Агенция CROSS I 2010-02-11

Дори ако една малка част от обвиненията срещу Алексей Петров са верни, то това е страшно за държавата. Това каза в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия журналистът Огнян Стефанов. По думите му, за срещата му с Алексей Петров в ДАНС няма никаква информация в учреждението. Той зададе въпрос – кой е казал, че Петров е вършил много работа на държавата. Всички, които са подписвали заповеди този човек да бъде назначаван, трябва да отговорят на много въпроси, подчерта журналистът. Колко от обвиненията срещу него ще издържат, ние не знаем, защото не сме запознати с детайлите, заяви Стефанов като добави мнението си, че първо трябва да се изясни къде е бил поставено лице – в службите или извън тях. Според него, хората внимателно говорят за Алексей Петров, защото много се страхуват, много от „моите колеги, както и самия аз сме били заплашвани". Стефанов каза, че знае за много свои колеги, които са били викани от Алексей Петров и които са били заплашвани. „Страхът го има и в журналисти, и в политици, и в бизнесмени и този страх го свързвам пряко с дейността на ДАНС. В момента витае страх около един човек", констатира Стефанов.

Оригинална публикация

БНР, 12+3 | 2010-02-10 

Водещ: Явор Дачков, зам.-главен редактор на вестник „Галерия”. Здравей, Яворе.

Явор Дачков: Здравей, Дани, здравейте и на слушателите на „Хоризонт”.

Водещ: И за откритото писмо до министър Цветанов, което публикува вестник „Галерия”, мисля, миналата седмица. единият от въпросите, които задавате към министъра на вътрешните работи е – вярно ли е, че ще бъде арестуван Алексей Петров.

Явор Дачков: Да, днес сме публикували втора част на това писмо. Наистина преди седмица вестник „Галерия” попита открито г-н Цветанов дали се кани да арестува Алексей Петров. И доколкото разбирам, днес имаме отговор от него, макар че това все още не е потвърдено официално, нали така.

Водещ: Да. Какво ви накара да попитате точно това?

Явор Дачков: Алексей Петров ни каза, че се готви неговият арест. Това е истината. Той знаеше, че се готвят да го арестуват. Ние по наши други проучвания стигнахме до същата информация, разбрахме, че в ДАНС е създаден цял отдел, който трябва да събере „доказателства” за него, включително да подслушва нашите телефони, да следи нашите срещи. Например, Криси Патрашкова бяха проследили и снимали на една среща с г-н Хаджолов. Въобще, това ни накара да отправим обвинения. Аз искам специално внимание да обърна на слушателите за всичко, което разказа преди малко Силвия Великова, то беше изключително интересно. И да се направи връзката с отпадането на доказателствата срещу Антон Петров, по прякор Хамстера, който трябваше да бъде свързан с Алексей Петров, като нямащ нищо общо с операцията „Наглите”. Това също ми се струва важно.

Водещ: Намираме ли сега отговор на въпроса защо пуснаха Хамстера толкова бързо и единствен, доколкото си спомням?

Явор Дачков: Няма доказателства. Това стана ясно на всички. А днес „Галерия” публикува една друга, много скандална новина, всъщност, че според слухове, полицейски, в полицейските кръгове, г-н Цветанов е наредил да се разследват съдииките, неофициално, които са постановили тази оправдателна присъда на Хамстера. Но вижте, тук има нещо много важно, което трябва да се разбере. Да изберем по кой път да разговаряме по темата „Алексей Петров” – по криминалния или по политическия. Сега, това, което прави впечатление е, че Цветан Цветанов отказва да каже категорично дали е арестуван първо Алексей Петров и дали той е свързан с разследването за източването на „Кремиковци”, проституция, пране на пари и всички останали неща, нали така.

Водещ: До толкова, доколкото така е обявена акция „Октопод”…

Явор Дачков: Така е обявена, но те го правят, за да ви заблудят и да смесят и двете линии. Ако Алексей Петров, допуснем, че е арестуван и то по криминална линия, ще трябва да зададем серия от въпроси. И аз ще добавя нещо към биографията, която нашият колега каза преди малко, въпреки че там имаше една фактологическа неточност, Алексей Петров, покушението срещу него бе направено през 2002 година, а не през 1992 година. Сега, от 2000 година г-н Алексей Петров е служител на службите за сигурност на Република България, вербуван от тогавашния шеф на службите Атанас Атанасов, на Национална служба „Сигурност”, с министър-председател Иван Костов. От тогава до преди няколко месеца той работи в службите за сигурност. Бил е член, мисля, и на УС на НОИ. В този период, десетгодишен, главен секретар на МВР и негов пряк подчинен, дясна ръка, Цветан Цветанов, беше премиера Бойко Борисов, който би трябвало още тогава да е бил запознат с престъпната дейност на Алексей Петров, по логиката, по която днес ни подвежда Цветанов, че тази група се занимава от десет години с престъпна дейност.

Водещ: Над десет години.

Явор Дачков: Над десет години. По тази логика това е трябвало да знаят и Костов, и Атанас Атанасов. Ако, пак казвам, понеже никой не говори с имена и в прав текст, аз само следва една чисто журналистическа логика отстрани. Друго нещо, което е много интересно, г-н Алексей Петров е имал обща фирма с министър-председателя, самият г-н Бойко Борисов каза, че те са си пушили пурите заедно, били са съратници в каратето, скоро го нарече лоялен гражданин. И, представете си, ако разследват съдружник на премиера за пране на пари, източване на ДДС, източване на „Кремиковци”, трафик на проституция, би трябвало да стигнат и до самия премиер. Така че друга политическа посока, която може да се търси тук е дали това всъщност не би ударило политически директно Бойко Борисов.

Водещ: Сега, кажи ми моля те, Яворе, когато говорихте с Алексей Петров и той предполагаше, че ще бъде арестуван, имаше ли някакви мотиви, някакви причини, някакви неща, които той сподели с вас в тази посока?

Явор Дачков: Това, което обсъждахме е, че по всяка вероятност го свързват с вестник „Галерия”, той не е свързан, той е, да кажем, един от хората, с които журналистите от този вестник общуват, когато събират информация. Формално и неформално той няма нищо общо с вестник „Галерия”, но бе свързан с него заради… най-вече заради участието на Зоя Димитрова, с която работиха в ДАНС в началото на вестника. И предполагам, че акцията срещу него е насочена и заради публикации в този вестник, който далеч не е цензуриран и добре настроен към управлението, напротив, той е критичен, не казвам, че е тенденциозен, напротив, критичен, както би трябвало да бъде всеки български вестник. За съжаление, не всички са такива.

Водещ: Какво да кажем за страшните тайни на прехода, които смята…

Явор Дачков: Това, което знам от него е, че е разказал много подробно подобни схеми на тази, на която предполагам, че пада жертва сега, на г-н Иван Костов в комисията по ДАНС. И е задал няколко конкретни въпроса за участието на г-н Костов в схеми, това трябва да го има протоколирано, но ако си спомняте, г-н Костов отказа категорично, дори на самия Алексей Петров да предостави стенограмата от техния разговор в ДАНС. Това също е много интересно. Защо, ако тази информация е важна, публична, тя не може да бъде публична или най-малкото човекът, който е дал показания за различни нарушения в службите за сигурност, за смесването на схеми, в които участват полици и хора от сенчестия бизнес и служби, да не може да си прочете думите в самата комисия? Днес аз чух коментара на г-н Костов, който каза, че службите са работили много добре. Но аз пак го питам, ако смята, че арестуването на Алексей Петров е много добро, тогава той трябва да отговори на въпроса защо го е назначил преди това в службите, и то в своите служби за сигурност.

Водещ: Ще попитаме това след малко. Надявам се г-н Атанас Атанасов да си вдигне телефона и да участва в нашето предаване, така, както обеща. Благодаря. Чухме зам.-главния редактор на вестник „Галерия” Явор Дачков.

e-vestnik.bg I 2010-01-24

До края на 2009 Дирк Фьоргер е ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

“В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители

В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция. Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти

Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.

Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ. Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета

Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите…”

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-24

За минута Борисов обясни как Слави се опитал да кадрува в партията му. За час шоуменът не отрече. Историята отвори пак темата за близостта на известните лица с политиците
Кой ще даде пари, за да бъде атакуван Циганина? – този въпрос задал през 2004-а Слави Трифонов на Кеворк Кеворкян по време на частна среща между двамата. Случката е описана във втората част от тайния дневник на водещия на "Всяка неделя" – "Кеворк проговаря", издаден през 2008-а. В сборника авторът отбелязва, че в същия период Слави му споделил плановете си един ден да влезе в политиката и дори да стане президент. Пак съм начело в рейтинга (въпросът на социолозите бил с кого българинът иска да отиде на море) – отбелязал Трифонов. – Но още е рано. Ще изчакам няколко години." Темата за осребряването на известността и за политическите амбиции на Трифонов стана отново актуална през последните дни. В интервю за Канал 3 пред Сашо Диков миналия уикенд министър-председателят Бойко Борисов каза, че преди време не се съгласил Дългия да определи половината от министрите на ГЕРБ. "Искаше ми 50 процента от партията. Казах му, че това няма как да стане." Според него затова сега шоуменът така яростно го атакувал от ефира на bTV. В отговор на друг въпрос Борисов допълни, че като кмет на столицата не позволил на Трифонов да строи в градинка, която бил купил. По-късно главният столичен архитект Петър Диков лаконично потвърди случката. Вестник "Стандарт" я доосветли с информация, че за петното Дългия вероятно е платил на скандално известната фирма "Софийски имоти" около 1.7 милиона лева и че точното местоположение на градинката било на кръста между булевардите "Черни връх" и "Джеймс Баучер".
Във вторник в шоуто си Слави Трифонов отговори на премиера. Той започна с уговорката, че с неудоволствие влиза в режим на обяснения, тъй като интервюто на Борисов с Диков било "жълт" разговор на политик с журналист, който още в началото се самоопределил като негов почитател. "Никога не ми е хрумвало да искам 50 процента от ГЕРБ, защото това не е баница и не е ООД – отговори бившият хъш. – Хрумвало ми е, че човек като Борисов може да бъде ракета-носител за промени в българския политически живот. Хрумвало ми е, че аз също мога да бъда такава ракета-носител. Хрумвало ми е, че чрез нас в парламента може да влязат достойни хора. Казвал съм му го, защото едно време бяхме приятели, и съм му казвал, че познавам хора, които могат да помогнат. С репликата за 50-те процента Бойко Борисов измества основната тема. Тя вече не е дали аз го критикувам, защото той не се справя, а става дали го атакувам, защото съм искал половината ГЕРБ и не съм я получил."
Слави и сценаристите не отвориха нито дума по втория въпрос, който на пръв поглед изглеждаше по-лесен за изясняване – молил ли е водещият кмета за услуги. Вместо това сценаристът Иван Кулеков изигра трагикомичен етюд накъде отива България, ако има лъжец за премиер. Шефът му каза единствено, че по онова бреме звънял на Борисов да го моли за нещо, но че той не си вдигнал телефона. "Основната промяна в поведението му дойде, когато стана кмет -заключи Трифонов. – Затова и промених отношението си към него. Първо, по принцип не харесвам министър-председателя, който и да е той. И второ, мразя хора, които все не са виновни, какъвто е случаят с Бойко Борисов."
Засега не искам да се занимавам с политика, а предпочитам да правя предавания, да пея песни и всички заедно да правим шоу, успокои сценаристите продуцентът. За по-нататък – ще видим, остави отворена вратата той.
След като Слави не харесва днешните в политиката и особено тези във властта, защо тогава иска от едни услуги, а пък други изобщо не усещат негативното му отношение? Именно в неговото шоу преди месец президентът Първанов обяви, че ще остане в политиката и след втория си мандат, като вероятно ще създаде нова партия. Коментарите след разговора бяха, че с въпроси за бъдещите планове на държавния глава Трифонов в никакъв случай не си вдига реномето пред публиката. Дни по-късно не по-малко комфортно на диванчето преседя и бившият вътрешен министър Румен Петков, поканен да коментира "Наглите"!, 2 и 3. Защо по ваше време МВР не постигна резултатите, които Цветанов постигна, попита в преамбюла Трифонов. Постигна, но не бяха толкова видими, отговори Петков. Добре, щом казвате, продължи по сценарий водещият.
Двутактовите разговори ядосаха дори колегата на Слави от bTV Светла Петрова, която публично коментира, че участието на политици в риалити и в развлекателни вечерни шоупрограми е сигурен знак за предварително договаряне на въпроси и за съгласуван PR. Слави се готви да става политик и в момента използва екрана да удари едно рамо на хората, с които в бъдеще ще се коалира, коментираха и други политически анализатори.
Слави може и да се готви, но това готвене продължава вече толкова дълго, че заприличва на продължение на известния криминален роман с променено заглавие – "Дългото сбогуване на Дългия". А през това време зрителите не могат да разберат защо известно време той харесва един или друг политик, а после изведнъж го намразва. Но проумяват друго – когато рейтингът на предаването му тръгне да пада, той тръгва да го вдига. Един път измисля актьорска вечер, втори -път – попфолк, трети път – трето. Общото между рубриките е, че в тях фикцията е по-важна от фактите. Проблемът е, че водещият понякога крие това. "Има само една истина казва той.
През 2008-а ексдепутатът Любен Дилов-син прикани бившия си колега и съдружник
Веднъж завинаги да се самоопредели в публичното пространство като шоумен, проектополитик, вече действащ политик, инвеститор или нещо друго. Поводът за писмото на депутата бе гневът на "Шоуто на Слави" по повод скандала "инвитро – инвиво". "Антония Първанова успя по брилянтен начин да ви подведе да подкрепяте един проект, който най-малкото съдържа подозрения за конфликт на интереси – написа Дилов-син. – Затова имам конкретно предложение – или си смени сценаристите, или излез на избори. Стани народен представител и поеми отговорност за делата си, не само за думите си, като разпределяш парите между диабетиците, онкоболните и бездетните майки. След което ще можеш да се порадваш и ти на определенията "боклуци, лайнари и предатели", на каквито аз се радвам сега."
Освен за безпристрастния поглед на Слави Трифонов към политиката и политиците пресният му конфликт с Борисов за пореден път отвори и темата за близостта на рейтинговите тв лица с гостите им. И за ползата на аудиторията от подобна близост. Преди повече от година Георги Коритаров бе отстранен, когато бизнесменът Валентин Златев офиииално се оплака на шефовете на медията, че журналистът го набивал да участва в съмнителна сделка срещу комисиона. Тогава първата реакиия на Коритаров бе също да се изкара жертва на жълт материал, за каквото намеква сега и Трифонов. Неофициално се чу, че Коритаров очаквал да бъде спасен от Борисов, с чието приятелство се хвалел. През ноември м.г. от ефира на bTV слезе и Николай Бареков. Тогава той натърти, че решението да си тръгне е негово. През седмицата обаче Сашо Диков съобщи в интервю за вестник "Труд", че Бареков му се бил обадил и се бил самопредложил за гост в Канал 3, където най-накрая щял да каже истината защо водещ от ранг като неговия бил изтласкан в интернет пространството.

Стр. 4, 26 – 27, 28

сп. Тема | 2010-01-24

Г-н Диков, удовлетвори ви ли разказът на Слави Трифонов във вторник?

- Това бе едно от най-печалните предавания, които Слави някога е правил. Може би по-тъжно беше само уникалното му слагане на Георги Първанов и навеждането на водещия пред президента в буквалния и в преносния смисъл. Впрочем косвено това навеждане продължи и във вторник, когато неслучайно Слави не спомена президентската институция като власт, която трябва да се критикува. Той каза, че само министър-председателите не му харесвали.
Никога не съм си представял, че от един час 58 минути може да се убият с празно говорене и само 8 2 да се каже нещо. В тях Слави каза, че никога не е искал 50 процента от ГЕРБ. Но когато Кулеков избухна, че тогава България има лъжец за премиер, той отговори: "Разсъждаваш емоционално." Е, добре, защо Кулеков се развълнува от нещо, от което Слави трябваше да се развълнува, а самият потърпевш – не. Очевидно знае нещо, което не му позволява да е толкова разгорещен.

Защо Трифонов не отвори и дума за втората част от историята – за градинката срещу "Кемпински-Зографски"?

- Имам едно-единствено обяснение – историята с неосъществения бизнес проект е истина.

Жълто ли искахте да се получи интервюто с Борисов и за да му се подмажете ли, почнахте с встъплението, че сте негов фен?

- Слави не изигра много добре досадата, че е Господ бог, когото занимават с някакви кабелни телевизии и някакви жълти предавания и интервюиращи. Аз обаче приемам "зевсовото" му пренебрежение. Това, което не мога да приема, е, че след това той не се държа като мъж, Приказките, че е единствената опозиция на Бойко Борисов, издишат, след като не може да докаже по убедителен начин, че преди това не му е искал услуги.
За съжаление бунтарят Слави умря. Смешно е избирателно да си поставяш мишени – ще критикувам премиера и няма да закачам президента и Румен Петков. Това го разбират и сценаристите, които иначе винаги съм казвал, че са най-кадърният телевизионен екип. Тях най-много съжалявам, защото на тези момчета не им е лесно да се съобразяват с договорките на шефа си. Затова и напоследък работата на цялото шоу не върви. Издигнаха кандидат във Варна, някакво умно и способно момиче – провали се. Вярно, взе повече от 30 000 гласа, но пък пълният анонимник на ГЕРБ взе с пъти повече и би всички. Какво значи това – че вече не си факторът, който може да учи хората
какво да правят. Преди изборите Слави агитираше хората да не гласуват. Те обаче направиха точно обратното – излязоха и изметоха тройната коалиция. Гледах първото му шоу след 5 юли – всички в него бяха като препикани мушката. Слави още оттогава не харесва Борисов, въпреки че по онова време премиерът не бе подписал дори един лист хартия.
Да, аз не крия, че съм фен на Борисов. Но точно затова не крия също, че ще съм най-големият му критик, когато го виждам да бърка. Така ги разбирам нещата, може да съм наивен.

Защо някои от най-известните тв лица у нас се оставят да бъдат заподозрени в близки и нежурналистически взаимоотношения с политици, бизнесмени, дори с хора от подземния свят?

- Очевидно идва момент, когато решават да изкарат някой лев на гърба на по пулярността си. И не всеки път взимат правилното решение как точно да стане това. Така стана и с Жоро Коритаров, и с Бареков, и сега в случая със Слави. Иска им се да излязат извън рамките на това, което са.

От журналистическа гледна точка какво е хигиеничното разстояние между известния тв водещ и политика?

- При всички случаи – на малко повече от една ръка. Иначе се предполага, че в обсега лесно попадат чаши, вилици, лъжици. Всеки журналист трябва да си прави сметка в какви взаимоотношения влиза с обектите на журналистическия си интерес.
През седмицата бях в Музикалния театър заради историята около директора Борис Панкин. Още с влизането си казах, че може да гледат на мен като на страна в спора, защото бившата ми жена и дъщеря ми играят в негова постановка. Но им казах също, че съм отишъл при тях да дам възможност да кажат болката и недоволството си и че ще ги прекъсвам само тогава, когато нещо не разбирам, а не когато сипят обвинения към новия си шеф.

Стр. 28