Внимавай с форума

www.capital.bg I 26.06.2015г.

Медиите са отговорни за коментарите онлайн, постанови решение на Европейския съд по правата на човека

От една седмица насам под всяка статия на сайта frognews.bg вече стои следния текст: "ВАЖНО! Фрогнюз Ви напомня, че е ограничена възможността за коментари заради решение на съда в Страсбург, според което всяка медия в България носи отговорност за написаното във форумите. Благодарим Ви, че сте наш читател!".

"Първото, което помислих, като се запознах с решението на съда, че в България има достатъчно хора, които са способни едновременно да напишат обиден коментар във форума и в същото време да заведат дело срещу теб заради обидата, която сами са написали", обяснява издателят на frognews.bg Огнян Стефанов решението си да ограничи коментарите под текстовете.

Това е първият български сайт, който реагира почти мигновено на  решението на Голямата камара на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по емблематично дело продължило няколко години. Става дума за случая с коментарите във форума на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония – "Делфи", и кой носи отговорност за тях.

Решението…

В решението от 16 юни тази година съдът постановява, че издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се в неговата медия и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му.

След като обширно се позовава на регулации и съдебни решения в ЕС, мнения на професионални и правозащитни организации, ЕСПЧ постановява, че решението на естонския Върховен съд е показало, че ако от "Делфи" бързо са реагирали и са махнали спорните коментари от форума, това е щяло да им спести обвинение в клевета. Най-силният аргумент, за да бъде наказан издателят, е фактът, че коментарите под статията са останали шест седмици и не са били премахнати въпреки реакцията на потърпевшия.

Решението отива и по-далеч и окуражава отделните държави да заложат този принцип в националните законодателства: "Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…), ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица", гласи документът.

Въпреки че не е махнал навреме обидните коментари във форума си, "Делфи" е имал модератор на платформата за дебати, давал е възможност на всеки читател да уведоми изданието, за обидни постове, прекалено подигравателни или подстрекаващи, след което е било възможно и отстраняването на текста. Съществувала е и система за автоматично изтриване на коментари с нецензурни думи и изрази. На сайта си "Делфи" подробно е описал, че мненията във форума не изразяват позиция на редакцията и авторите на коментари носят отговорност за думите си.

…и отзвука от него

Голяма част от сериозните издания в България имат модератори на форумите си и позволяват коментари в онлайн платформите си само на регистрирани потребители. Всеки влязъл на сайта на дадено издание е задължен да приеме правилата на форума. Например модераторите на capital.bg имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат: спам или непоискани търговски съобщения; мнения, които не са по темата на материала, който коментират; нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа; обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности, включително към други участници във форума; лични данни според Закона за защита на личните данни и др.

Заместник главният редактор на вестник "Сега" Петьо Цеков коментира, че "строго погледнато, форумите на сериозните български медии, както и големите, независими онлайн форуми, би трябвало да спрат, защото рискуват да повторят съдбата на естонския новинарски портал "Делфи". Той обясни, че "Сега" има модератори на форума си, общовалидни правила за участие в дискусиите, ясна система за контрол на обидната и неприличната лексика. "Всичко това обаче няма как да ни спаси от факта, че някой от потребителите може да се засегне и да съди медиите. Досега това не се е случвало, но след решението на съда в Страсбург няма причина да не се случи", категоричен е  Цеков. Според него решението на Европейския съд по правата на човека вероятно е справедливо, но би могло да има тежки последици върху крехката свобода на словото в България. "Въпреки че в България няма прецедентно право и съдебната ни система е доста непредсказуема, много форуми ще бъдат принудени или да спрат, или да заложат нови, още по-високи рестрикции", коментира той. Както всъщност пръв направи това frognews.bg  Според редакторите и модераторите на форуми, с които "Капитал" разговаря, рестрикциите ще отблъснат онлайн потребителите и ще доведат до загуби на онлайн реклама. "Това ще бъде удар по вътрешните форуми и добра новина за социалните медии, които не са засегнати от решението на ЕСПЧ", категоричен е заместник главният редактор на "Сега". В същото време според него всички ясно трябва да си признаем, че езикът на омразата, хейтърството, нетърпимостта към мнението на другия – всичко това е превзело виртуалното пространство. "Форумите и социалните медии преливат от обиди. Но не всички! Съдът в Страсбург обаче, а вероятно и всеки български съд, би действал в подобни случаи принципно, без да си дава сметка за практиките в отделните форуми", коментира Цеков.

Според Огнян Стефанов от frognews.bg решението на съда е донякъде справедливо, защото качеството на коментарите в българските форуми е далеч от това на британските меди, например.

Редакторът в offnews Георги Савчев дава и оптимистичен поглед към решението на съда. Според него стриктното спазване на добрия тон в коментарите под статии, ще повиши качеството на дебата. "Вероятно ще принуди и троловете да измислят в движение аргументи вместо нападки, но същевременно ще качи и разходите на медиата за модерация", каза Савчев. Според него първата стъпка при повечето български онлайн медии – за тези, които още не са го направили, ще е задължителната регистрация на потребителя в момента, в който той реши да публикува коментар.

За разлика от българския пазар решението по делото "Делфи" не предизвика нервност сред британските медии например. "Те са установили отдавна предимствата и рисковете, които предоставя за тях интернет средата. Както беше установено от изследването от 2013 г. на World Association of Newspapers and New Publishers, медиите разбират, че коментарите в онлайн форумите се асоциират с техния бранд, и затова са приели правила за модериране на коментарите", коментира Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, работил за британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово. Заради обществения си характер Би Би Си е приела най-стриктните правила по отношение на коментарите на трети лица. Едновременно с това, за да се защитят от искове във връзка с коментари на трети лица, британските медии активно участваха в обсъждането на поправки в закона за клеветата, приет през 2013 г., който предвижда, че ищците трябва да съдят автора на клеветнически коментар. "Медиата носи отговорност единствено ако е била известена от ищеца за въпросния коментар и е отказала да съдейства да идентифицира автора на коментара или не е премахнала коментар на автор с неизвестна самоличност", допълва Боев.

проф. Нели Огнянова преподавател по Медийно право в СУ:

Решението на Съда на ЕС се квалифицира като "покана за автоцензура"

Поне два въпроса според мен ще са предмет и на по-нататъшно уточняване след решението по делото "Делфи" срещу Естония на Голямата камара на ЕСПЧ.

Първо, проактивното задължение за мониторинг. Съдът приема, че форумите трябва да са под контрол и електронните издания носят отговорност, когато не са премахнали незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от засегнатото лице или от трети лица. В същото време Директивата за електронната търговия предвижда изрично, че в интернет не може да се наложи т.нар. проактивно задължение за мониторинг на съдържанието. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на ЕС.

Второ, анонимността онлайн. Съдът приема, че изданията трябва да правят нужното за идентифициране на авторите на коментарите, "за да е възможно евентуален адресат на враждебна реч да се защитава по съдебен ред срещу тях". В същото време анонимната реч онлайн остава законна. Решението на Голямата камара се квалифицира като "покана за автоцензура" и в България такъв ефект вече има, някои издания затвориха форумите си със съобщение, че това се налага поради решението "Делфи". Доколкото националният закон в Естония буквално въвежда Директивата за електронната търговия, неяснотата в паралелното прилагане на ЕСПЧ и правото на ЕС остава и търсенето на баланс между свободата на изразяване и защитата от незаконно съдържание очаквам да продължи.

 

Оригинална публикация

Разговор с Петьо Цеков, Стояна Георгиева, Валерия Велева и Борислав Зюмбюлев

БНТ, Животът и другите неща | 03.11.2012

Водещ: Погрижили сме се за нашите гости! Добро утро!
Стояна Георгиева: Добро утро!
Водещ: Стояна Георгиева, Валерия Велева, Борислав Зюмбюлев и Петьо Цеков – пресклубът на нашето скромно предаване. Тъкмо казвахме, че кафето и сладките са хубави и се грижим за комфорта на нашите гости. Как сте?
Валерия Велева: Благодаря! Добре.
Водещ: Сега, теми няколко от тая седмица. Понеже сме пресклуб, исках да започнем с една тема, свързана с медиите. Имаше едно писмо на германския посланик до в-к „Монитор”. Нали, тук да кажа, че канихме най-учтиво, разбира се, представители на в-к „Монитор” в лицето на двамата главни редактори да присъстват, да участват с нас в дискусията. В което ги обвиниха, германският посланик реално ги обвини в това, че са цензурирали частично интервюто, с което потвърждава всъщност неговите тези за свободата на медиите в България.
:
Водещ: Да кажем, може и така да се каже. Може и така да се каже. И другото е писмо на Нели Крус в следствие на оная прекрасна среща, която на 19 септември, мисля, се проведе в София.
Валерия Велева: И която ние тук вече веднъж коментирахме.
Водещ: Да, ние я коментирахме. Честно казано, аз не вярвах, че ще има последствие. И тогава така я коментирахме.
Валерия Велева: Но виж, хората си вършат работата в Европейския съюз за разлика от тук… как тук всичко се замазва, там всяко нещо си върви по каналния ред и си дойде писмото.
Водещ: И какво?
Валерия Велева: Е, лошо е това, което се случи. Не би трябвало да… сега най-неприятно е тогава, когато трябва публично да говориш за колеги. Така. Но…
Водещ: Ето, ти казваш – лошо е, че са му резнали интервюто.
Валерия Велева: Да, това е недопустимо.
Петьо Цеков: Не, не. Проблемът не е толкова, че хората в „Монитор” са редактирали част от интервюто, което веднага се трансформира като цензура, нали, а проблемът е какво е цензурирано.
Водещ: Така е, така е.
Валерия Велева: Каквото и да е. Ако…
Петьо Цеков: Всеки вестникар знае, че едно интервю, дадено от някой, се редактира, защото писаната реч и устното слово са две съвсем различни неща. И човек може да е добър оратор, обаче като го пренесеш на хартия, се получава ужасно нещо. Въпросът е какво е редактирано? Редактирано е това, че немският посланик казва, че в България има несвобода на словото, има…
Стояна Георгиева: За концентрацията на медии.
Петьо Цеков: За концентрацията на медии, която достига вече опасни размери. Журналистите се самоцензурират. Има скрита реклама. И всичко това не присъства в интервюто. Посланикът е стигнал до там, че в онова писмо, за което говорим, сравнява ситуацията с Оруел.
Водещ: Да, има едно изречение…
Петьо Цеков: Това е адски недипломатично, нали, от една страна.
Стояна Георгиева: Вижте това, за да разберат може би зрителите размерите на проблема, трябва да се каже, че на практика Германия е най-голямата държава в Европейския съюз, най-силната икономика, една от двете най-силни икономики и всъщност, нали, можем да кажем, че това е Европейският съюз, като добавим и еврокомисаря и зам.-председател на Европейската комисия Нели Крус.
Водещ: Да. То се случи в една седмица всъщност – двете писма.
Стояна Георгиева: Когато твоят най-голям партньор и този партньор, от когото ти зависят парите, с които се строят магистралите, които министър-председателят инспектира, открива, щастливо реже ленти и парите, на които България разчита, когато този партньор ти го казва това нещо толкова директно, следователно действително имаш един огромен проблем. А това, че повечето медии не съобщиха за безпрецедентното писмо, наистина безпрецедентно писмо на германския посланик, е част от диагнозата.
Водещ: То е част от проблема, да.
Стояна Георгиева: Да, това е част от проблема.
Водещ: Г-н Зюмбюлев, ако имате мнение по въпроса?
Борислав Зюмбюлев: Разбира се, че това, което се случва… Що да нямам мнение? Разбира се, че е недопустимо. При положение, че са се договорили с човека, той е съгласувал текста – това е, нали, налудно да извършат такова нещо.
Водещ: Да. Сега в писмото на комисар Крус, там нали ясно се казват някои неща, но тя призовава министър-председателя по някакъв… нали, всъщност обещава своята подкрепа, ако министър-председателят реши да се справи по някакъв начин с проблема. Въпросът е какво може да направи министър-председателят? Тук вече не говоря за проблема, конкретният с интервюто с американския посланик, а концентрацията на медийна собственост.
Валерия Велева: Какво може да направи министър-председателят? Да извика и да каже – вършете си работата, както трябва, спазвайте…
Водещ: Нямам и аз представа, затова питам. Какво може да…
Валерия Велева: Няма как министър-председателят да…
Стояна Георгиева: Ами, например това, което би могъл да направи министър-председателят, е, да речем, да се ревизира тази политика една значителна част от средствата на най-големите държавни фирми, например тези в енергетиката, да бъдат концентрирани в една частна банка. Тази частна банка от своя страна финансира изкупуването или съществуването на тази медийна група, за която говори германският посланик…
Петьо Цеков: Това е така, Стояна, обаче това е анализ, това е анализ.
Валерия Велева: Не, това не може да бъде…
Стояна Георгиева: Добре. Друго нещо.
Петьо Цеков: Не може на базата на тоя анализ министър-председател да предприеме действия.
Стояна Георгиева: Вижте, друго нещо, което може да направи министър-председателят – в края на краищата те са управляващо мнозинство, тук има маса регулаторни органи, например Комисия за защита на конкуренцията, КРС и т. н., които в края на краищата не си вършат работата.
Петьо Цеков: Аз също смятам, че управляващото мнозинство може да подготви закон, в който да ограничи концентрацията на собствеността.
Стояна Георгиева: Става дума по отношение на медийна собственост, по отношение на проблемите с разпространение на печата и т. н. И вече от там нататък, когато… То, разберете, това не е проблем, за съжаление, само с медиите. Когато цялата ти икономика, когато целият ти бизнес е затънал в такива проблеми с липса на справедлива, честна среда за конкуренция, когато се случва така че медийни собственици биват заставени да изоставят бизнеса си, да изоставят медии, за да бъдат снети обвинения срещу тях или нещо друго да се случи, тогава вече действително е много страшно. Това е много страшно. И щом например тези медийни собственици не могат да си отворят устата и да кажат какво става, какво остава за другите бизнесмени – много, много дребни бизнесмени, които са заставени да си прехвърлят част от акциите, част от дяловете.
Водещ: Кажи!
Борислав Зюмбюлев: Какво да кажа?
Водещ: Понеже се визират собствениците на медията, в която ти работиш и смятам, че ще имаш какво да кажеш.
Борислав Зюмбюлев: Ами, не знам дали е така.
Водещ: Ами, питай! Питай!
Борислав Зюмбюлев: Не знам дали не могат да говорят. Въобще не знам дали е вярно това твърдение.
Водещ: добре. Петьо!
Петьо Цеков: Да минем нататък.
Водещ: Че се получи неловко. И нататък има други важни теми от седмицата.
Стояна Георгиева: Вижте, действително е неловко и аз съм за, нали… разбира се, че главният редактор на един от визираните вестници е, така, нелепо да дава обяснение за нещо, което нито публично е обяснено. Но Вие представяте ли си какви са размерите на проблема, щом в тази държава председателят на най-мощната работодателска организация не може публично да се защити, не смее?
Водещ: Ама проблемът е от двете страни, ако той не може и не смее.
Стояна Георгиева: Да, да. Да, проблемът е от двете страни, да.
Водещ: След като не може и не смее, значи той има от какво да се страхува и има защо да не смее.
Стояна Георгиева: И ако се върнем на въпроса, нали, писмото…
Водещ: Ти може да не участваш в тая кратка размяна на реплики.
Борислав Зюмбюлев: Не, мога да участвам.
Водещ: да де, защото…
Стояна Георгиева: … писмото, адресирано до министър-председателя, от Нели Крус до министър-председателя, защото от там тръгнахме. Да, действително не може всичко, нали, не може министър-председателят…
Петьо Цеков: Ама и не бива. Разбираш ли?
Стояна Георгиева: … а и не бива, а и не бива.
Петьо Цеков: И не бива след като оправи българския футбол, не е хубаво да оправя българските медии в крайна сметка.
Стояна Георгиева: Да. Тук има, в тази държава има други субекти. Ние затова сме гражданско общество, нали, надяваме се, свободно.
Валерия Велева: Стояна, но нека сега, има нещо друго. Преди председателят на най-голямата работодателска организация да се защити, той първо трябва да обясни как придоби тези два вестника и какво направи с тези два вестника и защо поиска да ги придобие тези два вестника. Ти нямаш участие в този разговор наистина. Съжалявам много! Но аз мога да говоря. И как тези два вестника, какво беше направено с тези два вестника, с тяхната редакционна политика, с редакционния състав и т. н. Това е един голям разговор, за който председателят на КРИБ едва ли някога ще каже. Дали можем…
Стояна Георгиева: Аз съм съгласна, обаче…
Водещ: Стояна, понеже се създава впечатлението, че едните са добри, а другите са лоши…
Стояна Георгиева: Не, не. В тази игра няма добри и лоши.
Водещ: това просто не е вярно, това не е вярно. В смисъл, тъй като водим между нас откровен разговор, да бъдем и откровени пред зрителите, че не е добрата едната страна.
Стояна Георгиева: Но да видим въобще дали ще се стигне до такъв честен и справедлив процес. Това е другият проблем.
Валерия Велева: O.K. Аз също смятам, че…
Стояна Георгиева: Дали едното не е изтъргувано за другото. Да, именно затова говоря.
Валерия Велева: Да. Смятам, че има такава, поне има такива симптоми за такава търговия.
Стояна Георгиева: Да.
Валерия Велева: Защото те наистина изведнъж престанаха, собствениците и председателят на КРИБ, да бъдат почти през ден на първа, на N-та, на пета и на еди коя си страница във вестника, двата вестника престанаха да съобщават за “Софарма” и нейните икономически придобивки…
Борислав Зюмбюлев: Не е вярно…
Валерия Велева: Но не толкова често, нали? Престанаха да бъдат едва ли не…
Водещ: Колкото беше в един първоначален период.
Стояна Георгиева: Колкото са "Булгартабак" и т. н.
Борислав Зюмбюлев: Не, чакайте сега! "Булгартабак"… Какво има за "Булгартабак"?
Валерия Велева: Да, не е удобен. Този разговор… Не, не за "Булгартабак".
Стояна Георгиева: Тези реклами на по две страници.
Борислав Зюмбюлев: Не е имало такава реклама…
Водещ: РАЗГОВОРЪТ е неловък и неудобен. От друга страна може би е добре да се води, въпреки, нали, всякакви, как да кажа, неудобни моменти, които се получават между нас, като колеги.
Валерия Велева: Но че медийната среда е замърсена, но това, че в медийната среда няма онази етичност, лоялност, публичност, честност, искреност и т. н., както трябва да има в една медийна среда, за това всички сме единодушни.
Стояна Георгиева: И в края на краищата истински плурализъм.
Валерия Велева: няма такова нещо.
Стояна Георгиева: Всяка медия да си защитава позицията, да си я аргументира. Нека читателите да могат да се ориентират сами в края на краищата.
Валерия Велева: В момента, в който собственици придобиват вестници с цел да решават своите корпоративни интереси, да прокарват своите корпоративни интереси, да налагат рекет – дали ще бъде срещу икономически противници, дали ще бъде срещу правителство – тази медийна среда в България няма да се изчисти. И тук всъщност говорим именно за такива собственици, които придобиха вестници именно с тази цел – не да печелят от вестниците, което е честно и морално…
Водещ: Така е и затова смятам, че е въпрос на регулация. Това, което каза Стояна – нали, всички регулаторни органи да си вършат работата…
Валерия Велева: … а да печелят, да…
Водещ: … да е ясно…
Валерия Велева: … а чрез вестници да печелят икономически и политически дивиденти. Това е истината за тази сделка.
Борислав Зюмбюлев: добре. Може ли да ми посочите един случай в „24 часа”, който аз ръководя, защото през цялото време се говори за това, който да е пример за неетична практика, за рекет срещу правителство, за скрита реклама на каквото и да било? Може ли да ми посочите?
Валерия Велева: Значи, айде… в дълбочина…
Петьо Цеков: Да, мога.
Борислав Зюмбюлев: Ама не, защото тя ми говори… Нека да е в дълбочина.
Валерия Велева: Много може да се посочи.
Борислав Зюмбюлев: В „24 часа”?
Валерия Велева: И за единият вестник и за другия вестник. Както виждаш, аз не споменавам имена.
Стояна Георгиева: Всъщност, аз бих казала, че много малко са медиите в България, в които не може да се посочи. Те се броят на пръстите на едната ръка.
Борислав Зюмбюлев: Добре. Посочете ми в „24 часа”!
Водещ: Не, не. Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев:Ама не, въпросът е личен.
Стояна Георгиева: Не го приемай лично!
Валерия Велева: Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е на професионализъм…
Стояна Георгиева: Това се отнася и за собствеността на… за собствениците и политиките и на големите телевизии, радиостанции…
Борислав Зюмбюлев: Собствеността е такава, каквато е. Тя е реалност.
Стояна Георгиева: Да, да, да. И става дума, че собствениците на медии…
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е, че тук става дума за непрофесионализъм, за брутални политически…
Петьо Цеков: Става дума, че няма примерно никакъв орган на журналисти, който да защитава някакви…
Борислав Зюмбюлев: Ама няма, има орган – етична комисия. Как да няма орган?
Валерия Велева: напротив, има етична комисия.
Петьо Цеков: Не, не. То има, ама то има и Комисия за защита на конкуренцията и т. н. Въпросът е, че…
Стояна Георгиева: Аз ти предлагам наистина да не навлизаме в тази тема.
Борислав Зюмбюлев: Ама нека да навлезем!
Валерия Велева: Не, не. Не е това мястото и…
Стояна Георгиева: колко си плати министър Мирослав Найденов, за да бъде честван с такива заглавия, с евтини Коледи и т. н.? Айде, нека да говорим сериозно!
Петьо Цеков: Дайте да сложим… защото наистинавлизаме в…
Водещ: Да вземем да си направим един семинар в Боровец да си поговорим за тези неща.
Борислав Зюмбюлев: Мирослав Найденов как… Това е наш проект, изцяло наш, като целта е да дадем преференциални цени за реклама, защото бизнесът е труден. Какъв е тоя Мирослав Найденов? Извинявайте!
Водещ: добре. Аз се надявам, че зрителите, слушателите разбраха, защото не стана много ясно накрая за евтината Коледа, но… Да. Комисия „Хохегер” излезе с искане половин милион евро, мисля, да бъдат върнати в края на краищата след няколко месеца разследване. Има ли интрига? Каква е? С какво е свързана?
Валерия Велева: Аз чух онзи ден от министър Цветанов следното изречение, по един от сутрешните блокове – че този 1,5 млн., тази… нали, били дадени на Хохегер с цел 500 000 да бъдат върнати и да отидат в сметката на жената, с която Сергей Станишев…
Водещ: както пише „Стандарт” тази сутрин, търсят си кум, ще се женят.
Валерия Велева: Така. Всичко това по някакъв начин трябва да бъде доказано. Значи, аз смятам, че също това не е… не беше, не е най-почтеният начин, по който да бъде… образът на България да бъде, така, разкрасен в чужбина. Още повече, че ние не сме видели до този момент наистина резултати от тези дадени 1,5 млн.
Водещ: така де.
Стояна Георгиева: Става дума имиджът на България да е излъскан.
Валерия Велева: Да е излъскан.
Стояна Георгиева: Пред европейск…
Петьо Цеков: Е, то всъщност нали тук е и разковничето на цялата тая работа. Никой няма как да засече дали имиджът на България е излъскан или не е излъскан и в този смисъл няма как да отчетем правилно ли са похарчени тези пари или не са правилно похарчени.
Валерия Велева: да.
Борислав Зюмбюлев: То това е глупавото на този договор – че всъщност никога не може да се докаже нито изпълнение, нито неизпълнение.
Петьо Цеков: Това обезсмисля цялата…
Валерия Велева: Нито пък… да… Нито пък как сега ще бъдат върнати. Защо точно 500 000?
Петьо Цеков: Това обезсмисля. Защо трябва да бъдат върнати? Прокуратурата още нищо не е решила.
Водещ: Да де, това все пак е изявление на парламентарната комисия, да.
Петьо Цеков: Това е една парламентарна комисия, която прехвърли своята работа, между другото, към Комисията на ЯНЕ ЯНЕВ –антикорупционната комисия, която беше създадена, на Янев. Така че този казус ще се влачи още дълго време очевидно, безсмислено, сигурно до изборите.
Валерия Велева: Не. Той ще бъде използван за изборите. Ще бъде просто политически употребен.
Петьо Цеков: Да, докато казусът с Петър Хохегер в Австрия…
Валерия Велева: Той приключи в Австрия.
Петьо Цеков: … приключи.
Валерия Велева: Да.
Водещ: Как приключи?
Валерия Велева: Да, приключи там.
Петьо Цеков: Без обвинение приключи.
Валерия Велева: Без обвинение и без никакви последствия. Но тук ще го развяват като байряк.
:
Стояна Георгиева: Много неща могат да бъдат, как да кажем, нецелесъобразни или очевидно направени с користна, … цел и т. н., но да изглеждат законосъобразни. Очевидно не само в България, така е и в Австрия, така е навсякъде.
Водещ: Абсолютно, което не е голямо успокоение.
Стояна Георгиева: Не е голямо успокоение, но все пак това е поредната временна анкетна парламентарна комисия, която работи без да даде резултат.
Валерия Велева: И няма да даде резултат.
Стояна Георгиева: И която произвежда само…
Петьо Цеков: Фойерверки.
Стояна Георгиева: … фойерверки, да. То вече всичко загубва тежест.
Валерия Велева: Да, то е в степен, в която толкова се насища общественото пространство…
Водещ: Да, за голямо съжаление.
Валерия Велева: … че вече, дори и да ги говорим тези неща, те никога вече няма да вълнуват хората.
Водещ: добре. Две минути, мисля, че останаха за последна тема „Конституционни съдии – изборът, реакция на Европейската комисия”. Наистина хиперстегнати…
Валерия Велева: Е, тук вече положението е страшно. Вие говорихте достатъчно с Борето Цеков, Борислав Цеков. Поредният скандал, поредното излагане на България навън и поредният начин да се покаже как в страната такива важни, възлови избори стават задкулисно. Ние тук си говорихме преди това навън как е много странно, че зад тази съдийка застават Искра Фидосова, Румен Петков, Богомил Бонев, БУРГАС…
Водещ: И четирима от "Синята коалиция, което е"…
Петьо Цеков: Супер странно.
Водещ: … също е супер странно. Г-н Зюмбюлев!
Борислав Зюмбюлев: И аз съм чувал много лоши работи за тази жена, така, от приятели адвокати, но не я познавам. Начинът обаче, по който с тоя донос, за който има коренно различна версия, която развива Богомил Бонев, аз нещо ме смущава в тая схема. Появява се един донос, появява се един кореспондент на радиото, пита нещо на редовния брифинг и това се представя все едно цялата Европейската комисия се е занимавала с този избор и тая жена вече, каквото и да се защитава… Разбира се, съгласен съм, че е нормално да беше изслушана преди…
Валерия Велева: Преди.
Борислав Зюмбюлев: … а не след.
Валерия Велева: Преди трябваше.
Борислав Зюмбюлев: Но тая схема с доносите нещо много ме смути мен и особено тази версия, която разказа Богомил Бонев. Не знам къде е истината.
Водещ: Само да кажа чао на слушателите на „Дарик радио” и да им благодаря, че бяха с нас! Заповядай!
Петьо Цеков: Тази тема, която дискутираме в момента, кореспондира с първата тема, с писмото на немския посланик.
Водещ: Кореспондира.
Валерия Велева: Да.
Петьо Цеков: Значи, имаме едно изявление на говорителя на Европейската комисия, председателя на Европейската комисия, който казва буквално следното: „Реномето на българския съд е поставено на карта”. Това са такива доста силни изказвания, които няма как да ги пренебрегнем.
:
Петьо Цеков: Тук дали е дошло от този източник или от онзи неформален източник, дали Бонев или Румен Петков защитават една теза или друга теза…
Водещ: Става дума, че случаят е неясен.
Петьо Цеков: Случаят е пределно ясен от това изказване на Европейската комисия.
Стояна Георгиева: Как да е неясен? Ние още преди да бъде проведен изборът, ние по каналният ред изпратихме питане, получихме отговор от говорител на Европейската комисия. Според мен, там хората не си… говорителите не си хвърлят думите на вятъра.
Водещ: Ама случаят, който…
Стояна Георгиева: Беше предварително ясно, че там определено има загриженост.
Водещ: Случаят, за който става дума с приятеля на г-жа Марковска…
Борислав Зюмбюлев: А че има загриженост, и аз съм загрижен много.
Водещ: … или съжителя на г-жа Марковска е, разбира се, изключително селски и скандален, ако, нали, е верен. По-скоро смятам, че е верен, но не казва нищо за това, за нейните професионални качества.
Стояна Георгиева: Вижте, тук говорим за някакъв морален интегритет и затова хората, които са на такива позиции, какво представляват, като почтеност и как те биха отсъждали – справедливо, несправедливо, безпристрастно – затова говорим. Ако си спомняте, преди години един германски канцленр, стана там голям скандал в държавата, защото там… за някакво жълто, скандално… за някакво жълто, забавно списание. Те бяха написали, нали, че си е сменил боята за коса или какво – това беше за Шрьодер и той каза: не, аз не се боядисвам. И от тогава, като го започнаха ето, за нещо такова, дребно. Нали, казват: нашият канцлер лъже за нещо толкова дребно; представяте ли си какво още може? Разбира се, че това са… именно затова са тези, тази процедура на публичност и т. н. – все пак, доколкото може, тези неща да се изяснят.
Водещ: Няма спор.
Стояна Георгиева: Но депутатите нямаха интерес нищо да се изясни. Отново остана едно усещане за задкулисни договорки между политическите партии.
Водещ: Вчера пак се появи анонимен сигнал. Нали, Иван Костов излезе и каза: имам анонимен сигнал, който – как беше – опровергава нейната защита.
Стояна Георгиева: Ами, да го е казал преди този сигнал.
Водещ: ама това казвам – че не го е казал. И той не казва какъв е тоя анонимен сигнал, какво е съдържанието на тоя анонимен сигнал. Излиза, че нали, цялото общество се бори срещу един избор без да знае никаква особена конкретика. Това също е…
Стояна Георгиева: И другото, което е – така, един паралел. Разбира се, че нещата са несъпоставими, но все пакунижението с Румяна Желева, което беше преживяно началото на мандата на това правителство. Сега пак не мога да си представя г-жа Венета Марковска какъв национален интерес седи зад това, за да е съпротивата на България във връзка с нейния избор, за да си докараш на държавата ново недоверие, нов негативизъм от страна на Брюксел.
Водещ: А и на себе си да си докараш недоверие, но… Да.
Валерия Велева: Е, за държавата е по-сериозно, защото наистина тук става въпрос за имиджа на България навън.
Стояна Георгиева: За България. Там едва ли някой знаят кой в момента е на власт в България.
Водещ: Да. Ама и едва ли всички знаят кой се избира в Конституционния съд.
Валерия Велева: Да, точно така, но скандалът си върви.
Стояна Георгиева: Но писаха, че…
Валерия Велева: Но пише България.
Стояна Георгиева: … да, репутацията на българските институции е поставена под съмнение.
Валерия Велева: И освен това…
Стояна Георгиева: На българските институции.
Валерия Велева: Точно така. И да кажа, че ще има втори извънреден мониторингов доклад заради всичко това, което става…
Водещ: Това е силна реакция.
Валерия Велева: … това е доста силна реакция.
Водещ: Добре. Отпадна ми любимата тема за боба с гъгриците.
Петьо Цеков: И на мен ми беше любима, да.
Валерия Велева: Петьо се беше подготвил.
Водещ: За голямо съжаление. Беше ли се подготвил?
Петьо Цеков: Е, много добре.
Водещ: Някакъв силен играч е този с боба.
Петьо Цеков: Много добър, да, да – класика в жанра…
Водещ: При няколко правителства печелил обществени поръчки…
Борислав Зюмбюлев: Но този човек е единственият, който може да доставя, според условията на Европейската комисия.
Водещ: Така ли?
Борислав Зюмбюлев: Да.
Водещ: Защо?
Борислав Зюмбюлев: Ами, има някакъв сертификат за качество.
Водещ: Пролича си. Е, то си пролича.
Петьо Цеков: По червеите си пролича, да.
Водещ: Добре. Много Ви благодаря!
Валерия Велева: Хубав ден!
Водещ: Хубав ден!          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 25.06.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.06.2011

Какви и къде са днес журналистическите коментари?

Водещ: Свободните журналисти не са забравили да коментират поне тази седмица. Това стана ясно и пролича, но за това се иска постоянство, усилие и май нови територии. Разбира се трябва копаене. От копаенето понякога заболяват и раменете, и кръстът. Защо ни е това ли? Ами защото когато те заболи, винаги се намира кой да ти подаде ръка и ако сме искрени винаги се намира повече от един, който да ти подаде ръка напук на създадените тесни дрешки от измислени клишета, в които един или друг се опитва да ни каже, че сме облечени. Има едно прекрасно описание на Лилиан Хелман „Пентименто”. Това е името на томчето с разкази, за да уважи рейтинга на жълтите ценности, особено ценни напоследък, само ще отбележа, че Хелман дълги години е била с Дешел Хамет. Дотук с отклонението. Ето го и цитатът : „ С течение на времето багрите на остарялото платно понякога стават прозрачни. Тогава на някои картини могат да се видят първоначалните маски. През женската рокля прозира дърво, някакво детенце отстъпва място на куче, големият кораб вече не плава в открито море.” Това се нарича „пентименто” – разкайване, защото художникът се е разкаял, сиреч – премислил е. Може би трябва да се добави, че замяната на по-стария замисъл с по-късен помага да се види по нов начин стария. Това е то. Дали не се случи и в коментарите тази седмица на журналистите? Какви и къде са днес журналистическите коментари? До колко в медиите има място за коментар и на гражданските акции? Знаете, цяла година фондация „Медийна демокрация” отчита колко малко са коментарите и колко повече са новините. Тази седмица един художник отприщи много коментари. Една акция за писане на писма и на SMS също. Промениха ли тези две събития съотношението новини – информации – коментари и къде? Превърнаха ли се Facebook.com и сайтовете в помощник на журналистите, за които хартията или едното време не стигат, за да влязат там коментарите им. Tlaca.com и Bivol.com са две нови територии за журналистически разследвания, с подчертан афинитет към коментара. Защо ще коментираме днес с Петъо Цеков и Атанас Чобанов. Какво постигна гражданската инициатива за изпращане на писма и SMS до магистратите? Как се отнесоха медиите към тази инициатива и самите магистрати разбира се? Как и защо се променят рейтингите на политиците преди официалното начало на президентската кампания и рейтингите ли в крайна сметка ще определят кандидатурите на основните играчи в кандидат президентската надпревара? Тази тема ще коментираме със Силвия Великова от „Хоризонт”, Маргарита Илиева от „Българския хелзинкски комитет” и Добромир Живков от „Маркет линкс”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Зоя Ескинова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Какво постигна гражданската акция за писане на писма и SMS до висшите магистрати? Едно от местата, на които има много коментари по въпроса е Bivol.com. Добър ден казвам сега на Атанас Чобанов.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели. Bivol.bg
Водещ: Bivol.bg. Иначе другото беше Tlaka.com. Това ме обърка. И така, нека да започнем от там – какво постигна тази инициатива?
Атанас Чобанов: Ами за сега постигна добра медийна чуваемост, знаем всички, че Висшият съдебен съвет беше обект на критики в последно време заради безпринципното кадруване и тази кампания искаше да сложи точка.
Водещ:Понеже Вие сте в Париж, успяхте ли да проследите реакциите на магистратите?
Атанас Чобанов: Реакциите ги следихме по медийните им изяви, които бяха доста остри. Нали с най-разнообразни конспиративни теории, че това е някаква кампания за печелене на пари, че това е политически натиск, криминален натиск и т.н. Естествено в това няма нищо вярно. За съжаление обаче наглостта им се оказа по-голяма, отколкото чувството за срам, което би трябвало да ги принуди да си подадат оставките след такъв масивен граждански отпор.
Водещ: Предполагам, че сега ще Ви е любопитно пък да чуете какво видя Силвия Великова. Добър ден на Силвия Великова от „Хоризонт”.
Силвия Великова: Здравей Наско и от мен.
Атанас Чобанов: Силвия, здравей!
Силвия Великова:Впечатлих се от това, че членовете на Висшия съдебен съвет не толкова мислиха за искането на оставките, колкото се опитваха да установят обратна връзка с подателите на SMS и брояха от кои държави са телефонните номера, от които са им се обаждали. Видяхм между другото в Facebook.com, че има хора, които се оплакват от тероризъм от страна на членовете на Висшия съдебен съвет в опитите им да се свържат с тях. Ти имаш ли такива сигнали?
Атанас Чобанов: Аз също видях в Facebook.com, но това е някакъв изолиран сигнал, доколкото разбрах, не е масово явление. Може би наистина е имало изнервени реакции, както от страна на хората, които са изпращали съобщения и SMS, така и от страна на получаващите. Ние със сигурност не желаем да обиждаме и да се държим неприлично с хората. За това призовахме да се отправи едно умерено пожелание.
Силвия Великова: Хигиена на текстовете обаче от Висшия съдебен съвет се оплакаха, че те стават все по-груби, цинични и заплашителни. Този контрол можете ли да го осъществите, за да компримитирате акцията?
Атанас Чобанов: Ами не можем да го контролираме. Вижте какво става в съобщенията, които се оставят във форумите и в коментарните статии за Висшия съдебен съвет. Там нещата са наистина много цинични. Докато тук става въпрос за това, че хората, които изпращат SMS, те се подписват.
Водещ: Остават следа.
Атанас Чобанов:Индивидуализиран акт и е нормално, когато човек общува по този начин да бъде учтив. Но да си кажа мнението, защото няма явно друг начин да се предизвика реакция. Те просто са дебелокожи тези хора.
Силвия Великова: Както става ясно няма да подават оставки категорично с външен натиск от името на държавността.
Атанас Чобанов:Това все още не е ясно, тъй като все пак медийния слух беше силен и вероятно това ще рефлектира и върху доклада на Европейската комисия за състоянието на съдебната система. Както видяхме, има още неща, които или за членове на Висшия съдебен съвет – ето „Капитал” разкри, че един член на Висшия съдебен съвет е крил имотна измама. Става въпрос за неща, които ще се разследват, надяваме се и ще доведат до някакъв резултат. Рано е да се каже.
Водещ: Смятате ли, че наистина тези събития и тази гражданска акция предизвика журналистите да коментират повече?
Атанас Чобанов: Ами усили донякъде нещата, тъй като коментарите течаха и преди това, но тази акция според мен има особен принос да усили посланието на журналистите и фактът, че хора се ангажират, че се включват от чужбина, че харчат пари от собствения си джоб, за да си кажат мнението – това е все пак един добър знак, че има някакво рудиментарно зараждащо се гражданско общество.
Водещ:Защо създадохте Bivol.bg.?
Атанас Чобанов: Много просто – защото преди да го създадем с колегата Асен Йорданов публикувахме разследвания в продължение на година и повече или в моя личен блок, или в други издания, в които разследванията ни, текстовете се разпръсваха. И bivol.bg беше един замислен проект за разследваща журналистика и той си е такъв. За да събере първо нашите разследвания и второ – нови автори, които желаят да допринесат с техни изследвания. Ние сме сайт за разследваща журналистика и публикуваме изключително рядко.
Водещ:Което значи, че за Вашите коментари хартията или ефирното време не са достигали, така ли?
Атанас Чобанов: Извинявам се, но е шумно и не Ви разбрах.
Водещ:Което значи, че за Вашите изследвания ефирното време или хартията не са достигали?
Атанас Чобанов: Ами да, за съжаление в българските медии има много малко място за такава журналистика, която изисква доста време и доста мир, защото трябва да се принтират и публикуват документи, обстоятелствено да се изложат нещата.
Водещ:Как ще продължи тази акция?
Атанас Чобанов:Коя акция?
Водещ: С SMS?
Атанас Чобанов: С SMS. Ами имаме идея да я продължим, да. Може би с MMS, нали с картинки. Това обаче е по-скъпо и по-сложно технически, но примерно имахме една идея за една жълта тиква.
Силвия Великова: Ами, то вече тази жълта тиква я чухме на заседанието на Висшия съдебен съвет. Цони Цонев получил такъв SMS. „Висшия съдебен съвет : жълта тиква с червени семки.” Това ли ще е картинката?
Атанас Чобанов:Това е много образно. Дали са червени семките е спорно, защото има представители от всички парламентарни квоти, не само червени, но така – жълтата тиква е едно добро, буквата О може да бъде като жълта тиква и останалото да си го пише „Оставка” примерно и тази картинка да се праща. Имаме такива идеи и ще видим колко можем да ги реализираме, тъй като не е евтино да се изпращат MMS. Но ще разнообразим със сигурност арсенала.
Водещ: Казахте, че не сте информационен сайт, но може би трябва да имате някаква информационна рубрика как върви SMS кампанията Ви.
Атанас Чобанов:Ами това няма как да го проследим, тъй като ние нямаме никаква обратна връзка, наистина не знаем…
Силвия Великова:Нищо – Висшият съдебен съвет го изчислява и ще Ви информира, така че те ще свършат работа.
Атанас Чобанов: Ако те имат такъв брояч и следят. Очевидно можем да направим някакво сътрудничество между техния сайт.
Водещ: Тук с нас се весели и Петъо Цеков. Може би ще Ви е интересно и неговото мнение да чуете за тази акция. Добър ден.
Петъо Цеков: Добър ден. Аз подкрепям абсолютно всяка форма на обществен натиск върху съдебната система. През последните 20 години тази система от една от независимите власти се превърна в самостоятелна губерния, която като че ли няма нищо общо с останалия свят, български свят. Тези хора, като че ли живеят някакъв собствен живот и е много хубаво, когато от време на време допуснат някакъв колосален гаф като…
Водещ:Пореден.
Петъо Цеков:Да, пореден гаф този гаф да бъде припомнен от обществото и ако обществото не е достатъчно силно, ако няма достатъчно силна гражданска позиция, поне медиите да се намесват и да вдигат някакъв жълт картон на тези хора.
Водещ: Мислите ли и за някоя друга част от изпълнителната власт, която Ви е ядосала за такива акции? Господин Чобанов?
Атанас Чобанов: Нека да припомня, че преди няколко години организирахме такава акция от страна на българите в чужбина към депутатите.
Водещ:Тя беше тогава успешна за здравните осигуровки.
Атанас Чобанов:Точно така. Това беше едно, все пак това са крайни мерки, когато трябва наистина персонализирано да се каже, да се изрази недоволство, след като се е минало през институционалните пътища. Не трябва по всякакъв повод да се използва, но тогава, преди 3 или 4 години, това проработи въпреки заявлението от парламентарната трибуна на Татяна Дончева, че няма да се подаде на натиск. Много прилича на това, което става в момента между другото.
Силвия Великова: Между впрочем, само тук да кажа, че дори няма нужда да предприемате друга акция, защото от Висшия съдебен съвет казаха, че ако тази акция, която е насочена срещу тях, ако тя дестабилизира Висшия съдебен съвет, ще дестабилизира и държавата, така че ще рухнат всички институции, така че наведнъж ще сте решили и свършили всичко.
Атанас Чобанов: Направо като лего ще паднат.
Водещ: Ще се сринат. И всичкото това от една тиква.
Силвия Великова:Да.
Атанас Чобанов: Не, това е смешно. Мисля, че все пак това беше една полезна акция, защото видяхме, че е достигнало посланието и членовете на Висшия съдебен съвет реагираха изнервено и още веднъж потвърдиха, че живеят в някакъв паралелен свят и са откъснати от това, което обществото иска от тях. А обществото иска справедливост, откритост, прозрачност на разследванията и независимост при взимането на решенията. Не съм съгласен, че те са обособени и независими, стоят в отделен свят в държавата, тъй като те са политически зависими и това е големият проблем.
Водещ:Искате да кажете, че сте оптимист, защото направихте паралела с предишната Ви акция за здравните осигуровки?
Атанас Чобанов:Не мога да бъда толкова категоричен оптимист, тъй като казах вече – наглостта им е голяма. Предполагам, че ще има ефект дългосрочен или средносрочен, най-вече заради медийния отклик.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Атанас Чобанов за акцията на bivol.bg и изпращането на SMS до представители на Висшия съдебен съвет. Останете с нас, за да продължим след малко да говорим за една друга територия за журналистически коментари, която имаше премиера тази седмица. Tlaka.com. След като дълго време беше коментирано от фондация „Медийна демокрация”, че журналистическите коментари намаляват или стигат до някаква критична точка, след като от няколко години тенденцията за спадане по отношение на свободата на словото е вече трайна, няма как да не се замислим и да не продължим да говорим за мястото на журналистически коментари. До колко хартията вестникарската и ефирното време стигат за такива? Tlaka.com имаше премиера тази седмица. Нека така да го кажем, това е една територия в Интернет за журналистически коментари, създадена от Петъо Цеков. Ами първата рекапитулация, Петъо?
Петъо Цеков: Радвам се, че си открила какво е Tlaka.com. Смисъл територия за журналистически коментари, малко силно казано, но аз самият не знам още какво е. Възникна като идея за място, на което в Интернет да пускам собствените си текстове, един вид блок, и да реализирам по някакъв начин собственото си хоби. А това е, малцина знаят, всеки ден да казвам някъде кое е важното от деня. Кои са 10 новини, които са важни този ден и така събирах дълго време, може би през последните 15 години, някакъв архив един вид и на тази територия – Tlaka.com, реших да отбелязвам всеки ден 10 новини поне, които са ми направили впечатление.
Водещ: И веднага стана диалог.
Петъо Цеков:Реших, че освен за себе си, бих могъл да го направя като някаква арена, в която хора биха могли да коментират, да се получи наистина някакъв диалог. Името го бях избрал предварително. И се чувствах ангажиран с това име. Тлака е седянка. Една хубава българска дума.
Водещ: Както каза един министър на времето – „седенка”.
Петъо Цеков: Седенка, да. И реших да събера „седенката” на едно място в Интернет. Бавно започнаха да идват други идеи. Защо мои коментари, пиша добре може би, но чак пък толкова. Дадох възможност други хора да влизат вътре в този сайт и да оставят своите материали. А защо само моят подбор на новините? Може би имам някакво око за новини – кое е новина и кое не е. Но защо аз трябва да преценявам това? Използвах, тъй като съм абсолютен логик в Интернет, проверяването на сайтове и т.н., използвах готови модули, които медиите разпространяват в интернет, т.е. дадох територия на сайта, но различни медии, които подбират новините така, както те сметнат за добре и чрез линкове всъщност от сайта може да се влиза в по-различните агенции за online новини.
Водещ:И да се прави разликата между различните документи.
Петъо Цеков: Да, една агенция има своите 10 най-важни новини. Друга има съвсем други. Все пак избрах за начало някакви медии, които смятам, че отговарят на сериозността на проекта, който правя. Т.е. не подбирам жълти новини и даже са повече политически, икономически, спортни, новини свързани с външната политика на България и т.н. Прровокирам хората с видео материали, с анкети и т.н.
Водещ:Кои бяха най-коментираните теми. Художникът и SMS ли?
Петъо Цеков: Тази седмица, всъщност проектът е от две седмици, така че…
Водещ: За тази седмица говорех.
Петъо Цеков:Тази седмица наистина Паметникът на съветската армия и за кратко време новия му face, новото му лице беше, като че ли най-коментирана тема. Колегите коментират изключително много един вестник, който ще се появи другата седмица в националния пазар. Вестник, свързан с издателите на „24 часа” и „Труд”. Събитията около Висшия съдебен съвет бяха разбира се доста коментирани. Може би това са трите основни теми. Както разбира се катастрофата, реакцията на държавата, реакцията на хората, случвалото се с идеите за нов автомобилен парк и т.н.
Водещ:Нека да се върнем малко на темата за Висшия съдебен съвет, защото до сега, като че ли такава акция, гражданска не е била провеждана. Бяхте готови да влезете в спор със Силвия Великова. Какви бяха коментарите в tlaka.com?
Петъо Цеков:Коментарите бяха свързани с това, че Висшият съдебен съвет и неговите членове, като че ли предразположиха избора на Владимира Янева
Силвия Великова: Боже, тази жена колко стана известна.

Петъо Цеков: Всъщност всяка жена, която има 4 годишен съдийски стаж успява да влезе във Висшия съдебен съвет. В същото време го напускат съдии, които имат още по-голям трудов стаж. Как може една приятелка на министъра, както всъщност тя е известна като позната на министъра. Това е цялата биография, която обикновеният човек като мен, страничен наблюдател знае за тази жена – четири годишен стаж и приятелка на министъра. Този Висш съдебен съвет има ли други критерии?
Водещ: Или е била на подходящия разклон, когато е трябвало.
Петъо Цеков: Да, разклона на Велико Търново като една здравна министърка е била или на някой друг разклон – не зная, но тя е попаднала на правилното място, в правилното време, за да стане каквато е. Този Висш съдебен съвет, като олицетворение на някаква съдебна система. Ок.
Силвия Великова: Ами там е работата, че не е точно така и аз за това реагирах на критиките, на коментара ти, че 20 години тази съдебна власт се изживява като някаква си. Тази съдебна власт, освен този Висш съдебен съвет и периодично сменящи се глави на институциите, има магистрати, обикновен хора и няма как да персонифицираме, т.е. да обобщаваме. По-скоро трябва да персонифицираме и да казваме кой се изживяваше 20 години като надменен Господ и кои работиха, и кои страдаха от това, че други се изживяваха така.
Петъо Цеков: Тук си права.
Силвия Великова:Лошото е, че и в коментарите нещата по този начин вървят, Хората категорично смятат, че има знам за равенство между тези чиновници, които са във Висшия съдебен съвет, защото те са такива – те се държат като такива. Те след като могат да си позволят да си броят SMS вместо да се занимават с кадрувата работа и да насрочват конкурси, явно се държат като такива свободни чиновници.
Водещ: Сега, не знам дали са преброили писмата, но ние ще имаме възможността да преброим писмата с Маргарита Илиева от Българският хелзинкски комитет, която е на телефона. Добър ден.
Маргарита Илиева: Добър ден.
Водещ:Имахте възможност да влезете в нашия разговор, чувайки по телефона какво ние коментираме тук, в студиото. Вашата оценка за тази гражданска акция?
Маргарита Илиева: Ами считам, че това е безпрецедентна социална мобилизация в подкрепа на нещо, което е не просто свързано със съдебната власт и нейната независимост, ами въобще и просто с правата на човека, доколкото става въпрос за основното ни право на безпристрастен съд, но също и въобще по-общо с върховенството на закона и на цялата държава. Кампанията, която ние инициирахме за изпращане на протестни електронни съобщения до членовете на Висшия съдебен съвет е най-подкрепената в цялата ни история до сега кампания. До момента има над 1030 писма и това в рамките на около седмица.
Водещ:Няма да затруднявате Висшия съдебен съвет да ги брои като SMS.
Маргарита Илиева: Ами ние нямаме нищо против да ги затрудним и по някакъв начин да им привлечем вниманието върху това, което им се казва от обществото, защото те по един безпардонен и дори непростим начин се опитват да игнорират това, което в един глас и свободните журналисти, и право защитниците, и най-вече на първото място – самите съдии, самият съюз на съдиите им казва. Казва им „Вървете си!” Те вместо да поемат отговорност за причиненото от тях, което води до тази обществена нетърпимост към тях, те се държат като недосегаеми. Що се отнася до SMS, това е кампания на сайта за разследваща журналистика bivol.bg. Тя е изцяло независима от нашата кампания, но ние я подкрепяме. Доколкото разбирам от пресата и от реакцията на самите членове на ВСС, тъй наречения, те наистина получават много голям брой от цял свят такива електронни съобщения. Имаме безпрецедентна гражданска активност, която иска да постигне един конкретен резултат, а именно да освободи на първо място магистратите и вече нас, обществото, гражданите от този орган на развала, какъвто се показа, че е Висшият съдебен съвет.
Водещ: То малко като яйцето и кокошката да Ви питам кое е първичното, но повече гражданската акция ли накара журналистите повече да коментират или обратното?
Маргарита Илиева: Аз мисля, че от момента, в който ВСС направи този толкова компрометиращи, докрай дискредитиращи избор на председателката Янева, не само че право защитниците веднага реагирахме, но също и журналистите, а обществената мобилизация дойде малко по-късно, когато вече и съюзът на съдиите беше поискал съвсем категорично по един безпрецедентен начин Висшият съдебен съвет да се махне, за да употребя една дума от ежедневието. Тогава вече гражданите почувстваха от една страна, че сякаш е назрял моментът, такава една консолидация и това ги окуражи, и също така почувстваха, че има място за тях да покажат пряко начин, механизъм, по който пряко да участват. По принцип въпросът с гражданското участие е сложен в България и ние в този смисъл сме много радостни от това, че гражданите намериха начин, по който да участват в този по принцип доста солиден процес по взимане на решения относно модела на управление на съдебната власт, избор на ръководители и т.н.
Водещ: Bivol.bg смятат да продължат акцията с MMS, намесват и художествения образ на една тиква. Вашето предложение?
Маргарита Илиева: Ами ние сега, доколкото сякаш поизчерпахме средствата за вътрешен натиск, ние публикувахме редица изявления, отправени до Висшия съдебен съвет. Поради техния безочлив отказ за поемане на отговорност, ние смятаме сега да насочим усилията си към това да мобилизираме външен натиск от европейски институции и изпратихме вчера писмо до председателят Барозу, президент по-точно Барозу, което ще огласим понеделник в българската версия. Ще търсим начин да мобилизираме европейските инстанции, да окажат и те своят натиск, така че да не спре до тук, защото аз мисля, че след тази огромна инвестиция и на журналисти, и на право защитници, и на съдии и пак ще повторя – това е ключово, това е огромно нещо съдиите да казват на ВСС „Идете си!”. И не просто „Идете си!” на тези хора конкретни – моделът трябва да се ревизира коренно, защото в противен случай той ще произвежда занапред други такива хора и други подобни цикли. Та, доколкото всички ние толкова много в един глас инвестирахме в тази борба, аз считам, че би било разрушително тя да се окаже, да бъде неуспешна и ние да се окажем безсилни. В този смисъл…
Водещ: Вярвате, че тиквата преди 12 може да стане каляска?
Маргарита Илиева: Ами това, което трябва да направим според мен е да мобилизираме всичките си ресурси в това да се стремим. Като прогноза не знам какво да Ви кажа.
Водещ: Как реагираха медиите на тази инициатива? По Ваша оценка разбира се.
Маргарита Илиева: Ами те реагираха с голям интерес, доколкото мога да преценя от резултата на отразяването, а и начина на отразяване – той е от неутрален до положителен, а в някои публикации е силно положителен. Аз за това повтарям този за мен white мотив – има огромно съзвучие, такова, каквото аз не си спомням между различни общности – професионални, съсловни и граждански, които просто имат консенсус, че ВСС е довършено развален и не може да се поправи. Той е счупен и трябва да се махне, трябва да се отстрани. Аз чух Силвия да казва преди да ме включите, че те вместо да броят SMS следва да кадруват. Аз ще се разгранича от това мнение. За мен е много опасно те да продължат да кадруват, Те всъщност, ако продължат сега на кадруват, ще минират съдебната власт за десетилетия напред.
Силвия Великова: Само че проблемът е, че цялата съдебна система е вградена от командировани съдии и прокурори, което и пречи да работи нормално и аз имах в предвид да насрочват поне конкурси, защото това им е работата. Иначе кадруването – те го изкривиха като ангажимент и като правомощие, което имат по принцип.
Маргарита Илиева: Да, така е и аз знам, че страшно много магистрати, съдии най-вече, работят в условията на командированост, т.е. на една служебна несигурност, но това продължава много време.
Силвия Великова:Освен това независимост. Когато ти си взет от малък град в София, за да работиш тук, ти ще правиш всичко възможно, за да слушаш и да останеш. Това също е проблем, който е свързан с това, че те не си вършат работата.
Маргарита Илиева: Така е обаче това според мен е по-малкото зло. То вече продължава над 2 години. И всъщност това е по-търпимо от моя гледна точка, отколкото това те да назначат сега… Вижте, те имат да назначават сега магистрати на специализираните инстанции съд и прокуратура. Тези инстанции, този специализиран съд правителството създаде, за да може да печели делата, които много желае да спечели. Единствената гаранция срещу това обвинението да е равно на присъда осъдителна в този специализиран съд е да има относително безпристрастни, читави магистрати. Този ВСС няма да назначи такива.
Силвия Великова: Ами то няма и кандидати за тези съдилища. Те дори да искат да назначат, те няма пак от къде да ги изберат. То няма желаещи.
Маргарита Илиева: Ами това е много правилно и показва отношението на самата общност към това. Свестните магистрати не искат да отидат да работят там, но ако сега Висшият съдебен съвет по някакъв начин се оттегли, а аз доколкото виждам те много силно, много упорито са се запънали да кажа пак разговорно.
Водещ: Ами то дали беше модерно. Така едни директори по едно време се връзваха за едни радиатори в кабинетите си. Може и на тази гледка да се върнем.
Маргарита Илиева: Явно това им е най-важното, да. Искам да кажа, че ако той все пак бъде принуден да се разпадне, тогава това ще мобилизира по необходимост просто като остра критична необходимост ще мобилизира властта, властите – и изпълнителната, и законодателната да променят модела и тогава всички тези болестни, бих ги нарекла протести, биха могли да потърсят обрат. В противен случай, ако ВСС просто си остане такъв, какъвто е, с този състав, с този модел и си мисли за промени в уредбата му в един среден или дългосрочен план – това според мен ще е пагубно, защото те ще сложат хора в цялата съдебна система, които ще бъдат просто послушни. С нашето право на независим съд ще се свърши. Аз не виждам как ще работят почтените магистрати.
Водещ: Сложете заглавие до писмото, което сте изпратили до Барозу.
Маргарита Илиева: Да сложим заглавие.
Водещ:Да, защото няма да кажете какво пише в писмото, ясно е, но поне заглавието сложете.
Маргарита Илиева: Ами заглавието е „Помощ”.
Силвия Великова:Така си и помислих, че ще кажете.
Маргарита Илиева: Ами да, мисля че сега трябва да сме много солидарни помежду си със съдиите, със съюза на съдиите. Те са лидера за промяната и да мобилизираме всякаква солидарност, която можем отвън.
Силвия Великова:Дори и с цената да бъдете упрекнати, че постъпвате национално безотговорно и компрометирате държавата, между впрочем – Вие сигурно четохте интервюто на Стефан Петров, където конкретно се визираше Яна и представител на Европейската комисия, присъствал на срещата при Маргарита Попова.
Маргарита Илиева: Ами тази асимилация – какво да кажа за нея. Тя е толкова от нисш характер, че не бих я коментирала.
Силвия Великова: Тя е доста милиционерска между другото.
Маргарита Илиева: Ами да, типично да. Вие го казахте.
Силвия Великова:Аз ще го кажа.
Маргарита Илиева: За въпроса с…
Водещ:Слава Богу, че още може да ги казваме тези неща.
Маргарита Илиева: За дискредитирането на държавата. Аз мисля, че държавата, в лицето на ВСС сега, а пък и от гледна точка на изпълнителната власт, е една доста дълго продължила, последователна и агресивна политика на овладяване на агресивността на съда, включително посредством подчиняването на ВСС. Държавата сама се дискредитира. Това, което сега единствено може да я реабилитира – това е силно гражданско общество – журналисти, право защитници, хора и съдиите, които да кажат „Не! Тази държава е наша и тя е правова и такава ще бъде!” Това е, което може да реабилитира държавата и то върху него трябва да се… То трябва да получи подкрепата, този глас общ, колективен глас трябва да получи знака България, а не компрометиралата се институция ВСС.
Водещ:Благодаря на Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет, от която разбрахме поне заглавието на писмото, което е вече изпратено до Барозу. Ами да се върнем на коментарите. Какво трябва да се коментира в такива случаи? Новината, че има гражданска инициатива, че някой е склонен да праща SMS или нещо друго? Или може би реакцията на магистратите?
Силвия Великова: На членовете на Висшия съдебен съвет, да ги наричаме такива, каквито не са – те са правителство на съдебната власт, както се наричат. Не, аз не мисля, че има новина в реакцията на членовете на Висшия съдебен съвет. Както и Петъо го коментира преди малко за скандалите, просто това не е новина, че има скандал около Висшия съдебен съвет. Обърнете се към Приморско, върнете се към предишни Висши съдебни съвети – така че очевидно има там нещо, което се случва, за да се чувстваш длъжен на всяка цена да запазиш позицията си, когато влезеш на някакво място. Аз съм малко по-скептична по отношение на гражданската активност, за която и Наско говореше сега, и Маргарита, защото този протест може да бъде обсебен и от гражданите с користни цели. Пред Съдебната палата има една палатка, която цял месец ще остане там. Тя събира подписи с искане оставката на Висшия съдебен съвет и зад нея стои едно сдружение, не знам какво точно и то се нарича анти мафия. И което се оказва, че се оглавява от Георги Дражев, който е брат на Ивайло Дражве, изтърпяващ присъда в затвора за шофиране в затвора в пияно състояние. Аз не казвам, че брат му няма право да има гражданска позиция. Аз казвам, че това е знак да се замислиш дали тази инициатива следва принципни искания или някакви други. Така че има винаги в такива случаи опит да се обсеби една хубава кауза и от нея да спечелят и други хора, но това работи срещу справедливата кауза, защото аз чух как много умело, защото те явно го могат това, членовете на Висшия съдебен съвет използваха като свой аргумент, за да се защитят и да кажат „Вижте кой ни атакува!” и казаха Георги Дражев. Казаха ДСБ подкрепи тази инициатива. Ето, политиците разпознават своите дечица в София. Така че много е хубаво, че има някаква гражданска наченка, но аз си мисля, че става дума за бунт и процес на едно мнозинство. То е същото, което се дразни, когато ни управляват от телевизора. Мисля, че то е същото. Не смятам, че ние сме мнозинството в България. Смятам, че по-скоро този тип гражданско мислене вече отдавна е в изолация.
Водещ: И до колко коментарът би могъл да освободи от тази изолация подобно гражданско мислене, Петъо?
Петъо Цеков: Първо новината за това, че някакви SMS или в бъдеще MMS и тиквички ще се пращат наляво и надясно е новина за това до колко има някаква будна гражданска съвест, общество, наречете го гражданско или нещо от този род. Да, ние не сме със Силвия големи оптимисти на тема гражданско общество.
Силвия Великова: Защото, както се казва, сме гледали филма няколко пъти.
Петъо Цеков: Това е различна новина според мен от новината какво се случва във Висшия съдебен съвет, в съдебната система или нещо от този род. Когато преди малко говорихме със Силвия по темата, споменах съдебната система като нещо различно. Забележете, че ние коментираме тези SMS като някаква гигантска новина, а в същото време не коментираме Лъчезар Иванов от ГЕРБ примерно или друг депутат, министър от сегашната власт, който е сгрешил. Ние приемаме тези неща, свързани с депутати и министри като нещо естествено, нещо, което сме виждали много пъти, коментирали сме го много пъти, но в съдебната система такъв праг на чувствителност не сме виждали чак толкова много голям. Според мен. Силвия може да ме поправи, но дебати за грешки в съдебната система не е имало такива обществени, силни. Владимира Янева, Ок. Преди шефът на Градския съд и кой беше там назначен такъв…
Силвия Великова: Пак близък…
Петъо Цеков:Да, пак близък. Ок. Коментираме един, два, три случая, но чак такава чувствителност към темите в съдебната система обществото ни не е свикнало да има такива рефлекси. С изпълнителната власт и със законодателната власт, т.е. другите две власти, за това се опитах да отлича съдебната, като че ли сме свикнали по да се изразяваме, по да коментираме, по да сме претенциозни към тях, докато към съдебната система – тя самата система си извоюва някаква независимост.
Водещ: Автономност.
Петъо Цеков:Автономност, която е като недосегаемост някаква. И ние като журналисти дори някога се чувстваме недорасли да влизаме в комуникация с нея, да критикуваме нейните постъпки достатъчно остро и дори на страниците на печата.
Силвия Великова:
Водещ:Добре. От двете събития, които коментираме днес от седмицата – паметника и SMS кампанията, която хайде – за повече образност да я наречем „тиквена кампания”, коя предизвика повече граждански отклик според Вас?
Силвия Великова:Е, тя тази с паметника беше някак си – тя си е събитие, буквално си е събитие от седмицата, защото това, което се случва с SMS кампанията върви след избора на Владимира Янева и то не е точно ескалирало точно тази седмица. Различни са нещата, но те всъщност по един и същи начин показват комплексите и разделението ни. Ние видяхме как се реагираше на…Между впрочем много ми хареса, че Бойко Борисов бил обиден, че не е нарисуван като национален герой. Просто това е точно обяснението на всичко, което се случва. Много си беше хубав паметникът между другото. Аз така си мисля. Беше интересен и доста се вписваше, ако трябва да говорим с тези модерни понятия в публичните пространства – много по-добре се вписваше така оцветен в градската действителност и момчетата, които се разхождат там.
Петъо Цеков: Проблемът е, че и в двата случая, като че ли дебатът не е достатъчно пълен, ясен и изчерпателен, за да заемеш някаква позиция, нали.
Силвия Великова: Но виж, нещата се решиха с паметника. През нощта и… Мисля, че това с SMS и с Висшия съдебен съвет няма да може да се случи толкова бързо и лесно.
Водещ: Трябва да има разход на тикви още. Оптимисти или песимисти последно? Смисъл, то място за оптимизъм по отношение на паметника няма, защото те го изчистиха. Това…
Силвия Великова:Както се казва, все пак, това в временно състояние, както беше нарисуван и изчистен, така може да бъде отново нарисуван. Аз само едно изречение по повод казаното от Петъо за Лъчезар Иванов. Напротив, аз смятам, че трябва да не сме толкова нечувствителни към това, което се случва просто, защото трябва да си зададем въпроса, след като на този човек вече няколко пъти му се случва това и той оцелява, и той бива опазван, явно има някакъв проблем. Явно има някаква причина. Значи Ана-Мария Борисова каза как там на някакъв кръстопът, както я намериха, така я оставиха, но този човек направи поредица от гафове и продължава да съществува по този начин. Отговори не се дават, мисля, че изпълнителният орган на ГЕРБ не каза нищо, което да ни покаже какво е отношението им към случая с конфликта на интереси на Лъчезар Иванов.
Петъо Цеков: Има една /…/, която се цитира по медиите тук вчера и днес и тя е следната – Цветан Цветанов се обръща към Лъчезар Иванов и му казва „Сам си! Отиваш в Комисията, доказваш своята невинност, не доказваш своята невинност, но си сам. Трябва да се защитиш!” Все пак Лъчезар Иванов сдаде няколко поста през последната година заради подобни действия от негова страна.
Силвия Великова:Да, така, сдаде постове, но какво.
Петъо Цеков:Но има един пък, в който не може да го сдаде поради простата причина, че той бе избран от някакви хора, от хората. Той е депутат.
Силвия Великова:Не, аз мисля, че все пак той няма да бъде принуден да сдаде този пост, тъй като Бойко Борисов, каквото и да говорим за него, той няма да се раздели с него. Той е верен на приятелите си. С личното си GP, както няма да се раздели с Цветанов, каквото и да се случи около двамата, защото Димо припомни за консултантският договор.
Водещ:И накрая нека помолим художника да отстрани този недостатък и следващия път, ако ще рискува, да има подходящия Батман, защото това е крайно несправедливо и от това произтичат изключителни недоволства.
Петъо Цеков:Българския Батман е по-добър и от турският Батман. Само да ти кажа. Да не влизаме в тази тема.
Водещ: Аз ще си призная…
Петъо Цеков: Руския.
Водещ:Ще се ограмотя обещавам. Ами да продължат коментарите. Ще бъде интересно да проследим как ще се развиват коментарите на тези неформални територии, които основават журналисти като Петъо Цеков. Благодаря Ви за това гостуване. Неслучайно в началото на предаването цитирах терминът на Лилиан Хелман „Пентименто” т.е. преосмислянето. В момента в ръцете си държа „Притча за пшениченото зърно”, „Есета, очерци и пътеписи”, написани от колегата Иван Ангелов. Добър ден.
Иван Ангелов: Добър ден.
Водещ: Всъщност най-интересното е, че това е нещо старо и нещо ново. Като давате избор на читателя сам да прецени с кое да започне – със старото или с новото. Защо? Предизвиквате го или нещо друго имате в предвид?
Иван Ангелов: Не. Значи аз съм използвал един канон в вестникарството, поне в журналистиката е новото преди старото, всичките ми така наречени послеписи стоят като оформление в книгата преди оригиналните публикации, просто давам възможност на читателя да си избере, като аз разбира се давам предимство, давам по-висока оценка на така наречените си послеписи. И в типично журналистически план, и като качество, и като изказ, докато старите ми публикации така или иначе си носят някакъв знак на времето.
Водещ:Оценка на времето.
Иван Ангелов:Не, оценка на времето точно не, но примерно някога ние пишехме много по-литературно, отколкото се пише в сегашния печат, в сегашните медии. Се пише и говори и смятам литературният ни подход, някогашният за един голям минус.
Водещ:Минус? За това, че го няма днес?
Иван Ангелов:Не, минус като една възможност за въздействие на читателя. Т.е. сегашният, колкото и да го ругаем, сегашният медиен език до голяма степен е по-приемлив от някогашният.
Водещ:По-разбираем.
Иван Ангелов:В този смисъл да. Но понякога по-неразбираем заради неграмотността на участващите в медийната политика.
Водещ: Това е една друга страна на медала, която може би не си заслужава…
(…)
Иван Ангелов: …с всичките му подвидови жанрови форми, изявление и т.н. и т.н. Тук би трябвало да ви направи впечатление нещо, което съвременното медиезнание не използва – очеркът. Този жанр продължава да съществува, но вие в „Христо Ботев” специално наричате това фичър (?), в случая аз съм избегнал определението…
Водещ: И експертите така го наричат.
Иван Ангелов: Да, и експертите. Аз съм използвал русизма очерк, защото някога съм писал очерци. Не мога сега да…
Водещ: Ако трябва да напишете очерк за случилото се тази седмица с Паметника на Съветската армия, той какъв ще бъде?
Иван Ангелов: Ами как да ви кажа, аз чух част от коментарите. Очерк не знам дали точно бих написал. Не бих очеркувал събитието, не бих направил портретен фичър на събитието. Това събитие по-скоро…
Водещ: То нямаше и време за повече.
Иван Ангелов: …обект на друг жанр журналистически, не е специално на очерк. Макар че очеркуват се и събития, описват се и събития, правят се портретни фичъри и на събития. Много сложна, много сложен подход бих избрал. От една страна, това не ми се понрави, не ми се понрави, че това е гавра с памет на хора, които така или иначе са дали или са били готови да пожертват живота си, и то за една кауза наречена не комунизъм, колкото и да ги сравняваме, а в една борба срещу фашизма, в която участват и много други страни освен Съветския съюз.
Водещ: Повече добрина донесе тази акция, в смисъл накара ни на говорим, да говорим истински, или повече вреда?
Иван Ангелов: Много, никога не съм обичал крайните оценки.
Водещ: Ами да погледне на това като на едно измерване?
Иван Ангелов: Винаги, аз сам си казвам и в книгата, от която вие ме отдалечавате…
Водещ: Ще ви приближа ей сега…
Иван Ангелов: Аз съм се опитвал да долавям полутоновете на думите. А същото се отнася за полутонове на нашите, полутоновете на мисленето, полутоновете на нашия поглед. Нищо не може да бъде еднозначно или пък двузначно.
Водещ: Може ли да се промени, какво ще излезе от това пшеничено зърно, което е покълнало вече, променят ли се по-късно нещата с послеписите?
Иван Ангелов: Да, разбира се, че се променят. Променят се. Притча на пшениченото зърно е едно заглавие по-скоро на сантимент. Това не е заглавие, истинското заглавие на тази книга…
Водещ: Е това пише на корицата. Кое е истинското заглавие тогава?
Иван Ангелов: Истинското заглавие, значи, примирявам се, че… т.е. мисля си, че сега пшениченото зърно идиличното заглавие е просто като една торба с бълхи, която носи бълхите на обедняването, социално, културно, литературно, всякакво.
Водещ: Журналистът си е журналист, винаги има заек в ръкава си за изненада. Не е ли малко, как да кажа, пшеничното зърно и бълхите са малко далече като че ли?
Иван Ангелов: Да, да, аз просто ви казвам, че просто така ми се иска. Притча за пшениченото зърно е заглавието на един портретен фичър, казано на съвременен медиен език и аз си го харесвах, и когато в един период смятах, че трябва да издам само старите си публикации, това беше подходящото заглавие. И понеже графичното оформление и на корицата, и на книжното тяло са мои, сантиментът към направената корица си остана.
Водещ: Кой ви е любимият очерк от тук?
Иван Ангелов: О, нямам любим. Вижте…
Водещ: Има ли някой, който да искате да промените?
Иван Ангелов: Точно това исках да ви кажа. Ви не ме познавате или малко ме познавате. Аз с невероятна ярост бих могъл да говоря и срещу книгата си, независимо че съм я подготвял две години, и срещу себе си, макар че това умение да говоря срещу себе си можете да прочетете в книгата. Разбира се, най-ценни сами послеписите, които правят книгата ми чисто журналистическа. Това са послеписите за вестникарските заглавия, това е послеписът ми за битието на българската журналистика. Това са нещата, които аз харесвам. Но тъй като съм положил много труд, невероятно много труд, аз съм като една майка, която си харесва децата, макар и критично си харесва децата. Сега бих я написал отново.
Водещ: По същия начин.
Иван Ангелов: Не по същия начин, за да я пиша отново, не бих я написал по същия начин.
Водещ: Ами кой искате да прочете тази книга?
Иван Ангелов: Тази книга е написана за тези, които няма да я прочетат. А сега?
Водещ: Това е предизвикателство.
Иван Ангелов: Да, точно тези, които са ме познавали по един негативен начин, точно те няма да посегнат към книгата. И затова ви казах така. Искам книгата ми най-напред да бъде прочетена от колеги. И второ, от интелигентни автори. Аз не смятам, че журналистът е длъжен да бъде пределно ясен във всичко.
Водещ: Винаги трябва да има място за размисъл.
Иван Ангелов: Да.
Водещ: Един добър финал. Благодаря за гостуването на Иван Ангелов!