Деница Сачева, председател на БАПРА: Бойко Борисов обича да казва, че няма пиар, но ползва десетки съвети

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

 

Оригинална публикация 

 

10 съвета, които никой не ми е искал

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

Георги Лозанов

 

Те са към политиците и подреждат в “опорни точки” илюзиите им по отношение на медиите в предизборна ситуация.

1. Не прекалявай с присъствието си в ефира! Старата максима, че и маймуна да вържеш в студиото, ще я направиш депутат, се преобърна и сега, колкото повече обикаляш из студията, толкова по-голям е шансът да станеш на маймуна. Така е, защото след романтичните години на “първоначалното натрупване на влияние” публичната среда у нас загуби демократични качества и те товари с негативите си “по условие”; щом подадеш глава от дома, вече няма как да се върнеш “целият в бяло”. Историческата граница между двата периода бе маркирана от “урока по мълчание” на царя.

2. Не си купувай медии или дялове в тях! Нито явно, нито пък тайно, защото то няма как дълго да остане такова. Играта на “свой терен” престана, а нищо чудно и никога да не е била печеливша. Откакто хората излязоха на улицата, икономическата връзка между медиите и политиците беше разпозната като тежък конфликт на интереси, а фигурите, които я олицетворяват, са най-атакуваните в държавата. Партийните телевизионни проекти, вместо да вкарват, започнаха да вадят от парламента.

3. По-скромно с парите за кампанията! Получените гласове слабо зависят от тях. Дори често зависимостта е обратнопропорционална, както показва простата сметка от няколко избора насам. Скъпите кампании оставят дъх на корупция, защото е ясно, че взетото после по различни начини ще трябва да се връща. А и избирателят накрая разбра, че по време на кампания се опитват да го надхитрят с партийните приходи от неговите данъци.

4. Не си позволявай негативна кампания! Още от провала на Петър Стоянов в битката му за втори мандат се видя, че независимо дали имаш основания, или не, когато черниш опонента, му прехвърляш гласове. Хората по принцип са разочаровани от политиците си и затова не са готови да дарят разочарованието си един срещу друг. Това им се струва израз на откровено лицемерие, още повече след като станахме специалисти по коалиции и паракоалиции между непримирими врагове.

5. Не се хвали сам! Първо, защото самохвалството дори в балканско общество като нашето е проява на лош вкус. И второ, защото, ако една информация няма поне два независими източника, тя е “комуникативен брак”, думи, хвърлени на вятъра. Усещането на аудиторията е, че някой я баламосва или най-малкото й губи времето.

6. Не разчитай само на агитация! Тя, включително и поради описаните тук политически илюзии, е досадна и приспивна, “Сънчо” за възрастни. А случаят “Костинброд” показа колко беззащитна е агитацията в законните си форми и как едно новинарски разиграно събитие може с лекота да я подмени. Заедно с това очакването е поне преди избори тези, които искат власт, не само да обещават, а и да извършат нещо, и то в плана на възмездието. В резултат политическият процес в страната се е превърнал в съдебен, но на ужким, в “игра на стражари и апаши”

Ако не се запишеш за участие в нея, няма особен смисъл и да се регистрираш за изборите.

7. Говори непредвидимо! Отдавна никой няма търпение да слуша заучени политически фрази, които звучат като публична маска, надяната за случая. Интересът се връща едва когато тя се повдигне от експресивни изблици, персонални откровения, дори очевидни издънки. Доган сякаш първи се усети с признанието за “обръча от фирми”.

Така е, защото двата големи политически разказа на прехода – социалният и антикомунистическият, не бяха удържани съответно от левите и от десните и предизборната борба стана нещо като надомно гладиаторско шоу с мачистки привкус. А вотът играе ролята на възгласи “давай” и “у-у-у” от страна на публиката.

8. Не си крий плановете (дали, как и с кого ще управляваш)! Това предполага избирателят да ти даде гласа си, а после да те остави сам да решиш как да го използваш. Едва ли има някой, който вече може да разчита на подобно кредитиране без гаранции. Състоянието на политическата класа в България е по-тежко и от това на КТБ. Ако партийната система беше като банковата, избирателите още щяха да се редят на опашка пред централите на управляващите.

9. Не разчитай, че екранът няма памет! Че казаното отлита. Интернет ще ти види сметката, чичко Гугъл всичко знае, той е виртуалната съвест на политиката днес. Има все по-тренирани потребители на нета, способни светкавично да те изправят срещу собствените ти думи отпреди месец, година, две… и да те залеят с гняв и присмех. Онези, които градят публичния си образ върху пластове забрава, стават собственици на политически пирамиди, заплашени да рухнат във всеки един момент.

10. Не гледай на зрителя, слушателя и читателя като на по-глупав от теб! Ако не друго, след 25 години медиен плурализъм той знае за елитите всичко, което те биха искали да не се знае за тях. Като прибавим и гражданската солидарност, родена в социалните мрежи, ще стане ясно защо все по-често нейните говорители са лидери на мнение, а не политиците. Вярно е, че това е привилегия на живота в големия град, но също е вярно, че в нашето малко, а и все още патриархално общество каналите на частното общуване са по-мощни от медийните. Посланията “от уста на уста” нямат влияние само върху общности, които принудително си поставил в изолация или си им платил по 50 лева “на калпак”, за да гласуват, без да мислят. Което пък въобще да не ти хрумва, но този съвет няма общо с медиите, така че спирам дотук.

 

 

Оригинална публикация 

Как изглежда политическият процес в образи и каква е медийната визия за управляващи и опозиция?

БНР, Преди всички | 2010-02-25 

Водещ: Как изглежда политическият процес в образи, каква е медийната визия за управляващи и опозиция – това е поводът, който събира днес на дискусия експерти по медийните въпроси и политолози. Тя е организирана от клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер”. Председателят на този клуб Първан Симеонов е наш събеседник. Може би го познавате още като политолог или още повече като известен блогър. Добро утро, г-н Симеонов! Кажете като един от организаторите защо решихте, че вече е назрял моментът да се направи подобно медийно обобщение за образите в управление и опозиция?
Първан Симеонов: Преди всичко защото, може би като журналист ще се съгласите, че в момента сме свидетели на едно изключително активно строителство на публични образи, една изключителна динамика на имиджите, едно много, много интензивно политическо говорене, в което в интерес на истината вече за мнозина може би е трудно да поделят, да нанесат отчетлива граница между политическо действие и политическо говорене. Имаме една прекалена, или пък прекрасна, вече зависи от формулировката, която днес ще се даде, диалогичност на управлението. Имаме едно управление, което ни прави свидетели на своя вътрешен диалог, едно управление, което мисли на глас. А това е една дълбоко медийна ситуация, една ситуация, в която производството и публичното възприятие на изградените медийни образи почва да става изключително интересна…
Водещ: Да, обаче интересно е дали управлението мисли на глас, както вие се изразявате, или виждаме един премиер, който мисли на глас? Защото кой друг образ освен този на премиера вие откроявате ярко?
Първан Симеонов: Вижте, едно е сигурно – че публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образци на партията ГЕРБ, а дори от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори и митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно и митологичен, и изключително диалогичен, което означава земен, близък и доста реактивен, доста гъвкав.
Водещ: Смятате ли, че тази дистанция е изиграна, т.е., че това е само за пред медиите?
Първан Симеонов: Не мога да твърдя. Аз не мога да се наема с такава спекулация, нито мога да кажа тук твърдение, под което съм готов да се подпиша. Истината обаче е, че тази дистанция е една от трайните характеристики на това управление. Но негова друга крайна характеристика е това, че в крайна сметка то успява да поддържа големия разказ на възмездието, големия разказ на ревизията. Дали това е изиграно или е съдържателно не може да се каже, но този разказ се поддържа с настойчива честота, с настойчива педантичност. Въпросът сега е докъде ще стигне тази ревизия. Образно казано, ако сме хванали Трактора, дали ще хванем тракториста, образно казано, дали ако хванем тракториста, ще хванем този, който е произвел, пласирал, внесъл трактора, дали ще ревизираме целия преход, дали ще ревизираме собствено натрупването на капитали, икономическата трансформация? Това е големият въпрос, който ще осмисли това управление. Ако това управление успее да отговори на този въпрос, то ще се окаже, че нищо не е изиграно, а всичко е съдържателно в истинския смисъл на думата.
Водещ: Не знам дали ще възприемете като риторичен следващия въпрос. Как според вас се отразява на медийния образ на управлението активността срещу организираната престъпност? Вие сам включихте образа на Трактора преди малко.
Първан Симеонов: Образът на Трактора ще стане може би в доста голяма степен симптоматичен. Как се отразява? Естествено се отразява положително. Това разбира се трябва да се мери на емпирично ниво и в последните дни ние имаме данни, които излязоха в публичното пространство, данни, които безспорно свидетелстват, че тези акции са възприемани добре. Въпросът е, че тези акции задават и голяма опасност за управляващите, и тази опасност се състои във факта, че ако те не бъдат изведени докрай, ако не бъдат изведени до едни резултати в съзвучие с обществената поръчка, с общественото очакване, то тогава те могат да имат, и биха могли да имат, контраефект. Разбира се тук можем само да гадаем, но към момента аз, честно казано, адмирирам откровеността на вътрешния министър Цветан Цветанов, който наскоро заяви, че това е традиционната дейност на МВР да привежда в известност криминалния контингент. Оттам нататък това, че дадени предполагаеми дейци на организираната престъпност могат отново да бъдат пускани всъщност вече е съвсем друг въпрос. Но засега очевидно акциите срещу организираната престъпност привнасят положителни черти към публичния образ на правителството.
Водещ: Според вас тези акции помагат ли на вътрешния министър Цветан Цветанов да излезе от ролята на подгласника на Борисов и да изгради свой собствен?
Първан Симеонов: Това е безспорно. Това е безспорно, още от месеците ноември, декември, поне според мен, и съм имал възможност в блога, който поддържаме заедно с моя колега Георги Георгиев, Блог Жоро и Първан, имал съм възможност да отбележа това и преди, че от известно време насам ние имаме една еманципация, едно автономизиране на публичния образ на Цветан Цветанов. Цветан Цветанов, ако и да излъчва професионализъм, или по-скоро експертност, той успява да бъде достатъчно отчетлив публичен образ, даже бих казал ярък, въпреки че в известна степен е трудно да си ярък политически образ, когато си по-скоро професионалист в сферата на вътрешното образование. Пак образно казано, както съм си позволявал и друг път да казвам, Цветан Цветанов доказа едно, че е възможно да си полицейски шеф и да трупаш публични позитиви към образа си, без да си Бойко Борисов. Да, Цветан Цветанов вече е самостоятелен публичен образ, даже бих могъл да кажа, той е самостоятелен политически актьор, или по-скоро има потенциала да се развие като самостоятелен политически актьор.
Водещ: Къде е опозицията в картинката?
Първан Симеонов: Опозицията е в доста деликатно положение, но по-скоро въпросът на последните седмици е започнаха ли вече явни политически заявки по отношение на президентските избори? Защото в последните дни станахме свидетели на две такива явни политически заявки, или бихме казали не толкова явни, но очевидни. От няколко месеца насам, даже вече бих казал, президентът Георги Първанов се опитва да легитимира себе си като не толкова като представител на политическа институция, или по-скоро институция с представителни политически функции, колкото като автор на политики, и то алтернативни политики. И тук вероятно колегите по-късно днес на дискусията, медийните експерти ще кажат, че това е направено с всички възможности да се изстиска потенциала на институцията, която президентът представлява – от стратегически дискусии до класически, това е термин в пиара, дано никой не се обижда, класически псевдосъбития от сорта на Дни на отворените врати. Тоест ние имаме един Георги Първанов, който вече е част от партийния разговор, ако изобщо да не е партиен политически актьор. Имаме разбира се една Меглена Кунева. На този фон въпросът за опозицията става още по-сложен, толкова сложен, че на мене ми се струва, че като че ли не съм в състояние сега да гадая какво се случва там, но аз лично не виждам много полезни ходове в близко бъдеще пред тази опозиция. Колкото до останалите партии едно е сигурно – да останем пак на ниво политическа видимост и публични образи – едно е сигурно, безкрайно разтегнати са, неимоверно разчекнати са границите на допустимото политическо говорене. За никого вече не е изненада, ако двама политици се обвиняват взаимно в хомосексуализъм или се заканват на жените си, на неродените си деца, не дай си боже, и т.н. Тоест имаме едно огрубяване на политическия дискурс, сериозно огрубяване на политическия дискурс.
Водещ: И на какво се дължи според вас това?
Първан Симеонов: Преди всичко се дължи на факта, че имаме ексцес на популизъм в последните години в България. Политическият популизъм е една изключително модерна тема в политическите изследвания, няма да скрия, че това е и тема на моите непосредствени изследвания, с които се занимавам като политолог, но помислете, ние имаме няколко общи избори, на които влиза нов политически актьор изключително и само през популистки дискурс, през антиелитиско говорене, антипартийни сантименти дори. Тоест имаме едни политици, които в известна степен черпят своята политическа енергия, черпят своята политическа състоятелност от кресливостта, от димкаджийството. И в този контекст става ясно, че политическото говорене се огрубява. Както казва проф. Петър Емил-Митев, това е негова теза, той нарича това „опростачване”. Едно опростачване, което в интерес на истината аз поне не си спомням от времената на началото на това, което обикновено сме свикнали да наричаме преход.
Водещ: Самото то по себе си може да бъде знак за много неща и е едно добро поле за разсъждения. Но аз предлагам да спрем дотук, за да оставим финала отворен, така че през деня да добавим още мнения по тази тема от предстоящата дискусия.

Свидетели сме на изключително активно строителство на публични образи и интензивно политическо говорене, което затруднява разграничаването на политическото действие от политическото говорене

БНР, Новини в 09.00 часа | 2010-02-25

Свидетели сме на изключително активно строителство на публични образи и интензивно политическо говорене, което затруднява разграничаването на политическото действие от политическото говорене. Коментарът направи в предаването на „Хоризонт” „Преди всички” председателят на Клуба на стипендиантите на Фондация „Конрад Аденауер” Първан Симеонов. Сред управляващите ясно се откроява образът на премиера Бойко Борисов, смята Симеонов.
Първан Симеонов: Публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образи на партията ГЕРБ, а дори и от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно митологичен и изключително диалогичен …
Симеонов подчертава, че трайна характеристика на настоящото управление е, че успява да поддържа големия разказ на възмездието. Въпросът е до къде ще стигне този разказ, което може да осмисли самото управление, каза още Симеонов.