www.inews.bg | 14.11.2013 

Сигнал не се получава в 10 населени места в страната

Месец след спирането на аналоговия сигнал, 15% от българите остават без цифрова ефирна телевизия. Въпреки това, от Комисията за регулиране на съобщенията определиха стартa на цифровизацията като успешен.
Част от тези 15% от населението, които нямат покритие на TV сигнал, са социално-слаби. Ако държавата реши, че ще гони 100 % покритие, то трябва да намери съответните финансови ресурси.
Цифрова телевизия все още нямат в 10 населени места в областите Плевен, Враца, Силистра, Бургас, Пазарджик и Велико Търново, заради труднодостъпно покритие на сигнала там.
От регулаторния орган допълниха, че от общо 240 000 ваучери за декодери, 25 000 остават непотърсени, пише bTV.

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 09.03.2013

Докато съдебните спорове по едрите проблеми продължават, на повърхността ефирният преход върви по ноти

Какво би могло да се случва на един кораб, ако в машинното тече масло и наближава буря, но капитана го няма, боцманите са изгонени, а на борда има неколцина юнги? Те само поддържат курса. Горе-долу така тече процесът по цифровизация на телевизионния ефир в България, който има злощастието да съвпадне с правителствената криза. От една страна, Европейската комисия (ЕК) даде страната на съд заради непрозрачните и ограничаващи конкуренцията конкурси за мултиплексите. От друга – във Върховния административен съд (ВАС) текат две дела: за рекламната кампания на цифровизацията (до десет дни съдът трябва да излезе с решение) на огромната стойност от 17.5 млн. лв. и за обявения от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) конкурс за седми мултиплекс. От трета – няма никаква яснота ще даде ли държавата пари и колко, за да освободи място в ефира не само за новия оператор, но и за втория от досега избраните.
Но пък насред всички тези заплахи на повърхността всичко е спокойно и малките процедури, заложени по план, текат сравнително гладко.

Дърва, въглища и телевизия

На 1 март преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване тръгна по план. Мерки по повод забележките на Брюксел не бяха предприети, а цифровият сигнал започна да се излъчва паралелно с аналоговия в график с аргумента, че ако не започне процесът, ще последват нови санкции от еврокомисията за неспазени ангажименти и срокове. От екрана потекоха още и още еднотипни рекламни клипове, които да ни обясняват какво ни предстои, как да се справим и колко ясно телевизионно бъдеще ни чака.
На 1 септември аналоговият сигнал ще спре окончателно. В този преходен период от половин година социално слабите, които получават енергийни помощи, имат право на ваучер, с който да си вземат декодиращо устройство, на стойност 60 лева. С него те трябва да отидат в някой от магазините на избраната търговска верига и да си вземат т.нар. set top box – имайки предвид, че толкова струва най-евтиният модел. За 2012/2013 г. броят на хората, имащи право да получат помощ за въпросното устройство, е 210 711 – според официалната информация на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Кутийки за 15 млн. лв.

На 1 март правителството в оставка гласува нови 17.5 млн. лв. да бъдат отпуснати от бюджета на транспортното ведомство именно за социални помощи за декодиращи устройства. Според информация от министерството предоставянето на декодерите ще стане на два етапа за цялата страна. "За всеки от етапите се предвиждат до 7.5 млн. лв. Следователно общо на цялата територия на страната – до 15 млн. лв.", казаха от PR отдела на МТИТС. Както се и очаква, остатъкът от сумата ще отиде за целите на информационната кампания. "За радио- и телевизионни клипове, публикации в печатни издания, печатни информационни и разяснителни брошури…" Дали за въпросните 2.5 млн. лв. ще бъде обявена обществена поръчка, кога и при какви условия – за момента не е обявено. Ако трябва да бъдем точни обаче, дори ако всичките 210 711 души на енергийни помощи получат ваучери за декодери по 60 лв., получената сума е 12.64 млн. лв. Тоест за реклама остават 4.86 млн. лв.
Не по-малко интересно е обаче как ще бъде изхарчена по-голямата сума. Обществената поръчка за доставчик и разпространител на декодиращите устройства бе обявена в края на миналата година. На 27 декември бяха отворени и офертите на кандидатите да продават декодерите. "В момента комисията продължава работата по разглеждането и оценяването; подписването на договор с изпълнител и по-конкретно изразходването на публични средства е обвързано с положително произнасяне на ЕК относно схемата за държавна помощ", коментираха от МТИТС. Компаниите, които участват в търга, са три: веригите магазини "Техномаркет", "Технополис" и "Зора". На пазара обаче се коментира, че поръчката ще бъде спечелена от веригата "Техномаркет", собственост на "К енд К електроникс". През ноември мажоритарен акционер в дружеството стана регистрираната в Лихтенщайн компания Domtech Holding, свързвана с банката на Цветан Василев. КТБ влезе като кредитор в "Техномаркет" в началото на 2012 г. и впоследствие преобразува заемите си в собственост, като увеличи капитала на групата.
"К енд К електроникс" кандидатства за т.нар. обособена позиция 2, която е за Северозападния район на България, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. "Техномаркет" е единственият кандидат, подал оферта за тези населени места. За Южен централен район, в който влизат областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково (позиция 1) и за Североизточния район, в който са области Варна, Добрич, Търговище, Шумен (позиция 3), кандидатите са два – "К енд К електроникс" и "Зора М.М.С.". Най-оспорвана е надпреварата за град София (позиция 4), където оферти подадоха "К енд К Електроникс", "Зора М.М.С." и "Технополис България".
От магазини "Технополис" обясниха, че нямат информация кога ще приключат търговете. Не са наясно и как ще бъдат осребрявани от държавата ваучерите на гражданите, които търговските вериги ще приемат срещу декодиращо устройство.
На въпроса при какви условия ще се получават ваучерите, от МТИТС коментираха: "При спазване на принципа за технологична неутралност (т.е. лицето да няма достъп до цифрова телевизия) – минимален диференциран доход; условие, че лицето живее само или че е единственото в семейството, което ще получи декодиращо устройство."

Ще има ли 15 март

За момента Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е твърдо решена да проведе обявения за 15 март конкурс за седмия мултиплекс оператор. Стига, разбира се, дотогава ВАС да не спре процедурата, каквото е искането на единия от кандидатите – Ди Ви Би Ти, който обжалва условията в нея. Другият кандидат, който има право да се яви на наддаването на 15 март, е "Булсатком". Само тези две компании закупиха документацията по конкурса. Междувременно обаче по информация от запознат с процедурата източник притежателят на лицензите за мултиплекс платформи за втория етап на цифровизацията – "HD Медия сървисиз" (компанията, на която "Хану про" прехвърли три от четирите си лиценза), се готви да блокира конкурса или резултатите от него. Компанията вече е подала протестно писмо до КРС, че комисията стартира процедура за още един конкурент, при положение че не е осигурила честотен ресурс за работа на вече допуснатите до този пазар дружества.
Дали изобщо търгът ще стигне до някакъв резултат – засега няма как да се прогнозира. Държавата обаче в момента вече не е само без воля да разреши едрите проблеми около очерталия се монопол при цифровизацията, но и без проводник на такава воля. И се оказва, че лошото съвпадение на безвластието с ключови моменти в хода на ефирния преход само заздравява позициите на свързаните с Цветан Василев фирми в цялата схема.

Стр. 48

Тема: Стъпките на цифровизацията в България
Гост: Веселин Божков, председател на КРС

Водещ: Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията – Веселин Божков. Добро утро, господин Божков.
Веселин Божков: Добро утро.
Водещ: Последните седмици сме залети с реклами за цифровизацията на българските телевизии. Дайте да обясним на хората защо е важно това. Примерно сега те са на протести на улицата и трудно могат да смелят защо е толкова съществено това да има цифрова телевизия в България?
Веселин Божков: Благодаря ви за въпроса. Ние, както винаги, сме малко закъснели, защото цифровизацията в Западна Европа започна още 1998 година. Но в края на краищата, след усилията на две правителства вече сме на финалната права и, както знаете, от 1 март стартира т. нар. „симулкаст” период, който едновременно ще има излъчване на аналогова и цифрова телевизия. Преди всичко цифровизацията е икономия. Икономия на ефир, икономия на средства и прочие, освен е и по-високо качество, разбира се.
Водещ: Икономия на средства за кого?
Веселин Божков: Икономия за обществото, преди всичко. Защото, ако досега на един аналогов канал можеше да се предава една телевизионна програма, то сега на същия канал могат да се качат до 10, даже вашия професор малко греши, той казва 8. Теоретично 10-11-12 програми могат да се качат. Разбира се, когато е High Definition (HD) тогава това намалява и обикновено 5-6 програми се качват. Това е първото. Второто, което за мен е изключително важно е, че се изменя мястото на човека в този процес. От една страна, досега, ние сме едни пасивни потребители на информация, докато с цифровизацията това дава възможност да се въведат т. нар. интерактивни услуги. Преди всичко информационни услуги, във всякакъв вид, като започнете от телетекст, времето до натовареността на пътищата и прочие, електронно правителство, електронно здравеопазване, електронна търговия и прочие. Т.е. човекът става вече активен, става една дискусия между него и екрана. И може от място дори да се стигне до електронно гласуване, както вече в някои държави се пробва. Така че икономии на ресурс, изменя се мястото на човека в самия процес. И третия момент, за мен, който също не е маловажен, че в края на краищата България трябва да следва добрите европейски традиции и световните традиции и се подобрява качеството на самата картина.
Водещ: Споменахте, че ние сме закъснели във времето, обаче, е поставена цел на 1 септември, в България, всички телевизии да излъчват цифрово. Ще успеете ли да се справите с този срок? И се спомена, че в преходния период може да има проблеми. От какъв характер може да бъдат проблемите за потребителите на телевизии в България?
Веселин Божков: Благодаря ви също за въпроса. Значи аз искам да разделя нещата на две. От една страна задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията в целия процес на цифровизация и финализирането на целия процес на цифровизация. Така че аз отговарям само за това, което съгласно Закона за електронните съобщения и съгласно плана за преход от аналогов на цифрова отговаря Комисия за регулиране на съобщенията. В този ред на мисли комисията положи неимоверни усилия, тя проведе конкурсите за мултиплекс. Има вече 6 мултиплекса. Сега, живот и здраве, до 15 март ще трябва да стартираме и финализираме и 7 мултиплекс, който го взехме по отношение реакцията на българското правителство на забележките, които имаше Европейската комисия (ЕК). Това е едното. Второ – ние направихме едно синхронизиране на технически характеристики и т.н. Само на последните две заседания сме одобрили 630 такива назначения. Така че смея да твърдя, с определено задоволство, че комисията ще се справи с тези задачи, които й е поставил закона. По отношение на цялостния процес на цифровизация имам определени опасения и аз съм ги споделил както в Народното събрание, така и пред изпълнителната власт. Но ако се поинтересувате, аз ще ви кажа допълнително. Към днешна дата смятам, че ние успешно стартирахме, успешно финализирахме и всички действия са предприети. Разбира се, ще възникнат някои трудности. В какъв аспект? Разбира се, това са изключително сложни теоретични изчисления. Това са 13 алотман зони.Не мога да ви кажа колко стотици предаватели – има сила на звука, има определени покрития. Значи може да възникне така – между отделните цифрови предаватели може да възникне някъде пропадане на звука или на картината. Към днешна дата, от петък, ние нямаме такива сигнали. Така че слава Богу, поне няма някакви драстични пропадания. Това е едното. Второто, тъй като имаме доста проблеми с ресурса, когато имаме едновременно излъчване и на аналогов, и на цифров също може да се възникне тук-там някои такива проблеми. Да се надяваме, че и те ще бъдат решени бързо и експедитивно. Третия момент, който може да възникне, но който не зависи от нас, е някои от потребителите, които имат изключително стари телевизионни апарати и приемници, преди 90-те години, може да се получи, тъй като има огледален образ, да има проблеми с качеството на картината. Но се надявам, че своевременно или ще се закупят нови, нормални телевизори, или пък това няма да е чак толкова голям проблем. И последния проблем е с приемниците,с антените. Даже искам да ви дам един любопитен факт – в Италия цифровизацията се забави с 6 месеца, защото нямаше кой произвежда антени и да се набавят своевременно антените. Аз искам да кажа – отидете в магазините и да видите, че много малко ще намерите външни антени. Там, където са големите градове, разбира се, ще има някакъв… Повечето ще приемат със стайни антени. Аз препоръчвам още отсега стайните антени да бъдат с усилвател. Но лично аз пробвах тук, но и в провинцията, няма никакъв проблем за стайно приемане на сигнала. Разбира се, в по-малките градове и по-отдалечените градове и населени места, моята препоръка е да бъде външна антената, защото с вътрешна антена трудно би станало, тъй като сигнала е малко по-слаб. И, разбира се, тези, които са приемали досега аналоговия сигнал с антена, аз гарантирам, че и цифровия сигнал ще бъде приеман по този начин. Сега може би от хоризонтално ще се направи на вертикална поляризация на антената, но това са елементарни действия, които всеки средностатистически българин може да ги оперира.
Водещ: Споменахте, че имате някакви притеснения по отношение на процеса на цифровизация. Къде се корени вашето притеснение?
Веселин Божков: Моето притеснение, аз многократно и при предния парламент, и сега ги споделих, това е защото в България се забавя процеса за освобождаването на ресурс. Все още, за съжаление, Министерство на отбраната държи голям ресурс и ние не може да стартираме втората фаза на прехода от аналогова към цифрова телевизия, защото нямаме освободен ресурс. И е крайно време, нали намираме пари за другите сфери на обществото, които са належащи, крайно време е да се намерят средства в държавата. Разбира се, не толкова, колкото иска Министерство на отбраната. Според моята експертна оценка, те са два пъти по-малко. Но трябва да се намерят тези средства, за да се освободи този ресурс от Министерство на отбраната. Защото иначе де факто втора фаза от цифровизацията, т.е. за останалите три мрежи ние все още нямаме освободен ресурс. И може да се каже, че се действа под условие. Включително и новия конкурс за мултиплекс също няма освободен ресурс и ние също го провеждаме под условие. Това може би в един момент да доведе проблеми с ЕК, която да сметне, че нямаме достатъчно воля, за да завършим този процес. Аз съм написал писмо и до господин Борисов, и до парламента, и до Министерство на транспорта и информационните технологии, което ресорно провежда политиката в областта на информационните технологии. Надявам се, че ще бъде обърнато внимание и ще излезем с достойнство от този процес.
Водещ: Съвсем лаконично да ви помоля, има много масирана рекламна кампания за цифровизацията на телевизията, обаче за радиото нищо не се говори. Там няма ли да се цифровизира ефира?
Веселин Божков: Да, това също би било интересно, също ще имаме икономии на ресурс и ефективно използване на ресурса. Но към днешна дата и в Европа не стои толкова належащ този проблем. Очаква се 2020-2023 година този проблем да бъде финализиран в Европа. Така че поне в този аспект имаме още време.
Водещ: При предишното ви гостуване обещахте галещи ухото на потребителите на мобилни услуги, мобилни телефони, за намаляване на цените на терминиране от 1 юли. Остава ли тази ваша прогноза, това ваше очакване?
Веселин Божков: Разбира се. Аз съм казал, че каквото комисията поеме като ангажимент, тя си го свършва, поне за последните 6 години. Както знаете, няма друг сектор, където така последователно да се намаляват цените. Разбира се, че това не е своеволно, това е в резултат на провеждани пазарни анализи, когато ние установяваме, че има конкурентни проблеми, ние налагаме едно от специфичните задължения – поетапно намаляване на цените. Както знаете, от 1 януари тази година ние също ги намалихме цените и те станаха 4.3 ст. От 1 юли 2013 година два пъти ще намалим цените и ще станат 2.3 ст. Така че първо в този аспект ние сме под средноевропейските цени и смея да твърдя, че сме достатъчно предвидими и прогнозируеми и засега това са добри новини за българския потребител на фона на това, което се случва в държавата.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.           

Intelday Solutions I 23.01.2013

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 18.12.2012

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички – и хората, и политиците, и самите медии.
Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.
До тези констатации са стигнали трима изследователи – Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми: държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния

Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.
За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии – например партия "Атака" – тв предаването "Атака".
Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.
Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече – то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.
Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите – заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.

ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ДОКЛАДА

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.
2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.
3.Правила за финансирането на медиите – един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.
4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

Стр. 6 

www.capital.bg I 19.02.2011

Застиналия в няколко годишно спокойствие радиопазар е на път да се оживи. И то сериозно.

Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви конкурс за две ефирни радиочестоти в София и за пет в Силистра. Решенията бяха обнародвани в държавен вестник още през ноември 2010, а през миналата седмица СЕМ припомни на желаещите да участват в обявеното състезание, че вече могат да закупят конкурсни документи в офиса на медийния регулатор. Заявления за участие ще се приемат до 14 март, a самият конкурс е на 1 април. Той е неприсъствен и СЕМ ще трябва да оценява програмни концепции само на хартия, които да отговарят на следното изискване: "програмата да е със специализиран профил, насочена към аудитория от 20- до 45-годишна възраст". Обяснимо интересът към софийския пазар е най-голям. "Мотивите ни за обявяването на конкурсите са описани в решенията. Максимално да се оползотвори свободният честотен ресурс, каквото е и изискването на закона. Едни от водещите критерии при оценяване на кандидатите ще са разнообразие на съдържанието и опит", коментира пред "Капитал" председателят на медийния регулатор Георги Лозанов.
Инфографика

Увеличаване

Конкурс за радио в София не е обявяван вече повече от десет години, но причината не е отсъствие на интерес. Последното състезание за ефир в столицата беше проведено от предшественика на СЕМ, Националният съвет за радио и телевизия в периода 1999 – 2000 г. Честотите за излъчване пък бяха дадени от предшественика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Тогава ДКД е дала общо 200 честоти (не само за София). Едва през 2008 г. медийните надзорници приеха план, който предвижда радиолицензиране в три етапа. СЕМ обяви конкурси първо в областните градове, в които такива не са били провеждани изобщо, като Разград, Търговище, Пазарджик, Перник, Ботевград и др. София и Силистра бяха предвидени за третия етап на конкурсите за радиоефир. Учудващо СЕМ спазва плана, който беше начертал. Дойде редът на София и Силистра, като обяснимо интересът към столицата е по-голям заради размера на пазара.
Това, че СЕМ ще провежда конкурс за две ефирни радиостанции, по принцип е хубаво, защото може да даде шанс на нови програми, което да внесе разнообразие на претоварения от музикални формати пазар. Логично е тези две нови медии да засегнат интересите на някои вече съществуващи компании, защото появата им ще направи още по-свирепа конкуренцията на и без това оскъдния пазар на радиореклама (вижте графиката).

Търсене и предлагане

В момента лицензиите за радиодейност в София са общо 30 (виж графиката). След като премине обявеният от СЕМ конкурс, до края на април в софийския ефир има шанс те да станат 32. Едната честота, за която ще се борят кандидатите в конкурса, е освободеният от BBC (91 MHz) ефир, след като СЕМ прекрати лиценза на медията. Другата е честотата на придобилото множество трансформации през годините радио Viva (Ноt FM, К2 – 93,4 MHz), чийто ефирен лиценз по закон е с временно право на излъчване до обявяване на нов конкурс както в момента. В крайна сметка на тази честота в момента излъчва радио Melody. Медиата е част от групата радиостанции на b Media Groupсобственост на американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ). Стремежа да си запази честотата на Мelody обяснява и интереса на собствениците на bTV към обявените конкурси за софийския радиоефир. С това интереса на компанията обаче не се изчерпва. bTV е заинтересована и от спечелване на другата честота с да умножат портфолиото си от радиостанции (виж графиката) с медия, която да се основава на програмата на тв канала т.е. 24 часа да излъчва програмата на bTV в радиоефир. Тази практика канала прилага и в момента като на честотите на радио "Алма Матер" излъчва сутрешния блок на медиата. От bTV официално нито потвърдиха, нито отрекоха участието си. Източник на "Капитал" обаче увери, че в четвъртък представител на b Media Group е купил конкурсни документи.

Отсега е ясно, че битката за двете честоти ще е много оспорвана. Участие в конкурса ще вземе един от съсобствениците в "БГ Приватинвест" (компанията собственик на "Труд" и "24 часа") Христо Грозев. Той ще подаде документи в СЕМ от името на радиокомпаниятa в Холандия, в която има собственост – Duch Radio Group (собственик на радио Corp) ."Имам намерение да развием новинарско репортажно радио. Естествено е ако спечелим да използваме и ресурса от новини и коментари на вестниците, които притежаваме в България – "Труд" и "24 часа", каза Грозев. Той единствен официално потвърди участието си в радиоконкурсите.

Стана ясно, че и през компанията си "Пресмаркет" близката до Корпоративна търговска банка "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева също има намерение да участва в конкурса, твърди източникът ни. Това обаче едва ли е окончателният брой на кандидатите за софийския радиоефир.

Светло бъдеще

Интересът към конкурса не е случаен и участието на големи медийни играчи в него също. Вече една година големите телевизионни компании градят мултиканални платформи, които да им гарантират, че в бъдеще ефективно ще използват цифровите честоти, които са си договорили. Въпреки че тенденцията на консолидация на радиобизнеса, започнала през 2002 г., приключи преди поече от три години, възможно е да станем свидетели на ново окрупняване на медийния пазар, при който радио групи да се обединяват с телевизионни, за да оптимизират разходите си и да се възползват от възможностите на цифровите платформи. Другата възможност е вестникарски групи да диверсифицират дейността си и да влязат в радиоефира. При всички положения сигурно е, че за двете честоти в софийския ефир предстои сериозна битка, която ще бъде и сериозен тест за медийния регулатор.

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 22.01.2011

Pro.BG й прехвърля 27 честоти със съгласието на КРС и СЕМ

Българската медийна регулация е толкова оплетена, че ако въобще са останали хора, които могат да я обяснят, те заслужават специално признание.
Историята за честотите, на които доскоро се излъчваше Pro BG e достатъчно сложна и многоходова, за да разберете какво се случва (подробности прочетете в карето). Така или иначе ще се объркате, но със сигурност ще придобиете представа за хаоса в медийната регулация. Този канал преди това се наричаше TВ2 и претендираше за национално покритие, защото се излъчва на 27 регионални честоти в цялата страна. Една част от тях бяха дадени през 90-те години за регионални програми, а софийската – още по-отдавна. Те бяха сглобени от съсобственика в bTv Красимир Гергов в един пакет и това начинание беше продадено на американската компания Central European Media Enterprises (CME). След като компанията купи и bTV, реши, че няма нужда от два политематични канала и спря Pro.BG. Тази седмица стана ясно, че 27-те ефирни честоти, които различни държавни регулатори са давали през годината за съвършено различни телевизии, ще станат собственост на BBT. Така тя се превърна в четвъртата частна национална ефирна телевизия.
Каналът е собственост на бившата шефка на спортния тотализатор и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, Ирена Кръстева. Тя купи телевизията от Петър Манджуков. В началото на август 2009 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД (ръководена от самата Кръстева) върху "Балкан Българска телевизия" ЕАД, дружеството – собственик на ВВТ.

Какво се случи

Преди повече от месец Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) коментира пред "Капитал", че още през юли 2010 г. в далекосъобщителния регулатор е постъпило писмо от "Про.БГ медия" ЕООД, с което компанията информира, че иска да бъде прекратено действието на притежавани от Pro.bg 12 разрешения за ефирно излъчване с местно покритие (т.е. за малките населени места, където каналът се гледа ефирно – бел. авт.). През септември 2010 комисията е прекратила действието на посочените разрешения. Според информацията на КРС дружеството "Про.БГ медия" има 27 разрешения за ползване на ефирни честоти (13 от които с местно покритие). Всички те са със срок на действие, докато ефирните честоти станат необходими за реализиране на изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа (не по-късно от 31.12.2012 г.)
Само допреди година ефирните честоти бяха нужни на Pro.BG, за да си осигури 60% покритие на пазара, да изпълни изискването на медийния закон и да получи правото без конкурс да качи програмата си на мултиплекс при цифровизирането на тв сектора. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече издаде на Pro.BG разрешително за създаването на цифрова програма. Това означава, че дори и да върне всичките си честоти, Pro.BG няма да загуби нищо. Телевизията обаче пази тези, които й гарантират 60% покритие, за да си подсигури бъдещето при цифровизацията.
Законът не пречи на канала да продаде честотите си. КРС само трябва да прехвърли лицензите на името на ново дружество, както неведнъж е правила, дори с честотите, които сега Pro.BG притежава. Сега тя ги дава (по-вероятно препродава) на ВВТ, и каналът ще може по същата схема на Pro.BG да си подсигури качване на мултиплекса при цифровизацията без конкурс, като докаже, че има над 50% ефирно покритие на територията на България, каквото е изискването на закона.

Ами сега?

Историята е следната. В КРС (от регулатора не уточняват кога) е постъпило ново заявление от "Про.БГ медиа" ЕООД и "Балкан българска телевизия" ЕАД (ББТ) за прехвърляне на 27 броя разрешения (които дават право за използване на ефирни честоти), притежавани от "Про.БГ медиа" ЕООД. От КРС коментираха пред "Капитал", че прехвърлянето на разрешенията се извършват по реда на два нормативни документа – Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и "Правилата за прехвърляне на разрешения" от март 2010 г.
За да бъде прехвърлено разрешението, е необходимо и решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) според изискването на ЗЕС. Съветът е дал съгласието си. В СЕМ не е постъпвало искане от ВВТ за промяна на програмния профил, обясни председателят на съвета Георги Лозанов. В регистъра на регулатора е записано, че ВВТ е с политематичен профил независимо от факта, че поне от половин година медията се развиваше и бе третирана като нишов женски канал. Сега, след като получи националния ефир, е много вероятно да промени програмната си схема, което няма да е трудно, ако се съди по официалната й регистрация. До редакционното приключване на "Капитал" Ирена Кръстева не отговаряше на мобилния си телефон.
От КРС обясниха, че в случаите, при които е проведена конкурсна процедура по реда на Закона за радио и телевизията (ЗРТ) за издаване на програмен лиценз за радио или телевизия от СЕМ, КРС издава далекосъобщителен лиценз на лицето, класирано на първо място от медийния регулатор. Подобни са и условията за преотстъпване на тези разрешения – първо СЕМ прехвърля програмния лиценз, след което КРС следва да прехвърли далекосъобщителния на същото лице. И така излиза, че законът дава възможност съвсем безпроблемно двата регулатора да прехвърлят честоти на операторите, когато желаят.
От КРС уточниха, че "посочените 27 броя разрешения за ефирно излъчване не са издадени вследствие на проведени конкурсни процедури по реда на действащия ЗРТ. Ефирните честоти са дадени от КРС на основание преходните и заключителни разпоредби към Закона за радиото и телевизията за населени места, в които не са проведени конкурси. Разрешенията дават право за излъчване на програма до приключване на конкурсите по реда на медийния закон за съответните населени места.
Проблемът в случая не е само в това, че регулацията на ефирните честоти е сериозно объркана. Истинската драма е, че регулацията практически не работи. Нейният смисъл е да управлява ограничения ресурс от честоти в ефира, като определя кой да ги ползва по ясни критерии. Задачата на КРС и СЕМ не е просто да дадат честотите веднъж и след това само да регистрират промяната в собствеността им, а така да управляват процесите, че да гарантират конкуренция, от която да спечелят всички зрители и участници на тв пазара. Вместо това в момента се прожектира семпъл филм, в който няколко героя си разменят честоти, така както им е удобно, докато държавата мълчи.

От ТВ2 до Pro.BG

Проектът ТВ2 (както се казваше Pro.BG преди първото ребрандиране) възникна в края на 2007 г. като компилация от лицензите на две компании – ТВ2 и CTN. Дружеството ТВ2 притежаваше програмния лиценз на канала СТN, имаше разрешения да излъчва на регионални ефирни честоти в 27 града на страната. Собственик на далекосъобщителните лицензи бе "Техностийл", с който ТВ2 имаше договор за използване на честотите. Националният лиценз бе издаден на ТВ2 от предшественика на Съвета за електронни медии – Националния съвет за радио и телевизия, още през 2000 г. по стария медиен закон с право на излъчване до 2010 г. При предишните конкурси за ефир ТВ2 бе един от основните конкуренти на bTV и "Нова тв" за национален ефир, но така и не получи втория й необходим далекосъобщителен лиценз. През 2008 г. Красимир Гергов (който вероятно имаше скрито участие в собствеността й) я продаде на СМЕ.

Стр. 34

в. 24 часа | 13.01.2011

Под ново име и с друг начин на разпространение ще се появи на 22 януари Про.БГ. На този ден тя ще тръгне като "Би Ти Ви Екшън", а от началото на декември вече не се излъчва ефирно, а само по кабел и сателит.
Няма друг случай в българската тв история една телевизия сама да се откаже от националните честоти, както направи Про.БГ. Всички канали искат безплатния ефир, защото за него се борят и повече реклами, тоест идват повече пари.
Затова и Би Би Ти е поискала една част от свободния вече ефир, който на практика е съвкупност от много честоти, казаха от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
.Достатъчен ни е националният ефир на Би Ти Ви. Имаме и софийския ефир на "Би Ти Ви Комеди", който беше на Джи Ти Ви", обясниха пиарите на медията. Според източници от Би Ти Ви ефирното разпространение е доста скъпо и трудно се изплаща, затова ръководството е решило да го спре.
Така Про.БГ връща една част от честотите в КРС. Те са дадени по Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), но с уговорката, че ще се ползват до момента, в който ефирът ще е нужен за цифровизация. Получени по този ред, честотите не могат да се прехвърлят на друга медия, обясни шефът на СЕМ Георги Лозанов.
С останалите обаче това е възможно да се случи, тъй като са дадени по параграф 9а от ЗРТ. Според него телевизиите получават временни честоти до обявяването на конкурс. Точно те могат да бъдат прехвърляни на други лица и медии. Между другото параграфът 9а е изключително стар и е в допълнителни разпоредби към медийния закон, според които се очакваше още преди години да бъде направен конкурс.
Преди известно време обаче КРС прекрати конкурсите за аналогови честоти с обяснението, че са нужни за цифровизацията. Тя според последното решение на Министерския съвет ще стане през 2015 г.
"През следващата седмица СЕМ ще решава дали ще дадем честотите на Би Би Ти. Преди това ще се срещнем с КРС, защото комисията е органът, който се занимава с ефира. Ние отговаряме за програмата", каза Лозанов. СЕМ и КРС не са длъжни по закон да спазват волята на прехвърлителя, казват юристи. "Като институции – блюстители на плурализма в медиите, е време да обявят конкурси за свободните честоти. Така наречените временни разрешения са абсолютно незаконни, срокът им отдавна е изтекъл", обясни медиен съветник. Презумпцията е, че след като медията няма нужда от честотата, значи е отпаднало временното основание за ползването й.
"Няма нищо ново при нас. Досега всичко си е както преди", каза Драгомир Владов, програмен директор на Би Би Ти. Медията има ефир в София, а в страната се разпространява по кабел и сателит. Ако вземе честоти, с които да покрие 50% от държавата, ще може да бъде качена на мултиплекс и да се излъчва цифрово, без да се явява на конкурс.

Стр. 24

в. Дневник, Компании & Финанси | Татяна ПУНЧЕВА, Христо ПЕТРОВ | 23.08.2010

Със средствата е увеличен капиталът на дружеството, което ще управлява предавателите

Българската телекомуникационна компания (БТК) (която оперира на пазара с марката "Виваком") приключи сделката по продажбата на 50% от Националното управление"Радио и телевизионни станции" (НУРТС), съобщиха от телекома. Купувач е кипърското дружество Mancelord Limited. Промените в собствеността са вписани в търговския регистър. Според договора за покупко-продажба БТК прехвърля НУРТС на специално създаденото за целта дружеството на "НУРТС България" (собственост на Macelord) за цената от 57 млн. евро. Представител на Mancelord Limited в България e "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, който е основен акционер в Корпоративна търговска банка. Сделката се очакваше от края на март насам, когато стана ясно, че БТК е сключила предварително споразумение с Mancelord Limited за продажбата на НУРТС и създаването на джойнт венчър с равни дялове за контрола върху антените. Съвместното дружество между БТК и Mancelord е "НУРТС България", чийто капитал вече е увеличен именно от 50 хил. лв. на 111.5 млн. лв. (с въпросните 57 млн. евро). "Целта на сделката е НУРТС да се превърне в конкурентен играч на пазара на дигитално разпръскване в България и в доставчик на мултиплекс услуги в национален мащаб. Националното управление ще се възползва от допълнителната финансова подкрепа, за да осъществи своята стратегическа програма за инвестиции, свързана с въвеждането на цифрово телевизионно и радиоизлъчване, както и за разработване на нововъведения в своята цифрова инфраструктура", поясняват от БТК в официално съобщение до фондовата борса. От компанията заявиха още, че според изискванията на Европейския съюз всички държави членки трябва да прекратят напълно аналоговото телевизионно излъчване до края на 2012 г. БТК се опитва да продаде НУРТС от 2008 г. насам, когато имаше оферта от австрийската ORS. До сделка тогава обаче така
и не се стигна. Настоящото споразумение с кипърската Mancelord беше подписано през март и одобрено от Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията през юни.
Освен че ще е собственик на антените, през които в момента основно се разпространяват БНТ, БНР и другите големи телевизии в страната, дъщерното дружество на БТК и Mancelord Limited – "НУР-ТС България" – е собственик и на компанията "Тауърком", която спечели търга за построяване на два от общо шестте мултиплексора (цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват телевизионен и радио-сигнал от 2013 г.). Другите четири мултиплексора ще се строят от латвийската "Хану про", след като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) я определи за победител в съответните търгове. В средата на юли "Хану про" спечели и търга за изграждането на платформата, която ще разпространява сигнала на БНТ и БНР. Тогава изпълнителният директор на "Мобилтел" Андреас Майерхофер разкритикува избора на латвийската компания. "Повечето критерии за оценка, заложени в тръжната документация, не подлежат на обективна проверка от страна на участниците. Самите оценки зависят изцяло от субективната преценка на тръжната комисия. Това според мен показва, че процедурата за избор на компания за изграждане на мултиплекси обслужва определени бизнес интереси", коментира за "Дневник" Майерхофер непосредствено след решението на КРС.

Стр. 4

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация