БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 16.10.2010
Водещ: Евродепутатите ще посещават специален курс за обучение в областта на социалните мрежи, които вече всички признават за медии. Аргументите за това обучение – традиционните медии скоро ще загубят статуквото си, ЕП трябва да се приспособи към това, ако не иска да загуби контакта си с гражданите. Всъщност всичко започна с успешната кампания на Барак Обама. „Фейсбук” и „Туитър” са най-често ползваните от политиците платформи за общуване с гласоподавателите, основно заради своята популярност. Потребителите на „Фейсбук” са около 500 млн. души, а системата за микроблогинг „Туитър” дава възможност за публикуването на кратки съобщения, което се използва и като средство за бърза комуникация, или в едни по-тоталитарни режими и за средство за масова информация. Не е ли твърде преувеличен този слух за краха на доверието в традиционните медии, какво би станало, ако някой реши да направи едно атомно куку в социалните мрежи с доверието в тях? Липсата на саморегулация на тези медии не е ли най-големият им недостатък? Новина или емоция, това ли е изборът ни, ако изберем да се доверим на социалните мрежи и от там да черпим информация? Какви медийни дефицити запълват тези нови медии? Ето на тези въпроси ще потърсим отговори днес с Любен Дилов – син, който започна една широка премиерна кампания на книгата си „Фейсбук”. Как ще се развиват европейските обществени медии, как ще бъде гарантирана тяхната редакционна независимост в условията на финансова криза и рестрикции? Евродепутатите приеха документ, в който препоръчват повече финансиране. Какво още ще ни каже Николина Доцева, юрист, който работи в доста европейски институции и е взела участие в изготвянето на проекта за резолюция. ЕП връчи за трети път своите годишни награди на журналисти. Какво впечатли депутатите и защо – ето това разчитам да разберем от Теодор Стойчев, PR в ЕП.
Щом евродепутатите предстои да посещават специален курс за обучение в областта на социалните мрежи, които пък от друга страна никой не оспорва, че са медии, значи хубаво е да започнем да се съобразяваме повече с тях. Тази седмица имаше едно, да кажем, културно събитие, защото излезе една книга, базирана точно на обмена на информация в тези социални мрежи. Добър ден на Любен Дилов – син! И така, да кажем каква медия е „Фейсбук” и изобщо социалните мрежи какви медии са? Защото от тази книга започва един разговор за медиите по-скоро?
Любен Дилов: Безспорно, да. Извън личните постигни, които там сме си разменяли с хора, трябва да си дадем сметка, че социалните мрежи са среда и като всяка една среда имат предимства и недостатъци, заплахи. Обаче в България специално в последната година и половина социалните мрежи, а и няколко блога, както и някои електронни медии компенсират известна несвобода на т.нар. официални мрежи. По две посоки, първата е онази несвобода, която традиционно ни съпътства в журналистическия занаят – автоцензура, зависимост от корпоративни интереси, или пък политическата несвобода, когато едно издание заляга в нечий политически окоп. Другата пък възможност, която социалните мрежи дават много повече, отколкото традиционните медии е светкавичната обратна реакция. Там наистина можеш да имаш, какъвто е случаят с моята страница във „Фейсбук” 40 000 респондента почти мигновенно. И много от тях веднага да ти кажат какво мислят за това, което ти си съобщил, или да допълнят информация. Разбира се, много е лесно те да станат жертва, и ти самият на някакви психози, на подмамвания в някаква посока – кога добронамерени, кога злонамерени. Но разговорът наистина е много голям и много забавен, защото освен страната медии на тези мрежи, малцина си дават сметка, че ние с огромна радост и задоволство през глава, през тези мрежи скачаме в онова, срещу което най-много се съпротивлявахме – световния Биг Брадър. Т.е. маси хора, над 200 млн. са регистрираните потребители само на „Фейсбук”, доброволно излагат личния си живот и всичко, което правят на възможност за едно много лесно следене, без всякакви усилия.
Водещ: Всъщност вече са и много случаите, в които работодатели санкционират сви работници именно на база…
Любен Дилов: Следене във „Фейсбук”, да, и в „Туитър” и в другите мрежи. Но пък от друга страна що се отнася до журналистическата страна, ако нея ще разглеждаме, примерно аз мога да ви издам, че като член на Съюза на издателите на печатни издания в България, ние много сериозно обсъждаме от догодина вече в наградите „Черноризец Храбър” да има и награда за блог. В Америка например няколко от най-влиятелните медии в момента са блогъри, личности, които развиват собствена медия и са точно толкова влиятелни, колкото „Ню Йорк Таймс” или „Вашингтон поуст”, премерени като влияние.
Водещ: Всъщност това е един от начините един журналист да излезе извън рамките на зависимостта, която медията, в която работи му предлага.
Любен Дилов: Точно така, има я тази възможност. Аз познавам няколко колеги, които в личните си блогове пишат много интересно, много смело и в много различна физиономия от тази, който имат като журналисти в изданията, в които работят.
Водещ: Лошото обаче е, че пък като че ли има случаи, в които въпросните коментари предизвикват, да кажем, движение на журналисти из медиите?
Любен Дилов: О да, има го, има го и това. Но има и в момента в публичното пространство, в електронното пространство на България има няколко издания електронни, които са много интересни, много влиятелни, много четени много различни от това, което се появява на пазара – често преписвани, недолюбвани. е-vestnik е едно такова издание на Иван Бакалов, наш колега. Аз не мога, не се наемам в момента да произнасям някакви присъди или дори с някаква прогноза да се ангажирам какво ще се случи с тази среда. Това безспорно е един прекрасен нов свят, да цитираме Хъксли, и той крие много заплахи, крие много възможности. Но се сещам, имахме един прекрасен преподавател едно време във факултета по журналистика Дафин Тодоров, той преподаваше чуждестранна журналистика, но беше много широко скроена личност. И той един ден с голям патос ни попита: какво е необходимо, за да има телевизия? и ние започнахме един след друг да изреждаме: смели журналисти, не знам какво, честност… И той каза: ток, бе маскари, ток. И се сещам, че електронните медии, колкото и да са свободни, трябва си ток, което е някакво ограничение. Има разбира се много любопитни неща. Наскоро ми се наложи с един екип да се опитваме в някакви евристични начинания, т.е. да прогнозираме близкото бъдеще на света, в каква посока се развива и технологично, възможно и политически, всякакви, екипът беше международен, много забавна беше тази работа. И едно от нещата, около които почти всички се обединихме без изключение, че едно от нещата, които ще доживеем вероятно, дай боже, в съвсем близко бъдеще е ъпгрейдването на човешкото тяло с изходи за комуникация. Т.е. да се използват биотоковете, които да зареждат приемник, който да бъде постоянно онлайн. Т.е. тази информация, която е в световната мрежа, да става все по-независима и от уседналостта на човека или някакви технически средства.
Водещ: Ако Жак Сегела, един много известен рекламист, казва, че Холивуд пере най-добре, да се опитаме в тази схема да предположим дали социалните мрежи пък не продават най-добре емоции и защо медиите трябва да продават и емоции? Това ли е дефицитът, който трябва да запълват днес?
Любен Дилов: Да, има го този момент. Но първо трябва да си дадем сметка за нещо много любопитно. Ние произхождаме от едно общество, което не е страдало, в смисъл години наред е страдало от недостиг на информация едва в последните десетина-дванайсет години изпитваме недъга на модерните западни общества да сме пренаситени от информация. Все по-важен става подборът и коментарът. Т.е. все по-важно и все повече печелят място специално в мрежата онези форми на комуникация, които ти пресяват света и ти дават нещата, които според теб са ти най-интересни. Това вече го има и като тенденция и в pay-телевизиите, където можеш да си подбереш програмата, която да гледаш и така да си я аранжираш, че наистина да гледаш само неща, които те вълнуват и интересуват. Но хуманизирането на това общуване, медийното, в най-бърза степен се развива в социалната мрежа, където все пак потребителите на информация са онлайн, те веднага реагират, и реагират с емоции, безспорно с емоция реагират най-вече, не толкова с безпристрастна журналистика. Но пък от друга страна, какво е безпристрастната журналистика? Аз имам едно определение, че т.нар. обективна журналистика е напълно субективна журналистика, която е пожелала да остане анонимна.
Водещ: Всъщност, хайде да поразсъждаваме още малко по линия на емоциите, безспорно е доверието и желанието да се чувстваш частица от едно цяло на една социална мрежа, но какво ще стане с доверието към тази социална мрежа, ако, да кажем, се разиграе едни сюжет ку-ку, вие сте главен специалист по този сюжет, възможен ли е?
Любен Дилов: Ами не е възможен, точно поради липсата на много други източници на за информация, т.е. ку-ку стана възможно в едно време, когато имаше едно радио и една телевизия, и една БТА, която още не се беше съвзела от прехода и не можеше, репортерите на БТА не можеха да дойдат на себе си, за да разберат какво се случва. Тогава радиото най-адекватно реагира, просто то изчака да види какво е, провери и всъщност беше единствената, една от малкото медии, които успяха да се опазят тогава от шашкането на ку-ку, беше БНР. „Ройтерс” се подлъгаха, АФП се подлъгаха. Няма как да се случи това. Темата е много любопитна между другото, тя се разглежда и в новия брой на L’Europeo, който скоро ще излезе в края на октомри, там е поставена в контекста на румънската телевизионна революция, на грузинския преврат, който те инсценираха миналата година, за да покажат какво би се случило, ако руснаците влязат в Тбилиси, Орсън Уелс, разбира се, включват „Историята с марсианците” от 30-те години в Щатите. Няма как да се случи в момента подобно нещо, и в същото време то се случва непрекъснато във „Фейсбук”. Аз си спомням примерно, че само приюта на отец Иван в Нови хан около 20 пъти е имало вопли как в момента го разрушават и всички трябва да се втурнем към Нови хан, за да го спасим. Разбира се, такова нещо не се случва. Не че приютът няма проблеми. Но там пък самата среда е такава, че тя много бързо се саморегулира, т.е. много бързо някакви хора, които имат повече време в момента проверяват от други места и веднага уточняват, че не е точно така. Никой не е опазен. Нещо повече, времето, в което се спира един такъв слух или едно такова погрешно твърдение е доста дълго. То е едно голямо ехо. Най-пресният пример е с тази дама, която някакви английски медии оповестиха за назначена от ООН за преговаряща с извънземните. Беше абсолютно случаят класически.
Водещ: Да де, но чак вчера дойде опровержението…
Любен Дилов: Те няколко пъти се опитаха да кажат ООН, че няма такъв пост, че тази госпожа не е назначавана, но вече медиите бяха захапали и въртяха със страшна скорост. И това не е само европейските. Аз гледах и в американските шоуто имаше големи скечове по темата преговарящ с извънземните. Така че ето го другият феномен, дори официалните медии са много по-инертни, т.е. спирачният път е много дълъг, точно поради факта, че те все пак имат час на приключване или на излъчване, печатните особено, и по-бавно се спират. Електронното общуване много бързо излизат опроверженията и уточненията. Натам върви светът – все по-онлайн, все…
Водещ: Имат ли нужда от саморегулация, по-регламентирана, нека така да кажем, социалните мрежи или това е изключено заради техния по-различен характер?
Любен Дилов: Ами тя те и в момента се саморегулират. Има някакви правила. Там принципът е следният. В момента, в който се появи нужда от някаква регулация, тя се появява и самата регулация. Разбира се, цялата общност е ужасно чувствителна на тема цензура, аз самият съм получавал много пъти упреци, че махам постигни от моята страница, които смятам за безсмислени или глупави, злобни и насаждащи някакви… И винаги съм отговарял, че като не ви харесва, да, има цензура, това е моята страница, аз я налагам, и като не ви харесва цензурата, четете нецензурни издания, има такива много. Но любопитното е, че примерно, да речем, българският „Фейсбук” има доста стриктно следене за мръсни думи. И една изключително забавна група се беше появила, сега няма да я кажа в ефир, но тя изразяваше с една много кратка трибуквена дума българска отношение. Примерно еди-какво си за шефа ми, еди-какво си за тъпата ми тъща, еди-какво си за работника. И тя буквално за часове натрупа над 800-900 члена, защото беше силно емоционална и много забавна. След което Фейсбук-администраторите спряха, заличиха групата, и тези, които бяха я създали, се опитаха да я маскират с някакъв синоним, тази думичка, но вече нямаше същия ефект, защото самата думичка не съдържа, синонимът на самата дума не съдържа емоцията. Много забавен експеримент беше този. За жалост, няма как да бъде проследен, защото само администраторите на „Фейсбук” пазят вероятно този архив. Но наистина имаше над 800 постигна за по-малко от ден. Това беше някаква форма на протест към всичко и всички, адски забавно. Така ме има саморегулация, тя се налага по някакъв начин и от хората, които администрират тези големи мрежи, спазват, или поне се опитват да спазват международното законодателство срещу порнографията, срещу престъпленията, но е трудно, трудно.
Водещ: Доколко може да бъде спазвано и авторското право, това също…
Любен Дилов: Забравяме за това, много е трудно.
Водещ: То е почти невъзможно.
Редакционна независимост и повече финансиране за обществените медии препоръчаха евродепутати в нарочен документ, резолюция. Какво трябва да е развитието на обществените медии и изобщо на медиите в Европа, ето това разкрива този документ. Повече за него сега разчитам да научим от Николинка Доцева, тя е юрист, работи в кабинета на евродепутата Емил Стоянов, а и също така в много европейски институции. Добър ден! Какво трябва да е бъдещето на европейските медии според тази резолюция?
Николина Доцева: В своя доклад относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии, и по-специално за бъдещето на двойната система европейският депутат Иво Белет слага няколко основни акцента в него. Бих отбелязала, че се постигна един много балансиран доклад, в който се призовава да се гарантира една лоялна конкуренция между обществените и частните медии. В този доклад изрично се признава значението на двойната система, т.е. на съществуването и на обществени, и на частни медии, които да допринесат за едно по-добре информирано европейско общество. Сега, основната теза в доклада е, че обществените радио и телевизионни канали страдат от нарастващо политизиране. И както знаем по силата на една дългогодишна традиция обикновено държавните бюджети, данъкоплатецът подкрепя обществените телевизии, обществените медии, изхождайки от презумцията, че те защитават само обществения интерес, а частните медии съответно защитават частни или търговски интереси. Но всички знаем, че практиката и в България, и в Европа отдавна показва, че това не е вярно нито за обществените, нито за частните медии. Веднага тук ще използвам да ви дам пример, в България обществените медии имат право да рекламират, а това означава, че те са зависими в известна степен от рекламодателите. Освен това те получават пари и през държавния бюджет от финансовия министър и правителството…
Водещ: Да де, но това се случва не само в България, и в Европа.
Николина Доцева: Да, да, и в Европа, да, отбелязах, че практиката и в Европа е такава, затова докладът, той както е верен за българската действителност, така се отнася и за обществената действителност,защото и в цяла Европа съществуват същите проблеми. Но бих искала тук пък да дам примера и с частна медия, която изпълнява обществени функции, като например в България Канал 3, който има предаване за ЕП, чисто обществено предаване, което цели да се информират европейските граждани за дейността на ЕП. Изхождайки от своя дългогодишен опит в медийния сектор г-н Емил Стоянов направи доста изменения в доклада на г-н Иво Белет, чиито смисъл е да се постигне една равнопоставеност между обществените и частните медии, защото както знаете финансовата криза засегна много силно частните медии, докато финансирането за държавните продължи от бюджетите да бъде отпускано.
Водещ: Нека да ги наричаме обществени. Обаче мен ми се ще да поразсъждаваме малко и върху един друг дисбаланс, защото малко формално звучи това, че, да кажем, в Канал 3, многоуважаемата медия Канал 3, има предаване за ЕП, пък в националното радио има страшно много информации за работата на ЕП и те са доста по-актуални, в смисъл, че не са събирани една седмица.
Николина Доцева: Това е само пример как може една частна медия все пак да излъчва обществени предавания, които да са от обществен интерес. Не искам да омаловажа, разбира се, че има много предавания от обществените медии, които са насочени в същата посока. Но го дадох просто за пример. И сега точно в тази връзка искам да отбележа, че идеята на г-н Стоянов е, че ако, да кажем, обществото и данъкоплатците ще дават пари за медии, то тези пари не могат да бъдат раздавани така механично само на обществените медии и защо не една част да бъдат обособявани в обществени фондове, пред които всички медии, частни и държавни, да могат да кандидатстват за финансиране за свои общественозначими предавания, които са насочени все пак в тази област. И мисля, че не е зле това обстоятелство да се има предвид и при подготовката на новия медиен закон.
Водещ: Залегна ли това в резолюцията, която приеха евродепутатите?
Николина Доцева: В резолюцията се призовават държавите членки да гарантират една политическа и икономическа независимост и да гарантират една лоялна конкуренция между обществените и частните медии. Това са основните акценти. Дори вчера имаше семинар на ЕНП и г-н Стоянов се срещна с Иво Белет, на летището се срещнаха и говориха по темата, тъй като интересът към доклада е много голям както у нас сега, така и в цяла Европа и има доста въпроси и към г-н Иво Белет, и към г-н Емил Стоянов. Г-н Иво Белет работи много добре с неговия кабинет и той изказа много задоволство бих казала, че се постигна един много балансиран доклад. От една страна, г-н Иво Белет работеше повече в насока за обществените, г-н Емил Стоянов повече в посока на една балансираност между частните обществени медии, накрая се получи един много добър продукт, който се надяваме да помогне за медийния плурализъм и за едно много о-добро информиране на европейските граждани.
Водещ: Какво предстои оттук насетне след приемането на този доклад, на тази резолюция?
Николина Доцева: Този доклад беше гласуван в комисията по култура, образование и медии на ЕП. Предстои да се гласува на пленарно заседание, на пленарна сесия от целия парламент, след което той ще бъде вече под формата на резолюция. Той съдържа предимно препоръки и насоки, дава един знак от страна на парламента към ЕК и към държавите членки в каква посока те трябва да работят занапред, за да се постигне…
Водещ: Бъдещето на обществените медии в Европа, с две думи за тези аргументи на документа да кажете нещо?
Николина Доцева: Бъдещето, това е гарантирането на една политическа и икономическа независимост, това е бъдещето на обществените медии в Европа. Те трябва просто да бъдат деполитизирани, да има деполитизиране на управленските структури…
Водещ: И предполагам, че в аргументите за тази препоръка се съдържат недобрите показатели за степента на индекса на свободата на словото, който пада няколко години подред?
Николина Доцева: Да, да, предполагам точно това е… това е един проблем, който е в цяла Европа, това е… във всички държави членки се наблюдава този феномен.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Ние продължаваме с коментар по темата с Любен Дилов – син. И така, има ли място за, как да кажа, конфликт между обществените и между търговските медии? Той е изначално заложен разбира се…
Любен Дилов: Да, но по-скоро тук трябва малко да се абстрахираме от нашата действителност, където появата на всяка една нова частна медия години наред беше гледна, мислена и обговаряна публично чрез някакъв сблъсък със съществуващите стари обществени медии, да ги наричаме, и със законовата неяснота на статута на тези медии. Защо? Колежката преди малко го спомена, че българските обществени медии имат и правото на реклама, т.е. те не са оставени само на бюджетната издръжка, което създава някаква двойнственост, предполага се, че я създава в тяхната позиция спрямо комерсиалния пазар. От друга страна, факт е, че много от изцяло частните медии се ангажират и експлоатират бурно социални теми, които са в сферата на обществените медии, включително превръщат ги в шоу спектакли. В момента гледаме два такива спектакъла бурно по Нова и по БТВ…
Водещ: Тук обаче възниква въпросът тези спектакли дали изпълняват някаква обществена функция?
Любен Дилов: Ами при всички случаи изпълняват. След като има голям респонс, т.е. много хора се вълнуват от тях, очевидно има нужда от такива. Но все пак да не забравяме, че това от което тръгна това нещо преди година може би, година и половина, всъщност тръгна заради инициативата на една от публичните медии, тогава мисля, че БНТ излъчи за Могилино първо. Сега, проблемът е следният. Хората, които ще дават от данъците си, за да имат едно публично радио и една публична телевизия, в България мисля, че повече от една са лукс, трябва да знаят, че те ще плащат за една по-свободна журналистика. Докато не се обърне пирамидата по този начин, тя няма да бъде никога правилно сложена. Т.е. докато националните ни обществени медии са изключително зависими от бюджета, т.е. тяхното финансиране не е определено със закон, който да не се променя всяка година, примерно процент от нещо си, това е бюджетът, и е винаги така, винаги ще има зависимост и условия за натиск от страна на управляващите в момента и винаги ще съществува хипотезата, че те са несвободни. Доброто развитие на нещата е тогава, когато пряко от данъкоплатците се издържат тези медии. Разбира се, винаги ще има недоволства, винаги отговорността на хората, които ги управляват ще бъде много голяма да тушира тези недоволства, да се стремят да се харесват от хората, които им плащат. Формата, която най-добре е измислена в момента, не казвам, че е най-добрата, просто по-добра не е измислена, е едно много голямо акционерно дружество с много раздробени акции, които да не могат да бъдат окрупнявани, да не се притежава контрол. Би Би Си е в тази посока ситуирана. Нашите национални медии, обществени са доста о-зле в това отношение, не са измислени добре как да съществуват, а за частните медии е излишно да коментирам, те се развиват по законите на либералния пазар изцяло. Но има нещо друго може би, което си струва да кажем, че социалната функция, т.е. не социалната, да речем функцията на обществени медии много често се изземат от комерсиални медии. В това няма нищо лошо. Н в крайна сметка хоризонтът на това изземане винаги е един – рейтинг и постъпления. Там съществува презумтивно нагласата, че това не се прави със съвсем…
Водещ: Има ли нужда от корекция понятието обществен интерес? Защото ако тръгнем по линия на това, че има много зрители, да кажем, едно благотворително шоу, което носи и печалби разбира се, нека и това кажем, същото можем да кажем и за турските сериали.
Любен Дилов: Ами да, значи общественият интерес се дефинира от две страни. Едната страна е обществото има голям интерес към нещо. Но аз мисля, че обществото ще има бурен интерес и към порно предаване, стига да му го пускаме в подходящ час. Така че очевидно това не е най-чистата формулировка. Обратната формулировка също съдържа порок. Тя е едни хора преценяват кой е общественият интерес. И те казва, примерно изключително интересно и важно за обществото е да излъчваме достъпни предавания, самоучители по английски език. Да, така е, без английски език е много трудно. И разбира се, една комерсиална телевизия не би си позволила да излъчва уроци по английски. Но една публична, която се издържа, радио или телевизия, която се издържа спарите на данъкоплатците, би могла да си позволи този лукс. Или вълнуващи документални филми за красотите на България, за нейната история. Или някакви филми, които се занимават с някакви специфични проблеми. Общественият интерес не е нещо, което да може аксиоматично да бъде дефинирано, този е. Нито пък се брои на най-голямото общо кратно, т.е. нещо, което вълнува най-много хора. Той наистина би трябвало да се съдържа там, където има големи полемики. И като цяло обществените телевизии и радиостанции по света са тези, които излъчват наистина повече политика, защото комерсиалните не се интересуват много-много от това, освен в неговата скандална част. Е излъчват повече дебати за развитието на обществото, което ги прави малко скучни. Но в крайна сметка няма откъде другаде хората да проследят този дебат освен по тези медии. Така че те са ужасно важни да съществуват.
Водещ: Как би завършил един разказ, в който описвате създаването на едно по-добро законодателство за медиите?
Любен Дилов: Ами то винаги може да бъде по-добро от съществуващото в момента…
Водещ: Това със сигурност не е трудно, защото медийният закон е целия в кръпки.
Любен Дилов: Аз не знам как бих завършил този разказ, но знам как трябва да започне. Той трябва да започне с абсолютно ясната дефиниция и финансово освобождаване на обществените медии от тази зависимост от правителството, подчертавам, не от държавата. И то е просто. В едно изречение в закона за бюджета и закона за радио и телевизия, в което се казва, че постъпленията за БНР, БНТ, БТА са от… и се изрежда точно. Понеже българският закон за бюджета не позволява да има целеви вземания, т.е. да събираме, примерно акцизът от цигарите да го даваме медии, той не позволява такова нещо, то тогава той трябва да е процент, примерно еди-какъв си процент от средния БВП на страната, или еди какъв си процент от бюджета. (…) бюджета на културното министерство или средствата, които се отпускат на съюзите на гражданите в неравностойно положение, на слепите… Там също са процентни съотношения. Ако това се направи, значи аз сега не мога да кажа за целия сектор, данните са ми от времето, когато аз бях депутат, но примерно да речем, да вземем за националната телевизия някъде около 66 млн. беше годишно бюджетът на БНТ, т.е. ако се сметне горе-долу, че това са сумите, в които тя се развива, те трябва да бъдат дефинирани, обещани, гарантирани, че ще бъдат тези като процент от бюджета. И разбира се да бъдат оставени и някакви малки възможности за тези медии допълнително да генерират средства – от продажба на своя продукция, от форми на реклами, които не са толкова обвързващи, не клипове или спотове да речем… съвсем скоро ще дойде мигът, в който… вече го има, в който хората ще се радват на медии без рекламни спотове.
Водещ: Да, и може би ще се радват на една по-добра социална реклама, защото това определено все още го няма.
Любен Дилов: Напълно го няма, за разлика от Русия да речем, в която също вилнее много либерален медиен пазар там, много страшен, но пък всички там са силно ангажирани в производството точно на такива социални реклами и те са много интересни. Правят ги най-добрите майстори, със страхотно въображение, с много хумор, много средства влагат и се занимават с различни обществени проблеми, които се рекламират както се рекламира прах за пране.
Водещ: С Любен Дилов –с син разсъждаваме по въпроса доколко социалните мрежи могат да запълват дефицити, защо ги запълват, относно това какво трябва да е истинското разделение на обществените и социалните медии по отношение на парите. Нека сега да поразсъждаваме върху един друг въпрос. Могат ли традиционните медии, нека така да ги наричаме, да опитомят социалните медии? Защото в интернет има място за всички.
Любен Дилов: Безспорно, че има. Но сблъсъкът между тях в интернет, да, все още изглежда, че е в полза на тези, които развиват, т.е. няколко души работят за създаването на един сайт и го правят информационен, и той има повече потребители отколкото отделен блог на отделен човек, но аз не разбирам в каква посока трябва да търсим опитомяване. Напротив, силата на това неформално общуване в интернет е точно в свободния език, свободния изказ. Аз примерно напоследък, търсейки, аз винаги се оглеждам за нови имена, нови пишещи хора, това ми е една от страстите, да откривам, и скоро попаднах на един блог на едно момиче, което уникално добре пише. Не е журналистка, не е въобще пишеща, феминистки текстове, доста хард между другото, може би това й е проблемът, че едва ли ще бъдат пуснати в сериозна медия от гледна точка на цензура, на цензурни думи…
Водещ: От гл.т. на плурализмът, така да го кажем.
Любен Дилов: Но аз не виждам защо трябва да бъдат опитомявани. В никакъв случай, напротив, свободата е изказът, това, което американците наричат през края на 60-те и 70-те години Гонзо в журналистиката. И тя си има място точно там, така и трябва да съществува.
Водещ: А в интернет има ли място за традиционните медии?
Любен Дилов: Ами има, повечето от тях имат страници. Примерно вестникът, на който аз съм съиздател, има доста повече посещение в нета, отколкото в хартиен тираж, да кажа доста, доста, три пъти повече. И съвсем естествено е това, защото така той достига до много българи в чужбина. Той мисля, че е и първият, който се качва най-рано, появява се в целия си вид в мрежата, ъпгрейдва се през целия ден и навсякъде го следят. Много от другите издания, които съществуват в момента, поддържат много сериозни интернет страници и се развиват много буйно в тази посока. БНТ направиха първи, мисля, че това „100 секунди” новините си в интернет, сега гледам, че и БТВ си качват „уеб новини”. Т.е. ето, че съвсем естествено това е една нова среда, която, ако някой мисли перспективно, не може да си позволи да не я използва. Още повече, тя сега е безплатна, т.е. всички тези среди не се плаща, за да ги получаваш.
Водещ: Тя е безплатна за потребителите, нека така да кажем.
Любен Дилов: Да, за потребителите. Абсолютно сигурно е, че ще съществуват паралелно, че ще има конкуренция, че страниците, които държат да получат голям приток на читатели, ще се стремят да наемат тези хора, които така или иначе…
Водещ: Няма ли да стигнем обаче пак до парадокса за смесването на двете понятия – доверие и рейтинг?
Любен Дилов: Винаги ще го достигаме. Проблемът при електронните медии е, че е доста по-евтин. Т.е. вложението, което чисто технологично, което правиш, в хора и технически средства, е доста по-малко от това, което се прави за примерно класическите медии, електронни и хартиени. И когато имаш по-малки разходи, наистина ти позволява по-голямата свобода да отделиш повече средства за качествена журналистика, без да си толкова зависим от рекламите примерно. Веднага ще дам съвсем конкретен пример. В издръжката на електронния сайт на „Новинар” и хартиения, хартиеното му тяло, вложенията са от порядък по-малки в електронното тяло, а популярността и ефектът като публично влияние в никакъв случай не е по-малък от хартиеното тяло.
Водещ: Може би електронното тяло да съществува самостоятелно без хартиеното?
Любен Дилов: Ами да, би могло. Тогава обаче то трябва малко да се комерсиализира, в смисъл, да почне да привлича повече реклами на самата страница в интернет, но при всички случаи то е по-евтино. И това нещо, особено в състоянието на криза на западния свят, икономическа, ще става все по-популярно.
Водещ: А какво да кажем за дългогодишната борба на Рупърт Мърдок да въведе платен достъп?
Любен Дилов: Ами той не е само той, много хора се опитват. Въпросът е, че те са обречени според мене, защото винаги ще има такива, които ще играят безплатно. И за тях ще е по-важна популярността и възможността за влияние, отколкото това да получат приходи. Въпросът е много сложен, защото той опира и до авторски права. защото журналистическият труд все пак трябва да бъде платен, а така през този тип комуникация това е много трудно да стане. И отново оставаме в полето на рекламата, т.е. ако рекламодателите, ако ти направиш много посещения, ако ти направиш много популярност, тогава да търсиш рекламодатели. Ето примерно аз нарочно не правя собствен блог, макар че имам много посетители и продължавам да стоя във „Фейсбук”, защото там я няма презумцията, че тази популярност, която имат моите постинги ще бъде използвана комерсиално. Ако аз направя блог и имам над 40 000 прочитания, колкото в момента имам, но 10 000 да имам, то веднага ще се появят банери на игри, на банки и т.н., от които аз наистина реално ще мога да получавам пари. но не ща да го п правя това нещо още поне, защото смятам, че в някаква степен ще се изкористи начинанието. Аз няма да съм така свободен да си пиша каквото си искам и да си коментирам и така. А и мисля, че ще спадне в някаква степен доверието, тава, което се прави, когато има реклами.
Водещ: А как ще реагира индексът на свободата на словото?
Любен Дилов: Ами той не зависи много от средствата, никога не е зависил много от средствата. От времето на Гутенберг насам, да, всяко техническо средство позволява и своята техническа форма на ограничаване на свободата на словото, но то винаги е било някакво вътрешно усещане за граница. Общо взето тя е, както казваше бай Радой, като хляба, всеки ден се меси, втасва, пече и изяжда с приятели, на другия ден почваш отначало. Това е свободата. Свободата на словото е същото. Или да го кажем по-грубо, това е територия, която си препикаваш, докъдето успееш, докъдето ти позволят.
Водещ: Как евродепутатите оцениха работата на европейските журналисти? Те връчиха за трети път своите годишни награди. Какви материали бяха отличени? Добър ден казвам на Теодор Стойчев, PR в ЕП.
Теодор Стойчев: Само една поправка още в началото, че това не е само награда на европейските депутати, тя е награда на ЕП. И в журито по принцип участват и много журналисти, даже са повече, отколкото депутатите. Значи отличени тази година бяха материали от Полша, Швеция Унгария и Великобритания. Полският журналист Виктор Жабловски взе наградата за печатна медия за неговия материал „Две тела днес ще бъдат изхвърлени на брега”, който всъщност разглежда нелегалната емиграция, която идва от Турция към ЕС и всъщност е част от неговата книга, която излезе септември месец. Журито го оцени наистина наистина, изключителната буквално литературна стойност на статията. Друг материал, който спечели в категорията за радио е от Швеция, като негови автори са Крейшън Оруел и Нурик Кино, който разглежда отново Турция и пътя на финансовите помощи, дали те достигат в крайна сметка наистина до турските фермери. Много стойностен разследващ материал. Унгарската обществена телевизия Ем Ти Ви взе наградата за телевизионна програма със своята програма „Еуфория”, автор е Жорт Немет, като програмата е насочена към младите хора и към тези, които не са чак толкова добре запознати с ЕС и поставя наистина по изключително атрактивен и лесноразбираем начин историята на ЕС. И последният победител е в категорията интернет. Той е Джейм Матюс, който е блогър от Великобритания и съответно неговият материал, който беше отличен е за това какъв процент от националното законодателство идва от ЕС. И разглежда съответно различните цифри, които излизат в публичното пространство и до каква степен те са верни. Това беше третото издание на наградата. Наистина протече при много голям интерес, самият председател на парламента Йежи Бузек връчи наградата, като честно казано беше удоволствие и за него, това, което самият той каза, да се срещне с всички тези журналисти, остана след това и дълго време да говори с тях. И наистина наградата набира сила и съответно интересът става все по-голям към нея.
Водещ: Какво казаха журналистите, какво си говореха журналистите на тези награди?
Теодор Стойчев: Ами това, което е най-интересното е, че, първо, се събират журналисти от всичките държави членки, от най-различни медии, и за тях това е един шанс да се срещнат и да обменят опит в това как да се отразява ЕС. Също така има и дискусии, които са организирани. В този случай присъстваха и 50 млади журналисти, които бяха поканени на специален тридневен семинар в ЕП. Беше организирана панелна дискусия, чиято тема беше „Журналистите – заплашен вид”. Въпросителна накрая и като цяло наистина в някаква степен се оформи мнението, че наистина в момента традиционната журналистика и въобще журналистиката по някакъв начин е заплашена в условията на криза. Разгледаха се също предизвикателствата, които представят новите медии, социалните медии, и въобще по какъв начин може да протича комуникацията с гражданите (…)
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Ние продължаваме в студиото с Любен Дилов – син. За да вземеш наградата на ЕП трябва да уцелиш може би болните теми на ЕС. Ето чухме, тази година болните теми са емиграцията.
Любен Дилов: Да, така е. Аз следя от доста време какво се случва като промотирани образци на добра журналистика в Европа. Имам няколко приятели даже, които бяха много награждавани и книгите им обявявани за събитие, журналистически книги. Един от тях е един австрийски журналист, който е фриленсер, пише свободно за различни медии. Направи една книга защо от Сливен има най-много проститутки в Брюксел. Беше супер интересно между другото. Идва няколко пъти до Сливен, прави проучване, разследване. Има нещо, което е много важно според мен, че ЕП, особено за, да ги определим средиземноморски тип държави, сред тях и България, е нещо доста абстрактно и далечно. Самата идея, че трябва да се участва активно в обществения живот е доста далечна на българи, гърци, португалци, испанци, французи, италианци. И наистина ЕП се опитва да насърчава усилия, които приобщават читатели, телевизионни зрители, слушатели към реалните проблеми, реалните дебати в ЕП. Ако видите българските медии съотношението на европейски теми в тях спрямо националните е много, много малко. в смисъл, много малко присъстват европейските проблеми. Хората още не могат да разберат, че от това нещо им зависи, че е важно за тях. С течение на времето това ще се променя разбира се, дотолкова доколкото успешно се развива и този проект ЕС. Докато се стигне до жадуваното състояние, в което хората от ЕС ще разглеждат сами себе си като общност, истинска общност. Много трудно ще е това, трябва доста поколения да минат според мен. По ред причини, да не ги излагаме сега. Дали е качествена обаче тази журналистика обаче, аз не мога да преценя дотолкова, доколкото тя е много професионална, засяга важни теми. И като цяло, ако забележите нещата, които се публикуват, тя е доста ниско рейтингова, т.е. тя не е там, откъдето издателите ще спечелят много пари. И ето, прибираме се обратно в този разговор, в който започнахме къде са границите на обществения интерес, от какво се вълнуват всъщност. И наистина няма руга рецепта освен професионализма на самия човек, който може да разкаже една история така, че тя дори да е най-скучната, да бъде ужасно интересна на хората, които я потребяват, те да видят себе си в не, собствените си проблеми, решения на някакви проблеми. Не случайно споменах на Мартин тази книга за проститутките от Сливен, това разследване, защото той беше започнал много забавно, беше започнал с едно голямо интервю с кмета на Страсбург, който казва: за жалост, тръгват си тези момичета, те са толкова чисти, толкова възпитани, плащат си данъците, ще дойдат есента пак. Те се прибират в отпуска. И той, разказвайки собствените си преживявания, преследвайки този феномен, как може от един не голям български град почти всички проститутки в Страсбург да са от там, и беше стигнал до съвсем различни неща, които въобще нямат нищо общо с жълтото в историята, с тази тема табу. Именно до такива прозрения за самия характер на ЕС, за новото номадство, и това е далеч преди да избухне скандалът със Саркози и ромите и т.н. и т.н. Т.е опираме до журналистиката, доколко тя ще успее добре, вкусно, сочно и интересно да представи тези теми.
Водещ: Кой и кога излъга журналистите, че не трябва да има емоции?
Любен Дилов: О, не знам, това, аз много съм спорил на тази тема. Първо, ние сме раснали с определението за обективна журналистика, липса на коментар, излагане само на данните, пък хората да си преценяват. След като абсолютно всичко в света на медиите показва точно обратното, че пристрастността, личната позиция винаги са били харесвани, дори да не си съгласен с тях. Много примери мога да дам и от нашата действителност, на колеги, които грубо са нарушавали идеята за безпристрастна журналистика, и в крайна сметка са печелели от това. Но пак няма рецепта. Ясно е, че ако всеки се държи по този начин силно, авторизирано, то в някаква степен ще се загуби усещането за медиите като източник просто на информация. Трябва да има някакъв баланс, който всеки издател, всеки ръководител на медия по някакъв начин усеща.
Водещ: Ако този баланс бъде намерен, ще се вдигнем ли по отношение на постиженията си, скромните си, супер скромните си постижения за свобода на словото?
Любен Дилов: Ами със сигурност ще се вдигнем. Тези индекси за несвобода, които идват, те най-често се мерят политически, т.е. другата, по-страшната несвобода, икономическата, не може да бъде забелязана от изследователите на медийната свобода. И те са по-скоро някакъв индикатор за политическото развитие на страната, а не толкова за характера на журналистиката в нея. Тя е само функция от общата несвобода. Критериите за свобода според мен са ефективността, т.е. ако един журналистически материал, ако една кампания води до някакви промени в живота, то очевидно тя е успешна, тя е добра, тя има смисъл от гл.т. на обществения интерес.
Водещ: Остана ни време само да си го пожелаем.
