www.24chasa.bg I 27.01.2014г. 

 Hай-влиятелните технологични компании са платили рекордно високи суми за федерално лобиране през 2014 г., въпреки че тези разходи за бизнеса по принцип са започнали да намаляват.

Парите често са били насочени към области, които не са пряко свързани с технологии. Това показва колко разностранни и мощни са станали големите технологични играчи, пише сайтът “Бизнес инсайдър”.

Компанията с най-много разходи за лобиране през миналата година е “Гугъл”, като интернет гигантът е платил 16,8 милиона долара, или 1 милион повече от 2013 г. Областите, за които са отишли парите, са онлайн реклама и защита на личните данни, но също така и важни теми като патенти, трудово законодателство, дронове, здравеопазване, имиграция и данъчна реформа.

“Амазон” е увеличила разходите си за лобизъм с 37 процента и е платила 4,7 милиона долара, докато за да защити интересите си във Вашингтон, “Епъл” е платила 4,1 милиона долара, или увеличение с 21 процента.

При “Фейсбук” скокът е с 45 процента, като социалната мрежа е дала 9,3 милиона долара, за да прокара своите интереси.

Скокът сред харчовете на големите имена става на фона на намалели като цяло разходи за лобиране. Според неправителствената организация “Консюмър Уочдог” сумите за този вид дейност, платени от 15-те най-големи технологични компании през 2014 г., са спаднали с 3 процента. Сред компаниите, които всъщност са намалили разходите си за лобиране, са “Майкорсофт” и Ай Би Ем.

Оригинална публикация 

www.cross-bg.net | 04.04.2012

Имаме информация, че три PR агенции са получили огромни суми, за да обясняват на всички колко чудесно нещо е шистовият газ. Сумите са пристигнали от добивните компании. Това заяви в предаването "12+3" на БНР екологът Мариана Христова, представител на Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България.

Проучванията задължително включват сондаж, хидравличен разрив накрая, защото без него това проучване е непълно, подчерта тя и добави мнение: За нас експерт, който да има глобален поглед върху нещата у нас, за съжаление няма. Нито един от нашите експерти през живота си не е стъпвал на сондаж за шистов газ. Тук не става въпрос за една единствена страна, от която този процес трябва да бъде огледан. Тук трябва да се оглежда не само от геолози, не само от сондажни инженери, тук трябва да има хидролози, еколози, биолози, лекари, трябва да има специалисти по замърсяване на въздуха. Въпросът е, че трябва не един човек, а доста, които да огледат глобално резултатите от едни такива експертни мнения, като много зависи кой дава експертното мнение. Ключовата дума е "почти" няма разлика между конвенционален и шистов газ в проучването – ключовата дума наистина е "почти". Няма такова нещо – разлика има. За съжаление щетите, които биха нанесли и проучванията, и добивът, са абсолютно еднакви. Рисковете и при двете са абсолютно еднакви.

Христова изтъкна, че е много важно какви експерти ще бъдат поканени във временна комисия, която да проучи законодателни промени по въпроса за добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Много е важен и гражданският контрол на процеса, защото страна по този случай са предимно гражданите, добави тя.

Въпросът за проучванията за шистов газ много силно се политизира в нашето общество, а не би трябвало, изказа своето мнение експертът проф. Кристалина Стойкова. Според нея проучвателните сондажи за шистов газ и тези за конвенционален почти по нищо не се различават.

За мен и за всички експерти ключовият въпрос е доколко се поддава на контролиране от човека този риск и можем ли ние да си го позволим. Това трябва да изясни тази експертна комисия към парламента, след като изслуша всички експерти, подчерта тя. Тя е на мнение, че има голяма разлика между проучване и добив: Ние сме много далеч от добива при положение, че не сме започнали проучването. Има 5 основни неща, които включва това проучване, които хората не знаят – те са абсолютно безопасни за българската природа. Това са събиране, анализ и реинтерпретация на съществуващи данни от стари сондажи, геоложки данни; изготвяне на специализирани карти и профили; изследване на скални проби от вече съществуващи сондажи за техния потенциал за шистов газ и за продуциране на такова нещо; изготвяне на карти за защитени територии, защитени зони по НАТУРА; урбанизиране на райони, културно-исторически райони, паметници. Това е предварителното проучване. Може да не се стигне изобщо до никакво сондиране. Нарушаването на природата започва в момента, в който физически по някакъв начин, да допуснем чрез един конвенционален сондаж, има някакво въздействие върху нея. Преди това не се извършва никакво нарушаване на българската природа. След като се проведат всичките тези лабораторни, кабинетни проучвания на базата на съществуващи данни, тогава се взима решение дали да се сондира или не. Тук нашето настояване е, че когато се определи точно мястото на проучвателен сондаж, той да мине задължително през ОВОС. Това би контролирало максимално всички дейности, които се извършват.

Оригинална публикация 

в. Преса | Веселка МАРИНОВА | 14.03.2012

- Господин Хохегер, колко платихте на бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер за работата му по изчистване имиджа на България?

- На Ернст Щрасер е платила моята PR агенция, но парите не са само за работата му по българския проект. Когато българското правителство реши да избере нашата агенция, ние бяхме щастливи да вземем контракта. Не съм непознат в България. Когато сключихме контрактите, в българските вестници имаше интервюта с мен. Аз съм работил като лобист 25 години, имах 120 служители в Австрия и офиси в други страни, в това число и България. Вече не се занимавам с PR, дейността на компанията е друга – производство на храни и възобновяеми енергийни източници.
В България имахме два контракта. Първият – от 2006 година, беше за половин милион евро и с продължителност половин година. Другият беше на стойност малко под един милион евро за една година. На Ернст Щрасер нашата агенция е платила 100 000 евро, защото имахме договор, че това е сумата, която той ще получи за една година консултантски услуги, които извършва за нас. По българския проект Щрасер много ни помогна с анализите си, но тези пари, които той получи, са за цялостната му консултантска работа за нашата агенция – той беше въвлечен и в много проекти в Австрия.

- Плащала ли е вашата агенция и на други политици в Австрия?

- Да, платили сме на доста бивши политици за консултантски услуги, но това е нормален процес в света. След като напуснат политиката, политиците обикновено развиват дейност като консултанти. Освен на Щрасер нашата агенция е платила за една година 78 000 евро на Матиас Райхолд – бивш министър на инфраструктурата, Горбах Хуберт – бивш вицеканцлер, е получил за две години 240 000 евро, за десет години членът на австрийския парламент Валтер Майщергер е получил 1 милион и 300 хиляди евро за работата си за нашата агенция.

- Срещал ли се е господин Щрасер с бившия премиер на България Сергей Станишев?

- Станишев се срещна с Щрасер само веднъж, в началото на работата по проекта. Тогава Щрасер беше в България, за да обясни ситуацията в Европа и как се гледа на България. Всъщност той помогна на агенцията ни с анализите, които направи, за да вземем договора в България.

- За какво ви съветваше в тези анализи?

- Нашият контракт с него беше да го търсим винаги когато се нуждаем от помощта му. За България той ни помогна с анализите за ситуацията в страната, как изглежда тя отвън, какви дейности могат да бъдат осъществени за реформа в политиката, правосъдието, как да се намали престъпността в страната.

- Колко от парите, които получихте от България за двата контракта, са се върнали обратно там и кой ги получи?

- Нашата партньорска агенция, с която се кооперирахме, беше тази на Моника Йосифова. Те получиха 15 процента, или по двата контракта общо агенцията й е получила всичко 270 000 евро. Имахме и още една интернет агенция в България, на която не мога да си спомня името сега, която работеше по писмата, които адресирахме до европейски лидери, вземащи решение. Не си спомням точната сума, но тази компания получи около 50 000 евро. Или общо в България на партньорите, с които работехме, нашата агенция е платила 320 000 евро.

- Какво свърши вашата агенция в България?

- Направихме брошура, която разпространихме и представихме на срещи в европейските столици, на пресконференции. Два пъти поканихме чужди журналисти в България, организирахме им посещения на различни места, провеждахме международни пресконференции, срещи с опозицията, за да се дискутират критичните проблеми.

- Други хора получавали ли са пари за контракта на агенцията ви с България?

- Имахме борд на съветниците, в него влизаха и австрийците Карл Блеха – бивш вътрешен министър, женен за българка, и Петер Шийдер от Социалистическата партия на Австрия. В борда имаше и хора от Германия, Англия. В него членуваше и една жена, представител на опозицията, чието име не си спомням сега. Бордът се събираше на всеки два месеца, разисквахме въпросите с членове на кабинета "Станишев". Хората в борда са получили малки суми, главно да си покрият разходите за срещите. Те са от порядъка на няколко хиляди евро годишно.

- Станишев получавал ли е някакви пари по тези договори?

- Не. Пари, като член на борда, получаваше тази жена от опозицията. Не си спомням името й. Попитайте Моника Йосифова, тя ще ви каже кой от българска страна е работил по проекта.

- Кой в България знаеше, че се работи по такъв договор с вашата агенция?

- Той не е бил таен. Това е обикновен политически договор. Свършихме доста работа, отчетът беше представен пред парламента. Новото правителство, както навсякъде, критикува старото.
***
Днес антикорупционната комисия на австрийския парламент, която Заседава от месеци, отново ще изслуша Ернст Щрасер – бивш вътрешен министър на Австрия, 3а да изясни дали и той е получавал пари от "Телеком Австрия". Очаква се покрай другите въпроси да бъде хвърлена светлина и 3а "българската връзка" в австрийския скандал. Разкритията 3а манипулациите от страна на "Телеком Австрия" и 3а парите, плащани на политици – схема, продължила от 2000 до 2006 година, са под прицела на общественото внимание месеци наред. Покрай историята "Телеком Австрия" в тукашните медии се завъртя и името на България. При последното изслушване на вече бившия вътрешен министър Ернст Щрасер стана ясно, че той е получил хонорар от 100 000 евро от фирмата на 63-годишния (вече пенсионер) лобист Петер Хохегер. Връзката с България е именно Петер Хохегер, който през 2008 година е нает от правителството на тройната коалиция да чисти имиджа на България пред Европейския съюз.

Стр. 8

PRnew.info БЛОГ I 2011-01-24

В новия 19-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 19 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/01/PRaktiki_Newsletter_24_01_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org
Александър Христов, a.hristov@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев
Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет.2

Тел: 02/ 421 4280, 

Ел.поща: office@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на:   

в. Република | Гергана КУЦЕВА | 19.07.2010

В последните две седмици темата за лобизма е една от водещите във вътрешнополитическите новини. Тя беше пусната в медиите от самите политици, които превърнаха "лобизъм" в удобно понятие за дискредитиране на политическите противници. Оказа се, че почти всички закони или техни изменения, обсъждани в последно време са " лобистки" и депутатите масово са " лобисти". А това означава, че масово вземат пари, за да прокарват текстове. Съвсем логично се заговори и за Закон за лобизма. Като негов инициатор председателят на парламента Цецка Цачева вярно отбеляза, в репортаж за "Дарик" от 12 юли, че "честата употреба на понятието извиква потребност от създаването на такъв закон и че в момента няма легално понятие що е то лобизъм и с неговия смисъл се правят различни асоциации". Според нея " особено натежават тези с негативен оттенък, т.е. едва ли не е задължително зад лобизма да се крият частни интереси".
Лошото е, че честата публична употреба на определени понятия без ясна дефиниция девалвира определени ценности. Подобен пример за девалвация на работата на цяла професионална гилдия като публичните комуникатори е честата употреба на PR. Точно както PR в масовото съзнание е домогване до незаслужена и/или измамна публичност, така и лобизъм се приравнява откровено с корупция. С две думи лобизмът се превръща в по-мръсна работа и от PR-a в България. Любопитното е, че иначе и двете съвсем легални дейности биват заклеймени още в зародиш у нас. Проблемът отчасти се корени в самата професионална среда (и в двата случая недооформена и нерядко със съмнителни професионални качества и стандарти), но и в медийните публикации, където двете понятия неизменно присъстват с обратен знак и напоследък се употребяват заедно, т. е. " прави се лобизъм с привлекателна PR опаковка".
В медиите тази седмица имаме няколко примера как различни политици се упражняват в създаването на дефиниция какво е лобизъм. Според Б. Борисов лобизъм е " опит за вмешателство", " натиск", " да защитаваш нечии интереси" ("Панорама", 9 юли по БНТ). Антон Кутев от БСП го дефинира като " реализация на определени интереси", а според Павел Димитров от ГЕРБ "лобизъм – това е нещо много положително, в интерес на гражданите и обществото" ("Тази сутрин", БТВ, 15 юли).
Няма нищо лошо в подобна дискусия, но докато все още няма законови рамки, които да разграничат понятията " лобиране", " клиентелизъм" и " корупция" мисля, че медиите, като арена на този дебат, следва да бъдат по-акуратни към употребата им и да ограничат тенденцията към тяхната взаимозаменяемост.

Стр. 8

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 2010-02-09

Въпреки протестите срещу ГМО правителството не се отказа от най-скандалните поправки в закона с обещанието да не ги прилага в следващите пет години.

 

От няколко седмици трите букви ГМО са повод за протести, политически декларации, неудобни въпроси и неубедителни отговори. Зад абстрактната абревиатура се крие слабо познато чудовище, което, пуснато веднъж в природата, може да причини неизчислими вреди – генномодифицираните организми. Повод за тревогата станаха внесените от правителството промени в закона, с които се облекчава режимът за отглеждането им. Екоорганизации, фермери, майки и обикновени граждани се вдигнаха на протест.

Насреща им държавни чиновници сконфузено обясниха, че промените са неизбежни и изискване на ЕС. В общата шумотевица така и не се разбра кой и защо реши да промени генерално статуквото. Поправките обслужват мощен бизнес – производството на генномодифицирани сортови семена, от една страна, и големите земеделски фондове – от друга. Трансгенните култури покачват в пъти добивите. В случая има съвпадение на интереси. Първите продават на вторите, а всички заедно печелят. Хипотетично полза от ГМО би трябвало да имат и българските фермери, но те категорично се обявиха против.

У нас крупните поземлени фондове имат интерес в производството на биогорива. Навън основните подозрения падат върху биотехнологичните гиганти, най-крупният от които – американският "Монсанто", държи половината от пазара за продажба на генномодифицирани семена в света. Търговската му политика е, меко казано, спорна. Концернът вече бе уличен в подкупване на държавен служител в Индонезия.

Според еколозите новият закон за ГМО ще обслужи изцяло корпоративни интереси, а пускането на ГМО в природната среда е само страничен продукт на енергийния бизнес. За тях 5-годишният мораториум върху отглеждането на ГМО е трик за успиване на обществеността. Няма логика в това да се променя радикално законът, за да не бъде прилаган. Освен това мораториумът ще падне лесно. Първо, защото за това е нужно само едно гласуване в парламента и второ – Еврокомисията вече заяви, че според европейските закони никоя страна няма право да налага едностранно мораториум. Падне ли забраната, промененият междувременно закон за ГМО ще влезе автоматично в сила.

Според протестиращите лакмусът за реалните намерения на правителството са т.нар. буферни зони. Според законопроекта те се намаляват драстично, а това ще е победа за корпорациите, смятат еколозите.

 

Виж кой говори

 

Преди месец в сп. "Мениджър" се появи статия – манифест в защита на ГМО. Авторът й – бизнесменът Светослав Божилов, лобира за генномодифицирано земеделие, от което по негови изчисления страната ни може да печели над 1 млрд. евро годишно. Божилов е съосновател на СИбанк и крупен инвеститор във възобновяеми енергийни източници. В статията си, озаглавена "Другата зелена България", той декларира, че не познава никого от "Монсанто" и не притежава акции в компанията. Справка в регистрите показва, че Божилов е съсобственик в няколко холдингови дружества, които инвестират в земеделска земя чрез публични емисии на акции на фондовата борса. Това са "Агроенерджи" АДСИЦ, "Агро финанс" АДСИЦ (чрез дъщерни дружества) и "Фонд за земеделска земя Мел инвест" АДСИЦ, който се контролира от неговата дъщерна фирма "Вентчър Екуити България" ЕООД. Тези дружества отдават под аренда стотици хиляди декари земеделска земя на по-малки производители. Инвестират и във възобновяеми енергийни източници – слънчеви генератори и биогорива. В статията си Божилов твърди, че ако се либерализира политиката по отношение на генномодифицираното земеделие и ако "българските производители бъдат стимулирани да използват генномодифицирани семена, то добивите на единица площ биха се удвоили. Бизнесменът дава за пример САЩ, където средният добив от генномодифицирана царевица е 1000 кг от декар, докато традиционното българско земеделие у нас гарантира в най-добрия случай 415 кг от декар".

"Подобна сметка би била валидна и за маслодайните култури", вметва авторът и подчертава как това би направило нашето земеделие "много по-банкабилно" и рентабилно. Впрочем царевицата, рапицата и слънчогледът са базисни култури за производството на биогориво. Божилов пропагандира възможното мирно съвместно съществуване между органичното и генномодифицираното земеделие, и то само на 300 метра отстояние едно от друго, а не 30 000 м, както е записано в сегашния закон. "Сега законът прави генномодифицираното земеделие у нас невъзможно", констатира бизнесменът. А страховете на противниците на ГМО оборва със следния аргумент: "Не вярвам американската държава, която напълно подкрепя генномодифицираното земеделие, да се отнася към гражданите си по-зле от българската, която досега по-скоро ги отхвърля". Само бегъл поглед към вида на средностатистическия американец е достатъчен, за да ни накара да се усъмним в доводите му.

В друга публикация под заглавие "Новата "аграрна революция" 2008" същият автор отива по-далеч и развива теорията за износ на демокрация чрез ГМО. Той подчертава геополитическото значение на въпроса. И пресмята, че ако през 2020 г. биогоривата съставляват 20% от течните горива, то всеки ден 4 млрд. долара, вместо да поемат към Персийския залив, Русия и Венецуела, ще се насочат към предприятията за биогорива и земеделските производители в САЩ, ЕС, Бразилия, Аржентина и Украйна. "Ефектът ще е и стимулиране на икономическото и социалното развитие на държави с демократически политически системи за сметка на авторитарни, каквито са повечето от износителите на петрол", анализира Божилов. Освен това ще се даде тласък на битката с глобалното затопляне и ще се реши проблемът с изхранването на бедните по света. "Вероятно поради социални, икономически и политически причини дебатът за генномодифицираните култури скоропостижно ще приключи в полза на "Монсанто". Макар и на последно място, роля ще изиграе и очевидната безвредност на генномодифицираните култури за здравето на хората", заключава авторът.

 

Виж кой слуша

 

Ремонтът на закона за ГМО бе предшестван от няколко "интересни" законодателни инициативи. През ноември 2009 г. парламентът приема поправки в закона за възобновяемите енергийни източници и биогорива, според които от 1 септември 2010 г. 2% от всеки литър дизел трябва да е био, а от март 2011 г. – 4%. Бензинът също ще се смесва задължително с биоетанол от 2011 г. Тоест бизнесът с биогорива е законово обезпечен, без законът да разглежда от какви култури ще се добива горивото – традиционни или ГМО.

Правителството вече успя да издейства от ЕК разрешение за въвеждане на държавна помощ за биогоривата чрез освобождаването им от акциз. Лидерът на СДС Мартин Димитров лично се ангажира до средата на 2010 г. да внесе измененията в закона за акцизите и данъците. "Ние също мислим по тази тема", потвърди и финансовият министър Дянков. Виден лобист по темата е и шефката на аграрната комисия в парламента Десислава Танева, която бе в борда на директорите на "Фонд за земеделска земя Мел инвест". Ако се въведе нулев акциз за биогоривата и едновременно с това се либерализира режимът за отглеждане на генномодифицирани култури, печалбите в този бизнес гарантирано ще скочат в пъти. Законодателните промени облагодетелстват директно големите поземлени фондове, които владеят над 1 млн. декара земя. Инвестициите им са за над 55 млн. евро, част от тях взети на кредит. В момента всички те са ударени силно от кризата. Оттук и трескавото търсене на нови възможности.

ГМО е средството за постигане на тази цел. Проблемът е, че голяма част от терените попадат в 30-километровите буфери около "Натура 2000", откъдето и силният натиск тази дистанция да бъде драстично скъсена. Според защитниците на ГМО 30% от територията на България влиза в "Натура 2000". Ако бъде запазен размерът на сегашната буферна зона, това означава, че около 80% от територията на страната остава забранена за ГМО.

Представителите на правителството и парламента отричат да са подложени на корпоративен натиск. Но за пред общественото мнение подменят проблема с отглеждането на ГМО с темата за етикетиране на храните, съдържащи генномодифицирани организми. Едното няма нищо общо с другото.

 

Опроверженията

 

"Нямаме отношение към закона за ГМО", категоричен е Борислав Петков, шеф на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, в която членуват 14-те най-големи фонда, в т. ч. "Агроенерджи" АДСИЦ, "Фонд за земеделска земя Мел инвест" АДСИЦ, "Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ, "Земеделски инвестиционен фонд "Серес" АД и др. По думите му към темата за ГМО в земеделието има нулев интерес от страна на фондовете и изразените от техни представители мнения с нищо не ангажират асоциацията. "Бяхме вкарани индиректно в дебата по промените в закона, който дори не познавахме добре. След като се запознахме, мисля, че той дава една добра основа", коментира Петков за "Сега". Личното му мнение е, че отглеждането на ГМО едва ли може да се забрани, но трябва строг регулаторен режим. Почти всички фондове, членуващи в асоциацията, инвестират във възобновяеми енергийни източници, а няколко – и в биогорива. Групата ще излезе с официално становище по въпроса на кръгла маса след месец.

"Обществената реакция не е в състояние да промени мнението ми за генномодифицираното земеделие", категоричен бе Светослав Божилов пред "Сега". Според него разговорът трябва да се проведе след приемането на закона, след като утихнат "страховете" и "истериите" около ГМО, като на първо място трябва да се постави експертизата. Според него дискусията сега е чисто популистка, а аргументите на противниците – несъстоятелни. "Не казвам, че моята позиция е единствено правилната, но тя също трябва да бъде чута", настоя Божилов. Той отрече да има лична изгода от поправките в закона, защото и без ГМО в България има свръхпродукция на зърнени култури, които напълно покриват нуждите за производство на биогорива. По въпроса за вредата от ГМО бизнесменът заяви, че за 25 години няма нито едно доказателство, че генномодифицираните растения са по-опасни от другите хибридни сортове, които се сеят в момента. Той лично застава на страната на учените, за които 25 години са меродавен срок. Божилов изрази съжаление, че вносителите на промените не са ги защитили убедително и е надделяла крайно негативната обществена реакция.

 

Рисковете

 

Справка в интернет показва, че всяка година големите земеделски фондове покачват с 20% исканията си за размера на рентата, която получават от арендаторите на земите си.

Мотивират се с кризата и задължението да раздават дивиденти на акционерите си. Подложени на този натиск, земеделските кооперации и фермерите ще се видят принудени да сеят генномодифицирани семена, за да увеличат добивите и да покриват нуждите си. "Ако съседът ти е засадил ГМО рапица, няма как да останеш настрана, иначе фалираш", описва рисковете Ивайло Асенов, консултант по оперативни програми на ЕС и противник на генномодифицираното земеделие. Според него пускането на ГМО в природата постепенно ще измести биологичното земеделие, като този процес е необратим. "Не може да има съвместно съществуване на двете. Генномутиралите растения "изяждат" останалите", убедена е природозащитничката Валентина Данева. Според нея загубите на страната ни от това, че ще се раздели с образа на биопроизводител, се неизмеримо по-големи в перспектива в сравнение с преките печалби от засаждането на ГМО култури. Местните производители на биокултури няма да могат да изнасят в ЕС, стане ли ясно, че в България ГМО са вече позволени. 80% от европейците отказват да консумират ГМО. Отделно от това България ще загуби европейски средства по програма "Развитие на селските райони", която изцяло подкрепя биоземеделието. Вредите върху здравето на населението пък не могат да бъдат изчислени.

 

За зелен хайвер

 

Добрият пример на страни като Италия и Ирландия, въвели забрана за отглеждане на ГМО, показва, че икономическите ползи от етикета "БИО" са много повече от генномодифицираното земеделие. В последните години валят все повече доказателства за зловредния ефект от производството на "зелена" енергия. Проблемът не е в самата енергия, която e по-милостива към природата и се явява благородна алтернатива на изчерпващите се петролни запаси, а в начина, по който се добива. И ГМО е част от престъплението. Като причина за намаляването на тропическата гора се сочи отглеждането на генномодифицирани рапица, царевица и тръстика за биогорива. Само за 3-4 години тези култури превръщат земята в пустиня и се налага изсичането на нови горски терени за засяването им. Горчива истина е, че земеделието за енергийни нужди е безмилостен конкурент на земеделието за прехрана. "Какво от това, че след 10 години всички продукти в магазина ще са обозначени с печата "съдържа ГМО", когато в България няма да е останала незаразена земя?!", възмущава се Валентина.

 

Снимка: Велислав Николов, вестник "Сега"

 

"Обществената реакция не е в състояние да промени мнението ми за генномодифицираното земеделие", категоричен е бизнесменът Светослав Божилов. Според него разговорът трябва да се проведе след приемането на закона, след като утихнат "страховете" и "истериите" около ГМО. Той смята, че дискусията сега е чисто популистка, а аргументите на противниците – несъстоятелни.
Снимка: "Сега"

 

 

Оригинална публикация

Ardency Consulting I Ноември 2006

 Интервю на Ивайло Борисов, управляващ директор на Ardency Consulting, за Businessweek България, Ноември 2006 г.

-  Търси ли бизнесът вашите професионални услуги?

 

-  Определено да, въпреки че предприемачите не разбират, че това, за което ни търсят е лобизъм (в България тази дума има нужда от положително звучене). Те идват при нас, за да решат конкретен проблем. Преди дни например, като част от обслужването на един от нашите клиенти, проведохме класически случай на лобизъм. Собственикът на средна българска компания, която предлага високотехнологични решения в екологията и енергетиката и на която един от основните клиенти са общините, се натъква на неподготвеността им по отношение познаване на материята и чисто административно – неподготвеност за провеждане на търгове и участване по проекти.
    Моята работа бе да намеря точния адресат на проблема – в този случай Сдружението на българските общини – и пред тях да изложа проблемите си, като намерим допирна точка за сътрудничество. Срещнахме се трите страни – г-жа Чавдарова, аз и собственика на компанията. Оказа се, че не само компанията има проблем, проблем имат и самите общини. Проблемите бяха обсъдени и се стигна до предложения за сътрудничество. На практика това е лобизъм – постигане баланс между интересите на страните.

 

-  Компаниите лобират ли пред определен политик, партия или парламентарна група?

 

-  Аз не съм имал такива случаи, въпреки че сме се срещали с министри и други управители на високо ниво. Целта е да се насочим не към определена личност, а към най-отговорния в дадена институция, който може да реши конкретния проблем.

 

-  Търсят ли ви компании да лобирате пред други компании?

 

-  Тук има интересен парадокс. Често компаниите в България правят бизнес, водени не от икономическата логика, а от някакви чувства и лични отношения. Има фирми, които не искат да говорят помежду си. Работили сме по проекти за бизнес инициативи и платформи, където целта е бизнесът да инициира решение на даден проблем пред политиците. Когато компаниите се обединят, тяхната сила нараства пред администрацията.
    За съжаление, някои от тях не оценяват този момент и казват: "Щом компания Х е там, ние няма да седнем на тази маса."

Оригинална публикация

Снимка: Вестник "Пари"

Когато говорим за "лобиране", най-често си мислим за "ходатайство". За използване на лични връзки, с които да въздействаме върху един или друг представител на властта. Къде точно минава тънката граница между тях?

Оригинална публикация