Водещ: Научихме, че бюджета бил приет късно през нощта. Отдавна знаем, че е постна пица, но пък в парламента вече има рекламни брошури, къде сервират такава пица и кой я прави. Някой намекна, че майка на бюджета май е кризата, а други закрещяха, че бюджета е мащеха за някои. Стана ясно още, че имаме добри финансисти, но с богаташите сме я закъсали. А тези дето зло не мислят защото пеят, се подготвиха за кръгова отбрана от данъчните. Всъщност какво научихме за бюджета? Има ли връзка бюджета изготвен по време на криза с фалита на електронна българска медия, заявена като гражданска? САЩ ни похвалиха за енергийната политика, а след два дни в Копенхаген, може би тази похвала ще загуби или може би ще спечели от стойността си. Темите ще коментираме с Ирина Алексиева и Асен Григоров. Махленските закачки между политиците, тази седмица добиха и библейски привкус, а от другата започва голям балкански проект на училището за политици. По същото време може би писачите на учебници ще се наложи да се върнат в училище, защото министърът прочел какво са написали и се е хванал за главата. Дано му остане време да прочете и учебниците след 4-ти клас, за да не четем всяка година ученически бисери от многобройните изпити. А защо сегашното членуване било като да носиш топка на глава и зареди това до три години институтът за български език към БАН щял пише нова граматика. Иначе медиите превратно отразили кръглата маса за правописа. Винаги е важно да има виновни. Медиите винаги са готови за тази роля, защото си знаят, че са под един знаменател, нищо че са различни! БНТ откри кампанията „Българските събития на 20 век”, а Българското национални радио е медиен партньор, от Димитър Цонев ще научим още подробности. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Жанет Николова, Иво Георгиев, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирин Филева. Останете с нас.
Водещ: Какво не научихме за бюджета? Важно ли е, че кризата е майка, бюджетът е постен и мащеха за някой? Добър ден казвам на Ирина Алексиева и Асен Григоров, здравейте.
Ирина Алексиева: Здравейте.
Асен Григоров: Здравейте.
Водещ: И така, какво не научихме за бюджета, защото много подробности, така чисто любопитни научихме, но май най-важното не научихме?
Ирина Алексиева: Ами зависи от гледната точка, смисъл това че не сме научили нещо може да възприема като позитивно, от друга гледна точка като негативно. Според въпроса не е толкова в това какво не научихме, а всъщност какво научихме и то от гледна точка на изказвания, квалификации. Бюджета най-важното нещо за година от всяка една гледна точка и факта, че дебат прерасна в, се измести на плоскостта колко е голяма една пица, как трябва да се яде, какво трябва да има върху нея и кой я приготвя. Така е една добра илюстрация в какво състояние е обществото ни и какво всъщност предлагат медиите като дебат по най-важното нещо в държавата, от което всъщност зависят съдбите на много хора.
Водещ: Ами всички хора в крайна сметка. Имат ли връзка забавените плащания на държавата с фалита на една електронна медия, заявила себе си като гражданска?
Асен Григоров: Не, нямат нищо общо забавените плащания на държавата. Една дума за бюджета, ако може преди това.
Водещ: Да, да.
Асен Григоров: Нали без да съм, без да съм навлязъл в дълбочина на тазгодишната дискусия с бюджета, понеже с друг бюджет се занимавахме както ви е известно.
Водещ: Който не беше успешен!
Асен Григоров: Да. Но две думи около политическите знаци. Първо отказа на социалистическата партия да дебатира на първо четене, което беше абсолютно скандално и никога не се е случвало до момента и всякакви обяснения с процедури, нали просто не са адекватни. И от друга страна второто четене нали пък преекспонирана на цялата тая история, сега вече 17 часа гледане бюджет, нали много оживена дискусия и т.н. Единствения проблем който виждам, който повече е политически от колкото финансов в бюджета, това е приетия текст който позволява практически правителството да актуализира при неизпълнение без да отива в Народното събрание.
Водещ: Без да минава през Народното събрание.
Асен Григоров: Да. Което смятам, че не е редно, но както се разбра и предишното мнозинство, това е правило. Обаче пък все пак това, че предишното мнозинство го е правило…
Водещ: Не е повод и това да го прави!
Асен Григоров: Не е повод и това да го прави. Така, че толкова по бюджета до колкото нали наблюдавах отгоре, отгоре.
Водещ: А какво се случва с бюджета на Ре:ТВ?
Асен Григоров: Нищо, Ре:ТВ не беше замислена като комерсиална медия. Въпреки това нали разчитахме на или поне частично от бюджетната дупка грубо казано да се попълва от пазара. Сега пазара не реагира по една или друга причина, във всички случаи кризата има значение, ако за 2008 пазарния пазар се оценяваше на около 250 млн. за 2009 се чуват експертите дали ще стигне 100, т.е. това тия 150% намаление или 150 млн. дефицит в бюджета неминуемо се отразява и на нас. Просто ние изтеглихме късата клечка, медията да тръгне два месеца преди да започне, така силното говорене за кризата. Така, че това са обективните реалности около Ре:ТВ. Нямаше как просто да продължим разчитайки на пазара.
Водещ: Какво щяхме да гледаме по Ре:ТВ за бюджета, ако тя вървеше?
Асен Григоров: Ами какво да кажем, каквото направи Ре:ТВ за стоте дни на правителството. Понеже наблюдавах целия дебат естествено около стоте дни на правителството. Ре:ТВ беше единствената телевизия която си позволи три часов абсолютно обективен сериозен дебат с всички възможни участници в него. Лидерите на парламентарните групи на всичките, премиера, с пресклуб, с анализатори от областта на медийния мониторинг. Нали защото това правителство за добро или за лошо е много медийно и така медийния слой в него е изключително важен. Политолози, анализатори, икономически анализатори, изобщо смятам, че единствения сериозен преглед да кажем на стоте дни в българските медии беше в Ре:ТВ. Това щяхме да правим и за бюджета, просто…
Водещ: Да погледнем на декорите, в които се разиграваше драмата приемане на бюджет, данъчен натиск върху не изрядните певци, рестрикции върху хазартни босове и търговци на петрол, както и нови плащания за здравето за всички. Добър ли е този декор и какво му липсва Ирина?
Ирина Алексиева: Ми аз мисля, че не бих гледала на нещата какво му липсва, значи човек борави с някакви реалности и реалностите са такива. За мен лично големия проблем за бюджета е не състоялия се дебат за бюджета въпреки 17 часа дебат в пленарна зала. Бюджета от моя гледна точка трябва да бъде обсъждано събитие и съответна да го нарека грубо казано подготовка и в медиите, и в обществото по съответните политики. Защото всички го отнасят от това, че се прави нещо и не се прави друго нещо, нали условно да го нарека по този начин. Това, че се сложиха акценти върху нещата, които ти сподели е до някъде нормално, те изглеждат така най-видими, най така интересни, жълти, дебатиращи от обикновения човек.
Водещ: Не са ли обаче дразнещо релефно на фона на липсата на една по-сериозна информация?
Ирина Алексиева: Ами да, те са дразнещи от гледна точка на това, че прекалено много се акцентира върху тях без да се даде шанс на други много по-важни неща, които съдържа бюджета за тази година да излязат на яве и да се… може би това един от проблемите, които имат колегите, които се занимават с журналистика, а именно, че не могат да си извадя, да се излезе извън тази рамка която се предоставя от широкото обсъждане и с малко по жълт привкус и да не се намерят другите теми, които определят житието и битието на българина и неговото благосъстояние за следващия 12 месечен период.
Водещ: За декорите нещо?
Асен Григоров: Ми всяко число е политика. Това което сега ще кажа от моя гледна точка, че правителството не направи, без да съм 100% сигурен, защото наистина не съм следил 100% дебата. Не обясни политиките за числата. Примерно това, че има Х пари, нали като бюджет за военното министерство, какво точно следва, защо министъра е поискал точно тези пари, защо финансовия министър се е съгласил точно тези пари да заложи. И какво ще правим, сега ще купуваме самолети, ще реформираме армията. Т.е. политиките във всяка една сфера поне за мен останаха необяснени и неизяснени. Ясно е, че бюджета е нали в условие на финансова криза. Това, че в Европа била свършила финансовата криза, първо не е 100% вярно, второ няма никакво значение, защото българската икономика много по-бавно и много по-трудно ще излезе от този кризисен период по ред причини, структурни и т.н. И това трябваше да се случи, всъщност трябваше да се обясняват политиките зад отделните числа, около здравната реформа, т.е. нали ако е свържем бюджета на Здравното министерство имаше няколко различни сигнала, нали здравния министър внесе един тип реформа, Лъчезар Иванов в Народното събрание каза друг тип, сега се оказа, че имало трети тип реформа и всъщност не се разбра за парите на Министерството за здравето, просто ще се дофинансират пътеки болнични и т.н. И съответно ще се реформира системата, която нали всички знаем плачи за реформа. Това ми стана ясно.
Водещ: Обаче пък замяна на това стана ясно, че може би още едни два процента ще дължим без да ясно дали ще доплащаме в болниците? Но това е извън бюджета вече.
Асен Григоров: Именно.
Ирина Алексиева: Това са просто не състоялите се реални разговори за бюджета, защото извън темата на обсъждане остана колко ефективен е и самия бюджет. Т.е. защо имаше всякакви оценки, той е по-добър, той е по-лош което са морални категории, малко според приложим…
Асен Григоров: Да, да, то не се говори за бюджета там.
Ирина Алексиева: То дефакто не стана ясно този бюджет защо от икономическа гледна точка би служил по-добре на държавата, да речем от предходния. Каква е неговата по-добра ефективност на разходите. Добре ще съкращаваме ако се наложат разходи, но това до каква ефективност, как я измерваме, по какво съдим, че това се случва. Т.е. тези неща не бяха част от обществения дебат. Аз за това казах, че проблемът не е, нито в политическите партии, нито в правителството. Но в липсата на достатъчно натрупване и желание за дебат по цялата политика и разбиране от страна, дори на журналистите за това как трябва да се води дебати. Защото това не е дебат за това какво ще обядваме следващата година, а е дебат за това, защо точно това обядваме и не може ли да обядваме нещо по-добро. Нали, липсваше този измерител на нещата.
Водещ: Т.е. само пицата в кутията не е достатъчна, като едно послание?!
Асен Григоров: Не, това до голяма степен е такава нагласа … между политици и журналистите, защото излиза политика и казва „Ние ще вдигнем хазарта”, нали журналистите хващат това като една прекрасна димка, там като преследват изтребител, тоя хвърля едни димки топлинни за да отклони преследващите го ракети. И същото се получава, говори се три дена за данъка за хазарта, който нали окей важен е, там има освен нали чисто финансови има и други измерения да кажем на обществено политически. Обаче зад това нищо друго не остава и някак си журналистите на нашите колеги им е по-лесно да се фокусират върху една точка. На политиците също им е по-лесно, като не им се налага да обясняват повече от това. Това наричам негласното съгласие между политици и журналист.
Ирина Алексиева: Аз бих допълнила, че дори за тази тема за вдигането на акциза така за хазарта. Значи погледнете на нещата така? никой не стана и не обясни всъщност, че как определят тази дейност, защо ние качваме точно при хазарта. Значи искаме ли да имаме приходи от тази дейност.
Асен Григоров: Да, да. Така е!
Ирина Алексиева: Защо я искаме, колко печели всъщност, знае ли някой колко печели българския туризъм от тези дейности, колко привличаме ние от съседни страни, които подобна дейност е изцяло забранена. Значи…
Водещ: То по-скоро имаше едно морално заклинание в това решение.
Ирина Алексиева: Ама това морално заклинание някой трябва ясно и отчетливо да каже, ние искаме да развиваме този вид индустрия, защото това е вид индустрия и да печелим пари от нея. Но тъй като сме в условия на криза, се налага да качим при нея, тъй като тя е силно печеливша и считам, че така трябва да постъпим. Значи това е едно заявление! Заявлението, ами ние там качваме, те са не знам какви едни лоши момчета които въртят едни пари. Е някак си несериозно, защото…
Асен Григоров: Пак няма политика!
Ирина Алексиева: Пак няма политика зад него, т.е. политиката е едно ясно изявление за това, защото ти правиш нещо.
Асен Григоров: Да не говорим, че не се разбрали, нали то щеше до последния момент да е 12 пък изведнъж стана, 15. Какво там се… извършили.
Ирина Алексиева: …опозицията подкрепи 15, пък управляващите след това казаха „Не ще е 12”, после се върна на 15. Въпроса дори не е в това, въпроса е да има ясна позиция. Ние искаме това, защото подкрепено с ясни цифри, данни. Имаше от колегите така насока и коментар в това колко икономическо изгодно е да се направи едното или другото. И аз много не срещнах такъв, ясен отчетлив анализ за това. Ето това прибираме толкова при, сега ще прибираме толкова пари, значи сме на сметка толкова пари. В крайна сметка бюджета е…
Водещ: Но пък финансовия министър произнесе един доста ярък коментар поредния, че той е в топ 100 финансистите в световен мащаб. Като с богатите сме го закъсали!
Асен Григоров: Е това, смисъл финансовия министър влиза от време на време такива лични престрелки. Случая с феодалните старци и т.н. което не намирам някакъв особен дефект, нали по-скоро е колорит от колкото да е част от политиката. Човека наистина е стои по класациите на известните икономисти, финансисти по-точно. Не е спорен този факт.
Ирина Алексиева: Въпроса е, първо на изказ, второ какво постигаш правейки едно такова заявление, защото…
Водещ: Е постигаш морално заклинание! За това вдигаме…
Ирина Алексиева: Не бих казала, значи дебата не трябва да се води на личностна основа, аз съм много добър и съм в топ 100. Поне от мое гледна точка. Пък другите са нали еди какви си. Въпроса е това е въпрос на политика и на политическа воля на едно правителство, а не позицията на министъра на финансите до момента. Въпреки, че той в някаква степен изразява. Все пак трябва да има обща позиция на управлението и аз мисля, че той я има въпреки, че се получи така… как да кажа, изгубени в превод.
Водещ: Какво значение има това в началото на декември вече имаме приет бюджет, което се е случвало за първи път?
Асен Григоров: Не съм убеден, че се случва за първи път. Защото последните десетина години, бюджета се приема на време.
Водещ: Е винаги е имало пазарлъци до последния момент.
Асен Григоров: Е, то пазарлъци има, това е част от политиката, но…
Водещ: Има ли някаква гаранция, че пазарлъците не са приключили вече, след като има приет бюджет?
Асен Григоров: Ами да, поне на макрониво са приключили, нали ясно е кой колко пари получава и за какво би трябвало да ги харчи.
Ирина Алексиева: Аз мисля, че то е много позитивно, че сме наясно с това как ще изглежда картината поне от макро гледна точка, за следващата година. Аз дори не бих гледала на това което каза Асен в началото, възможността правителството да режи разходи без да минава през парламента. Това има своя позитив, има и своя негатив. И пак опираме до чисто процедурно как това нещо е направено. Значи върховния орган, държавата наистина е парламента и той трябва да има контрол върху това нещо. Но от друга страна като се замислим, Министерството на финансите следи постоянно как се разходват средствата. И тъй като това е една доста динамична система която ти получаваш информация след като събитието се е случило, а не преди да се случи като такова в някакъв аспект. Е добре да има възможности да маневрира, за да постигне баланс бюджетът каквато е целта за идната година.
Водещ: Има ли постигнат баланс за това, че Ре:ТВ за винаги спира или има и нещо друго?
Асен Григоров: Значи никога не казвай никога, съответно ако пренеса завинаги. Но това беше разумното решение. Значи, за да продължим още известно време, трябваше много драстично да се съкрати бюджета така наречените оперативни разходи, с които работи телевизията. Драстичното съкращаване на разходите, щеше да доведе до драстично съкращаване на качеството на самия продукт. Нали сега въпрос на избор беше дали когато продукта е в… да кажем в добро, оценявано по един добър начин състояние да спрем или да изчакаме този продукт да деградира и някак си след няколко месеца пак да се изправим пред същата дилема. Решението което взехме беше да спрем в това състояние.
Водещ: От тук насетне какво се случва?
Асен Григоров: Ами от тук насетне има стандартни процедури, които на мен ще ми се наложи да извърша нали по приключването на дейността самата фирма, сега въпреки че това е технология, не знам дали интересува някого. Нали няма да обявяваме несъстоятелност или изпадаме във фалит. То е една трета процедура, която се нарича доброволно приключване на дейността, ще платим заплати и компенсации на хората. И прекратим дейността някъде най-вероятно до март, това ще се случи.
Водещ: Очаквате ли изненадващ интерес от инвеститори?
Асен Григоров: Ами не, инвеститорите са много предпазливи, особено в този момент. По-скоро беше до известна степен изненадваш интереса и изобщо отзвука който получи затварянето на медията. Нали главно чрез гражданското общество. Както казвам гражданското общество, имам предвид една не малка група хора, която някак си се самоидентифицира, самообозначава в интернет. Ама като казвам в интернет, това също не трябва да звучи бутиково, защото. Всъщност медията на гражданското общество става интернет по липса на друга. Но точно тия хора по някакъв начин са разпознали Ре:ТВ като изразител на собствената им позиция. И сега в момента има една фейсбук група, която общо взето всеки ден расте, снощи мисля че гледах последно около 3700 човека, което никак не е малко, това са активни хора които си обменят информация, пишат всеки ден. Те си организираха две срещи на живо, т.е. не само… защото да си пишем по интернет е едно, да се съберат пред Народния театър миналата неделя, след това се бяха събрали в един ресторант. Нали се опитват да търсят някакви начини да се финансира Ре:ТВ като обществена медия. Но сега до колко това е пазарно, до колко ще е устойчиво, нали до колко желанието ще прерасне в създаване на някакъв бизнес модел, ни е много трудно да кажем.
Водещ: Само бъдещето ще покаже, остане с нас, продължаваме след малко.
Водещ: САЩ дойдоха и ни похвалиха за енергийната политика, след два дни в Копенхаген тази похвала ще загуби или ще спечели стойността си? Само да обясня така засмиването, докато слушахме песента имаше едно признание. Ние двамата тука поужурналисти, признанието беше от Асен, защото…
Асен Григоров: Ами всъщност се занимаваме с управление на някакви проекти, нали все пак стъпвайки на една дългогодишна журналистическа кариера. Но не си, в смисъл не си е загубил рефлекса, това което…
Водещ: Да, нали така журналистите не може да приключи с журналистиката до края на живота си. Та за тази енергийна похвала, ще загубили или спечели от стойността си в понеделник да кажем?
Ирина Алексиева: Имаш предвид началото на срещата в Копенхаген…
Водещ: Копенхаген, да.
Ирина Алексиева: …за климатичните промени. Ми аз мисля, че дори без срещата в Копенхаген би следвало да се спечели от една подобна похвала, защото основната критика за енергийната политика на България за последните не знам колко години вече, именно че тя не е достатъчно независима, недостатъчно балансирана от гледна точка таза хубава дума която нали честичко се използва, че няма диверсификация, както на…
Водещ: Смисъл, че само едно Черно море не стига за граница!
Ирина Алексиева: Да, че няма диверсификация както на трасетата, така и източниците на основни енергийни ресурси.
Асен Григоров: Е то се видя януари миналата година, т.е. тази година януари…
Ирина Алексиева: Смисъл, тази това вече го играхме на него.
Асен Григоров: Да, даже съвсем картинно, даже физиологически обрисувано нали, защото…
Водещ: Тази тръба беше като една непрекъсната пъпна връв.
Асен Григоров: Намръзвахме една седмица, десетина дни.
Ирина Алексиева: Забавното беше всъщност, че покрай тази криза нали аз тогава работейки в бТВ звънях в Украйна и един от анализаторите, който правеше анализ всъщност защо всичко това се случва. Казва „А как е при вас” и аз казах „Ми хладничко е някак си” и той каза „Да те успокоя и при нас е хладно”, защото и на Киев им бяха ограничили подаването на газ.
Водещ: Но това не ни стана по-топло, от това признание. Между другото има ли значение факта, че тогава някак си, аз попитах Каварна в България ли е?
Ирина Алексиева: Ами хубав така въпрос. Какъв отговор получи?
Водещ: Ами никакъв.
Ирина Алексиева: Но ако трябва да се върна темата за климатичните проблеми, това което почва в Копенхаген е наистина нещо уникално и то е един така прекрасен шанс. Първо да се постави акцент върху тази тема и тя да се разбере не от гледна точка на това, както ние обичаме да водим дебата „Има ли глобално затопляне или няма затопляне?” и „Кои мечки ще измрат и кои ще оцелеят?”. За това да видим, ако приемем, че то съществува, ако приемем, че промените в климата са една реалност, защото срещата е именно защото света е приел, че те са една такава реалност. Ние къде се наместваме в тази реалност. Въпроса е, дали новата политика на Съединените щати, тъй като знаете САЩ не е подписал протокола от Киото, който до сега регулираше взаимоотношенията на страните в тази област. Нали те ще успеят наистина да се включат в едно бъдеще такова споразумение, как би изглеждало то, кой какви ангажименти би пое и по-важното! Ако това се случи, как изглеждат от икономическа гледна точка последиците от едно такова решение за всяка една страна и как България ще се възползва от това нещо. Защото то ще носи несъмнени, не съмнение и може би негативи от някаква гледна точка, ако бъдат, ако се вземе решение за допълнително намаление на емисиите въглероден диоксид, но ще носи и потенциално и огромни възможности за печалба и за развитие на българската икономика.
Асен Григоров: Ще носи много печалби за бизнеса.
Водещ: Тази гледна точка, ние можем да кажем, че ледникът се топи, че … ако не знаете така се казва любимия пингвин нашите антарктици, също страда. Но дали това е достатъчно?
Асен Григоров: Аз гледам на дискусията в Копенхаген, като на дискусия за енергийната ефективност повече от колкото на дискусия за глобалното затопляне. Личното ми мнение, че нали проблема с глобалното затопляне е леко преекспониран, но все пак леко, т.е. има такова нещо. Но покрай глобалното затопляне, дискусиите за енергийната ефективност, търсенето на нови начини да се произвежда енергия при ясното, че след – не помня точно – да кажем след 30-40 години петрола е изчерпаем в Арабския полуостров. Нали това са неща, които човечеството даже не бих казал, икономиката световната въпроси които тя трябва да реши. И тя ги решава по някакъв начин. Нали част от да кажем от новите технологии, по-ефективни работят, като вятърни паркове, като соларни централи. Има други много авангардни проекти примерно в Норвегия мисля, че започна миналата седмица да произвежда едно нещо се нарича осмотична централа, която работи на принципа на осмозата, от морската вода така произвежда енергия. Така или иначе тези казуси човечеството трябва да ги реши, както и казуса с електрическите автомобили, който между другото не е нов. Не знам дали знаете, че примерно 1918 година всички таксита в Ню Йорк са били електрически автомобили. Нали едни или други причина тогава икономически, тогава се намира петрола в Тексас и т.н. и започва, нали петролните коли в края на краищата си имат превес. Но това също е казус който човечеството трябва да реши. Така, че това е Копенхаген, сега къде сме ние в Копенхаген, ами нали трябва да започнем малко повече да мислим и да разсъждаваме около прилагането на въпросните технологии. От една страна има добро законодателство, което гарантира на инвестиралите в възобновяеми енергийни източници изкупуване на тока от НЕК по фиксирана цена за определена, период от време, който не беше никак, ако не се лъжем 25 години. От друга страна обаче да кажем, инвестицията в един слънчев парк със соларни панели е голяма, а на процедурите на които държавата изисква, за да се включиш в мрежата на НЕК, примерно могат да траят 2 и половина, три години. Което е напълно убийствено с оглед нали ако си инвестирал 3-4 млн. евро в една такава централа, как чакаш три години за да започнеш да връщаш част тая инвестиция, нали какво прави банката която ти е дала парите и т.н. Т.е. окей е тоя дебат…
Водещ: Пак става дума за пари!
Ирина Алексиева: Става дума, значи ако погледнем на Копенхаген като цялостно, това е всъщност част от разговора за енергийна сигурност. Всяка една страна трябва да намери своя модел за енергийна сигурност, защото това което казва Асен, изграждането на алтернативни източници на енергия, на мощности са част от сигурността за това ти да не трябва да внасяш такива количества от всичките обичайни заподозрени в този бизнес. Освен това има един такъв въпрос, който е много важен. Най-напредналите страни, които са инвестирали в енергийна ефективност, във възобновяеми източници, една основна част от тях не са го направили, защото трябва, защото има климатични промени или има или няма глобално затопляне. Те са започнали още 70-те години, когато е била първия петролен шок, първата петролна криза. И те са си казали тогава, не ние не желаем да бъдем толкова зависими от цените на петрола и от доставчиците на тази основна суровина, т.е. ние трябва да балансираме и да съградим такъв модел, който да ни гарантира нашата енергийна сигурност. И за това ние се обърнем към себе си и да видим собствените си енергийни източници. Под формата на слънце, на вятър, на каквото и да се сетим друго.
Водещ: Един малко по отнесен въпрос, така да кажа. След края на света 2012,кой има смисъл да инвестира в подобни кино проекти? Защото това са два големи кино проекта, които до някъде промениха общественото мнение към климатични промени!
Асен Григоров: Още не съм го гледал тоя филм 2012.
Водещ: Е другия е по-стар, След края на света. Той е на същия режисьор!
Асен Григоров: Не съм фен на апокалиптичните филми, наистина не съм ги гледал. Но не очаквам края на света, смисъл нямам такова лично усещане.
Водещ: Не, не края на света е далеч, обаче края на горивата е близо и от тази гледна точка е важно е да се говори за това!
Ирина Алексиева: Значи арабските страни, които са основния производител на петрол, изобщо такъв тип горива. Те почват да строят едни огромни соларни паркове, за да могат да захранват отново с енергия, но произведена по друг начин, да речем в пустинята. Т.е. краят на света е нещо относително понятие или краят на горивата също е толкова относително, защото в крайна сметка основата на всички тях енергията която получаваме. Тука говорим за това, начина по който да я придобием, начина по който да я произведем. А очевидно начините са сменят и се сменя вида, технологията на икономиката по света. Българската също ще трябва да се промени технологично, за да отговори на цялото това нещо, което се случва в световен мащаб, независимо дали иска или не.
Водещ: А как самите хора, самите потребители на електроенергия ще бъдат мотивирани да вложат повече в ефективност, защото за сега като чели единственото което се случи е, че забраниха обикновените крушки от 100 вата!
Ирина Алексиева: Ама то това е проблема, виж сега не е достатъчно и проблема е, че задавайки въпроса „Забраниха” и за това ние вече ползваме енергоспестяващи.
Водещ: Е това стария рефлекс, пуснаха по коледа банани!
Ирина Алексиева: Да може би. За мен въпросът е в това как цялостно да изглежда една политика на страната в това отношение. Има закон за енергийната ефективност, наистина там пише и той изглежда много добре написан на хартия. 10 години можеш да си приспадаш от данък сгради, ако ти нали си в енергоефективен дом. И изниква една серия въпроси. Точка първа, това се отнася плащането на данък до теб лично. Да де, ама за да се възползваш от въпросната преференция в закона, тя казва не само твоя личен дом, ами кооперацията в която живееш. И ти ако живееш в една стара кооперация, където има възрастни хора, които не могат да си платят от пенсията едно подмяна прозорци и не знам си какво си още, да направят енергоефективен целия блок. Тогава ти не се възползваш от тази въпросната…
Асен Григоров: А това са 95% примерно…
Ирина Алексиева: Т.е. законодателството е прекрасно, но то не е приложимо към реалността която имаме в държавата, т.е. трябва да се помисли как хората наистина да бъдат подпомогнати. Било чрез отпускане на някакви лихвени кредити, има възможности, има фондове. Било чрез търсенето на други варианти, по които това нещо да се случи. Значи като минете особено по панелните комплекси, няма такава цигания и шарания, която виждаш. Някак блокове с едни големи кръпки в разни цветове, някои енергоефективни, другите не. Смисъл другите страни, такова чудо не сме видели. Хубаво е да мислим за една цялостна система която работи, а не…
Водещ: За политика!
Ирина Алексиева: Именно за политика, а не за стимули написани на хартия, които обаче от които хората реално не могат да се възползват.
Асен Григоров: Добрата новина е, че да кажем поне средата в която аз се движа вече има, как да кажа има една английска дума, идва ми на ум … някаква загриженост и съзнание, за това че човек трябва някак си енергийно и ефективно да живее и лично.
Водещ: Това не е достатъчно.
Ирина Алексиева: Ама най-големия стимул, защото излиза по-евтино в крайна сметка!
Асен Григоров: Когато започна нали в среди на лично ниво да се мисли по такава политика, то неминуемо ще доведе до промени на по макро ниво.
Водещ: Но ако погледнем на делата на инициативата частната, виждаме стомана и стъкло. Това е най не енергоефективното нещо което може да се и змисли!
Ирина Алексиева: Ама то за това именно се променя времето, това е процес, това не е за някаква статийкия която ти измерваш. Освен всичко останало наистина, това е най-добрия стимул за хората, те да усетят по джоба си, че това ще им излезе по-евтино на финал. И тука е волята на държавата, която да каже „да, хората в момента нямат достатъчно средства да го реализират това нещо въпреки, че биха се възползвали”, т.е. дайте да намерим такъв механизъм по който да ги подпомогнем и те да свършат тая работа, която в перспектива ще им носи полза. Аз когато правих филма за Калифорния, ми значи спестяването от крушка, от една крушка…
Асен Григоров: Ама на някой им е по-лесно покрай…
Водещ: На мен ми измръзнаха мандарините и прасковите…
Ирина Алексиева: Съгласна съм да, но спестяването от една крушка до годишен аспект е енергия, която ако я превърнеш в петрол и я сипеш в една кола, можеш да стигнеш от България до Франция и обратно. Само от една крушка. Което е един доста добро постижение от всеки един ъгъл.
Водещ: Очевидно. Какво очаквате в крайна сметка от Копенхаген на фона на това, че очевидно у нас липсва още политика? Какво ще се случи в Копенхаген!
Ирина Алексиева: България следва общата европейска политика, тя няма как да…
Водещ: Добре, че България е част от Европа!
Ирина Алексиева: Ми не е само зареди това, значи България…
Асен Григоров: Извинявай, просто се сещам за нещо. Има конкретни политики, да кажем които водят до изместване на фокуса на цели бизнеси! Примерно при Европейския съюз забрани производството на телевизори, които харчат над ако не се лъжа 250 вата, това автоматично изхвърли плазмените телевизори от пазара. Някой да чул скоро за плазмени телевизори, ми не. Всички големи производители, тъй като Европа е огромен пазар естествено, спряха производството на плазми, продължиха производството на LCD.
Водещ: Какво се случи у нас, поевтиняха плазмите.
Асен Григоров: Еми поевтиняха плазмите, но те ще изчезнат освен, че нали са поевтиняли, защото просто вече никой не ги произвежда. Нали пример как една европейска политика на съвършено микрониво слиза, защото като не се произвеждат плазми, ти няма да си купи, като не си купиш нали няма да си я закачиш на стената да харчи 500 или 600 вата ток и готово.
Водещ: Всъщност това е нещото което сега…
Ирина Алексиева: Не, ако питаш какво точно ще се случи, дали ще се разделят големите държави в този дебат. С това няма как да кажа със сигурност да или не. Въпроса е, че …
Водещ: Разбира се. Говорим за очаквания!
Ирина Алексиева: Моето, най-големия плюс на тази среща е, че събудиха такова огромно внимание върху тази тема, дори и да не се разберат, това стартира един процес на дебат в глобален мащаб и рано или късно, той ще стигне до някакви решения. Може да не станат сега в Копенхаген, би било много хубаво ако се случат сега, защото това би спестило много време и би дало възможности действително да се правят конкретни политики на страните. Но реално погледнато дори да не стане, отприщи се един дебат, в който всеки ще трябва да решава своето технологично обновление и ще трябва да решава въпросите на енергийната си сигурност с всичките си компоненти и на енергийна ефективност, и на независима енергия. Изобщо на всичко това, т.е. имаме го на дневния ред, така сложено е на мястото. Въпроса е и ние какво решение за нас, следвайки европейската политика ще изберем да направим.
Водещ: Очевидно Копенхаген е доста далеч от нас, не само по географски причини, да се върнем…
Ирина Алексиева: Не е далече.
Асен Григоров: Не, не аз не смятам, че е далече. Първо смятам, че дебата е жив в българското общество да кажа най-общо. И второ смятам, че зареди именно голямото създадено очакване, политическите лидери ще излязат с някакво силно политическо съобщение. От там нататък обаче това е наистина процес който ще трае 20-30-50 години, то не може да стане от днеска за утре.
Ирина Алексиева: Не, замислете се, ако сега построим един завод по стара технология…
Водещ: Колко санкции ще търпим?
Ирина Алексиева: Не, не оставете санкциите, този завод ще произвежда съответния продукт следващите минимум 50 години, т.е. ние от тук насетне трябва взимаме решения за това какъв вид инвеститори превличаме и какви заводи искаме те да построят и на какво да отговарят те! Защото по този начин ние променяме мащаба и лицето на своята икономика. Т.е. трябва да се замислим и от тази гледна точка. А това е част от това което се случи в Копенхаген и то е свързано с работните заплати, които ще получават българите следващите 50 години, с околната среда, с възможностите които ще има икономиката ни. Благосъстоянието ни в някакъв аспект зависи от това което се случва там въпреки, че то географски е далече, но реално то е именно в България.
Асен Григоров: Не България, съвършено ясно е част от тоя процес и тоя дебат.
Водещ: Нека да се върнем обаче у нас. Махленските закачки между политици тази седмици, както отбелязах придобиха и библейски привкус, идната седмица започва голям балкански проект на Училището за политика. Загубена кауза ли са Ирина старите политици за ученето?
Ирина Алексиева: Не, защо?
Водещ: Не знам, питам.
Ирина Алексиева: Не за мен не са загубена кауза, аз мисля, че всеки един човек който иска да се развива и да бъде лидер, защото политиците именно искат това да бъде лидери и да водят обществото в определена насока. Те трябва да учат през целия живот. Не случай има програми европейския съюз за учене през целия живот. Това което правим ние в Македония от идната седмица, е всъщност обучение на млади политици, защото младостта е бъдещето на Балканите, а и на България, на всяка държава. И се опитваме да си поговорим за, да видим как изглеждат Балканите от гледайки от младите хора, които ще управляват в бъдеще този регион. Т.е. на какъв език говорим едни за други. Защо гледаме нали Балканите погледнато, България е много успяла и примерно някой би си казал. Сега пък точно България, абе след като и България влезе в този Евросъюз, значи всички там ще се вмъкнем, нали няма страшно! Въпроса е да не говорим.
Асен Григоров: И ще се прави.
Ирина Алексиева: Да. Въпроса е до някъде ще се прави. Въпросът е, че примерно те не си дават сметка за това, че България все пак е платила своята цената за членството. На тях все още това членство им изглежда като една вкусна баница която да прилапат. Ама въпроса е, че преди да стигнат до нея…
Водещ: Като стигнат до пицата, ще видят!
Ирина Алексиева: Като стигнат до нея, нея нали има един дълъг път който площаш със съответното не правене на определени неща или правенето на други неща. Така, че ние даваме тоя шанс да се поговори, да се видят, да по научат те някои неща от нашия опит. Между другото това е една от темите, която правим съвместно с „Отворено общество”, за уроците от присъединяването не само българското, но и на останалите страни, които последно влязоха в Европейския съюз, Румъния и предната вълна от 10 страни членки вече. Уроците, какво научихме, какво могат да използват те, какво не. За езика на с който си говорим едни за други, защо се обичаме и защо се мразим. И за езика на медиите, на Балканите ще бъде една друга много важна и интересна тема. Как медиите говорят едни за други. Защото докато не разберем, че трябва погледнем едни на други по един доста точен и изчистен от емоциите начин, няма някак си да преодолеем наслоението през много години, които живеем заедно едни до други. Аз бях на един форум в Косово и много бях впечатлена от един от изказващите се там политолози, който каза, всъщност той беше сърбин между другото той каза „Въпроса не е в това да се научим да се обичаме, въпроса не е в това да се прегръщаме, въпроса е да се научим да живеем заедно!”. Което е една съвсем друг вид позиция и политика. Така, че аз си мисля, че това е много важно. Да се научим да живеем заедно. А любовта или омразата сигурно някъде на Балканите хората се мразят, но въпроса е ако могат да живеят заедно или се научат да живеят заедно, това ще бъде един голям успех.
Водещ: Вземам тази фраза и тръгвам от нея! Научиха ли се медиите да живеят заедно, колко медии съжаляваха?
Асен Григоров: С кого, с кого?
Водещ: С прекратения проект Ре:ТВ, колко медии изразиха съжаление, колко изразиха доволство?
Асен Григоров: Ами така официални писма не сме получавали, обаче да кажем петък вечерта когато обявихме нали прекратяването на дейността, до понеделник общо взето бях телефонист. Смисъл много хора се обаждаха.
Водещ: Всяко чудо за три дни обаче?
Асен Григоров: Всички със съжаление. От друга страни, нали сега се сещам, че нали в контекста на разговора, който водим за икономическата ефективност и т.н. Това решение изискваше известно смелост, но то икономически разумно е обосновано. След като проекта не успя да превърти така бизнес колелото, по-логично е да се затвори за да не се създават излишни илюзии. За мен като граждански проект той се състоя, като бизнес не се състоя, тъй като нямаше време. Но за да не разочароваме тази част която го призна като обществен и граждански проект, това беше нормалното решение.
Водещ: Това решение обаче няма ли да доведе до един много силен консерватизъм в бъдеще, когато евентуални би възникнало нов такъв граждански проект?
Асен Григоров: Ще доведе, ще доведе. Това е проблем, но все пак не е по нашите сили да променяме така цялото общество, нали неговите механизми. Ние чрез знаците които дадохме нали чрез съществуването си, с прекратяването си. Смятам, че Ре:ТВ направи достатъчно за периода за който съществуват, такива са между другото и коментарите в това в интернет.
Водещ: Ирина как трябва да се отнасят политиците към медиите? Едно време си спомням, че имаше някакъв призив за нахранването им, но мисля че това крайно недостатъчно!
Ирина Алексиева: Ми аз не бих ти дала някакъв дефиниран отговор, как те трябва да се отнасят, защото това би било някой изискване, рецепта, стандарт.
Водещ: Какво бихте ги научили?
Ирина Алексиева: Това на което бихме ги научили, ние всъщност ги учим в Училищната политика е как да работят с медиите. Защото всъщност политиката е дейност която е насочена към обществото, медиите са един посредник, т.е. те трябва да знаят как да работят с тези медии, за да могат да достигат техните послания. Не искам това веднага да създава следващия въпрос, как да ги използват в този негативен смисъл! Навсякъде по света нещата изглеждат по този начин, друг е въпроса в тази връзка как би трябвало да изглеждат взаимоотношенията политика, политики и медии, и журналисти. Това вече е един много дълъг и сериозен разговор. Но иначе това са ролите, те са абсолютно ясни и въпросът е кой как играе в тези рамки, поне аз така смятам.
Асен Григоров: Аз не бих хвърлил никаква вина върху политиците в този случай, смисъл политиците са такива каквито са. Но ако се върнем на разговора от началото на предаването, там да кажем за 15-те процента увеличение на хазарта, ми в една нормална среда, нормални медии биха направили това което Ирина каза, защо да са 12, да не са 15. Ако сега сме печелили, смисъл ако бюджета е печелил 100 млн., сега като печели 150 нали до какво ще доведе от една страна това за самия хазартен бизнес. От друга страна тия 50 млн. плюс къде ще отидат и към какво ще се насочат. Това е работа на медиите, медиите не вършат тази работа. И наистина тука проблема не е в политиците. Проблема е в качеството на самите медии, в това че от моя гледна точка голяма част от журналистите са ниско платени, към тях има ниски професионални изисквания и ниски професионални критерии. И се получава продукта, който се получава. От друга страна пък електронните медии, телевизиите по-специално нали, в които за да работя се изисква наистина един много сериозен финансов ресурс. Като влезем от страна на инвеститора този сериозен финансов ресурс от другата страна той иска да го види обратно, т.е. за да измъкне всяка стотинка обратно от инвестицията си, инвеститора си гледа бизнеса, той върви по линията на най-малкото съпротивление искат да гледат Иван, ето ти Ивана по телевизията. И нали там се губи всъщност обществената функция на медиите.
Водещ: Получавали ли сте някога флашка?
Асен Григоров: Какво?
Водещ: В Ре:ТВ, флашка получавали ли сте в Ре:ТВ или материал в пощенската си кутия?
Асен Григоров: Не сме, не сме. Не знам дали да се радвам или съжалявам за това нещо, но не сме получавали например доклада на ДАНС.
Водещ: Да, но това всъщност е проблем според мен, това е морален избор. Искаш или не искаш да получаваш в пощата си подобни неща!
Асен Григоров: То въпроса е как ги обработваш професионално и нали по професионалните критерии. Сега трябва да бъда честен получихме доклада на ДАНС, но не сме го получили, т.е. намерихме го по-скоро…
Ирина Алексиева: Точно това е проблема! Всъщност въпроса е, защо не намираме тези неща, някъде се слагат по някакъв начин…
Водещ: Едни флашки се предвижват !
Асен Григоров: Да и най-случайно да намираш… но това не е медия, ретранслирането просто на съдържанието от една флашка памет, не е нито журналистика, нито медия, то е продължение на политиката с други средства. Така да се каже. И наистина не е характерна за медиите активност.
Водещ: Ми Ирина и ти да кажеш за флашката?
Ирина Алексиева: Аз няма какво да допълвам, извън това което казах. Въпроса е нали, че всъщност работата на медиите да намират именно тези доклади, да разбират какво стои зад тях с всички възможни интереси, които те акумулират, това е част от работата, за това има разследващата журналистика, за това хората по света получават големи награди, защото са успели да се докопат някакъв начин до нещо което е от обществен интерес, защото медиите са пазител на обществения интерес, а не е просто ретранслатор както каза Асен, някакви бомаги или каквото да е та, зад които стоят определени интереси.
Асен Григоров: Между другото въпросния доклад има невероятно скандални неща на които…
Водещ: А вие целия доклад ли получихте или…
Асен Григоров: Целия доклад получихме. Има невероятно скандални неща, които не мога да кажа нали зареди цялото забъркване с класифицирана информация, но включително журналистите които транслираха този доклад и го направиха обществено достояние, не посмяха да обърнат внимание. А нещата които имам предвид, нали пак казвам за съжаление не мога да кажа, са в пъти по-скандални от това което излезе, нали което ние разбрахме като някакъв тип огласяване на информация от секретните служби.
Водещ: На трети от студио 3 Българската национална телевизия започна новата кампания „Българските събития на 20 век”, чието медии партньор пък е Българското национално радио. Добър ден на Димитър Цонев.
Димитър Цонев: Добър ден, добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Българските събития на 20 век, какво е хубаво да знаем още за тях освен първите предложения?
Димитър Цонев: Ами хубаво е хората да знаят категориите в които ще могат да избират тези събития. Те са точно 10 на брой, 10 ще бъдат и ефирите преките по време на които всички зрители на БНТ ще могат да изберат своето събитие, това са българските културни събития, научни постижения, революциите в бита, спортните събития, политическите събития, военните успехи на България. Една от най-атрактивните теми са българските любовни истории, българските строежи, атентатите на 20-ти век и накрая българските абсурди и куриози на 20-ти век.
Водещ: Е там интереса наистина ще е феноменален, но аз да попитам българските военни успехи на 20-ти век, които вече бяха представени, затрудниха ли ни по някакъв начин, затрудниха ли интереса на хората да гласуват?
Димитър Цонев: Не вярвам да са затруднили, ние все още нямаме окончателни резултати точно кое е събитието. То ще бъде обявени може би в следващия ефир. Така, че тогава хората ще разберат кое е това събитие военно, за военните успехи на България което е избрано от зрителите на БНТ.
Водещ: Ами да, благодаря ви за тази информация, ние ще следим и ще гласуваме както се казва, за да разберем, да изберем сами българските събития на 20-ти век. Това беше Димитър Цонев.
Водещ: Какво могат медии и граждани заедно? Айде така да завършим!
Асен Григоров: Ами могат да повдигнат въпрос, могат да кажат някакви неща на политиците. Ама не са толкова важни всъщност политиците, медии и граждани могат да си говорят за това как да живеем по-добре като общество. Нали от тоя разговор политиците са част, но са само част, а не са водещата група и не са основната група.
Водещ: Обаче звучи като пожелание като чели.
Асен Григоров: Е в някакъв смисъл звучи като пожелание, но и това е процес като глобалното затопляне.
Водещ: И като бюджета.
Асен Григоров: И като бюджета. Не, бюджета е по-бързичка процедура, но ще мина известно време. Аз съм убеден, че това ще се случи.
Водещ: Ирина какво могат медии и граждани заедно?
Ирина Алексиева: Аз мисля, че могат всичко.
Водещ: О?
Ирина Алексиева: Ами разбира се, замислете се.
Водещ: Кога го могат?
Ирина Алексиева: Ами винаги го могат, стига да бъдат заедно, стига да знаят какво искат. В крайна сметка медиите, пак се връщам на това което казах преди малко, защитник на обществения интерес и ако обществото има интерес да постигне нещо, да промени нещо и медиите са тези, които ще защитят неговия интерес. Аз мисля, че това е достатъчно, за да постигне една промяна и политиците също пък обслужват този обществен интерес. Те са длъжни да се съобразят с него. Така, че аз мисля, че те могат всичко.
Водещ: Това също звучи като пожелание.
Ирина Алексиева: Не, то е реалност, не защо. Аз мисля, че всеки един политик върви съобразно и би следвало да върви, а пък и върви съобразно интереса който имат хората, които гласуват. И дори тези, които не гласуват. Но има интерес да представлява обществен интерес. Това е част от неговото ампула, част от неговите функции. Той за какво се е цанил иначе?
Водещ: Което значи, че е хубаво медиите да пишат сами заглавията си!
Ирина Алексиева: Хубаво е медиите да, хубаво е да има силно гражданско общество, което да показва на политиците какво искат! Защото проблема е, че когато нямаш яснота и нямаш обществената позиция за това какво искат хората, не може да очакваш политиците пък да знаят всичко.
Водещ: Стана ли по активно гражданското общество сега?
Асен Григоров: Ами да, смятам че последните две три години, гражданското общество е по-активно. Много сме далече от това да има достатъчно развито гражданско общество което да диктува буквално теми на политиците, но движението за отваряне на досиетата, различните зелени партии, студентските протести на 14 януари. Нали това са.
Водещ: Са прояви на гражданското общество.
Асен Григоров: Прояви на гражданското общество, които са птички, не е една птичка. Нали повече са, т.е пролет може да се очаква.
Водещ: Ми да пожелаем на тия птички да не разрешават да ги манипулират тогава.
Асен Григоров: А дано, дано!
Ирина Алексиева: Гражданското общество не мисля, че може да бъде манипулирано.
Водещ: Е то може, но за кратко!
Ирина Алексиева: Ми аз лично се съмнявам, мисля че пак опираме до това, че това е едно начало на един процес. В крайна сметка да си дадем сметка до къде сме стигнали и факта, че сме членове на Европейския съюз. И че сме тук и водим този разговор и е факт на едно съзряване на гражданското общество и отстояването на определени позиции на обществени интереси.
Водещ: Благодаря на Ирина Алексиева и Асен Григоров. На мен ми остава време само да пожеланието за хубав ден.