сп. Sign Cafe | Радина РАЛЧЕВА | 08.02.2012
Честита 2012 година, уважаеми читатели на SIGNCAFE. Бъдете отговорни, "зелени", удовлетворени и щастливи!
И като за начало на годината, ще погледна в "зелената" си кристална топка, за да се опитам да Видя, онова, което ни предстои – тенденциите в областта на PR.
Радина Ралчева, собственик и управител на PR агенция "Go green Comunnications". тясно специализирана в областта на Green PR
Нека започна с диалога. PR практиката вече не може да е просто комуникация. Тя все повече ще се превръща в разговор, който трябва да бъде поддържан с уважение, мисъл, устойчивост, активност, ангажираност, смислено съдържание на посланията и на информацията, която излъчваме. Иначе няма да има кой да участва в разговора. И ще останем сами.
А, да, и участието – то ще е ключово важно в свят, който става все по-нетолерантен към инерцията. Това означава проактивност, това означава усилия за всички в PR професията. Вместо да разчитаме на реактивни действия, ще ни се наложи да се потрудим повечко, ако искаме да управляваме комуникацията и да изграждаме общности, който да ни осигуряват влияние и преимущества (leverage). Да, знам, работата в проактивен режим е много по-трудоемка и понякога изглежда като загуба на време и усилия. Прилича на изкачване, без да си сигурен, ще стигнеш ли върха. Е, новината е, че натискът е толкова силен, че вече това ще е по-добрата стратегия. Казвам стратегия, за да е ясно, че не може да очаквате резултатите бързо.
Проактивността ще е свързана и с предефинирането на разбирането ни за влиянието. Както винаги съм казвала, не мислете просто в цифри, мислете във въздействия. И, независимо дали става дума за събитие в социалните мрежи, или за репутационна работа, недейте просто да броите читатели, "харесвания", потенциални участници, а мислете за широкия обхват на това, което постигате. Иначе казано – не колко човека са казали, че ще се включат във вашата инициатива във Facebook, а колко от тях действително идват на нея, остават във вашата общност и приемат инициативата ви в живота си. Съгласете се също, че има разлика между това субектът на вашите репутационни усилия да присъства в сп. Time и на първа страница на произволно избран наш национален вестник. И тук не става дума за разликата в броя на потенциалните читатели, а за разликата в репутациите, стойността и въздействието на двете издания, както и за разликата в мащаба на последствията. В единия случай – хвърляте камъче в локва, а в другия – в езерото "Мичиган".
Влиянието, към днешна дата, не е само достъп до определен брой хора, а по-скоро е свързано с това, можете ли да ги привлечете, активирате, ангажирате, задържите, мотивирате и прочие. Ето това имам предвид под мислене във въздействия. Разбирането за влиянието днес отива отвъд академичните определения. Влиянието се "пренесе" при хората и изведнъж на всеки бе дадена възможността да сподели онова, което го вълнува. А това значи, че вече изграждаме общности около това, кои сме ние, и така преследването на влиянието се превръща в много по-персонално упражнение. Комуникацията също. Персонализацията е нещо, което не можем да игнорираме – вече не можем да си позволим да говорим както преди на групи от хора. Днес по-скоро ни се налага да говорим на отделни хора, на всеки лично. С други думи казано, бизнес моделите се променят. От познатите Business-to-Business (В2В) и Business-to-Consumer (В2С) модели се ражда новата концепция Business-to-People (В2Р). Както казва Robert Passikoff: "Стойностно ще е това, което хората кажат, че е стойностно".
От една страна, този нов бизнес модел ще изисква от нас, комуникаторите, смелост, смирение, екпериментаторство, креативност и максимална прозрачност. И понеже това е процес, който не мисля, че все още разбираме напълно, очаквам да бъде доста интересно и на принципа на пробата и грешката да достигаме до нови за индустрията ни прозрения. От друга страна, В2Р моделът ще изкара на предни позиции социалната страна отказват да гледат с безразличие в друга посока. Важната подробност е, че всички ние в PR бизнеса също трябва да си даваме сметка за въпросната взаимозависимост и трябва да намерим подходящите наративи, с които да "разкажем" тази промяна-в-действие. А това означава минимум три-посочна работа – първо – да открием начин да направим тези теми по-малко плашещи за компаниите, за да не ги приемат като заплаха, второ – да съумеем да превърнем корпоративните "зелени" политики в истории, които потребителите да искат да слушат, и трето – да постигнем реална институционална подкрепа на национално и глобално ниво, която да отразява спешността на темата. И това, съгласете се, е предизвикателство, необходимост от комуникация, която не се плъзга по повърхността, умение да намерим пресечните точки, които ще придвижат процеса напред безболезнено и на компаниите. Хората и обратната връзка, която получаваме от тях ще навигират бизнес стратегиите.
И от това следва още една тенденция -корпоративната социална отговорност. О, да, определено. Дори и тук ще има еволюция. Защото изграждането на общности, постигането на разбиране, влияние и устойчивост посредством добро корпоративно гражданство означава ние, комуникаторите, да създаваме отношения, които ще са трудни за разтрогване без последствия. Следователно – ура (!) за каузите и добрите дела – те вече ще са част от новия начин на правене на бизнес. В това число и "зелените" корпоративни политики.
Ето, за десерт оставям "зеления" PR. Ако някой си мисли, че модата му отминава, греши. Всъщност се случва нещо напълно различно, той се променя и съзрява. "Зеленият" PR, дами и господа, става mainstream. От концепция, която преди няколко години беше екзотична и биваше свързана с "tree huggers" и други "еко особняци", тенденцията е "зеленият" PR да става осезаема част от новата действителност, в която живеем устойчиво и ще го превърнат в win-win сценарий. Според David De Rothschild, еко активист, диалогът между еколозите и индустриите е ненужно изпълнен с разногласия и злословенето и от двете страни възпрепятства постигането на общ напредък по ключовите теми. А всички имаме интерес от по-добро разбиране. Това предоставя на PR професионалистите цяла нова област, в която да правят своите чудеса.
Като се замисля, този текст също е добър пример за взаимната свързаност на нещата – както виждате едното води до друго, което води до трето и т.н. Затова, да не забравя да кажа – в процеса на предизвикване на професионалните граници, тестване на нови форми и подходи, усъвършенстване, изграждане на капацитет и експертиза и изобщо -пътуване към все по-значими професионални висоти в нашия 24/7 свят, не е лошо отвреме
Започнало като леко модно увлечение, "зеленото" намира свое постоянно място сред темите и моделите на бизнеса, обществения дневен ред, корпоративните и национални политики. А сега ще ви кажа и защо, според мен, "зеленият" PR съзрява. Колко и сложни да са нещата, рано или късно опират до комуникации, защото това е начинът трудното за разбиране да стане разбираемо, "плашилото" да се превърне във функционално средство за постигане на определени цели и т.н, и т.н. Често идеята за екологичната отговорност, дори и в момента, се възприема като "анти-бизнес" идея. Мисля, че това все повече ще се променя благодарение на комуникациите. Защото е важно да стане ясно, че едното всъщност е в хармония с другото. Здравословно е за бизнеса да проумее, че противопоставянето на двете понятия е вредно, а в дългосрочен план дори контрапродуктивно. Глобалният натиск да се отчита въздействието върху природата няма да намалее, дори и без някой да размахва "призрака" на климатичните промени, защото мнозинството от хората вече съзнават, че всичко е част от общ процес и навреме всички ние, PR практиците, да слизаме от скоростното влакче и да се питаме: "Защо правя това?". Дано отговорите, които си даваме да са честни и да можем да ги кажем на глас, иначе нещо не би било наред. И като говорех за въздействия – ние владеем силата да влияем на много хора. Затова собствената ни мотивация, онова, което ни движи, е не по-малко важно от резултатите, които постигаме в комуникационния процес.
Е, хайде, спорна година, че работа ни чака. Време е за о-зеленяване. Във всеки смисъл на думата. Така че, захвърлете всичко старо и прашасало, отворете умовете и сърцата си за възможностите, предизвиквайте се, забавлявайте се, харесвайте се. Струва ми се, че това е част от способността да бъдеш добър в работата си. И, разбира се, мислете "зелено", защото "зеленото" също мисли за вас
Стр. 88 – 89