Видео или вестник – кой ще бъде изборът на 2015 г.

www.segabg.com I 06.01.2015г.

Анализатори очакват това да е годината на независимите продуценти на медийни продукти

И тази година няма да се свършат читателите, предпочитащи истинския вестник.

Накъде ще водят глобалните тенденции в медиите тази година? Видеото – от YouTube до "Фейсбук", ще властва над всичко, но и за вестниците все още има място под слънцето. 2015 г. ще е годината на големите сделки на пазара за медийни продукти. Това са очакванията на анализатори, анкетирани от британския в. "Гардиън".

В момента сме в златното време за продуцентите на съдържание, казва Лорейн Хегеси, независим консултант на "Ченъл 4". Някои от водещите продуцентски компании бяха изкупени от американски инвеститори. Тази година ще следим дали подобни сделки ще има и в Европа. Британската ВТ например има достатъчно ресурс да изгради голяма продуцентска компания, но все още не знаем дали има и апетита за това.

След като "Либърти Глоубъл" и "Дискавъри" купиха най-големия независим продуцент на тв, филмово и дигитално съдържание във Великобритания – All3Media, много оператори започнаха да осъзнават, че днес е стратегически важно да заемат позиции в пазара на съдържание. Затова според Хегеси тази година ще има още големи сделки в тази област. Ерата на гигантските независими продуценти тепърва започва. Големите независими компании изкупиха по-голяма част от по-малките продуценти, затова сега се очаква те да предприемат още по-мащабно окрупняване. Това окрупняване пък на свой ред ще катализира нова вълна малки независими компании, тъй като много сценаристи и режисьори не харесват сложния свят на гигантските корпорации.

По отношение на вестниците очакванията този път са оптимистични. Според Дъглас Маккейб, анализатор от "Ендърс Анализис", печатните издания ще продължат да се търсят, а темпото на растеж при дигиталните ще се забави. "Видеото беше една от големите теми на 2014 г. Но не смятам, че публиката от само себе си ще тръгне да търси клипове в сайтовете на вестниците. В същото време те имат достатъчно големи редакции, за да смятат, че не могат да говорят пред камера. С други думи, вестникарската индустрия ще трябва да намери начин да прескочи тази пропаст – да постигне най-доброто от два свята, да изработи репутация и на видеофронта. Но тук трябва много внимателно да се обмисли стратегия. Може би досега усилията са били насочени към погрешния жанр или канал", казва Маккейб.

Най-голямото предизвикателство пред пресата ще бъде по отношение на мащабите, смята анализаторът. Колко точно печели един вестник и колко голяма редакция може да си позволи неговият издател? Ще имаме ли същия брой големи издания след 5 до 10 години? Ако не, какво следва да предприемат издателите? Според Маккейб печатните медии ще оцелеят, но не в тиражите, с които бяха свикнали в миналото.

В света на големите тв компании с много канали ще наблюдаваме все по-голяма специализация, казва Джон Коен, основател на Tubefilter. Когато тези компании прохождаха преди няколко години, стремежът беше да се акумулират колкото се може повече канали, за да се привлече реклама. Но тази сфера става все по-софистицирана – новите медийни звезди може да разчитат за повече публика на YouTube, освен това да ползват традиционен мениджмънт, а също и холивудски или пък литературен агент, може да работят по отношение на брандирането и лицензирането със съвсем друг екип, обяснява специалистът.

Прогнозата на Коен е, че при видеото YouTube ще останат на водеща позиция, но артистите ще разполагат с все по-голяма палитра от медии за своите изяви, а и навлизането на Vessel и "Фейсбук" на този пазар няма да мине без трусове. Според него сега е идеалният момент да станеш голяма звезда в YouTube. И все по-често ще гледаме тези звезди в произведени от тях филми, които се продават онлайн. Някои от тях вече продават стотици хиляди копия чрез iTunes, а един такъв филм – "Изгонена" със звездата на Vine Камерън Далас, стигна номер едно в iTunes, като в продължение на два дни изпреварваше "Пазители на галактиката".

За списанията също предстои интересна година, смята Дейвид Хепуърт, редакционен директор на "Дивелопмънт Хел". Много списания ще продължават да хвърлят усилия в несвойствени посоки. Ще насочват все по-голяма аудитория към сайтовете си, като акцентът тук ще продължи да бъде не най-новият брой, а естеството на читателите. Никой няма да има големи очаквания за таблетните им формати, защото издателите установиха, че те струват много, а не привличат достатъчно реклама.

И като стана дума за реклама, и при нея доминираща ще е ролята на видеото. От всички форми на дигитална реклама, тази във видео ще продължи да расте най-бързо, смята Дейвид Халермън, главен анализатор в eMarketer. Но бърза да уточни, че в същото време, поне в САЩ, телевизията все още получава много повече нови приходи от видеото в интернет. С други думи, телевизионната реклама ще си остане водеща, макар че дигиталното видео все по-често ще я допълва. Двете все по-често се интегрират, макар че все още липсват технологии за проследяване на зрителите по всички екрани. А точно тук е заровен Свещеният граал на рекламата – как да се намери начин тя да следва тв продукта по всички медии, в които той се гледа. Пресата продължава да губи рекламодатели, а в интернет парите се прехвърлят от банерите към дигиталното видео, казва Халермън.

Къде ще е радиото? Според Мат Дийгън, творчески директор на компанията за консултантски услуги "Фолдър Медия", интернет радиото ще продължи и тази година своя възход, макар и темповете му да не са забележителни.

 

Оригинална публикация 

Дигиталната реклама ще се изравни с телевизионната през 2019 г.

www.capital.bg I 08.12.2014г. 

Кампаниите за мобилни устройства и социални мрежи ще подсилят ръста на цифровия пазар, който ще достигне 163 млрд. долара през следващата година

Глобалните разходи за дигитална реклама ще се увеличат с 15% през следващата година и се очаква да се изравнят с телевизионната през 2019 г. Основните причини за растежа се очаква да бъдат средства, вложени в промоциите през мобилни устройства и кампании в социалните мрежи.

Дигиталните разходи за реклама ще достигнат 163 млрд. долара през 2015 г. и ще съставляват 30% от общите средства, заделени за тази цел, показват данните на изследователското звено Magna Global, което е част от маркетинговия гигант Interpublic Group of Companies. През следващата година общите пари за реклама по целия свят ще се увеличат с 4.8% до 536 млрд. долара, показват данните на изследователската компания.
През следващите четири години дигиталното пространство ще отговаря за 38% от световните разходи за реклама и така ще се изравни с телевизионните, които през последното десетилетие продължават да доминират пазара.

От малкия към още по-малкия екран

Прогнозата на Magna Global показва, че интересът на потребителите се измества от екраните на телевизорите към тези на мобилните устройства.
"Тази и следващата година изчисленията показват, че целият ръст на пазара идва от мобилния сегмент", коментира Винсът Литинг, изпълнителен директор на Magna Global, цитиран от Bloomberg. "Особено когато става дума за забавления вкъщи, смартфоните и таблетите се развиват много бързо", допълва той.

Разходите за телевизионна реклама се очаква да се увеличат с 3% през следващата и 6% през 2016 г., допълват от изследователската фирма. Тя се превръща в лидер на световния пазар и основен маркетингов канал през 1999 г., когато заменя като такъв вестниците. В момента подобна промяна се случва, като смартфоните и таблетите предлагат възможности, които задържат доста време потребителите да ползват устройствата. Като резултат разходите за мобилна реклама скачат рязко, коментират от Magna Global.
Според изследователската компания ZenithOptimedia средствата за мобилен маркетинг ще се увеличат средно с 38% годишно в периода от 2014 до 2017 г.

Проблемите на мобилната реклама

Едно от основните предизвикателства пред компаниите е малкият екран на смартфоните. Друго е, че рекламите на мобилни устройства се възприемат като натрапчиви от потребителите. Допълнително затруднение за маркетинг компаниите е фактът, че смартфоните не позволяват употребата на "бисквитки" – малки файлове, които следват потребителите кои сайтове посещават. Това прави невъзможно компаниите да определят дали дадена реклама е довела до покупка онлайн, както и усложнява предоставянето на насочен маркетинг и определяне на целевите групи.

Ситуацията може да се промени с въвеждането на дигиталните портфейли, чрез които потребителите да плащат през мобилните си телефони. Чрез тях компаниите ще могат да проследяват покупките и да съставят по-добри поведенчески профили. Социалните мрежи също могат да се използват като модел за това как да се правят рекламни кампании за мобилни устройства.
"Facebook и Twitter бързо преструктурираха своя бизнес и се насочиха към мобилно потребление и реклама", коментират от ZenithOptimedia, цитирани от Bloomberg. "Техните реклами са направени така, че да се слеят с останалото съдържание и да изглеждат като част от него, а не като отделен елемент, който дразни потребителя."
Според ZenithOptimedia двете социални мрежи отговарят за една трета от мобилния пазар за реклама.

Въпреки потенциала на мобилните устройства разходите за реклама през тях се очаква да забавят растеж през следващите години. Докато през 2014 г. те са се увеличили със 72%, то през следващата година се очаква те да пораснат с 45% и после да се забавят до 36% през 2016 г., обявиха от Magna Global. Причината за това е, че пазарът за смартфони и таблети става все по-наситен и парите за реклама за този сегмент вече са минали пика на растеж.
"Пикът на растежа е нормално явление за развиващ се сегмент. Мобилният пазар тръгна нагоре и започна да придобива мащабност преди две години, когато Facebook започна да експериментира", коментира Литинг.

 

Оригинална публикация 

Георги Лозанов: Предстои героичен период за БНТ

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21