ЮЗУ студенти се учиха как да търсят работа и информация в Европейския съюз

в. Вяра, Благоевград | Весела СУКАЛИНСКА | 17.11.2012

Студенти от Правно-историческия факултет на ЮЗУ се учиха как да търсят работа и информация в Европейския съюз на информационен семинар, организиран от Информационното бюро на Европейския парламент в България съвместно с Представителството на Европейската комисия.
Гост-лекторите Ралица Ковачева (журналист по европейските въпроси), Гергана Куцева (медиен експерт), Теодор Стойчев (пресаташе на ЕП в България) и Христо Христов (съветник "Преса и медии към Представителството на ЕК), представиха комуникационната политика на двете европейски институции.
Основните направления, върху които се постави акцент, бяха свързани с институционалните и медийните аспекти на комуникацията с ЕС, новите канали за информиране на гражданите и присъствието на европейските теми в българските медии. След презентациите се състоя конструктивна дискусия, в която основният интерес беше насочен към възможностите за стажове и работа в структурите на ЕС.
Участниците в семинара се обединиха около идеята за бъдещи съвместни инициативи.
По време на проявата бе показана и изложбата "5 години членство на България в ЕС".

Стр. 2

Медиен мониторинг: Някои медии директно работят като пиар на властта

Dnevnik.bg I Георги МАРЧЕВ I 25.06.2012

Разминаването между общественото мнение и медийният рейтинг показва, че голяма част от медиите директно работят като пиар на публичните фигури. Това каза изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" доц. Орлин Спасов. Организацията представи редовните си данни за медийната среда у нас, като изследването обхваща 38 148 публикации за периода от 1 януари до 30 май 2012 г. сред вестниците "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Стандарт", "Преса", "Сега" и онлайн изданието "Дневник". Данните са изготвени от агенция "Маркет линкс".

Рейтинг срещу обществено мнение

Данните показват, че премиерът Бойко Борисов има положително или неутрално отразяване във всички изследвани медии с изключение на "Сега". За него има между +4 и 4.5 пъти повече позитивни публикации, отколкото негативни. Медийният рейтинг на президента Росен Плевнелиев е +5, а на председателя на Народното събрание Цецка Цачева +9, но тя е по-скоро "маргинален публичен образ". "При ключови фигури медиите напомпват, "допингират" рейтинга им", коментира Орлин Спасов.

С негативен рейтинг е председателят на БСП Сергей Станишев (-2), лидерът на формацията "България на гражданите" Меглена Кунева с -1, а най-негативен образ в изследваните медии е лидерът на ДПС Ахмед Доган с -10. Доган е оценяван положително само от "Телеграф", където силно позитивно отразяване има и ГЕРБ, което говори, че изданието работи за коалиция между тях, коментира Спасов.

От "Медийна демокрация" сравниха данните от медиите с публикуваното неотдавна изследване на "Алфа рисърч" за общественото доверие към властимащите. За първи път се появи голяма разлика между медийния рейтинг и общественото доверие, каза Спасов. Според "Алфа рисърч" оценката за Борисов също остава положителна – 36%, но почти толкова – 33% от анкетираните, имат отрицателно отношение към него. Общественото мнение е силно поляризирано, но премиерът получава +4-4.5 пъти медиен рейтинг, което е сериозно разминаване, коментира изпълнителният директор. Сходна е ситуацията и с Плевнелиев.

Да споменат името ти 3670 пъти

Данните от изследването на "Медийна демокрация" показват, че премиерът продължава да бъде най-споменаваното име в медиите – 3670 пъти за януари – май 2012 г. Втори е вътрешният министър Цветан Цветанов с 1453 споменавания. Трети и четвърти се нареждат лидерът на БСП Сергей Станишев и президентът Георги Първанов с 1234 и 1224. Според Спасов по-голямото отразяване при тях идва от лидерските битки за председателския пост в БСП, които се разиграха в изследвания период.

Отношението към Бойко Борисов е най-положително при "Телеграф", следван от "Стандарт", "Преса" и "24 часа". Положително към неутрално е при "Труд" и "Дневник", докато "Сега" е преминал от неутрално към преобладаващи отрицателните публикации. Към Цветан Цветанов ситуацията е поляризирана. Положително е оценявана работата му от "Телеграф", а неутрално към негативно за него пишат "24 часа", "Труд", "Преса", "Стандарт". Силно изразени критики към него има във "Дневник" и "Сега", показват данните. Към Плевнелиев единствено критики отправя "Сега", а останалите медии в изследването са изцяло положителни към работата му.

При опозицията Станишев получава по-положителна оценка от всички медии спрямо 2011 г. Най-позитивно е отношението на "Стандарт", неутрално към негативно на "Труд", "Преса", "Дневник" и "24 часа", а негативно – "Телеграф" и "Сега". При Първанов данните показват, че медиите изграждат друг образ на предишния президент – на човек, който има силна роля във вътрешнопартийните игри, посочиха от "Медийна демокрация". Неутрално към положително вече гледат на него от "Стандарт", "Труд" и "24 часа", негативно към неутрално от "Преса". При "Дневник" и "Сега" публикациите са станали малко по-критични, а "Телеграф" задържа най-негативно отношение към Първанов.

И в блоговете също Бойко Борисов е най-споменаван, но по-скоро в отрицателна светлина, посочи наблюдаващата интернет медиите Николета Даскалова. Там 32 000 пъти е споменат премиерът, Плевнелиев – 11 800, следван от Цветанов с 10 900 публикации, а четвърти е Станишев с 9150. Политическите процеси гравитират около фигурата на министър-председателя, докато Доган и Кунева са в периферията на вниманието в интернет, показват данните на фондацията.

За медиите и корпоративната власт по Оруел

Стандартите за новинарска стойност са променени, а бих казала подменени, а стойността на информацията постепенно, но сигурно девалвира, коментира данните Гергана Куцева от "Медийна демокрация". По думите й в новините продължава да доминира институционалното отразяване, което дава на управляващите значително предимство на информационния терен. От 2009 г. до днес информационната зависимост на българските медии от изявите на министър-председателя Бойко Борисов се превърна не просто в норма, а в опасна диагноза, добави тя.

Куцева коментира и последните протести по повод промените в Закона за горите. В онлайн средата се оформиха ясно два различни информационни потока – от една страна са социалната мрежа "Фейсбук", блоговете и някои информационни сайтове, които се противопоставиха на традиционните медии, сред които информационните агенции и онлайн версиите на вестниците, посочи тенденциите тя.

"Като престъпление" определи отразяването на протестите на някои традиционни медии Тодор Тодоров от "Медийна демокрация". Според него ясно са били показани начините за скриването и манипулирането на информация. "Техниките на манипулацията напомнят роман на Джордж Оруел, такива каквито можем да открием в Северна Корея", каза Тодоров. Той посочи за пример Би Ти Ви, чийто оператор Иван Филчев участва в бой с един от протестиращите на "Орлов мост" и последвалото интервю на журналистката Диана Найденова с еколога Петко Цветков, което взриви социалните мрежи.

"Тази засилена загуба на доверие към традиционните медии трябва да носи послание, от което да се притесним", каза още той. Според Тодоров наблюдаваме сериозна девалвация на класическите медии.

Цялото изследване на "Медийна демокрация" може да бъде прочетено на сайта на фондацията – http://www.fmd.bg.

Оригинална публикация 

МЕДИИТЕ и ИЗБОРИ 2011 – обобщаващ доклад на Лабораторията за медиен мониторинг

Фондация Медийна Демокрация I 18.11.2011

Лабораторията за медиен мониторинг представя финалните резултати от наблюдението на медийната среда в периода на Избори 2011.

ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА

или оттук

http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2011/11/mediite-i-izbori-2011.pdf

Съдържание

ОНЛАЙН НОВИНАРСКОТО ПРОСТРАНСТВО | Николета Даскалова

ТЕМИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ | Гергана Куцева

ТЕЛЕВИЗИЯ | Тодор П. Тодоров

ЛАЙФСТАЙЛ МЕДИИТЕ | Силвия Петрова

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕМИ В МЕДИЙНИТЕ ПОСЛАНИЯ | Мая Цанева

ПОЛИТИЧЕСКА ВИЗУАЛНОСТ В ПРЕСАТА | Елена Колева

ВСЕКИДНЕВНИЦИТЕ ТАБЛОИДИ | Богдана Денчева

ФЕЙСБУК | Ели Александрова

ПОЛИТИЧЕСКА БЛОГОСФЕРА и ТУИТЪР | Марина Кирова

ТУИТЪР и ГУГЪЛ+ | Юлиан Борисов

Оригинална публикация 

Как изглеждаха изборите в медиите?

БНР, Преди всички | 31.10.2011

Водещ: Дискусионен финал на днешното дълго издание на Хоризонт – Преди всички. Ще поговорим за това как изглеждаше визията на медиите, на изборите и всъщност как се държаха различните видове медии. Деница Сачева, PR специалист е при нас, здравейте! И няколко от експертите на лабораторията за медиен мониторинг към фондация „Медийна демокрация”. Николета Даскалова, вие ще ни говорите за вестниците, нали така, как се представиха те на изборите. Гергана Куцева, най-модерната медия, която обаче се оказа, че не потвърди резултатите от вота – интернет.
Гергана Куцева: Ами не точно, всъщност онлайн дискурсът на по-скоро традиционните медии…
Водещ: И Тодор Тодоров, който е гледал телевизия.
Тодор Тодоров: Аз гледах телевизия и ще разкажа малко и за въображаемите образи, с които се срещнахме сега.
Водещ: Ние ще включим след новините в 11.30 ч и … Александров, която следеше Фейсбук и Туитър, където също вървеше активна кампания. Деница, да започнем с вас. Имахме ли избор пред клиповете, през визията, която ни представиха кандидатите?
Деница Сачева: Все повече и повече в българските политически кампании липсва политиката. Много повече се залага на конструкти, на въображаеми образи, за които Тодор малко по-късно, както той сам каза, ще говори. Така че изборът, не мисля, че гражданите са избирали съобразно клиповете. Рекламата като дял в политическите кампании има все по-малко влияние и все по-малко отношение. Много повече обаче, на тези избори може би повече, отколкото когато и да е било, се залагаше на всякакъв тип платени публикации и платени медийни участия.
Водещ: Всъщност те разпознаваха ли се като платени, това ще ни кажат нашите експерти. Николета, интервютата по телевизията?
Деница Сачева: Не, категорично не се разпознаваха, въпреки че официално си имаше тарифи за всякакви публикации, интервюта. Всъщност всичко ставаше легално и с легални договори. Но ставаше нелегално за хората, които всъщност трябваше да избират. Много хора не знаеха, че хората, които гледат участват в дебатите, след като са платили конкретни суми.
Водещ: Освен това Атанас Семов мисля, че се появи на едно такова интервю по Канал 1, вие сигурно, ако сте го следили, ще кажете, имаше табелка пред него: „Това участие ми струва 3600 лв.”
Деница Сачева: Всъщност за националната телевизия и за БНР всеки може да ги провери тарифите, които са били, те си бяха и законово определени. Но за много от пазарните медии нещата бяха доста драматични и доста драстични. Всеки един от нас, който се Еврозоната занимавал активно с тези кампании знаеше, че всъщност информацията беше изключително филтрирана и ако искаше да се информираш за нещо реално, той търсиш информация първо в интернет и по-скоро в останалите медии това имаше значение дотолкова, доколкото не можеше да се пренебрегне изобщо участието на другите медии.
Водещ: Николета, да продължим така с вестниците. На едно място се виждаше, че очевидно е платен ликът на участника в кампанията, но на другата страница се виждаше голямо интервю, което беше журналистическо.
Николета Даскалова: Точно така, точно така, виждаше се дотолкова, доколкото можеше да се разпознае политическата реклама и всичките компоненти на политическата реклама – образ, слоган и рекламно послание. Но наистина един от много сериозните проблеми по време на тези предизборна кампания бяха журналистическите, представените като журналистически материали, които си бяха просто PR материали, дошли наготово от щабовете на съответните кандидати за позиции, които всъщност обезличиха журналистиката. Това беше много тежък удар на журналистиката като такава. Може би добър удар за пазарните медии, от гл.т. на финансовия поток, който се насочи към изданията, но журналистиката наистина просто претърпя важна загуба и просто сама се предаде. Това е един от проблемите.
Водещ: Какъв тип бяха тези журналистически материали в това, което вие сте наблюдавали – предимно интервюта или предимно събития, които са представени от гледната точка на репортажа?
Николета Даскалова: И интервюта, и събития, и визитки, едва ли не просто готови визитки в стил малко като лексиконно представяне на съответни кандидати. Наистина просто класически PR материали. Включително суперлативи за определени кандидати в ужким журналистическото каре. Така че, да, наистина много неприятна ситуация.
Водещ: Всъщност снощи имаше такъв дебат по време на пресконференцията за платените медии, макар че задалата го въпроса го зададе по друг начин, поиска други обяснения. Но ако продължим нататък по медиите, може би при Тодор да отидем за телевизиите, защото тук направи впечатление как имаше избрани медии, в които да се проведат дискусиите, с главна, членувано…
Тодор Тодоров: Да, аз твърдя, че това бяха най-пазарните, най-пазарната кампания, на която сме били свидетели. Просто пазарният регламент, в който беше поставена тя, доведе до някакви много интересни последствия за самата кампания, както и за това, че някак си станаха видими, станаха явни, дори легитимни тези картелни споразумения, кръгове и прочие в телевизиите и изобщо в медиите. Неща, за които се говори, които ние ги виждаме как функционират сега в кампанията и това става съвсем регламентирано, съвсем легитимно. Това, че изборите бяха поставени в такава атмосфера, пазарна, всъщност ги превърна поне до първия тур, превърна кампанията в една обикновена комерсиална реклама с политическо съдържание, аз обичам да правя това сравнение, както ни показват суджуци и пасти за зъби примерно…
Водещ: На миналите избори редуваха такива реклами с… няма да казвам какво, но с рекламни продукти. Сега не беше така точно.
Тодор Тодоров: Не беше така точно, но те звучаха, имаха абсолютно същата тоналност тези клипове и репортажи и дори самите дебати, всичко това беше много изкуствено, много кухо, картонено. Дори опита на различните партии да произвеждат някакви образи стигна до това те да възпроизвеждат или да се опитват да възпроизвеждат архетипни за българското въображение образи, които витаят, общо взето, около фигурата на някакви национални, родови неща – бащата и т.н., но това остана много плоско и скучно и безинтересно, просто защото кампанията беше несъбитийна, липсваше събитие.
Водещ: В студиото продължаваме разговора за това как изборите се видяха през медиите заедно с Деница Сачева, PR и експертите на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация „Медийна декокрация” Николета Даскалова, Гергана Куцева и Тодор Тодоров. Кампанията видяна в телевизията, в интернет и във вестниците. И това, да което стигаме всички е, че този образ е изкривен. Гергана да чуем, интернет, с уговорката, че това е онлайн продължението на официални медии…
Гергана Куцева: Всъщност наблюдаваме интернет през една платформа Европейски медиен мониторинг, която от своя страна събира в себе си версии на традиционни медии, онлайн версиите на традиционни медии, информационни сайтове,които имат собствено съдържание и съответно медийни аутлети, пример Вести.БГ или пък агенции, които произвеждат собствени новини. Така че това е една доста разнопосочна и достатъчно широка картина на медийната среда, защото тя до някаква степен и печатът обговаря.
Водещ: Това са информационни платформи, там, където тече актуална информация, а не свободни пространства за забавление, да кажем. Имаше ли целенасочено усилие и интерес от страна на кандидатите към тези платформи, към кампания в интернет – подготвена, премислена или ставаше по-скоро на случаен принцип?
Гергана Куцева: Не може да се твърди подобно нещо. Достъпът до тези платформи минаваше основно през телевизията. Т.е. онлайн медиите мултиплицираха посланията, които се появяваха в телевизионни дебати или пък други традиционни печатни медии.
Водещ: Значи телевизията остава като най-силният…
Водещ: Може би, за съжаление обаче, не знам дали имате всички слушалки, защото, който има да ги сложи, който няма… защото Ели Александрова е на телефона. С нея ще коментираме кампанията във Фейсбук и Туитър. Здравейте, Ели! Кажете какво наблюдавахте ви, видяхме, че имаше много активни профили на кандидатите за президент, за кмет не знам дали имаше толкова в социалните мрежи. Доколко те действително бяха, как да кажа, искрено присъствие на тези хора, доколко се поддържаха от щабовете им, какво е вашето наблюдение?
Ели Александрова: На първо място това, което ми направи впечатление е активността на кандидат-президентите тази година сравнена с активността на изборите през 2009 г. Много интересно е, че тази година активността във Фейсбук беше повече в ръцете именно на кандидатите за власт, а не толкова на електоратите, както беше през 2009-а. През изборите тогава наблюдавахме много страници в социалната мрежа, които бяха дело по-скоро на избирателите със статут, така да се каже, на фен-страници или страници против съответните партии тогава.
Водещ: А сега това, което видяхте във Фейсбук и в Туитър, самите кандидати ли бяха или прозираха техните щабове зад тях?
Ели Александрова: Ами определено правеше впечатление, че комуникацията се води от първо лице единствено число така, както би трябвало да бъде в социалните мрежи, какъвто е и успешният световен модел. Разбира се, ние не можем да бъдем сигурни дали наистина комуникацията, водена от 1л., ед.ч е дело на самите кандидат-президенти, но определено се създаваше такова усещане в мрежата.
Водещ: Всъщност като говорим за кандидат-президенти имаме предвид няколко от основните фигури. И тук трябва да напомним, че това са сравнително млади хора, модерни, живели навън, т.е. хора, които принципно знаят силата на интернет. Това ли е обяснението, че тази година бяха активни на тези избори?
Ели Александрова: Може би по-скоро да. Наистина особено впечатление прави голямата активност на Ивайло Калфин през последната седмица преди вчерашния балотаж. Той редовно качваше, включително и обръщения към избирателите през видеосайтовете, през Ютюб, Вибокс в социалната мрежа и по този начин осъществяваше една, така съвсем интимна комуникация с тях, която се случваше всекидневно. Това е нещо, което го нямаше изобщо при предишните избори. Да, може би до голяма степен вече средствата за комуникация онлайн и конкретно социалните мрежи са навлезли като силен инструмент в предизборните кампании.
Водещ: То просто е задължително, който иска да бъде модерен и да стигне до новите поколения, той трябва да прави кампании в интернет. Имахте ли начин да засечете доколко е взаимна тази кампания, т.е. доколко посланията текат еднопосочно, или пък напротив, има обратна връзка и активност от страна на потребителите на тази информация?
Ели Александрова: Един от инструментите за, така да се каже, измерване на потребителските нагласи във Фейсбук е това доколко те харесват определени профили. Има едно бутонче “Like”, което когато се натисне събира съответния брой потребители, които харесват дадената страница. Ако съдим по този, така да се каже, онлайн рейтинг, най-популярният кандидат-президент беше Светльо Витков всъщност от тези, които се представиха на изминалите избори. Иначе втора по одобрение беше Меглена Кунева, следвана от Росен Плевнелиев и на последно място Ивайло Калфин. Това е, така да се каже, онлайн рейтингът във Фейсбук за участвалите в изминалите избори. Но не трябва да забравяме, че в социалната мрежа до голяма степен е важен шоу елементът. Не е само сериозната част на изборите, която наблюдаваме в традиционните медии.
Водещ: И също така на тези, които са те лайкнали после ще отидат да чакат на опашка и да пуснат гласа си. Благодаря ви, Ели! Да продължим сега с дискусията тук. Искам към Тодор да се обърна, не знам дали това е обект на ваш размисъл, но сред кандидатите, които не бяха сред фаворитите, но бяха сред събралите гласове имаше един водещ на телевизия. Става дума за телевизия СКАТ, който събра доста гласове. Смятате ли, че и телевизионният образ може да носи някаква популярност, тя няма да те направи президент обаче може да те сложи наравно, да кажем, с лидера на партия.
Тодор Тодоров: Да, разбира се, телевизионните образи винаги произвеждат някакво гориво, някаква енергия във въображението на избирателя, така че ние сме става ли и друг път свидетели на някакви маргинални фигури, които изгряват от медия сферата, независимо от кой неин сектор. Това може да бъде дори сферата на забавленията понякога. Това, което сме виждали.
Водещ: Само да се забавляваме на избори.
Тодор Тодоров: Ами да, то не е много смешно наистина, но според мен това, което беше най-сериозният резултат от цялата тази пазарно-капитална, капитален начин на менажиране на кампанията, за който споменах, този регламент и за цялата атмосфера, в която беше поставена кампанията в телевизиите и не само там, беше произвеждането на един пейзаж, който за мене е някакъв нов знак, сега не знам доколко това е позитивно или не, но ние виждаме, че се утвърдиха две нови лица, две нови сили, т.е. имаме от една страна ГЕРБ, които се опитват да заемат дясното, от друга страна БСП, и двата образа придобиха нови въображаеми аури. Примерно снощи докато наблюдавах пресконференциите и репортажите, аз се изкуших да направя някакъв социално-антропологичен анализ на лицата, които виждах, всички тези нови кметове, нови хора, които се появяват. И аз видях, че те са носители на една нова физиогномика. Това са хора, които са нов тип, нов тип власт. Значи това са хора от дребната и средната буржоазия, хора, които, от тези, които ядат салата, ракия и кебапчета до хората в мола; от хората, които имат магазинчета до успели бизнесмени. Но във всеки случай това са нови лица, чисто антропологически това са нови лица. Старите политици с аура, ауричните политици, които наблюдаваме от години, с които сме свикнали, установени образи, те са вече замъглени от този нов тип хора. Сега, този нов пейзаж предоставя възможност пък на БСП да си предаде, да си придаде един нов образ, който е образът на партия, която е опозиционна, лява, в един смисъл и роля, която те търсят от много време и ситуацията в момента им предоставя този голям шанс те да влязат в тези дрехи, да се опитат да си…
Водещ: Деница, как ви звучи този анализ, който слушате в момента като човек, който се занимава с образа?
Деница Сачева: Аз съм съгласна с твърденията на Тодор, защото на мен също като човек, който се занимава с политически PR повече от 10 години, може би дори 15 вече. Наистина тези избори бяха с дъх на яхния, ако мога така да се изразя. Имаше едно разпределяне на порциите на демокрацията, на което бяхме свидетели. И всъщност аз за пореден път искам да кажа, че шоуто по време на кампании обикновено винаги се превръща след това в драма по време на мандата. Телевизиите наистина продължават да бъдат най-мощното средство, което се използва и от пиарите, защото наистина те имат най-голямо въздействие, но когато говорим за употребата на интернет, употребата на интернет се прави не толкова защото интернет е безплатно, а защото интернет всъщност може би остана единственото свободно място, в което хората могат да говорят. И самите политици дори осъзнаха, че целият този опит да манипулират и да употребяват медиите в крайна сметка се обърна срещу тях и те самите започнаха търсят вече едно свободно пространство, място, в което те могат да говорят и да изказват тезите си.
Водещ: Т.е. прекалено много регламенти и може би вървим вече към един етап, в който сегашният регламент, който беше създаден навремето със своите си аргументи, си изживя времето и трябва да се промени?
Деница Сачева: Според мен категорично да.
Водещ: Добре, какво мислите за…
Николета Даскалова: Само да допълня нещо друго като казваме, че политиците търсят свободното пространство в интернет да се изживяват. Както каза Ели стават по-активни във Фейсбук политиците, но пък в блогосферата, друга зона, която ние следим, се оказва, че те дам губят тотално интереса към блогосферата и не поддържат блоговете си…
Водещ: Ама там трябва да мислят върху това, което се пише.
Николета Даскалова: Точно така, но в същото време важността на блогърите, изобщо на блог пространството изобщо не е подценена и ставаме свидетели на едно друго явление, и това е опит за сближаване със самите блогъри, с гражданите блоъри. Това го констатира нашата наблюдателка Марина Кирова, която, точно така, просто обърна внимание на факта, че политическите лидери, и изобщо кандидатите сега, които участваха в надпреварата, особено за местна власт, организират среща с блогъри. Това е … на блогъри като лидери на мнения. Оттам нататък те да транслират, да разпространяват идеите…
Водещ: Те наистина са все по-големи лидери на мнение, въпросът е доколко това сближаване не е лицемерно?
Гергана Куцева: Искам да се намеся, доколкото е моя средата. Доколко тя е свободна. Тя така или иначе е окупирана от медии. Тези медии там вместо наистина да бъдат свободни и да проведат собствени журналистически, да произведат такива текстове примерно или анализи, всъщност през цялото време мултиплицират пресинформациите, подадени от щабовете. Това се вижда с много просто количествено измерване, което съм направила на информационните единици, които се появяват в онлайн медиите. Така че не бих се съгласила, че интернет е пространство, в което политиците всъщност се опитват да присъстват не в качеството му на свободното, в което да изкажат себе си. Някак си не видях политиците да имат желание да изкажат себе си поради липсата на всякакви проекти за бъдещето.
Водещ: Той е затворен кръг. Понеже на казаха нищо конкретно за кампаниите си в електронните медии, нямаше как в интернет да се появи нещо по същество. Т.е. там вървеше този разговор, който вървеше в електронните медии, колко е лоша тройната коалиция и колко лошо е правителството, всичко това продължаваше по-нататък…
Гергана Куцева: Това е омагьосан кръг, в който двете променливи, значи политиците нямат проекти и не предлагат проекти за бъдещето, а медиите не ги питат за такива обаче.
Водещ: И стигаме до въпроса как да се направи така, че изборите наистина да бъдат информирани.
Водещ: Ако зависи от нас, защото не зависи от нас.
Тодор Тодоров: Този интерес към новите медии, към интернет е оправдан, който съществува, въпреки ситуацията, която ти описваш като не особено светла, защото телевизиите специално в хода на тази кампания приличаха на един скъп козметичен салон и някак си това публиките го разпознават, виждат го и естествено, че има някаква неудовлетвореност в медийната активност и присъствие.
Водещ: Всъщност ние отнесохме много критики. Социолозите и медиите отнесохме цялата критика за тези избори, въпреки че пък днес чухме едно признание, че все пак благодарение на медиите малко по-организирано протече вторият тур, защото обяснихме някакви неща на хората. Но като цяло и премиерът Борисов най-редовно ни се кара на журналистите за въпроси, за позиции, казва ни какво да питаме.
Деница Сачева: Той на всички се кара, обеща само, че няма да се кара…
Водещ: Да се кара на новата президентска двойка.
Николета Даскалова: Това е една изключително странна ситуация, защото има една, ако говорим изобщо, цялостно ако погледнем към медийната картина в предизборната ситуация, ако сравним с медийната картина преди изборите, примерно с миналата година, трябва да кажем, че има една много устойчива тенденция, и това е присъствието на премиера в медиите, което е просто, наистина има едно медийно фиксиране във фигурата на премиера. По всички показатели, като най-споменавано лице, като субект, който…
Водещ: Той си вдига телефона, разбирате ли?
Водещ: А вие във вашите наблюдения премиерът къде го брояхте, към предизборните изяви или към журналистическите?
Николета Даскалова: Следяхме медийното присъствие на водещите политически фигури. На фигурите, на политиците, които бяха най-активно отразявани от медиите. Е, най-активно отразяваната фигура беше премиерът. С пъти, наистина с пъти повече, два пъти повече от втория най-отразяван, който пък е неговият зам.-министър Цветан Цветанов, вицепремиер искам да кажа.
Водещ: Най-добрият PR на държавата го нарича Деница премиера. Няма нужда от специален PR, той си е PR, въпреки че стана ясно, че доста PR агенции са работили за ГЕРБ и медии.
Деница Сачева: За съжаление, с думата PR толкова много неща вече се наричат в България. Всъщност аз бих предпочела с PR да се наричат онези неща, които имат смисъл и които имат съдържание. Всичко останало, което просто носи гола публичност това не е PR. Ако един човек примерно мине гол пред президентството и всички медии го снимат, това не значи, че той е много добър PR.
Водещ: Или хвърля димки.
Деница Сачева: Просто голата публичност сама по себе си временно генерира доверие, но само временно. И мисля, че, за мен лично остава загадка защо толкова не говорим за това колко много хора не гласуват. Защото страшно много хора не гласуват, и това е интересната общност, който трябва да се изследва…
Водещ: Всъщност ние говорихме за това по-рано в предаването от гл.т. на това, че да, има победител на тези избори, но има отдръпване на обществото от гласуване. Така че това са…
Деница Сачева: Това именно води до това, че липсва съдържание, просто липсва съдържание, липсва смисъл в общуването, в комуникацията, в информацията. Когато медиите отнасят критики, някои от критиките са абсолютно справедливи, защото съгласете се, че политически дебат, който се води с въпроси: щастлив ли сте, как се чувствате, изпитвате ли страх? Или примерно астрологически хороскопи, които заемат цяла страница и т.н., това са неща, които хората не могат да не хвърлят такъв вестник например, защото, жалко, че са дали 70 ст…
Водещ: Ама дали го хвърлят?
Водещ: Може би пък има такива, които се интересуват точно от козметичния салон, кой как е облечен…
Деница Сачева: Вероятно…
Тодор Тодоров: …естествено според мен следствие, първо защото, от една страна, този нов тип власт, който сега виждаме, това са хора, които нямат политическа реторика, нямат политически опит. Те с това се и отличават от своите противници, и това е общо взето козът, с който те излизат, това, заради което те са харесвани. Защото те са такива. Те не разполагат с този речник, не разполагат с тези инструменти…
Водещ: Обаче пък говорят дълго за сметка на това, защото аз снощи на всички конкретни въпроси, които чух към премиера, чух толкова дълги отговори, които… не чух нищо по същество, но чух всичко за магистралите..
Тодор Тодоров: Защото аз чух много въпроси, които бяха общо взето конкретно поставени, директни въпроси, както и на предишния тур видяхме също…
Водещ: Но пък дълго говори.
Тодор Тодоров: И от другата страна виждаме едно говорене, което като облак, просто няма никакво знание за какво става дума…
Водещ: Не, може би това може да е стратегия, не знам, какво мислите, Деница, вие, да не отговориш по същество на..?
Деница Сачева: Разбира се, че това обикновено е стратегия да не отговориш по същество или пък да загубиш времето на журналиста като…
Водещ: И да свърши пресконференцията…
Деница Сачева: И да свърши пресконференцията или пък изобщо да байпаснеш отговора в съвсем друга посока. Но точно затова пък от другата страна трябва да има хора, които да настояват да получат този отговор, хора, които трябва да продължават да си задават въпроса. Хора, които да не приемат това и да не се радвам на такъв тип отговори, да не публикуват цели страници със снимки на кандидати. Защото днес например има вестници, които са с по цели страници само снимки. Те представляват фотосесии, а не…
Водещ: Николета тук сигурно ще е активна. Вестниците си имат собственици, собствениците си имат интереси. И така, това може да обясни много неща. И пазарът си е пазар.
Николета Даскалова: И пазарът си е пазар и… тук има нещо много интересно, не знам доколко се е налагало наистина да се влагат много средства в купуването на определени медии, това е едно от обвиненията срещу…
Водещ: Може да не дадеш пари, но после да си осигуриш после нещо.
Николета Даскалова: Има един друг медиен комфорт, който също ние го наблюдаваме отдавна, и това е изключително позитивното отношение пак към централната фигура Бойко Борисов, така че това е, сега, не знам доколко е наложено или доколко е доброволно просто от страна на самите медии, изграждане на една наистина комфортна позитивна среда за премиера…
Деница Сачева: Дали въобще има медиен пазар в България, защото не съм сигурна, че в България, първо, се печели от медии, с много малки изключения. Второ, медиите продължават да бъдат най-непрозрачната част на обществото…
Водещ: Въпреки че имаше промяна в закона.
Деница Сачева: Не става въпрос само за собственост, става въпрос за данъчни декларации, на хората, които са собственици на медии, които са главни редактори. Ако те искат прозрачност, ако те искат публичност, те трябва да са първите, които да я показват и да са първите, в които ние да можем да се ориентираме тези хора с какъв интерес или по какъв начин влияят върху общественото мнение. Хората, които искат да имат влияние върху другите, трябва да бъдат най-публични, на първо място.
Водещ: Искам да се върнем към модела на кампанията, която трябва да правим в този последен месец на официална кампания. Какво мислите за тази форма, наречена предизборни хроники?
Деница Сачева: На мен лично ми се струва неудачна, просто защото в голяма част от тези предизборни хроники отново, пак казвам, няма съдържателна информация. Това са…
Водещ: Или избран абзац от изказването на някой, който той си е харесал.
Деница Сачева: Тя има смисъл за партиите, които нямат политическо влияние върху медиите и които все пак по този начин могат да получат някакъв излаз в медия, и то в телевизионна медия. Но иначе от гл.т. на, пак казвам, на обикновения избирател, имаше такива дори репортажи, които бяха за примерно това, че кандидатът за кмет е присъствал на монтаж на асансьор. Нали, такъв тип неща не мисля, че в крайна сметка влияят върху избора на гражданите за кого да гласуват.
Водещ: Гергана, имаше и реклами в интернет страниците на различни кандидати. Дали това беше, вашето мнение какво е, платено или просто приятелски или политически връзки със самата медия?
Гергана Куцева: Би могло да е и двете, не мога да дам директен отговор. Но при всички случаи присъствието, епизодичното в медиите на никого не носи дивиденти. Нито на политическите кандидати, нито пък на избирателите, тъй като няма съдържателна информативна част да можеш да направиш един рационален избор на базата на една визитка, така да се каже. Същевременно еднократната поява в медиите пък за един кандидат за пост…
Водещ: Всъщност никой никога не е изследвал според мене в каква степен някой формира избора си въз основа на това, което е видял, чул или прочел в медиите в рамките на този един месец?
Водещ: И дали му е важно да види предизборната хроника, рекламния клип или да чуе дискусията.
Тодор Тодоров: Всъщност този формат, за който говорим, аз си мисля, че той до голяма степен обезличи кампанията и я лиши от някакви реални послания, реални конфликти, от събитийност и я превърна в един абсолютно хоризонтален някакъв поток от съобщения, които нямаха тази стойност и тази сила, която обикновено носи такава политическа акция, каквато е предизборната кампания.
Водещ: Искаме да ви благодарим, това е един отворен дебат, надяваме се, че той ще бъде провокиран и от тези, които имат правомощия да говорят. Да кажем, СЕМ може да се почувства провокирана от това да започнем разговор за медиите и за ролята ни в тези избори.

Медиите и политиката

Фондация "Медийна демокрация" I 27.01.2011

Медиите и политиката

Библиографски данни:

Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.) Медиите и политиката. София: Фондация “Медийна демокрация”, Фондация “Конрад Аденауер”, 2011.

ISBN 978-954-92318-3-0

ИЗТЕГЛИ КНИГАТА

с ъ д ъ р ж а н и е

Уводни думи – Матиас Барнер

От съставителите – Георги Лозанов и Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

Приложение:
Агенция Маркет Линкс
Media Index: наблюдение на медиите

За авторите

Годишна конференция на тема: “Медиите и политиката” ще се проведе на 17 януари

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма 
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание 
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов 
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова 
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев 
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова 
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова 
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев 
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева 
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010 
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова 
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова 
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до 
Facebook

Юлия Роне 
Vbox7: политика домашно производство 

Мая Цанева 
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева 
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова 
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов 
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1280

 

Годишна конференция на тема: “Медиите и политиката”

Начало: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 10:00 часа
Край: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 12:30 часа
Място: София, Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. "Любен Каравелов" №15
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”
Отворено за медии: Да

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до
Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1280