Така умира демокрацията – с гордо гласуване в парламента

Manager.bg I Любомир АЛАМАНОВ I 21.01.2016

Направи ли ви впечатление какво изгласува вчера Народното Събрание при второто четене на текстове от новия Закон за обществени поръчки (ЗОП)?
Един от тях заслужава особено внимание:

"Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:

… 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги." В превод на нормален език това означава, че закупуване на време и "предавания" в медиите за целите на информационни кампании на държавни институции се освобождава от задължителна процедура по ЗОП, и може да се извършва директно.
Интересното е, че опити в тази посока се правят от 2008 г. Първоначално, само към електронните медии, като се използваше неправилно тълкуване на Европейската директива, че освободени от ЗОП са сделки на електронни медии, но само в обратната посока. И то ако медиите са "държавни". Или "обществени". Или както се казват в съответните страни. На практика това означава, че ако БНТ иска да си купи предаване за крокодили, не е задължена да го прави с процедура по ЗОП. Политиците обърнаха тълкуванието, че ако държавните администрации искат да си купят време в електронните медии, то могат да го направят без процедура по ЗОП.
Имаше много писма на тогавашните обединени печатни медии до премиера Борисов, до ЕК и до арменския поп, че това представлява "нерегламентирана държавна помощ", че е нарушение на закона за конкуренцията и т.н. Имаше писма от всички браншови организации на рекламни, ПР и всякакви други агенции.

Естествено, нищо не се случи.

В момента се прави нова стъпка, която просто узаконява раздаването на пари на медиите. Без процедури, без контрол, без отчет какво ще се прави с тях. А този път не са само електронните медии, което по подразбиране са радиа и телевизии. Този път облагодетелствени са "доставчици на медийни услуги", стига само да покажат, че продават време или правят "предавания". Т.е. всеки сайт, който сложи някаква опция за видео, може да се възползва от това безконтролно раздаване на пари.

Ето само някои от проблемите, които виждам:

1. Този ход представлява узаконяване на раздаване на пари на близки фирми без надзор. Стига да имат сайт с видео-секция. След това може да се раздават на туроператорите, после на магазини, а защо не след няколко месеца да не се приеме ЗИД на ЗОП (закон за изменение и допълнение), че всички фирми получават средства по европейски програми или от български фондове, или просто от българската администрация без процедури. Който каквото си иска – раздава на близки фирми. Фактически, ако всички сектори могат да се възползват, то направо ще премахнат ЗОП. Няма да има нужда от ЗОП.

2. Този ход представлява "нерегламентирана държавна помощ" за едни медии, а за другите няма да има. ЕС ще скочи. Подобно изкривяване на пазара са забранени.

3. Този ход представлява директно подкупване на някои медии. Вече всеки министър, всеки шеф на агенция или кмет ще може да раздава пари. Как искаме от някоя медия да е обективна към действията на правителството, ако парите й зависят не от качество, конкурси или друг обективен критерий, а от волята на членовете на същото правителство. Узаконяване на корупцията е опасен прецедент.

4. Този ход представлява продължение на политиката – "който критикува правителството, работи срещу националната сигурност." Едно изказване, което само потвърждава основната идея на сегашното плаващо мнозинство – да заглуши критиките, за да управлява максимално дълго. Така умира демокрацията и свободата на словото – с гордо гласуване в парламента.

5. Този ход представлява тотално убиване на всяка надежда, че ще има нормални информационни кампании Сега медиите ще си получават някакви пари и никой няма да го е грижа за съдържанието им. В Европа е точно обратното – а) правят се конкурси за информационни кампании, б) печелят се от професионални агенции, в) те се грижат за съдържанието и посланията спрямо целевите групи, г) и чак на финала се избират медийните канали, които да се използват.
Сега този професионален подход ще бъде премахнат. Едни политици ще дават едни пари на едни медии. Резултатът е ясен.
Пак казвам, твърдението, че така се транспонира европейска директива е лъжа. Много ще се учудя, ако тези текстове не предизвикат проблем и ЕК не ни се скара. За пореден път.

Оригинална публикация

 

Деница Сачева, председател на БАПРА: Бойко Борисов обича да казва, че няма пиар, но ползва десетки съвети

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

 

Оригинална публикация 

 

Лукарски похарчил над 2,7 милион лева за радио и тв реклама

www.barometar.net I 15.04.2015г.

Три договора за радио реклама в три частни радиа на обща стойност 1 018 205 лв., с ДДС, е сключил само в рамките на една седмица (21-27 март 2015 г.) министърът на икономиката Божидар Лукарски. Това става ясно от справка на Централното координационно звено в Администрацията на МС, която е публикувана по разпореждане на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев.С новите три договора за популяризиране на дейностите по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, Божидар Лукарски категорично оглавява класацията на най-щедрите министри, които финансират медии със средства от европейските фондове. За петте месеца откакто е министър Лукарски е сключил общо осем договора (пет с телевизии и три с радиа-бел.ред.) на обща стойност 2,7 млн.лв., с ДДС.

Шест договора на обща стойност 520 650 лв., с ДДС, е подписала само през март месец министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Сключените договори са с три телевизии и три радиостанции, става ясно още от справката, която е публикувана на Единния информационен портал на Структурните фондове на ЕС. Договорите са за популяризиране на дейностите по Оперативна програма „Околна среда“.

Четири договора (два с телевизии и два с радиа-бел.ред.) за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони е сключила и министърът на земеделието Десислава Танева през март месец. Общата им стойност е 252 000 лв., с ДДС. Останалите министри, които управляват европейски пари, не са сключвали нови договори за реклама през март месец. Продължават плащанията по стари договори, сключени в началото на мандата на това правителство, както и на предходните два кабинета.

Запазва се тенденцията парите за популяризиране на европейските фондове да се предоставят директно на телевизии и радиа, за което не се изисква провеждането на конкурс. Тромавата нормативна процедура, която изисква провеждането на обществени поръчки, продължава да прави почти невъзможно финансирането на печатни и интернет-медии със средства от еврофондовете.

От МС съобщават, че с цел осигуряване на „пълна прозрачност“ се въвежда практика по регулярно отчитане и публикуване на справка на договорите, сключени от УО в изпълнение на Комуникационните планове за програмен период 2007-2013 г. и на Годишните планове за действие към Националната комуникационна стратегия за програмите от 2014-2020 г. Информацията ще се предоставя ежемесечно, като „ще бъде следван общ образец, който ще позволява проследяване на финансовото изпълнение на текущите и на новосключените договори“, допълват от ЦКЗ в АМС.

 

Оригинална публикация

Държавни юзди за медиите слага кабинетът

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

 

Оригинална публикация

 

Медиите ще имат достъп до обществени поръчки под условие

www.segabg.com I 19.01.2015г.

ГАЛЯ ГОРАНОВА
 
До обществени поръчки ще се допускат само медиите, които декларират, че ще спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. Това е една от мерките за оздравяване на медийната среда, записани в управленската програма на правителството. Новият регламент ще бъде въведен със законови промени. Декларативният характер на изискването на практика няма да допринесе кой знае колко за журналистическата етика, но затова пък е възможно да бъде използвано за толериране на едни медии и отстраняване на други от участие в обществени поръчки, смятат медийни експерти.

Програмата предвижда още да се забрани прякото или косвено предоставяне на публични средства на медии, които не са декларирали собствеността си по закона за печатните произведения. Забраната ще се отнася и за електронни сайтове, които не осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

Кабинетът предвижда да създаде специално звено в държавната администрация, което ще следи да няма монопол в медиите. Заедно с това ще се приемат норми, които да гарантират, че определен собственик не може да има "значително влияние" върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението.

 
 

Оригинална публикация

Кой е потенциалният министър на спорта

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Чипева

Красен Кралев е свързан с политиката и държавата по няколко линии

Ако ще има правителство (за което се чудим на всеки час, час и нещо), ГЕРБ изглежда ще даде няколко ключови поста на "Реформаторския блок", но ще си запази други важни ресори като финанси, еврофондове, вътрешни работи и регионално развитие. За партията на Бойко Борисов ще остане и маргиналното Министерство на спорта (досега и на младежта, което не е ясно дали ще остане така). За там, по информация на "Капитал" и "Дневник", вече е определен и шеф – варненският бизнесмен Красен Кралев.

Кралев е свързан с политиката и държавата по няколко линии. До скоро той беше собственик на варненската "МАГ Адвъртайзинг", като приходите на групата рекламни агенции около компанията от обществени поръчки от 2009 г. насам са малко под 18 млн.лв.

Кралев е и учредител на партията "Новото време" (неин заместник-председател до 2012 г.) и кандидат за депутат на коалицията с партия ЛИДЕР на парламентарните избори през 2009 г. Поради особеностите на електората на партията на Христо Ковачки, тогава той се явява защитник на миньорите.

"Знам, че държавната машина се стовари с пълната си сила върху миньорите от Поморие. Това означава репресия. Прокурори и полицаи започнаха да разпитват миньорите за кого са гласували, защо са гласували за ЛИДЕР. Защо не разпитват други хора, ами разпитват точно тях – обикновени миньори, които 20 години живеят под земята и ги хващат веднага след вота, почват да ги привикват и да упражняват натиск върху тях", казва Красен Кралев в интервю за сайта "Всеки ден" тогава.

Той е един от основателите на Федерацията на независимите студентски дружества през 1990 г. и съосновател на Българското сдружение за честни избори. От тогава са близките му отношения с бившия енергиен министър Мирослав Севлиевски, когото определя като "най-добрия ми приятел" пред списание "Тема". Севлиевски е кум на Кралев, като преди втория му брак казва в интервю за Валерия Велева: "Че къде е шуробаджанащината? Бил съм кум на Красен Кралев на първата му сватба, ама той отдавна се разведе. Ще му бъда сигурно кум и на втората сватба. А дали ще бъдем заедно във варненската листа, ще стане ясно на 25 май".

Най-големият проект е от 2013 г., когато консорциумът "МАГ Адвъртайзинг ОО" поема рекламното обслужване на Българския спортен тотализатор (БСТ) за две години. За това тотото (което е под шапката на спортното министерство) плаща на агенцията на Кралев 6.5 млн.лв. Бюджетът за поръчката обаче вече е изчерпан и "Маг" в момента получава допълнителни 1.16 млн.лв., за да обслужва тотото докато не бъде избрана нова агенция. За новата обществена поръчка БСТ е определил сумата от 12 млн.лв. за реклама за три години. Предстои да видим коя агенция ще я спечели.

По повод поръчката за рекламно обслужване на спортния тотализатор Кралев коментира пред "Капитал", че тя е спечелена преди две години, когато той не е знаел, че ще има участие в политиката. По думите му спечелилата фирма вече не е негова, но има още два месеца, през които да доизпълнява договора си. Кралев допълни, че нито една от бившите му фирми повече няма да участва в обществени поръчки и че "МАГ Адвъртайзинг" не участвала в настоящата обществена поръчка за спортния тотализатор.

Министър на спорта

Потенциалният министър има опит в бъдещия си ресор като спортист – според официалната му биография той е бивш национален състезател по лека атлетика и рекордьор на България на 20 000 м за юноши старша възраст, както и бронзов медалист на Балкански крос през 1986 и 1987 г.

Кралев обаче става известен в спортните среди като президент на футболен клуб "Черно море". И в двата си периода – през 2001-2003 и 2004-2007 г. се явява в ролята на "спасител". Във втория случай довежда "Химимпорт" като спонсор, а впоследствие като собственик на клуба.

Според официалния уебсайт на "Черно море", "през 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в клуба, след като привлече за основен акционер корпорацията "Химимпорт", чиито две компании "Армеец" и Централна кооперативна банка станаха основни спонсори на ПФК "Черно Море". Успешният дебют като старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е намерило вярната посока."

Дълги години Кралев спонсорира варненски отбор по футзал (футбол в зала) и от 2010 г. е отговорник за това направление в Българския футболен съюз. От това лято е и председател на обединението на спортните клубове "Черно море" във Варна.

Реклама на държавна издръжка

Бизнесът на Красен Кралев в рекламата се разпростира върху няколко агенции. В момента формално той е в управлението единствено на "Аут ъф хоум медия". Майка му Султанка Кралева обаче притежава "Маг комюникейшънс", която е собственик на "Сън Аут-ъф-хоум медия", "Сън медия сървисиз" и "Алфа промо тийм". Основната "Маг адвъртайнзинг" вече е преименувана на "Про адвъртайзинг", но също е собственост на "Маг комюникейшънс". Самият Кралев излиза от собствеността и управлението на тези компании между юли и септември тази година.

Пред "Капитал" Красен Кралев заяви, че не може да коментира нищо по предложението да стане министър преди да мине цялата процедура по избор на новия кабинет. Той обаче увери, че е прехвърлил или продал своя дял във всичките си фирми, съгласно изискванията за избягване на конфликт на интереси.

Неговите компании работят най-активно за държавата по време на управлението на ГЕРБ. През 2012 г. агенциите от групата на "МАГ" печелят проекти за реклама за 12.6 млн.лв.

 

Онлайн медии

До лятото на 2014 г. потенциалният министър на спорта притежава и управлява и медиен бизнес. През 2013 г. той придоби 95% от акциите на "Уеб медиа груп" (сайтовете news.bg, topsport.bg, money.bg, lifestyle.bg) за 1.5 млн.лв. Така той увеличи портфолиото на създадената от него "Алтернатив медия груп" (сайтовете bulgaria.utre.bg, varna.utre.bg, sofia.utre.bg, plovdiv.utre.bg).

Ако поеме поста на министър на младежта и спорта, Красен Кралев ще управлява бюджет от около 60 млн.лв. годишно…

 

Оригинална публикация 

Ще бъдат представени новите възможности за финансиране на МСП по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020

info@projecta.bg  I 16.06.2014

Новите възможности за финансиране на малки и средни предприятия по новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 ще бъдат представени в София на 26.06.2014. Достъпът до събитието е свободен, след предварителна регистрация.

ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК) ще предостави на българските предприятия финансова помощ за иновации, технологична модернизация, системи за управление, промотиране на продукти и услуги и други. Очаква се ОПИК да бъде програмата с най-големи реални ползи за бизнеса и с най-голяма конкуренция между кандидатите. На събитието ще бъдат представени и изискванията към проектите и ще бъдат дадени съвети за изготвяне на успешни проекти.

Програмата включва следните теми:
1. Представяне на възможностите за безвъзмездно финансиране на МСП по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020
2. Възможности за финансиране на системи за управление на бизнеса по ОПИК. Ползи и ключови фактори за успех
3. Представяне на основни изисквания към проектите и на критериите за оценка по процедурите за технологична модернизация
4. Как показателите на фирмата за минали години влияят върху шансовете за успех
5. Как да избегнем неодобрение на проекта заради неспазване на формалните изисквания
6. Как да избегнем неодобрение заради ниско качество на проекта

За да има практическа полза за участниците, които планират покупка на дълготрайни активи, събитието е фокусирано върху възможностите за технологична модернизация. Ще бъдат дадени конкретни примери и предложения, с които предприятията да направят своите проекти по-конкурентни.

За допълнителна информация: Проджекта ООД, info@projecta.bg, тел. 02/ 9835324

Автор:
Проджекта ООД
– 

Бившият PR на Мирослав Найденов спечели поръчки за над 500 хил. лв.

 в. Капитал Daily | 26.11.2013 

Проектите са по програмите "Регионално развитие" и "Човешки ресурси"

В последните три месеца компанията на бившия PR на агенцията по храните Кристина Спасова, която стана популярна с поръчка за създаване на профили на европейската програма за развитие на селските райони във Facebook и Twitter за 50 хил. лв., е спечелила нови обществени поръчки за над 540 хил. лв. без ДДС за различни рекламни дейности по европрограми. Това съобщи съобщи сайтът Mediapool вчера, позовавайки се на своя проверка. Преди седмица стана ясно, че Европейската комисия изисква от България информация за договорите с фирма на Спасова, след като се е самосезирала от публикации в медиите, че европейски средства "вероятно не са използвани" правилно.

Поръчка след поръчка

Според информацията на Mediapool фирма на Кристина Спасова е спечелила четири обществени поръчки по европейската програма "Регионално развитие", като те са били организирани от общини, управлявани от кметове на ГЕРБ. Това е станало чрез фирмата БММС с управител Спасова. Компанията е избрана за изработване на бранд на туристически региони, дизайн и печат на рекламни материали за над 116 хил. лв. без ДДС по европроект на община Поморие. По същия проект Спасова е спечелила и поръчка от над 57 хил. лв. без ДДС за реклама в интернет, създаване на профил в социалната мрежа и 10 публикации. Отново по туристически проект, финансиран от програма "Регионално развитие", дружеството БММС е спечелило и конкурс за реклама на община Трън за 54 хил. лв. Той е за организиране на събития – туроператорски и журналистически турове, конференции, работни срещи и др. Резултатите се потвърждават от регистъра на Агенцията за обществени поръчки.
По туристически проект на община Етрополе пък фирмата на Кристина Спасова е спечелила проект за организиране на събития с двойно по-ниска от прогнозната цена от 18 хил. лв. без ДДС. Последният проект по "Регионално развитие" е на община Сопот, където БММС е спечелила поръчка за 6400 лв. за публичност на проекта "Сградите на ЦЦГ "Роза", съобщава Mediapool.
БММС е имала успех и при поръчките за реклама от програма "Човешки ресурси". Дружеството е сключило договор с главната инспекция по труда за организиране на конференции и семинари по проект "Превенция за безопасност и здраве при работа".
По него трябва да бъдат организирани 13 еднодневни семинара с общ брой 500 участници, 13 двудневни семинара с общ брой от 800 участници и 30 двудневни семинара с общ брой от 1000 участници. Подписаният договор е за 290 хил. лв. без ДДС. Пред Mediapool Спасова обяснява, че е спечелила поръчките заради добрите си технически предложения и предложените ниски цени.

Новото име

БММС е новото име на компанията "Кей Ем Ком", която спечели в началото на годината поръчка за 50 хил. лв. за създаване на профил на програмата за развитие на селските райони в безплатните Facebook и Twitter. След като случаят беше разказван в медиите, а прокуратурата започна проверка, еврокомисията изиска информация от България за сключения за европари проект. През миналата седмица стана ясно, че е изпратено писмо до страната, като от Главна дирекция "Земеделие" в Брюксел са поискали подробна информация за проекта, както и дали има досъдебни производства и разследвания по него. От земеделското министерство съобщиха, че в момента се очаква официална информация от прокуратурата, която ще бъде препратена в Брюксел.

Оригинална публикация

Властта захранва своите пиари

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА |  07.07.2012

Отдавна не е тайна, че управляващите пръскат милиони за реклами, които уж трябва да излъскат имиджа на страната и да популяризират европейските програми. А как бюджетите на някои медии набъбват с тези средства. "БАНКЕРЪ" писа още в своя бр. 15 от 2011 година. Тогава в статията "Да си купиш медиен комфорт с европари" подробно описахме разноските на държавните институции и извадихме наяве облажилите се пиар и рекламни агенции, вестници, радия и телевизии. През изминалата седмица обаче и самите министерства си признаха (б.а. – в изпратени до Народното събрание документи) , че са се превърнали в своеобразни спонсори на определени медии.
Разбира се, в докладите до парламента всички ведомства коректно заявяват, че не са сключвали договори с рекламни и пиар агенции за популяризиране на тяхната работа. Вярно е и твърдението им, че не са давали пари от бюджетите си за подобни начинания. Най-често харчовете им са минавали по схемата за популяризиране на определена дейност от еврофондовете. Така нареченият комуникационен план за информация и публичност всъщност е задължителен за всяка оперативна програма. До края на миналата година само за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони са похарчени над 15 млн. лв., а до края на 2013-а в комуникационните планове са заложени още 150 млн. лева.
Конкретно, за "осигуряване на достъпност, публичност и прозрачност на оперативната програма "Регионално развитие", чрез електронните медии" от декември 2010-а до февруари 2011а министерството на Лиляна Павлова сключва договори с три радия и една национална телевизия. Отношенията им са за период от една година. Така близо 100 хил. лв. получава БНР. Радио "Фокус" на Красимир Узунов взима 97 344 лв., като с него по-късно е сключен и друг договор за 120 хил. лева. Съответно "Дарик радио" е "възнаградено" от регионалното ведомство с близо 100 хил. лв., а от телевизиите честта да популяризира програмата за 120 хил. лв. се пада на TV7.
За медийно отразяване и пиар обслужване на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от август 2009-а до февруари тази година са похарчени само 13 899 бюджетни лева. Повечето пари са дадени за информационна кампания за безопасност на пътя, а 3500 лв. са отишли за анализ на обществените нагласи към дейността на институцията. За популяризиране на оперативната програма "Транспорт" обаче, "чрез сътрудничество с електронни медии", са дадени 1 719 338 лева. Проектът, по който са сключвани и изпълнявани контрактите, е с продължителност 35 месеца. Започнал е през август 2010-а и приключва през юни 2013-а. Националното радио отново е сред печелившите, като в случая ще прибере малко над 216 хил. лева. По два договора за информационна рубрика от 15 минути и кратки спотове на "Дарик радио" са дадени 583 200 лева. С 300 192 лв. е зарадвана и БНТ, а други 200 хил. лв. отново отиват при TV7. За шест документални филма от по 20 минути, които трябва да се излъчат до края на тази година, транспортното ведомство е подписало договор с "Нова броудкастинг груп" АД за близо 420 хил. лева. В тази група влизат "Нова телевизия", "Диема ", "КиноНова ", "Диема Фемили ", "Нова Спорт", Nova Premier League (HD), както и списание "Ева".
Безспорен рекордьор в изразходването на европейски пари за реклама обаче е Министерството на земеделието и храните. От юли 2009-а до февруари 2012-а то е пръснало за медийни и пиар инициативи по мярката "Техническа помощ" цели 10 250 375 лева. Още средства идват по Програмата за развитие на селските райони – комуникационният й план е 15% от целия бюджет, или 18 477 193 евро за целия периода от 2007-а до 2013-а. След юли 2009-а земеделското министерство е сключило три договора с радиа и телевизии и е похарчило по тях 446 800 лева. Година по-късно договорите вече са осем на стойност около 757 хил. лева. Двойно повече са споразуменията през 2011-а – 16, катостойността им е близо 2 млн. лева. Темпото не спада и през тази година.
С пари по оперативната програма "Околна среда" екоминистерството е направило две кампании. През 2010-а са дадени 300 594 лв. за направата на телевизионен клип, който да се излъчи по БНТ, bTV и "Нова телевизия". А през 2011-а са броени 1.66 млн. лв. за снимането на три клипа и за тяхното излъчване по шест радиа – БНР, "Дарик ", БГ радио, ФМ+, "Фреш " и bTV радио и по телевизиите БНТ, bTV и "Нова".
Министерството на труда и социалната политика също скромно посочва, че тази година не е заделило пари за пиар акция, но по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" са сключени контракти с осем радиа и телевизии. По този начин на БНТ са изплатени 182 300 лв., на bTV – 207 648.20 лв., на "Нова броудкастинг Груп" АД – 217 000 лв., на телевизия "Европа" – 80 990 лв., а на TV7 – 110 080 лева. От договор с ведомството на Тотю Младенов националното радио е прибрало близо 60 хил. лв., "Дарик радио" – 214 450 лв., и Агенция "Фокус" – 99 795 лева. "Отношенията" с последните две медии са подновени към 20 февруари.
Списъкът продължава с подопечното на Симеон Дянков Министерство на финансите, което е дало малко над 400 хил. лв., и здравното ведомство – с 6.5 млн. лева. Несъмнено обаче до края на 2013-а всички тези суми ще нарастнат значително. И за да не се получи недоразумение, ще обясним, че въпросните пари идват от еврофондовете и по правилата на Брюксел могат да бъдат похарчени само и единствено за популяризиране на оперативните програми. Използването им за други цели е почти невъзможно и ако не се усвояват, просто ще ги загубим. Друг е въпросът доколко прозрачно се разпределя цялата тази благодат и дали срещу нея не се иска "по-специално" отношение? Но това читатели, зрители и слушатели вече сами трябва да преценят.

Стр. 29

Александър Дурчев: Целта на комуникационните кампания по ЗОП е реалният резултат, а не отчитане на дейност

projectmedia.bg I Александър Дурчев, Председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group I 19.06.2012

Целта на комуникационните кампания по ЗОП е реалният резултат, а не отчитане на дейност

Пазарът има нужда от качествени кампании, които да доведат за по-добра информираност на хората

Г-н Дурчев, преди дни БАПРА направи поредната среща с министър Томислав Дончев по въпросите, свързани с комуникационните кампании в Закона за обществени поръчки? Защо поискахте подобна среща и какви бяха вашите искания като асоциация?

- Това беше трета ни среща с министър Дончев и с Румяна Бъчварова, която е началник на политическия кабинет на Правителството. Аз съм приятно изненадан от отношението на държавната администрация към нас и към препоръките ни за промени в ЗОП.
Що се отнася до исканията ни? Въпросът за комуникационните кампании по програмите, финансирани по евро проекти става все по-наболял. Кризата и намаляващите комуникационни проекти в реалния сектор изостри нуждата от свежи пари за всички компании на пазара. В момента държавата се превръща в един от най-големите рекламодатели. Това изостря конкуренцията и насочва вниманието на всички работещи компании към комуникационните европроекти. Много от компаниите, членове на нашата асоциация, разчитат на такива проекти и беше назрял моментът да потърсим решение в тази насока.
Това, което БАПРА направи, е да се допита до своите членове за всички всички проблеми, с които са се срещали при кандидатстването и изпълнението и да ги предложим в серия от мерки. На първата среща в Министерски съвет се видяхме с всички ръководители на програми, с министър Дончев и г-жа Бъчварова. Останах с впечатление, че те бяха съгласни, че се налага промяна вначините на провеждане на тези конкурси.

По какво работите сега?

- Сега работим да дадем правилна дефиницията на „комуникационни услуги“. Защото се случваше кампания за реклама и ПР да се печелят от туристически фирми. В някои от заданията имаше например изискване компанията да притежава туристически лиценз.
В крайна сметка обаче целта е оценката да се прави от хора – експерти по комуникации, а не хора, които са в областта на право и счетоводство, т. е. комисията да оценява комуникацията , а не документалния продукт. Защото реализацията му означава и бенефициентът да е щастлив и да има полза от него. Идеята е да има накрая една обективна оценка.
Другото предизвикателство е в крайната оценка на офертите. В момента тя се базира не на експертиза, а на най-добра цена. Така се налага да скрием човешкия труд за сметка на зали, консумативи или разходи за трети лица. Все пак най-ценното, което се плаща, е интелектуалният труд. Затова искаме тези услуги да бъдат компонент в офертата. В противен случай ние лъжем и себе си, институциите и крайния бенефициент на услугата.

А кога очаквате да се задейства механизмът?

- Той реално се е задействал. След първата среща се разбрахме да се направи работна група, в която се включва БАПРА, БАМОР (Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение) и БАКА (Българската асоциация на комуникационните агенции). Те бяха поканени от МС да се включат в дискусията, което е голям плюс за нас. Работната групи ще включват по двама представители от всяка асоциация.

Цялото интервю може да прочетете на: http://projectmedia.bg/interviews/index.pcgi?material_id=56094