APRA Porter Novelli I 24.07.2012

Агенция APRA Porter Novelli отваря свои представителства в Македония, Албания и Косово. Българската ПР компания ще предлага услугите си както на глобалните клиенти на веригата Porter Novelli в региона, така и на местни дружества и организации, които имат нужда от стратегически партньор в сферата на комуникациите.

„Офисите ни в Скопие, Тирана и Прищина са логично продължение на успехите ни на българския пазар. Клиентите на APRA Porter Novelli са предимно международни компании, които развиват бизнеса си на Балканите, и имат нужда от агенция, която да управлява кампаниите и проектите им навсякъде в региона. Разрастването на веригата ще ни даде възможност да разширим успешното си партньорство с нашите клиенти и да ги подкрепим и в техните планове извън страната”, заяви Ружа Загорска, изпълнителен директор на агенцията.

APRA Porter Novelli е сред водещите комуникационни агенции в България. Сред клиентите на компанията са Нестле България, Coca-Cola Hellenic Bulgaria, HP, Санома Блясък България, Майкрософт България, Сименс Здравеопазване, Ромпетрол България, Байерсдорф България, Fashion Days, Brown-Forman и много други.

През юли 2012 г. агенцията празнува 18 години от основаването си. През годините кампании на APRA Porter Novelli печелят редица престижни награди, сред които Bright Awards, SABRE Awards, Stevie Awards, PR Platinum Awards и много други.

Porter Novelli International е част от Omnicom group (www.omnicomgroup.com), която е най-голямата комуникационна група в света, предоставяща услуги в областта на рекламата, стратегическия маркетинг, медия планирането, връзките с обществеността на повече от 5 000 клиенти в над 100 страни.

Оригинална публикация 

в. Преса | Мария СВЕТЛИНОВА | 24.07.2012

Лидерът на БСП Сергей Станишев успя да си навлече гнева на десетки потребители във Фейсбук. Червените, които се борят да съберат 700 хиляди подписа за референдум за АЕЦ "Белене", организираха онлайн дискусия по темата вчера. Предвиденото време обаче се оказа изключително малко за огромния интерес към чата. Само за час Станишев трябваше да отговори на стотици питания, но не успя.
Общо 423-ма бяха потребителите на социалната мрежа, които очакваха да получат конкретика за атомната енергетика и необходимостта от централата. "Имах три въпроса към г-н Станишев и нито един отговор от него", ядосваше се Борислав Борисов. "Голяма излагация е този разговор!", допълни и потребител с името Иван Иванов. "Разговорът свърши, преди да е започнал", коментира и Таня Симеонова.
Организаторите на дискусията също оцениха минусите и обещаха да измислят нов начин за дебат в интернет, така че всеки да получи отговор. Дотогава всеки един, отправил питане до Станишев, ще получи реакция в рамките на няколко дни.
В малкото си постове соцлидерът допусна, че е възможен "гигантски натиск от правителството към хората, за да обявят подписката за невалидна".
ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви пред потребителите във Фейсбук, че колкото повече се отлага АЕЦ "Белене", толкова по-скъп ще става токът.

Стр. 6

в. Стандарт | 24.07.2012

Орлин Павлов, Лора Караджова и Поли Генова са само част от добрите сърца, които ще станат ангели за 19-годишната Аделина Коджабашева от Бургас. Момичето страда от тежко заболяване и в нейна подкрепа музикантите ще излязат на лятната сцена на НДК днес от 21 часа. Заедно с тях ще бъдат и Ангел и Мойсеи, Тони, AV, Лео и Играта, Весела Бонева, Кристо, Young BB Young.
Социалната мрежа отдавна пое инициативата за подкрепа на болната от тумор на костта Ади. Освен призовавайки хората да пускат есемеси, много участници дават и по-нестандартни идеи за изпращането на Ади в немска клиника, където лечението струва 100 000 евро. Някои дори са готови да дадат предмети на търг. Автор на стихосбирка предложи във Фейсбук да включи в книгата си портрет на човека, участвал в кампанията с най-много средства. В Бургас ангели станаха и ученици, които събираха по улиците средства за лечението. Израелските лекари, дошли заради пострадалите в атентата на летище Бургас, също предложиха помощта си в тяхна клиника. Родителите на болното момиче пеодпочитат да я изпратят в Германия, тъй като там шансовете за лечение са по-добри.
Всеки, който иска да помогне, може да изпрати sms с текст DMS ADI на номер 17 777 на стойност 1,20 лв. с ДДС или да внесе по-голяма сума в следните банкови сметки:

Стр. 24

 в. 168 часа | Красимир БОЕВ | 24.07.2012

Водещата на сутрешния блок по БНТ Евгения Марчева много рядко се съгласява да дава интервюта. В същото време журналистката знае как да притисне и най-неудобните събеседници от политиката, бизнеса и спорта в студиото на "Денят започва". Голям медиен шум предизвика интервюто й с премиера Бойко Борисов през март по повод кадровите промени в правителството.

- Жени, защо не обичаш да даваш интервюта?

- Не се приемам като някаква ужасно значима личност и авторитет, чието мнение е меродавно. Нямам усещане за собственото си величие. От друга страна, понякога ми задават прекалено странни въпроси, на които не знам какво да отговоря. Стремя се да се предпазя от такива неудобни моменти.

- Сигурно заради това няма твърде много информация за теб в интернет освен за сблъсъка ти с Бойко Борисов, който беше доста широко отразен.

- Кажеш ли ми, че с това съм станала известна на хората, сигурно ще поискам да се гръмна. Работя от 12 години в журналистиката, но
всичките ми усилия са били напразни, ако ме свързват единствено с интервюто с премиера
Не желая да ставам известна на гърба на който и да било. Подобни опити са нелепи и искрено ме отвращават. Просто в конкретния случай разговорът се получи, имаше емоция и дойде в един много важен момент след две оставки в кабинета. А и това беше много рекламирано интервю. Още от предния ден всички медии съобщаваха за предстоящото гостуване на министър-председателя в сутрешния блок на БНТ.

- Хвалеха те, че не си се поддала на
опитите на премиера да те превърне в обикновен слушател на нещата, които е планирал да каже по телевизията.

- Има много начини да спреш негов
монолог. Важното е да познаваш събеседника си, за да му бъдеш достоен събеседник в диалога. Странно ми е, че ме хвалят заради липсата на сервилност
спрямо премиера. Това е изискване към всеки колега. Ролята ни е да бъдем опозицията на властта, да бъдем скептични към техните собствени хвалби. Еднакво е отношението ми към властта и опозицията. Затова понякога представител на управляващата партия ме упреква, че сякаш говоря от името на опозицията, а на следващия ден опозиционер ме обвинява, че съм в един отбор с властта. След подобни случки съм спокойна, че си върша добре работата.

- След интервюто имаше ли някакъв разговор с Борисов?

- Изпратих му есемес, за да му благодаря за интервюто, а той ми върна подобно съобщение. До ден днешен нямах друга възможност да интервюирам премиера, въпреки че съм го канила. За последно исках да ми гостува след излизането на доклада на ЕК. По същото време прочетох, че е бил в болница заради проблеми с рамото. Надявам се, че скоро ще се видим пак. Странно ми беше след този разговор, че ми се обадиха много хора да ме поздравят. Стана ми приятно, че ги чувам и са били впечатлени от работата ми.

- Значи все пак това е един от журналистическите ти удари.

- Не, пак ще ти възразя, това не е удар. Имам други постижения. Гордея се с работата си като репортер на "Дарик" по делото на медицинските сестри в Либия. Надявам се, че тогава дадох продукт на световно качество, какъвто биха предложили и колегите от CNN или "Евронюз". Удар в кариерата ми беше и отразяването на кризата със заложниците в театъра в Москва.
Спах четири дни навън под студения дъжд. Предавах на метри от колегите от CNN
Това са постижения, а не интервюто ми с премиера.

- Разказваш за твои постижения, докато си била в радиото, но интересът към теб се засили, откакто си в телевизията.

- Това е великата несправедливост по отношение на радиото. Там можеш да се провалиш и да стигнеш до върха, но и в двата случая оставаш анонимен. После се появяваш на екран, казваш "Добър ден", и вече всички те познават. Това ми се струва безкрайно нечестно.
От друга страна, при пялото ми уважение към аудиторията, най-важна за мен е вътрешната ми оценка. Ако съм удовлетворена от работата си, не бих се повлияла от това, че Драган, Мария или Иван са ме нарекли нищожество и са ме засипа-ли с обиди. Винаги има такива, които те хвалят, и такива, които не харесват физиономията или мнението ти.

- Адекватна или не беше реакцията на правителството след терористичния акт в Бургас?

- Трудно ми е да давам оценка, тъй като все още не мога да подредя цялостната картина. Ще ми се в подобен тежък момент да спре политическото дърлене и надцакване. Мисля си, че властта реагира адекватно след атентата и в същото време си задавам въпроса като журналист можеше ли той да бъде предотвратен.
Питам се има ли пропуски в нашето и израелското разузнаване
Нямаше ли начин службите да се доберат до информация, че се готви нещо. Николай Младенов и посланик Уорлик казаха, че няма как да бъде предотвратено.

- Продължават да се роят конспиративни теории в медиите, които след това се оказват неверни. Каква според теб е най-адекватната журналистическа реакция в криза като тази?

- Не искам да обиждам никого, но за съжаление се държим ужасно провинциално в критични ситуации, без значение дали става дума за наводнение, земетресение или терористичен акт. Не може в медиите на една уважавана европейска държава да показват в едър план откъснат човешки крак. Не се ли замисляме, че в преследването на по-голям тираж или рейтинг малко или повече обслужваме интересите на болния мозък, който е замислил терористичния акт. Нали точно това му е идеята – да всее страх, да ни накара да се чувстваме уязвими и раними. Има си журналистически наръчници, които учат как да се държим по време на криза. Доста хора трябва да ги прочетат.
По време на заложническата криза в московския театър ни бяха раздали брошури с изисквания какво да правим и как да се държим, за да не застрашаваме собствения си живот и този на околните. Няма да забравя и наръчника, който получих в самолета на път за Ирак. Имах шанса да съм част от първия граждански полет след края на войната. Докато четях диплянката, ръцете ми се изпотиха. В скучноват стил ни съветваха да скочим в окоп, ако стрелят по нас, или да
залегнем зад чувалите с пясък, ако чуем автоматична стрелба. Тогава разбрах, че отивам на място, където животът ми е в реална опасност. В тази връзка е задължително да се грижим не само за нашата безопасност, но и за тази на нашите зрители. Провери информацията си два и три пъти и чак след това се изпъчи да я съобщиш по телевизията. Пак се връщам в началото на разговора и заявявам, че предпочитам да изглеждам сериозно и скучно, но не и евтино на екран. Не бих искала да спекулирам с непроверени сензации само и само да съм по-интересна.

- Можеш ли да направиш някакъв паралел между терористичния акт в Бургас и този в Москва?

- Пазя много емоционално отношение към ужаса със заложниците в Москва, тъй като тогава бях млад репортер и това беше първото ми изпитание да се справя в подобна критична ситуация. В Москва ужасът беше огромен. Терористите бяха много и добре подготвени, а хората в театъра бяха изгубили надежда. През цялото време валеше ужасен студен дъжд. Техният прочут певец Йосиф Кобзон участваше в преговорите. Той е родом от Кавказ, както и терористите. Предполагаше се, че ще успее да установи някаква емоционална връзка с похитителите. Няма да забравя как излезе на дъжда, а на лицето му имаше съкрушено изражение, което ясно казваше: "Безсилен съм." След това дойде безумното нахлуване на спецчастите, които пуснаха газ и убиха много заложници. През пялото време предавах материали за грешките на спецчастите. Колега от "Дарик" къде на шега, къде на истина ме посъветва да си тръгвам по-бързо за България. Признавам си, че имаше моменти, в които се бях уплашила дали няма да ми направят нещо за това, че казвам истината, а не защитавам промосковската линия.

- Цинична ли ти звучи идеята, че руските граждани са по-подготвени от българите да се справят с ужаса от един терористичен акт.

- Не бих казала, че те са по-подготвени. Виж, израелците са друга работа. По време на мое посещение в Йерусалим седнах да пия кафе в едно много приятно заведение. Хората се усмихваха, пийваха кафе, изглеждаше, че всичко им е наред. По едно време забелязах, че някои от цивилните граждани са препасали автомати "Узи" на кръста.
Три часа не можах да дойда на себе си от тази гледка
След това се замислих, че това е тяхното ежедневие и те отдавна са свикнали с неща, които на нас ни се струват невъзможни. Говорила съм по този въпрос и със зет ми, който е ливанец. Той се е родил във война, детството и младостта му са минали между оръжията. След последните разрушителни военни действия в Ливан притеснено го попитах как ще се справи семейството му. Той отвърна: "Спокойно, свикнали сме с този живот."

- Какви според теб ще са последствията за българското общество след самоубий-ствения атентат?

- Трудно ми е да дам категоричен отговор на подобен въпрос. Довчера си мислехме, че при нас подобно нещо няма как да се случи. Днес хората се замислят, че трябва да бъдат по-бдителни към случващото се около тях. Животът ни е не е само лято и лимонада. Трябва да живееш с едно наум. Подобно напрежение би ме побъркало. Не мога да водя живота на един израелец. Не си представям как сутрин ще прибера оръжието си в чантата, защото на улицата ме чака смъртоносна опасност. Ние сме жизнени позитивен народ. Това ще ни помогне да преминем леко през този ад.

- Очевидно си пътувала доста по света, а сега имаш ли подобна възможност?

- Липсват ми пътуванията, но няма как да тръгна нанякъде заради ангажиментите ми към сутрешния блок и грижите за прекрасната ми дъщеря Моника, която е на две години и половина. Чувствам се щастлива с тези си ангажименти. Професията ми е супер и не си представям какво друго бих могла да правя.
Като малка исках да стана фризьорка заради баба ми
Редовно ме водеше в нейния фризьорски салон и се опиянявах от ароматите на бои и други козметични средства. После учих българска филология и като втора специалност исках да следвам философия. Ректорът на философския факултет обяви, че съм напълно луда да се захващам с философия и така избрах журналистиката. Там избрах профил "преса", тъй като за "телевизия" имаше страшна навалица от пищни мадами, които умират някой ден да ги дават по телевизията.

- Чувала ли си предупрежденията, че в
телевизията човек бързо се изхабява?

- Нямам подобни опасения. Създала съм си защитни механизми. Не че не съчувствам на хората, пострадали по време на наводнение или земетресение. Изживявам го, но в един момент пускам бариера и не си позволявам да навляза прекалено надълбоко.

- Не страда ли личният живот от прекалената ти заетост?

- Съпругът ми е изключително разбран човек. Всичко между нас е чудесно. Единствената ми слабост е, че така и не се научих да спортувам. Мъжът ми кара ски, играе футбол и тенис, но аз не успях да възпитам в себе си влечение към тренировките. За сметка на това правя всичко възможно да запаля дъщеря ми по спортуването.

- Интересуваш ли се от клюките по твой адрес?

- Чета ги за съжаление и страшно се ядосвам. Преди време, щом прочетох една гнусна лъжа, буквално се разтреперих. Кръвното ми сигурно беше двеста на сто и осемдесет. Бясна се обадих на Вяра Анкова и обявих, че ще ги съдя до дупка. Добре, че тя има опит с подобни неща и успя да ме успокои.

- Чудно е как успяват да измислят за теб клюки, при положение че изглеждаш толкова сериозна в сутрешния блок.

- Не мога да променя строгия си израз, който може би не е най-подходящият за сутрешен блок. Сигурно се очаква от мен да съм по-ведра и усмихната, но вместо това понякога сякаш изглеждам леко темерутски. Вътрешно си налагам да се усмихвам повече, но това се получава само в първите пет секунди. Сигурно е така, защото аз самата съм много сериозен човек. Няма смисъл да се стремя към някакво изкуствено излъчване, което е много далеч от истинската ми същност.

Стр. 52, 53

Водещ: На територията на един орган, който изглежда много спокоен, в който почти нищо не се случва, какъвто е СЕМ, днес все пак ще се случи нещо. Следвайки законовия принцип на ротацията, един от неговите членове ще трябва да си тръгне. Ще говорим за това, и не само за това, с Иво Драганов, медиен експерт. Здравейте, г-н Драганов! Кажете, всъщност този принцип на подмяна в медийния орган след толкова години практика удачен вариант ли е?
Иво Драганов: Не, категорично не. Ако разрешите, с едно изречение да разширя контекста. Има същностни неща, такива, които се случват зад кулисите и има спектаклови неща, да ги наречем шоу забавления, които се случват пред кулисите. Смятам, че ротацията чрез жребий е точно такъв карнавално шоу спектаклов елемент. Има много ясен принцип, който например доколкото знам се спазва и в КРС. Избира те НС или те назначава г-н президентът със срок от 6 години. След 2 години следва обновяване с нови 6 години. Естествено, че тези, които им е изтекъл срокът си отиват, другите идват. Толкова е просто, че няма накъде. А другото е, както преди малко казахте, да създадем впечатление, че се случва нещо важно, а ако питате мен, не се случва.
Водещ: Така, това успява ли по някакъв начин да заблуди публиката? Защото аз казах, СЕМ изглежда в очите на хората като един орган, който е спокоен, там нищо не се случва общо взето.
Иво Драганов: Ами това може би е отражение, да кажем, на спокойната медийна действителност у нас…
Водещ: Това с ирония ли го казвате?
Иво Драганов: С известна ирония, да. Даже, ако ми позволите, ще ползвам Селинджър, с ирония и жалост.
Водещ: Така, сега, минахме през ротацията. Да кажете, вярвате ли, въпреки че от това, което чухме от вас до момента, сякаш не вярвате в доброто бъдеще и в смисъла от функционирането на СЕМ така, както той е конструиран и работи до момента. Но периодично членове на този орган говорят за един нов закон за медиите, който да обхваща и пресата. Вярвате ли, че това е по силите на СЕМ такъв, какъвто е в момента, така както той е конструиран по силата на закона?
Иво Драганов: Слушам ви много внимателно, въпросът е много интересен. Той има предистория. Още 90-те години стана дума, 97-ма, когато се водеха първите дебати, ако помните, имаше идея навремето да има закон за обществените медии, закон за търговските медии, в което има някаква логика, разбира се, тя не че не е дискусионна, но има основание да предизвика дебат. Говореше се за закон за пресата. Идваха европейски експерти, идваха експерти от Америка. Всички те казваха, не, не, закони не ви трябват. Аз лично обаче смятам, че регулацията, когато има определени цели и приоритети, е много важна. Регулацията е създадена още 27-ма година в САЩ. 34-та година се прехвърля и на територията на телевизията. Първата е за радиото, знаете, първият закон за радиото е в Щатите – The Radio Act, 27-ма година, тогава се създава тази регулация. Обаче обърнете внимание на приоритетите! Приоритетите за мен са резултат от общото културно ниво на съответната държава. Поставят се като акцент неприличната реч. Помните историите с Хауърд Стърн, какъв бурен обществен резонанс предизвикаха, и дебат, и най-накрая беше свален от радиото и т.н. Но не само за него. Значи при тях понятието неприлична реч, грозен език, изкривяване на езика и т.н. са на първо място. Сега, при нас какво е на първо място. Дали има скрита реклама, или няма скрита реклама? Дали е превишено времето за реклама, или не е превишено времето за реклама? А всъщност грандиозните проблеми са много. Първо е, че в голяма част медиите, говоря за телевизиите, не говоря за БНР в никакъв случай, защото то заема все по-особено място, и то престижно място в цялото медийно пространство, особено на фона на абсолютно безличните търговски радиостанции в София, с изключение на три-четири бих казал. Тяхното внимание трябва да бъде насочено към изключително неподготвените водещи, които боравят с един ресурс от 300 думи, които не могат да задават въпроси, които подменят представата за йерархия на авторитети и личности в българското общество, дефинират някакви маргиналии. Още сега казвам какво би казал доц. Лозанов. Ами телевизията е пазар, площад, на който всеки може да говори. За съжаление, не всеки може да говори. Напротив, има някакви не особено ясни филтри, през които определени хора, говорят, а други не говорят. И аз искам да напомня, и ще го напомням винаги, че в едно и също предаване, сутрешен блок, за трима професори кандидати за мястото ректор на СУ бяха отделени 12 мин., а за победителката в конкурса Мис Дупе 25 мин. Разбирате ли, това променя ценностна система. И за мене СЕМ би трябвало това, което да прави, не толкова да наказва и да издава актове, аз слушах там как го разпитваха доц. Лозанов, който е в прекрасни отношения, колко акта са издали. Не е важно колко са издали, колко разговора са провели.
Водещ: Е, в името на статистиката вероятно е важно колко акта са произвели, така да се каже.
Иво Драганов: Ама статистиката е територия формалната логика. А за мене електронните медии специално, подчертавам, електронните медии, са изключително деликатна материя. Това са социокултурни институции, особено БНТ и БНР. И там всичко трябва да се случва, тъй като задават модели на поведение, културни, особено телевизиите. Знаете, ако сега някой ни слуша, той полага усилия да разбере за какво говорим ние и какъв е смисълът, но като гледате картинка, не полагате никакво усилие. То се попива просто така, както първобитните хора са попивали и са комуникирали с рисунки. Мисълта ми е, телевизиите създават наистина много сериозни модели за подражание в младите, създават дори стандарти, ако искате, за успех, неуспех, за добро, зло и т.н. Това може да се моделира с едно много стойностно присъствие на хора в СЕМ и през публични дебати, в което, разбира се, и обществените медии, каквито сте вие, трябва наистина да вземат голямо участие. И аз благодаря например, че вие обръщате внимание, защото през един такъв повод ние можем да стигнем до много сериозни обобщение за проблемите.
Водещ: Това е и нашата логика, и разбира се, причината да говорим с вас. И накрая, съвсем накратичко бих ви помолила да кажем, смятате ли, че статуквото такова, каквото е в момента, има надежда да се промени, хайде да не говорим за някакви наченки, които да откривате и желание?
Иво Драганов: Няма да (…) нищо, обаче в моите очи няма как да се промени. Значи и медийната комисия в НС, и г-н президентът трябва да имат много ясна визия какво искат да постигнат чрез регулацията, особено в един изключително сложен момент, когато сега предстои лицензиране по време на цифровизацията. Какви културни модели искат те да присъстват в българското медийно пространство, представени от различни телевизии. И съответно да избират личности, които не просто да говорят за свободата на журналистите, защото това е общоевропейски, а и глобален проблем, аз следя много точно какво става и в Америка, и във Франция и т.н., проблемът със свободата на журналистите е базов, но той не може да се реши само в България, той може да се реши главно с повече намеса на европейските организации. Но задаването на тези модели чрез лицензирането би трябвало да бъде приоритет на тези две институции, които избират хора. И изборът на членове на СЕМ е ясен знак дали НС и г-н президентът просто отбиват номер или назначават някаква близка до тях личност, или пък просто искат чрез съответната персона да наложат някаква тенденция. Това е моят възглед. Той е дискусионен.
Водещ: Аз ви благодаря, че го споделихте в ефира на Хоризонт!