в. 24 часа | 2010-02-11 

Новият продуцент на "Здравей, България" въвежда репортерски сериал от понеделник. Всяка сутрин по Нова тв от 7,30 ч ще гледаме по 10 минути коментари и анализи на една и съща тема.
Основен принос за сериала ще има новият водещ Иван Михалев, който е разследващ журналист. Според присъствали на сухите тренировки той стоял добре до Лора.
"Здравей, България" ще започва с 15 мин по-рано- в 7 без 15 и ще приключва в 9,15 ч.
Прогнозата за времето ще бъде представена по доста по-различен начин от Анчето, ще има и тематичен преглед на печата.
Освен Анчето от стария екип остава май само Люба Кулезич. Сериозната част ще е от 7,40 до 8,30 ч. Там ще има 3 модула, единият от тях за политика.Но няма да са сухо поднесени, а с много видеорепортажи. От 8,30 ч започват по-леките теми.
От понеделник Лора Крумова ще свиква с нов партньор.

Стр. 24
 

Галерия | 2010-02-11 

Синът на Тошо Тошев – Радослав, стана издател на еротичното списание "Пентхаус" за България. Той вече събирал реклами за изданието и преговарял с разпространители на печатни издания.
Стартът на "Пентхаус" се предвиждал за края на март. Паметливи припомнят, че преди няколко години марката вече опита да пробие на родния пазар, но без особен успех. Радослав Тошев е общински съветник от ГЕРБ и шеф на комисията по транспорта. Преди да се влее в редиците на Бойковата партия, той опита силите си1 от формацията на Стефана Софиянски.

Стр. 6
 

avtora.com I Елена ПЕНЕВА I 2010-02-10

Елена Пенева : Скандалът между теб и бившите ти работодатели сякаш не беше неочакван – списанието нямаше ли задължения към автори още при постъпването ти на работа?

Георги Неделчев: Аз нямам договор с тях върху цялата сума – това е масова практика в медиите. Те винаги могат да докажат, че парите по трудовия ми договор са били изплатени.

Георги Неделчев: До голяма степен FHM под мое ръководство покриваше масовия вкус, при всички обвинения за чалгаризация. Винаги съм твърдял, че не е задължително да дискриминираш някакъв жанр или субкултура, за да покажеш колко си интелигентен.

Давайки гласност на бизнес с много пари, от който се интересуват много хора не се принизяваш, а точно обратното. Както и ако пишеш и говориш само за елитарни забавления, това автоматично не те прави част от елита. 

Масовите медии не са просветителски и никой не ти дава право да държиш списание като FHM, Maxim или Playboy в ръцете си и да занимаваш хората с нещо, което е само в твоя кръгозор и този на приятелите ти.  Аз харесвам индъстриъл, Nine Inch Nails, джаз, Steely Dan ми е любимата група , но не бих почнал да занимавам всички с тях.

Това, че в колата си не слушам Тони Стораро не означава, че не трябва да има интервю с него. Защото той е най-популярният български певец, който не е гей. И това го прави единственият подходящ за мъжко списание. Разбира се, заедно с него има място и за не-чалга личности – като Ованес Торосян от "Източни пиеси“,  Камен Спасов от телевизия City, Нико Тупарев….

Георги Неделчев: Любима тема ми е това. Аз твърдя, че в Уикенд работят по-кадърни журналисти в момента от тези в "бялата преса". Те напипват по-добре темите, от които се интересуват хората.

Правят грешки също както и в другите вестници, но с разликата, че при тях можеш да прочетеш много интересен материал или разследване, което в 24 часа няма начин вече как да се случи. Бялата преса твърди, че единственият проблем на тяхното фиаско е, че жълтата преса лъже. Но това не е така.

Жълтата преса има успех не защото лъже – не може 320 000 човека, които си купуват Уикенд да са пълни идиоти. Тя не информира с новини, но забавлява и задоволява интересите на аудиторията. Kогато нещо се случи през седмицата и аз искам да прочета повече за него, не го намирам в Монитор, Стандарт или Труд, а в Уикенд.

.: Целанасочен личен PR ли е, че винаги си обграден от красиви жени?

Георги Неделчев: Точно това се случва – тя става все повече поп и по-малко фолк. Да не говорим, че ако не беше тя, какво щеше да бъде? "Червило за теб и за мен с цвят лилав“? Няма как да продължава поп музиката с тези абстрактни и изтъркани тематики.

Единствено Аксиния разбра, че ако ти вкараш елементарната улична субкултура в текстовете и посланията си, можеш да достигнеш до масовата аудитория. И песента за кайените и сутиените го доказа. Не може да налагаш на хората, че ако не харесват "Портокалово момиче“, значи са тъпи. Или да казваш на момичетата, че ако ходят в Sin City, са прости. Аз ходя там и не смятам, че съм глупав.

.: Чалга певица, манекенка, барманка или бизнес дама?

Георги Неделчев: Николета Лозанова. Камелия. Русата Златка. Андреа. 

Автор: Елена Пенева, peneva@avtora.com

Оригинална публикация

Globul.bg I 2010-02-11

Ясен Гуев е новият директор "Корпоративна политика" на GLOBUL, който ще отговаря за отделите "Връзки с обществеността”, „Вътрешна комуникация” и „Корпоративна социална отговорност" в компанията.

Той се присъединява към GLOBUL след като през последната година е изпълнявал длъжността Директор връзки с обществеността и корпоративни комуникации в ЧЕЗ-България. Преди това г-н Гуев ръководи връзките с обществеността на БТК,"Евромаркет груп" и "Мак Медиа".

Ясен Гуев е завършил унгарска филология и мениджмънт в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се е обучавал по програми в САЩ, Австрия и Франция. Гуев има деветгодишен стаж като журналист в БНТ, репортер във вестник "Банкеръ", редактор бизнес и финанси в "Медиапул", водещ на предаването "Бизнеспул" по радио "Нова Европа".

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg

На 28 и 29 април 2010 г. в хотел „Кемпински Зографски“ ще се осъществи среща между представителите на малкия и среден бизнес в България и мениджъри от водещи компании от различни сектори под мотото „За Вашия успех  – практически  опит от ТОП Мениджъри  в България”. 

Агенция CROSS I 2010-02-11

Дори ако една малка част от обвиненията срещу Алексей Петров са верни, то това е страшно за държавата. Това каза в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия журналистът Огнян Стефанов. По думите му, за срещата му с Алексей Петров в ДАНС няма никаква информация в учреждението. Той зададе въпрос – кой е казал, че Петров е вършил много работа на държавата. Всички, които са подписвали заповеди този човек да бъде назначаван, трябва да отговорят на много въпроси, подчерта журналистът. Колко от обвиненията срещу него ще издържат, ние не знаем, защото не сме запознати с детайлите, заяви Стефанов като добави мнението си, че първо трябва да се изясни къде е бил поставено лице – в службите или извън тях. Според него, хората внимателно говорят за Алексей Петров, защото много се страхуват, много от „моите колеги, както и самия аз сме били заплашвани". Стефанов каза, че знае за много свои колеги, които са били викани от Алексей Петров и които са били заплашвани. „Страхът го има и в журналисти, и в политици, и в бизнесмени и този страх го свързвам пряко с дейността на ДАНС. В момента витае страх около един човек", констатира Стефанов.

Оригинална публикация

в. 24 часа | Георги ЛОЗАНОВ | 2010-02-11 

В общата мъгла на публичното говорене продължава да е неясно дали bTV е продадена и на каква цена. Но изглежда няма как да се размине и сумата ще е впечатляваща. Както вече се случи с НТВ. Просто идва краят на една медийна ера у нас. Можем да я наречем на добрата стара телевизия, чийто пряк наследник е БНТ. Тази, която помним от детството си и която вечер събираше цялото семейство пред екрана. Именно от нейния модел, повече или по-малко дословно, се ползваха двете частни национални телевизии. bTV дори го вкара в наименованието си, като се обяви за "семейна телевизия".
Това беше моделът на свободния ефирен достъп, на политематичните формати (за всекиго по нещо), на собствената продукция и местните подходи, на обществената функция (някои от показателите й в лицензията на bTV бяха по-високи дори от тези за БНТ), на каузата и позицията, въобще на медиите, които говорят от свое име на аудиторията и по роля и авторитет искат да приличат на държавни институции.
Тъкмо този модел се разпада или по-точно “частниците" отново го връщат на БНТ, след като я биха на неин терен. Поне като рейтинг и пазарен дял. И сега ветераните – двама телевизионни магнати със световна слава, слизат без много шум от сцената в обратен ред на появата си. Най-напред гъркът Кириаку с неговата "Антена", а всеки момент и австралиецът Мърдок с неговата "Нюз корп". Тук някъде трябва да се постави и българинът Гергов. Той обаче по правило е сбор от неизвестни, включително и дали ще остане в старата ера, или ще се опита да прави правилата и на новата. Нищо, че законодателят сякаш лично го подтиква да не се отказва, след като прие поправка в ЗРТ, с която му разреши едновременно да упражнява рекламна и телевизионна дейност. А той я коментира в смисъл: за мен е късно, но това спокойно може да е размяна на любезности и алибита.
Така или иначе големите играчи на първата ера си взеха своето (много над предварителните очаквания) и сега оставят на други да "наливат основите" на втората. Още повече че играта обещава да става все по-груба.
Конкуренцията след продажбата на НТВ и без това вече е безмилостна.
Журналистическите формати, а оттам и обществената функция се свиват или трансформират в полза на комерсиалните – колкото по-рискови, толкова по-добре. Което пък влиза в съзвучие с европейската тенденция за либерализиране на търговското слово, отразена с последните поправки и в нашия закон. Тя позволява да се рекламират стоки и услуги извън рекламните блокове и съвсем логично е търсени да са предавания, които съдържателно могат да си го позволят. Ясно е, че сериозната журналистика няма как да е сред тях и тя под една или друга форма все повече ще се оттегля в мрежата. В гражданските медии, които ще възникват там.
Сутрешният блок като политическо токшоу също е пред фалит – и на доверие, и на интерес. Но пък няма да се изненадам, ако интервютата с политици на екрана вече започват с въпроса "Вие откъде се обличате?".
Лицензни формати и чуждите продукти изместват собствената продукция до степен турските сериали да превземат праймтайма. И не е важно дали са турски или други, а че подобен подход досега телевизиите не си бяха позволявали вероятно заради нещо, което може да се приеме като програмен свян, присъщ на старата ера.
В резултат на всичко това независимите продуценти за първи път се почувстваха реално заплашени и се опитаха да си гарантират място в променящата се среда не договаряйки се с телевизиите или конкурирайки се помежду си, а по закон – с минимална квота от 25% за българска продукция. Която така и не получиха. Най-смелите пазарни играчи поискаха закрилата от държавата, тя пък се оказа защитник на пазарния либерализъм.
И това е само преходният етап между двете ери. На "екранните вдовици", които сега водят сутрешните блокове. На жалба по минало, макар да е ясно, че е невъзвратимо.
Втората ера ще се яви у нас с цялото си достолепие, когато големите политематични програми на bTV и НТВ се срутят под собствената си тежест, за да ги заместят множество специализирани по тема и адресат канали, качени на мултиплекс. Посрещане на цифровизацията с нейните почти неограничени възможности и сбогуване със семейната телевизия. Вместо програма "за всекиго по нещо" всеки със своя програма. И ако това не е краят на телевизията, със сигурност ще е краят на телевизора, появил се навремето по аналогия с огнището в структурата на дома и отношенията между хората.
Впрочем и тази ера не я чака светло бъдеще. Още преди да е дошла, вече е започнала да си отива под натиска на аудиовизуалните миксове в интернет, където няма да има смисъл повече да се говори за медии. Само за услуги, от които се ползваш без ограниченията на програмата, времето и пространството…
Да се плашим ли от предстоящите развития и да се настройваме носталгично (БНТ отдавна ни прави подобни предложения), или да им се радваме? Лично аз все пак предпочитам второто, най-малкото защото ще изчезне безличното и затова репресивно "те пуснаха по телевизията" – турски сериали, Първанов, Биг Брадър… "те" все повече ще се превръща в "ние", а "ние" в "аз".

Стр. 24

в. Седем | Ива НИКОЛОВА | 2010-02-10 

Казват, че Господ е сътворил човека по свой образ и подобие. Оттук произтича и твърдението, че всяко човешко творение прилича на своя създател. Също както всяко куче прилича на стопанина си. Както и двама души, които съжителстват в течение на 30-40 години, започват да си приличат – това пък са го установили някакви учени (може би с ударение на буквата "е"). И ако продължим в този ред на прилики, няма как да не стигнем до извода, че медиите приличат на своите създатели. Вероятно, когато най-сетне проумеем, че медиите не са някакво абстрактно понятие, а човешко творение, което отразява нивото на култура, компетентност, естетически представи и ментално развитие на своите творци, ще престанем да си задаваме реторичния въпрос защо животът и мислите, които се въртят по техните страници и ефири, нямат нищо общо с живота, който те уж отразяват, и мислите, които се въртят в нашите глави.
Отдавна е установено, че най-доброто обяснение за дадено твърдение е онагледяването. Пропускайки деликатно подробността, че подобна форма на обяснение е подходяща за деца от 0 до Ю-годишна възраст, заради самите представители на медиите нека нарисуваме портрета на техните творци в съответствие с продукта им.
Вестникарят има малко чело с рунтав бретон. Съвсем буквално, защото става дума за най-важната челна статия на първа страница от десетина реда информация със заглавие, вариращо между 1/3 и половин страница. В това чело трещят куршуми, бумтят взривове, хващат и пускат някакви нагли и обичайно заподозрени типове, възкръсват бивши величия, ако не с лични спомени, то със съдбите на децата им и постоянно се къдрят разни далавери от категорията "две в едно", тъй като вестникарят се чуди какво още да пробута на читателите, та да купят и вестника му. Това се отнася за сериозния вестникар.
Ако е от т.нар. жълти, зад челото му кипи необуздан полов живот предимно между лесбийки и хомосексуалисти, каквито се оказват 99% от населението ни (така поне се разбира защо нацията ни прогресивно намалява), а ако става дума за останалия 1% нормални хора, това е единствено, в случай че някой "кръшка" на някого. Зад това чело също бумти и трещи, но причината е единствено в някоя врачка, предрекла пукотевицата, а всички поръчители и извършители на престъпления са предварително известни обикновено на други поръчители и извършители на престъпления, които щедро съобщават информацията си. Изобщо там си тече един подреден живот, докато не гръмнат "жълтия" журналист в самото чело – сиреч, докато не го превърнат в герой на собствените му дописки, но понеже и този случай му е напълно ясен, той продължава напред с пръснат мозък, тъй като явно не му служи за нищо друго.
Макар и съвсем условна, това е единствената разлика между сериозния и т.нар жълт журналист. Телата им са като под индиго, но с такъв вид, сякаш полудял сюрреалист е унищожавал картините си на пияна глава. По тях в шизофренно безредие висят:
s повишени цени на парно и ток до увеличени със силикон гърди
-кражби за милиарди от богати до дарения за милиони от бедни
- открити молове до закрити болници
- премиерски и президентски интервюта за съдбините на нацията до интервюта на звездобройци за бъдещето на президентите и премиерите
- изстинали трупове на известни бизнесмени до разгорещени телца на незнайни "синоптички"
- съдии, разгневени на полицията, че ги притиска, до престъпници, възмутени от ченгетата, че ги арестуват
- буйстващи в парламента и извън него депутати, които до вчера порицаваха политиците за буйствата им, до буйствали по улиците срещу посегателствата на властта скулптори, които днес налагат силово ред в изкуството от позициите на властта
- сополиви признания на бивши доносници, че са обслужвали комунистическата система по неволя, до доброволни гневни възгласи на същите тези доносници срещу рецидивите на въпросната система в наши дни
- доказани версии за ненаказани престъпления на специалисти до недоказуеми тези за продиктувани политически сценарии на вестникарски коментатори, които днес величаят онова, което до вчера яростно са отричали и обратното -все едни и същи хора. Цели 20 години.
И всичко това е окичено по тялото на вестникаря с еднаква убеденост, възторг и ентусиазъм – лепнал е на челото си диадема от портретите на членовете на ЦК на БКП, а на задните си части с триумфално сладострастие е изписал двусмислените за българския език имена Куроедов, Фанети Маза-кура и Путко Мафани и шества през държавата с гордо вдигната глава. Един вид целият ни живот е просто "голем смех", както би казал ухиленият на челото на вестникаря и явно непрежалим за него Тодор Живков, чието светоусещане видимо си остава най-достъпно за интелекта му. Друг е въпросът какво би казал един психиатър за човек, който възприема с такава свинска всеядност и безкритичност изброеното дотук.
Но колкото и налудничаво да изглежда, вестникарят си е същински "Мистър Свят" в сравнение с образа на създателя на програмата в телевизионния ефир. За него важи въпросът на един нашенец, нападнат от френска булонка в парижки парфюмериен магазин, който любезно попитал господарката му: "Извинете, мадам, но къде му е главата, за да го ритна по задника?" Кой може да каже кое е челото на телевизионера (с извинения към българския език) – дали това са:
- сутрешните напудрени сладурчета, които с еднаква умора и досада препитват за има-няма два часа една камара политици, скарани цигани, възмутени от нещо граждани и селяни, дълбокомислени анализатори, артисти от всички жанрове и видове изкуство и подути като пришки от силикон фолкаджийки
- апокалиптичната логорея на хипнотизирани дрънкала, които денем и нощем в течение на часове измъкват пари от зрителите, като ги карат да познаят жилещо насекомо с три букви, първата от които е "о", а третата е "а", а след това в новините разстроени водещи съобщават за телефонни измамници, отмъкнали спестяванията на възрастни хора
- нескончаемите турски сериали, в които съдбата на Айше и Ахмед (или както там се казват) се превръщат в обект на подробен най-дълъг новинарски репортаж в емисията, за който са разпитани и малки деца в училищата
- неудържимото грачене и фъчкане по всички ефири с водещи, журита и участници, които препускат от телевизия в телевизия като пощурели катерици във въртележка и ако не погледнеш логото им, за нищо на света няма да познаеш коя от тях гледаш
- вечните водещи по всички студия, които денонощно търчат от предаване в предаване, а всяка година -от телевизия в телевизия, правейки едно и също, едно и също и все едно и също от сутрин до вечер, сякаш самите телевизии не съществуват за нищо друго, освен непрекъснато да промоцират собствените си служители и под формата на майтап нежно да обслужват когото трябва, без дори да намекнат като възмутения гражданин в трамвайната блъсканица: "Ама моля ви, махнете го тоя майтап от задника ми"
- говорителките, които четат с покруса на читалищни самодейки аутокю с новините за съкратени работници, неизплатени заплати, държавни задължения и фалирали фирми, а сетне екзалтирано призовават същите тези ощетени хора да пускат скъпи SMS за децата в Хаити, без да са направили каквото и да било за бедстващите у нас и семействата им, та да получат изработените си пари.
(Интересно, колко SMS са пуснали самите организатори на всички тези благотворителни акции за болни, изоставени и бедстващи деца, вместо да притиснат държавата ни, която трябва да се грижи за тях, а не да се държи така, сякаш тя се намира на Луната, а гражданите й са тук, на Земята?)
- намусените шоумени н набедени журналисти, които превръщат личните си драми в обществени проблеми и ангажират зрителите с тяхното решаване, амбицирани на всяка цена да бъдат център на вниманието и да се са-мовъзпронзвеждат чрез силните на деня, като ги доят, славословят или ругаят в зависимост от моментния си интерес
- опосканите новини за събитията от деня, в които повече време е посветено на виденията на самите новинари, отколкото на решенията и мненията на властта и политиците, засягащи живота на всеки българин…
Всъщност няма многоточие. Дори не може да се каже "и тъй нататък". Защото нататък няма. Няма нищо друго. И не е ясно кое от всичко това е главата на телевизиите, та да им теглиш един шут, където се полага. Това е една пихтия, която бълва мехури^ а те се пукат във въздуха, преди още да са се надули докрай. Това е една обща махленска софра, на която всеки мъкне каквото къкри на котлона, но като че ли оставя вкусните парчета за себе си, а навън изнася само чорбалива яхния с плуващи отгоре мазни петна. Достатъчно е да се прочетат програмите им, за да се види, че в тях има отредени пространства за Айше и Ахмед, за игри и елит, за шоу и чужди кахъри, но няма часови пояс за нашия живот.
Така изглеждат българските медии 20 години след като свободата на словото и свободните медии се върнаха в България като една от най-висшите ценности. 20 години по-късно се оказа, че самите те нямат нужда от нея, защото така им е по-удобно и по-лесно. Днес те се продават на тезгяха като кило измръзнали банани, които търговецът трябва да пробута час по-скоро, докато не са почернели. Дори вече избраха да се отрекат от онова, заради което изобщо съществуват, и предпочетоха да обслужват онези, от които зависят – днес, утре и след това. Докато свят светува. Докато издържат на врътките в щастливата си палячовщина.
Във властта никога няма да свършат тъпанарите, които си мислят, че щом контролират медиите, бъдещето е тяхно завинаги. И това не е жалко, понеже е сигурна гаранция, че те ще отпаднат от властта най-малкото защото животът в медиите не е животът на хората. Жалкото е, че от медиите изчезнаха онези, които помнят защо бяха създадени те преди 20 години. Хората, които знаят какво е мит и реалност в нашия живот и никога не биха допуснали едното да бъде подменено с другото. Ако е вярна максимата, че медиите са огледалото на властта, онова, което тя вижда като свой образ и подобие с днешна дата, би трябвало страшно да я оскърбява, защото е уродливо. А ако е вярно, че всяко творение прилича на твореца си, значи с днешна дата творците на родните медии и българите са от различни галактики. Но това не е чак талкова лошо, защото означава, че на българските медии тепърва всичко им предстои. А всяко начало е по-сладко от края, който днес разсеяно наблюдаваме и погнусено констатираме.

Стр. 13, 14

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА I 2010-02-10 

ВИЗИТКА

Орлин Павлов е роден през 1979 г. в София. Завършил е сценични синтетични изкуства в Пловдивския университет. Работил е като актьор в Габрово. През 1998 г. става част от шоупрограма в клуб в София. От 2002 г. до 2006 г. е вокалист на група "Каффе". Орлин Павлов спечели първия сезон на Dancing Stars по bTV и бе част от журито във VIP Dance по Нова тв. През март той ще се появи на екрана като водещ на токшоуто "Точно така" по PRO.BG.

Г-н Павлов, защо се съгласихте да водите "Точно така" по PRO.BG?

Като артист и певец винаги съм бил привлечен от телевизията, участвал съм в много предавания като гост. Често съм се питал как бих се представил от другата страна в подобно предаване, в което можеш да се разкриеш, има интересни гости, има банда, може да се пее и танцува. Явих се на кастинг, дадоха ми аутокю, слушалка в ухото, Мия Сантова ми беше гост и очевидно съм се справил добре.

Какво ще бъде новото в предаването?

Новото съм аз, студиото ще е променено, бендът е същият, а оттук нататък нещата зависят изцяло от мен и от екипа, с който тепърва се сработвам. Всички са отворени към мен, помагат ми, дават идеи и заедно обсъждаме избора на теми и гости. Ще бъда себе си, няма да влизам в роли. Когато водещите са естествени, те бързо стават приятни и на зрителите, и публиката.

В момента репетирате, какво ви затруднява като водещ?

Озвучавам реклами и имах проблема, че в рекламите винаги е трябвало да се вмествам в няколко секунди и да говоря много бързо. Когато започне аутокюто, започвам да говоря като за скоропоговорка и трябва да се успокоя, да намаля темпото до нормален, човешки такт. Много е трудно и полезно за един актьор да се научи да работи с аутокю. Сега разбирам, че не е по-лесно, а напротив – водещият не трябва да бъде просто говорител, а трябва да изрази себе си и да изненада зрителя, да има лек флирт, шеги.

В "Точно така" ще обсъждате и актуални теми. Интересувате ли се от политика?

Да, доколкото искам да живея добре, да има чисти улици, да се спазват законите. Не съм специалист, но мисля, че новото правителство го чака много работа. Няма как всичко да стане с вълшебна пръчка, трябва да мине време. Миналата година ходих на конкурс в Малта, купувахме си сладки неща и ни ги дадоха в найлонови торбички, а на следващия ден в цялата страна ги бяха премахнали и въвели хартиени. Тук това не би могло да се случи, всичко е до самосъзнание и ако всички спазваме правилата, нещата ще се променят.

Какво предстои в музикалната ви кариера?

Предстоят ми два концерта във Варна и Шумен по случай Свети Валентин. Една любовна вечер с диригент маестро Станислав Ушев, част от група "Каффе", и симфоничен оркестър. Ще изпълним песни от мюзикъли, хитове на "Каффе", също и на Франк Синатра, Нат Кинг Коул. Имам и нов сингъл, но чакам да се разтопи снегът, за да заснемем клипа към него.
През 2005 г. участвахте в "Евровизия". Какво е мнението ви за песните, които Миро представи в неделя?
Мисля, че има две парчета, които заслужават да отидат. Моят фаворит е "Туист енд танго" -приятна песен, прилича малко на Рики Мартин. Щастлив съм, че ще отиде Миро, той е от топартистите в България, има опит. Според мен обаче е проблем, че някои от песните са на български език. Трябва песента да бъде на английски, освен ако не е фолклорна. Но ако е поп парче в комерсиалния стил на "Евровизия", текстът трябва да се разбира от всички. Това шоу е много цветно и мащабно, но не ми харесва, че артистите на сцената не се забавляват, излизат като на живот и смърт, оттам отдавна музиката е избягала. Ще е интересно конкурсът да се проведе в България, но за съжаление това няма как да се случи. Ще бъде голям успех, ако Миро се класира на финал.

Стр. 15
 

в. Класа | 2010-02-10 | 00:00:01

Спотовете водят до 175% ръст в онлайн активността на потребителите.

Телевизионните реклами увеличават ефективността на търговските послания, разпространявани чрез други канали, сочи проучване на ITV и Британската асоциация за директен маркетинг, публикувано на сайта campaignlive.co.uk. Според данните телевизионните клипове водят до 175% увеличение в онлайн активността на потребителите, 143% по-висока ефективност на директния маркетинг и 52% по-висока ефективност на рекламата, публикувана в печатните медии. Проучването е реализирано от агенцията Data talk, в него са участвали над 3000 респонденти.
Целта му еда измери точно ефективността на медийните канали, които достигат до пълнолетните потребители, приемливостта на рекламните формати и доколко консуматорите откликват на търговските послания. От ITV, най-голямата търговска телевизионна мрежа във Великобритания, твърдят, че има директна корелация между употребата на телевизията и другите медийни канали, която предизвиква по-голям отклик сред потребителите, и че телевизията остава най-приемливият канал за маркетингова комуникация. "Телевизията невинаги е била първият избор на среда за разпространение на реклами, когато се очаква директна реакция на потребителя. Обикновено тв спотовете се планират отделно от дейности като директен маркетинг и имат различна концепция и цели", коментира Рупърт Хоуел, управляващ директор на ITV отговорен за бранд мениджмънта и рекламата в телевизията. Той добави, че проучването осигурява ясни доказателства, че телевизията засилва ефекта от маркетинговата комуникация и подсилва реакциите на потребителите към търговските послания, и това се случва във време, в което тв спотовете са по-достъпни за рекламодателите от всякога заради намалените във връзка с финансовата криза цени.

Стр. 15