в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-02-14
Детският кошмар на участниците в “Мюзик айдъл” Димитър Ковачев, с прякор Фънки, скоро закръгли 50 под знака на Козирога. Шефът на най-големия промоутър в България “София мюзик ентърпрайсис” работи здраво върху предстоящия концерт на сър Елтън Джон в София на 13 юни. Остава му и свободно време за двете банди, с които свири – възродилия се динозавър “Турбо” и метъл машината “Елиън индъстри”. На преден план обаче са любимата му съпруга Тони и двете им деца Георги и Карла.
- С кои групи свирите в момента?
- С “Турбо” и “Елиън индъстри”. С “Турбо” правим нов албум, от който вече пет от общо десетте парчета са готови. Стилът е много интересен и съвсем различен. Още не знаем как ще се казва. Издаването му зависи от Христофор Захариев, който е и китарист на бандата. Това е едно възраждане на динозавъра “Турбо”, понеже групата е много стара. С “Елиън индъстри” албумът ни е вече готов и всеки момент трябва да излезе на пазара. Казва се Dysmorphophobia (психическо разстройство, при което човек е обсебен от понякога въображаем дефект на тялото си – бел.ред.). В “Елиън индъстри” “диригентът” е Здравко Минев. Скоро ще имаме участие в рок бар “Фенс”. Групата ще удари и по други клубове и после ще се готвим за фестивали. Това всъщност се отнася и за двете банди. Предпочитаме да атакуваме голямата сцена – фестивали не само в България, но и международни. По клубовете отиваме само за кеф.
- Вие лично колко китари имате?
- Някъде около 30. Свирил съм на всякакви басове. Любим ми става най-новият. Инструментите ми са винаги подбрани. Мога да кажа, че колекцията ми е много добра, въпреки че моите приятели ме питат защо изобщо ги събирам тези дъски.
- Откога сте приятели с Иван Несторов-Амебата?
- Вече забравих. Беше много отдавна. Имам чувството, че сме се родили заедно. Запознахме се на “Кравай”. Бях първи курс в консерваторията. Свирихме заедно в една банда на име Relance. Той държеше баса, аз пеех. И Петя Буюклиева беше с нас. Страшен купон! Не сме прекъсвали връзката помежду си и когато бях в чужбина. Иван направи “Ера” заедно с Любо Малковски. Аз ги запознах, понеже с Любо бяхме заедно в казармата. Пътувах, а те тук вилняха като “Ера”. Като се прибрах, веднага ме засмукаха и вече “еросвахме” заедно. Докато бандата не се разпадна. Не знам каква беше причината. Знаят я само Иван и Любо. Тогава бях в чужбина. През 1990 година се прибрах. Дръпнах Амебата и през 1991-а направихме “София мюзик ентърпрайсис”.
- Как се запознахте със съпругата си Тони?
- Запознахме се също преди много години на “Кравай”. Тя беше с кожено яке, заклета рокаджийка, болна на тема “Ю Ту”. Тони е наполовина чехкиня. Сега вече няма места като “Кравай” и Синьото кафе.
Расли сме и сме пасли там. “Кравай” беше много одухотворено място. Там се събираше цялата плеяда от рокаджии – Милена, Васо Гюров, Кирил Манчев, “Нова Генерация”, “Ер малък”, “Ахат”. Всичко е made in Kravai. Всяка вечер бяхме там, а след това отивахме на купон.
Мило и драго давах да отида и на лекции. Там беше 12-часов купон. От сутринта започваше страшна веселба. Отвсякъде свиреха контрабаси и пиана. А сега, колкото пъти мина оттам, е тихо като в гробница.
- Имате две деца. На колко години са?
- Георги е на 14, а Карла – на 6. Ние не сме амбициозни родители. Не смятаме, че децата ни ще станат министър-председатели или Панчо Владигеров. Не им досаждаме. Съвсем свободни са да правят каквото си искат. Никой не ги е заковал с пирони към пианото или цигулката. Нито пък ги бием с учебника по главата. Не бих казал, че имат отношение към музиката. На сина ми му дай компютъра, айпода и това е. Слава богу, мина периодът на бийт бокса и рапа. Сега повече се интересува от спорт, което сигурно е хубаво. Аз никога не съм бил отявлен спортист. Учи в икономическа гимназия. Сам искаше да отиде там. Подозирам, че е имал приятели, а не че е прегърнал икономическата наука. Дъщеря ми е още малка. Обича да рисува. Прави такива неща, от които може да ти настръхне косата. Виждам зайци, които са като вуду магия.
Направо да се уплаши човек. Сигурно на тази възраст е така. Конфликтът брат-сестра е голям. Не че само Георги е виновен. И Карла е като звяр.
- Промени ли се мнението ви за чалгата, след като бяхте жури в “Мюзик айдъл” заедно с две фолкпевици?
- С Есил Дюран и Мария имаме чудесни отношения. Те са страхотни сладурани. И до ден днешен сме прекрасни приятели, но дружбата ми с тях не е повлияла върху моето мнение за чалгата. Били сме колеги и сме работили професионално като музиканти, които оценяват музика.
Независимо какъв стил е, боклукът винаги е боклук. Както и хубавата песен си е хубава песен. Може да е с чалгаджийска мелодия, но когато е изпята вярно и с чувство, аз не я преценявам като фен, а като професионалист. В световен мащаб музиката е много напред. Лошото е, че България е страшно изостанала. Рок концертите станаха като класически концерти. Ходят само определени хора. Тъжно е, че тук чалгата размаза всичко. Това е музиката на българския народ. Истина е, че чалгата много се промени. Тя се превърна е съвременния български поп, който ще продължи да властва.
- Какво слушате най-често?
- Като си карам пикапа, си пускам кънтри, за да вляза в атмосферата на истинския тъпак. Иначе настолни неща – Fear Factory, Meshuggah, Slayer и т.н.
- Кого винаги сте мечтали да поканите в България?
- Една от мечтите ми беше AC/DC. Много исках ние да направим концерта им в София, но в бизнеса е така. След като ние не можем да го направим, ще го направи “Болкън ентъртеймънт”.
- Вие също работите върху мащабно мероприятие. Какво да очакваме на концерта на Елтън Джон?
- Ще бъде уникален концерт. Ще е направен и по различен начин. Ще сложим 5000 стола долу на терена, за да може да се създаде усещането за огромна зала. Елтън Джон ще дойде със собствения си бенд. Той е много консервативен като музикант. Заради негови лични проблеми се наложи да се промени датата от 6 на 13 юни.
- Напоследък много се шуми за предстоящия sonisphare фестивал, който ще се проведе в България тази година на 22 и 23 юни. Говори се, че ще гостува Великата четворка на траша – “Металика”, “Мегадет”, “Слейър” и “Антракс”. Истина ли е и кой го организира?
- Със сигурност не го организираме ние. Погледнато от бизнес гледна точка, това е изключително опасно. На 14 май има AC/DC. Публиката за двата концерта ще е една и съща. Мисля, че хората ще са затруднени да намерят толкова пари за билети.
- Остава ли ви свободно време?
- Имам доста свободно време. С Амебата си имаме задължения и всеки си ги върши. “София мюзик ентърпрайсис” е вече една добре смазана машина. В началото беше трудно. Правехме всичко двамата. Ако се върне времето назад, едва ли бих се заел с това, след като знам през какво сме минали. В интерес на истината и не сме постигнали много. Това че сме най-големият промоутър, е по-скоро морално удовлетворение, защото, материално погледнато, е трагично. Нашите приятели със същия бизнес в Румъния, Полша и Чехия отдавна са милионери.
- И за вас се говори, че държите спестявания в швейцарски банки.
- Това е тотална идиотщина. Ако беше така, сега нямаше да давам интервю, а щях да почивам на собствения си остров. Така се говори, защото хората мислят, че от един концерт се печели много. Не знаят колко поробващи са договорите и че промоутърът събира трохите. Всичко прибират агенцията и звездата. Парите дори нямаме време да ги видим.
- С какво запълвате свободното си време?
- Най-вече със свирене. Ходя по клубове с приятели. През уикенда по-често съм в офиса, отколкото вкъщи. Там са ми инструментите и цялата апаратура. С дъщеря ми често ходим на “Славейков”. Аз си купувам книги, а тя-хилядния чифт детски карти. Имаме купчина с изпокъсани карти вкъщи. Редовно ходим и купуваме нови.
- Какви книги четете?
- Обичам трилъри. Мога да кажа, че библиотеката ми “бълва кръв”. Философски и поучителни четива не харесвам. Нормален човек съм и не наблягам на сериозния жанр.
- Вярно ли е, че не пиете бира?
- Не близвам. Жена ми пие бира и това е достатъчно. Пия предимно концентрати, но и на вино не отказвам. Като мивка съм, но бира не обичам. Горчи.
- С какво се гордеете най-много?
- С това, че успях да свържа музиката, която свиря, с професията си и начина, по който си изкарвам хляба. Имам много приятели и животът никак не е лош.
Стр. 9