EVENTS.dir.bg

Кога: 9 март 2010 г. (вторник), 11.00 часа
Къде: София, Хотел "Вега"
Достъп: Свободен, за всеки заинтересован
Организатор: Алкома България ЕООД

Събитието:

Първото представяне на фирмата за оборудване за радиорелейни линии Alcoma spol. s.r.o. Чехия на българския пазар ще се състои на 9-ти март 2010 година в хотел "Вега", гр. София от 11.00 часа. Всички присъстващи ще могат да се възползват от 10% отстъпка, а първият клиент в България ще има възможността да се възползва от 30% намаление.

Фирмата е една от водещите компании в сферата на телекомуникациите, специализирана в производството на оборудване за радиорелейни линии. Създадена през 1993 г. в рамките на 17 години успява да реализира продукция на четири континента – Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

В началото на 2010 г. Alcoma spol. s.r.o. стъпва и на българския пазар. Това, което тя ще предложи на своите клиенти е добро качество, конкурентни цени и европейски начин на работа.

В пресконференцията ще участва Питър Водичка и Саша Матич, изпълнителни директори на Alcoma spol. s.r.o. Чехия; Борис Бонев – регионален представител за България, които ще представят подробности за предлаганите продукти и услуги, както и плановете за бъдещото й развитието на местния пазар. Специално участие ще вземе представител на "Комисия за регулиране на съобщенията", който ще уточни спецификата за регулиране и контрол на телекомуникационните пазари според законовата рамка в България.

Повече информация за фирмата може да получите на www.alcoma.bg. 

За потвърждение и въпроси за събитието –  0887 123 980  0887 123 980 или boris.bonev@alcoma.cz.

За контакти:

Борис Бонев –  0887 123 980  0887 123 980 или boris.bonev@alcoma.cz

Оригинална публикация

В началото на 2010 г. Alcoma spol. s.r.o. стъпва и на българския пазар. Фирмата е една от водещите компании в сферата на телекомуникациите, специализирана в производството на оборудване за радиорелейни линии.

Представяне на фирмата за оборудване за радиорелейни линии "Alcoma" spol. s.r.o. Чехия на българския пазар. Специален гост от "Комисия за регулиране на съобщенията", както и 10% отстъпка за всички посетители и 30% за първият клиент в България.

Уважаеми/а, Имам удоволствието да Ви поканя да участвате в «НЛП Практик», курс, посветен на Невро Лингвистичното Програмиране, който ще Ви даде техники и инструменти, чрез които да познавате и разбирате по-добре света и хората около Вас, да работите ефективно и с лекота да постигате желаните резултати. НЛП показва и учи как да развиете Вашите ресурси и как да помагате на другите да открият вътрешния си потенциал.

Стартират първите три обучения от кампанията "Добро утро, работа!": "Представяне на таланта"; "Планиране на кариерата"; "Умения за добра работа"

в. Марица, Пловдив | Евелина ЗДРАВКОВА | 2010-02-16

Принципът: не предложиш ли идея, на която да ти кажат "Евала", хвърчиш

Пловдивчанинът Радомир Чолаков е един от осемте студенти, на които на 3 януари 1990 г. БНТ възлага разработването на концепция за ново телевизионно предаване с работно заглавие "Студентски парламент". Другите са Радослав Гълъбов, Любен Дилов-син, Ясен Бориславов, Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, Цветелина Борисова и Георги Георгиев. Отговорен редактор е нещатната сътрудничка на Националната телевизия Снежа Симеонова. На 27 януари е излъчен първият брой на създаденото от тях предаване, но с името "Ку-ку". Радомир Чолаков става отговорен редактор на студентската програма "Ку-ку" след Снежа Симеонова и ръководи екипа в периода септември 1990 г.-октомври 1991 г. Предава щафетата на Петър Курумбашев и заминава за Германия, за да специализира медийно право. През 1995 г. се връща по покана на Хачо Бояджиев, който го назначава за юрисконсулт в БНТ. През следващите години става последователно главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на медията. От 2001 г. е главен юрисконсулт на издателската група ВАЦ. Председател е на Комисията за журналистическа етика в печатните медии.

-  Г-н Чолаков, всички си спомнят, че имаше някога в телевизията една студентска програма "Ку-ку", но предисторията се губи в мъглата на прехода.

- "Ку-ку" беше уникален експеримент в телевизията, какъвто не ми е известно да е правен някъде по света, а у нас никой не смее да го повтори. Целта на партийните идеолози, лансирали след 10 ноември 1989 г. идеята за такова предаване, е била да създадат "клапан" за отпушване на напрежението сред студентите, като им дадат възможност да обсъждат проблемите си по телевизията. Първата група студенти бяхме подбрани на квотен принцип: четирима представители на комсомолската организация в Софийския университет и четирима от Федерацията на независимите студентски дружества, оглавявана тогава от Емил Кошлуков. За да имало в екипа политически баланс. Например, аз и Любен бяхме от страната на "червените", а Курумбашев и Камен – от"сините". След много години важни фактори в БНТ ми признаха, че никой не е очаквал, че ще направим предаване. Сивите кардинали са били убедени, че първо ще се изпокараме и после, понеже не сме професионалисти и нямаме понятие от телевизия, ще се издъним. Това е щяло да даде повод на номенклатурата да каже: "Видяхте ли, че студентите за нищо не стават?!" Изненадахме ги.

Истината е, че се карахме точно два месеца, колкото да се убедим, че всъщност нямаме различия. Че всички искаме по-справедливо общество. Което минава през промяна на системата. Първото "Ку-ку" започна с онзи исторически кадър на китайски студент, спиращ с тялото си танк на площад "Тянънмън". Избрахме го случайно, но се оказа пророчески. Старият режим, без да иска, ни беше пуснал директно в танка. Два-три месеца след старта се занимавахме действително със студентски проблеми – столове, общежития, битовизми. В резултат на което разбрахме, че няма такова нещо "студентски проблеми". Всички проблеми са функция на политиката. След което си плеснахме ръцете, обърнахме дебелия край на тоягата и почнахме само с актуална публицистика и политическа сатира.

Впрочем, "Ку-ку" се излъчваше едва два пъти в месеца. Телевизионните босове си имаха достатъчно главоболия около Великото народно събрание и никой не ни обръщаше внимание. Едва през август 1991 г. ни показаха секретно социологическо проучване, според което студентската програма "Ку-ку" е на шесто място по гледаемост и на четвърто място по обществено доверие сред всички предавания на БНТ, след "По света и у нас", "Всяка неделя" и "Панорама". Босовете бяха в шок. Някак, тихо-кротко, "Ку-ку" беше станало танк, със собствено задвижване.

-  В съзнанието на повечето хора обаче са останали само фрагменти: атомното предаване, скечове, няколко песни… Същевременно се оказва, че огромна част от известните лица във всички телевизии днес някога са минали през "Ку-ку". Как си обяснявате този феномен?

- Основният принцип, с който тръгна предаването, беше, че то се прави само от редовни студенти. Който завършеше следването, трябваше да напусне. Това гарантираше непрекъсната ротация на хората. Другият принцип, наложен желязно от Снежка Симеонова, беше, че си в екипа само ако допринасяш за успеха на предаването. Ако в два поредни броя не предложиш идея, на която останалите да кажат "Евала", изхвърчаш. Третият принцип беше, че предаването нямаше водещи. Лице на "Ку-ку" беше куклата. Тя беше главното действащо лице, пред нея всички в екипа бяхме равни, просто репортери. И четвъртият: предаването трябваше да бъде непрофесионално. Думата "професионализъм" свързвахме с комунистически клишета. Беше въпрос на чест да правиш нещата наопаки. Всяко издание беше сбор от хрумвания: анкета с шантав въпрос, скеч, интервю с някоя странна птица, самоделно клипче … На кого каквото му е дошло на ума, важното е да е оригинално. Беше сбор от проблясъци. Затова и в паметта на хората са останали фрагментите.

"Ку-ку" беше велико, защото в него всеки млад човек, който иска и има какво да каже на обществото, получаваше шанс. Равен шанс. Без привилегии за никого. Отговорният редактор беше там, за да гарантира спазването на принципите. Да дава шансовете. И Снежка, и аз, и Петър, мисля, не сме изневерявали на тези правила. Беше невъзможно някой да ни се обади и да каже: "Абе, тук едно наше дете, много е талантливо … Вижте там …". Всеки трябваше да се доказва в жестока конкуренция. В "Ку-ку" оцеляваха само най-талантливите. Най-силните характери. Затова всички, които са минали през месомелачката "Ку-ку", успяха после навсякъде в медиите. Впрочем "Ку-ку" е доказателството на какво са способни българите, ако получат шанс, бъдат поставени в равни условия, имат високи цели и не допускат компромиси. За съжаление това никога повече не се повтори. Телевизията "открехна" една пролука през 1990-1994 г., през нея влезе една мощна вълна амбициозни млади хора, след което вратата отново се затръшна.

Ако за нещо ме е яд, то е колко трудно нашето общество дава шансове. Сакън, да не дойде някой млад човек и да вземе хляба на по-стария. Най-важното е да се пази статуквото. Ама талантливите младежи развиват бизнеса, разширяват го, така се създава място за много повече хора. Вижте днес. С едно-две изключения зад всички най-значими предавания на всяка от телевизиите стои по някой кадър на "Ку-ку". Ако тогава не бяха лансирани, подкрепяни, калявани тези хора, откъде щяха да дойдат? От "С бъклица и дрян" ли? Сега те дават хляба на старите телевизионери. Дават шансове на следващите. Представяте ли си, ако във всеки бизнес беше имало по едно "Ку-ку"? По една такава фабрика за шансове?

-  Ефектът на "атомното "Ку-ку" беше поразителен. Със сигурност не сте го направили, за да спечелите власт.

- Към точно това предаване изпитвам смесени чувства. Идеята за него се зароди още през лятото на 1991-ва. Тогава още бях отговорен редактор и имах вътрешна съпротива да го правим. Не ми беше ясна целта, която искаме да постигнем. Да кажеш по единствената телевизия, че "Козлодуй" е гръмнал, да взривим атомна бомба, макар и виртуална…?

Е, бомбата гръмна на 22.12.1991 г. Маса хора се побъркаха от ужас, политиците започнаха да си плетат кошниците, а в чуждата преса за пръв път се появиха статии, в които се постави въпросът "Ами ако гръмне …?". И до днес предпочитам да мисля, че "атомното "Ку-ку" беше направено от суета, за да не мисля друго… Не знам какво се доказа с него, освен че ценностите са започнали да се разпадат, а властта е в кома. Вече бях понаучил кое-що за германските медии и казах на моите приятели, че за такова предаване на Запад всички те ще са в затвора, незабавно. А тук станаха мегазвезди. Дойде славата, с нея спонсорите, голямото шоу, турнетата, политическото влияние… .

-  Само не ни казвайте, че това не е било планирано…

- Не, не беше планирано, така се получи. Получи се обаче и затваряне на екипа. Звездите вече не искаха да делят славата. Спря ротацията. Куклата отстъпи пред лицата на актьорите. Нека повторя, че "Ку-ку" беше изградено като трансмисия, в която талантът се завърта, получава ускорение и отлита в друга орбита. Когато спря, се оказа, че мястото е тясно за толкова много таланти. Това нямаше как да не доведе до конфликти.

От друга страна, натрупаното през двете години зрителско доверие беше трансформирано в чист рейтинг, а рейтингът, за да се поддържа, трябваха все нови и нови шокове. Срещу добрия вкус, срещу ценностите, доколкото бяха останали. Образи на "проститутки", "Шат на патката главата …". Във втория си етап "Ку-ку" все повече ставаше глашатай на псевдоценностите на прехода. Уж иронизирайки ги. Парадоксално, колкото повече укрепваше рейтинга, толкова повече падаше доверието. Когато кривата на нарастващите вътрешни конфликти се пресече с кривата на падащото доверие, номенклатурата, вече трансформирана в олигархия, дръпна шалтера и спря предаването.

-  Какво тогава е наследството на "Ку-ку" в съвременната медийна история, според вас?

- Трансмисията беше спряна, но не и създадените от нея хора. Пак да кажа: много талантливи хора с много силни характери. Те, вече поединично или на малки групи, формират и в момента медийния пейзаж в България. В този бизнес да можеш да кажеш, че си бил в "Ку-ку", е като карта за членство в елитен клуб. Дори такива, които са се завъртели за по едно-две предавания, обичат да разправят на младите, че са му едва ли не създатели. Наличието на толкова бащи и майки вече е доказателство, че "Ку-ку" е било един грандиозен успех. Успехът, или наследството на "Ку-ку", се крие в базисната му идея: всеки има право на своя шанс!

Стр. 17

Снимка: www.vgb.bg

в. Класа | 2010-02-17 

17 на сто от анкетираните планират повече средства за реклама в печата
66% от включените в международно проучване компании са обявили, че планират да увеличат инвестициите си в дигитални маркетинг канали през 2010 г. Това сочат данни на Econsultancy и ExactTarget, цитирани от eTimes.bg. Проучването е осъществено в периода декември 2009 г. – януари 2010 г. и в него са участвали 1000 маркетинг професионалисти.
Данните показват още, че 46 на сто от компаниите планират да увеличат цялостните си маркетинг бюджети през настоящата година. Същевременно липсата на разбиране за дигиталния маркетинг и липсата на професионално подготвен и обучен персонал в сферата се посочват от компаниите и медия агенциите като фактор, ограничаващ възможността на бизнеса да се възползва от тези предимства. 42 на сто от анкетираните специалисти са обявили, че не планират промени в цялостните си маркетингови бюджети, а 30% не смятат да увеличават средствата за дигитални промоции. 13 на сто от респондентите пък планират намаляване на инвестициите в маркетинг. 70 на сто от анкетираните представители на компании планират повече средства за социални медии. 17 на сто ще увеличат бюджетите си за реклама в печатни медии, докато 41% са отговорили, че намаляват търговските послания в печата. Повече от половината от компаниите планират да инвестират по-големи бюджети в мобилен маркетинг (56%), имейл маркетинг (54%) и реклама в търсещи машини (51%).
Според проучването 28 на сто от маркетинг специалистите ще пренасочат част от бюджетите си от традиционните медии към дигитални канали, като една от причините за това е възможността за измерване на ефективността от рекламната кампания в интернет. Най-големи затруднения в измерването на възвръщаемостта на инвестициите специалистите изпитват при социални медии и мобилен маркетинг. Въпреки това бюджетите за двата канала са с най-голям прогнозиран ръст през настоящата година. Според анализаторите възвръщаемостта на инвестициите не е най-важният фактор, който влияе върху увеличението на разходите за даден канал.

Стр. 15

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2010-02-17 | 00:01:01

ВИЗИТКА

Арх. Любомир Станиславов е роден през 1976 г. в София. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Изпълнителен директор е на S Media Team Entertainment Group, която издава у нас списанията на Би Би Си "Топ гиър", "Гуд фууд", "Нолидж", както и списания "Мотор шоу", "Яхтинг" и "Прайм тайм".

- Г-н Станиславов, най-новото издание от портфолиото ви е „Нолидж“. Защо решихте да го издавате в България?
- „Нолидж“ е уникален проект, калейдоскоп от пет различни силно специализирани издания на Би Би Си за природа, наука, астрономия, история и е едно от най-добрите, което може да се намери на пазара. Това дава възможност на лицензиантите като нас да сглобяват сами съдържанието на броя, като ползват материалите на Би Би Си според предпочитанията си. Затова е почти невъзможно дублирането на съдържание между различните държави, в които се издава „Нолидж“. Появяването му в България е резултат от нашето желание да направим на българския пазар продукт с невероятно високо качество. Би Би Си е най-силният производител на научнопопулярно съдържание в света. Опитваме се да добавяме и между 10-20% локално съдържание, произведено в България. Основният проблем e, че качеството на материалите трябва да е на нивото на тези, които получаваме от Англия.

- Имате договор с Би Би Си за издаване на списанието и на други балкански пазари. Коя е следващата страна, в която ще стартира, и кога?
- Имаме интерес от Сърбия, Македония, но зависи и от локалните партньори, с които ще работим на тези пазари. Там за съжаление ситуацията във връзка с кризата е по-тежка от тази в България. Имаме намерение през 2010 г. да стартираме списанията „Нолидж“ и „Топ гиър“ на поне още един балкански пазар, а може би и два. 

- В световен мащаб луксозните списания са най-силно засегнати от спада в рекламата. Как стои въпросът при вашите издания?
- В световен мащаб има две ясно изразени тенденции – увеличаване на рекламата в интернет, а всички наши проекти включват и уебсайтове. Другият сегмент, в който се наблюдава ръст, са т. нар. спешъл интрест мегъзинс. Особено в Англия и САЩ списанията с обща лайфстайл тематика губят пазарен дял и реклама за сметка на силно специализираните издания. Рекламата в тях нараства, а всички 7 списания, които S Media Team издава в България, са именно такива. Смятаме, че това е пазарна ниша, интересът към която ще започне да се увеличава. Списание „Нолидж“ е доказателство за това – целият първи брой е разпродаден. Ако по време на криза човек може да представи правилния продукт, който да предизвика достатъчно висок интерес, на подходяща цена, с правилен допълнителен бонус, това е гаранция за успех. Бъдещето в този бизнес принадлежи на такъв тип ниши, които издателите да могат да открият и да произведат продукт, който да е ясно таргетиран. Доказателство за нарастващата популярност на „Нолидж“ е и абонаментът – за два месеца съществуване в момента то има над 500 абонати. Може би сме първото издателство с уникална за нашите условия схема за абонамент – списанията ни се доставят не до пощенска кутия, а до физическо лице с куриер, което дава гаранция, че поръчаното списание няма да се изгуби.

- Планирате ли издаване на нови специализирани списания у нас?
- Да, миналата седмица подписахме договор за издаване на списание „Ф1 Рейсинг“ – това е официалното списание на Формула 1, издание на най-голямото частно английско издателство „Хай маркет“. Списанието ще стартира с новия сезон на Формула 1, който започва на 14 март, и е част от „Аутоспорт“ – най-влиятелната медия в света на автомобилните спортове. 

- Каква е вашата прогноза за печатната реклама през 2010 г.?
- Целият пазар страда от спада на реклама. Миналата година той беше около 60%, а в някой области дори 80%. Тази година също ще бъде трудна, но вероятно част от компаниите, които през 2009 г. свиха рекламите си, тази година ще се върнат към по-нормални нива, съответстващи на техния бизнес, което ще доведе и до леко съживяване през втората половина на 2010 г.

Стр. 15

Lotus софтуер за корпоративни социални мрежи, корпоративен чат, криптиран е-мейл и приложения за работа в екип са достъпни за iPhone и Mac.

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-16

Според телевизиите исканията им са неоснователни

Асоциацията на телевизионните продуценти настоява 25% от общото годишно програмно време да бъде отделено за оригинална българска продукция, произведена от независими продуценти. Това обяви изпълнителният директор на асоциацията Димитър Станчев. В повечето европейски държави телевизионната продукция, произведена от външни компании, варира между 40 и 60% от програмното време на националните телевизии, коментира Станчев. Според изчисления на асоциацията и в момента около 36% от програмите на bTV и Нова телевизия (с повторенията) са независими продукции. Продуцентите обявиха, че нямат конфликт с нито една от телевизиите и няма да предприемат по-радикални мерки в подкрепа на своите искания. Основната цел на гилдията е да се вземе предвид нейната позиция при подготовката на новия медиен закон, която ще стартира до два-три месеца. Телевизиите са наши партньори и стремежът на асоциацията е да не остави без работа хората, които работят за българските продукции, коментира Станчев. В активните периоди на годината заетите по проектите на продуцентските компании са около 4000 души, допълни той.

Ситуацията

Продуцентите поискаха 25% българска продукция от външни компании още преди да бъдат направени последните промени в Закона за радио и телевизия. Те изготвиха предложение, което беше подкрепено от културното министерство и Министерския съвет. То мина на първо четене в Народното събрание, но след това отпадна. Към момента законодателят е определил 12% от годишното програмно време на националните телевизии да е предназначено за предавания, създадени от външни продуценти. Добре е, когато проявяваш някакви претенции, да си наясно дали те отговарят на законовата база на общностно ниво, защото не може да искаш самоцелни неща, коментира за в. Пари Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Радвам се, че парламентът разгледа внимателно въпроса и осъзна какъв сериозен проблем можеше да стане, ако беше приет този текст, защото продуцентите не се делят по националност, всички се третират равнопоставено, допълни Камбуров. От bTV също подкрепят позицията на АБРО и намират исканията на продуцентите за неоснователни, коментираха за в. Пари от PR отдела на медията. От Нова телевизия се въздържаха от коментар дали искането на продуцентите е основателно или не. Средно около 15% се произвеждат от независими продуценти, коментира за в. Пари Олга Лозанова, програмен директор на Нова телевизия. Не можем да си позволим да снижим качеството на програмите независимо от кризата, това не влияе на обема продукции, които се реализират от независими продуценти. През последния сезон стартирахме няколко нови предавания, предстоят и още, допълни Лозанова.

Несъгласие

Считаме, че недоволството е напълно неоснователно и цялото напрежение е изкуствено създадено, коментира за в. Пари Огнян Димов, изпълнителен директор на телевизия Pro.BG. В държавите, които продуцентите непрекъснато цитират, високото качество на Гфодукциите, а не изкуствения праг, поставен от закона, е основният мотив за големия процент независими гфодукции. Ние вярваме, че българските независими продуценти могат да произвеждат качествени програми, които със своята привлекателност за зрителите и със своя потенциал ще ги направят желани. Това е начинът, а не мотивът, че с тях ще се запълва една или друга квота.
***
Влияние

АТП държи 85% от външните продукции

 - Асоциацията на телевизионните продуценти е учредена през януари 2009 г. от 13 водещи продуцентски компании на българския телевизионен пазар. Членовете на асоциа-цията произвеждат около 85% от външните продукции в националните ефирни телевизии, които влизат в домовете на над 2.5 млн. домакинства у нас.

 - Към момента в нея членуват 15 продуцентски компании, сред които Сиа, Олд скуул продакшън на Нико Тупарев, Междинна станция на Иван и Андрей, Глобал филмс на Магърдич Халваджиян, Дрийм тийм на Евтим Милошев и др. Изпълнителен директор на асоциацията е Димитър Станчев.

Стр. 22