Започва финансова инспекция на Митко Димитров – директор на Радио “София”

"Студия Трансмедия" I Рени НЕШКОВА I 5.02.2016

Агенцията за държавна финансова инспекция намира основание за инспекция в Радио „София“. Очакваме реакцията на Главната инспекция по труда, СЕМ и Комисията по културата и медиите в парламента

На 9 януари попитахме Агенцията за държавна финансова инспекция злоупотребява ли със служебното си положение директорът на Радио „София“ Митко Димитров. Трябва да изразим комплиментите си към Агенцията, тъй като получихме своевременен отговор. В него г-н Венцислав Георгиев – директор на Агенцията ни уведомява, че: „е взето решение за възлагане на финансова инспекция на Българското национално радио, по отношение дейността на Програма „Радио София“, свързана с проверка за законосъобразност при начисляването и изплащането на средства за възнаграждения на лицето Юлий Огнемиров.

Предишната ни публикация сякаш отприщи дълго стаявания страх, насаждан от Митко Димитров върху неговите подчинени. Към Студия Трансмедия се обърнаха пострадали от своеволията на директора колеги. Научихме още много неща. Затова без да правим и най-малък опит да влияем върху работата на компетентните експерти от АДФИ, намираме, че обхвата на инспекцията в Програма „Радио София“ на БНР трябва да бъде разширен. Защото само една безпристрастна проверка от страна на АДФИ, може да даде отговори на въпросите, които повдигнаха по-долните признания на журналисти от Радио София.

Запознати твърдят, че шефът на Програма "Радио София" е грижовен не само към роднините си с парите на данъкоплатеца, а и към един отбран приятелски кръг, предполага се, не заради сините им очи. Имат ли основания съмненията на работещи в радиото за финансови нарушения на директора Митко Димитров, правилно ли се разходва бюджетът, вярно ли е, че той облагодетелства един своя фаворизиран кръг за сметка на останалите журналисти, могат да отговорят само Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към социалното министерство.

Интересен е например случаят с Таня Казанджиева, която според гугъл е преподавателка в Софийския университет. Въпросната Таня Казанджиева е назначена в радиото на трудов договор, получава заплата и всички екстри на щатния работник. Митко Димитров обича да се бие по гърдите колко стриктно държи на трудовата дисциплина. Но ще е много любопитно да се провери примерно с една разпечатка колко пъти щатната служителка Казанджиева е стъпвала в радиото, или просто е зачислена в Радио София на казан, на котлови оклад, както биха казали военните. Вярно, тя се води автор и наблюдател на предаването „Очите на четвъртата власт“. Служителят на трудов договор обаче има и други отговорности, едно от които е да ходи на работа. Доколко фаворитката Таня отговаря на строгите директорски изисквания към простосмъртните му служители, може да ни отговори само една проверка.

„Правилниците за работа в институцията БНР важат за всички служители с еднаква сила. В обществената медия се получават заплати, а срещу това служителите изпълняват определени задължения, описани в длъжностните им характеристики“, казва самият Митко Димитров по друг повод.

Ние питаме АДФИ дали "правилниците" се отнасят за всички?

Дора Цветкова и Тиха Кандева са също сред лицата, за които получават възнаграждения и ще е добре една проверка да установи срещу какво.

Според фейсбук профила ѝ, Тиха Кандева е родена в Ловеч, някъде там е роден и директорът Митко Димитров. Според запознати г-жа Кандева работи като пиар в спортното министерство. Само финансова проверка може да ни разкрие на какво основание градската на Митко взема хонорари от програмата.

За Дора Цветкова се знае повече. Тя беше осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата в качеството си на продуцент в Радио "София“. Казваме това за сведение, защото доносниците на ДС бяха обявени само за сведение и поради калпавия закон от това нищо не може да произтече. Тогавашния директор на Радио „София“ Юлия Гигова постави условието Дора Цветкова да напусне радиото. Митко Димитров отново я върна, но вече с неясен – поне за простосмъртните служители на програмата статут. Понастоящем Цветкова работи в "Български пощи" като пиар. Какво точно прави в Радио "София", какви консултации дава вероятно ще научим ако АДФИ реши да провери и това обстоятелство. Решението на комисията по досиетата "осветява" донякъде въпроса по какви критерии Митко Димитров избира фаворитите си.

Практиката да се плаща на консултанти в програма на Българското национално радио е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. Консултантите съветват директора и сякаш не живеем в държава член на Европейския съюз, а сме се пренесли по силата на зловещо заклинание в странатата на Съветите.

Колкото до репортерите и журналистите, които работят само и единствено това, има и една друга магия в Радиото София, която сериозно и директно ги ощетява. Играта с Булстат?

И наистина: външна, независима и обективна проверка трябва да установи на какво основание бюджетът на Радио „София“ е разделен на две? Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията. Другият бюджет е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да бъдат поканени независими външни продуценти? Но нека една независима външна проверка установи това! Нека установи дали „външният бюджет“ се ползва за вътрешните хора, както и обратното!

Плаче за проверка, възможно ли е Митко Димитров да каже на един репортер от програмата, че няма да получава възнаграждение от парите за хонорари, а ще мине към бюджета за външни хора по Булстат и това не е ли своеобразна принуда към режим на самоосигуряване? Всеки месец "вътрешният човек" ще трябва да плаща само той от възнаграждението си пари за самоосигуряване, без работодателя да поеме своята част, съгласно нормативната уредба. Защото регистрирайки се по Булстат, журналистът вече не се радва на защитата на колективния трудов договор в БНР.

Тук вече освен АДФИ ще трябва да направи проверка и Главната инспекция по труда към социалното министерство. Ще използваме тази публикация, за да сезираме и тях. Защото всеки може да си представи какво означава това за скромните възнаграждения на работещите репортери, които не са трудов договор, а на т.нар. "твърд хонорар".

Всеки месец, след като си вземат парите, тези хора са длъжни да отидат в НОИ и да си платят всички видове осигуровки. Хубаво би било проверката да установи доколко редовно и своевременно тези крепостни труженици на програмата получават своите възнаграждения. И дали всичко това не се случва, защото с бюджета, предвиден за журналисти и репортери, се плаща на хора, които са другаде на основен трудов договор?

Но Митко Димитров очевидно е млад кадър с комбинативни стремежи. Какво споделя той за себе си пред публиката „За 30-те си години съм завършил 4 специалности в СУ "Свети Климент Охридски" и съм защитил докторска степен на тема „Управление на знанията в БНР като фактор за опазване на националната идентичност" (Не се притеснявайте, никой не схваща за какво става дума.) Но става ясно, че докторската си степен Митко е получил в УНИБИТ. Човек да се чуди при такава шеметна академична кариера, как Митко Димитров е сколасвал да изпълнява преките си служебни задължения като отговорник за връзките с обществеността в Генщаба?

Дали само по една случайност Митковата фаворитка Таня Казанджиева също е била във военните структури? През 2001 г. тя сменя Александър Урумов като пресаташе на МО. И двамата идват от в. „Македония“, но Урумов отстъпва на Казанджиева пиарската работа и отива да се труди в новата структура на Христо Бисеров „ЕКИП“ .

Това ли ще да е била пресечната точка на Митко с Депесето? Младият човек обича да създава впечатление, че расте нагоре, защото разчита на много силен гръб.

От своя страна гендирът Радослав Янкулов при встъпването си в БНР обичаше да парадира, колко е приближен до Пламен Орешарски – премиерът на БСП и ДПС, избран със златното пръстче на Атака. Та тъкмо по това време Янкулов направи Митко Димитров директор на Програма „Радио София“.

Радослав Янкулов стана одиозно известен като водещ на предаването „60 минути на генералния директор“ – нечувана практика от историята на БНР. За да не остане по-назад от патрона си, Митко Димитров също влезе в програмната схема. Говорят, шефовете получавали по 400-500 лв. за творческата си работа, башка от заплатите им на директори.

И тъй като предаването на Митко, за разлика от Янкуловото е седмично, умножавайте по четири, при по-късметлийски месец, по пет пъти и не го мислете младият, но очевидно много сръчен директор. Само финансова ревизия може да установи, доколко това е допустима практика във финансираната с нашите данъци обществена медия БНР?

Макар, че ще ни е любопитна и гледната точка на СЕМ. Както и на комисията по култура и медии в парламента.

Както започнахме в началото Студия Трансмедия е окуражена от своевременната реакция на Агенцията за държавна финансова инспекция. Очакваме да се запознаем със своевременно проведена обективна, безпристрастна и аргументирана проверка, която ще анализираме и коментираме в нашия сайт.

Оригинална публикация

Позиция на Комисията по етика на БДВО

www.bdvo.org I 28.08.2014г. 

Eтичен казус във връзка със сигнал за нарушаване на Етичния кодекс на PR  специалистите в България от PR специалистите на Българска народна банка (БНБ)

 

 На 11 юли 2014 г. Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността беше сезирана за нарушаване на Етичния кодекс на PR специалистите в България. В сигналът се посочва, че на пресконференция, организирана от БНБ в същия ден по повод представянето пред обществеността на резултатите от одита на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка, не са били допуснати свободно журналисти от българските и чуждестранни медии. Сигналът е подаден от Стоян Стоянов, PR Специалист и преподавател по „Връзки с обществеността”. Според него, с това свое действие, колегите от Пресцентъра на БНБ са нарушили Етичния кодекс на PR специалистите в България всички принципи на професионално поведение, залегнали в него и най-вече тези, които се отнасят до свободния обмен на информация и отговорността към утвърждаването на професията.

Компетенции на комисията
Съгласно Правилата за работа на Комисията по етика към БДВО, след като разгледа всички събрани материали по казуса, Комисията може да изрази единствено своята позиция относно етичността на случилото се, тъй като г-н Стоянов и PR специалистите от Пресцентъра на БНБ не са членове на Дружеството според наличната информация.

Процедура
Комисията по етика прие получения сигнал като основание да започне разглеждане на казус за евентуално нарушение на Етичния кодекс в посочената ситуация. В тази връзка първо беше изпратено запитване с искане на информация до пресцентъра на Българска народна банка. Писмото беше изпратено до г-н Александър Урумов като негов ръководител. Също така, за да бъде максимално обективна при разглеждането на сигнала, Комисията по етика предприе стъпки за събиране на информация за случая и от самите медии, посочени като засегната страна в изложението на г-н Стоянов. За целта Комисията направи преглед на наличните електронни публикации в интернет пространството, отнасящи се до посочената по- горе пресконференция от 11 юли 2014 г. Паралелно с това Комисията пусна и анкета до над 100 национални медии. Отделно, уточнения относно случая бяха поискани и от самия г-н Стоянов. Казусът беше разглеждан от двама членове на Комисията по етика – Милена Атанасова и Елица Наумова, тъй като д-р Кремена Георгиева си направи отвод.

Становища на страните
В сигнала, подаден от г-н Стоянов, се посочва, че „Разделянето на медиите на привилегировани и непривилегировани от страна на който и да е PR специалист води до неравнопоставеност на медиите, които са наши партньори, както и до непрозрачно и непълно информиране на българските граждани.” Същевременно, г-н Стоянов споменава, че до участие в пресконференцията Българска народна банка е допускала единствено журналисти от предварително подготвен и непубличен списък – факт, за който алармираха и самите медии. В подкрепа на информацията, изложена в писмото си, г-н Стоянов прилага и извадки от публикации в електронни медии от деня на пресконференцията. До момента, повече от месец след отправеното запитване, Комисията по етика не разполага с официално писмено становище от Пресцентъра на Българска народна банка. Посредством коментари в социалните мрежи г-н Александър Урумов – началник на Пресцентъра на БНБ, аргументира действията си и дава информация, че на пресконференцията е поканил конкретни национални електронни и печатни медии поради мащабността на проблема и желанието му по-бързо и точно да бъде разпространена информацията в страната. Той допълва, че не е предвидил големия интерес и след като е установил, че след пресконференцията медиите не се чувстват достатъчно информирани, в същия ден Пресцентърът е организирал и втора пресконференция за всички представители на медиите. В допълнение на прегледа на публикациите по темата в интернет пространството, Комисията по етика направи също директно допитване (анкета) към медиите, за да може да получи мнението им като засегната страна по случая. От получените отговори става ясно, че в действителност по-голямата част от медиите не са били информирани за предстоящата пресконференция и не са присъствали на нея, като това се отнася включително и за специализирани финансови медии. Една от медиите, попълнили анкетата, е потърсила предварителна информация от пресцентъра на БНБ дали ще има пресконференция, но не е получила конкретен отговор. Друга пък е отразила информацията, въпреки че не е специализирана в банковото дело, а в друг бизнес сектор, поради обществената значимост на събитието. По-голямата част от отговорилите медии са получили информация за случая от институцията след пресконференцията и са я разпространили (отразили) подобаващо.

Мотиви
Комисията по етика разгледа цялата налична информация и, на базата на Етичния кодекс на PR специалистите в България, стигна до следните изводи: В случай на недопускане на медии до обществено полезна информация от изключителна важност, се накърняват следните професионални ценности, описани в Кодекса:
- Честност
„… Уважаваме различните мнения и свободата на изказването им. Ценим истината и точността спрямо медиите, публиките, клиентите, работодателите и конкурентите.“
- Независимост
„Ние работим открито, като отчитаме обществените интереси. Успехът на нашия клиент/ работодател е важен, но не с цената на професионалния компромис. Предоставяме независими съвети и носим отговорност за действията си.“
- Ангажираност
„…Осъзнаваме своята отговорност както пред тези, за които работим, така и пред обществото, и действаме като социално отговорни граждани.“
Също така в този случай се нарушават и следните принципи за професионално поведение от Кодекса:
- Свободен обмен на информация
„Стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужването на публичния интерес и за изграждане на компетентно мнение и вземане на решение в демократичното общество. ПР специалистите се ангажират да изграждат и поддържат доверие в отношенията с целевите публики и обществото чрез предоставяне на коректна и изчерпателна информация; …; да защитават достоверността и да гарантират прозрачността на информацията.“
- Отговорност към утвърждаване на професията
„ПР специалистите работят целенасочено за изграждане, утвърждаване и повишаване на разбирането , доверието и уважението в професията. ПР специалистите се ангажират: … да работят за прозрачен и социално отговорен бизнес.“

Позиция
При събитие с национална значимост, предизвикало сериозен обществен интерес (какъвто е конкретният случай), организацията – страна по случая, и работещия в/за нея екип от PR специалисти (ако има такива), следва да осигури свободен достъп до информация относно събитието, освен при наличие на нормативни (законови) ограничения. В конкретния случай достъпът на медии, проявили интерес към информационния повод, е бил ограничен, с което действие е нарушен Етичния кодекс на PR специалистите в България.

Препоръки
Комисията по етика апелира към специалистите по публични комуникации в страната да спазват с всички свои думи и действия Етичния кодекс на PR специалистите в България, защото по този начин работят за утвърждаването на професията, изграждането и запазването на нейната добра репутация и престиж пред обществото. Този апел се отнася и до взаимоотношенията с медиите, които са партньори на PR специалистите в провеждането на прозрачен и ефективен диалог с целевите публики.
 

“Медия свят” се завръща на 25 април

Бургаски свободен университет I 25.04.2013

Най-емблематичното събитие за Центъра по хуманитарни науки – „Медия свят”, се завръща.

„Медия свят” има за цел да срещне студентите от специалностите Журналистика и Връзки с обществеността с утвърдени имена в журналистическата и пиар професии. Така изучаващите хуманитарни специалности могат да черпят опит и знания от действащи практици.
Специалните ни гости тази година са Емил Кошлуков – телевизионен водещ в ТВ7, известен с предаванията „Факторът Кошлуков” и „България гледа” и Александър Урумов, който ръководи звено „Връзки с обществеността” в Българската народна банка (БНБ).
Елате на 25 април от 14:00 часа в зала 208, за да се срещнете с тях и да се поучите от техния опит.
Емил Кошлуков ще се опита да обясни връзката между гражданското общество, медиите и политиците. Александър Урумов ще представи на студентите кои са стабилните банки и какво е кризисно мислене, за да могат те да определят ролята на корпоративния пиар.

Оригинална публикация

Аз, министърът и медиите или къде греши PR на властта

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

BDVO Government PR Roundtable, 12.11.2009Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

Кръгла маса на тема: “Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес” ще се проведе на 12 ноември

EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Събитието събира на едно място ПР специалисти от държавната администрация с представители на медиите и ПР общността.

ПравителствоКръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде?" ще се проведе на 12.11.2009 г. (четвъртък) в зала „София” на Бест Уестърн Хотел Сити от 16.00 до 20.00 часа.

Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани, очертават предизвикателствата, пред които са изправени PR специалистите при изграждането на публичният образ на държавните институции. Ще се обсъдят успешните комуникации между правителствените PR-и и медиите, обществените организации и различните видове публики. Събитието ще събере на едно място PR специалистите на новото правителство с журналисти, представители на PR общността в България и ще даде възможност на всички заинтересовани да се запознаят с основните приоритети в комуникационната страгегия на българското правителство.

Таксата за участие в Кръглата маса е 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място. Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните власти, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно – след регистрация.

Потвърдете желанието си за участие като попълните и изпратите Регистрационната форма най-късно до 10.11.2009 г.

ПРОГРАМА

16:00 – 16:30 – Регистрация на участниците

16:30 – 16:40 – Откриване – Милена Атанасова, Председател на БДВО

16:40 – 17:45 – Първи панел

„Състояние, проблеми и предизвикателства при изграждането на публичния образ на държавните институции в България”;

Водещи:
Стоян Стоянов, Член на Комисията по етика на БДВО
Кирил Вълчев, ДАРИК Радио

16:40 – 16:50 – Българските публични институции – прозрачност и достъп до информация
Александър Кашъмов, „Прозрачност без граници”

16:50 – 17:00 – Доверието в публичните институции – рейтинги, очаквания и проблеми
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”

17:00 – 17:10 – PR-ът на властта
Стояна Георгиева, „Медиапул”
Албена Ивайлова, VIVEKA

17:10 – 17:20 – Ролята на държавния служител в изграждането на публичния образ на държавните институции

17:20 – 17:45 –Дискусия

17:45 – 18:00 –Кафе пауза

18:00 – 19:30 – Втори панел
„Представяне на основните акценти в комуникационната стратегия на българското правителство”

Николай Боев, Директор на Правителствената информационна служба

Водещи:

Асен Асенов, член на УС на БДВО и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността;
Розита Михайлова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на транспорта

19:30 – 20:00 – Дискусия

20:00 – 20:10 – Официално връчване на Етичния кодекс на професионалната PR общност в България на преставителите на пресцентровете на правителството Милена Атанасова, председател на БДВО, и Александър Христов, председател на Комисията по етика към БДВО)

20:10 – Чаша вино

Такса участие*: 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място или по банков път:

Банка ДСК, клон Калоян
BIC: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000006291325
Участие в събитие на БДВО 12.11.2009 г.

* Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните властие, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно, след регистрация. 

Информация за Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес", 12.11.2009 г.

За повече информация:

Симона Стефанова, Административен секретар, БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

Оригинална публикация

Снимка