БНР, Новини в 09.00 часа | 2010-02-25

Свидетели сме на изключително активно строителство на публични образи и интензивно политическо говорене, което затруднява разграничаването на политическото действие от политическото говорене. Коментарът направи в предаването на „Хоризонт” „Преди всички” председателят на Клуба на стипендиантите на Фондация „Конрад Аденауер” Първан Симеонов. Сред управляващите ясно се откроява образът на премиера Бойко Борисов, смята Симеонов.
Първан Симеонов: Публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образи на партията ГЕРБ, а дори и от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно митологичен и изключително диалогичен …
Симеонов подчертава, че трайна характеристика на настоящото управление е, че успява да поддържа големия разказ на възмездието. Въпросът е до къде ще стигне този разказ, което може да осмисли самото управление, каза още Симеонов.

Dnevnik.bg I 2010-01-14

"Дневник" се обърна към експерти по връзки с обществеността, за да коментират представянето на българският кандидат за комисар Румяна Желева по време на изслушването в Европарламента по ресора, за който е предложена -"Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи". Ето какво казаха Деница Сачеваот Intel Day Solutions и Ралица Ралчева от Go Green communications за начина, по който Желева се е представила:

Деница Сачева, управляващ директор на Intel Day Solutions

"Представянето на Румяна Желева беше слабо подготвено. Отхвърлям възможността екипът й да не е знаел, че въпросите за конфликта на интереси и същината на нейния портфейл ще й бъдат зададени. "А" и "Б" на политическия пи ар е екипът да направи пълен скенер и проверка за всички възможни слаби места и линии на атаки – от това дали си е платил данъците до здравните осигуровки", смята Сачева. По думите й, екипът трябва да е подготвен за всичко, защото подготовката на политици не може да се прави от аматьори.

"Тук не става дума за разрушаване на политическия авторитет на Румяна Желева или този на ГЕРБ, говорим за рушене на националния ни авторитет пред Европейския съюз", подчерта експертът. Това, което се случва не е добро за България като държава и страна, допълни тя.

Според Сачева дори да не се отчитат отговорите на Желева за конфликта на интереси, тя така или иначе не се е справила убедително с отговорите по същество. "Липсваха ясни послания, нямаше очертания на европейската политика, която тя ще води, ако застане на този пост".

Поведението на Румяна Желева е трябвало да бъде много по-овладяно от демонстрираното, настоява експертът. "Вярно е, че стресът, на който е била подложена е огромен, но от друга страна, ако има амбицията да управлява и формира политики като представител на милиони европейски граждани, би следвало да има много по-овладяно поведение". Според Сачева заради това се е стигнало до "махленската сценка" с българският евродепутат Антония Първанова, която е била в резултат от изпускане на нерви от страна на Желева.

Мнението на управляващият директор на Intel Day Solutions е, че изказванията на кандидатът са били пълни с "клишета и кухи думи". Желева е трябвало предварително да реши на какъв език да отговаря, защото непрекъснатото сменяне на езици й е попречило. Английският й беше грапав, в притеснението си използваше неточни изрази, коментира Сачева.

"Госпожа Желева не е политик – нито е родена да бъде, нито се е обучавала да бъде политик. Дори не разбираше същността на някои от въпросите, които й задаваха", подчерта експертът. Правило номер едно в политическия пи ар е предварително политикът да е упражнил заедно с комуникационните си експерти отговорите на възможно най-неприятните въпроси, които могат да му бъдат зададени и да се формулира градивно и конструктивно послание. Особено за такъв тип събитие като изслушването е следвало предварително да бъде направена симулация с различен тип ескперти, включително и психолози, смята тя.

Освен това публичният образ на Желева няма последователност, коментира Сачева. Тя припомня, че Румяна Желева пя "Хубава си моя горо", за да бъде избрана за евродепутат и танцува румба като външен министър. В самите дни около обявянето й за кандидат за еврокомисар стана патрон на кампания за "Ролята на училището за създаване на здравословен модел на хранене" и се снима сред чушки и домати. В допълнение, "следваше по петите" Бойко Борисовдори в Германия при вземането на машината, с която ще се прокопае тунела на софийското метро. Медийните изяви на Желева са неподредени и разпиляни, без външнополитически послания, категорична е Сачева.

Хуманитарната помощ и кризите не са лош ресор, подчерта специалистът. Тя смята, че дори напротив, това е политически благодатен ресор, особено за правене на външна политика с ясни резултати. "Това е ресор, чрез който Европа през призмата на хуманността може да се утвърди още повече като двигател на цивилизационните процеси по света. Ако комисарят на този ресор, е оправен човек, той би могъл да утвърди косвено и България на това поле", отбеляза тя.

Радина Ралчева, управляващ директор на Go Green Communications

"Желева знаеше, че темата с конфликта на интереси е на дневен ред и беше логично да се подготви. Когато си публична личност на такава позиция, не можеш да кажеш: няма да коментирам слухове и моменти от личния си живот. Вместо това Желева допусна груби политически и публични грешки", заяви Радина Ралчева.

"Румяна Желева наруши основно правило в публичността – прозрачност! За пореден път създадохме прецедент в ЕС, това е знак, че не познаваме и не уважаваме европейските структури", категорична е тя.

По думите й, българката е един от най-проблемните кандидати за комисар, а освен това няма политически опит зад гърба си. В същото време България има много пробойни в отношенията си с Брюксел, а трябва да се отчете фактът, че Желева представя не само себе си, но и Европейската народна партия (ЕНП), ГЕРБ и България. Всичко това я е направило фокус на твърде много интереси и тя е трябвало да отиде в Брюксел много добре подготвена, подчерта експертът.

"Румяна Желева трябваше да покаже, че има основания да бъде номинирана за тази позиция, да оправдае доверието, което й е гласувала собствената й държава. Най-голямата й грешка беше, че не беше подготвена и по въпросите по ресора си", категорична е Ралчева.

По думите на Ралчева, Желева генерално е подценила изслушването и го е приела като формалност. "Отнесе се към него по стандартния начин, по който българските политици се отнасят към изказванията си в българския парламент. Отделно след това отказваше да отговаря конкретно на въпросите на журналистите в ЕП и в сряда изобщо отказа да отговаря на въпросите на българските журналисти след Министерски съвет", допълва тя. Медиите обаче са посредникът, чрез който нейните действия и мнения стигат до гражданите, подчерта експертът.

Според Ралчева, правилната постъпка е била още преди изслушването Желева да се изправи пред българските медии и да обясни обвързаността си с фирмата "Глобал консулт". Освен това тя е трябвало да подготви всички нужни документи и да ги представи пред медиите и обществеността, както и да си даде сметка с какво се захваща.

Вместо това поведението на българският кандидат е било като на жертва. Тя е изглеждала притеснена още с влизането си в залата за изслушването, а освен това е излъчвала несигурност през цялото време.

Неприятно впечатление прави фактът, че Желева сменяше езиците, на които говореше, и отговаряше ту плахо, ту рязко, сочат наблюденията на специалиста. Ораторските умения не включват само това да знаеш какво говориш, а и да говориш убедително, да излъчваш авторитет, смята Радина Ралчева. Любопитен факт е, че екипът й беше подбрал неподходящ тоалет, който я правеше бледа.

Освен това Желева избягваше директните отговори на ключови въпроси, допълва Ралчева. "Независимо дали обвиненията срещу нея са били резултат от политически интриги, тя имаше шанса и възможността да ги пресече, да разсее всякакви съмнения, да отговори компетентно и да сложи точка на спекулациите. Тя можеше да докаже, че може да бъде компетентен и авторитетен комисар. Не мисля обаче, че някой излезе от залата на Европейския парламент с това усещане", коментира тя.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Ивайло ДИЧЕВ | 2010-01-10

Колкото по-добри са политическите предавания, толкова по-зле е обществото

ПРИТЕСНЕНИЯТА ЗА УПАДЪКА на политическата журналистика не са само български. В английския език възникна неологизмът infotainment, съчетание от information и entertainment, с който се определя съчетанието на сериозна информация със забавление. Политическото, предполага се, е станало толкова скучно, че трябва да се предложи в атрактивна опаковка от майтапи, музика, разголени жени и тъй нататък. В битката за връщане на гражданите към публичното пространство се включиха благотворителни игри в полза на страдащите и риалити формати, където воайоризмът се преплита с каузата на етническата толерантност или активизиране на избирателната активност. Не зная дали си спомняте
новините-стриптийз, дошли у нас чрез МСАТ – след всичко, което видяхме, за мен те все пак си остават ненадминат образец на жанра.
Защо е това отегчение от публичния живот? Едни намериха причината в политическата коректност, която избягва разделящи теми. Е, да, но оказа се, че некоректният агресивен език на неофашистите също бързо доскучава, зрителят привиква на дразненията и почва да не ги забелязва. Можем да илюстрираме това постепенно привикване с трансгресивния език с упадъка на многобройните политически студиа на СКАТ, които преди години булеха духовете. Конспиративните теории, расистките обиди, популисткият радикализъм постепенно се превърнаха във всекидневие и загубиха ореола си на откровения. Т.е. ако мислим, че ефикасната политическа журналистика трябва винаги да прави нещо в повече от допустимото, бързо
стигаме до абсурд. Просто хората не са идиоти и да привличаш вниманието им с ефектни попържни е възможно само за кратко.
Други търсят залеза на политическото във фрагментирането на съвременните общества, където вече няма масово производство, откъдето изчезват едрите класови идентичности и заедно с тях – масовите партии и каузите, които обединяват. Всеки се пазари отделно, отстоява индивидуален интерес, следва собствена социална траектория. Мултиплицирането на частните електронни медии и, разбира се, възходът на интернет добавят към това едно невиждано размножаване на информационните канали. В Древна Гърция агората е била една, тъй както една е била представата за общото благо; а колко могат са бъдат днес медийните пространства, в които да се води смислен национален дебат? Когато местата за сблъсък на политически идеи, които се конкурират за вниманието ни, станат твърде много, има риск те да тръгнат в посока на стилизиране, на заемане на специални ниши и печелене на определени таргет групи. А тъкмо тук политическото се превръща в нещо друго, не в битка на идеи за общото благо, а в индивидуално предпочитание към
говорители, страсти, декори, часови пояс. Аз мисля, че упадъкът на политическото и съответно спадът на интереса към политическите предавания от края на 90-те години има и друго обяснение. За известно време светът заживя с усещането за това, че няма истински сериозни проблеми за решаване, а политиците може спокойно да бъдат заменени с експерти, които се занимават с детайлите. У нас това усещане донесе управлението на Сакскобурггота, съвпаднало със световен икономически растеж и донесло със себе си една откровено аполитична идеология. Точно като Берлускони или Саркози нашият цар тогава твърдеше, че ще управлява държавата си като предприятие. А какви политически предавания може да има в едно
"предприятие"? По определение там
едни решават, други изпълняват и гражданската енергия може само да създаде конфликти. Тази аполитичност продължи с широката коалиция на Станишев, която почти не остави място за парламентарна опозиция и зауправлява с една ляво-дясна платформа, т.е. отново съвсем аполитично. Неслучайно в целия този период политическите предавания доста залиняха, сериозните проблеми на обществото се поставяха от лежащите по диваните в "Биг Брадър", политиците танцуваха, свиреха на китари или участваха във викторини на популярни предавания. Светла Петрова се опита да замени западащия "Сеизмограф" с викторината "Пирамида" и дори БНТ1 се хвана да пропагандира четенето или историята с телевизионни игри.
И после, бих казал някъде към края на 2008 г., изведнъж нещата се обърнаха и интересът към политиката рязко се увеличи. Първо започна кризата, т.е. случи се истински важно, разделящо събитие, което
истински стресна хората. Казвам нещо тривиално: хората се вълнуват от политика тогава, когато става нещо сериозно, във време на войни, кризи, преврати, земетресения. Когато е съдбовно важно в коя посока ще тръгне страната им. Някак твърде много свикнахме с циничния поглед към света на маркетинга и забравихме, че има истински важни неща – безработица, социална справедливост, фискално преразпределение, разпадаща се държавност.
Кризата съвпадна в България с невиждания изблик на недоволство към тройната коалиция, съчетаващ антикомунистически (БСП) и националистически (ДПС) елементи. Темата за корупцията и нуждата от наказания сякаш концентрираха усещането за несправедливост, натрупано през всичките тези 20 години на бандитски преход.
Но политиката се върна на публичната сцена не просто защото хората искаха възмездие – това те искат отдавна. Работата е там, че през 2009 г. се появи усещане, че нещо може да се промени, нещо зависи от твоето мнение. Не искам тук да обсъждам настоящото правителство и това кога точно то ще разочарова българските граждани на свой ред. Обръщам внимание на този най-важен фактор за мобилизиране на политически енергии: представата, че пред обществото има избор, че не всичко е решено предварително. Политическото е било винаги свързано с участие – в едни случаи гласуват, в други тръгват на война, в трети просто
крещят на площада. Там, където от теб се очаква само да съзерцаваш, сме в регистъра или на ритуала, или на забавата.
В тази перспектива можем да разберем и посоката, в която вървят успешните политически предавания днес. формулата "има събития, възможен е избор, аз участвам" най-добре ми се струва въплътена от "Референдум" на БНТ1. Това предаване, макар да носи негативите от спадащата популярност на държавната телевизия, успя бързо да се наложи с едновременно конкретните и разделящи теми, които представя със сериозния дебат и най-вече с възможността зрителят да участва, като гласува и вижда своя вот в реално време на компютърни графики. Вярно е, че ако се замислим, тези гласувания са леко глупави – и какво, като се изобразява мнението ти на екрана? Ще промени ли нещо? Но хората имат чувството, че се чува гласът им – особено след
усещането за победа над политическия елит, създадено от помитането на тройната коалиция, това все още работи.
По-класическата форма е зрителят да бъде индивидуализиран, да му се спомене името, да се прочете въпросът му. В по-монологичното "Сеизмограф" по bTV усещането за това, че нещо се случва пред очите ни, че участваме в решаването на публичните дела, често идва от връчването на прошение от някакъв зрител на важния гост, който се ангажира обезателно да реши въпроса. Това действа като един вид гражданска лотария, при която само един печели, но всички си представят, че биха
могли да са на негово място. Критиките към това предаване, както и, разбира се, към "Панорама" са, че наместо да притискат политиците с неудобни въпроси, те им дават възможност спокойно да развиват тезите си и по този начин да запушват критичния дебат. Но въпросът има и друга страна: зрителите искат да имат пред себе си
големия началник (именно представен в цялото си великолепие, не под натиск) и да се обърнат към него директно. Ако класическата демокрация беше превърнала в норма личния контакт с избирателя, днес интерактивността е станала абсолютен морален императив: смяташ, че имаш правото да заговориш за политика на неговия блог, да се обадиш по телефона и да чуеш гласа си от екрана, да получиш личен отговор на имейла си.
Нова ТВ с "На четири очи" печели с човешкия фактор, със задушевния формат, откровенията, темите, близки до хората. Сериозни политически въпроси, например как ще се финансира културата, се смесват със смели въпроси за това откъде г-н Рашидов има толкова много пари. И, разбира
се, като лайтмотив непрекъснато тече темата за изоставените сираци, болните, за народопсихологията, от която все си страдаме. Как се преплитат "човешките" теми с важните политически алтернативи пред обществото? Разбира се, тук няма рецепта, но очевидно първите създават един вид
доверие към предаването, вярност към продукта, поддържат, така да се каже, канала – когато възникнат драматични теми, те естествено се надграждат върху тях, без да разрушават цялостното усещане за културност, задушевност, за "трайните неща".
Може би в дългосрочна перспектива тази формула ще се окаже най-печеливша. Нарастването на интереса към политическите предавания едва ли е трайно явление. В момента, в който обществото се успокои и стабилизира, политическите предавания отново ще пожълтеят, ще се обърнат на шоу. Обратно: нека се надяваме политическите предавания скоро да бъдат наново изместени от разни форми на инфотейнмънт, защото колкото подобри политически предавания – толкова по-зле е обществото.

Стр. 108 – 109

в. Монитор | 2010-01-04 

БСП ще похарчи част от държавната си субсидия за сближаване с народа и по-добро медийно общуване, обясниха пред "Монитор" от "Позитано"20. Парите ще бъдат разпределени на заседание на парламентарната група на столетницата в средата на януари. Идеята на партийната сбирка е да определи секторните политики на опозиционната формация, както и да уточни новата стратегия за общуване с избиратели и медии. Част от средствата ще бъдат заделени за т.нар. изнесени заседания на Изпълнителното бюро на Столетницата в провинцията. Воаяжите на партийната управа ще бъдат двудневни и освен срещите със симпатизанти БСП ще води и специалистите си в различните области, за да разясняват най-наболелите теми за региона, в който са. Освен това ще се организират пресконференции за медиите, чиято цел ще бъде даване на гласност на партийните идеи, както и популяризирането на местните функционери на червените.
Очаква се да влезе в сила и новата медийна стратегия на червените, както и въвеждането на т.нар. аналитично звено на партията, което ще изготвя тезите на партийните дейци, като следи и за начина на подаване на информацията. Освен обиколките из страната сме си поставили за цел и простичък език, чрез който да ни разбират, обясниха още от "Позитано".

Стр. 4

19min.bg I 2009-12-22

PR акцията на Берлускони няма да го остави на върха, заяви най-известният политолог в Италия Джовани Орсина. Според него, италианският премиер сам е организирал инцидента в Милано, за да закрепи поразклатените си позиции. Според източници на няколко медии, лидерът на Форца Италия е бил почти възстановен от раните си, но все още избягвал публични изяви, за да запази одобрението от 56%. Атаката е чиста бутафория, като се предполага, че е използван спрей, с който лицето на Берлускони да изглежда окървавено. Фотографиите на Берлускони са били PR акция, на която са се хванали всички световни медии, твърди руският Коммерсант. Медията припомня как цяла седмица италианският премиер е получавал цветя и картички от свои поддръжници. Политологът Орсина, който се слави като голям познавач на италианската политика добавя, че рейтингът на Берлускони най-вероятно отново ще тръгне надолу, защото симпатията към премиера е временно явление.

Оригинална публикация

www.bulgaria-news.bg | 2009-12-06

Цветелина Узунова: "Нямам намерение засега да се връща към предишната си професия на тв водеща. Ще помагам на Царя с каквото мога."

Пред Bulgaria News Цветелина Узунова сподели: "Много хора напоследък ми звънят с въпроса какво ще правя, ще се върна ли в телевизията. Всъщност, за мен промяна в ежедневието няма – ще продължа, както и досега, да работя в моя частен офис на ул. "Шипка", където е фирмата ми за PR VIPART. Създадох я още преди 3 години. С екипа работим основно върху корпоративни PR проекти, въпреки, че кризата се отрази доста и в нашия бранш. Но не изоставям нито политиката, нито журналистиката. Тъй като много харесвам обществената работа, сега ще имам време да се заема сериозно със Сдружението за модерна политика, на което съм председател. Създадохме го с колеги преди няколко години, но така и нямах възможност да го развия. Ще правим това, в което имаме най-голям опит – политически стратегии, PR консултации, анализи, дискусии – както в сферата на вътрешната, така и на външната политика.
Разбира се, и занапред ще помагам на Царя и семейството му в тяхната дейност. Това е без съмнение.
Цветелина Узунова завършва журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира ТВ мениджмънт във Великобритания. Завършва курсове "Журналистика и политическа власт" и "Управление на евро-проекти" към ЕС. 11 години е водеща в БНТ, а 9 години е прессекретар на Симеон Сакскобургготски.
Професионалната си кариера започва като репортер и редактор в "12+3", "Нощен Хоризонт" и Предавания за чужбина в БНР. Работила е като водеща на предаването "Добро утро", на информационните емисии "По света и у нас" в Канал 1 и Ефир 2 в БНТ, главен редактор на вечерните новини на Канал 1 и на предаването "Екип 4". Автор е на документалните филми "Лас Вегас", "Отвъд Гранд каньон", "Страната на орлите" и "Пътят за Драма". Работила е и като водеща в първото частно радио "Експрес".
През април 2001 г. е поканена за говорител на Симеон ІІ, а през юли същата година заема поста директор на Правителствената информационна служба до 2005 г. След края на мандата остава съветник и прессекретар на Симеон ІІ.
От 2006 г. Цветелина Узунова управлява своя компания за публична и медийна комуникация, която работи предимно в сферата на корпоративния PR. Фирмата стана известна с инициативата "София — една дълга история", придружена с уникално DVD за столицата, за която получи поздравление лично от първата дама на САЩ Лора Буш.
От 2006 до 2008 г. е директор на Българска бизнес мрежа – сдружение на средния бизнес в България. Председател е на АМЕА — Асоциация на медийните експерти в администрацията. Член е на Съюза на българските журналисти и на Международната организация на журналистите.
Цветелина Узунова се различаваше от останалите водещи на новини в БНТ със спокойния си, уравновесен и компетентен маниер – различен от обичайната практика на "изразително" изчитане на текстове от аутокюто. Работата й като шеф на правителствения пресцентър не я изпълни с високомерие и началническа тираничност към колегите й журналисти. Цветелина е енергична, без да е агресивна. Отстоява си позициите, без да води пунически войни с медиите.
 

Оригинална публикация

Председателят на БСК Божидар Данев, неговият заместник Камен Колев и главният секретар на Камарата Петър Денев приеха днес по тяхна покана лидерът на политическа партия „Ред, законност и справедливост” Яне Янев, неговият заместник Димитър Абаджиев и кандидатът на партията за кмет на гр. София арх. Павел Попов.

Пресконференция на Теодор Данаилов Дечев, Инициативен комитет за издигането му за кандидат за кмет на София и Политическа партия „Зелените”. На пресконференцията ще бъде представен общ политически документ – „Гражданско действие за Зелена София”.

Каним ви да се присъедините към мероприятието и да се запознаете лично с издигнатия от блогърското общество кандидат за кмет на град София – Теодор Дечев!

Г-н Матеев, В човешкия живот има моменти, в които се прави житейски избор, равносилен на избора ...