Лъскането на имиджа като система за източването на пари

Дарик радио, Денят | 19.03.2012

Т. нар. лъскане на имиджа често не е нищо повече от старателно прикриван начин за източване на пари и то много. Доказват го два български примера, от които единият е стар, а другият – съвсем пресен. Продължава Ясен Бояджиев.
Ясен Бояджиев: В Австрия, както и в целия Европейски съюз, мнението за България или както е модерно да се казва, нейният имидж е меко казано не много добър. Сега в Австрия тече шумно разследване на човек, който покрай другото някога е взел сериозни пари, за да лъска имиджа на България не само в Австрия, но и в целия Европейския съюз. Тогава не е постигнал някакъв забележим успех. Затова пък сега, в резултат на разследването, имиджът на България помръква още повече, ако, разбира се, това е възможно. И той и някогашните му български възложители и партньори в лъскането твърдят, че всичко е било напълно законно, но кой знае защо им е много трудно да си спомнят какво точно са правили срещу парите на българските данъкоплатци. Българските участници по-специално най-напред дори се опитаха ужасени да се разграничат от цялата история. Основната участничка първоначално даже каза, че не познава австриеца и никога не е работила с него. След това, под натиска на фактите, си призна лъжата, но обясни, че била избрана от него за подизпълнител заради високия си професионализъм. После се оказа, че преди да бъде избрана самата тя е избрала австриеца и го е свързала с българския министър-председател. Ако приемем, че наистина всичко е законно, какво тогава се опитва да прикрие цялата тази тайнственост? Ключ към отговора ни дава друг съвсем пресен сюжет от практиката не на предишното, а на сегашното българско правителство, сходен с австрийския, но не толкова заплетен, вероятно, защото става дума за далеч по-малко пари. През миналата седмица българска правителствена агенция обяви обществена поръчка за осъществяване на дейности по публичност и комуникация за доизграждане на магистрала „Тракия”.. Срещу над 300 000 лева бъдещият изпълнител ще осъществи 8-минутен документален филм в сътрудничество с електронни и печатни медии на регионално и национално ниво, организиране и провеждане на публични събития – пресконференции, дискусии, семинари, работни срещи и национална конференция, и ще изготви и разпространи рекламно-информационни материали, като брошури, дипляни и мултимедиен диск. Популяризирането и рекламирането на почти готова автомагистрала е новаторски принос в PR делото, но по принцип е абсолютно безсмислено. Да не говорим, че в нашия случай е ненужно, тъй като самият премиер сам прави по въпроса толкова, колкото не биха могли да направят всички PR агенции, взети заедно. Някои ще кажат, че става дума за изискване на Европейския съюз. Това обаче не прави обществената поръчка по-смислена. А и изискването би могло да се изпълни някак си от армията PR-и на държавна служба, а със спестените пари примерно да се ремонтира някой километър от намиращата се в трагично състояние стара част на магистрала „Тракия”. Примерът съвсем не е изолиран. Всяка година се възлагат и изпълняват десетки подобни задачи, при това далеч не само с европейски пари. Австрийският случай е част от това явление и носи всички негови характерни черти. Потайността, доколкото е възможна, е една от тях. Колкото са по-големи парите, толкова повече е потайността. Просто никой, нито възложителите, нито изпълнителите, няма интерес да се разгласява за какво се харчат парите на данъкоплатците. Още повече, че в харченето винаги са замесени медии. Това, разбира се, не са най-големите далавери, но са сред най-сладките. Те лесно се прикриват и трудно се доказват. Освен това, ефектът е трудно измерим, поради което често е нулев, самата задача е безсмислена, а дейностите по нея са малко или повече фиктивни. За тези поръчки обикновено си има абонирани приближени до възложителите изпълнители. Практиката част от парите да се връщат по веригата на това съдружие също не е изолирано явление. Целта често пъти е не да се популяризира и подкрепя някаква полезна политика, а да се прикрие липсата на такава политика и да се преиначи реалността, като при извършената от българската подизпълнителка в австрийския проект кризисна комуникация след филма на BBC за децата в Могилино. Тази работа често е преплетена с лобизъм, при който някой трябва да бъде убеден да вземе погрешно, но изгодно за плащащия, решение. Затова и често възникват мнения, че това убеждаване става не толкова с разумни аргументи, колкото с подкупи. Именно затова сега разследват австриеца, наричан от някои „Цар на корупцията”. До какво ще стигне разследването в Австрия ще видим, но в България със сигурност от цялата политическа пушилка по случая няма да излезе нищо. Всичко ще се окаже законно, а лъскането на имиджа ще си остане старателно прикриван любим начин за източване на публични средства.

Как България да говори за себе си?

МЕНИДЖЪР.NEWS I 22.03.2011

„При представянето на страните не говорим само за реклама, а за комуникация. Това е модерното средство за „масово поразяване“, което ако знаеш как да го използваш, винаги можеш да го приспособиш към целите си.“

Така започна презентацията си във форума „Образът на България по света“ Радослав Бимбалов от рекламна агенция The Smarts. Той беше модератор на третия панел в събитието, организирано от сп. "Мениджър", в който участваха водещи рекламни и пиар специалисти.

Освен симпатичната японска реклама на българското кисело мляко, която ви показахме вчера, и всъщност е една от находките в презентацията на Бимбалов, той демонстрира още няколко интересни примера на комуникиране на националния бранд.

Сред тях имаше и аматьорски видеоклип с интересни факти за България. „Човекът, който е направил това клипче, го е представил по един помпозен начин. Съответно, когато го изгледаш, ти можеш да се почувстваш ужасно горд, че си българин. Но не това е важно в ролята на комуникацията, която е необходима, за да се поддържа образа на една държава. Даже в конкретния случай е много опасно, защото, когато правим реклама и искаме да кажем абсолютно всичко, в повечето случаи не казваме нищо“, обясни Бимбалов.

Любителското филмче можете да видите тук.

„Ние не сме единствените в това да казваме много неща за себе си. Ако си мислите, че на нас ни идва в повече самочувствието, представете си какво е самочувствието на гърците“, каза още Бимбалов и илюстрира думите си с реклама на гръцката Национална организация за туризъм, която можете да видите тук.

А един от актуалните добри примери на Бимбалов за това как една балканска държава комуникира себе си е впечатляващата реклама на Черна гора от миналата година, която е излъчвана в ефира на световните телевизии. Можете да я видите тук. 

Оригинална публикация

Имиджът се основава на доверие, основата на доверието е откровеност

МЕНИДЖЪР.NEWS I 21.03.2011

Отзвукът от проведения в събота форум „Образът на България по света”, организиран от списание „Мениджър” набира скорост. Екипът на „Мениджър” е убеден, че това е тема на широк обществен дебат, който трябва да продължи във времето. Затова в няколко последователни публикации ще ви представим различни гледни точки на участниците в събитието, станало популярно вече като „форума на релси” заради нестандартния формат. Както знаете, първата част от дискусията се проведе в „Мениджър експрес” – специално композиран за събитието влак, който пропътува разстоянието от София до Пловдив. Ето какво сподели

Явор Джонев, изпълнителен директор на „Сирма Холдинг Груп”

Изключително вредно и неефективно е да се опитваме да продаваме нещо, което не съществува в България. По никакъв начин не можем с магически реклами да променим в туризма например имиджа на страна, „оазис” за алкохолен туризъм, който напоследък си изградихме, без да го искаме.

Ние не просто трябва да говорим за нещата такива, каквито са, а трябва да търсим промяна в нас самите и в обществото. Ние в момента не живеем зле в чисто икономически план. Това, че не се чувстваме добре като народ е следствие от липсата на обща идея за бъдещето ни заедно. Тези идеи трябва да намерим и да изградим. Те ще ни помогнат да се променяме икономически, социално и културно. Да бъдем истински. Да придобием не просто самоувереност, а себестойност, върху която се гради и най-качественият имидж. Защото той е рефлекция на истината, а не рекламна кампания.

Необходимо е градим общ поглед за бъдещето, а не да гледаме непрекъснато назад и да се ровим в славното ни, историческо минало.

Необходимо е дори да си признаваме често и честно нашите недостатъци. Това може да ни помогне да изградим много по-добър имидж на България, отколкото опитите за представяне на неистини. Имиджът се основава на доверие, а доверието се основава на откровеност.

Как да се променим съществено, за да станем по-добри за себе си, а оттам и за света? За мен, най-важният, най-добрият начин – колкото и бавен и труден да е той, е да променим образователната си система из основи. Не като копие на някои други образователни системи, или на доброто старо време, а по творчески начин. Напълно е възможно да го направим, ние имаме тези способности да изградим най-добрата образователна система в Европа. Имаме предостатъчно традиции и доказателства за това. Ако само се съгласим да отделим 10% от брутния си продукт за образование, наука и иновации, това ще направи много повече за нашия имидж по света, отколкото каквато и да е реклама. Това ще привлече много повече инвеститори, отколкото каквито и да е кампании, привлекателни данъци и такси. Ако успеем да включим и малцинствата в образователния процес, за да пресечем маргинализирането им, ще променим имиджа на България.

За да могат обаче да се измислят смислени стратегии за промяна в образователната система, трябва да бъдат дефинирани ясно обществени изисквания към нея от всякаква гледна точка – икономическа, социална, културна. Нещо, което не е правено досега. Добрата новина е, че този процес започна чрез проведената миналата седмица конференция „Диалог за бъдещето”. Успехът на тази конференция беше такъв, че колелото се завъртя и няма да спре.

И накрая, искам да предложа нещо съвсем просто, конкретно и постижимо в съвсем близко бъдеще, което обаче може да промени качествено имиджа на България – да инвестираме в културата и изкуствата. Те са най-добрият посланик на всяка страна. Такава стратегия не струва много пари и лесно може да се организира да се възстановят събития и фестивали, които имаха световно значение преди време. Добър пример в това отношение е „София филм фест”. Да се стимулира вътрешното културно производство и разнообразие на качествено съдържание и неговите автори да се изпратят по света като наши посланици. Защото имиджът на страната се изгражда на ниво хора, а изкуствата създават точно тази човешка връзка.

И още едно съвсем просто, малко нещо в тази посока, което може да се случи още догодина: нека да организираме българските посланици в чужбина да активизират българската диаспора по света на 1 март във всички големи градове по света да украсят с мартеници по едно дърво в центъра на града и да раздават мартенички с пожелания към другия народ за здраве през годината.

Оригинална публикация

Компании се специализират в “пране на имидж”

в. Банкер | 14.08.2010

Сред клиентите им са правителствата на Замбия, Руанда, Шри Ланка, Казахстан, Беларус, Саудитска Арабия

Лондон традиционно се възприема като една от столиците на европейските финанси, световната мода и на още много неща, което подгрява националното самосъзнание на англичаните. Както показа разследване на в. The Guardian, от известно време Лондон се е превърнал и в столица на твърде съмнителен бизнес. Става дума за пиар компании, които се специализират в "пране на имидж" на репресивни и корумпирани режими, при това твърде успешно. В този бизнес "играят" големи пари. Стойността на договор за "комуникационни съвети" за едно или друго правителство стига до 2 млн. фунта. "Съветите" се дават на режими, обвинени в системни изтезания, корупция, цензура и др., които са обект на постоянни критики от страна на международни организации. Дори президентът на Судан Омар Башир, когото международният съд обвинява в геноцид, се свърза чрез посредници с две британски компании с молба да подобрят имиджа му.
Както казва шефът на PRCA (Асоциацията на PR агенциите) Френсис Ингам, “автократичните правителства осъзнават, че се нуждаят от по-изтънчени методи. По данни на агенцията търсенето на имидж услуги расте най-вече в бившите комунистически страни и Китай. Една от водещите компании в тази област Chime plc се оглавява от бившия съветник на Маргарет Тачър лорд Тимъти Бел. През миналата година фирмата му е спечелила половината от доходите си в размер на 67 млн. фунта от задгранични контракти, а ръстът на печалбата е над една трета в сравнение с 2008-а.
Проблемът е, че някои сделки може да подронят имиджа на самите имиджмейкъри. В професионалния кодекс, подписан от редица PR компании, се казва, че политическите консултанти са длъжни да съобщават на своите клиенти кои техни действия са незаконни или неетични и ако те продължат подобна практика, да откажат да работят с тях. Точно така постъпиха агенциите Portland PR (оглавявана от Тим Алън, бивш заместник-прессекретар на Тони Блеър) и Hill & Knowlton, които се отказаха от контракта си с правителството на Казахстан. Управниците бяха подложени на остра критика от страна на Amnesty International за нарушаване на човешките права. В същото време агенцията Sans Frontieres, подразделение на Chime plc, не подписа корпоративния етичен кодекс, към който се присъединиха Portland PR и Hill & Knowlton. Въпреки това представители на Sans Frontieres уверяват, че са законопослушна компания. Колкото до контракта с правителството на Казахстан, той се падна на компанията BGRGabara, която не е член на Асоциацията на PR агенциите. Нищо че на сайта си фирмата не споменава бившата съветска република сред своите клиенти. Може би защото сега ООН разследва обвиненията за изтезания, които се практикуват в полицейските участъци на Казахстан. В резултат на сътрудничеството на казахстанските власти с друга британска компания – Marston-Nicholson, на сайта на Kazakhstan Live фигурира следният пасаж, създаден за външното министерство на страната: “Политическата стабилност, религиозната търпимост и уникалното местоположение на пресечната точка на пътищата от Китай за Русия и Европа способстват Казахстан да играе стабилизираща роля в целия регион и го превръщат в идеално място за провеждане на Конгреса на световните религии".
Пол Фарели, член на Камарата на общините, отбелязва, че PR агенциите работят все по-често с държави вместо с физически лица. Според парламентариста всеки уважаващ себе си професионалист е длъжен да си зададе въпроса: това ли е режимът, за който си струва да работя? Което впрочем някои имиджмейкъри правят. Компанията Bell Pottinger например отказа да работи за суданския президент. Тя обаче се нае да подобри имиджа на правителството на Шри Ланка, което е обвинено в безчовечно бомбардиране на мирното население по време на
войната с тамилските сепаратисти през 2009-а. Заради тези действия Евросъюзът отказа на стоките от Шри Ланка преференциален достъп до европейските пазари.
Компанията Chime plc работи с правителството на Замбия, страната, в която се предполага, че се укриват виновниците за масовия геноцид в съседна Руанда. Сегашните руандийски власти с помощта на британските консултанти подобриха съществено имиджа на страната, където преди няколко години бяха унищожени стотици хиляди души. Сега Руанда се асоциира от западните туристи не с планини от трупове, а с редки горили, които привличат любителите на живата природа от цял свят.
Британските политически консултанти твърдят, че едно от конкурентните им предимства е солидната репутация на лондонските медии като The Financial Times и седмичника The Economist. По думите им написаното в англоезичната преса оказва определящо влияние върху създаването на световните репутации, а британските медии играят главна роля за това.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА

Дори президентът на Судан Омар Башир, когото обвиняват геноцид, се обърна към две британски компании с молба да подобрят имиджа му.

Стр. 35