в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010

Обществените оператори са във фокуса на нормативния акт

До края на ноември ще бъде готов текстът на новия закон за електронните медии. Това каза председателят на работната група, която пише нормативния акт, доц. Георги Лозанов. Още следващата седмица пък председателят на медийната комисия в парламента Даниела Петрова очаква предварителен доклад за работата на групата.
Според Петрова новият закон ще бъде по-либерален и ще създаде подобри механизми за работата на медиите, особено на обществените. Той ще предвижда и по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите, обясни Лозанов.

За обединението на БНТ и БНР

В момента вървят обсъждания на свършеното от всяка от трите подгрупи, които се занимават с отделни части от закона – реклама, финансиране, функциониране на обществените медии и прочие. В четвъртък се очаква да бъде дискутирана надълго и нашироко съдбата на БНТ и БНР.
Вероятно в новия медиен закон ще бъде заложен механизъм за обединяване на администрацията и мениджмънта на обществените радио и телевизия. Идеята беше лансирана още при първата дискусия по закона в края на юли тази година.
Тогава тя бе защитена от Георги Лозанов, Хачо Бояджиев и Радослав Чолаков, които са част от работната група, занимаваща се с новия медиен закон.

Идеята

Идеята на бившия дългогодишен генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев предвижда двете медии да се обединят в холдинг, но да се запазят редакционната им самостоятелност и юридическа автономност.
И БНТ, и БНР ще се управляват от изпълнителни директори, които ще се назначават от управителното тяло на холдинга. Президентът на цялата структура пък ще се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, гласи предложението на Бояджиев.
Според председателя на работната група Георги Лозанов обединението на двете обществени медии ще бъде свързано и с промяната на начина на финансирането им.
Той предлага вариант, при който държавата субсидира само предавания с обществено значима функция. "Останалата част от програмите на БНТ и БНР трябва да се издържа от реклама, въобще от приходи извън държавния бюджет", казва доц. Лозанов.
"Така БНР и БНТ въпреки двойното си финансиране няма да са нелоялни конкуренти на търговските оператори. Те ще играят с държавата според задачите, които им е поставило обществото, а на рекламния пазар – според правилата, валидни за всички, като няма да може да местят пари от единия джоб в другия", казва още Лозанов.
Според него обаче, за да се стигне до такъв модел на финансиране на обществените радио и телевизия, трябва ясно да се дефинира в закона какво включва обществената им мисия.
В закона е отделено и специално място на цифровизацията. Предвижда се дори да се създаде Съвет по цифровизацията, чиито функции вероятно ще бъдат описани в нормативния акт. Готовият текст съвсем скоро ще бъде качен на сайта на Министерския съвет за обсъждане.

Стр. 23

в. Сега | Наделина Анева | 09.11.2010

Новият медиен закон няма да ограничава права в световната мрежа, уверяват авторите му

Новият медиен закон няма да ограничи свободата в интернет. Това ще е философията на проекта, който от лятото периодически всява смут в гилдията с идеи от рода на обединяването на БНТ и БНР под обща шапка. "Този закон трябва да даде регулация за всички нови медии, но на този етап виждането е интернет да остане остров на свободата. Ще подлежат на контрол само онези аудиовизуални услуги в интернет, които се излъчват и в традиционните медии", обясни шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Това означава, че СЕМ няма да има права за регулация върху сайтове, блогове и социални мрежи, а ще следи само за излъчването на телевизия онлайн. "Много неща от закона още не са изяснени, защото територията е много деликатна", признава обаче Лозанов.
"Не ми се иска законът да влезе в интернет", твърди и друг участник в работната група – юристът Радомир Чолаков. Според него няма проблем и в момента СЕМ да контролира телевизиите, които излъчват в интернет. Друг спорен въпрос е да подлежат ли на регулация мобилните оператори, които разпространяват телевизия по телефона. "Ако зависи от мен, няма да има такава регулация", казва Чолаков. Той е защитник и на друга либерална теза – радиото да остане само на лицензионен режим и да не подлежи на регулация от СЕМ, както е сега. Мотивира се с това, че за радиоразпространението няма евродиректива и специални изисквания.
Пълно затишие цари по скандалното предложение за обединение на БНТ и БНР под обща шапка. Според запознати експертите изчакват да видят как ще заработи държавната телевизия с новото ръководство и тогава ще решават за кардинални промени. Заради това вероятно и законът ще бъде забавен за след Нова година. Шефът на СЕМ обаче е оптимист, че основният проект ще е готов до края на този месец, за да бъде подложен на обществено обсъждане през декември. Всъщност обществено обсъждане вече имаше преди няколко месеца, но то така и не успя да надхвърли общите приказки.
Междувременно СЕМ признава и в отчета си, че новите процеси на медийния пазар нямат необходимата нормативна обезпеченост. "Технологичният скок в резултат на цифровизацията и конвергенцията между традиционните и новите медии вече променят репертоара на комуникацията и водят до разместване на пазара", отчитат медийните надзорници. Финансовата криза е фактор, който води до отказ от добри практики в медиите, пише още в изводите им. От регулатора смятат, че се налага частично прелицензиране на голяма група радиооператори заради разминаване между програмната дейност и параметрите, записани в лицензиите им. На практика това прелицензиране вече започна, обясни Лозанов. То ще засегне предимно големи радиовериги, които изцяло са сменили профила си.

НЕВОЛИ

Финансови тревоги измъчват Съвета за електронни медии, който често печели критики с бездействието си. След държавната телевизия и медийните надзорници се оплакаха, че не могат да изпълняват задълженията си с отпуснатия бюджет. "Невъзможността съветът да погасява всекидневните си задължения за електроенергия, вода, топлоенергия, почистване, поддръжка на интегрираната система за мониторинг, интернет и пр. поставя регулаторния орган в ситуация на институционална криза", твърди Георги Лозанов в отчета си до депутатите за първите 6 месеца на годината. През този период СЕМ е похарчил 637 667 лв., което е 27.68% от утвърдения план. Най-много пари отиват за заплати на персонала и за издръжка. Оказа се обаче, че за разлика от депутатите медийните надзорници не са замразили заплатите си и те продължават да се актуализират на три месеца според данните на НСИ за средната заплата в обществения сектор.
Медийният съвет също е пострадал от повсеместните мерки за икономии в бюджета – средствата за разходи са намалени със 140 000 лв. "Актуализираното месечно разпределение на разходите води до невъзможност за нормалното изпълнение на основните функции на СЕМ", твърди доц. Лозанов. Още в средата на годината съветът е имал 67 743 лв. просрочени задължения. Почти 51 000 от тях са за фактурирани и неизплатени услуги за април, май и юни, а 16 832 лв. са нужни за обезщетения на съкратените 4-ма членове на СЕМ за 143 дни натрупан отпуск.

Стр. 14

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21