в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 18.12.2012

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички – и хората, и политиците, и самите медии.
Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.
До тези констатации са стигнали трима изследователи – Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми: държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния

Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.
За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии – например партия "Атака" – тв предаването "Атака".
Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.
Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече – то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.
Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите – заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.

ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ДОКЛАДА

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.
2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.
3.Правила за финансирането на медиите – един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.
4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

Стр. 6 

TV7 I 18.12.2012

КУЛТОВОТО ШОУ „СБЛЪСЪК” СЕ ЗАВРЪЩА В ЕФИРА НА TV7 ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013

ВИТОМИР САРЪИВАНОВ И МАЯ КОСТАДИНОВА СА НОВИТЕ ВОДЕЩИ
НА СУТРЕШНИЯ БЛОК „ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ!”, МИА САНТОВА И ВАЛЕНТИНА ВОЙКОВА – ЛИЦА НА NEWS7

Днес TV7 обяви новите лица и програми на телевизията, които ще стартират през 2013 година. Към програмата на най-динамично развиващата се телевизия в България се присъединяват предавания на „Междинна станция” и продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. Самите те се завръщат на екран с култовото телевизионно шоу „Сблъсък”, което се очаква да тръгне в ефира на TV7 до средата на февруари. Отново тогава уикенд програмата на TV7 ще бъде обогатена и с лица и рубрики от вече добре познатата “Станция Нова”.
TV7 обяви още и подготовката на риалити, което успешно ще конкурира като мащаб и реализация утвърдени международни формати. Продуценти, както и лица на този формат, ще са отново Иван и Андрей.
Друго познато лице от екрана – Витомир Саръиванов, главен редактор на Big Brother през последния сезон, също ще се присъедини към екипа на TV7. Своя телевизионен опит Вито ще сподели не само в новините, но и с екипа на новия риалити формат. Едно от най-популярните телевизионни лица ще казва „Добро утро, България!” от ефира на TV7 заедно с Мая Костадинова. Брюнетката е добре позната от от телевизионния ефир като водеща на предаването за разследваща журналистика „Код: Криминално”. В новата си роля двамата ще събуждат зрителите на телевизията всеки делничен ден от 7 януари догодина.
Николай Бареков обяви и новите водещи на централната емисия новини в новия канал News7 – Миа Сантова и Валентина Войкова. Миа Сантова е добре познато телевизионно лице, в момента води „Уикенд с Миа Сантова” по TV7. Валентина Войкова е водеща на предаването „Хрътките” за разследваща журналистика.
„Новините около TV7 не стихват. Имаме големи планове за развитието на телевизията за следващата година и поради тази причина привлякохме утвърдени професионалисти като Иван и Андрей, Мая и Вито, Валентина. Аудиторията на канала ще бъде приятно изненадана от подготвените промени и, убеден съм, амбициозните проекти на TV7 ще привлекат много нови зрители към програмата на канала”, коментира новите проекти Николай Бареков, изпълнителен директор на групата канали TV7, Super 7 и News7.

За TV7:
Гледайте TV7 в национален ефир и в реално време на сайта на телевизията: http://tv7.bg, посетете Facebook страницата: www.facebook.com/TV7Bulgaria, или споделете Вашите новини на e-mail: news@tv7.bg или телефон 0886771774.

За „Междинна станция”:
„Междинна станция” е създадена през 2001 от Иван Христов и Андрей Арнаудов. Първоначално компанията се занимава с продуциране на телевизионни програми, а днес организира и редица събития, промоционални кампании и други. През годините е осъществила телевизионни продукции като „Сблъсък”, „Десетте най”, „Това го знае всяко хлапе!”, “Хипнотизаторът”, „Мюзик айдъл” 2, “Мюзик айдъл” 3, „Рекламна пауза”, „Déjà vu”, „Градски легенди”, „Шоуто на Иван и Андрей”, „Станция” Нова”, „Разбий Иван и Андрей”, „Почивна станция”, „Турболига”, „Специалистите”, „Всяка неделя”, „Падащи звезди”, „Da li si pametniji od đaka petaka?”, „Naj od naj”, „Рекламна пауза” за български и чужди телевизии.

За Мая Костадинова:
Мая Костадинова е едно от лицата на разследващата журналистика на bTV. Тя е водеща на предаването „Код: Криминално” от самото му създаване в телевизия PRO.BG и след това в преминаването му в bTV. За съществуването си от две години и половина предаването печели близо десет награди, като две поредни години печели наградата за разследваща журналистика „Вероника Герин”. Мая се занимава с телевизионна журналистика повече от десет години.

За Витомир Саръиванов:
Витомир Саръиванов е главен редактор на Биг Брадър през последния сезон и е едно от знаковите лица в ефира на Нова телевизия, бил е водещ на „Островът на изкушението”, „Здравей, България”, „Сблъсък” и „Рулетка”. Биле и изпълнителен продуцент на „Стани богат” и „Сделка или не”.

За Валентина Войкова:
Валентина Войкова е популярна телевизионна водеща от години. Звездата й изгрява в сутрешния блок на БНТ, след което става водеща на централната емисия новини в PRO.BG, а по-късно и водеща на предаването „Хрътките” по bTV. Наскоро се снима и в игрален филм. През 2009 е избрана за Мис ТВ Чар – награда, която посвещава на целия екип на новините. 

в. Труд | Иван ДИМОВ | 18.12.2012

Външно пише бяла и зелена книга

United Partners I 17.12.2012

Министерство на външните работи на Полша (www.msz.gov.pl), чрез своите представителства по света, стартира най-мащабната досега дигитална кампания в Полша

Всички 340 посолства и консулства на Република Полша по света се сдобиват с нови уеб портали. Новите сайтове са унифицирани, с нова информационна рамка, по-лесни за навигация, с модерен дизайн и са преведени на 42 езика, включително на китайски, арабски и арменски.
Воден от основното послание на министерство на външните работи на Република Полша: „Да служим на Полша, да градим Европа, да разберем Света”, посланикът на Република Полша в България – Н.Пр. г-н Лешек Хенсел, споделя по повода: “С обновените уеб портали, всички посетители имат възможност да получават сега по-навременна информация за полската външна политика, нашата страна, култура, история, икономика”.
Сред новостите на сайтовете е и наличието на мултимедийна секция с видеа. За първи път, министърът на външните работи на Република Полша, г-н Радослав Шикорски, отговаря във видео на въпроси задавани от потребители.
Новите уеб портали имат и нови адреси. Страницата на дипломатическата мисия на Полша в България е достъпна на: http://www.sofia.msz.gov.pl/bg.
Успоредно с това посолството демонстрира готовност да разговаря с граждани и през социалната мрежа Twitter: http://twitter.com/PLinBulgaria.