в. Банкер | Александър МАРИНОВ | 13.02.2016

По традиция през последните години всеки сериозен проблем на властта и на тези, които я упражняват, се обяснява главно (ако не изцяло) с "проблеми в комуникацията". Когато отстраняват някой провалил се или провален министър, дежурно се обосновават с това, че "не е успял да комуникира добрите идеи към обществото". Ако тези твърдения са поне отчасти верни, струва си да изясним защо куцат комуникациите (или връзките с обществеността, или просто институционално-политическият пиар) между власт и общество.
Преди всичко и в този случай, както в останалите сфери на управлението, възниква трагичният за България проблем на порочните връзки между политика и пари. Широката общественост едва ли е наясно с обстоятелството, че пиарът на властта е значителен бизнес – само по линия на обществените поръчки на органите на централната власт и техните администрации за комуникация и информация се разплащат около 50 млн. лева годишно
Ако прибавим съответните дейности на партиите (особено в години на избори) и многобройните начини да се заобикалят правилата и за имидж да се плаща под масата, сумата поне ще се удвои. За скромните мащаби на България (откъм медии, рекламен пазар, специализирани агенции, компетентни специалисти) това са много пари.
Вторият основен проблем засяга наложилото се у нас порочно разбиране и практическо осъществяване на пиара – като "лъскане на имидж" на всяка цена, включително и с неприемливи и неадекватни средства. Както ще стане дума и по-нататък, най-впечатляващите пиар провали в българската политика са дело на псевдокорифеи, които в желанието си да изпишат вежди са извадили око. А защо такива пиар "баш майстори" се допускат до ключовите позиции в институционалните комуникации, става ясно, като се направи диагноза на токсичното ниво на политически патронаж и други форми на личен протекционизъм, вихрещи се в звената за връзки с обществеността в българската администрация. От една страна, отразява се шизофреничната уредба на статута на ръководителя на това звено – едновременно член на политическия кабинет и държавен служител (явно вътрешно противоречие в Закона за държавния служител). От друга страна, тегне порочната инерция пиарите да се грижат изключително за "светлия образ" на началника, а не за репутацията на институцията. Неведнъж и без това разклатеното доверие към редица ключови министерства и правителствата като цяло е получавало болезнени удари в резултат на опитите да се прави нескопосана реклама на "силния на деня".

Изобилстват примерите на политически патронаж, стигащ до груби закононарушения

Като назначаването през пролетта на 2015-а на директор на дирекция "Връзки с обществеността" на Министерството на здравеопазването – без конкурс, в нарушение на изискванията за стаж и ранг и очевидно под влияние на явната политическа ангажираност на въпросния специалист. Циничното е, че в същото време депутати от политическата сила, контролираща министерството, шумно рекламираха внесения от тях законопроект за ограничаване на партийните назначения в държавната администрация. Ето още една илюстрация на това, как назначаването на пиар се превръща в антипиар. Не е трудно да се разпознае общата тенденция – партийните пиари да следват патроните си в държавните институции. За съжаление те отиват там с общия си багаж – добре познатия манталитет, смесица от невежество и чувство за недосегаемост. Така, в нарушение на аксиоматични правила и често на законови изисквания, начело на важни административни звена застават хора с нулев управленски опити недоказани (да не кажем несъществуващи) качества.
Невежеството на политиците е огромен проблем за нашата държава, въпреки че при някои от тях наивното невежество (по термините на културната антропология), гарнирано с природен инстинкт, дава известни резултати. Все пак дори да сме привърженици на призива "обратно към природата", разбираме, че едно е да говориш с прости думи като съзнателно избран комуникационен трик, а друго е – защото само така можеш.
Нещата се усложняват от липсата на правила кой за какво има право да говори от името на властта. Тъй като неотдавна обсъждахме пакостите на съветническата преторианска гвардия на управниците, трябва да признаем, че дори опитен пиар не е в състояние да се справи с изцепките на "съветниците", тъй като те се отчитат единствено на министъра. Един от типичните примери е Министерството на икономиката. Проблемите имат още по-дълбок корен смесването на политика и пиар на ролите на политици и комуникационни експерти, на лични и служебни отношения, наблюдаващо се във всички партии -традиция, положена от БСП и ДПС и успешно продължена от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Най-типичната ситуация, в която лъсват недъзите на очертаната негласна и противозаконна практика на институционалните комуникации у нас, е фрапиращата безпомощност и неадекватност на реакциите при криза. Дълбоко се съмнявам, че ръководителката на пресслужбата на правителството е чела цитираните от нея "учебници на КГБ" (по-вероятно е да е имала пропуски при четенето на учебници въобще), но поведението й във връзка със случилото се по време на срещата на Бойко Борисов с български емигранти в Лондон е наистина христоматийно. Такава неподражаема смесица от конспиративна параноя ("сценарий"), окопна психология, махленско клюкарство (кой защо е чакал пред кабинета на Борисов) и противопоказна агресивност ("Чакам ви в Израел", включвания в ефир с нападки срещу медиите) наистина трябва да намери място в учебниците по политическа комуникация – в раздела "Никога не правете така".
Същото важи за почти всички останали членове на правителството през последните няколко месеца. Пиарите на властта не са си изработили заплатите, щом очевидно не са успели да научат своите босове на най-важното – кога да говорят и кога да мълчат. Защото една голяма част от политическите кризи през последните години са по-скоро продукт на непремерени приказки, отколкото на погрешни действия. Или най-малкото – непремерените приказки създават една враждебна обществена среда, която подготвя унищожителна реакция при последващи неблагополучни политически действия. Ако министър Танев си беше спестил разсъжденията на глас за Ломоносов, Кюри, Асен Златаров, а по-късно – възторга относно стратегическия гений Давутоглу, най-вероятно нямаше да му се налага да се обяснява, че не е Киряк Стефчов.

Стр. 14

www.united-partners.com I 19.11.2014г. 

Представители на Асоциация „Детско сърце“ внесоха отворено писмо в Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса на срещи с министър д-р Петър Москов и с управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова. Писмото е подкрепено и от подписка от родители на деца с вродени сърдечни малформации (ВСМ), пораснали пациенти и семействата им от цялата страна. Те апелират „Да помогнем на най-добрата детска кардиологична болница на Балканите – Националната кардиологична болница в София“. Писмото е адресирано и до всички институции, ангажирани с проблемите на здравеопазването и децата с проблеми.

На срещите се обсъдиха основните проблеми, с които се сблъскват децата с вродени сърдечни малформации. В него родители на деца с ВСМ апелират за приемане на програма за развитие на детската кардиология и финансово обезпечаване на лечението на децата; родителите апелират за създаване на център, в който да могат да продължат да се наблюдават и лекуват и пациентите след навършване на 18-годишна възраст в който да работят и детските кардиолози.

Асоциация „Детско сърце” представи и сериозния проблем с профилактиката на децата с ВСМ срещу респираторни заболявания. Тя обясни, че една трета от малките пациенти трябва да бъдат оперирани през първата година от раждането, а около 25% от тях – още през първия месец. Често операциите се забавят поради различни усложнения, причинени от вируси, като например респираторно-синцитиалния вирус, който е основната причина за остри инфекции на долните дихателни пътища при бебета и малки деца. Това забавяне може да бъде фатално понякога, но до този момент профилактиката срещу него не се покрива от Здравната каса, а според представителите на Асоциация „Детско сърце“ подобна превенция е много важна.

Асоциацията подари на двете институции и скулптури на сърца, създадени от деца с вродени сърдечни малформации и техните семейства, които да напомнят на институциите за децата с ВСМ.

Срещите са част от кампанията „Историята на моето сърце”, която стартира на 11.11.14 г. с пресконференция в НКБ. Основната цел е да се осигури по-широка подкрепа от страна на институциите и обществото към децата с вродени сърдечни малформации и подобряване качеството им на живот.

www.united-partners.com  I 12.11.2014г. 

На пресконференция в Националната кардиологична болница, Асоциация „Детско сърце“ обяви началото на кампанията „Историята на моето сърце“, която цели осигуряване на по-широка подкрепа от страна на институциите и обществото към съдбата на децата с вродени сърдечни малформации (ВСМ) и подобряване качеството им на живот.

Данните сочат, че всяка година в България се раждат около 500 деца със сърдечни малформации. Ако не са диагностицирани и лекувани навреме, вродените сърдечни малформации са най-честата причина за смърт през първата година от раждането, обясни доц. Д-р Анна Кънева – Началник отделение по детска кардиология. Тя допълни, че една трета от малките пациенти трябва да бъдат оперирани през първата година от раждането, а около 25% от тях – още през първия месец. Често операциите се забавят поради различни усложнения, причинени от вируси, като например респираторно-синцитиалния вирус, който е основната причина за остри инфекции на долните дихателни пътища при бебета и малки деца. Това забавяне може да бъде фатално понякога, но до този момент профилактиката срещу него не се покрива от Здравната каса, а според представителите на Асоциация „Детско сърце“ подобна превенция е много важна. Те изложиха и още няколко основни искания към институциите:
 Министерство на здравеопазването да приеме програма и да вземе активно отношение към обезпечаване разходите за лечението на малките пациенти с болни сърца. Да се осигури необходимото финансиране за сърдечните операции, интервенционални процедури и лечение чрез създаване на фонд или чрез промяна в начина на заплащане. Клиничните пътеки, по които НЗОК отпуска средства, не могат да осигурят цялостно покриване на разходите, които реално се правят.
 Да се осигури целево финансиране за сърдечно болните деца, подобно на програмите Ин витро, трaнсплантации и др.
 Да се осигури финансиране за закупуване на необходимата апаратура. Основната техника за апаратно дишане е твърде стара и се нуждае от обновяване.
Да се създадат условията за качествени грижи за хората над 18-годишна възраст с вродени сърдечни малформации, като в екипа, който обгрижва тези пациенти, се включат и детски кардиолози.

Исканията на Асоциацията заедно със скулптури на сърца, създадени от деца с ВСМ и техните родители, ще бъдат внесени към отговорните институции.

„Основната цел, която си поставяме с кампанията „Историята на моето сърце“, е да покажем, че децата с вродени сърдечни малформации имат нужда от подкрепата на обществото, за да могат да получат достойния живот, на който всяко дете има право.“, сподели Юлия Райчева от Асоциация „Детско сърце“.

Лица на кампанията са Евелина Павлова и Белослава.

Част от кампанията е и специално създадения микросайт към сайта на асоциация „Детско сърце“, на който родители на деца с ВСМ и деца, с хронични сърдечни проблеми ще могат да споделят своите истории http://www.childsheart.eu/story.

–

Допълнителна информация
Вродените сърдечни малформации са най-често срещаният вроден дефект по света. Всяка година ВСМ засягат и около 500 новородени български деца. ВСМ са най-честата причина за смъртност в ранна детска възраст (до 12-месечна възраст), когато не са диагностицирани или лекувани своевременно.
Многопрофилната болница за активно лечение „Национална кардиологична болница” е университетска болница – една от най-големите специализирани болници на Балканския полуостров. Специалистите на НКБ осъществяват високоспециализирана медицинска помощ (диагностика, лечение и рехабилитация) при възрастни и деца, експертиза на работоспособността и консултативна помощ за цялата страна. Националната кардиологична болница е единственото специализирано лечебно заведение, което осъществява диагностика, интервенционално и оперативно лечение на деца с вродени сърдечни малформации
Асоциация „Детско сърце” е основана през 1990 г. в гр. София. Тя обединява хора, съпричастни към проблемите на децата и младите хора със сърдечни заболявания – родители, детски кардиолози, психолози, юристи и всички, които са готови да дадат своята безкористна помощ на тази не малка част от българските деца и техните семейства. Основната цел е максималното подобряване на качеството на живот на сърдечно болните деца и тяхната социална интеграция чрез висококвалифицирано съвременно лечение, психологическо и юридическо консултиране.

www.segabg.com I 12.08.2014г.

Въпреки ограничения мандат на служебния кабинет, времето явно ще стигне за роднински назначения. Служебният здравен министър Мирослав Ненков е назначил в екипа си дъщерята на своя началник във ВМА проф. Николай Петров – Руслана Петрова. Петрова става началник на дирекция "Връзки с обществеността". Самият проф. Петров пък беше служебен министър в кабинета на Марин Райков, а миналата седмица името му отново се завъртя сред спряганите за новото служебно правителство.  

Оригинална публикация