На 80 години почина Хачо Бояджиев

СБЖ I 23.04.2012

Почина големият телевизионен режисьор академик Хачо Бояджиев, съобщиха от БНТ. Това се случва само няколко месеца след като той навърши 80 години. Над 40 години от живота на Бояджиев са свързани с работата му за БНТ.

В негова памет телевизията ще излъчи от 20.50 ч. тази вечер мюзикъла "Криворазбраната цивилизация", на който Бояджиев е режисьор. Акад. Хачо Бояджиев е роден на 20 януари 1932 година. Рожденото му име е Хачадур Крикор Бояджиев.

Завършва френския колеж в Пловдив, след това математика през 1952 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и театрална режисура през 1958 г. във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" /дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"/.

През 1962 г. специализира във Франция при френския режисьор Рене Клер и е негов асистент от 1961 до 1963 г. През 1969 г. защитава докторат по специалността "Телевизия и кино" във Великобритания. Работи като режисьор в Драматичен театър – Кюстендил /1958-1959 г./, директор и главен режисьор в драматичния театър във Видин /1959-1961 г./.

В БНТ започва работа през 1963 г. като режисьор. От 1964 г. е заместник-директор и главен режисьор на "Концертна дирекция" в телевизията, от 1967 г. до 1970 г. е режисьор в SBS, Канада. От 1971 г. до 1979 г. е главен режисьор в БНТ и неин генерален директор от 11 март 1993 г. до 23 юни 1995 г.

В периода от 1979 г. до 1982 г. е заместник-директор на НДК и преподавател в НАТФИЗ по "Естрадна и телевизионна режисура". Създател е на българския мюзикхол. Под негова режисура са поставени телевизионните постановки "Криворазбраната цивилизация", "Вражалец", "Мисия във Виена", "Зех тъ, Радке, зех тъ", "Рогоносец без рога" и др., телевизионните шоупрограми – "ТВ мюзикхол 72", "Аз съм Лили", "Добър ден, довиждане", "Ретробуфофест", "Съзвездия – ´83", "Ах, този театър!", "ТВ карнавал", "Телеразада" и др.

Режисьор и автор е на много от новогодишните програми на телевизията. В областта на телевизионния театър създава ярки постановки, сред които са "Автобиография" по Бранислав Нушич, "Макбет", "Харолд и Мод" и др. През годините, когато е генерален директор на БНТ, се раждат предаванията "Наблюдател", "Частен случай", "Минаха години", "Открито", "Как ще ги стигнем американците с Тодор Колев", "Улицата", "Кино в чекмедже". В последните години е режисьор на предаването на БНТ "Полет над нощта".

Носител е на орден "Кирил и Методий" – трета степен, през 1972 г., и орден "Кирил и Методий" – първа степен, през 1982 г., награда на американската и английската критика за постановката "Макбет" на фестивал в Монте Карло /1978 г./, наградата на Министерството на културата "Златен век" /2012 г./ и др.

Оригинална публикация

 

Хачо Бояджиев: Отказах на Люба Кулезич, защото се продаде

в. Show | Ива ОПРИКОВА | 27.04.2011 

- Започна "чистката" в БНТ. 480 служители на телевизията отиват на борсата. Абдикира ли държавата за обществените медии?

- Да, държавата напълно абдикира. С тези нищожни бюджети остави на произвола на съдбата и БНТ, и БНР. 60 млн. лева е бюджетът на БНТ, в което се включват и 4 регионални тв-центрове и сателитният канал. До 1989 година БНТ бюджетът беше 128 млн. лева, което се равнява на около 600 млн. лева сега, или десет пъти по-висок. Като липсват финанси, ръководството е принудено да се свива програмата, да се съкращават хора. Една програма зависи изцяло от програмната схема, а тя пък зависи от парите. Няма да скрия, че голям проблем на БНТ днес е и бюрокрацията, която се шири на воля по коридорите на "Сан Стефано". За всяко решение трябват по 7-8 подписа, което ги забавя във времето. Докато дойде време за реализацията, разбираш, че бюджетът е свит. Всяко тримесечие се свиват бюджетите.

- Вие сте първият генерален директор на БНТ, който продаде част от рекламата в частни ръце. Така се роди рекламният бос Красимир Гергов. Правилен ли беше този ход?

- Разбира се, че е правилен. И сега рекламата е в частни ръце. Когато аз поех телевизията, тя беше във финансов колапс. Дни преди да стана генерален директор, финансовият министър Стоян Александров обяви, че няма пари за телевизия и ще се наложи да ни закрият. Тогава аз поисках среща, той ми отговори: "Няма пари", а аз му отвърнах: "Аз искам само кафе". Предложих му два варианта. Единият да намерим кредитиране с дългосрочен заем и да налеем свежи пари, но финансовият министър не се съгласи. Така създадохме продуцентското начало вътре в телевизията, като обещахме две години да не закачаме държавата за средства. Съгласно тези правила редактор, който предлага програма и е намерил реклама, получава 40% от нея за хонорари на екипа, а 60% отиваха в касата на БНТ. Така хората получиха по 3 заплати на месец. а в извънбюджетната сметка имаше 22 млн. лева. А на Красимир Гергов продадох тогава 600 минути за една година на цена, която аз измислих и не мисля, че телевизията е загубила от това.
Законът за радио и телевизия, който измисли кабинета на Иван Костов, е в същия си вид и днес, а той е унищожителен. Новите управляващи от ГЕРБ тръгнаха да го променят и аз бях председател на комисията към МС. Трябваше да направим една обща концепция, въпреки разногласията за "производствените" проблеми е телевизията. А те са важни, защото телевизиите, дали са в частни ръце, или обществени, са една индустрия и програмите им се оценяват по някакъв рейтинг. Ако по света той е реален, тук е измислен и напълно тенденциозен.

- Рекламата сега е ограничена от закона за обществените медии. Справедливо ли е това решение?

- Не е справедливо. Частните телевизии имат право на реклама 12 минути на час, а националната телевизия има право на 15 минути на денонощие за шестте си канала. Журналистите в БНТ са обезверени с тия заплати по 550 лв. Това е престъпление спрямо тях, грозна провокация.

- Защо тогава избират БНТ за свое работно място и не всеки може да започне на "Сан Стефано"?

- Генералният директор е този, който трябва да избира журналистите, с които да работи. Те трябва да бъдат не само с дълги крака, но и умни. Ако отговарят само на първото условие, телевизията се пълни със смърфиетки и тогава пак не може да разчиташ на качествен продукт. Обикновено се случва така, че започват работа на 550 лв. заплата в националната телевизия и след това, като станат имена, отиват на 3000 лв. в частните медии

- Новото ръководство на БНТ използва ли опита ви?

- Не – и предното ръководство, и настоящото, не се интересува много от мен, камо ли от съветите ми. Все още правя "Полет над нощта", което се излъчва по БНТ сателитния канал и по военния тв-канал. Предаването е с нисък бюджет, но все още съществува.

- Налагахте ли контрол и цензура на новините по времето, когато вие бяхте генерален директор? Имаше ли обаждания кой да бъде показван и кой – не? Сега политиците като че ли са на опашка по всички сутрешни блокове…

- Обществото силно негодува от тия сутрешни блокове. Първият го създадох аз, но той беше истински сутрешен блок, събуждащ и подготвящ хората за работа. А сега шофьорите на политиците ги мъкнат от тв-студио в тв-студио, а те бърборят едно и също в различен час. Това отвращава телевизионната публика. Няма такава държава, в която има подобни сутрешни блокове! А за новините винаги са се обаждали политици, но по мое време аз заставах зад журналистите. Политик можеше да се оплаче от журналист единствено на мен, а аз следях всички предавания.

- При липсата на шоупрограми българинът днес се смее на парламентарния контрол…

- Ръководствата на телевизиите изхвърлиха забавните предавания заради липса на пари независимо, че българинът ги иска. На народа му остава удоволствието да гледа "Панорама" и парламентарния контрол.

- Как оценявате "Шоуто на Слави". "Шоуто на Иван и Андрей", новото "На инат". Кой от кого преписва?

- Това са неясни и като концепция, и като послания шоупрограми и по това си приличат. Ако една телевизия има за цел да възпитава национално самосъзнание, то тези програми напълно го унищожават. Не знам защо някой си помисли, че шоуто е лесна работа и им позволява да се роят.

- А в другата група – забавните предавания в по-късен час -"В джаза в събота вечер" на Вили Сечкова. "Горещо" с Венета Райкова?

- Те са пък още по-слаби. Там гостът обикновено е човек, който иска да стане по-популярен, излиза в кадър с най-добри намерения, а водещата се цели в това как да го унижи до края на предаването, което е жалко.

- Като режисьор как оценявате тв-звездите – от БНТ до последната кабеларка? Коя стои най-добре на екран?

- Оценявам ги като временни. Нямам своя любимка нито сред водещите, нито сред новинарите, защото нямам отношение към манекенки и манекени, а те стоят точно по този начин и не разбират, че това съвсем не е достатъчно. Да не говорим, че у някои дори и красотата липсва. Най-тежкият проблем днес пред телевизионерите е аутокюто.
То ги съсипва. Водещият чете текста на екрана и видимо му личи, че не мисли, а се усмихва.

- Навремето една от любимите ви журналисти е била Люба Кулезич. И сега ли е така?

- Да, вярно е – тя е умна журналистка, но напоследък се постла на една абсурдна политика да кори едни и да хвали други, което едва ли е нормално телевизионно поведение. Затова и когато ме покани като първи гост в нейното предаване в ТВ7, аз й отказах.
Когато по мое време работеше в БНТ, тя правеше предаване за кино и наистина разбираше от тази тематика. А сега се продаде и реши да се занимава с политика.

- По ваше време "Робинята Изаура" изпразваше улиците, сега "Стъклен дом" се опитва да повтори този феномен. Правилна ли е политиката на телевизиите да инвестират в "сапунки"?

- Не мисля, че са реални настоящите сериали, защото не отразяват живота на българина. Като че ли "Столичани в повече" е най-близко до зрителя. В "Стъклен дом" участват наистина имена, има своите качества, но темата за Мола е близка само на 1/10 част от народа. Хубаво е да се правят продукции, които са близки до народа и които имат някаква художествена стойност. Новият сериал на БНТ "Под прикритие" е от типа на долнопробните екшъни, които вървят в кабеларките. Разликата между тях е, че в американските сериали лошите са колумбийците, у нас – шиптърите. Серията се гледа заради екшъна, заради напрежението, но няма полза от тях за обществената телевизия, ама така или иначе кой ти гледа ползата. Всеки гледа конкуренцията с останалите телевизии.

- За да се правят стойностни сериали, трябват и много средства….

- Ще ви разкажа как играят актьорите днес у нас в българските тв сериали. Назначени са на месечна заплата, подобно на практиката в Северна Корея. Това е недостойно отношение към изкуството и много опасно!

- От всички кабеларки – обществени или частни телевизии, кое е днес предаването, от което се възхищавате?

- Много рядко мога да ахна от това, което виждам на телевизионния екран. Последно се възхитих на предаване преди 10-15 години.

- Не сте ли се изкушавали да поискате ефирно време, в което да водите предаване подобно на проф. Юлиян Вучков?

- Той ми е колега. Работеше в БНТ навремето и тогава беше нестандартен и доста луд. Гледах му предаването с премиера Бойко Борисов – това е антителевизионна журналистика.
Това е най-тъжното предаване, което съм виждал, и е тъжно за самия водещ.
На Юлиян Вучков се създава едно кухо самочувствие. Бих му препоръчал да сниши летвата, защото тази височина, която си е определил, не може да я достигне и минава под нея.

- С кое наследство се гордеете повече – с шоу програмите или със седемте дъщери?

- След няколко месеца ставам на 80 години, а се чувствам все още неудовлетворен като творец. Можех да направя много по-добри творчески неща, но сега вече съм ограничен заради годините.

Стр. 30-31

Хачо Бояджиев: Сериалите са като минижупа

сп. Тема | 27.02.2011

- След толкова много риалити дойде модата на сериалите. Няма ли и там скоро да настъпи пренасищане, господин Бояджиев?

- В България е сложно да се даде отговор на такъв въпрос. Но в известен смисъл сериалите са като минижупа. Модата на късите поли дойде през 70-те, задържа се известно време, после минахме на дълги. Все пак дали и кога ще дойде пренасищането при сериалите, зависи основно от тяхното качество.

- Забелязвате ли вдигане на професионалното ниво?

- Да, "Стъклен дом" например е приличен сериал.

- А какво ще кажете за рекламните кампании около новите сериали?

- Авторекламата в медиите в момента е в безобразно състояние. Постоянно се набляга на едно или друго предаване, зад което стои един или друг продуцент, а зад него пък стои един или друг директор на телевизия. Тази връзка означава източване на пари, ако сериалът е лош. Ако е хубав – добре дошъл.

- Какво кара публиката да залепва за екрана? "Робинята Изаура" и "Туин Пийкс" например нямаха нищо общо, освен че се превърнаха в събития по времето, когато БНТ беше сама на пазара.

- "Изаура" е сапунка, а "Туин Пийкс" беше хубав филм и да, тогава нямаше конкуренция. Иначе по принцип сериалите, които правят бум в медийното пространство, отговарят на нивото, социалното положение и изискванията на зрителите в момента, в който текат на екрана.

- А може би има значение и дали показват подходящата илюзия? Като пълните магазини и усмихнатите продавачки в "Жената зад щанда"?

- По времето на соцреализма изобилие можеше да се види само на екрана. Но сега това не би било достатъчно. Социално погледнато, съвременният зрител е в доста объркано състояние.

- Когато бяхте директор на БНТ в средата на 90-те, как взимахте решение какви филми и сериали да се купуват?

- Преди да се купи, трябва да има пари. И след това можеш да възложиш на трима души да отидат в Кан по време на пазара,като им кажеш какво да търсят. Но сериали не поръчвах, аз купувах игрални филми. Спомням си, че по мое време за пръв път взехме и няколко религиозни ленти за Коледа, дотогава Христос го нямаше в програмните схеми. Но основният ми проблем беше наследен от предишното ръководство – пакет от филми за "Неделна киновечер", в който 70% бяха боклук, 25% средно ниво и едва 5% добро качество. Проблемът се разреши, когато отидохме в Англия да видим дали можем да сключим договор с MTV и покрай това да направим бартер със CNN, който ни даваше права за всичко, произведено от тях, срещу 5 минути реклама седмично. А юристката им ни помогна да променим съдържанието на пакета само с един факс. Продавах въздух, за да взимам филми.

- Според Вас кой е най-успешният български сериал?

- "На всеки километър" и "Капитан Петко войвода". Там и идеологията минаваше в екшън, което е добре за филмите. Първите епизоди от "Клиника на третия етаж" също бяха добри. Времето показа, че дори "Дунав мост" не е бил толкова лош сериал. Вътре имаше предсказания за реалността, която тепърва предстоеше в България. Е, не стана голям хит…

- Някой от тези сериали събра ли повече фенове?

- "На всеки километър" със Стефан Данаилов, Григор Вачков и Черкелов. Васил Михайлов също имаше много фенове като Капитан Петко войвода. Но думата "фен" е подходяща за София, тук са звезда до звездата. В провинцията тачат актьора.

- Какво иска да гледа сега българинът, когато се прибира от работа?

- Знам какво не иска да гледа по никое време – сутрешните блокове и публицистиката, която е продължение на сутрешните блокове. И най-вече не иска да гледа измислени новинарски емисии.

- Вашето обяснение за успеха на турските сериали?

- Не ги гледам редовно, но ги харесвам – те са професионално направени. Ние също навремето правехме сериали като пропаганда, но не така качествено.

- Трябва ли да има национална политика и при правенето на сериали?

- Да.

- Тоест действието примерно да се развива около тракийски могили, за да привлечем туристи?

- Не точно. Но пари за качествено пресъздаване на историята трябва да се дават. Държавата не бива да вдига ръце от националната телевизия. До 1989 г. като програма без конкуренция тя е получавала 128 милиона лева и от тях към 40 милиона са отивали за производство на сериали или единични игрални филми. Сега бюджетът на БНТ е десет пъти по-малък.

- Напоследък едни и същи актьори минават от скечовете в сериалите и обратно. Има ли явлението други минуси освен износването на лицата?

- Този минус е достатъчно голям. Защото след 2-3 години повечето от актьорите, които сега играят в телевизионните сериали и скечовете, няма да намерят място 8 сериозните филми и тв постановки. Защото са сухи и бледи по сценарий, нямат персонално присъствие. Гледам "Комиците", приятели са ми всичките и съжалявам, но ще го кажа – това е изтощение на таланта. И най-смешното е, че работят много, договорите им блокират други участия, а парите са малко. С изключение на неколцина като Стефан Данаилов, които могат да се пазарят за ставката, повечето са готови на всичко. Включително да играят за 2000 лв. заплата. Знам, че времето не дава кой знае какъв избор, но е по-добре да имаш парче хляб и сирене, отколкото хляб, сирене и шкембе чорба.

Стр. 16, 17

Хачо Бояджиев: Слави и “Комиците” довършиха зрителите

в. Торнадо | 08.01.2011

"Толкова скучни, изкуствени и кичозни програми около Нова година не съм виждал. Стари муцуни, които гледаме всеки ден, всеки час от малкия екран, нахлуха в домовете ни с плоски шеги, изтъркани вицове и жалки превземки". Така накратко дългогодишният режисьор на новогодишни програми в Българската национална телевизия Хачо Бояджиев описа пред "Торнадо" тазгодишните шоута около първи януари.
"Какъв беше замисълът на bTV, никой не разбра. Излъчиха двучасово шоу на чалгаджията Слави Трифонов, когото гледаме всяка вечер. След това решиха да довършат зрителите с "Комиците", които цяла година си водят монолозите и отегчават и най-добрите си приятели. В БНТ също се изложиха с този новогодишен концерт и с предаването "Бар нощни птици" на Искра Ангелова. Да не говорим, че на нея мястото й далеч не беше там. Като видях гостите й… Тъжна история. Когато се прави нещо подобно, трябва да има някакъв смисъл, някакъв замисъл. Все пак говорим за Нова година, за определен преход към нещо ново. Аз видях едни подигравки и глупости", коментира бившият шеф на държавната телевизия. На въпрос дали Бояджиев е получил покана да режисира новогодишна програма, той отговори лаконично: "Ако бях участвал, мислите ли, че щеше да е това нивото?"
Единствените стойностни предавания за Хачо Бояджиев около празниците били оперите и класическите концерти, които БНТ излъчи.

Стр. 25

Новият медиен закон ще стане факт до края на ноември

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010

Обществените оператори са във фокуса на нормативния акт

До края на ноември ще бъде готов текстът на новия закон за електронните медии. Това каза председателят на работната група, която пише нормативния акт, доц. Георги Лозанов. Още следващата седмица пък председателят на медийната комисия в парламента Даниела Петрова очаква предварителен доклад за работата на групата.
Според Петрова новият закон ще бъде по-либерален и ще създаде подобри механизми за работата на медиите, особено на обществените. Той ще предвижда и по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите, обясни Лозанов.

За обединението на БНТ и БНР

В момента вървят обсъждания на свършеното от всяка от трите подгрупи, които се занимават с отделни части от закона – реклама, финансиране, функциониране на обществените медии и прочие. В четвъртък се очаква да бъде дискутирана надълго и нашироко съдбата на БНТ и БНР.
Вероятно в новия медиен закон ще бъде заложен механизъм за обединяване на администрацията и мениджмънта на обществените радио и телевизия. Идеята беше лансирана още при първата дискусия по закона в края на юли тази година.
Тогава тя бе защитена от Георги Лозанов, Хачо Бояджиев и Радослав Чолаков, които са част от работната група, занимаваща се с новия медиен закон.

Идеята

Идеята на бившия дългогодишен генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев предвижда двете медии да се обединят в холдинг, но да се запазят редакционната им самостоятелност и юридическа автономност.
И БНТ, и БНР ще се управляват от изпълнителни директори, които ще се назначават от управителното тяло на холдинга. Президентът на цялата структура пък ще се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, гласи предложението на Бояджиев.
Според председателя на работната група Георги Лозанов обединението на двете обществени медии ще бъде свързано и с промяната на начина на финансирането им.
Той предлага вариант, при който държавата субсидира само предавания с обществено значима функция. "Останалата част от програмите на БНТ и БНР трябва да се издържа от реклама, въобще от приходи извън държавния бюджет", казва доц. Лозанов.
"Така БНР и БНТ въпреки двойното си финансиране няма да са нелоялни конкуренти на търговските оператори. Те ще играят с държавата според задачите, които им е поставило обществото, а на рекламния пазар – според правилата, валидни за всички, като няма да може да местят пари от единия джоб в другия", казва още Лозанов.
Според него обаче, за да се стигне до такъв модел на финансиране на обществените радио и телевизия, трябва ясно да се дефинира в закона какво включва обществената им мисия.
В закона е отделено и специално място на цифровизацията. Предвижда се дори да се създаде Съвет по цифровизацията, чиито функции вероятно ще бъдат описани в нормативния акт. Готовият текст съвсем скоро ще бъде качен на сайта на Министерския съвет за обсъждане.

Стр. 23

Кеворк Кеворкян: Телевизията се превърна в сериен изнасилвач

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 20.08.2010

Мизерни тилове постигнаха победата на прехода – над добрия вкус

Специално интервю за "Уикенд"

Кеворк Кеворкян е живата легенда на телевизионната журналистика в България. И въпреки десетилетния си опит зад и пред камера, той успява да е актуален и днес. Не можем да го видим пред камера, но под острото му перо пулсират най-наболелите проблеми на обществения и телевизионен живот, а той ги коментира с ерудиция, на която може да завиди всеки. Потърсихме го за разговор, за да сподели наблюденията си и с читателите на "Уикенд" и не останахме разочаровани.

- Г-н Кеворкян, преди седмица Димитър Цонев изненадващо заяви, че никога не сте достигали рейтинга на предаването му "В неделя с…", и затова сте му завиждали. Като шега ли възприемате изказването му?

- По-скоро като резултат от големите горещини тия дни. В шегата, дори и в най-дебелашката, все пак трябва да има някаква доза истина. Всеки иска да получи своите 15 минути слава, както беше казал Анди Уор-ол. Митко Цонев не прави изключение, и се самонавива преди тъжния финален акорд – малко преди вратата на БНТ да хлопне зад него. Не че и досега, поне през последните три години, докато правеше онова нещо, той е бил кой знае колко видим в тази стара къща – като оставим настрана тлъстите хонорари и гламавщините, с които занимаваше претръпналите на всичко зрители на държавната телевизия. Защо да не каже още една глупост, на раздяла, в някой вестник. Всеки по някакъв начин мечтае да има съдбата на "Всяка неделя". В случая обаче мечтата се превръща в лъжа.

- Ама този вестник е "вашият" "Труд", в който имате от години рубрика за телевизия. Не се ли засягате, когато пускат по ваш адрес неистини?

- Е, интервюто на Митко в мощния съботен брой на "Труд" е прочетено в сайта на вестника от около 1800 души и е коментирано от трима, ако ругатните могат да се приемат за коментари. Моите дописки обичайно се четат – пак в сайта – от десетина и повече хиляди души, а коментарите са извънредно много. Това съотношение е валидно и по отношение на интереса към нещото, с което пълнеше неделния ден Митко, и съответно към великата "Всяка неделя". Опитвам се да бъда максимално ясен, за да ме разбере и той.

- Но не казвате дали сте се засегнали?

- Предполагам, че на авторката на интервюто Йова Апостолова й е доскучало, докато си е бъбрела с Цонев, та е пропуснала да го пита, какви рейтинги има предвид той. И още – коя "Всяка неделя" има предвид всъщност – първата, между 1979-1990 година, втората – между 1993-1999 година, или третата – тази от 2002-2005 година?
Първата се гледаше от 5 милиона души втората също имаше чудесна съдба. А третата винаги е била начело на всякакви допитвания. На мен не ми е известно някога нещо, на-тъкмено криво-ляво от Цонев, да е оглавявало някаква класация, освен класация по кинти, макар че и за това не съм сигурен. В която и посока, в каквито и рейтинги и допитвания да погледне репортерката, разочарованието й ще бъде голямо. За Митко да не говорим – той си е по начало разочарован.

- Писали ли сте за предаването му във вашите дописки?

- Веднъж написах нещо и сега ще го цитирам, ето го:
"Докато се потеше в НДК, много хора ми досаждаха за нещо, което надхвърля възможностите ми. "Трябва да напишеш за новото предаване на Митко Цонев" – настояваха те. Пиши, та пиши. Опитах се да им обясня, че то е все едно да ти вземат противогаза и да те хвърлят в "Пустинна буря", на произвола на пясъчните виелици.
По едно време щях да се съглася, обаче чух, че Хачо Бояджиев, който бил станал академик, представяте ли си, харесал предаването, и пак се отказах. (Академик – обаче и той чака хляб от БНТ, където Митко беше зам. програмен директор.) Сетне пак за малко да се съглася, обаче тогава пък прочетох в "Новинар", че Веселина Седларска нарича "В неделя с…" "сметище". Е, не, само това не – рекох, и се дръпнах назад.
После пък видях един билборд и доста се стреснах. Митко Цонев – в профил и анфас, данни за ръст и килограми, и всичко останало, както се полага на една полицейска снимка. Уплаших се, че вече са го прибрали. Но като помислих малко, реших, че това не е възможно.
В БНТ за далавери не прибират – там освен далавери, и то главно от глупост, друго не са в състояние да правят. А ако пък прибираха за лоши предавания, отдавна трябваше да са отворили отново концлагера в Скравена.
Онзи билборд, ако не са го свалили вече, е много поучителен. Митко Цонев го познавали по мустака. Това наистина е забележително постижение в журналистиката. Някой ми подхвърли, че предаването свило и логото на "Всяка неделя". Това пък съвсем ме обнадежди. Нещата са потръгнали. Остава да намерят и един, как се казваше – а, Кеворкян! – и са готови.
Всичко това е много полезно и за "Всяка неделя".
Тя е като актьор, който обира аплодисментите, без дори да напусне гримьорната си".
Ей такива любезности написах тогава.

- Много е смешно!

- Е, какво друго очаквате, когато си имаме работа с подобно предаване.
А веднъж и Маца, сладката женичка на Митко Цонев, отвори дума да гледам някое от предаванията му и да си кажа мнението. Тя е много практичен и смислен човек и схващаше, че нещо не е наред. Обикновено телевизионните маниаци последни схващат това, може цяла България да е наясно, но те – не, слушат двама-трима слагачи от екипите си и това им е напълно достатъчно. Но Маца не е такава и сигурно доста е мърморила на Митко, особено в началото, когато започна предаването си.
Съгласих се с известно неудобство. С маниаци поначало гледам да си нямам работа, пък и Митко иначе е приятно момче, светски тип, макар да не съм съвсем наясно какво означава това в селяндурска София.
А после, след молбата на Маца, написах, че Митко всъщност прави агне от зеле. Не беше любезно, но е доста близко до истината. Всъщност бях гледал по Би Ти Ви един разкошен репортаж за изложба на изделия от зеле. Между тях и агне от зеле!
"Направено е със ситното на рендето – обясняваше една женица, – със сметана и повечко желатин" (ужас!). Абсолютно като печено агне, същата форма – крачета, главичка и пр. Само дето не беше истинско.
Написах това след 13-то издание на "В неделя с…и, прекалено време, за да втаса дори предаване на БНТ. Там открай време си мислят, че са в ледниковата ера на телевизията. Питах се, какъв трябва да бъде Митко всъщност, каква е ролята, която му е дадена? Да бъде нещо като Пипо Баудо, до когото все пак е по-близо, понеже целува галантно ръце? Да конферира прав, разказвайки анекдоти, от които човек разбира, че дори този достъпен народен деликатес е на привършване.
Писах още, че много често Митко го натоварват с етюди, които са подходящи и достъпни например за Слави. За които се изисква изключителна освободеност, контрол над тялото, велеречивост. Не е много лесно да се научиш да контролираш например ръцете си.
Да ги държиш изпънати край панталоните си, все едно, че козируваш на Хачо Бояджиев, не е достатъчно. Парцалев ми разказваше – великият Парцалев! – че години наред не е знаел какво да прави с ръцете си, наблюдавал е Кисимов и накрая се научил. И пр.
Едва тия дни обаче от интервюто на Митко в "Труд", разбрах, че той и останалите юнаци от бившето ръководство на БНТ са искали да се състезават с "Всяка неделя".
Неосъществима мечта. Но в БНТ това е единственото им гориво.

- Какво всъщност се опитваше да прави Цонев в предаването си?

- Всъщност Митко продаваше себе си по един доста озадачаващ начин – миеше коли, продаваше вестници на Орлов мост, правеше се на доцент от Юридическия факултет и пр. недотам лежерни простотии, по-подходящи за начеващ репортер. Вероятно е мислел, че е много интересен. На кого обаче? Опитваше се да се продава, като се прави на всичко друго, но не и на себе си – ту иска да прилича на Слави, ту на Росен или на не знам кой си. А всички ние сме наясно, че дори пъпешите са по-изобретателни в сравнение с някои днешни телевизионни герои – как не се досещаш, че не можеш да се състезаваш със Слави на неговия терен, с високоорганизирания му екип, с опита му, с дързостите му, и пр.

- А вашата формула във "Всяка неделя" каква беше?

- Винаги съм предлагал нещо съвършено различно: велики думи на велики, по възможност, хора. Опитвах се да прокарам мост към другостта. Тази другост, а и изобщо висотите на духа не се постигат с маймунджулуци. И затова нищо от тях няма да бъде запомнено. Помнят се думите, образите, които успяваш да изградиш в студиото, и пр. Трудно някой от героите на Митко може да бъде запомнен, той поначало няма нагласата да разговаря смислено, да навлиза дълбоко в съзнанието на госта си и пр.
Той си остана верен на стария принцип, че дори и един пъпеш да показваш често по телевизията, и той ще стане известен – накрая може и да го наградят с наградата "Зелена краставица", нещо подобно.
Ти живееш чрез думите и истините и на други хора – това е най-ценното в нашия занаят, затова трябва да се добереш до тия думи. Не да се чекнеш в някакво студио.
Между другото нахалството на някои хора наистина е нетърпимо – от третата, и засега последна "Всяка неделя" са изминали едва пет години и те вече послъгват уверено, а лигите им се точат за някаква слава.
Митко се чекнеше в някакво студио, за което плащаха луди пари. За съжаление на тия идиоти, които харчат през пръсти държавните пари, искам да им припомня, че между 2002 и 2005 година направих над 40 телевизионни моста от четири континента – и при немалките разходи за тях, все пак не похарчих толкова, колкото е бил наемът за помещението в НДК. А съм излъчвал от Канкун, Мексико – до Делгани, Ирландия. И още по-важното е онова, което се случваше по време на тези разговори.
Комплексите на някои хора личат и от друго – предаванията им винаги са гигантски по времетраене
"Вие имате отлично едночасово шоу, ние пък ще направим петчасово!" Сякаш целта е да се оправдае гигантският бюджет. Мога да го кажа и иначе – все едно някой дребен човечец да си пазарува упорито дрехи от магазин "Гигант". Стоят му зле, ужасно зле, той се губи в тях, но продължава да ги носи, понеже смята, че те го правят по-солиден. Американците казват: "Не се мъчи да носиш по-голям номер обувки".

- Забравена ли е днес "Всяка неделя"?

- О, не, и такива като Митко правят всичко възможно паметта за нея да не избледнява. Мерси. А не е отминало и много време от последното й издание – само някакви си пет години, хората не са толкова плиткоумни, колкото телевизионните герои, те имат благодарна памет и слава Богу.

- Защо днес нито едно телевизионно предаване не може да обедини нацията и да се превърне в абсолютен и безспорен фаворит на зрителя?

- Вероятно намеквате за "Всяка неделя" – тя беше такъв лидер и фаворит в продължение на дълги години. Много са причините, но една е основната. Когато продаваш пошлост, и все по-голяма пошлост, и във все по-големи количества пошлост – ти отблъскваш хората. Не можеш да държиш прекалено дълго в клозета дори най-задръстения зрител. Телевизиите, ръководени от мизерни хора и надзиравани от корумпирани и мизерни типове, постигнаха може би единствената ясна победа на прехода – тази над добрия вкус. Над умното слово. Над истинския интерес към човека и неговата същност.
Телевизията като цяло сякаш бе оставена в ръцете на социопати. На серийни изнасилвачи на добрите нрави. Вижте ги ония, които произвеждат най-големия боклук – вижте тантурестите им тела, алчните им погледи. Когато се появи някой, който иска да ви каже нещо умно, той изглежда като рекламен агент, отишъл да продава хладилници на ексимоси, изглежда не на място, изглежда предварително обречен. Какви идиоти слушахме през последните години, какви бра-дъри и други сволочи, какви типове, които не могат изобщо да бъдат идентифицирани, какви маниаци, какви сексуални сбърканяци и пр. Всичко е някакъв фалш, повечето от фалшивите звезди, създадени от телевизията, живеят в някакъв транс, но и в някакъв страх – до вчера се репчат от екрана, а днес са "Господин Никой’ и точка.
Да хванеш някого в непристойна поза в колата му, не е толкова осъдително – както вие успяхте, защото поначало нагонът движи тези хора, включително и нагонът към славата. По-осъдителното е друго: да се правиш на нещо си, да се самоизживяваш като нещо значимо и да нямаш пари или ум да си платиш за една хотелска стая в покрайнините на София. За нищо не стават.
Между другото навремето имах една рубрика "Къде са те сега?", отнасяше се за звезди от преди две-три десетилетия. Ако днес има подобна рубрика, ще търсите хора, които са били фалшиви звезди само преди няколко месеца и вече никой не знае къде са, включително и самите те.
Всъщност има предавания, които обединяват някаква част от аудиторията, най-отчаяната – но все в името на ниските страсти, все в името на онази "истина", която трябва да стои далеч от домовете ни.

- С какво е ангажирано съзнанието ви сега?

- Нямам много време да се мотам безцелно, понеже рубриката ми "Приказки за телевизията" не ми дава тази възможност. Но тя ме насърчава също доста често да се връщам назад в миналото, където са заровени доста мерки и критерии. Днес ние като общество сме заприличали на някакви хора, no-скоро на някакви просяци, които се ровят из прашните мазета и току открият нещо, което е повече смислено от много други неща в настоящето. Удивително е например, че отново откриваме стандартите за производство на хранителни продукти. Е, след кебапчетата може да дойде и времето на телевизията, на духовните ценности
И в БНТ има доста ценни стандарти, натикани в мазетата на бившата италианска гимназия от страх. Веднъж писах, че се радваме като деца, когато Вежди намери пари за охраната на един музей, но никой не се сеща как е създаден този музей.
Едно общество, което се заплесва по църковни мощи, е свършено. В същото време известен синодален старец жени някаква временна звезда и нарежда всички църковни камбани в града да бият. Ако бяха толкова вярващи миряните ни, трябваше да изтръгнат тия камбани и да ги дадат на циганите за претопяване, поне от това светотатство да се спасят.
Звездни буболечки щъкат навред. Любители на евтината слава – сякаш всички те са опитвали от евтиното вино в предаването на Митко, което иначе се пееше щедро, какъв вкус пък е това, нали, да дегустираш, да промляскаш, и пр.
И тъй – с мляскане – отминава евтината, моментна слава. И вие правите доста за демаскирането на тия еднодневки. Но понякога минавате мярката, поне според мен.

- Какво имате предвид?

- Ами, аз направо се почувствах обиден от репортажа, който направихте за Лора Крумова – как мизерства в една каравана по Черноморието, носи вода и не знам какво още.

- Но това е самата истина, защо да я крием? Освен това, не върви една уж известна водеща да живее по този начин.

- Бедността не е порок, това все още е валидно, надявам се. Доста по-осъдително е, когато някои ексзвездни буболечки демонстрират нахално някакъв просперитет, някакво богатство, когато се хвалят с придобивките си, когато се държат като мутри, понеже изглежда и вътрешно им завиждат. Честните млади хора, включително и Лора, са обречени на трудно съществуване. Но в това няма нищо лошо, поне от гледна точка на нашия занаят. Кого ще предпочетем – милионерската щерка Ели Гигова или Лора, Даниела Тренчева, Миролюба Бенатова и още не малко други, е важен избор. Телевизията не е дефиле на тоалети, а дефиле на ума и смелостта. Момичетата, които изброявам, притежават и от двете. Няма да имат добра – еснафско добра – съдба. Но какво от туй?
Не мога да разбера например защо Ели Гигова от бутафорното вече предаване "Здравей, България" не научи нещо от Коритаров, а възприема веднага езика на телешкия възторг. Тя е дъщеря на извънредно състоятелен човек, той се ползва и с немалки политически протекции. Няма нужда да бъде харесвана от временни квартиранти в политиката, единственият й страх трябва да бъде баща й да не я лиши от наследство. Може обаче и това да се случи, ако продължава да задава подмазвачески въпроси
А реплики пък от сорта на "Слава Богу, премиерът ни гледа!" (Витомир Саръиванов, "Здравей, България"), са недопустими в ефир, ако този ефир все още се подчинява на някакви правила. Ако този водещ имаше малко ум, можеше дори да каже: "Слава Богу, Бог ни гледа!".
Телевизиите са в окаяно състояние и поради факта, че водещите журналисти са превърнати в обикновени наемни работници, без никакви права. Някои се превръщат дори в наемни словесни убийци, за да изпълнят капризите на този или онзи. А извън всичко друго, когато не живееш като всички останали край теб, ти губиш най-важния инстинкт в нашия занаят -да усещаш истинския живот, а не този във "Версай" или където и да е другаде на майната си. Надявам се, че не звуча сиромахомипски.

- То не ви и отива, като се имат предвид вашите възможности?

- Но трябва да се имат предвид и моите страдания, и битки, те бяха – и досега са – наистина свирепи. И все пак, оцелях. Понеже и досега вярвам безкрайно в една максима: "По-добре да се самоунищожаваш от работа, отколкото да ръждясваш".

- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?

Отговорът на този въпрос четете във втората част на интервюто в следващия брой на "Уикенд".

Стр. 24-25

Пак ли Хачо?

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 06.08.2010

Проявленията на кризата у нас са доста по-различни от тези дори в южната ни съседка Гърция. Кризата там е озвучавана периодически от бурни протести, стачки, които блокират страната и дори туристическия сезон. Там гражданите ясно изразяват проблемите си, защитават неотклонно интересите си. В Гърция протестанти дори опожариха банков клон, саморазправиха се с банкови служители…
Докато у нас кризата се изразява мълчаливо – главно с увеличаването на "лошите кредити" в банките. Малко българи се солидаризират дори срещу високите лихви, които им пречат да изплащат задълженията си. Така българите показват, че няма накъде повече да стягат коланите.
Всъщност истинска стачка с обществен резонанс не е имало от учителската през лятото на 2007 г. Нямало е такава солидарност на една прослойка в обществото ни за защита на интересите на група от интелигенцията. Нямало е и такъв отпор от властта, омаловажаването на тази гражданска проява, наричана "седенка" или оплювана от платената журналистика.
Добре че Синдикатът на българските учители издаде всички публикации по повод стачката, та да не може да бъде замазана тази отвратителна покупко-продажба при формиране на общественото мнение. И това в демократична България… Явно има купуване на журналисти както купуване на гласове при изборите. Но какво да се чудим? Не може в страна, където цари корупция в държавата, журналистиката ни да е незасегната.
Впрочем истинската журналистика би трябвало да е настрани от всички тези покупко-продажби, но тук избуяха главно заместители на свободното слово. Кръгът се затваря, защото където журналистите обслужват интереси и почти няма мнения далеч от услужливостта на силните на деня, там трудно има общество – будно и трезво. Трудно има автентични граждански протести, дебат… Именно това се случи на България в тези 20 години демокрация. Затвореният кръг на псевдодемокрацията.
Днес дори и творците не бяха така солидарни срещу осакатяващата ги реформа в културата. Скачаха само тези, които пряко бяха засегнати, като Пловдивската опера например. Тази липса на солидарност даде знак, че творците ни до голяма степен са разбити и капсулирани в общности и така маргинализирани. Кризата по български създава и други шумове в системата
В публичното пространство се хвърля твърде много прах в очите на обществото. Публичният скандал, който отшумява без последствия, е една от най-разпространените форми на обществен дебат. Да вземем например изказването на Волен Сидеров в парламента, където той изложи няколко важни аргумента срещу медийни нередности. Първо, че водещ на предаване по БНР с тема действията на полицията не може да бъде бивш шеф на пресцентъра на МВР в предишно правителство. Ето един казус не за скандал, а за законово ограничение в медиите подобно смесване на две противопоказни дейности да не се допуска, за да се запази обективността. Дано тази забележка в целта не остане свързана само с яда на Сидеров към Диана Янкулова от БНР, а да регламентира извън зоната на конфликт на интереси журналистическата практика. Тази забележка остави на тръни и много журналисти, които тайно или явно си докарват добър доход освен журналистическата си работа и с това, че са пиари я на политическа партия или определен лидер, я на корпоративни интереси. Подобен скандал избухна неотдавна и с небезизвестната мадам В., но отшумя, без да промени нещо в правилата на професията на журналиста, а също и невъзмутимото перчене на Валерия Велева в стил бяла пеперудка.
Странно беше също, че именно Светла Петрова постави казуса за конфликт на интереси в журналистическата практика от екрана, може би забравяйки, че тя сама бе в крещящ конфликт на интереси като водеща на политическо предаване и като съпруга на Станимир Илчев, депутат и говорител на парламентарната група на управляващата доскоро НДСВ. А сега също е в конфликт на интереси г-жа Петрова! Сега пък нейният съпруг тихо си седи в Брюксел като евродепутат. Ето го лицето на българската журналистика – толкова рафинирано и арогантно, правеща се на обективна и граждански ангажирана, а всъщност затваряща си очите пред нередностите, които сама извършва. Без правила, строги и съвременни, явно промените няма да настъпят от само себе си.
Тревожно е и друго – че поставеното начало за написване на нов медиен закон показа отново уродливости от миналото. Сред гарантите на новия закон е и Хачо Бояджиев, не сте учудени, нали? Нищо, че бе оповестен като сътрудник на репресивната ДС. Старите муцуни, които половин век ни налагат спорната си естетика и морал, отново изскочиха да пишат новите правила. Тежко ни и горко! Лошото е, че така промените се отдалечават
и то сигурно някъде в далечината! Както в последните 20 години. Много скандали, много разкрития, а никакви нови правила в публичното пространство.
Тук не мога да подмина и видния представител на "балансираната" журналистика Бойко Василев от БНТ. И той говори на дебата за новия медиен закон. С половин уста, както правят всички конформисти като него, каза, че не може обществената телевизия да е толкова бедна.
Пардон, драги ми г-н Василев! БНТ не е бедна, а в момента ограбена и с огромен дефицит от 15 милиона лева. Бойко Василев иска да замаже нередностите на Пръмова, под чието партийно крило той приспива народа ни с неговата неописуемо скучна "Панорама". За бедната БНТ се говори 20 години, а вътре доста добре си живуркат подобни нямащи нищо общо с журналистиката мазници като Бойко Василев и подменят представите на аудиторията. И 20 години грабителите и псевдожурналистите не са наказвани и отстранявани?!
И така – факт е кризата на доверието в обществото ни, кризата на авторитети, кризата на свободата на словото у нас, страната на 68-о място в световната ранглиста за обективни медии. Всичко случващо се е особено опасно в ситуация на криза, когато българите имат само един коректив – мнението на Европа.
А ние самите нямаме воля и енергия да създадем корективи на самите себе си, истинска журналистика и медии. Може би затова дълго още ще си кютаме в криворазбраната ни цивилизация.

Стр. 26-27

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден втори

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация

Георги Лозанов: БНТ е болна, новият шеф трябва да смени терапията

в. 24 часа | 05.07.2010

- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?

- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.

- Какъв шеф й отива на БНТ?

- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.

- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?

- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.

- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?

- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.

- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?

- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.

- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?

- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.

- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?

- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.

- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?

- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.

- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?

- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.

- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?

- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.

Стр. 16

Акад. Хачо Бояджиев: Турските сериали биха родните

в. Телеграф | Лео БОГДАНОВСКИ | 2010-03-27 

Направени са с мерак, все едно че гледаме чужда тв

- Акад. Бояджиев, последната ви рожба – "Полет над нощта" стана на 8 г. Много или малко са за едно тв предаване?

- Има и други предавания с по-дълъг период на съществуване, но така се случи. Измислено беше за българите в чужбина – да бъде мост между тях и родината им България, носи дъх на патриотизъм. Не се занимаваме с политика. Участваха някои политици, но в рамките на професията им, а не като депутати – професори по история, видни артисти, нищо че бяха министри. Обаждат се добронамерени хора. Много рядко ще се обади леко пийнал вечерта или с тенденция, която не позволяваме.

- Помня, че негативните коментари бяха само за някои от водещите.

- Това е болното место на предаването. Много е ниско възнаграждението на водещия, а те търсят и по-друга изява, та оттам се получават тези неприятни конфузии. Но аз се старая да намирам добри водещи и те постепенно заемат своето място.

- Разкажете повече за новата водеща Константина Петрова, която дебютира преди броени дни.

- Те са две – Деси Добрева и Константина. Деси си има и своя друга кариера, в момента е в България и докато е тук, ще води. Константина я готвя за постоянно занапред. Много добре се справи на дебюта си, а на следващото предаване беше крачки напред. Тя се появи на 7 ноември 2009 г. на кастинг за деня по повод 50-годишнината на БНТ. Тогава я избрахме на първо място, след това я позабравихме, но когато д закъсахме с водещите, се сетих за нея, потърсих я и тя се съгласи. Тя е магистър по финанси, отличничка като студентка, и е много старателна.

- Кой е бил най-успешният водещ през 8-те години?

- Имахме две предавания – в петък и в неделя вечер. Много успешен водещ беше Георги Любенов, той и най-дълго се задържа. 8 предавания на месец беше много тежко за него да се готви, защото водещият е и автор на предаването, за да могат да вземат малко повечко пари. Когато той реши да отиде в друга телевизия, поканих Драгомир Симеонов от Дарик радио, защото тогава БНР се отказа и започнахме предаването по Дарик. Той е един от удачните ми водещи заедно със Станислава Ганчева. Но там се случи една дребна колизия. Драго ми каза в началото на лятото, че е прекалено зает в радиото в събота и не му стигат силите да продължи в петък да стои до 3 през нощта и в 7 сутринта да отиде в Дарик. Станислава имаше по-тежка колизия – тя реши да танцува в шоуто на bTV, а съгласно правилника на БНТ водещите нямат право да стават лица на конкурентни медии. Тогава дойде млад актьор, стоя 3 месеца – усърден, можещ, но някак си не вървеше предаването с него. Трябваше дълго време само на него да разчитам. Накрая стигнахме до Деси Добрева и Константина. Такива са нещата, когато бюджетът на едно 3-часово предаване на живо през нощта, е 1600 лв.
Моят хонорар там е нулев, по-зле е положението с операторите, които са на 50 лв. Бяха на 70, но кризата удари и бюджета на БНТ и трябваше да бъдат намалени за 1 година.

- Какъв съвет давате на водещите, когато започват?

- Съвети много не давам. Първо преценявам дали има качества да води такова предаване и рискувам, като ги вземам за началото. Впоследствие се разбира, че могат и имат една слушалка в ухото. По време на предаването държа най-вече на българския. Уличният език им въздейства понякога и правят дребни грешки, тогава получават ругатни в слушалката. Примерно "чао", която не е българска дума. Имаме си "благодаря ви", "довиждане". Но за съжаление в нашите медии българският език е в катастрофално положение. Основната вина идва и от парламента, където се говори най-безобразният български език. Такова е времето и всички наши книжовници виждат обстановката на езика, даже правят компромиси, като казват, че тази чужда дума няма адекватна българска. Оправдават се, защото нямат избор как да наложат чистия български език.

- Винаги сте напред с новите технологии, първи въведохте разговор със зрителите по mIRC, скайп, фейсбук. Вие оправяте ли се с тях?

- Справяме се, макар че аз лично не ги възприемам. Аз с интернет не работя. Обичам написаното да бъде на хартия. Виждам прогреса на техниката, но прекалено години стоят зад гърба ми, за да си вадя очите на малкия екран на компютъра. Има една друга забележка, която хората не могат да разберат – че това е нощен блок и той е основно за българите в чужбина, където часовете са коренно различни. Във Великобритания началният час е 22,10, в САЩ -19,10, в Испания разликата е с 2 часа, в Западна Европа – с един час. Затова нарекохме второто предаване "Шоу по всяко време", защото определяхме, че във всяка държава е различно време. Напоследък със сателита има проблеми и слава богу, че до година-две приключва тоя скапан договор на БНТ с тоя сателит, защото загубихме Близкия изток. Не го покрива тоя сателит, затова излъчваме и по сателита на Военния канал, който е кабел, но има и добър сателит, насочен към Афганистан, Близкия изток и Китай. Надявам се, че новият договор, който евентуално ще бъде сключен, ще има по-добри резултати за БНТ. Защото в някои държави операторите дават канала кодиран, което е недопустимо, тъй като това е държавен канал и за него не може да се вземат пари допълнително.

- Ще го има ли пак неделното предаване?

- Докато е тая криза, няма да го има. Въпросът е до спестяване на средства, тъй като БНТ получава минимална държавна субсидия от 60 млн. лв. годишно за двата канала. От тях 15 млн. отиват в частната БТК за наем за предаватели, а 750 000 евро за наем на сателита. Спирането на второто предаване беше принудително от есента м.г., макар че е крайно необходимо да го има. То струва много евтино – бюджетът му за 3 часа е 1450 лв.

- Толкова години правите предавания, различни програми, интересно ли ви е все още участието на гостите, има ли с какво да ви изненадат?

- В предаването има страшно любопитни гости. Гостува ни 84-годишен българин, който живее в Швейцария, беше се появил тук с една изложба на фалшификати. Този човек си разказа историята. През 1943 г. е 20-годишен, фамилията му е герой на Тютюн" – те са производители на цигари от Стара Загора. Пращат го да учи в Швейцария. "В 43-та отидох студент, в 44-та бях вече емигрант", каза той и допълни: "Прекарах жестоки 8 години, за да завърша образованието си, след което над 20 години бях главен специалист в Уолстрийт. Сега съм пенсионер". Драго Симеонов, който беше водещ, го пита ще се оправи ли България. Койчо Белчев го попита "на колко сте години". На 32, отговори Драго. "Е, докато сте жив, няма да се оправи". В момента той е акционер в няколко направления -"Кока-Кола", "Мак Доналдс", цигари и петрол. И каза: това са моите решения, защото без храна, петрол, цигари, бъдеще няма. Това предаване се излъчваше по всички канали и нямахме нито едно телефонно обаждане. Хората бяха замлъкнали от начина, по който той говори, не можеха да му поставят въпроси.

- Имало ли е инфарктно предаване?

- Технически имахме едно инфарктно предаване. Бяхме в 3-то студио в неделя вечер, а другото – в 4-то студио в петък. 4-то е по-малкото студио, предаването почва в 0,10 ч. Изведнъж звуковата маса на 4-то студио блокира, няма никакъв звук, няма техници и поддръжка в тоя час – 45 минути преди предаването, по време на репетициите. Бяхме принудени евентуално да отидем в 6 студио, където имаше късни новини. Екипът беше готов, напрежението беше огромно. В последния момент се отблокира техниката, 10 минути преди eфиp.

- Имало ли е гост който да ви разплаче?

- Лили Иванова ни разплака, но не нас, а тя се разплака. Това беше уникално предаване. Неочаквано, тя дойде за 3 часа и започнаха едни въпроси, които я разстроиха. Трябваше да пускаме клипове, за да я успокоим и да й оправим очите. Жорко Любенов го водеше, аз направих 60-минутен монтаж от това предаване и го пратих на фестивала в Албена и получи награда за телевизия.

- Консултант сте и на "В неделя със…". То как върви?

- Аз съм на репетицията в събота, а в неделя го гледам като тв продукт по телевизора. И в понеделник на събирането казвам моето становище – къде има грешки и къде е добре. Напоследък това предаване тръгна добре – защитава темите, заложени в сценарния план. Вдигна много рейтинга на БНТ. Много хора смятат, че там се харчат много пари, но не смятам, че е вярно. Бюджетът беше 54 000 лв. за 4 часа предаване – има състави, командировани хора, артисти, които трябва да бъдат заплатени. А сега е паднало на 22 000 лв., което е нищо за такова едно предаване. Това е моето становище, защото някой хора смятат, че нямат предаване, защото парите на БНТ отивали във "В неделя със…", което не е вярно.

- Правите все мащабни блокове. Остава ли ви време да гледате други предавания?

- Вечерните шоута вече не ги гледам, те са копие на копие на копието. Винаги са целеустремени и съществува една тенденция за унижаване на човешкото достойнство. Те ги наричат реалити шоута, а те са побългарени. Това понятие е измислено от частните комерсиални канали.

- Няма ли да напишете книга за телевизията, за вас?

- Не, няма нужда. Напоследък много хора пишат книги и никой не ги чете, най-много да ги прегледат. Няма го времето на 19 век, на големите писатели на Запада, на Русия и на България. Сега книжките са – на който му попадне компютър, почва да печата, идва редактор, поправя, и се пуска. Пък и не се печели нищо от издаването на такава книга.

- Какво мислите за турските сериали?

- За разлика от българските сериали са много добри. Още по-добри са и от латиноамериканските. Хората са си седнали на задника – казвам го грубо, и са направили сериали, които се гледат. А това, че са турски, няма никакво значение, все едно гледаме друга телевизия.

- Напоследък имахте проблеми със здравето. Какво се случи, сега как сте?

- Претърпях операция и съм добре.

Стр. 13