interview.actualno.com I Ивайло АЧЕВ I 12.09.2015

Ето за такива хора искам да чета. Това написа читател на Actualno.com под интервюто ни с Кирил Николов-Дизела. И го написа със знак, че не желае да чуе нищо за „пасмината боклуци, дето ни управлява“.
От 14-ти септември в българския ефир се появява нова телевизия – BIT (Би Ай Телевизия или Българска международна телевизия), която има амбицията да представя точно нормалните българи, с които всеки от нас може да се гордее. Основното лице на проекта в България е Нери Терзиева. Фокусът на телевизията са всички български диаспори в чужбина, като проектът всъщност стартира преди две години в Чикаго като онлайн телевизия. Сега обаче, на територията на България, BIT ще се излъчва още по кабел и сателит. За новата телевизия, за лицата ѝ, за амбициите ѝ, за целите ѝ – разговаряме с програмния директор на BIT Ралица Ковачева, едно от популярните имена в българската журналистика.

Да започнем разговора така – какво представлява проектът BIT?

Проектът е една благородна инициатива, която е стартирала като опит за консолидиране на българската общност в Чикаго. След това инициативата се развива до бизнес идея и на това ниво започваме и в София.
В Чикаго BIT стартира през юли 2013-та година, като онлайн телевизия. Собствениците са двама братя – български имигранти, Румен и Павел Вълневи (бел. ред. – Павел Вълнев е управител на Би Ай Телевизия). Те развиват логистичен бизнес в Чикаго и имат голямо желание да подпомагат всякакви инициативи на българската общност там – училищни прояви, събори. Именно от това желание се стига и до онлайн телевизията. Всеки ден, като онлайн телевизия, BIT има една голяма, едночасова новинарска емисия – в 19:00 часа местно време т.е. 03:00 часа българско време сутринта. В емисията има както репортажи от България, така и материали за българската общност в Чикаго плюс големи, интересни американски и световни теми.
Сега нашата амбиция, с която стартираме BIT и в България, е да надграждаме. На първо място – технологично, по кабел и сателит, за територията на България, това е регистрацията ни в СЕМ. Със сигурност мога да кажа, че ще се излъчваме чрез Vivacom. Преговаряме и с други оператори, сега не мога да кажа кои, но не планираме да се качим на мултиплексите (бел. ред. – т.е. цифровизация). Имаме и уебсайт – bitelevision.com (бел. ред. – изработен от „Маг Студио“), на който програмата се излъчва едно към едно в реално време.

Какво ще е съдържанието, което ще предлага BIT?

Искаме да сме нормална телевизия, като нормално го използвам в най-хубавия смисъл на тази дума. Нормално като програма, без ексцесии в която и да е област – нито по отношение на забавните предавания, на риалити форматите, нито на каквото и да е. Нормално по отношение на начина на говорене, нормално по отношение на темите, които дискутираме и коментираме, нормално като образи, които показваме. Не ни влече болното, изкривеното, патологичното – искаме да покажем нормалното. Смятаме, че нормалността е силно подценена в нашето общество.
Силата ни е в това, че имаме ясна собственост, собствениците ни са физически лица, бизнесмени с ясна история, с ясен произход на средствата, финансирането на телевизията е ясно, публично и прозрачно – всеки може да прочете, да провери. За нас това е гаранция, че не сме политически проект – никой от нас не е следващият политически лидер, който да се яви на следващите избори.

Длъжен съм да ви попитам, тъй като имаше слухове, че братята Вълневи по някакъв начин са свързани с ДПС, защото са родом от смесен регион и BIT е проект за влияние върху българите в чужбина – какъв е коментарът Ви?

Няма да коментирам този слух. Единственият коментар, според мен, се съдържа в начина по който формулирахте въпроса – те имат връзка с ДПС, защото са от смесен регион. Това красноречиво показва логиката, по която възникват подобни слухове и по която съвсем порочно се създават стереотипи в България. Щом си от смесен регион, значи си от ДПС. Щом името ти е различно от българските, значи си едикакъв си и веднага имаме готов стереотип. Тази формулировка мисля е достатъчна – повече нямам какво да кажа.
Какво представлява един ден от програмата на BIT и ще има ли разлика между делници и празници?
Нашата програма като принцип страшно много на повторенията по една много проста причина – ако приемем, че онлайн ни гледат българите по света, каквато е нашата амбиция, цел и желание т.е. да бъдем телевизия за българите по света, то трябва да дадем възможност навсякъде по света на хората да им е удобно, защото е различно време. Затова линейното програмиране не върши работа в нашия случай и това може би ще е странно в началото за зрителите в България, но нашата цел е хората в България и българите в чужбина да се чувстват обединени.
Не сме новинарски канал, а политематичен – ще разчитаме много на собствената си програма. Нямаме амбицията да почнем със собствена 24-часова програма и от сутрин до вечер да седят едни хора в студиото, за да изглежда, че имаме много съдържание. Искаме това, което сами произвеждаме, да е с много високо журналистическо качество. Поставили сме си го за цел не за да се бием в гърдите, а защото за нас е основен критерий да си вършим работата както трябва. Със собственика имаме добро разбиране по отношение на журналистическия морал, той ни разбира и смятаме, че това е нещо, което ще ни направи видими в България.

Кои са най-известните лица на BIT?

Естествено, Ралица Василева. Тя е нашата гордост, нашето вдъхновение – това е може би най-успешният български журналист по света. Иначе идеята ни е да развиваме наши лица. Имаме много хора с журналистически опит, но не в телевизия, други без никакъв опит. При нас е Илия Вълков, който работеше в „Дарик радио“, който е наше основно лице. Той има скрити телевизионни таланти – цял живот само гласът му се чува, но сега като се и вижда, има много симпатично присъствие на екран. В екипа ни е и Надежда Цекулова, която е дългогодишен журналист и работеше като здравен репортер, но сега скача директно в дълбокото като водеща. При нас са още Петко Георгиев и Явор Стаматов. Те ще правят седмично коментарно студио, което ще се казва „Прозорецът“. Идеята му е да отваря прозорецът към света, да вади българските теми от домашния терен, на който се нищят и да гледаме на нещата малко по-глобално. Презумпцията ни е проста – няма начин България да има проблем, който а) да го няма никъде по другаде по света и б) някой да не му е намерил решение (бел. ред. – в интервю за "24 часа" Сашо Диков също призна, че води преговори за предаване по BIT. Евентуално то ще се излъчва в петък и ще е три часа. Веднъж седмично ще се излъчва токшоуто “Чужденец в сърцето ми”, което ще разказва историите на смесени бракове. След новините ще е рубриката “Писмо до България” – по алюзия с игралния филм).
Какво искате да има в програмата, което засега липсва и кога стартира BIT?
Стартираме в 07:00 часа българско време на 14-ти септември. Иначе какво ще има – много неща, даже не съм си мечтала какво още.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

Водещ: Времето на опашки за вестници отдавна мина. Тогава държавата трудно пусна монопола за хартия, който и позволяваше да указва натиск. Защо някога имаше опашки за вестници, а днес има фалити? Как монополът прави вестниците не свободни? И ако монополът значи несвобода, то какво значи цифровизацията, когато собствеността върху мултиплексите е офшорна. След натиска на медии за прозрачност в съдебната система, отвръща ли се сега на удар или просто става дума пак за бизнес? Кой защитава медиите, това ще коментираме днес с председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, Ралица Ковачева – поредният журналист, избрал гражданската журналистика и свободата и с Александър Пелев. По телефона ще чуем и Валери Найденов, в чиито кабинет се е обсъждало убийство, кои партии са били неформални редактори и колко свободни са медиите ден. Какво би ги направило по-свободни? Ще има или няма да има извънреден доклад на ЕК за вътрешен ред и сигурност? От Брюксел още сега ще чуем Диана Чепишева. Добър ден на Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Добър ден, Ирен. Добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: В деня на избора на главен прокурор стана ясно, че Брюксел ще оповести устен доклад за България във втората половина на януари, което предизвика определени дискусии. Нека да внесем малко яснота.
Диана Чепишева: Ами доста странно съобщение, ако трябва да го разгледаме в детайли. Най-напред Брюксел няма да го оповести, ако започнем от това. От друга страна – какво е устен доклад, впрочем? Аз самата си задавам този въпрос. За да внесем яснота наистина Комисията има намерение да информира устно работната група в съвета, която се занимава с механизма за наблюдение и проверка за България и Румъния. Всъщност за това става дума. Това не е някаква извънредна процедура, нещо, което ще се направи специално по този повод, конкретно на някаква дата или в определен момент. Става дума наистина за един нормален диалог и процес на информиране между Комисията и Съвета по този така наречен мониторингов механизъм. Но всъщност от къде започна всичко? От това, че ако си спомняте не толкова отдавна по повод драмите в Конституционния съд, ЕК предупреди България, че във всеки момент може да изготви извънреден доклад. И на малко по-късен етап беше уточнено, че въпреки че за сега не е планиран извънреден доклад и че плановете доклад за България да има в края на тази година остават в сила, Комисията има редовен диалог със Съвета и в рамките на този диалог ще докладва на Съвета какво се случва в България и по-конкретно с важните съдебни назначения от последните месеци. Аз всъщност останах с впечатление, че Комисията ще прати на Съвета някакъв документ. По-късно дойдоха уточненията, че всъщност става дума за устна размяна на информация, устно представяне какво се случва у нас. Така че за това става дума. Защо казвам, че Комисията няма да го оповести? Защото всъщност този диалог се случва при закрити врата. Комисията със сигурност няма да обяви публично това, което е обявила пред Съвета. Остава да видим каква част от тази размяна на информация двете институции ще сметнат за необходимо да направят публична и под каква форма.
Водещ: Това ще се случи следващите една – две седмици или?
Диана Чепишева: Малко е трудно да говорим за дати, защото всичко тук зависи от извънредния доклад за Румъния, знаете. Такъв доклад се пише заради усложнената политическа ситуация там. Той трябваше да излезе в края на миналата година. Комисията обаче не беше в състояние да го изготви. А изчака и някои последни събития в северната ни съседка. Все още няма дата за представянето на този доклад, но уточнението е, че това ще бъде втората половина на месец януари. Сега независимо дали това ще стане последната или предпоследната седмица, когато този доклад бъде одобрен и представен официално в Брюксел, веднага след това се предвижда Комисията да го обсъди в работната група на Съвета, за което вече става дума. И тогава естествено явно ще има и някаква актуализирана информация за случващото се в България.
Водещ: Вече имаме опит с журналистическите въпроси и посочването им като причина за България да се говорят не добри неща. Всъщност това стана по повод журналистическо питане или по друга причина?
Диана Чепишева: Вижте, аз мисля, че е най-малкото несериозно да се прехвърля по този начин проблема, защото Комисията е една институция, която когато иска да излезе с някаква позиция, тя намира начин да го направи, независимо дали е имало журналистически въпрос или не. Ако е имало – независимо дали този въпрос е дошъл от базиран в Брюксел кореспондент на някоя медия или от колега в България, който се е обадил на някой от говорителите, или е изпратил e-mail запитване. Имаме предостатъчно такива случаи. Имаме впрочем и съвсем пресен случай само от преди ден-два, когато без никой тук в залата да епитал ЕК какво мисли за коментарите на министър Симеон Дянков, че не е имало коледни бонуси за пенсионерите, заради това че парите от еврофондовете били изплатени късно, Комисията явно е била подразнена от това и сама разпространи съобщение по този въпрос, обяснявайки, че няма никаква връзка между парите от еврофондовете и коледните добавки на българските пенсионери. Т.е. когато има позиции, когато има коментари, те не се случват заради само и единствено журналистите и това, че някой нещо е попитал.
Водещ: Имайки в предвид обаче последните изявления на министър Симеон Дянков, може и пак да се подразни Комисията. Връщаме се сега у нас. В България се случва нещо подло, нещо страшно, а хората, позволили да бъдат постоянно облъчвани от плазмата, хората, допуснали да дишат, да се хранят и да заспиват на този фон дори не го осъзнават. Всичко това започва в края на миналата година, когато бе финализирана скандалната сделка за продажбата на бившата медийна империя на ВАЦ. Последният работен ден, така дело на Инвестбанк, на Петя Славова, изкупи дълга на медийния холдинг и банкерката стана мажоритарен собственик на вестниците „Труд” и „24 часа”. С това агитационната група на борисовите фаворити печатните издания на Делян Пеевски, Диляна Кръстева и Цветан Василев се увеличи с още няколко многотиражки. Това написа Еми Барух, не пропускайки сблъсъка между Булсатком и БТВ. Точно преди 7 дни коментирахме, че кресливостта на сюжета около Аспен някак закономерно заглуши един доста по-притеснителен сюжет – този за собствеността върху мултиплексите. Тогава чухме и от Капка Тодорова от „24 часа”, че в Германия няма как такава собственост върху мултиплеските да е истина. До колко медийните скандали от седмицата –нахлуване на икономическа полиция в ТВ+ и продължаващите спорове между БТВ, Булсатком, от днес вече е спрян сигналът и на ТВ7 към Булсатком, е всъщност само един търговски спор? Станахме свидетели и на още коментари. Когато полицията пази половината ефир, логично е страхът да завладее другата половина. Вземеш ли на абордаж държавата за подобно нещо, значи ефирът не е свободен. Това пък написа Стела Стоянова в „Стандарт”. До преди един час и половина според статистиката на сайта – прочетено от по-малко от 500 души. Не грешим ли, когато затваряме медийните спорове в една изкуствена експертна лексика? В крайна сметка основната цел на журналистиката е да информира хората, както и да намира начин да им казва просто и яно кога някой пречи на журналистите да си вършат основната работа. Ако се замислим, имаше някога опашки за вестници. Днес ни казват, че има опашки за реалити забавни формати. Това ли е обаче истината? Колко е голяма пропастта между младите, за които интернет е у дома и другите, които дават повод за констатациите, че на изборите обикновено побеждават телевизорите? Преди година Райна Константинова пожела на журналистите да казват истината. Тогава, независимо дали я четат, гледат или слушат, хората ще им вярват. Година по-късно не съм съвсем уверена, че след цифровизацията хората ще получат по-добро качество. Технически да, но дали само техническото качество е важно? Колко още редакторска власт има в ръцете на мултиплексите да определят кой да и кой не? И имат ли връзка поредните и последни медийни скандали в едни по-невидими процеси? В крайна сметка има ли разлика кой държи някакъв монопол – някогашният на хартията, по какво се различава от днешния- на рейтингите или офшорната собственост? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марина Димова, Юлиян Бакалов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Няма да се уморя да Ви каня да коментирате на страницата ни във Фейсбук. Как да ни намерите? Вече мнозина знаят – изписвате на кирилица „Клубът на журналистите” – БНР и сме заедно в социалната мрежа. В крайна сметка журналистите и Вие хората сме едно. Всички останали с политическа или икономическа власт, са от другата страна по дефиниция. Конституцията на развитите страни защитава правото да бъдем информирани, а не забавлявани. Ако сме активни в коментарите, това винаги ще е в наш плюс, а не в наша вреда. Много ми се иска да сравним някогашния контрол във вестниците във времето, в което за тях имаше опашки с днешните мутации. В началото да чуем коментара на Валери Найденов.
Валери Найденов: Така е, но този контрол продължи само една година. След промените. След това обаче много се намеси държавата. Изобщо повечето нови вестници бяха създадени с държавни пари, субсидирани вестници. „168 часа” и „24” всъщност бяха единствените, които се самосъздадоха. После веднага почнаха да ни клеветят, че то не било чисто зачатие. Може да не е било 100% чисто зачатие, но все пак беше истинско професионално зачатие, докато другите бяха едни от държавна епроветка. Какво се е месила държавата, освен че ни създаде конкуренти, отказа да ни разпространява. Имаше разпространител на вестници и той беше монопол. После пък печатниците отказаха да ни печатат по едно време. После /…/ взеха да ги /…/ От банкера Венци Йосифов разбрах, че в кабинета на Виденов се е разисквало моето убийство месеци, преди да убият Луканов. Най-тежкият момент беше през лятото на 96та година,започна дъмпинг, който съсипа всички вестници. Това хората са го забравили, но това беше много по-тежко от днес. Тогава, след като ме уволниха, „24 ” слезе под „Труд” като продажби. „24” взе да сваля цената първо на 7 цента, после на 3 цента, накрая стигна до 1 цент през зимата на 97-ма година, когато станаха известните събития. Значи представяте ли си днес е около 70 цента, как може същия вестник да се е продавал за 1 цент? Това е абсурдно и така „Труд” беше принуден да се продаде на ВАЦ, иначе фалираше. В тогавашния закон за конкуренцията имаше изричен сегмент, който даваше възможност на премиерът да спре този дъмпинг, обаче Виденов го насърчаваше, а Софиански и Костов също не направиха нищо. Чух, че имало намеса и в Германия. Не знам, само това чух. Та тогава още умря конкуренцията в българското вестникарство. Така наречените медийни експерти, дето днес тъгуват, тогава дори се радваха. Казваха, че ще дойдат едни западни критерии във вестникарството.
Водещ: Ако трябва да направите сравнение между тогавашните условия за журналистиката и днешните, какви биха били приликите и разликите?
Валери Найденов: Нещата са много различни. Мисля, че целият бизнес на нашата професия е в голяма криза в момента. На първо място вестникарството, след това обаче и електронните медии започват да навлизат в същата криза. По редица причини. То трябва цели вестници да изпишат. Обаче пък имаме интернет. Т.е. вече има много повече информация, няма никакъв смисъл да се цензурира. Това е просто, защото тази информация влиза в интернет и веднага се научава навсякъде.
Водещ: Е, научава се, но дали това е достатъчно достоверен източник? Все пак ние журналистите, знаете добре, спазваме някои елементарни правила – достоверност. Докато в интернет нещата не стоят по този начин.
Валери Найденов: Ами не са по този начин, но ако го нямаше интернет, щеше да има цензура. Добре, че го има интернет, от гл.т.на читателите. Иначе ние журналистите естествено мислим за /…/ Явно че сме ударени, явно, че има някакво икономическо свиване. Не само кризата е виновна, но и други тенденции – много сериозни. Реклама изтича. Вече няма реклама. Интернет рекламата е монополизирана от някакви чужди /…/ Просто и това се изсмуква от България. Естествено, че журналистите тук ще обедняват. Но че има интернет, това пък прави безсмислено да се монополизират вестниците.
Водещ: Тогава защо се случва?
Валери Найденов: Ами не знам защо се случва. Има някакви интересни процеси. Ако говоря за тези вестници, които там са групирани от /…/ явно има някаква голяма финансова сила, която си е поставила за цел да губи пари съвсем безсмислено.
Водещ: Мислите ли, че това може да има някаква връзка с наближаващите избори?
Валери Найденов: Ами то започна от предишните избори. Така че то е трайна тенденция. Не може да се обясни само с тези единични избори сега.
Водещ: Добър ден и на гостите ми в студиото – добър ден на професор д-р Георги Лозанов. Като че ли са две сюжетните…
Георги Лозанов: Доцент.
Водещ: Доцент Георги Лозанов. Хем го говорихме. Чуждите лапсуси са много прилепчиви. Като че ли са две сюжетните линии и условно е едно главното действащо лице. ЗРТ има, Закон за печата не, а линиите са две. Няма правила – това важи за вестниците. Докато за електронните медии нещата са малко по-сложни и още по-усложнени от предстоящото качване на мултиплекси. Има ли значение кой държи монопола обаче в крайна сметка, защото дали ще се държи хартията или дали ще имаме мултиплекси под формата на офшорки, май е едно и също?
Георги Лозанов: Ами има значение преди всичко, че има монополи и когато има монополи, това е проблем, но работата е да уточним какво наричаме монопол? За да можем да отговорим на този въпрос, трябваше да имаме част от закона и за електронните медии и закон за печата, в който да се говори за прагове на концентрация. Аз го говоря това нещо, както се казва, от сутринта. Това е едно и също, всеки път се повтаря, всеки път става изведнъж покрай някакъв конкретен повод тема. Почва да води за кратко дневният ред на обществото и на медиите. След това няма никакви последствия и пак се връщаме в същата позиция. Сега можем да правим разни заклинания. Да казваме „не е хубаво така или така” и вече всеки според това къде стои и от къде гледа, да казва, че тези неща са хубави или не са хубави. По отношение на мултиплексите, първо се надявам най-после тази цифровизация с всичките дебати, които буди, да тръгне, защото самото закъсняване е форма на ограничаване на свободата на словото. И това е тема, която от 10 години я говорим и все е в това положение. Има един срок, който е написан, за да може да тръгне, да може да се появят и нови конкурси, които да влязат и нови собственици. Там има СЕМ, има някаква възможност да се намеси, в зависимост това са търговски отношения. И в определянето на програмите, които ще се разпространяват на първия етап. Около 4 програми, така да се каже, СЕМ може да протектира от гл.т. на обществения интерес. Заедно с това естествено обществения мултиплекс – това са програмите на обществената медия, на БНТ. Надявам се, че те ще запази своя общо взето балансиран тип медийно поведение, в което няма подозрение поне изказани на глас за драстични политически или каквито и да било други ангажименти, или корпоративни. Така че със сливането на мултиплексите да се отвори процесът, за да може да има след това и нови конкурси, тъй като когато се затвори аналоговият ефир, очакването на 1 септември тази година, след това вече този целия ресурс трябва да се превърне, увеличен многократно от цифровизацията, в едно ново поле за този тип комуникация.
Водещ: Казахте търговски отношения, но точно преди седмица от член на Управителния съвет на БНТ Анета Милкова чухме притеснения, че те са принудени да преговарят с едно юридическо лице, вярно юридическо лице, на офшорна фирма. До колко тези търговски отношения бихте могли да бъдете гарант за едно неизнудване от страна на…
Георги Лозанов: В никакви търговски отношения СЕМ не може да бъде гарант. Да не говорим първо,че това е сфера за преноса, а СЕМ се занимава с регулация на съдържанието. Има други регулатори, които се занимават с преноса. Има друг регулатор, който се занимава с конкуренция, с нелоялната конкуренция. И в това отношение сме абсолютно в страни поставени от този процес. Но пък разбира се СЕМ, не знам защо е така,от самото начало е било така, винаги натам са големите очаквания, че той ще извърши нещо. И аз непрестанно съм в позиция да обяснявам какво може да се извърши и главно какво не може. Заедно с това, когато човек е поставен някъде, за да прилага един закон, хайдутски така да се каже някакви жестове не са адекватни и не дават по-добър резултат от това да се опитва непрестанно да променя нормативната база, което аз непрестанно се опитвам да правя в дебати, например имахме много голям дебат в началото на миналата година.
Водещ: Оптимистично като намерение и песимистично като краен резултат обаче.
Георги Лозанов: С Фондация „Аденауер”, който така да се каже на маса, като театърна маса постави всичките въпроси преди да се случват. Това ще бъде, това щ бъде, това ще бъде. Всичко това после се случи. Защото сега сме в един период, който аз наричам и не само аз „медийни войни”. Да се направи една разлика между медийни скандали и медийни войни. Медийните войни за разлика от медийните скандали, в които и от двете страни имат някакви разбира се размяна на удари, опитват се да се взаимно компрометират и да създават скандал, или най-често и двете страни се компрометират. Но скандалът минава и те продължават да живеят своя бизнес живот. Докато медийните войни се водят на живот и смърт.
Водещ: И обикновено завършват с размяна на собствеността.
Георги Лозанов: До край или някой изчезва от картата. Значи влезе конкуренцията и въобще животът е медийната среда в този остър, меко казано остър етап, когато вече битката е много голяма и има много причини. Има и глобални, имаме и много локални и за това именно има смисъл да правим този анализ. Във всички случаи не сега веднага, за да не губя времето.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев. Бивш журналист няма, но има юристи журналисти. По какво се различава монополът някога от монопола сега?
Александър Пелев: Това е много труден въпрос, да се отговори.
Водещ: Обикновено в съдебната зала това се доказва най-трудно.
Александър Пелев: Да. Има си съответните критерии. За това имаме и съответен орган, който отговаря за тази работа в лицето на Комисията за защита на конкуренцията. Тя се занимава с едни много специфични материи, за това понякога хората недоволстват, че толкова бавно тя излиза със становището, но общо взето, за да посочиш някого с пръст, че е монополист, това не е толкова просто това действие да се извърши. Иначе другото би било набеждаване. Но аз искам да заема повод от това, което каза доцент Лозанов, специално за да го допълня защо се получава така, че СЕМ винаги някак си е първи на абразурата. Може би хората се лъжат от самото му наименование. Съдържанието вътре в това наименование на словосъчетанието електронни медии кара хората да си мислят, че това е органът, който всъщност трябва да се занимава от-до. По цялата номенклатура с тези канали за разпространение на информацията. Да. Вие реално нищо не можете да управлявате и по закон. Вие може само да следите за съдържателната страна на нещата, за съжаление може би, за добро или един Господ знае. Но в случая, когато става въпрос за търговските взаимоотношение, това, което и ти каза за притесненията на представителите на БНТ. Действително, когато има конкуренция, а конкуренцията е когато има повече от двама участници, със сигурност, защото в момента на пазара, за който започнахме да говорим, на разпространението, тази сложна не българска дума – мултиплекс, това означава, това са операторите, които разпространяват. Те са техническото средство, което трябва да разпраща сигнала на съответните телевизионни канали. И тези разпространите са само двама, като единият реално притежава бившата мрежа на държавна мрежа от ретланснатори радио и телевизионни по цялата територия на цялата страна.
Водещ: Която на времето не беше извадена от БТК.
Александър Пелев: Която не беше извадена от БТК. А пък другият по принуда, тъй като има естествени географски точки, всяка една държава има своята геометрия, така да я кажем, в релефа на държавата – планински възвишения, долини, всичките тези особености на релефа налагат определени граници на телевизионния и радио сигнал. Единият участник притежава точките, на които най-хубаво се разпространява сигнала и вторият участник е принуден да мине през него. Нормално е да има такива естествени монополи. Не може да има три реки Дунав, нали? Има една. Няма как да стане, но вече тук е въпрос на законодателство и на въпросните търговски преговори този, който държи река Дунав, той няма да пусне свободно всеки да мине, образно казано, но пък тук е ролята на закона и на съответния регулатор, който аз не знам точно кой е в случая наистина, който да каже на…
Георги Лозанов: Аз казах, че СЕМ има някаква намеса.
Александър Пелев: Да, има някаква.
Георги Лозанов: Ние от 12, 4 да се намесим, това не е толкова минимално.
Александър Пелев: Да, не е минимално наистина.
Водещ: Обаче малко ми се получава като партия на офшорен шах. Добър ден и на Ралица Ковачева. Поредният журналист, избрал свободата, свободната практика. И може би влизаш в обяснението „някои изчезват” при тези медийни войни. На теб ти се получава много с изчезването.
Ралица Ковачева: Така като го казваш малко твърде героично звучи. А не искам да звучи така. Просто смятам, не че във всяка друга професия го няма, но журналистиката е професия, при която ежедневно и ежеминутно правиш твърде много избори и голяма част от тях може би не подозираш, че са важни, структурно определящи за живота ти. А последните години смятам, че на журналистите им се наложи да избират повече от обикновено. Така или иначе ситуацията, за която до сега става дума, не предполага избор. Това е монопол – липсата на избор. И просто аз, колебаейки се дали моят голям проблем с моята професия е всъщност икономическите зависимости, политическите зависимости или драстичното влошаване на качеството на упражняване на нашата професия, нахлуването на някакви хора буквално от кол и от въже, чудейки се кое е най-малкото зло, не можах да реша и просто реших, че трябва да намеря някакъв страничен път, в който нито да изоставям професията си, нито да се георизирам като от някакви блогове и неформални трибуни да плюя колегите, които не са направили моя избор. Така че не бих казала, че съм избрала свободата, а по-скоро се дистанцирах. Не твърдя, че това е най-правилният избор. Но си мисля, като слушам о сега разговора за какво следва от този цифров монопол, за който говорим – първо си спомням репликата на Капка Тодорова, колегата от Германия в миналото предаване, тя каза нещо много важно. По повод офшорната собственост. Каза, в Германия не може да съществува такъв вариант, в който правото да бъдеш информиран, е офшорна собственост. Ние много си говорим чия е собствеността върху техниката или върху ефира, или върху канала. Всъщност става въпрос за това – за правото да бъдеш информиран. Неслучайно и диалогът, който водим с ЕК в лицето на комисар Нели Крус от няколко месеца, става дума точно за това – за прозрачната собственост, за ясните хора, които дават парите. Защото смятам, че един от проблемите на българските медии винаги е бил, че няма медийни хора, няма издатели par excellence, които да искат да правят медии. Обикновено имат някакъв бизнес и след това или се търгува с влияние, или трябва едни пари да се преперат, или има някакви мотиви, според които се създават медии.
Водещ: Много лесно медиите влизат в някакви зависимости. Това е проблемът.
Георги Лозанов: Само да кажа, че проблемът с офшорните зони и собствеността там, още от времето на НСРТ стоеше, но се оказа, че чисто от гл. т. на търговските свободи, така да го нарека, малко некомпетентно юридически, няма право законодателят да наложи подобно ограничение, иначе ние все сме искали да нямаш възможност да правиш медии, ако си регистриран. Това се оказа не юридически сериозен проблем, който аз помня от 15 години, защото още от самото начало, когато се появи регулацията, започнахме това. И може би тук човек с юридическа компетентност повече ще знае.
Александър Пелев: Да, аз това исках да кажа в допълнение, че по принцип в последно време по ред причини по моите скромни наблюдения, думата „офшорна собственост” придоби едно /…/ значение.Общо взето псуваме се на офшорки. По стечение на обстоятелствата съм запознат с тази материя и мога да кажа, да обърна внимание примерно на следното. Четейки случките в различните източници за това, което става между БТВ и Булсатком, на мен ми мина през погледа и това, че всъщност действителният собственик на медийната група, към която големи корпорации са регистрирани в такива зони поради ред причини. Значи тези регистрации се правят не само някой да се скрие и никой да не знае кой е, най-вече по света те се използват с цел оптимизиране на данъците. И няма никой, който по желание, освен Лорън Бъфет може би иска да си плаща данъците, и за това тези зони съществуват.
Водещ: Малко е парадоксално обаче това оптимизиране на разходите, при положение, че медиите ще бъдат длъжни да плащат на тези хора за преноса.
Александър Пелев: Причините могат да са най-различни. В случая аз не искам да гадая. Ако човек седне да изследва с точност какво е, никога няма да стигне, защото това са едни конфиденциални дейности. Защо един собственик инвеститор избира да държи инвестицията си чрез регистрация в такава зона? Но пак казвам – те обикновено се използват тези регистрации най-малкото, защото в повечето развити икономики има данъци, включително и върху нарастване на стойността на капитала, така да го кажем. Т.е. ако стойността на едно предприятие се увеличи и ти искаш да го продадеш, ти трябва да платиш данък и върху тази увеличена стойност. На своята държава. И за това се ходи в такива офшорни зони, за да не плащаш този данък. Може това да е причината, но да не влизаме в тези подробности.
Водещ: Ще продължим след малко.
Георги Лозанов: Да, само още да кажем, че собствениците на мултиплекси са ограничени и от друго. На първи етап трябва задължително да разпространяват един кръг от програми, които преди са имали достатъчно голямо ефирно аналогово разпространение. Така че и там имат известна предварителна, независимо от търговската страна на преговорите, предварителен ангажимент.
Водещ: И дали това не е връзката между случилото се в ТВ7 и изобщо разболелите се напоследък спорове между Булсатком и БТВ? До колко икономическа полиция, която нахлува в ТВ+ също беше коментирана по начина, по който би трябвало или по-скоро не, по който би трябвало, а дали беше коментирано свободно? Саксии с марихуана, незаконно пребиваващи чужденци, ислямска литература са намерени в офисите на ТВ+ разбра една друга телевизия малко преди обиска да започне. Това беше шеговитият прочит, а с по-сериозният ще продължим след малко. До колко „разделяй и владей” описва относително точно взаимодействията между различните медии и журналисти? Дали само конкуренцията е поводът и едно по-ясно разграничение между рейтинг и доверие няма да е по-прилично по отношение на стандартите в професията? Нека чуем отново коментар от Валери Найденов.
Валери Найденов: Сега много злоба между другото се носи из колегията. Може да имаме ограничения, може да ни се даде, но в зависимост от амортизацията. Ако разгледате социологическите проучвания за авторитетите, ще видите, че нашата професия е доста по-високо доверие, отколкото да кажем парламент, или съд, или прокуратура. Ние сме доста зле, а между другото БНР е съвсем добре.
Водещ: Е причината е може би малко по-опърничевия нрав на старата къща.
Валери Найденов: От къде въобще ще научат хората какво се случва, ако не са журналистите? Защо трябва да се насъсква яростта към този, който ни казва истината? Защо трябва да се убива пратеника, както се казваше едно време?
Водещ: Да де, но това са едни древни правила, които би следвало да сме израсли отдавна. Как ще коментирате влизането на следователи в ТВ+?
Валери Найденов: Ами не знам как да го коментирам. Не ми е приятно, тревожно явление, но просто в този момент няма никакви факти излезли.
Водещ: Дали това не са осколки от започналите вече цифрови войни?
Валери Найденов: Значи аз, доколкото разбирам, ТВ+ не е самата Булсатком, а нейн филиал. Очевидно съвпадат нещата, и ако е така, това е много трудно. Какво да коментирам, като не знам.
Водещ: Не се ли случва обаче често журналистите да изпадаме точно в такава ситуация при липса на официални изявления, да не знаем как да коментираме.
Валери Найденов: Няма нищо само в това човек да каже „чакайте, сега”. Не знам, нямам факти. Какво да коментирам? За други неща, които знам, мога да коментирам. Ето, питайте ме нещо за „24”.
Водещ: Да си кажем нещо за партийната книжка на Софианцки. На времето имаше ли реакции от страна на читателите?
Валери Найденов: Ами предполагам, че е била вегативна. Тогава нямаше обратна връзка. Тя е сътворена в щаба на БСП. При мен я занесе /…/ Донесе я два часа преди срока за публикация. Зад всичко стои БСП, щабът тогавашния на БСП.
Водещ: Може ли сега да се случи подобно нещо?
Валери Найденов: Напълно е възможно да се случи, но този опит показа, че това е глупост. Човек трябва да пише и колкото може да не върши черната работа на политическите играчи, защото това е грешка. Ако се наложи да напуска. Аз съм го правим, понеже съм могъл да си го позволя. Много хора не могат да си го позволят.
Водещ: Как би изглеждала една държава без журналистика? Без истинска журналистика.
Валери Найденов: Много цитати има. Държавата, в която аз съм живял до 890та година, беше държава с едни добри журналисти, които обаче имаха цензура и в крайна сметка знаеха много добре коя е границата и че не могат да я прекрачват. Въпреки това те мечтаеха да е прекрачат. Спомням си, във вестник „Новини” излезе една информация, че през лятото няма лимонада. За малко да уволнят главният редактор, защото не можело пред партийният конгрес да се клевети. Вестник, в който работех, даваше да пуска някои критични материали. Аз също съм писал. И в един момент за малко да го закрият. Днес между другото, колкото и да сме недоволни от днешните вестници, те са светлинни години, сравнение с онези тогава. Много по-свободни, много по-компетентни, професионални, по-шарени са. Все едно да сравняваш първите кадри на братя Люмиер с днешното холивудско кино. Не знам Вие как се усещате, но аз имам такова изобилие от информация, каквото никога през живота си не съм имал.
Водещ: Да, но какво трябва да четем, чии бюлетини тайни трябва да четем, за да разберем пък кои са собствениците на българските медии? Вие казахте, че не ги знаете. Може би бюлетините на МВР или други?
Валери Найденов: Тази група, която е свързана с Корпоративна търговска банка, малко ми е неясно да Ви кажа право – аз не виждам икономическата логика. Там има един вестник „Уикенд”, който явно печели пари. Всичко останало губи. /…/ те нямат никакво влияние. Нулево влияние върху политиката. Колкото и някои да ненавиждат и да нападат „24” и „Труд” – това са вестници. Които имат каквото и да е влияние сред вестниците. Не броя телевизиите и радиата. Имам в предвид вестник, който се издава. Сега, ако говорим за „24 часа” и за „Труд”, защото постоянно се пишат какви ли не работи за тях, има една фирма, която е собственост на Венелина Гочева и която е взела заем от банката на Петя Славова. Не знам как го тълкувате, но за мен Венелина Гочева е най-добрият до сега управител. Тя е истински журналист. Беше при създаването на „24 часа”.
Водещ: Аз това не го оспорвам, но имате ли отговор на въпроса кой е собственикът?
Валери Найденов: Формално тя е собственикът и може да се окаже, че действително е така. Вие какво мислите, че при ВАЦ, другарят /…/ беше собственик? Освен, че не беше собственик, той малко разбираше от вестници. Хайде, той малко разбираше, но имаше едни други, които хал хабер си нямаха от вестникарство. Но ние българите нали плюем. Защо не плюха тогава, когато ВАЦ съсипа българския печат с идването си?
Водещ: Да, но пък се чуват гласове за това, че в тези години ние бяхме много по-напред в класацията по степен на свободата на словото, докато сега сме на…
Валери Найденов: Ами именно това съсипа ВАЦ. ВАЦ е този, който наложи монопол и монополни стени.
Водещ: Имате ли усещането, че все по-често журналистиката ще става гражданска, но пък това ще я лишава от доказателство, от увереност за достоверност?
Валери Найденов: Аз не смятам, че достоверността е намаляла, защото преди 10 ноември, освен че се лъжете, и се криеше.
Водещ: Е не, ние говорим за принципи в професията все пак.
Валери Найденов: Тази конкуренция, която възникна благодарение на интернет. Вижте този сайт бивол.
Водещ: Както те казват – той се хоства, обаче в чужбина е по-сигурно.
Валери Найденов: Да, но го има. Цитира всички в България постоянно.
Водещ: Е преди имаше западни радио станции.
Валери Найденов: Ако това е било истина. Два различни монопола – монопол на запад, монопол на изток.
Водещ: Монопол на Изтока и монопол на Запада. От тук нататък ми се иска да продължим с коментара. Може ли да има такова нещо?
Георги Лозанов: Може ли аз тук да оспоря някои неща, които господин Найденов каза? Влизайки в стари спорове. Първо той каза за някакви експерти, които са твърдели и са одобрявали присъствието на ВАЦ. Да кажа, така да се каже, да се саморазкрия. Аз бях сред тези експерти и винаги съм казвал, че в някакъв смисъл свободата на словото започна да пада, когато големите чужди инвеститори, независимо от портретите, така да се каже, бизнес портретите на всеки един от тях, започнаха да излизат от България и се намесиха от местни натрупани през Прехода капитали. Тези капитали носят много по-голям проблем за свободата на словото, отколкото ВАЦ, който се интересуваше примерно от малките обяви да отиват пряко парите като форма на печалба. И от там нататък нямаше други специфични…
Водещ: Така наречената редакционна политика не беше извадена пред скоба.
Георги Лозанов: Сега основният проблем, пред който се изправяме, е как да намерим начин да ограничим влиянието на собствениците върху медиите, които притежават, защото аз не един път съм казвал, че най-просташката поговорка в този случай е „който плаща, той поръчва музиката”, тъй като всички знаем, че информацията е освен стока и човешко право, и във връзка със стоката –да, малките обяви отиват в Германия, но във връзка с правото, това значи, има свобода на словото, когато с журналистика се занимават журналистите, а не чрез тях някой друг, през някои други интереси – икономически или каквито и да било други. И за това онези капитали им носеха много по-малко влияния, икономическо върху съдържанието, от местни капитали. Това е съвсем естествено. Така че аз още, когато започнаха те да се оттеглят, бях сигурен, че влизаме в много лош период. Мисля, че съм го писал не един, два пъти. И от там нататък много трудно е вече и за това се нуждаем от спешна промяна на нашето законодателство и за това все говорим за нови текстове. Ето, прагове на концентрация. При това не става дума за някаква репресия срещу бизнеса. Те трябва да се направят така, защото и това е важно.Медиите са предприятия и те също трябва да оцеляват. Не да направиш такава идея за свобода на словото, която да е бизнес утопия, защото пък нашите пазари са много малко и на тях не се оцелява. За това пък, когато вестниците почнаха да ги притискат технологичните и други обстоятелства, те силно избягаха към жълтата част, смятайки, че се защитават.
Водещ: Един вид съдене на картофи.
Георги Лозанов: Да. Точно така, към жълтите подходи и тематика, което пък започна да руши основното, пък което те имаха в повече, което беше техният капитал. Това беше доверието. И започна една снежна топка да се натрупва и да лети надолу по наклона.
Водещ: Ралица, между поколенията ли трябва да бъде разликата в отношението към журналистиката или някъде другаде? Защото сега разликата е между поколенията, онези от Фейсбук и останалите. Говорили сме си го помежду си.Какво като напишем във Фейсбук?
Ралица Ковачева: Такава разлика няма как да няма. Просто всичко в България е много на двете крайности, че и журналистиката да избяга от този процес. Това, което мен ме притеснява, наблюдавайки това, което се случва в нашата професия е, че се получава една дупка, липсата на едно средно поколение, което да предаде занаята, правилата, профсията от предишното към следващото поколение. Нашата професия се напълни с красиви момичета, които искат да ги дават на екрана, като метафора използвам. По телевизора, да. И хората, които смятаха, че тази професия е свързана с някакви ценности, с някакъв морал, с някаква цел, да образоваме обществото, да даваме на хората достатъчно информация, така че те да могат да избират и такива утопии – все повече хора напускат професията. И така в един момент ще се окаже, че поколението на тези, които сега нахлуват много нахъсани, но твърде неграмотни млади хора, изобщо не искам да ги характеризирам, някой да не се обиди, но това е една видима тенденция и по това, което чуваме и гледаме, те ще обучават следващите. Така в крайна сметка ще се случи. Но исках да добавя нещо одеве просто като пример се сетих относно това, за което говорихме до сега. Концентрацията на капиталите и това, което каза доцент Лозанов – законовите възможности. Има и други възможности.
Водещ: Повтарящата се мантра – хората искат реалити шоу. Това просто няма как да е истина.
Ралица Ковачева: Относно концентрацията, само да довърша примера, който исках да дам. Когато миналата година имаше такава опция да се случи във Великобритания, благодарение на една сделка, която Мърдок искаше да сключи там, тогава британските медии на чело с BBC се самоорганизираха и инициираха една кампания, апелирайки към държавата да не допуска тази сделка, защото ще има твърде голяма концентрация на собственост и това ще заплаши плурализма и свободата на словото. Тя не се случи поради може би скандала, но така или иначе имаше от самите журналисти тръгна, от самите медии. Докато освен че ние с Вас си говорим по тази тема, аз не виждам някакво сдружение да върви из гилдията.
Георги Лозанов: Да, защото е лошо, че журналистическите акции във връзка с медиите обикновено са продължение на интересите на собствеността, а не са друга независима гл.т. спрямо ставащото. И заради това не винаги можеш да се довериш на тях от г.т. на обществения интерес.
Александър Пелев: Аз се замислих Ралица това, което каза за визуалната страна на хората, които се показват по телевизора в момента. По стечение на обстоятелствата знам от мой приятел за посещенията на един куп девойки, които непременно искат да станат телевизионни водещи на предаване. Хора, които никога не са се занимавали с телевизия в живота си. Не само с телевизия, но и грубо казано сигурно за последен път са писали нещо в училище. И това е едното от страшните неща. Някак си реалитито, за което Ирен каза, да с реалити някакъв човек, който грубо казано е хванат с капан в гората, изведнъж става много известен, защото го дават по телевизора.
Ралица Ковачева: Да и после почва да води новини, което е по-страшното.
Александър Пелев: А защо е известен? Защото са го показвали по телевизора.
Водещ: Защото в партиите често се споменава мантрата – хвани една мечка, покажи я по телевизора и тя ще стане известна. Това го е цитирал един шеф даже тук в радиото, но неговата съдба не беше много завидна.
Ралица Ковачева: Това е мечка все пак. Остава си мечка. Не става човек.
Георги Лозанов: Не съм малко по-различен. Особено във връзка с реалитита, с жълтата преса. Разбира се нашият проблем е, че завладява територията на сериозната журналистика. Но сами по себе си това не са формати, които си заслужават да стоварваме гражданския гняв. Нека да кажем, че това е една комуникация, нека да си кажем нещо откровено, разбира се това по-малко е валидно за обществените медии, но общо взето медията е ниска публичност. Който търси някакви високи истини и някакви високи интерпретации, отива в друга сфера – отива в библиотеката, отива в театъра, някъде там. Отива в храма, пък където има финална истина. Медията няма право, знаем, на финална истина. Медията има дебати, плурализъм. Там са и политиците, и шутовете, и факти разбира се. Но това, което казва Ралица – самата професия, като че ли действително напоследък е загубила … Аз казвам, че това е една от градските професии, в които се възпроизвежда и възпитава градския човек. Разбира се градски така се води. Журналистическата професия за съжаление губи този…
Александър Пелев: Аз ще си позволя да продължа мисълта на доцент Лозанов, че това се получава според мен поради факта, че от собствените си наблюдения хората стигат до извода, че да речем единствено възможния или постижим начин до достигане на тази професия е, като да речем да се включиш в някакво реалити, а не защото трябва много да четеш и много да знаеш. Но има един друг аспект, според мен който по мое наблюдение, той касае цялата ни икономика – това е много трудният ни достъп до кредитен ресурс в България. Значи медия се прави с пари, всички това го знаем. За разлика от тези общества, за които Ралица каза, те са отдавна утвърдени общества, там икономиката работи от столетия по един и същ начин и в прогресивен начин. В момента ситуацията по моите наблюдения в България е такава, че ако искаш да започнеш и то това не е от сега- това от години продължава, банката в България не е човекът, посредникът, който трябва да движи чуждите пари и който ще ти помогне да го направиш. Ти може да отидеш с най-прекрасния проект…
Георги Лозанов: И как ще върнеш в кредита, защото в България медийният бизнес все повече престава да бъде печеливш бизнес.
Водещ: Дори в закона за банките и кредитното дело пише, че когато банката получи като обезпечение някакъв имот, или да кажем някаква медия, тя трябва в прилично кратък срок от време да упражнява правото си на собственост. Нали, това е така или не е, офшорната зона е много сложно да се установи.
Георги Лозанов: Аз не знам за медии, които са иззети от банките, но знам за опити. Но да са се случили такива неща, не съм още запознат.
Водещ: Не, няма все още случили се, но може да са се случили в подморието. Ще виждаме ли как Брюксел коментира и натрапчиво повтаря за санкции по отношение на нагона за обяздване на традиционните медии, иначе казано? Ще могат ли хората да продължат да твърдят, че примерно БНР звучи опозиционно?
Георги Лозанов: Ами вярвам, че в тази общо взето голяма криза за медии, която има и по-глобален контекст – ние в началото на тази година правихме с ключови експерти бих казал направо световни, към Дом за науките на човека на Ивайло Злеполски една конференция, която се казваше „Демокрацията бонус за своите медии”. Има общо взето усещане, че медиите вече не вършат достатъчно гражданска работа, особено традиционните. Някак си има отчаяние по отношение на тях или силна загуба на доверие. Както и да е. Да не се връщам към това. Но понеже ме питате за обществените медии, аз мисля, че обществените медии в цялата тази криза общо взето се държат. Не казвам държаха, защото мандатите изтичат на директорите скоро и вече минава един период. Но се държаха достойно, независимо от това, че аз самият съм имал различни претенции при избора на директори и т.н. На края като чертата тегля, мисля че достойно и даже си позволих да кажа нещо, което обърна собствените ми представи през Прехода. Казах, че държавното финансиране през бюджета в момента, като че ли се оказва най-невидимия по отношение на рискове за свободата на словото източник за финанси. Нещо повече. Позволих си да кажа, че не е лошо понеже картината изчезва, тя изчезва, а все още в тя в съзнанието на хората има потенциала на една по-аналитична и по-качествена журналистика. Да направим като във Франция и един не голям фонд за проекти за хартиени вестници с обществена функция да могат да бъдат по аналогия с електронните медии също запазени.
Водещ: Как да се случи обаче това на фона на това…
Георги Лозанов: С малка промяна в закона и с малко пари.
Ралица Ковачева: Или шведският модел. Големите печеливши вестници заделят една сума, под формата на данък, който подпомага малки, локални или такива, които сме оценили, че имат обществено значение.
Водещ: Могат ли медиите да променят…
Ралица Ковачева: Ами шведите като дойдат, тогава.
Водещ: Шведите като дойдат ние обикновено обещаваме, че ще стане, но става дума за маса в случая и малко ни се получи като виц. Не е шведски, а съветски. Могат ли медиите като четвърта власт да променят останалите власти? Все още могат ли?
Александър Пелев: Според мен могат, защото те са канал за предаване на идеи и на мисловни влияния, и безусловно, то в нашия случай пословичен стана Гъобелс, но съм сигурен, че ние като хора, които сме започнали живота си в една държава, която се базира на една единствена идеология, знаем точно добре на гърба си какво значи да ти спускат непрекъснато една и съща идея. Така че винаги,когато се движим успоредно на априлската линия на партията, нещата стават много притеснителни.
Водещ: Но пък от друга страна не сме забравили, че миналата година можем спокойно да наречем годината на коментарите на посланиците у нас по отношение на собствеността в медиите.
Александър Пелев: Ами то не знам защо трябва да се налага да ни го коментират чуждите посланици, но някак си у нас така се получава усещането или поне моето наблюдение е такова, че „абе оставете ги, те не са напълно наясно за какво става въпрос.” А аз съм абсолютно убеден, че хората много добре следят и много добре знаят за какво става въпрос.
Водещ: Ралица беше на срещата с еврокомисар Нели Крус.
Ралица Ковачева: Да, бях. Много нагло се държаха представителите на хартиените вестници. Да ги обединим – издателите от другата страна на масата.
Водещ: Наложи се тя иронично да пита „имате ли паметник.”
Ралица Ковачева: Да. Но аз понеже мисля, че към финал вървим, нали съм права? Искам да завърша с нещо друго. И то е пак свързано с професионализма. Смятам, че това е пътят, защото не обичам така просто да си говорим какви са проблемите. Правим го непрекъснато. Всички сме наясно. Значи, докато държавата и институциите от типа на СЕМ и всички други отговорни лица, си вършат работата, т.е. търсят законодателни решения на въпросите, това, което за мен е голямата битка за нас и което би помогнало много за решаването на проблемите, за които говорим – е връщането на професионализма в професията. Компетентни, знаещи, отговорни журналисти. Това за мен е решението, защото само компетентният, знаещ и отговорен човек не може да бъде лесно търгуем, лесно контролируем, лесно продаваем.
Водещ: Такива ли кандидатури очаквате, доцент Лозанов, по отношение на БНР и БНТ и кога?
Георги Лозанов: Е, аз се надявам, че ще се явят най-достойните за тези ключови места в медийната среда. Изтича единият мандат на генералния директор на БНР в края на май, дано не ме лъже паметта, а на директора на БНТ – края на юли. Месец –два напред, както винаги, се обявяват конкурсите, за да има време да се подготвят за един месец кандидатите и след това следват събеседвания.
Александър Пелев: Ще бъде тежка предизборна кампания.
Георги Лозанов: Аз казах тук и после станах пишман. Че ще гледаме да ги направим така конкурсите, че поне да не съвпаднат със самата предизборна кампания. Малко по-рано, защото по-късно нямаме право. И тук ме обвиниха в 100 грехове, така че сега нищо няма да казвам. Точно, когато ако ще да съвпадне с всичко на света, ще караме по срокове. Ако това е въобще новина. Да кажа и още нещо в общия, продължение на това, което каза Ралица. Да не забравяме все пак, че има нова медия, новата медия действително няма авторитет, но… Но в нея все повече влизат създали се и наложили се чрез традиционната медия гласове, които носят със себе си авторитет, което пък придава авторитетност на новата медия, което пък се превръща в колектив и на поведението на традиционните медии. Така че пътят, по който върви Ралица, самият той е един от изходите.
Водещ: Явно това е новината. На време ще бъдат проведени конкурсите. По отношение на съдържанието да си пожелаем свободомислещи хора да кандидатстват. Това беше от нас за днес. Бъдете свободни!Традиционно по този начин се разделяме.          

в. Вяра, Благоевград | Весела СУКАЛИНСКА | 17.11.2012

Студенти от Правно-историческия факултет на ЮЗУ се учиха как да търсят работа и информация в Европейския съюз на информационен семинар, организиран от Информационното бюро на Европейския парламент в България съвместно с Представителството на Европейската комисия.
Гост-лекторите Ралица Ковачева (журналист по европейските въпроси), Гергана Куцева (медиен експерт), Теодор Стойчев (пресаташе на ЕП в България) и Христо Христов (съветник "Преса и медии към Представителството на ЕК), представиха комуникационната политика на двете европейски институции.
Основните направления, върху които се постави акцент, бяха свързани с институционалните и медийните аспекти на комуникацията с ЕС, новите канали за информиране на гражданите и присъствието на европейските теми в българските медии. След презентациите се състоя конструктивна дискусия, в която основният интерес беше насочен към възможностите за стажове и работа в структурите на ЕС.
Участниците в семинара се обединиха около идеята за бъдещи съвместни инициативи.
По време на проявата бе показана и изложбата "5 години членство на България в ЕС".

Стр. 2

БНР, Неделя 150 | 23.09.2012

Водещ: Една дългоочаквана среща с високопоставен представител от Брюксел предизвика предимно разочарование тази седмица. Знаете, еврокомисар Нели Крус, в рамките на посещението си в България, се срещна с български журналисти, като този разговор дойде като следствие от един друг, проведен преди това в Брюксел. Идеята беше Европа да види какво е състоянието на медийната среда и да даде своята оценка. Сега ще минем през впечатленията и казаното на тази среща и евентуално последствията от нея, с някои от участниците в разговора. При мен в студиото са Ралица Ковачева от You inside”. Добър ден.
Ралица Ковачева: Добър ден.
Водещ: Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева:Добър ден.
Водещ: Който съвместно със сродни НПО, осигури прозрачност и директно излъчване във виртуалното пространство на срещата с Нели Крус. И на телефона, надявам се, вече имаме връзка с главния редактор на в. „Стандарт”, Славка Бозукова. Здравейте.
Славка Бозукова: Здравейте, на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Да почнем с това, което всеки от вас отнесе от тая среща. Ралица?
Ралица Ковачева: Аз отнесох от тая среща едно усещане за това, че може би колегите в залата, които присъстваха и тези, които са ни гледали онлайн и после коментираха в интернет, са останали до известна степен разочаровани от нашето представяне като техни представители там, защото не знам, може би са очаквали някаква директна конфронтация. Може би са очаквали някаква по-буквална наша позиция, от гледна точка на нашите искания, но в същото време останах с усещането, че ние бяхме правилно разбрани от еврокомисар Крус. Тя съвсем правилно оцени хората около масата. Личеше си по всяко нейно движение, мимика, някои реплики и също така съм доволна от това, че успяхме да излезем, според мен, с една доста конкретна и смислена позиция, да обърнем внимание върху нашите притеснения за това какво се случва в медийната среда, включително за това как се използват европейски средства, в частност и български публични средства и най-вече да обърнем внимание на това, че проблемът с медиите в България е не просто законов и не просто проблем на българските медии. Той е морален, етичен, ценностен проблем и ако се сложи в европейския контекст на това,което става в Унгария, това, което става в Румъния, на това, което пише в доклада, мониторинговия на ЕК за България, последния особено, това е един много опасен белег за цялата среда в България , за това как ние преследваме демократичните ценности, за това дали все още сме им верни или мисли още,че трябва да се свие в друга посока. И затова поискахме и медиите да станат, както казва ЕК, пейнчмарк, т.е. индикатор за това, което се мери в мониторинговия доклад и да им се обърне конкретно и специално внимание.
Водещ: Някакъв вид европейска гаранция за това, че медийната свобода в България е такава, каквато трябва да бъде. Впрочем веднага след срещата, еврокомисар Крус даде интервю за „Панорама”, в което определи срещата като „емоционална”, дори може би използва думата „Изумителна” и поиска нова среща, на която вече да има конкретни факти. Така че в контекста на това, което казвате за нейното усещане за срещата е важно. Г-жо Бозукова, вие също ли усетихте този разговор емоционален и останахте ли с усещането, че след него имам конкретен резултат и полза?
Славка Бозукова: Тази среща беше много показателна, защото за пореден път доказа, че някой трябва да събере медиите, за да започнат те да си говорят и този някой да е външен фактор, в случая ЕК, в лицето на еврокомисарката. На тази маса се бяха събрали журналисти и главни редактори, издатели, които дълго време, да не кажа, години наред, не се бяха събирали. Нормално е в този момент емоцията да бъде много по-силна, тъй като имаше много недоизказани неща между нас и като гилдия. В същото време, който е очаквал, че еврокомисарката ще дойде на тази среща и ще каже, тези са добрите, тези са лошите, това трябва да се направи, е останал наистина неприятно изненадан, защото нейната функция не е такава. Ние просто трябваше да си кажем какви са проблемите в гилдията пред нея и всеки да чуе какво казва другия. Но за мен, неприятното усещане в цялата тази среща е, че в един момент ние в ЕК насадихме чувството, че проблемът със свободата на медиите в България се сравнява с достатъчно други наболели въпроси, с които ние сме свързани с ЕС като например независимостта в съдебната система или пък интеграцията на ромите. Това е нещото, което ние вкарахме в дневния ред на еврокомисарката.
Водещ:Насадихме, означава ли, че това не трябваше да се случва?
Славка Бозукова: Да. Аз смятам,ч е това нещо не трябваше да се случва, защото смятам,ч е тази среща трябваше да се състои между конкретните участници, между конкретните журналисти и издатели. И ние имаме нужда от тая среща, защото както сме разслоени, така, както в момента говорим, че имаме един медиен съюз, имаме втори медиен съюз, трябва да имаме един втори синод, това по някакъв начин не решава проблемите на гилдията, а повярвайте ми, в принт медиите в момента проблемите наистина са изключително големи и те неса въпрос на развитие на журналистиката, а е въпрос на оцеляване на медиите. И ако трябва да се заслушаме в това, което каза еврокомисарката, едно за мен беше ключовото изречение и тя каза: Ако вие искате да правите това, което сте правили вчера, означава, че вие ще останете извън европейската медийна игра. Т.е. българската журналистика, особено печатните медии, трябва в този момент да разберат, чете се намират в 21 век и да се опитат да направят качествена журналистика, която е съобразно новите условия, а това за мен означава журналистика, която е кросмедия.
Водещ: Аз обаче се питам щом не смятате, че е било нужно по този начин да се формулира въпроса пред Европа, защо беше нужно този разговор да се случи със съдействието на Европа? Вие споделяте ли идеята мониторинг да има и върху медийната среда в България?
Славка Бозукова: Разбира се, че не споделям тази идея и смятам, че това най-малкото е абсурдно, защото на тази среща бяха защитени крайни мнения. Нека да се вслушаме във всичките тези мнения. От една страна, беше казано, да, в момента няма свобода на словото и ние искаме мониторинг върху свободата на словото в България, но от друга страна се чуха журналисти, които казаха, ние не само, че имаме свобода на словото. В момента проблемът в България е, че има свободия на словото. Т.е. всеки би могъл да напише всичко срещу всеки и този, срещу който е написано, как би могъл да се защити и има ли законовите начини за защита? Така че аз смятам, че проблемът наистина е двустранен и трябва да се вгледаме в него.
Водещ: Г-жо Цонева, вие като трета страна вероятно сте следили този разговор? Каза г-жа Бозукова, че благодарение на Нели Крус, най-после ключови фигури в медийния бизнес най-после са седнали и са започнали да си говорят. Искрено ли обаче си говореха и вие как усетихте атмосферата там?
Антоанета Цонева: Аз няма да се съглася с това, че ние сме насадили някаква представа в еврокомисията, излагайки открито проблемите, които съществуват пред плурализма и свободата на медиите в България и това е така, защото всички индекси за медийна свобода, които отчитат проблемите с България през 2011 г., да не ги изброявам тука, Лидъмхаос, „Репортери без граници”, доклада на държавния департамент и т.н., отчитат отрицателен тренд и срив, по отношение на този индекс. Дали искаме или не искаме да се отчита нивото на свобода на медиите, а оттам и нивото на демокрация всъщност? В България няма как ние да го насадим по някакъв начин. Това вече част е дълги години от индексирането на демокрацията всъщност, част от демократичния индекс, така да се каже. Не смятам, че пред еврокомисията не трябва да се поставят искания като това, което аз намирам за изключително релевантно, тук да бъде изпратена мисия, която да събере фактите, така че да оцени монополизирането на медийния пазар. В България има свръх концентрация на медийната собственост. Има монополизиране на разпространението на печатни медии. Оттам евросредства и национални средства, поради тази свръх концентрация, попадат в ограничен кръг от собственици, което на практика спира възможността медиите на практика да имат равнопоставен достъп, реално да се конкурират за тези средства и по този начин да се развиват. Ако това не са реални проблеми, означава, че ние сме слепи. Няма как да кажем, че състоянието тук е различно. Още повече, че Нели Крус, комисар Нели Крус, рамкира срещата с едно встъпление, което беше следното: Аз се срещнах с вашия министър-председател и го попитах как оценява проблемите с концентрацията на медиите и неясното финансиране и той каза, че България има такива проблеми и Нели Крус каза: Аз правилно ли ви разбирам? Вие подкрепяте ли усилията в посока за повече прозрачност, на което премиерът е отговорил, аз съм с вас. Какво има тук ние да насадим на комисията, при положение, че правителството, в лицето на премиера, признава наличието на този проблем. Но в същото време реакцията показва отсъствие на политическа воля, проблемът да бъде решаван. Само външен натиск и е абсолютно нормално той да бъде търсен, може да помогне, за да се разчупи по някакъв начин бруталната ситуация, която ние имаме с медийния пазар, с медийната свобода и с на практика вече, както каза и самия комисар, без свобода на медиите няма демокрация, без журнализъм, няма демокрация, така че проблемът е ясен. Това, че той е неприятен, че избожда очи. Това, че в България се говори и се практикува корпоративна журналистика е проблем, който няма как да не бъде назоваван и аз имам един въпрос към г-жа Бозукова. Понеже ние сме наблюдатели на изборите и се интересуваме пряко от начина, по който се отразяват кампании по време на избори от нивото на информираност на българските граждани, когато трябва да направят своя политически избор, аз искам да попитам, вие приемате ли практиката за това и това е част от медийната свобода или от свободата да се предлага независимо редакционно съдържание, практиката за това да не се маркира политическата реклама? В едно изследване на в. „Капитал”, вие сама заявявате, че подписвайки договори за PR отразяване, политическите партии изрично искат клаузи, в които да не се записва и да не се маркира, че това съдържание е платено. Смятате ли, че този проблем по някакъв начин и тази практика е позитиви на и че тя не развращава медийната среда?
Водещ: Г-жо Бозукова?
Славка Бозукова: Да. Аз ще отговоря на тези въпроси. Първо, веднага искам да кажа, че по отношение на политическата реклама, ние винаги сме били за това да бъде платена публикация и сме…
Антоанета Цонева: Говоря за PR съдържанието.
Славка Бозукова: По отношение на PR съдържанието, това, което ние сме направили като вестник е, че ние даваме пълната палитра на всички партии, които искат да бъдат представени по време на изборите и по начин, по който смятам, че…
Антоанета Цонева: Без да маркирате платеното съдържание?
Славка Бозукова: Като това, което е платено съдържание, то трябва да бъде ясно, че то е платено съдържание. Но веднага искам да ви върна на другата тема и тя е, по отношение разпределението на парите за европейските средства. Вие казвате, има неравен достъп, от страна на медиите към европейските средства.
Антоанета Цонева: Неконкурентен, не неравен.
Славка Бозукова: Неконкурентен достъп до европейските средства. Аз искам да ви кажа, че проблемът на българските печатни медии е, че те не могат да достигнат достатъчно добре до европейските средства и това беше едно от предложенията, които аз отправих към еврокомисарката Нели Крус, защото в момента ние като печатни медии сме абсолютно необлагодетелствани, в сравнение с електронните медии, за това, че ние нямаме възможност за пряко договаряне. Това…
Водещ: Доколкото аз успях да проследя отразяването на срещата, отнася се това и към сайтовете, т.е. включва се тук вече и интернет?
Славка Бозукова: Да и бихме искали включването на информационните агенции към електронните медии, които да дават възможност до такъв пряк достъп.
Водещ: Но понеже основният повод за тази среща беше свободата на словото, според вас, външен или вътрешен натиск е необходим, за да се гарантира тя?
Славка Бозукова: Аз лично смятам,ч е тази среща беше изключително полезна, но смятам,ч е това е въпрос на вътрешно решаване на нашия проблем с гилдията. Смятам, че нека да дойде гилдията. Нека да изясни всички въпроси, които нас също ни притесняват, но бихме искали това да се реши в рамките на медийния съюз, защото искам да ви кажа, че всичките тези коментари, които и в момента правим…
Водещ: На медийния съюз, какво имате предвид? На кой медиен съюз?
Славка Бозукова: Имам предвид на обединение на двата медийни съюза. Имам предвид, наистина създаването на един медиен съюз, който да защитава журналистите на журналистите.
Водещ: Смятате ли, че е възможно?
Славка Бозукова: Да, смятам, че е дошло времето за такова в обединение на съюзите и смятам, че то е дошло времето, защото ние вече имаме неща, които общо ни притесняват като гилдия и би трябвало да си ги разрешим. И освен това искам да ви кажа, че извън хората, които седяха ма тази маса, има десетки хиляди журналисти, които сериозно всеки ден си работят по 12-14 часа и вие сигурно сте една от тях и в името на запазване на достойнството на тази професия, ние просто трябва да се обединим, да си поставим целите и наистина по някакъв начин да си решим собствените проблеми…
Водещ: Да. Хубаво пожелание. Понеже г-жа Ковачева остана малко извън разговора, според вас, възможно ли е такова обединение в момента и външният или вътрешният натиск ще спомогне наистина да се стигне до добър изход?
Ралица Ковачева: Искам да тръгна от думите за свободата и свободията, които и г-н Валери Запрянов каза на тази среща. Според мен, това са коренно различни неща. Това, че има свободия в медиите и всеки може да пише неграмотно, всеки може да пише на уличен език, това, че всеки може да напише нещо срещу някого и да го оплюе и т.н. и без право на отговор, това е абсолютен факт и за огромно наше, според мен, всеобщо съжаление. Това обаче няма нищо общо със свободата на словото. Можеш да го напишеш, говоря от името на журналистите, в зависимост от това при кой издател работиш. В кой вестник, защото има вестници, в които не можеш да пишеш по едни теми, срещу едни хора. Има други вестници, в които не можеш да пишеш по други теми и срещу други хора и това вероятно важи и за електронните медии, не знам. Това е нещо, което се знае между колегите. Това е нещо, което се говори ежедневно. Това е нещо, което всеки от нас, който е отишъл на някакво събитие, знае кой какви въпроси задава, кой не задава, кой в каква линия трябва да си напише репортажа и т.н. Това е свободата, която българските журналисти трябва да имат и тя трябва да им бъде дадена от техните издатели и тъй като този диалог просто не съществува. Съществуват два типа журналистика, грубо казано, според мен. Едните са тези, които, според мен, г-жа Бозукова е права, че всички работим по 14-15 и повече часа, но има такива, които го правят, защото не могат да си позволят да не си получат заплатата. Склонни са да правят компромиси със себе си, някои по-големи, други по-малки. Има и такива като мен, които казват, че не могат да правят компромиси и просто отиват да правят нещо друго или сами или изобщо напускат професията и това се случва буквално всеки ден и крайният резултат от това е, че професията буквално се оголва. Издателите са принудени и главните редактори да наемат буквално деца от университета, които се съгласяват да работят за малко пари, които са неопитни, които са склонни да слушат повече. За сметка на това, качеството на медийното съдържание изключително пада. Затова липсват аналитични материали в медиите. Затова хората казват, липсват ни коментатори, липсват ни анализатори. Няма как 18-годишен студент да бъде коментатор и анализатор.
Водещ: Това впрочем също би могло начин да се манипулира контролира, манипулира и сложи в рамка качеството на едно и друго журналистическо съдържание.
Ралица Ковачева: Разбира се, че се използва. Разбира се.
Водещ: Според това, как се обучават младите журналисти. Понеже разговорът е много дълъг и ние тук няма да можем да изчерпим темата. Накрая да ви попитам с по едно изречение и трите за една идея, лансирана вчера на среща на асоциацията на европейските журналисти. Тя пак е свързана с европейската гаранция за качеството на журналистиката въобще и тази идея общо взето звучи така: Европейски лиценз, професионален лиценз за всеки в гилдията. Как ви звучи това? Необходимо ли е такова нещо?
Ралица Ковачева: Аз лично не съм запозната с идеята. Не знам на какъв принцип се издава този лиценз, от кого на кого, при какви условия. При всички положения, трябва да се поработи за качеството на хората в професията, защото и на срещата, мисля, г-н Тошо Тошев в прав текст каза, много случайни хора има сред нас. По всякакъв начин и по всякакъв принцип погледнато, има много случайни хора в медиите.
Водещ: А по отношение на етичните правила и спазването им и тенденцията всеки медиен съюз да припознава собствени етични правила, смятате ли, че в крайна сметка, създаването на общ етичен кодекс, може да бъде някаква рецепта?
Ралица Ковачева: Както каза и няколко пъти комисар Крус на срещата, не всичко може да се реши със закон и правила, дори и да ги има и да са добри,те могат да бъдат нарушавани и злоупотребявани. Така че от тази гледна точка е необходим буквално квантов скок в разбирането на българските журналисти и издатели за етиката и морала в професията.
Водещ: Г-жо Бозукова, вашата диагноза за това, до колко етичните правила в момента работят и саморегулацията е на ниво?
Славка Бозукова: Аз смятам, че сме прави в това, че законите не могат да бъдат гаранта, но етичният кодекс, който така или иначе съществува в българската журналистика, той трябва да бъде подписан от всички и да бъде стриктно следен, че той може да бъде спазван. А също така, искам отново да кажа, че всичко опира до повдигане на доверието в журналистите, което зависи от качеството на журналистиката.
Водещ: Трябва да бъде подписан, всъщност не може да бъде задължително. Как ще се случи това трябва?
Славка Бозукова: Това обикновено, както, когато ние като стандарт очаквахме в съюза на издателите, тогава всеки издател, главен редактор слага подписа върху документа, който е етичния кодекс и въз основа на това, той е гарант за това, че в съответното издание ще бъдат спазвани основните правила.
Водещ: Но това пак е плод на добрата воля на всеки. Още повече, както сега в ситуация на два медийни съюза, така че може би трябва да дочакаме това обединение, за което вие призовавате и тогава да с искаме всички подписи да са на едно място?
Славка Бозукова: Аз смятам, че след срещата с Нели Крус, това обединение наистина е абсолютно наложително.
Водещ: Г-жо Цонева, вие какво очаквате след тази среща?
Антоанета Цонева: Аз очаквам съвсем практически действия и ясни стандарти при произвеждането на съдържание. Добър пример би било да не се подписват договори за PR отразяване с политически партии и кандидати, в които да се включват текстове, че няма да бъде обозначавано или упоменавано, че става дума за платена публикация. Това е добра възможност например една толкова голяма медия като „Стандарт”, че прилага стандарти и добри практики. Това, с което искам да завърша е, че в момента всъщност трябва да припомним, че се може би това е преход към другата тема. Обаче в момента се води битка за четвъртата власт и тази битка е, защото предстои битката за политическата власт на изборите, които идват. Успоредно с това, тече битката и за съдебната власт. Четирите власти в България в момента се намират в пряка релация, по отношение на качество, политики и демократичност. Доколкото липса на стандарти има в медийната среда, толкова липса на стандарти има, по отношение на това, което се случва в съдебната система и това, което гледаме в политическите ни институции. Всичко това е свързано, така че на нас гражданите ни е поверена тази битка и това, което аз мога да кажа е, че като гражданин ще се включа в европейската гражданска инициатива, която ще събере 1 милион подписи от 7 държави и ще поиска ЕК да се ангажира със законодателна инициатива по посока защита на медийния плурализъм.