в. Капитал Daily | 20.07.2012

Социалните мрежи са сред най-предпочитаните за българските потребители, показва проучване

Българските интернет потребители, изглежда, са обсебени от социалните мрежи и най-вече Facebook. Почти всички от тях посещават ежедневно сайта, а за много от тях той се е превърнал в начин на живот – освен споделяне на лична и намиране на информация за приятелите си от него те четат новини, намират данни за компании, услуги и други. Това поне показва проучването DigiTribe Report на маркетинговата група "Публисис МАРК груп", направено от "Прагматика". Всичко това се отнася в най-силна степен за младите потребители, но и много от по-възрастните не правят изключение. Положителна тенденция е ръстът на пазаруването онлайн. Освен това мобилните устройства набират все по-голяма популярност за ползване на интернет, а настолните компютри се използват повече за работа, показва проучването. То се базира на представителна извадка сред градското население на България, ползващо веднъж месечно интернет, и е проведено в началото на месец юли.

Кой ползва интернет

Според DigiTribe Report 75.5% от градското население в България на възраст между 18 и 65 години ползва интернет, като една четвърт от тях прекарват над 5 часа на ден онлайн. Основните устройства, чрез които се осъществява достъп до мрежата, са настолните компютри и лаптопите. Малко над 20% от потребителите използват смартфони, а 5.4% – таблети, посочват от компанията. Според Христо Ласков, който е част от екипа на "Публисис", мобилните устройства ще бъдат все по-използвани ежедневно за забавление, онлайн търсене и достъп до социални мрежи. "Това не вещае смърт за настолните компютри и лаптопи, но те по-скоро ще бъдат използвани предимно за работа", заяви той в съобщение за компанията.

Всички във Facebook

За много от потребителите социалните мрежи са начин на живот. Според DigiTribe Report те са изключително популярни и са посещавани от над 85% от интернет потребителите. Без изненада най-използвана е Facebook – 73.8% от потребителите я посещават всеки ден, следвана от Google+ с 32.8%. LinkedIn, Pinterest, Foursquare обаче се оказва, че са малко популярни. Интересно е как се разпределят обаче посещенията във Facebook по възраст. Почти всички младежи (88.9%) между 19 и 25 години, които ползват интернет, влизат почти всеки ден в профила си в социалната мрежа. Подобен е процентът и при по-малките – между 14 и 18 години. Логично най-малък е процентът при потребителите над 45 г. – малко над 62% от тях влизат почти всеки ден във Facebook. Прави впечатление, че като процент много повече българи ползват социални мрежи спрямо Европа и света. "Над 70% от хората по света, или около 1 млрд. души, имат акаунт в социална мрежа. В Европа процентът е малко по-висок -73%, показват данните на анализаторите от InSites Consulting към края на 2011 г. В България проникването е по-високо – над 85%", коментира за "Капитал Daily" Христо Ласков. Facebook потребителите (81.8%) масово смятат, че компании, които имат и поддържат свои канали в социалните мрежи, са в крак с новите технологии и се интересуват от своите клиенти. Присъствието на компаниите във Facebook изгражда доверие у 67% от потребителите, а 77.6% заявяват, че марките трябва да имат свой канал в мрежата, се посочва в проучването. От своя страна хората с профил във Facebook са склонни да коментират марка или продукт в социалните мрежи – това потвърждават 51.8% от тях, а 59% участват в онлайн конкурси и игри, инициирани от корпоративни фен страници.

Интернет пазаруването набира скорост

Пазаруването онлайн набира популярност и в България. Според DigiTribe Report 70.9% от интернет потребителите са купили стоки или услуги през интернет през последните няколко месеца. Най-купувани са дрехите (41,2%), книгите (33,3%) и билетите за концерти, кино или театър (28,7%). По-висока остава възрастовата граница на потребителите, които по-често извършват различни плащания чрез интернет – 88% от аудиторията между 26- и 45-годишните ползва такъв тип онлайн услуги. "Интернет пазаруването става все по-видима тенденция в България. Това се потвърждава от данните ни – всеки втори активен интернет потребител пазарува онлайн", коментира Юлиян Добрев, директор изследвания, "Прагматика". Противно на мрачните прогнози блоговете не се маргинализират покрай инвазията на социалните мрежи. Проучването показва, че 70.3% от активните потребители посещават блогове. 9.3% от хората го правят по веднъж на ден, 15% – 3-4 пъти седмично, 17.5% – 1-2 пъти седмично, а 21.6% – по-рядко от веднъж месечно.

Стр. 15

сп. Sign Cafe | Юлиан ДОБРЕВ – директор изследвания, агенция Прагматика, www.pragmatica.bg | 23.04.2011 

"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш" – Николай Хайтов, "Мъжки времена"

Практиката показва, че компаниите често залагат високи цели и имат сериозни амбиции по отношение на пазара, но, както често се случва, "крехките мечти се разбиват в твърдата действителност". Желаното се разминава с реалното. Защо се получава така? Къде е "клЬчът към успеха"?
Практиката ми като изследовател ме е сблъсквала с много примери, при които управляващите даден бизнес (марка) срещат разочарование от разминаването на желаното с реалното. Причините за това са различни, но често горчивият привкус на разочарованието е следствие на неточности при един от най-важните въпроси в бизнеса – "Кои са клиентите на нашия продукт или услуга?". Това е фундаментален въпрос, който неподправено ясно и малко грубо изказан звучи така: "От кого ще вземем парите?".

ДИЛЕМАТА ЗА ВСЕКИ БИЗНЕС

Звучи чудесно "да се фокусираме върху конкретен сегмент", но на практика реализирането е трудно, а изкушението да имаме и този, и този, и още един тип потребители е голямо. Принципно, споделям схващането на Оскар Уайлд относно това, че "единственият начин да устоиш на изкушението, е да му се отдадеш", но съм скептичен, че това може да доведе до успех в конкретния случай, фокусирането в маркетинга и изборът на ясно дефинирана целева група е част от предпоставките за успеха.
В настоящото четиво ми се иска да запозная читателите с нещо доста по-всеобхватно от това да потърсим и намерим целевите си пазари.
В ежедневната си практика съм го назовал като "трите основни въпроса, чиито отговори трябва да търсим, когато искаме да правим успешен бизнес."
Въпросите са лесни, но в отговорите им се крие идеята за същината на бизнеса и амбициите на тези, които го правят.
Къде сме?
Компаниите предприемат различни активности, инвестират средства и време в това да се усъвършенстват, развиват и да постигат определени резултати. В един момент е важно за мениджърите да си "сверят часовниците", т.е. да научат къде точно на пазара се намира компанията като известност, имидж, проникване, лоялност – най-общо, мястото на фирмата на пазара. Трябва ясно и категорично да си дадем сметка кои са нашите клиенти и на кого реално продаваме нашите продукти или услуги. Нормално е маркетинговите изследвания да установят и очертаят механизма за избор на разглеждания продукт, както и причините за избора на продукта на конкретната компания. Като се прибави към това и познаването на ценовата, дистрибуционната и комуникационната политика на основните конкуренти, можем да установим къде е мястото на компанията в бизнеса спрямо конкуренти и потребители и кои точно са нашите целеви групи.
Къде искаме да бъдем?
След като е получен отговорът на първия въпрос, логично е да го съпоставим с отговора на това, което предварително сме искали и е заложено в целите на компанията. От отговора на въпроса зависят бъдещите активности на компанията. Ако компанията се движи в правилната посока, просто трябва да се запази същият курс, като задължително трябва да се отчитат промените, които настъпват на пазара – промяната на пазарната конюнктура. Но при положение, че целите на компанията се разминават В нежелана посока с реалната позиция, която тя заема на пазара, е необходимо да се предприемат адекватни и решителни мерки. На първо място е добре да се анализира ситуацията и да се идентифицират проблемите и причините, довели до подобна нежелана позиция на компанията. Казано по-просто, трябва да се разбере причината за разминаването между реалния и желания резултат. Локализирането на подобни проблеми и съпътстващите ги причини, довели до тях, трудно се постига от хората във фирмата. Ето защо, при наличието на подобна ситуация, външно наети компании успешно могат да съдействат. Мениджъри и собственици, след анализирането на настоящата ситуация, трябва да пристъпят към преосмисляне на желаните от тях пазарни позиции.
Тук е мястото да отбележа, че не е задължително да говорим за проблеми, за да преосмисляме поставените цели. Добре е регулярно да се прави анализ на текущата ситуация и да се "сверява" посоката, както и да се анализира кой сегмент какво ни дава като бизнес. Дори и при успех е добре да се анализира причината за него и да се установи приносът на отделните целеви групи. Причината и ползата се свеждат до възможността успехът да бъде повторен – ако е възможно с още по-добър резултат.
Как да можем да го постигнем?
След прецизното локализиране на "отклоненията", причините за тях и преразглеждането на желаните пазарни позиции, е необходимо да се изгради план за действие – стратегията на фирмата с оглед новата конюнктура. Необходимо е да се проучат пазарното поведение и навици на потребителите, ценовата чувствителност, възможностите за позициониране и ре-позициониране, сегментация на пазара и т.н. Необходимо е да се генерират и в последствие тестват активности – идеи за нови продукти, различни ценови нива, нови подходи за дистри-бутиране, механизми за промоции, рекламни послания и други подобни, залегнали в разработената стратегия. Най-общо казано, добре е да се установят различните възможности, които пазарът предлага с оглед новата конюнктура и конкретните механизми, с които това може да се случи. В противен случай е възможно отново да се върнете след 6 месеца на анализа на въпроса "Защо НЕ сме там, където искахме да бъдем"?
В този порядък е добре да се преразгледа потенциалът на експлоатираните целеви групи. По подобие на първоначалното СПП (сегментиране, прицелване, позициониране), е добре да се установи потенциалът на целевите групи от интерес. Това, от своя страна, е свързано с няколко основни стъпки:
• Валидизиране на отделните сегменти – детайлно определяне на общовалидни за всеки сегмент характеристики и тяхното проектиране върху реалностите на пазара и в частност на компанията и нейните цели.
• Оценка на привлекателността и реалния потенциал (принос) на всеки сегмент – отделните сегменти се съпоставят най-вече според очакваните приходи (печалби) от реализирането на продукта и тяхното постоянство във времето. Сегментите могат да бъдат съпоставени и според това, доколко могат да се удовлетворят потребностите и очакванията на съответния сегмент и как тези очаквания, респективно потребности, ще се изменят във времето.
• Анализ на разликите между предварително планираните (заложените) потенциали и тези, които самият пазар е наложил. За жалост, рано или късно идва часът на истината – планирали сме едно, а се случва съвсем друго. Това не е толкова страшно – по-добре е да знаем къде сме и да се опитаме да се променим, отколкото да мултиплицираме неясната си позиция.
• Преосмисляне на пазарното поведение по отношение на целевите пазари и избор на целеви сегменти. Добре е това да се направи на базата на съгласуване на оценките от привлекателността на сегментите, фирмените корпоративни и маркетингови цели и новосъздалата се пазарна конюнктура.
• В оперативен порядък, по-горе споменатото е свързано с разработването на стратегия за стабилизиране на пазарната позиция или, при необходимост, стратегия за репозициониране с оглед новосъздалите се пазарни възможности.
За финал, бих искал отново да се Върна към изключително мъдрото послание на Хайтовия герой.
Много компании имат желанието, голяма част от тях имат и потенциала, но не всички на практика успяват да реализират своите цели. А още по-малко са онези, които имат силата да локализират своите слабости и погрешни стъпки, а след това да са достатъчно волеви, за да продължат напред в правилната посока.
Да си успешен е лесно – просто трябва да имаш цел, да я следваш, от време на време да си даваш реално сметка докъде си стигнал и да се фокусираш отново в целта. Останалото е просто въпрос на постоянство – не мислите ли?

Стр. 52, 54