Константин ВЪЛКОВ, програмен директор на Дарик радио: Фейсбук няма да изяде хляба на журналистите

 

Живейте така, че всеки ден да си струва, казва Ричард Куест.
"Иноваторите" – 24 интервюта за 24 часа. С 24 герои, които "живеят утре". И не спират да ни вдъхновяват. Дарик радио и Zar.bg им дават микрофона. А пръв сред "Иноваторите" е провокативният топжурналист от CNN и водещ на "Quest Means Business" Ричард Куест.

- Как успявате да бъдете иновативен в работата си?

- Това, което винаги се случва 30 минути преди всяко телевизионно предаване, е идването на идея, която мечтаеш да те е осенила 3 часа по-рано. Или по-лошо – идеята идва точно след края на предаването. Това е трудната иновативна мисъл – как да направим така, че обкръжаващата работна среда да стимулира хората да имат страхотни идеи, иновативни идеи, които да осъществим.

- Конкуренти ли са Facebook, безбройните новинарски блогове и Twitter на това, което правите?

- Никакви конкуренти не са. Те са просто допълнение към това, което правим. Ако някой иска да гледа, да види, да дискутира Wikileaks, лихвите на Bank of England или каквото и да било друго, той няма да отиде във Facebook или Twitter. Там ще намери някакви мнения, но не онова детайлно покритие на темата. Бяхме изненадани как Twitter прави революция в новинарския бизнес. Тази услуга ни дава възможност да знаем какво мислят хората. Но нищо повече. Няма как да ни закара по-надалеч – защо мислят така, как би се променило мнението им в бъдеще.

- В CNN сте вече 10 г. Кое все още ви вдъхновява да работите така всеки ден?

- Вдъхновен съм, защото всеки ден не знаеш какво ще се случи. Не знаеш как ще свърши денят. Толкова е просто. През декември миналата година беше така – спомням си, когато се появиха важни разкрития от Wikileaks, когато една сутрин съм в Лондон, след това отивам в Париж да интервюирам френския финансов министър, после Интерпол, на следващия ден заминавам за Тел Авив. Това е и любовта на професията – просто не знаеш какво ще се случи. Естествено, не всеки ден е вълнуващ, но повечето са достатъчно различни.

- Най-трудният ви момент, докато сте били в ефир?

- Може да се случи и тази вечер.

- Вашата амбиция?

- Бих се радвал да интервюирам президента в Овалния кабинет.

- Първият ви въпрос към него?

- "Много е хубаво тук, нали?". Невинаги първият въпрос е най-важният. Принципно можеш да кажеш всичко в лицето на някого, ако го "облечеш" както трябва. И никога не трябва да забравяш, че този, когото интервюираш, няма законово задължение да отговаря на въпросите ти. Мисля, че някои интервюиращи са самовлюбени, мислят се за важни, когато задават своите въпроси.

- Какво става, ако станете приятел с човека, когото интервюирате?

- Много е трудно да кажеш в лицето на някого, че не е прав, че политиката му ще ни вкара в сериозни затруднения, ако току-що сте обядвали заедно. Голяма грешка, която правят политическите журналисти, е, че винаги мислят, че са приятели с политиците. А не са. Можете да бъдете познати, но не и приятели. И нямате никаква работа да бъдете приятели с тях, защото вашата работа е да ги отразявате.

- Какво изниква в съзнанието ви, когато чуете "България". Последни новини, свързани със страната? Името на президента или премиера ни?

- Чудесен въпрос, на който да се вържа! Поставен е така, за да покаже, че не съм подготвен, че не съм наясно с българската политика и ролята на страната в ЕС. Както и всички останали въпроси, възникнали по време на прехода на страната. Да не говорим за българските граждани, които нямат същите права като останалите. О, не, няма да ме хванете тук! Мога да ви усетя от 500 мили!

- Веднъж казахте, че едно от най-големите ви постижения в кариерата е да летите с последния полет на "Конкорд"? Харесвате самолетите толкова много, защо?

- Харесвам ги по ред причини. Основната е, че авиокомпаниите са феноменални икономически машини. Втората е следната – вие можете ли да летите, тази маса може ли да лети? Не. Моето колело не може да лети. Но ако взема това парче метал, засиля го достатъчно бързо по пистата, то ще се отлепи и полети. Това е магия.

- Перфектният ви ден със самолет, перфектната дестинация, любимо летище, предпочитан самолет?

- "Китът", както наричам A380 на Еърбъс, е страхотен, но истинската магия е Джъмбо джетът на Боинг. Перфектната дестинация – да кацам в Ню Йорк или Сидни. Прекрасно е. Особено Сидни, когато самолетът захожда над Операта. Впечатляващо е. Така че бих казал, че най-любимото ми е да се возя на 747, на втория етаж, самолетът да се приземява в Сидни, това е магия.

- Какво беше новогодишното ви обещание?

- Това, което казвам на екипа си – всеки ден трябва да има значение, направете го да има. На този свят сме за много кратко. Правете така, че всеки ден да си струва. Това е най-важното.

Стр. 13