"Студия Трансмедия" I Рени НЕШКОВА I 5.02.2016
Агенцията за държавна финансова инспекция намира основание за инспекция в Радио „София“. Очакваме реакцията на Главната инспекция по труда, СЕМ и Комисията по културата и медиите в парламента
На 9 януари попитахме Агенцията за държавна финансова инспекция злоупотребява ли със служебното си положение директорът на Радио „София“ Митко Димитров. Трябва да изразим комплиментите си към Агенцията, тъй като получихме своевременен отговор. В него г-н Венцислав Георгиев – директор на Агенцията ни уведомява, че: „е взето решение за възлагане на финансова инспекция на Българското национално радио, по отношение дейността на Програма „Радио София“, свързана с проверка за законосъобразност при начисляването и изплащането на средства за възнаграждения на лицето Юлий Огнемиров.
Предишната ни публикация сякаш отприщи дълго стаявания страх, насаждан от Митко Димитров върху неговите подчинени. Към Студия Трансмедия се обърнаха пострадали от своеволията на директора колеги. Научихме още много неща. Затова без да правим и най-малък опит да влияем върху работата на компетентните експерти от АДФИ, намираме, че обхвата на инспекцията в Програма „Радио София“ на БНР трябва да бъде разширен. Защото само една безпристрастна проверка от страна на АДФИ, може да даде отговори на въпросите, които повдигнаха по-долните признания на журналисти от Радио София.
Запознати твърдят, че шефът на Програма "Радио София" е грижовен не само към роднините си с парите на данъкоплатеца, а и към един отбран приятелски кръг, предполага се, не заради сините им очи. Имат ли основания съмненията на работещи в радиото за финансови нарушения на директора Митко Димитров, правилно ли се разходва бюджетът, вярно ли е, че той облагодетелства един своя фаворизиран кръг за сметка на останалите журналисти, могат да отговорят само Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към социалното министерство.
Интересен е например случаят с Таня Казанджиева, която според гугъл е преподавателка в Софийския университет. Въпросната Таня Казанджиева е назначена в радиото на трудов договор, получава заплата и всички екстри на щатния работник. Митко Димитров обича да се бие по гърдите колко стриктно държи на трудовата дисциплина. Но ще е много любопитно да се провери примерно с една разпечатка колко пъти щатната служителка Казанджиева е стъпвала в радиото, или просто е зачислена в Радио София на казан, на котлови оклад, както биха казали военните. Вярно, тя се води автор и наблюдател на предаването „Очите на четвъртата власт“. Служителят на трудов договор обаче има и други отговорности, едно от които е да ходи на работа. Доколко фаворитката Таня отговаря на строгите директорски изисквания към простосмъртните му служители, може да ни отговори само една проверка.
„Правилниците за работа в институцията БНР важат за всички служители с еднаква сила. В обществената медия се получават заплати, а срещу това служителите изпълняват определени задължения, описани в длъжностните им характеристики“, казва самият Митко Димитров по друг повод.
Ние питаме АДФИ дали "правилниците" се отнасят за всички?
Дора Цветкова и Тиха Кандева са също сред лицата, за които получават възнаграждения и ще е добре една проверка да установи срещу какво.
Според фейсбук профила ѝ, Тиха Кандева е родена в Ловеч, някъде там е роден и директорът Митко Димитров. Според запознати г-жа Кандева работи като пиар в спортното министерство. Само финансова проверка може да ни разкрие на какво основание градската на Митко взема хонорари от програмата.
За Дора Цветкова се знае повече. Тя беше осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата в качеството си на продуцент в Радио "София“. Казваме това за сведение, защото доносниците на ДС бяха обявени само за сведение и поради калпавия закон от това нищо не може да произтече. Тогавашния директор на Радио „София“ Юлия Гигова постави условието Дора Цветкова да напусне радиото. Митко Димитров отново я върна, но вече с неясен – поне за простосмъртните служители на програмата статут. Понастоящем Цветкова работи в "Български пощи" като пиар. Какво точно прави в Радио "София", какви консултации дава вероятно ще научим ако АДФИ реши да провери и това обстоятелство. Решението на комисията по досиетата "осветява" донякъде въпроса по какви критерии Митко Димитров избира фаворитите си.
Практиката да се плаща на консултанти в програма на Българското национално радио е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. Консултантите съветват директора и сякаш не живеем в държава член на Европейския съюз, а сме се пренесли по силата на зловещо заклинание в странатата на Съветите.
Колкото до репортерите и журналистите, които работят само и единствено това, има и една друга магия в Радиото София, която сериозно и директно ги ощетява. Играта с Булстат?
И наистина: външна, независима и обективна проверка трябва да установи на какво основание бюджетът на Радио „София“ е разделен на две? Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията. Другият бюджет е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да бъдат поканени независими външни продуценти? Но нека една независима външна проверка установи това! Нека установи дали „външният бюджет“ се ползва за вътрешните хора, както и обратното!
Плаче за проверка, възможно ли е Митко Димитров да каже на един репортер от програмата, че няма да получава възнаграждение от парите за хонорари, а ще мине към бюджета за външни хора по Булстат и това не е ли своеобразна принуда към режим на самоосигуряване? Всеки месец "вътрешният човек" ще трябва да плаща само той от възнаграждението си пари за самоосигуряване, без работодателя да поеме своята част, съгласно нормативната уредба. Защото регистрирайки се по Булстат, журналистът вече не се радва на защитата на колективния трудов договор в БНР.
Тук вече освен АДФИ ще трябва да направи проверка и Главната инспекция по труда към социалното министерство. Ще използваме тази публикация, за да сезираме и тях. Защото всеки може да си представи какво означава това за скромните възнаграждения на работещите репортери, които не са трудов договор, а на т.нар. "твърд хонорар".
Всеки месец, след като си вземат парите, тези хора са длъжни да отидат в НОИ и да си платят всички видове осигуровки. Хубаво би било проверката да установи доколко редовно и своевременно тези крепостни труженици на програмата получават своите възнаграждения. И дали всичко това не се случва, защото с бюджета, предвиден за журналисти и репортери, се плаща на хора, които са другаде на основен трудов договор?
Но Митко Димитров очевидно е млад кадър с комбинативни стремежи. Какво споделя той за себе си пред публиката „За 30-те си години съм завършил 4 специалности в СУ "Свети Климент Охридски" и съм защитил докторска степен на тема „Управление на знанията в БНР като фактор за опазване на националната идентичност" (Не се притеснявайте, никой не схваща за какво става дума.) Но става ясно, че докторската си степен Митко е получил в УНИБИТ. Човек да се чуди при такава шеметна академична кариера, как Митко Димитров е сколасвал да изпълнява преките си служебни задължения като отговорник за връзките с обществеността в Генщаба?
Дали само по една случайност Митковата фаворитка Таня Казанджиева също е била във военните структури? През 2001 г. тя сменя Александър Урумов като пресаташе на МО. И двамата идват от в. „Македония“, но Урумов отстъпва на Казанджиева пиарската работа и отива да се труди в новата структура на Христо Бисеров „ЕКИП“ .
Това ли ще да е била пресечната точка на Митко с Депесето? Младият човек обича да създава впечатление, че расте нагоре, защото разчита на много силен гръб.
От своя страна гендирът Радослав Янкулов при встъпването си в БНР обичаше да парадира, колко е приближен до Пламен Орешарски – премиерът на БСП и ДПС, избран със златното пръстче на Атака. Та тъкмо по това време Янкулов направи Митко Димитров директор на Програма „Радио София“.
Радослав Янкулов стана одиозно известен като водещ на предаването „60 минути на генералния директор“ – нечувана практика от историята на БНР. За да не остане по-назад от патрона си, Митко Димитров също влезе в програмната схема. Говорят, шефовете получавали по 400-500 лв. за творческата си работа, башка от заплатите им на директори.
И тъй като предаването на Митко, за разлика от Янкуловото е седмично, умножавайте по четири, при по-късметлийски месец, по пет пъти и не го мислете младият, но очевидно много сръчен директор. Само финансова ревизия може да установи, доколко това е допустима практика във финансираната с нашите данъци обществена медия БНР?
Макар, че ще ни е любопитна и гледната точка на СЕМ. Както и на комисията по култура и медии в парламента.
Както започнахме в началото Студия Трансмедия е окуражена от своевременната реакция на Агенцията за държавна финансова инспекция. Очакваме да се запознаем със своевременно проведена обективна, безпристрастна и аргументирана проверка, която ще анализираме и коментираме в нашия сайт.
