“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 2.10.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.10.2010 

Промените в Закона за авторското и сродните му права

Водещ: Стивън Кинг написа книгата „Да яхнеш куршума” само за електронно разпространение, и тя се продаваше успешно за 1 долар. Групата „Рейдиохед” пусна новия си албум в интернет на цена, каквато купуващият сам определи да плати, дори да е 0.00 долара. Много почитатели го изтеглиха безплатно, но и много платиха. И от тази акция музикантите получиха 8 млн. долара. По цял свят проблемите със заплащането на авторските права са сериозни. Навсякъде се търсят нови правила, които да не ощетяват хората, които творят. Досега у нас най-запомнящото се, което се случи, бяха няколкото шумни антиторент акции и споровете дали организациите, които защитават правата на творците са посредници и дали наистина творците получават събраните от медиите пари. Правила или липсата на прозрачност са причината за споровете между тези, които плащат за използването на интелектуални продукти? Какви решения се търсят в Европа и у нас? От вчера в ефира на членовете на АБРО, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, доставчици на такива информационни услуги, започна да звучи специално изработен клип, който изразява позицията им. В рамките на месеца предстои да бъдат излъчени множество репортажи, които да ориентират слушателите и зрителите в нуждата от реформи. Какви реформи са предложени от законодателя? Какви реформи искат творците? Ето на тези въпроси ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите” с участието на Гриша Камбуров от АБРО, Теодор Захов от „Байт”, Мариана Лазарова от „Копи.БГ” и Борис Бончев от „Профон”. Само да ви кажа в началото, че председателят на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова подкрепя по-високи санкции в Закона за авторското право. Ще я чуем и нея, разбира се с нейния коментар по телефона. А от вчера творци, творчески организации и дружества за колективно управление на права в сферата на културата настояха НС да се откаже да приеме подготвените промени в Закона за авторските и сродните права, които творците определиха като лобистки.

Какви реформи са предложени от законодателя, какви реформи искат творците по отношение на Закона за авторските и сродните права – ето върху този въпрос започваме да говорим днес в „Клуба на журналистите”. Нека да започнем от нещо далеч по-разбираемо за всички. В студиото са г-жа Мариана Лазарова от „Копи.БГ”, Теодоро Захов от „Байт” и аз. Трима човека, три флашки. Кой какво има на флашката?
Мариана Лазарова: На флашката примерно на сина ми има музика. На моята флашка има само това, което има на моя компютър, кореспонденция и въобще работните ми материали. Така че какво ще сложите на флашката е ваш личен избор.
Водещ: Обаче дали пък е наш личен избор как ще платим за флашката и колко и колко от сумата къде ще отиде? Добър ден и на Теодор Захов от „Байт”, та с вашата флашка как стоят нещата?
Теодор Захов: На моята има снимки…
Водещ: Ама лични?
Теодор Захов: Е лични са. Аз имам много флашки всъщност, не само една, така че имам много снимки. Има и песни естествено, ама по-скоро са по-малко, отколкото останалите неща, много по-малко.
Водещ: Ами едно непретендиращо за представителност проучване показа, че за тези флашки не дължим суми на някого, или много малък процент. Нека да започнем сега по-сериозно. МС предложи промени в Закона за авторското и сродните му права. Законопроектът бе приет на първо четене от Комисията по култура, гражданско общество и медии и Комисията по правните въпроси. АБРО подкрепи промените, защо, добър ден на Гриша Камбуров от АБРО! Уточнихме въпросът с флашките донякъде, но нека да поговорим по-сериозно за предложените промени и защо АБРО ги одобри?
Гриша Камбуров: На първо място, това са промени, които ние сме искали дълги години наред, защото те най-накрая ще сложат ред в сектора за колективно управление на права. въпросителните в този сектор са твърде много като това при кой, къде и как отиват парите. Флашките са най-малкият проблем и те може да ги наречем са частен проблем. Аз слушах вашия разговор по отношение кой какво има на флашката и само да добавя, на моята флашка има документи. Хората, които познавам, може би не познавам човек, който да има музика на своята флашка. Повечето я използват за снимки, документи и такива лични неща. Но все пак не трябва да забравяме, че българското общество има доста различни представители и все пак може да има и музика на тези флашки. Но това е по-скоро частен случай.
Водещ: По-скоро частен случай, но това е най-разбираемото от предложените промени за по-широк кръг от хора. Заради това започнахме от там. А натрупаните проблеми как изглеждат? Всъщност липсата на прозрачност при определяне на тарифите и овъзмездяването на хората творци е по-страшно или липсата на диалог по-темата?
Гриша Камбуров: И двете са еднакво страшни. Натрупаните проблеми, както са се натрупали с доста години вече, но те са основно по четири пункта. Първият проблем е входа на регистрацията на този вид дружество. Когато те се регистрират в момента, не е ясно какъв репертоар представляват и… Към настоящият момент в регистъра на Министерството на културата има 34 разписани такива дружества, от които работят не повече от 3-4. Вторият основен момент е как се определя и как се утвърждава този вид тарифи. Навсякъде по света, пак повтарям, навсякъде по света, не само в ЕС, има стриктно законодателство за това как се формира тарифата, как се утвърждава. Само в нашата страна, разбираемо до този момент, има един текст, в който пише, че дружеството може да приеме тарифа. Как се определя тази тарифа не е ясно. третият основен стълб на промените е именно публичността и прозрачността. Да е ясно кой е в това дружество, кого представлява това дружество, как определя тарифите си, кога разпределя. Не се въвежда командно-административен режим по отношение на тях, а държавата има надзорна функция да следи това дали тези пари стигат до този, който са предназначени.Защото още по-силният аргумент за това… че … тези дружества влизат пари в държавния бюджет през националните медии БНТ и БНР, които също плащат не малки стойности.
Водещ: Да, при което много стриктно от години насам.
Гриша Камбуров: Въобще можем да коментираме, че медийният сектор, радиата и телевизиите са може би секторът най-коректният с най-много платци и с най-коректни платци. … от сумите, които се събират, показва, че повечето суми, които постъпват в тях, са публично изпълнение – от хотели и ресторанти. За съжаление обаче, този процент в България е обърнат, около 90% от сумите са именно от медии.
Водещ: Което е една тенденция, която би следвало да се промени, защото както медиите излъчват и употребяват произведения, предмет на авторски права, така и всички подобни обществени заведения също го правят.
Гриша Камбуров: Да, защитата на авторските и сродни права, тя е неприкосновена. Държавата нито е абдикирала от това нещо, нито иска да намали степента на защита, а напротив, иска да усили тази степен на защита, като създаде ясни правила за работа на този сектор. Защото и самите творци, които ежедневно контактуват с нас, те също не са наясно с доста от въпросите, които се разискват и с доста от нещата, които се случват.
Водещ: Разчитам да чуете сага мнението и на другите ни събеседници, г-н Камбуров. Аз вече казах, председателят на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии е за по-високи санкции. Обаче от вчера пък творците протестират. Дотук стана ясно, че медиите настояват за пълна отчетност в сферата на интелектуалната собственост. Има ли нещо осъдително в тази позиция, добър ден на Борис Бончев от „Профон”.
Борис Бончев: Дружествата винаги са имали стриктни правила за разпределение, говоря за големите дружества, които според г-н Камбуров не са повече от пет. В „Копи.БГ” членуват петте най-големи дружества в България. Както видяхме и онзи ден на пресконференцията, изобщо погледът върху тези дружества показва, че те са, в общи линии повечето от гилдиите и творческите съюзи имат такива дружества. И те не са в никакъв случай, дори и като членове малки. „Музикаутор” има няколко хиляди, в „Профон” е обяснимо, това са продуценти и изпълнители, те са вече мисля, че около 150. Винаги е имало правила за разпределение, винаги е имало начини, по които тези правила се контролират. Всички тези дружества имат общи събрания и аз не смятам, че това е основният проблем. По-скоро това за мен е една манипулация на обществото, виждате ли влизат едни пари и тези пари не се знае къде отиват.
Водещ: Ами не се знае, г-н Бончев. Има ли нещо лошо в това, че медиите настояват да има повече прозрачност?
Борис Бончев: Не, категорично. Значи, обществото трябва да е наясно с това нещо. Категорично обществото трябва да знае, че парите, които реално влизат в българската култура, те действително отиват в култура, а не отиват в нечий джоб. Това нещо, аз 7 години бях в УС на „Профон” и мога абсолютно да го декларирам и гарантирам, тъй като съм бил свидетел и на приемането на правила и на начина, по който тези пари се разпределят. Но медиите основно акцентират на неща, тъй като, изключвам разбира се обществените медии, те винаги са били изключително лоялни, и те бяха, мога да кажа едни от първите, с които още преди години дружествата договориха, подписаха договори и бяха едни от жалоните на изпълняемостта, как да кажа, на тези права в България. Но проблемът е, че частните медии основно, как да кажа, протестират срещу това. Това е нормално, тъй като те основно заплащат големи суми, макар че в последно време не заплащат, може би трябва да кажа, че от средата на 2009 г. те са спрели плащанията. Има над 890 хил. лв. дължими по договори, по сключени договори, които са неизплатени към нашето дружество, към „Профон” в случая…
Водещ: Да, но вие цитирате конкретни цифри. Нека да попитам г-н Камбуров може ли да цитира пък той други конкретни цифри за незаплатени суми.
Гриша Камбуров: На този етап ми е трудно да коментирам цифрите неизплатени суми. По-скоро задължения по договори натрупани не мисля, че има. Преди да започнат да изтичат тези договори ние влязохме в преговорни отношения и с „Музикаутор”, и с „Профон”. В резултат на активните преговори, които проведохме с „Музикаутор” подписахме 5-годишно рамково споразумение, което удовлетворява и двете страни и гарантира, че медиите са си изчистили и уредили авторските права. За съжаление, диалогът с „Профон” е доста труден, но се надявам, че рано или късно и той ще завърши успешно. А по отношение на другото, което г-н Бончев коментира за прозрачността и отчетността, аз бих се съгласил с него тогава, когато видя такъв отчет на страницата на „Профон”. Отворете страницата на БТВ, отворете търговския регистър, отворете страницата на собствеността на г-н Захов и неговите дружества и ще видите, че на тези страници има публикувани годишни финансови отчети, които са одитирани. Тези отчети се възлагат да се правят не от някой друг, а от собствениците и акционерите. В случая, след като дружествата нямат такива отчети, няма такава информация, напълно не мога да се съглася, че има отчетност и прозрачност какво се случва, която те дължат не само на своите членове, а и на обществото.
Водещ: Нека сега да включим в разговора и г-жа Мариана Лазарова от „Копи.БГ”. вашите аргументи?
Мариана Лазарова: Вижте, дружествата изобщо не възразяват срещу това, прозрачност и отчетност. Напротив, самите организации за колективно управление поискаха такива промени, защото те са в техен интерес. Точно в интерес на дружествата, които работят.
Водещ: Нека да ви цитирам: „Творците смятат, че предвидените нови текстове в мл.40 на закона предлагат силно бюрократичен подход и държавна намеса при определяне на тарифите на дружествата. Ако България приеме предлаганите поправки, я очакват международни санкции.”
Мариана Лазарова: Не, ако България приеме поправките, които са свързани с колективното управление, с организациите за колективно управление, няма да получават никакви санкции. Това е може би извадено от контекста на всички дискусии…
Водещ: Не, не цитирам съвсем точно. Това е тяхната декларация, не го вадя от контекста.
Мариана Лазарова: Не, мисълта ми е, че в контекста на цялата пресконференция. Защото ако става въпрос за санкции, въпросът със санкциите стои във връзка с предложената отмяна на чл.26 от закона. Но сега говорим за прозрачността и отчетността. Значи това, срещу което възразяват творците и техните организации е начинът на разписване процедурата по определянето на тарифите, и то в случаите, в които има спорове около тази тарифа. И там действително има една доста засилена държавна намеса в състава на предвидената там комисия. Никога дружествата за колективно управление не са бягали от прозрачност. Напротив, искали са я, защото тя наистина е в интерес на работещите дружества. Секторът иска да се изчисти от наистина неработещи, кухи и съвсем структури, които нямат нищо общо с колективното управление. А такива има над 20 регистрирани, т.е. подкрепяме изцяло тази насока на промените в регламентирането на дейността на организациите за колективно управление. А възраженията са в една засилена бюрокрация, която всъщност няма да доведе до нищо друго, освен че ще затрудни комуникацията с държавните органи и въобще ще затрудни дейността на дружествата, дори може да доведе до нейното блокиране.
Водещ: Но пък от друга страна досегашните по-меки мерки някак си трупаха само проблеми. Г-н Захов, вашето мнение?
Теодор Захов: Аз считам, че когато една индустрия се опитва да събира пари от друга индустрия е задължителен контрол, задължителна е пълна отчетност, прозрачност, а в определени случаи дори има държавни комисии като например КРС, която точно с това се занимава. Това е друг пример от друга индустрия. Но когато става дума да се събират пари, няма как те да се събират непрозрачно и няма как те да се разпределят непрозрачно. Освен това, много нелогично е да се счита, че процентите, които трябва да се събират трябва да се определят от самите дружества, които събират пари. Това означава да им се дадат права, които на практика… всяко дружество иска да събира повече, много ясно. Затова механизмите по определяне на таксите и тези комисии, които са направени с държавно участие, финално, за да може да се арбитрира някак си това споразумение между различни субекти, са съвсем адекватна промяна и предложение и не би трябвало да бъдат оспорвани като такива. Трябва да има механизъм за корекция на големите апетити.
Водещ: Г-н Бончев, кой ще загуби от една такава прозрачност?
Борис Бончев: От такава прозрачност никой няма да изгуби. Аз в тази връзка исках преди малко да отговоря на г-н Камбуров, че частните сдружения, търговски, които стоят, да кажем, в АБРО, те са публични дружества. Абсолютно е задължително е едно публично дружество да публикува отчетите си. В случая дружествата за колективно управление, те са дружества на своите членове, т.е. на българската художествено-творческа интелигенция, говоря в най-широк план. Всички тези дружества, както преди малко казах, те имат общи събрания, които са от всички техни членове. Те един път контролират, втори път, ние нямаме нищо против, значи правилата за разпределение и другите нормативни документи, според които тези дружества разпределят тези пари, нека обществото не си мисли, че те просто взимат едни пари и ги разпределят някак си и ги слагат където си искат.
Водещ: Ама обществото ще си го мисли, само ако има ясни правила и има прозрачност.
Борис Бончев: Да, всички дружества имат ясни правила за разпределение и всички дружества имат отчетност. Но нали се сещате, че членовете на тези дружества са в огромната си част физически лица. Авторът и творецът, той е физическо лице, той не е институция. Дали би било според вас етично всички тези физически лица, да се направи един дълъг списък, в който да се пише, примерно Маргарита Хранова – 100 лв., Кирил Маричков – 500 лв., Лили Иванова – 2000 лв. Има неща, за които, една граница ние не бихме могли да преминем. Иначе за прозрачността, принципите на разпределение, отчетността, ние винаги сме били по този начин устроени като дружества. Всички легитимни работещи дружества по целия свят са устроени по този начин. Във всичките кампании, които направиха срещу нас – и медии, и ползватели, и задължени лица – основно беше казано, че дружествата един вид ограбват, един вид крадат и взимат едни пари, които никой никога не е видял и не знае къде отиват, че събират лихви, които не разпределят, а си слагат един вид в джоба и неща от този сорт.
Водещ: Нека да ви попитам така, това кампания ли е? Ето да кажем днешното предаване, в което..?
Борис Бончев: Не.
Водещ: Почти шеговито се опитах да уточня, че Барбара Стейзън ще получи едни пари, които обаче аз не знам нито кой е определил колко да бъдат, нито дали тя ще ги получи.
Борис Бончев: Сега, това са два въпроса. Ще отговоря първо на първия. Това нещо, специално вашето предаване не е кампания, но е кампания това, което АБРО стартира, от вчера можете на сайта им да видите документът, който го описва. Тъй като за медиите е много лесно да манипулират обществото, тъй като те имат този канал…
Водещ: Ама каква манипулация виждате в желанието за повече прозрачност. Защото аз ви казвам, че и аз искам повече прозрачност…
Борис Бончев: Тази кампания, която по всички медии стартира според вас какво е, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Информационна кампания, за да покажем на обществото къде са проблемите в сектора. Това е кампанията, която ние сме стартирали.
Борис Бончев: В сектора безспорно има проблеми, но те не са тези, които вие изтъквате.
Гриша Камбуров: Ние сме забелязали тези. Когато секторът вземе и си покаже документите, които разпределя… Как може според вас предаването по БНР да не е кампания, а предаването в БТВ или предаванията, които ще бъдат другата седмица да бъдат кампания?
Борис Бончев: Никога не е било проблем да се покажат документите, според които разпределя, и вие това много добре го знаете.
Гриша Камбуров: Винаги е било проблем, защото колкото пъти ние сме искали такава информация, от вас се казва, че това е информация само за ваши членове. Тук искам да ви поправя и по отношение на публичните дружества. Публични дружества са само тези, които са листвани на фондова борса или са на регулиран пазар. Повечето от нашите членове са български дружества, които също са ООД-та, ЕАД-та и т.н. и не са листвани на регулиран пазар. Но независимо от това те публикуват и в своята интернет страница и на страницата на търговския регистър информация за паричните си потоци и информация за дивидента, който всеки един от собствениците получава. Така че не мога да се съглася, че едни могат да го правя, а други не могат да го правят. Още по-силен аргумент ви давам, както каза и Тео, в телекомуникационния сектор или в банковия сектор, където тази информация е абсолютно публична до физическо лице.
Водещ: Всъщност аз наистина не виждам никаква разлика съществена в желанието за прозрачност в сектора. От това биха спечелили дори самите творци. Наистина не намирам разлика в позициите.
От всички дотук казани думи днес по отношение на предложените промени в Закона за авторските и сродните права, думата, която най-трудно се преглъща е прозрачност. Затова продължаваме да разсъждаваме върху нея. Г-н Захов, защо тази дума толкова трудно се преглъща? Кой се страхува от прозрачност?
Теодор Захов: Аз не знам кой се страхува от прозрачност, но знам защо трябва да я има. И тя е не само абсолютно задължителна, тя е първото нещо, което трябва да се случи, когато се говори за изобщо някакви отчисления или такси. Тъй като в конкретния случай пък имаме частни фирми, защото всъщност става дума за частни фирми, дружества, частни дружества, които трябва да събират пари, те трябва да бъдат контролирани. Не може безконтролируемо да се събират пари, защото това не е пазарна политика. Тук нямаме пазар, на който да имаме конкуриращи се фирми, които да се опитват да го спечелят. Тук имаме някак си регулирано събиране на пари. И по същия начин, след като е регулирано самото събиране, трябва да има и регулиран контрол. Чисто на базово ниво като принципи говоря в момента, тъй като задълбаването в конкретните текстове вече води до някак си прекалени подробности в разговора. Оттам насетне според мен не само че трябва да се дават отчети, те трябва да са публични. А тъй като технологиите към днешна дата дават достатъчно средства това да става и моментално и доста автоматизирано също така, считам, че публикуването на отчети на сайта, но те считам дори, че трябва да бъдат по-разширени от обикновените стандартни годишни отчети за приходи и разходи и баланси. След като и това обаче към днешна дата не се прави, съжалявам, не може да се твърди, че има каквато и да било прозрачност. Тя е някак си скрита, вътрешна прозрачност, но тук става дума за обществена прозрачност и такава, каквато могат да проверят и засегнатите субекти, а именно медиите.
Водещ: Г-жо Лазарова?
Мариана Лазарова: Значи думата прозрачност не е трудна за преглъщане и всъщност никой не възразява срещу тази прозрачност. Аз и в началото казах – дружествата поискаха тези промени, точно за да е ясно кой участва на този пазар на колективното управление. Лесно е да се каже, и сега трябва да приемем на доверие наистина това, че има 4-5 дружества работещи от всичките тези 34, или колкото са регистрирани там. Наистина ние искаме да се случи това, да се регулира този сектор, да отпаднат онези структури, които просто проформа съществуват. Защо това досега не е направено в закона? Ами има обяснение за това. Просто тази разпоредба на сега действащия чл. 40, тя беше приета преди толкова време, в годините, когато нито имаше кой да контролира, МК сформира своята дирекция „Авторско право”, година и половина след като влезе законът в сила. Редица причини, редица обяснения има за това защо е толкова лаконична тази уредба. Така че никой не възразява срещу прозрачността. Пак казвам, ако творците възразяват срещу нещо, то е срещу начина на… по-скоро с начина на администриране ,на голямата административна намеса при определянето на тарифите. Ние искаме тарифите да се определят на пазарен принцип. Разбира се, че той става в преговори със съответните организации, с организациите на ползвателите. Не може и да бъде… И по този начин са и определени тарифите на дружествата. Едно обаче условие, за да може парите, които медиите плащат, да достигат до своите адресати, т.е. до авторите, до изпълнителите, до продуцентите, това са отчетите, които тези медии трябва да предоставят за това кого са излъчвали, коя е песента, кой е изпълнителят, кой е продуцентът съответно на записите, които те са ползвали. Така че нещата са взаимносвързани. Медиите и дружествата са много тясно обвързани във взаимоотношенията си помежду си и трябва да има пълна коректност, за да може наистина тези средства да отидат в правопритежателите.
Водещ: Дали това се случва? Г-н Бончев, започнахме с примера, че Барбара Стейзън ще получи едни, защото е излъчена днес по националното радио в дует с Бари Гиб и песента „Виновен”. Кажете ми кой определи колко ще получи Барбара Стейзън и тя кога ще си ги получи?
Борис Бончев: Разпределянето на парите, които постъпват от медиите, ако разбира се изобщо постъпват, се определя именно на базата на тези отчети, за които преди малко каза Марияна Лазарова и които за нас е толкова трудно да ги получим от медиите. Тези отчети се обработват от дружествата и съответно на базата на излъчванията на всеки отделен изпълнител се изплащат, ако те са български изпълнители, на съответния български изпълнител, а ако не са български изпълнител, на дружеството в чужбина, което представлява този изпълнител.
Водещ: А какви са сроковете, в които това се случва?
Борис Бончев: Всяко дружество разпределя веднъж годишно събраните пари на своите членове. Аз в тази връзка преди малко в разговора с г-н Камбуров щях да кажа, че догодина реално, тъй като от средата на 2009 г. ние не сме получили от 99% от радиостанциите и от радиопазара реално (…) на нашите членове ние догодина реално няма какво да разпределим за 2009 и 2010 г.
Водещ: Това, което е трябвало да получите от националното радио, вие сте си го получили абсолютно в срок…
Борис Бончев: Да, това го казах, и БНТ, и БНР в това отношение са стриктни, обществените медии. Но те не са целият пазар.
Водещ: Г-н Камбуров, слушаме ви и вас?
Гриша Камбуров: Аз не мога да се съглася с няколко неща отново. Първото нещо, това утвърждаване на тарифите. В текстовете е записано, че МК утвърждава предложената от дружествата тарифа. По никакъв начин не се намесва в нейното формиране. Именно затова законодателят предписва в текстовете на предложения проект дружеството да предложи финансова обосновка на тази тарифа. И ако МК прецени, че процедурата по подготовката на тарифата е спазена, то ще я утвърди. Няма правомощия да не я утвърди, ако процедурата е спазена. Така че една манипулация се получава, тогава когато се казва, че държавата ще определя каква е цената на авторския труд. Това е напълно невярно. Второто нещо е по отношение на прозрачността. Аз днес за първи път чувам тезата, че гилдията иска този законопроект. В интерес на истината на първо четене в Комисията по гражданско общество и медии те призоваха този законопроект да бъде оттеглен като разрушаващ целия сектор. Така че имаме крачка напред, от което виждаме, че дискусиите и разговорите по този въпрос са напълно навременни, защото така върви процесът по приемане на законопроекта. Не мога да се съглася също, за съжаление, че догодина няма какво да получат членовете на „Профон”, защото говорим в момента само за членовете на „Профон”. Това не е така, защото по информацията, с която ние разполагаме, „Профон” разпределя с няколко години назад. Така че сумите, които ние сме си заплащали от 2009 г. все още не са разпределени. Обмисляме също така и сумите, които са дължими за 2010 г. да ги депозираме в специална отворена сметка. И тогава, когато стане ясно кога те ще бъдат разпределени и на кого ще бъдат разпределени, ние ги преведем в сметките на съответното дружество. Но да се трупат в нечия сметка, когато може дефакто ние да оперираме с тях, защото за нас са жизненоважни, а да отлежават в нечия друга сметка, на която да се трупат лихви и тези лихви да не се разпределят на правоносителите, а да остават за административни разходи, за нас е проблем.
Борис Бончев: Аз тук също няма да се съглася с г-н Камбуров, първо защото тези лихви се разпределят сред правоносителите. Административните разходи, за които всички ползватели твърдят, че са огромни, те са 15% конкретно за „Профон” при норматив 25-30 (…) дружества в Европа. Освен това не мога да разбера обществеността не може ли да разбере тази манипулация, която е генерално срещу българската култура и всички български творци. Това се каза онзи ден от много голяма част от тях. В момента този закон реално промените в него целят един безкраен процес от преговори и безкраен процес за неплащане. По отношение за разпределението на парите ще кажа, че 2011 г. „Профон” ще извърши две разпределения – за 2009 и 2010 г.
Водещ: Но преди малко казахте, че в рамките на една година плащате?
Борис Бончев: Да, имаше забавяния през последните години. Тези забавяния бяха свързани с много причини. Един път неподаването на отчети, един път разни други административни проблеми други неща. Г-н Камбуров е много добре запознат също с това нещо. Искам да каже, че лихви и всички останали неща се разпределят на членовете. И тези пари за нас са също жизненоважни, защото ако тях ги няма, българската култура умира. Ние виждаме в какво състояние сме.
Водещ: Аз мисля, че всички тези подозрения най-много се лекуват чрез прозрачност.
Борис Бончев: Абсолютно.
Водещ: Крачката е направена, ето, никой не възрази срещу прозрачността.
Борис Бончев: Възразяваме срещу закона в този му вид.
Водещ: Да, значи може би това е една заявка за гостуване в студиото с г-н Камбуров в следващите издания на „Клуба на журналистите”, защото темата очевидно ще продължи да бъде поставяна. Благодаря на г-н Камбуров и г-н Бончев за това участие!
Нужна е повече прозрачност по отношение на това кой събира пари, за да възмездява авторски права. ето това е крачката, която направиха напред събеседниците в „ Клубът на журналистите”, когато говорим за предложените промени в Закона за авторското и сродните му права. разбира се крачката е малка, но все пак е поощрително, че може да се направи такава крачка. Сега за по-високите санкции, предвидени в закона за авторското право ми се ще да чуя коментара на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии. Като че ли това е една друга крачка, която също така е направена. Трябват по-високи санкции, всички страни се съгласяват с това.
Даниела Петрова: Аз считам, че действително са необходими по-високи санкции, но не за да бъдат събирани, разбира се те ще бъдат събирани, ако се приемат и съответно има нарушения, а по-скоро завишеният размер на санкциите цели да има превенция, да не се допуска нарушаване на законодателството.
Водещ: Т.е. да няма неплащане на дължими суми?
Даниела Петрова: Да.
Водещ: Защото сега творците се оплакват, че няма постъпления.
Даниела Петрова: Действително през последните години на срещите, на които са присъствали заинтересованите страни в комисията, и съответно срещи само с мен, се изказват именно тези опасения, че се забавят плащания, неясно, няма прозрачност на кого се плаща, по какъв начин се плаща, в какъв срок се разпределят набраните средства.
Водещ: Прозрачност ли е най-ключовата дума, ако трябва да обобщим случващото се в момента, в който се приемат тези промени, предложени в законодателството?
Даниела Петрова: Може да се каже, че на първо място трябва да сложим този критерий прозрачност, и на второ място, много са дружествата за колективно управление на права. Трябва действително да е ясно кой събира, по какъв ред събира, за какъв период разпределя и по какъв начин отчислява респективно в срок и по какъв начин съответно достигат парите. Към настоящия момент се изпада в ситуация, че има дублиращи функции. Тук не трябва да се месим в оперативната работа на дружествата за колективно управление по отношение на техните тарифи, но по отношение кой стои на пазара трябва да се осъществява надзор, трябва да има действително яснота.
Водещ: И последно да ви попитам за вашето отношение към предложените промени в чл.40 и чл.26?
Даниела Петрова: В чл.40 действително е една положителна стъпка напред, това, което е желано от сектора. Действително в чл. 40 между буква „а” и буква „е”, защото той е твърде обемен като съдържание, се забелязаха някои неточности, но тези неточности са по отношение на правната техника. Това може да бъде коригирано между първо и второ четене. Считам, че по отношение на чл.26, там дискусията още продължава. Принципно и мотивите за и против са аргументирани от различните страни. Но аз смятам, че трябва да се намери един справедлив баланс, който да удовлетворява както ползвателите, така и авторите и смятам, че във връзка с последващите дискусии и дебата, който ще протече в зала ще може да се вземе едно информирано решение по този въпрос. Принципно подкрепям закона така, както е предложен. Но действително дискусията продължава. Няма безгрешни законодатели, няма безгрешни вносители, така че нека да дадем възможност спокойно да протече дискусията и да се вземе правилното решение.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар! Сега заключителни думи и от г-жа Мариана Лазарова и Теодор Захов. И така, ще има дискусия, какво ще поискате на дискусията?
Мариана Лазарова: Ние вече сме поискали многократно по време на обсъждането в парламентарната комисия по културата, изложили сме не само ние нашето становище по отношение на предложението да отпадне чл.26, това всъщност е основният и много големият проблем на законопроекта. Защото с отпадането на чл.26 наистина се постига, България се поставя в една ситуация, в която може да последва реакция от ЕС и да се понесат санкции, защото тогава открито влизаме в противоречие с Директива 2001 29 на ЕС. Това е един проблем, който много сериозно засяга и ощетява, именно отмяната на чл.26 се отразява изключително пагубна върху българската култура, защото това са едни възнаграждения, с които мисля, че почнахме, но не стигнахме до тях, това са компенсационните възнаграждения, дължими пак на правоносителите, на авторите, на изпълнители, на продуценти за масовото копиране на защитените от закона обекти в домашна обстановка за лично използване. Едно нещо, което не може да бъде разрешено, както законът изисква от всеки един правоносител, и затова той е предвидил, че такова използване е допустимо, но за да бъдат компенсирани авторите, трябва да има предвидено справедливо възнаграждение.
Водещ: Т.е. не сте склонни да дадете пълна свобода на флашката, диска и всякакви други..?
Мариана Лазарова: Ами вижте, (…) пълна свобода не ние у нас, това не е никаква добавена стойност, това е едно възнаграждение, пак казвам, и че това е така, за това дори има резолюция на Европейския комитет на конфедерацията на авторските дружества…
Водещ: Разбира се има и промени в тази позиция, но така, ясно. г-н Захов.
Мариана Лазарова: Много е важно, само едно нещо искам да добавя – 20% от тези пари отиват директно във Фонд „Култура”. Т.е. това е едно директно подпомагане на българската култура. Останалите се разпределят и отиват по предназначение.
Водещ: Зависи кога обаче отиват, защото и това също е много важно.
Мариана Лазарова: Ами то в закона и сега има правила кога отиват. Те отиват разбира се, когато се съберат парите и те започнат да се разпределят. Въпросът е, че ще отиват, когато бъдат събрани. И ако от страна на креативния сектор има някакви критики към действащия в момента текст на чл. 26, то е в посока да бъде той така променен, че действително да гарантира събирането на тези възнаграждения.
Водещ: Г-н Захов?
Теодор Захов: По повод на темата за чл.26, нашето мнение е, че този член трябва да отпадне. Най-малкото в този си вид, в който в момента е записано в закона. Той първо не е работещ, никакви пари не са събрани на практика. Второ също така представлява данък върху една индустрия да се плаща за друга, както и в началото казахме. Освен това дефиницията, по която и препоръката, по която евентуално биха могли да се събират такива пари, става дума за възпроизведено произведение от физическо лице за негово лично ползване. А в момента, както е дефиниран, той би обложил всичко наред. Би обложил сторидж масиви за граничния контрол, би обложил всяка бизнес машина и хард дисковете вътре. Изобщо толкова е неясен и накратко дефиниран, че освен че не работи, може да бъде изключително вреден. И също така, тъй като въздейства върху индустрията за информационни технологии, а тя е известно, че е един много силен мотиватор за развитието на икономиката, би могъл, в някаква степен разбира се, не безкрайно голяма, да затрудни работата на фирмите, които внасят и продават такива продукти. А пък те са жизнено необходими все пак за развитието на информационните технологии в България.
Водещ: Явно е, че дискусиите ще продължат.

Добър ден на Веселина Седларска. Доколко могат да бъдат наистина обективни българските, пък и чуждестранните ни колеги, когато пишат по отношение на ромите, след като цели държави демонстрират едно много двусмислено отношение към тях?
Веселина Седларска: Всички искаме да бъдем обективни и накрая всички сме по малко субективни, защото по-важно е колко сме подготвени по темата. Колкото повече сме подготвени, толкова по-голям е шансът да бъдем обективни. Ние не сме подготвени за ромската тематика, винаги сме я подценявали. Тя е била за нас част от криминалното, от жълтото, от екзотичното. А сега се оказва, че тя не е точно такава. И на практика ние не сме готови да пишем за ромите, защото ги преценяваме по малкото, което знаем. Не може да си виждал роми само на автогарата и след това да пишеш по ромския въпрос.
Водещ: Затова ли говорите за т.”нар. интеграция”?
Веселина Седларска: Причината е, че ние в голяма степен разбираме през всичкото това време интеграцията като асимилация, като желание ромите да станат като нас. Интеграцията не е точно това да направим едни хора точно като нас. Нито всичките роми го искат, нито го могат, нито трябва така да стане. Трябва да си живеем такива, каквито сме си, между нас да има една пропускливост, да няма стена, която да забранява да се преминава от една група в друга по стандарт на живот, по мислене, по ценност и по каквото и да било и в същото време да не си пречим и да не си нарушаваме един на друг ценностите и правата.
Водещ: как ние журналистите можем да подпомогнем този процес?
Веселина Седларска: Ами ние сме проводникът между различните групи в обществото. Мисля, че журналистите можем да направим много.
Водещ: Как в един репортаж да изглежда това, нека да се опитаме да..?
Веселина Седларска: Ами зависи за какво е. Когато пишем за роми, обикновено отиваме, да кажем, на пазара за булки, който се провежда на Тодоров ден един път в годината и обикновено тава са нашите репортажи, от някакви такива любопитни, екзотични неща. Ромите не са само това. Те са и едни хора, които много трудно живеят.
Водещ: Вие сте виждали обаче едни роми, които лесно живеят, те са в Унгария.
Веселина Седларска: Да, познавам там проблема. Унгария не е най-големият пример за толерантност, тя не мисли за себе си като за най-толерантната държава, както го правим ние. Унгарците не се занимават толкова с чувствата, когато говорят за малцинства. Те се занимават с практични решения. Тези решения са критикувани от някои правозащитници. Например по отношение на ромите те толерират пространствената изолация. И се получава така, че по границата на Унгария има много села, предимно ромско население – нещо, което не е точно типично за България. Знаем къде са ромите в България, те са в периферията на абсолютно всеки град и всяко село. И колкото по-голям е градът, толкова повече са и ромите.
Водещ: Нека сега коментираме два образа – едно ромско унгарско село, в което през лятото децата не са на улицата, а в училище и за тях се грижат майки, които получават заплащане по програма за допълнителна заетост и нашия, станал печално известен, много видимия от всички медийни репортажи Блок 20 – една крайност с претенция за истина.
Веселина Седларска: Значи ние ще оставяме нещата да се рушат, ще гледаме сеира, ще се възмущаваме и накрая ще събаряме. Докога, докато съборим цяла България ли? И вижте какво става, събори се един блок и започва и в други градове да се случва същото. Това ли е моделът? Това ли е формулата. Кой политик се изправи и каза: ама тази община какво прави толкова години, че се стигна дотам с една общинска собственост? Защо тези първи нарушители от преди много години не бяха сложени на мястото им? Защо не се взеха мерки, за да не се стига дотук?
Водещ: Нека да поразсъждаваме върху въпроса как един френски журналист, да кажем, би отразил случващото се със злополучния Блок 20? Или да кажем един унгарски журналист?
Веселина Седларска: Скоро получих писмо от френски журналист, който ме молеше да му обясня по един от ромските случаи какво се случва. И виждам, че и те не са чак толкова наясно, че и там проблемите на това малцинство сега ги връхлитат и те също се чудят какви са точно тези хора. Не познават ценностите им. Но мисля, че те ще се подготвят по-бързо от нас.
Водещ: А какво питат? Първото, което питат кое е?
Веселина Седларска: Значи то беше по един случай, в който пак имаше някакъв побой, питаха как е реагирала българската журналистика?
Водещ: И как реагира тя?
Веселина Седларска: Мога да посоча… Ами за нас това са все още дребни проблеми. Ние просто гледаме на тях като на инциденти. Аз мисля, че като ги навържем, тези инциденти ще получат една логика, която е подходяща, аз лично се занимавам с ромска тематика от 30 години, и мисля, че никога не са били толкова тежки проблемите, толкова тежко неприемането, толкова солидно капсулирането на ромската общност.
Водещ: А какво е мястото в българските медии за подобен род съпоставки, коментари, или това са материали, които предимно можем да четем в криминалната хроника?
Веселина Седларска: Обикновено по повод на нещо, което е избухнало някъде. ами когато няма обща дискусия, когато няма политика по този въпрос как медиите сами да формират? Ние поместваме отделни парченца от пъзела, тук едно, там друго, но общата картинка като че ли никой не се интересува от това.
Водещ: Какви неудобни въпроси зададоха френските журналисти на Саркози, на властите, които репатрираха ромите?
Веселина Седларска: Аз мисля, че те бяха по-правозащитни от нашите правозащитници. Журналистите във Франция бяха по-нападателни, отколкото нашите правозащитни организации, от които аз очаквах да скочат и да почнат да обясняват разни европейски принципи, нормативи, да се позовават. Не се случи такова нещо. Докато във Франция потърсиха, разбира се френските журналисти понеже са наясно с проблемите на Саркози, потърсиха обяснение за това, което се случва с проблемите на неговата политика. В това, че той искаше свои проблеми да реши по начин, който ще се хареса на публиката. Както впрочем се случва и у нас. Нима ямболският кмет не събори заради това Блок 20.
Водещ: Но получи ли неудобни въпроси от българските журналисти?
Веселина Седларска: Не, не бих казала. Не бяхме готови за такъв разговор. Там разговорът се пое от две-три ромски организации, които винаги са толкова неумели, така не могат да видят малко повече от тяхната гледна точица, в която са се вперили. Доста са удобни представителите на ромските организации за такива разговори. Много лесно ги оборват вече нашите политици.
Водещ: А как да променим този дневен ред, ако може въобще да се нарече дневен ред, защото това е по-скоро някакъв рефлекс?
Веселина Седларска: Ама аз съм изумена. Например аз, когато пиша, гледам форумите, всеки пише, да се махат, да отидат не знам къде, да станат на не знам какво. Толкова ли не можем да бъдем нормални, обикновени хора и да си кажем – тези хора съществуват?
Водещ: А обективни журналистически коментари биха ли променили тези нагласи или вече е късно за това?
Веселина Седларска: Разбира се, ама това е принципът. Поне кажи, като не можеш да направиш, като не можеш да промениш, като се отвращаваш от това, че за едни ромският проблем е поминък, за други са електорат, за трети са аргумент за лично облагодетелстване, като не можеш да промениш това, поне кажи онова, което ще промени мисленето на хората, поне кажи, че тези хора съществуват, има ги и техните проблеми трябва да бъдат решавани, защото те са и наши проблеми. Абсолютна илюзия е, че може ромите да си имат проблеми и те да не ни докосват. Няма такова нещо. Ние живеем заедно, и все повече ще ни се налага да живеем заедно. ето в Пазарджик българчетата се оттеглиха от класовете с роми. Е, и престанаха ли да съществуват тези роми? И къде са по-добре тези роми в училището или на улицата? Естествено, че в училището, за да пораснат, да работят. Те ще бъдат основна работна сила само след две десетилетия може би. Ние не се замисляме за това нещо.
Водещ: А кой е добрият пример, който да следваме?
Веселина Седларска: Има добри примери и в България. Има мънички уроци по кураж и сред самата ромска общност. Защото за тях също е трудно да излязат, да минат стената или подлеза, с който са отделени, да учат. На мен, винаги когато някой много злобно ми казва, твоите цигани що не ходят на училище, или нещо такова, как, да, и твоите деца могат да отидат да учат в Оксфорд, нали, не е забранено, но не можеш да ги издържаш. Има роми, които наистина не могат да си пратят децата на училище. И аз искам тези неправителствени организации ромски, които непрекъснато семинарстват в спа хотели, да отидат и да свършат нещо елементарно. Да влязат в едно семейство и да кажат: като не ходи детето ти на училище, няма обувки, ето му обувки. Това трябва да правят ромските НПО. Тази всеобща имитация е толкова фалшива, толкова куха, толкова празна и ние продължаваме да се самозалъгваме.
Водещ: Ами в наши ръце са въпросите, трябва да започнем да ги задаваме на когото трябва май? Много дълбока беше тази въздишка, тя беше коментар.
Веселина Седларска: Да, защото и аз се простих с някои илюзии, които съм имала, че ще е по-лесно, че ще е по-бързо, че едва ли не ромите си мечтаят за интеграция, което не е точно така. Коригирана съм доста самата аз. Не е толкова лесно, колкото човек го мисли. Колкото повече разбира, толкова по-резервиран става.
Водещ: Но със сигурност си заслужава усилието?
Веселина Седларска: Въобще не стои такъв въпрос. Ние не можем да се откажем от това усилие. Нямаме право. Това е нещо, което не бива да се поставя под съмнение. 

Интервю с Мариана Лазарова, изпълнителен директор на „Копи” БГ, Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО, и Марияна Лазарова, експерт по авторско право

БТВ, Тази сутрин | 01.10.2010 

Водещ: Добро утро на гостите. Представям ги – Марияна Лазарова, експерт по авторско право, Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. Г-жа Мариана Лазарова. Вие сте с „а”, Мариана, пак сте Лазарова, изпълнителен директор на „Копи” БГ. Здравейте.
Марияна Лазарова: Добро утро.
Гриша Камбуров: Добро утро.
Водещ: Поводът за разговора е, че има един апел от страна на АБРО в разпространено съобщение вчера, че медиите настояват за пълна отчетност в сферата на интелектуалната собственост. Да го обясним простичко това, защото цялата материя звучи много отдалечено от зрителя – става дума за авторски права по творците, които…
Гриша Камбуров: Определено става въпрос за авторски и сродни права. Вчера започнахме едномесечна медийна кампания, която ще бъде наситена с много радио спотове и съответно телевизионни репортажи, в които обясняваме какви са в момента недостатъците в колективните …
Водещ: Какъв е проблемът?
Гриша Камбуров: Проблемът е следният – когато медиите и останалите видове ползватели заплащат своите авторски и сродни права, които трябва да стигнат до съответния автор, продуцент или артист, изпълнител, певец, те се събират от дружества за колективно управление. Тоест посредникът, проблемът е в посредника, така да го наречем. Парите, които медиите и останалите ползват изплащат на посредника…
Водещ: Значи радиа и телевизии…
Гриша Камбуров: Радиа и телевизии
Водещ: Хотелите, където се пуска музика.
Гриша Камбуров: Хотели, ресторанти.
Водещ: Плащат такса на какво – на посредник, който трябва да плати дължимото на творците, които са работили…
Гриша Камбуров: Това трябва да е добре работеща система. Заплаща се на посредника. Посредникът в рамките на разумни срокове да върне към правоносителите съответните пари, които са дошли от медиите, като си отдържи административните отдръжки.
Водещ: Къде е проблемът тогава?
Гриша Камбуров: Няколко години вече подред се оказва, че посредникът не е достатъчно коректен навреме да изплати в пълен обем парите на тези правоносители. Ежедневно ние се сблъскваме с този проблем.
Водещ: Как така? Парите се събират от медиите, влизат в някаква каса и не излизат от касата при хората, които са си ги изработили и ги заслужават, това ли е?
Гриша Камбуров: Определено така се получава на практика. И това се случва, защото има празноти в националното законодателство. В ресорния закон, който регулира тези отношения има празноти, които позволяват това да се случва.
Водещ: Парите къде са в момента тогава, да попитаме така?
Гриша Камбуров: В банкови сметки.
Водещ: И стоят там ли?
Мариана Лазарова: Чий банкови сметки?
Гриша Камбуров: На дружествата, които са ги събрали съответно – на дружеството Профон и на дружеството Музик аутор?
Водещ: И не отиват при творците?
Гриша Камбуров: По отношение на първото дружество, което се занимава с авторски права, нека го обясним по-просто на зрителите, защото темата е наистина сложна. Има два вида права – едните са авторски, а другите са сродни. За авторските права – те се събират в дружеството за колективно управление Музик аутор, което към настоящия момент е коректното и изплаща изключително навреме правата на своите правоносители, тоест парите, които влизат при тях. Но има и други дружества, които с години забавят изплащането на този..
Водещ: Кои?
Гриша Камбуров: Едно от тях можем да го наречем като пример е именно Профон.
Водещ: Профон задържа парите?
Гриша Камбуров: Точно така.
Водещ: Защо единият ги задържа, а другият не ги задържа?
Гриша Камбуров: Ами, това е решение, както се казва на самото ръководство на дружеството. Може би е метод за печелене на пари на гърба на българския творец, който наистина тъне в нищета на този етап. Но определени хора печелят определени пари на гърба на медиите, на гърба на всички ползватели и на гърба на творците.
Водещ: От лихви ли, от какво?
Гриша Камбуров: Това е единият вариант – от лихви. Другият вариант е от опериране с тези пари в банкови сметки и депозити.
Водещ: Това, вие като експерт, това нарушение ли е на законодателството или е празнота, от която някой се възползва?
Марияна Лазарова: Значи, вижте, в България винаги е съществувал проблем свързан не толкова със законодателството, колкото с правоприлагането. И всъщност аз мога да кажа сега, че с този законопроект се прави един опит да се регламентират по по-удачен начин обществените отношения, свързани със създаването и използването на това, което …
Водещ: Къде е този законопроект?
Марияна Лазарова: … наричат „Произведение на духа”. Ами, този законопроект е приет на първо четене. Той беше подложен на, така, широко обществено обсъждане.
Водещ: Той решава ли проблема?
Марияна Лазарова: Прави се опит. Значи, аз не мога да издам в краен епитет да кажа, че е създаден един съвършен законопроект, защото ако постигнем съвършенството, какво ни остава – да умрем. Но се прави опит за една по-детайлна и добра регламентация. Между другото аз искам да подчертая, че член 40 е най-радикалната и фундаментална промяна.
Водещ: Сега го кажете разбираемо. Чл. 40 – какво ново?
Марияна Лазарова: Това, което регламентира колективното управление.
Водещ: Тоест?
Марияна Лазарова: Но има и други стойностни неща.
Водещ: Нека да кажем какво се…
Марияна Лазарова: Ще ги изброя. Има предвидена защита на авторските права, защото се искат предварително съгласие вече за получаване на автора да се използват техни произведения. Има предвидени нови икономически правомощия за авторите – право за публично изпълнение, за аудио-визуални произведения, клипове и филми.Има завишение на санкциите, което е важно.
Водещ: Тоест талантливите български творци, които правят какво видеоклипове примерно…
Марияна Лазарова: Точно така, ще могат да събират и филми, ще могат да събират…
Водещ: Ще получават навреме?
Марияна Лазарова: Не. Ще могат да събират пари от публични изпълнения. А това, за което вие говорите е механизмът, по който се извършва дейността по събиране и разпределяне на възнагражденията от дружествата за колективно управление.
Водещ: Вие към този проект резерва ли имате някаква, защото вие искате, когато си купя диск, компактдиск за нещо, да отиват пари при кого – той да се оскъпи?
Мариана Лазарова: Вижте, аз не предполагах, че ние всъщност ще обсъждаме декларацията на АБРО, съобщението до медиите. Но разбира се съм готова да коментирам и това, което каза г-н Гриша Камбуров. По отношение на закона, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право. Вижте, аз се занимавам с тази материя от ‘82-година…
Водещ: Дайте сега разбираемо.
Мариана Лазарова: … и през всичките тези години на прехода аз не съм срещала по-нихилистично отношение към авторските права и към българската култура. Не съм се сблъсквала с по-безпардонно поведение от лицата, които имат задължение към тези творци.
Водещ: Кои са лицата, които имат задължение?
Мариана Лазарова: Задълженията по закона – ползвателите на произведенията и една друга категория задължени лица – точно за тези възнаграждения, за които вие ме питате, възнагражденията, които се дължат на правоносителите за нашето лично използване на техните произведения.
Водещ: … при творците тези пари, които медиите изпращат, изплащат?
Мариана Лазарова: Ами, вижте, едно от условията, така, от основните средства, за да отиват тези пари съответно при правоносителите е отново в ръцете на медиите. Защото не е достатъчно само да платите. Трябва да посочите за кого плащате. Тоест отчетите за програмите, за това какво излъчва се подават също така от медиите. Те могат несъзнателно или съзнателно да бъдат манипулирани, могат включително и да бъдат манипулирани. И за мен е огромна изненада как може една организация, чийто членове 90% от тях в последната година, повече от година не плащат на творците, плащат само на някои…
Водещ: Има некоректни ползватели. Това е факт.
Мариана Лазарова: …, да излиза с декларация, в която е казано накрая „Нека всички подкрепим усилията на народните представители и заедно спрем ограбването и целенасоченото унищожаване на българската култура”. Аз искам да запитам г-н Камбуров. Това за мен е цинично послание.
Водещ: Винаги има коректни и некоректни.
Мариана Лазарова: Не е само това. Искам да запитам г-н Камбуров как така, с какво чл. 26 – този член, който регламентира компенсационните възнаграждения за личното използване на произведенията и други защитени от закона обекти, как той ограбва българската култура, с какво я ограбва?
Водещ: Добре, да чуем и идеята на законопроекта.
Мариана Лазарова: Моля ви, ако обичате. Просто този член първо дава, предоставя право на възнаграждения на творците. Второ, предвижда 20% от събраните суми да отиват директно във Фонд „Култура”, тоест да се подпомага националната култура. В този момент на криза и на много болезнени промени…
Водещ: Да чуем как си представяте структурата, така че…
Гриша Камбуров: Да не занимаваме зрителя с чл. 26, чл. 40, защото те не са специалисти.
Водещ: Конкретно.
Гриша Камбуров: Внесен е законопроект, който разрешава редица от проблемите в сектора, които са били натрупани с години. Ясна е политическата воля този път проблемите да не бъдат отлагани, а да бъдат реално решени сега и на място. Действително законопроектът е приет на първо четене във водещата и в ресорната комисия по правни въпроси. Комисията по правни въпроси председателствана от г-жа Фидосова прие проекта с абсолютно пълно мнозинство от 17 души от присъствалите в зла, тоест от всички политически сили. Ясен е знакът, че законопроектът не противоречи с европейското законодателство. Напротив, той е в унисон с него. Освен че не противоречи на редица директиви и други общностни актове, той е едно към едно с практиката в останалите страни-членки. Защото България се оказа, че е единствената страна в ЕС, а и извън него, в която няма точна и ясна регламентация как тези дружества, които събират парите, работят.
Водещ: Сега как ще се регламентира, за да няма проблеми, да отиват парите при тези, които са си ги заслужили?
Гриша Камбуров: Създават се предпоставки Министерството на културата като ресорен и политокоопределящ орган да е този орган, който ще има възможност да осъществява надзор на тези дружества. Не да им се меси в оперативната работа, не да им казва „дайте парите на този, дайте парите на онзи”, а ежегодно да изисква отчети, публичност и прозрачност на тези дружества. Тоест в края на месец май Министерството на културата да каже „Дружество Х, дайте си отчета да видя дали сте разпределили парите, които са ви изплатени на вас”. Защото дружеството са посредника между ползвателя и между правопритежателя. По отношение на чл. 26, който колежката Лазарова коментира, аз аргументите, които успях да чуя по отношение отмяната на чл. 26, звучаха за мен твърде логично. В последните 17 години този текст така или иначе не е заработил. Оказва се, че за 17 години са събрани само 14 000 евро.
Мариана Лазарова: Извинявайте …
Гриша Камбуров: Всички други държави събират милиони евро. Този текст не е заработил. В момента по време на финансова криза и в рамките на членството ни в ЕС, ако този текст заработи, това би значело увеличаване цените на крайния потребител.
Водещ: Кое ще поскъпне примерно?
Гриша Камбуров: Ще поскъпнат дисковете, ще поскъпнат флашките, ще поскъпнат MP3 плейърите. И това ще се случи…
Мариана Лазарова: С колко, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Нямаме точни изчисления, но това ще се случи..
Мариана Лазарова: Аз ще ви кажа точни цифри.
Гриша Камбуров: Г-жо Лазарова, изчакайте. Но това ще се случи в година на финансова криза, това ще се случи тогава, когато в редица държави-членки преосмислят разпоредбата на компенсационните механизми.
Водещ: Не е ли по-логично вместо да поскъпва флашка, MP3 плейър или компактдиск и това да е на гърба на всички, които ги ползват тези устройства или носители, не е ли по-логично парите, които така или иначе се събират, но се задържат в банковите сметки, за които говорите, да стигат до творците?
Мариана Лазарова: Вижте, това са два съвсем различни неща. Първо, това е едно твърдение, че парите се задържат по банкови сметки на дружества, които събират възнаграждения за отстъпени права за използване.
Водещ: Посредниците.
Мариана Лазарова: Това не са посредници. Това са организациите, които, чрез които механизмът, с които се прилага законът. Това е механизмът на прилагането на закона. Тези организации действат от името на своите членове, те не са никакви посредници.
Водещ: А те от какво печелят?
Мариана Лазарова: Тези организации печелят, те се издържат от това, което им е гласувано като издръжка от техните членове. Те се издържат, те имат право по закон да задържат само толкова пари, колкото са необходими за тяхното административно…
Водещ: Има ли данни да задържат пари?
Гриша Камбуров: Те не би следвало да печелят. Трябва да имат разходи, колкото им се гласува на общото събрание.
Марияна Лазарова: Нямат право да реализират печалба.
Мариана Лазарова: Да. И те не реализират печалба, защото се отчитат пред своите членове. Но…
Водещ: Плащат ли всяка година?
Мариана Лазарова: … г-н Камбуров се опита, спомена и другата тема, въпреки че никак не иска да говори по нея и това са тези компенсационни възнаграждения. Първо…
Водещ: Кое компенсационно възнаграждение?
Мариана Лазарова: Това е възнаграждението от празните дискове, от флашките.
Водещ: А защо флашката да бъдат товарен, като си я купувам и отива за авторско право, след като аз може да искам текст да си записвам върху флашката.
Мариана Лазарова: Защото… Тъкмо затова възнаграждението е компенсационно, тъй като не може да бъде установено предварително до каква степен се използва всеки един носител. По-скоро върху всеки един носител е възможно да бъде в днешни условия записано и съдържание.
Водещ: Може и нищо да не си запиша…
Мариана Лазарова: Именно затова възнаграждението е компенсационно. И понеже става въпрос за оскъпяване и това наистина съвсем манипулативно се тиражира в пресата и медиите, че ще бъде натоварен потребителят, този потребител ще бъде натоварен с едни такива пари. При това съвсем не е задължително да е с точно толкова пари. И данните, които ви казвам са от събраните вече в Копи бг възнаграждения.
Водещ: Добре. Този момент как го посрещате?
Гриша Камбуров: По-скоро трябва да коментираме що е то компенсационно възнаграждение.
Мариана Лазарова: Не за 17 години. Да, ще го коментираме.
Гриша Камбуров: Това са презумира, че ти като си купиш диск, флашка или някакъв друг носител, на който се записва информация, ти ще записваш непременно музика и това …
Марияна Лазарова: Произведения.
Гриша Камбуров: … със защитени права, тоест музика, аудио, видео клипове.
Марияна Лазарова: С което ще бъдат ощетени авторите.
Гриша Камбуров: С което евентуално може да бъдат ощетени автори и други правоносители.
Марияна Лазарова: Това е идеята.
Гриша Камбуров: Сега, тази теза в годината 2010, в това информационно общество, което живеем е излишна отвсякъде. Малко са хората или по-скоро твърде малко са хората, които все още си купуват дискове или такива носители, на които записват и прекопират нелегално музика, дори и за лично ползване. Не би трябвало дори да е станало и за лично ползване. Ние нямаме на този етап и въобще по принцип нямаме отношение на чл. 26. защото медиите не дължат този тип компенсационни възнаграждения, а напротив, те би следвало да бъдат от тези, на които също се дължи компенсационни обезщетения.
Водещ: Крайната цел от тази кампания каква е?
Гриша Камбуров: Крайната цел на тази кампания е еднозначно да покажем и на българското общество и на хората, които взимат решенията в страната, че системата към този етап не работи. Тя не е работила дълги години и трябват, и е време да се осъществи ефективна реформа в нея. Това ще се случи с приемането на законопроекта. То е първата крачка в правилната посока.
Водещ: Парите, които медиите плащат да отиват при носителите на авторските права. Това звучи справедливо.
Марияна Лазарова: Значи, мога ли да кажа няколко думи за духа на закона. Значи, идеята е да се създаде един регулаторен механизъм за баланс на интереси. Много е трудно да се създаден законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право, защото самите правоносители са много разнородни, сложни и комплицирани взаимоотношения. Искам да примиря тук някак си двете крайности, защото – да, автори, продуценти, носители на сродни права, ползватели. Но ползвателите също могат да бъдат правоносители. От това произтича една доста голяма…
Водещ: Кой контролира този така наречен посредник?
Марияна Лазарова: Сега са предвидени механизми за това. Но аз искам да обясня защо това е така. Първото, защото се прави една фундаментална промяна – едно дружество за колективно управление, което представлява една категория правоносители вече ще бъде събиращо на възнагражденията по своя тарифа за определени видове използвания.
Водещ: Сега няма ли тарифа?
Марияна Лазарова: …, но има много дружества.
Гриша Камбуров: Средата е толкова изкривена, че може да има три дружества, които да дойдат при теб и да кажат „плати си за това, което ти използваш. Ние сме правоносители, тоест ние притежаваме тези права”.
Водещ: Аз излъчвам един клип и трима души могат да дойдат
Мариана Лазарова: Разбира се. Дружествата…
Гриша Камбуров: Ама се случва.
Мариана Лазарова: Няма да платите три пъти. Дружествата имат репертоар. Разбира е, ние сме в пазарна среда и това е възможно да бъде направено.
Гриша Камбуров: Определено не е така.
Водещ: Не се ли дублират така, за един и същи клип?
Мариана Лазарова: Не е за една и съща. За един и същи репертоар.
Гриша Камбуров: Колегата Лазарова изглежда не е добре запозната с практиката. В момента има доста доставчици на радио услуги, които излъчват в страната и се налага да правят всичките четири плащания да си уредят сродните права. Освен авторските права те плащат на четири различни дружества за колективно управление на права и индивидуално правоносители. Тоест това е една от дивиациите в системата, която съществува на този етап, че ти за едно нещо плащаш няколко пъти. Дали тези пари стигат до съответния правоносител няколко пъти и защо стигат няколко пъти, когато ти си ползвал неговото произведение веднъж, не става ясно. Така че това е един от основните проблеми. Другият проблем, относно представителността. Да е ясно кое дружество ясно кой представлява. На този етап никъде няма такава информация. Никъде не можеш да видиш кого представлява и какво се случва с финансовите потоци в него. И на сайта на бТВ, и на големите дружества има ежегодна финансова отчетност, който е одитиран и виждаш – към този ден бТВ е изхарчила толкова пари за еди какво си, има приходи толкова пари от еди какво си.
Водещ: Въпросът е да не ги искат по няколко пъти.
Марияна Лазарова: Не. Значи, вижте…
Водещ: Трябва да приключваме.
Марияна Лазарова: Мога ли само да кажа две изречения.
Водещ: Наистина финални думи. Тази дискусия тепърва предстои и в НС, доколкото разбирам след второто четене. Последни изречения.
Марияна Лазарова: Иска ми се да вярвам, че този законопроект всъщност е в унисон с два основни принципа, които отразяват духа на авторското право – свободата на договаряне и свободата на сдружаване. Дадена е възможност вече ексклузивната правоспособност едно дружество да бъде събиращо, включително и за не членове. Това е екс леге. Естествено, че трябва да се създадат едни превантивни механизми, за да не се злоупотребява с правото. Затова е създаден маханизмът на контрол, затова е създадена и известна регулация. Доколко това…
Водещ: Реплики последни обаче. 9 часа е. Едно изречение.
Гриша Камбуров: Последни думи. Ние заявяваме своята категорична подкрепа на усилията на народните представители за приемане на този закона. Значи, цялата медийна гилдия застава плътно зад него.
Водещ: Ще следим детайлите.
Мариана Лазарова: Вчера цялата творческа гилдия, целият творчески спектър, представен от творците от 21 и 21 техни организации се обявиха точно за обратното. Тоест те застанаха със своите искания този законопроект да бъде преработен с техно участие между първо и второ четене на законопроекта, защото той въобще е далеч от целите, които тук колегите поставят.
Водещ: Ще следим в детайли, понеже е важно да бъдат защитени и целите на творците и на творческата гилдия, и интересите на медиите, които ползват и плащат за това. Така че ви благодарим. Тема с продължение.