Кеворк Кеворкян и предаването му "Всяка неделя" се завръщат от средата на септември в ефира на Нова телевизия. Това бе тв новина номер 1 за миналата седмица. Какво обаче следва от този ход? По всичко личи, че се задава истинска война за зрители в неделния следобед от 17 до 19 часа. По това време bTV излъчва "Нека говорят" с Росен Петров, a TV7 – блока "Винаги в неделя" с Николай Бареков. В интервю за "Стандарт" Кеворк Кеворкян заяви, че връща "Всяка неделя" и ще търси умни гласове сред силиконовата врява. Това със сигурност не е лесна задача, но опитен тв водещ като него ще успее да го направи. Кеворкян ще запази шапката и сигналите на легендарната си програма, както и телевизионните мостове, в които разговаря с известни личности по целия свят. Дори намекна, че отново може да привлече в екипа си Мартин Карбовски. Ще пуска и записи на интервюта от златния фонд на "Всяка неделя". Сега всички очакват какъв ще е ответния удар на конкуренцията. Най-вероятно и Росен Петров, и Бареков ще направят някои промени в предаванията си, които донякъде приличат на "Всяка неделя". Няма как да останат безразлични към връщането на екран на Кеворкян, който е обявен за телевизионен журналист номер 1 на всички времена. Това е пето поред възраждане на легендата "Всяка неделя". Този път интересното е, че Кеворкян няма да е продуцент на програмата. С тази задача са се захванали Иван и Андрей. Известно е, че тримата са в прекрасни отношения, но за първи път се събират да работят в екип. Дали новата телевизионна тройка ще е успешна, времето ще покаже.

Стр. 1, 12

в. Уикенд | Baca ГАНЧЕВА | 28.01.2011

CEM, докога Иван и Андрей ще ме обиждат безнаказано?

Намираме се пред статуята на голямата Буда"! – тържествено обяви репортерката на Нова тв от Япония в неделя, 23 януари, в новинарската емисия от 19 ч.
Ако трябва, любезни ми зрителю, да се изброяват непрекъснатите гафове в ефира, породени от невежество, самоувереност и простотия, то покорната ти тв наблюдателка, окована пред екрана, със сигурност би превъртяла. Пороят от глупости не секва, не секват обаче и безхаберието, и наглостта.
"В неделя с…" на БНТ последният брой бе посветен на САЩ. Няма лошо, вече май почваме да свикваме с блюдолизниченето към посланика й у нас и венцехваленето на културните й ценности. То не беше кънтри, не беше "Ню Йорк, Ню Йорк", не бяха каубойски шапки, песни и танци и всякакви видими и невидими белези на живота в могъщата страна.
И внезапно, ни в клин, ни в ръкав, в програмата се появи бяла лястовица на българско родолюбив – режисьорът Стилиян Иванов и продуцентът Ивелин Николов се опитаха да представят прясно излязлото на пазара DVD с филма им за великия Емил Димитров. Опитаха се, защото на отличното им дело бяха отредени хилави десетина минути, където за миг се мярна и образът на незабравимия Емил, който този месец би навършил 70 години. И толкоз. Десет минути в повече от четиричасова програма.
Този "залък" увисна като кръпка на фона на американското меню и остави българите с горчив вкус в устата от явно пренебрежителното позорно отношение на съставителите на този блок на БНТ към една от най-ярките личности в националната ни култура!
Съвсем директно и напълно в техен "стил" се изгавриха и "хлебарките" Иван и Андрей със 79-годишнината на професор Хачо Бояджиев. Уж поздравявайки телевизионния корифей, те извъртяха срамен коментар за старческата възраст на Хачо, пишещата тези редове (?!/) и Лили Иванова! Напълно самозабравилите се инсекти не пропуснаха да повърнат и този път върху нечия чест, те се кълчеха и хилеха, доволни от прозрението си, че културата у нас се ръководела от видиотчени старци и старици!
О, спи ли СЕМ, о, СЕМ не види ли?
В недодялания Закон за радио и телевизия все пак дебело е подчертано, че всяка подигравка и уронване престижа на личността от националния ефир задължително се подлагат на порицание, глоби и съдебно преследване.
Докога двамата плюещи лилипути ще се вихрят в ефира на Нова тв, цапащи със словесните си изпражнения и без това отдавна покрития с лекета имидж на тази, наричаща себе си национална телевизия?
Затова пък иначе безполовата и ставаща все по-безинтересна програма на Би Ти Ви "Нека говорят" (ах, колко е дразнеща тази кражба на наименованието на страхотното шоу по OPT "Пусть говорят") предложи разтърсващо интервю с актьора – ветеран и бивш царски депутат Коста Цонев. Страхотен бе великият човек и артист, при това независимо от нищожеството Росен Петров и зле скалъпените му въпроси. Видяхме болен, но щастлив човек, вълненията му хващаха за гърлото, озарен от надежда, той нито веднъж не се самопохвали, нито веднъж не се подигра или оплака, изповедта му бе искрена, любовта му към живота и любимата жена – достойни за пример.
И си рекохме с теб, уважаеми зрителю, колко липсват на екрана срещите с големи личности, оставящи неподражаем отпечатък върху живота и в душите ни. В гъмжащия от простотия и населен с чалга, врачки, неспирно готвене, парвенющина и тотално отсъствие на култура ефир, антикварна рядкост са минутите, прекарани със словото и образа на големите и достойни българи на нашето време. На тях не е отделена макар и най-тясната ниша, всяко пространство е окупирано от политици, социолози, политолози и псевдожурналисти, които срамят достойната медийна гилдия.
Дори и свещената за всяко семейство неделя не е пожалена от безумните страсти по политиканстването и непрестанното дърдорене. Би Ти-Ви, ТВ 7 и Нова тв се надпреварват в сутрешните неделни часове да ни заливат с вкиснатата помия на до смърт досадилите ни скандали и скандалчета. "Отпечатъци", "Тази неделя", "Уикенд с ТВ 7" и "Рулетка" те емват, клети ми зрителю, в неделната сутрин, та да вгорчат окончателно и обеда, и почивката ти.
Неделният ден трябва да е посветен преди всичко на семейството, на културните ценности, на спорта и отмората. Не стигат наситените с апокалиптични новини емисии през час, не стигат мрачните коментаторски рубрики и втръсналите теми, ами и в неделния ден вместо музика, хумор и ведрина отново и отново да сме в менгемето на нарочно представяната в още по-черни краски наша действителност. И като се прибавят неописуемите екшъни и трилъри, шизоидно повтарящите се едни и същи филми, липсата на родни продукти от всички сфери на живота -неделният ден заприличва повече на преживяване в някой от кръговете на ада…
В този смисъл зеят празни дупки в програмообразуването на всички наши телевизии. Защо например никъде няма предаване за София? Несъмнено и общината би подкрепила подобно начинание, градът се разрасна неимоверно, проблемите и събитията са и много, и разнообразни, да не говорим колко безбрежни са темите, свързани със столицата, какви невероятни личности, артефакти и социални въпроси чакат да бъдат осветени в телевизионното пространство.
Вместо това, скъпи ми зрителю, те принуждават да прекарваш дълги и кухи часове пред екрана, занимават те с пластмасовия емоционален живот на изтикани на повърхността празноглави типове и типеси, сред пищни и кичозни обстановки гълтат като лами скъпоценно телевизионно време всякакви глупаци и глупачки, насаждащи в омаломощеното ти съзнание чувство на безпомощност и беззащитност пред урагана от простащина и безсмисленост.
Затуй, драгоценни ми зрителю, внимателно подбирай какво гледаш със семейството си, особено пази подрастващите, белите им души са като попивателни и бързо всмукват отровите на уж лесния и пълен с примитивни съблазни живот, предлаган им от екрана. Търси за себе си и за тях красотата и смисъла житейски, отвръщай поглед от родния, но уви, изпосталял откъм култура и образованост екран. Телевизията е полезна само тогава, когато носи полезност, развитие на ума и сетивата и истинско развлечение. Които стават все по-редки и потъват в зловонното блато на неграмотността и простащината. Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 31

в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 08.01.2011

Нашата Анджелина Джоли се казва Калина и е бременна

Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил философ" и академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник разузнавач първа степен.
8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и съдружник в "Седем-осми". Заедно с Любен Дилов-син и Слави е един от основателите на Движение "Гергьовден" и член на неговото ръководство. През 2005 г. напуска организацията. Автор на идеите и обществените инициативи "Българската Коледа" и "Свобода за българските медици в Либия". През есента на 2006 г. напуска "Шоуто на Слави и през 2008 г. Създава продуцентската компания "Медиа тайм". Сега е водещ на предаването по Би Ти ВИ "Нека говорят с… Росен Петров".

- Росене, би ли поканил Слави Трифонов за гост в предаването си?

- Разбира се.

- Народът казва "Нова година – нов късмет". Какъв късмет ти донесе 2011 г.?

- Късметът ми донесе работа. Трябваше да успеем да наложим предаването в неделя, да се създаде навик у зрителя, че в неделя ще види нещо интересно, нещо, което го кара понякога да се замисли, друг път да се усмихне.
У нас това не е лека битка, особено ако се стремиш да избягваш пошлото. Радвам се, че и хората, с които работим, и продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков стояха твърдо зад идеята да сме интересни, но не жълти. Мисля, че успяхме в една добра степен. Средно един милион българи избират да ни гледат – самият факт че Би Ти Ви ни се довери и ни дава още повече време, вече три часа на живо, също ме радва.

- Какво ново в новия формат на " Нека говорят с. Росен Петров "?

- Повече истории, повече съдби. У нас има маса забравени хора, които заслужават да говорят. Има и много проблеми, за които трябва да се говори. Понякога медиите отделят повече внимание на краткотрайното, на скандала, а не на истински важните неща.
Сигурно някъде някой учен е направил епохално откритие или някой е спасил живот, но в у нас огромна новина ще е новото гадже на Николета Лозанова
Не съм нито консерватор, нито пуритан или съдник, но е жалко. Медиите трябва да излязат от затворения кръг – хората искат зрелища и простотии и затова ние им ги даваме.

- Как реагираш, когато сравняват предаването ти с "Всяка неделя"?

- Мога само да се радвам, но нямам амбициите да съм някой друг.

- А когато коментари за телевизиите изписват името ти с инициали – Р. П.?

- Е, това е интересен въпрос. Никога не съм си го задавал. Като се замисля, ние сме си страна на инициалите – Р. Овч. дал бележка на някого, Б .Б. казал нещо. Няма лошо – даже живеехме в страна, която наричахме НРБ, а пръв приятел ни беше СССР, и си купувахме вестници от РЕП, звучи ми почти като РП. (Смее се)

- Тв шоу или тв риалити?

- Няма такава борба. И двете форми си имат предимствата и слабостите. Моят любим формат е "Сървайвър", защото изважда от хората качества, за които не са и подозирали.
Трудностите показват истинското лице на хората, като в "Редник Райън", където командирът на взвода, суров воин, беше бивш учител по литература. Иначе като цяло мисля, че в телевизионната мода идва времето на българските сериали. Успехът на "Стъклен дом" не е случаен.

- Михаил Вешим, главен редактор на в. "Стършел", твърди, че в България вече има толкова много телевизионни шоута, че не достига хумористичен капацитет за тях, няма достатъчно добри сценаристи. При теб как е?

- Еми прав е г-н Вешим. Да си сценарист е сложна работа. Само който не е сядал пред един тъп бял лист, на който трябва да напише нещо сносно, и то бързо, може да го подценява.
При нас сценарият е в драматургията и реакцията при разговорите. Как да погледнеш към един човек, когото зрителите са гледали вече доста пъти по друг начин.
И тук е силата на един водещ, но може и да закопа труда на екипа. Трябва бързо да усетиш емоцията на госта в конкретния момент. Може да си направил супер подготовка, а гостът ти просто да не е в настроение, да мисли за друго.
Ето например вече прословутото интервю с Бойко Борисов – беше много по-ярко, когато говори за детството си, за майка си, отколкото когато говореше за досиетата и АЕЦ
Него го отключи едно видео със сестра му.

- Какви са предпочитанията на зрителите за твои събеседници – политици, интелектуалци, спортисти, фолкпевици, плейметки?

- Всеки човек има някаква интересна история. Важното е да се намери подходът. В кръга на шегата – най важното за водещия е гостът да е приказлив, без да страда от логорея.

- У нас се нароиха много плеймейтки. Те какво работят всъщност?

- Еми "плейват" нещо. (Смее се.) Чувал съм различни версии за заниманията им, но като цяло аз не обичам да обобщавам. И плеймейтките са различни. Някоя тръгнала от малко градче да
докаже нещо, друга търси принца на белия кон.
Сигурно в екстремална ситуация някоя напомпана плеймейтка може да се окаже жената, която ще направи нещо изключително, а пък някой интелектуалец ще се окаже негодник. И Мария Магдалена е била грешница, пък виж в каква важна книга е от основните герои.

- Политиците казват ли ти предварително за какво не искат да ги питаш?

- Не. Тази практика в телевизиите отдавна поприключи. Съзнавам, че на вестникарите им е по-трудно, тъй като по-лесно се упражнява контрол над едно интервю. Дай го да го види пиарът, ала-бала… Това с нагласените интервюта си личи от сто километра. Той, българинът, като цяло е мнителен човек, така че за самите политици нагласените въпроси и отговори не са от полза.

- След срещите си с толкова много хора можеш ли да направиш портрет на българина за 2010 г.?

- Не мога. Българинът има много лица. Има един народо психолог Шейтанов, писал е през 30-те години на миналия век, той говори за нещо важно – че у нас властта е един духна отрицание. Повече сме по бутането, а не по градежите.

- Ако беше министър на вътрешните работи, акции с какви кодови имена щеше да проведеш? Все пак си възпитаник на МВР школата в Симеоново…

- Акция "Тишина". Ако МВР не е централният медиен герой, ще е по-добре. По принцип мисля, че полицейската работа е една от най-трудните. Много жертви се изискват.
Представи си само младия оперативен служител с 800 лв., който работи по някой Компир, дето харчи по 5 бона на вечер за кеф и който може да ти зачерни живота за отрицателно време. В тези органи винаги е имало корумпирани, но да знаеш, че ги има и другите – идеалистите или просто свестни хора, които се опитват да си вършат работата. Имахме едно такова момче в школата, беше и заможен, обаче искаше да е полицай. Точно като от филмите, да служи и пази. Натресоха му убийство на един крадец, май 12 години го осъдиха. Така че опасна е тази професия и заслужава само уважение.

- Спокойно ли разговаряш по телефона, или си имаш едно наум, че може би те подслушват?

- По-добре да гледат. И да слушат, по-различно няма да чуят.

- Как ще коментираш думите на Бойко Борисов, че хората във властта трябва да се подслушват?

- Одобрявам ги. Власт без контрол става безконтролна. Само по-малко сересета по вестниците, че вече и Щирлиц сигурно ни завижда на размаха

- Сергей Станишев каза, че с управлението си Борисов възродил времето на вицовете у нас Това истина ли е или виц?

- Вицове се раждат, когато някой е интересен на хората, независимо дали ги дразни, или го харесват. По-скоро Борисов е колоритен, а не управлението. Вицове е имало и за Тодор Живков, и за Костов, сега и за Борисов. Шарл дьо Гол, един изключителен политик, имал хоби да събира карикатурите за себе си.
Политиците ни трябва вече да са свикнали, че те са истинските звезди у нас. Живеят изолирано, слуховете ги правят неприлично богати. Нашата Анджелина Джо-ли се казва Калина и е бременна.

- Построени магистрали или пълни хладилници?

- Не може да има такава дилема. Това е като баналния виц за кокошката и яйцето.

- "За" или "против" тунинга?

- На колите или на жените? (Смее се.) От коли не разбирам много, при жените го одобрявам в разумни граници.

- Знаеш ли какво е БОР КОР?

- Май някаква нова служба беше, за борба с корупцията.

- БОР КОР ще пребори ли корупцията?

- А ФБР дали пребори корупцията в САЩ, или пък дали ФСБ пребори корупцията в Русия? Няма как корупцията да се пребори.
Това, което е дразнещото по нашите ширини, е, че тя е прекалено явна и навсякъде. Имаше един бисер ученически, че Априлското въстание било" масово и повсеместно", то става и за определение на корупцията. У нас тя е като пушенето на цигарите, толкова е масова, че вече я приемаме за нещо обичайно.
Даже ако някой чиновник не се корумпира, получава неодобрение. Често може да се чуе " еди кой си беше зам.-министър, обаче нищо не можа да направи. Пълен глупак."
Между другото, като споменахме ФБР и Щатите, там подслушването често е официална административна или корпоративна политика. Почваш работа и подписваш едно споразумение, че знаеш и си съгласен, че телефоните ти, компютрите – всичко се контролира.

- Как образно си представяш излизането ни от кризата?

- Морален пример от върха и заедно работа на всички. Ние сме малка страна и проблемите ни са малки, важно е да си направим приоритетите.
Изразът "българска работа" е от XI век, представяш ли си? От нас си зависи да променим значението на този израз.
Бях в Йордания наскоро, по-зле са от нас доста, обаче бачкат като луди. В Акаба строят комплекси, разширение на пристанището за 3 милиарда долара. След 10 години, ако продължаваме да се туткаме, те с голите пустинни планини, в които няма и едно стръкче, и грам петрол, ще живеят по-добре от нас.
На Нова година гледах празнествата в Дубай, кулата, зарята -като от научно фантастичната
перпродукция А през 60-те години това е било едно бедно рибарско селище. Не най-високата кула в света, ами и бенгалски огън и конфети не са имали, но са успели.

- С кого беше в Йордания?

- С Мадона бяхме. Много приятна жена. По едно време Гай Ричи дойде, вдига скандали, ужас… А тя, жената, какво да направи, видяла ме, харесала ме, сега се колебае дали да се оженим, или да ме осинови. (Смее се.) Бях с приятелката си за 4-5 дни на Нова година.

- Дай още данни. За приятелката, не за Мадона…

- Какви данни да ти дам? От София е, на 28 години.

- Ники Кънчев проплака, че певици и манекенки станали водещи и ще има глад за работа в телевизиите. Каква е реалната ситуация, големи ли са съкращенията?

- Нямам представа в какъв конкретен контекст го е казал. По принцип имаше една деградация на журналистиката като цяло. Тя беше станала нещо като таксиджийството на неудовлетворения човек с интелектуални претенции. Един вид "за друго не станах, ама поне един журналист ще стана" Както беше казал Рачко Пръдлето от "Под игото", "за едното красно име живеем". Времето ще изчисти всичко. За съжаление у нас времето тече бавно, яваш-яваш.

- Ти боиш ли се от конкуренцията на манекенките?

- Това е най-големият ми страх. (Смее се.) Често имам кошмари, че ме преследват маникенки. Събуждам се облян в пот и плача.

- Разкажи най-смешния си гаф като водещ. Българинът обича да се кефи на чужди грешки и гафове.

- Има всякакви ситуации. Веднъж, като водех навремето "Шоуто на Слави", беше дошъл един музикант и аз упорито го наричах с друго име. Човекът сяда и ми казва: "Ама, г-н Петров, аз не се казвам така." И аз отговарям: "Нищо де, аз така ти викам." В " Нека говорят" пък ми беше гост Румен Овчаров и аз почвам: "Вие, като вицепремиер на Сергей Станишев, направихте еди-какво си…" Човекът отговаря:" Въпреки разпространеното мнение аз никога не съм бил вицепремиер."

- Как ти звучи изразът " Господ е българин!"?

- Еми, ако живеехме в Испания през XTV век, бих казал ,че ми звучи "еретически". (Смеесе.) Да определиш Господ по националност е било по-грешно, и от това да твърдиш, че Земята се върти. И все пак да не забравяме кога беше казан този израз – в един велик мач, който даде повече гордост на хората от всички политици накуп.

Стр. 12 – 13

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 23.12.2010

ЕМИЛ КОШЛУКОВ УМОРЕН ОТ ПОЛИТИКАТА

В no-миналия брой ти разказахме за Вили Сечкова и продуцентската й компания No Frame. Черешката на тортата оставихме за днес. Обещахме да ти разкрием кой е дясната ръка на Вили или на кого Вили е дясна ръка… Както и да бъде зададен въпросът, отговорът е един – Емил Кошлуков.
Бившият депутат се е захванал сериозно с телевизия и възнамерява да потъва във все по-дълбоките води на този бизнес. За съдружието му със Сечкова и за бъдещите планове – Емил Кошлуков отговаря изчерпателно пред ОК!

Какви са точно отношенията ти с Виолета Сечкова?

Изключително приятни. Познаваме се от много години, аз съм и кръстник. Когато решихме да създаваме продуиентската компания, беше най-естествено да се обърна към нея, Иван Радев и Стани. Не е тайна, че самата Вили беше копродуцент на "Градски легенди" заедно с Иван и Андрей. Така че тя има много опит в телевизията. Другите колеги съши имат добра биография. И двамата са работили в най-успешните и гледани телевизионни формати. За мен беше голямо предизвикателство след 20 години политика плюс пет в затвора да се захвана с нещо тотално ново и непознато.
Винаги съм се изкушавал да се занимавам с телевизия, но трябва да си призная, че ме е било страх. Въпреки че всичко живо вече прави телевизия и застава на екран… Хората в България забравят едно – това, че ходиш в ресторант, не те прави ресторантьор, а това, че си добър барман, не означава, че можеш да станеш кръчмар. Затова се чудех дали мога да се занимавам с телевизия. Приех предизвикателството и мисля, че се справяме към момента.

Година след началото?

По проекта работим от година, но реално доста по-късно започнахме да произвеждаме продукция. Вече имаме предавания по няколко телевизии. Работим успешно с TV7, в работни отношения сме и с bTV. Това не е никак малко и ни прави едни от най-работещите в момента. Има къщи с повече продукции от нас, но ние, както споменах, съществуваме по-малко от година, а постигнахме резултати, които други, работейки с години, нямат. За нас е голямо предизвикателство да се борим с големите. В кризата телевизиите режат предаванията, а ние създаваме нови.

Да уточним – ти ли си "баща" на фирмата?

Това е малко подвеждащ въпрос. Сега да не стане така, че кръщелницата (б.а. Вили Сечкова) да подскочи, като прочете това интервю. Съвместна идея е, говорим си го от много отдавна.

Да не е още от първото предаване на "Градски легенди"? Все пак Вили направи дебюта си с твоето гостуване…

Да, аз бях първият гост и видяхме как приключи цялата работа. {Смее се.) Виж, време е да уточним какви са моите функции във фирмата. Вили, Радев и Стани са по-творческата част, аз съм по преговорите. Договарям се с телевизиите за бюджети и всички подробности. Включвам се и към идеите, естествено. Смятам, че ме бива. Знаеш ли, ние правим много смели неща. Вкарахме чужденец за водещ – Лео с готварското предаване. Получи се много успешно. В екипа ни бачка режисьор от италианските "Господари на ефира". Заложихме на външен опит. Гледаме много американски предавания и черпим идеи. "Нашенци" е непознат формат за родния ефир. Смело е, но искаме да видим как ще го приеме пазарът. Утвърдена практика е да се купуват известни формати. Ние се опитваме да бъдем по-различни и по-успешни. Дори опитът ни с Камелия беше рисков. Тя е попфолк певица, известна със своята скандалност. Да, водила е предаване, но в него тя беше себе си – предизвикателна, секси, освободена. Тук образът е друг. Успяхме, предаването се радва на изключително висок рейтинг.

На кого е идеята тя да поеме това предаване?

Идеята пo-скоро е на Вили. Аз бях я гледал в "Голямата уста". Но предизвикателството да сложиш Камелия в някаква сериозна рамка беше голямо. Сега мога да си призная, че имах големи притеснения. Вили беше убедена, че ще се справи, и позна.

Да минем на твоето съботно-неделно предаване пo TV7. Как реши отново да водиш предаване, различно от "Таралежите"?

Трябва да уточним, че продукцията няма нищо общо с No Frame. Предаването е вътрешна продукция и предложението дойде от самата телевизия. Признавам си, че след като машината във фирмата заработи, това предложение дойде навреме. Опитът ми в политиката и новият стаж в телевизията ме привлякоха да правя публицистика.

Как ти се отразява ставането сутрин? Предаването започва в доста ранен час за събуждане през уикенда…

Изключително трудно ми е. Както казват старите хора – всичко се връща. След като 45 години съм ставал късно, сега е обратното, и то през най-тежкия период – уикендите. Няма как, сбогувах се с петък и събота вечер. Мисля да се оплача, чувствам се дискриминиран, смятам, че това е нарушение на човешките ми права. (Смее се.)

Казват че телевизията е "крастава болест". Ти си от двете страни на камерата. Разболя ли се вече?

Да, така е. Един път, като влезеш в този свят, той те поема изцяло. Досега винаги съм бил пред микрофона, никога не съм се интересувал дори как точно се случват нещата. Сега, когато вече знам, наистина ми стана интересно. Всеки ден ми е все по-любопитно. Оказа се, че не е страшно да започнеш нов живот, защото той е пълен с предизвикателства, които малко или много те променят и подхранват като човек. Освен като продуцент аз работя върху изявите си на екран. Не мога да си позволя да бъда един от многото. В България е много модерно водещият да бъде пионка и да не изказва мнение. Как така нямаш мнение? Какъв човек си тогава? Аз изразявам позицията си, защото имам такава! Интересно ми е как се вади новина от гост, как се монтира интервю, как се правят тийзърите – малките автореклами, които показват какво остава да се види до края на предаването, как може с едно изречение да накараш зрителя да те гледа. Много работя върху себе си и ще продължавам, защото ми харесва, надявам се да продължавам да печеля публика с работата си, защото това е най-голямата награда.

Мислиш ли обаче, че в събота и неделя сутрин на зрителя му е до публицистика? Тя изригва от екрана пет дни в седмицата.

Няма да крия, че аз черпя много опит и идеи от американските канали. Гледам и попивам. Всичките пет водещи телевизии в САЩ излъчват публицистика в събота и неделя сутрин. При нас тя е следобед – Цветанка Ризова, Росен Петров… Нека пробваме модела на по-успелите и да видим. Засега вървим напред, така показват рейтингите.

Приключи ли тотално с политиката?

Знаеш ли, докато си в играта, не знаеш какво е всъщност. Политиката беше целият ми свят. Но когато се отделих от нея, когато подадох оставка… осъзнах, че съм се уморил. Наистина! Всичко си оказва влияние един ден. Политиката е много негативно занятие. На този етап с нея ще бъдем само "колеги" пред камерата.

Стр. 74-75 

в. Стандарт | Петър БОЙЧЕВ | 24.07.2010

Водещият вече открива в себе си симптомите на кризата на 40-те

Росен Петров 8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и единствен (след напускането на Любен Дилов-син през 2003 г.) съдружник на Слави Трифонов в "Седем-осми" – продуцентската къща, създаваща "Шоуто на Слави", "Вот на доверие", "Файф старс", "Сървайвър БГ", "Мюзик айдъл". Бил е сценарист на "Ку-ку" и "Хъшове"
Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник на длъжност разузнавач първа степен.
Сега е водещ на "Нека говорят" по bTV.

- Честито, ставаш днес на 40! На 10 ноември си бил на 20. 20-те следващи години са т.нар. преход. Ако съдим по тебе – бил е успешен.

- Хм… зависи. Всеки съди от своята камбанария. За мене – да речем да, преходът е бил успешен. Но в историята нещата са сложни. Често съм си задавал въпроса ами ако не се бяха случили промените? Какво щеше да стане с мене?

- Може би щеше да си шеф на РДВР и да си вече пред пенсия. Милиционерите се пенсионираха на 40-45.

- (Смее се гръмко.) Да, подполковник, даже полковник след 20 години служба.

- Как щеше да се чувстваш като окръжен шеф на милицията? Полковник Петров.

- (Пак се смее.) Няма нужда да си го представям, защото го имам пред очите си -
баща ми е полковник от милицията полковник Петров. Беше зам.-началник на КАТ. Дядо ми е бил полицай. Аз исках да стана милиционер. Сега изглежда адски банално и лековерно, но аз вярвах, че МВР се грижеше за хората.

- Нашата милиция ни пазеше?

- Да, точно като в химна на Веско Маринов. Сега не е за вярване, но когато кандидатствах в школата в Симеоново, се борихме 8 души за едно място. Балът беше по-висок, отколкото в Софийския университет. Но после в един момент избухна свободата и настъпи анархия.

- Как дойде 10 ноември в школата в Симеоново?

- Школата беше една социалистическа организация. Генерал Кипров беше началник, събраха ни един ден и обявиха, че няма да допуснат антисоциалистически организации на територията на школата. Поводът беше, че поискаха да правят "Екогласност". Тогава стана един намахан школник и каза: и какво ще ми направите? В този момент социализмът рухна. Нищо не можеха да ни направят. Само за три дни изчезна всякакъв ред, настъпи тотална анархия. А ходехме под строй, в униформи, отиваме да ядем – пеем, отиваме да учим, пак пеем. Вече ми се повдигаше от "Край Босфора шум се вдига". Тя беше любимата песен на Димитър Стоянов – министъра на вътрешните работи. Беше много популярна покрай възродителния процес.

- Безспорно си успял, но все пак отговори честно – какво не успя да направиш за тия 40 години?

- Ами не успях да се оженя.

- Е, човек и добре да живее, се жени един ден. Ето – пишат, че си водил гадже в Париж и там сте се венчали.

- Гадже водих в Париж, но не сме се венчавали.

- Как изтичат тези информации, след като сте били само двамата?

- Аз имам адски много приятели във Фейсбук – към 3000, повечето не ги познавам. Засякъл съм, че ако пусна снимки във Фейсбук, средно 10 дни отнемат да се появи новината в пресата. От някой приятел журналист. Адски банално, а хората си мислят: Боже Господи, как са го проследили!

- Значи слуховете за твоята венчавка са силно преувеличени?

- За съжаление да. Но все пак има обект.

- Щом днес ще правиш голям купон за 40-те, значи не си суеверен.

- Напротив. Суеверен съм и няма да празнувам. И слуховете за купона, на който
Слави забранил на екипа си да дойдат са силно преувеличени.

- Тъкмо щях да те питам кого нямаше да поканиш на купона.

- Аз по принцип не правя пищни тържества, това си нещо лично за мене. Да каня хора, които малко познавам, а те да подаряват плакети, писалки, букети, мерси. Все едно всяка година да правя сватба. Иначе предишни години Слави ми е бил винаги гост, Бойко Борисов два пъти. Бяхме много близки, даже една картина имам от него.

- Защо бяхте, според мене няма как да не му симпатизираш, най-малкото заради Симеоново.

- Аз мога да му симпатизирам, но както самият той заяви: премиерът няма приятели. Иначе разбирам Бойко, но не разбирам тези, които го подценяват. Колко пъти ги бие на избори, продължават да мрънкат бил пожарникар, не му били много ясни нещата. Всеки, който го подцени, ще страда. Те не знаят какво е да си бил 5 години главен секретар на МВР.

- Днес в един форум коментират акцията "Всичко коз". "Всичко коз, а после съдът дава контра и те остават капо. Не става ли малко комично с тези названия на акции. Не самите акции, а кръщаването им.

- Вярно е, че дава малко повод за подигравки. Все едно Холивуд се е настанил в МВР, но пък акциите вършат работа. Не знам колко в реалната борба в престъпността, но вършат работа в мнението на хората. Те са убедени…

- …че нашата полиция ни пази?

- Не знам доколко ги пази, но са убедени, че нещо там се върши. Има раздвижване, активизиране, не знам доколко е ефективно, но има. Тази тема ми е болна, аз съм бил полицай, баща ми, дядо ми. Но схемата беше разрушена. В една държава това е най-деликатната система. Хората, които работят вътре, са на ръба между това да си полицаи или да си престъпник. Много лесно се минава границата. Ние разрушихме системата и сега си патим от последствията – затова дойде тази престъпност. Жънем това, което посяхме преди 20 години. И то навсякъде – здравеопазване, полиция, съдебна система. Разрушихме един модел, без да имаме готов друг.

- Четох твое изказване и за учителското съсловие. Че е натикано в ъгъла и не може да дава сериозни подготвени кадри.

- Така е. Пълна феминизация, колко учители мъже има? Не че съм против жените, но не и да е съвсем без мъже. Но колко подготвени кадри ще се навият да работят за тези заплати? Навремето беше престижно да си учител. Аз още помня учителите си. От първи клас помня другарката Тошкова. От Класическата гимназия помня всички учители. Имаше респект, уважение.

- Добре, какво става тогава – неподготвени учители, забързани родители плюс интернет. Резултатът какъв е?

- Резултатът от твоите въпроси и моите отговори е такъв, че ние наистина остаряваме. (Смях.) Приличаме на тия, които навремето седяха пред блока, гледаха ни и си викаха "Е тия, младите… Ние какви бяхме, а те какви са сега…"

- Да си дойдем на темата за 40-те. Спомняш ли си героят на Джером Джером, който чете много медицински списания и открива в себе си симптоми на всички болести. Нямал само вода в коляното. Ти си любопитен, четеш много – откриваш ли симптоми на кризата на 40-те?

- Много често. Наскоро препрочитах "Фондацията" на Айзък Азимов. Главният герой, професорът, започва да обяснява как е стар и животът му свършва. Това го прави на 40-ия си рожден ден! Като гледах пък световното сега, там представяха 40-годишните като някакви патриарси, като старци на умиране. Роже Мила, старецът също, забавлява се, но и той е вече на умиране… Боже Господи, какво отношение към 40-годишните. Аз навремето така бях шашнал Слави. Един доктор беше пресметнал колко ти остава от живота в реални числа – да речем,
още 5 хиляди вечери, 1000 пъти секс…
Реалните измерения подтискат – като пясъчен часовник са. 40 години и часовникът се обръща, пясъкът започва да изтича. Започва обратното броене. От друга страна, обаче годините дават мъдрост. Не че съм поумнял, но вече гледам по-реално на нещата, по-спокоен съм.

- Ще погалиш девойка и ще я подминеш.

- Е, това още не съм го постигнал. Нали знаеш, навремето римляните, като спре да им става, правели луд купон. Най-големият им дерт вече е отпаднал! И се отдават спокойно на държавна работа. Затова сенаторите са били само възрастни – пари имат – няма да крадат, дерт нямат – жени не ги изкушават.

- Ти си съосновател на "Гергьовден", много емоционално влязохте в политиката, но рязко се отдръпнахте.

- Също така емоционално се отдръпнахме – всички от сценаристите на Слави се дистанцирахме от "Гергьовден". Преценихме, че не можем да бъдем част от властта, която трябва да критикуваме. Сега от дистанцията на годините преценявам, че е било прекалено емоционално. Друга е играта в политиката, други са правилата, много сложно е. Едно е да си на плаката, на знамето – съвсем друго като влезеш вътре, в играта. Ако искаш нещо, трябва да говориш с Пенчо, с Тенчо, с Георги. Ама Пенчо е от СДС, а Тенчо от БСП. Политиката е баланс на интереси. Пред един политик всеки ден има маса избори, които трябва да направи, а всяко, и най-доброто намерение, може да бъде осуетено, ако не е постигнат този баланс на интересите.

- Но не си затръшнал вратата на политиката.

- Никога не казвам никога, но по принцип политиката не ми е интересна.

- "Българската Коледа", освобождаването на медиците ни в Либия, операция "Слава" – това са все твои идеи – с коя от тях най-много се гордееш?

- Като идеи да, но като реализация са дело на много хора. Но все пак медиците. Акцията "Свобода за българските медици!" беше моя идея, но инициативата беше на Слави. Аз съм по-инертен, той ме изюрка. Той е такъв, обича да пресира, когато нещо трябва да се направи. Но виж как всяко чудо е за три дни. Аз самият даже не мога да си спомня имената на всичките, след като съм се срещал толкова пъти с близките им.

- Не смяташ ли, че това е нормално – да започнат нормален живот, а не да стават медийни звезди.

- Нацията ни помни малко, ужасно малко
Даже мисля да започна една такава рубрика – кой какво е казвал преди. Нямаш си представа преди пет години отговорни фактори какво са говорили.

- Сещаш ли се кой е казал това: "Виж сега, моето момче, човек трябва да прави добро, не защото му се пише, не защото ще му се отблагодаряват…"

- Слави.

- Точно така.

- От същото интервю е и примерът с тримата китайци, които играели ма-джонг и разбрали, че идва краят на света. Единият казал, че ще се моли до края, другия го ударил на живот, а третият доиграл играта.

 - Ти от кои си?

 - Е, играта продължава. Спомням си, че побърквахме Слави с този ма-джонг. Той е склонен да мисли в метафори, гледа много филми. И като влезе, ние го почнем: "О-о-о, Мистър Ма-джонг!" Или пък поръчваме пица и казваме "Един китаец поръчал пица!" или "Важното е пицата продължи да се прави!". Много се бъзикахме.

- Че той търпи ли, нали е диктатор и тиранин?

- Търпи. Почва да пуфти и става още по-забавно. Най-добре е да се шегуваш с този, който се връзва. Мен например трудно могат да ме иронизират, защото се самоиронизирам.

- Кого може да цитираш по-дълго – Швейк или Илф и Петров?

- Илф и Петров. Какъв хумор в най-суровата сталинска епоха! Огромни таланти. Направо се чудя как властта е допуснала това да се напише. Изобщо аз съм голям фен на руската и съветската литература.

- За тези 40 години кого не предаде?

- Най-страшното е себе си да предадеш. Аз не съм. И каузи не съм предавал. Аз съм такъв тип, че докато вървя по пътя, който съм избрал, мога да понасям удари. Не съм обаче на принципа, ако те ударят по едната буза, подложи и другата. Напротив. Ако те ударят по едната буза, ти трябва така да отвърнеш с два, да отвърнеш така, че да няма връщане. Малко съм по-старозаветен в това отношение.

- Вярно ли е, че никога не знаеш колко пари имаш в портфейла?

- Глупости. Винаги знам приблизително колко имам. Що се отнася до богатството, у нас обществото има нагласа, че щом си известен, то си много богат. В Америка е така, тука пазарът е съвсем различен, ограничен. Ето един поп певец – известен е, всеки го знае, но не е богат, няма откъде да изкара пари – няма участие. Участие имат фолк певиците, за да изкарат пари, трябва да ходят да пеят на разни пияндурници. Малкият пазар не предлага звезди. Имаме две-три звезди.
Царят е звезда, Бойко Борисов е звезда, Ахмед Доган е звезда. Те имат качества и живот на звезда – живеят потайно, встрани от хората, не можеш да го срещнеш на улицата, не можеш да го пипнеш.

- А Слави Трифонов?

- Да, в този смисъл е звезда. Но ако някой иска да се срещне със Слави, ако се закотви в НДК, за два дни ще е успял да го направи. Но я иди се срещни с Джей Лено? Джей Лено – 100 млн. долара му е заплатата за три години и колекционира спортни автомобили… Слави е заможен човек, но не е Джей Лено. Затова са и тия писания.

- А ти колко си богат, каква кола караш?

- Не карам. След катастрофата спрях, ползвам такси. Но в интерес на истината имах добра кола – А8. Имам апартамент, живея нормално. Вбесявам се обаче, като видя имотните декларации на политиците. Един политик прави повече пари от един водещ. Много е лицемерно – трабантче, малко дворно местенце в затънтено селце.

- Вярно ли е, че те открил Август Попов?

- Егати глупостите. Откриха ме Тошко Йорданов – главен сценарист на Слави, и Николай Русакиев – режисьор на "Горещо". Приятели сме от Класическата, с Николай седяхме на един чин.

Стр. 1, 15, 20 – 21

в. Република | Проф. Петър ИВАНОВ | 14.07.2010

Н. Пр американският посланик днес (вчера – бел. авт.) отново се набърка в родните вътрешни работи. Този път ни каза да купуваме газ от "Шеврон" и да обърнем гръб на "Газпром". В последно време г-н Посланика е изключително активен – само преди дни се зае да ни обяснява как българските медии да станат по-прозрачни.
А българските медии в своята цялост приличат на Холивуд. Пълни са със сценаристи, със застаряващи звезди, не изпускащи кокала, с комици, с обикновени психопати и много отзивчиви субретки, петимни за каквато и да е медийна изява и затова готови на всичко. Може би тази е причината от нашите медии да се заинтересува американският посланик Уорлик – те му напомнят за родната Калифорния, въпреки че, между нас казано, едва ли е много красиво да четеш нотации кое как да става в една суверенна държава. Питам се, дали др. Елена Поптодорова, нашия посланик в САЩ, ще инициира диспут на тема защо там бият (още) негрите и защо не си чистят нефтените петна от собствения си Мексикански залив, и как би се посрещнало това от американската общественост. Не ми се вярва аплодисментите да са бурни.
Дискусията, организирана от германската Фондация "Конрад Аденаур", в която взе участие Н. Пр. Джеймс Уорлик, визираше уж най-важните за българските медии два въпроса – за прозрачността на собствеността на медиите и за свободата им. Както можеше да се очаква от сънародниците на ВАЦ, истинските проблеми за монопола върху печата и върху електронните медии, за "огледалната" реклама, за картелните споразумения, за корупцията и за всички останали мискинлъци в родните медии бяха напълно игнорирани.
В дискусията участваха интересни персони, някои от които с черните си очила "ала Ал Капоне" и със специфичния си дрескод напомняха жанра "ноар" в холивудските филми от 30-те години на миналия век. Самата дискусия беше според мен с предизвестена нулева ефективност. Е и какво като знаем по най-прозрачния начин, че собственикът на сума ти медии е Ирена Ангелова Кръстева, което тя самата ясно съобщи.
Сценаристите у нас са две породи – Агенти и Субретки (от тези, които са готови на всичко). Първите са попревтасали по възраст, но пък са по-преуспели (по нашите стандарти, разбира се), пушат големи пури, карат спортни коли, които въобще не им отиват на селските физиономии. Повечето от агентите, включително и агент Гоце и агент Сава (от Големите Сценаристи) произхождат от ъндърграунда; първият е, както знаем, от с. Сирищник, вторият – от с. Дръндар. Може да си представите какво представляват сценаристите под тях. Даже самите фамилии на повечето сценаристи издават низшия им плебейски произход: коритари, сиромаси, събирачи на бутилки, мангали, конекрадци и др. От определен пост нагоре в медиите всички са агенти на ДС. Агенти се оказаха и символите на жур-налистическата свобода и всеотдайност Гарелов, Коритаров, Димитри Иванов-Джимо и даже о бозе пострадавшия от друг агент (агента Гоце) Иво Инджев. Откровени полицаи (от Симеоновската школа) набързо се преквалифицираха в успешни водещи (Р. Петров), открадвайки заглавие на руско шоу…
В българските медии, колкото по-абсурдни, тъпи, нелепи и отвратителни са сценариите, толкова по – се харчат, толкова по – се харесват. Ето това е проблемът. Този проблем би трябвало да се обсъжда, когато предмет на вниманието ни е масовото комуникиране и неговите средства. А Холивуд в журналистиката си е направо голяма опасност, дами и господа. Защото, както казва в "Дългото сбогуване" любимият ми Чандлър:  "В Холивуд всичко може да се случи – ама всичко".

Стр. 8

в. Седмичен Труд | 2010-03-31 

Изминалата седмица бе белязана от напускането на някои популярни лица от ефира на някои популярни предавания. Както зрителите са забелязали, Дони и Мария Силвестър отсъстваха от последния съботен маратон на Станция Нова, а рубриките им липсваха от предаването. И двамата не вложиха много яснота в причините за тази раздяла, но държаха да подчертаят, че не са се карали с продуцентите Иван и Андрей. Дони все пак изтърва камъчето, че имало "недоизказани неща в екипа", които изиграли роля, но подробности отказа да сподели. Може да се предполага обаче наличието на сериозен конфликт, като се вземе предвид и обстоятелството, че освен дето губи рубриката си "Дони таим" в съботното предаване, той вече няма да бъде и музикален продуцент на вечерното шоу на Иван и Андрей. "Бендът ще се оправи и без мен", твърди Дони, сигурен, че е създал добро звено. Засега щял да пише повече музика за театър, а имал и идея за телевизионен проект, но той нямало да бъде свързан с Нова телевизия.
Мария Силвестър пък допуска, че рубриката й "Мария в Огледалния свят" в края на предаването не можела да разчита на много публика в осмия му час, което пък довело до раздялата й с продуцентите "по взаимно съгласие".
Междувременно Диана Любенова се раздели с Гала, за да се превъплъти в ролята на амазонка във филма "Конан Варварина" с Мики Рурк и Джейсън Момоа. Актрисата, обявена от Радио Атлантик за "най-обичаната българка за 2010 г.", се надявала продуцентите да пазят мястото й, но поне засега това не е потвърдено. Другата Диана – Найденова, рей-тинго-вата радио-воде-ща от ефира на Дарик Радио, отново е на екран този път в шоуто на Росен Петров "Нека говорят". След като спечели много зрители за Нова телевизия в сутрешното предаване "Здравей, България!", устатата журналистка се оказа в не особено сърдечна компания в" Станция Нова", където с Люба Кулезич се налагаше да си разменят остроти. Мадам Челюсти, както е прозвището на Диана, се изпокарала здраво с ръководството на Нова телевизия, защото й писнало да я местят от предаване в предаване и се зарекла никога вече да не работи за тази медия. Явно Росен Петров с охота се е възползвал от ситуацията и Диана вече започна изявите си в неговото предаване.

Стр. 8

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-03-27 

Почти цялата кариера на Диана Найденова досега е свързана с Дарик радио. Първите си стъпки прави в общинско радио в Хасково, след което започва работа в местния клон на “Дарик”. Собственикът Радосвет Радев забелязва таланта й и я изтегля в София. Тя е била “Глас на “Дарик” – наградата за добра журналистика в радиото. От няколко години води публицистичното и доста остро предаване “Челюсти”. Всеки ден от 13 ч.

През лятото на миналата година за първи път се появи на екрана на Нова тв по заместване в сутрешния блок. После продължи с предаване в ранния следобед, след това в събота и накрая не намери общ език с медията. Почти веднага Евтим Милошев от “Дрийм тийм” я покани в предаването “Нека говорят с Росен Петров” по Би Ти Ви. Рубриката й е озаглавена “Опасно близо с Диана Найденова”.

Защо напуснахте “Станция Нова”, г-жо Найденова, след като, казват, заплатите на някои водещи били по 15 хил. лева?

- Не обичам да говоря за онези дискретни отношения, които съм имала с телевизията, по начин, по който сигурно всички искат да се разчопли в тях. Това беше интересен за мен проект, но не ме караше да надграждам в чисто професионален план.

Сега имам много повече свобода за творчество. Беше толкова любопитно за мен при първото ми участие в “Нека говорят” да изгледам заедно с Росен Петров онова, което съм направила, и то наистина ми хареса. Симеон

Дянков беше толкова сладък пред дъската, той дори се зарази от мен и ми отговаряше в същия стил.

- Как ви поканиха в Би Ти Ви?

- Две или три седмици след като прекъснах отношения с Нова тв, ми се обади Евтим Милошев и аз приех с удоволствие. Това е все едно да попиташ Бербатов защо играе за “Манчестър Юнайтед”, като можеше да играе за “Манчестър Сити”.

Големият отбор наистина е важен, от него и аз ще науча много. Телевизията не е онова, което умея да правя така, както радио. Предаването много ми харесва – това е лайт публицистика в неделя следобед, говорене с хората по този неформален начин, който те кара да останеш пред екрана.

Това, което правя, са интервюта в среда, не в студио, с героите от седмицата. Ние снимаме филм. Тази неделя мой гост ще бъде Нели Куцкова, говорителят на Съюза на съдиите, и в петък ще правим с нея интервюто в една от залите на Съдебната палата, тя ще бъде облечена в тога и ще си говорим за проблемите на справедливостта у нас.

Не е достатъчно хората да чуят, че имаме нова наказателна политика, която увеличава санкциите за извършване на тежки престъпления. Искат да знаят, че когато едно престъпно деяние влезе през входа на Темида, то ще бъде наказано.

- Дъщеря ви как приема непрекъснатата ви заетост?

- Вечер в 6 ч вземам Боряна от градината, до 7 приготвяме нещо за вечеря. В 7 ч е ясно, че мама гледа новини, а тя на малкия си преносим телевизор гледа детско филмче. Така е пораснала покрай мен с информация, че дори неактивно слушайки новините, преминавайки край телевизора, докато си играе, чува. Примерно новината за футболиста, пребил манекенката. Тогава ми каза: нали този батко няма да дойде пред нашия блок, нали няма да ни нарани, защо е бил тази какичка.

Закон е да гледам новини до 20,30 ч, когато идва нашето време. Тогава правим курабии за Великден като миналата вечер, друг път готвим телешко, простираме, гладим. В 22,30 ч най-късно сме в леглото.

- Колко е голяма?

- На 28 април навършва 6 години. Лягаме си снощи (в сряда вечерта – б.а.)и тя ми казва: “Мамо, обърни се и ме погледни. Виж колко съм красива и нежна, а Слав защо ме бие непрекъснато?” Това е момченце, с което са в групата и ходят заедно на латинотанци. Между другото Слав винаги когато отида в градината, идва и общува с мен. А Боряна плаши децата с пушката на дядо си, който е ловец.

Напоследък ме изненада, като ми каза: “Ако някой те ядосва, ще му вгорча живота.” Това е най-новата фраза, която е научила. Питам я какво е това, а тя – не знам, мамо, но е нещо лошо.

- Как се справяте двете с толкова неща?

- Бабата помага. Това е майка ми, която е с мен от 7-ия месец на бременността ми. Когато я прибира от детската градина, минават през парка, където Боряна играе с децата на ластик. Помниш ли как като малки скачахме? И сега го правя вкъщи, за да й покажа – връзваме ластика между два стола, горката съседка баба Надка отдолу.

- Вие гледате Боряна сама, има ли мъж до вас?

- Наскоро четох нещо много интересно – трябва да срещнеш много фалшиви хора, за да познаеш истинския. Мисля, че сега до себе си имам човек, на когото мога да разчитам, и се чувствам вълшебно.

- Вярно ли е, че имате връзка с Камен Костадинов?

- Очевидно жълтата преса се продава през скандал и измислици. Доколкото знам, Камен Костадинов си има семейство и това звучи отвратително дори когато ме питаш.

- Какви са политиците, когато са само пред микрофон и когато се включи камера?

- В началото, когато Евтим ме покани да работим заедно, ми каза: “Аз познавам твоя стил на работа и ми харесва, но имам едно притеснение. Сигурна ли си, че ще идват при теб политиците, защото ти си толкова лоша?”

През тези 10 години в радиото, от които повече от 6 съм водещ на политически формати, съм създала свой стил на говорене. Затова хората, които бих поканила сега, знаят, че няма да ми бъде достатъчно да изпеят онова, което искат да кажат.

Виж ме, аз самата съм публично несуетна, не обичам партитата, не е важно да имам руж на бузите, за да направя едно интервю. Да, политиците обличат костюм обезателно, когато са пред камера, докато в радиото могат да бъдат и по тишъртка. Миналата седмица Росен Плевнелиев гостуваше в “Нека говорят”, аз точно излизам от ефир и той чака на меката мебел пред студиото.

Тръгва да си облича сакото, отдолу беше със симпатична раирана риза. Не се познаваме, но му казах: “Г-н министър, моля ви, оставете това сако, толкова по-добре ще е да влезете с риза, така, както ще ви възприемат зрителите в неделя следобед.”

До себе си имам човек, на когото мога да разчитам. При мен, за което благодаря на гостите си, събеседниците знаят, че не е важна толкова формата, колкото съдържанието, че няма да престана да питам, докато не получа отговора, който хората искат да чуят.

- Защо сте лоша? Само когато задавате въпроси ли сте такава?

- Смятам, че има един дефект на публичното говорене, който е дефект на т.нар. четвърта власт. В годините сме били прекалено конформистки настроени и удобни в начина, по който интервюираме политиците. Лоша ли бях, когато питах Волен Сидеров знае ли кой е данъкът, който пълни най-голям процент от данъчните приходи в хазната? Лидерът на политическата сила, която дори имаше претенциида е първа, да изпревари ГЕРБ, трябва ли да знае това? Не смятам, че това е лош подход.

Може би е по-нетрадиционен и затова изглежда много агресивен. Тъкмо напротив. Виждаш, че в онези телевизии, към които се стремим, въпросите се задават така, както трябва, разкрития се правят непрекъснато, независимо че и там вероятно политиците искат медиите да са удобни за тях. Не смятам, че съм лоша, защото например казвам на министъра на финансите, че през ден те сменят хаотично своя подход към икономическата криза. Това създава несигурност у хората и е най-нормално един журналист да говори по този начин.

Дали съм лоша, не знам. Трябва да питаш приятелите ми.

- На какво се дължи впечатлението за хаос в правителството? Едната теза е, че не знаят какво правят. От друга страна, за първи път сякаш властта се интересува какво мислят хората по важните въпроси.

- За да не бъда лоша и да не звуча като в “Челюсти”, ще кажа, че истината е някъде по средата. Не е достатъчно да търсиш диалог с обществото, за да си добър управленец. Трябва да имаш визия как да изглежда държавата, която ръководиш, особено в условията на криза. Когато едно предложение, дошло от неправителствения сектор, синдикатите, работодателите, се окаже по-добро от твоето виждане, да, приеми го. Но го обявявай само когато твърдо си решил как да действаш. В противен случай поведението ти изглежда така, сякаш не знаеш какво правиш. Сякаш търсиш изход от ситуация, без да имаш стратегия през кой коридор ще минеш.

А е вярно, че лидерите се раждат в кризи. И е хубаво в криза да имаме такова управление, което да ускори излизането от нея.

Смятам, че правителството винаги трябва първо да брои до десет, преди да даде поредното интервю, в което да каже просто за намеренията си. Защото знаеш какви сме журналистите. За нас едно намерение винаги се появява в заглавие на вестник без въпросителна. Когато онези, заради които и ние работим, прочетат това заглавие, те спират да се съмняват, че това е категорично решение. Приемат, че здравната вноска се увеличава, излизат на протест, започват да се притесняват, много хора спират да я плащат. Ако след 20 дни ще ревизираш това решение, защо си го казал?

- Кой е най-сериозният проблем пред обществото ни?

- Огромната дупка, която зее в бюджета. Ако няма категорични реформи сега и само задоволяваме нечии претенции, като увеличаваме бюджетния дефицит, опасността да се разклати икономиката ни е много голяма. Най-големият проблем е да се направи оптималното, за да се намалят публичните разходи, разходите за администрацията и синдикатите да ограничат в някаква степен претенциите си.

В момента има два подхода. Единият е дали да се движим на ръба на позволения бюджетен дефицит, харчейки. Другият е дали да ограничаваме разходите до такава степен, че да намаляваме този дефицит, който вече е близо 2%. В условията на криза не е достатъчно да кажеш, че въвеждаш данък лукс, защото той няма да запълни бюджета. Не е и нормално поведение социалистите да казват – Цветелина Бориславова има такива доходи, че може да запълни дупката в бюджета.

В условията на криза политиците трябва, загърбвайки рейтинга, опита за политическо надмогване, да седнат и измислят нещо. Защото, ако гръмне валутният борд и скочи инфлацията, кой печели от това? Сергей Станишев, Георги Първанов? Съмнявам се.

- С кого искате да направите интервю?

- Доган. Конкретен пример е скандалът с неговия консултантски договор за “Цанков камък”. Има проблем, свързан с имотни декларации, имотно състояние, конфликт на интереси, включително морален казус на един от основните политически лидери в страната. В това време той е затворен някъде в сарая, а говорителят на партията обяснява какво е искал да каже и каква лаборатория си бил изградил в къщата, в която живее. Искам да го чуя от него.

Защо след самоубийството на Ахмед Емин само колегите от в. “Труд” имаха възможността да му зададат въпросите, от които всички се вълнуваха?

Всичко това изгражда имиджа на политика в обществото. Ако този човек продължава да мълчи, какво да си мислим. Когато липсва легитимно говорене, там се появяват слухове. Защо продължава да не ходи на работа? Защо е толкова сериозно дезинтересиран от проблемите на обществото? Не съм чула какво мисли г-н Доган за тежката икономическа криза. А е човек, който сигурно има какво да каже.

Иначе с европейски политици колко много ми се прави интервю!

- Защо с тях, какво ще ги питате?

- Говори ми се със Саркози, след като му се наложи да направи промени в правителството след загубата на местните избори. Иска ми се да интервюирам Обама за здравната реформа. Включително и Хилари Клинтън. С такива хора ми се говори. Защото, както казва Прасчо, приятелят на Мечо Пух, малкостта се превърна в голям проблем помежду ни.

Прекалено малко е всичко онова, с което се опитват да ни накарат да мислим, че живеем в големи събития.

Кое е това събитие? Че брат Галев стоял с гръб към един съдия, и дали така не си уреждали нещо?

Всички трябва да се съгласим, че трябва да работим за повече гражданственост. Ние не стачкуваме, не протестираме срещу политиците. Решихме, че когато сме апатични, ги наказваме. Но така не променяме нищо. Продължаваме да живеем по същия ориенталски, балкански, сив начин. Колкото е сива икономиката ни, толкова са сиви и политиката, и хайлайфът. Нали виждаш? Хората искат да бъдат известни с това, че са известни, че се наяли със суши или си купили новия модел часовник DNG. Какво от това?

Ние искахме в тези години на преход, независимо че живеем в Люлин, цялата ни държава е един голям Люлин, да караме BMW, да обличаме “Армани”. Не може. Първо трябва да поработим, да имаме претенции към самите себе си, сериозни изисквания към политиците, работодателите си, към икономиката ни, към продавачите на зеленчуци с лошо качество, към онези, които ни рекетират на пътя.

Не харесваме политиците си. Откъде са те, от Албания ли, или от Неапол? Нали сами ги избрахме!

- Какво ще се случи след една, две, пет години?

- Ще ти кажа какво си мечтая да се случи. Лятото, когато получих поканата за работа в телевизията, си спомням, че дълго спорих в медията, че няма да има правителствена криза след изборите. Наистина бях убедена, че хората масово ще излязат и ще изберат онзи, който им обеща възмездие. Иска ми се след 1-2 години, но няма да стане толкова бързо, преди да отидем да гласуваме, да си направим труда да прочетем поне първата страница от някоя програма на политическа формация. Да потърсим в гугъл този, който ни е кандидат за депутат, какво е правил преди това. Да се опитаме да правим информиран избор.

Ние сме лишени от амбиция.

На нас ни стига да сме най-бедната страна в ЕС, на която през миналата или по-миналата година й се налагаше да си топли мазута, за да има парно през зимата.

- Докога ще работите в радио?

- Едното не е за сметка на другото в никакъв случай. Аз се научих на журналистика в радиото. Учила съм икономика.

“Дарик” ми е втори дом. Толкова добре се чувствам тук. Сега ще ми е малко по-натоварено, но нали знаеш, намери си работа, която обичаш, и никога няма да ти се налага да работиш. Правя това с толкова много любов. Събудих се през нощта към 3 ч, малката искаше вода, и се замислих, че има още цели 4 часа до времето, в което трябва да стана да гледам новини, да съм активна. Толкова ми харесва това, което правя.

- След като сте завършила икономика, как започнахте да се занимавате с журналистика?

- Аз не завърших. Между другото след повторната ми поява по телевизията в жълтата преса написали, че съм завършила академията, в която е бил Красьо Черничкия.

Наистина съм учила в Свищов, но на 4-ата година, след като бях взела всички изпити, разбрах, че това не е за мен. Оставаха ми още 4 изпита, за да се дипломирам, но се отказах. Започнах работа в едно общинско радио в Хасково и се чувствам чудесно от избора си. Икономиката наистина ме изкушава, но аз учех счетоводство и контрол. Мисля, че не съм сбъркала.