в. 24 часа, ТВ приложение | Надежда ЙОСИФОВА | 06.11.2010

С удоволствие всяка делнична сутрин певицата влиза в студиото на ТВ 7 като ководеща в предаването "7-о авеню", а партньорството й с Мон Дьо определя като "лудо забавление". В началото, когато й съобщили името на екранната й половинка, приела новината като страшна, но след началото на репетициите двамата почувствали пълна хармония помежду си.

Камелия Воче признава, че е леко небрежна, малко нехайна и забравя задачките си. Затова пък е адски любопитна в работата си и най-много се кефи на разнообразието от гости. "Влизам в нови, непознати за мен материи – откровена е тв водещата. – Забавлявам се много в рубриката "цветя и градина", тъй като правя всичко сама и в моята градина. А в петък имаме музика на живо, което е изключително приятно за мен като певица". Камелия не се е отказала и от пеенето. През септември е имала участие в Неапол. Влюбена е в джаза. "Не съм й смятала, че нещо друго може да измести музиката. Единствено децата имат свое място в сърцето ми. Изгледах ги с музика, не са ми липсвали пари, но и богата не съм станала. Господ дава всичко! А джазът ми даде възможност да усетя неща, които никой хонорар не би заменил".
Друга важна награда за изпълнителката е оценката на музикантите, с които работи, тъй като за нея те са мерило за това как се е справила. Извън сцената важните неща за Камелия Воче са децата, родителите, приятелите. Щастлива е с 28-годишната си дъщеря и 16-годишния си син Самуил. За каката казва, че е много зряла, нарича я "младия адвокат в къщата". Възхищава се на качествата й. Синът й се ражда, когато е на 29 години. Шегува се, че тийнейджърът е намерил двете жени в къщата, с които прави каквото си иска.
Признава си, че когато е живяла щастливо в Италия не е мислила, че скоро ще се върне в България и ще бъде тв водеща. Музикалната агенция, с която 15 години е работила в Неапол, й давала шанс да види и да се докосне до неща, за които не е и сънувала. Пее в Америка, обикаля Германия, Швейцария… кръстосва цяла Италия. "Харесвам тази страна. В Италия няма нещо, което да не ми е по мярка. И изведнъж след толкова години луд живот ми се струпаха куп проблеми. Три-четири години трябваше да се боря със зъби и нокти. Беше много трудно, може би едва последните две започнах да се усмихвам. И минах през този етап, защото в живота ми навлязоха хора, за които всички се питаха какво общо имат с мен. Връзката ми с Божидар свърши, но не пазя лоши спомени. Четири години и половина бяхме заедно и сблъсъкът ни беше неизбежен и няма как да не е, когато се върви в различни посоки". Камелия Воче е сигурна, че когато е с един човек, дава всичко, но и иска да получава всичко. В момента, в който усети, че нещата не я задоволяват, нещо се пречупва и вече знае, че няма връщане назад. Не крие, че нещо дребно е в състояние да обърне отношението й към някого.

Стр. 20-21

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 02.11.2010

Всеки делничен ден – от понеделник до петък, в ефира на ТВ7 зрителите очакват джаз певицата Камелия Воче и светския хроникьор Мон Дьо. Магазинното токшоу "7-мо авеню", което се излъчва от 10 до 11.30 ч, е сред малкото в родния ефир, което грабва с естествения и неподправен стил на поведение на водещите. Отиваме на "7-мо авеню", за да се срещнем с красивата и по италиански чаровна Камелия и нейния тв партньор Мариан. Намираме ги след края на поредния ефир в големия модерен павилион, където е и студиото на предаването.
Пътят, който отвежда двамата в телевизията, е шанс, предоставен от случайността. "Аз нямах никаква тв практика, освен многото участия в телевизионни предавания, в които пеех", признава Камелия Воче. "Имах щастието да гостувам често в RAI1 в предаването на Елизабета Гардини – Caffe Itagliano. Мечтаех от шестгодишна да пея и реших, че друго няма да правя. Предизвикателството да бъда тв водеща е шанс, дар от съдбата. Истината е, че по време на предаването това съм аз самата. Камелия с всички нейни качества – усмихвам се, когато съм щастлива. И обратното – когато не съм, това се вижда от 100 километра. Забавляваме се страшно с Мон Дьо. Това, да сме заедно под един покрив и за двамата беше страшна уплаха – ние не се познавахме отпреди това и нищо не знаехме един за друг. Интересното е, че по време на ефир се чувстваме двамата прекрасно и сме в пълен синхрон – така, сякаш сме работили в продължение на 20 години."
Телевизията и за двамата е не работа, а просто забавление. Камелия признава: "В негово лице сега аз виждам един по-малък брат." Мон Дьо я допълва: "Няма състезание между нас, защото
това би си проличало веднага по време на ефир. Усещането е за отношения между брат и сестра. Живея далеч от родителите си и тя е сестрата, която никога не съм имал. Дори в личен план аз се съветвам с нея за всичко. Има моменти, в които имам силна нужда от нейното присъствие и съвети. И двамата сме абсолютно естествени. Това, което виждате като екранно присъствие – това сме самите ние, абсолютно неподправени. Правим онова, което усещаме и го показваме." На 7-мо авеню наистина може да се случи всичко. Такъв е слогънът на предаването. Докъде биха отишли двамата, следвайки своята въображаема волност или желание да провокират зрителите?
Камелия започва отново първа: "Няма лимит в това, което правим. И двамата сме много смели. В никакъв случай не търсим екстравагантното докосване на зрителя. Не очаквайте от нас нито да се съблечем, нито да се променим визуално или съдържателно извън добрия тон, за да постигнем провокация. Това няма да се случи.
Но не бих се страхувала да отида с моя екранен партньор Мон Дьо в Брюксел например и да направим заедно предаване, да поставим горещи въпроси или да търсим или дискутираме проблеми, свързани с нашата страна." Мон Дьо определя двамата като хора на полюсите. "Ние, както можем да бъдем весели, щекотливи, шегуващи се със ситуациите, така, ако има сериозна ситуация, можем да бъдем рефлективно сериозни към нея. Ние не сме хора на границите, можем и се променяме спрямо сериозността на проблематиката и темите, за които говорим – можем да се смеем и да бъдем изключително сериозни."
Кои са те?
Моят кръстник е Евгени Минчев. В Италия на едно мое участие той ме чу преди три години и тогава ми каза: "Не можеш да носиш това дълго име, което носи фамилията ти". И му хрумна – Камелия Воче. Воче на италиански означава глас. "Моето име пък ми го даде една приятелка, много години преди да реша да го наложа в публичните си изяви", признава Мон Дьо. "Когато го чуе човек, прави асоциация и възкликва "О, Господи", за това на френски го изписвам в множествено число, за да не богохулствам. Това може да се преведе като "Моите богове", което вече има различен смисъл."
"Приключих с моите светски изяви извън телевизията", лаконично обобщава Мариан и поглежда към Камелия, като й предава щафетата да говори. "Моят живот от 30 и кусур години е свързан с музиката. Не спирам да пея. В момента приключвам албума, който записвам с участието на тромпетиста Мишо Йосифов, група "ТЕ", естрадносимфоничния оркестър на Янко Миладинов." Музикалният проект е спонсориран от Камелия, като албумът ще бъде издаден на италиански и на български. Едно от парчетата вече е заминало за Италия, където ще се състезава в класация на Radio Dimensione Suono. Музиката е изцяло авторска на Александър Бръзицов, но има и песни на Вячеслав Кушев. Вътре са включени и риплеят на Джордж Бенсън, както и на легендарния соло певец Лутър Вандрос с всички платени права. "Доволна съм, че този проект е една своеобразна корона, за която мечтаех от доста години. Това не е албум, от който очаквам да забогатея…. "
Съвсем в края на срещата ни, почти на вратата се заговаряме за трудното битие на българина. Мариан и Камелия не споделят постоянното оплакване на българите от всичко – от кризата и от трудностите на живота. "Проблемите ще свършат тогава, когато се научим да работим, без да чакаме някой да дойде да ни разреши проблемите. Трябва да променим начина си на мислене", казват те.

Стр. 20

сп. Rouge | 19.09.2010

ОТ ЖИВОТА НА КАМЕЛИЯ КРЪСТЕВА -ВОЧЕ БИ СЕ ПОЛУЧИЛ ЧУДЕСЕН СЦЕНАРИЙ ЗА ФИЛМ. СЛЕДЕТЕ ВНИМАТЕЛНО, ЗАЩОТО ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, АКО ИЗПУСНЕТЕ ДОРИ И ЕДИН ЕПИЗОД!

Отгледана е от баба си, след като майка й емигрира В САЩ. Израства като красива дама и талантлива певица. Първата й връзка е с млада футболна звезда. Омъжва се за следващата си любов и на 19 години ражда дъщеря. Тъкмо се докосва до славата, и среща следващия важен мъж в живота си, който я отвежда в Италия. Там създава щастливо семейство, пее на най-големите сцени и заслужено получава псевдонима Voce (от италиански – глас). После започва всичко отначало в България: любови, раздели, предизвикателства. Заинтригувани, помолихме главната героиня да ни "вмъкне" в сюжета и да сподели някои от най-интересните си преживявания с нас. Започнахме с последната серия на сагата – изявата й като водеща на предаването "7-мо авеню" no TV 7.

Как стигна до ролята на телевизионна водеща?

За мен това е нещо много хубаво, с което истински се забавлявам. Продуцентът Виолета Малинова ми се обади в края на февруари и подхвърли идеята. И цялата история се случи от само себе си. За мен беше изненада, че ролята на водещ никак не е лесна. Мислех, че е по-безгрижно, на шега. Но разбрах, че има доста тънкости и много какво да уча. Така че се вслушвам в екипа си, който е с дългогодишна практика. Гледам u чужда телевизия. Откривам, че за водещия най-важно е естественото излъчване. И се опитвам да разговарям с гостите по начина, по който го правя с моето семейство и приятелките си.

А гледаш ли конкурентните дамски предавания по други телевизии?

В Италия разбрах, че работата е голяма торта, с парченце за всеки. Трябва да знаеш кое е твоето, а не да искаш чуждото. Марта Вачкова и Гала са жени, които гледам с удоволствие. Не знам дали мога да си позволя да ги нарека конкурентки, защото съм далеч от тяхната практика и не си помислям да се съпоставям с тях. Животът ме е научил да знам мястото си и да чакам. Успехът трябва да е постепенен, не може да надхвърля нивото ти в момента. Няма как да вляза в нова професия и веднага да поискам "Гран При". Ако правя миши стъпки в правилната посока, е чудесно. В никакъв случай не съм си поставяла за цел да бутна висок стълб, какъвто е например Гала – една от най-добрите водещи. В предаването на Марта пък съм била гост толкова пъти… Тя е истински "бонбон"! Това са дами, от които само мога да се уча, а ако мога да им бъда близка, би било чудесно.

А как се сработихте с Мон Дьо?

Бях ужасена, когато ми съобщиха, че ще работя с него! Той пък си е помислил: "Аз и тая префърцунената!?". Оказа се обаче много чист човек. В никакъв случай не е този екстравагантен елемент, който виждаме. Две репетиции ни трябваха, за да намерим общ език. А вече всеки ден се чуваме по няколко пъти. Страхотна връзка изградихме – много над очакванията ми.

Различна ли е телевизията в Италия?

Разбира се. Независимо, че се учим от тях, което е нормално. Българинът, дори да знае добре езика, не може да се забавлява с италианско предаване така, както италианецът. Хуморът е друг, лошите думи са предадени и приети по различен начин.

А как избра Италия за свой дом за толкова дълго?

Отначало отидох по работа. В България се запознах с тогава бъдещия ми втори съпруг, който беше мениджър на агенция "Лойд Спектаколи" и ме покани за някои ангажименти през 1991 г. После работата ни сближи и накрая се оженихме. А Италия е страна, която лесно те кара да останеш. Там няма нещо, което да не обичам: хората, начина на живот, естетиката.

Майка ти по това време е живеела в САЩ. Не те ли влечеше Америка?

Не. В Италия останах по стечение на обстоятелствата, но чужбина по принцип не ме блазнеше. Бях обиколила доста страни, но не исках съдбата на емигрант, каквато бе избрала майка ми. А и много ми харесваше животът в България: спечелих "Златния Орфей", върнах се с 4 награди от фестивала в Сочи, в Дрезден взех специална награда, после – "Мелодия на годината". Около мен витаеше такъв въздух, който не ми позволяваше да мечтая за друго.

Този живот не ти ли липсваше в Италия?

В първите 5-6 години беше много трудно. Понякога гледах в една точка с дни и ми липсваха приятелите, местата, на които обичах да ходя, успехът пред българска публика. А мъжът ми се дразнеше: "Имаш целия свят, поднесен на тепсия -какво повече искаш!?".

Какво научи от италианците?

Дисциплина. Знаят кога е работното им време и през него се раздават пълноценно. Имам много приятели италианци, които са започвали бизнес в България и с изненада откриват, че четирима български работника свършват за същото време толкова работа, колкото един италиански. Освен това тук сме свикнали на стандарт, който не отговаря на нашите мащаби и икономика – по-големи прахосници сме от италианците. Нещо много различно в отношенията там е и колегиалността. 15 години работих с агенция Malfi Music, където имах десетки колеги певци и те винаги са били като част от мен. Ако на участие ми липсва нещо – апаратура, микрофон, веднага помагат. Един от близките ми приятели – Джиджи Делесио, е най-скъпо-платеният италиански певец в момента, който наскоро записа песен с Майкъл Болтън. Този народ е изключително топъл, никой не те подценява. Огромна е разликата с музикалните среди в България, където гледат да те препънат. И тук има страхотни музиканти, с качества на световно ниво, но за съжаление има и такива, които както комерсиално поднасят продукта си, така и общуват. Често се демонстрира поведение от типа: "Аз съм по-голям от теб!". Отношенията са безобразни. Има и изпълнители, които стоят на лаври от преди 30 години.
В Италия разбрах и какво е професионализъм. Още на първия си самостоятелен концерт пред 13 хиляди души се почувствах истински артист, звезда. Всичко е организирано: от оркестъра до гримьорите и мислиш само за песните си.

Вярно ли е, че си приятелка със сина на Муамар Кадафи?

Така е. Пяла съм на много napmuma на Мутасан u така се запознахме. За него съм чувала противоречиви коментари, но аз съм с прекрасни впечатления. Много щедър и елегантен млад човек. Италианките се надпреварваха да го впечатляват. Той се допитваше до мен за момичета: "Тази ли е по-хубава или другата?". Способен е на страхотни жестове като това заради приятелката си да покани гости на огромна яхта, а в небето 2-3 хеликоптера да летят с надпис: "Обичам те, Изабела". Бях u на 30-я му рожден ден в Маракеш – тридневно парти, за което частен самолет докара от Италия 850 манекенки, една от друга по-хубави. Първата вечер имаше неформална вечеря, за да се опознаят гостите. Втората бяха докарани 500 камили като символ на благоденствие и богатство. Имаше много танци, модерна музика, цветя, лукс. Третата вечер беше моята гордост. Тогава пях не само аз, а и Енрике Иглесиас. Той се оказа много по-чаровен, отколкото изглежда на екрана. Невероятно елегантен и възпитан, може би световната кариера помага за това.

А какъв е италианският мъж?

Прекрасен ухажор. Знае как да накара една жена да се чувства добре, невероятен кавалер u съпруг, изключително грижовен. Никога не съм чула мъж да нагруби дама, не видях пиян италианец. Иначе, въпреки че ги приемаме като еталон за красота, не са нищо особено: дребни, трътлести, даже леко русоляви. Но имат невероятно уважение към семейството. Дори и най-малка опасност да се появи, мъжът трепери над него.

А не са ли малко мамини синчета?

Даже много! До 28-30-годишна възраст италианецът седи до полите на майка си и не бърза да се жени. Но пък и това не е толкова лошо – така става много възпитан. Много се държи на образованието,
университетът е задължителен. Майката пък е на почит в обществото, съпругата в доста случаи се поставя и пред детето. Когато има тържество, тя стои на най-важното място. Уважението към семейството е нещо, което много липсва в България.

Ти си израснала без майка си. Опита ли се да компенсираш това с грижи към своите деца?

Още при първия си брак тук, в България, имах невероятния късмет да открия топлота в лицето на моите свекър и свекърва – семейството, което не бях имала. Да вечеряме заедно и майката на мъжа ми да трепери над мен бяха много силни усещания. Това беше и една от причините бракът ни да продължи толкова дълго – около 10 години. По-късно в Италия, с подкрепата на втория ми съпруг също се чувствах прекрасно. А по отношение на моите деца, сякаш се разделям на две половини. Дъщеря ми – Десислава, се появи, когато бях на 19. Събрах в нея всички възможни амбиции: да е най-добрата в училище, най-възпитаната, да има вкус, класа… Горкото дете! И тя наистина стана такава: винаги чиста, спретната, добра. След няколко години започнах да си мисля: "Как искам едно палаво дете, което да не слуша какво му казвам, да прави напук…". И Господ ми го изпрати. Синът ми Самуил е с 11 години по-малък от кака си и всички казват, че ми е слабост. Дъщеря ми ме обвинява: "Ти го обичаш повече!". Естествено, няма такова нещо, но с него повече се отдадох на това да гледам как се глези, как прави щуротии. И той стана добродушен и чувствителен, но мързеливичкък. Докато Десислава носеше медали за постижения в училище и завърши право в Рим, за Самуил всичко, свързано с училище, е трудно и ходи насила. И аз нося вина за това – не му предадох амбицията, която имах за сестра му.

Заедно с децата сега живееш в България. Защо се преместихте?

Не бих се върнала, ако животът не ме беше заставил. Но след 11 години перфектен брак, се случи нещо ужасно, което аз никога не коментирам, и то доведе до развод. Всичко дойде като гръм от ясно небе. Дори леко завиждах на жените, чийто проблем беше любовницата на съпруга им. На мен ми се искаше мъжът ми да е имал 30 любовници, за да се опитам да се боря с това, а не с другото, което се беше стоварило на раменете ми. Оказахме се едно от малкото изключения сред италианските семейства, в които се появи непреодолим проблем. Битката ми натежа и реших да започна отначало в България.

И тук преоткри стара любов?

A, me нещата с Божидар (Божидар Искренов-Гибона, футболист от близкото минало и юношеска любов на Камелия -бел.ред.) започнаха да се случват още преди да се върна. През 2004 г. бях за малко в България и случайно се засякохме на летището. Той живееше в Америка, но реши да не се връща там. След това дойде при мен в Италия, после започнахме по-често да идваме тук. В един момент се уморих от пътувания и се установихме в София.

Бяхте странна двойка ти – фина и елегантна, той – малко грубоват. Къде бяха допирните ви точки?

(Смее се.) Така е, странна двойка бяхме и всички приятели ме питаха, как така сме заедно като сме толкова различни. В началото никой в Италия не допускаше, че той е мъжът до мен. Един ден дъщеря ми каза: "Мамо, питаха ме защо новият градинар не си облича фланелка, когато изхвърля тревата". (Смее се.) Но нас ни свързваше една чиста любов от възрастта, в която младите хора преживяват първите романтични пориви. И когато бях в много тежка ситуация след развода си, не можех да погледна нито най-красивия мъж, нито най-богатия, най-интелигентния или най-добрия ухажор. В този момент отново се появи Божидар. Нямах доверие на никого и единственото нещо, което пожелах след три години самостоятелна битка – разводът започна през 2000 – 2001 година – беше неговата близост. Той е наистина едно добро и чисто момче, дори на моменти първично. Това да дам на такъв човек любовта си, ме накара да се чувствам добре и да повярвам отново в живота. Е, големият дисбаланс и разликата в разбиранията в един момент излязоха на повърхността и се сблъскаха. Никой не е виновен. Аз му желая всичко добро.

Сега обаче отново си влюбена!

Така е. В момента съм щастлива. На мъжа до мен не му е лесно – моят начин на живот не е много "удобен". Въпреки че се стремя да стоя доста вкъщи, никога не ми стига времето, което имам. Сутрин ставам в 6, идвам на снимки в телевизията, после често имам участия, пътувам… Неговата професия няма нищо общо със сценичния живот, но все пак намираме баланс. Той е достоен човек със страхотни качества.

Би ли се решила на трети брак?

Едва ли. Дори в Италия, ако не беше огромната бюрокрация, нямаше да искам подпис на хартия. Но бях чужденка с дете от предишен брак. Омъжих се, за да улесня нещата.

А какво ти предстои в музикално отношение?

Записвам албум с филхармоничен оркестър. Много интересно се оформя: 11 песни и силно присъствие на български и на италиански музиканти. Имам и различни участия. Докато съм жива, музиката ще е част от живота ми, независимо дали ще записвам, ще пея или ще преподавам.

Стр. 145, 28 – 29, 30