www.tribali.info I 28.02.2014
В България медийният плурализъм е застрашен както в резултат на корпоративен и политически натиск, така и заради нарастващата непрозрачна концентрация на собствеността на медиите. Това се посочва в доклада на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в България през 2013 г.
В частта, посветена на свободата на словото, като проблематични зони са отбелязани и зависимостта на медиите от държавни субсидии, както и незачитането на професионалните стандарти в традиционните медии.
В документа е спомената речта на председателя на парламента Михаил Миков от 26 юни, в която той заяви: „Съзнателно или не, избраният от много телевизии начин за отразяване на случващото се около Народното събрание допринася за ескалиране на напрежението. Напомням на журналистите, най-вече на представителите на обществените медии, че справедливото и спокойно отразяване на ситуацията в столицата и в страната е дълг на всеки обективен журналист“.
Над 100 български журналисти определиха речта на Миков като пряка намеса в редакционната свобода, пише в документа.
В доклада на Държавния департамент са посочени и конкретни случаи: напускането на bTV на Анна Цолова и Виктор Николаев след критично интервю с премиера Орешарски; подпалването на личния автомобил на водещата от bTV Генка Шикерова; привикването от прокуратурата на журналиста от Mediapool Борис Митов за разпит и проверка за разгласяване на държавна тайна; нахлуването в БНТ на Волен Сидеров и негови съпартийци от „Атака“.
В резюмето на Доклада на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в България през 2013 г. се посочва:
Република България е парламентарна демокрация. Страната се управлява от коалиционно правителство, начело с министър-председател.
Наблюдатели определят парламентарните избори през май като зачели „фундаменталните свободи на изразяване, сдружаване и събиране“, но също така са регистрирани множество твърдения за купуване на изборни гласове и липса на прозрачност.
Властите запазиха ефективен контрол над силите за сигурност. Същите сили за сигурност извършиха потъпквания на човешките права, които включваха прекомерно използване на сила, произволни арести, тормоз и сплашване. Има и твърдения за незаконни подслушвания.
Маргинализацията на ромското малцинство остава един от най-наболелите проблеми с човешките права в страната.
Проблематична остава и продължаващата да се влошава и корумпира медийна среда и нарастващата самоцензура в медиите, което се дължи на корпоративен и политически натиск.
Корупцията продължава да спъва действията на правителството и да подкопава общественото и бизнес доверие в правосъдната система.
Проблеми в сферата на човешките права са препълнените затвори и тежките условия в тях, както и в други поправителни центрове.
В съдебната система се забелязват продължителни забавяния на съдебните дела. Други притеснителни моменти са данните за злоупотреби, подслушвания, дискриминация на верска основа, сплашване, лоши условия за живот в бежанските лагери, насилие и дискриминация спрямо жени, насилие над деца, нарастващ виртуален антисемитизъм, трафик на хора, дискриминация на хора с физически или психически недъзи, дискриминация спрямо хората от ромското и турско етническо малцинство, дискриминация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните хора и дискриминация на хора, болни от СПИН.
