Теленет ще бъде посредник на Музикаутор и Профон за лицензирането на музиката

Теленет Сървисис ЕООД I 12.04.2016

Дружествата за колективно управление на права в музиката Музикаутор и Профон сключиха споразумение за търговско представителство с комуникационната компания Теленет Сървисис ЕООД.

В резултат на постигнатата договореност собствениците на търговски и туристически обекти биха могли да лицензират музиката, която използват за своя бизнес, и чрез новия корпоративен сътрудник на Музикаутор и Профон – Теленет.

Припомняме, че съгласно Закона за авторското право и сродните му права собствениците на всички обекти, в които се изпълнява публично музика, независимо дали е на живо, на запис, по радио или друго средство, са задължени да уредят предварително авторските и сродните права. Съгласно споразумението, Теленет ще сътрудничи в посока повишаване на информираността на обществото и бизнеса относно спазването на законовия регламент.

Страните по споразумението целят по-добро покритие на лицензите сред търговски обекти, хотели, заведения за хранене и развлечения, магазини, ателиета за услуги, спортни съоръжения, изложби, транспортни възли и други.

Музикаутор и Профон вярват, че сключената договореност с Теленет е поредната крачка към подобряване на средата за развитие на авторското и сродните му права в България, където редица ползватели не приемат задължението си да закупуват музикален лиценз.

„Чрез сътрудничеството с Музикаутор и Профон искаме да повишим защитата на интересите на авторите, продуцентите и изпълнителите, когато се използват техните музикални произведения и изпълнения, като осигурим справедливо заплащане за труда им“, заявява по повод сключеното споразумение управителят на Теленет Владимир Димитров.

Седмични новини за маркетинг и реклама (3 юли)

www.capital.bg I 3.07.2015г. 

Започва стипендиантски конкурс за магистърска програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт", Технология за медиен мониторинг ще следи използваната музика в български реклами, Vizeum е най-бързо развиващата се медийна агенция в света

Започва стипендиантски конкурс за магистърска програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт"

Рекламната агенция Saatchi&Saatchi, Университетът по финанси, бизнес и предприемачество – ВУЗФ, и "Кариери" (част от "Икономедиа", компанията издател на "Капитал" и "Капитал Daily") обявяват конкурс на тема "Как да направим кариера от нещата, които обичаме". Авторите на трите най-интересни и вдъхновяващи истории ще получат стипендии за обучение в магистърската програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт" на Saatchi&Saatchi и ВУЗФ, всяка от които покрива 50% от таксата за обучение. 
За участие в конкурса е необходимо да бъде изпратена презентация на тема "Как да направим кариера от нещата, които обичаме" на saatchi@vuzf.bg до 26 юли, 23.59 ч. Организаторите уточняват, че ограничение за формата няма, т.е. изпратената презентация може да бъде текст, илюстрации, рисунки, видео, снимки и всичко друго по преценка на кандидатите. Повече информация за конкурса и изискванията за участие могат да бъдат намерени в сайта на "Кариери".Победителите ще бъдат уведомени лично до 10 август 2015 г., както и на страницата на karieri.bg.

Технология за медиен мониторинг ще следи използваната музика в български реклами

МУЗИКАУТОР и ПРОФОН – дружествата, които се занимават с колективно управление на авторски и сродни права, обявиха ново партньорство с технологичната компания BMAT, специализирана в разработването на системи, продукти и услуги за идентификация на музика. Чрез съвместната работа на трите организации музикантите ще имат възможност да следят използването на техните произведения, които се излъчват в радио- и телевизионния ефир. Според прессъобщение, изпратено до медиите по-рано тази седмица, "услугата, която предлага ВМАТ, ще донесе по-висока ефективност в мониторинга, по-прецизна обработка на постъпващите данни за използване на репертоар и прозрачност на подадената информация. Така дружествата по-лесно ще установяват процента на музикално съдържание в медиите, а правоносителите ще се възползват от една липсваща досега възможност – да се отчита използването на техните творби в реклами." Технологията на BMAT позволява идентификация на всички излъчени от медиите музикални произведения и записи. "По този начин ще бъде осигурена 99.9% точност при разпознаването на музикалния репертоар в радио- и телевизионния ефир", съобщават от българските дружества. В България медиите, предмет на мониторинга, ще бъдат над 40.

Vizeum е най-бързо развиващата се медийна агенция в света

Международната медийна агенция Vizeum, представена  на българския пазар от 2013 г. като част от Dentsu Aegis Network България, бе обявена за най-бързо развиващата се медийна агенция в света. Това показва класацията на изследователската компания РЕКМА (RECMA) на база общи медийни бюджети, с който компаниите са оперирали през 2014 г. 
Vizeum е увеличила своя бюджет с над 29% на годишна база, което е с повече от 9% в сравнение с втората компания в класацията BPN (повишение от 20%). В топ 5 на най-бързо развиващите се медийни агенции попадат Arena (с 12.3%), MediaCom (с 11.5%) и Dentsu media (с 11.1%). В абсолютна стойност увеличението на общия медиен бюджет, с който оперира Vizeum, се равнява на над 2 милиарда долара.
През 2014 г. Vizeum печели редица нови клиенти, сред които ABInBev (обслужване за Европа), Burger King (обслужване за Европа) и Shiseido (обслужване на глобално ниво). Vizeum разшири още своето партньорство на нови пазари със Sonos, IKEA и BMW. В България Vizeum обслужва Ferrero, Total и Max Telecom. През 2014 г. агенцията спечели и медийното обслужване на Easy Credit.

Facebook ще показва реклами в публикуваните видеа
Facebook представи нов бизнес модел, с който да прикани създателите на видеосъдържание да публикуват своите материали директно в социалната мрежа. В сряда компанията обяви, че ще започне партньорство с няколко издатели, сред които Fox Sports, NBA и комедийните Funny or Die. Така в публикуваното от организациите съдържание ще бъдат показвани видеореклами, а приходите от тях ще се разпределят 55:45 съответно за пъблишърите и за Facebook. Това е същото предложение, което и YouTube наложи преди време и продължава да използва при работата си със създателите на съдържание. Досега Facebook приканваше медийните компании да предоставят своите материали в платформата срещу обещание за по-голяма аудитория (според социалната мрежа видеата в новинарския поток на потребителите достигат до 4 млн. гледания дневно). За разлика от предложението на YouTube обаче рекламите, добавяни във видеата във Facebook, няма да са разположени в началото (т.нар. pre-roll), а в средата. По този начин социалната мрежа ще избегне премахването на автоматичното възпроизвеждане, което до голяма степен беше и причината за своеобразната видеореволюция в платформата на Facebook.

Microsoft и AOL ще си партнират в борбата с Google
Microsoft и AOL сключиха 10-годишна сделка, с която търсачката Bing на софтуерния гигант ще измести Google в сайтовете на медийната компания и по този начин ще доставя 100% от органичните резултати и съответно в рекламите, показвани при търсене. В допълнение към това AOL ще обслужва в деветте най-големи пазара (САЩ, Великобритания, Канада, Бразилия, Франция, Германия, Италия, Испания и Япония) и дисплей, мобилната и видеореклама във всички платформи на Microsoft, сред които MSN, Xbox и Outlook.
Сделката между двете компании на пръв поглед е насочена да се бори с Google, който доминира рекламния пазар при дисплея и търсенето и работеше със сайтовете на AOL от 2002 г. насам.
Анализаторската компания eMarketer прогнозира по-рано тази година, че глобалните разходи за реклама в търсачки ще достигнат 81.6 млрд. долара, а близо 55% от тях ще отидат в Google. За сравнение очакванията за рекламни инвестиции в търсачката Bing на Microsoft бяха едва 4.2%. При дисплей рекламата положението е подобно. Общите очаквани разходи в САЩ са близо 27.1 млрд. долара, като 13% от тях са насочени към Google, а Microsoft и AOL се очаква да получат съответно 1.7% и 3.5%.

MTG инвестира в най-голямата компания за електронни спортове
MTG ще придобие 74% от Turtle Entertainment, най-голямата компания за електронни спортове в света, която оперира с познатия на гейминг обществото бранд ESL, чиито приходи растат със средно 50% годишно. Електронните спортове са една от най-бързорастящите категории онлайн видео и се очаква да привлекат около 260 млн. уникални зрители до края на годината. Инвестицията е част от стратегията на MTG да допълни портфолиото си с on-demand видеоуслуги, чрез които да разрасне и своята аудитория онлайн. ESL ще работи паралелно с платформата Viagame.com на медийния гигант, с помощта на която компанията излъчва електронни спортове през своите телевизионни канали. 
Към момента ESL разполага с над 16 000 часа видеосъдържание, достъпно през платформата Twitch, както и в YouTube. Само за последните 12 месеца компанията за електронни спортове е привлякла над 70 млн. уникални зрители в най-ключовата за медиите категория – 10-35 години, като голяма част от тях прекарват средно над 20 часа седмично в мрежата на Turtle Entertainment.

 

Оригинална публикация 

 

New Media Lab отвори дискусията за повече прозрачност в българската музика

PRESS.dir.bg I 19.03.2015

На дискусия „Повече прозрачност за българската музика“ водещата компания за медиен мониторинг, включващ отчитане на музика, реклами и музика в реклами в българския ефир, New Media Lab представи казуса с изненадващото прекъсване на отношенията им с „Музикаутор“ – организация за колективно управление на авторски и сродни права.
На събитието присъстваха популярни имена от българската музикална сцена като вокалиста Майкъл Флеминг-Lexus, рапърите Петър Петков и Васил Николов, певицата София Георгиева, пианиста Ясен Велчев, композитора Кристиян Бояджиев, автора на текстове Сашо Петров и много други. В дискусията се включиха и представители на „Музикаутор“ и Министерството на културата.

София Щерева, изпълнителен директор на ПРОФОН, коментира: „Дружеството за колективно управление на сродни права в музиката ПРОФОН работи успешно с New Media Lab вече 4 години и нямаме оплаквания към услугата“.

Компанията е абсолютно независима и предоставя максимално точно отчитане с фингърпринт технология за излъчваните в ефира категории: авторска, фонова и продукционна музика, шапки, джингли, филмова музика, реклами, както и музика в реклами. Системата е изключително прецизна и отчита дата, час и минута, продължителност на всяко излъчено заглавие и коя е медията, по която е излъчено. Могат да се изберат периоди, за които да се генерират отчети и статистика за излъчена музика за 4 години назад.

Константин Куситасев, управляващ директор на New Media Lab, сподели: „Ние предоставяме коректив, отправна база за сравнение, чрез който пазарът става по-дисциплиниран, като прозрачността е най-важният компонент. Нашите отчети допълват, а не заместват данните, предоставяни от медиите. Призовавам музикантите и дружествата да се запознаят по-подробно с необходимостта от независим мониторинг.“

От New Media Lab поясняват, че разпознават около 90% от българската и 95% от чуждата музика, излъчени в ефир. Изключение са програмите „Хоризонт“ и „Ботев“ на БНР. Неразпознатите заглавия са от концерти, излъчвания на живо от студио или трудни за набавяне заглавия. За музикалните радиа и телевизии разпознаваемостта на компанията е около 95%.

По време на дискусията се поставиха още въпроси, засягащи всички страни: Как ще се гарантира прозрачността при разпределението без независим медиен мониторинг? Кой ще даде възможност на авторите на музика в реклама да бъде отчетен техният труд, като се има предвид, че отчетите на медиите изобщо не покриват тази категория? Разяснено ли е на членовете огромната необходимост от независим мониторинг – изцяло в защита на техните интереси? Как е взето решение за отказ от независими точни данни по час и минута на излъчване, продължителност, медия за излъчването на всяко заглавие?

Много автори ще са ощетени от липсата на независим и прозрачен мониторинг, тъй като в момента няма коректив в системата „автор – ползвател – разпределение“ за много от музикалните произведения – заглавия, които в последствие отиват в списъка на неразпознати от „Музикаутор“, или авторите получават отчети с неточен брой ротации и съответно разпределени средства.

New Media Lab работи в партньорство с дружествата за разпределение на авторски и сродни права вече няколко години, като през това време от компанията е създадена огромна база от български заглавия. Независимият медиен мониторинг е от изключително значение като коректив и е важна част за коректното и правилното разпределение на средства, което всъщност е основното задължение на „Музикаутор“. На официалната Фейсбук страница на New Media Lab Bulgaria –Прозрачност за музиката, може да се разгледа демо версия на онлайн платформата, до която би трябвало всеки член на „Музикаутор“ да е имал достъп през последните 4 години, както и да се видят точни данни за познаваемостта.

Затова компанията поставя въпроса за изненадващото прекъсване на отношенията с „Музикаутор“, които без обяснения са прекъснати едностранно и при нелогични обстоятелства. Кой има полза и каква е вредата от това прекъсване?

NЕW MEDIA LAB e специализирана компания, която работи със системата Media Analytics – последно поколение технология за мониторинг на аудио и телевизионни програми с точен анализ на излъчените в ефира музика и реклами. Точността на данните и дълбочината на анализите на NEW MEDIA LAB променят индустрията, като дават възможност за реална картина на музикалния и рекламен пазар. Данните за еърплей се доставят в онлайн режим едновременно за различни медийни канали, 24 часа в денонощието.

Оригинална публикация

 

“Музикаутор” иска 50% БГ музика по БНТ и БНР

в. Труд | 30.07.2013 

Половината от музиката, която се излъчва по БНТ и БНР, да бъде българска. За това настояват от "Музикаутор" – сдружението за защита на авторските права на композитори и текстописци, пред Министерството на културата и пред комисията по култура и медии в парламента. През 2012 г. делът на родната музика в ефира е бил 22%, показват изчисленията на сдружението.
Във франция, Белгия, Полша и Македония със закон е въведена задължителна квота национален репертоар в държавните медии, обясни Иван Димитров, шеф на "Музикаутор". Според него у нас това може да стане не само чрез закон, но и по волята на шефовете на двете медии.

Стр. 4 

Неизплатени авторски права

Нова телевизия, Господари на ефира | 18.01.2013
 
Водещ: От известно време в спора между „Булсатком” и БТВ се включи и трета страна – „Музикаутор”.
Водещ: Пред камерата ни застана председателят на „Музикаутор”.

Репортер: Г-н Козев, във вихъра на скандала между „Булсатком” и БТВ се намеси и „Музикаутор”. Защо избрахте точно този момент?
Ясен Козев, председател на УС на „Музикаутор”: Няколко са причините. Разбира се, и без да се беше разразил този скандал, пак щяхме да постъпим по този начин, тъй като имаме спор, така да се каже, и с двете страни от доста време насам. Т.е. как да кажа, спорът ни с БТВ е общо взето, започва от 2009 г., а с „Булсатком” и (…) е още по-стар, в смисъл, с тях нямаме договор. И идеята беше в края на краищата, че това, което основно ни подтикна да се вкараме в този спор е, че спорят за нещо, което всъщност не са уредили, нямат право, така да се каже, да използват без да са уредили с правоносителите.
Репортер: Във вашата декларация се казва, че БТВ ви дължат над 2,5 млн.лв. за авторски права за музика. Откога ви дължат тези суми?
Ясен Козев: Ами тази сума се натрупва от 2009г. Оттогава общо взето няма плащания насам. За 2010, 2011, сега да говорим и за 2012, може би е именно подходящият момент сега да говорим за 2012 г. и да сме си изчистили до този момент всички задължения. Нас ни интересува единствено да може да съберем авторските възнаграждения на българските автори и същевременно на стотици хиляди чужди автори, които, естествено, пък от друга страна ни питат какво става.
Репортер: От БТВ твърдят, че са били през годините изряден платец, а сега действително ви дължат толкова голяма сума, тъй като „Булсатком” са спрели да плащат на БТВ. Удовлетворява ли ви този отговор?
Ясен Козев: Мен често ме сърби езикът в такива случаи да отговоря с малко повече младежки ентусиазъм и ниска култура, затова давам примера. Отивам в магазина, купувам си сирене и казвам на мгазинера, че ще му го платя като взема заплата тези дни, ако взема заплата, защото има възможности да не взема заплата. Тогава дали ще му го платя не знам и аз, нали? Т.е. не мога да приема този отговор за сериозен. Ами примерно ако „Булсатком”, да речем, се обяви в несъстоятелност, ако той не плати следващите две години на БТВ, това означава ли, че и БТВ няма да ни плащат за правата, които им предоставяме?
Репортер: Други телевизии имат ли такива големи задължения към „Мюзикаутор”?
Ясен Козев: Смятам, че с ТВ7 сме ОК.
Репортер: С Нова как стоят нещата?
Ясен Козев: С Нова сме ОК, абсолютно. Те преди доста време даже си оправиха задълженията.
Репортер: Телевизията майка БНТ?
Ясен Козев: С телевизията майка сме също ОК. Просто така се получи сега, нека вашите зрители да не останат с впечатление, че „Музикаутор” плюе по БТВ. Ние не плюем по БТВ, напротив, пак казвам, не искам да се намесвам…
Репортер: В случая това са фактите.
Ясен Козев: Просто това са фактите, които търсим по-обществена позиция, за да можем да ги разрешим. Ние сме длъжни да направим този ход, защото зад мене седят, примерно, 3 хил. български автори и около, не мога да ги изброя колко чужди автори, които казват: ей, какво става?
Репортер: Какви мерки ще предприемете, за да съберете вземанията си?
Ясен Козев: Ние предприехме мерки и заведохме иск съдебен за 2009 г. Това за начало, там има частично плащане, което също трябва да се случи към „Музикаутор”. Това е като начало. Оттам нататък в зависимост от това как протичат нашите бъдещи преговори ще преценим вече как да действаме и по-нататък.

Водещ: Това е положението. Значи ние сме си ние, но онези зад границата, какво правят те, те си чакат парите, Румене, както и ти евентуално, ако вземеш.
Водещ: Да, и аз чакам, но дали ще ги дочакам? Това беше позицията на „Музикаутор”. Разбира се, ние веднага се обърнахме към БТВ, за да чуем и тяхната позиция.
Водещ: I can’t believe it. Този път имаме позиция.
Водещ: Сига!
Водещ: Това не може да бъде.

Репортер: Ало, г-жо Маркова, здравейте! Влади Василев от Господарите пак ви се обажда.
Константина Маркова, PR на БТВ: Здравейте!
Репортер: Здравейте! Ами ние направихме едно интервю с представители на „Музикаутор”, в което те изразиха своята позиция и ние искаме да чуем и вашата позиция по този случай между БТВ и „Музикаутор”.
Константина Маркова: Искате ли да ви звънна след малко, защото аз бях в болничен 3 дни и просто искам да го обсъдя с колегите?
Репортер: Г-жо, ние нямаме никакво време, тъй като нашето предаване се снима след един час. Просто да ви кажа за какво става въпрос, 5 мин. ми отделете да ви разкажа за какво става дума, става ли?
Константина Маркова: Става, то след последния случай с вас, в който чак до право на отговор стигнахме…
Репортер: Предния път беше различна темата. Става въпрос за това, че от „Музикаутор” твърдят, че БТВ дължи над 2,5 млн.лв., огромни суми за авторски права от 2009 г. Искаме да чуем вашето мнение, това така ли е действително? И още два въпроса имаме към вас, които хубаво е да ви ги зададем сега, ако може да отговорите, защото предаването се снима след един час, в противен случай вашият отговор трябва да го излъчим чак в понеделник, разбирате ли? А ние за да сме максимално коректни, ви даваме думата още сега, защото в края на краищата обективността го изисква. И наистина се надявам да не се получи като предния път, когато обещахте, че ще дадете интервю обаче след това…
Константина Маркова: Напротив, същия ден ви изпратих контакти за интервю.
Репортер: Да, но не си вдигахте телефона, изпратихте човек, който не е от телевизията, ние отидохме при него, той каза, че последния момент няма да говори, разбирате ли. Ние тогава изпаднахме в доста нелепа ситуация. Да ви кажа точно какви са въпросите. Ако искате, сега мога да ви ги кажа. Вие ни обвинявате, че ние нарушаваме…
Константина Маркова: Казвайте, казвайте! Аз ви помолих и тогава…
Репортер: Ето, казвам ви ги. Във вашата декларация, с която вие излязохте по темата, твърдите, че не плащате на „Музикаутор”, защото от „Булсатком” ви дължат пари. Само че ако действително…
Константина Маркова: Значи това е декларацията, която сме изпратили до медиите. Ние излизаме с позиция, това е нашата позиция.
Репортер: Така. Обаче нали се сещате, че спорът ви с „Булсатком” е от месец и половина, докато става дума за неизплатени възнаграждения от 2009 г., това са четири години назад. Какво общо има единият спор с другия.
Константина Маркова: Чакайте, чакайте малко, успях да си вляза в имейла, задръжте мъничко малко.
Репортер: Все пак БТВ, вие си спомняте като PR на телевизията, че прави се кампания за защита на авторските права, някак си не е редно телевизия, която прави кампания в защита на авторските права, самата тя да не плаща парите на творците.
Константина Маркова: Вие в момента ни цитирате това, което те са казали, нали така?
Репортер: Да, да, да. Аз ви обяснявам, че ние взехме интервю, тяхната позиция е такава. Ние искаме да ви попитаме това така ли е и просто да излезете с някаква официална позиция пред нашата камера.
Константина Маркова: Ама ние ви обяснихме защо не може човек от БТВ да застане пред вашата камера. Ние ви обяснихме, че ние не можем да съдействаме на предаване, което ни нарушава авторските права.
Репортер: Ама госпожо, вижте сега, значи вие твърдите, че нарушаваме авторските права, само че в случая ние смятаме, че не нарушаваме никакви авторски права, а по-скоро вие нарушавате авторските права, тъй като не изплащате парите за хонорари на творците. Отделно ние, разбирате ли, професионализмът го изисква. Аз също не държа да разговарям с някой колега от БТВ, защото просто не ми е много приятно. Но професионализмът изисква да дадем думата и на едната, и на другата страна. А не да се крием, да общуваме чрез декларации и т.н.
Константина Маркова: С удоволствие ще съдействаме на всяко друго предаване в Нова телевизия…
Репортер: Ами да, обаждаме ви се преди да е заснето предаването, после да не кажете пак, че не сме ви дали право на отговор. Искаме вашата позиция. За нас е важно да имаме вашата позиция по този случай, държим да имаме вашата позиция. Защото действително според нас проблемът е сериозен. А това, че вие смятате, че някой нарушава някакви права, нали знаете, че това кой какви права нарушава, се решава в съда.
Константина Маркова: Ние сме изпратили нашата позиция до абсолютно всички медии, свързана с „Музикаутор”. Вие можете да я вземете отвсякъде, ако държите да бъдете обективни и да представите и нашата гл.т.
Репортер: Добре,т.е. вие няма да дадете интервю пред нас, така ли да разбирам?
Константина Маркова: Със сигурност представител на БТВ няма да ви даде интервю. Ако желаете да бъдете обективни, вие можете да я вземете тази позиция, защото тя е публично разпространена.
Репортер: Ама ние я знаем тази позиция, г-жо, само че, разбирате ли, истината е, че, ние вашата позиция я знаем, но имаме допълнителни въпроси относно тази ваша позиция и точно затова искаме едно интервю, тъй като сме телевизионно шоу и нещата трябва да бъдат показани с картинка, а не да се борави с декларации, с надписи след края на предаването…
Константина Маркова: Аз ви казвам за пореден път, че ние не можем да ви дадем интервю…
Репортер: Значи се опитвате да се измъкнете.
Константина Маркова: Не, напротив. Ние ще дадем интервю до всяко друго предаване в Нова телевизия.
Репортер: Интересно защо пък никой не се сеща да ви пита относно тази ваша позиция. Едно е да публикуваш позицията, но друго е да я разтълкуваш и като видиш неясноти в нея да попиташ защо са тези неясноти.
Константина Маркова: Откъде знаете кой ни пита и кой не ни пита, откъде знаете кой ни пита и кой не ни пита?
Репортер: Защото аз съм запознат с темата и не съм видял някой да ви попита защо намесвате „Булсатком” и обвинявате „Булсатком” за това, че не сте си платили парите от 2009 г. На този простичък въпрос не може ли да намерите един човек, който да обясни и да даде някакъв простичък отговор?
Константина Маркова: Ние можем да намери хора, не е въпросът в намирането на хора, въпросът е, че ние на вас не искаме да ви съдействаме, защото нарушавате нашите права.
Репортер: ОК, както и да е. Ами това е засега от мен. Довиждане и се надявам да се видим някой ден!
Константина Маркова: Довиждане!

Водещ: Както видяхте, всичко е ясно, криенето продължава. Малко след този разговор получихме писмо от БТВ, което ще цитираме в цялостния му вид. Колега, зачетете!
Водещ: Започвам, внимание! „Бих искала да изразя категоричната позиция на „БТВ Медия груп” ЕАД да не съдейства с интервю за създаването на предаването „Господари на ефира”, независимо от темата, докато предаването продължава да нарушава нашите права на интелектуална собственост.”
Водещ: Аз продължавам да чета. „Такава би била позицията на БТВ към всяко предаване или медия, което ни ощетява по подобен начин. Допълнителен аргумент за решението е тенденциозното и преднамерено отразяване на теми в предаването.” Като ти казах, че си тенденциозен и преднамерен, ти не, не.
Водещ: Така ли, ами аз не се усещам.
Водещ: Ама усещай се, бе момче.
Водещ: Ние не можем да отминем с мълчание декларацията, която беше излъчена непосредствено след края на предаването ни в понеделник.
Водещ: БТВ казват, че техният отговор в лицето на председателя на АБРО г-н Меликов, който показахме в понеделник, е бил частично, ама частично излъчен.
Водещ: Да, така беше.
Водещ: Ама така беше,бе.
Водещ: И ние го заявихме още тогава. Излъчихме само тази част, която имаше отношение по спора.
Водещ: От БТВ твърдят още, че ние от Господари на ефира сме пародирали изявлението им.
Водещ: Така е.
Водещ: Така е,бе.
Водещ: Иронизирахме го. Все пак ние сме предаване за хумор, а не за екология, нали така?
Водещ: Не сме ли за екология?
Водещ: Не сме.
Водещ: Аз мислех, че сме нещо екология тука, за животните с любов. То не било това. Ама ние сме комедийно предаване. Но няма значение, да не бъдем тенденциозни. БТВ също така ни обвинява, че сме отразили позицията им, ето пак, хубавата дума, тенденциозно, както и в последното им писмо.
Водещ: Истината е, че когато си повярваш, че си безгрешен, всяка една критика по твой адрес ти се струва тенденциозна.
Водещ: Това е много интересен факт, това е феномен. Телевизията, която дължи на носителите на авторски права 2,5 млн.лв., се представя като борец за защита на авторските права.
Водещ: …обаче не ги спазва, както чухме от председателя на „Музикаутор”.
Водещ: Пак ставаш тенденциозен.
Водещ: Да, извинявай! Румене, стига толкова по тази тема, че много енергия изхабихме. 

Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО: Трябва да се увеличат санкциите за неплащащите авторски права

www.vsekiden.com | Анна КЪЛЦЕВА | 05.10.2010

Г-н Камбуров, АБРО обяви със специална кампания, че подкрепя промените в Закона за авторското право и сродните му права и в същото време бе обвинено от ПРОФОН в лобистки интереси в тази връзка… Какъв е вашият коментар?

Вижте, ние дадохме своята подкрепа на законопроекта за промяна в Закона за авторските и сродните права. И не го подкрепяме само ние като медии, а също и браншът на информационните технологии, които го изразиха нееднократно. И всички ние сме редовни платци на авторски права. Просто искаме повече отчетност и прозрачност за това как се разпределят парите и къде отиват. Действително, между първо и второ четене законопроектът може да се промени на места с оглед да стане по-ясен. Но категорично се обявяваме в негова подкрепа и за реформа в сектора.

Изпълнителният директор на ПРОФОН Ина Килева заяви пред “Всеки ден”, че вие сте този, който е диктувал промените в Закона за авторското право. Вярно ли е?

Абсолютно няма такова нещо. Абсолютно всички участвахме в работната група, която изготвяше този проект. Включително колеги от всички други дружества. Това, че на ПРОФОН в един момент не им хареса атмосферата в работната група и те я напуснаха, е друг въпрос. Но пак ви казвам – работихме всички заедно. И представители на дружествата, и представители на ползвателите, каквито сме ние в АБРО, и представители на държавата. И дума не може да става за диктуване на текстове по този законопроект.

С кампанията, която АБРО започна на 1 октомври, се настоява за повече контрол на държавата върху дружествата, които събират такси за авторски права…

В предложения законопроект е записано, че държавата няма да ги контролира по никакъв начин, просто ще има повече механизми, от които да се вижда как се разпределят парите, разпределят ли се и каква е представителността на тези дружества.

90 процента от медийния пазар не плаща за авторски права, твърдят от ПРОФОН. Така ли е?

Определено не е вярно. Защото преди 4 месеца сключихме рамково споразумение с Музикаутор (Дружество за колективно управление на правата на авторите на музика – б.р.) за следващите 5 години. В което си изчистихме всякакви видове авторски права. Проблемът е при сродните и това, че ПРОФОН отказва към този момент да сключим споразумение, което е изгодно и за двете страни. Т.е., предлага неизгодни условия за нас и ние затова продължаваме да преговаряме с тях.

Как, според вас, трябва да се промени Законът, за да се събират всички такси за авторски права?

На първо място трябва да бъде намерен балансът между правоносителите и правопритежателите. На второ място – да се увеличат санкциите за тези, които не плащат. Предложеният в Народното събрание законопроект донякъде решава и тези два въпроса. Пак казвам – между първо и второ четене могат да се наложат промени – правни и технически. Но ние подкрепяме волята за промени.

В кампанията си АБРО обръща внимание на “огромните суми, които медиите плащат за права”. Колко трябва да се плаща?

Вижте, годишно АБРО плаща между 4 и 5 млн.лв. за права. И тези такси също са въпрос на договаряне.

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 2.10.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.10.2010 

Промените в Закона за авторското и сродните му права

Водещ: Стивън Кинг написа книгата „Да яхнеш куршума” само за електронно разпространение, и тя се продаваше успешно за 1 долар. Групата „Рейдиохед” пусна новия си албум в интернет на цена, каквато купуващият сам определи да плати, дори да е 0.00 долара. Много почитатели го изтеглиха безплатно, но и много платиха. И от тази акция музикантите получиха 8 млн. долара. По цял свят проблемите със заплащането на авторските права са сериозни. Навсякъде се търсят нови правила, които да не ощетяват хората, които творят. Досега у нас най-запомнящото се, което се случи, бяха няколкото шумни антиторент акции и споровете дали организациите, които защитават правата на творците са посредници и дали наистина творците получават събраните от медиите пари. Правила или липсата на прозрачност са причината за споровете между тези, които плащат за използването на интелектуални продукти? Какви решения се търсят в Европа и у нас? От вчера в ефира на членовете на АБРО, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, доставчици на такива информационни услуги, започна да звучи специално изработен клип, който изразява позицията им. В рамките на месеца предстои да бъдат излъчени множество репортажи, които да ориентират слушателите и зрителите в нуждата от реформи. Какви реформи са предложени от законодателя? Какви реформи искат творците? Ето на тези въпроси ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите” с участието на Гриша Камбуров от АБРО, Теодор Захов от „Байт”, Мариана Лазарова от „Копи.БГ” и Борис Бончев от „Профон”. Само да ви кажа в началото, че председателят на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова подкрепя по-високи санкции в Закона за авторското право. Ще я чуем и нея, разбира се с нейния коментар по телефона. А от вчера творци, творчески организации и дружества за колективно управление на права в сферата на културата настояха НС да се откаже да приеме подготвените промени в Закона за авторските и сродните права, които творците определиха като лобистки.

Какви реформи са предложени от законодателя, какви реформи искат творците по отношение на Закона за авторските и сродните права – ето върху този въпрос започваме да говорим днес в „Клуба на журналистите”. Нека да започнем от нещо далеч по-разбираемо за всички. В студиото са г-жа Мариана Лазарова от „Копи.БГ”, Теодоро Захов от „Байт” и аз. Трима човека, три флашки. Кой какво има на флашката?
Мариана Лазарова: На флашката примерно на сина ми има музика. На моята флашка има само това, което има на моя компютър, кореспонденция и въобще работните ми материали. Така че какво ще сложите на флашката е ваш личен избор.
Водещ: Обаче дали пък е наш личен избор как ще платим за флашката и колко и колко от сумата къде ще отиде? Добър ден и на Теодор Захов от „Байт”, та с вашата флашка как стоят нещата?
Теодор Захов: На моята има снимки…
Водещ: Ама лични?
Теодор Захов: Е лични са. Аз имам много флашки всъщност, не само една, така че имам много снимки. Има и песни естествено, ама по-скоро са по-малко, отколкото останалите неща, много по-малко.
Водещ: Ами едно непретендиращо за представителност проучване показа, че за тези флашки не дължим суми на някого, или много малък процент. Нека да започнем сега по-сериозно. МС предложи промени в Закона за авторското и сродните му права. Законопроектът бе приет на първо четене от Комисията по култура, гражданско общество и медии и Комисията по правните въпроси. АБРО подкрепи промените, защо, добър ден на Гриша Камбуров от АБРО! Уточнихме въпросът с флашките донякъде, но нека да поговорим по-сериозно за предложените промени и защо АБРО ги одобри?
Гриша Камбуров: На първо място, това са промени, които ние сме искали дълги години наред, защото те най-накрая ще сложат ред в сектора за колективно управление на права. въпросителните в този сектор са твърде много като това при кой, къде и как отиват парите. Флашките са най-малкият проблем и те може да ги наречем са частен проблем. Аз слушах вашия разговор по отношение кой какво има на флашката и само да добавя, на моята флашка има документи. Хората, които познавам, може би не познавам човек, който да има музика на своята флашка. Повечето я използват за снимки, документи и такива лични неща. Но все пак не трябва да забравяме, че българското общество има доста различни представители и все пак може да има и музика на тези флашки. Но това е по-скоро частен случай.
Водещ: По-скоро частен случай, но това е най-разбираемото от предложените промени за по-широк кръг от хора. Заради това започнахме от там. А натрупаните проблеми как изглеждат? Всъщност липсата на прозрачност при определяне на тарифите и овъзмездяването на хората творци е по-страшно или липсата на диалог по-темата?
Гриша Камбуров: И двете са еднакво страшни. Натрупаните проблеми, както са се натрупали с доста години вече, но те са основно по четири пункта. Първият проблем е входа на регистрацията на този вид дружество. Когато те се регистрират в момента, не е ясно какъв репертоар представляват и… Към настоящият момент в регистъра на Министерството на културата има 34 разписани такива дружества, от които работят не повече от 3-4. Вторият основен момент е как се определя и как се утвърждава този вид тарифи. Навсякъде по света, пак повтарям, навсякъде по света, не само в ЕС, има стриктно законодателство за това как се формира тарифата, как се утвърждава. Само в нашата страна, разбираемо до този момент, има един текст, в който пише, че дружеството може да приеме тарифа. Как се определя тази тарифа не е ясно. третият основен стълб на промените е именно публичността и прозрачността. Да е ясно кой е в това дружество, кого представлява това дружество, как определя тарифите си, кога разпределя. Не се въвежда командно-административен режим по отношение на тях, а държавата има надзорна функция да следи това дали тези пари стигат до този, който са предназначени.Защото още по-силният аргумент за това… че … тези дружества влизат пари в държавния бюджет през националните медии БНТ и БНР, които също плащат не малки стойности.
Водещ: Да, при което много стриктно от години насам.
Гриша Камбуров: Въобще можем да коментираме, че медийният сектор, радиата и телевизиите са може би секторът най-коректният с най-много платци и с най-коректни платци. … от сумите, които се събират, показва, че повечето суми, които постъпват в тях, са публично изпълнение – от хотели и ресторанти. За съжаление обаче, този процент в България е обърнат, около 90% от сумите са именно от медии.
Водещ: Което е една тенденция, която би следвало да се промени, защото както медиите излъчват и употребяват произведения, предмет на авторски права, така и всички подобни обществени заведения също го правят.
Гриша Камбуров: Да, защитата на авторските и сродни права, тя е неприкосновена. Държавата нито е абдикирала от това нещо, нито иска да намали степента на защита, а напротив, иска да усили тази степен на защита, като създаде ясни правила за работа на този сектор. Защото и самите творци, които ежедневно контактуват с нас, те също не са наясно с доста от въпросите, които се разискват и с доста от нещата, които се случват.
Водещ: Разчитам да чуете сага мнението и на другите ни събеседници, г-н Камбуров. Аз вече казах, председателят на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии е за по-високи санкции. Обаче от вчера пък творците протестират. Дотук стана ясно, че медиите настояват за пълна отчетност в сферата на интелектуалната собственост. Има ли нещо осъдително в тази позиция, добър ден на Борис Бончев от „Профон”.
Борис Бончев: Дружествата винаги са имали стриктни правила за разпределение, говоря за големите дружества, които според г-н Камбуров не са повече от пет. В „Копи.БГ” членуват петте най-големи дружества в България. Както видяхме и онзи ден на пресконференцията, изобщо погледът върху тези дружества показва, че те са, в общи линии повечето от гилдиите и творческите съюзи имат такива дружества. И те не са в никакъв случай, дори и като членове малки. „Музикаутор” има няколко хиляди, в „Профон” е обяснимо, това са продуценти и изпълнители, те са вече мисля, че около 150. Винаги е имало правила за разпределение, винаги е имало начини, по които тези правила се контролират. Всички тези дружества имат общи събрания и аз не смятам, че това е основният проблем. По-скоро това за мен е една манипулация на обществото, виждате ли влизат едни пари и тези пари не се знае къде отиват.
Водещ: Ами не се знае, г-н Бончев. Има ли нещо лошо в това, че медиите настояват да има повече прозрачност?
Борис Бончев: Не, категорично. Значи, обществото трябва да е наясно с това нещо. Категорично обществото трябва да знае, че парите, които реално влизат в българската култура, те действително отиват в култура, а не отиват в нечий джоб. Това нещо, аз 7 години бях в УС на „Профон” и мога абсолютно да го декларирам и гарантирам, тъй като съм бил свидетел и на приемането на правила и на начина, по който тези пари се разпределят. Но медиите основно акцентират на неща, тъй като, изключвам разбира се обществените медии, те винаги са били изключително лоялни, и те бяха, мога да кажа едни от първите, с които още преди години дружествата договориха, подписаха договори и бяха едни от жалоните на изпълняемостта, как да кажа, на тези права в България. Но проблемът е, че частните медии основно, как да кажа, протестират срещу това. Това е нормално, тъй като те основно заплащат големи суми, макар че в последно време не заплащат, може би трябва да кажа, че от средата на 2009 г. те са спрели плащанията. Има над 890 хил. лв. дължими по договори, по сключени договори, които са неизплатени към нашето дружество, към „Профон” в случая…
Водещ: Да, но вие цитирате конкретни цифри. Нека да попитам г-н Камбуров може ли да цитира пък той други конкретни цифри за незаплатени суми.
Гриша Камбуров: На този етап ми е трудно да коментирам цифрите неизплатени суми. По-скоро задължения по договори натрупани не мисля, че има. Преди да започнат да изтичат тези договори ние влязохме в преговорни отношения и с „Музикаутор”, и с „Профон”. В резултат на активните преговори, които проведохме с „Музикаутор” подписахме 5-годишно рамково споразумение, което удовлетворява и двете страни и гарантира, че медиите са си изчистили и уредили авторските права. За съжаление, диалогът с „Профон” е доста труден, но се надявам, че рано или късно и той ще завърши успешно. А по отношение на другото, което г-н Бончев коментира за прозрачността и отчетността, аз бих се съгласил с него тогава, когато видя такъв отчет на страницата на „Профон”. Отворете страницата на БТВ, отворете търговския регистър, отворете страницата на собствеността на г-н Захов и неговите дружества и ще видите, че на тези страници има публикувани годишни финансови отчети, които са одитирани. Тези отчети се възлагат да се правят не от някой друг, а от собствениците и акционерите. В случая, след като дружествата нямат такива отчети, няма такава информация, напълно не мога да се съглася, че има отчетност и прозрачност какво се случва, която те дължат не само на своите членове, а и на обществото.
Водещ: Нека сега да включим в разговора и г-жа Мариана Лазарова от „Копи.БГ”. вашите аргументи?
Мариана Лазарова: Вижте, дружествата изобщо не възразяват срещу това, прозрачност и отчетност. Напротив, самите организации за колективно управление поискаха такива промени, защото те са в техен интерес. Точно в интерес на дружествата, които работят.
Водещ: Нека да ви цитирам: „Творците смятат, че предвидените нови текстове в мл.40 на закона предлагат силно бюрократичен подход и държавна намеса при определяне на тарифите на дружествата. Ако България приеме предлаганите поправки, я очакват международни санкции.”
Мариана Лазарова: Не, ако България приеме поправките, които са свързани с колективното управление, с организациите за колективно управление, няма да получават никакви санкции. Това е може би извадено от контекста на всички дискусии…
Водещ: Не, не цитирам съвсем точно. Това е тяхната декларация, не го вадя от контекста.
Мариана Лазарова: Не, мисълта ми е, че в контекста на цялата пресконференция. Защото ако става въпрос за санкции, въпросът със санкциите стои във връзка с предложената отмяна на чл.26 от закона. Но сега говорим за прозрачността и отчетността. Значи това, срещу което възразяват творците и техните организации е начинът на разписване процедурата по определянето на тарифите, и то в случаите, в които има спорове около тази тарифа. И там действително има една доста засилена държавна намеса в състава на предвидената там комисия. Никога дружествата за колективно управление не са бягали от прозрачност. Напротив, искали са я, защото тя наистина е в интерес на работещите дружества. Секторът иска да се изчисти от наистина неработещи, кухи и съвсем структури, които нямат нищо общо с колективното управление. А такива има над 20 регистрирани, т.е. подкрепяме изцяло тази насока на промените в регламентирането на дейността на организациите за колективно управление. А възраженията са в една засилена бюрокрация, която всъщност няма да доведе до нищо друго, освен че ще затрудни комуникацията с държавните органи и въобще ще затрудни дейността на дружествата, дори може да доведе до нейното блокиране.
Водещ: Но пък от друга страна досегашните по-меки мерки някак си трупаха само проблеми. Г-н Захов, вашето мнение?
Теодор Захов: Аз считам, че когато една индустрия се опитва да събира пари от друга индустрия е задължителен контрол, задължителна е пълна отчетност, прозрачност, а в определени случаи дори има държавни комисии като например КРС, която точно с това се занимава. Това е друг пример от друга индустрия. Но когато става дума да се събират пари, няма как те да се събират непрозрачно и няма как те да се разпределят непрозрачно. Освен това, много нелогично е да се счита, че процентите, които трябва да се събират трябва да се определят от самите дружества, които събират пари. Това означава да им се дадат права, които на практика… всяко дружество иска да събира повече, много ясно. Затова механизмите по определяне на таксите и тези комисии, които са направени с държавно участие, финално, за да може да се арбитрира някак си това споразумение между различни субекти, са съвсем адекватна промяна и предложение и не би трябвало да бъдат оспорвани като такива. Трябва да има механизъм за корекция на големите апетити.
Водещ: Г-н Бончев, кой ще загуби от една такава прозрачност?
Борис Бончев: От такава прозрачност никой няма да изгуби. Аз в тази връзка исках преди малко да отговоря на г-н Камбуров, че частните сдружения, търговски, които стоят, да кажем, в АБРО, те са публични дружества. Абсолютно е задължително е едно публично дружество да публикува отчетите си. В случая дружествата за колективно управление, те са дружества на своите членове, т.е. на българската художествено-творческа интелигенция, говоря в най-широк план. Всички тези дружества, както преди малко казах, те имат общи събрания, които са от всички техни членове. Те един път контролират, втори път, ние нямаме нищо против, значи правилата за разпределение и другите нормативни документи, според които тези дружества разпределят тези пари, нека обществото не си мисли, че те просто взимат едни пари и ги разпределят някак си и ги слагат където си искат.
Водещ: Ама обществото ще си го мисли, само ако има ясни правила и има прозрачност.
Борис Бончев: Да, всички дружества имат ясни правила за разпределение и всички дружества имат отчетност. Но нали се сещате, че членовете на тези дружества са в огромната си част физически лица. Авторът и творецът, той е физическо лице, той не е институция. Дали би било според вас етично всички тези физически лица, да се направи един дълъг списък, в който да се пише, примерно Маргарита Хранова – 100 лв., Кирил Маричков – 500 лв., Лили Иванова – 2000 лв. Има неща, за които, една граница ние не бихме могли да преминем. Иначе за прозрачността, принципите на разпределение, отчетността, ние винаги сме били по този начин устроени като дружества. Всички легитимни работещи дружества по целия свят са устроени по този начин. Във всичките кампании, които направиха срещу нас – и медии, и ползватели, и задължени лица – основно беше казано, че дружествата един вид ограбват, един вид крадат и взимат едни пари, които никой никога не е видял и не знае къде отиват, че събират лихви, които не разпределят, а си слагат един вид в джоба и неща от този сорт.
Водещ: Нека да ви попитам така, това кампания ли е? Ето да кажем днешното предаване, в което..?
Борис Бончев: Не.
Водещ: Почти шеговито се опитах да уточня, че Барбара Стейзън ще получи едни пари, които обаче аз не знам нито кой е определил колко да бъдат, нито дали тя ще ги получи.
Борис Бончев: Сега, това са два въпроса. Ще отговоря първо на първия. Това нещо, специално вашето предаване не е кампания, но е кампания това, което АБРО стартира, от вчера можете на сайта им да видите документът, който го описва. Тъй като за медиите е много лесно да манипулират обществото, тъй като те имат този канал…
Водещ: Ама каква манипулация виждате в желанието за повече прозрачност. Защото аз ви казвам, че и аз искам повече прозрачност…
Борис Бончев: Тази кампания, която по всички медии стартира според вас какво е, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Информационна кампания, за да покажем на обществото къде са проблемите в сектора. Това е кампанията, която ние сме стартирали.
Борис Бончев: В сектора безспорно има проблеми, но те не са тези, които вие изтъквате.
Гриша Камбуров: Ние сме забелязали тези. Когато секторът вземе и си покаже документите, които разпределя… Как може според вас предаването по БНР да не е кампания, а предаването в БТВ или предаванията, които ще бъдат другата седмица да бъдат кампания?
Борис Бончев: Никога не е било проблем да се покажат документите, според които разпределя, и вие това много добре го знаете.
Гриша Камбуров: Винаги е било проблем, защото колкото пъти ние сме искали такава информация, от вас се казва, че това е информация само за ваши членове. Тук искам да ви поправя и по отношение на публичните дружества. Публични дружества са само тези, които са листвани на фондова борса или са на регулиран пазар. Повечето от нашите членове са български дружества, които също са ООД-та, ЕАД-та и т.н. и не са листвани на регулиран пазар. Но независимо от това те публикуват и в своята интернет страница и на страницата на търговския регистър информация за паричните си потоци и информация за дивидента, който всеки един от собствениците получава. Така че не мога да се съглася, че едни могат да го правя, а други не могат да го правят. Още по-силен аргумент ви давам, както каза и Тео, в телекомуникационния сектор или в банковия сектор, където тази информация е абсолютно публична до физическо лице.
Водещ: Всъщност аз наистина не виждам никаква разлика съществена в желанието за прозрачност в сектора. От това биха спечелили дори самите творци. Наистина не намирам разлика в позициите.
От всички дотук казани думи днес по отношение на предложените промени в Закона за авторските и сродните права, думата, която най-трудно се преглъща е прозрачност. Затова продължаваме да разсъждаваме върху нея. Г-н Захов, защо тази дума толкова трудно се преглъща? Кой се страхува от прозрачност?
Теодор Захов: Аз не знам кой се страхува от прозрачност, но знам защо трябва да я има. И тя е не само абсолютно задължителна, тя е първото нещо, което трябва да се случи, когато се говори за изобщо някакви отчисления или такси. Тъй като в конкретния случай пък имаме частни фирми, защото всъщност става дума за частни фирми, дружества, частни дружества, които трябва да събират пари, те трябва да бъдат контролирани. Не може безконтролируемо да се събират пари, защото това не е пазарна политика. Тук нямаме пазар, на който да имаме конкуриращи се фирми, които да се опитват да го спечелят. Тук имаме някак си регулирано събиране на пари. И по същия начин, след като е регулирано самото събиране, трябва да има и регулиран контрол. Чисто на базово ниво като принципи говоря в момента, тъй като задълбаването в конкретните текстове вече води до някак си прекалени подробности в разговора. Оттам насетне според мен не само че трябва да се дават отчети, те трябва да са публични. А тъй като технологиите към днешна дата дават достатъчно средства това да става и моментално и доста автоматизирано също така, считам, че публикуването на отчети на сайта, но те считам дори, че трябва да бъдат по-разширени от обикновените стандартни годишни отчети за приходи и разходи и баланси. След като и това обаче към днешна дата не се прави, съжалявам, не може да се твърди, че има каквато и да било прозрачност. Тя е някак си скрита, вътрешна прозрачност, но тук става дума за обществена прозрачност и такава, каквато могат да проверят и засегнатите субекти, а именно медиите.
Водещ: Г-жо Лазарова?
Мариана Лазарова: Значи думата прозрачност не е трудна за преглъщане и всъщност никой не възразява срещу тази прозрачност. Аз и в началото казах – дружествата поискаха тези промени, точно за да е ясно кой участва на този пазар на колективното управление. Лесно е да се каже, и сега трябва да приемем на доверие наистина това, че има 4-5 дружества работещи от всичките тези 34, или колкото са регистрирани там. Наистина ние искаме да се случи това, да се регулира този сектор, да отпаднат онези структури, които просто проформа съществуват. Защо това досега не е направено в закона? Ами има обяснение за това. Просто тази разпоредба на сега действащия чл. 40, тя беше приета преди толкова време, в годините, когато нито имаше кой да контролира, МК сформира своята дирекция „Авторско право”, година и половина след като влезе законът в сила. Редица причини, редица обяснения има за това защо е толкова лаконична тази уредба. Така че никой не възразява срещу прозрачността. Пак казвам, ако творците възразяват срещу нещо, то е срещу начина на… по-скоро с начина на администриране ,на голямата административна намеса при определянето на тарифите. Ние искаме тарифите да се определят на пазарен принцип. Разбира се, че той става в преговори със съответните организации, с организациите на ползвателите. Не може и да бъде… И по този начин са и определени тарифите на дружествата. Едно обаче условие, за да може парите, които медиите плащат, да достигат до своите адресати, т.е. до авторите, до изпълнителите, до продуцентите, това са отчетите, които тези медии трябва да предоставят за това кого са излъчвали, коя е песента, кой е изпълнителят, кой е продуцентът съответно на записите, които те са ползвали. Така че нещата са взаимносвързани. Медиите и дружествата са много тясно обвързани във взаимоотношенията си помежду си и трябва да има пълна коректност, за да може наистина тези средства да отидат в правопритежателите.
Водещ: Дали това се случва? Г-н Бончев, започнахме с примера, че Барбара Стейзън ще получи едни, защото е излъчена днес по националното радио в дует с Бари Гиб и песента „Виновен”. Кажете ми кой определи колко ще получи Барбара Стейзън и тя кога ще си ги получи?
Борис Бончев: Разпределянето на парите, които постъпват от медиите, ако разбира се изобщо постъпват, се определя именно на базата на тези отчети, за които преди малко каза Марияна Лазарова и които за нас е толкова трудно да ги получим от медиите. Тези отчети се обработват от дружествата и съответно на базата на излъчванията на всеки отделен изпълнител се изплащат, ако те са български изпълнители, на съответния български изпълнител, а ако не са български изпълнител, на дружеството в чужбина, което представлява този изпълнител.
Водещ: А какви са сроковете, в които това се случва?
Борис Бончев: Всяко дружество разпределя веднъж годишно събраните пари на своите членове. Аз в тази връзка преди малко в разговора с г-н Камбуров щях да кажа, че догодина реално, тъй като от средата на 2009 г. ние не сме получили от 99% от радиостанциите и от радиопазара реално (…) на нашите членове ние догодина реално няма какво да разпределим за 2009 и 2010 г.
Водещ: Това, което е трябвало да получите от националното радио, вие сте си го получили абсолютно в срок…
Борис Бончев: Да, това го казах, и БНТ, и БНР в това отношение са стриктни, обществените медии. Но те не са целият пазар.
Водещ: Г-н Камбуров, слушаме ви и вас?
Гриша Камбуров: Аз не мога да се съглася с няколко неща отново. Първото нещо, това утвърждаване на тарифите. В текстовете е записано, че МК утвърждава предложената от дружествата тарифа. По никакъв начин не се намесва в нейното формиране. Именно затова законодателят предписва в текстовете на предложения проект дружеството да предложи финансова обосновка на тази тарифа. И ако МК прецени, че процедурата по подготовката на тарифата е спазена, то ще я утвърди. Няма правомощия да не я утвърди, ако процедурата е спазена. Така че една манипулация се получава, тогава когато се казва, че държавата ще определя каква е цената на авторския труд. Това е напълно невярно. Второто нещо е по отношение на прозрачността. Аз днес за първи път чувам тезата, че гилдията иска този законопроект. В интерес на истината на първо четене в Комисията по гражданско общество и медии те призоваха този законопроект да бъде оттеглен като разрушаващ целия сектор. Така че имаме крачка напред, от което виждаме, че дискусиите и разговорите по този въпрос са напълно навременни, защото така върви процесът по приемане на законопроекта. Не мога да се съглася също, за съжаление, че догодина няма какво да получат членовете на „Профон”, защото говорим в момента само за членовете на „Профон”. Това не е така, защото по информацията, с която ние разполагаме, „Профон” разпределя с няколко години назад. Така че сумите, които ние сме си заплащали от 2009 г. все още не са разпределени. Обмисляме също така и сумите, които са дължими за 2010 г. да ги депозираме в специална отворена сметка. И тогава, когато стане ясно кога те ще бъдат разпределени и на кого ще бъдат разпределени, ние ги преведем в сметките на съответното дружество. Но да се трупат в нечия сметка, когато може дефакто ние да оперираме с тях, защото за нас са жизненоважни, а да отлежават в нечия друга сметка, на която да се трупат лихви и тези лихви да не се разпределят на правоносителите, а да остават за административни разходи, за нас е проблем.
Борис Бончев: Аз тук също няма да се съглася с г-н Камбуров, първо защото тези лихви се разпределят сред правоносителите. Административните разходи, за които всички ползватели твърдят, че са огромни, те са 15% конкретно за „Профон” при норматив 25-30 (…) дружества в Европа. Освен това не мога да разбера обществеността не може ли да разбере тази манипулация, която е генерално срещу българската култура и всички български творци. Това се каза онзи ден от много голяма част от тях. В момента този закон реално промените в него целят един безкраен процес от преговори и безкраен процес за неплащане. По отношение за разпределението на парите ще кажа, че 2011 г. „Профон” ще извърши две разпределения – за 2009 и 2010 г.
Водещ: Но преди малко казахте, че в рамките на една година плащате?
Борис Бончев: Да, имаше забавяния през последните години. Тези забавяния бяха свързани с много причини. Един път неподаването на отчети, един път разни други административни проблеми други неща. Г-н Камбуров е много добре запознат също с това нещо. Искам да каже, че лихви и всички останали неща се разпределят на членовете. И тези пари за нас са също жизненоважни, защото ако тях ги няма, българската култура умира. Ние виждаме в какво състояние сме.
Водещ: Аз мисля, че всички тези подозрения най-много се лекуват чрез прозрачност.
Борис Бончев: Абсолютно.
Водещ: Крачката е направена, ето, никой не възрази срещу прозрачността.
Борис Бончев: Възразяваме срещу закона в този му вид.
Водещ: Да, значи може би това е една заявка за гостуване в студиото с г-н Камбуров в следващите издания на „Клуба на журналистите”, защото темата очевидно ще продължи да бъде поставяна. Благодаря на г-н Камбуров и г-н Бончев за това участие!
Нужна е повече прозрачност по отношение на това кой събира пари, за да възмездява авторски права. ето това е крачката, която направиха напред събеседниците в „ Клубът на журналистите”, когато говорим за предложените промени в Закона за авторското и сродните му права. разбира се крачката е малка, но все пак е поощрително, че може да се направи такава крачка. Сега за по-високите санкции, предвидени в закона за авторското право ми се ще да чуя коментара на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии. Като че ли това е една друга крачка, която също така е направена. Трябват по-високи санкции, всички страни се съгласяват с това.
Даниела Петрова: Аз считам, че действително са необходими по-високи санкции, но не за да бъдат събирани, разбира се те ще бъдат събирани, ако се приемат и съответно има нарушения, а по-скоро завишеният размер на санкциите цели да има превенция, да не се допуска нарушаване на законодателството.
Водещ: Т.е. да няма неплащане на дължими суми?
Даниела Петрова: Да.
Водещ: Защото сега творците се оплакват, че няма постъпления.
Даниела Петрова: Действително през последните години на срещите, на които са присъствали заинтересованите страни в комисията, и съответно срещи само с мен, се изказват именно тези опасения, че се забавят плащания, неясно, няма прозрачност на кого се плаща, по какъв начин се плаща, в какъв срок се разпределят набраните средства.
Водещ: Прозрачност ли е най-ключовата дума, ако трябва да обобщим случващото се в момента, в който се приемат тези промени, предложени в законодателството?
Даниела Петрова: Може да се каже, че на първо място трябва да сложим този критерий прозрачност, и на второ място, много са дружествата за колективно управление на права. Трябва действително да е ясно кой събира, по какъв ред събира, за какъв период разпределя и по какъв начин отчислява респективно в срок и по какъв начин съответно достигат парите. Към настоящия момент се изпада в ситуация, че има дублиращи функции. Тук не трябва да се месим в оперативната работа на дружествата за колективно управление по отношение на техните тарифи, но по отношение кой стои на пазара трябва да се осъществява надзор, трябва да има действително яснота.
Водещ: И последно да ви попитам за вашето отношение към предложените промени в чл.40 и чл.26?
Даниела Петрова: В чл.40 действително е една положителна стъпка напред, това, което е желано от сектора. Действително в чл. 40 между буква „а” и буква „е”, защото той е твърде обемен като съдържание, се забелязаха някои неточности, но тези неточности са по отношение на правната техника. Това може да бъде коригирано между първо и второ четене. Считам, че по отношение на чл.26, там дискусията още продължава. Принципно и мотивите за и против са аргументирани от различните страни. Но аз смятам, че трябва да се намери един справедлив баланс, който да удовлетворява както ползвателите, така и авторите и смятам, че във връзка с последващите дискусии и дебата, който ще протече в зала ще може да се вземе едно информирано решение по този въпрос. Принципно подкрепям закона така, както е предложен. Но действително дискусията продължава. Няма безгрешни законодатели, няма безгрешни вносители, така че нека да дадем възможност спокойно да протече дискусията и да се вземе правилното решение.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар! Сега заключителни думи и от г-жа Мариана Лазарова и Теодор Захов. И така, ще има дискусия, какво ще поискате на дискусията?
Мариана Лазарова: Ние вече сме поискали многократно по време на обсъждането в парламентарната комисия по културата, изложили сме не само ние нашето становище по отношение на предложението да отпадне чл.26, това всъщност е основният и много големият проблем на законопроекта. Защото с отпадането на чл.26 наистина се постига, България се поставя в една ситуация, в която може да последва реакция от ЕС и да се понесат санкции, защото тогава открито влизаме в противоречие с Директива 2001 29 на ЕС. Това е един проблем, който много сериозно засяга и ощетява, именно отмяната на чл.26 се отразява изключително пагубна върху българската култура, защото това са едни възнаграждения, с които мисля, че почнахме, но не стигнахме до тях, това са компенсационните възнаграждения, дължими пак на правоносителите, на авторите, на изпълнители, на продуценти за масовото копиране на защитените от закона обекти в домашна обстановка за лично използване. Едно нещо, което не може да бъде разрешено, както законът изисква от всеки един правоносител, и затова той е предвидил, че такова използване е допустимо, но за да бъдат компенсирани авторите, трябва да има предвидено справедливо възнаграждение.
Водещ: Т.е. не сте склонни да дадете пълна свобода на флашката, диска и всякакви други..?
Мариана Лазарова: Ами вижте, (…) пълна свобода не ние у нас, това не е никаква добавена стойност, това е едно възнаграждение, пак казвам, и че това е така, за това дори има резолюция на Европейския комитет на конфедерацията на авторските дружества…
Водещ: Разбира се има и промени в тази позиция, но така, ясно. г-н Захов.
Мариана Лазарова: Много е важно, само едно нещо искам да добавя – 20% от тези пари отиват директно във Фонд „Култура”. Т.е. това е едно директно подпомагане на българската култура. Останалите се разпределят и отиват по предназначение.
Водещ: Зависи кога обаче отиват, защото и това също е много важно.
Мариана Лазарова: Ами то в закона и сега има правила кога отиват. Те отиват разбира се, когато се съберат парите и те започнат да се разпределят. Въпросът е, че ще отиват, когато бъдат събрани. И ако от страна на креативния сектор има някакви критики към действащия в момента текст на чл. 26, то е в посока да бъде той така променен, че действително да гарантира събирането на тези възнаграждения.
Водещ: Г-н Захов?
Теодор Захов: По повод на темата за чл.26, нашето мнение е, че този член трябва да отпадне. Най-малкото в този си вид, в който в момента е записано в закона. Той първо не е работещ, никакви пари не са събрани на практика. Второ също така представлява данък върху една индустрия да се плаща за друга, както и в началото казахме. Освен това дефиницията, по която и препоръката, по която евентуално биха могли да се събират такива пари, става дума за възпроизведено произведение от физическо лице за негово лично ползване. А в момента, както е дефиниран, той би обложил всичко наред. Би обложил сторидж масиви за граничния контрол, би обложил всяка бизнес машина и хард дисковете вътре. Изобщо толкова е неясен и накратко дефиниран, че освен че не работи, може да бъде изключително вреден. И също така, тъй като въздейства върху индустрията за информационни технологии, а тя е известно, че е един много силен мотиватор за развитието на икономиката, би могъл, в някаква степен разбира се, не безкрайно голяма, да затрудни работата на фирмите, които внасят и продават такива продукти. А пък те са жизнено необходими все пак за развитието на информационните технологии в България.
Водещ: Явно е, че дискусиите ще продължат.

Добър ден на Веселина Седларска. Доколко могат да бъдат наистина обективни българските, пък и чуждестранните ни колеги, когато пишат по отношение на ромите, след като цели държави демонстрират едно много двусмислено отношение към тях?
Веселина Седларска: Всички искаме да бъдем обективни и накрая всички сме по малко субективни, защото по-важно е колко сме подготвени по темата. Колкото повече сме подготвени, толкова по-голям е шансът да бъдем обективни. Ние не сме подготвени за ромската тематика, винаги сме я подценявали. Тя е била за нас част от криминалното, от жълтото, от екзотичното. А сега се оказва, че тя не е точно такава. И на практика ние не сме готови да пишем за ромите, защото ги преценяваме по малкото, което знаем. Не може да си виждал роми само на автогарата и след това да пишеш по ромския въпрос.
Водещ: Затова ли говорите за т.”нар. интеграция”?
Веселина Седларска: Причината е, че ние в голяма степен разбираме през всичкото това време интеграцията като асимилация, като желание ромите да станат като нас. Интеграцията не е точно това да направим едни хора точно като нас. Нито всичките роми го искат, нито го могат, нито трябва така да стане. Трябва да си живеем такива, каквито сме си, между нас да има една пропускливост, да няма стена, която да забранява да се преминава от една група в друга по стандарт на живот, по мислене, по ценност и по каквото и да било и в същото време да не си пречим и да не си нарушаваме един на друг ценностите и правата.
Водещ: как ние журналистите можем да подпомогнем този процес?
Веселина Седларска: Ами ние сме проводникът между различните групи в обществото. Мисля, че журналистите можем да направим много.
Водещ: Как в един репортаж да изглежда това, нека да се опитаме да..?
Веселина Седларска: Ами зависи за какво е. Когато пишем за роми, обикновено отиваме, да кажем, на пазара за булки, който се провежда на Тодоров ден един път в годината и обикновено тава са нашите репортажи, от някакви такива любопитни, екзотични неща. Ромите не са само това. Те са и едни хора, които много трудно живеят.
Водещ: Вие сте виждали обаче едни роми, които лесно живеят, те са в Унгария.
Веселина Седларска: Да, познавам там проблема. Унгария не е най-големият пример за толерантност, тя не мисли за себе си като за най-толерантната държава, както го правим ние. Унгарците не се занимават толкова с чувствата, когато говорят за малцинства. Те се занимават с практични решения. Тези решения са критикувани от някои правозащитници. Например по отношение на ромите те толерират пространствената изолация. И се получава така, че по границата на Унгария има много села, предимно ромско население – нещо, което не е точно типично за България. Знаем къде са ромите в България, те са в периферията на абсолютно всеки град и всяко село. И колкото по-голям е градът, толкова повече са и ромите.
Водещ: Нека сега коментираме два образа – едно ромско унгарско село, в което през лятото децата не са на улицата, а в училище и за тях се грижат майки, които получават заплащане по програма за допълнителна заетост и нашия, станал печално известен, много видимия от всички медийни репортажи Блок 20 – една крайност с претенция за истина.
Веселина Седларска: Значи ние ще оставяме нещата да се рушат, ще гледаме сеира, ще се възмущаваме и накрая ще събаряме. Докога, докато съборим цяла България ли? И вижте какво става, събори се един блок и започва и в други градове да се случва същото. Това ли е моделът? Това ли е формулата. Кой политик се изправи и каза: ама тази община какво прави толкова години, че се стигна дотам с една общинска собственост? Защо тези първи нарушители от преди много години не бяха сложени на мястото им? Защо не се взеха мерки, за да не се стига дотук?
Водещ: Нека да поразсъждаваме върху въпроса как един френски журналист, да кажем, би отразил случващото се със злополучния Блок 20? Или да кажем един унгарски журналист?
Веселина Седларска: Скоро получих писмо от френски журналист, който ме молеше да му обясня по един от ромските случаи какво се случва. И виждам, че и те не са чак толкова наясно, че и там проблемите на това малцинство сега ги връхлитат и те също се чудят какви са точно тези хора. Не познават ценностите им. Но мисля, че те ще се подготвят по-бързо от нас.
Водещ: А какво питат? Първото, което питат кое е?
Веселина Седларска: Значи то беше по един случай, в който пак имаше някакъв побой, питаха как е реагирала българската журналистика?
Водещ: И как реагира тя?
Веселина Седларска: Мога да посоча… Ами за нас това са все още дребни проблеми. Ние просто гледаме на тях като на инциденти. Аз мисля, че като ги навържем, тези инциденти ще получат една логика, която е подходяща, аз лично се занимавам с ромска тематика от 30 години, и мисля, че никога не са били толкова тежки проблемите, толкова тежко неприемането, толкова солидно капсулирането на ромската общност.
Водещ: А какво е мястото в българските медии за подобен род съпоставки, коментари, или това са материали, които предимно можем да четем в криминалната хроника?
Веселина Седларска: Обикновено по повод на нещо, което е избухнало някъде. ами когато няма обща дискусия, когато няма политика по този въпрос как медиите сами да формират? Ние поместваме отделни парченца от пъзела, тук едно, там друго, но общата картинка като че ли никой не се интересува от това.
Водещ: Какви неудобни въпроси зададоха френските журналисти на Саркози, на властите, които репатрираха ромите?
Веселина Седларска: Аз мисля, че те бяха по-правозащитни от нашите правозащитници. Журналистите във Франция бяха по-нападателни, отколкото нашите правозащитни организации, от които аз очаквах да скочат и да почнат да обясняват разни европейски принципи, нормативи, да се позовават. Не се случи такова нещо. Докато във Франция потърсиха, разбира се френските журналисти понеже са наясно с проблемите на Саркози, потърсиха обяснение за това, което се случва с проблемите на неговата политика. В това, че той искаше свои проблеми да реши по начин, който ще се хареса на публиката. Както впрочем се случва и у нас. Нима ямболският кмет не събори заради това Блок 20.
Водещ: Но получи ли неудобни въпроси от българските журналисти?
Веселина Седларска: Не, не бих казала. Не бяхме готови за такъв разговор. Там разговорът се пое от две-три ромски организации, които винаги са толкова неумели, така не могат да видят малко повече от тяхната гледна точица, в която са се вперили. Доста са удобни представителите на ромските организации за такива разговори. Много лесно ги оборват вече нашите политици.
Водещ: А как да променим този дневен ред, ако може въобще да се нарече дневен ред, защото това е по-скоро някакъв рефлекс?
Веселина Седларска: Ама аз съм изумена. Например аз, когато пиша, гледам форумите, всеки пише, да се махат, да отидат не знам къде, да станат на не знам какво. Толкова ли не можем да бъдем нормални, обикновени хора и да си кажем – тези хора съществуват?
Водещ: А обективни журналистически коментари биха ли променили тези нагласи или вече е късно за това?
Веселина Седларска: Разбира се, ама това е принципът. Поне кажи, като не можеш да направиш, като не можеш да промениш, като се отвращаваш от това, че за едни ромският проблем е поминък, за други са електорат, за трети са аргумент за лично облагодетелстване, като не можеш да промениш това, поне кажи онова, което ще промени мисленето на хората, поне кажи, че тези хора съществуват, има ги и техните проблеми трябва да бъдат решавани, защото те са и наши проблеми. Абсолютна илюзия е, че може ромите да си имат проблеми и те да не ни докосват. Няма такова нещо. Ние живеем заедно, и все повече ще ни се налага да живеем заедно. ето в Пазарджик българчетата се оттеглиха от класовете с роми. Е, и престанаха ли да съществуват тези роми? И къде са по-добре тези роми в училището или на улицата? Естествено, че в училището, за да пораснат, да работят. Те ще бъдат основна работна сила само след две десетилетия може би. Ние не се замисляме за това нещо.
Водещ: А кой е добрият пример, който да следваме?
Веселина Седларска: Има добри примери и в България. Има мънички уроци по кураж и сред самата ромска общност. Защото за тях също е трудно да излязат, да минат стената или подлеза, с който са отделени, да учат. На мен, винаги когато някой много злобно ми казва, твоите цигани що не ходят на училище, или нещо такова, как, да, и твоите деца могат да отидат да учат в Оксфорд, нали, не е забранено, но не можеш да ги издържаш. Има роми, които наистина не могат да си пратят децата на училище. И аз искам тези неправителствени организации ромски, които непрекъснато семинарстват в спа хотели, да отидат и да свършат нещо елементарно. Да влязат в едно семейство и да кажат: като не ходи детето ти на училище, няма обувки, ето му обувки. Това трябва да правят ромските НПО. Тази всеобща имитация е толкова фалшива, толкова куха, толкова празна и ние продължаваме да се самозалъгваме.
Водещ: Ами в наши ръце са въпросите, трябва да започнем да ги задаваме на когото трябва май? Много дълбока беше тази въздишка, тя беше коментар.
Веселина Седларска: Да, защото и аз се простих с някои илюзии, които съм имала, че ще е по-лесно, че ще е по-бързо, че едва ли не ромите си мечтаят за интеграция, което не е точно така. Коригирана съм доста самата аз. Не е толкова лесно, колкото човек го мисли. Колкото повече разбира, толкова по-резервиран става.
Водещ: Но със сигурност си заслужава усилието?
Веселина Седларска: Въобще не стои такъв въпрос. Ние не можем да се откажем от това усилие. Нямаме право. Това е нещо, което не бива да се поставя под съмнение. 

Шефката на “Музикаутор” Магдалина Тодорова: Българин взе 18 000 лв. от авторски права

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 17.08.2010

- Г-жо Тодорова, Звезди Керемидчиев от "Ахат" обяви, че създава сдружение "Черната овца", което да контролира "Музикаутор". Това притеснява ли ви?

- Не, напротив. Този интерес е положителен. "Музикаутор" е започнал пак да влиза във фокуса на авторите И тези дружества имат нужда от контрол, а ние покриваме 90-95% от репертоара, който се пуска.

- Как се формират отчисленията за авторите?

- За различните видове използване е различно. Това, за което Звезди говори в интервюто си за "Телеграф", ние наричаме публично изпълнение. Там базата е на времетраене на песента. Ако тя е 3 минути, получаваш парите за това време, съотнесено към общия дял на парите, които са взети за тази конкретна проява. Примерно, идват AC/DC, свирят 2 часа, ние сме взели пари, които се разделят на 2 часа и всеки един от авторите на песните взема толкова, колкото съответно е неговият дял.

- А колко сте взели от AC/DC?

- 5% от приходите от билети. Не мога да кажа сумата, защото е търговска тайна. Но "Болкън ентъртейнмънт" нямат проява, за която да не са се издължили. Организаторът на концерта дава протоколите, с които е продавал билетите, които са заверени, и ни доказва, че това му е брутният приход. В случая с "Болкън" взимаме 5%, защото с тях имаме рамков договор.

- А колко взехте от Столичната община за този концерт?

- Нищо, защото не са съорганизатори на концерта.

- А защо тогава искате от кмета на Каварна?

- Защото общината се легитимира като организатор на концерта. Навсякъде, където и да погледнеш, пише, че организатори са община Каварна и "Лауд консертс", включително и на билетите. И ние търсим организаторите на събитието. В "Спирит ъф Бургас" общината също е съорганизатор на проявата, но оттам ни казват: "Имаме си промоутър, който ще поеме цялата сума". Обадихме се на промоутъра, сключихме договор и събитието е покрито. Кметът трябваше да каже: "Аз съм съорганизатор, но търсете само "Лауд консертс" и разговорът щеше да е съвсем различен. Ние сме изпратили нотариална покана и до "Лауд консертс". Освен това вече искаме 7%, защото в закона е записано, че едно такова нещо се организира сьс съгласието на правоносителите, а ние представляваме голяма част от точно тези правоносители. Съгласието се иска предварително.

- Как разбирате кои песни са изпълнявани?

- Вадим сетлистовете и сравняваме песен по песен, след което разпределяме на съответните автори.

- А знаете ли колко билети са продадени?

- Имаме предварителна информация за Каварна, за миналата година и за тази знаем приблизително. За предишните години нещата са идеални, защото имаме договори с "Жокер медна".

- А когато в договора пише, че авторските права са включени в хонорара?

- Няма никакъв проблем, вадят се тези песни от общото времетраене и се изключват от хонорара на съответния автор, който е и изпълнител. И вече взимаме не 5 или 7 процента, а 3,2 или там колкото се пада пропорционално. Авторът може да се откаже от своята част, която на публично изпълнение е 50%, но издателят не се отказва. Другият важен момент е, че за разлика от нас, които даваме на авторите да се отказват от правата си при изпълнение, много други не дават право на авторите си да се отказват от възнагражденията си. Ако си изпълнител, може да се откажеш само от хонорара си, но не и от правото си върху музиката като автор.

- А защо за благотворителни концерти вземате пари?

- "Музикаутор" няма право да отстъпва безвъзмездно използването на репертоар, това го пише в договорите.

- Каква е тарифата?

- Ако събитието се прави на открито, може и 1 човек да се е появил, но тарифата е 40 лв. В зала, която събира до 600 души или на амфитеатър, цената ще е различна – може да е 10 лв. Най-ниската тарифа започва от 4 лв. на минута. Това са предварително приети тарифи.

- Говори се, че Лейди Гага ще пее без билети за зрителите на "Батенберг". Колко ще вземете на организаторите на концерта?

- Организаторите ни казват, примерно, че Лейди Гага ще пее 2 часа. Това означава 120 минути по 40 лв. и прави 4800 лв.

- Ако направят концерт на "Ъпсурт" на същото място?

- Пак ще е толкова, ако свирят два часа. Те са еднакво стойностни за нас. Ние не делим музиката нито на жанрове, нито на музикална стойност. Ако концертът е в зала, започваме от 1 лв. на минута – това е за места до 50 души, стига до 20 лв. за зала между 2000 и 3000 души. Ако българският музикант напълни стадион "Васил Левски" и свири 2 часа, той ще вземе толкова, колкото и AC/DC за същото време.

- Тоест "Конкурент", които свириха на стадиона преди AC/DC, са взели за 40 минути толкова, колкото и AC/DC за същото време?

- Не, защото "Конкурент" подписаха декларация, че се отказват от авторските си права и нищо не получиха. Така ние пресметнахме процента, махнахме тяхното времетраене и остана само времето на AC/DC. Българските музиканти трябва да разберат, че един от начините да ги крадат, е като ги карат да се отказват от авторските си възнаграждения. Това е автогол. Хонорарът на "Конкурент" би оил космически, ако не се бяха отказали от авторските си права за тези 40 минути.

- Събирате права и от радио и телевизии, нали?

- Да. Те се формират на база от годишния оборот. Тази година за радио е 3% и 1 % за телевизии. В България има 86 радиостанции, а от тях са ни платили примерно 70. При телевизиите положението е още по-добро.

- А от заведенията и хотелите колко вземате?

- Там тарифата, грубо казано, е левче на звезда на легло на година за хотели. Хотел 4 звезди е 4,20 на легло на година. Там имаме да растем много, сега сме покрили около 10% от заведенията в България.

- Изяснихме как идват приходите. Как обаче се формират хонорарите? Защото Звезди от "Ахат" се оплаква, че е взел жълти стотинки.

- На Звезди последното събитие е подгряването на Iron Maiden. Той обаче е аранжор в повечето песни. И ако няма изрична друга договорка, композиторът получава 50%, аранжорът 1/6 и текстописецът 2/6. В случая цялата група са се писали като аранжори и взимат някъде по 2,78% за това. А Звезди е предимно аранжор, и то с цялата група. Автор е само на няколко песни, които не се изпълняват често.

- Как следите кои песни се пеят на концертите?

- На големите събития имаме човек, който сваля сетлиста и можем да определим кое и колко от репертоара е наше.

- Колко пари сте събрали за миналата година?

- Средногодишно събираме между 4,5 ибмлн.лв., което е страшно малко. И всичките ги разпределяме, защото нямаме право да правим печалба. Единствено можем да задържим административно процент, с който да поддържаме офиса. Този процент е различен за различните видове използвания, но средният е 18. От някои неща взимаме 10, а от други-25.

- Колко от тези пари са на български автори?

- Много малко. 18-20% от музиката, която се слуша в публично изпълнение, не говорим за концерти, а за радио, телевизия, заведения. За миналата година за разпределение между български автори имаше 530 000 лв.

- Ако си поканя Елтън Джон вкъщи и ми пее, пак ли ще трябва да плащам?

- Не, ако ви пее на семейно парти вкъщи. Само всичко, което е извън рамките на семейството, се води публично изпълнение. Ако примерно "Телеграф" си направи тържество, ще трябва да плащате.

- Ако поканим Миро да ни пее и без пари го направи, пак ли ще трябва да платим?

-Да. Но ако дойде в сградата, ще дадете 4 лв. на минута, а не 40, както е на открито. Защото преди Миро да запее, песента е написана от някого.

- А колко взема авторът за въртенето по радиа и телевизии?

- Около 0,025лв. на минута от радиата, а минутата музика в частните телевизии е около 5 лева. Тоест направете си сметка колко трябва да те въртят, за да получиш сериозна сума. Борбата в момента е да качим събираемостта от публични изпълнения по заведенията.

- Кой автор е взел най-много пари от вас?

- Не мога да кажа името, защото е тайна, но за 2008 г. един български автор е взел 18 000 лв. Не се опитвайте да налучкате името, защото няма да уцелите. Този автор пише много рекламна музика, която постоянно е в ротация.

Стр. 13

“Музикаутор” ще съди “Арт БГ”

в. Дума | 2010-04-20

Дело срещу "Арт БГ" ще заведе "Музикаутор", се посочва в информация, изпратена до редакцията на ДУМА. По данни на сдружението за колективно управление на авторски права на композитори, текстописци и аранжори компанията – организатор на 21 концерта, проведени в България от 2008 г. досега, е ощетила авторите с над 30 хил. лв. От "Музикаутор" посочват, че за изявите на "Бони М", "Рики е повери", Весна Змиянац, Неда Украден, "Харлем госпъл хор", "Глен Милър оркестра" Найджъл Кенеди и др. не са платени авторските права. Въпреки многократните опити на сдружението за коректно уреждане на отношенията с "Арт БГ" и изпратената през февруари нотариална покана, изискваща подписване на договор в 5-дневен срок, към вчерашна дата представител на фирмата не се е свързал с "Музикаутор".

Стр. 21

АБРО се споразумя с Музикаутор за БГ музиката в ефира

www.darikfinance.bg | 2010-04-12

Рамково споразумение за уреждане на авторските права за излъчваната музика в търговските доставчици на радиоуслуги бе подписано между МУЗИКАУТОР и Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО). Срокът на споразумението е пет години и чрез него над 90% от музиката в частния радио ефир ще продължи да се излъчва легално. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) всички доставчици на радиоуслуги, които излъчват музика на територията на България, трябва да заплащат отчисления за авторски права към МУЗИКАУТОР – сдружението за колективно управление на авторските права на композитори, аранжори и автори на текст към музика.
“Европейската практика отдавна е показала, че преговорите с браншови организации са най-успешният метод за постигане на удоволетворителни условия както за авторите, така и за ползвателите. В момента приходите от частни радиостанции представляват около 10% от общите приходи за авторски права, които МУЗИКАУТОР разпределя”, каза Магдалина Тодорова, Изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Доставчиците на радиоуслуги, които влизат в рамковото споразумение, ще могат да се възползват от до 30% отстъпка за обем благодарение на подписаното споразумение, като такава е практиката и във всички чуждестранни дружества за колективно управление на авторски права. Според официалните тарифи на МУЗИКАУТОР електронните медии плащат процент от годишните си приходи, който варира между 2% и 5% в зависимост от дела музика, излъчван в медията и е съобразен както с европейските норми, така и с пазарната ситуация в България.
“До настоящия момент всички договорни отношения с МУЗИКАУТОР са били за срок не по-дълъг от три години. Подписването на дългосрочно споразумение е категоричен знак за ясната ни воля електронните медии да продължат да бъдат коректни ползватели, осъществяващи своята д
ейност в унисон с добрите европейски практики и стриктно спазвайки националното законодателство. Вярвам, че с нашето поведение ще дадем пример за коректно поведение на всички останали категории ползватели, които към момента осъществяват своята дейност в нарушение на ЗАПСП”, каза Гриша Камбуров, Изпълнителен директор на АБРО.
Според статистиката на МУЗИКАУТОР, към настоящия момент само 5-6% от хотелите, заведенията и ресторантите плащат дължимите отчисления за авторски права, като според ЗАПСП всички търговски обекти, в които звучи музика, трябва да плащат отчисления за използвания от тях репертоар. Двете сдружения се договориха за организиране на съвместна образователна кампания, която да насочи общественото внимание именно към тези проблеми и към проблемите на интелектуалната собственост. Основна цел на кампанията ще бъде повишаване информираността на различните категории ползватели за спазването на ЗАПСП и стимулиране уреждането на взаимоотношенията им с МУЗИКАУТОР.
###
МУЗИКАУТОР е сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права. Сдружението е учредено през 1992 г. в София от 104 български композитори и автори. Днес МУЗИКАУТОР представлява над 2000 български творци както и автори от близо 100 страни в света по силата на двустранни договори с 58 чуждестранни авторски дружества.
МУЗИКАУТОР е член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане (BIEM).
Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е най – представителната медийна организация у нас, обединяваща 57 радио и телевизионни компании, представляващи 162 лицензирани/регистрирани радио- и телевизионни оператора, сред които трите национални телевизии – бТВ, Нова телевизия и ПРО.БГ, най – големите телевизионни оператори, разпространяващи програмата си по кабелен път, всички големи радиовериги и местни радиооператори.
Европейската практика отдавна е показала, че преговорите с браншови организации са най-успешният метод за постигане на удоволетворителни условия както за авторите, така и за ползвателите. В момента приходите от частни радиостанции представляват около 10% от общите приходи за авторски права, които МУЗИКАУТОР разпределя, каза Магдалина Тодорова, Изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Доставчиците на радиоуслуги, които влизат в рамковото споразумение, ще могат да се възползват от до 30% отстъпка за обем благодарение на подписаното споразумение, като такава е практиката и във всички чуждестранни дружества за колективно управление на авторски права. Според официалните тарифи на МУЗИКАУТОР електронните медии плащат процент от годишните си приходи, който варира между 2% и 5% в зависимост от дела музика, излъчван в медията и е съобразен както с европейските норми, така и с пазарната ситуация в България.
До настоящия момент всички договорни отношения с МУЗИКАУТОР са били за срок не по-дълъг от три години. Подписването на дългосрочно споразумение е категоричен знак за ясната ни воля електронните медии да продължат да бъдат коректни ползватели, осъществяващи своята дейност в унисон с добрите европейски практики и стриктно спазвайки националното законодателство. Вярвам, че с нашето поведение ще дадем пример за коректно поведение на всички останали категории ползватели, които към момента осъществяват своята дейност в нарушение на ЗАПСП, каза Гриша Камбуров, Изпълнителен директор на АБРО.
Според статистиката на МУЗИКАУТОР, към настоящия момент само 5-6% от хотелите, заведенията и ресторантите плащат дължимите отчисления за авторски права, като според ЗАПСП всички търговски обекти, в които звучи музика, трябва да плащат отчисления за използвания от тях репертоар. Двете сдружения се договориха за организиране на съвместна образователна кампания, която да насочи общественото внимание именно към тези проблеми и към проблемите на интелектуалната собственост. Основна цел на кампанията ще бъде повишаване информираността на различните категории ползватели за спазването на ЗАПСП и стимулиране уреждането на взаимоотношенията им с МУЗИКАУТОР.

Оригинална публикация