Лъскането на имиджа като система за източването на пари

Дарик радио, Денят | 19.03.2012

Т. нар. лъскане на имиджа често не е нищо повече от старателно прикриван начин за източване на пари и то много. Доказват го два български примера, от които единият е стар, а другият – съвсем пресен. Продължава Ясен Бояджиев.
Ясен Бояджиев: В Австрия, както и в целия Европейски съюз, мнението за България или както е модерно да се казва, нейният имидж е меко казано не много добър. Сега в Австрия тече шумно разследване на човек, който покрай другото някога е взел сериозни пари, за да лъска имиджа на България не само в Австрия, но и в целия Европейския съюз. Тогава не е постигнал някакъв забележим успех. Затова пък сега, в резултат на разследването, имиджът на България помръква още повече, ако, разбира се, това е възможно. И той и някогашните му български възложители и партньори в лъскането твърдят, че всичко е било напълно законно, но кой знае защо им е много трудно да си спомнят какво точно са правили срещу парите на българските данъкоплатци. Българските участници по-специално най-напред дори се опитаха ужасени да се разграничат от цялата история. Основната участничка първоначално даже каза, че не познава австриеца и никога не е работила с него. След това, под натиска на фактите, си призна лъжата, но обясни, че била избрана от него за подизпълнител заради високия си професионализъм. После се оказа, че преди да бъде избрана самата тя е избрала австриеца и го е свързала с българския министър-председател. Ако приемем, че наистина всичко е законно, какво тогава се опитва да прикрие цялата тази тайнственост? Ключ към отговора ни дава друг съвсем пресен сюжет от практиката не на предишното, а на сегашното българско правителство, сходен с австрийския, но не толкова заплетен, вероятно, защото става дума за далеч по-малко пари. През миналата седмица българска правителствена агенция обяви обществена поръчка за осъществяване на дейности по публичност и комуникация за доизграждане на магистрала „Тракия”.. Срещу над 300 000 лева бъдещият изпълнител ще осъществи 8-минутен документален филм в сътрудничество с електронни и печатни медии на регионално и национално ниво, организиране и провеждане на публични събития – пресконференции, дискусии, семинари, работни срещи и национална конференция, и ще изготви и разпространи рекламно-информационни материали, като брошури, дипляни и мултимедиен диск. Популяризирането и рекламирането на почти готова автомагистрала е новаторски принос в PR делото, но по принцип е абсолютно безсмислено. Да не говорим, че в нашия случай е ненужно, тъй като самият премиер сам прави по въпроса толкова, колкото не биха могли да направят всички PR агенции, взети заедно. Някои ще кажат, че става дума за изискване на Европейския съюз. Това обаче не прави обществената поръчка по-смислена. А и изискването би могло да се изпълни някак си от армията PR-и на държавна служба, а със спестените пари примерно да се ремонтира някой километър от намиращата се в трагично състояние стара част на магистрала „Тракия”. Примерът съвсем не е изолиран. Всяка година се възлагат и изпълняват десетки подобни задачи, при това далеч не само с европейски пари. Австрийският случай е част от това явление и носи всички негови характерни черти. Потайността, доколкото е възможна, е една от тях. Колкото са по-големи парите, толкова повече е потайността. Просто никой, нито възложителите, нито изпълнителите, няма интерес да се разгласява за какво се харчат парите на данъкоплатците. Още повече, че в харченето винаги са замесени медии. Това, разбира се, не са най-големите далавери, но са сред най-сладките. Те лесно се прикриват и трудно се доказват. Освен това, ефектът е трудно измерим, поради което често е нулев, самата задача е безсмислена, а дейностите по нея са малко или повече фиктивни. За тези поръчки обикновено си има абонирани приближени до възложителите изпълнители. Практиката част от парите да се връщат по веригата на това съдружие също не е изолирано явление. Целта често пъти е не да се популяризира и подкрепя някаква полезна политика, а да се прикрие липсата на такава политика и да се преиначи реалността, като при извършената от българската подизпълнителка в австрийския проект кризисна комуникация след филма на BBC за децата в Могилино. Тази работа често е преплетена с лобизъм, при който някой трябва да бъде убеден да вземе погрешно, но изгодно за плащащия, решение. Затова и често възникват мнения, че това убеждаване става не толкова с разумни аргументи, колкото с подкупи. Именно затова сега разследват австриеца, наричан от някои „Цар на корупцията”. До какво ще стигне разследването в Австрия ще видим, но в България със сигурност от цялата политическа пушилка по случая няма да излезе нищо. Всичко ще се окаже законно, а лъскането на имиджа ще си остане старателно прикриван любим начин за източване на публични средства.