в. Монитор | Полина ПАУНОВА | 2009-11-05 

Драстично намаленият бюджет на националното радио и телевизия най-вероятно ще доведе до закриване на някои регионални и общински центрове на двете медии. Това стана ясно на вчерашното заседание на медийната комисия към парламента.
В проектобюджета за 2010 година е заложено БНТ да получи 60 млн. лева държавна субсидия. "Това е крайно малко", обясни шефът на медията Улияна Пръмова. Само за излъчване БНР годишно дава 20 млн., а БНТ – 13,5 млн. лв.

Според шефа на БНР Валери Тодоров финансирането е крайно недостатъчно за поддръжка на всички функции в държавното радио. Вчера стана ясно още и че заради намаления бюджет Съветът за електронни медии ще закрие 6-те си регионални центъра за наблюдение на програмите.

стр. 8

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-11-03 

Балансът в представянето на новините не е математическа формула, той е въпрос на усет, майсторство и опит

Визитка
Коя е Люба Ризова
▶ Люба Ризова е главен редактор на „Новини и актуални предавания” в bTV от самото създаване на телевизията през 2000 г. след спечелен конкурс за тази позиция. Преди това е работила в БНР и Нова телевизия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации.
▶ Преминала е специализации по телевизионна журналистика в САЩ. От 2000 г. Люба Ризова е член на Американската асоциация на директорите на радио и телевизия (RTNDA). Тя е член на управителния съвет на програма „Достъп до информация” от 2001 г. за прилагането на законите за свобода на информацията. От 2005 г. е представител на bTV в Съюза на българските национални електронни медии.

Госпожо Ризова, каква беше 2009 г. за bTV?

- Факт е, че тази година за всички премина под знака на кризата, но мога да кажа, че за bTV тя не се различава особено от 2008 г. Що се отнася до новините и актуалните предавания, при тях няма промяна, продължаваме да бъдем първи в рейтингите. bTV Документите е нашето „най-луксозно” предаване и кризата оказа влияние единствено върху него. Реализацията му изисква много умения, труд и средства. Наложи се да ограничим обема на произведената продукция за тази година, но за сметка на това не сме направили никакъв компромис с качеството и идеите. До края на 2009 г. зрителите ще могат да видят документалните ни филми за 10 ноември, за създаването на ДПС, за бетонирането на Българското Черноморие. Новините са запазената марка на една телевизия. Ние естествено следим какво се случва, но е важно да дадем отговор на въпросите защо ни се случва и какво от това. Стремим се да сме точни и коректни в представянето на информацията. Ние съобщаваме фактите, а зрителите трябва сами да си направят своите изводи. Недопустимо е да се бъркат новините с коментари. Журналистиката трябва да търси истината, а тя винаги се намира някъде между различните гледни точки към един проблем.

Да разбираме ли, че кризата не се е отразила на вас, а по-скоро вие отразявате кризата?

- Да, може да се каже. Можем да се похвалим с това, че bTV е силна и печеливша медия. Естествено и ние дадохме своята дан на кризата, но това не се отрази на качеството на нашата продукция. Не си позволяваме да правим компромис с качеството на журналистическия труд и на информацията. Трудните времена дори са мобилизиращи за мен и колегите ми.

Доколко темата за кризата присъства в новините?

- Тя присъства, но невинаги и на всяка цена. Много добре знам, че пресоляването с една или друга тема не е най-доброто нещо. Когато имаме достатъчно силна новина, тогава може да си позволим да занимаваме зрителското внимание със съответната тема. Темите за кризата и за свинския грип често се преекспонират и преувеличават. Нещата трябва да се възприемат със спокойствие. Независимо колко са страшни – те са част от действителността. Балансът в представянето на новините не е математическа формула, той е въпрос на усет, майсторство и опит.

Споделяте ли мнението, че е крайно време добрата новина да стане новина?

- По принцип това е чудесно. Да не забравяме, че природата на журналистиката открай време е в това да отразява внезапно случващи се неща, а в повечето случаи те са неприятни. Такава е природата на човека – лошите неща се случват неочаквано и бързо и те представляват интерес за хората, предизвикват тяхното внимание. Ние имахме рубрика „Добрата новина”, сега тя е „Добрите хора”. Направили сме я в отделна рубрика, защото много често в емисията добрите новини минават незабелязано покрай всички други. А е хубаво да показваме доброто, което рядко се случва внезапно, за него трябва време и добронамерено човешко усилие. Аз вярвам, че когато човек прочете или види дадена новина, той я възприема по определен начин, но също така тя го и възпитава. Ако сме заобиколени само с неприятни новини, това създава чувство на потиснатост.

Над какви проекти работите за следващата година?

- Засега погледът ни е обърнат към документалните филми и към поредицата bTV Репортерите. Мислим и върху друг проект, но засега предпочитам той да остане в тайна, защото не сме стигнали до краен резултат, на който да се позовем.

Телевизията се променя доста динамично. Как се променят зрителските навици?

- Непрекъснато правим проучвания за зрителските навици и предпочитания. Това е много важно, защото така получаваме обратна връзка от нашата аудитория. Рейтингите са хубаво нещо, но зад тях стоят много мнения. А те показват, че хората стават все по-взискателни, което никак не е лошо. Публиката е все по-образована телевизионно и знае много добре какво иска.

Интернет – конкурент или партньор?

- И двете. Или по-скоро интернет е просто една нова платформа със своите изисквания и характеристики за начина, по който дадено съдържание ще бъде най-подходящо представено. Възможността за интерактивност в световната мрежа е в пъти по-голяма от тази, на която и да е телевизия. Това създава възможности, от една страна, а от друга е предизвикателство в паралелното развитие на информацията в телевизията и по интернет. От сайта на bTV, в който ежедневно има по 160 хиляди посещения, се вижда, че голяма част от тях са именно заради новините и актуалната информация. Затова платформите може да бъдат различни, важното е съдържанието. В съвременния свят конкуренцията е на ниво съдържание -доколко то е качествено, лесно за възприемане и дали подценява аудиторията. Има много примери за медии, които подценяват аудиторията си и си мислят, че каквото и да й пробутат, тя ще го приеме. Това е твърде погрешно разбиране.

Каква е вашата позиция относно това дали информацията в интернет трябва да е платена?

- Тази полемика се разрази доста усилено напоследък. Рупърт Мърдок най-често повдига този въпрос. Според него сериозната информация, тази, на която може да се разчита, трябва да бъде платена. Не съм сигурна кога това ще се наложи като практика в България. Тук хората вярват на всякакви информации. На световно ниво казусът с платената информация едва ли ще бъде решен също скоро. Смятам, че в бъдеще тя ще бъде за една по-елитарна публика, която ще може да си я позволи.

Доста компании са на мнение, че трябва да се разреши споменаването на търговски марки в Новините. Каква е вашата позиция по този въпрос?

- За нас е тема табу да направим реклама на някоя компания в новините. Има една фраза на един канадски културолог, изречена преди 25 години, че добрите новини са рекламите, а лошите новини са истинските новини. Когато някоя компания е замесена в скандал или проблем, тогава тя бива спомената в новините, но когато трябва да говорим колко хубава е продукцията й, това вече е реклама.

Каква е прогнозата ви за развитието на медийния бизнес през следващата година?

- Не смятам, че кризата ще се задълбочи. В световен мащаб са налице признаци на съживяване. Надявам се скоро те да бъдат валидни и за България. Не смятам, че ще има по-сериозни кризи с рекламните бюджети.

стр. 22

 в. Show | 2009-11-04 

Грозданова е завършила английска гимназия и журналистика в СУ "Климент Охрид ски". Професионалната си кариера започва в БНР като репортер /1981 -1985 г./ През 1986 г. се включва в екипа на предаването на БНТ "Актуална антена" – единственото преди 1989 г., което се занимаваше с разследваща журналистика. В продължение на седем години /1991 -1998/ е автор и водещ на популярното публицистично предаване в БНТ "Отзвук." През 1998 г. напуска телевизията под натиска на хората на Иван Костов и създава своя агенция за реклама и PR "Имидж". През 2001 г. става депутат в Народното събрание от НДСВ, а в края на същата година е сред учредителите на ССД. През 2005 г. става директор на новосъздадената ТВ7, там възстановява и предаването си "Отзвук". Напуска телевизията, след като тя бе купена от Ирена Кръстева.
Диляна Грозданова е омъжена за Любомир Павлов, известен СДС деятел и по-късно шеф на Столичната общинска банка. Имат един син Владимир, който в момента учи в Лондон.
Поводът да разговаряме с Диляна Грозданова е нейният рожден ден на 4 ноември.

- Г-жо Грозданова. изненадана съм, че ви намирам тук в България. Говори се че живеете във Франция постоянно?

- За съжаление ще ви кажа, че живея постоянно в България. Бих искала да не живея постоянно тук, въпреки че тук се чувствам най-добре, защото тук е моят дом, не за друго. Тук е моята среда, тук съм отраснала, няма да ми е така добре в чужбина. Но България не е много добро място за живеене. Хората са угрижени, мрачни , а това прави впечатление. Много са напрегнати, стресирани, доста завистливи. Бих казала, че ние българите сме такива хора – завистливи, които се дърпат един друг надолу. Това не ни помага и не спазваме никакви правила. В чужбина се живее по-скучно, но и по-спокойно.

- Купили сте си голяма къща на френската Ривиера?

- Да. Но не живеем там. Това е стара къща от 1914 година. Сега й се прави ремонт и все още не е обитаема. Надявам се в скоро време, до няколко месеца, да стане и ще ходим там на почивка.

- Колко време продължава този ремонт?

- Отскоро я имаме, защото Франция е бюрократична страна с много стриктни правила. Там не е много лесно да извършиш такава сделка. Има си бюрокрация. Всичко трябва да е точно, законно, защото ако нещо не е по техните правила, веднага се разваля сделката.

- Познавате ли собствениците на къщата? Французи ли са?

- Собственикът е датчанин. Той не живееше там.

- А каква е цената?

- Цената, цената… Много искрено ме дразни това, че сега всичко се измерва в пари. Цялата ценностна система ни се обърна наопаки и ние всички гледаме – ако това струва много, значи е много хубаво.

- Какво учи в Лондон вашият син?

- Влади учи икономика и финанси.

- Вашият съпруг Любомир Павлов успя ли да се възстанови от жестоката катастрофа на автомагистрала "Тракия" през 2001 г.. която едва не отне живота му?

- Добре е засега. Той имаше голям шанс, че изобщо остана жив, защото това бе много тежка катастрофа. Но попадна на много добри лекари – първо в Пловдив, после неврохирургът проф. Габровски дойде от София да го оперира.

Любо претърпя мозъчна бъбречна недостатъчност и какво ли не още?

 - Те отдавна го пишат това и аз вече съм се отказала да обяснявам А иначе болести дал Господ. Защото с напредването на годините все повече болести има. Аз в момента не се чувствам много добре, защото сега е сезонът на изострените язвени болести, гастрити и т.н. А аз имам язва и честно казано, не мога да спя от болки.

- Спазвате ли диета?

- Естествено, аз преди много хубаво готвех, но сега предпочитам повече аламинути заради язвата.

- Какво вярно има в твърденията, че сте продали ТВ 7 на кръг от хора, близки до Ахмед Доган?

- Аз не съм участвала в преговори с Ахмед Доган. Аз бях тогава изпълнителен директор на телевизията. А тя беше продадена на… как се казва фирмата, честно не зная. Действително се говори, че това е кръг от хора около Ахмед Доган. Цветан Василев, шефът на Корпоративна банка, беше дал кредита за закупуването доколкото знам. По-късно разбрах, че Цветан Василев е на ръководен пост във фирмата.
Разбирам, че в телевизията е отишла Светлана Василева, която беше в БТВ. Но със сигурност там е кръгът на Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Искам да ви кажа, че аз отстрани наблюдавам нещата, защото не съм била собственик.

- Но собственик бе вашият съпруг Любомир Павлов?

- Собственикът на телевизията беше фирмата "Краун Медия" и всъщност тя беше продадена. В нея собственик беше и моят мъж. И други хора имаше – Румен Аркарски и представители от Лондонската "Краун медия".

- Знаете ли сумата, за която е била продадена?

- Не бих си позволила да я кажа, защото няма да е етично и към купувача, и към продавача.

- Когато бяхте в БНТ били ли сте свидетелка на ежби, противоречия и аморални действия от страна на ваши колежки в името на кариерата?

- Имаше такива колежки, които по този начин правеха кариера. Друго беше по- неприятното, че имаше колеги – и мъже, и жени, които чрез интригантство правеха кариера. В началото голямо беше нашето желание да имаме свобода и ние се борехме много да си запазим тази свобода. После нещата отидоха в другата крайност. Някои хора започнаха да осветляват своята близост с един или друг политик, което беше много много грозно и нямаше нищо общо с професията.

- Кое беше любимото ви предаване? "Отзвук" ли?

- Всъщност моето любимо предаване беше "Актуална антена", колкото и далечно да е то вече във времето. Тогава всички хора бяха на едно мнение. Те не харесваха властта и обичаха предаването. Докато по времето на "Отзвук" бяха разделени на два лагера – червени и сини. Това създаваше едно напрежение, но създаваше и чувството, че живееш в центъра на събитията.

- Наближава 10 ноември. Вие и вашият съпруг бяхте съпричастни със синята идея още при зараждането на СДС. Какво си спомняте за самия ден 10 ноември 1989 г.?

- Аз го помня много добре, защото моят син е роден в същата година на 22 септември. Малко след като бях изписана от родилния дом, той се разболя и на 10 ноември нас двамата ни изписваха от Пирогов".
Защото, честно казано, всички ние живеехме с чувството, че Тодор Живков ще е вечен и че няма да има никаква промяна. После от мои близки , а и от радиото чух как Тодор Живков се оттегля от управлението. И тогава започна онази еуфория -събирания в Южния парк съвсем свободно. И аз, въпреки че бях млада майка, веднага се върнах на работа и започнах да правя "Актуална антена" с участието на тогавашните лидери на прохождащото СДС.

- Как се промени животът ви след продажбата на ТВ7?

- Така ми се случва на мене, че през определен период от време ми се променя доста значително животът, по-точно работният живот. А пък знаете, че ние в нашата професия сме свикнали да сме заети и без работа не се чувстваме добре. Аз, слава Богу, не мога да се оплача. Винаги имам работа. Даже понякога съм се оплаквала, че имам повече, отколкото ми е необходима. TV 7 беше продадена и аз напуснах веднага. Върнах се в рекламния бизнес – в агенция "Имидж"- и смятам, че го развих допълнително. Направихме холдинг и аз съм изпълнителен директор на този холдинг за външна реклама.

- Според експремиера Станишев около общината са се събрали обръчи от котараци, които искат да докопат мръвката. Вие познавате ли някои от тези фирми?

- Не, но и моето любопитство се засили. Очевидно аз съм от тази половина на София, която не знае за този кръг. Иначе бяхме чували за другите кръгове, които се спрягаха - "Орион", "Сапио", какви ли не бяха. Честно казано, когато протичаше битката около телевизионните лицензи, докато Станишев беше премиер, по-нагло отношение към телевизията, към телевизионния пазар, към радиопазара мисля, че никога, никога не е имало. То нямаше никакъв срам. Съвсем тенденциозно и открито се казваше – вие няма да получите лиценз, други ще получат лицензи.

- Създадохте ССД със Стефан Софиянски. но го напуснахте. Вярно ли е. че сте се скарали и не поддържате вече никакви взаимоотношения?

- Аз съм такъв човек, както се казва, шило в торба не стои. Винаги имам собствено мнение, което неминуемо води до някакви търкания с хора, които също си имат мнение. Стефан също е човек, който си има собствено мнение. Но ние с него бяхме много близки, семействата ни също бяха приятели. После пътищата ни се разделиха. Не сме скарани. Даже моят мъж се вижда много по-често със Стефан. Те са си приятели много по-отдавна, колкото аз. Но вече не са ни такива отношенията, каквито бяха тогава…
Изненадана бях като всички останали.

стр. 16, 17

Снимка: Списание ТЕМА

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2009-11-01

Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, казва управителката на обществената телевизия

УЛЯНА ПРЪМОВА е родена в София. Завършва френска гимназия, италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и гръцка филология в Атина. Владее също английски, немски, руски. Журналистическата си кариера стартира като международник. Работила е в Женева и Виена като кореспондент на БНТ и БНР. В България се завръща през 1992 г. и става водещ и редактор на новинарски блокове в БНТ. За кратко ръководи отдел "Вътрешна политика" на в. "Континент", а след това създава новините на телевизия "Ден", била е и управляващ директор в ВВТ. От 2004 г. е избрана за генерален директор на БНТ. На 26 юни 2007 г. СЕМ я преизбра отново за генерален директор с пълно мнозинство от 9 гласа.

- Когато през 2004 г. оглавихте БНТ, казахте, че имате амбиция да я превърнете в европейска телевизия с конкурентни новини и силна публицистика, която да е притегателна за младите. Успяхте ли?

- Мисля, че все пак успяхме да направим БНТ по-европейска. Проучванията сочат, че новите формати, които направихме – "Голямото четене", "Великите българи", "Големият избор", са привлекателни за младите хора, но получиха и широк обществен отзвук. Големите телевизии имат отделни програми за младите зрители. Миналата година Би Би Си пусна канал само за тийнейджъри. Ние все още нямаме такава възможност.

Но пък успяхме в другото, което исках, когато станах генерален директор: БНТ да бъде по-известна от генералния си директор. Преди винаги се завихряха скандали около 10. етаж на телевизията и фигурата на директора, днес вече това го няма.

Много ми се искаше развитието на телевизията в последните 5 години да бъде по-динамично. Но се оказва, че има обстоятелства, които не могат да се променят само с желание. Те са и нормативни, опират и до заварена база, до заварена конюнктура на телевизионния пазар.

Удовлетворена съм, че вече поне гласно няма изказвания както преди години, че БНТ трябва да се закрие, приватизира, продаде и да има само частни телевизии.

Шансът ни беше и членството в ЕС, където обществените телевизии са много силни, много поддържани от държавата и уважавани от цялото общество.

- БНТ е единствената телевизия у нас, която реално ще получи тази година държавна субсидия от 69 млн. лв. На пръв поглед изглежда, че сте облагодетелствани, но въпреки това периодично се появяват слухове за лошото ви финансово състояние. Защо?

- Финансови проблеми в момента всички имат, и ние включително. Държавната субсидия е крайно недостатъчна, с тези пари трябва да се захранят 4 регионални програми, една сателитна и една национална. И става дума не само за производството на предавания, а и за разпространението им – а то е 15 млн. лева годишно. Един домакински футболен мач на националния ни отбор струва на БНТ 110 хил. евро, купуването на един филм – 10 хил. лв. Рекламното ни време е ограничено и съответно не може да имаме рекламни приходи, съпоставими с тези в частните телевизии. Новите формати, които споменах, са направени със средства, десетократно по-малки, отколкото оригиналните. Ако сравним бюджетите на големите телевизии у нас, ще се окаже, че с 6-те си програми БНТ работи с три пъти по-малко пари, отколкото една голяма частна телевизия.

- Масовата практика на финансиране на обществените телевизии е чрез таксите на зрителите. Кога и при нас ще стане така?

- Не е ясно как точно ще се отчисляват таксите у нас. Получава се така, че държавата финансира нашите 6 програми, а печалбата отива в частните кабелни оператори. В целия свят плащаш само такса за инсталиране на кабела, а операторът е длъжен да ти пусне програмата, за която и на която си платил такса.

При около 70 млн. държавна субсидия за БНТ, ако приемем, че имаме 3,5 млн. данъкоплатци в България, излиза, че всеки данъкоплатец е платил по-малко от 1,80 лв. на месец такса за гледането на нашите програми. За мен това не е нормално. Минималната такса за обществената телевизия в Румъния е между 2 и 16 евро месечно, зависи дали си индивидуално домакинство или фирма. С идващата цифровизация нещата ще се променят и у нас. Въпросът е кога това ще стане. Изключително много се забавихме с изграждането на мултиплекса, цифровизацията е сложен процес на съвместяване, съпоставим с прехода от черно-бяла към цветна телевизия. Смятам, че за цифровизация у нас може да мислим чак през 2015 или дори през 2018 г. Добре е да побързаме все пак, защото след три години ще бъдем аут от европейското телевизионно пространство. Ние и сега не можем да подадем международен сигнал, съпоставим с новите стандарти. Скоро няма да можем да продадем дори един мач или концерт, тъй като част от света ще е преминал към хайдефинишън.

- Нашите рекламодатели приемат ли идеята, че не само комерсиалните формати носят възвращаемост на вложените пари?

- Някои вече – да. В БНТ рекламата е малко и затова всичко, което се покаже, се забелязва. Докато при пренасищане ефективността на рекламата е слаба. Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, които фокусират обществено внимание за 3 или 6 месеца. Това е всъщност нашата ниша.

- Има ли напрежение между външните и вътрешните продукции в БНТ? Кои продукции са по-привлекателни за рекламодателите?

- В БНТ има наслоено мнение, че външните продукции, които при нас по закон трябва да са 10% от програмата, са скъпоструващи и източват бюджета ни. На пръв поглед е така. Но всъщност на конкурсите, чрез които ги пресяваме, те представят цена с калкулиране на всички разходи. Докато нашите вътрешни продукции калкулират основно само хонорарите на външните сътрудници. Ако се включат всичките разходи, ще се види, че и нашите предавания не са по-евтини, защото гълтат авторски права, такси за разпространение, командировъчни, телефонни сметки, абонаменти и пр.

- В БНТ на територията на София работят около 1300 души. Като добавим и още 400 служители в провинцията, броят на кадрите става десетина пъти повече, отколкото в bTV и Нова. Вярно ли е, че в БНТ има 6 или 7 синдиката? Как се уволняват некадърниците при толкова профсъюзни организации?

- За пет години намалихме с 300 души числеността на служителите си. Назначихме млади хора. При 6 програми и при амбиции за бъдещо многопрограмно развитие нашите служители не са много. Обществените телевизии имат голямо количество собствено производство, правим по 100 предавания седмично, за разлика от комерсиалните телевизии, които подготвят новини и по 1-2 публицистични предавания. Всичко останало при тях са външни продукции. Затова и щатът им е малък. Друг е въпросът дали всички в БНТ работят по начина, по който изисква съвременният стандарт. Много хора сякаш живеят в друго време. Но това не е само проблем на БНТ, а на цялата държава. Ние нямаме кадри, подготвени за промените днес, камо ли за утрешния ден.

Вярно е, че в БНТ има много профсъюзи. Некадърните хора винаги се уволняват много трудно, а кадърните сами напускат. Това е стара истина, в която се убедихме миналата година, когато направихме съкращения. Комисии преценяваха по критерии кой да остане и кой не.

Всички знаеха кой не работи, но се оказа, че хората, които не работят добре, са защитени по някакъв начин от закона. И трябваше да се съкращават онези, които работят. Слава Богу, не го направихме, но процесът беше мъчителен.

- Обществените телевизии навсякъде по света са смятани за по-казионни. Те отразяват новините и събитията малко протоколно, но пък са запазена ниша за добрата публицистика. Защо изчезнаха любими публицистични предавания и лица от екрана на БНТ?

- Вярно е, че сме в дълг към публицистиката. Въпреки че "Референдум" е публицистика в новия модерен формат. Ако трябва нещо да направим непременно, то е предаване за външна политика, защото ние
много се затворихме в нашите си само проблеми и не се оглеждаме къде сме в света. След Нова година смятаме да пуснем и едно зелено ограмотително предаване в помощ на гражданите.

- Кои предавания на конкурентните телевизии бихте искали да са направени от БНТ?

- Това, което на мен ми харесва в една наша частна телевизия, е спойката между отделните предавания. Всяко предаване рекламира следващото, зрителите бързо се ориентират какво следва. Това в БНТ още не сме го постигнали, но смятаме да го направим в близките седмици.

- Кое е специфичното в мениджмънта на държавните медии? По-трудно ли се управляват от частните?

- Доста по-трудно е управлението на една телевизия като БНТ в сравнение с частните. Мениджмънтът при нас трябва да се подчинява на всички нормативни актове в държавата. Всичко в телевизията се прави по Закона на обществените поръчки. За да купим 5 метра кабел, трябва да съберем оферти на 3 фирми. Частните телевизии могат да купят за една седмица камера директно от производителя, а ние правим конкурс за фирма и доставката се точи около 6 месеца. Праговете в Закона за обществените поръчки трябва да се диференцират според типа работа.

- Разредиха ли се опитите на политиците да търсят обяснения и да дават напътствия на генералния директор на БНТ?

- Политиците звънят, но не искат обяснения. Напътствия дават всички българи по принцип. В блока, в който живея, няма случай да срещна човек и той да не ми даде препоръки. Отминаха времената, когато имаше налагане на партийна цензура в БНТ. Днес проблемът е по-скоро в автоцензурата.

- Защо през годините намаля броят на желаещите да оглавят БНТ?

- Защото се разбра, че това не е лесна работа. Ако някой иска да свърши нещо тук, трябва да знае, че го чакат много труд и липса на каквото и да било лично време. Редки са дните, в които имам половин час, в който няма какво да правя.

- Какви са предимствата и недостатъците на една телевизия с 50-годишна история пред невръстните й конкуренти?

- Предимствата са опитът, мащабът, професионализмът и богатият архив. Недостатъците пак са продукт на възрастта: БНТ по-трудно и по-бавно се променя. Когато имаш минало, трудно се адаптираш към промените на телевизионния пазар.

По-лесно е да си работиш както си знаеш, отколкото да трупаш нов стрес. В Европа обществените телевизии се променят с помощта на държавата, а не чрез усилията на шепа хора.

- Кой е най-славният период на БНТ за тези 50 години? И кой е най-безпомощният?

- Много са различни периодите, за да може да се сравняват. Едно е да си единствена телевизия, друго -да си в конкуренция с още 400 частни телевизии в едно все още неро-дило се гражданско общество. Ако си вземем за максима английската поговорка, че животът започва след 50, най-славният период на БНТ тепърва предстои. Най-важното е, че следващият генерален директор ще наследи и приеме една стабилна, структурирана и подредена БНТ.

- Мечтата ви за БНТ?

- Краткосрочната ми мечта е да имаме още една национална програма в следващите две години. Новата национална програма трябва да е цифрова, това ни бавеше досега. Дългосрочната – мечтая новият генерален директор да бъде човек с много визия за нейното развитие, с много енергия, за да отстоява каузата на обществената телевизия и да знае по какъв път да я води, и с много морал.

стр. 130, 131, 132

Снимка: сп. Мениджър

www.it.dir.bg | 2009-11-01

До края на 2009 трябва да сме готови с план за цифровизацията

До края на нстоящата година, т.е. до два месеца кабинетът трябва да изготви план за прехода към цифрови радио и телевизия, за да успеем да извършим промяната в уречения за това срок, а именно – до 2012 г. Това заяви председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков тази сутрин в предаването “Отпечатъци” на BTV.

Екс-кабинетът има принос за за забавянето на дългоочакваната цифровизация, заяви още Божков. Според него, предишното правителство и парламентът са се забавили твърде много с приеменето на промените в законовата рамка, които са необходими за стартирането на процеса. Става дума за съответните промени в Закона за електронните съобщения, Закона за радиото и телевизията и др. Някои от тях бяха приети чак през май т.г.

Най-вероятно около 80 лева ще струват устройствата, необходими за приемането на цифрова телевизия чрез старите, аналогови радио-приемници, добави Божков. Това са т. нар. set-top кутии. Правителството ще трябва да реши как да осигури достъп до цифровата телевизия за социално слабите семейства и хората в неравностойно положение, но най-вероятно тя ще трябва да закупи определено количество set-top кутии, за да ги даде на тези групи от населението.

Извън това преходът към цифровата телеизия няма да струва нищо за крайните потребители, увери Божков. Промяната ще струва известна инвестиция на операторите – доставчиците на модерните услуги за цифрова телевизия. Те ще трябва да подготвят масирана информационна кампания за запознаване на населението с предимствата на цифровата телевизия. Самата държава също следва да инвестира в тази информационна кампания заедно с частните играчи.

Предимствата на цифровата телевизия започват с много по-големия брой телевиионни канали, които зрителите ще могат да гледат, разказа шефът на КРС. По-съществената промяна обаче е във възможността на хората да бъдат активен участник във взаимоотношениеето между телевизия и зрител, а не както досега – пасивен получател на телевизионния продукт.

Източник: TechNews.bg

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 2009-10-31   

От догодина в България ще се излъчва руският телевизионен канал "Знание". Това стана ясно по време на започналия днес в Москва българо-руски обществен и делови форум, който е едно от най-значимите събития по време на "Годината на България в Русия". За участие в проявата в Москва пристигнаха над 80 гости от България.Политици, общественици, представители на деловите, научните и културни кръгове от двете страни обсъждат в отделни тематични заседания възможностите за общи проекти по целия спектър на българо-руските отношения. Големият дисбаланс в търговията и инвестициите, изоставането и на двете страни в стратегически научни области като био- и нанотехнологиите, са повод за възстановяване на активните контакти между деловите и научни среди, изтъкнаха участниците във форума. В залата се чу и мнението, че са необходими нови форми на сътрудничество, тъй като времената, когато си разменяхме туристи и консерви отдавна са отминали. Сега двете страни трябва да изграждат равноправни и взаимноизгодни отношения, каза председателят на парламентарната комисия по външна политика и отбрана Димитър Чукарски. И един конкретен резултат от форума. Догодина се планира излъчването у нас на руския канал "Знание", първо чрез сателит във висши и средни училища със засилено изучаване на руски език, а по-късно и в кабелните мрежи. В замяна, в научно-популярния канал значително ще бъде засилена българската тематика.

Снимка: Информационна Агенция CROSS

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 2009-10-31

Профил

Светлана Василева пое управлението на ТВ7 от средата на месец октомври 2009 г. Преди това беше ген. директор на Fox International Channels България. Между 2000 и 2005 г. тя заемаше поста упр. директор на Balkan News Corporation, собственик на bTV. Между 1998 г. и 2000 г. бе управител на "Медиа линк" – представител за България на каналите Fox Kids и National Geographic. Преди това ръководи "Триада комюникейшънс" – представител на CNN International, TNT, Cartoon Network (1994-2000).

Какво ще промените в ТВ7?

- Телевизията се нуждае от цялостен рестарт. Ще променим всичко. Единственото, което ще запазим, е името, защото то не носи лош имидж. Телевизията има добър облик, но като цяло не е достатъчно добре подкрепена със съдържание. Трябва да се структурира правилно и съответно да се налеят достатъчно инвестиции, за да може да се изгради нов студиен комплекс. Да се дооборудва с техника, за да има всички онези възможности, които са необходими за една голяма национална телевизия.

Основен приоритет ми е правилното структуриране на програмната схема. Такава, каквато ще бъде като структура, а не като съдържание. Тя е базата, на която ще се сформира бюджетът за програмата, за отделните отдели, за продукция, за новини. Заедно с това тече целият процес по договаряне на новата сграда, в която ще бъдем, за да имаме достатъчно големи студиа. Тук имаме едно малко студио, което не ни дава големи възможности за разгръщане.

Паралелно с това трябва да текат преговори за оборудване, да се направи технически проект и да се изпълни. Всичко това по идея трябва да се случи в следващите три месеца. Няма да сме готови до края на тази година, но се надявам, че в началото на другата година ще стартира изцяло обновената телевизия. Одобрена е солидна инвестиция за развитието на канала.

В кои градове в момента ТВ7 излъчва ефирно? Какъв е срокът, в който трябва да започнете да използвате 58-те честоти, които Комисията за регулиране на съобщенията даде на канала?

- В момента ефирно излъчваме в София и Благоевград. Законовият срок, в който трябва да започнем да използваме 58-те честоти, които имаме, е до края на ноември. Предавателите вече са закупени. Сега предстои монтаж. Планирали сме да спазим срока.

С кого ще работите за постигане на целите си?

- Част от екипа ни стана Том Корено, който бе директор "Продажби" в "Нова тв", сега ще ръководи този отдел в ТВ7. Той има голям опит още от началото на "Нова тв". Той ще трябва да структурира и обучи отдел, както и да изработи стратегията на рекламната ни политика. Директор продукция ще е Татяна Лещарова, която дълго време е била изпълнителен продуцент в bTV (и продуцент и в "Шоуто на Слави" – бел. ред.). Програмният директор Надя Костова е един много добър професионалист, към отдела ще се присъедини и Евелина Колева, която има голям опит и от bTV, и от "Нова тв". Отговорен редактор в новините ще е Аглая Коцева, която бе в основата и началото на "bTV новините". По-склонна съм сами да си изградим нови лица, отколкото да каним вече познати от други канали, защото ние ще бъдем млада телевизия. На нас ще ни бъде много по-разрешено да експериментираме, отколкото на мастодонтите bTV и "Нова тв".

Свит рекламен пазар и четвърта национална тв. Очертава се сериозна конкуренция за рекламни приходи.

- Мисля, че това е естествен процес. Пазарът все повече ще се сегментира. Аудитории от типа на 30-40% (от общия дял – бел. ред.), каквито е имало преди време, вече няма да бъдат възможни. На силно конкурентните пазари аудитория от 5% и 7% е изключително голяма. Ако я нямаше ТВ7, щеше да има други групи от канали, такива се развиват и в момента, нишовите канали. Те в никакъв случай не могат да излизат от сметките на рекламодателите и ще вземат дял от общия рекламен пазар. Хората все повече ще използват дистанционно. Такава малка конкуренция като на българския тв пазар в друга държава няма. В целия ни регион има по четири-пет телевизии с национално покритие във всяка държава. В Хърватия са три, но там им забраниха рекламата в държавната телевизия.

Качеството на телевизията много зависи от рекламния пазар, който за съжаление тази година падна много – с близо 40%. Това може би няма такъв ефект върху bTV и "Нова тв", където е намалял с не толкова големи проценти, но върху всички останали ефектът е такъв – от 35% до 40 %. Това не дава големи възможности за инвестиции на самите телевизии. Затова до голяма степен са виновни и големите канали, които с тази много пряка конкуренция на практика не дават възможност за увеличение на рекламните разходи, тъй като в прекия сблъсък при гоненето на една и съща аудитория се обхваща една и съща група зрители. Ако имаше алтернативни програми, те биха увеличили аудиторията и съответно биха увеличили рекламните инвестиции.

стр. 36 – 37

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 2009-10-31 | 00:01:01

Бившият шеф на bTV и FOX Channels Светлана Василева пое петата национална телевизия

Пълен pecmapm ще претърпят 6 началото на 2010 година програмата и новините на TV7, съобщи новият й управляващ директор Светлана Василева. Бившата шефка на bTV и на FOX Channels в България от дни работи в петата българска национална ефирна телевизия. ,Досега TV7 се е развивала по модела на БНТ, а оттук нататък ще се развива по американски модел, по който върви и bTV – поясни Василева. – Скоро от старата TV7 ще остане единствено името. Цялата визия и „опаковка" на програмата ще бъдат сменени. Едно от първите неща, които новият мениджърски екип ще направи, са промени в новините. Досега те не са имали „свои" оператори, които да снимат само за тях. В близко бъдеще ще назначим нови хора. Така напълно ще разделим новинарите от хората, които са заети с останалите предавания. Всички те ще минат курсове при американски лектори, които ще им разкажат повече за съвременната телевизия".

В близко бъдеще в TV7 ще се появи и длъжността на продуиента, каквато също има 6 bTV, съобщи Василева. За целта тя вече е привлякла ексизпълнителния продуцент на програмата на първата национална частна телевизия Татяна Решетарова. Решетарова е работила и в „Шоуто на Слави". В TV7 вече е и Аглая Коцева, един от първите отговорни редактори 6 „bTV Новините". На новото работно място тя ще бъде на същата позиция. В телевизията работи и ексшефът на рекламата на „Нова" Том Корено, който оглавява отдел „Продажби". „Това са хора, които познават отлично телевизионния пазар у нас и които ще ми помогнат много да постигнем целите, които сме си поставили – смята Василева. – Те са да накараме телевизията да заработи наистина като национална. Сега в нея малко липсва агресията, стръвта. Нямам намерение да се отказвам от интелектуалната аудитория, но смятам да прибавя и леко по-комерсиален привкус. Мисля, че TV7 не трябва да залита в нито една крайност – нито да е прекалено повърхностна, нито -прекалено претенциозна. Нашият таргет, също като на останалите ефирни телевизии, ще е аудиторията между 18 и 49 години. Но ще се стремим да обръщаме повече внимание на хората от градовете."

Както „ТЕМА" вече писа, през май TV7 бе купена от регистриран в Австрия инвестиционен фонд. През юни Комисията за регулиране на съобщенията пък разреши на телевизията да получи ефирни честоти 8 58 града на страната, сред които София и Пловдив, финансов консултант на фонда е председателят на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. Структурата е създадена изключително за инвестиции в медии. В момента освен TV7 фондът притежава и кабелния канал.

стр. 51

в. Капитал, Кариери | 2009-10-31

Красимир Николов стана управляващ директор на „Фокс интернешънъл ченълс“ за България и Балаканите.
Той поема поста от Светлана Василева и ще е пряко подчинен на президента на „Фокс интернешънъл ченълс Европа“ Хесус Перезагуа. Николов ще ръководи операциите на компанията както на българския медиен пазар, така и в Сърбия, Словения, Албания, Босна, Косово, Македония, Хърватия и Черна гора. Той има дългогодишен опит в телевизионния пазар, като от основаването на „Фокс интернешънъл ченълс България“ през 2005 г. е финансов директор на компанията. Преди това Николов е работил в „Болкан нюз корпорейшън“ (бТВ) и консултантската компания „Делойт и Туш“. Завършил е магистратура по финанси в УНСС – София.

стр. 5

в. Дневник I 2009-10-30

Тази вечер от 20 ч. Re:TV ще представи специално издание на икономическите си новини, посветено на темата за пенсионното осигуряване, съобщиха от телевизията. 

Гости в студиото ще бъдат Даниела Петкова – главен изпълнителен директор на ПОК Доверие, Силвия Христова – изпълнителен директор на ПОД Алианц България, Милен Марков – главен изпълнителен директор на ПОК Съгласие и Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Водещ на предаването ще бъде Надя Маринова.

Следващия петък, 7-ми ноември, Re:TV ще продължи със специалните издания на икономическите си новини и темата този път ще е посветена на застраховането.

Предаването можете да гледате и на живо в интернет на сайта на Re:TV.

Оригинална публикация