www.aej-bulgaria.org I 4.07.2015г.

Видео журналисти от страни членки на ЕС, могат да кандидатстват за кореспондентска позиция в ICF Mostra. Информационната агенция, специализирана в новини за обществени кампании от ЕС, наема журналисти на свободна практика, които могат да заснемат и редактират видео материали от страните, в които живеят.

Кандидатите трябва да познават европейската тематика по теми като околна среда, здравеопазване, бизнес, образование, култура, правосъдие. Нужно е да имат добри познания за политическата, икономическата и социалната сфера в държавите, които отразяват, да работя с HD формат и да вледят добре английски език. Повече информация ще намерите тук.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация

БНР, 12+3 | 2010-02-10 

Водещ: Явор Дачков, зам.-главен редактор на вестник „Галерия”. Здравей, Яворе.

Явор Дачков: Здравей, Дани, здравейте и на слушателите на „Хоризонт”.

Водещ: И за откритото писмо до министър Цветанов, което публикува вестник „Галерия”, мисля, миналата седмица. единият от въпросите, които задавате към министъра на вътрешните работи е – вярно ли е, че ще бъде арестуван Алексей Петров.

Явор Дачков: Да, днес сме публикували втора част на това писмо. Наистина преди седмица вестник „Галерия” попита открито г-н Цветанов дали се кани да арестува Алексей Петров. И доколкото разбирам, днес имаме отговор от него, макар че това все още не е потвърдено официално, нали така.

Водещ: Да. Какво ви накара да попитате точно това?

Явор Дачков: Алексей Петров ни каза, че се готви неговият арест. Това е истината. Той знаеше, че се готвят да го арестуват. Ние по наши други проучвания стигнахме до същата информация, разбрахме, че в ДАНС е създаден цял отдел, който трябва да събере „доказателства” за него, включително да подслушва нашите телефони, да следи нашите срещи. Например, Криси Патрашкова бяха проследили и снимали на една среща с г-н Хаджолов. Въобще, това ни накара да отправим обвинения. Аз искам специално внимание да обърна на слушателите за всичко, което разказа преди малко Силвия Великова, то беше изключително интересно. И да се направи връзката с отпадането на доказателствата срещу Антон Петров, по прякор Хамстера, който трябваше да бъде свързан с Алексей Петров, като нямащ нищо общо с операцията „Наглите”. Това също ми се струва важно.

Водещ: Намираме ли сега отговор на въпроса защо пуснаха Хамстера толкова бързо и единствен, доколкото си спомням?

Явор Дачков: Няма доказателства. Това стана ясно на всички. А днес „Галерия” публикува една друга, много скандална новина, всъщност, че според слухове, полицейски, в полицейските кръгове, г-н Цветанов е наредил да се разследват съдииките, неофициално, които са постановили тази оправдателна присъда на Хамстера. Но вижте, тук има нещо много важно, което трябва да се разбере. Да изберем по кой път да разговаряме по темата „Алексей Петров” – по криминалния или по политическия. Сега, това, което прави впечатление е, че Цветан Цветанов отказва да каже категорично дали е арестуван първо Алексей Петров и дали той е свързан с разследването за източването на „Кремиковци”, проституция, пране на пари и всички останали неща, нали така.

Водещ: До толкова, доколкото така е обявена акция „Октопод”…

Явор Дачков: Така е обявена, но те го правят, за да ви заблудят и да смесят и двете линии. Ако Алексей Петров, допуснем, че е арестуван и то по криминална линия, ще трябва да зададем серия от въпроси. И аз ще добавя нещо към биографията, която нашият колега каза преди малко, въпреки че там имаше една фактологическа неточност, Алексей Петров, покушението срещу него бе направено през 2002 година, а не през 1992 година. Сега, от 2000 година г-н Алексей Петров е служител на службите за сигурност на Република България, вербуван от тогавашния шеф на службите Атанас Атанасов, на Национална служба „Сигурност”, с министър-председател Иван Костов. От тогава до преди няколко месеца той работи в службите за сигурност. Бил е член, мисля, и на УС на НОИ. В този период, десетгодишен, главен секретар на МВР и негов пряк подчинен, дясна ръка, Цветан Цветанов, беше премиера Бойко Борисов, който би трябвало още тогава да е бил запознат с престъпната дейност на Алексей Петров, по логиката, по която днес ни подвежда Цветанов, че тази група се занимава от десет години с престъпна дейност.

Водещ: Над десет години.

Явор Дачков: Над десет години. По тази логика това е трябвало да знаят и Костов, и Атанас Атанасов. Ако, пак казвам, понеже никой не говори с имена и в прав текст, аз само следва една чисто журналистическа логика отстрани. Друго нещо, което е много интересно, г-н Алексей Петров е имал обща фирма с министър-председателя, самият г-н Бойко Борисов каза, че те са си пушили пурите заедно, били са съратници в каратето, скоро го нарече лоялен гражданин. И, представете си, ако разследват съдружник на премиера за пране на пари, източване на ДДС, източване на „Кремиковци”, трафик на проституция, би трябвало да стигнат и до самия премиер. Така че друга политическа посока, която може да се търси тук е дали това всъщност не би ударило политически директно Бойко Борисов.

Водещ: Сега, кажи ми моля те, Яворе, когато говорихте с Алексей Петров и той предполагаше, че ще бъде арестуван, имаше ли някакви мотиви, някакви причини, някакви неща, които той сподели с вас в тази посока?

Явор Дачков: Това, което обсъждахме е, че по всяка вероятност го свързват с вестник „Галерия”, той не е свързан, той е, да кажем, един от хората, с които журналистите от този вестник общуват, когато събират информация. Формално и неформално той няма нищо общо с вестник „Галерия”, но бе свързан с него заради… най-вече заради участието на Зоя Димитрова, с която работиха в ДАНС в началото на вестника. И предполагам, че акцията срещу него е насочена и заради публикации в този вестник, който далеч не е цензуриран и добре настроен към управлението, напротив, той е критичен, не казвам, че е тенденциозен, напротив, критичен, както би трябвало да бъде всеки български вестник. За съжаление, не всички са такива.

Водещ: Какво да кажем за страшните тайни на прехода, които смята…

Явор Дачков: Това, което знам от него е, че е разказал много подробно подобни схеми на тази, на която предполагам, че пада жертва сега, на г-н Иван Костов в комисията по ДАНС. И е задал няколко конкретни въпроса за участието на г-н Костов в схеми, това трябва да го има протоколирано, но ако си спомняте, г-н Костов отказа категорично, дори на самия Алексей Петров да предостави стенограмата от техния разговор в ДАНС. Това също е много интересно. Защо, ако тази информация е важна, публична, тя не може да бъде публична или най-малкото човекът, който е дал показания за различни нарушения в службите за сигурност, за смесването на схеми, в които участват полици и хора от сенчестия бизнес и служби, да не може да си прочете думите в самата комисия? Днес аз чух коментара на г-н Костов, който каза, че службите са работили много добре. Но аз пак го питам, ако смята, че арестуването на Алексей Петров е много добро, тогава той трябва да отговори на въпроса защо го е назначил преди това в службите, и то в своите служби за сигурност.

Водещ: Ще попитаме това след малко. Надявам се г-н Атанас Атанасов да си вдигне телефона и да участва в нашето предаване, така, както обеща. Благодаря. Чухме зам.-главния редактор на вестник „Галерия” Явор Дачков.