в. Дума | 01.07.2016  

Новият директор на радиото настоя за оттеглянето на Силвия Великова и Петър Волгин, Мартин Минков става програмен шеф

Новият директор на програма "Хоризонт" Васил Велев е поискал оставките на продуцентите в програмата, за да състави свой екип. Продуцентите са Силвия Великова, Петър Волгин, Даниела Якова, Цветелина Стоянова, шеф на репортерите, и Цвети Радева, която отговаря за музикалните редактори. Оставките им са били поискани на обедното заседание на "Хоризонт".
"Помолих за оставките на ръководителите на всички екипи, за да мога да сформирам свой екип. Това не значи, че някои от тях няма да останат като ръководители, но за да е принципно решението, помолих всички да подадат оставки", каза Велев пред "24 часа". Той допълни, че съзнава, че е трудно това да се направи в кратки срокове и в началото на лятото.
Мартин Минков и Валери Ценков са новите лица в ръководството на БНР, обяви генералният директор Александър Велев. Минков става програмен шеф на радиото. Последният титуляр на поста бе Иво Тодоров, но той бе уволнен миналата година от предишния генерален директор Радослав Янкулов. После се смениха няколко журналисти, които обаче все временно изпълняваха длъжността.
Досега Минков беше директор на радио "Бургас". Преди три дни обаче Велев е бил на среща с колектива на регионалната радиостанция, където е обявил, че ще предложи на управителния съвет на БНР да избере инж. Кирил Костадинов за шеф в Бургас.
Валери Ценков е новият шеф на сайта на радиото, радио "Бинар" и радио "България". Всички те вече ще са под ръководството на Ценков. Досегашният им началник Антон Митов поема управлението на Златния фонд на БНР.
Точно преди месец Александър Велев поиска оставките и на членовете на досегашния управителен съвет, като отново се обоснова с желанието да състави собствен екип. Тогава Анюта Качева, Калин Катев и Кристиян Бояджиев отказаха да се оттеглят.

Стр. 2

КЛУБ Z I 13.04.2016

Почти цялото ръководство на Янкулов кандидатства за мястото му

Два дни остават до крайния срок – 15 април, в който претендентите за шеф на БНР трябва да подадат документи и концепции в СЕМ. Между другото, в същия срок трябва да се заявят и кандитатите за Съвета за електронни медии, като амбицията на парламента е да попълни квотата си до 27 април. Обновеният вече СЕМ трябва до 10 май трябва да отсее кои от кандидат-директорите на БНР ще останат на финалната права.

До този момент кандидатите, за които се знае, не са малко, макар че официално явно ще изчакат последния момент да подадат документите си.

Инициативен обществен комитет издига Петър Пунчев за директор на "Старата къща", както наричат БНР. В комитета влизат радиоводещата Божана Димитрова, бившата директорка на БНР Поля Станчева, бившият член на СЕМ Мария Стефанова, издателят Иван Гранитски и други. Членовете на Обществения комитет предлагат Пунчев, "водени от желанието за бързо и трайно преодоляване на кризата в държавното радио".

Петър Пунчев
Петър Пунчев е журналист, един от някогашните създатели на Нощния блок на "Хоризонт". През 1992 г. заедно с Константин Тилев правят първото частно радио в България – Радио FM+, а по-късно създава "Фреш" и "Мила Голд". Пунчев бе дългогодишен председател на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), ръководил е медийни групи в Украйна и Сърбия.
През 2009 г. Комисията по досиетата обяви името му сред сътрудниците на бившата Държавна сигурност, работили на ръководни постове в частните медии. Членовете на издигналия го инициативен комитет Божана Димитрова и Иван Гранитски също имат досиета.

Поне четирима от сегашното ръководство на радиото също ще "опитат късмета си" в надпреварата за стола на Радослав Янкулов, който атакува конкурса пред съда, но не е обявил намерение да се кандидатира за нов мандат.

Сегашният член на Управителния съвет на БНР Христин Стрижлев е един от възможните избраници. Той е юрист по образование, още в зората на демокрацията се опита да прави частни радиостанции в Плевен, после дълги години е управител на "Фреш" и "Мила голд", които създава заедно с Пунчев.

Христин Стрижлев
Твърди се, че той е кандидатурата, която депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, член на медийната комисия, известен като Лъчо Мозъка, ще се опита да наложи като подкрепена от ГЕРБ. Зад него стоял и Константин Каранов – собствених на фирма "Техно", който е в бизнеса с професионално звукозаписно и видео оборудване и фирмите му са основен доставчик на БНТ и БНР. Каранов е близък на Лъчезар Иванов – при проверка на данъчните през 2011 г. в декларацията на Иванов фигурира "частен заем" от 149 947 лева, дадени му от Каранов.

Стрижлев не се ползва с подкрепата на протестиращите журналисти от БНР. Нещо повече, те смятат, че никой от настоящото ръководство на радиото не трябва да участва в бъдещото му управление. Затова не са добри и прогнозите за настоящия директор на Радио "София" към БНР Митко Димитров.

Митко Димитров
В момента дирекцията за държавна финансова инспекция проверява дали Митко Димитров е изплащал хонорари на хора, които нямат отношение към дейността на БНР, например 700 лв. месечно на тъста си Юлий Огнемиров, живеещ в Испания, твърди сайтът Студия Трансмедия, цитирайки официално писмо от АДФИ. Журналисти от БНР твърдят, че при някои от кандидатурите силно прозират частни интереси.

Един от настоящите журналисти в БНР, леко низвергнат, също заяви намерението си да участва в надпреварата.

Петър Волгин
Петър Волгин написа в профила си във фейсбук:

Скъпи приятели, ше се кандидатирам за генерален директор на Българското национално радио. През последните три години настоящото ръководство, подкрепяно безрезервно от пожизнения председател на СЕМ /в оставка!?!?!?/, направи всичко възможно, за да съсипе БНР. Нанесените щети върху Националното радио са огромни. Те са от морален, професионален и финансов характер. Ще са нужни огромни усилия, за да бъде изправено Радиото отново на крака. Смятам, че с моите колеги и приятели в БНР можем да направим това. Вярвам, че можем да превърнем Радиото в модерна, независима медия, която ще се съобразява единствено с интересите на своите слушатели, а не с капризите на властта – политическа и икономическа. С колегите сме доказали, че можем да правим смислени и слушаеми предавания. Значи сме в състояние да направим смислено и слушаемо Радио. Освен на хората в БНР много разчитам и на вашата помощ. Пишете ми какво мислите за Радиото и какво в него трябва да бъде променено, за да бъде то истински лидер в ефира. Очаквам мненията ви и се надявам на подкрепата ви!

Във фейсбук левият бунтар и водещ в момента само на "12+3" получава страхотна подкрепа. Не е ясно дали към нея ще се присъединят членовете на СЕМ.

Иво Тодоров
Бившият програмен директор на БНР Иво Тодоров също ще е един от "състезателите". Преди да поеме шефското кресло в БНР, от което внезапно бе уволнен миналата година, Тодоров работи като журналист и продуцент на информационни програми в „Дарик”, НЕТ и „Експрес”. Главен редактор на “Здравей, България” и „Часът на Милен Цветков” в Нова телевизия, в същата медия работи още за Dancing Stars, “Всяка неделя”, Big Brother 4, както и в сценарния екип на сериала “Забранена любов”. Главен редактор на сп. ”Мениджър”. Водещ на сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР. Има издадени 6 книги – поезия, разкази и роман. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Михаела Божидарова
Михаела Божидарова е не само част от управленския екип на Янкулов, но и в близки отношения с него. По професия фотограф, тя тя е изпълнителен директор от 2013 г., а според визитката й в радиоръководството, "професионалната й реализация е в сферата на мениджмънта, рекламата, маркетинга, продажбите и PR-а. Ръководител "Реклама и маркетинг" на БНР.

Анюта Качева
Още един член на ръководството – Анюта Качева, член на УС, е сред предполагаемите кандидати за генерален директор на БНР. Известна е като добър преводач от скандинавски езици.

За две кандитатури усилено се шепне по коридорите на "Драган Цанков" – на двама бивши генерални директори.

Александър Велев
Единият – Александър Велев – няколко месеца след мандата си през 2001-ва отсече, че за него "радиото е затворена страница" и оглавява Граждански съюз "Промяна" , чиято програма изработват Стоян Александров, Кольо Парамов, Андрей Пръмов…

Другият – Валерий Тодоров, изкара два пълни мандата като директор на БНР и не се е заричал, че няма да се върне отново.

Оригинална публикация

"Студия Трансмедия" I Рени НЕШКОВА I 5.02.2016

Агенцията за държавна финансова инспекция намира основание за инспекция в Радио „София“. Очакваме реакцията на Главната инспекция по труда, СЕМ и Комисията по културата и медиите в парламента

На 9 януари попитахме Агенцията за държавна финансова инспекция злоупотребява ли със служебното си положение директорът на Радио „София“ Митко Димитров. Трябва да изразим комплиментите си към Агенцията, тъй като получихме своевременен отговор. В него г-н Венцислав Георгиев – директор на Агенцията ни уведомява, че: „е взето решение за възлагане на финансова инспекция на Българското национално радио, по отношение дейността на Програма „Радио София“, свързана с проверка за законосъобразност при начисляването и изплащането на средства за възнаграждения на лицето Юлий Огнемиров.

Предишната ни публикация сякаш отприщи дълго стаявания страх, насаждан от Митко Димитров върху неговите подчинени. Към Студия Трансмедия се обърнаха пострадали от своеволията на директора колеги. Научихме още много неща. Затова без да правим и най-малък опит да влияем върху работата на компетентните експерти от АДФИ, намираме, че обхвата на инспекцията в Програма „Радио София“ на БНР трябва да бъде разширен. Защото само една безпристрастна проверка от страна на АДФИ, може да даде отговори на въпросите, които повдигнаха по-долните признания на журналисти от Радио София.

Запознати твърдят, че шефът на Програма "Радио София" е грижовен не само към роднините си с парите на данъкоплатеца, а и към един отбран приятелски кръг, предполага се, не заради сините им очи. Имат ли основания съмненията на работещи в радиото за финансови нарушения на директора Митко Димитров, правилно ли се разходва бюджетът, вярно ли е, че той облагодетелства един своя фаворизиран кръг за сметка на останалите журналисти, могат да отговорят само Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към социалното министерство.

Интересен е например случаят с Таня Казанджиева, която според гугъл е преподавателка в Софийския университет. Въпросната Таня Казанджиева е назначена в радиото на трудов договор, получава заплата и всички екстри на щатния работник. Митко Димитров обича да се бие по гърдите колко стриктно държи на трудовата дисциплина. Но ще е много любопитно да се провери примерно с една разпечатка колко пъти щатната служителка Казанджиева е стъпвала в радиото, или просто е зачислена в Радио София на казан, на котлови оклад, както биха казали военните. Вярно, тя се води автор и наблюдател на предаването „Очите на четвъртата власт“. Служителят на трудов договор обаче има и други отговорности, едно от които е да ходи на работа. Доколко фаворитката Таня отговаря на строгите директорски изисквания към простосмъртните му служители, може да ни отговори само една проверка.

„Правилниците за работа в институцията БНР важат за всички служители с еднаква сила. В обществената медия се получават заплати, а срещу това служителите изпълняват определени задължения, описани в длъжностните им характеристики“, казва самият Митко Димитров по друг повод.

Ние питаме АДФИ дали "правилниците" се отнасят за всички?

Дора Цветкова и Тиха Кандева са също сред лицата, за които получават възнаграждения и ще е добре една проверка да установи срещу какво.

Според фейсбук профила ѝ, Тиха Кандева е родена в Ловеч, някъде там е роден и директорът Митко Димитров. Според запознати г-жа Кандева работи като пиар в спортното министерство. Само финансова проверка може да ни разкрие на какво основание градската на Митко взема хонорари от програмата.

За Дора Цветкова се знае повече. Тя беше осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата в качеството си на продуцент в Радио "София“. Казваме това за сведение, защото доносниците на ДС бяха обявени само за сведение и поради калпавия закон от това нищо не може да произтече. Тогавашния директор на Радио „София“ Юлия Гигова постави условието Дора Цветкова да напусне радиото. Митко Димитров отново я върна, но вече с неясен – поне за простосмъртните служители на програмата статут. Понастоящем Цветкова работи в "Български пощи" като пиар. Какво точно прави в Радио "София", какви консултации дава вероятно ще научим ако АДФИ реши да провери и това обстоятелство. Решението на комисията по досиетата "осветява" донякъде въпроса по какви критерии Митко Димитров избира фаворитите си.

Практиката да се плаща на консултанти в програма на Българското национално радио е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. Консултантите съветват директора и сякаш не живеем в държава член на Европейския съюз, а сме се пренесли по силата на зловещо заклинание в странатата на Съветите.

Колкото до репортерите и журналистите, които работят само и единствено това, има и една друга магия в Радиото София, която сериозно и директно ги ощетява. Играта с Булстат?

И наистина: външна, независима и обективна проверка трябва да установи на какво основание бюджетът на Радио „София“ е разделен на две? Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията. Другият бюджет е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да бъдат поканени независими външни продуценти? Но нека една независима външна проверка установи това! Нека установи дали „външният бюджет“ се ползва за вътрешните хора, както и обратното!

Плаче за проверка, възможно ли е Митко Димитров да каже на един репортер от програмата, че няма да получава възнаграждение от парите за хонорари, а ще мине към бюджета за външни хора по Булстат и това не е ли своеобразна принуда към режим на самоосигуряване? Всеки месец "вътрешният човек" ще трябва да плаща само той от възнаграждението си пари за самоосигуряване, без работодателя да поеме своята част, съгласно нормативната уредба. Защото регистрирайки се по Булстат, журналистът вече не се радва на защитата на колективния трудов договор в БНР.

Тук вече освен АДФИ ще трябва да направи проверка и Главната инспекция по труда към социалното министерство. Ще използваме тази публикация, за да сезираме и тях. Защото всеки може да си представи какво означава това за скромните възнаграждения на работещите репортери, които не са трудов договор, а на т.нар. "твърд хонорар".

Всеки месец, след като си вземат парите, тези хора са длъжни да отидат в НОИ и да си платят всички видове осигуровки. Хубаво би било проверката да установи доколко редовно и своевременно тези крепостни труженици на програмата получават своите възнаграждения. И дали всичко това не се случва, защото с бюджета, предвиден за журналисти и репортери, се плаща на хора, които са другаде на основен трудов договор?

Но Митко Димитров очевидно е млад кадър с комбинативни стремежи. Какво споделя той за себе си пред публиката „За 30-те си години съм завършил 4 специалности в СУ "Свети Климент Охридски" и съм защитил докторска степен на тема „Управление на знанията в БНР като фактор за опазване на националната идентичност" (Не се притеснявайте, никой не схваща за какво става дума.) Но става ясно, че докторската си степен Митко е получил в УНИБИТ. Човек да се чуди при такава шеметна академична кариера, как Митко Димитров е сколасвал да изпълнява преките си служебни задължения като отговорник за връзките с обществеността в Генщаба?

Дали само по една случайност Митковата фаворитка Таня Казанджиева също е била във военните структури? През 2001 г. тя сменя Александър Урумов като пресаташе на МО. И двамата идват от в. „Македония“, но Урумов отстъпва на Казанджиева пиарската работа и отива да се труди в новата структура на Христо Бисеров „ЕКИП“ .

Това ли ще да е била пресечната точка на Митко с Депесето? Младият човек обича да създава впечатление, че расте нагоре, защото разчита на много силен гръб.

От своя страна гендирът Радослав Янкулов при встъпването си в БНР обичаше да парадира, колко е приближен до Пламен Орешарски – премиерът на БСП и ДПС, избран със златното пръстче на Атака. Та тъкмо по това време Янкулов направи Митко Димитров директор на Програма „Радио София“.

Радослав Янкулов стана одиозно известен като водещ на предаването „60 минути на генералния директор“ – нечувана практика от историята на БНР. За да не остане по-назад от патрона си, Митко Димитров също влезе в програмната схема. Говорят, шефовете получавали по 400-500 лв. за творческата си работа, башка от заплатите им на директори.

И тъй като предаването на Митко, за разлика от Янкуловото е седмично, умножавайте по четири, при по-късметлийски месец, по пет пъти и не го мислете младият, но очевидно много сръчен директор. Само финансова ревизия може да установи, доколко това е допустима практика във финансираната с нашите данъци обществена медия БНР?

Макар, че ще ни е любопитна и гледната точка на СЕМ. Както и на комисията по култура и медии в парламента.

Както започнахме в началото Студия Трансмедия е окуражена от своевременната реакция на Агенцията за държавна финансова инспекция. Очакваме да се запознаем със своевременно проведена обективна, безпристрастна и аргументирана проверка, която ще анализираме и коментираме в нашия сайт.

Оригинална публикация

в. Всеки ден | Иван НИКОЛОВ | 09.02.2016

Финансова инспекция ще проверява за злоупотреби шефа на програмата "Радио София" Митко Димитров. Агенцията взе решение да разнищи паричните потоци в програмата след сигнал на "Студия Трансмедия", че директорът източва касата на националното радио, за да пълни джоба на роднини на жена си зад граница. Вече стана ясно, че всеки месец Димитров отчислявал по 700 лева, за да захранва сметката на Юлий Огнемиров в Испания, братовчед на половинката му. Журналисти от БНР обаче обясниха, че шефът на "Радио София" обгрижва финансово с пари на данъкоплатеца не само роднините си, но и отбран приятелски кръг. Публична тайна в медията е, че Димитров следва стара практика – щедър към приближени за сметка на останалите журналисти, на които кълца парите до санитарния минимум. В коридорите на БНР се говори, че една от избраничките на Митко Димитров е Таня Казанджиева, която води лекции в Софийския университет. Въпросната е назначена на трудов договор в БНР, получава заплата и всички екстри на щатния работник.
Хората в радиото обаче питат колко пъти е стъпвала на "Драган Цанков", или може би се появява само за да си прибере парите. Казанджиева обаче се водела автор и наблюдател на предаването "Очите на четвъртата власт". "Студия Трансмедия" настоява финансовата инспекция да изясни случая.
В същото време Димитров се бие по гърдите, че правилниците важат за всички с еднаква сила.
Сред възнаградените за нищоправене в радиото е и Дора Цветкова, осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата. Тя се води консултант, въпреки че е и пиар в "Български пощи". Какво точно прави в "Радио София" и какви консултации дава, никой не знае. Всъщност практиката да се плаща на съветници в програма на БНР е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. В нея има достатъчно хора на щат, че да се възлагат неясни задачи и на консултанти, но явно има бол средства. Проверката на финансовата инспекция трябва да установи и още нещо – на какво основание бюджетът на Радио "София" е разделен на две?
Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията, а другият е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да има независими външни продуценти. "Външният бюджет" пък се ползва за вътрешните хора, както и обратното. Димитров обяснил на репортер от програмата, че ще мине към бюджета за външни хора по Булстат, но това всъщност е принуда към режим на самоосигуряване. За скромните възнаграждения на работещите, които са на твърд хонорар, това означава мизерия.
Самият Митко също е открил начин да се самовъзнагради. След челния пример на генералния директор Радослав Янкулов, който стана водещ на предаването "60 минути на генералния директор" – нечувана практика от историята на БНР, Димитров също нахлу в програмната схема. Твърди се, че шефовете получавали по 400 – 500 лв. за творческата си работа.
Така сръчният директор успява добре да осребри поста си, като въпросният хонорар се умножава по четири, тъй като предаването му е седмично. Дали всичко това е в реда на закона в обществената медия, която се издържа от парите на данъкоплатеца?

Стр. 6

www.cross.bg | 13.01.2016

Членовете на Съвета за електронни медии не са потвърдили на редовното си заседание вчера акта за административно нарушение на предаването "Деконструкция", което означава, че това основание, послужило за сваляне на предаването от ефир, вече не съществува. Това каза в ефира на Националното радио Иво Атанасов от СЕМ. Той съобщи, че двама са гласували "за", двама "против" и един член на СЕМ не е участвал в гласуването. При два на два не можа да стане наказателно постановление и по този начин, ако това само е било основанието на г-н Янкулов за сваляне на предаването "Деконструкция", това основание вече не съществува, обясни той. СЕМ е разгледал отговора на генералния директор на БНР. В него той посочва и други мотиви, че системно това предаване нарушава Закона за радиото и телевизията, едностранчиво представяне на фактите, не се допускат опоненти, ограничава се свободата на словото. Общо взето, в този нюанс са аргументите за свалянето на предаването, каза Атанасов. Имаме законови основания да поискаме предсрочно прекратяване на мандата на директора на БНР, членът на СЕМ. Вие ще видите, като дойде стенограмата, относно процедурата по сваляне на предаване, че не е извървяна. В това действие на г-н Янкулов и на Управителния съвет аз видях вече основание в Закона за радиото и телевизията да се откликне на искането на протестиращите от 10-и май миналата година за предсрочно прекратяване на мандата на г-н Янкулов, тъй като вече имаме основание в самия Закон за радиото и телевизията, защото са нарушени принципите за радио- и телевизионна дейност. Затова предложих да открием тази процедура, но това не беше прието – имаше 1 глас "за", 1 "въздържал се" и 3-ма "против", коментира Иво Атанасов. По повод идеята за обединяване на БНР с БНТ по финансови причини, Атанасов заяви: Винаги съм бил против сливането на двата обществени оператора и сега, ако се иска становището на СЕМ, а ние имаме право да даваме мнение по законопроекти, моето гласуване ще бъде "против". Едва ли ще има намаление на разходите, по-скоро се преследват други цели, но това би изострило ситуацията в медийната среда, вместо да направи подобрение.
реклама

Оригинална публикация

в. Галерия | 22.12.2015

Петър Волгин е роден през 1969 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е водещ на "Деконструкция" по БНР – предаване, известно със своята опозиционност. Преди дни СЕМ състави акт на националното радио за административно нарушение заради издание на предаването, а после шефовете на БНР спряха "Деконструкция".

- Господин Волгин, ръководството на БНР скандално спря вашето предаване след натиск от СЕМ. Това удар ли е срещу свободното слово?

- Да, Управителният съвет на БНР е свалил предаването ми. Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щяха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медия, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".
Преди да ви спрат, СЕМ състави акт на БНР заради "Деконструкция". – Актът е съставен за изданието на "Деконструкция" от 21 ноември, посветено на терористичните атаки в Париж. Когато научих новината, останах много изненадан, защото разисквахме въпросите на външната политика. Ако говорехме за ситуацията у нас, е разбираемо да ме ударят, защото СЕМ е подчинен на управляващите, а моето предаване е опозиционно.

- В какво ви обвиняват от СЕМ?

- Те ме обвиняват, че съм критикувал неоконсервативната и експанзивна политика на Запада, политиката на висшите американски и европейски елити, както и българската позиция спрямо атентатите. В предаването нямало контрапозиция. Много е интересно, когато правиш авторски коментар, каква контрапозиция се изисква. Тук не става дума за обсъждане на конкретен казус, а за изразено мнение за процеси, случващи се по света. Другият нарушител е Калина Андролова, която прави коментар за поведението на президента Росен Плевнелиев. Аз също многократно съм изразявал своята позиция за неговата крайно недалновидна и глупава политика, когато става дума за международни отношения. Калина Андролова, общо взето, е говорила подобни неща. Черешката на тортата е атаката срещу Божан Петров, който прави сатирични коментари в предаването във връзка с актуални събития от българския политически живот. В санкцията на СЕМ се казва, че "с неговите традиционно иронични оценки по отношение на изпълнителната власт – най-вече на премиера, а в случая на външния министър и министъра на отбраната, също не е дадена възможност за различна гледна точка". За първи път чувам да се търси различна гледна точка на сатирата. Това явно е нов жанр, измислен в СЕМ. Може би, защото имат много умен председател, който постоянно иска да измисля нови жанрове в журналистиката.

- Запушиха ли ви устата?

- Отдавна бодем очите на управляващите и президента. Затова Гого Лозанов най-вероятно е поръчал да спрат предаването. Вие си направете изводите на него кой му е наредил. Бяхме сред малцината, отправящи остри критики в национален ефир. В БНР и БНТ има редица предавания, в които се изразяват позиции в унисон с тези на властта, "Америка за България" и кръга "Капитал", които, общо взето, са едно и също. Там не съм чул за такъв лов на вещици, какъвто има при нас…

- Кога загубихте подкрепата от шефа на БНР Радослав Янкулов?

- Отношението на Янкулов към мен претърпя интересна метаморфоза през годините. В началото, когато СЕМ започна да ме атакува, той подкрепяше предаването и твърдеше, че екипът ми има право на своята гледна точка. В последната година обаче позицията му се промени. Изведнъж започна да се съгласява с критиките на СЕМ. Реши, че мнението на Георги Лозанов е по-важно от журналистическата свобода. Питал съм Янкулов на какво се дължи метаморфозата му, но до ден днешен нямам отговор.

- Какви са основните ви критики към Георги Лозанов?

- Когато журналистите в БНР излязоха на протести поискаха оставката на Радослав Янкулов, аз казах, че Георги Лозанов също трябва да освободи поста си. Защото той е отговорен за избора на Янкулов. Освен това, когато избухна кризата в радиото, Лозанов заяви, че ако тя не приключи до един месец, той сам ще си тръгне. Месец по-късно каза, че няма да си подава оставката, защото едни хора много го били помолили. Той бил толкова ценен, че ако напусне, цялата медийна регулация щяла да се срути. Георги Лозанов е проводник на политическа воля. Той е готов на всичко, само и само да запази поста си. Приказките му за свобода на словото и плурализъм в медиите са абсолютни глупости.

Стр. 1, 4 – 5

obache.bg I 28.09.2015

От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.

Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.

След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция. Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.

Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява.

Но успехите в БНР не свършват само с това. След два безуспешни опита СЕМ все още не е приел отчета на ръководството за поредния период, а лицензирането на Радио Кърджали буксува от скандал в скандал заради очевидното неумение на ръководството да реализира дори чужда идея.

Затова пък с радост слушателите на БНР узнаха,че прочулото се с бедния си език и богато самочувствие предаване „Часът на директора“ на гендира Радослав Янкулов отново се появява в ефир. Вероятно в предаването си ще развие идеите за по-големи стъпки от досегашните.

За по-сигурно се стягат и редиците. Преди две седмици гендирът, който воюва с журналистите от медията, уж на шега поискал синдикатите да го подкрепят за втори мандат. Пили уиски в кабинета и зачакали щастливи дни. Междувременно освободената директорка на музикалните състави на БНР Хелия Чавдарова решила да потърси реванш. Методите й на управление принудиха продуцентите в съставите да напишат остро писмо до СЕМ, след като Управителният съвет и гендирът се правеха, че не виждат недоволството им. Под ласкавия призив на регулатора, Радослав Янкулов решил да я смени и й обещал място в „Златния фонд“ на БНР, въпреки че за оттеглянето си амбициозната Хелия поискала място в друга медия. Тя обещала да се оттегли, но след два часа си взела болнични и от болничното легло е успяла да направи вече два филма със съпруга си – режисьора Росен Елезов. Въпреки че е завършила музикална педагогика, Хелия се опитва да диктува репертоара на диригента на Симфоничния оркестър Емил Табаков. Впрочем един от най-добрите диригенти у нас. За да реализира мащабните си идеи Чавдарова, на която неговата компетентност й пречи, е решила просто… да го махне. С тази цел е привлякла удобни кариеристи, прикрити зад синдикални длъжности, които, в писмо до гендира, прочетено от един от тях, са изсипали вини върху всички, несъгласни с нея. Направен е даже опит в интригата да бъде привлечен един музикален сайт от чужбина, който обаче предпочел да запази почтеност. Всъщност демаршът е ясен. Връща се Хелия, отново печели подкрепата на гендира, разбива враговете в оркестрите и заедно с един от лидерите на синдикатите там започват да дирижират Симфоничния оРкестър. Следващата малка стъпка – верните застават зад любимия радио ръководител и в писмо до СЕМ и обществеността го подкрепят за …втори мандат. За да е пълна победата, всички директори са пред микрофоните на БНР като водещи, начело с гендира.

Оригинална публикация

nglas.wordpress.com I 11.12.2015

Известната в Ловеч Анелия Иванова (собственичка на бившето радио „Лиани“ (1994 – 2009) и на затворения хотел „Лиани“) днес се подвизава в регионална радиостанция Радио София, част от БНР. Там е назначена от бившия стажант в „Лиани“ Митко Димитров, сега неин шеф.

Появата на Анелия Иванова като „Нели“ в ефир предизвика нееднозначни отзиви сред журналистите. Ето как е отразена новината от сайта „Обаче“ в статията „Малки стъпки, големи манипулации“. Ние обаче желаем успех на Нели в новото й амплоа, след като в Ловеч не успя да се наложи ни в журналистиката, ни в политиката, камо ли в бизнеса.
„От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.
Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.

След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция.

Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.
Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява…
http://www.obache.bg/2661/malki-stapki-golemi-manipulatsii/

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация