Posted February 19th, 2015 by PRNI
www.zariba.eu I 19.02.2015 г.
19.02.2015, гр. Варна, България – Зариба ООД официално стартира Академия за обучение на млади специалисти в сферата на IT технологиите, програмиране, дизайн, маркетинг.
Зариба предлага академична среда в пригодена и оборудвана за целта учебна зала. Специализираните курсове ще бъдат провеждани от лектори (отличени кадри във фирмата или гостуващи лектори), които са експерти в областта.
Идеята е да се използва натрупания know-how в разработването, оптимизирането и маркетирането на мобилни игри и приложения и да се предаде на прохождащи IT и маркетинг специалисти, които нямат нужния опит. Това ще преврърне студиото в инкубатор на специализирани познания и идейни решения, свързани с гейм индустрията.
За компанията:
Зариба е водеща гейм компания с международно присъствие в САЩ, Западна Европа и България. Студиото за игри е на пазара от 7 години като непрекъснато се развива и заявява сериозно амбициите си на световно равнище. През годините Зариба успешно партнира с индустриални гиганти като Уолт Дисни и др. Портфолиото от игри на компанията непрекъснато расте като до момента студиото е продуцирало над 30 игри, дистрибутирани чрез iTunes, Google Play и други алтернативни канали. Към настоящия момент Зариба таргетира основно iOS, Android и Windows мобилни устройства като голяма част от игрите са локализирани на повече от 12 езика и покриват широка потребителска маса.
Контакти:
гр. Варна, 9000; ул.Шипка 18
Бизнес Център Шипка 18, ст.303
Email: pr@zariba.bg
Website: http://www.zariba.eu/
Facebook: https://www.facebook.com/ZaribaGameAcademy
Автор:
Велислава Ангелова
Posted in Съобщения до медиите
Tags: Android, Google Play, iOS, IT, iTunes, know-how, Windows, академична среда, Академия, гейм индустрия, дизайн, експерти, Зариба ООД, игри, курсове, лектори, Маркетинг, млади специалисти, мобилни игри, Обучение, оптимизиране, приложения, програмиране, учебна зала
Posted May 5th, 2011 by PRnew.info Team 2
в. Република | 05.05.2011
Firefox за Linux ще стане толкова бърз, колкото и версията за Windows. Разработчикът Mozilla планира да използва компилиране GCC 4.5 с агресивна оптимизация при формиране на 32- и 64-битови Linux-варианти на браузъра, както и да поддържа профилна оптимизация, става ясно от изявление на Майк Хомей, участник в проекти на Mozilla и Debian GNU/Linux.
Подобен ход ще позволи производителността на Linux-версиите на Firefox да достигне тази на версиите за Windows, които в момента работят по-бързо дори под управление на Wine. Опит за преход към GCC 4.5 с активация на новите опции за оптимизация беше направен още през миналата година, но той беше неуспешен поради появата на регресивни изменения.
Стр. 17
Posted March 14th, 2011 by PRnew.info Team 2
в. Пари | Георги ПАНАЙОТОВ | 14.03.2011
Промените в новата версия на браузъра са увеличаване на скоростта чрез намаляване на времето за реакция
Google пусна финалната десета версия на интернет браузъра си Chrome. Компанията не забавя ритъма и всяко ново подобрение идва в срок не повече от три месеца след предишното. Отново по-традиция ъпдейтът не поправя грешки на преходните версии, а добавя нова функционалност и подобрения.
Промените в новата версия са в посока увеличаване на скоростта чрез намаляване на времето за реакция, както и подобрение на алгоритмите за взаимодействие с JavaScript. Последната промяна е довела до подобрение в скоростта на работа на браузъра в Java среда с 66%. Най-голямата интерфейсна промяна в Chrome 10 е менюто за настройки. То се отваря в нов таб, който може да бъде преместван по екрана и не закрива самия браузър, което значително улеснява промяната му. Добавена е търсачка в самите настройки, с които по-лесно и по-бързо да се открива нужният раздел от подменюта.
Популярност на Chrome
В момента Chrome е третият по популярност уеббраузър в световен мащаб. По данни на StatCounter в периода до февруари 2011 г. (включително) той се използва от 16.5% от интернет потребителите, отстъпвайки само на Internet Explorer и Mozilla Firefox. За същия период през миналата година Chrome е бил инсталиран и използван само на 6.7% от компютрите.
Google офанзива
През декември Google предприе революционна за пазара на браузъри стъпка, като отвори магазин за апликации за Chrome, подобен на този за Android и AppStore на Apple. На адрес chrome.google.com/webstore може да бъдат закупени Windows базирани Widgets, игри, програми и теми, които се интегрират в браузъра на компанията, превръщайки го от програма за сърфиране в софтуерна платформа с практически нелимитиран потенциал за развитие. Проектът е все още на етап маркетингов експеримент, но ако се развие успешно, ще промени значително процеса по създаване и ползване на браузърите. Web Store в момента е отворен само за Chrome, но Google обяви, че е предвидил да бъде ползван и с конкурентни браузъри.
В момента магазинът предлага както платени, така и безплатни апликации. Всички те са разпределени по тематични групи (Games, Education, News и т.н.). Все още компанията не е обявила колко приложения има за достъп в магазина и колко са новорегистрираните всеки ден, но в DEV форумите представителите на компанията агитират независимите разработчици да рекламират програмите си в Web Store. Самият магазин е от огромно значение за IT индустрията, тъй като е първото реализирано желание на голяма IT компания с развита система от мобилни услуги (като Apple, Nokia, BlackBerry и Microsoft) за навлизане на РС софтуерния пазар. Mozilla и Opera веднага последваха тази тенденция, които отвориха в началото на март собствени магазини.
MINI: OPERA НАБИРА ПОПУЛЯРНОСТ ПРИ МОБИЛНИТЕ УСТРОЙСТВА
- Браузърът Opera Mini продължава да набира популярност сред потребителите на мобилни устройства.
- Основното му качество е гъвкавата му архитектура, която му позволява да бъде инсталиран на GSM и Smartfon апарати и от висок, и от супернисък бюджетен клас.
- В началото на месеца Европейската компания Opera Software отвори и магазин за апликации, свързани с браузъра им, с което стана третата компания след Googte и Mozilla, опитваща се да продава софтуер за конкретна програма, а не конкретна операционна система или хардуерна платформа.
Стр. 18