Галерия | 2010-02-11 

Синът на Тошо Тошев – Радослав, стана издател на еротичното списание "Пентхаус" за България. Той вече събирал реклами за изданието и преговарял с разпространители на печатни издания.
Стартът на "Пентхаус" се предвиждал за края на март. Паметливи припомнят, че преди няколко години марката вече опита да пробие на родния пазар, но без особен успех. Радослав Тошев е общински съветник от ГЕРБ и шеф на комисията по транспорта. Преди да се влее в редиците на Бойковата партия, той опита силите си1 от формацията на Стефана Софиянски.

Стр. 6
 

avtora.com I Елена ПЕНЕВА I 2010-02-10

Елена Пенева : Скандалът между теб и бившите ти работодатели сякаш не беше неочакван – списанието нямаше ли задължения към автори още при постъпването ти на работа?

Георги Неделчев: Аз нямам договор с тях върху цялата сума – това е масова практика в медиите. Те винаги могат да докажат, че парите по трудовия ми договор са били изплатени.

Георги Неделчев: До голяма степен FHM под мое ръководство покриваше масовия вкус, при всички обвинения за чалгаризация. Винаги съм твърдял, че не е задължително да дискриминираш някакъв жанр или субкултура, за да покажеш колко си интелигентен.

Давайки гласност на бизнес с много пари, от който се интересуват много хора не се принизяваш, а точно обратното. Както и ако пишеш и говориш само за елитарни забавления, това автоматично не те прави част от елита. 

Масовите медии не са просветителски и никой не ти дава право да държиш списание като FHM, Maxim или Playboy в ръцете си и да занимаваш хората с нещо, което е само в твоя кръгозор и този на приятелите ти.  Аз харесвам индъстриъл, Nine Inch Nails, джаз, Steely Dan ми е любимата група , но не бих почнал да занимавам всички с тях.

Това, че в колата си не слушам Тони Стораро не означава, че не трябва да има интервю с него. Защото той е най-популярният български певец, който не е гей. И това го прави единственият подходящ за мъжко списание. Разбира се, заедно с него има място и за не-чалга личности – като Ованес Торосян от "Източни пиеси“,  Камен Спасов от телевизия City, Нико Тупарев….

Георги Неделчев: Любима тема ми е това. Аз твърдя, че в Уикенд работят по-кадърни журналисти в момента от тези в "бялата преса". Те напипват по-добре темите, от които се интересуват хората.

Правят грешки също както и в другите вестници, но с разликата, че при тях можеш да прочетеш много интересен материал или разследване, което в 24 часа няма начин вече как да се случи. Бялата преса твърди, че единственият проблем на тяхното фиаско е, че жълтата преса лъже. Но това не е така.

Жълтата преса има успех не защото лъже – не може 320 000 човека, които си купуват Уикенд да са пълни идиоти. Тя не информира с новини, но забавлява и задоволява интересите на аудиторията. Kогато нещо се случи през седмицата и аз искам да прочета повече за него, не го намирам в Монитор, Стандарт или Труд, а в Уикенд.

.: Целанасочен личен PR ли е, че винаги си обграден от красиви жени?

Георги Неделчев: Точно това се случва – тя става все повече поп и по-малко фолк. Да не говорим, че ако не беше тя, какво щеше да бъде? "Червило за теб и за мен с цвят лилав“? Няма как да продължава поп музиката с тези абстрактни и изтъркани тематики.

Единствено Аксиния разбра, че ако ти вкараш елементарната улична субкултура в текстовете и посланията си, можеш да достигнеш до масовата аудитория. И песента за кайените и сутиените го доказа. Не може да налагаш на хората, че ако не харесват "Портокалово момиче“, значи са тъпи. Или да казваш на момичетата, че ако ходят в Sin City, са прости. Аз ходя там и не смятам, че съм глупав.

.: Чалга певица, манекенка, барманка или бизнес дама?

Георги Неделчев: Николета Лозанова. Камелия. Русата Златка. Андреа. 

Автор: Елена Пенева, peneva@avtora.com

Оригинална публикация

e-vestnik.bg I 2010-02-09

В момента много от лайф-стайл списанията в България – и мъжки, и женски – изпитват затруднения. Много от тях вероятно ще спрат да излизат. Някои са съкратили редактори, журналисти, намалили са заплати.
Някои подобни списания стоят зле на пазара от самото начало, поради лош маркетинг и недостиг на квалифицирани хора за подобен род издания. Но издателите компенсират собствените си грешки с безпардонно отношение към редактори, фотографи и др.
Кризата се отразява на медиите в България по различен начин. Има издатели, които от години издържат губещи вестници или списания. Има и издатели, които при сегашното намаление на рекламата и продажбите започват да правят икономии от …заплатите на журналистите, но очакват от тях да вършат повече работа и ги подлъгват с обещания.
По-долу главният редактор на едно от мъжките лайф-стайл списания у нас FHM – Георги Неделчев – обяснява защо напуска изданието. FHM e глобална марка, международно списание, подобно на “Плейбой”. Заглавието му е съкратено от For Him Magazine – англ. – “Списание за него”. Излиза за пръв път във Великобритания през 1985 г. В момента се издава в 23 страни. У нас излиза от няколко години, без особен успех, защото издателите не са направили от самото начало добър маркетинг, мениджмънт на изданието и не са проучили възможностите за творчески екип.

Моделът Николета Лозанова и журналистът Жоро Неделчев отварят въпрос за 50 000 лева в „Стани богат”. Снимка: Нова ТВ

 

Корица на брой от българското издание на FHM.

 

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-02-09

Sign Café е списание за реклама, маркетинг и медии. Sign Café е списание, единствено по рода си – иновативно и актуално, дръзко и интелигентно. Отскоро в  списанието има нова рубрика, посветена на PR. За отговор какво предизвика нуждата от тази нова рубрика и за кратък коментар на останалите ни въпроси екипът ни потърси главния редактор на Sign Café  Таня Лефтерова.

в. Труд | 2010-02-04 

Две дами и двама господа поделиха наградите “Юрист на годината" (2009-а) на списание “Правен свят". Множествеността не е случайна – четиримата са отличени за различни заслуги. Обединява ги едно – те са безспорни авторитети в правната гилдия и публично познати лица. Наградите на “Правен свят" се раздават за трета поредна година.
Новата шефка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова грабна приза на ресорните журналисти. Не само защото като наказателен съдия е перфектна, но и понеже никога не е премълчавала безобразията в системата. А под нейно ръководство Съюзът на съдиите би камбаната за непрозрачното кадруване в Темида и поиска ясни отговори по скандала “Красьо".
Конституционната съдийка Емилия Друмева е отличена от редакцията на сп. “Правен свят" като автор на значими разработки в областта на конституционното право и правата на човека. Запомни се позицията й в Конституционния съд срещу отпадането на 8%-ната изборна бариера за коалиции. С ясен мотив – партиите и коалициите не са едно и също и аршинът за тях може да е различен.
Рекордьорът по спечелени дела в Страсбург Михаил Екимджиев стана “Юрист на годината" заради дейността му в защита на човешките права. Освен с безбройните победи в Евросъда известният адвокат ще се запомни и като човека, който ребром постави въпроса дали българите са защитени срещу безразборно подслушване, следене и т.н. След делото “Екимджиев" в Страсбург у нас бе променен Законът за специалните разузнавателни средства.
И преизбраният шеф на нотариусите Димитър Танев бе отличен заради активна му дейност, довела до законов ремонт. Сред “активите" на нотариус Танев са промени, въвеждащи повече гаранции срещу имотните измами и изваждането на светло на имотните сделки. Танев и Екимджиев също са наградени от редакцията на “Правен свят".

Стр. 21

в. Стандарт | Искра КРАПАЧЕВА, Люсиена КРУМОВА | 2010-02-02 |

Георги Тошев, новият главен редактор на "МАХ", пусна първия си брой с великия кинаджия Шон Пен на корицата.

Екипът на списанието е съвсем нов, форматът и съдържанието също, похвалиха се от лъскавото издание. Сегашната визия е подготвена от творческия директор Джовани Русо, който живее в Ню Йорк. Тошев, познат от писанията в най-големите всекидневници и с авторските си поредици "Другата България" и "НепознатиТЕ" по bTV, е подписал и продукции за RFI, BBC и други световни медии. Има над 30 документални филма. Автор е на книгата "Невена Коканова: Коя съм".
Нов в бандата е и известният фотограф Павел Червенков. Николай Стойнов е свежият редактор, Лиана Димитрова е тартор на дизайна. Дамата има тапия от родната академия, специализирала е в Италия и Испания. Живяла е и е работила в Канада, но е прекарала детството си в Африка. Занимава се активно със съвременно изкуство. Веселин Йорданов, един от най-известните родни дизайнери на мъжка мода, работил за "Гре" в Париж, Rollmann и Capasca в София, става моден консултант.

Стр. 24

Снимка: www.slusham.com

сп. Жената днес | 2010-01-23 

Георги Неделчев е главен редактор на списание FHM, а от 2003 до 2007 г. бе начело на най-известното мъжко списание в света Playboy. Журналистическата му кариера е богата – работил е във вестниците"24 часа"и"Монитор", сп."Тема"и "Мач магазин".

Това вероятно е мечтата на всеки мъж – работата му да го среща непрекъснато с красиви и разголени млади жени. Кога престана сърцето ти да прескача при всяка сесия с нов модел и започна да гледаш на тях само професионално?

Изобщо не е преставало да прескача. И точно това ми помага да си върша работата с желание и без досада. Разбира се, професионалният ми поглед става все по-обигран и това неизбежно влияе. Все по-трудно се впечатлявам и е логично да е така. Важното е, че все пак винаги успявам да видя хубавото във всяка жена. После се опитвам да го изтъкна по най-подходящия начин.

Какви са личните ти критерии за красиво женско тяло? Влияят ли върху работата ти? Или пък работата ти е повлияла върху личните ти предпочитания?

Колкото и да ви се стори странно, критериите ми не са свързани с мерки и сантиметри. За мен хубаво е онова тяло, в което просто има хармония, чиято поза и жестове са естествени и издават самочувствие. Ако трябва все пак да отговоря по-конкретно: не си падам много по силиконовите продукти. Но и не съм против тях. Ако силиконът помага на жената да има самочувствие и да се изявява с по-голяма охота, значи трябва да сме твърдо "за".

Можеш ли да оцениш тялото на жената до себе си след толкова чужди женски тела?

Разбира се, учудвам се дори, че ви хрумва такъв въпрос. А и сигурно ще се съгласите (макар че може и да отречете), че за една жена няма нищо по-възбуждащо от това мъжът до нея да познава много други жени. Парадоксално, но факт!

Смяташ ли, че малките недостатъци в естественото тяло са по-симпатични от "тунингованите" навсякъде силиконови красавици?

Абсолютно да. Това поне е мъжката гледна точка. Жените обаче не са на същото мнение, или поне преобладаваща част от тях. Повечето момичета, които познавам, са в състояние да идеализират именно супертунингованите красавици от списанията. Опитът ми показва, че колкото по-хубава е една жена, толкова по-взискателна е към себе си. И пълна с фиксидеи, че има някакви неща за "оправяне". И обратното – по-невзрачните и семпли като визия имат някакво странно високо самочувствие, нещо като щит, който им помага да оцелеят в тази бясна женска конкуренция наоколо.

Имат ли значение самочувствието, образованието или друг вид културни натрупвания за красотата на една жена?

За мен да, категорично. Самочувствието е половината от красотата. Също така и интелектът. Именно комбинацията от самочувствие и "културни натрупвания" образуват онова нещо, което наричаме "чар" и което винаги е било по-важно от идеалните пропорции.

И разбира се: кое е най-красивото тяло?

За всеки човек – различно. И слава богу. Наскоро гледах филма с Брус Уилис "Двойници" (Surrogates). И си дадох сметка колко тъжен и скучен би бил светът само с идеални тела и лица по улиците и въобще навсякъде. В крайна сметка всеки човек рано или късно осъзнава, че тялото е просто една обвивка на душата. Тя е онова, което истински привлича. Но по-младите хора – и мъже, и жени, са склонни да идеализират тялото и изобщо физиката. Формата пред съдържанието. Това е съвсем нормално.

Стр. 43

Снимка: Slusham.com

сп. Мениджър | Христофор КАРАДЖОВ, Лос Анджелис, специално за "Мениджър" | 2010-01-10 

Защо The Economist процъфтява, докато Newsweek едва връзва двата края

МЕРКИТЕ СА ДРАСТИЧНИ: Newsweek, уважавано седмично списание със 76-годишна история, извърши цялостна промяна на дизайна и концепцията си, ревизира съдържанието си и реши, че повече няма да осигурява на читателите си преразказ на новините, а ще търси спасение като елитно издание със задълбочени коментари и многопластови репортажи. Изданието
намали тиража си наполовина от сегашните 2,7 млн. (преди 20 години Newsweek отпечатваше 3,5 млн. седмично). Списание Time, друга уважавана институция в този медиен сектор, вече извърши подобна трансформация на имиджа и съдържанието си преди повече от година. И двете издания се опитват да избягнат съдбата на U.S. News & Weekly Report, което въобще спря да излиза седмично и се превърна в месечник.
На американския пазар има сполучливи седмични издания, които залагат на по-задълбочени материали, преминаващи в литературни форми. Най-добрият пример за това е The New Yorker. По-често, разбира се, срещаме месечни издания, от които
има доста и у нас. Но седмичното новинарско списание, каквото в България беше "Сега" преди 10-12 години или е "Тема" в момента, има съвсем друга концепция. Тя е създадена преди почти век в САЩ и се опитва да осигури всичко за всички, което вече се оказва невъзможно в нашия силно фрагментиран свят.
Седмичните издания имаха за цел да обобщят онова, което вестниците ни казваха седем дни подред с телеграфно постоянство, но и
с влудяваща липса на анализ и интерпретация на неспирния поток новини. Сега, разбира се, вестниците все повече заприличват на списания, защото се опитват да коментират ежедневно, а не само да предават информацията, която постъпва в редакциите им. В този смисъл вестниците се опитват да бъдат повече като списанията и затова седмичните издания естествено губят пазарния си дял (не че и вестниците не преживяват драматични спадове в тиражите си).
Точно това се случва с Newsweek и Time. Но защо тогава британското списание The Economist, което е образец за седмичен дайджест, т.е. обобщение и интерпретация на новинарския поток, не само че не е закъсало, но и се радва на
много здрав растеж. Само за миналата година рекламните приходи на The Economist се увеличиха с 25%, докато Newsweek и Time загубиха съответно 27 и 14 на сто.
Нещо повече. Приходите на The Economist растат стабилно и изданието започва да завладява не само европейския, но и американския пазар точно когато съперниците му губят позиции бързо. В САЩ списанието има 800 хил. абонати и други 75 хил. от тиража се продават на вестникарските сергии срещу 7 долара за брой.
И още. Отляво и отдясно чуваме, че традиционните новинарски печатни медии (вестници и списания) трябва спешно да се преоблекат в най-новите дигитални дрехи, да пуснат и поддържат уебсайтове с многобройни екстри, да бъдат достъпни от мобилни телефони и т.н. The Economist е пример, че това е похвална идея, но не задължително
печеливша – сайтът на изданието е
доста по-беден от тези на Newsweek и Time както по дизайн, така и по функционалност. Може да се убедите сами на www.economist.com, www.newsweek.com и www.time.com.
Къде е тайната? Ами всъщност няма никаква тайна – става въпрос за качество, или по-скоро за усещане, че получавате качествен продукт. На езика на маркетинга Newsweek и Time не успяват да създадат толкова успешен бранд, както The Economist. Британското списание е положило сериозни усилия да убеди читателите си, че дава най-добрата информация и анализ за целия свят. факт е, че виждам колко много семейства в САЩ държат именно това списание
на масичката в хола (the coffee table) заедно с други снобарски издания като Architecture Digest, Cigar Aficionado или Wine Spectator. Със сигурност няма да видите Newsweek и Time небрежно зарязани, така че гостите да видят какво четете (освен ако не сте журналист).
The Economist, за разлика от Newsweek и Time, почти не прави някакви оригинални разкрития. Списанието не вади невероятни разследващи материали, страхотни снимки или неповторима информация от най-горещите точки на планетата или от коридорите на Белия дом и други средища на политическата мощ. Повечето неща, които това издание публикува, може да намерите и сами – ако имате време и нерви да се ровите 20-ина часа из интернет с помощта на Google.
Списанието има една сила, която е превърнало в запазена марка до такава степен, че тя се асоциира с
неговото име много повече, отколкото е някой друг. The Economist умно обобщава сложните световни събития и поднася нещо, което може да бъде смляно от читателя, без да го остави с чувството, че е жертва на опростен, тривиален вариант на новините. Това е уникалният брендинг на The Economist:
умен анализ на всичко, което си струва анализирането, поднесен в стегната и привлекателна форма (макар и езикът на изданието, между нас казано, понякога да е твърде скован).
Недейте да смятате, че списанието е безгрешно обаче. То не успя да налучка как да започне да печели от онлайн версията си (ама кой ли е успял в тази посока!) и дори не можа да регистрира за себе си уеб адреса www.theeconomist.com. Докато другите издания се надпреварват да сключват договори за взаимни интернет препратки и всички (особено в САЩ) дават мило и драго да бъдат споменати от важни сайтове като Google, The Huffinton Post (www.huffingtonpost.com) или The Drudge Report (www.drudgereport.com), британското списание стои встрани от тази врява. Много малко други издания пускат препратки към неговия сайт, където броячите отбелязват едва 700 хил. уникални посещения на месец, докато Time има 4,7 млн., a Newsweek – 2 милиона.
Въпреки това The Economist, както отбелязах по-горе, се радва
на доста по-добри икономически показатели. Конкурентите му, изглежда,
не разбират какво точно е извело това списание до върха в категорията, защото Newsweek и Time се опитаха с последните си модификации да се превърнат в почти чисто анализаторски издания. Те сякаш забравят, че The Economist продава преди всичко подборка новини от седмицата, поднесена от определена редакционна позиция. А не само коментари на нещо, което читателите може да са, а може и да не са забелязали в информационната какофония днес. Освен това изданието се старае (или поне оставя впечатлението, че се старае) да не остави камък необърнат в световната география, политика, икономика, култура. Кореспондентите на The Economist
лично обикалят света или хитро намират начини да извадят информация от разстояние за практически всяко място и тема – от търговската политика на Ботсуана до алтернативните източници на енергия в Индонезия или тъжната съдба на изчезващите усурийски тигри. Всеки материал е поднесен е гледна точка и подтекст, особено привлекателни за по-интелигентните читатели. Списанието сякаш им казва: "Ние смятаме, че това е важно да се знае – пропуснете го, ако ви стиска".
За отбелязване е, че друго седмично издание, което просто преразказва на едно място основните събития, както са предадени в световните медии, The Week (www.the-week.com), направи
откровеното копиране на The Economist основа на успешния си бизнес модел, без дори да си прави труда да влага усилия в анализ и коментар. The Week не претендира, че е нещо повече от това, което е – инструмент за събиране и преразказ на новини. И така успява да обедини достатъчно голяма публика, за да има търговски смисъл.
В интерес на истината да промениш представата за себе си в света на съвременните медии, т.е. да извършиш т.нар. re-branding, е по-трудно, отколкото беше преди 10-20 години. Дори да хвърлят милиони долари и да разпратят още кореспонденти по света, останалите седмични списания ще бъдат разглеждани в най-добрия случай само като подражатели на The Economist. А защо някой да си купува копието, като може спокойно да получава оригинала – навсякъде по света?
Единствено кристалната яснота кой си и какво предлагаш помага за успеха в дигиталната епоха. Изданията, прицелени в твърде широка публика и с твърде неясно послание, не вървят. Онези, които се опитват да задоволят интересите на нишова аудитория, парадоксално, може да се окажат истинските господари на медийния свят.

Стр. 146 – 147

в. Пари | 2009-12-29 

Тази есен на българския пазар трябваше да се появи и родният вариант на списание Форбс. Зад амбициозния проект стоят издателите от Атика медия, които издават
още Grazia, Casaviva, Joy, Playboy и Maxim. Стартът на Форбс обаче се отлага за неопределено време. От Санома Блясък България също се въздържат от нови заглавия. Те залагат на специални тематични издания. Плановете на издателството са през второто шестмесечие на следващата година да пуснат ново лицензно списание. Все пак тази година на българския пазар се появиха и нови заглавия. Българският вариант на списание Rolling Stone вече е у нас. Зад него стои компанията Сивир Пъбликейшън, а главен редактор е Анелия Илиева. Женското списание Glamour с главен редактор Ани Младенова също направи своя дебют
у нас тази година. То излиза благодарение на Либе-рис Медия Груп България, част от Liberis Media I Group Гърция. Liberis Media Group партнират на издателството Conde Nast International, което държи правата за Vogue, Vanity Fair, GQ и др. Последното ново заглавие е списанието ВВС Knowledge, издавано от MS Team.

Стр. 19

www.prkernel.com | 2009-12-18 

Списанията „Мениджър" и „Обекти" имат нов директор „Реклама". Това е Румяна Дочева, която има сериозен опит в областта на медиите. До преди година тя бе директор реклама в списание „По-здрави". Работила е за в. „Стандарт", радио „Канал Ком", вестник „Днес".
Редакционният директор на „Мениджър" и „Обекти", Максим Майер, заяви, че е убеден, че Румяна Дочева, която е добре познато лице в събитийния маркетинг и пиара, ще развие още повече рекламната страна на бизнеса в пресгрупата.

Оригинална публикация