Дарик радио, Денят | 27.08.2012

Тема: Репортаж за малките обществени поръчки и ПР дейностите в България

Водещ: Никой нормален човек не би дал 50 хил. лв. за изработване и поддържане на профили във Фейсбук и Туитър, след като може да си ги направи и сам. В България обаче това е една съвсем реална история. Разказва я Ясен Бояджиев. Историята илюстрира идеално характерните черти на една от любимите играчки на българската администрация – така наречените малки обществени поръчки. Особено фрапиращо тези черти си личат при безчетните поръчки в областта на ПР. Най-напред се набива на очи комбинацията между съмнителен смисъл и нереална цена. А дори и възлаганата работа да не е съвсем безсмислена, обикновено тя може да се свърши за доста по-малко пари, или безплатно от самата администрация. В случая тази характерна черта е доведена до пълно съвършенство. Толкова нагъл и абсурден е той. В друга ситуация и самата държава би го оценила така. Замислете се например как ще реагират данъчните служби, ако някоя фирма си начисли 50 хил. лв. разход за профил във Фейсбук, който си е направила сама. И все пак безсмислицата има смисъл. И той е парите да отидат в наши хора. За целта се имитира състезателна процедура, за което законът дава чудесни и най-разнообразни възможности. Дали нашият случай е такъв съдете сами. За участие в така наречената тръжна процедура по неизвестно какъв критерий са избрани и поканени три фирми, съответно само те си знаят за нея. За победител е избрана току-що създадената фирма на 25-годишна млада дама, която по някакво случайно съвпадение е бивш служител на същото министерство. В един и същи ден през септември миналата година тя регистрира фирмата си, напуска службата си и от държавния се прехвърля в частния ПР сектор. Три месеца по-късно печели поръчката на бившите си колеги в Министерството на земеделието и храните. Фирмата естествено няма нито дейност, нито обороти в предишни години, нито опит, каквито се изискват в други подобни случаи. В този обаче това се оказва предимство, защото както бе обяснено, така се давал път на младостта. Ами, смятаме, че това са млади хора, които работят в пространството на Фейсбук и Туитър, обяснява медийният съветник на земеделския министър, от което не става ясно защо от стотиците фирми и стотиците хиляди млади хора, които работят в това пространство са избрани точно тези. Впрочем, ако не беше случайното изтичане на информация, никога нямаше да научим и за самата поръчка. Защото естествено схемата работи на тъмно, а заради липсата на контрол – безотчетно и безнаказано. Затова законът също дава добри възможности. За да се използват те пък, често големите поръчки, при които скриването и нагласяването е много по-сложно, изкуствено се разбиват на множество малки. Колко малки са те, преценете сами, като имате предвид, че в момента горният лимит при строителството е 264 хил., а при доставките и услугите – 66 хил. лв. и че в държавата годишно се възлагат стотици такива поръчки. Във всеки случай лесните пари за безсмислен ПР изглеждат като подигравка на фона на ужасното ходене по мъките при кандидатстването по същинската част на Програмата за развитие на селските райони, което предварително отказва мнозина, заради което милиони по тази програма остават неоползотворени. Разбира се, тези лесни пари не се дават само заради нечий хубави очи. Публична тайна е, че често част от тях се връщат от изпълнителя към възложителя. Но те могат да бъдат и част от по-сложна схема за взаимни услуги. За нашия случай не може да се каже нищо със сигурност. Освен летящия старт на фирмата на тези млади хора с въпросната обществена поръчка обаче, прави впечатление и последвалото им шеметно забогатяване без каквито и да било заеми. Резултат вероятно пак на случайни съвпадения. В рамките на само няколко месеца те първо се сдобиват с два нови апартамента на престижни място на обща стойност над половин милион лева, единият закупен от голяма фирма в хранителната индустрия, а после с акционерни дялове във фирма, работеща в биоземеделието и със стотици декари земя общо за още толкова пари. Тази медийна информация накара прокуратурата да се самосезира, което си е събитие. До къде ще стигне проверката, ще видим. Засега този сладък бизнес процъфтява, въпреки кризата. А се задават и избори. Впрочем въпросната фирма вече е получила нова малка обществена поръчка. Този път ще рекламира проект за изграждане на Джурасик парк край родопско село, в което щели да оживеят динозаври и съблезъби тигри.

Стр. 15 

сп. LOVE style | 28.08.2012

- Появиха се информации, че си изгонена от Нова телевизия, тъй като си преговаряла за работа с други телевизии. Каква е истината?

Цветанка Ризова: "Не съм изгонена, а сама напуснах Нова телевизия. Що се отнася до преговорите, не съм ги водила зад гърба на ръководството. Дори аз самата ги информирах, че имам нови предложения на работа. Тръгвам си от Нова телевизия с най-добри чувства и мога да кажа, че там съм изкарала 12 много хубави години. Просто реших, че е време за пълна промяна. Все още не мога да кажа къде ще работя. Искам да помисля на спокойствие и тогава ще взема решение в коя телевизия да отида."

Стр. 13 

Кеворк Кеворкян и предаването му "Всяка неделя" се завръщат от средата на септември в ефира на Нова телевизия. Това бе тв новина номер 1 за миналата седмица. Какво обаче следва от този ход? По всичко личи, че се задава истинска война за зрители в неделния следобед от 17 до 19 часа. По това време bTV излъчва "Нека говорят" с Росен Петров, a TV7 – блока "Винаги в неделя" с Николай Бареков. В интервю за "Стандарт" Кеворк Кеворкян заяви, че връща "Всяка неделя" и ще търси умни гласове сред силиконовата врява. Това със сигурност не е лесна задача, но опитен тв водещ като него ще успее да го направи. Кеворкян ще запази шапката и сигналите на легендарната си програма, както и телевизионните мостове, в които разговаря с известни личности по целия свят. Дори намекна, че отново може да привлече в екипа си Мартин Карбовски. Ще пуска и записи на интервюта от златния фонд на "Всяка неделя". Сега всички очакват какъв ще е ответния удар на конкуренцията. Най-вероятно и Росен Петров, и Бареков ще направят някои промени в предаванията си, които донякъде приличат на "Всяка неделя". Няма как да останат безразлични към връщането на екран на Кеворкян, който е обявен за телевизионен журналист номер 1 на всички времена. Това е пето поред възраждане на легендата "Всяка неделя". Този път интересното е, че Кеворкян няма да е продуцент на програмата. С тази задача са се захванали Иван и Андрей. Известно е, че тримата са в прекрасни отношения, но за първи път се събират да работят в екип. Дали новата телевизионна тройка ще е успешна, времето ще покаже.

Стр. 1, 12

ДРАГО ЧАЯ може да остане без работа от 1 септември. Предаването, което шоуменът водеше – "Полет над нощта", окончателно отива в историята. БНТ изненадващо взе решение да свали нощното шоу от есента. В националната телевизия очевидно нямат никакъв сантимент към предаването, измислено от Хачо Бояджиев, и малко след смъртта му намериха елегантен начин да го заметат от ефира си. Така Драго Драганов остава без предаване, което да води. Журналистът е на щат в забавната редакция и работното му време отсега нататък няма как да бъде уплътнено. Вариантите за Драго не са много – той може да бъде преназначен в публицистиката, където беше преди години, или да стане редактор в малкото музикални рубрики. Според запознати шефките на БНТ търсели цаката на Драганов и можело дори да го съкратят.

- Нямам какво да ви кажа. Не напускам БНТ, на този етап съм там. Все още никой нищо не ми е казал официално. Чух, че предаване няма да има, но нищо не е окончателно", лаконичен бе Драганов пред "Всеки ден".

Колеги на Драго го навиват да възроди предаването си "Чай" по БНТ. Неделното предаване бе едно от най-гледаните в националния ефир изобщо. То бе спряно без всякаква логика от предишната шефка на телевизията Уляна Пръмова. Драганов обаче се жалвал, че няма гръб и позиции, за да възроди хитовото някога неделно шоу.

Стр. 32 

Стр. 5 

в. Дума | 27.08.2012

Международна награда спечели журналистът от БНТ2 в Пловдив Цветан Симеонов. Той получи отличие за най-добър филм на международния фестивал "Еко", който се проведе в Охрид. Признанието е за продукцията "Ехото от токсичния разлив", който е част от поредицата на БНТ "Еко". Българското видео пребори конкуренцията на повече от 100 филма от цял свят. Филмът "Ехото от токсичния разлив" представя състоянието на българските хвостохранилища в контекста на драматичните събития в Унгария през есента на 2010 г., когато тонове химикали заливат няколко села. По същото време в България започват спешни проверки, а официалните институции уверяват, че всичко е под контрол. Документалният разказ на Цветан Симеонов припомня и най-сериозното бедствие с хвостохранилище в европейски мащаб. Инцидентът е от 1966 г. във врачанското село Згориград, където загиват над 500 души. И тогава властите твърдели, че положението е под контрол. "Като говорим за инциденти, България не е изолирано явление. По време на зрелия социализъм хвостохранилище залива цяла манифестация. За това не се говори, защото не е родолюбиво и престижно. Но загиват толкова много хора, че унгарските събития от есента на 2010 г. просто бледнеят", коментира авторът на филма Цветан Симеонов.

Стр. 5 

"70 години! Някога ми се струваха страшно много, но сега, когато ги навърших толкова неусетно – вече не. Когато бях много млада, се питах какво изпитват възрастните, когато са наясно, че смъртта върви по петите им. Вече имам отговора на този въпрос, но мисля, че за всеки човек той е различен." Това сподели нашата колежка, сътрудничката ни Янка Масленска, отбелязвайки своя юбилей в редакцията на "Втора младост". Използвах повода колежката да ми разкаже повече за себе си. "… Отпразнувах своя 70 рожден ден с малко тъга – започна Янка Масленска, – с чувството, че той се отнася за някой друг…" Родила се е в жарък юлски ден в село Радювене, Ловешко. Майка й жънала през целия ден на нивата, а вечерта се появила Янка – третото момиче в семейството. Баща й, който очаквал син – наследник, не се зарадвал, на момичетата се давало зестра – земя, гори. Зарадвала се само 8-годишната й сестричка, която я разнасяла из къщи. По-късно се появило и братчето. Трите сестри и братът били ученолюбиви и всички завършили висше образование. Винаги поддържали прекрасни отношения помежду си и заедно отпразнували юбилея на Янка. Едната й сестра е професор д-р на филологическите науки. Когато била преподавателка в Хавана, Куба, всички й отишли на гости, а когато Янка заминала за Коми, развела цялото си семейство из Москва и Ленинград. Но се случило така, че когато бащата умирал от рак на белите дробове, само Янка била до него. Било топъл зимен ден, той я извикал да седне до него, дълго държал ръката й, а после неочаквано казал: "Имам голям грях към тебе, дъще, когато ти се роди, не те исках, защото си момиче. А ти най-много се грижеше за нас с майка ти." Думи за прошка, след което възрастният човек издъхнал. Как станах журналистка? В трето отделение учителката им дала съчинение на тема "Какъв искам да стана". Било по време на образуване на ТКЗС-та и хората говорели как тракторите ще орат нивите, а комбайни ще жънат житата, но никой още не бил виждал тези чудни машини. И всички от класа написали, че ще станат трактористи и комбайнери, а Янка след дълго колебание решила, че ще бъде учителка, защото само тази професия й харесвала. Но като гимназистка в Ловеч станала дописник на окръжния вестник "Заря на комунизма". Неговият първи главен редактор Христо Хараланов помолил учителката им по литература-учениците, които могат да пишат, да сътрудничат на вестника. "Аз не чаках покана -спомня си Янка Масленска, – тъкмо се бях възмутила от формализма в комсомолската учебна година, в която изучавахме политически теми. Лекторите ни бяха по-големите ученици, които четяха нещо от книжките си, докато всички говореха и се смееха. Критичната ми статия се появи във вестника без поправки и разтревожи ония, които участваха в този формализъм. Започнах да изпращам дописки и мислех да се пробвам в журналистиката. Обаче главният редактор ме убеди да запиша българска филология, защото давала по-широки възможности за работа." Когато завършила образованието си, се върнала в окръжния вестник. Но се оказало, че е лесно да пишеш, когато си извън вестника, а е много по-трудно да пишеш по актуални теми, когато не си компетентен. Пролетта на 1969 г. била сушава и се получили спешни директиви в ТКЗС-та да компенсират с други култури, защото житото и царевицата загиват. Изпратили Янка в едно кооперативно стопанство да провери какво правят по компенсациите. Председателят бил млад и много амбициозен човек, който й нахвърлил няколко цифри за новите култури, които са засели, и си отишъл. Останала сама, колежката не можела да прецени дали добре, или зле се справят, а нямало кого да попита. И на летучката останала като попарена. Друг път я изпратили да провери как върви жътвата в с. Горско Сливово. Редакцията нямала кола и използвала такси. А таксиметровият шофьор сякаш бил роден за журналист. Като отишли на полето, той провел разговорите с комбайнери, бригадири, кооператори. Намирал многобройни кусури във всичко, а тя само записвала. Получил се критичен материал, затова как се разпилява зърното, как не се води точна статистика колко декари са ожънати и.т.н., която отпечатали на първа страница. "На другия ден, след като го прочитат в Горско Сливово, пристигат в редакцията, но търсят не мен, макар че моето име стои под материала, а мъжа, който ги разпитвал. Оказа се, че те били първенци в района си, а ние ги критикуваме… С една дума, повече от година минах през сито и решето, докато улуча вярната пътека. Бях най-млада в редакцията, но по онова време младите не ги галеха с перо. Учех се от собствените си грешки, стъпка по стъпка усвоявах професията. Обичам да се срещам и разговарям с интересни хора, да проучвам интересни съдби, ровех се в исторически материали, участвах в конкурси. На 32 години, неочаквано дори за мен самата, получих признание – наградиха ме с орден "Кирил и Методий"-Н степен. Отделът, който водех, беше винаги на първо място по отличени материали, по брой публикации, както и по нови автори – по тези показатели се водеше съревнование в редакцията. Но след една петилетка работата вече не ме удовлетворяваше." Решила да запише задочна аспирантура. Едно ново огромно натоварване. Изпити, които трябва да се издържат с отличие, две деца в семейството, работа във вестника. Да се защити дисертация се изисква огромна самодисциплина. Работила върху историческа тема, която защитава успешно, но вече била преминала възрастта, да се развива в тази насока. "Научният ми ръководител проф. Петър Остоич ме убеди да не постъпвам на работа в научен институт. Така си останах в журналистиката. Реших да замина в тогавашната АССР Коми, където на работа беше съпругът ми. Там постъпих в издавания местен български вестник "Знаме на дружбата". Вестникът се печаташе в с. Кослан, съседно на Усогорск, който си беше един българо-руски град. А печатницата беше разположена в бивша черква. Когато за първи път поех дежурството по брой, неясно по какви причини в печатницата жените ме приеха много хладно. В 10 часа се събраха на чай, а мен никой не ме покани. Пиеха чая с едни курабийки, които купуваха от магазините, вероятно правени преди година – твърди като камък. На следващото дежурство измайсторих кейк и вита баница и ги поканих. За трите години, които работихме заедно, така се сприятелихме, че се разделихме със сълзи, отрупвайки ме с подаръци." Върнала се обратно в Ловеч през 1988 г., когато той бил вече областен град. Старият вестник "Зора на комунизма" вече не съществувал, а на негово място се появил областният "Народен глас", който продължил и след политическите промени през 1989 г. Но след идването на СДС на власт един зам. областен управител наредил парите на вестника да бъдат приведени в републиканския бюджет. А това всъщност не били държавни субсидии, а парите на абонатите. "Три години водих съдебни битки – спомня си Янка Масленска, – само аз лично се занимавах с този въпрос – и ни върнаха парите, но инфлацията беше ги изяла и от всекидневник вестникът се превърна в седмичник. И когато оглавих този вестник, ми се наложи да бъда същевременно и мениджър. Трябваше непрекъснато да търся пари, за да може да излезе следващият брой. Веднъж печатницата ни заплаши, че няма да извърти броя, тъй като не бяхме платили предишните. Както седях отчаяна на бюрото си, влезе един непознат мъж и каза: "Аз съм Майкъл Капустин. Осведомиха ме, че вашият вестник е най-сериозният и реших да рекламирам тук." Остави ни над един милион лева за 6 страници, които всъщност не бяха рекламни. По-късно, когато го съдиха за пирамидата, ми стана жал за него." Янка Масленска се простила с журналистиката на 58 години с голямо разочарование, понеже в тази професия вече не се спазвали никакви етични норми. Колегите се интересували само от сензации, скандали, ровели в мръсното бельо на хората. Героите на деня станали бандити и крадци, далавераджии, само защото имали пари. Затова години не написала нито ред. Едва когато отново се появили нормални вестници, започнала да им сътрудничи. Заедно със съпруга си журналистката сега живее в неговото родно Галиче. Имат син и дъщеря и трима внуци. Навремето родителите на съпруга й построили огромна къща, за да живеят в нея и двете им деца, но след като починали, години наред тя останала празна. "Галиче е голямо село – разказва Янка, – все още има училище с гимназия, но духовен живот няма, за разлика от моето родно село Радювене, Ловешко. Там всеки вторник читалищният салон е пълен. Дните си прекарвам в труд – работата на село е като отворена чешма. Дружа с интелигентни хора. Две години бях председател на клуба на пенсионерите и всички отчитат, че това е било най-интересното време. Провеждахме срещи с писатели, поети, журналисти, посещавахме интересни исторически места, организирахме весели празници, но на нашия кмет феодал това не му хареса" – завърши разказа си Янка. А ние вдигнахме наздравица за юбилярката, пожелавайки й все така да бъде сърцата журналистка.

Стр. 4 

в . Капитал Daily | 27.08.2012

Стълбът на сегашното управление – PR с всички средства и на всякаква цена, е на път да претърпи сериозен удар. В медиите се изливат милиони чрез договори за "популяризиране", а продуктът основно е необозначена реклама най-вече на министрите, и то при строга йерархия (в петък водещата на тържеството за 100-годишнината на българската авиация простодушно обяви премиера Борисов за "кулминация"). Белята обаче дойде от две PR поръчки за по 50 хил. лв. от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) на ЕС. Нестихващият от две седмици скандал доведе и до изненадващото самосезиране на прокуратурата (стр. 5). Тя обяви, че ще провери как фирмата, поканена да направи профили на програмата в Twitter и Facebook и регистрирана малко преди това с капитал от 2 лв. от бивша PR служителка на агенцията по храните, за няколко месеца е придобила имоти за 500 хил. лв., акции от преработващо предприятие за 390 хил. лв., станала е съсобственик на 500 дка и арендатор на още 1000 дка ниви – без банкови или други заеми. Дали прокурорите ще видят очевидното, е друг въпрос. От ведомството на Мирослав Найденов обещаха да предоставят на "Капитал Daily" отчета и на фирмата, взела поръчката "да публикува информация и коментари по ПрСР в различни интернет форуми". Безумието на това начинание – от идеята да се пишат анонимни хвалебствия за министерството и министъра до смазващата посредственост на изпълнението й, във форумите на "Капитал" и "Дневник" например е онагледено от излиянията на участника с никнейм mila34 – http://id.capital.bg/mila34. Оперативните програми разполагат с огромни рекламни бюджети и вероятно не само в България тези пари често се пилеят за глупости. Еврокомисията, чийто председател в края на седмицата ще се включи в рязането на ленти, дължи обяснение на данъкоплатците в общността.

Стр. 2