MediaMixx събира за поредна година медийния бранш в Албена

www.dariknews.bg I 10.06.2015г.

От 10-и до 13-и юни двадесет и първото издание на MediaMixx събира за поредна година медийния бранш в хотел "Фламинго Гранд" на ваканционно селище Албена.

В рамките на конгреса от 11-и до 13-и юни представители на медии, рекламни агенции, издателства, компании, държавни институции и др. ще дискутират новостите и предизвикателствата пред медиите, ролята и взаимовръзката между медиите и обществото в България, влиянието в социалните мрежи, предизвикателствата по (все по-краткия) път на ТВ съдържанието от създателите до крайния потребител, промотирането и дистрибуцията на видео съдържание, тенденциите в създаването и дистрибутирането на съдържание в интернет, продуктовото позициониране.

В конгреса ще вземат участие Димитър Радев, председател на УС на БАККО, Жанет Захариева, член на БАККО, Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, Христо Христов, изпълнителен директор на Нетинфо, Антон Митов, директор на дирекция „Мултимедийни програми" в БНР, Константин Вълков програмен директор на Дарик радио, Николаос Цитиридис, редактор в Наука OFFNews, Роро Кавалджиев програмен директор на BOX TV и др.

На 11-и юни пред зала „Ара" на хотел Фламинго Гранд ще се открие изложбата „Черно-бели следи от един многоцветен живот", в чест на 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев.

Традиционният фестивален тенис турнир на 12-и и 13-и юни ще поднесе изненади със специалното History тенис издание, представено от „A+E Networks.

На 13-и юни в 21:00 часа в бар „Ганвие" ще се проведе Гала церемонията, на която ще бъдат връчени наградите на MediaMixx в различните категории: радио, телевизия, преса, уеб и специалната награда на Албена.

Програмата по дни и часове можете да откриете на сайта на фестивала – www.mediamixx.bg


Оригинална публикация

ЕКОПАК България стартира национален конкурс „Моята зелена мечта за България”

IGM I 20.01.2015г.

На 10 октомври „ЕКОПАК България” АД стартира конкурс в национален мащаб под наслов „Моята зелена мечта за България”. В периода 10 октомври – 2 ноември 2014 учениците в страната ще имат възможност да изразят чрез авторски проект – разказ, есе, стихотворение или рисунка своята мечта за една по-красива и зелена България.

        Образователната кампания „Моята зелена мечта за България” е конкурс, в който могат да вземат участие всички ученици, независимо от тяхната възраст. Всяко дете трябва  предварително да подготви своята творба и символично да я закачи на едно от дърветата в пътуващата „Градина на мечтите” на ЕКОПАК. Така творецът ще се регистрира успешно за участие в конкурса. Всички творби ще се разглеждат и оценяват след края на конкурса от три членно жури в състав писателката Ваня Щерева, публициста Константин Вълков и художника Ставри Калинов. Стоте най-добри произведения от цялата страна ще бъдат наградени на 18 ноември 2014 г. а победителите ще се обявят на страницата на конкурса www.zelena.ecopack.bg .
„Градина на мечтите” започва своя път от град Русе. След това тя последователно ще премине през градовете Добрич – 11 октомври, Варна – 12 октомври, Бургас – 18 октомври, Хасково – 19 октомври, Враца – 25 октомври, Велико Търново – 26 октомври, Пловдив – 1 ноември и София – 2 ноември.

Кампанията „Моята зелена мечта за България“ е част от инициативите на ЕКОПАК и общините в страната за популяризиране на разделното събиране на отпадъци от опаковки. Тя цели да развие у децата положително мислене и отговорно отношение към околната среда и спестяването на природни ресурси.

ЕКОПАК очаква всички млади творци да се включат в инициативата като разкажат или нарисуват мечтите си за едно по-зелено и красиво бъдеще.
Младите ентусиасти ще се състезават и за много атрактивни награди.
За да  научат повече подробности за инициативата на ЕКОПАК учениците могат да посетят интернет страницата на кампанията www.zelena.ecopack.bg

За допълнителна информация можете да се свържете с Марина Петкова, Мениджър Връзки с обществеността и стратегически проекти, ЕКОПАК, MPetkova@ecopack.bg

Публицистично шоу с Косьо Вълков тръгва по Нова ТВ

www.blitz.bg | 17.01.2013

„България говори” стартира на 26 януари

„България говори” е името на най-новия телевизионен проект в ефира на Нова ТВ. От 26 януари всяка събота сутрин от 9.30 ч. Константин Вълков – един от най-активните български журналисти и програмен директор на Дарик радио, ще представя актуалните събития на седмицата.“България говори” е едно напълно различно публицистично предаване за българския телевизионен пазар. За разлика от други подобни продукции у нас то не залага единствено на актуалността на гостите и темите.
В рамките на два часа във всеки съботен ден от седмицата топ анализатори ще обсъждат и спорят по най-горещите въпроси, а акцентът пада върху всички позиции, както и отзивите на обществото.
Проектът предлага гледните точки на главните участници в събитията, както и ексклузивно интервю със специален гост.
Предаването е продуцирано от !no frame media, а новият проект следва едни от най-успешните примери на световната уикенд публицистика.

Оригинална публикация

Платена пиар услуга – коментари “Ууу” и “Браво” във форуми

в. 24 часа | Константин ВЪЛКОВ | 14.03.2011

Който иска да се изкаже, да излиза с името и фейсбук снимка

НЕ СЪМ особено добър в социалните мрежи. Уж го раздавам интернет пионер, един от първите с dial-up достъп отпреди много години, технологично начетен и т.н., но логиката на социалните мрежи ми убягва. Дори и да отворя фейсбук, не си представям, че променям статуса си на всеки час или се логвам в туитър, за да съобщя нещо важно на света. Наблюдавам с нескрито удивление как тече дискусия, пишат се мнения, завихря се спор, бум-бам! и някой го отнася, друг се усмихва, нова снимка от плажа, постване на клитгче, сериозна работа, брей.
Така и с форумите. Забелязвам, че все повече хора, когато видят интересна статия в интернет, отварят я в нов прозорец и вместо задълбочено да прочетат какво по дяволите пише в нея, бързо кликват върху надписа "коментари", за да видят живототрептящите мнения на публиката.
Това е занимание безсмислено, да не кажа тъпо. Но -това, че конвулсивно отхвърлям всяко предложение да напиша коментар под дадена статия, не значи, че съм прав. Може би ако имаш въпиеща необходимост да бъдеш чут…
Не ме разбирайте погрешно – някои от анонимните мнения понякога са любопитни, забавни, но нищо повече. Странно е друго – каквото и да е мнението, дори да ме докосва дълбоко или гали по любима струна, нито веднъж не ме е провокирало да се включа и аз във форумната дискусия. Винаги си казвам – не е ли по-добре да хапнеш една салата от свежи домати навън, докато побъбриш с колеги по темата, отколкото да влизаш във форумното замеряне с развалени домати?
Обаче, ако въпросното мнение е сясно изразен подател, виж, тогава нещата се променят. Навярно ще го подкрепя или опровергая, но поне ще знам с кого си имам работа.
Впрочем поради очевидната сила на мнения и коментари в големите медии добре управляваните PR-машини вече би трябвало да предлагат нова услуга – наливане на "автентични" коментари по определена тема с определена теза. Звучи разумно. Срещу 100 лева получаваш 100 мнения на мними коментатори в своя защита. Прекрасно.
Към този момент самоличността на форумните лъвове се иска на пренебрежимо малко места и те влизат с каквито си искат прякори. Един е "селяндуркин", втори – "провокатор", трети – "бижу", четвърти – "шерше льо ченге", и т.н. Застанал зад шарената си скрита самоличност, юзърът може да пее дитирамби за възхвала, но и може да стоварва тежкия си словесен юмрук. Така по-често ще прочетете, че сте "тепегьоз", "смотльо" и "комплексар" (последното много върви), вместо "умник" и "пич".
Обаче какво би се случило, ако ей така, от някой понеделник се въведе задължителна регистрация преди възможност за коментар? Сайтовете ще бъдат обвинени, че събират лични данни, и после ще засипват юзърите с непоискани търговски съобщения. Това е смешно. Че самият Фейсбук във всеки миг събира всичко за вас. Да фантазираме още малко. Би било чудесно коментарите в сайта да излизат с актуалната ви фотография от фейсбук, име и фамилия, не мислите ли? И когато подметнеш на някого "ей, тъпчо, много си прост", любезното обръщение ще тежи на мястото си. Защо сайтовете толерират многото коментари (като брой) вместо малкото проверени, смислени мнения на хора, които наистина са прочели статията?
Генерирало трафик, казват. Създавало дискусия, контрират други. Мерси за такава дискусия. Наскоро четох отличен коментар на американски журналист, очевидно нападан непрекъснато с обидни думички, които се появяват под негови статии. Човекът е прав – логването за коментар не може да става просто с въвеждане на някакви цифри (уж за верификация) или имейл в Google, Yahoo, АБВ и т.н. Няма нищо по-лесно от това да си създадеш фалшив имейл.
Но ако целият свят е враждебен и те засипва с тежките камъни на съдбата, изпъчи се гордо, кажи трите си имена и развей байрака на справедливостта. Моделът на сайта www.mercurynews.com е перфектен. За да коментирате определена статия, трябва да имате фейсбук регистрация. След като постнете коментара си, до него излиза вашата снимка (от профила ви във фейсбук), както и името.
Намалява ли това броя на коментарите? Не. Помага ли за създаването на цивилизована дискусия, в която се включват дори хора, които никога досега не са поствали мнение? Да.

Стр. 12

“Дарик” радио прави телевизия

в. Труд | Соня СПАСОВА | 07.03.2011

 

Компанията ще се мести в нова сграда

 

До няколко месеца може би ще гледаме "Дарик" радио по… телевизора.
Съветът за електронни медии издаде лицензия за цифрова телевизия на ,Дарик". Разрешението е за програма с наименование "Дарик радио и телевизия" и трябва да е с политематичен програмен профил, пише на сайта на медийния регулатор. Идеята е да се набляга на информационно-музикалните предавания.
В момента се прави ремонт на сградата, където ще се помещава новата радио и тв компания. Тя се намира на столичния бул. "Ситняково". Целта е студиата да станат подходящи и за поставянето на камери. От екипа разглеждали оферти за нова техника. На помощ ще се включат и двата новинарски хеликоптера, които "Дарик" купи преди 2 години.
Една от идеите, които се обмислят, е на екрана да се вижда онова, което става и в радиостудиата. Така водещият на следобедния блок на радиото Драго Симеонов, например, ще разпитва гостите си не само за слушателите, но и за зрителите си. За последните обаче ще има и информационни бонуси, които ще "текат1′ през екрана – за трафика, за времето и други "сервизни" данни, обясни програмният началник на "Дарик" Константин Вълков. Идеята е да има огромно количество информация, че дори да става и за гледане "на mute" (без звук), допълни той. Подобни проекти има в много страни в Европа, САЩ и Канада, разказа собственикът на "Дарик" Радосвет Радев пред "Труд". Плановете са новата радио-телевизия да стартира до края на годината. Първоначално ще върви по кабел и сателит, а след това вероятно ще бъде качена на т. нар. мултиплекс и ще се разпространява по ефир.

 

Стр. 7

Константин ВЪЛКОВ, програмен директор на Дарик радио: Фейсбук няма да изяде хляба на журналистите

 

Живейте така, че всеки ден да си струва, казва Ричард Куест.
"Иноваторите" – 24 интервюта за 24 часа. С 24 герои, които "живеят утре". И не спират да ни вдъхновяват. Дарик радио и Zar.bg им дават микрофона. А пръв сред "Иноваторите" е провокативният топжурналист от CNN и водещ на "Quest Means Business" Ричард Куест.

- Как успявате да бъдете иновативен в работата си?

- Това, което винаги се случва 30 минути преди всяко телевизионно предаване, е идването на идея, която мечтаеш да те е осенила 3 часа по-рано. Или по-лошо – идеята идва точно след края на предаването. Това е трудната иновативна мисъл – как да направим така, че обкръжаващата работна среда да стимулира хората да имат страхотни идеи, иновативни идеи, които да осъществим.

- Конкуренти ли са Facebook, безбройните новинарски блогове и Twitter на това, което правите?

- Никакви конкуренти не са. Те са просто допълнение към това, което правим. Ако някой иска да гледа, да види, да дискутира Wikileaks, лихвите на Bank of England или каквото и да било друго, той няма да отиде във Facebook или Twitter. Там ще намери някакви мнения, но не онова детайлно покритие на темата. Бяхме изненадани как Twitter прави революция в новинарския бизнес. Тази услуга ни дава възможност да знаем какво мислят хората. Но нищо повече. Няма как да ни закара по-надалеч – защо мислят така, как би се променило мнението им в бъдеще.

- В CNN сте вече 10 г. Кое все още ви вдъхновява да работите така всеки ден?

- Вдъхновен съм, защото всеки ден не знаеш какво ще се случи. Не знаеш как ще свърши денят. Толкова е просто. През декември миналата година беше така – спомням си, когато се появиха важни разкрития от Wikileaks, когато една сутрин съм в Лондон, след това отивам в Париж да интервюирам френския финансов министър, после Интерпол, на следващия ден заминавам за Тел Авив. Това е и любовта на професията – просто не знаеш какво ще се случи. Естествено, не всеки ден е вълнуващ, но повечето са достатъчно различни.

- Най-трудният ви момент, докато сте били в ефир?

- Може да се случи и тази вечер.

- Вашата амбиция?

- Бих се радвал да интервюирам президента в Овалния кабинет.

- Първият ви въпрос към него?

- "Много е хубаво тук, нали?". Невинаги първият въпрос е най-важният. Принципно можеш да кажеш всичко в лицето на някого, ако го "облечеш" както трябва. И никога не трябва да забравяш, че този, когото интервюираш, няма законово задължение да отговаря на въпросите ти. Мисля, че някои интервюиращи са самовлюбени, мислят се за важни, когато задават своите въпроси.

- Какво става, ако станете приятел с човека, когото интервюирате?

- Много е трудно да кажеш в лицето на някого, че не е прав, че политиката му ще ни вкара в сериозни затруднения, ако току-що сте обядвали заедно. Голяма грешка, която правят политическите журналисти, е, че винаги мислят, че са приятели с политиците. А не са. Можете да бъдете познати, но не и приятели. И нямате никаква работа да бъдете приятели с тях, защото вашата работа е да ги отразявате.

- Какво изниква в съзнанието ви, когато чуете "България". Последни новини, свързани със страната? Името на президента или премиера ни?

- Чудесен въпрос, на който да се вържа! Поставен е така, за да покаже, че не съм подготвен, че не съм наясно с българската политика и ролята на страната в ЕС. Както и всички останали въпроси, възникнали по време на прехода на страната. Да не говорим за българските граждани, които нямат същите права като останалите. О, не, няма да ме хванете тук! Мога да ви усетя от 500 мили!

- Веднъж казахте, че едно от най-големите ви постижения в кариерата е да летите с последния полет на "Конкорд"? Харесвате самолетите толкова много, защо?

- Харесвам ги по ред причини. Основната е, че авиокомпаниите са феноменални икономически машини. Втората е следната – вие можете ли да летите, тази маса може ли да лети? Не. Моето колело не може да лети. Но ако взема това парче метал, засиля го достатъчно бързо по пистата, то ще се отлепи и полети. Това е магия.

- Перфектният ви ден със самолет, перфектната дестинация, любимо летище, предпочитан самолет?

- "Китът", както наричам A380 на Еърбъс, е страхотен, но истинската магия е Джъмбо джетът на Боинг. Перфектната дестинация – да кацам в Ню Йорк или Сидни. Прекрасно е. Особено Сидни, когато самолетът захожда над Операта. Впечатляващо е. Така че бих казал, че най-любимото ми е да се возя на 747, на втория етаж, самолетът да се приземява в Сидни, това е магия.

- Какво беше новогодишното ви обещание?

- Това, което казвам на екипа си – всеки ден трябва да има значение, направете го да има. На този свят сме за много кратко. Правете така, че всеки ден да си струва. Това е най-важното.

Стр. 13

Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио: Пътеводител на депутата за iPad

 
2 февруари е ключов ден за развитието на преносимото компютърно устройство, наречено iPad. Причините за вече сигурното бляскаво бъдеще на таблета са две. На първо място, но не по важност, пресбаронът Рупърт Мърдок официално обяви старта на първия в света ежедневник, създаден специално за iPad.
В нюйоркския музей Гугенхайм Мърдок представи дигитален вестник, който няма да има хартиен вариант. 79-годишният австралиец, собственик на медийна империя, която се простира от Fox News и Wall Street Journal до My Space и The Times, потвърждава предположенията, че до няколко години печатните издания ще имат само iPad-версии и в редки случаи ще излизат на хартия. Мърдок вложил 30 млн. долара в проекта, тъй че повярвайте – iPad-ът вече не е само красива джаджа.
Втората причина, поради която пред въпросното устройство са "блеснали житата" и го чака светло бъдеще, е новината за "екипирането" на министри и депутати от ГЕРБ с въпросния таблет. Няма съмнение, че след Vertu аферата технологичното лоби се връща в играта по интелигентен начин. Естествено, няма как да не поздравим идейния генератор, който и да е той, за добрия вкус. Не се шегуваме. iPad-ът, макар подложен на жестока конкуренция, остава най-добрият таблет-компютър на пазара.
За новите притежатели на iPad представям специален наръчник за употреба, който отнема 10 минути и се състои от 5 точки:
 
1. Как да пишем на iPad? Първо, отивате в General, после кликвате на International Keyboards, за да добавите кирилица. Веднага след това чрез App Store (вътрешния магазин за купуване на софтуер) сваляте едно от следните две приложения – iA Writer или Pages. Първият софтуер е опростен вариант на текстови редактор, изключително удобен за писане на текст, но нищо повече. Цена: 4 евро. Име: iA Writer. Втората опция е мощна програма, която надминава възможностите на познатия ви Word с функционалност, допълнителни приложения и отлична съвместимост с всички платформи. Цена: 8 евро. Име: Pages.
 
2.Как да прехвърляме файлове от персонален компютър на iPad? Възможностите пак са няколко, но това е важна опция, предвид оповестеното намерение министри и депутати да пестят хартия, но да имат непрекъснат достъп до документите си. Задължителен софтуер е Dropbox – програма, която трябва да инсталирате на настолния си компютър, но и на преносимия таблет. С безплатен достъп и възможност да пазите файлове с размер до 2 гигабайта, Dropbox на практика решава всичките ви проблеми. Документи, закони, стенограми, разпечатки на СРС-та, лични дневници, книги, фотографии, копие на самолетни билети за Бали, проекторешения и бележки – каквото си пожелаете може да бъде архивирано на сървърите на Dropbox и да бъде достъпно от всяко място. Например – ако министър е във Варна с iPad-а си и спешно му трябва проектозакон, който е писан онзи ден, веднага може да има достъп до него. Хубаво е, нали?
 
3. Как да "снимате" екрана и показвате това, което сте открили после? Да речем, че сте в www.DarikNews.bg или www.standartnews.com, виждате някаква много интересна статия или снимка и искате да я покажете после, на заседание на Министерски съвет или среща с избиратели. Докато сте отворили страницата, задържате с пръст основния Home бутон, разположен под екрана, а с друг пръст натискате еднократно горното копче за включване/изключване. Тази команда прави автоматична "снимка" на екрана, изпраща го в приложението Photos, за да може да го показвате по-късно.
Пътеводител на депутата за iPad
 
4. Как да "запазите" статия, за да я прочетете по-късно, когато нямате достъп до интернет? Четете статии в Интернет, но ви предстои пътуване със самолет? Там няма интернет, а искате да продължите с четенето или просто да запазите най-хубавите по темата? Софтуерът Read-it-later (http://readitlaterlist.com) позволява да запаметите всяка статия за прочитане по-късно, когато нямате интернет достъп.
 
5. Как да запишете (тайно или не) аудиозвук на iPad-а си? Дори и да стои затворен в калъфчето си, поставен като папка пред вас, iPad-ът може да върши чудна работа. Например да записва срещи, заседания и други представляващи интерес рандевута. Благодарение на апликацията Voice Memos (цена 1 евро), ползвате iPad-а като диктофон, който хем не прилича на записващо устройство, хем записва прекрасно. Другият вариант е безплатният софтуер iTalk, вече тестван успешно в репортерската стая на Дарик.
 
Стр. 12

Венцислав Савов от сп. “Мениджър” с наградата “Черноризец Храбър”

МЕНИДЖЪР.NEWS I 9.11.2010

Редакторът от списание "Мениджър" Венцислав Савов спечели най-престижната медийна награда "Черноризец Храбър" в оспорваната категория за бизнес и финансова журналистика.

Венцислав Савов, който е редактор "Мениджмънт" в списанието, спечели с три авторски интервюта: с Уорън Бъфет, смятан за най-великия инвеститор в историята на съвременните финансови пазари, с най-известния футуролог в света Алвин Тофлър и с мислителя и философа Ноам Чомски.

Въпреки силната конкуренция, с тези безспорни текстове журналистът от сп. "Мениджър" бе избран от журито с почти пълно единодушие.

"Това е първата голяма награда, която получавам", заяви развълнувано от трибуната нашият Венци. "В този момент си давам сметката, че всъщност съм тук благодарение на три неща:  Първо, благодарение на невероятния екип, с който работя и от който се зареждам с идеи, а и добре се забавляваме. 
Второ, благодарение на бранда на сп. Мениджър. Той  задължава и кара във всеки да търсим и представяме най-отбраното от световния бизнес. 
И трето и най-важно – благодарение на Максим Майер, нашия главен редактор, който успява да превърне създаването на всеки брой на сп. Мениджър в едно истинско приключение. Вдъхновява ни да пишем стойностни текстове, и прави така, че в крайна сметка осъзнаваш, че всеки месец това усилие си струва. 
Благодаря на уважаемото жури  за наградата! Тя е за целия екип на сп. „Мениджър”!", каза още тазгодишният носител на наградата "Черноризец Храбър" за бизнес и финансова журналистика.

Церемонията снощи в Централния военен клуб в София уважиха председателят на парламента Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, двамата вицепремиери Симеон Дянков и Цветан Цветанов, министрите Александър Цветков, Вежди Рашидов и Трайчо Трайков, кметът на София Йорданка Фандъкова

Голямата награда за цялостен принос бе присъдена посмъртно на Радостина Константинова, една от основателките на пресгрупите "168 часа" и "Монитор". Призът беше приет от майка й, д-р Вангелова, която обяви, че паричната премия към наградата в размер на 10 000 лв. ще отиде във фонд "Радостина Константинова", от който ще се финансира обучението на млади таланти в журналистиката.

Другите наградени:

Разследване – Диана Тенчева, „Труд"

Политически журналист или коментатор – Мартин Карбовски, номиниран от „Стандарт"

Репортер – Руслан Йорданов, в. „Стандарт"

Култура и стил на живот – Константин Вълков за публикации в "24 часа"

Фотожурналист – Петър Ганев, сп. „Тема"

Журналист от регионална медия – Ася Пенчева, в. „Утро"

Спорт – Владимир Памуков, в. „Труд"

Млад журналист – Блага Георгиева, "24 часа" 

Бяха раздадени и няколко специални награди. В категорията за книга, написана от журналист бяха отличени Румяна Угърчинска за "Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел II" и Слави Ангелов от в. "24 часа" за "Наглите".

В категорията "Кампания в печатните медии" наградата беше присъдена на в. "Стандарт" за инициативата "Милост за децата".

Оригинална публикация

Излезе новият юнски брой на списание “Мениджър”

PRnew.info БЛОГ  I 2010-06-13

В него може да прочетете следните статии от сферата на PR, маркетинг и реклама:

Информация за предстоящия конкурс "Мениджър на годината". Мненията на Петя Терзиева, Славка Бозукова, Константин Вълков и Лазар Малаков.

Пиар по време на криза, от д-р Александър Христов

Възходът на неформалните събирания, от доц. Десислава Бошнакова

Търговско-маркетинговата война, от д-р Боян Кутевски

Маркетингът в социалните мрежи, интервю с Майкъл Лийндер

Твоята страхотна реч, статия от Harvard Business Review с автор Ник Морган

Ще може да откриете статиите в PRnew.info след 28 юни

Медии и власт

БНТ, Денят започва | 2010-03-29

Водещ: Продължават коментарите и ехото от безпрецедентното отворено писмо, с което Ахмед Доган обвини в поръчковост, в манипулации, в корупция дори един от водещите журналисти на в. „Труд” Валерия Велева. Тя в интервюто си за БНТ още в петък първо в нашето предаване съобщи, че ще съди председателя на ДПС и го призова да докаже обвиненията си и твърденията си. Този скандал разбира се постави под въпрос и хвърли дори сянка и върху морала на цялата гилдия. Силна ли е близостта на медиите с политиците? Кога те поръчват и се опитват да влияят? Става ли това със съгласието или въпреки несъгласието на някои медии? Знаем, че има случаи, при които подчинението става чрез покупка на изданието и по този начин някои неудобства биват отстранени. Целта на разговора ни сега не е да покажем, че видите ли, събрали се едни морални хора да развяват душевна чистота и да я пръскат, но така или иначе да започне един разговор по темата. Не знам доколко и гилдията и медиите са способни да понесат и разговор за самите себе си. Ще говорим сега по тази тема с нашите гости Георги Лозанов, медиен експерт; Никола Кицевски, от в. „Труд”, Константин Вълков от Дарик радио. Очакваме към разговора да се присъедини след малко и Галя Прокопиева, която е главен редактор на в. „Капитал”. Защо се стигна дотук и каква е поуката за вас, има ли невинни в тази случка? Г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Специално в тази история, тази престрелка между един политики и един журналист много трудно е да се извади някакъв ясен, обобщаващ извод, тъй като са много конкретни мотивациите. Много хубаво е, че от това писмо на Ахмед Доган започва един разговор. Впрочем той не е нов, но се води обикновено в едни доста по-затворени пространства на гражданската сфера, където се наблюдават медиите. В много проекти аз самият съм участвал, които са изследвали връзките между медиите и властта, включително и политическия PR, включително и (…)PR, който за съжаление по някой път извършват българските медии. Но в този случай разговорът е малко предварително компрометиран, тъй като очевидно г-н Доган чрез това писмо търси начин да премести обекта на скандала от себе си върху някой друг.
Водещ: Успява ли?
Георги Лозанов: Ами това, че сме се събрали тук, до голяма степен успява видимо. И разговорът тръгва около друго. Така ние лека-полека забравяме фактически за огромната комисионна, която той е взел, защото за мене това е комисионна, абсолютно безсмислено е да се говори, че това може да бъде някакъв договор, който плаща някаква негова компетентност, експертна. Не става дума за това, ами става дума за комисионна. Г-н Доган в това отношение е изключителен майстор. Той успява да изрече на глас, и даже да поеме върху себе си, абсолютно скандални поведения и тези и нищо да не му се случи, като по този начин доказва силата си. Така че той така започна, и след това има тактика, чрез която това нещо го удържа. И сега тази тактика минава през това да атакува Валерия Велева. Друг въпрос е, че действително разговорът е важен. Хубаво е, че сега като го започваме да говорим, че в основата му стои фактически самопризнанието на един журналист, на един политик, че той е търсил такъв тип натиск върху журналистите.
Водещ: Ударена е репутацията и на самото издание според мен, защото репликата „спряхме да плащаме” по доста безпардонен начин говори за…
Георги Лозанов: Но само да кажа… Тя показва, че това е самопризнание, че е плащано. За първи път имаме самопризнание… За това казвам, че в това отношение даже е изключително дързък. Той всъщност признава, че е плащал.
Водещ: Някакви последици от наказателно-правно естество очаквате ли да има или всичко ще стане в разговор за морал или нещо от този род?
Никола Кицевски: Първо искам да кажа, че доколкото си спомням Доган няма реплика, в писмото на Доган до Валя Велева няма реплика „спряхме да плащаме”, а има твърдения, че тя е поискала да й плащат за PR услуги. Доколкото…
Водещ: „защото този път не ти платихме, нали” – имаше едно такова изречение.
Никола Кицевски: При всички положения доколкото познавам Доган, доколкото познавам политическата обстановка и методите на ДПС те с радост биха плащали на Валя Велева, ако тя беше поискала. ДПС като всички партии се ползва от сериозен платен PR, плаща си за това нещо. При нас обстановката обаче е малко по-различна. Така че ако Валя наистина беше поискала да й се плаща, щяха да й плащат с огромна удоволствие, но тогава не би се стигнало до статията, която предизвика в крайна сметка това писмо на Доган, а именно „Парите повлякоха Доган и ДПС”. Така че дали е плащано личи от самия скандал.
Водещ: Какво очаквате оттук насетне като отношение на самото издание? Имаше много упреци, че всъщност в. „Труд” е вестникът, който е бил в най-голяма близост, допускан и от самия Ахмед Доган, помним и самото знаменателно интервю в момента, в който се беше затворил Доган и не желаеше да разговаря с други, той предпочете да даде интервю за „Труд.” Добро утро и на Галя Прокопиева! Имаше и една реплика вчера на Любен Дилов – син, когато много се вглеждаш в Доган, перифразирайки Нитше, и Доган ще се вгледа в теб. Как приемате?
Никола Кицевски: Ами аз мисля, че „Труд” е бил предпочитан по доста различни причини. Като на първо място, че това е един сериозен вестник, един вестник с огромно влияние, с авторитет, с доверие в хората. Второто нещо е, че при „Труд” винаги може да се разчита, че ще бъде коректен и обективен. Което пък повлия следващото, че когато „Труд” смята, че някой не е коректен към обществото, той го казва. Нито един друг вестник не излезе със съобщението за хидрохонорара на Доган. Всички тръгнаха след това.
Водещ: А съжалявате ли за тази близост, която се е наблюдавала така или иначе през годините? Дали нямаше да бъде толкова лично, толкова остро и толкова бомбастично дори писмото, ако дистанцията беше по-голяма?
Никола Кицевски: Дистанцията между „Труд” и Доган не е по-различна от дистанцията между „Труд” и други политици. Тоест хората, които отговарят за конкретната партия, те се опитват, нашите репортери, те са професионалисти, те се опитват наистина да бъдат в една доста близка дистанция, за да познават онези, за които пишат. Така че аз не виждам някаква кой знае каква огромна разлика. Напротив, Доган може би е политикът, който винаги е бил на най-голяма дистанция от медиите. И ако „Труд” е била медия, която е била малко по-напред и по-наблизо, това говори добре само за „Труд”.
Водещ: Има ли „опасни близости” според вас, не само в този случай, а по принцип, между медии и политици, между бизнес и медии? Преплетено ли е в такава степен, че да не може самата гилдия да докара един подобен разговор докрай?
Константин Вълков: Има опасна близост според мен по две направления. Първото е абсолютно безпрецедентното писмо, което атакува един журналист независимо по какъв повод. Как след това искате да има млади разследващи, как след това искате да има честна журналистика, която очевидно хората вече се страхуват? Но второто, далеч по-интересно нещо за мене е, че медиите, ние тук всъщност отгледахме това… някои биха го нарекли чудовище, този звяр или този особен тип субект още преди 10-15 години, когато започнаха един целенасочени материали за това как това е единственият човек, който може да опази етническия мир в държава, в която не е имало етнически сблъсък… Това е единственият, който… по-лошо е той да бъде в правителството, но още по-лошо е, ако не е в правителството. И една такава серия, канонада от неща, които го превърнаха в един статус-символ, който може да си позволи с един вид писмо или каквото и да е да казва нещо…
Водещ: Ще излезе, че медиите са виновни, че случват политиците?
Константин Вълков: Абсолютно го случват. Никой досега не си е задал за мен резонния въпрос, ами ако той всъщност не е това, за което се представя, ако той не е толкова умен, за колкото ние всички си мислим?
Галя Прокопиева: Значи журналистите да са доста посредствени, ако той не е това, за което се представя.
Константин Вълков: Защото всичките казват, че той мисли с 10 хода напред. Ами може би не е точно така.
Водещ: Какви са поуките, Галя, според вас от тази история? И за кого?
Галя Прокопиева: Поуките не знам. В журналистиката има един такъв вид сделка с източника. Всеки път, когато получаваш информация, жертваш нещо. Има и цена близостта до източника. Формулата на „Труд” от години е била винаги да е много добре политически информиран. Това го знаем всички и това има своята цена. Случаят сега по някакъв начин показва точно този въпрос. Всяка медия и всеки журналист избира между това доколко да има достъп и да бъде информиран, което е определено качество на журналистиката да знае и да бъде информирана, но и доколко да пази дистанция и да бъде свободен. Аз просто мисля, че в момента видяхме, че Валерия Велева, в добрия смисъл го казвам, е в сделка с Доган в момента, когато тя имаше единственото интервю в сарая след убийството. Помните миналата година. И това интервю определено имаше стойност. Всички тогава го четохме и научихме неща. Просто това е избор, който е направен и от време на време се получават такива дефекти. Сега, писмото на Доган е извън всякаква критика и допустимост разбира се.
Водещ: А всъщност стана дума за това, че то представлява своего рода и признание за практика, от която се интересува Наказателния кодекс обикновено.
Галя Прокопиева: Говорим за хонорара ли?
Водещ: Не само. И за самия хонорар, но и за това, което той намеква, че се случва, че се плаща.
Галя Прокопиева: Това не знам наистина, в смисъл политиците, всеки е склонен да злоупотребява в такива ситуации, и лично към нас… аз съм получавала също някакви такива, разбира се не толкова…
Водещ: Предложения?
Галя Прокопиева: Не, кореспонденции, в които… след всяка по-остра публикация веднага се започват, това е поръчково. Хората твърде много смятат, че журналистите са поръчкови. Повече, отколкото те всъщност са. Тук вече проблемът е разбира се за журналиста по някакъв начин да се защити след такова писмо.
Георги Лозанов: Хората смятат, че журналистите са поръчкови, защото в много отношение оставят това впечатление, особено когато, независимо къде, в предишния мандат например, сега това са така да се каже осколки, останали последствия вече, които се движат на базата на тази близост между журналистиката и властта. Аз, независимо, че при нас това се е превърнало в норма, не смятам, че е допустимо в изпълнението на журналистическата професия да стои някаква близост със субекта, за който пишеш. Смятам, че това е конфликт на интереси, който при нас е нормализиран и това е един от белезите на целия провинциализъм на публичния ни живот. Тази… какво да кажа, топла, почти битова среда, одомашнена, в която всеки познава всеки, и така да се каже, абе какво толкова ще говорим, сяно, дай да се разберем. И стои зад всяка публикация дори, стои някъде един частен разговор, който не личи много в публикацията. Това нещо според мен е голям дефект. Не съм никак сигурен, че това писмо ще почне да ни вади от този дефект. Но съм сигурен, че това… за да може да се модернизира, да стане съвремие на българската журналистика, това ще трябва да се разпада така или иначе, трябва да се нарича конфликт на интереси. Както е абсолютен конфликт на интереси хонорарът, който е взел Доган, няма никакво съмнение, така е конфликт на интереси този тип вътрешна близост между журналистиката и обекта на нейните публикации, на нейните разследвания. Аз дори в този смисъл съм се изказвал многократно, макар че това е световна практика, срещу ресорната журналистика. Казвам, че журналистът трябва да е един „просветен лъик”, в хубавия смисъл на думата, който да може да влиза в различни зони, да влиза от името на читателите и слушателите, защитавайки слушателите…
Водещ: Да, има една такава роля на
Никола Кицевски: Аз вече малко не съм съгласен, защото журналистът трябва да е професионалист и да си познава наистина ресора, да познава хората. Въпросът е къде минава тънката граница.
Константин Вълков: Истината е, че вече цяла седмица, или няколко дни, вместо да говорим и пишем за този милион и половина, ние говорим и пишем за това писмо. Представете си какво би станало сега, и си спомним, когато Барак Обама реши да забрани „Фокс нюз” за достъп до Белия дом. Всички други медии се обединиха и казаха, че ние също няма да отидем, ако „Фокс нюз” не влезе. Защо примерно ние не експериментираме един месец да не пишем за ДПС, един месец то да не съществува?
Водещ: То ДПС така се беше затворило и капсулирали, поне докато беше на власт, че…
Георги Лозанов: Не, не, Косьо е прав, аз съм сигурен, че Доган чрез целия този сюжет иска да се самовъзпроизведе като силен политик в новата политическа ситуация, в която неговото положение беше доста…
Водещ: Той излиза силен от тази история?
Георги Лозанов: Да, той излиза силен по следния начин. Това е неговият… какво да кажа, номер. Той прави нещо, което се смята за недопустимо, или казва нещо, което дотук се е смятало за недопустимо, нищо не му се случва и от това, така да се каже, неговата сила се възпроизвежда.
Константин Вълков: аз продължавам да… че той е човекът, който мисли 10 хода напред, който налага политическото говорене…
Галя Прокопиева: Аз това щях да кажа между другото, че това са абсолютно две различни теми. Хонорарът, който е получил Доган е един огромен скандал, но и писмото вече създава друга тема. И аз не смятам, че е вредно, че едното, да кажем, избива другото. Не, те са два паралелни сюжета и ние трябва да си говорим и за другото. Доколкото разбрах, днес етичната комисия има намерение да се събира по случая.
Водещ: Така ли, това не го знаех? Етичната комисия към печатните медии?
Галя Прокопиева: Точно така, да. И това, което бих призовала всъщност, е разговорът там да бъде публичен. Защото ако има стойност нещо сега за качеството на журналистиката, то е тези разговори да бъдат публични. А не да излизаме с някакви декларации в защита, за, против, без да е изговорено, без да има аргументи докъде стига добрата практика в журналистиката и къде свършва тя.
Никола Кицевски: Аз мисля, че всичко, което се случи от излизането… от 21 март, когато излезе новината за хидрохонорара на Доган, през писмото до днес, е пример за добра практика специално на в. „Труд”. Нещата за това дали има близост или няма си личи от публикацията. Прочетете статията на Валерия Велева, за да разберете дали човек, който влиза в някакви отношения може да бъде обективен или не, защото тази статия е жестоко обективна и точно тя е предизвикала…
Водещ: Много остра, много силна е тази статия, обаче отговорът, който даде „Труд” имаше очаквания да е много по-остър.
Никола Кицевски: Остър към кого?
Водещ: Към Доган след писмото. Има такова чувство.
Никола Кицевски: Ами вижте, в крайна сметка ние трябва да сме премерени. Не можем да бъдем такива, каквито би искал да бъдем може би Доган с това писмо. Впрочем аз това писмо го оценявам като един доста слаб текст.
Галя Прокопиева: Е, тук вече няма нужда да влизаме пак в лични отношения. То това е и част от проблема. Твърде в лични отношения влизаме с политиците, твърде много, дори самият анализ, ако щете по принцип, има едни разсъждения сега за неговите нагласи, пък какво си помислил, пък какво е искал да стане. Случаят с хонорара е толкова ясен, той даже няма нужда от такъв тип коментиране, за мислите и чувствата на Доган… и това за мене е въпросът сега, че не би следвало да се влиза в лична война с Доган, само защото той си е позволил да напише писмо на журналистката или на „Труд”. Поне аз така смятам. Това не би трябвало да (…) някаква принципна позиция на медията и на медиите.
Константин Вълков: Аз дори се питам вече не ви ли стана скучно това слушане на тези низки страсти, на влизане толкова в личното? На мен това е ужасно скучно.
Водещ: Става въпрос за порочни практики, за това. Поставя…
Галя Прокопиева: Не, това е повърхностност на журналистиката. Тук има толкова много неща, които трябва да бъдат анализирани…
Георги Лозанов: Писмото е безвкусно по начина, по който то обсъжда Валерия Велева. Няма никакво съмнение в начина, по който се опитва да я оглежда. Даже, понеже ние с него сме колеги от университета, учихме философия с медии… Става ми малко така, даже тъжно за това, че един човек, който е влязъл в това високо знание, смея да кажа, по този начин използва езика и категориите и толкова разпаднато… Но не е това проблемът. Проблемите са два. Първо, отклонението несъмнено на дебата, защото ние казваме, че трябва да се водят и двата, но ето, в момента общо взето минаваме към втория дебат, което е самата дирижирана в публичността линия от Доган. И второто е възможното самопризнание, което се съдържа в това писмо от политик…
Водещ: Самопризнание за?
Георги Лозанов: За това, че политици купуват журналисти. Това трябва да се изчисти. То разбира се е много между другото казано, много завоалирано и така. И затова аз ценя намерението на Валерия Велева да съди Доган…
Водещ: Аз това исках да попитам дали от правна гледна точка…
Георги Лозанов: От правна гл.т. няма никакво съмнение, независимо че той не я нарича Валерия Велева, че става дума за нея. Това може да се докаже съвсем ясно в съда. И това трябва да бъде един шумен и важен процес, в който преди всичко Доган да изясни какво значи това, че той плащал ли е на журналисти, на кои журналисти е плащал. От този процес на територията именно на съда… Защото тук разговорът действително варива в едни експертно-морализаторски…
Водещ: Прокуратурата има ли според вас възможност да реагира или…
Георги Лозанов: Нека да се разследва това Доган на кого е плащал.
Никола Кицевски: Аз не смятам, че ще се заеме прокуратурата с това нещо. Впрочем то има няколко абсолютно законни начина да се плаща. Първият е разбира се когато си наеме PR агенция, която вече движи нещата. Вторият е просто като си купиш медии. Ако купиш цялата медия, ти плащаш на всички журналисти и това е абсолютно законно.
Георги Лозанов: Аз не казвам, че ще се окаже, че Доган е нарушавал закона. Аз казвам, че това е много важен разговор са гилдията, който през процеса на Валерия Велева, която трябва да си изчисти името през съд… Впрочем върху нея пада доста сериозно обвинение, независимо как сега го тълкуваме. Така или иначе в съзнанието на читателя остава подозрение, че има скрита връзка.
Константин Вълков: Обаче остава в съзнанието на читателя и слушателя точно това подозрение, че всички медии са подкупни. Затова аз си мисля, не е ли по-добре без процес, просто да бъде убито с мълчание всичко това. Аз наистина не бих продължавал да се занимавам по какъвто и да е начин…
Водещ: Не, ама ще увиснат съмненията във въздуха с огромна тежест. Трябва ли да има такъв шумен процес, в който…
Галя Прокопиева: Не дай боже аз някога да съм на нейното място, но това е единственият начин според мен от ситуацията в момента да се излезе.
Никола Кицевски: Аз не мисля, че нещо може да бъде убито с мълчани, особено у нас. И не бива да се мълчи. Впрочем ние забравяме, че днес Ахмед Доган има рожден ден, той става на 56 години…
Георги Лозанов: Нашият разговор е добър подарък, още повече, че той очевидно го е търсил.
Водещ: За рождения ден?
Георги Лозанов: Не, в обществото да има шум по този начин около него.
Водещ: Очакването за този случай, той точка ли е на нещо или отваря нов абзац?
Галя Прокопиева: Ако се върнем на хонорара, който по същество си е някакъв подход…
Водещ: Тук няма точка?
Галя Прокопиева: Ами не би трябвало да има точка. Мисля, че започва цял голям абзац.
Георги Лозанов: Нито си заслужава да има точка, независимо че по този начин започва разговора за медиите. Аз разбирам на Косьо, така да се каже, аристократичния възглед с мълчание да решим въпроса, но в публичността трябва да се дебатира и ако самите медии, тяхното поведение влезе по-надълбоко в дневния ред на медиите, това ще е полезно за тях във всички случаи.
Никола Кицевски: Аз искам да кажа две думи на Валерия Велева по този повод, а именно, че за първи път излиза нещо черно на бяло за тезата на Доган за обръчите от фирми, и то показва благоразположението на Доган към един проект и към една фирма. И оттук трябва вече да се тръгне и да се върви не само по повод на Доган и ДПС, а по повод на политиците и на тяхното благоразположение, обръчите и т.н.
Водещ: Много ви благодаря!