БНТ, Денят започва | 2010-03-29
Водещ: Продължават коментарите и ехото от безпрецедентното отворено писмо, с което Ахмед Доган обвини в поръчковост, в манипулации, в корупция дори един от водещите журналисти на в. „Труд” Валерия Велева. Тя в интервюто си за БНТ още в петък първо в нашето предаване съобщи, че ще съди председателя на ДПС и го призова да докаже обвиненията си и твърденията си. Този скандал разбира се постави под въпрос и хвърли дори сянка и върху морала на цялата гилдия. Силна ли е близостта на медиите с политиците? Кога те поръчват и се опитват да влияят? Става ли това със съгласието или въпреки несъгласието на някои медии? Знаем, че има случаи, при които подчинението става чрез покупка на изданието и по този начин някои неудобства биват отстранени. Целта на разговора ни сега не е да покажем, че видите ли, събрали се едни морални хора да развяват душевна чистота и да я пръскат, но така или иначе да започне един разговор по темата. Не знам доколко и гилдията и медиите са способни да понесат и разговор за самите себе си. Ще говорим сега по тази тема с нашите гости Георги Лозанов, медиен експерт; Никола Кицевски, от в. „Труд”, Константин Вълков от Дарик радио. Очакваме към разговора да се присъедини след малко и Галя Прокопиева, която е главен редактор на в. „Капитал”. Защо се стигна дотук и каква е поуката за вас, има ли невинни в тази случка? Г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Специално в тази история, тази престрелка между един политики и един журналист много трудно е да се извади някакъв ясен, обобщаващ извод, тъй като са много конкретни мотивациите. Много хубаво е, че от това писмо на Ахмед Доган започва един разговор. Впрочем той не е нов, но се води обикновено в едни доста по-затворени пространства на гражданската сфера, където се наблюдават медиите. В много проекти аз самият съм участвал, които са изследвали връзките между медиите и властта, включително и политическия PR, включително и (…)PR, който за съжаление по някой път извършват българските медии. Но в този случай разговорът е малко предварително компрометиран, тъй като очевидно г-н Доган чрез това писмо търси начин да премести обекта на скандала от себе си върху някой друг.
Водещ: Успява ли?
Георги Лозанов: Ами това, че сме се събрали тук, до голяма степен успява видимо. И разговорът тръгва около друго. Така ние лека-полека забравяме фактически за огромната комисионна, която той е взел, защото за мене това е комисионна, абсолютно безсмислено е да се говори, че това може да бъде някакъв договор, който плаща някаква негова компетентност, експертна. Не става дума за това, ами става дума за комисионна. Г-н Доган в това отношение е изключителен майстор. Той успява да изрече на глас, и даже да поеме върху себе си, абсолютно скандални поведения и тези и нищо да не му се случи, като по този начин доказва силата си. Така че той така започна, и след това има тактика, чрез която това нещо го удържа. И сега тази тактика минава през това да атакува Валерия Велева. Друг въпрос е, че действително разговорът е важен. Хубаво е, че сега като го започваме да говорим, че в основата му стои фактически самопризнанието на един журналист, на един политик, че той е търсил такъв тип натиск върху журналистите.
Водещ: Ударена е репутацията и на самото издание според мен, защото репликата „спряхме да плащаме” по доста безпардонен начин говори за…
Георги Лозанов: Но само да кажа… Тя показва, че това е самопризнание, че е плащано. За първи път имаме самопризнание… За това казвам, че в това отношение даже е изключително дързък. Той всъщност признава, че е плащал.
Водещ: Някакви последици от наказателно-правно естество очаквате ли да има или всичко ще стане в разговор за морал или нещо от този род?
Никола Кицевски: Първо искам да кажа, че доколкото си спомням Доган няма реплика, в писмото на Доган до Валя Велева няма реплика „спряхме да плащаме”, а има твърдения, че тя е поискала да й плащат за PR услуги. Доколкото…
Водещ: „защото този път не ти платихме, нали” – имаше едно такова изречение.
Никола Кицевски: При всички положения доколкото познавам Доган, доколкото познавам политическата обстановка и методите на ДПС те с радост биха плащали на Валя Велева, ако тя беше поискала. ДПС като всички партии се ползва от сериозен платен PR, плаща си за това нещо. При нас обстановката обаче е малко по-различна. Така че ако Валя наистина беше поискала да й се плаща, щяха да й плащат с огромна удоволствие, но тогава не би се стигнало до статията, която предизвика в крайна сметка това писмо на Доган, а именно „Парите повлякоха Доган и ДПС”. Така че дали е плащано личи от самия скандал.
Водещ: Какво очаквате оттук насетне като отношение на самото издание? Имаше много упреци, че всъщност в. „Труд” е вестникът, който е бил в най-голяма близост, допускан и от самия Ахмед Доган, помним и самото знаменателно интервю в момента, в който се беше затворил Доган и не желаеше да разговаря с други, той предпочете да даде интервю за „Труд.” Добро утро и на Галя Прокопиева! Имаше и една реплика вчера на Любен Дилов – син, когато много се вглеждаш в Доган, перифразирайки Нитше, и Доган ще се вгледа в теб. Как приемате?
Никола Кицевски: Ами аз мисля, че „Труд” е бил предпочитан по доста различни причини. Като на първо място, че това е един сериозен вестник, един вестник с огромно влияние, с авторитет, с доверие в хората. Второто нещо е, че при „Труд” винаги може да се разчита, че ще бъде коректен и обективен. Което пък повлия следващото, че когато „Труд” смята, че някой не е коректен към обществото, той го казва. Нито един друг вестник не излезе със съобщението за хидрохонорара на Доган. Всички тръгнаха след това.
Водещ: А съжалявате ли за тази близост, която се е наблюдавала така или иначе през годините? Дали нямаше да бъде толкова лично, толкова остро и толкова бомбастично дори писмото, ако дистанцията беше по-голяма?
Никола Кицевски: Дистанцията между „Труд” и Доган не е по-различна от дистанцията между „Труд” и други политици. Тоест хората, които отговарят за конкретната партия, те се опитват, нашите репортери, те са професионалисти, те се опитват наистина да бъдат в една доста близка дистанция, за да познават онези, за които пишат. Така че аз не виждам някаква кой знае каква огромна разлика. Напротив, Доган може би е политикът, който винаги е бил на най-голяма дистанция от медиите. И ако „Труд” е била медия, която е била малко по-напред и по-наблизо, това говори добре само за „Труд”.
Водещ: Има ли „опасни близости” според вас, не само в този случай, а по принцип, между медии и политици, между бизнес и медии? Преплетено ли е в такава степен, че да не може самата гилдия да докара един подобен разговор докрай?
Константин Вълков: Има опасна близост според мен по две направления. Първото е абсолютно безпрецедентното писмо, което атакува един журналист независимо по какъв повод. Как след това искате да има млади разследващи, как след това искате да има честна журналистика, която очевидно хората вече се страхуват? Но второто, далеч по-интересно нещо за мене е, че медиите, ние тук всъщност отгледахме това… някои биха го нарекли чудовище, този звяр или този особен тип субект още преди 10-15 години, когато започнаха един целенасочени материали за това как това е единственият човек, който може да опази етническия мир в държава, в която не е имало етнически сблъсък… Това е единственият, който… по-лошо е той да бъде в правителството, но още по-лошо е, ако не е в правителството. И една такава серия, канонада от неща, които го превърнаха в един статус-символ, който може да си позволи с един вид писмо или каквото и да е да казва нещо…
Водещ: Ще излезе, че медиите са виновни, че случват политиците?
Константин Вълков: Абсолютно го случват. Никой досега не си е задал за мен резонния въпрос, ами ако той всъщност не е това, за което се представя, ако той не е толкова умен, за колкото ние всички си мислим?
Галя Прокопиева: Значи журналистите да са доста посредствени, ако той не е това, за което се представя.
Константин Вълков: Защото всичките казват, че той мисли с 10 хода напред. Ами може би не е точно така.
Водещ: Какви са поуките, Галя, според вас от тази история? И за кого?
Галя Прокопиева: Поуките не знам. В журналистиката има един такъв вид сделка с източника. Всеки път, когато получаваш информация, жертваш нещо. Има и цена близостта до източника. Формулата на „Труд” от години е била винаги да е много добре политически информиран. Това го знаем всички и това има своята цена. Случаят сега по някакъв начин показва точно този въпрос. Всяка медия и всеки журналист избира между това доколко да има достъп и да бъде информиран, което е определено качество на журналистиката да знае и да бъде информирана, но и доколко да пази дистанция и да бъде свободен. Аз просто мисля, че в момента видяхме, че Валерия Велева, в добрия смисъл го казвам, е в сделка с Доган в момента, когато тя имаше единственото интервю в сарая след убийството. Помните миналата година. И това интервю определено имаше стойност. Всички тогава го четохме и научихме неща. Просто това е избор, който е направен и от време на време се получават такива дефекти. Сега, писмото на Доган е извън всякаква критика и допустимост разбира се.
Водещ: А всъщност стана дума за това, че то представлява своего рода и признание за практика, от която се интересува Наказателния кодекс обикновено.
Галя Прокопиева: Говорим за хонорара ли?
Водещ: Не само. И за самия хонорар, но и за това, което той намеква, че се случва, че се плаща.
Галя Прокопиева: Това не знам наистина, в смисъл политиците, всеки е склонен да злоупотребява в такива ситуации, и лично към нас… аз съм получавала също някакви такива, разбира се не толкова…
Водещ: Предложения?
Галя Прокопиева: Не, кореспонденции, в които… след всяка по-остра публикация веднага се започват, това е поръчково. Хората твърде много смятат, че журналистите са поръчкови. Повече, отколкото те всъщност са. Тук вече проблемът е разбира се за журналиста по някакъв начин да се защити след такова писмо.
Георги Лозанов: Хората смятат, че журналистите са поръчкови, защото в много отношение оставят това впечатление, особено когато, независимо къде, в предишния мандат например, сега това са така да се каже осколки, останали последствия вече, които се движат на базата на тази близост между журналистиката и властта. Аз, независимо, че при нас това се е превърнало в норма, не смятам, че е допустимо в изпълнението на журналистическата професия да стои някаква близост със субекта, за който пишеш. Смятам, че това е конфликт на интереси, който при нас е нормализиран и това е един от белезите на целия провинциализъм на публичния ни живот. Тази… какво да кажа, топла, почти битова среда, одомашнена, в която всеки познава всеки, и така да се каже, абе какво толкова ще говорим, сяно, дай да се разберем. И стои зад всяка публикация дори, стои някъде един частен разговор, който не личи много в публикацията. Това нещо според мен е голям дефект. Не съм никак сигурен, че това писмо ще почне да ни вади от този дефект. Но съм сигурен, че това… за да може да се модернизира, да стане съвремие на българската журналистика, това ще трябва да се разпада така или иначе, трябва да се нарича конфликт на интереси. Както е абсолютен конфликт на интереси хонорарът, който е взел Доган, няма никакво съмнение, така е конфликт на интереси този тип вътрешна близост между журналистиката и обекта на нейните публикации, на нейните разследвания. Аз дори в този смисъл съм се изказвал многократно, макар че това е световна практика, срещу ресорната журналистика. Казвам, че журналистът трябва да е един „просветен лъик”, в хубавия смисъл на думата, който да може да влиза в различни зони, да влиза от името на читателите и слушателите, защитавайки слушателите…
Водещ: Да, има една такава роля на
Никола Кицевски: Аз вече малко не съм съгласен, защото журналистът трябва да е професионалист и да си познава наистина ресора, да познава хората. Въпросът е къде минава тънката граница.
Константин Вълков: Истината е, че вече цяла седмица, или няколко дни, вместо да говорим и пишем за този милион и половина, ние говорим и пишем за това писмо. Представете си какво би станало сега, и си спомним, когато Барак Обама реши да забрани „Фокс нюз” за достъп до Белия дом. Всички други медии се обединиха и казаха, че ние също няма да отидем, ако „Фокс нюз” не влезе. Защо примерно ние не експериментираме един месец да не пишем за ДПС, един месец то да не съществува?
Водещ: То ДПС така се беше затворило и капсулирали, поне докато беше на власт, че…
Георги Лозанов: Не, не, Косьо е прав, аз съм сигурен, че Доган чрез целия този сюжет иска да се самовъзпроизведе като силен политик в новата политическа ситуация, в която неговото положение беше доста…
Водещ: Той излиза силен от тази история?
Георги Лозанов: Да, той излиза силен по следния начин. Това е неговият… какво да кажа, номер. Той прави нещо, което се смята за недопустимо, или казва нещо, което дотук се е смятало за недопустимо, нищо не му се случва и от това, така да се каже, неговата сила се възпроизвежда.
Константин Вълков: аз продължавам да… че той е човекът, който мисли 10 хода напред, който налага политическото говорене…
Галя Прокопиева: Аз това щях да кажа между другото, че това са абсолютно две различни теми. Хонорарът, който е получил Доган е един огромен скандал, но и писмото вече създава друга тема. И аз не смятам, че е вредно, че едното, да кажем, избива другото. Не, те са два паралелни сюжета и ние трябва да си говорим и за другото. Доколкото разбрах, днес етичната комисия има намерение да се събира по случая.
Водещ: Така ли, това не го знаех? Етичната комисия към печатните медии?
Галя Прокопиева: Точно така, да. И това, което бих призовала всъщност, е разговорът там да бъде публичен. Защото ако има стойност нещо сега за качеството на журналистиката, то е тези разговори да бъдат публични. А не да излизаме с някакви декларации в защита, за, против, без да е изговорено, без да има аргументи докъде стига добрата практика в журналистиката и къде свършва тя.
Никола Кицевски: Аз мисля, че всичко, което се случи от излизането… от 21 март, когато излезе новината за хидрохонорара на Доган, през писмото до днес, е пример за добра практика специално на в. „Труд”. Нещата за това дали има близост или няма си личи от публикацията. Прочетете статията на Валерия Велева, за да разберете дали човек, който влиза в някакви отношения може да бъде обективен или не, защото тази статия е жестоко обективна и точно тя е предизвикала…
Водещ: Много остра, много силна е тази статия, обаче отговорът, който даде „Труд” имаше очаквания да е много по-остър.
Никола Кицевски: Остър към кого?
Водещ: Към Доган след писмото. Има такова чувство.
Никола Кицевски: Ами вижте, в крайна сметка ние трябва да сме премерени. Не можем да бъдем такива, каквито би искал да бъдем може би Доган с това писмо. Впрочем аз това писмо го оценявам като един доста слаб текст.
Галя Прокопиева: Е, тук вече няма нужда да влизаме пак в лични отношения. То това е и част от проблема. Твърде в лични отношения влизаме с политиците, твърде много, дори самият анализ, ако щете по принцип, има едни разсъждения сега за неговите нагласи, пък какво си помислил, пък какво е искал да стане. Случаят с хонорара е толкова ясен, той даже няма нужда от такъв тип коментиране, за мислите и чувствата на Доган… и това за мене е въпросът сега, че не би следвало да се влиза в лична война с Доган, само защото той си е позволил да напише писмо на журналистката или на „Труд”. Поне аз така смятам. Това не би трябвало да (…) някаква принципна позиция на медията и на медиите.
Константин Вълков: Аз дори се питам вече не ви ли стана скучно това слушане на тези низки страсти, на влизане толкова в личното? На мен това е ужасно скучно.
Водещ: Става въпрос за порочни практики, за това. Поставя…
Галя Прокопиева: Не, това е повърхностност на журналистиката. Тук има толкова много неща, които трябва да бъдат анализирани…
Георги Лозанов: Писмото е безвкусно по начина, по който то обсъжда Валерия Велева. Няма никакво съмнение в начина, по който се опитва да я оглежда. Даже, понеже ние с него сме колеги от университета, учихме философия с медии… Става ми малко така, даже тъжно за това, че един човек, който е влязъл в това високо знание, смея да кажа, по този начин използва езика и категориите и толкова разпаднато… Но не е това проблемът. Проблемите са два. Първо, отклонението несъмнено на дебата, защото ние казваме, че трябва да се водят и двата, но ето, в момента общо взето минаваме към втория дебат, което е самата дирижирана в публичността линия от Доган. И второто е възможното самопризнание, което се съдържа в това писмо от политик…
Водещ: Самопризнание за?
Георги Лозанов: За това, че политици купуват журналисти. Това трябва да се изчисти. То разбира се е много между другото казано, много завоалирано и така. И затова аз ценя намерението на Валерия Велева да съди Доган…
Водещ: Аз това исках да попитам дали от правна гледна точка…
Георги Лозанов: От правна гл.т. няма никакво съмнение, независимо че той не я нарича Валерия Велева, че става дума за нея. Това може да се докаже съвсем ясно в съда. И това трябва да бъде един шумен и важен процес, в който преди всичко Доган да изясни какво значи това, че той плащал ли е на журналисти, на кои журналисти е плащал. От този процес на територията именно на съда… Защото тук разговорът действително варива в едни експертно-морализаторски…
Водещ: Прокуратурата има ли според вас възможност да реагира или…
Георги Лозанов: Нека да се разследва това Доган на кого е плащал.
Никола Кицевски: Аз не смятам, че ще се заеме прокуратурата с това нещо. Впрочем то има няколко абсолютно законни начина да се плаща. Първият е разбира се когато си наеме PR агенция, която вече движи нещата. Вторият е просто като си купиш медии. Ако купиш цялата медия, ти плащаш на всички журналисти и това е абсолютно законно.
Георги Лозанов: Аз не казвам, че ще се окаже, че Доган е нарушавал закона. Аз казвам, че това е много важен разговор са гилдията, който през процеса на Валерия Велева, която трябва да си изчисти името през съд… Впрочем върху нея пада доста сериозно обвинение, независимо как сега го тълкуваме. Така или иначе в съзнанието на читателя остава подозрение, че има скрита връзка.
Константин Вълков: Обаче остава в съзнанието на читателя и слушателя точно това подозрение, че всички медии са подкупни. Затова аз си мисля, не е ли по-добре без процес, просто да бъде убито с мълчание всичко това. Аз наистина не бих продължавал да се занимавам по какъвто и да е начин…
Водещ: Не, ама ще увиснат съмненията във въздуха с огромна тежест. Трябва ли да има такъв шумен процес, в който…
Галя Прокопиева: Не дай боже аз някога да съм на нейното място, но това е единственият начин според мен от ситуацията в момента да се излезе.
Никола Кицевски: Аз не мисля, че нещо може да бъде убито с мълчани, особено у нас. И не бива да се мълчи. Впрочем ние забравяме, че днес Ахмед Доган има рожден ден, той става на 56 години…
Георги Лозанов: Нашият разговор е добър подарък, още повече, че той очевидно го е търсил.
Водещ: За рождения ден?
Георги Лозанов: Не, в обществото да има шум по този начин около него.
Водещ: Очакването за този случай, той точка ли е на нещо или отваря нов абзац?
Галя Прокопиева: Ако се върнем на хонорара, който по същество си е някакъв подход…
Водещ: Тук няма точка?
Галя Прокопиева: Ами не би трябвало да има точка. Мисля, че започва цял голям абзац.
Георги Лозанов: Нито си заслужава да има точка, независимо че по този начин започва разговора за медиите. Аз разбирам на Косьо, така да се каже, аристократичния възглед с мълчание да решим въпроса, но в публичността трябва да се дебатира и ако самите медии, тяхното поведение влезе по-надълбоко в дневния ред на медиите, това ще е полезно за тях във всички случаи.
Никола Кицевски: Аз искам да кажа две думи на Валерия Велева по този повод, а именно, че за първи път излиза нещо черно на бяло за тезата на Доган за обръчите от фирми, и то показва благоразположението на Доган към един проект и към една фирма. И оттук трябва вече да се тръгне и да се върви не само по повод на Доган и ДПС, а по повод на политиците и на тяхното благоразположение, обръчите и т.н.
Водещ: Много ви благодаря!
НЕ СЪМ особено добър в социалните мрежи. Уж го раздавам интернет пионер, един от първите с dial-up достъп отпреди много години, технологично начетен и т.н., но логиката на социалните мрежи ми убягва. Дори и да отворя фейсбук, не си представям, че променям статуса си на всеки час или се логвам в туитър, за да съобщя нещо важно на света. Наблюдавам с нескрито удивление как тече дискусия, пишат се мнения, завихря се спор, бум-бам! и някой го отнася, друг се усмихва, нова снимка от плажа, постване на клитгче, сериозна работа, брей.
До няколко месеца може би ще гледаме "Дарик" радио по… телевизора.
