Кризата на управление в БНР започна да се отразява на аудиторията

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.


 

 

 

Оригинална публикация

10 лектори очакват посетителите на Форума на рекламата, организиран от Българската асоциацията на комуникационните агенции

www.all-channels.com I 19.03.2015г.

Българската асоциацията на комуникационните агенции (БАКА) анонсира провеждането на  деветнадесетото издание на „Форум на рекламата“. Ежегодното събитието събира международни специалисти от комуникационния бранш и обсъжда тенденциите и новаторските подходи във всички сфери на комуникациите. Тази година форумът ще се проведе на 26 март 2015 г., а сцената му ще събере 10 утвърдени международни и местни комуникационни специалисти, които ще обсъждат различни теми.

Форумът по традиция ще бъде открит от Красимир Гергов, председател на БАКА, с прогноза за развитието на пазара през 2015 г. Успоредно с богатата лекторска програма в рамките на форума ще бъде обявен и екипът, който печели правото да представи България в конкурса Cannes Young Lions в категория „Film“ през месец юни 2015 г. в Кан, Франция.

Еднодневната конференция комбинира разнообразни теми от международни и български лектори: Найал Хорган, мениджър на Twitter за региона на Европа, Близкия Изток и Африка, който ще говори за социалната медия като инструмент за намиране на правилните хора, в точното време и с точното съдържание; Парис Чилдрес, ще обсъди бъдещето на дигиталните комуникации, както и възможностите пред медийните агенции да надграждат портфолиото си с дигитални услуги; Международният консултант на CME и bTV проф. Ханс Мар ще презентира темата „Бъдещето на телевизията”. Той ще очертае какви са тенденциите, предизвикателствата и възможностите за телевизиите в дигиталната ера. Проф. Мар има над 30 годишен опит в телевизионния сектор в различни европейски държави. В продължение на 10 години е директор Новини и спорт в най-голямата частна немска телевизия RTL. Последните 5 години от кариерата си в RTL заема и длъжността заместник изпълнителен директор. През 2006 г. основава mahrmedia, консултантска компания в сферата на медиите и телекомуникациите с клиенти в Германия, Швейцария, Австрия, Франция, Русия, държави от Централна и Източна Европа и Китай.

Програмата включва и прожекция на две от най-забележителните лекции от фестивала Cannes Lions 2014 – „Ogilvy & Mather: Космически явления и креативност“ и  “Какво е добро, какво не е и какво следва“.

От българска страна във Форума ще участват и Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София, Иво Цеков от Пиеро 97 МА ще направи обзор на рекламния пазар за 2014 и Димитър Стаматов, маркетинг мениджър на JTI, ще представи темата EFFIE: Вкусът на успеха – Постиженията могат да бъдат само резултат на общи усилия между агенция и клиент. Цвети Димитрова от BluePoint ще обобщи резултати от изследване за доверието в различните комуникационни канали през погледа на потребителя.

Освен интересно съдържание на годишния форум на рекламата, bTV организира и среща на  публиката с провокативните шеф-готвачи Андре Токев, Виктор Ангелов и Петър Михалчев от най-гледаното кулинарно шоу MasterChef по време на дегустационния обяд bTV Мастърклас.

Автор:
All Channels | PR

Шефът на “Публисис” Николай Неделчев: Ако не си заинтересован от една марка, няма как да я рекламираш

www.24chasa.bg I 09.03.2015г.

- Как клиентът трябва да си избира рекламна агенция, господин Неделчев?

- Първото нещо е да си зададеш въпроса дали харесваш хората, които работят в рекламната агенция. По време на рекламни конкурси това, което клиентите си избират, много често не е най-доброто решение, а най-добрият екип – каква добавена стойност дават хората в него към кампанията. Защото много често след тези рекламни конкурси, на които се явява целият рекламен бранш, едва 10-15% от идеите, които предлагаш и с които печелиш, се реализират. Всичко се модифицира в процеса на работата. Така че истината е, че клиентите купуват човешкия фактор.

- Значи тези конкурси са много субективни, така ли?

- Абсолютно е така. Така и трябва да бъде. Второто нещо е тези хора да ти докажат, че имат ноухау, да ти покажат кампаниите, с които те са успявали да решат конкретен проблем.

Третото нещо е тези хора наистина да бъдат заинтересовани от тази марка. Ако аз съм производител на колбаси, малко вероятно е моят акаунт директор (човек от агенцията, който ръководи рекламната кампания) от страна на агенцията да е вегетарианец. Няма как да бъде, защото най-малкото няма да може да влезе в тъканта на моя продукт.

- Защо има все по-малко български реклами по телевизията?

- След 2008-2009 г. всички сме в режим на икономии. Големите мултинационални компании вече предпочитат да произведат една реклама в Полша или Унгария, а може и в България и после само да се адаптира за отделните пазари. Много по-евтино е, нямаш разходи за производство. Но от това губи релевантността на информацията, защото виждаш образи, които очевидно не са български. Веднага една доза достоверност пада.

Това не е присъда за българския творчески потенциал. Напротив. Тук има много кадърни колеги.

- След като сте част от световна компания, имате ли възможност да вземате самостоятелни бизнес решения?

- Абсолютно. Единственото, което е задължително, е, че има международни клиенти, които трябва да обслужваш. Оттам нататък с какви други клиенти ще работим и как ще го правим, е изцяло решение, което аз и моите мениджъри взимаме.

- Кое е най-голямото ви постижение, откакто сте в рекламата?

- Едно от най-големите постижения в моята кариера е от едно изследване преди няколко години, направено от “Публисис” във всички страни, където компанията има клонове. То беше анонимно, онлайн и всеки от офисите в България, САЩ, Корея, Бразилия, Япония го попълваше по желание. Бяха около 60 въпроса от рода: Доволни ли сте от мениджмънта си, имате ли проблем с ръководителя си, чувствате ли се достатъчно оценени. Казваше се “Изследване на пулса на организацията”. Целеше да види къде има проблеми и къде удовлетвореността на хората е най-висока.

На първо място беше България, на второ – Канада, на трето – Швейцария.

- Т.е. вие самият сте бил поставен на първо място като ръководител?

- Да. За мен наистина беше голяма чест, защото хората са най-важните в нашия бизнес. Вярвам в това, че ако направиш хората си щастливи, ако ги накараш да се чувстват добре на работното си място, те ще ти се отплатят и ще направят неща, с които резултатите в бизнеса ще са много по-високи.

 

Оригинална публикация

Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

Мъжете в Европа са склонни да похарчат повече, за да се поглезят, в сравнение с жените

www.united-partners.com I 26.01.2015г.

Вторият годишен Treat Index на MasterCard показва, че европейците вече са много по-склонни да дават повече пари, за да се поглезят.  42% заявяват, че ще купят нещо, което ще ги накара да се почувстват по-добре, в сравнение със само 33% миналата година. За повечето участници в изследването цената на удоволствието не е от значение, но когато говорим за големи суми за харчене, МЪЖЕТЕ са начело.

Изследването на MasterCard, проведено сред повече от 15,000 човека от 17 страни, показва, че и двата пола отделят все повече средства, за да се поглезят, но мъжете са тези, които биха похарчили  повече за това от жените. Всъщност почти един на всеки пет мъже (18%) харчи над 100 евро, докато по-малко от една на всеки десет жени (8%) е склонна да го направи. Това ясно показва, че мъжете са два пъти по-склонни да инвестират в собственото си удоволствие.

Въпреки, че мъжете харчат повече, жените са тези, които наистина се наслаждават на своите покупки: един от трима мъже (33%) казва, че си купува неща за повдигане на настроението си, в сравнение с над половината от жените (51%).  Изводът от това е, че жените не харчат толкова много, но изпитват по-голямо удоволствие от покупките си. Повечето от тези жени са от Турция (67%). Мъжете в Турция са най-щастливи от покупките си (51%) в сравнение с останалите в Европа.

Интересен извод от Treat Index тази година e, че повече от хората се чувстват виновни, че харчат за неща, които ги правят щастливи (58%), докато миналата година повечето са смятали, че това е тяхно основно право.  Резултатите сочат, че жените не само харчат по-малко, но и се чувстват  по-виновни за покупките си. Шведките са начело в Европа, с над една от четири (26%), която казва, че изпитва угризения (сравнено със само 16% от мъжете) . Шведите са близо четири пъти по-склонни да харчат повече от шведките: един от пет мъже (19%) харчи над 100 евро, докато само една от двадесет жени (5%) си го позволява.

Резултатите от Европа разкриват интересни факти, като например това, че мъжете глезят себе си толкова често, колкото и жените, като повечето от тях го правят над веднъж месечно (18% от мъжете и 17% от жените). Накратко, мъжете се глезят, колкото и жените, но по-голямо удоволствие им доставят по-големите неща: 24% от мъжете и само 13% от жените харчат пари за ваканции, забавления и технологии. Мъжете надминават в разходите жените, които си позволяват по-евтини удоволствия, като например разкрасителни процедури, списания,  шоколад и сладкиши. 45% от Гърците например казват, че харчат най-много за ваканции и почивки; докато 57% от румънките признават, че си позволяват червило или друга козметика, повече от жените във всяка друга европейска страна.

Резултатите показват, че мъжете харчат повече за изживявания: 18% казват, че се глезят през уикенда, в сравнение с 13% от жените. Това показва, че мъжете свързват удоволствията с по-приятно  прекарване на свободното си време, докато жените се глезят с неща, които да внесат радост във всекидневния им живот.

Хавиер Перез, президент на MasterCard в Европа, коментира резултатите: „MasterCard Treat Index показва, че независимо от цената, удоволствията ни повдигат настроението, нещо, от което много от нас имат нужда през дългите зимни месеци. Успокояващо е да знаем, че въпреки несигурността на икономиката, хората не се боят да инвестират в себе си от време на време. Разбира се, в основата на глезенето е спокойствието, когато плащаш за него. Никой не желае да си угоди и след това да стане жертва на измама. Ние от MasterCard разбираме, че хората се трудят здраво за парите си и се стараем да ги защитим.“

Проучването разкрива интересни резултати за нашата склонност да се глезим в зависимост от страната, в която живеем и възрастовата ни група;

o       Шведите се чувстват най-виновни, когато правят нещо хубаво за себе си (21%), за разлика от турците (8%) и руснаците (9%)
o       Турците глезят себе си поне веднъж месечно (71%), за разлика от чехите (27%)
o       Родените след 1982 година са почти два пъти по-склонни от родените през 50-те да се поглезят веднъж или повече месечно
o       Родените след 1982 г. са два пъти по склонни да се поглезят през уикенда (21%), след тежък работен ден (20%) или в деня на заплатата (25%) в сравнение с родените през 50-те, чиито проценти са 14%, 7% и 14%.

Автор:
United Partners

Стартира национална информационна кампания за борба срещу нелегалната търговия на цигари

www.all-channels.com I 16.12.2014г. 

Кампанията се осъществява в партньорство с Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Център за изследване на демокрацията

Стартира национална информационна кампания за борба срещу нелегалната търговия на цигари, осъществявана в партньорство с Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и „Център за изследване на демокрацията“. Организатор е Инициативата „Срещу незаконната търговия“, в която пет тютюневи компании в страната се обединяват, за да работят с общи усилия за разрешаването на проблема с високите нива на незаконно потребление на нелегални цигари. Кампанията обединява усилията на бизнеса, държавните органи и неправителствения сектор.

Изследване, регулярно провеждано от независимата агенция за пазарни проучвания AC Nielsen по поръчка на Инициативата „Срещу незаконната търговия“, сочи, че за четвърти пореден период спрямо началото на 2012 г. (15.3%) нараства потреблението на цигари, непредназначени за българския пазар, което e ясен и тревожен сигнал за засилващата се негативна тенденция при нелегалната търговия. За второто тримесечие на 2014 г. нивото на потребление на нелегални цигари средно за страната достига до 20%, а градовете с най-високи нива са Сливен (70%), Свиленград (65.4%), Сандански (48.5%), Пазарджик (45,5%) и Пловдив (43%). Тaзи неблагоприятна тенденция е и една от основните причини Инициативата „Срещу незаконната търговия“ да организира националната информационна кампания за борба срещу нелегалната търговия в сътрудничество с Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и „Център за изследване на демокрацията“.

Нелегалната търговия с цигари включва контрабанда на цигари, предлагане и търговия с цигари без бандерол и разпространение на нелегално произведени цигари и други. В няколко направления са щетите и рисковете, с които тази дейност засяга обществото и държавата, като най-съществени са финансовите и социалните. Според данни на „Център за изследване на демокрацията“, през последните 15 години финансовата щета от нелегалното разпространение на тютюневи продукти се увеличава поради нарастващата тежест на приходите от акцизи в държавния бюджет. От гледна точка на социалните щети, пазарът на нелегални цигари създава постоянна заетост на голям за размерите на България брой хора – близо 15 000 души, които всяка година продават около 140 млн. кутии цигари, а при нива от 20% на незаконна търговия с цигари бюджетът губи между 400 и 500 млн. лв., допълват от „Център за изследване на демокрацията“. Около 400 000 души ще продължат да употребяват нелегални цигари. Тази масовост на престъпното деяние създава специфична култура на сива зона на закона. В дългосрочен план съществуват рискове както по отношение на включване в международни криминални структури, така и по отношение на нарастване на насилие, свързано с преразпределяне на нелегалния пазар на цигари.

Основното послание на кампанията за борба срещу нелегалната търговия на цигари е, че със закупуването на нелегални цигари на практика се подкрепят различни форми на организирана престъпност – трафик на хора, незаконна търговия с оръжие и разпространението на наркотици. То е предадено чрез риторичните въпроси „Ще му помогнеш ли да пласира повече дрога?“, „Ще му помогнеш ли да продаде повече оръжия на улицата?“ и „Ще му помогнеш ли да изпрати повече момичета в чужбина?“, комуникирани върху информационните материали на кампанията.

С тази съвместна кампания Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“, „Център за изследване на демокрацията“ и компаниите от Инициативата „Срещу незаконната търговия“ се стремят да се повиши осведомеността на обществото и да се изостри вниманието към проблема, което е и част от пътя за неговото преодоляване.

Повече за Инициатива “Срещу незаконната търговия“:
Инициативата „Срещу незаконната търговия“ бе стартирана през 2010 г. и участници в нея са Булгартабак Холдинг, Бритиш Американ Табако Трейдинг България, Джапан Табако Интернешънъл България, Импириъл Табако България и Филип Морис България. Целта на инициативата е да се окаже съдействие на правоприлагащите органи в България в борбата с незаконната търговия с цигари. Незаконната търговия е сериозен проблем за българското правителство и за неговото решаване трябва да бъдат впрегнати всички възможни средства, тъй като незаконната търговия стимулира организирана престъпност, лишава държавата от бюджетни приходи, представлява риск за потребителите, улеснява тютюнопушенето сред младежите, вреди на законните търговци и влияе върху заетостта в България. Всяка година компаниите възлагат на независима агенция да проучи равнищата на потребление на незаконни продукти и представят резултатите на компетентните органи и институции, и на обществеността.

Автор:
Красимира Тотева, All Channels Communications Group 

Изследване: Неплатеният обхват на публикациите във Facebook все още е от значение

www.manager.bg I 12.11.2014г. 

Безбройните промени в нюзфийда на Facebook през последните две години фундаментално промениха начина, по който потребителите на най-голямата социална мрежа виждат публикациите от марки. Тези изменения имат огромен ефект върху развието на фен страниците в сайта и дистрибуцията на съдържание от онлайн медиите.
Минималният обхват, който всяка страница можеше да очаква във Facebook през 2014 г., е публикацията й да достигне до 1,5% от всичките й фенове. (За сравнение, през 2013 г. минималният праг на обхват на всяка публикация бе 5%. През април 2012 г. – 25%, по наблюдения на американската фирма Socialbakers). Ново изследване обаче показва, че естественият обхват на публикациите от марки и медии все още има значение. Той е фактор, посочва анализ в американския сайт DigiDay.
Защо?
Дигиталната агенция Deep Focus от САЩ е достигнала до извода, че е важно какво финансират страниците. Плащането за по-голям обхват на публикации, които по принцип са получили малко „харесвания“, коментари и споделяне, не е ефективно. Този вид публикации, останали незабелязани от потребителите, трудно ще получат желаното голямо внимание, независимо от похарчените пари.
Междувременно някои американски агенции, като тази с идейното име Laundry Service, са започнали да използват недостъка в своя полза. Те публикуват линкове и наблюдават естествения обхват на публикациите (organic reach), като по този начин тестват степента на успеваемост и привличане на реакция и внимание на текстове и идеи, за които се обмисля дали да бъдат впоследствие реализирани като по-големи кампании в медиите.
В същото време Facebook продължава да държи на обяснението, че скри публикациите на фен страниците си до 1,5% процента видимост, не за да извлича пари от медиите и фирми със страници в нея, а за да помага на потребителите да достига до тях само качествено съдържание и добър криейтив, който си заслужава четенето.  

 

 

Оригинална публикация 

Медии с фалшиви гласове

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

 

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта

Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.

Собствеността – вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 

 

 

Оригинална публикация 

България падна с 20 места за две години в класацията по свобода на медиите

www.24chasa.bg I 21.10.2014г. 

България отново отбелязва тенденция на спад в класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите, която обхваща 180 държави. През 2014-та България се намира на 100-тната позиция в изследването.

През 2013 година България е била на 87-мо място, а през 2012-та на 80-то, което означава, че за две години сме загубили 20 позиции в класацията за свобода на словото.

Тази година по-свободни медии от тези в България, според изследването на "Репортери без граници", са държави като Косово, Мозамбик, Албания, Замбия, Бутан, Кувейт и Сенегал.

Миналата година Мадагаскар е била само една позиция под България по свобода на словото, докато сега африканската държава ни изпреварва с цели 19 позиции.

На първите места отново са страните от миналата година – първа е Финландия, втора Холандия и трета Норвегия. Топ 5 оформят Люксембург и Андора.

Държавите членки на ЕС стават все по разпръснати в класацията, отбелязват "Репортери без граници", като това отдават на икономическата криза и популизма.

За тези проблеми най-добри примери са Гърция и Унгария, които съответно са с 14 и 7 места надолу в класацията в сравнение с 2013-та година.

Вижте целия доклад тук

 

 

 

Оригинална публикация 

 

Маркетинг на стерОИДИ

www.manager.bg I 15.10.2014г. 

Изпълнителни директори, президенти, маркетинг директори непрекъснато ми споделят, че техните компании се обръщат към маркетинга, за да поведе бизнеса им към бъдеще, ориентирано към потребителите.
Казват ми, че искат да допълнят задължителните четири елемента на традиционната маркетингова стратегия (продукт, цена, позициониране и промоция) с някои силни, нови елементи.
Те описват тази мощна подготовка по различни начини. Мисля, че основните елементи в нея могат символично да се сумират в едно лесно за запаметяване понятие – маркетинг на стерОИДИ:
+ Отговорен маркетинг, включващ зелени практики в кампаниите и устойчивост.
+ Изключително лидерство, изискващо маркетинг, който достига и обхваща възможно най-голяма част от стойностната верига.
+ Дигитален маркетинг, който налага компаниите да направляват присъствието си в бързо променящите се медии.
+ Изследване на потребителите, базирано на нови аналитични техники, което замества познатото проучване на пазара.
Два от тези елементи – социалната отговорност и дигиталният маркетинг – са задвижвани от желанията и интересите на потребителите. Клиентите все повече настояват компаниите да поемат отговорност за заобикалящата ги среда. В бъдеще, все повече ще зависи от маркетолозите дали постиженията на бизнеса стигат до потребителя. А дигиталният маркетинг е каналът, по който най-лесно и бързо може да се осъществи тази връзка. Какво искат клиентите, от какво се итересуват – това веднага става ясно при проследяването на присъствието им в дигиталните медии. А както е известно, техните предпочитания трябва да бъдат незабавно последвани от маркетинга.
Другите два елемента – лидерството и изследването на потребителите – са оперативни принципи. Както отговорното корпоративно поведение трябва да се наложи във всички сфери на работа, така гледната точка на хората трябва да е водещ принцип на работата в цялата компания. Това означава, че шефовете в маркетинга трябва да работят така, че да обхванат всички места в стойностната верига и да познават добре всички пресечни точки, където потребителят има допир с марката. За да събират данни за клиентите, те трябва да имат добре развити аналитични умения, които далеч надхвърлят познатото пазарно проучване.
Всичките четири елемента означават придобиване на нови знания, а не просто подобряване на познатите маркетингови техники. Добрият специалист в маркетинга днес е този, който е подготвен за широк кръг от въпроси – от въглеродните отпечатъци, през проблемите в жлезите с вътрешна секреция, до трудовата практика в чужбина.
Организационното лидерство изисква да знаеш как всяка стъпка може да създаде добавена стойност. Проучването на клиентите се основава на нови дисциплини като уеб-аналитиката. Дигиталният маркетинг означава разбиране на един вид медия, но в съчетание със социалните мрежи този вид комуникация означава знание за обществената динамика, не само за поведението на потребителите.
Дик Патън, маркетинг директор в Egon Zehnder International – една от най-големите частни форми за ръководни изследвания в света, в сайта MarketingonSteroids

 

 

Оригинална публикация