ставаше дума за обществения дебат, както каза, той винаги… трябва, обществени дебати и това, че културата на, здравостта на демокрацията в Германия е светлинни години преди нашите.
Силвия Великова: И за това, както казахте вие преди това, в Германия няма как да има дебат, получава ли Яне Янев любовни или праща СМС, защото това какво правиш е твой…
Румен Леонидов: Не, защото журналистите са решили да не го коментират, а защото германеца не се бърка в тези работи.
Силвия Великова: Точно така, за това става дума.
Водещ: …да не говорим, че това съвпадна с…
Силвия Великова: Става дума за години разлика!
Румен Леонидов: И искам да направя следната скоба. Когато говорим въобще за медии, също бъркаме да генерализираме и аз ако така излиза, си правят само отвод. Самия факт, че се води в национална медия тоя разговор, самият факт, че „Хоризонт” в това отношение се държи изключително точно и абсолютно като обществена медия, дори националната телевизия в новините не пропуска нито един, никакъв вид /…/ към правителството, обратно информиран, не от желание за сензация. Това показва, че поне в тези електронни медии, но не може да не забележиш една от основните телевизии е на страната на правителство и категорично работи срещу дадена група, друга която не е удобна. Това личи, това личи на хора, които са вече деформирани от медийната болест като мен и много бързо забелязвам нейните симптоми. Но сигурно, сигурно направете го този закон, поне да имаме основание за някакви права около, които да се въртим. Сега, че няма да се спазва, няма. Колко моралния кодекс, който беше въведен и който… Етичния… който ме уволниха от поглед, само защото не съм се съгласил със статия написана в „Труд” и рязко съм реагирал, понеже такъв ми е характера. Но ме уволниха, но не само мен, трима души. Това какви етични, какви не етични работи, заминаваш си и това е.
Водещ: Г-н Чолаков до къде стигна работата по медийния закон?
Радомир Чолаков: Ами по медийния закон работата върви на приливи и отливи. Но аз да ви кажа, ставам напоследък оптимист, макар, че така нали след като бяха проведени обществените дискусии, обществени реакции…
Водещ: Като казахте приливи и отливи, та се сетих така цитата на финансовия министър. С пари ли е свързано или не?
Радомир Чолаков: Е, с пари най-вероятно, смисъл да. Винаги когато има такава мисъл, когато ви говорят… да знаете, че става дума за пари. Но на такава последните обсъждания, които направи работната група, мисля, че се получи откровен разговор, защото в крайна сметка всички членове са професионалисти, всички се въртим 10-20 години в този бизнес. Знаем проблемите, знаем защо възникнаха проблемите. И наистина в момента в цялото медийно пространство ситуацията е тежка, защото говори се, че рекламния пазар за последната една година е намалял с 30%. Значи ако е бил примерно 180 млн. в момента е 110. Т.е. парите не стигат, медиите са много, стават все повече и започват, както си позволих одеве да го спомена това нещо, започват едни зависимости, защото медиите се блъскат на един и същи пазар, то просто няма място. От където пада качеството и от където започват нали да се правят тези компромиси, с които ние очевидно не сме съгласни и няма как да сме съгласни. Та въпроса е, че цялото медийно пространство, не говорим само за печатни медии – електронни, радия, телевизии, интернет ако щете, така се борят за съществуване. И следващата година ще имам някакви /…/ битки, които ще са много страшни. В крайна сметка ще се отразят върху качеството, ще отразят върху качеството и заплащането на журналистическия труд. И може би е дошло време наистина, честно да седнем и да кажем нали, какво правим, изобщо какво става в тази страна. Вижте, ние от 20 години сме на вълната на идеологията на Ласафер, смисъл всеки да прави каквото си иска, той пазара ще реши. Виждаме, че няма сфера в България, която в момента да не е в криза, именно зареди тази Ласафер идеология. Нали дай там всеки ще си прави каквото си иска, нали пък пазара най-накрая ще разясни всичко. Оказа се, че не е така. Държавата била глупава, тя нямала право да се меси, видяхме хиляди, хиляди частни бизнесмени, които се оказаха точно толкова глупави и които си фалираха бизнесите. Така, че въпроса е пак да се върна на основната си тема, в състояние ли сме ние да проведем дебат по която и да е тема, в която да решим, кое за нас българите е добро и кое не е добро. И да вземем решенията, ако трябва да се изменят някакви закони, ако трябва да се въвеждат някакви правила.
Водещ: Да или не?
Радомир Чолаков: В крайна сметка, за да стане добро?!
Водещ: В състояние ли сме или не?
Радомир Чолаков: Аз мисля, че има хора, които са в състояние. Има достатъчно умни хора, които виждат в България каква е ситуацията, нали във всяка отделна сфера, ако щете медии, ако щете пенсионна реформа, ако щете здравна реформа.
Водещ: Ако трябва вие да предложите, решение за как да кажа, Закона за електронните медии или както ще го кръстите по-късно, решение на натрупаните проблеми, какво ще е това решение?!
Радомир Чолаков: На кой от всички проблеми например? За обществените медии ли?
Водещ: Да, за обществените медии! Ето в момента в Европейския парламента върви въпроса за начините на финансиране на обществени медии!
Радомир Чолаков: Аз от 15 години предлагам нещо което е възприето между другото в цялото европейско законодателство, което не се приема и знам, че или рано или късно ще се приеме или просто няма да има обществени медии. И то е нещо много просто! Обществените медии трябва да имат отделна регулация, трябва да имат отделен закон, устройстван за българско радио и българска телевизия и тези две медии, без относително дали се обединяват или не се обединяват, това няма никакво значение, трябва да получат програмни съвети, в които да бъдат излъчени по легитимен начин хора, на чието мнение ние държим и които уважаваме, които хора да формулират програмната им задача, за да получат по този начин тези две медии, обществената легитимност на програмите, която в момента им липсва. Това ще ги стабилизира, това ще им даде легитимност, от там нататък вече въпроса за финансирането е вторичен, защото ако вие имате легитимно формирано обществена задача, обществото ще знае, защо си дава парите по един или друг начин.
Водещ: Мога ли да ви задам един въпрос. Всъщност какво ви липсва от обществените медии, като информация?
Радомир Чолаков: Липсва устойчивата им структура. Значи вие знаете, аз все пак така работил съм в обществени медии и знам до каква степен под крехката обществена външност понякога могат да се взимат субективни решения. Това е възможно, нали знаем, че е възможно и се е случвало. Значи както казах, задача на правото не е да превърне света в рай, а да му попречи да се превърне в ад. Това, че в момента ситуацията на обществените медии относително изглежда спокойна, не означава, че утре не може да бъде в ситуация, в която те да бъдат реално инструментизирани не добри обществени цели. Аз бих искал като гражданин, тази опасност да бъде минимизирана докато е време. Това е!
Водещ: А кои ще са тези…
Радомир Чолаков: Ако обществото не иска или медиите не искат, или ако гилдията не иска, окей. Но утре да не излизате пак на стачка, вие в радиото!
Силвия Великова: Е какво е лошото на стачката всъщност!
Радомир Чолаков: Не, не казвам само.
Силвия Великова: Както казвам, демократична…
Радомир Чолаков: Казвам, това значи криза, това означава криза, това означава, че нещо не е било както трябва, нещо се е случило не наред.
Водещ: Да, но факт, че е имало стачка не значи, че нещата са наред с регламентите и са спазени морално етичните правила. Все пак се е намерило някой, който да каже, че царят е гол!
Радомир Чолаков: Понеже ми искате моето мнение, аз ви казах мое частно мнение. Вие не сте съгласни, окей!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Но пак ви казвам, тоя разговор го говорим 15 години, очевидно ще го говорим докато сме живи. И както каза г-н Леонидов за трети път го цитирам вече, но ми харесаха просто някои от неговите разсъждения. Ако ние сме отговорни за децата ни, дайте да видим какво да им оставим. Ние вече не сме отговорни и за това! Ние искаме да се забавляваме до смърт, както е казал /…/, добре ще се забавляваме до смърт.
Силвия Великова: Но знаете ли, казвате го в ефира точно на медия, която не се забавлява до смърт и се опитва да прави сериозна журналистика.
Радомир Чолаков: Не, не ние говорим за медиите въобще!
Силвия Великова: Да, но понеже говорихме и в частност и за радиото и телевизията, не можем да бъдем сложени в групата на забавляващите се до смърт и събиращи пари за дечица под формата шоу със СМС-и, наистина тука се опитваме да правим някакви неща, с малко пари. Не знам, вие защо смятате, че някакви програмни съвет, могат да отразяват обществото такова какво то иска да бъде. Медиите защото, всичко е саботирано, някой може да иска г-н Леонидов да е в нашия програмен, друг да не го харесва…
Румен Леонидов: В никакъв случай няма да…
Силвия Великова: Абсолютно, разбирате ли, много е сложно да се допитаме до обществото, кои да са фигурите.
Водещ: Всъщност едно от важните неща, които като чели трябва да бъдат…
Радомир Чолаков: А кой формулира програмната задача, работещите в медиите, журналистите ли?! Не ви ли намирисва на узурпация някаква или не?! Вие сте окей…
Водещ: Къде видяхте узурпация? Смисъл, че… няма такова нещо, но когато имаше узурпация, имаше и стачка.
Радомир Чолаков: Не, не, понеже ние сме вътре, ние ще определяме. Ами ако сме вънка. Вижте има и нещо друго, знаете ли. Как да го кажа, ние малко разсаждаме субективно пак. Закона се прави не когато си на власт, не с презумцията аз ще съм на власт и аз ще съм добре, закона се прави с презумцията, че може и да не сме добре, може да сме отвън. Разбирате ли, то е като приказка за стълбата, ако си горе е хубаво нали, нали ти си принцип по рождения, боговете са ти братя, ама ако си долу?! Значи не бива никога да се изхожда завареното положение, в което някой член на обществото е добре и ние по случайност сме попадна ли в групата на тези, които са добре, защото утре може да се окажем в групата на тези, които са зле.
Водещ: Ама вие говорите за мотивацията на политиците, които делегират права да се пише закон, ние говорим за журналистите и за правилата, които трябва да регулират тяхната дейност.
Радомир Чолаков: Така.
Водещ: Смисъл, че е хубаво да се подчертае, за да не се объркат нещата.
Радомир Чолаков: Вижте, аз продължавам да смятам, че ние сме едно цяло и сме в една лодка, както беше казал, ами политиците не са някакви извънземни хора и ние журналистите не сме извънземни хора. Нали не сме, екстериториални някакви враждуващи гилдии. Нали в крайна сметка…
Водещ: Но е добре винаги да сме на една ръка разстояние поне!
Радомир Чолаков: Това така, това е така. Извън всякакво съмнение. Но в крайна сметка, темата на разговора беше, че нещо в развитието на медиите в България ни смущава и ние си задаваме въпроса, как да го променим.
Водещ: Защо нямаме манталитета, ние журналистите да зачитаме личната територия на политиците, политиците да зачитат личната територия на журналистите и до колко това може да бъде регулирано в един закон?
Радомир Чолаков: Ами това едва ли може да бъде регулирано в закон, да ви кажа. Това е въпрос пак на лична култура, може би на обществена култура и на известен професионализъм в крайна сметка. Мисля, че сме си говорили с вас и преди от всички, пет или шест основни журналистически въпроса в така нашата журналистика, най-важния въпрос е кой?! А по всички учебници най-важния въпрос е защо? Ако не се лъжа. За нас е важно кой казва нещо, ние се нахвърляме върху него и започваме да анализираме личните му субективни човешки качества, ама нали кой е тоя бе, той ли бе, ама тоя аз го знам бе, а не защо! Одеве беше даден примера с един политик, да го анализираме или да не го анализираме, да го коментираме или да не го коментираме, ама вижте. В Германия изобщо Западна Европа, когато някой политик каже нещо или направи някакво предложение, първия въпрос е защо той го прави, какъв интерес той защитава и в край сметка се проследява биографията на той какви предложения е направил за доброто на обществото. И няма никакво значение наистина, личните му сексуални или там някакви, може да имат, но много посредствено и много косвено. До колкото те влияят върху процеса на взимане на решение, в главата му!
Водещ: Коя ще е следващата дискусия, която ще организира работната група, обещавали сте няколко такива дискусии по време на работата?!
Радомир Чолаков: В края на ноември.
Водещ: В края на ноември. Благодаря на Радомир Чолаков. Нека да продължим и ние в студиото. Ми въпроса защо, ще влезе ли в закона?
Силвия Великова: Ама то въпроса „Защо?” всъщност според мене е по-страшния въпрос от въпроса „Кой?”. Защото когато е „Защо?” ти търсиш подтекста, търсиш втората линия, търсиш нещо друго. Защо Първанов пита това, защото иска да уязви Цветанов, а не защото иска да получи отговори. Защото всъщност въпросите, които формулира Първанов във времето са получавали отговори, но той сега иска да ги насочи към Цветанов с определена цел. Или защо Цветанов внушава, че Първанов се е срещал с Пешо Сумиста, ами защото иска да го компрометира. Какво…
Румен Леонидов: Никъде няма доказателства за това, аз вчера в колата слушах въпросите на президента. И викам, защо не си отговориш, направо отговори. Както ги задаваш, кажи знам, че си ходил там, имам доказателства, знам кой спонсорира партиите и ГЕРБ включително, знам кой го назначи, Костов и там. Знам всичко знам и му казвам защото, вие предизвиквате така… той задава въпроса и се хили, после чака някой да го отговори. Ония вика пък, ти си говорител на …
Силвия Великова: Ти пък си говорител на Алексей Петров, да.
Румен Леонидов: Каква журналистика, когато самите хора почват да се отвращават от политиката. Ние все пак колкото и да не искаме да сме, на ничая страна и да сме обективни, занимават ни с кофти материя. Ние тя материя трябва да отразим някак си, трябва да я коментираме и се занимаваме. Ето и тогава вече проблема за професионализма на журналиста, за неговата съвест остават на втори, трети, пети план. На не говорим за битието му, да не говорим, че той иска да напише нещо за… няма кой да го пусне…
Водещ: Да, абсолютно.
Румен Леонидов: И по пресконференции се правят, мои познати правят пресконференция в БТА, за това, че Сърбия не трябва да бъде приета в ЕС, докато не си промени отношението към българските малци, това защото има много хора, защото това е, че те нямат право да го, да бъде собственик на тая територия, защото ние Ньойския договор е ликвидирал, той е дал на Югославия и няма Югославия. Всички са, нито един журналист не отиде, никой не дойде. Така, че за какво да дойде, за какво да идва.
Силвия Великова: А те през това време са някъде да записват какво казва Първанов, Цветанов и Бойко Борисов, това е проблем и собственика искат да бъдат там.
Румен Леонидов: И цели сериозен проблем, който е много сериозен за нашите малцинства за това и те чакат, чакат тези хора, някой от нашата преса, някой политик да каже. Вижте какво, или се оправяйте там или няма да ви пуснем в Сърбия, защото вие сте големи националисти, но искаме просто патриотичното да се…
Водещ: Ама вие виждате, че с Турция нещата бяха изродени с някакви тениски, с някакви якета.
Румен Леонидов: Да, там е много ясно, че трябва да върнат тези земи.
Водещ: /…/ от самите политици бива на глежирани!
Румен Леонидов: Такива политиците, които се явяват с фланелки, които поставят наистина правилно въпрос, макар и по грешен начин, трябва много добре да е ясно, да не правят от това джангър, защото ние нямаме документите. Голяма част от собствениците нямат, загубени са натурални актове, как да платиш на някого или дайте 2 млрд. ние ще си ги разпределим. Кой ще ти ги даде?
Водещ: Ама нали видяхте как беше отразено събитието. С тениската, а не с познания…
Румен Леонидов: Точно така, проблема е същия какъвто е със Сърбия.
Водещ: За съжаление …
Румен Леонидов: Но нека да има закони… няма да има несъвършен закон, но аз не се надявам, че този който правят в момента, ще реши проблемите с медиите в България. Но обезсмисля се въобще човек да се занимава с журналистика, особено ако е в частна медия. Защото там командва главния редактор, той го командват други хора и по този начин… аз затова пак казвам съвсем честно, обективно, защото се намираме в национална медия. Никой не ни е затворил устата, нито ни е предупредил да не говориш, като ме карат, ме изслушват и никой не казва „Прекаляваш или не прекаляваш”. Прекаляването става за моя сметка, хората казват „Тоя прекали”.
Силвия Великова: А именно всъщност това е оценката, това е най-важното.
Водещ: Не, може би прекалено оптимистична би била тази теория. Да пожелаем този нов закон да разграничи по някакъв начин рейтинг от доверие, защото доверието в БНР е традиционно голямо, то се цитира и в Европа, а не случайно и в Европа търсят решение за стабилност на обществените си медии и препоръчвате парламентите, правителствата и регулаторните органи, да започнат дебат за бъдещото на обществените електронни медии, като акцентират върху деполитизирането на проблемските им структури. С това пожелание.
Румен Леонидов: …препоръчват ли го да национализираме всички частни медии, да станат като националното радио и телевизия…
Водещ: Не, такива неща не препоръчват. Това ще бъде…
Румен Леонидов: Това ще бъде хубава идея, да се даде на Атака, те веднага ще препоръчат!
Водещ: Това ще бъбе българският прочете най-вероятно. Благодаря ви за гостуването и за коментара. Силвия Великова Програма „Хоризонт” на БНР и Румен Леонидов. Хубав ден от всички ни, Иво Георгиев, Руслан…, Цвети Николова, Валя Траянова и от мен Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.08.2010

Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Няколкото “революционни идеи” за новия закон за медиите изгубиха шансовете си да станат реални текстове, докато бяха коментирани от експерти.
Каква е рамката на новия медиен закон, изводи от дискусиите изводи на дискусиите на експертите – коментар на Радомир Чолаков
Едните хващат, другите пускат, третите цитират и накрая кой какво разбра?
Защо цитатите на съдии, прокурори и полицаи объркаха всички – Иво Никодимов от БНТ 1 и Силвия Великова от програма “Хоризонт” на БНР.
…
Радомир Чолаков: ..тема по тема, частните медии, електронни медии са за пълна либерализация на лицензионните режими, която вече се обуславя и от обстоятелството, че влизаме в цифровата ера. В бъдещия закон за радиото и телевизията няма да има най-вероятно думата лиценз. Всички радиа и телевизии ще бъдат поставени на регистрационен режим, защото в крайна сметка вече и технологически възможности всеки с един общо взето по-мощен компютър и една по-свястна камера да си прави програма в домашни условия и да я излъчва в интернет. Така че едно от добрите неща, които ще се случат може би с новия закон за радиото и телевизията е, че просто ще иам пълна либерализация на този сектор. Другото нещо, което се поставя като въпрос е по какъв начин ще става качването на т.нар. цифрови мултиплекси. Тук има едно настояване от страна на КРС – качването на цифровите мултиплекси да става малко или много задължително. Т.нар. must carry. От страна на частните оператори обаче според мен се поставя абослютно разумно въпроса как така ще се качваш ти задължително на един частен мултиплекс без да знаеш каква цена ще плащаш. Аз също си позволих на едно от заседанията на работните групи да поставя въпроса наистина ли някой си въобразява, че работната група, пишейки закона, ще задължи частните радиа и телевизии, а и изобщо всички радиа и телевизи да се качват на мултиплексите задължително без да е ясно колко ще плащат. Тоест наистина ли ние ще ги заведем като овце, за да ги стриже мултиплекса. Ясно е, че това няма да стане. Така че ето ви един спорен дискусионен въпрос. И всъщност има един проблем с БНТ и БНР, който пак изникна малко.. как да ви кажа, насилствено. Аз винаги се учудвам как от време на време на някой му хрумва да започне да си играе с нервите на двете къщи и се поставя въпроса за обединението. Очевидно е, че двете къщи БНТ и БНР, актуалните им ръководства са категорично против. Очевидно журналистите са категорично против. Така че очевидно е,ч е това по-скоро ще остане като теоретична идея.
Водещ: Аз мисля, че доста оптимистично гледате на нещата. В смисъл че БНТ и БНР имат само един проблем. Те имат и други проблеми, но нека да ви попитам така. След тази пълна либерализация, за която става дума, предвиждат ли се някакви текстове, които да гарантират възможността на обществените медии да работят за обществената кауза, защото в крайна сметка трябва да има подобни защитни механизми.
Радомир Чолаков: Аз говорех само за частните медии. Пълна либерализация за създаването и разпространението на частни медии. Медии, които се произвеждат от частни лица. Вижте, тук горе долу с радиото и телевизията вече става като с вестниците. Всеки в крайна сметка може да си купи хартия, да си напише нещо, да си отпечата вестник и да го продава. Никога не е имало регулация за вестниците, както казахме няма и закон за печата, няма и идея да има закон за печата. Тоест винаги се е приемало, че това е един абсолютно свободен пазар, в който дето се вика читателя решава кой вестник да си купи. Регулацията на електронните медии възниква като идея, защото имаше ограничен ресурс. Нали разбирате? Като има малко честоти, по които могат да се разпространяват радио или телевизионни програми, естествено се поставя въпроса кой да ги получи и от там идва нуждата за регулация. В момента, в който няма технологична пречка и има безбройни технологични възможности за разпространение на радио и телевизионни програми просто регулацията отива в историята. Това е за частните. А сега за обществените медии, всички ние знаем, че те са една особена форма на медии и че през тях трябв ада се гарантира обществения интерес от, да го кажем в най-общ смисъл, балансирано плуралистично представяне на информация, образование, култура и развлечение. В някакви дози, които обществото с някакви свои механизми е приело за редни и правилни. Обществените медии в крайна сметка са, аз го казах и по времето на дискусията, обществените меиди са последната ни предпазна мрежа пред жълтия поток, нека да го кажа така. Тези две медии трябва да са онези две медии, които в крайна сметка съхраняват българската култура, ако щете като в ноев ковчег, за да я пренесат в бъдещето. Медиите, които извличат най-доброто и го представят. Сега всъщност спора е в механизмите, чисто правните и организационни механизми, с които се постига качеството. Знаете, че качеството няма дефиниция. Няма дефиниция за качество. Един казва – програмата му харесва, друг казва – програмата не му харесва и в крайна сметка това са субективни мнения.
Водещ: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари.
Радомир Чолаков: И накрая всички забравят този спор, когато стане дума за пари. Много ви благодаря за забележката. Защото това, което мен лично ме учуди по времето на дискусията е, че представителите на обществените медии говореха за пари, предимно за пари и че как ако има повече пари програмите ще станат може би по-добри, но във всеки случай – пари, пари, пари. Странно за мен е, че представители на частния сектор поставиха въпроса аджеба как двете медии БНТ и БНР оправдават тези пари, които искат. Тези, които получават и тези, които искат. И вижте, откровено ви казвам, аз в случая съм неутрален наблюдател, хващам себе си като неутрален човек. Разбира се имам естествена симпатия, естествена склонност към обществените медии, в частност към обществената телевизия…
Водещ: Ама защо чухте само изказванията им за парите. И други неща казаха.
Радомир Чолаков: Някак си се натрапи това з апарите, да ви кажа. Натрапчиво беше. Две неща се казаха много ясно – да няма обединение в никакъв случай, защото както каза един колега – забравете за обединение, защото иначе ще стане страшно. И друг колега, който каза – дайте ни пари и не ни закачайте рекламата, защото ще се хванем за брадвите. Това беше дословен цитат. Та исках да кажа, че се старая да бъда обективен човек и много се притеснявам от една тенденция, а именно, че частните медии все по-настойчиво представят въпроса на обществените медии – вие собствено за какво служите. Защо собствено вие смятате, че изпълнявате обществена задача, след като и ние изпълняваме обществена задача. И се дават редица примери на програми в частни медии, радиа и телевизии, които наистина като се замисли човек пък са обществено полезни.
Водещ: Разбира се, но това звучи трайно несериозно, защото тези предавания знаете как се програмират в търговските медии, само на база рейтинг. и когато тези предавания нямат рейтинг, те се свалят. Тоест всичката тази информация, която трябва да достигне до обществеото по един или друг начин, тя няма някакви шансове за изява.
Радомир Чолаков: Да, ясно. Теоретично е така. Но съгласете се, че едном обществено..
Водещ: Ама защо само теоретично? И на практика е така.
Радомир Чолаков: … обществено полезно предаване може да има висок рейтинг. не пречи. Примерно тези каозалистки предавания, които се излъчват около Коледа и Нова година, Българската коледа и прочие, които са в частните медии впрочем, редица акции, които те правят … Вижте, аз не искам да влизаме в момента с вас в този спор. Защото вие сте представител на обществена медия, аз все пак съм неутрален експерт, идващ от печатната сфера, нямам някакъв интерес в електронните медии.
Водещ: Е то е задължително да нямате интерес в електронните медии, след като сте в работната група.
Радомир Чолаков: Вижте, наистина ще ми се да бъде чуто това, което казвам. Има една лоша тенденция, в която частни медии казват кой от четирите компонента –информация, образование, култура или развлечение, ние не даваме на българското общество. От където следва логичния въпрос защо вие получавате сумарно 100 млн.плюс възможност да играете на рекламния пазар като рекламни играчи, срещу каква точно услуга? На което обществените медии казват – ние ги получаваме, защото сме обществени. Разбирате ли? Ама много е нестабилна тая позиция. И според мен ако обществените медии, двете медии БНР и БНТ не намерят някакви механизми или не се обединят около някакви механизми, с които те демонстрират как точно се случва обществения им характер, аз се боя, че становището на частните оператори, ако не сега, то в много близко бъдеще, 2012-2013, ще надделее. И като е държавата в криза и като се каже – айде няма нужда да финансираме чак толкова обществените медии, защото и не можем да оправдаем техния обществен характер на базата на някакви обективни критерии, работата може да отиде много зле. Вие знаете между другото, че има една идея, която също се лансира в бъдещия нов закон за създаване на обществен фонд. Обществен фонд, о ткойто да се финансират всякакви обществени програми. Аз съм го писал това нещо. Казах го някакси оставам с впечатление, че на никой не му прави впечатление, не знам защо не му прави впечатление. 100-те млн., които в момента държавния бюджет отпуска за финансиране на БНТ и БНР идеята е не да се отпускат целево на БНТ и БНР, а да влизат в един общ фонд, в който да могат и частни телевизии да кандидатстват със собствени проекти.
Водещ: И със собствени лобисти.
Радомир Чолаков: И със собствени лобисти, точно така. Точно така е това, да.
Водещ: И тогава какви са гаранциите за обществените медии, които…
Радомир Чолаков: Гаранциите… вижте, нека да ви го обясня така. Гаранциите за обществените медии са първо в никакъв случай да няма такъв фонд. И второ, те да намерят начина да убедят обществото,ч е техните програми са обществени. Това е висш пилотаж в медийното право. Искаше ми се да го водим тоя разговор по време на дискусията, не се получи.
Водещ: Е, нищо. То за това е "Клубът на журналистите", за д аводим такива разговори.
Радомир Чолаков: Ето, вижте. Поставям в момента ребром въпроса. Кои са правните механизми, с които обществените медии трябва да у бедят обществеността, че те заслужават 100 млн.лева плюс рекламно време?
Водещ: Нека да довършим изречението. Каква част от тези 100 млн.лева отиват за излъчване? Защото те отиват в частни ръце.
Радомир Чолаков: Е това представа нямам, да ви кажа, в смисъл нито познавам бюджета на двете къщи, няма как да се произнеса. Но да кажем< добре, айде, държавния бюджет може да ги поеме за своя сметка средствата за излъчване. С което обаче бюджета на двете къщи най-вероятно пропорционално ще бъдат намалени, така че не по врат, а по шия. Пак ще бъде същото. Не е въпроса в конкретните пера на бюджета и кое за какво се харчи. Проблема е, че се поставя много остро въпроса кое вие давате, което частните не дават. И на този въпрос БНТ и БНР според мен много спешно трябва да намерят отговор.
Водещ: Ами аз смятам, че отговора е в ефир. След като вие не сте можели да проведете на дискусията този разговор, а сега го водим по радиото – ето това е един от възможните отговори.
Радомир Чолаков: Точно така. Между другото точно така. Но това трябва да стане масова практика в двете медии.
Водещ: То във всеки един репортаж смятам в обществените медии това е практика. Разбира се винаги има изключения. Но не знам защо ние сме поставени в позицията на виновни, които трябва да се оправдават.
Радомир Чолаков: Ами просто така се получи на дискусията. Имаше много силни и остри изказвания, ако вашите гости в студиото също са били на дискусията би трябвало да си го спомнят и да им е направило впечатление. Там да кажем представителите на АБРО казаха – ние искаме да се забрани рекламата в двете медии.
Водещ: Две усмивки, скептични. Никодимов, БНТ.
Иво Никодимов: Това беше единственото сериозно, г-н Чолаков, което аз чух като резултат от тази медия и това е една борба, лобистка борба бих казал, на частните медии да нямат реклами в националните медии. А в същото време в крайна сметка виждаме, че европейската практика е съвсем различна. Разбира се, че има ограничения за рекламното време на обществените медии, но много малко са примерите, които можем да извадим и да дадем за обществени медии без реклама.
Радомир Чолаков: BBC, които не знам защо в България непрекъснато се цитира BBC между другото е точно такъв пример.
Иво Никодимов: Да не забравяме обаче, че BBC също имат реклама що се отнася до сайтовете си и до това, което не излъчват в ефира. Те също имат своите рекламни лостове, чрез които работят и чрез които събират съответно приходи, за да финансират част от дейността си. Още повече, че пък ако трябва да се върнем назад във времето, от приемането на сегашния закон за радиото и телевизията, до ден днешен никой не изпълни неговите разпоредби за финансиране на двете обществени медии, което при всички положения не е вина на радиото и телевизията, нали?
Радомир Чолаков: Не, вижте, ние всички знаехме, че те няма да бъдат изпълнени, защото фонда така, както е заложен сега действащия закон предполага всеки българин да плаща такса електромер. Размера в закона е така определен, че аз ви уверявам, още навремето, като работех в БНТ ги правехме тези сметки 1998г.и се оказа, че ако този фонд бъде задействан и бъде спряна държавната субсидия и БНТ и БНР минат само на фонд, те ще фалират за 6 месеца.
Силвия Великова: Но това е свързано с факта, че българина не обича да плаща такси.
Водещ: Силвия Великова, програма Хоризонт.
Радомир Чолаков: Ама разбира се. И защо не го приемаме този факт филососки и не кажем – да, българина няма да плаща такси. Защо настояваме да се възстанови онзи фонд, който е в закона за радиото и телевизията, след като пак ви казвам, първо размерите са такива, че БНТ и БНР при 100% събираемост ще им се намали бюджета най-малко с 60% от сегашния. А след това ние пък и знаем, че няма да има събираемост. Защо го искаме?
Водещ: Не, ние не го искаме. Ние просто коментираме създаването на мъртви законодателни текстове.
Радомир Чолаков: О, моля ви се. Разбира се. Тук се подписвам с две ръце. Точно така.
Иво Никодимов: Щастието е, че тези, които писаха този закон не го пишат и сега в това отношение.
Радомир Чолаков: Не, вижте, де да знам. Закон, как да ви кажа, писането на закона е малко или много техническа работа. Могат да го напишат младши юрист консулти в МС. Ако е въпроса кой седи на компютъра и ги пише текстовете. Въпроса е има ли някакъв здрав разум и в крайна сметка гилдията, професионалната, медиите, а пък и в крайна сметка политическия фактор как си представят уреждането на нашия общ медиен живот.
Водещ: Има ли отговори на тези въпроси след проведените дискусии или предвиждате нови такива?
Радомир Чолаков: Задължително. Ние се уговорихме и между другото това стана ясно още в х ода на самата дискусия, която ние разбираме като предварителна, след като се набележат вече, а те се набелязаха, основните спорни въпроси да бъдат разработени някакви вариантни текстове нормативни и задължително втората половина на септември аз включително ще настоявам много енергично да направим още една такава дискусия, само че вече по конкретните теми. Лицензиране за частните медии – да, не. Просто как ще изглежда регистрационния режим. Обществен характер на програмите на БНТ и БНР, тук си признавам, че това ще бъде много трудна задача, формулирането в нормативен текст как се постига обществен характер на БНТ и БНР. И ние раздадохме, впрочем, един въпросник. Много моля всички колеги,които наистина имат живо отношение към обществените медии да ни помогнат. Да ни помогнат с предложения за конкретни формулировки, за конкретни текстове, които трябва наистина да легитимират, да аргументират и да закрепят общественото начало, обществения характер в програмите на двата обществени оператора, БНТ и БНР, защото това ще ни е после, как да кажа, щита срещу частните медии, които казват спрете им рекламата и им намалете бюджета. Аз наистина пак ви казвам, чувствам себе си лобист на обществените медии и много моля самите те да помагат с аргументи в тая посока.
Водещ: Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Аз лично си вадя едни изводи, че всъщност не обществените медии трябва да се чувстват гузни, а по-скоро редица правителства и парламенти в случая трябва да се чувстват гузни, защото историята показва, че едните приеха закон недоносче, следващите продадоха БТК с разпространителската мрежа, в следствие на което се увеличиха многократно таксите за излъчване на БНР и БНТ. И мнгоос е притеснявам да не се стигне до там, че поредните ще забранят рекламата така, както постъпиха с продуктовото позициониране.
Радомир Чолаков: Това със сигурност е така, както казва г-н Никодимов. Нека само още едно изречение да ви кажа. И под това, което той каза бих се подписал. Обаче знаете ли, ние наистина от 1998г. влязохме в една много лоша тенденция. Както той каза, един много лош закон, котйо размаза границите между обществено и частно. Впрочем ние в мометна му берем плодовете. В закона от 1998г.непрекъснато се лансираше идеята за равнопоставеност. И това беше методично натрапвано. Равнопоставеност, равнопоставеност, равнопоставеност между частните и обществените медии. А това беше много опасна тенденция. Много опасна идея, която странно защо всички обаче я прегърнаха. Идеята е те да не са равнопоставени. И аз съм го отстоявал това нещо още 1998г., заради което брах ядове тогава. Но ние сме в момента на една ръка разстояние от това, което каза г-н Никодимов. Лош закон, приватизация на БТК. Не знам какво стана след това. На една ръка разстояние сме от това БНТ и БНР да бъдат хлъзнати лекичко по пързалката и просто да изчезнат като обществени медии. Не искам да използвам по-груби изрази.
Силвия Великова: Е то това зависи от вашия закон и от политическата воля, която е неясна.
Радомир Чолаков: Това зависи до толкова, до колкото аз примерно схващам себе си като експерт в тази група, който винаги когато трябва да казва не ще казва не. Но моля ви се приемете, че аз съм 1 от 14.
Силвия Великова: Тоест вашето мнение и мнението на юрист консулта от МС имат различна стойност…
Радомир Чолаков: Моля?
Силвия Великова: Казахте за юрист консултите от МС и… Кое не е по-важното не?
Радомир Чолаков: Това ще каже гилдията.
Водещ: Къде и кога?
Радомир Чолаков: На следващата дискусия, която надявам се ще направим втората половина на септември. Тогава трябва да говорим с да и не. Конкретно предложение – да или не. И всеки ще си носи отговорността за това, което казва. И за последствията, разбира се.
Водещ: Добре. Но "Клубът на журналистите" остава отворена територия за дискусии по темата. Благодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Аз ви благодаря също.

Водещ: Какво да се прави с клишетата, натежа този въпрос по много поводи тази седмица. До сега разгледахме законодателните медийни клишета от започването на регулацията на електронните медии до ден днешен. Сега се връщаме на класиката в жанра – ние ги хващаме, те ги пускат. Започнахме в началото с уточнението, че става дума за един филм, но сега се връщаме в реалността. Какво се случи, че пак се наложи да цитираме тази крилата реплика, и аз вече не знам как да я наречем. Иво Никодимов.
Иво Никодимов: Ами какво, поредица отпуснати от ареста, при това от съда. И от апелативния съд, което пък е отгоре на всичкото не подлежи на обжалване. Нещо, което отдавна не бяхме..
Силвия Великова: Не, мисля, че Бойко Борисов нещо обещаваше да го обжалват, но мисля, че не са го обяснили, че инстанцията за сега е последна.
Иво Никодимов: Което наистина отдавна не бяхме виждали точно такава поредица, макар че е съвсем нормално някой като поседи в ареста известно време след това да излезе. Докато се реши дали е виновен или не, защото в крайна сметка принципа си е ясен – всеки е невинен до доказване на противното. А доказването на противното е в тежест на обвинителя, а не в тежест на обвинения.
Водещ: Нека да се замислим сега върху това. Имаше ли равнопоставеност в цитатите, имаше ли по-гласовити пред нас, журналистите?
Силвия Великова: Да, мисля че този път нещата започват да се обърщат и ако основно до сега говоренето се изнасяше от представителите на изпълнителната власт (?) или чрез някоя агенция, сега мисля, че съдиите разбраха, че тяхното мълчание работи срещу тях. И в този смисъл има някакво отваряне, как да кажа, персонифициране, въпреки изказване на министър Цветан Цветанов, че трите съдийки, пуснали от ареста Килърите и Всичко коз никой няма да запомни имената им, аз мисля, че имената им ще бъдат запомнени и това е добре. Съда трябва да намира възможности да обяснява своите решения на популярен език. Може би не толкова популярен, колкото използват вътрешния министър и премиера, но достатъчно разбираем за хората.
Иво Никодимов: Просто съда трябва да се раздели с това свое виждане, че говори с мотивите си. Първо защото мотивите не са атрактивни, дори за писане във вестник, та камо ли са разказване по радио и телевизия. И второ защото мотивите са мотиви, но чисто човешкото обяснение защо си взел едно решение е по-важното за хората.
Силвия Великова: Това се казва простичко високомерие. Съда до сега се държеше високомерно и видя, че това му носи 1.1 рейтинг. отвори форумите, включително на специализираните и на сериозните издания, виж какво мислят хората за съда. Нищо хубаво. Така че трябва да се пречупят, да съблекат тогите и пак запазвайки позицията си на арбитъра, да започнат да обясняват защо взимат едно или друго решение, а не да се позовават на вътрешното си убеждение или на корицата на делото или на законови норми, които цитират с числа, а не с думи.
Водещ: Промени ли се обаче общественото мнение, след като започна и съда да демонстрира някаква отвореност?
Силвия Великова: Е рано е още. Няма как. (?).
Иво Никодимов: Трудно е, още повече и за нас ще бъде важно да успяваме да извадим от един съдия отговор на въпроса защо едни доказателства ги чете така, а не иначе. Както когато издава осъдителна, така и когато издава оправдателна присъда. Трудно ще бъде да обясним и един по-модерен принцип в правораздаването, който обаче е изключително важен и който всички трябва да живеем с него – че е по-добре 10 виновни на свобода, от колкото един невинен в затвора. Защото страшното са съдебните грешки. Тогава, когато вкарваш човек, който не е извършил нищо зад решетките. Това е много по-страшно, от колкото да извадиш наистина 10 виновни на свобода.
Силвия Великова: хубаво е да не са на свобода виновните, защото това после се обръща срещу съда и аз наистина се опитвам да си представя макар не смятам, че те заслужават това, е до колко съдийките които пуснаха Килърите след всичко, което написаха за тях, спят наистина спокойно, защото ако ти вмени вътрешния министър всяко следващо престъпно деяние на тези хора на твоята съвест е нещо изключително натоварващо и тежко. Това не е редно, не е правилно и за това в случая наистина направи най-силно впечатление мълчанието на прокуратурата, защото това не може да бъде спор между МВР и съда. Всъщност истинския спор е между прокуратурата и съда. Прокурора е господар на процеса, както пише в закона, той внася искане за мерките за неотклонение, той ги защитава, той събира доказателствата, давайки инструкции. Някак си липсата на прокуратурата от този разговор е симптоматично, защото тя може да бъде, как да кажа, помирителя. Тя е в съдебната власт, но зработи с изпълнителната. Съда няма как да работи с изпълнителната. Съда е арбитър, казахме го няколко пъти. Така че мълчанието на прокуратурата за мен е много странно и показва, че тя си дава сметка, че този разговор не е достатъчно професионален, но няма смелост да излезе и да го каже.
Иво Никодимов: Освен това може би тук наистина става вече доста наболял въпроса за това какво трябва да се случи с НПК така, че хем да се гарантира, че всяко едно доказателство може да бъде обективно проверявано, хем наистина и тези, които се занимават със хващането на престъпниците да знаят, че разполагат с възможности да събират доказателства, които ще могат да представят. Защото в момента проблема е в това, че все пак вкарват в съда неща, които очевидно не могат да бъдат доказателства като докладни записи между мен и теб. Ами аз винаги мога да седна на едно бюро и да напиша „Силвия е виновна”. И когато това не може да се провери обективно, как някой ще го приеме?
Силвия Великова: Това е големия въпрос за формализма, защото съда не може да се произнесе по нищо по-различно от това, което му е дадено в папките. Но винаги има възможност, аз поне съм го чувала от съдии, и винаги има възможност да се даде някакъв шанс на прокуратурата И на МВР, ако те подскажат, че чакат в близките дни някаква експертиза. Заседанията по мерките за неотклонение допускат отлагане с няколко дни заради екпсертиза и ако например тези разследващи по случая с Килърите са разполагали с нещо много важно, което до 2-3 дни след гледането на мярката е щяло да бъде готово, има начин, по който ти да оставиш следа в делото. За това и по тези мерки се явяват прокурори. Те са хорат,а които могат да кажат.но да очакваш, че съда ще предполага, че ти след няколко дни може да имаш балистична експертиза, която да доказва нещо или някакви писмени доказателства на свидетел, че тези хора са готвили покушение срещу премиера, повярвайте ми няма как да се случи и няма как да се случи, защото има и друг момент. Мерките за неотклонение могат да бъдат проверявани от инспектората на Върховната касационна прокуратура. Тоест всеки когато постановява едно или друго решение много добре знае, че макар да е последна инстанция за тези хора, над него има по-горна инстанция. Тя може да провери до колко той по доказателства се е произнесъл и до колко по някакви други причини, не знам какви са, някои намекват за пари, друг инамекват за страх. Между другото това е най-страшното, че ние сега не знам дали съда правораздава по доказателства или правораздава под страх за спокойствие, на инат.
Водещ: Или по някаква друга причина.
Силвия Великова: А ние всички можем да стигнем до този съд под една или друга форма и очакваме нас да ни съдят по това, което са събрали срещу нас, а не това, което някой във вътрешното си съзнание натрупва като обида или като ожесточение от тези думи, защото тези хора ходят в магазините. Тези хора някъде казват – аз работя като съдия и чуват колко много омраза и озлобление има срещу тях.
Водещ: Да. Оказва се, че мълчанието е слабото място на нас журналистите, защото ние трябва да цитираме, за да може обществото да си създаде мнение, по възможност върху реалността, а не върху клишето.
Силвия Великова: Да, но цитираме този, който говори. Когато говорят вътрешния министър и хората от МВР, цитираме тях.
Водещ: Да. Когато има блестящи с мълчание, ние за съжаление сме безсилни. Ами останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да разсъждаваме със Силвия Великова от програма Хоризонт на БНР и Иво Никодимов от БНТ 1 върху въпроса какво могат да направят журналистите така щото един репортаж, в който звучи трайното клише „ние ги хващаме, те ги пускат” да бъде нещо повече от филмова реплика и да носи малко повече смисъл на хората. Нямаме средства, с които да принудим съдиите или в конкретния случай прокуратурата, която блесна с мълчание.
Силвия Великова: Не, няма никакъв механизъм, по който да ги принудим освен ако те самите не осъзнаят, че мълчанието им работи срещу тях. Така че всеки сам преценява мълчанието злато ли е или не.
Иво Никодимов: Ами трудно е по принцип. Човек трябва да усеща това, което се случва и да намери начин да го пресъздаде.
Силвия Великова: Вчера, извинявай, един прокурор каза нещо много интересно. И това е статистика на прокуратурата, между другото. 96% осъдителни присъди се постановяват в България. Ние тук си говорим за едни 4%, това са втренчените дела, знакови, брюкселски, както искаш ги наричай, където каквото и да се случи, то се приема много драматично. Алексей Петров продължава да стои в ареста, очевидно там има събрани доказателства. По-голямата част от Наглите са в ареста, очевидно там има доказателства. Защо тогава не възхваляваме съда в тези случаи и не казваме колко са велики, готини, прекрасни, арбитър…
Иво Никодимов: На мен ми направи вчера впечатление изказването на един съдия, който каза – ще бъдат доволни от нас, когато има 100% осъдителни присъди. Е няма такава държава. Познаваме една държава такава от миналото, времето на Съветския съюз. В съвременното, в модерното право такава държава няма. Дори и в ЕС, ако трябва да бъдем точни, статистиката е категорична, че около 70% са осъдителни и 30% оправдателни присъди, дори има страни, в които оправдателните присъди са към 40% и горе долу нещата са във варианта 50-50.
Силвия Великова: Не, това пък не говори добре и за тези, които повдигат обвинения, ако се стига до 40% оправдателни присъди. Аз мисля, че в този случай ние стоим доста добре, доста сериозно и строго и за това не може от случилото сде по 2-3 дела да се правят знакови генерални изводи, че съдебната система и съда е корумпиран и обвързан с Красьо, с Октоподи и с кого ли не. Просто това са недопустими изявления на политици, защото в крайна сметка се оказва, че в случая с Килърите това е абсолютен парадокс. Ти тръгваш, създаваш си враг в лицето на съда, заради убийтвото на един човек. Аз не казвам какъв е този човек, добър, лош или не. Но това е човек с около 18 висящи дела, Юрий Галев,тоест самия човек трябваше да влезе на съд малко преди да бъде убит. Тоест човек, който ти не си успял за толкова много години смятайки го за еди какъв си да събереш каквито и да е доказателства и да го изпратиш там, където му е мястото. За това се стига и до убийството. Това не са убийства случайни. Някой посегна на Юрий Галев, защото той на някой друг беше направил нещо.
Водещ: Всъщност има реплики и от други филми, те също са класика. Дали н якой скоро ще ги цитира, защото има доста класически примери за това как полицаи, на филм, на кино пак да кажа, правят подобни акции. Защото така може да продължим?
Силвия Великова: Ама ние видяхме наскоро на сайта на МВР как се арестува нарко задържан и му се казва – казвай какво е това иначе много ще те боли. Значи истината е, че няма никой, който да е съвършен в тази сложна правоохранителна, правораздавателна система. Всъщност какъв е проблема. Проблема е, че МВР непрекъснато обяснява, че съдебната система не става, дали е с този висш съдебен съвет, дали с друг висш съдебен съвет, че има корумпирани съдии там, Цветан Цветанов ги изброи до 5%. Но не каза кои са те. Имаме един Петър Сантиров с обвинение за подкуп. Петър Сантиров щяха да го правят спец съдия. Това е друга гледна точка към кадровия подход, който МВР има.
Иво Никодимов: Въпроса значи е, че трябва да стане ясно кои са корумпираните. Това значи, че службите трябва да си свършат работата, част от които са в МВР, а други може би в ДАНС.
Силвия Великова: Прокуратурата да ги превърне в доказателства.
Иво Никодимов: И прокуратурата да повдигне обвинения, превръщайки тези данни в доказателства, разбира се.
Силвия Великова: И докато това не се случва, аз се питам дали всъщност МВР не го устройва това, което се случва в момента.
Иво Никодимов: Защото и драмата с Красьо Черния е същата. И този скандал ще тегне, тъй като ние знаем Красьо Черния с кого си е говорил, но няма доказателства за какво. И ако Красьо Черния наиситна си е говорил с лицето Х за осигуряване на майстор водопроводчик – какво от това? Но пък ако Красьо Черния си е говорил с лицето Х, за да бъде назначен еди си кой за председател на определен окръжен или районен съд, тогава нещата са много различни. А ние не знаем.
Силвия Великова: Но пък имаме близо 20 наказани магистрати, въпреки че не знаем за какво си е говорил с тях. Тоест нещо се е случило. Нямаме нито един наказан политик или полицай.
Водещ: Но пък имаме подходящ…
Силвия Великова: Но те също бяха на Красьо, имаше 2-3 уволнени или наказани полицаи, нищо повече..
Иво Никодимов: Да, полицаи от Плевен…
Силвия Великова: … от 1000 души в тефтерчето на Красьо. Така че нека … справедливостта трябва да е справедливост до край. Истината е, че съдебната система с всичките и недъзи се оказа единствената, която започва да се чисти, включително и с магистратските имоти също, Цветанов настоява за бързина. Там нещо се случва, има дисциплинарни производства. Какво се случва с бивши МВР шефове, които също са получили по този начин имоти, бивши кметове, политици – нищо, ползват си ги.
Иво Никодимов: Тоест политическото тефтерче на Красьо Черния трябва да заработи.
Водещ: А в това време той обяснява, че е адски обиден от това, че му викат Черния, защото той бил бял.
Силвия Великова: Ами не е точно бял, но няма значение. Дали е бил на солариум или е естествено черен, това е атракцията в случая.
Иво Никодимов: Така че трябва наистина да видим какво се случва и обществото може би тук е и неговата роля да спре да избира политици, които си падат по Красьо-Черневци.
Силвия Великова: Аз все пак да се върна към темата. Нека да ги назоват поименно корумпираните съдии, защото очевидно за съдии говорим, явно прокурорите не са корумпирани. Те отличниците очевидно повече се поддават от двойкаджиите там от чиновете, и тогава ще бъде по-лесно да си обясним какво се случва в съдебната система , защото аз също съм чувала за купуване на дела, чувала съм за съдии, които контактуват неподходящо. Ама аз съм го чувала, аз не разполагам с инструментите да го докажа. С тези инструменти разполагат тези, които в момента са сърдити на съда.
Водещ: И те неслучайно работят във ведомство, което се нарича силово. То за това се нарича силово.
Силвия Великова: Ами видяхме Станислава Димитрова, просната на земята, с целите и 35 килограма. И аз се питам защо трябва да проскаме една 25-годишна жена само защото е женена за Валентин Димитров. и да проскаме на земята примерно и един от Наглите. Не смятам, че трябва да има знак за равенство по начина, по който в България се наказват извършителите на престъпление.
Иво Никодимов: Още повече, че вчера например имаме друг прецедент, в който самия съд в производство по мярка за неотклонение записа, че тази жена не е извършила престъпление и намекна на прокуратурата, че всъщност данните, които те са представили водят до извод за извършване на престъпление на други две лица. Единия от които е съпруга на тази жена.
Силвия Великова: Евентуално. А в същото време з аобществото ще остане неясно защо. Софийския районен съд каза, че Станислава Димитрова е извършила престъпление и трявбва да стои в ареста, а Софийския градски съд прочете същите доказателства по различен начин. Всъщност това е обяснението, което дължи на съда и това, че България има двуинстанционен контрол на мерките за неотклонение и триинстанционен на делата по същество не е достатъчно обяснение. Хората имат нужда да знаят защо един съд вижда, че тази жена .. срещу нея има достатъчно доказателства. Други твърдят, че тя изобщо няма нищо общо с престъплението. От тук идва неяснотата и по ирония на съдбата се оказва, че по-склонни да обяснят своите решения са тези, които постановяват по-непопулярните за властта решения. Защото ние трудно можем да очакваме районния съдия, оставил Станислава Димитрова или окръжния съдия оставил Килърите да излязат пред журналисти и простичко… а те излизайки пред нас илизат пред хората, това е идеята, ние няма да занесем тези интервюта вкъщи…
Водещ: Да, категорично.
Иво Никодимов: Тоест това, което казах, ние да можем да направим едно сравнение между това защо един прочита доказателствата така, а друг прочита доказателствата иначе.
Силвия Великова: А те са едни и същи. Те не са се променили. Три дни делят мерките за неотклонение една от друга.
Водещ: Близо ли сме, с една дума накрая, близо ли сме до възможността да имаме всички цитати? По-близко ли сме от друг път?
Силвия Великова: Ами не знам, зависи какво става със списъка на МВР. Ако е понамалял може и да станат по-нормални отношенията. Ако има още за заваляне от онези, които ги бяха описали, сигурно цитатите ще станат до тука.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов: Аз по-скоро си мисля да не стигаме до повече цитати, а да почнем да виждаме, че всеки по веригата си върши работата, защото в крайна сметка вярно е това, че всички са едно цяло и че нещо, което започва в МВР свършва в съда. Ако всеки по веригата си свърши работата както трябва, ако бъдат събрани доказателства, ако те бъдат внесени и бъде доказано – да, наистина това, за което говорим че ни се случва 20 години ще спре да ни се случва.
Силвия Великова: Знаеш ли, като с журналистиката е. Последната дума е наша, ти можеш да ми затвориш микрофона сега.
Водещ: Аз не, режисьора ще го направи след малко.
Силвия Великова: Последната дума е на съда. Всеки трябва да знае чия е последната дума, да се надява, че тя е наистина обоснована на реалността.
Водещ: И че е обективна и че не е цитат от кино. Ами така да завършим, с пожеланието за хубав ден се разделяме.