Водещ: Сега рязко ще сменим темата. За скандала Петър Хохегер ще поговорим в следващите минути. Само ще припомня, че в началото на тази седмица вицепремиерът Цветан Цветанов каза, че през 2007 и 2008 г. тогавашното правителство е превело на фирма на лобиста Петър Хохегер милион и половина евро за провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на страната ни в Европейския съюз. Тогава вицепремиерът Цветанов уточни, че част от тези пари са се върнали в PR агенцията на Моника Йосифов,а която живее заедно с лидера на БСП Сергей Станишев и от която той има дъщеря. Нека обаче сега в началото се върнем към корените на този скандал, които са извън пределите на страната ни . Как от най-уважаваният в Австрия PR експерт Петър Хохегер се превърна в синоним на корупционна афера и получи дори прозвището Крал на корупцията? С този въпрос казвам Добро утро на нашия кореспондент в Берлин Мария Стоянова. Добро утро, Мария!
Мария Стоянова: Добро утро!
Водещ: Какъв е отговорът на въпроса? Как така наистина от уважаван PR експерт Петър Хохегер получи прозвището Крал на корупцията?
Мария Стоянова: От поне година насам Австрия вече научи, че корупцията там е била нещо като традиция. Подкупи, мистериозни хонорари, астрономични обезщетения, разместване на постове – всичко това изглежда е било ежедневие в алпийската република. С разплитането на аферите сега се занимава анкетна комисия на австрийския парламент. Тя си е поставила за цел да осветли многобройните скандали в центъра, на които стои Петър Хохегер. На 16. февруари той беше извикан от членовете на анкетна комисия да даде обяснения. Близо четири часа продължи кръстосаният му разпит в австрийския парламент. На него той взриви поне три бомби. Първата беше поименното изброяване на двадесет и трима високопоставени австрийски политици и сумите, с които ги е подкупвал. Втората бомба, която стресна обществото в Австрия, беше, че от милион и половина евро, получени от предишното българското правителство, той е давал суми на други именити личности. Сред тях и бившият вътрешен министър и бивш евродепутат Ернст Щрасер. Това е и третата бомба, взривена от Хохегер. Ехото от тътена тогава още отеква.
Водещ: Мария, стана ли ясно какво е направил с тези 100 000 евро бившият вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер, който ти спомена преди секунди?
Мария Стоянова: В 10 ч. Българско време днес, само след няколко часа, Щрасер ще се изправи пред същата тази анкетна комисия на парламента във Виена. Обясненията му какво е направил срещу стоте хиляди евро са интересни и от българска гледна точка, защото докато за договора на Хохегер с правителството Станишев в София се знаеше, бившият австрийски вътрешен министър изобщо не фигурира в него. Щрасер твърди, че Хохегер е имал чуждестранен клиент с проблем и помогнал да се реши проблемът на въпросния клиент. Хохегер е по-конкретен и казва, че става въпрос за съветване на българското правителство, което е ставало чрез неговата фирма. В период от две години , между 2006 и 2008, Щрасер е получил 100 000 евро – пари, както стана ясно, от онези милион и половина, платени от София на Хохегер за имиджова кампания. Разрових се в медийните архиви от преди четири години и намерих следното изявление на компанията на Хохегер за договор с България. Значи, тогава компанията казва, че целта й е да информира за напредъка на страната ни в останалите държави-членки на Европейския съюз предимно що се отнася до борбата с корупцията и подобряване на сигурността. По-късно, когато договорът вече е изтекъл, самият Петър Хохегер обяснява, че първо е разполагал с твърде малко време и второ, с малко средства, защото според него, такъв тип договори се плащат с по принцип с 3 до 4 млн. Евро. Пред анкетната комисия в австрийския парламент Хохегер разказа, че е получил милион и половина за две поръчки. Какви точно са те, до момента още не знаем.
Водещ: Мария, последен въпрос. До каква степен австрийското общество се вълнува от този скандал около името на лобиста Петър Хохегер?
Мария Стоянова: Вълнува е меко казано. Можем да кажем, че австрийското общество буквално е разтресено. Темата е водеща за медиите в австрийската република. Журналистите в Австрия са шокирани от корупционното блато, в което е плувал политическият им елит години наред. Петър Хохегер се явява ключът към проблема. Навремето неговата PR агенция е била втората по значимост в Австрия. Сега е ясно, че зад името му се крият скандали и афери. Във Виена отбелязват, че и в българския парламент се създава анкетна комисия за дейността на Хохегер. Вестниците пишат, че машинациите му ще лъснат и в България.
Водещ: Благодаря ти, Мария, за това пряко включване! В 10 ч. Българско време вътрешният министър, бившият вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер се изправя пред въпросната анкетна комисия, за да даде отговор на въпроса за какво точно е използвал въпросните 100 000 евро. Сега нека завършим с българската следа в този скандал. Вчера лидерът на БСП Сергей Станишев видя в действията на ГЕРБ опит за шантаж.
Сергей Станишев: Една законно спечелена поръчка, по която е свършена много работа. За България никакви детайли не е имало. Той наясно ли е за какво говори изобщо? Абсолютно не е наясно. По конкретната обществена поръчка, която българското правителство направи, която беше спечелена от австрийската компания „Хохегер”, са правени немалко проверки на Сметната палата. Всички документи са в наличие, за извършената работа са в наличие в Министерския съвет и аз наистина държа всички отчети по тази дейност да бъдат представени публично, да бъдат на разположение на българските медии.
Водещ: Това беше позицията на лидера на БСП Сергей Станишев. Сега позицията на зам.-председателя на парламентарната група на управляващата партия Димитър Главчев.
Димитър Главчев: Г-н Станишев се позовава на одитен доклад на Сметната палата. Това е прословутият одитен доклад от 2008 г., който е правен два пъти на Министерски съвет. Единият път, докато управлява още „Тройната коалиция” – без никакви забележки в него. И втория път – когато има отказ от заверка на годишния отчет. Хубаво е наистина там да се изяснят какви са подробностите, защо има такова разминаване между двата доклада.
Водещ: Ще има ли анкетна комисия по скандала Петър Хохегер и българската следа в него предстои да видим.          

в. Преса | Веселка МАРИНОВА | 14.03.2012

- Господин Хохегер, колко платихте на бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер за работата му по изчистване имиджа на България?

- На Ернст Щрасер е платила моята PR агенция, но парите не са само за работата му по българския проект. Когато българското правителство реши да избере нашата агенция, ние бяхме щастливи да вземем контракта. Не съм непознат в България. Когато сключихме контрактите, в българските вестници имаше интервюта с мен. Аз съм работил като лобист 25 години, имах 120 служители в Австрия и офиси в други страни, в това число и България. Вече не се занимавам с PR, дейността на компанията е друга – производство на храни и възобновяеми енергийни източници.
В България имахме два контракта. Първият – от 2006 година, беше за половин милион евро и с продължителност половин година. Другият беше на стойност малко под един милион евро за една година. На Ернст Щрасер нашата агенция е платила 100 000 евро, защото имахме договор, че това е сумата, която той ще получи за една година консултантски услуги, които извършва за нас. По българския проект Щрасер много ни помогна с анализите си, но тези пари, които той получи, са за цялостната му консултантска работа за нашата агенция – той беше въвлечен и в много проекти в Австрия.

- Плащала ли е вашата агенция и на други политици в Австрия?

- Да, платили сме на доста бивши политици за консултантски услуги, но това е нормален процес в света. След като напуснат политиката, политиците обикновено развиват дейност като консултанти. Освен на Щрасер нашата агенция е платила за една година 78 000 евро на Матиас Райхолд – бивш министър на инфраструктурата, Горбах Хуберт – бивш вицеканцлер, е получил за две години 240 000 евро, за десет години членът на австрийския парламент Валтер Майщергер е получил 1 милион и 300 хиляди евро за работата си за нашата агенция.

- Срещал ли се е господин Щрасер с бившия премиер на България Сергей Станишев?

- Станишев се срещна с Щрасер само веднъж, в началото на работата по проекта. Тогава Щрасер беше в България, за да обясни ситуацията в Европа и как се гледа на България. Всъщност той помогна на агенцията ни с анализите, които направи, за да вземем договора в България.

- За какво ви съветваше в тези анализи?

- Нашият контракт с него беше да го търсим винаги когато се нуждаем от помощта му. За България той ни помогна с анализите за ситуацията в страната, как изглежда тя отвън, какви дейности могат да бъдат осъществени за реформа в политиката, правосъдието, как да се намали престъпността в страната.

- Колко от парите, които получихте от България за двата контракта, са се върнали обратно там и кой ги получи?

- Нашата партньорска агенция, с която се кооперирахме, беше тази на Моника Йосифова. Те получиха 15 процента, или по двата контракта общо агенцията й е получила всичко 270 000 евро. Имахме и още една интернет агенция в България, на която не мога да си спомня името сега, която работеше по писмата, които адресирахме до европейски лидери, вземащи решение. Не си спомням точната сума, но тази компания получи около 50 000 евро. Или общо в България на партньорите, с които работехме, нашата агенция е платила 320 000 евро.

- Какво свърши вашата агенция в България?

- Направихме брошура, която разпространихме и представихме на срещи в европейските столици, на пресконференции. Два пъти поканихме чужди журналисти в България, организирахме им посещения на различни места, провеждахме международни пресконференции, срещи с опозицията, за да се дискутират критичните проблеми.

- Други хора получавали ли са пари за контракта на агенцията ви с България?

- Имахме борд на съветниците, в него влизаха и австрийците Карл Блеха – бивш вътрешен министър, женен за българка, и Петер Шийдер от Социалистическата партия на Австрия. В борда имаше и хора от Германия, Англия. В него членуваше и една жена, представител на опозицията, чието име не си спомням сега. Бордът се събираше на всеки два месеца, разисквахме въпросите с членове на кабинета "Станишев". Хората в борда са получили малки суми, главно да си покрият разходите за срещите. Те са от порядъка на няколко хиляди евро годишно.

- Станишев получавал ли е някакви пари по тези договори?

- Не. Пари, като член на борда, получаваше тази жена от опозицията. Не си спомням името й. Попитайте Моника Йосифова, тя ще ви каже кой от българска страна е работил по проекта.

- Кой в България знаеше, че се работи по такъв договор с вашата агенция?

- Той не е бил таен. Това е обикновен политически договор. Свършихме доста работа, отчетът беше представен пред парламента. Новото правителство, както навсякъде, критикува старото.
***
Днес антикорупционната комисия на австрийския парламент, която Заседава от месеци, отново ще изслуша Ернст Щрасер – бивш вътрешен министър на Австрия, 3а да изясни дали и той е получавал пари от "Телеком Австрия". Очаква се покрай другите въпроси да бъде хвърлена светлина и 3а "българската връзка" в австрийския скандал. Разкритията 3а манипулациите от страна на "Телеком Австрия" и 3а парите, плащани на политици – схема, продължила от 2000 до 2006 година, са под прицела на общественото внимание месеци наред. Покрай историята "Телеком Австрия" в тукашните медии се завъртя и името на България. При последното изслушване на вече бившия вътрешен министър Ернст Щрасер стана ясно, че той е получил хонорар от 100 000 евро от фирмата на 63-годишния (вече пенсионер) лобист Петер Хохегер. Връзката с България е именно Петер Хохегер, който през 2008 година е нает от правителството на тройната коалиция да чисти имиджа на България пред Европейския съюз.

Стр. 8

Агенция КРОСС I 14.03.2012

РЗС ще подкрепи идеята за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разследва скандала около договора между българското правителство и австрийския лобист Петер Хохегер, в който са намесени имената на екс премиера Сергей Станишев и приятелката му – Моника Янова.
РЗС счита, че истината трябва да излезе наяве не само, за да бъде изчистено името на България, но и поради сериозните съмнения за конфликт на интереси на български министър-председател. Задължително трябва да се отговори на въпросите: взела ли е Моника Янова 270 000 евро и на какъв принцип е избрана нейната фирма като подизпълнител?
Нещо повече, българският данъкоплатец има право да знае по какъв начин са изразходвани неговите средства и какви са резултатите. Все пак става въпрос за немалката сума от 1.5 млн. евро, дадени за утвърждаването на положителния образ на България в ЕС.
Народните представители от РЗС ще настояват парламентарната комисия да провери не само тези договори, но и всички договори на правителството на Сергей Станишев с наши и чужди PR агенции. Убедени сме, че анкетната комисия ще установи и други не по-малко скандални факти около „положителния имидж" на България по времето на Тройната коалиция.

Оригинална публикация

www.capital.bg I Зорница МАРКОВ, Илин СТАНЕВ, Росен БОСЕВ I 2.03.2012

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива – от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години – между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България (виж стр. …). Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето – има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.
Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той. (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност – например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София…

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

—————————————-
* "Договорите бяха два"

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 2.03.2012

Като част от "Телеком аферата" в Австрия ще се разследват и връзката на Хохегер със сделките в България

Когато преди две години Петер Хохегер беше уличен в укриване на 10 млн. евро данъци, директорът на офиса му в една от бившите югославски страни плеснал с ръце и възкликнал: "Знаех си, че е един от нас." Комбинацията от австрийски финес и високомерие с балканския схемаджийски манталитет, родиха един от най-изтънчените лобисти в новата история на Източна Европа.

В момента комфортът на Хохегер е нарушен. Най-малкото не може да си живее в къщата в Бразилия, а трябва често да се среща с прокуратурата в Австрия. Срещу него се води разследване по една от най-мащабните измамни схеми в страната – "Телеком-аферата".

Златният век на австрийския лобист беше по време на черно-синята коалиция (между австрийската народна партия (OeVP) и Партията на свободата на Австрия (FPOe) в Австрия от 2000 до 2006 г. Почнал с обикновена PR агенция първо във Виена, а след това в цяла Югоизточна Европа, Хохегер успя да изгради перфектната инфраструктура за свързване на интереси, бизнес и политици и според подозренията на австрийските власти – за осъществяването на корупционни схеми. Той не е главен герой в нея, не е човекът, който стои от едната или другата страна на дадена сделка. Той е посредник при срещата на хора, които се нуждаят от услуги и искат да си платят. А за него остава процент.

Телеком аферата започна да изсветлява в началото на миналата година и досега се събираха доказателства. Отскоро, откакто се провеждат разпитите на участниците в нея, на повърхността започнаха да излизат едно по едно пипалата на съмнителна организация, работела на спокойствие години наред.

Аферата се е разигравала през двата мандата на бившия вече премиер от Австрийската народна партия (OeVP) Волфганг Шусел (2000-2007 г.). През септември миналата година скандалите около Шусел станаха толкова непоносими, че той се оттегли от политическата сцена.

Разследванията показват, че през годините на неговото управление и при старото ръководство на отчасти държавната телекомуникационна компания Telekom Austria, от нея са излезли десетки милиони евро, които са се насочили към различни частни интереси. С парите са финансирани политически кампании, инициирана е промяната на един или друг закон, стигало се е и до борсови спекулации. И за да може парите физически да бъдат прехвърляни, са използвани фирмите на лобиста Петер Хохегер. До момента се знае, че от TA към негови компании през последните десет години са били прехвърлени над 40 млн. евро под формата на различни хонорари. Процент от сумата е оставал за него, другите са продължавали по предназначение.

Изпитана схема

Най-лесно може да се разбере как функционира инфраструктурата на Петер Хохегер чрез следния пример с дълга предистория. Той започва на 4 октомври 2000 г. – дни, преди отчасти държавният Telekom Austria да бъде листван на борсата. Тогавашният финансов министър и принципал на дружеството Карл-Хайнц Грасер одобрява специална опция за мениджърския екип на компанията. Ако през следващите години акциите на ТА надвишат определена стойност, група от около стотина мениджъри ще си разделят сносен бонус. Общата сума е 9 млн. евро. Крайната цел е не по-късно от 27 февруари 2004 г. цената на акциите да е с 30% по-висока от тази в деня на листването. В случая – 11.70 евро на акция.

За периода между 2000 и 20004 г. акциите на австрийската компания растат, но съществува реалният риск да не достигнат планираната граница, при това на косъм. Това означава, че директорите й няма да си получат бонуса. За да се застраховат, те измислят своевременен план. Намират инвестиционен посредник, който в последната минута трябва да купи акции на ТА и така да качи курса им. За услугата той трябва да получи награда от 1 млн. евро. Две минути преди края на борсовата сесия "неочакван" инвеститор купува от книжата на телекома, акциите минават заветните 30%. Планът е изпълнен.

Понеже борсовият посредник няма как да си получи парите директно от ТА, трябва да бъде изработена специална схема за тяхното прехвърляне. Тук в играта влиза Петер Хохегер, а доклад на градската прокуратура от началото на месеца показа и каква точно е била ролята му. Телекомът превежда парите на фирмата му Valora с фиктивната аргументация "Оценка на пазарните шансове". Хохегер тегли парите от банковата си сметка лично и ги раздава на всички по веригата. За себе си запазва малка част.

Прокуратурата в Австрия сега разследва тази и всички подобни сделки и проекти на телекомуникационната компания. Беше сформирана самостоятелна комисия в парламента, която води паралелни разпити. Самото ръководство на ТА също назначи "специален отряд" за вътрешна проверка. Във фокуса на всички попадат и инвестициите, правени през изминалите години в Европа и най-вече около придобиването на компании в България и Беларус.

Българската следа

Малко предистория: През 2002 г. група австрийски бизнесмени, сред които Мартин Шлаф, бившият председател на Австрийската народна партия (OeVP) Йозеф Таус и генералният директор на финансиращата сделката банка BAWAG – Хелмут Елзнер, купиха "Мобилтел" за 800 млн. евро. Три години по-късно продадоха дружеството в България на Telekom Austria за 1.6 млрд. евро.

Разследването в момента се води в няколко посоки: каква е причината цената на компанията да се удвои за три години; имало ли е корумпиране на политици и други важни за сделките участници в двете държави, както и дали инфраструктурата на лобиста Хохегер е била използвана за разплащане.

"Повод за разследването са съмненията за "сериозни плащания и вмешателство на свързани с политически партии лица и фирми при инвестициите на ТА в чужбина и най-вече в България и Беларус", се казва в официалната обосновка, с която беше сформирана разследващата комисия в парламента.

"Разследването около сделката за "Мобилтел" в България тече в следната посока: минавали ли са пари през фирмите на Петер Хохегер, с които са били корумпирани политици и други личности, вземащи решения. Това се отнася както за Австрия, така и за България. Имаме повод да предполагаме, че преди години, когато ставаше сделката, австрийски политици са упражнявали натиск над български, за да се случи по-бързо тя. Информацията, с която разполагаме в момента, ни насочва още повече в тази посока, но има още много документи и доказателства, които трябва да прегледаме и анализираме. Тепърва ще разкриваме кои политици са взимали пари и срещу какви услуги", коментира пред "Капитал" депутатът от Зелената партия Петер Пилц, който е член на парламентарната комисия за разследване и един от петимата депутати, които водят разпитите.

От доказателства, събрани до момента, излиза, че Хохегер е имал активна роля около продажбата на "Мобилтел". Според разследващите органи в годините около придбиването на компанията първо от групата около Мартин Шлаф (2002 г.), а после и от Telekom Austria (2005), през фирмите на Хохегер минават плащания, за които се предполага, че са имали за цел да повлияят на едно или друго мнение, за да се придвижват сделките.

Ето няколко примера. В специален доклад на криминалната полиция, който австрийското издание Format цитира преди дни, излизат няколко фактури с ключова дума България, преминали през фирмите на Хохегер. В края на 2002 г. австрийският лобист получил консултантски договор от групата около Шлаф за търсене на заинтересувани към телекома в България. На компанията на Хохегер – Valora, са преведени общо 1.2 млн. евро. Подозренията според полицейския доклад са, че парите са били предназначени за тогавашния финансов министър Карл-Хайнц Грасер. Начело на финансовото министерство Грасер е бил принципал на отчасти държавната Telekom Austria и се е противопоставял пред евентуалната сделка в България. Причината е смътното минало на "Мобилтел" и връзката в собствеността с руския бизнесмен Майкъл Чорни.

В началото на 2003 г. част от парите, влезли във Valora, продължават по посока фирма, близка до финансовия министър. Следват няколко събития, които имат подозрителна взаимовръзка. През март същата година самият премиер на Австрия Волфганг Шусел беше на посещение в България по повод събитие на "Мобилтел". Ден-два след това Telekom Austria заяви интереса си и започна преговори с "Мобилтел". "Възможно е Хохегер да е използвал парите, за да предразположи определени хора, които вземат решенията", е едно от заключенията в полицейския доклад.

Две години по-късно Хохегер пак лобира. Този път на страната на купувача – Telekom Austria. Разследващите органи в Австрия са попаднали на хонорар от над 400 хил. евро, който Хохегер е получил като "добре свършена работа около придобиването на "Мобилтел". От показанията на австриеца пред разследващите става ясно, че парите са, защото е свързал австрийския телеком с банката – консултант по сделката – Raiffeisen Investment. Пикантно заключение в доклада на разследващите е, че по това време сделката съдържателно вече е била завършена. "Тоест даването на мандат на инвестиционната банка е било излишно."

Откакто Хохегер стана клиент на прокуратурата му, неговата мрежа беше разрушена. Офисите му в страните от Източна Европа бяха затворени, фирмите – закрити или замразени. През миналата година официално е отписана и едноименната му фирма в България. Връзките, които той е бил създал и използвал през годините, обаче тепърва ще бъдат осветявани.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 2.03.2012

Разследването по аферата "Хохегер"

В последните месеци иначе тихият политически живот в Австрия е развълнуван от необичаен за държавата скандал. Аферата с лобиста Петер Хохегер оплита в едно политици и бизнесмени от цяла Югоизточна Европа и има сериозни подозрения за системна корупция. Собственикът на едноименната PR агенция с офиси в няколко страни е обвиняван за посредничество при серия съмнителни сделки. Със случая във Виена се занимават полицията, прокуратурата и специално създадена парламентарна комисия.

Сравнен с българските "играчи" и мащабите на местните злоупотреби, Хохегер е блед стажант. Неговото предполагаемо посредничество при размяната на големи суми пари и начинът, по който убеждава австрийски политици, вероятно кара тукашните му "колеги" да се заливат от смях. Погледнат откъм България, Хохегер е неудачен балък, който се е оставил да го хванат.

Разкритията за сделките му в София изглеждат донякъде скандални, но истината е, че те са нищожни, сравнени с реалния мащаб на злоупотребите с публични средства в България. Скритото финансиране с държавни пари на различни бизнеси – от банки до медии, продължава да е изключително силно и сега.

Разликата между София и Виена е в реакцията на подобни случаи. В Австрия те се разследват от всички възможни институции и това ще продължи до разплитането на цялата афера. В България не се случва нищо. В Австрия правилата се спазват, а когато се нарушат, последствията са сериозни. В България правилата не важат и злоупотребата е норма, а не изключение. Австрия е богата държава. България е бедна.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Борислав КАНДОВ I 25.06.2005

Д-р Петер Хохегер, основател на австрийската PR агенция Hochegger|Com, пред „Капитал“

Защо решихте да откриете свой офис в България? Идването на Telekom Austria у нас ли е основната причина?

- Винаги сме имали намерението да разширим дейността си на пазара в Централна и Източна Европа. Вече имаме офиси и партньори в новите страни – членки на ЕС, като Унгария и Словакия и търсихме стратегически партньори в България, Румъния, Сърбия, Хърватия.

Колко хора ще работят в българския офис?

- В момента тук работят четири души, но плановете ни са до една година екипът да се увеличи и да стане 10-15 души. Това ще ни даде възможност да обслужваме големи клиенти.

Освен Telekom Austria има ли други ваши клиенти тук и имате ли вече договори с някои от тях?

- Имаме, разбира се, някои планове, но нищо финално все още, защото започнахме работа тук само преди няколко седмици. Ще предложим услугите си на всички наши международни клиенти като Cisco, HP, Coca-Cola, HVB, с които работим в Австрия. Надяваме се, че те ще проявят интерес заради добрите комуникационни стратегии, които им предлагаме в Австрия, и ще искат да ги получават и тук. Това е и основното ни качество, което ни отличава – ние не вярваме в управлението на събития и разпращането на пресрилийзи. Това не е PR. Public Relations е доста различен, трябва да зададеш правилните въпроси на една компания, да откриеш нейното конкурентно предимство, да създадеш диалог с групите, които са заинтересувани от успеха или провала на тази компания, да поддържаш връзките с клиентите… Областта на PR услугите е много широка.

Кои са основните услуги, които ще предложите на своите клиенти в България?

- Освен развитието на комуникационни услуги ще предложим кризисен мениджмънт, поддържане на връзки с инвеститорите, нашите ключови дейности в Австрия.

Как оценявате българския PR пазар?

- От проучванията разбрахме, че тук има сравнително развит PR пазар, който продължава да нараства, а всеки растящ пазар представлява интерес за нас. Според нашите изчисления размерът на българския пазар е около 15 млн. евро на година.

Някои от рекламните агенции в България предлагат и PR услуги на своите клиенти…

- Ситуацията, в която рекламните агенции предлагат PR услуги на своите клиенти, е част от нормалното развитие на пазара. Преди години всички рекламни агенции в Австрия предлагаха осигуряване на публичност за продуктите на своите клиенти. Но вече не е така. Простото изпращане на пресрилийз вече трудно може да привлече вниманието на медиите. Предизвикателството за една агенция е да разкаже интересна за журналистите история, които от своя страна да я разкажат по интересен за аудиторията начин. Освен това рекламните агенции нямат представа колко дълбока може да бъде конкурентната среда [в която функционират компаниите]. Да, те правят пазарни проучвания, след това създават и разпространяват ключови послания – това е изключително важна работа, но не е достатъчна. PR мениджърът е обучен да слуша, слуша и слуша и от събраните факти да изведе възможностите за успех и конкурентните предимства на клиента.

Какво трябва да се случи, за да започнат PR агенциите да пазят бюджетите си по-агресивно от рекламните агенции?

- В Австрия имаме обратната ситуация – рекламните агенции трябва да се борят за бюджетите и приходите си. Рекламното време може да се купи от медиа агенция, после за рекламната стратегия можете да поканите десет компании и да се договаряте с тях, например за възнаграждение на агенцията вместо 15% от стойността на бюджета да предложите 7%, и винаги се намира някоя добра агенция, която да приеме. В PR бизнеса има същата ситуация в области, които са висококонкурентни – осигуряване на публичност за продукти, пресрилийзи, организиране на събития. В области като лобиране, Public Affairs* и комуникационни стратегии конкуренцията е слаба. Това са области, в които ние сме се специализирали, и в тях има растящ пазарен потенциал и както ние, така и основните ни конкуренти имаме възможност да се развиваме. Същото ще се случи и тук. Ще отнеме време, но ще се случи. Защото, влизайки в един по-конкурентен пазар, трябва да бъдете по-опитни в комуникацията на вашата компания, да търсите конкурентните си предимства. Все повече компании ще идват в България и нуждата от добри стратегии и комуникация ще става все по-голяма.

*Public Affairs – поддържане на връзките между една държавна структура и гражданите или между частна компания и държавните институции и обществеността.

Холдингът Hochegger|Com е създаден през 80-те години на ХХ век като фирма за бизнес консултиране. В момента PR агенцията Hochegger|Com е втората най-голяма комуникационна компания в Австрия с около 10% пазарен дял при размер на австрийския PR пазар от приблизително 150 млн. евро годишно. Холдингът е член на международната партньорска група на глобалната PR агенция Burson Marsteller. Hochegger е дългогодишна обслужваща агенция на новия собственик на MTel – Telekom Austria.

Оригинална публикация