Новината, Стара Загора | Димка КАБАИВАНОВА I 2010-04-13

Утре в Стара Загора в рамките на проекта "Местните медии и свободата на информацията В България" се провежда дискусия-семинар, в която участват холандският експерт Роже Флюгелс и българският юрист Кирил Терзийски. Проблемите на свободата на словото разглежда в новата си книга и д-р Маргарита Чутуркова. "Свободата на словото и нейните граници", която излиза с логото на издателство "Сиела", има своята премиера също утре от 18:00 часа в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на фондация "Програма Достъп до информация". Маргарита Чутуркова е доктор по журналистика и мениджър връзки с обществеността, маркетинг и реклама в "Болкан Холидейз". Преди това е работила по Програма "Учене през целия живот" в Центъра за развитие на човешките ресурси, във "Вестникарска група България" и Радио Атлантик. Приета е за редовен докторант в катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността". Специализирала е връзки с обществеността във Финландия. Защитава дисертация на тема "Етични проблеми на професията пъблик рилейшънс". В Университета в Юваскюла, Финландия, провежда пилотно сравнително проучване "Етика" сред студенти от България и Финландия. През 2008 г. издава първата си книга "PR Етика".

- Д-р Чутуркова, докъде стигат границите на свободата на словото В България?

- Свободата на словото в България не може да накърнява доброто име, честта и достойнството на личността. Наказателната защита на тези престъпления е уредена в гл. Н, раздел VII от особената част на НК, озаглавена "Обида и клевета", също така не може да се разпространява класифицирана информация, да се използва дискриминиращо, враждебно слово, да се злоупотребява с авторски права.
Свободата на словото не е абсолютна в нито една страна по света и България не прави изключение. По-важно е обаче, докъде стигат границите на свободното слово на всеки един от нас, защото автоцензурата е по-страшна от цензурата.

- Доклад на организацията " фрийдъм хаус " определи българските медии като "частично свободни" и постави България на 76-о място от общо 195-те страни в света, преди нас са държави като Тринидат, Мали, Барбадос…

- Общото между трите държави е, че са изключително екзотични и исторически необременени. При тях няма случаи на брутални репресии, каквито се срещат по улиците на Иран, няма мащабно задържане на индивидуалисти, отстояващи универсално приети човешки права, каквото има в Китай (арестите на членовете на Харта 08), няма и убийства на журналисти, каквито има в Русия и, за съжаление, в България. Затова България е по-назад в доклада на "Фрийдъм хаус" от тези държави. Нещо повече, Република Мали, според организацията "фрийдъм хаус", е сред най-демократичните в Африка и в нея се предоставя голяма свобода на медиите, а на остров Барбадос широко са представени офшорни финансови и информационни институции.

- В кое, според Вас, са днешният "грях" и днешните "беди" на българската журналистика?

- Не мисля, че е редно да говорим за грехове. Според християнската религия човек се ражда грешен и може да получи прошка на греховете си с помощта на една от седемте християнски тайни – покаянието. В този ред на мисли, според мен е неуместно да говорим за грехове и беди, а по-скоро за няколко паралелно протичащи процеса: на световна финансова криза, на световна медийна криза и на т. нар. аматьорска пауза – разцвет на гражданската журналистика, на социалните медии, които се превръщат в барометър на общественото доверие.

- Тревожи ли Ви създадената паралелна реалност на действителността и защо темата за обективността като че ли се профанизира?

- Тревожи ме по-скоро пренаписването на дневния ред на обществото. Медиите на 21-ви век (в световен мащаб, не само в България) служат на господарите си. Те все по-често множат измислени авторитети, създават нелепи знаменитости, изкуствени сблъсъци, взаимни услуги в нечии интерес, оставащ зад кулисите. А преди много години един наш журналист бе казал, че медии, които се кланят на властта, са застанали надупени пред обществото.
Свободата на словото предполага свобода не само на вербалния акт, но и на всяко действие, свързано с търсенето, получаването и безпристрасното предаване на идеи. В днешно време обаче обективността не толкова се профанизира, колкото се меркантилизира. Оказва се, че свободата на пресата не включва задължително свободата на словото. В книгата давам пример от предизборната ситуация в България през 2009 г., според който, ако политическите партии нямат пари, те всъщност нямат глас.

- В периода на демокрацията се създадоха няколко кодекса, които съдържат правила и норми, задължаващи журналиста да ги приеме и да ги спазва в работата си. Според Вас, на този етап по силите на "наш е го брата по перо" ли е да носи отговорност за поддържане на "здравословна" етична среда?

- Аз свързвам свободата с периодична смяна на властта, прозрачност на управлението, независим граждански контрол и свободни медии. Да си свободен обаче, означава да си отговорен. Означава, че, ако искаш да запазиш свободата, която ползваш, трябва да не вредиш на другите. А това вече е етика и морал. За морала като философска категория са важни хоризонталните връзки и зависимости. Те създават чувство за интимност и пораждат доверие. Онлайн платформите печелят именно с това. Вярвам, че докато Новата Медия остане открито пространство, с неограничени възможности за обратна връзка, няма да е необходимо да се притесняваме за журналистическата етика, поне онлайн.

- Според Вас, има ли в България автентична журналистическа общност?

- Мисля, че докато вниманието на журналистическата общност е насочено и към проблематиката на етническата и верската толерантност, и повишаването на етнокултурния плурализъм в медиите, докато случаи като този с изземването на имуществото на в. "Виделина" все още успяват да сплотят журналистите в България, а насилието над колеги се заклеймява и счита за недопустимо, България ще има автентична журналистическа общност.

- Куршумът срещу свободата на словото все още не е изправил никого от изстрелялите го пред съда. Научили се българското общество да плаща цената за тази свобода и да я пази? Доколко е възможно то да вдъхне нов живот на националния морал?

- За да стане това, самото общество трябва да осъзнае силата и отговорността си към демокрацията и да изисква от властта да създава закони и справедлива съдебна система, които да гарантират, че ще бъде наказван всеки насилствен акт и авторитарно отношение на която и да е власт над свободното слово. Така че преди обществото ни да се научи да плаща цената на свободата, то трябва да се научи да я цени.
За да говорите за вдъхване на нов живот на националния морал,означава да приемате, че той е мъртъв. Аз не мисля така. По-скоро той е намерил друга среда да изразява себе си и тя е интернет и социалните мрежи. Комуникативното действие е морално. Именно то пази живи онези национални ценности, за които все по-често говорим с носталгия.

- Може ли да се приеме, че преориентирането към онлайн журналистиката е по-сполучливата форма за свобода на словото?

- Преориентирането към онлайн журналистиката е част от периода на т. нар. аматьорска пауза, на загуба на доверие в традиционните медии, на гражданска журналистика, която е по-цветна, по-емоционална, по-провокативна. Все неща, които едно утвърдено класическо издание не би могло да си позволи да публикува заради обвързаността си с политическата коректност. Това обаче не я прави по-сполучлива форма на свобода на словото.
Правото на свобода на убежденията и изразяването им означава безпрепятствено да се търси, получава и разпространява информация чрез ВСЯКА медия без ограничения!

- Кои са основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс и кои са проблемите в нейната етика?

- Етиката не е само важна част от бизнеса, а целият му смисъл. Основните параметри на отговорността (публична, социална, корпоративна) на професията пъблик рилейшънс са отстояването на човешките права. И основно правото на достъп до истинна информация в случаите, в които обществото е потърпевшо и предоставянето на право на участие в решенията на всички, които ще бъдат пряко засегнати от тях.
Сред проблемите на PR-етиката в България са непознаването на кодексите, липсата на нормативна база и санкции, скептицизъм сред практиците, липсата на обучителни програми по етика в квалификационните програми на организациите.

Стр. 6

Публикацията може да намерите и на: http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=16356

Още по темата: Колко високо летят журналистите, или къде е границата на свободното слово, в-к "Дневник"